Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Китайските медии публикуваха материали за възможностите на руските РЕБ-комплекси · ЕКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ: СТРОЕЖЪТ НА НОВОТО ПРИСТАНИЩЕ В КРАЙМОРИЕ Е В ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП! · В близко бъдеще перуанският флот ще получи първия самолет за радиоелектронно разузнаване Fokker- 50 · Съединените щати предадоха два контрабатарейни радара AN / TPQ-36 на Украйна · Одобрено е еврофинансирането за възстановяването на синагогата във Видин · Русия разширява военното присъствие и предприема офанзива. Дания я чака с бойни самолети ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
Aktuelles Datum und Uhrzeit: Do 23 Mai 2019, 01:08
Alle Zeiten sind UTC + 2
 Forum-Index » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Гражданска авиация - летища, снимки и коментари
Вътрешните линии на Табсо/Балкан
Neues Thema erцffnen   Neue Antwort erstellen Vorheriges Thema anzeigen :: Nдchstes Thema anzeigen
Seite 2 von 2 [25 Beitrдge]   Gehe zu Seite: Zurьck 1, 2
Autor Nachricht
bozho

Anmeldedatum: 29.07.2004
Beitrдge: 8

BeitragVerfasst am: Di 28 Mдrz 2006, 01:10    Titel:  

скипаджията hat Folgendes geschrieben:
Самолетите също ги облитали на вътрешни полети след ремонти -- оттам и Ту5 до Търговище...

Май и през зимата им оставаха по-малко полети и за това ги пускаха по вътрешните линии за да не бездействат - не вярвам да са били толкова много, че цяла зима да ги облитат, а до Търговище имаше години, в които през зимата по разписание имаше два полета дневно с ту5 ( и още 3 с ан24)
И бяха пълни.
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
Attila


Anmeldedatum: 04.05.2004
Beitrдge: 193
Wohnort: София

BeitragVerfasst am: Di 28 Mдrz 2006, 08:25    Titel:  

Ето, болярите от САЩ добре си спомнят за полетите София - Горна Оряховица и обратно Wink
Точно така, билетът струваше 12лв. и обикновенно се купуваше седмица по-рано за да си сигурен че ще има. Полетите бяха 2-3 дневно с Ан 24. Около 35 мин. Имам спомени че конкретно през 1983г. сутрешните полети се изпълняваха с Ту 154 - виждал съм ги поне 5-6 пъти когато снижаваха за кацане над с. Първомайци. Минаваха точно над консервната фабрика където бях на бригада.
Иначе много развита беше карго авиацията. Имаше дни с по 2 Ил-76 на Аерофлот. Отделно Ан-12 на Балкан с плодове, зеленчуци или ... агнета за арабските страни.
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
delyan

Anmeldedatum: 28.03.2004
Beitrдge: 362

BeitragVerfasst am: Di 28 Mдrz 2006, 14:39    Titel:  

За съжаление не съм се случвал да попадна на този Ту-154 който е летял до Горна. Спомням си, че Ту-134 го взе за 25 минути. А Анчетата го взимаха за 45-50 минути. Освен Ил-76 имаше и обичаините Ан-2.
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden E-Mail senden 
dimovlz

Anmeldedatum: 14.12.2005
Beitrдge: 306

BeitragVerfasst am: Mi 29 Mдrz 2006, 11:20    Titel:  

Благодаряна всички за написаното!

В тази връзка ми изникнаха следните два въпроса:

1/ Какви средства за навигация са имали българските Ил-14 (за руските ми е ясно). Питам, защото в книгата на Цв. Цаков по повод на катастрофата на ЛЗ-ИЛА се споменава, че самолета е бил оборудван единствено с радиополукомпас със слухова настройка ?!?! На руски бордове Ил-14 си има АРК-9/15, някои от тях са с СП-50 (руския ИЛС), а тези летяли в полярните райони са и с ДИСС и НАС-1...?

2/ Какви са били средствата за навигация по "малките" летища, а именно Ст. Загора, Силистра и Видин - имало ли е поне приводни - или само визуално се е летяло?

_________________
In Tupolev veritas!
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
Емо


Anmeldedatum: 09.11.2005
Beitrдge: 53
Wohnort: STR

BeitragVerfasst am: Do 30 Mдrz 2006, 01:36    Titel:  

за първия въпрос не знам, но за втория съм почти сигурен, че са използвали visual aids за кацане.

Като дете съм летял на Ан24 SOF-VAR-SOF и SOF-BOJ-SOF, както и с Ту3 и Ту5 по същия маршрут. Билетите бяха по-особени по онова време, май зелени, нямаха формата на сегашните, и имаха една червена лентичка, която май се отлепваше от стюардесата на вратата на самолета. А и май нямаше места, летеше се a la germanwings Wink Като летяхме с Ан24, винаги сядах под крилото, за да зяпам механизацията на колесника... Яка работа. А и все се чудех как транспортираха багажа ни до морето, след като го бяхме "оставили" в София Embarassed ами, малък бях, много съм гледал къде е baggage claim-а... Имам и хубави спомени от Бургас: В BOJ много ми харесаха gate-овете: Нещо като малка градинка с цветенца, чисти, боядисани пейчици, а на няколко метра от теб през портичката е "задницата" на един Ту3 или Ту5, когого приготвят за София.

На борда беше пак изживяване: Сервираше се чай или кафе. На борда на Туполевците даваха и сини бонбонки с емблемата на БГА Балкан. Обаче нещо ми се губят инструкциите от страна на екипажа, не знам дали са били показвани или аз съм блеел из Аксаковската/Сарафовската шир, докато екипажът е правил демонстрациите.

Поздрави
Емо
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
ICQ-Nummer 
via


Anmeldedatum: 22.02.2005
Beitrдge: 5453

BeitragVerfasst am: Do 30 Mдrz 2006, 16:37    Titel:  

dimovlz,
доста години минаха от времето когато свободно обикалях и гледах в пилотските кабини на разни самолети.Това което си спомням от кабината на ИЛ14-че зад мястото на командира беше мястото на щурмана/както и на ИЛ18/,а зад 2-рия пилот беше радиста.Макар,че
на вътрешни линии щурман и радист нямаше,апаратурата се поддържаше в исправност. Това за което пише Цв.Цаков предполагам е обикновен слухов радиопеленгатор -''гониометър''./Една стрелка-ръчно придвижвана и поставена в азимутален кръг.Настройката е по минимум т.е най слабия сигнал е посоката на радиофара,но мисля,че имаха и друго навигационно и радио оборудване защото когато летяха по външни линии бяха винаги пълен/цял/екипаж,а ако няма оборудване какво ще правят щурмана и радиста-компания и кафе на
останалите от екипажа Question
За летище Силистра си спомням за една разправия-шефа на летището
който май беше и всичко останало на едно такова летище/билетопродавач,стартьор,метео,радио и т.н.спец/ го викаха да му се карат защото радиофара и радиостанцията на летището се изключили и се наложило Пчьолката да прави един или два кръга над летището докато се ориентира в обстановката-посока на вятъра и
получи разрешение за кацане.Цялата работа била,че захранването на радиоколата/военните радиоколи-предполагам ги знаеш от казармата/прекъснало,аварийния агрегат бил
без бензин и докато намерят бензин Пчьолката кацнала.Полетите до
Силистра бяха визуални на 1200м.и при излитане от Варна по телефона от нашето летище се обаждаха на Силистра да си включат
радиото и радиофара които работели до кацането на самолета.Предполагам/тогава не се интересувах много от радио/че радиофара е работел на дълги вълни-NDB,а радиостанцията на междинни или КВ.УКВ връзките мисля,че малко по-късно влязоха в
авиацията. Ако нещо друго се сетя ще го пиша.............
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
скипаджията

Anmeldedatum: 22.01.2004
Beitrдge: 382

BeitragVerfasst am: Do 30 Mдrz 2006, 17:54    Titel:  

Емо, точно така -- нямаше запазени места и упътвания за безопасност. Макар, че съм летял и преди, първият полет, който си спомням по-добре беше с Ан-24 LZ-ANG SOF-VAR през лятото на 1968 г.

Пристигаш във вестибюла за вътрешни линии (днес Вход С между изхода за пристигащи и входа за заминаващи, които печатът грандиозно нарича "терминали"). На изхода на отсрещния край на вестибюла има грамаден кантар с кръгъл циферблат поне фи 750. Мерят там куфара и го дават на един чичка със сини дочени дрехи и кепе. Той го отниса и го туря на един електрокар отвънка. После излизаш и ти отвън. Асфалтирана пътечка 15-20 метра с две градински чугунени пейки от дясно. Отвъд пейките -- тревица, а в нея -- чешмичка с декоративна асма около нея, още пейки и храсти. Отляво на пътеката -- тревно бордюрче метър-два, а зад него -- електрокари и подвижни стълби.

Народът (50-ината човека за ана, де) постепенно се струпва на края на пътечката. Бариери няма, но все пак не се пръскат по перона, а си пушат до голям знак "Пушенето строго забранено!" и чакат...

По едно време иде един друг чичка с дочени дрехи и вика, "Айде за Варна! И цигарите дотук, до след излитане!" И хората се чудят накъде да тръгват, а отсреща, отвъд рольожката стои ANG. "Ама кой е самолетът?", питат чичката, а той -- "еми ей го отсреща -- "анге"!" До стълбата на самолета една кака в тъмна пола и бяла блуза нещо вика и маха. То не, че има много шанс за объркване, де -- на перона я има, я няма два-три самолета.

Пеша до "анге" -- 50-ина метра. Всички тръгват нормално, ама след секунда-две някои почват да подтичкват. Към края на петдесетината метра практически всички тичат яко. Каката до стълбите, обаче, ги овиква и ги спира с вдигнати ръце: "Майки с деца и възрастни хора първо!" Следва обичайното дву-триминутно висене, докато нещо донатъкмавят вътре. Чак тук вземат билетите! Влизаш, сядаш и туй-то! Няма бонбончета, няма упътвания. Билетът на времето да е бил десетина лева. През 1975 г. вече беше 15.50 лв., която стойност няма да забравя докато съм жив (друга история!).

След кацането, самолетът ролира до старата аерогара, която силно наподобява американски кънтри-клуб, аристократично бунгало или много луксозен обществен клозет с керемидените си покриви, тухлени комини, декоративни пълзящи растения по едноетажната фасада и обилните храсти наоколо.

Слиза народът и отива (без някой осезателно да го насочва, а ей така, осмотично) отдясно на аерогарата. И чака на едно асфалтирано пътче с храсти отстрани и избеляло табло "Наша гордост -- отличили се производственици 1965-66 г." След има-няма три минути пристига електрокарче с куфари. Чичка в сини дочени дрехи вади куфарите (ама само за баби, дядовци и майки с деца). Ухилва се на който му даде стотинка-две и вика "Уу-у! Благодаре!", а пред който не дава пъшка страдалчески и реди под нос "Уфф-ф, дъйбъ мама му и кон дъйбъ аз!". Младите и майките без деца сами си вземат багажа (тежки кафяни картонени и платнени куфари, облепени с десетки обли етикетчета от хотели, параходи и железници; колелетата за куфари още не са изобретени) и ги затътря към площадчето пред аерогарата, където със спрял мотор чака син автобус с ТАБСО отстрани...
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
Летец


Anmeldedatum: 19.12.2005
Beitrдge: 146

BeitragVerfasst am: Do 30 Mдrz 2006, 18:31    Titel: TABSO Timetable 1956  

Можеш да провериш в тази книжка...

Click to see if image is larger

Летец
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden 
vasilam


Anmeldedatum: 02.04.2006
Beitrдge: 400
Wohnort: Sofia

BeitragVerfasst am: Mo 18 Mai 2009, 10:08    Titel:  

Аз също имам смътни спомени от 80-те години. Летял съм няколко пъти по линията София - Бургас.
Возил съм се на Ан-24, Ил-18, Ту-134 и Ту-154. Помня, че много време се чакаше докато потегли Ил-а. Все пак запускаше 4-ри двигателя.
Помня също, че в средата на 80-те години, на летище Бургас имаше много Ан-12, които ги товареха с живи кози. На къде ги изнасяха обаче не мога да кажа. Славни времена бяха.
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden E-Mail senden 
slavild

Anmeldedatum: 27.12.2007
Beitrдge: 27
Wohnort: София

BeitragVerfasst am: Di 19 Mai 2009, 03:35    Titel:  

В края на 80-те основно "експлоатирах" линията София- Търговище-София - средно по около два до три пъти месечно).
Вариантие няколко
6 полета дневно с Ан 24 или - два с Ановете и два с Ил 18
През лятото пускаха +един екстра (без събота и неделя) Як 40
Понякога и Ту 134
билета беше 16 лева, а полета между 30 и 45 минути, в завислимост от самолета.
Когато нямаше билет - пътувах София-Варна-София, а там самолетите върваха като трамваите по центъра на София. Общо взето - през час. утрин, обед и вечер пускаха и Ту154.
Летял съм и до Видин - само Анове
за 12 лв и за 35 минути.
Както и Кърджали с Ми 8 - за час, билета беше 20 лв. - обяснимо.... Но не са раздавали шумозаглушителни слушалки.
Общо взето беше така -
Варна и Бургас - 10-20 полета дневно (22 и 20 лева, съответно) - с всички възможни самолети.
Търговище - 5-6 (16 лв.) Ту 134, Ан 24, Ил 18, Як 40
Горна - 4-5 (12 лв.) Ту 134, Ан 24, Ил 18, Як 40
Русе - 3 (16 лв.) Ан 24, Як 40
Видин, Силистра, Кърджали - 2 (12, 22 и 20 лв, съответно) Ан 24, Як 40 и Ми 8 (за Кърджали)
88 -90 година - възстановяване на полетите до Стара Загора - 2 дневно с Хемус Еър ( не зная цената) с Л 410
Кърджали беше сезонна линия (лятото) и то без нощни полети


.
Nach oben
Benutzer-Profile anzeigen Private Nachricht senden E-Mail senden Website dieses Benutzers besuchen Yahoo Messenger 
Beitrдge der letzten Zeit anzeigen:   Sortieren nach:   
Seite 2 von 2 [25 Beitrдge]   Gehe zu Seite: Zurьck 1, 2
Neues Thema erцffnen   Neue Antwort erstellen Vorheriges Thema anzeigen :: Nдchstes Thema anzeigen
 Forum-Index » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Гражданска авиация - летища, снимки и коментари
Gehe zu:  

Du kannst keine Beitrдge in dieses Forum schreiben.
Du kannst auf Beitrдge in diesem Forum nicht antworten.
Du kannst deine Beitrдge in diesem Forum nicht bearbeiten.
Du kannst deine Beitrдge in diesem Forum nicht lцschen.
Du kannst an Umfragen in diesem Forum nicht teilnehmen.

[ Time: 0.0718s ][ Queries: 13 (0.0056s) ][ Debug Ein ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker