Private Colleger of transportation
image image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Грандиозен проект за 17 млрд. евро свързва Дунав с Егейско море, но заобикаля България · Коалиционото споразумение се спазва много стриктно, обяви Борисов · В САЩ отмениха принципа интернет да е еднакво достъпен за всички · Daily Mail:NASA направи огромен пробив в търсенето на извънземни, попадна на нещо неочаквано! · Иран: Доказателствата на САЩ относно йеменската ракета са изфабрикувани · ООН: Ракетата на хутите, изстреляна към Саудитска Арабия, е била направена в Иран ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 14 Дек 2017, 23:02
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Оръжия и военни конфликти през 21 век
10 години членство на България в НАТО
Модератори: Super Flanker
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 2 [18 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Автор Съобщение
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 10 Апр 2014, 15:00    Заглавие:  

10 април 2014 г.
Министърът на отбраната Ангел Найденов ще се срещне с Генералния секретар на НАТО Андeрс Фог Расмусен

Министърът на отбраната Ангел Найденов ще се срещне утре,11 април, с Генералния секретар на НАТО, който ще бъде на посещение в България. Визитата на Андeрс Фог Расмусен е в контекста на подготовката на Срещата на върха на Алианса през есента и отбелязването на годишнините от разширяването на Организацията на Северноатлантическия договор.

Министърът на отбраната Ангел Найденов ще награди генералния секретар Андeрс Фог Расмусен с почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – I степен.

В рамките на визитата си у нас Генералният секретар на НАТО ще има срещи с президента Росен Плевнелиев, с министър-председателя Пламен Орешарски и с министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 15 Апр 2014, 17:23    Заглавие:  

Членството на България в НАТО – десетгодишен дисбаланс между военните потенциали на съюзниците от Балканите

мл. лейт. о.з. инж. Петър Велчев,
председател на СВИВП

Добре известно е, че наличието на висока степен на военна сигурност в една или няколко национални държави и недостигът в достатъчна степен на такава в съседна или съседни държави, не способства за създаване на равностойни отношения между тях. В особена степен това важи за Балканите, където етнокултурните, религиозните и истрическите наслоения и предубеждения продължават да влияят на подсъзнателно ниво при значителна част от населението. За съжаление, през последните повече от две десетилетия, България се превърна в слабото ядро на силната балканска периферия.
Реформите в Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА), непосредствено преди приемането ни в Алианса и по време на десетгодишното ни членство в него, доведоха до отказ от поддържането на тежка военна техника, тактическо и оперативно-тактическо оръжие. България сама се лиши от способностите си да осъществява стратегическо възпиране срещу агресивно поведение и намерения. С този състав, численост, въоръжение и дислокация БА едва ли вече е в състояние сама да гарантира териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Република България. Неслучайно, дори в националните отбранителни документи се посочва, че България ще осъществява отбраната на националната си територия при активиран член 5 от Вашингтонския договор. Нямам информация някоя друга наша съюзническа държава да е записала подобни текстове в отбранителните си доктрини. Всеки разчита на собствения си военен потенциал, който развива в съответсвие с член 3 от същия този Вашингтонски договор. А и кипърските събития, при които помежду си воюваха две съюзнически натовски армии, едва ли скоро ще бъдат забравени. В този смисъл, дано никога не ни се налага да търсим между съюзниците ни възможности за сформиране на „Коалиция от желаещи”, които да защитават българското население и територия.

1. Какво правим по въпроса за градивната трансформация, която води до по-висока ефективност, а не до механични съкращения.
Ами, правим точно това, което не бива да се прави! През последният почти четвърт век армията ни е подложена на абсурдни експерименти. Лишихме се от способности, които, ако решим отново да възстановяваме, ще ни трябват много средства и технологично време. Вече не разполагаме с подводен флот, а състоянието на ВВС съвсем скоро може да предизвика поемането на дежурствата по Air Policing от някоя съседна нам натовска държава. Никога, през цялата 135-годишна история на БА, дислокацията на армията ни не е била по-лоша от сегашната. Това съществено ще затрудни окомплектоването на армията с качествен личен състав от кадрови войници и доброволци резервисти. Тази дислокация ще възпрепятства и основните две мисии на армията (първата и третата) при възникване на мащабни кризи. Ние сме единствената държава в НАТО, която поддържа изцяло професионална армия без да разполага с многостепенно структуриран, подготвен резерв и териториално разположен резерв. Всичко това означава, че военния компонент на националната ни сигурност е в тревожно тежко състояние. Нека да припомним на онези, които непрекъснато развяват знамето на чл. 5-ти от Вашингтонския договор, че активирането му отнема значително време (не по-малко от 15-20 дни) и може да се осъществи само при наличието на пълен консенсус.
Фактите красноречиво показват, че за градивна трансформация е смешно да се говори. Нещо повече – алогичните механични съкращения нанесоха недопустим ущърб на военната ни сигурност, който може да се сравни с интензивни и продължителни бойни действия с многократно превъзхождащ ни противник. Взривовете в Челопечене през горещото лято на 2008 година показаха какъв може да бъде резултата от хаотичните и недопустими съкращения на цели армейски структури, натоварени с важни военновременни и мирновременни функции. За щастие тогава тежкия инцидент се размина без жертви. Липсата на достатъчен човешки ресурс за поддръжката на язовир Иваново, намиращ се в охраняема военна зона, както и оповестяването на населението при опасност, доведе до смъртта на 10 (десет) български граждани в с. Бисер, област Хасково. Армията ни се нуждае не само от нова техника, но и от достатъчна численост, за да се справя с нарастващите предизвикателства и заплахи.
Липсва ни и Териториален резерв или Национална гвардия, която да способства за разделението на труда и отговорностите както във военно, така и в мирно време. При това състояние на армията, не искам и да си представя, какво може да се случи с населението и критичната инфраструктура в обстановка на мащабна мирновременна криза или военен конфликт.

2. За подобряване на отбранителния мениджмънт в едно интегрирано МО с балансирана гражданска и военна експертиза:
Добре известно е, че военното строителство и поддържането на въоръжените сили е грижа и национална отговорност на всяка една от страните членки на НАТО. За съжаление в Алианса е задължително единствено постигането на оперативна съвместимост на определен брой национални части и подразделения за действия в многонационален съюзен формат. Всичко останало – екипировка, въоръжение, бойна техника и принципи на изграждане и подготовка на въоръжените сили от кадъра и резерва, представляват национална задача и отговорност. Дори критериите за отделянето на процент от БВТ за военни нужди започнаха да се размиват и драстично да се различават. Така всяка страна членка отделя за армията си толкова средства, колкото заплашена се чувства тя самата.
Днес БА се нуждае от задължителното въвеждане на някои утвърдени критерии, стандарти и успешни практики на водещите държави от Алианса. Едно от тях е постигането на оптимално съотношение между различните категории военнослужещи от кадровия личен състав. Прието е съотношението между офицери, сержанти и войници да бъде 15 : 30 : 55, а на 1000 души войска да се пада 1 (един) генерал. Въвеждането на този стандарт би бил изключително полезен за топящата се БА.
Добре известно е, че настоящото ръководство на МО отчете принизяване на ролята на военната експертиза при вземането на решения, за сметка на увеличаване на пълномощията на цивилния политически екип. Това е много опасна тенденция, която набра скорост по времето на министър Аню Ангелов. Нещо повече, тогава ВВС и Служба „Военна полиция”, бяха необосновано и неаргументирано използвани, включително и за изпълнение на политически мероприятия на управляващата партия. При министър Аню Ангелов бе допуснато и безпринципно уволнение на стотици цивилни екперти от МО, подчинените структури, като значителна част от тях бяха подменени с назначаване на военни пенсионери по пределна възраст. Пръв срещу този кадрови модел на окомплектоването с цивилни експерти на системата на МО и БА възрази служебния министър на отбраната Тодор Тагарев. Пред медиите той заяви, че това е много сериозен проблем за МО.
Изброените до тук проблеми следваше да доведат до незабавно спиране на изпълнението на заложените в т. нар. „Бяла книга” и „План 2014” параметри и действия за недопустимо отслабване на военната мощ на Република България, в това число незабавно прекратяване на съкращенията на личен състав и търговските и разпоредителни действия с недвижима собственост, въоръжение и бойна техника. Отмяната на действието на посочените документи, следваше да се съпътства с разработване и приемане на Стратегически план за развитие на въоръжените сили и създаване на ефективни и автономни отбранителни способности.
Що се отнася до укрепването на военната експертиза и издигането на авторитета й в съответствие с реалностите, предизвикателствата и заплахите за националната сигурност и отбраната на страната, то тя днес се нуждае от преструктуриране на МО и модела на управление на БА. Акцента следва да се постави върху стабилизирането, изграждането и развитието на Специалните сили на Българската армия (БА) чрез Създаване на общо командване на Специалните сили и преминаването му под прякото командване на Началника на отбраната. Преминаване на Служба „Военна полиция” на пряко подчинение на Началника на отбраната. Възстановяване на статута на командирите на видовете въоръжени сили като командващи на сухопътните (СВ), военновъздушните (ВВС) и военноморските сили (ВМС).

3. По-активно участие в процеса на формиране на съюзната политика и вземането на решения.
За да бъде постигната тази важна национална цел е необходимо преди всичко постигане на висока степен на обществено съгласие по приоритетите на нацията и държавата в областта на националната сигурност и отбраната на страната. Крайно време е основните политически сили да започнат да разговарят смислено и задълбочено по очертаващите се рискове и заплахи и да постигнат консенсус за това каква армия е необходима на България и как да се възстанови военния потенциал на нацията, който в момента е паднал под всички критични параметри.
Участието ни като суверенна нация и унитарна държава в процеса на вормиране на съюзната политика и вземането на решения следва да се основава на една единствена стабилна основа. Тя се нарича защита на националните интереси на Република България и адекватно поведение за справяне с предизвикателствата, рисковете и заплахите. Всеки уважава този съюзник, който непреклонно защитава своите национални интереси и е готов да ги отстоява на всяка цена. В този смисъл пасивното ни десетгодишно членство в Алианса следва да се измени по посока на на военния ни потенциал, както този за участие в съюзни операции, така и този за собствени национални нужди. По същия начин по който успяват да го постигат нашите съседи съюзници.

4-5. По въпроса за ефективното участие в операции, подобряване на оперативната съвместимост, развиване на системата за извличане на уроци от практиката и предаване на натрупания опит:
Съюзното ни членство в НАТО и пълното интегриране на България в Европейския съюз налагат неизбежното участие на Българската армия (БА) в различни по своя характер операции извън националната ни територия под егидата на ООН, НАТО и ЕС. Лоялното ни отношение и поведение на съюзници, както и съпричастността ни към запазването на мира, продиктувано от резолюциите на ООН, в съответствие с установените в международната общност принципи, изискват такова участие. Да, но не на всяка цена! Оттук нататък участието на БА в задгранични операции следва внимателно да се анализира и прецизира. То трябва да е съобразено преди всичко с националните ни интереси, финансовото състояние на държавата и способностите, които ще придобиват контингентите ни в контекста на задачите, свързани с отбраната на националната ни територия. За всяко едно такова участие Народното събрание следва да се произнася и приема решения единствено на базата на квалифицирано мнозинство.
Не може да се отрече факта, че в резултат от досегашното ни участие в различни мисии на контингенти от БА, личният състав е придобил ценни умения и способности. Това несъмнено е повишило оперативната съвместимост на участвалият личен състав, значително е подобрило езиковата подготовка и е способствало за успешното представяне на националните ни контингенти в многонационална среда и практическото усвояване на част от стандартите на НАТО. Участието на наши офицери в дейността на различни многонационални щабове високо се оценява от нашите съюзници и партньори и способства за придобиването на нови способности на българския офицерски корпус.
Въпреки това, следва ясно да отчетем, че досегашното участие на наши контингенти в различни мисии извън националната територия по никакъв начин не способства за придобиване на способности за ефективни бойни действия при провеждане на национална отбранителна операция. Според Експертната група за анализи на СВИВП, войските ни по време на мисии извън националната територия изпълняват предимно полицейско-жандармерийски функции, свързани с патрулиране, конвоиране, охрана на обекти и физически лица и устройване на контролно-пропускателни пунктове („КПП” или „Check point”). Същевременно тези функции се оказват високо рискови в региони, в които религиозни фанатици, нелегални и партизански формирования устройват самоубийствени атаки, а неистовият стремеж към отнемане на човешки живот представлява „моралните” устои на невидимия и коварен враг.
Нашият съюз не желае увеличаване на членската си маса, породено от прибързано участие и с недостатъчно добре подготвен личен състав във високо рискови мисии. В този смисъл ние сме против участието ни в мисии на всяка цена. Добре известен в това отношение е подходът на редица държави членки на НАТО, които се въздържат от участие в мироналагащи операции. Този подход роди и странното явление, наречено „Коалиция на желаещите”. В такива „коалиции” малка и бедна България повече не бива да участва. Убедени сме, че оттук нататък България следва да прецизира и ограничи участието си в мисии извън националната територия. Не бива повече да се пилеят огромни финансови средства за участие в операции със съмнителен изход и постигнати резултати. Освен всичко друго, ще бъдат спестени и значителни средства, които трябва да бъдат пренасочени към други дейности. Например за превъоръжаване и за изпълнение на първата и основна мисия на БА - учебно-бойната дейност, свързана с териториалната отбрана и защита на суверинитета и независимостта на Република България. Част от спестените средства следва да се насочат и към социални дейности, свързани с неотложни законодателни промени, целящи подобряване на тежкото положение, в което се намират днес пострадалите защитници на Отечеството.

6. По въпроса за модернизацията на Българската армия:
По този въпрос са изказвани много мнения, изготвяни са много експертни становища, препоръки и заключения. И въпреки десетгодишното ни членство в НАТО, не е осъществен нито един сериозен модернизационен проект, повишаващ забележимо военните ни способности. Закупени са предимно транспортни средства, както за сухопътните войски, така и за ВВС, които не са предназначени и съответно не са подходящи за участие в реални бойни действия.
Повече от две десетилетия армията се свива и разпродава своето имущество, терени и сграден фонд. Бойна техника и въоръжение демонстративно се режат и унищожават, вместо да бъдат продавани. Това едва ли е „натовски подход” към парите на данъкоплатците, нашите пари, парите на родителите и предшествениците ни. Всички постъпления от тези, макар и губещи дейности следваше да се събират по специални сметки за модернизация и превъоръжаване на трите вида въоръжени сили. Това беше и многократно повтаряната препоръка на съюзниците ни от Алианса. Парите се харчеха за всичко друго, но не и за отбрана. Перманентните реформи в армията се обясняваха с необходимостта от пренасочване на средствата към социалната сфера. Сега, когато намалихме пет пъти числеността на армията си, българите по-добре ли живеят? Всички политици на прехода са длъжни да отговорят на този важен за нацията ни въпрос!
За съжаление, не успяваме да възприемем и практиката за доставка на излишна военна техника, най-често от САЩ, успешно осъществявана от съюзниците ни от НАТО. Добър пример в това отношение ни дава южната ни съседка Гърция. В средата на тази година САЩ ще доставят безвъзмездно 460 гъсенични бронетранспортьори (БТР) М113 на сухопътните войски на Гърция. През 2012 г. Гърция прие със задоволство подарените им от САЩ 400 излишни за тях танкове Abrams M1A1. Неизвестно по какви причини на нас такива подаръци не ни се правят. Вероятно, понеже тези сделки не са търговски, при тях се изключва получаването на комисионни. Крайно време е нашите политици да започнат да поставят сериозно пред водещите съюзници в НАТО въпроса за значителното технологично изоставане на въоръжените ни сили и да възприемат практиката да приемаме на въоръжение излишното за тях въоръжение.
Когато в началото на 2004 г. предстоеше приемането ни в НАТО, поехме ангажимента да заделяме не по-малко от 2,6 % от БВТ за отбрана. Сега този процент е два пъти по-малък и със всяка изминала година намалява още повече. Ако тази тенденция продължи, ще започнем да си мислим, че България е единствената държава в НАТО, която е приета в Алианса единствено за да развива лека пехота за мисии извън националната територия, т.е. за изпращане на нашите войници като „пушечно месо” в опасни задгранични операции.

7. Относно многонационалните решения, нашите предимства и адекватните инвестиции
Всяка страна членка на НАТО се стреми да развива и усъвършенства въоръжените си сили чрез използване на възможностите на националния си военнопромишлен капацитет. Това винаги е по-евтино, по-рационално и съответно социално насочено действие. Така всяка страна членка се стреми да спазва и чл. 3 от Вашингтонския договор, т.е. да създава автономни отбранителни способности за самостоятелно справяне с въоръжена агресия. И в това отношение не се научихме да действаме национално отговорно и държавнически. Оставихме фирмите от българския Военнопромишлен комплекс да агонизират, ха армията ни да зависи почти изцяло от чужди доставки.
В тази връзка ще си позволя да дам и конкретен пример, изнесен пред медиите от нашия експерт по национална сигурност и отбрана подп. о.р. Манол Тенчев. Въпреки доказаните си бойни качества, повече от 15 години буксува чисто българският проект за щурмова карабина на инж. Георги Бакалов (ЩКБ). Тя е достатъчно компактна, а цената й (около $ 250) e съпоставима с тази на автомат „Калашников” (АК-47). Цените на популярните и аналогични прототипи на съвременни армейски карабини, с които са въоръжени съюзниците ни от НАТО, обикновено надхвърлят $ 800 за брой. При изпитанията, по групираност на попаденията, ЩКБ превъзхожда АК–47 в съотношение 3 : 1. Същевременно автоматът на инж. Бакалов безпроблемно може да се произвежда на технологичната линия за АК-47. ЩКБ разполага с възможности за прикрепване на щик-нож, подцевен гранатомет и оптически прибори. В тази връзка, не е ли време вече МО да подаде ръка на български конструктор и на българско оръжейно предприятие за производство на надеждно стрелково въоръжение за Българската армия? По този начин ще бъде разрешен и вечният проблем за руските лицензи при производството на българските автомати „Калашников”.

Още през 1998 г. началникът на ГЩ на БА генерал Михо Михов разписа заповед за приемане на въоръжение на произвежданият в гр. Лясковец по натовските стандарти пистолет „Аркус” – 98ДА, изцяло подобрен аналог на армейския пистолет „Браунинг”. До настоящият момент обаче, армията ни е закупила само символични количества от него, въпреки, че фирмата производител успешно го продава в САЩ, Израел и Латинска Америка. По същия начин стои и въпросът за произвежданите от АРКУС-АД подцевни гранатомети и боеприпасите за тях.
Съгласни сме, че България трябва активно да участва във всички проекти на САЩ и НАТО в областта на интелигентната отбрана. Но също така трябва да знаем, че интелигентната отбрана не изключва подготовката на качествени пехотинци, танкисти, артилеристи, пилоти и матроси за защита на националната ни територия. В това отношение нека поне веднъж вземем пример от водещата държава в НАТО – САЩ, които работят усърдно по интелигентната отбрана, но не забравят да поддържат и развиват Корпуса на морската си пехота.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 15 Апр 2014, 17:45    Заглавие:  

15 април 2014 г.
Заместник-министърът на отбраната Неджми Али участва в заседание на Обществения съвет по отбранителна политика, посветено на 10-та годишнина от присъединяването на страната ни към НАТО

„Тази кръгла годишнина ни дава добър повод да направим равносметка на постигнатото и да очертаем какво ни предстои да свършим през идните десет години. Защото това време ще бъде от решаващо значение за изграждането и развитието на българските въоръжени сили, така че те да бъдат способни и занапред да изпълняват ефективно както конституционните си задължения, така и съюзните ангажименти“. Това каза днес, 15 април, заместник-министърът на отбраната Неджми Али по време на второто за тази година заседание на Обществения съвет по отбранителна политика на тема „Десет години членство на България в НАТО – равносметка с поглед към следващото десетилетие”. Той посочи, че по този начин страната ни ще продължи да се утвърждава като ефективен и уважаван член на Алианса и ЕС и определи присъединяването ни към Организацията на Северноатлантическия договор като безспорен стратегически успех на нашата политика за сигурност и отбрана и на външната ни политика.

В своето встъпително изказване пред представителите на неправителствените организации заместник-министър Али заяви, че НАТО ще остане най-мощният съюз за колективна отбрана, като в обозримо бъдеще няма да има държава или коалиция със съпоставим военен потенциал. „Благодарение на членството в Алианса понастоящем България разчита на безпрецедентно високо ниво на сигурност. Това положение обаче не е даденост и затова всички страни-членки трябва да работим за неговото запазване и укрепване, което предполага изграждане и поддържане на реални отбранителни способности от всеки съюзник“, каза още заместник-министър Али.

Той акцентира върху необходимостта от инвестиране на средства в изграждането на способности на българските въоръжени сили, които да им дават възможност в максимална степен да изпълняват конституционно възложените им задачи и да бъдат предвидим партньор в рамките на Алианса, както и достоен гарант на националния ни суверенитет.
В дискусиите по време на заседанието на Обществения съвет участваха представители на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, социациите на Сухопътните войски и на Комуникационните и информационни специалисти, Armed Forces Communications and Electronics Association (AFCEA) - секция София, Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища и Асоциацията на възпитаниците на Морско училище.
В заседанието участваха също представители на политическия кабинет на министъра на отбраната и на дирекции „Инвестиции в отбраната“ и „Отбранителна политика“ в министерството.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 2 [18 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Оръжия и военни конфликти през 21 век
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.2710s ][ Queries: 15 (0.0123s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker