Войната на Дунава, 1877 година

[Sea Dog]

[Odzava]

Ники, снимките ти са прекрасни. А таблицата от коя книга е?

Ето и от мен - миноноските в нашия флот. Едната снимка ви е позната, но другата аз лично я виждам за пръв път.

[Odzava]

Параход "Яна-Обланава" еднотипен с нашите "Пордим" и "Горни Студен".

[kaloian]

Като сме почнали с катерите, ето и нещо от мен:

[kaloian]

В горната таблица не са посочени всички катери, има още няколко, включително такива на частни лица и катери от индустриални предприятия и черноморски крепости. Ще ги пусна и тях. Снимките на миноноските се ценни, защото наред с всичко друго вероятно показват и (горен десен ъгъл на първата снимка, до минарето на джамията и горен ляв ъгъл на втората снимка над кърмата на миноноската) първия КОРАБ, построен изцяло в България и от българи под ръководството на Батюшкин около 1881 г., т.е. преди БОТ №1 (1882 г. - категорично, цитирано по Константин Божков и Иван Алексиев) и далеч преди "Амалия" и "Калиакрия". Имам още цяла поредица от снимки на миноноските, включително и една с миноноска, извадена на брега. Въпросният кораб с три ветрила на мачтата (вдигнати или свалени) присъства неизменно на всяка снимка в непосредствена близост с миноноските. На втората снимка с миноноската освен всичко друго (отново горен ляв ъгъл над кърмата на миноноската) вероятно се вижда и т.нар. "плоскодънна дунавска лодка" /по Юбилеен сборник на Морското училище/, една от експерименталните лодки построени по времето на пребиваването на Кузмински в България.

[kaloian]

От първия до десетия катер:

Според Н. И. Беляев към началото на Освободителната война (1877-1878 г.) руската дунавска флотилия включва два отряда, които той нарича съответно “Балтийски гвардейски екипаж” (БГЕ) и “Черноморски флотски отряд” (ЧФО). А. Б. Широкорад посочва, че през ноември 1876 г. в Кишинев са доставени 14 парни катера (снети от кораби от Балтийския флот), както и 20 гребни съда. Тук пристигат и роти матроси от “Балтийски гвардейски екипаж” и “Черноморски флотски отряд”. На 1 декември 1876 г. двата отряда влизат официално в състава на Действащата армия. През зимата на 1876-1877 г. катерите се въоръжени с шестови мини, а в началото на пролетта са пребазирани в с. Паркан на р. Днестър, където с тях се провеждат учения и практически занятия на екипажите. Корпусите им са усилени с железен блиндаж с цел предпазване на личния състав и двигателите им от куршуми.
Впоследствие “Балтийския гвардейски екипаж” е съсредоточен в района на Средния Дунав. От доставените в Кишинев 14 парни катера от Балтийския флот на Дунава първоначално пристигат “10 парни минни катера”, които Беляев изброява поименно –

1. “Мина”,
2. “Шутка”,
3. “Кремль”,
4. “Первенец”,
5. “Адмирал Грейг”,
6. “Не тронь меня”,
7. “Опыт”,
8. “Генерал-адмирал”,
9. “Петр Великий” (“Красотка”) и
10. “Варяг”.

През 1879 г. три от катерите на “Балтийски гвардейски екипаж” (БГЕ) влизат в Дунавския окупационен отряд (ДОО) - “Шутка”, “Первенец” и “Генерал-адмирал”.

[kaloian]

От единадесетия до четиринадесетия катер:

“Черноморския флотски отряд” е съсредоточен в Долния Дунав и наброява 5 парни минни катера - “Ксения”, “Джигит”, “Царевич” (бивш румънски), “Царевна”, “Птичка” и канонерката “В. кн. Николай”. Един от катерите на “Черноморски флотски отряд” (ЧФО) по-късно влиза в Дунавския окупационен отряд (ДОО) - “Птичка”. Началник на ЧФО (210 души) е капитан-лейтенант Леонид Павлович Беклешов.
Кои са обаче останалите 4 катера доставени в Кишинев през ноември 1876 г. освен 10-те изброените поименно от Беляев? Ради Боев например твърди, че „катерът (бел.ред – „Птичка”) е получен в началото на декември 1876 г. и до април 1877 г. е въоръжен с шестови мини...от Кишинев заедно с останалите 13 катера на морските отряди е пребазиран в с. Паркан на р. Днестър.” Следователно 11-ия от 14-те катери посочени от Широкорад и доставени в Кишинев е „Птичка”. Може да се предположи, че останалите три са

12. “Ксения”,
13. “Джигит” и
14. “Царевна”.

[kaloian]

Петнадесетият "воин":

Трябва да се отбележи, че наред с катерите изброени от Беляев и Широкорад изследователят Р.М.Мельников добавя още един (15-и), който той нарича “Олаф”. Вероятно става дума за “Олафчик”, който преминава в Дунавския окупационен отряд и по-късно е подарен на Княжество България.

[kaloian]

От черноморските крепости:

16. парен катер "Ласточка" /к/
17. парен катер "Василий"/н/
18. парен катер "Россия" /т/
19. парен катер "Русалка" /с/

Тези четири катера са включени и в списъка на Дунавския окупационен отряд от Константин Божков:

14. Баркаси и парни катери:
а) “Ракета”, б) “Бавария”, в) “Фардинг”, г) “Мотала”, д) “Олафчик”, е) “Варна”, ж) “Птичка”, з) “Шутка”, и) “Первенец”, к) “Ласточка”, л) “Севастополь”, м) “Способный”, н) “Василий”, о) “Княз Пожарский”, п) “Генерал-Адмирал”, р) “Номер Восьмий”, с) “Русалка”, т) “Росия”, у) “Держава”, ф) “Бычок” (миноноска) х) “Черепаха” (миноноска).

[Odzava]

Катерът "Птичка" е парен катер №33 на броненосеца "Петър Велики". От Кронщад плава до Ораниенбаум, където е натоварен на железницата и изпратен към Кишинев на 24.11.1876 г. Спуснат е на вода на 08.06.1877 г. в Мал-де-Жос г.

Като сме почнали с чертежите - ето чертежите на 60 футова миноноска на завода "Берда" (бъдещите "Бычок" и "Черепаха").


и заводския модел на "Черепаха"


За наванията на миноноските - в брой 9 на "Клуб Океан" от 2009 г. Ат. Панайотов е допуснал неточност по отношение на името на "Бычок". Това си е точно "попче" и кръстниците на миноноската не са имали предвид "биче", а именно "попче". Традиционно малките кораби (които не са били номерни, а с имена) са кръщавани тогава с названията на риби, земноводни, птици и оръжия. Но винаги имената в серията са били "еднотипни" ако мога така да се изразя. Никога животните не са смесвани с оръжията. Както и никога не е имало миноноски "Биче", "Кон", "Овца" или "Крава".

[Preslav]

Дискусията вече е преместена тук. Скоро - изненади.