Private Colleger of transportation  
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Джулието Киеза: Италия трябва да се превърне в неутрална държава извън военните блокове · ПО РЪБА НА БРЪСНАЧА: ПОЛША НАСОЧВА АМЕРИКАНСКИТЕ РАКЕТИ "ПЕЙТРИЪТ" СРЕЩУ РУСИЯ! ОЧАКВАМЕ ВСЕКИ МОМЕНТ ОТГОВОРЪТ НА ПУТИН! · Две са държавите, които кредитират най-силно САЩ · Ердоган не иска мир с НАТО · В Аржентина още си търсят подводницата · Бензин от вода последното изобретение от соца (ВИДЕО) ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Нед 19 Ное 2017, 08:55
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Съвременен военен флот
История
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 2 [23 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 10 Май 2008, 02:45    Заглавие:  

Фаталните “деветки”

Не вярвам в нумерологията, според която числото 9 е определено като висше, число на “пълното съвършенство”, “ключ към познанието” и “път от смъртта към прераждането”. Това прекалено щастливо число никак не се вързва с една злощастна поредица от “деветки”, белязала историята на подводното плаване след Втората световна война.

“Хирошима”

Началото поставя атомната подводница К-19 от Северния флот на бившия СССР. На 4 юли 1961 г. при учение в Северния Атлантик “произтича” разхерметизация на първия контур и аварийната защита изключва един от ядрените є реактори. За да не се разтопи активната му зона, решават да снемат остатъчната топлина, като залеят реактора с вода. Но за да стане това, е необходимо няколко човека да работят на смени непосредствено край реактора. Положението се усложнява и поради това, че в момента на аварията подводницата е под ледовете. С героичните усилия на екипажа подводницата е спасена, но от полученото преоблъчване загиват 14 души, а К-19 си спечелва прякора Хирошима. През 1962­1964 г. подводницата е ремонтирана, като при това двата є реактора са демонтирани и потопени край Нова Земя, както са си с горивото. Но дори и обновена, подводницата няма късмет.

На 15 ноември 1969 г. К-19 се сблъсква в Баренцово море със следящата я американска атомна подводница Gato и двата съда получават значителни повреди.

Не минава много време и К-19 отново става “медийна звезда”, на първо време ­ само на Запад. На 24 февруари 1972 г. при завръщането на подводницата от бойно дежурство, в (обърнете внимание) деветия отсек “възниква” пожар и 12 души остават “херметизирани” в него цели 24 дни. Към района на Нюфаундленд, където става аварията, спешно са насочени големият кораб за борба с подводници “Вицеадмирал Дрозд”, два спасителни кораба, една плаваща база и т. н. (общо над 30 бойни и спомагателни кораба), спасителната операция продължава около месец, броят на жертвите достига 28 души, а новият ремонт отнема пет месеца. Но и това не е всичко...

На връщане от кораборемонтния завод на борда на К-19 избухва нов пожар. Този път подводницата е в надводно положение, връща се с дизеловите мотори и пламват “прибраните” от завода и скрити в ограждението на бойната рубка бои и горивосмазочни материали. Един от руските автори споделя, че “наблюдаващи връщането на димящия атомоход, обкръжен от противопожарни кораби и буксири,... моряците се споглеждаха с разбиране: “Хирошима” се завърна...” и добавя: “Неприятностите с К-19 продължиха и след това”. Чак до извеждането є от бойния състав през 1991 г.

Кой е по-по-най?

Още по-злощастна е съдбата на дизел-електрическата ракетна подводница К-129. Нейната съдба остава неизяснена напълно и до днес. Но от някои публикации и едно знаменателно телевизионно предаване на руската телевизия, излъчено на дата с прекалено много деветки (3.III.1999 г.), може да се съди, че по всяка вероятност подводницата загива между остров Гуам и Камчатка на 8 март 1968 г. Заедно с подводницата на дълбочина, превишаваща 5 км, потъват 100 души и три балистически ракети Р-21. От възможните причини за катастрофата най-вероятната е сблъсък с американската атомна подводница “Sordfish” (SSN-579 ­ също с деветка в номера!), която след три дни пристига със смазана рубка в Йокосука, като от екипажа е взета писмена гаранция, че няма да разгласяват причините за аварията, а самата подводница за около половин година изчезва от разузнавателните сводки. През 1975 г. американският кораб “Glomar Explorer”, специализиран за вдигане на тежки товари от големи дълбочини, прави опит да извади подводницата (операция “Jennifer”), но тя се пречупва на две. В ръцете на американците попадат два носови отсека и част от трети отсек, а “най-интересния” четвърти (ракетен) отсек и кърмовата част (с мястото на евентуалния сблъсък), потъва на още по-голяма дълбочина. Телата на шестте съветски моряци, намерени в извадените отсеци, са погребани по християнския обичай, а филмът с церемонията е предаден през декември 1992 г. от тогавашния директор на ЦРУ Робърт Гейтс на руския президент по това време Борис Елцин. Броят на жертвите на К-129 надхвърля тези на потъналата през с. г. американска атомна подводница “Scorpion” (SSN-589, първоначално ­ SSN-598 ­ и в двата случая с “деветка” в номера), на която загиват 99 (!) души. Той обаче не успява да надмине печалния “рекордьор” в историята на модерното подводно плаване американската атомна подводница “Treasher” (SSN-593 ­ отново с “деветка”), в която на 10 април 1963 г. загиват 129 морякци.

Възможно е неизяснената първопричина за гибелта на филмовата звезда

К-219 също да е сблъсък с американска атомна подводница. Малошумността на този тип подводници става причина за сблъсък на една от тях със SSN-672 “Pintado” през 1974 г. Вследствие на “сътресението” на 6 октомври 1986 г. една от 16-те є ракети Р-27 се взривява в шахтата си (загиват 4 души) и подводницата е принудена да изплава в един крайно неудобен от политическа гледна точка район ­ край източното крайбрежие на САЩ. Въпреки взетите мерки пожарът не намалява, а през нарушената херметизация в баластните цистерни на подводницата се просмуква вода и след 15-часова борба екипажът е евакуиран от спасителен кораб, а подводницата потъва в района на Бермудите на дълбочина 5000 метра.

Един от бившите командири на нашия дивизион подводници обичаше да казва, че “Подводницата е такъв кораб, който за разлика от останалите понякога може... и да изплава”. Сякаш за да потвърди мисълта му, е създадена К-429, която може да се нарече и

“рекордьор в потъванията”

Атомната ракетна подводница К-429 официално е обявена за кутсузлийката на руския подводен флот. И наистина от влизането є в строя през 1972 г. произшествията я следват непрекъснато. Докато е в състава на Северния флот’ през 1973 г. частично е наводнен реакторният отсек, а през 1975 г. при продухване е разрушена една от баластните є цистерни. През 1977 г. подводницата е прехвърлена по Северния морски път в Тихоокеанския флот, но това не я спасява. На 24 юни 1983 г. при учебно потапяне в полигон край Камчатка К-429 потъва на дълбочина 39 метра (загиват 16 души). Операцията по изваждането на подводницата също не минава без произшествия. Възстановителният ремонт, оценен на 300 млн. рубли по тогавашния курс, завършва през 1985 г. След няколко дни обаче пак поради грубо нарушаване на всички инструкции подводницата отново потъва... както си стои на кея на корабостроителния завод. Изваждат я, но се отказват от по-нататъшното є възстановяване. От 1987 г. бившата К-429 се използва като учебно-тренировъчна станция в Камчатка и изглежда, че новото є бордово обозначение УТС-130 и носи късмет, защото произшествията спират.

“Щастливи неудачници”

можем да наречем някои от другите “деветки”. Сред тях е например носещата 12 балистични ракети Р-29 руска атомна подводница К-279. На тази подводница за пръв път след войната в тогавашния СССР за командир на кораб е назначен контраадмирал. През 1982-1983 г. подводницата прекарва цялата зима под ледовете (екипажът е сменен с помощта на ледоразбивач), показва добри тактико-технически характеристики и се завръща без произшествия. На следващото си дежурство през 1984 г. К-279 се сблъсква с подводната част на айсберг, но за щастие всичко се разминава само със стрес и ругатни.

“Само” с 10 ранени се разминава взрив в моторното отделение на английската дизел-електрическа подводница S 69 “Auriga” край Гибралтар през 1970 г. На следващата година докато стои на котва, потъва на дълбочина английската дизел-електрическа подводница S 49 “Artemis” (тип А). За щастие и това произшествие не взема човешки жертви.

Две други подводници се измъкват с по-тежки поражения. През юни 1970 г. американската многоцелева подводница SSN-639 Tautog (тип Sturgeon) буквално се врязва в патрулиращата край Камчатка К-108. Ударът е толкова силен, че перископите на “американката” остават забити в корпуса на руската подводница, а когато впоследствие САЩ отрича аварията, според Шери Зонтаг и Кристофър Дрю, разказващи твърде пикантни подробности за произшествието в наше време, сред съветските моряци се ражда шегата: “Американска подводница се е сблъскала с айсберг. Айсбергът не е пострадал.”

През февруари 1992 г. американската атомна многоцелева подводница SSN-689 “Baton Rouge” (тип Los Angeles) се сблъсква пред Колския залив с руска атомна подводница от проект 945. Руската влиза в строя, а американската е така повредена, че още същата година е предадена за нарязване.

От останалите “деветки” само за пълнота могат да се изброят сблъсъци с надводни кораби на SSN-594 “Permit” (1962 г.), SSBN-629 “Daniel Boone” (1970 г.), SSN-597 “Tullibee” (1972 г.), SSBN-598 “George Washington” (1981 г.), SSBN-729 “Georgia” (1985 г.), SSBN-659 “Will Rogers” (1989 г.). Засядат SSBN-619 “Andrew Jackson” (1979 г.), SSBN-629 “Daniel Boone” (1987 г.), SSBN-609 “Sam Houston” (1988 г.). Вълна отнася и удавя край Сан Франциско командира на SSN-595 “Plunger” (1973 г.). Заварчик изгаря по време на ремонт в една от цистерните на SSN-596 “Barb” (1963 г.). Но защо да се връщаме толкова далеч във времето. Нашумялата след фаталния 12 август 2000 г. руска подводница “Курск”, която отнесе живота на 118 души, макар да е с обозначение К-141, също е свързана с “фаталната деветка”. Подводницата е от проект 949-А, заложена е през 1992 г. (спусната през 1994 г., предадена на флота през 1995 г.), газенето є е 9 м и има 9 отсека. По ирония на съдбата заклинилият аварийно-спасителнен люк, който никой не успя да отвори отвън, се намира точно над деветия отсек.

... Ако ви кажа, че с числото 9 се обозначава и Нептун, няма да ми повярвате.

Чони ЧОНЕВ

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 24 Май 2008, 17:07    Заглавие:  

Two medium size French navy vessels, laid up in a river close to Brest (Landévennec)
- on the left, Detroyat, "A69" type "aviso", corvette size, built 1977, laid up 1997
- on the right E.V Henry, "Aviso escorteur", light frigate, built 1965, laid up 1996
Landévennec, May 2008

Click to see if image is larger

These three old navy ships are laid up in a river close to Brest, in Landévennec.
Colbert, center, cruiser, built 1957, laid up 1991; museum in Bordeaux until 2007
Duperré, (on the left)destroyer, built 1957, laid up 1992
La Galissonniere, (on the right), destroyer, built 1962, laid up 1990

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Victor 3
[Admin]


Регистриран на: 15 Окт 2007
Мнения: 4111

МнениеПуснато на: Чет 03 Юли 2008, 08:46    Заглавие:  

Исполнилось 50 лет со дня выхода в море первой советской атомной подводной лодки

ВМС
02.07.08, Ср, 13:14, Мск

Как сообщает служба информации Минобороны РФ, 9 сентября 1952 года начались работы по созданию первой отечественной подводной лодки "К-3" с атомной энергетической установкой (проект 627). Руководителем работ был назначен один из ведущих специалистов подводного кораблестроения В.Н.Перегудов. Строительство лодки велось на стапеле судостроительного завода в Северодвинске.

1 июля 1958 года на лодке был торжественно поднят военно-морской флаг СССР, после чего она вышла в Белое море. 17 июля 1962 года "К-3" первой в отечественном флоте достигла под водой Северного полюса и всплыла в непосредственной близости от него. Лодке было присвоено наименование "Ленинский комсомолец".

Надводное водоизмещение лодки – 4,2 тыс. т, подводное – 5 тыс. т. Длина корпуса 11О м, высота - 9,1 м, ширина - 6,7 м. Два атомных реактора работали на две паровые турбины. Мощность - 30 тыс. л.с. Турбины вращали два винта. Максимальная скорость лодок этого проекта достигала 30 узлов (у первой американской атомной подводной лодки "Наутилус", построенной в 1955 году, скорость хода была 20 узлов). Глубина погружения - до 350 м. Экипаж состоял из 86 человек. Вооружение: 8 торпедных аппаратов и 20 торпед, как с ядерными, так и с обычными боеголовками.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 03 Юли 2008, 16:29    Заглавие:  

Victor 3 написа:
Максимальная скорость лодок этого проекта достигала 30 узлов (у первой американской атомной подводной лодки "Наутилус", построенной в 1955 году, скорость хода была 20 узлов).


За сметка на това каква гюрултия вдига!!! Laughing Laughing Laughing

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42257

МнениеПуснато на: Сря 01 Юли 2009, 08:14    Заглавие:  

22 юни 1941 г. заварва единствено съветския флот в пълна бойна готовност
Иван Петрински

Подводници Щ-201 и Щ-203 (от ляво на дясно), и неизвестна подводница от типа "М", Новороссийск, пролетта на 1942 г.

Макар морските битки на Съветския съюз по време на Втората световна война да имат забележимо по-скромно, по-общо мнение, място в развитието на бойните действия, героизмът на съветските подводничари и моряци едва ли може да се постави под съмнение. В сравнение с грандиозните битки при Ленинград, Москва, Сталинград, на Курската дъга или за овладяването на Берлин, с участието на милиони войници и офицери, на стотици хиляди единици бойна техника стремежите на няколко хиляди съветски и немски кораби и подводници и на техните немногобройни екипажи за надмощие в морските пространства изглеждат даже незначителни. Този извод не може да бъде променен и от няколкото изключително успешни акции. На 30 януари 1945 г. съветската подводница С-13 под командването на Александър Маринеско потопява немски транспорт, при което загиват повече от 6000 войници и моряци на Третия райх. За годините на Втората световна война немските подводници унищожават общо 27 000 съюзнически войници и матроси. Въпреки това времето, в което подводниците ще могат да играят решаваща роля във военни действия, все още не е настъпило.

Без усилията на съюзническите военноморски сили, на корабите, морската авиация и подводниците им за неутрализиране на опитите на страните от Оста да прекъснат доставките на жизненоважните въоръжения и суровини Втората световна война по някои пресмятания би продължила поне още година-две, стотици хиляди биха намерили смъртта си в най-страшната от всички войни на човечеството.

* * *

Широко известен е прословутият страх на Й. В. Сталин от "поддаването на провокации". Точно поради този страх западната съветска граница остава практически незащитена в началото на лятото на 1941 г. Войските не са разположени по граничната линия, не са завършени, а някъде са и изоставени, отбранителните съоръжения, не са доставени необходимите количества горива и боеприпаси. Благодарение на непрекъснато увеличаващия се брой на разсекретени документи от първата половина на 1941 г. е ясно, че всичко се е случило точно така въпреки многобройните разузнавателни сведения, които съветското ръководство получава достатъчно рано за деня и даже за точния час, за основните направления на германското нападение.

И ако всичко това безспорно е вярно за частите на Работническо-селската червена армия (РККА), за съветските сухопътни и военновъздушни сили, то корабите и подводниците, морската авиация, всички бази и съединения на Работническо-селския червен флот (РККФ) посрещат утрото на 22 юни 1941 г. в пълна бойна готовност, будни, напълно осигурени с горива и боеприпаси. Точно поради това нито един кораб, нито една подводница или самолет не са унищожени в базата си, както това се случва на летищата по западната съветска граница. Съветските военноморски сили влизат в бой още в първите минути на войната, напълно подготвени за нея.

Със сигурност днес можем да твърдим, че всичко това се случва благодарение на един гениален военачалник - адмирал Николай Кузнецов, народен комисар и главнокомандващ военноморските сили. Несъмнена особеност на структурата на съветските въоръжени сили е пълната независимост на ВМФ, подчинен на нарочен комисариат, чак до 1946 г. Поради тази си относителна независимост адмирал Кузнецов подготвя всички флотове и флотилии, всеки отделен кораб, подводница и самолет до пълна бойна готовност към началото на лятото на 1941 г. с риск да изпита суровото Сталиново недоволство. Лично негова заслуга и на целия Черноморски флот е предотвратяването на опасността от нахлуване на немски съединения на Кавказ през черноморския бряг, което би усложнило до неузнаваемост военната обстановка през лятото на 1942 г. Морската авиация и подводниците от Балтийския и Северния флот охраняват с максималната възможна сигурност конвоите с доставки от съюзниците.

Точен пример за мястото на подводния флот във Втората световна война и за неговата все още спомагателна роля във воденето на военните действия са събитията в най-източната точка на Европа - Северния остров от архипелага Нова земя. Тук са едновременно най-северният и най-източният край на бойните действия между съветските и немските войски по време на Втората световна война. От август 1942 г. в района на архипелага Нова земя, на Шпицберген и по целия Краен север немският флот провежда операцията "Страна на чудесата". Създадени са метеорологични и военни бази, немските подводници и военни кораби достигат до акваторията на пристанището Дудинка в желанието си да затруднят доставките от въоръжение и суровини за съветския фронт. Няма как да се каже, че за едногодишните си усилия немското командване е добре възнаградено. Освен потопяването на няколко малки наистина изненадани съветски транспорти и пълното унищожаване на съветската полярна станция на нос Желание в най-източния край на Северния остров на Нова земя немските подводници не успяват да постигнат друго. След войната по инициатива на Сталин за предотвратяване на подобни нахлувания започва строителството на северните пристанища и на Северната железопътна магистрала.

Въпреки невероятните усилия, грамотното ръководство, героизма и саможертвата РККФ губи по време на войната малко над една трета от подводниците си, например от общо 304 в Работническо-селския червен флот от юли 1941 г. до края на август 1945 г. потъват завинаги 106 подводници от различни типове. Най-много подводници - 81, са разрушени при изпълнение на бойни задачи. Останалите 15 са взривявани и потопени в базите си, за да не попаднат във вражески ръце, или само няколко потъват поради техническа неизправност. За времето на войната немските подводници са почти 4 пъти повече в сравнение със съветските, 1176 срещу 304, включително спомагателните. На практика в годините на Втората световна война Съветският съюз не строи нови подводници, а само довършва, когато е възможно, вече започнатите.
По напълно обясними причини голямата част от съветските подводници са потопени през 1941 и 1942 г. - по 36. Пак по обясними причини почти половината - 47, са от Балтийския флот. Тихоокеанският флот практически не участва във войната, въпреки че към него се числят 97 подводни лодки от различен тип. Поради това именно неговите загуби са най-малки - едва 6 подводници, включително и последната потънала съветска подводница във Втората световна война. На 23 август 1945 г. връзката с подводницата Л-19 е загубена при преминаването й през пролива Лаперуза (между руския остров Сахалин и японския Хокайдо). Причините за катастрофата, както и в много други случаи, остават не докрай изяснени въпреки откриването й на морското дъно през 2007 г.

По-тежки са немските загуби - от всичките 1176 подводници, участващи във военните действия , оцеляват само 420 в края на войната. Останалите 756, или почти две трети от общия брой, са потопени от съюзниците.

* * *

Пет съветски подводници от времето на Втората световна война лежат днес на дъното на Черно море в близост до българския бряг. Три от тях загиват в самия край на 1941 г. - от 11 ноември до 6 декември.

Щ-211 потъва изток-югоизточно от нос Галата в резултат на въздушна атака. Открита е на морското дъно при лов на рапани през 2000 г. Щ-204 потъва югоизточно от Обзор, като причините остават засега неясни. Открита е на морското дъно през 1983 г. Подводницата С-34 се натъква също на мина в Бургаския залив почти едновременно с Щ-211. Местоположението й все още не е открито.

Още две съветски подводници потъват през 1942 г. до нос Шабла. Вероятно на 12 март потъва в резултат на експлозия на мина подводницата от среден клас Щ-210. През 1991 г. подводницата е открита с усилията на Института по океанология при БАН.

През юли 2008 г. българска подводна експедиция достигна и изследва подводницата Л-24, потънала между 15 и 29 декември 1942 г. недалеч от нос Шабла, която също се натъква на мина. На дълбочина от 59 метра, при температура на водата 7 градуса и видимост от 20 метра на подводницата бе поставен надпис "В памет на 57-членния екипаж на подводница Л-24, завинаги останал тук през декември 1942 г.". В първите дни на юни 2009 г. руско-българската международна експедиция "Поклон пред корабите на Великата победа" превърна подводницата в братска могила с допълване на възпоменателния надпис с имената на 57 подводничари, загинали тук. Надписът завършва с думите "Помним, гордеем се, скърбим".
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42257

МнениеПуснато на: Чет 09 Юли 2009, 08:26    Заглавие:  

Рубката на „Курск” става паметник

В Мурманск са поставили върху постамент рубката на атомната подводница „Курск”, която потъна през 2000-ата година в Баренцово море. Тя се издига близо до фара на мемориалния комплекс на загиналите в мирно време военни моряци. Девет години след катастрофата и 6 след появата на проекта за паметник това вече е факт. Според ръководителите на проекта монументът не е посветен единствено на 118-имата моряци – екипажа на „Курск”, а и на всички военни матроси, загинали в мирно време, които са около 2000 души. Преди няколко месеца журналисти открили в един склад рубката на подводницата и се вдигнал шум, че все още не е започнало изграждането на паметника. Днес вече той има своите реални очертания. Монтираната част от корпуса на подводницата трябвало да бъде почистена от ръждата и да се изправят вдлъбнатините по корпуса й, както и да бъде възстановен оригиналният пласт, покривал корпуса на подводницата. Остава да се монтира мраморна стена и отново да бъде изрисуван гербът на рубката, както и да се оформи средата около паметника. Освен това специален фенер ще осветява мемориала. Планира се откриването да стане на 26 юли – деня на ВМФ на Русия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 25 Фев 2010, 09:49    Заглавие:  

Крайцерът "Михаил Кутузов" ще дава залп по пладне във Новорусийск

Крейсер "Михаил Кутузов" станет черноморской "Авророй"

В Новороссийске введут флотскую традицию полуденного пушечного залпа с крейсера - музея "Михаил Кутузов".
Как рассказал ИТАР-ТАСС командир Новороссийской военно-морской базы контр-адмирал Анатолий Липинский, представители флотского объединения недавно посетили музейный комплекс "Петропавловская крепость" и крейсер "Аврора" в Санкт-Петербурге, где изучили опыт проведения торжественных ритуалов, организации деятельности корабельного музея и содержания технической части музейных объектов. "Наличие крейсеров-музеев "Михаил Кутузов" в Новороссийске и "Аврора" в Петербурге являются отличительной особенностью этих городов, - заметил Липинский. - Каждый из них символизирует свою эпоху".
Крейсер "Аврора", спущенный на воду 11 мая 1900 года, участвовал в русско-японской войне 1904-1905 годов, в частности, в знаменитом Цусимском сражении. Он служит символом Октябрьской революции.
"Михаил Кутузов", спущенный на воду 29 ноября 1952 года. Он 1964 году первым на Черноморском флоте начал выполнение задач боевой службы в Средиземном море и Атлантике. Через 37 лет "Михаил Кутузов" был передислоцирован в Новороссийск и вошел в состав Новороссийской ВМБ как корабль-
музей, филиал музея Черноморского флота, передают Вести.ру "Полувековой опыт содержания и использования корабельного музея у моряков Ленинградской ВМБ служит серьезной основой для нас", - отметил командир крейсера "Михаил Кутузов" капитан второго ранга Игорь Задорожный. По свидетельствам черноморских историков, традиция именно полуденного залпа своим рождением обязана Черноморскому флоту, где по решению командования была введена в 1819 году. Адмирал Алексей Грейг (1775-1845) будучи военным губернатором Севастополя и Николаева ввел эту традицию в Российской империи, издав приказ о введении полуденного выстрела. По нему проверялись и устанавливались корабельные, церковные и адмиралтейские часы.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 05 Авг 2011, 16:07    Заглавие:  

Откриха руска подходница край бреговете на Естония

У берегов Эстонии обнаружили затонувшую советскую подлодку

Эстонские поисковики обнаружили обломки советской подводной лодки в водах Рижского залива неподалеку от острова Рухну, передает Lenta.ru. Место, где затонул корабль, помогли отыскать рыбаки, чьи снасти в этом районе постоянно за что-то цеплялись. Приборы, которыми воспользовались поисковики, подтвердили их догадку о том, что на глубине около 55 метров действительно лежит подводная лодка.
Советник Департамента охраны памятников старины и глава экспедиции по поиску затонувших кораблей Майли Ройо отметила, что пока еще слишком рано говорить о том, какой именно корабль лежит на дне. Выводы, по ее словам, можно будет делать после более детального исследования.
В то же время местный археолог Велло Мясс, обнаруживший несколько лет назад затонувший в 1893 году российский броненосец "Русалка", заявил, что найдена именно советская подводная лодка класса "Щука". По его словам, ВМФ СССР намеренно утопил эту лодку в 1958 году, чтобы предоставить военным водолазам базу для отработки навыков их работы. Останки субмарины покоятся в 2,5 мили к востоку от острова Рухну.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 2 [23 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Съвременен военен флот
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0677s ][ Queries: 15 (0.0043s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker