Носталгия

Иван · Posted: Sat 20 Jul 2013, 10:34 Post subject:

Преди два дни се върнах от Германия, където бяхме на гости при близки. Курортното градче, където живеят, е на 45 км северно от Франкфурт. В небето над градчето постоянно бръмчат различни малки самолети и по стар навик проследявам с поглед всеки от тях. Един ден звукът на двигателя беше по-особен и видях изящен планер. Беше на около 1000 м, но бръмченето издаваше, че е мотопланер. Споделих с Волфганг и той ми каза, че съвсем близо има спортно летище от което постоянно се лети. Сигурно и този самолет е излетял оттам. "Теглят ги с въже с една кола и на края на поляната откачат въжето" - компетентно ми обясни той, без да подозира, че говори със стар безмоторен летец. Редовно имало открити летателни дни, на които идвали спортни самолети и планери от много страни.
На следващия ден отидохме на летището (казва се Обер Мьорлен), но по закона на Мърфи се оказа, че денят не е летателен. Беше истинско мъртвило. Само в работилницата до затворения хангар трима младежи "баеха" на един двигател. През една открехната врата на хангара видях нещо, което ме накара да настръхна! Влязох в работилницата, представих се, казах, че съм стар безмоторен летец и моля да разгледам самолетите в хангара. Момчетата се извиниха, че имат много работа, но мога да вляза сам и да разглеждам колкото искам. Не се сдържах и запитах, бипланът в дънито на хангара не е ли Focke-Wulf Fw 44. "Да, "Щиглиц", Вие откъде познавате този самолет?" Наложи се малка лекция по история на българо-немските отношения в авиацията. Техният "Щиглиц" бил един от многото летящи от този тип, които идват за авиационните празници от цяла Германия, Австрия, Швейцария, Швеция. Влачи планери, изпълнява фигурен пилотаж, абсолютно пълноценна машина.
После влязох в хангара. За съжаление поради затворените врати беше доста тъмно, а и поради това, че самолетите и безмоторниците са един до друг и един над друг (висят на стоманени въжета), беше безсмислено да се снима, но разгледах реликвата (ЛЕТЯЩА!) Fw 44 най-подробно. Изглежда като току-що излязал от завода! Тук беше и мотопланерът, който видях в небето предишния ден. Невероятно изящен, огромно крило с уинглети, неприбираем колесник с носово колело и капковидни обтекатели на колелата. После младежите ми казаха, че e "Stimme S-6", има разпереност 23 m и аеродинамично качество 50. Благодарих им от сърце и със смесени чувства напуснах този рай... Защото си спомних времето, когато на Божурище, този храм на българската авиация, поруган от "демокрацията", изваждахме всяка сутрин десетки самолети и безмоторници...

German · Posted: Wed 12 Mar 2014, 10:50 Post subject:

Горната снимка на Покришкин е следвоенна, в кабината на Ла-9.