Почина летецът-изтребител Петър Манолев...

[Preslav]

Летецът-изтребител о.р. полковник Петър Манолев на 95 години!

[Shilo]

Жив и здрав да е орелът още много години!

[Preslav]

Честваха юбилея на Петър Манолев

[Preslav]

Въздушният ас Петър Манолев на 96 години! Честит празник!

[Preslav]

Доайенът на българските ВВС - полк.Петър Манолев на 97 години! Честит празник!

[Preslav]

Поздравителен адрес до полк. Петър Манолев от СВВП

[Preslav]

Починал е Петър Манолев... Един от най-добрите български въздушни асове от Втората световна война... Орелът отлетя завинаги в небето! Благодаря ти за всичко г-н Манолев, никога няма да забравя бодрия ти глас, твърдата ти ръка, добротата ти, спомените ти от последната ни среща само преди 6 месеца... Почивай в мир.

Почина доайенът на българските ВВС полк. Петър Манолев...

[yuri_ninov]

Истински БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ ! Последния от Този вид ! Авиаторите не ,,умират ,,! Те ОТЛИТАТ и се присъединяват към ятото на БЕЗСМЪРТНИТЕ ! Поклон !

[German]

ПОКЛОН!

[Dimitar Stavrev]

Поклонението пред Петър Манолев ще е на 22 март (петък) от 11,00 часа в църквата на Централните софийски гробища.

От 11,30 ще е поклонението в Ритуалната зала.

Приятелите на българските ВВС и всички които искат да се простят с последния голям български ас от Втората световна война се поканват на церемониите.

[Dimitar Stavrev]

С Ъ Ю З Н А В О Е Н Н О И Н В А Л И Д И Т Е И В О Е Н Н О П О С Т Р А Д А Л И Т Е
ОСНОВАН 1915 ГОДИНА

ДО ГОСПОЖА МАРИЯ МАНОЛЕВА, СЕМЕЙСТВОТО, РОДНИНИТЕ И БЛИЗКИТЕ НА
ПОЛК. О.З. ЛЕТЕЦ ПЕТЪР МАНОЛЕВ

С Ъ Б О Л Е З Н О В А Т Е Л Е Н А Д Р Е С

Уважаемо семейство, роднини и близки на Петър Манолев,
От името на Управителния съвет на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и лично от мое име изказвам нашите най-сърдечни и искрени съболезнования по повод кончината на достойния човек, офицер и пилот от Българските Военновъздушни сили, на Кавалера на военния орден „За храброст” полк. о.з. Петър Манолев.
Напусна ни завинаги защитникът на родното небе и рицарят-победител от Въздушната война 1943 – 1944 г. Излетя завинаги в небесата любимият командир на 682-ро изтр. ято от славния 3/6 орляк поручик Петър Манолев. Малко военни летци днес биха могли да се похвалят с това, което той постигна, в две различни епохи от развитието на родните ВВС. Равносметката е достатъчно красноречива и не се нуждае от коментар – изпълнение на 18 бойни задачи, 8 въздушни боя, 3 въздушни победи, 2505 полета, 1464 часа във въздуха, прелетени на 27 типа български, полски, чешки, германски и съветски самолети. Напусна ни бойния пилот-изтребител и инструктор, търсещ всяка възможност за сблъсък с въздушните ни врагове и посветил останалото си служебно време на подготовката на младите пилоти-изтребители. Никога няма да забравим героя от Изтребителната школа в Долна Митрополия, излетял с трима свои колеги на 30 март 1944 г., атакували многочисления противник с учебно-бойните си самолети, без заповед отгоре и по собствена инициатива. Няма да забравим и датата 17 август 1944 г., когато поручикът Манолев, при смазващо превъзходство на противника извоюва въздушна победа срещу бомбардировач Боинг В-17F и въпреки тежкото си раняване в този бой, успява да спаси машината – верния му Месершмит „Стрела”. Ще запомним и храбрата атака на летище Прищина и победата срещу Луфтвафе и германската ПВО.
Вечна слава на храбрия български въздушен ас Петър Манолев!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Скърбим заедно с Вас по повод тежката загуба!
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СВВП
МЛ. ЛЕЙТ. О.З. ИНЖ. ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ
19 март 2013 г., София

[Dimitar Stavrev]

Отлетя завинаги и орелът-защитник Петър Манолев

„Летците изтребители не умират, те отлитат!” Това написа преди години в паметната книга на „Шоуто на Слави” доайенът на българската изтребителна авиация, въздушният ас полковник о.з. Петър Манолев. На 19 март т.г. бойният пилот отлетя завинаги...
Едва ли е възможно само в една вестникарска публикация да се опише кариерата на един боен пилот, изкована в два доказано трудни и преломни периоди от развитието на Българските военновъздушни сили. Могат само да се маркират по-важните моменти, което само се опитвам да направя. Защото днес имаме нужда най-вече от примери за достойно извървян жизнен път, за себеотрицание и патриотизъм, които не се афишират с лозунги, а са заплатени с пот в учението и с кръв във боя.
Може да се каже, че пилотът изтребител Петър Манолев е възпитаник на полската изтребителна школа. Още като портупей-юнкер от 58-ми випуск, през 1938 г. той се обучава на л. Румя край Гданск, а през 1939 г., като подпоручик – на л. Боровина край Деблин. Избухналата на 1 септември 1939 г. Втора световна война прекъсва обучението му. То веднага е продължено в Школата за висш пилотаж на л. Марно поле, Карловско, където Манолев, единствен от випуска си, е назначен за инструктор. Съчетал в себе си най-доброто от полската и българската школа, младият български пилот вече е готов за реални бойни действия във въздуха. И това време не закъснява... На 26 март 1942 г. Карловската изтребителна школа е преместена на л. Долна Митрополия, където Манолев дели една стая със Спаича – първата българска жива торпила Димитър Списаревски. Тук, подготвяйки десетки въздушни защитници на родното небе, Манолев посреща и първите набези на англо-американската бомбардировъчна авиация.
Денят е 30 март 1944 г. Въздушното ни пространство е нарушено от стотици „въздушни крепости” и прикриващи изтребители. Тогава без заповед и по собствена инициатива, с още трима колеги инструктори, поручикът Манолев излита срещу формация от около 40 четиримоторни бомбардировача, поели курс към София. Въпреки символично въоръжените си учебно-бойни чешки самолети Авиа 135, инструкторското звено преследва тежко въоръжените американски бомбардировачи и ожесточено обстрелва с картечен огън противника до пълното изчерпване на боеприпасите и горивото.
През юни 1944 г. всички инструктори от школата в един глас пожелават да попълнят местата на загиналите с безпримерна храброст изтребители от 3/6 орляк, базиран на л. Божурище. Тук поручик Манолев поема като боен командир 682-о изтр. ято на загиналия в неравен бой поручик Любен Кондаков. На 17 август 1944 г. поручикът Манолев, при смазващо превъзходство на противника извоюва въздушна победа срещу бомбардировач Боинг В-17F и въпреки тежкото си раняване в този бой, успява да спаси машината – верния му Месершмит „Стрела”. Наказва нарушителите на въздушното ни пространство и спасява от поредната бомбардировка българските градове. За този бой прославеният български ас генерал Стоян Стоянов (15 възд. победи) си спомня години по-късно: „... Обхванал един от бомбардировачите в мерника си, той (Манолев) не го изпуска. Рискът е очевиден, но той все повече го доближава. Противникът се отбранява ожесточено, но снарядите на Манолев са по-точни. „Крепостта” е обхваната в пламъци. Не остава незасегнат обаче и победителят. Един снаряд преминава през покривката на мотора и се пръска в бордното табло. Бронебойното предно стъкло се пръска. Парчета от метал и стъкло се посипват по лицето, врата, ръцете, коремната област и краката на пилота. Целият облян в кръв, Манолев не губи самообладание. Бързо се насочва към летището и каца успешно... Беше зарегистрирал първата си победа...”. Същият ден командването на 15-а американска въздушна армия отчита, че е загубило над Балканите 24 бомбардировача, като за 13 от тях не се знае на коя точно територия са паднали. Вероятно Манолев е поразил борд номер 42-97544 от 773-а ескадрила на 463-а бомбардировъчна група. Предполага се, че това е самолета, който се разбива край с. Царевец, община Мездра, област Враца.
Нещата бързо се променят и през септември 1944 г. България вече има нов враг – довчерашния си съюзник Германия. Поручик Петър Манолев, верен на офицерския си дълг, участва активно и в Заключителния етап на Втората световна война. Сега той воюва срещу частите на Вермахта, Луфтвафе и германската ПВО – едни от най-добрите в света. Откроява се участието му в храбрата атака на л. Прищина, при която са извадени от строя десетки самолети на Луфтвафе и успешно е преодоляна германската ПВО.
След войната Манолев продължава да служи вярно в Българските въздушни войски. През 1950 г. поема командването на секретно изтребително ято, базирано на л. Малево, Хасковско. През 1951 г. се създава 43-ти реактивен изтребителен полк, базиран на л. Доброславци. За началник-щаб на полка е назначен опитния пилот майор Петър Манолев. Кариерата му е прекъсната неочаквано през 1952 година. „Царският” офицер Манолев е подложен на тормоз, репресии и уволнение. Факт, който бойният пилот посреща като достоен кавалер на военния орден „За храброст” и истински български рицар на честта.
Така накратко преминава кариерата и живота на бойния пилот изтребител Петър Манолев. Кариера и живот, доказали се в най-трудните и славни години за родните ВВС - годините на Втората световна война. Живот, закален в интензивните и неравни битки с най-мощните въздушни сили в света – американските. Вероятно благодарение на въздушни бойци като Манолев, в продължение на цяло столетие Българската държава надеждно е охранявала въздушните си граници и е отстоявала въздушния си суверенитет. Малко военни летци днес биха могли да се похвалят с това, което той постигна, в две различни и противоречиви епохи от развитието на родните ВВС. Равносметката е достатъчно красноречива и не се нуждае от коментар – изпълнение на 18 бойни задачи, 8 въздушни боя, 3 въздушни победи, 2505 полета, 1464 часа във въздуха, прелетени на 27 типа български, полски, чешки, германски и съветски самолети.
Манолев отлетя... Вероятно защитникът на родното небе и рицарят-победител от Въздушната война 1943 – 1944 г. вече е преминал в небесния български въздушен полк. При приятелите си Стоянов, Списаревски, Кондаков, Бончев, Топлодолски, Костакев, Кюмюрджиев и още стотици достойни български орли. За да продължат заедно оттам да бдят над родното небе...

майор о.р. Манол Тенчев

[Preslav]

Вземаме си сбогом с орела Петър Манолев

[SGP]

Поклон пред паметта на героя!

[Dimitar Stavrev]

Последно сбогом с последния български ас от Втората Световна война

Днес 22 март 2013 г. приятели, ветерани и военнослужещи от ВВС се простиха с полк. Петър Манолев. Траурната церемония започна с църковна служба в църквата на Централните софийски гробища. Бяха дошли стотици ветерани от ВВС и авиацията, граждани, близки, приятели и роднини на въздушния ас. ВВС бяха представени от почетен караул, огромен брой офицери от Щаба на ВВС, ТрАГ-Враждебна и други формирования.
Траурният караул от ВВС



След изнасянето на тлените останки от черквата, траурния ескорт зае местата си. Най-отпред бе снимката на въздушния ас, след това възглавничката с ордените му. Гвардейският оркестър изсвири химна на Република България, а траурния караул от ВВС бе взел за почест. Флагът на ВВС за последен път се развя в чест на героя.

След това траурната колона се отправи към ритуалната зала където бе поклонението.


Дъщерята Мария на Петър Манолев (в средата)


Слово произнесе заместник-командирът на ВВС бр. генерал Румен Радев. Със силно развълнуван глас той припомни делото на полк. Петър Манолев.


„Вярвам че осъзнавате че днес се прощаваме с последния от българските орли които в тревожното небе на България не се поколебаха да се противопоставят на многократно превъзхождащия ги противник. С това се затваря завинаги още една от славните страници в историята на родните Военновъздушни сили”.
Генерал Радев припомни за бойния път на полк. Манолев и обучението в Полша, през номинирането му за пръв инструктор в изтребителната школа, през неравните боеве с англо-американските крепости, раняването му, участието в Отечествената война 1944-45 срещу хитлеристка Германия. След това Петър Манолев участва в изграждането на родните ВВС, участва в създаването 43-и изтребителен полк, на който става НЩ.
„Днес полк. Петър Манолев отлетя завинаги, за да се приземи на пистата на безсмъртието” завърши прочувственото си слово генерал Радев.
Ветераните отняколко поколения склониха глава пред Петър Манолев


Щабът ВВС бе поел цялата организация по траурната церемония и хората ангажирани с това се бяха справили перфектно с цялата административна и бюрократична планина от пречки, за да можем да изпратим днес достойно последния български ас.
Странно и лошо впечатление направи на всички тоталното отсъствие на представители от МО, ЩО, СКС. Министър Тагарев и генерал Симеонов бяха изпратили само съболезнователни адреси. Вярно е че в момента новия екип в МО целодневно слуша доклади за положението в армията и министерството, но все можеше да дойде някой представител. Все пак не всеки ден изпращаме последния герой от отбраната на София 1943-44 г. Не е нужно да припомняме как например във Великобритания изпратиха последния останал участник в Първата световна война. Народ който не помни историята си е обречен да няма бъдеще.

Поклон пред светлата памет на полк. Петър Манолев!