Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Бунтовници предизвикаха голям пожар с дрон · Бабата на убитата Криси: В линейката не се качи лекар при детето ми да даде първа помощ. То дишаше, то говореше ВИДЕО · Възпитател открадна 100 000 лв. от ученик · Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? /Римляни 7:23/ · Оперират по спешност Жан-Клод Юнкер · НАСА хранила хлебарки със скали от Луната ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
The time now is Sun 18 Aug 2019, 08:36
All times are UTC + 2
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » История на българските ВМС през вековете
Параход "Горний Студень"
Moderators: Sea Dog
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
Page 3 of 3 [38 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3
Author Message
Odzava

Joined: 24 Aug 2005
Posts: 418
Location: Хашира Джима

PostPosted: Mon 21 Feb 2011, 22:25    Post subject:  

И за последно - катерите "Бавария", "фардинг" и "Мотала" последно строени в Англия ли са? И еднотипни ли са? И ако не дай Боже се окаже, че не е така - какво - горим справочниците и архивите на завода производител, за да запазим свещеннта крава - нашата военно-морска история?
Back to top
View user's profile Send private message Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Mon 21 Feb 2011, 22:32    Post subject:  

Одзава, предлагам да се поуспокоиш малко. Гледай някой филм, пий едно чайче, усмихни се и живота ти ще стане по-хубав.
А ние предпочитаме да си стоим зад оградата на Военноморския музей. Като малки в продължение на 3 години през лятото не сме излизали от библиотеката там.
А някои статии на Калоян за "свещената крава български ВМС" вече са в английски и американски списания.
Ама те и онея не са прескачали оградата на музея, просто и ние и те не може да ти стъпим на малкото пръстче.
Чудно ми е защо ли ГОЛЯМА ЧАСТ от нещата в сайта ти са взети от книгата на Илия Тодоров, наше издание междудругото (да не говорим колко снимки си свалил от издателството и си приложил там) , а сега плюеш ли плюеш по родните историци. Обидно някак си...
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
Odzava

Joined: 24 Aug 2005
Posts: 418
Location: Хашира Джима

PostPosted: Mon 21 Feb 2011, 22:55    Post subject:  

Preslav wrote:
Одзава, предлагам да се поуспокоиш малко. Гледай някой филм, пий едно чайче, усмихни се и живота ти ще стане по-хубав.
А ние предпочитаме да си стоим зад оградата на Военноморския музей. Като малки в продължение на 3 години през лятото не сме излизали от библиотеката там.
А някои статии на Калоян за "свещената крава български ВМС" вече са в английски и американски списания.
Ама те и онея не са прескачали оградата на музея, просто и ние и те не може да ти стъпим на малкото пръстче.
Чудно ми е защо ли ГОЛЯМА ЧАСТ от нещата в сайта ти са взети от книгата на Илия Тодоров, наше издание междудругото (да не говорим колко снимки си свалил от издателството и си приложил там) , а сега плюеш ли плюеш по родните историци. Обидно някак си...


Ами като не четеш - чудно ще ти е. Аз съм си сложил на сайта библиография - http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_flot_bibliografia
Ако си беше направил труда да погледнеш има линк и към твоя форум. И информацията там в голямата си част може и да е от Илия Тодоров, но не е от вас с Калоян. Нали факта, че сте ИЗДАЛИ Илия Тодоров, не ви прави собственици на написаното. То всъщност се покрива в 80% с изданието от 1980 г., но може и да не сиго забелязал, докато си чел в библиотеката на Военно-морския музей.
Това, че Калоян е публикуван в английски и американски списания какво доказва - че е вярно написаното или, че списанието е разчитало да вдигне тиража с екзотична информация? И по кого от родните историци съм "плюл", моля? По вас с Калоян - едва ли. По другите - никак. Последните ти постове са далеч от обективността. Обидно някак си ... но за мен. Меджу другото - можеш ли да намериш човек, който да претендира, че съм публикувал снимка без да съм питал предварително? Или да не съм упоменал източника в страницата, която съм дал. Ако е така - приемам всичките ти нападки. В противен случай поведението ти е дребнаво заяждане. Едва ли съм достоен да участвам на модерирания и админитриран от теб форум. Та както казах - успех.
Back to top
View user's profile Send private message Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Mon 21 Feb 2011, 23:07    Post subject:  

Изчакай до утре, и виж отговора на Калоян. Макар, че за пореден път ще го обявиш за бля-бля-бля.
Ами мен лично, а и Калоян, бая ни обижда всичко това за "Таман", "Келасура", "Подгорица" и т.н.
Още с подмятанията ти за гравюрите, че не били достоверни, че 20-те източника били неточни, че рапортите на румънеца били на "око" и още, и още - не ми се изброява.
Да, много съм ограничен, не съм виждал, даже не знам за изданието на И.Тодоров преди 1989 г. Нищо, че съм сканирал снимки от него, и съм ги прилагал и тук. Нищо, че информацията от точно тази книга съм цитирал и в списанието.
А относно цитирането ти на книгата, видял съм отдавна, познаваш ме от форума, да си ме питал?
А относно новото издание - ами да, освен че я издадохме нямаме нищо, ама нищо общо.
Утре ще ти сканирам оригиналните коректури, да видиш колко пъти има почерка на Калоян и колко на Илия Тодоров, "почти" никъде го няма този на Калоян. Само дето бая неща са и на Калоян.
Може и да документирам колко "малко" пъти, (всеки ден по няколко часа в продължение на 3 години Калоян бе в дома на Илия Тодоров, за да прави книгата) Калоян се е срещал с бай Илия, лека му пръст.
Та така - наистина държанието ти е обидно, особено когато критикуваш без нито едно доказателство, че е така. Ще го приема на това, че не ни познаваш, за да ги разправяш врели-некипели.
Та да се върнем на темата - утре чакай още доказателства от Калоян, а и от мен от АППД, относно "Подгорица".
Но и тук, както и в темата за "Келасура" и двамата с Калоян се замисляме - има ли смисъл от толкова много доказателства, които ти даваме? Ти винаги ще ги обявиш за невалидни. Особено дневника на К.Божков или "окото" на румънеца. Направо ми става смешно...
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
kaloian
[Admin]

Joined: 29 Nov 2004
Posts: 343
Location: Sofia

PostPosted: Tue 22 Feb 2011, 00:53    Post subject:  

А, сега да пристъпим към работа и да оправим грешките, които си допуснал:

I. Хубаво е, че цитираш Аренс. Къде обаче в цитирания от теб откъс Аренс твърди, че "Никополь" е "Подгорица"? Никъде.

Е. Аренсъ. Роль флота в войну 1877-1878 гг. С.-ПЕТЕРБУРГЪ. Типографія Главнаго Управленія Удѣловъ, Моховая, 40. 1903. четем:

Послѣ сдачи Плевны Сулейманъ-паша бросился 30-го ноября со всѣми своими силами на сравнительно слабый Рущукскій отрядъ. Въ помощь послѣднему, по приказанію Наслѣдника Цесаревича, были вызваны и нѣкоторыя спеціальныя части, охранявшія Батинскій мостъ (противъ румынской деревни Петрошаны), въ томъ числѣ и гвардейскій экипалсь, которому, однако, участвовать въ бою не пришлось, такъ какъ ко времени прибытія моряковъ на позиціи побѣда уже явно склонилась на сторону нашихъ войскъ. Вмѣстѣ съ тѣмъ приказано было бр. лодкѣ «Никополь», подъ командою лей-тенанта Мякинина, съ нѣсколышми паровыми катерами подойти къ о. Мечкѣ, гдѣ были усмотрѣны турецкія суда: мониторъ и 2 па-рохода. Обмѣнявшись съ ними нѣсколькими пушечными и ружей-ными выстрѣлами съ разстоянія въ 8 кабельтовыхъ и, убѣдив-шись въ томъ, что непріятельская флотилія не стрѣляетъ по на-шимъ войскамъ, Мякининъ повернулъ и пошелъ вверхъ, дѣйствуя изъ своихъ орудій по отступавшему уже правому флангу турокъ. Не-смотря на значительную дистанцію (14 — 18 кабельтовыхъ), огонь лодки оказался достаточно мѣткимъ.

При това положение на нещата сигурно ще ми цитираш един друг по известен пасаж:

Напуганное атакой и поврежденное нѣсколькими удачными вы-стрѣлами нашей батареи, турецкое судно, оказавшееся впослѣд-ствіи броненосной канонеркой «Подгорицей»(6), изо всѣхъ силъ (даже паръ валилъ изъ предохранительныхъ клапановъ) спѣшило въ Никополь. При сдачѣ этой крѣпости русскимъ войскамъ 4-го іюля «Подгорица» и другая однотипная съ ней канонерка «Шко-дра» попали въ наши руки и исправленныя и переименованныя въ «Никополь» и «Систово», съ большою пользою служили затѣмъ на Дунаѣ подъ русскимъ военнымъ флагомъ(7).

Чудесно! Я да видим как стои въпроса с използваната литература в горния пасаж. Доста зле:

(7) Благодаря личному вниманію Великаго Князя Алексѣя Алексапдровича, ту-рецкія суда эти были въ 5-ти-недѣльный срокъ приведены въ полную боевую го-товность, что потребовало не мало усилій. Лодки стояли на мели, съ обгорѣвшими палубами, пробитыми котлами и разрушенными каютами. Машины были въ до-вольно исправномъ видѣ, недоставало только нѣсколькихъ принадлежностей, ко-торыя и были выписаны изъ Марселя. Работы производились машинной командой фрегата «Свѣтлана», подъ руководствомъ старш. механика поруч. Мошнина. На ладкоетѣнныхъ) въ казематѣ и по одному 3-хъ-фунтовому нарѣзному на па-лубѣ. Къ нимъ было теперь добавлено по четыре нашихъ 4-хъ-фунтовыхъ даль-нобойныхъ орудія. Артилерію устанавдивалъ корпуса морской артил. гв. эк. шт.-капит. Деряжинекій, состоявшій затѣмъ судовымъ артил. офицеромъ на лодкѣ "Никополь".

ОТНОВО НИКАКВИ ИЗТОЧНИЦИ, КОИТО ДА ПОТВЪРЖДАВАТ ВЕРСИЯТА ТИ, ЧЕ "ПОДГОРИЦА" Е "НИКОПОЛЬ".

И така, ако решим да подредим назад във времето нещата те ще изглеждат по този странен начин:

2011 г. - Odzava: "Подгорица" е "Никополь" - обаче няма източник, автор, документ, снимка, която да го доказва.

1995 г. "Ottoman Steam Navy 1828-1923", Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz стр. 6, където се твърди, че 16 July 1877: Podgorice and Iskodra are captured when Nigbolu is occupied by the Russians. Both vessels are repaired and enter the Russian fleet

Никои от тези двама автори не дава източник, автор, документ, снимка, която да доказва, че "Подгорица" е "Никополь"

1903 г. - Подгорица» и другая однотипная съ ней канонерка «Шко-дра» попали въ наши руки и исправленныя и переименованныя въ «Никополь» и «Систово»

Лошо, доста лошо - и тук няма позоваване на източник, автор, документ, снимка, която да доказва, че "Подгорица" е "Никополь". Значи всичко това е фабрикат и фалшификация, подмяна на историята.

Добре щеше да е и Аренс и Беляев и Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz, че и Odzava да са прочели спомените на втори лейтенант Ломен, командир на "Систово". Ломен участва в операцията по повдигането и извеждането на двата турски кораба от устието на р. Осъм край Никопол, както и в измерването им. Ломен е категоричен, че това са два различни турски кораба и за доказателство прилага характеристиките им, установени от комисията по измерването им. Оказва се, че единият кораб е по-дълъг от другия с 3,05 метра.

Обаче Аренс, Беляев, Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz май не са дори и чували, камо ли чели за Ломен.

II. По отношение на следното твое заключение "т. е. 23 дни след като майор Майкан го потапя, мониторът вече като броненосна канонерска лодка се сражава на руска страна".

Поредното твое грешно твърдение. Майкан не го потапя, потапя го мортирната батарея, командвана от него /на 7 ноември 1877 г./.

Следващата твоя грешка - "23 дни след потапянето му, мониторът вече като броненосна канонерска лодка се сражава на руска страна" - невъзможно е.

Поради простата причина, че 23 дни след 7 ноември 1877 г. "Подгорица" е била на дъното.

Доказват го и събитията от началото на 1878 г. За щастие и в интерес на нашата дискусия тук, румънците преминават на отсрещния бряг и вече край Видин

имат възможност да установят с изключителна прецизност какво са потопили на 7 ноември 1877 г. Разминавания няма, няма и място за съмнение. Потопени

са монитора "Подгорица", "Сократ" и шлеп.

Рапорт на майор Майкан от 19 януари 1878 г. до майор Статул: "Веднага след като първите части от румънската армия преминаха на отсрещния бряг

възникна идеята да се извадят турския монитор „Подгорица”, дървения кораб „Сократ” и шлепа. Възможно е да пристъпим към изваждането на кораба

„Сократ” и шлепа през пролетта, със средствата, с които разполага флотилията в Калафат и с незначителни разходи от не повече от 1 000 леи. Във връзка

с операцията по изваждането на турския монитор „Подгорица”, кораба „Сократ” и шлепа ще ви дам нужните указания. Цялата стойност на операцията по

изваждането на трите плавателни съда няма да надвишава 15 000 леи.”

Така, че не само 23 дни след 7 ноември 1877 г., а и на 19 януари 1878 г. положението си е все същото - "Подгорица" си остава на дъното на

канала/ръкава край о-в Чифтелер.

Съвсем накратко ще преразкажа съдържанието на следващите писма и документи по отношение на операцията по изваждането на "Подгорица" от

румънците в периода януари - септември 1878 г.

Подготвителните дейности по изваждането на корабите „Подгорица”, „Сократ” и шлепа започват още през януари 1878 г. Към края на същия месец майор

Майкан е преместен и с тази задача е натоварен майор Мурджеску. Неговите изчисления за стойността на операцията по изваждането обаче достига 50

000 леи.

Необходимият кредит е одобрен и операцията по изваждането на плавателните съдове започва с кораба „Сократ”. Работата продължава от

началото на месец март до септември 1878 г. Изразходвана е сумата от 25 000 леи. За съжаление румънците не успяват да извадят нито един от

плавателните съдове. Всички дейности са преустановени, операцията е определена за невъзможна и през септември 1878 г. групата се завръща в Галац.

III. Следващата твоя грешка - "Майкан бил определял на око" - оказва се, че и това не е вярно.

12 септември 1877 г. - 7 ноември 1877 г. : турският монитор "Подгорица" се намира в канала/ръкава на о-в Чифтелер, позицията му е изобразена

на карта, съставена от майор Майкан, картата е приложена към доклада на майор Майкан за потопяването на монитора "Подгорица".

Данните, използвани за съставянето на картата са получени от самия майор Майкан, който неколкократно извършва разузнаване в непосредствена близост

до "Подгорица". Най-продължителните разузнавателни дейности на Майкан за монитора "Подгорица" са извършени съответно на 1 и 6 октомври 1877 г.

И така, вече можем да подредим следните исторически репери (тук добавям и събитията от 1878 г. - опитът за изваждането на "Подгорица", "Сократ" и

шлепа", към вече описаните от мен събития в предишния постинг):

IV. Хронология:

12 септември 1877 г. - Николае Д. Майкан съобщава за 40 войници и 2 офицери, изпратени от Корабия с цел да потопят монитора "Подгорица", който към този момент вече се намира в ръкава край о-в Чифтелер:

"Идеята за абордажа на турския монитор „Подгорица” край о-в Чифтелер бе изоставена, поради факта че в нощта на 12 септември 1877 г., двама руски офицери, придружени от 40 войници (изпратени специално от Корабия) опитаха да атакуват кораба, но бяха принудени да се върнат обратно, намирайки пътя към него блокиран. Ръкавът на р. Дунав край о-в Чифталер беше преграден с пилони, между които беше опъната телена мрежа. Друга телена мрежа беше опъната между два пилона по дължината на кораба. Тя трябваше да послужи като препятствие срещу евентуално нападение от страна на парните катери.
Присъствието на турския монитор „Подгорица” (заедно с дървения кораб „Сократ” и шлепа), скрит край о-в Чифтелер беше постоянна заплаха и правеше всяка една операция по Дунав невъзможна"...

1-6 октомври 1877 г. - Николае Д. Майкан съобщава за изграждането на нова батарея:

"На 1 октомври 1877 г. бяха извършени разузнавателни дейности на о-в Канапа с цел прецизно и точно определяне на положението на монитора.
За унищожаването на монитора беше взето решение за изграждането и развръщането на нова батарея от три оръдия с голям калибър.
Поради малкото подръчни средства работата по изграждането на батареята вървеше доста трудно. Дървения материал беше доставен от Турно Северин, а железарията - от Крайова. На 6 октомври 1877 г. бяха извършени нови разузнавателни дейности"...

4-6 ноември 1877 г. - Николае Д. Майкан съобщава за завършването на батареята:

"На 4 ноември 1877 г. батареята беше готова. Всяко едно от оръдията с голям калибър беше снабдено с по 200 мортирни бомби. Заповедта за откриването на огън беше издадена на 5 ноември 1877 г. На 6 ноември 1877 г. поради спусналата се мъгла стрелбата беше отложена за следващия ден (7 ноември)"...

7 ноември 1877 г. - Николае Д. Майкан съобщава за начало на стрелбата и потопяване на турския монитор "Подгорица":

"Сутринта на 7-и ноември беше паднала гъста мъгла. Времето се задържа без промени чак до 11:00 часа. И тъй като не можеше да се разчита на ясно време, имайки предвид сезона, бе решено да се обяви начало на стрелбата срещу монитора „Подгорица”...При 77-я изстрел от батареята забелязахме гъст дим над палубата на монитора. Последва взрив и корабът беше обхванат от пламъци. Малко по-късно последва втори взрив. Веднага след взривовете мониторът „Подгорица” започна да потъва. В последните минути на кораба бяха останали малко хора...Към 16:30 часа стрелбата беше прекратена".

8-10 октомври 1877 г.

"Беше взето решение на следващия ден да се продължи с обстрелването на дървения кораб и шлепа. На 8-и октомври времето не беше подходящо, а на 9-и октомври забелязахме, че дървеният кораб и шлепа са потънали от нанесените им по рано (на 7-и октомври) поражения. Целта на батареята беше постигната и на 10-и октомври тя беше разформирована".

19 януари 1878 г. - Рапорт на майор Майкан от 19 януари 1878 г. до майор Статул

"Веднага след като първите части от румънската армия преминаха на отсрещния бряг възникна идеята да се извадят турския монитор „Подгорица”, дървения кораб „Сократ” и шлепа. Възможно е да пристъпим към изваждането на кораба „Сократ” и шлепа през пролетта, със средствата, с които разполага флотилията в Калафат и с незначителни разходи от не повече от 1 000 леи. Във връзка с операцията по изваждането на турския монитор „Подгорица”, кораба „Сократ” и шлепа ще ви дам нужните указания. Цялата стойност на операцията по изваждането на трите плавателни съда няма да надвишава 15 000 леи.”

януари-септември 1878 г.

Подготвителните дейности по изваждането на корабите „Подгорица”, „Сократ” и шлепа започват още през януари 1878 г. Към края на същия месец майор
Майкан е преместен и с тази задача е натоварен майор Мурджеску. Неговите изчисления за стойността на операцията по изваждането обаче достига 50
000 леи. Необходимият кредит е одобрен и операцията по изваждането на плавателните съдове започва с кораба „Сократ”. Работата продължава от
началото на месец март до септември 1878 г. Изразходвана е сумата от 25 000 леи. За съжаление румънците не успяват да извадят нито един от
плавателните съдове. Всички дейности са преустановени, операцията е определена за невъзможна и през септември 1878 г. групата се завръща в Галац.

1938 г.

Петър Иванов Търновски, Водните пътища и пристанища

Колкото се отнася до естественото зимно пристанище при остров Чифтелер, там са създадени условия за изваждането на потъналия турски монитор през Руско-турската война (1877-1878 г.), чрез които достъпа на чуждите кораби през зимния сезон се окончателно осигурява.

1985 г.

Васил Дойков, Български трицвет по Дунава, 1985

...На 7 август 1957 г. е изваден турският монитор „Подгорица”, потънал през време на Освободителната война...., улучен от румънската батарея на майор Майкан в близост до зимовището Чифтелер (Близнаци), източно от Видин.

И така, в обобщение - "Подгорица" си остава на дъното на канала/ръкава при о-в Чифтелер и на 7 ноември 1877 г. (когато е потопен), и на 19 януари 1878 г. (когато Майкан докладва до Статул за възможностите за изваждането на "Подгорица"), и през март 1878 г. (когато започва операцията по изваждането на трите кораба със "Сократ"), и през септември 1878 г.(когато операцията по изваждането на "Подгорица" е прекратена) и през 1938 г.(от когато е сведението на Петър Търновски за наличието на потънал турски монитор при остров Чифтелер), та чак до 7 август 1957 г. (когато "Подгорица" е изваден от АППД)!

Накрая и превод на паметната плоча от Чуперчени Ной край Калафат, поставена от румънците след потапянето на "Подгорица" на 7 ноември 1877 г.

"В памет на успеха от 7 ноември 1877 г., когато батарея „Perseverenţa“, командвана от майор Д.Майкан...(следват имената на останалите участници) потопи турския монитор "Подгорица", парахода/влекача "Сократ" и два шлепа"

„În memoria fericitului succes de la 7 noiembrie 1877, când bateria „Perseverenţa“, comandată de maiorul D. Maican, comandantul bateriilor de coastă, cu trei mortiere de 150 mm comandate de locotenentul Peticari, sublocotenentul Mardare şi sublocotenentul Mănescu C. au scufundat monitorul turc ,PODGORIŢA“, remorcherul „SOCRATE“ şi două şlepuri“


V. Така, сега към следващата твоя грешка - предоверяването на книгата "Ottoman Steam Navy 1828-1923" съответно Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz.

Вече веднъж посочих, че е неоправдано да се вярва на книга, чиито автори са "колекционери на османски военноморски артефакти" или "ръководители

на водещи рекламни агенции", както е отбелязано за Ahmet Güleryüz в началото на книгата: The authors: ...Ahmet Güleryüzq, head of one of Istanbul's

leading advertising agencies and an avid collector of Ottoman naval memorabilia.

В тази книга просто има изобилие от грешки. Списъкът с грешки сигурно би отнел няколко страници. Изборът си остава твой, щом си решил да се довериш

на един колекционер на османски военноморски артефакти.

Само, че аз избирам да се доверя на науката и документите. Документите, които определено и явно липсват на Ahmet Güleryüzq щом на стр. 6 липсват

каквито и да е източници в подкрепа на твърдението - "16 July 1877: Podgorice and Iskodra are captured when Nigbolu is occupied by the Russians. Both

vessels are repaired and enter the Russian fleet". И на какво почива това твърдение - липсват каквито и да е данни за източник, архив, автор, страница?

Все в същия дух на стр. 140 от "Ottoman Steam Navy 1828-1923" четем: "Podgorice"...17.6.1877 captured by Russian forces at Nebula (коя ли е тази Небула,

поне името на града да бяха изписали както трябва). 6.10.1877 "Nikopol" Imperial Russian Navy. 23.11.1889 stricken. Отново никакви документи и източници.

Състояние на Дунавската ескадра (Tuna Firka) – адмирал Mehmet Arif към юни 1877 г.

Още по-трагично става положението като стигнем и до цитирания от теб предполагаем, въображаем и хипотетичен списъчен състав на османската Дунавска

флотилия. Това между другото е най-трагичния и най-слабия списък на османската Дунавска флотилия, който някога е бил публикуван - орязан,

фалшифициран, недостоверен. Османската Дунавка флотилия е разполагала с далеч по-многоброен корабен състав. Съвсем бегло ще спомена, че във

Видин е имало още цели 150 (!) въоръжени кораба от различен вид и размери, а в Русчук още 102 (!) въоръжени кораба от различен вид и размери. И

това само във Видин и Русчук! За тях - някой друг път.

Очевидно обаче тези кораби липсват в орязания и фалшифициран списък по-долу:

"Речни монитори и канонерски лодки
“Lütf-ü Celil” - потопен от руската полева артилерия на 10.05.1877 г. пред Измаил
“Hifz-ür Rahman” - продаден за нарязване през 1909 г.
“Hizber” - продаден за нарязване през 1991 г.
“Seyfi” - потопен от руски минен катер на 26.05.1877 г. близо до Мачин
“Semendire” - - продаден за нарязване през 1909 г.
“Feth-ül Islam”- продаден за нарязване през 1909 г.
“Bogürtlen”- продаден за нарязване през 1886 г.
“Iskodra” - пленен от руските войски при Никопо на 16.06.1877 г. (датата е в стар стил)
“Podgorice” - пленен от руските войски при Никопол на 17.06.1877 г. (датата е в стар стил)
“Akka” - нарязана през 1903 г.
“Varna”- продаден за нарязване през 1909 г.
“Sevket Numa”- продаден за нарязване през 1925 г.
“Sünne” - потопена на 09.10.1877 г. от руска мина в устието на Дунав

Въоръжени параходи
“Sultaniye” - на 20.04.1912 превърната във вълнолом при Йеникале
“Muverrid-i Nusret” - продаден за нарязване през 1901 г.
“Mesir-i Bahri” - заличен от списъците на флота през 1879 г.
“Pursut” - заличен от списъците на флота през 1883 г.
“Kilic Ali” - нарязан през 1924 г.
"Hayreddin" - нарязан през 1908 г.
“Arkadi”- продаден за нарязване през 1905 г.
Данните са от "Ottoman Steam Navy 1828-1923" Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz 1995 Conway Maritime London

Както се вижда от приведения списък дилема по въпроса с мониторите няма. Съдбата на всички от тях е известна и само ДВА са ПЛЕНЕНИ при Никопол. 1 е потопен пред Измаил (той се взривява и едва ли е бил годен за изваждане и ремонт), 1 е потопен с прътови мини. По-нататъшната му съдба ми е неизвестна. 1 канонерка се натъква на мина и потъва. Всички останали кораби благополучно преживяват войната и са нарязани."

Би трябвало авторите Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz да се консултират поне с Отчета за състоянието на силите от морския министър на Османската империя, публикуван във в-к "Турция" през февруари 1877 г. Там поне щяха да открият пълния и истински състав на османската Дунавска флотилия, а не да публикуват един орязан и фалшифициран списък.

Проблемът може би е в това, че не им е бил известен факта, къде се намира най-големият архив за корабоплаването и бойните действия по р. Дунав.
Въпросният архив се намира в Холандия и много, ама много отдавна почти всичко за историята, корабоплаването и войните на Дунава е постъпило в този архив, включително и всичко по въпроса от Русия, Румъния и Турция (по отношение на Освободителната война от 1877-1878 г. и действията на Дунава).

Всъщност речните османски монитори на Дунава са били доста повече, отколкото ни ги представят Bernd Langensiepen and Ahmet Güleryüz и в частност ти самия. Били са построени в общо четири серии - серия 1 /5 единици/, серия 2 /3 единици/, серия 3 /2 единици/, серия 4 /3 единици/ или общо 13 единици.
По-долу пускам една извадка от холандския архив за състава на османската дунавска флотилия през войната. В тези 13 единици, разбира се не влизат "Мукадем Хаир","Лютфи Джелил", "Хъвзи Рахман", "Муни Зафър", "Авни Иллах", "Неджем Шевкет", "Сейфи", "Хизбер" - правописът е по Теодора Бакърджиева.

[img] Click to see if image is larger [/img]

Колкото до онези пет малки параходчета, за които търсиш информация - ще ти помогна. Отворих си папките за "Абланов", "Богот", "Брестовац", "Пордим",
"Горный Студень". Оказа се, че руското командване е имало намерение да ги поръча, но в края на краищата ги поръчва ж.п. магната Поляков. За съжаление корабостроителницата, в която ги поръчва - Argenteuil, успява да завърши само първите три от тях. По този повод се вдига голям шум в пресата, а поръчката за останалите два - "Пордим" и "Горный Студень" е пренасочена към друга френска корабостроителница. На Дунава пристигат само първите три, а какво става с останалите два е вече друга история, за която ще разкажа в "Океан".
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
Odzava

Joined: 24 Aug 2005
Posts: 418
Location: Хашира Джима

PostPosted: Tue 22 Feb 2011, 13:58    Post subject:  

Използвам правото си на отговор, макар вече да не виждам абсолютно никакъв смисъл. Дискусията премина в плоскостта на личните нападки. Но да завърша, защщото ме обвинявате и в нерегламентирано използване на информация:

Preslav wrote:
Изчакай до утре, и виж отговора на Калоян. Макар, че за пореден път ще го обявиш за бля-бля-бля.
Ами мен лично, а и Калоян, бая ни обижда всичко това за "Таман", "Келасура", "Подгорица" и т.н.


Никъде и по никакъв начин не съм квалифицирал мнение на Калоян като "бля-бля-бля". А това, че ви обижда различното мнение - извинявам се. Проблемът не е у мен. Можеш да сложиш първото ми лично съобщение до теб, касаещо "Таман", за да покажеш колко "обидно е то". За "Келасура" - вече се разбрахме.

Preslav wrote:
Още с подмятанията ти за гравюрите, че не били достоверни, че 20-те източника били неточни, че рапортите на румънеца били на "око" и още, и още - не ми се изброява.


Още с "подмятанията ми" съм изразил конкретно становище, което държа да отбележа не е отправено лично към автора, а изразява съмненията ми, че една гравюра дава достоверна информация за техническото състояние на кораба.

Preslav wrote:
Да, много съм ограничен, не съм виждал, даже не знам за изданието на И.Тодоров преди 1989 г. Нищо, че съм сканирал снимки от него, и съм ги прилагал и тук. Нищо, че информацията от точно тази книга съм цитирал и в списанието.
А относно цитирането ти на книгата, видял съм отдавна, познаваш ме от форума, да си ме питал?


А ти да си Илия Тодоров? Ако си - щях да те питам. Ако държиш авторските права на книгата - моля изпрати ми ги заедно със списък на претенциите за нерегламентирано използвана информация и снимки и ще ги махна. За снимките - ако обичаш документ удостоверяващ правата ти върху тях. В противен случай дадената библиографска информация ми позволява използване на информация до претенция от страна на притежателя на авторските права.

Preslav wrote:
А относно новото издание - ами да, освен че я издадохме нямаме нищо, ама нищо общо.
Утре ще ти сканирам оригиналните коректури, да видиш колко пъти има почерка на Калоян и колко на Илия Тодоров, "почти" никъде го няма този на Калоян. Само дето бая неща са и на Калоян.
Може и да документирам колко "малко" пъти, (всеки ден по няколко часа в продължение на 3 години Калоян бе в дома на Илия Тодоров, за да прави книгата) Калоян се е срещал с бай Илия, лека му пръст.


Като автор е посочен Илия Тодоров, не Калоян Панчелиев. Може и по 30 часа дневно да е стоял там, това не го прави притежател на авторските права. А, че сте издали книгата - да, не го отричам. Но пак не ви дава право да претендирате за права върху информацията.

Preslav wrote:
Та така - наистина държанието ти е обидно, особено когато критикуваш без нито едно доказателство, че е така. Ще го приема на това, че не ни познаваш, за да ги разправяш врели-некипели.


Това просто е без коментар. Не ми е нужно да Ви познавам, за да дискутирам по тема която ме интересува. Ако обаче Ви обижда факта на несъгласие с вашето мнение това е съвсем отделен въпрос. И той далеч не касае военно-морската история.

Preslav wrote:
Та да се върнем на темата - утре чакай още доказателства от Калоян, а и от мен от АППД, относно "Подгорица".
Но и тук, както и в темата за "Келасура" и двамата с Калоян се замисляме - има ли смисъл от толкова много доказателства, които ти даваме? Ти винаги ще ги обявиш за невалидни. Особено дневника на К.Божков или "окото" на румънеца. Направо ми става смешно...


За мен лично няма нужда. Пишете спокойно и плодотворно. Не смятам изобщо, че има смисъл да продължавам с дискусиите, след като Ви обижда изразяването на мнение различно от вашето. Успех!
Back to top
View user's profile Send private message Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Wed 02 Mar 2011, 21:29    Post subject:  

Още факти отхвърлящи тезата на Отздава.

Quote:
По-значими острови
Острови Близнаци (Чифтипер) - км 778,4

Двата разположени един до друг острова - Голям и Малък Близнак, образуват естествено зимовище за кораби, защитено от ледовете. То било използвано в миналото до изграждане на зимовищата в Русе и Лом.
По време на Освободителната война при Чифтипер румънска батарея, командвана от майор Майкан, с три оръдия по 150 мм, в състава на руската армия, потопила турския военен кораб ”Подгорица”. През август 1957 г. този кораб бе изваден от река Дунав.


http://www.dunav_info.silistra.eu/page/d_ostrovi.html
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
AvM

Joined: 24 Mar 2013
Posts: 4

PostPosted: Fri 29 Mar 2013, 20:56    Post subject:  

From the collection of late Mr. Schrott

Click to see if image is larger
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
Display posts from previous:   Sort by:   
Page 3 of 3 [38 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » История на българските ВМС през вековете
Jump to:  

You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum

[ Time: 0.0712s ][ Queries: 13 (0.0041s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker