Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Официално Марк Еспър оглави временно Пентагона · Доналд Тръмп: Целта ми не е война Вашингтон готви нови санкции срещу Иран · Ердоган призна поражението в Истанбул кандидатът на опозицията спечели и втория вот · Опит за преврат в Етиопия се провали · US армията хакнала ракети на Иран · Сийка Милева: Повдигнати са обвинения на 8 души за трафик на мигранти ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Вто 25 Юни 2019, 13:36
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Платна
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 13 от 13 [194 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 11, 12, 13
Автор Съобщение
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 31 Юли 2008, 10:14    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Принцип работы солнечного паруса довольно прост. В космосе раскрывается конструкция, выполненная из тончайшей пленки, покрытой с одной стороны светоотражающем составом. Система принимает на себя энергию солнечного света. И хотя это давление чрезвычайно мало, действует оно постоянно, и в безвоздушном пространстве способно придавать аппарату большую скорость.
В российском Институте космических исследований уже сейчас разработаны несколько аппаратов, которые могут оснащаться солнечными парусами различной конструкции, сообщают "Вести". Как говорят ученые, дело только за финансированием.

- К.И.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Вто 24 Фев 2009, 14:56    Заглавие:  

Yarkovsky Sail ??? ( темата е във връзка с Метеороиди )
====================
Представете си сфера. Надуваема като Ехо 1 и 2. Но надувема с втвърдяваща се пяна. Диаметър - 1км. Маса - 1000кг. ( Ехо-вците са с диаметър от 30-45м и маси от 50-60кг ). Дебелина на втвърдената черупка - некви милиметри. Материал - пластмаси. Принтиран в тъканта хардуер. Наноантенни фотоволтаици. За по-лесно производство може да бъде от отделни листове, закрепени с "ципове". Отвътре е куха и вакуумна - изстрелва се сгъната в 0.5-1м3 обем и се надува от греенето. Втвърдява се - ( така даже надупчена от микрометеорити ще си работи, даже да се оглозга като една недостроена Death Star Wink . Повърхността и е "боясдисана" така , че Ярковски ефекта да се максимизира. Сферата се върти. Плътността, Въртенето и др. създават ТОЧНО векторизиран максимум на анизотропното инфрачервено фотонно отдаване. НЯМА движещи се части.
По нея "пълзи" П- или Л-образен робот. Закрепва се с геко-система. Вървежа на робота регулира посоката и скоростта на въртене. Така "следобедната" и "ранновечерната" страна сочат накъдето трябва. Когато сферата се върти проградно Супер-ярковски увеличава орбиталната скорост, - ретроградно - намалява ( фотонната струя бие към посоката на движение ). За да се смени посоката на въртене е достатъчно робота ( няколко килограма и захранван с ток и с инфо през крачката ) да извърви меридиана от екватора до екватора през полюса.

Робота е въоръжен с ракетен харпун. Щом сувременна жична ракета може да порази танк от много километри разстояние, то и една бавна въдица може да улучи метеороид в полюса. После да изтегли Топката до него. И да го избута в "наша" орбита.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 24 Юни 2009, 21:53    Заглавие:  

Cool Cool Cool
НПО имени Лавочкина намерено повторить эксперименты "Демонстратор" и "Солнечный парус", однако при этом отказывается от использования конверсионных ракет морского базирования, сообщил корреспонденту ИТАР-ТАСС генеральный конструктор и генеральный директор предприятия Георгий Полищук.
Отвечая на вопрос, намерено ли НПО им.Лавочкина повторить эксперимент с "Демонстратором", Полищук сказал: "Да, это перспективное направление нашей работы. Мы проекты "Демонстратор" и "Солнечный парус" видим рядом. Что касается "Солнечного паруса", то мы здесь работаем не с НАСА, а с Географическим обществом США. Они сейчас завершают формирование своего бюджета. Как они завершат, мы тут же в пропорции расходов 50 на 50 повторим эксперименты "Демонстратора" и "Солнечного паруса"".
Комментируя вопрос, какой носитель будет использоваться под эти эксперименты, Полищук отметил: "Мы полностью ушли от конверсионных носителей. Да, тогда нас подвели. Сейчас мы все работы планируем с использованием своего разгонного блока "Фрегат", поскольку сейчас при каждом запуске он позволяет разместить попутную нагрузку по габаритам и по массе. Так, идет "Метеор", и с ним дополнительная нагрузка. То есть мы сейчас планируем "Фрегаты", зачем что-то искать, если мы сами можем запустить?".
Говоря о том, как идет подготовка к запуску "Спектр-Р" и выборе дополнительной нагрузки, Полищук сказал: "По "Спектру-Р" все работы находятся в завершающей стадии. На прошлой неделе вместе с Академией наук мы провели Совет главных конструкторов. Принято решение в ноябре все работы завершить. Вопрос о дополнительной нагрузке закрыт. Ракета-носитель в следующем месяце будет на космодроме. Разгонный блок "Фрегат-СБ" уйдет на космодром в сентябре. Мы планируем вывезти аппарат в декабре на космодром".
Запуск орбитальной астрофизической обсерватории "Спектр-Р" будет осуществлен в рамках проекта "Радиоастрон" с помощью ракеты-носителя "Зенит", оснащенной разгонным блоком "Фрегат-СБ".
Первые попытки проведения экспериментов "Демонстратор" (подтверждение возможности спуска с низкой околоземной орбиты на Землю пневматического тормозного устройства) и "Солнечный парус" (космический аппарат, приводимый в движение давлением солнечного света) оказались частично выполненными. Они осуществлялись с помощью конверсионных ракет-носителей морского базирования.

- К.И.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 22 Май 2010, 18:53    Заглавие:  

Cool Cool Cool
В пятницу Японское космическое агентство (JAXA) запустило ракету носитель H-IIA, на борту которой находятся спутник с солнечным парусом и аппарат для изучения Венеры, передает Agence France-Presse.
Старт был осуществлен с космодрома Танегасима (Tanegashima) в 6:58 по местному времени (1:58 по московскому), как и планировалось. Запуск космических аппаратов был перенесен с 18 мая, так как в районе космодрома наблюдались неблагоприятные погодные условия.

Спутник с солнечным парусом Ikaros (Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation of the Sun, межпланетный парусный аппарат, движущийся за счет солнечного излучения) оснащен тончайшей мембраной размером 14 на 14 метров. С его помощью планируется исследовать особенности движения аппаратов под действием солнечного ветра. На создание спутника было потрачено 16 миллионов долларов, отмечает агентство.

Аппарат для изучения Венеры "Акацуки" ("рассвет" по-японски) должен приблизиться к планете к декабрю 2010 года. Он предназначен для изучения климата, атмосферы и поверхности Венеры. Спутник будет находиться на эллиптической орбите высотой от 300 до 80 тысяч километров по меньшей мере два года и работать во взаимодействии с аппаратом Venus Express Европейского космического агентства.

Click to see if image is larger
Солнечный парус. Иллюстрация с сайта Японского космического агентства

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Орион

Регистриран на: 15 Мар 2004
Мнения: 905

МнениеПуснато на: Пон 14 Юни 2010, 13:56    Заглавие:  

http://www.universetoday.com/2010/06/11/japanese-solar-sail-deploys-successfully/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 20 Юни 2010, 19:51    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Click to see if image is larger
Блестящий квадратный парус со сторонами 14 метров испытывает со стороны солнечного света давление с суммарной силой порядка одной тысячной ньютона. Пока рано говорить, насколько эффективно аппарат может её использовать (фото JAXA).

Космический аппарат IKAROS не сложным, но изящным способом провел съёмку самого себя. Он передал на Землю кадры, свидетельствующие о нормальной работе паруса.
310-килограммовый аппарат был отправлен в космос 21 мая 2010 года. В полный размер свою мембрану он расправил 10 июня. Тогда камера в центральной части зонда сфотографировала фрагмент паруса. Теперь же IKAROS показал себя полностью.
Для этого 15 июня парусник выпустил в свободное плавание отделяемую камеру (возвращение её не предусмотрено). Этот цилиндрик длиной и диаметром по 6 сантиметров был выброшен в сторону пружиной. Камера передавала сигнал на сам космический аппарат, а уже тот с помощью своего более мощного передатчика транслировал картинку на Землю.

Click to see if image is larger
Вверху: размещение камер на борту аппарата. Внизу: центральная часть парусника представляет собой цилиндр диаметром 1,6 метра и высотой 0,8 м. Здесь расположено несколько научных приборов (иллюстрации JAXA).

Съёмка показала, что парус готов к работе. "Теперь мы будем измерять производство электроэнергии тонкоплёночными солнечными элементами, ускорение спутника от светового давления и проверять управление орбитой при помощи такого ускорения", — передаёт японское космическое агентство.
Напомним, проект IKAROS — первый, призванный доказать реализуемость межпланетных путешествий за счёт солнечного паруса. Аппарат запущен в сторону Венеры и может проработать несколько лет. Ниже вы можете увидеть большой ролик о проекте, в котором показана анимация, поясняющая работу летающей камеры. Также там можно найти схему развёртывания паруса и описание манёвров. В частности показано, как, используя солнечный парус, можно приближаться к светилу.
Добавим, что предыдущие миссии такого рода были или слишком короткими (те же японцы запускали в космос парус-плёнку, но проверяли только лишь её раскрытие), или провальными. Так, аналогичный российский аппарат не попал в космос из-за аварии ракеты-носителя.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 15 Яну 2011, 11:33    Заглавие:  

Платното на япоската "космическа яхта" е добавило 360км/ч към нейната скорост

Японската ескпериментална платноходка IKAROS ("Икар") благодарение на своето платно, надувано от налягането на слънчевата светлина, набра за последните шест месеца допълнителни 100м/сек (360км/ч), съобщава JAXA.
Апаратът бе изстрелян на 21 май заедно със сондата "Акацуки" и двете се отправиха към Венера. В началото на лятото IKAROS започна да се развърта и да разтваря своето платно: 14-метрова квадратна мембрана.
Платното с дебелина 7,5 микрона ( по-тънко от човешки косъм) е изработено от полиамидна смола, подсилена с алуминий. Общата маса на апарата е 310 кг. Той има тънки слънчеви батерии и блокове от течни кристали, които при превключване сменят своята отражателна способност и съответно ускорението.
Специалистите разчитаха с помощта на превключването на кристалите в различни страни да изменят посоката на движение на апарата.
През юли 2010 година японските специалисти получиха потвърждение, че слънчевото платно действително започва да ускорява апарата. В края на месеца те са се убедили, че и течнокристалните елементи могат да изменят положението на апарата.
Така IKAROS стана първия в историята успешно работещ космически платноход в междупланетното пространство.
Сега платноходката се намира на 0,07 АЕ или на 10,5 млн.км. от Венера.
В бъдеще японските учени искат да отправят по-голям слънчев платноход към Юпитер.


ПВ от - К.И.

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Пилот


Регистриран на: 06 Окт 2008
Мнения: 128

МнениеПуснато на: Съб 15 Яну 2011, 14:07    Заглавие:  

Тази глупост е все едно да ми сравнявате ветроход с Азимут 115 Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 15 Яну 2011, 14:59    Заглавие:  

Това си е твоето мнение,
аз виждам голямо бъдеще в тази технология Exclamation
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Вто 25 Яну 2011, 18:15    Заглавие:  

НАСА разгърна първото си платно в космоса

Click to see if image is larger
Американското слънчево платно има площ около 10 кв.м. То е направено от полимер СР-1 с дебелина 7,5 микрометра и има метално покритие за по-добра отражателна способност. (картинка NASA)

Първият експериментален слънчев платноход от САЩ с голямо закъснение разтвори своето платно на околоземна орбита. Технологията за преместване на космически апарати за сметка на светлината направи още една крачка към практиката, макар и доста мистериозно.

Приключенията с американския апарат започнаха на 19 ноември 2010 година, когато ракетата Minotaur IV стартира от космодрума на остров Кодиак (Kodiak Launch Complex) и изведе в космоса наведнъж седем малки спътника. Те бяха изведени на орбита с височина 653 км и инклинация 72 градуса.

Главният полезен товар при този старт бе експерименталния микроспътник FASTSAT, който е предназначен за тестове на технологии за леки и евтини космически апарати. Като такъв FASTSAT е снабден с адаптер за пускане на допълнителни нано- и пико-спътници: Poly-PicoSatellite Orbital Deployer.

В конкретния случай на този адаптор е бил монтиран слънчевия платноход NanoSail-D, който FASTSAT е трябвало да пусне в свободно плаване малко след излизането на орбита.

Click to see if image is larger
Етапите на мисията на NanoSail-D: старта на носителя, отделянето от спътника FASTSAT, самостоятелен полет и слизане от орбита. (картинка NASA)

Но нито през ноември, нито през декември се случи планиранто пускане и причините за отказа тепърва ще се изясняват.

Американците паднаха духом, защото си спомнете, че първия екземпляр на NanoSail-D бе унищожен преди две и половина години при неуспешния старт на частната ракета Falcon 1 на компанията SpaceX.

И изведнъж съвсем неочаквано на 18 януари в 3 часа сутринта по Гринуич механизма за отделяне на NanoSail-D все пак сработи, според телеметрията от FASTSAT, и това по-късно бе потвърдено от наземните системи за следене на космическите обекти.

Веднага щом малкият апарат се е освободил, таймерът на платнохода е стартирал тридневен обратен отчет в съответствие с заложената му програма. НАСА помоли радиолюбителите да помогнат за проследяване на радиомаяка, давайки честотата 437,270 MHz и адрес за връщане на информацията. Именно радиолюбителите първи уловиха гласа на радиомаяка.

Click to see if image is larger
Размерите на NanoSail-D са 10х10х33 см., а теглото 4 кг. На снимката спътника се намира в ръцете на един от инжерите по време на наземните тестове за разгръщане на платното (снимка NASA/MSFC/D. Higginbotham ).

НАСА съобщи, че на 21 януари спътникът успешно е разтворил своето платно. Мисията на NanoSail-D, която мислеха за напълно провалена, за радост на създателите си се възстанови сама.

За разгръщане на ултратънкото сребристо платно са били необходими само 5 секунди. Толкова бързото разтваряне е възможно, заради четирите еластични ленти, развиващи се от ядрото на апарата подобно на стоманена рулетка. Изпробването на механизма, който позвлоява да се развие толкова тънко платно с голяма площ от малък контейнер без да го повреди, е главната задача на полета на NanoSail-D

Click to see if image is larger
NanoSail-D пo времe na теста. Открехнатите странични врати са готови да пуснат тънкото платно на свобода (снимка NASA/MSFC/D. Higginbotham).

За успешното разтваряне говорят измененията на параметрите на орбитата на NanoSail-D, т.е. платното наистина създава слаба, но все пак измерима тяга. Това е второто потвърждение на работата на сллънчевите платна - първи бяха японците със своя IKAROS.

В историята на слънчевите платноходи има няколко провала, но след разтварянето на платното и и получаването на автопортрет от японската сонда явно нещата в тази област взеха да се оправят.

НАСА предполага, че платноходки подобни на NanoSail-D не само ще придвижват космически апарати из Слънчевата система, но и ще се използват за смъкване на стари спътници от орбита, като в такъв случай ще се използва аеродинамичното съпротивление на голямото и леко платно от остатъците от атмосфера на височина стотици километри.

Именно от това слабо аеродинамично съпровтиление NanoSail-D трябва да слезе от орбита след 70 до 120 дни и да изгори в атмосферата.

Дотогава и докато акумулаторите на апарата държат можете да пробвате да хванете неговия сигнал. Радиолюбителите да побързат, че съдейки по телеметрията заряда в батериите пада бързо.


http://www.youtube.com/watch?v=bW1Pf0uMSug&feature=player_embedded

Автор Леонид Попов, 25 януари 2011 г.
Превод ПВ от http://www.membrana.ru/particle/15630
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Чет 27 Яну 2011, 17:03    Заглавие:  

Ще следим какво прави Икарос още година:

Първата в света космическа яхта "Икарос" успя няколко месеца поред да се придвижва в космоса, след като разгърна изцяло гигантското си платно, с което улавя слънчевия вятър, съобщава Японската космическа агенция.

...

"Икарос" ще продължи да се придвижва в космоса още около година, за да събере различни други данни.

Целият текст на http://science.actualno.com/news_333449.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 28 Яну 2011, 16:21    Заглавие:  

ИКАРОС на фона на Венера!

Click to see if image is larger
IKAROS self-portrait with Venus, Credit: JAXA / JSPEC

Още за автопортрета на платноходката от Емили http://www.planetary.org/blog/article/00002892/

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пон 07 Фев 2011, 16:08    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Космическият апарат Ikaros, сниман от втората поред включена камера от двете камери на апатата, която е направила това изображение.

Вградени в материала на платната са двете слънчеви клетки за генериране на слънчева енергия и течно-кристални индикатори (LCD), които могат да бъдат електрически включвани и изключвани. Когато захранването е включено, LCD то става оледало и отразява слъчевата светлина (както е в синия кръг на снимката) а при изключено захранване, пропуска слънчевата светлина (Червеното в пунктирания кръг). В разсеяно отражение изглежда ярко, а огледално отражение кара да изглежда платното тъмно. Различните положения създават различни сили и позволяват на платната да се придвижват в контролирана посока, като се използва само слънчева светлина.
Слънчевите клетки също ще се наблюдават по време на мисия - успехът на производството на енергия ще определи ефекта от комбинирането на слънчевото плаване с електрически двигател за осигуряване на допълнителни задвижващи възможности за мисии към външните планети.

Ang от Ейми блог: http://planetary.org/blog

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 29 Апр 2011, 10:41    Заглавие:  

От НАСА удължиха полета на 'слънчевият платноход' - NanoSail-D

Програмата на полета на първият наноспътник на НАСА със слънчево платно с площ 9.29 кв м , е удължена от първоначалните 120 дни на няколко месеца. Това е предизвикано от факта , че NanoSail-D, правейки обиколки около Земята се снижава по бавно от предвиденото.

"NanoSail-D е снижил полета си на 45 км от първоначалните 640км и продължава да се снижава " е уточнил Дин Елхорн от Центъра за космически полети на НАСА 'Маршал' в Хантсвил (щ Алабама) .
Научната група , отговаряща за полета на наноспътника , прогнозира , че апарата ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори там след около половин до една година от момента на старта - 19 ноември 2010г.
Това означава , че оптините и начинаещите астрономи имат значително повече време , за да спечелят наградите от 100 до 500 долара . Такива награди НАСА и Space.com са обявили за най-добрите снимки на наноспътника. От 7 март , спътника е достъпен за наблюдение с невъоръжено око от повърхноста на Земята. От територията на Северна Америка NanoSail-Dще може да се фотографира от 27 април , в продължение на 10-14 дни .
Конкурса се провежда с цел да се стимулира интереса на астрономите и широката публика към революционните технологии за движение на спътника. Платното използва налягането на слънчевият вятър ( поток от фотони ) .
NanoSail-D с маса 3.9 кг, заедно с други 5 микроспътника с различно преднзначение бяха изведени на околоземна орбита с помоща на ракета носител 'Минотавър-4' . Старта се състоя на 19 ноември 2010г , от стартов комплекс , разположен на един от островите в щ Аляска. На американците беше нужно два месеца , за да накарат NanoSail-D да се разкачи от по големият спътник носител и да разпъне слънчевото платно.

от http://www.spacenewsbg.com/news/28/April/2011/2412/1/

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 13 от 13 [194 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 11, 12, 13
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0759s ][ Queries: 13 (0.0089s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker