Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
САЩ прехвърлят в Украйна изтребители Ф-35! Искат военни бази на черноморското крайбрежие · Иран показа задържането на британския танкер (АТРАКТИВНО ВИДЕО) · Алжирски фенове срутиха статуя на Шарл дьо Гол · Жегата взе жертви в САЩ · Три причини да се страхуваме от $70-трилионния дълг на САЩ · Почина Буги Барабата ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Нед 21 Юли 2019, 10:32
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Космическия телескоп Хъбъл, открития и проблеми
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 8 от 8 [119 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 6, 7, 8
Автор Съобщение
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 29 Юни 2011, 19:37    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://imgsrc.hubblesite.org/hu/db/images/hs-2011-18-a-xlarge_web.jpg
Будещо страхопочитание изображение от Хъбъл. Веднага прави впечатление, тъмните нишки от прах, които кръстосват гигантската елиптична галактика "Кентавър А". Това изображение се простира от ултравиолетовите лъчи до близката инфрачервена дължина на вълната, разкриваки най-различни обекти в галактиката, като например млади сини звездни купове намиращи се в райони обикновено закрити от прах. Тази снимка е направена през юли 2010 год. от широкополевата камера 3 на Хъбъл.
http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2011/18/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 06 Юли 2011, 16:42    Заглавие:  

Хъбъл направи един милион изследвания!
Click to see if image is larger
В понеделник, 4 юли, Хъбъл изпрати към Земята милионното си научно наблюдение, което се сътоя в търсенето на вода в атмосферата една екзопланета отдалечена на 1000 светлинни години от нас.

"21 години Хъбъл е премиер на космическата наука, поразявайки ни с дълбоките и красиви изображения използвани в широк спектър от астрономически дисциплини", казва шефа на НАСА Чарлз Болден. Той беше пилот от мисията на космическата совалка, които изведе Хъбъл в орбита. "Фактът, че Хъбъл достигна този етап, докато изучаваше далечна планета е забележително напомняне за неговата сила и наследство."

Въпреки, че Хъбъл е най-известен със своята зашеметяваща образност на космоса, милионното наблюдение е спектроскопско измерване, при което се разделя светлината на съставляващите я цветове. Тези цветови модели може да разкрият химическия състав на космическите източници.

Милионната експозиция на Хъбъл е на планетата HAT-P-7b - газов гигант по-голям от Юпитер в орбита около звезда по-гореща от нашето Слънце. HAT-P-7b е известна също като Кеплер 2b, защото е открита от космическия телескоп "Кеплер". Хъбъл сега се е заловил с анализа на химическия състав на атмосферата на планетата.

"Ние търсим за спектралните подписи на водните пари. Това е изключително точно наблюдение и ще отнеме месеци за анализ, преди да получим отговора", коментира Дрейк Деминг от Университета в Мериленд. "Хъбъл показа, че е идеален за характеризирането атмосферите на екзопланетите, и ние сме развълнувани да видим какво ще разкрие това ново изследване."

"Този вълнуващ набор от наблюдения целящи търсенето на водни пари на планета в орбита около друга звезда, е полагане на основите за това как планираме да използваме James Webb Space Telescope Confused , чиято по-мощна визия ще търси вода в течно състояние на близките планети, което е необходим предшественик на извънземния живот", казва Мат Маунтаун, STScI директор.

Хъбъл стартира 24 Април 1990, на борда на космическата совалка Дискавъри. Неговите открития революцизират почти всички области на астрономическите изследвания от планетарните науки до космологията. Обсерваторията е събрала повече от 50 терабайта данни до момента. Архивът на тези данни е на разположение на учените и обществеността на този адрес: http://hla.stsci.edu/

Хъбъл направи милионното наблюдение използвайки Широкополевата камера 3, която има вграден спектрометър. Тя беше инсталирана от астронавтите по време на мисия до Хъбъл на 4 Май 2009.


http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2011/22/image/a/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 13 Юли 2011, 21:41    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/569141main_hubble-neptune-4x3_full.jpg
Credit: NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/569229main_hubble-neptune-with-moons-full.jpg
credit: NASA, ESA, and Z. Levay (STScI)

Планетата Нептун е на същото място в своята орбита, където била когато е открит преди почти 165 години. За да отбележи събитието, космическия телескоп "Хъбъл" е направил впечатляващи снимки на "синьо-зелената планета гигант". Нептун е най-далечната планета в нашата Слънчева система. Немския астроном Йохан Гале открива планетата на 23 септември 1846 год. По това време, това откритие удвоявя размера на известната Слънчева система. Планетата е отдалечена на 4,5 милиарда километра от Слънцето - 30 пъти по-далеч от Земята. Под влияние на слабата гравитация на Слънцето на това разстояние, Нептун следва своята огромни орбита по която бавно извършва един оборот приблизително на всеки 165 години.
Новите четири снимки от Хъбъл са направили с широкоъгълната камера 3 на 25-26 юни. Четирите снимки са направени през интервали около четири часа, което има за цел да се улови цялата повърхност на планетата, която се завърта за 16 часа. Изображенията разкриват облаци на висока надморска височина в северните и южните полукълба. Облаците са съставени от кристали метан.

Гигантската планета има сезони, точно както Земните, защото е наклонена на 29 градуса, подобно на Земята която има наклон 23 градуса. Но вместо с продължителност от няколко месеца, всеки сезон на Нептун продължава около 40 години.

Снимките показват, че в момента Нептун има повече облаци, отколкото преди няколко години, когато повечето от облаците са в южното полукълбо. Тези нови снимки от Хъбъл разкриват, че облачната дейност се измества към северното полукълбо вследствие началото на лятото в южното и зимата в северното полукълбо.

В изображенията абсорбирането на червената светлина от метана в атмосферата, придава на планетата отличителния воден цвят. Облаците са оцветени в розово, защото отразяват близката инфрачервена светлина.

Бледата, тъмна ивица в близост до долния край на южното полукълбо, вероятно е причинена от мъгла в атмосферата разпръскваща синя светлина. Тази структура е заснета от космическия кораб Вояджър 2 през 1989 г., която може да бъде свързана с постоянно духащите ветрове имащи висока скорост в този регион.

Температурната разлика между силния вътрешен източник и студените облаци с температура около минус 260 градуса по Фаренхайт, може да предизвика нестабилност в атмосферата, която води до мащабни промени във времето.

Откриването на Нептун има интригуваща история. Тя запозва от Уран, коато тогава е била седмата планета. Британския астроном сър Уилям Хершел и сестра му Каролин открили Уран през 1781 г. - 55 години преди Нептун. Малко след като прави откритието, Хершел забелязва, че орбитата на Уран не съвпада с предсказанията на Нютоновата теория на гравитацията. Изследване през 1821 от френския астроном Алексис Бувар довеждат до извода, че друга планета смущава орбитата на Уран и променя движението му.

Двадесет години по-късно, Урбан Льо Вериер от Франция и Джон Коуч Адамс от Англия, които са били математици и астрономи, независимо един от друг прогнозират местонахождението на тайната планета чрез измерване на начина, по който гравитацията на един хипотетично невидим обект, може да се отрази на пътя на Уран. Вериер изпраща бележка, описваща прогнозираното местоположение на новата планета на немския астроном Йохан Готфрид Гале в Берлинската обсерватория. В продължение на две нощи, през 1846 г., Гале открива и идентифицира Нептун като планета. Откритието се приветства като голям успех за теорията на Нютон и за гравитационното разбиране на Вселената.

Гале не е първия, който е видял Нептун. През декември 1612, наблюдавайки Юпитер и луните му със самоделния си телескоп, астронома Галилео Галилей е описал Нептун в бележника си, но като звезда. Повече от месец по-късно, през януари 1613, той отбеляза, че "звездата" изглежда че се е преместила спрямо другите звезди. Но Галилео никога не идентифицира Нептун като планета, и затова той не успява да се кредитира с откритието.

Нептун не се вижда с невъоръжено око, но може да се наблюдава с бинокъл или малък телескоп. Той в момента може да бъде открит в съзвездието Водолей, в близост до границата с Козирог.
http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/neptune-circuit.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Чет 21 Юли 2011, 15:59    Заглавие:  

Хъбъл откри четвърта луна в системата на Плутон!

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/571819main_p1123ay.jpg
Credit: NASA, ESA, and M. Showalter (SETI institute)

Астрономите с помощта на Хъбъл са открили четвърта луната около ледената планета джудже Плутон. Малкия нов сателит временно е именувана P4 и е открит в проучване на "Хъбъл" целящо търсене на луни около далечната планета-джудже.

Тази луна е най-малката открита около Плутон. Тя има диаметър от 13 до 34 км. За сравнение, най-голямата луна Харон е с диаметър 1 043 км, а другите луни - Никс и Хидра, са в диапазона от 32 до 113 км.

"Забележително е, че камерите на Хъбъл, позволяват да видим такъв малък обект така ясно от разстояние повече от 5 милиарда км," казва Марк Шоуолтър ръководителя на програмата на Хъбъл.

Откритието е резултат от текущата работа в подкрепа на мисията "Нови Хоризонти", която трябва прелети през системата на Плутон през 2015 г.. Мисията е предназначена да осигури нови прозрения за светове намиращи се на ръба на нашата слънчева система. Картографирането на повърхността на Плутон от Хъбъл, като и откриването на неговите спътници са безценни данни получени от телескопа за планирането на тясната среща на Нови Хоризонти с Плутон.

"Това е фантастично откритие,", казва главният изследовател на Нови Хоризонти - Алън Стърн от Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо. "Сега, знаем, че има още една луна в системата Плутон и ние може да планираме близки наблюдения по време на нашето прелитане."

Новата луна е разположена между орбитите на Никс и Хидра, които също са открити от Хъбъл през 2005 год. Харон бе открит през 1978 г. от Американската военноморска обсерватория и за първи път беше подтвърден от "Хъбъл" през 1990 г. като отделно тяло от Плутон. Тя орбитира около Плутон в кръгова екваториална орбита на разстояние около 59.000 км и прави една обеколка за 32.1 дни.

Засега се смята, че новата луна се е образувала от сблъсък между Плутон и друго тяло, в началото на историята на Слънчевата система. Сблъсъка е изхвърлил материал, който се обединява в наблюдаваното семейство от сателити около Плутон.

Лунните скали доставени на Земята от мисиите "Аполо", довеждат до теорията, че Луната ни е резултат от подобен сблъсък между Земята и тяло с големината на Марс преди 4,4 милиарда години. Учените също смятат, че материала, който се избива от повърхността на Плутон и неговите луни от ударите с микрометеорити може да образува пръстени около планета-джудже, но засега в снимките от Хъбъл не е открита подобна структура. "Това изненадващо наблюдение е напомняне за моща на Хъбъл" казва Джон Морз от НАСА във Вашингтон.

P4 за първи път е видяна на снимка, направена от широкополевата камера 3 на Хъбъл на 28 юни. Тялото беше потвърдено и в следващите снимки също от Хъбъл, направени на 3 и 18 юли. Луната не се вижда в по-ранните изображения от Хъбъл, защото експозицията която прави телескопа е в пъти по-кратка. Има шанс, тя да изглежда като съвсем леко зацапване на изображения от 2006 г. но тогава тя се пренебрегва, защото е много бледа - само около 10% от яркостта на Никс. Но без да се знае яркостта на повърхността е трудно да се прецени колко голямо е новолунието, но засега се знае че Р4 със сигурност е по-малка от Никс, най-вероятно значително по-малка. Последните изследвания предполагат, че Никс и Хидра, имат относително тъмни повърхности, техните размери вероятно се по-големи в сравнение с предишните оценки - 106 километра за Никс (който се смята, че в действителност е много тъмен - албедо 0.06) и 81 километра за Хидра. От тези изчисления следва, че ако P4 е 10% от яркостта на Никс и има една и съща отразяваща повърхност, това ще означава, че тя е приблизително с 1/10, отразяваща повърхност или около 1 / 3 от диаметъра на Никс. Ако P4 е по-ярка, то тогава тя ще е по-малка. Заради това официалните данни са от 13 до 34 км, които са в съответсвие с горните изчисления.

Защо е толкава важно да научим колкото е възможно повече за система Плутон преди срещата с Нови Хоризонти? Може би не трябва да се отделя толкова време за подобни наблюдения, след като само след няколко години там ще достигне космически апарат който ще прави наблюдения в пъти по-добри от това което можем да видим от Земята?

Има няколко причини за това. Първо прелитането ще улови само един малък момент от историята на системата на Плутон - планира се наблюденията от апарата да започнат около осем месеца преди срещата. Но ние вече знаем, че Плутон е динамично място, с атмосфера и повърхност, която се променя драматично. Прелитането ще ни даде моментна снимка на Плутон, която ще бъде монтирана в контекста на десетилетия наблюдения, за да ни помогне да разберем тази сложна система.

Друга причина да се наблюдава Плутон, е да се направи предварителния разчет на мисията. Нови Хоризонти може да открие още луни, но при тези открития, най-вероятно ще бъде твърде късно за каквито и да е промени в претъпкания научен план на срещата. Това се е случило с Вояджър 2, котато космическия кораб открива много спътници в орбитата около Уран и Нептун, но не е имало време, за да се планират детайлни, с висока резолюция наблюдения на тези нови луни.

Така че сега, благодарение на "Хъбъл", ние ще знаем почти достатъчно за четвърти луна на Плутон и то достатъчно рано, за да може мениджерите на Нови Хоризонти да направят предварителен план и да го спазят. Нови Хоризонти притежава най-мощната камера доставета в дълбокия космос - камерата LORRI, която има ъглова разделителна способност от 5 микрорадиана. Нека сега да предположим, че при най-добрия случай Нови Хоризонти успее да направи изображение на P4 от разстояние от 100,000 километра. Със сигурност ще се получи изображение от по-близо, но може апарата да бъде много зает в близкия подход за срещата и вероятно наблюденията на P4 ще са с по-нисък приоритет от някои от другите научни цели. С тази камера, от това разстояние полученото изображение ще притежава резолюция от половин километър за пиксел. Дори ако P4 се окаже само 20 километра в диаметър, тя ще изглежда като тяло с диаметър 40 пиксела. Въпреки че това е две трети от малкия размер на аватара ми, не е зле. Това е достатъчно, за да превърне малкия P4 от мъничка размита точка светлината в място.

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/571880main_i1123by.jpg
Илюстрация орбитата на Р4. Credit: NASA, ESA, and A. Feild (STScI)
От сайта на НАСА http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/pluto-moon.html и блога на планетно общество: http://www.planetary.org/blog/article/00003107/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 12 Авг 2011, 20:12    Заглавие:  

Ново изображение от Хъбъл разкрива изящна светеща огърлица на небето.
Click to see if image is larger
http://imgsrc.hubblesite.org/hu/db/images/hs-2011-24-a-xlarge_web.jpg
Обектът носи подходящото име "мъглявината Колие" и представлява наскоро открита планетарна мъглявина. Планетарните мъглявини са светещи останки на обикновени, подобни на Слънцето звезди. Мъглявината се състои от един ярък пръстен, с размери около 12 трилиона мили в диаметър, осеян с гъсти ярки възли от газ, които приличат на диаманти в колие. Възлите светят ярко защото поглъщат ултравиолетовата светлина от централните звезди.
В центъра на мъглявината е поместена двойка звезди, разположени в орбита много близо една до друга. Преди около 10 000 години едната застаряваща звезда е набъбнала толкова много, че е обгърнала другата. Това предизвикало другата звезда да се завърти толкова бързо, че голяма част от газообразния балон да се разшири още повече в космоса. Поради центробежната сила, повечето от газта е избягал по екватора на звездата като е образувал плътен пръстен.
Вградените светли възли са най-плътните кичури от газ. Звездите бясно се въртят една около друга, като описват орбитите си за малко по-малко от един ден. (За сравнение, най-близката планета до Слънцето - Меркурий обикаля за 88 дни). Колието се намира на 15 000 светлинни години от нас съзвездието Sagitta (Arrow). Това съставно изображение е направено на 2 юли, 2011 г., от широкополевата камера 3 на Хъбъл , като синьото е блясъка на водорода, зеленото на кислорода и червеното на азота.
http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2011/24/image/a/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Съб 03 Сеп 2011, 18:37    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Някои звезди не са спокойни и тихи като нашето Слънце, а са особено енергични и неспокойни. Те изпращат енергични струи от нажежен газ, пътуващи със свръхзвукова скорост в противоположни посоки през пространството. Астрономите в продължение на десетилетия са изучавали тези звездни струи, но те са правели това само от изображения. Сега, те вече могат да гледат и филми за тези структури, благодарение на космическия телескоп Хъбъл.

Разнообразен екип от учени, водени от астронома Патрик Hartigan, е събрал изображения с достатъчно висока резолюция от Хъбъл, които обхващат над 14-годишен период. По този начин те са успели да проследят развитието на джетовете, изхвърлени от три звезди.

Движещите се картини предлагат уникална гледка на звездните явления, които се движат и променят с течение само на няколко години. Обикновено астрономическите процеси се променят при сроковете, които са много по-дълги от един човешки живот.

Филмите разкриват движението на бързи изходящи потоци. Досега никога не са виждани в детайли как тези струи взаимодействат със заобикалящата ги среда. Тези явления предоставят улики за крайните етапи от раждането на звездите и предлагат един поглед на това как нашето Слънце се е държало преди 4,5 милиарда години.

Джетовете са активни но са краткотрайна фаза от формирането на звездите. Те имат продължителност само около 100 000 години. Те се наричат Herbig-Haro (HH) обекти в чест на астрономите Джордж Хербиг и Гилермо Харо, които ги изучават през 1950-те. Астрономите не знаят със сигурност каква роля играят джетовете в процеса на формиране на звездата или по-точно как звездата ги отприщва.

Една звезда се образува от компресията на облак от студен водород. Тъй като звездата расте, гравитационното привличани засмуква все повече материя, която образува голям въртящ се диск от газ и прах около нея. Материала от диска постепенно пада спираловидно върху звездата и бяга с висока скорост под формата на струи покрай оста на въртене на звездата. Фазата на струите спира, когато диска от материя изчезне, което става няколко милиона години след раждането на звездата.

Новият екип е изучил джетовете HH 1, HH 2, HH 34, HH 46, и HH 47. HH 1-HH 2 и HH 46-HH 47. Всички те, са наблюдавани от Хъбъл в миналото. Самите джетове с ширина около 10 пъти ширината на нашата слънчева система и се движат с повече от 700 000 километра в час.

Компютърен софтуер, генерира филми, които показват непрекъснато движение. Филмите подкрепят предишните наблюдения, които разкриват, че струите не са постоянни. Вместо това, те са с променлив характер и представляват нещо като запис как материала епизодично пада върху звездата. Освен това, се оказава, че струите въобще не си приличат една с друга и имат много променлив характер, особено в областта на шоковете, където си взаимодействат с околния газ.

"Взети заедно, нашите резултати обрисува образа на струите като забележително разнообразни обекти, които се подлагат на високо структурирани взаимодействия между материала в рамките на изходящия поток и този в околния газ", обяснява Hartigan. "Това контрастира с по-голямата част от съществуващите симулации, които изобразяват струите много гладки и симетрични."

Подробностите, разкрити от "Хъбъл", са толкова сложни, че Hartigan се консултира с експерти в динамиката на флуидите. В момента екипа на Hartigan провеждане лабораторни експерименти в съоръжението "Омега" в Ню Йорк, за да се разбере как свръхзвуковите струи всъщност си взаимодействат с тяхната среда.

"Динамиката на течностите е един от аспектите на физиката, който астрономите обикновено пренебрегват, и това доведе до различно тълкуване за някои от структурите, които виждаме," обясни Hartigan. "Учени от всяка дисциплина вече поставят собствените си уникални гледни точки към проекта, и само общия опит ще се окаже безценен за обрисуването на тази критична фаза от звездната еволюция."
Тука са всичките филми: http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2011/20/video/

http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2011/20/full/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 30 Сеп 2011, 19:18    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Художествена концепция на черната дупка и сложните структури около нея.
Международен екип от астрономи, които използват пет различни телескопи са открили поразителни структури около супермасивна черна дупка в центъра на далечната галактика "Markarian 509". Те открили много горещ корона, надвиснала над черната дупка, която непрекъснато е раздирана от "куршуми" от свръхгорещ газ които преминават със скорости над 1 милион мили в час. Тази корона поглъща и преизлъчва ултравиолетовата светлина от акреционния диск, който опасва черната дупка и чиято активност е главно в рентгенови лъчи. Това откритие позволява на астрономите да предадат смисъл на някои наблюдавани активни галактики, които са трудни да се обяснят досега. Наблюдателната кампания се състои от повтарящи се наблюдения във видими, рентгенови и гама-лъчи от XMM-Newton и INTEGRAL - спътници на ЕКА, които наблюдават Markarian 509 в продължение на шест седмици. След това с наблюденията се заемат Чандра и космическия телескоп Хъбъл. За да се проследи поведението на източника във всички дължини на вълните на помощ е извикан и сателита Swift. Обединените усилия на всички тези инструменти дава на астрономите безпрецедентен поглед към ядрото на активната галактика.

Не цялата материя, която е захваната от черната дупка се поглъща. Вместо това, тя образува въртящ се диск от газ и прах (акреционен диск). Колкото повече се приближаваме към черната дупка, толкова по-бързо се върти акреционния диск. В близост до центъра, неговата скорост на въртене е толкова голяма, че вследствие на триенето материята се загрява до милиони градуси и излъчва рентгенови лъчи. С това се изчерпват особеностите на тази структура около черните дупки. Но това беше досега. Вече екип от астрономи, които са използвали най-мощните космически обсерватории, са открили че структурата съвсем не е така проста. Наместо това, те виждат как по време на пътуването навътре, газа и прахта отделят големи количества рентгенови лъчи и ултравиолетова радиация, които лъчения може да бъдат толкова силна, че възпират част от притока на газа. Този възпрян газ предизвиква ветрове, течащи навън със скорости до няколко стотици km / s. По нататък, тези ветрове взаимодействат със свободно падащата материя към черната дупка. Вследствие на това взаимодействие, част от газовете се ускоряват навътре, а друга част е издухана навън, които образуват облак от газове, които се движат хаотично и обхващат големи обеми от пространството около черната дупка. Тези газове излъчван ултравиолетова светлина и по този начин приличат много на слънчевата корона. Само че короната около черната дупка е надвиснала над акреционния диск. Тази корона точно както при слънцето има температура няколко милиона градуса.
Но короната съвсем не е толкова прост обект - само мъгла от газове. Оказа се, че тя е сложна структура и спектрографа на борда на "Хъбъл" разкрива, че най-студения или най-външния газ в линията на погледа към Markarian 509 се разпада на 14 различни компоненти, които се движат с различни скоростти на различни места в най-вътрешните части на тази галактика. Освен това, тези дифузни газове постоянно се раздират от "куршуми" идващи от най-вътрешните части на акреационния диск. Куршумите се състоят от свръхгорещи газове, които не са могли да бъдат погълнати от черната дупка, но наместо това са изстреляни с високи скорости. Дори на разстояние повече от 15 светлинни години, техните подписи си личат много добре в рентгеновите емисии.
Дотука се вижда, че средата около черната дупка е доста сложна, дори и да беше сама в пространството. Само че тя представлява център на галактика. Точно затова сложната структура непрекъснато взаимодейства с междузвездния газ на приемащата галактика. Както може да се очаква, този газ е силно йонизиран от централния източник на рентгеновите лъчи - атомите са лишени от някои или от всичките си електрони. Специално при галактиката Markarian 509 е открит подобен йонизиран газ на разстояние десетки хиляди светлинни години, движещ се със скорост от 200 км / s. Този газ може да е остатъчен продукт от сблъсък с друга галактика, която е активирала и централната черна дупка.

Click to see if image is larger
http://www.sron.nl/images/stories/news2011/black_hole_mrk509.jpg
Снимка на ядрото на галактиката от Хъбъл, на която ясно си личат сложните структури.
Повече подробности тук:
http://www.sron.nl/index.php?option=com_content&task=view&id=3277&Itemid=754
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 14 Окт 2011, 19:00    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Това е ново изображение на клъстера от галактики MACS J1206.2-0847 (или MACS 1206 за по-кратко).

Веднага прави впечетление изкривените форми в клъстера, които представляват далечни галактики, светлината от които се деформира от гравитационната сила породена от невидима материя. Тази мистериозна субстанция е по-широко известна като "тъмна материя" и тя най-често се проявява в рамките на клъстерите от галактики. Космическия телескоп "Хъбъл" е натоварен със задачата да изучи тази тъмна материя и това изображение е само едно от много широк спектър наблюдения. Засега астрономите целят, да съставят най-подробна карта на тъмната материя в много клъстери от галактики, отколкото когато и да било преди.

Съставянето на подобни карти е много трудоемко. Но както навсякъде другаде и тук учените се натъкват на изненади. Оказа се, че тъмната материя е по-гъсто концентрирана вътре в клъстерите, отколкото някои модели предсказват. Това може да означава, че тези клъстери са се събрали в много по-ранни времена, отколкото се смята досега.

Тъмната материя съставлява по-голямата част от Вселената. Тя не може да бъде наблюдавана пряко, също така нейните частици не са засечени от нито един детектор на Земата. Този вездесъщ призрак може да бъде открит само чрез измерване на начина по който неговата гравитация оказва влияние върху видимата материя и пространството.

Галактични купове като MACS 1206 са перфектни лаборатории за изучаване на тъмната материя, която поражда гравитационни ефекти които лесно се забелязват от съвременните телестопи. Тези клъстери са едни от най-тежките структури във Вселената и техните гравитационни полета действат като гигантски космически лещи или лупи, като огъват всякаква светлина осмелила се да премине през тях. Този ефект е известен като "гравитационна леща".

На горното изображение се виждат няколко изкривени структури (особено тази от дясно), които представляват далечни галактики чиято светлина се огъва и усилва от лещата. Този ефект главно отваря прозорец за изучаване на две неща. Едното е, че позволява да се изучат много далечни и бледи галактики в детайли, другото е възможността за изучаване на самата тъмна материя в клъстера. Тези очевидни съществени нарушения породени от лещата са явно доказателство, че доминиращия компонент в клъстерите е тъмната материя. Ако нея я нямаше, нарушенията щяха да бъдат далеч по-слаби, защото те щяха да бъдат породени камо от гравитацията на видимите галактики в клъстерите.

MACS 1206 се намира на 4 милиарда светлинни години от Земята. Новите наблюдения от "Хъбъл" разкриват 12 новооткрити далечни галактики. Новите камери на телескопа позволяват да се извърши изследване в широк диапазон на дължината на вълната - от ултравиолетовия до близката инфрачервена светлина.

Ерата, когато са се формирали първите клъстери не е точно известна, но се очаква тя да бъде най-малко преди 9 милиарда години. Има вероятност това да е станало още преди 12 милиарда години. Ако се окаже че повечето клъстери притежават прекомерно високи натрупвания на тъмна материя в техните централни ядра, тогава най-вероятно това се дължи на ранните етапи на произхода на структурата във Вселената.

Бъдещите телескопи като James Webb Space Telescope, ще бъдат в състояние да изучат слабите но усилени галактики в клъстери като MACS 1206 по-подробно. Webb ще бъде достатъчно мощен, за улови спектрите на някои от увеличените галактики, което ще внесе яснота в химичния състав на най-ранната Вселена.

http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/dark-matter-survey.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Вто 22 Ное 2011, 20:32    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Нови наблюдения на космическия телескоп Хъбъл, разширяват разбирането относно начините с които галактиките непрекъснато рециклират огромни обеми от водород в тежки елементи. Този процес позволява на галактики да произвеждат последователни поколения от звезди и се простира в продължение на милиарди години. Процеса също запазва някои галактики от изпразване "резервоарите за гориво", и простира звездо-образуващата епоха назад над 10 милиарда години.
Това заключение се основава на научните данни на един инструмент на Хъбъл - Cosmic Origins Spektrograf (COS), който е способен да открива газ в ореола на нашата галактика Млечния път и над 40 други галактики. Данните от големите наземни телескопи в Хавай, Аризона и Чили също допринесаха за изследванията чрез измерване на свойствата на галактиките.

Астрономите вярват, че цвета и формата на галактиката до голяма степен се контролира от газа, преминаващ през ореола около нея. Три проучвания разкриват различни аспекти на рециклиращия феномен.

COS наблюденията на далечни звезди показват, че облаци с голяма маса "падат" през гигантския ореол върху нашия Млечен път и служат като гориво за текуща формация на звезди. Тези облаци от горещ водород са в рамките на 20 000 светлинни години от диска на Млечния път и съдържат достатъчно материал, за да произведат 100 милиона слънца. Част от падащия газ е увлякал друг вече изгорял газ, който непрекъснато се изхвърля в ореола на галактиката от вздривовете на нови и свръхнови.

COS наблюденията също показват, че съществуват ореоли от горещи газове около други галактики в които протича енергично звездообразуване. Тези ореоли, богати на тежки елементи се разширяват толкова много че се простират на 450 000 светлинни години отвъд видимите части на видимите галактически дискове. Но откриването на тежки елементи далеч извън галактиката е изненада. COS измери, че съществува кислород с маса 10 милиона слънчеви маси в ореол на галактика, което количество обикновено се съдържа в газ с обща маса около един милиард слънчеви маси - толкова, колкото в цялото пространство между звездите.

Изследователите също така установиха, че този газ почти отсъства от галактиките в които процесите на формиране на нови звезди са спрели. В тези галактики, бурята от раждането на нови звезди издухват остатъчното гориво и по същество се преустановява допълнителното звездно раждане.

Това е доказателство, че газа от междугалактичните пространства определя съдбата на галактиките. Хъбъл наблюденията показват, че тези галактики, които имат много бързи темпове на звездообразуване, може би сто слънчеви маси годишно, може да изхвърлят газ с температура два милиона градуса в междугалактическите пространства със скорост до два милиона мили в час. Това е достатъчно бързо газа да избяга завинаги и никога да не се завърне в галактиката майка. Докато горещите галактически "ветрове" са известни отпреди, новите COS наблюдения показват, че горещите изходящи потоци обхващат много по-големи разстояния, отколкото се смяташе досега и може да изнасят огромно количество маса от галактиката. Но част от този горещ газ се движи по-бавно и евентуално може да бъде рециклиран от засмукващия се също от междугалактическите пространства газ.
Изглежда че галактиките не са съвсем изолирани от околния космос. Те непрекъснато обменят материя с междугалактическата среда и в много голям аспект изглеждат подобно на активните обекти във вселената. При много астрофизични обекти част от попадащата върху тях материя се изстрелва обратно в космоса посредством струи. Галактиките изглежда не правят изключение, само че материята се задържа в тях като образува звезди и респ. планети.
Наблюденията показват, че много богатите на газ спирални галактики в които се формират звезди рециклират газове в по-голяма степен от елиптичните галактики в които вече не протича звездообразуване.
Светлината, излъчена от силно разредената гореща плазма е невидима, така че изследователите са използвали инструмента COS да наблюдават светлината от далечни квазери, която взаимодейства с тези газове. Квазарите са най-ярките обекти във Вселената и представляват ярки ядра на активни галактики, които съдържат активни централни черни дупки. Квазарите служат като далечни маяци, които светят през "мъглата" от гореща плазма заобикаляща галактиките. В ултравиолетови дължини на вълната COS е чувствителен към присъствието на тежки елементи, като азот, кислород и неон. Високата чувствителност на инструмента позволява да бъдат проучени много галактики, които се случват да са пред много по-далечните квазари. Йонизираните тежки елементи са маркери за оценка на количеството газове, съдържащо се в ореола на галактиките.
Click to see if image is larger

http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/recyclers.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 19 Дек 2011, 20:14    Заглавие:  

Космическия телескоп "Хъбъл" фотографира "космически Ангел".

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/610832main_p1138ay.jpg

Sharpless 2-106, SH2-106 или S106 за по-кратко, се намира на около 2000 светлинни години от нас. Мъглявината е с размери няколко светлинни години и представлява звездообразуващ регион. Масивна млада звезда - IRS 4 е отговорна за бляскавата дейност, която се наблюдава в мъглявината. Двете крила на Ангела представляват супер горещ газ който се изхвърля от централната звезда. Тялото е формирано от пръстен от прах и газ все още в орбита около звездата.
Другото интересно нещо в тази мъглявина е, че ако се погледне в инфрачервени лъчи се забелязва голям наниз от няколко стотин кафяви джуджета. Тези "неосъществени" звезди тежат по-малко от една десета от нашето Слънце. Поради ниската им маса, те не могат да произвеждат енергия чрез ядрен синтез като нашето Слънце.
http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/snow-angel.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 06 Яну 2012, 23:52    Заглавие:  

Ултра-чувствителния спектрограф работещ на борда на Хъбъл, откри доказателства, че на повърхността на Плутон съществуват сложни въглеводороди и молекули нитрил.
Тези химически вещества, може да се произвеждат от взаимодействието на слънчевата светлина или космическите лъчи със "сладоледа" по повърхността на Плутон, включително и на метан, въглероден оксид и азотни съединения. Учените казват, че това е вълнуващо откритие, защото комплексните въглеводороди и други молекули, може да бъдат отговорни за специфичния цвят на планетата.
Забележителното е, че на Плутон са възникнали промени в сравнение с 1990-те години. Това може да се дължи на промени по повърхността, свързани с рязкото покачване на налягането на атмосферата през същия този период. Откритието, което Хъбъл в момента е направил, е едно напомняне, че предстоят вълнуващи открития, когато космическия кораб на НАСА "Нови Хоризонти" достигне Плутон през 2015 год.
http://www.swri.org/9what/releases/2011/pluto.htm
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Чет 12 Яну 2012, 23:34    Заглавие:  

Хъбъл откри най-древния галакнически куп.
Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/614950main_protocluster-lg.jpg
Това е станало от проучване на произволен участък от небето в близката инфрачервена светлина. В тази област Хъбъл открива пет миниатюрни галактики, скупчени на едно място отдалечени от нас на разстояние 13,1 милиарда светлинни години. Всички те са сред най-ярките галактики от тази епоха и са много млади - съществуват само 600 милиона години от Големия взрив.

Галактични купове са най-големите структури във Вселената и може да включват стотици хиляди галактики, свързани помежду си от гравитацията. Образуването на клъстерите или протоклъстери изглеждала е започнало преди 13 милиарда години. Повечето галактики във Вселената се намират в тези групи и досега астрономите наблюдаваха напълно завършени галактически градове на разстояния до 11 милиарда светлинни години. Откриването на клъстери в още по-ранни фази е предизвикателство, защото те са редки, бледи и са разпръснати на широко в небето.

Наблюденията на Хъбъл обаче показват натрупване на галактики. Също така, новите наблюдения подкрепят теорията за образуване на масивни галактики от сливането на по-малко масивни такива. Екипа астрономи е наблюдавал пет ярки галактики, които са от около един и половина до една десета от размера на нашия Млечен път, но са сравними по яркост. Галактиките са ярки и масивни, защото са засмукали големи количества газ и са се слели с други галактики. Симулациите показват, че тези галактики в крайна сметка ще се слеят и ще формират ярка централна елиптична галактика, подобна на М87 в клъстера "Дева".

http://www.nasa.gov/mission_pages/hubble/science/far-protocluster.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 12 Яну 2013, 13:08    Заглавие:  

Знаменитият космически телескоп Hubble навъртя 23 години вярна служба и продължава да функционира нормално. В НАСА разчитат той да продължи да работи поне още шест години – до 2018-а

След като през 2009 г. американската космическа агенция вече продължи работата му до 2015 г., телескопът продължава да работи без проблеми и сега в НАСА са сигурни, че така ще бъде и до 2018-а. С други думи, Hubble ще работи до откат, или дотогава, докато не излезе от строя.

Hubble ще се използва, докато позволява оборудването му”, казва Пол Херц, директор на отдела по астрофизика към Управлението на научните мисии на НАСА. Според него сега Hubble на всеки две години преминава процедура по техническа проверка, по време на която всичките му системи се разглеждат под лупа, за да е сигурно, че работят в зададения режим.

Според Херц оставането на Hubble на орбита до 2018 г. е важно, защото през 2017 г. в Космоса трябва да се отправи нов апарат – космическият телескоп James Webb, който има значително по-мощни и съвременни средства за наблюдение. Мнозина го наричат приемник на „Хъбъл” и ако последният работи до влизането в строя на James Webb, то НАСА ще има постоянна възможност за научни наблюдения.

Hubble е пуснат през април 1990 г. През май 2009 г. американски астронавти с помощта на совалка го уловиха със специален манипулатор и му направиха сервизно обслужване, като му монтираха и нова широкоъгълна камера, а също и спектограф, който увеличи чувствителността на телескопа.

Пол Херц твърди, че телескопът James Webb е един от най-скъпите проекти в историята на НАСА. За него са заделени почти половината от бюджета на агенцията за тази година, а общо в разработката и обслужването на телескопа ще бъдат инвестирани около 8,7 млрд. долара. През 2013 г. работата по него ще глътне 628 млн. долара.

от http://science.actualno.com/Veteranyt-Hubble-shte-raboti-do-2018-g-news_412545.html

_________________
Pavonis Mons / Гора Павлина / Паунова планина
http://www.spacebg.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Сря 03 Юли 2013, 14:15    Заглавие:  

Четвъртата и петата луни на планетата Плутон, открити през 2011 и 2012 г. от телескопа Хъбъл, бяха кръстени и вече се казват Kerberos (Цербер) и Styx (Стикс), съобщиха от Международния астрономически съюз (IAU).

Преди луните носеха техническите наименования P4 и P5. Имената бяха избрани от астрономите, които откриха сателитите на планетата, и бяха отсяни сред предложени в допитване, съобщиха от IAU, чиято централа е в Париж. Kerberos е спелувано на гръцки името на Цербер – страховитото многоглаво куче, пазещо според древногръцката митология входа към подземното царство. Styx пък се е казвала богинята, господарка на едноименната река, която отвежда душите на мъртвите в царството на Хадес.
Диаметърът на Цербер е между 13 и 34 км., а на Стикс – между 10 и 25 км.
IAU изпълнява ролята на арбитър при кръщаването на небесни тела, при което ползва съветите на астрономи.

от http://dnesplus.bg/News.aspx?n=613138

_________________
Pavonis Mons / Гора Павлина / Паунова планина
http://www.spacebg.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 8 от 8 [119 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 6, 7, 8
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1023s ][ Queries: 13 (0.0084s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker