Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Те бъркат в джоба: Ето ги новите екотакси за автомобилите · Черни облаци надвиснаха над Заев заради спор, който ще промени Балканите завинаги · Млад военен уби полицай в Пловдив заради жена · Брутално кървави разкрития за зверствата, извършени от българина, задържан за тероризъм в Марсилия · Китай осигури връзка с обратната страна на Луната · Из авиационната история ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot ПАРАД ЗА ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ - 6 МАЙ 2018(61)
В момента е: Пон 21 Май 2018, 16:48
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Корабоплаване по българските реки и езера
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 6 от 6 [89 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, 6
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Съб 25 Окт 2008, 15:40    Заглавие:  

Планинското пристанище

Още през 60-те години градът имал своя мини речен флот. В края на 80-те пък вестниците пишат за морска катастрофа на стотици километри от морето - корабът "Емона" се обръща върху селска къща.

Цяла България завижда на Кърджали заради трите му язовира - "Студен кладенец", "Кърджали" и "Боровица". Малцина обаче знаят, че във водите на първите два през 60-те години на миналия век интензивно се е развивало корабоплаването. Тогава е пристигнал корабът "Евксиноград", построен през 1939 г., с водоизместимост 22 тона. По-късно го преименуват на "Арда". Едно момиченце се е родило на борда му. Родилката се качила на една от язовирските гари и не дочакала последната, започнала да ражда. Делчо Вълчев зарязал руля, оставил кондуктора да управлява коритото и по неволя станал акушер. През 1958 г. в същия огромен водоем идва "Галата". Това е първият български стоманен кораб, построен у нас в периода 1933-1936 г. Курсовете му са край Момчилградския железопътен възел по маршрута Средна Арда - село Нановица. Корабчето вози пътници от 10-12 влака на денонощие, както и работници от околните села, които пресичат дълбоките води на язовира с него. Екскурзиантите и рибарите пък са с пъти повече от тях. Специален влак от Кърджали до село Широко поле извозвал гражданите за "Венецианските вечери" - увеселения с оркестър и танци по водата. През 1970 г. по язовир "Кърджали" плава учебно-транспортният съд "Чайка".

През 1952 г. в Кърджали се създава Морски клуб, в който донаборникът Делчо е един от първите и най-активни участници. Връща се от казармата и пак се захваща с плаването. Печелил е републикански състезания. През 1963 г. става председател на клуба. По негово време Кърджали е домакин и на международни турнири по водомоторен спорт. Бай Делчо признава, че го боли душата за участията на клуба му в преплуването на Дунав: "От извора на Дунава до устието му в Черно море, години наред ставаше това. Пренесохме идеята и по река Арда, по язовирите. Идваха млади хора от целия Кърджалийски окръг. Болно ми е, че сега младите се тровят по кръчмите, затова са болнави. А и от клуба нищо не остана, пък какви времена бяха", казва с горчивина той. Най-свидно за него е времето, когато се взело решение за докарването на кораба "Емона". Капитан Георги Георгиев, мореплавателят от "Кор Кароли", е роден в Кърджали.

След прословутото си околосветско пътешествие той пристигнал в родния град, направили го и почетен гражданин. Тогава се родила идеята най-големият туристически плаващ съд да дойде в планината - като всички значими решения, взети на маса. В онези години "Емона" превозвал туристи от Бургас през Несебър до Мичурин, а "Калиакра" - до Варна. Окръжният народен съвет вече бил изпратил писмо до министъра на транспорта с настояване Кърджали да получи голям кораб. Димитър Узунов тогава е зам.-председател на съвета, а кмет - Димитър Милев. През 1979 г. след дълго "плаване" по суша и доста премеждия "Емона" акостира на брега на язовир "Кърджали". Построен е през 1945 г. с водоизместимост 217 тона.

"Такава организация в наше време е невъзможно да се създаде. По-добре събери една бригада да ти построи кораба на място, отколкото да го караш на трейлер по сух път, по-евтино ще ти излезе", категоричен е бай Делчо. От Бургас на 3 май 1979 г. потегля дългият 38,5 метра морски съд, натоварен на специален влекач, придружаван от различни специалисти. "Това беше първото по рода си подобно транспортиране. Навсякъде по пътя ни се събираше всичко живо да гледа, посрещаха ни и изпращаха с ръкопляскане и викове. Пред нас с автомобили бяха аварийчиците - режеха кабелите на електрозахранването, за да не ги закачи и скъса корабът. Другите зад нас пък ги свързваха веднага, да не стои народът без ток. Но съвсем близо до Кърджали, на завоя в село Чифлик, след цял месец "плаване" по суша, колесарите се забиха в мека част на пътя и корабът падна върху къща. А преди това бяха разширявали участъка, този завой е остър и много коварен дори за леки автомобили", спомня си капитанът. Възможно най-бързо от Варненската корабостроителница доставили крикове и кранове, за да вдигнат полегналия на дясната си страна кораб. Наложило се разкопаване на пътя, за да прокарат под него трейлера. Дни наред "Емона" стърчала във въздуха, вдигната на криковете. Вестниците написали за първото корабокрушение на стотици километри от морето.

"Отписах набързо перспективата за туристическа атракция, сърцето ми се късаше. А беше вече вкаран в маршрутите на "Балкантурист" за екскурзианти от Съветския съюз, ГДР и Швейцария. Вярно, после всичко това се случи и продължи дълги години. Аз съм возил хиляди туристи с "Емона", те всички онемяваха от красотите на заливите по язовира", продължава да лее спомени бай Делчо. Той с охота разказва за най-късия курс. Возел представители на "Петролни бази" от Южна България. Изминали не повече от километър от язовирната стена, когато главният шеф подозрително заразпитвал капитан Делчо Стоев колко метра е дълбока водата. Като чул, че е не по-малко от 50-60 метра, изпаднал в истерия и се разкрещял да се връщат назад. "Толкова беше и целият курс, има-няма 5 минути. Но съм разхождал хора и над 10 часа, тоя язовир няма край!"
Ветеранът от речния флот не пропуска да подчертае, че заради "Емона" тогавашният кмет Димитър Милев е изпаднал в немилост. Самият Милев не иска да разкрива сега бившите си врагове и зложелатели. Само посочва, че по-вишестоящ от него бил на път да го даде под съд заради аварията край село Чифлик.

За Димитър Милев докарването на кораба от Бургас до Кърджали е операцията на живота му. Предварително били проверени трасетата, трябвало да се избягват мостове и надлези. Всичко било съгласувано със съответните министерства.

Идеята Кърджали да стане пристанище възникнала на кораба "Рожен" - родопският град имал честта да бъде негов кръстник по покана на капитан Георги Георгиев. На вечерята в кораба Милев заявил пред генералния директор на БМФ Йончев, че язовирите край града се нуждаят от пътнически кораби с ниско газене, за да не се налага строителство на пристанища. Иначе 27 селища оставали откъснати от света, тъй като язовирът е залял пътищата им. Морският шеф веднага се съгласил и препоръчал да огледат "Емона" и "Калиакра". "Попитах колко ще ни струва корабът. Йончев отсече - нищо, безвъзмездно го даваме. Питам пак аз - как ще го транспортираме. А той - не бери грижа, има си хора за работата. На другия ден видях "Емона", не ми се чакаше още ден да пристигне "Калиакра". Веднага пратихме писмо. Така се взе решението, бързо и на маса", с широка усмивка казва Милев.

Когато морското возило се катурнало в село Чифлик, властите в града били като взривени от недоволство за "непоправимата грешка". Гледали на него като на престъпник, потрошил маса пари заради щуравата си идея. Вдигането на падналия кораб отнело 42 дни. Всеки ден Милев наблюдавал и ръководил акцията на място. "На ден по 7-8 сантиметра напредваше. Работеше се почти денонощно, усилията бяха неистови. Но пък си е струвало", пуска пак усмивката той. Спомня си ужаса, който преживял при пускането на кораба на вода. "Главният водач Зуньо, от Бургас, се изплаши и отказа. Вторият водач едва се съгласи, но поиска вратата на влекача да остане отворена - ако стане беля, да скочи във водата. Страхът скова всички. Тогава се просълзих", разказва Милев. Когато пък освободили "Емона" от влекача и вече била в язовира, народът по брега се вцепенил - корабът се килнал на една страна. После обаче се изправил и по стръмния скат се понесли радостни викове. Милев е първият кмет на Кърджали, който е предложил план за развитие на туризма. Корабът е бил част от него. До "Емона" е трябвало да се построи басейн с олимпийски размери, дори проектите са били изготвени. Материалите са били закупени, част от понтоните - построени. Как е загинала голямата идея за туризма в Родопите, бившият кмет не иска да разкрие. По сянката през очите му и от намека за "добри приятели от по-високите етажи" обаче се досещаш, че е имало предателство. От януари 1974 до септември 1981 г. Димитър Милев е бил кмет на Кърджали, а после отново през 1983-1984 г. Сега ексградоначалникът и синът му управляват фирма за разпространение на вестници. "Този град имаше голямо бъдеще и много ме боли, че с общи усилия го затрихме. И хората избягаха, и корабите не плават", ядосва се бившият кмет.


Вилдан Байрямова
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Съб 25 Окт 2008, 15:42    Заглавие:  

Кърджали

Кърджали се развива като важен транспортен център с жп. гара на линията от Русе за Подкова (1931 г.). Градът е и възел на шосета от Русе през прохода Маказа за Беломорието и вътрешнородопския път Доспат-Смолян, Кърджали-Ивайловград-Одрин.

Край града бе изграден на река Арда голям язовир "Студен кладенец" при Широко поле с езерни корабчета. Вторият язовир също на Арда е "Кърджали" и градът всъщност е между двата язовира. Има условия реката да стане плавателна на протежение от 5-6 км Има идея за гребен канал, дендропарк и спортни съоръжения. В язовирите са пренесен няколко кораба : "Заря", "Галата", "Невка" и др. Плават също така гребни, ветроходи лодки, скутери и моторници. Рибното стопанство е зарибило язовирите с речен шаран.

Кърджали е културно-просветен център на Източните Родопи. Има полувисши институти за учители, за акушерки и медицински сестри и др. Изграден е Дом на книгата. Има театър, симфоничен оркестър, музей, картинна галерия. Най-големият жилищен комплекс се нарича Възраждане. Изграден е нов градски център. Построен е голям 16-етажен хотел. Изходен пункт е на туристите към скалните пирамиди ("Гъбите", "Вкаменената сватба") при с. Зимземен. Интересни са старите крепости Моняк, Перперикон и Кривос. В красивата местност Белите брези се оформя вилен и ресторантски комплекс.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 01 Дек 2008, 18:19    Заглавие:  

Няма да ти се наложи да ходиш по Марица.Хващаш влака за Пловдив,слизаш на гарата в селото,минаваш линиите от другата страна и до ракийницата имало изоставен каик.Можеш да се обадиш и на един човек,който имал каик също живее в този район-03937/357-Тодор Панев

По Марица в с. Ябълково имаше доста кайци. Не бих се учудил, ако още има някой годен. Направи си една разходка по реката от местноста св. Врач до бившата партиина хижа.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 09 Мар 2009, 16:05    Заглавие:  

Град Хършова (Хърсово)
Между скалите в пределите на града, край самата вода, личи вгнезденият градеж на старата българска крепост Хърсово с естествено закритие за кораби.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
FW-189

Регистриран на: 12 Фев 2008
Мнения: 328

МнениеПуснато на: Сря 11 Мар 2009, 00:27    Заглавие:  

В ДРЕВНОСТТА РЕКА ЛОМ (АРТАНЕС) Е БИЛА ПЛАВАТЕЛНА. По десният и стръмен бряг е имало стражеви кули(такава е имало на 'Калето', при местността "Багачина" край Сталийска махала, а също край Дреновец), служещи за съобщаване чрез димни сигнали за нападение по Лимеса (вергата римски кастели по брега на Дунава). Новините са стигали за кратко време през прохода 'Св. Никола' до Наисус (Ниш), разполагащ със сериозен военен гарнизон. По реката е било възможно да се плава. В много по-късен период, при построяването на новата църква "Св. Петър и Павел"(1843) оттатък реката, жителите на Сталийска махала са ходели дотам да се черкуват с голяма лодка.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Чет 04 Юни 2009, 16:43    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
vh1


Регистриран на: 06 Авг 2009
Мнения: 1805
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Нед 13 Сеп 2009, 08:44    Заглавие:  

Preslav написа:
Град Хършова (Хърсово)
Между скалите в пределите на града, край самата вода, личи вгнезденият градеж на старата българска крепост Хърсово с естествено закритие за кораби.

И малко снимки от съвремено Хърсово
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger

_________________
Click to see if image is largerClick to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 05 Окт 2009, 00:24    Заглавие:  

Пристанище насред Тракия

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=239732


Алексей Гоцев и Валентина Танева не спират да се дивят на издръжливостта на каменната настилка на улиците и на хитроумната канализационна система, която спасявала колонията при честите разливи на Марица. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Бай Стефан замахва с кирката и... съкровището потича.

- Има монети, много монети! - развиква се работникът. Копачи и археолози се скупчват около него. 552 сребърни и златни пари се изсипват от глинен съд, заровен в плитка яма под пода на една от най-представителните сгради в обекта, който проучват.

През 1988 г. полският археолог проф. Мечислав Домарадски е започнал разкопки на това място край гр. Ветрен, Пазарджишко. Първоначално предполага, че е попаднал на резиденция на тракийски владетел. Но каменните зидове, които излизат изпод земята, твърде много приличат на елински, извира и гръцка керамика.

Какво, по дяволите, правят тези гърци насред Тракия, се питат професорът и българските му колеги археолози. На всичко отгоре редом с "гръцките" каменни сгради се появяват и характерните за траките от този период постройки от плет, обмазан с глина. Археолозите намират надгробни плочи на елини от Аполония и Маронея, но и керамични фрагменти с издраскани на тях тракийски имена. Върху един питос пък е врязана двойна брадва - знакът на тракийската царска династия на Аматок. Находките говорят, че елини и траки са пребивавали заедно на това място в продължение на близо 250 г. А това е твърде необичайно.

През 1990 г. край римската пътна станция до Ветрен, който е съвсем близо, е открита каменна плоча с надпис на старогръцки, от който стават известни много неща за това място. Включително и името му - Пистирос. Впрочем Ветренският надпис е един от малкото епиграфски паметници от класическата и елинистическата епоха в Тракия. От надписа, разчетен от Лидия Домарадска, се разбира, че Пистирос е емпорион (търговска колония), основан от елински търговци от егейския остров Тасос в средата на V в. пр.Хр. Особеното в случая е, че за разлика от другите гръцки колонии, възникнали по-рано и по Черноморското крайбрежие, Пистирос не е на море, а е във вътрешността на Тракия. Това е абсолютно изключение въобще за Европа.

От 1992 г. емпориона проучва международна експедиция от България, Великобритания, Чехия и Франция, ръководена в началото от проф. М. Домарадски, а в момента от ст.н.с. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей към БАН.

След 20 г. работа на обекта изследователите му вече са сигурни, че над 2 века емпорионът върти интензивна търговия с градовете в Егейско и Черно море, използвайки евтиния воден път по Марица, която по онова време била плавателна. В завоя на реката край емпориона било пристанището. Пренасяли товари и по суша през Западните Родопи и по долината на Места. Археолозите вадят огромни количества гръцка амфорна тара от остров Тасос.

Пистирос бил богат - проучвателите на обекта досега са открили повече от 1500 монети и много луксозна вносна чернофигурна, червенофигурна и чернофирнисова керамика, каквато емпоритите не биха могли да си позволят, ако не са заможни. Освен от търговия те печелили добре и от металургия - изобилни са следите от преработката на руди и обработката на метал - части от пещи, заготовки, поти за изливане, бракувани изделия, приготвени за претопяване. Натъкват се и на много фибули и други ювелирни произведения. Най-вероятно на място е било произведено и огромното количество керемиди гръцки тип, които се откриват на обекта. Валентина Танева от екипа е попаднала на голяма пещ за битова и строителна керамика извън стените на емпориона, което означава, че и там е имало квартали, най-вероятно обитавани от местните траки. Алексей Гоцев не е напълно сигурен дали тържището е действало непрекъснато или сезонно, но смята, че е имало и постоянно население, което се е занимавала и със земеделие. Заедно с кварталите отвъд крепостните стени емпорионът е бил огромен за времето си - простирал се на повече от 100 дка.

Забележителна е фортификационната му система. Крепостните стени от големи каменни блокове били дебели към 2,4 и високи вероятно 6-8 метра. Разкрити са североизточната част на крепостта и източната порта. Първоначално тя била пазена от четириъгълна външна кула, по-късно "преместена" от вътрешната страна. Била подсигурена и с бастион. И днес личат жлебовете за масивната дървена врата. Според Алексей Гоцев укрепването на крепостните стени с кули и бастион е много напредничав подход за онова време и е изключително рядко явление за вътрешността на Тракия.

Археологът смята, че емпорионът е бил забележително благоустроен - с широки улици с каменна настилка, по която още личат коловози от товарните коли. Сградите били просторни с обособени и отворени към улицата магазини и занаятчийски работилници, със складове и отделена жилищна част, някои на повече от 1 етаж и покрити с керемиди.

"В изграждането на сградите личи гръцки стандарт, но това не е класическата гръцка архитектура от V век. Има смесване на стиловете - нито чисто гръцки, нито чисто тракийски", обяснява Гоцев. Пистирос е разполагал с изключително ефективна канализационна система, уникална за Тракия в толкова ранен период. Централният й канал отвежда водата извън стените през отвор, преграден с каменни блокове, за да не може през него да се прониква в крепостта.

Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава Терес или Ситалк. Но защо преселниците от Тасос, Аполония и Маронея избират точно това място и защо тракийските врадетели ги търпят?

"Елините от Егея идват тук в търсене на нови суровинни бази. Нуждаят се от източници на метали. А в околностите на Пистирос ги има в изобилие. Не случайно днес в близост е един от центровете за добив на цветни метали в Средна гора. В Западните Родопи също има следи от разработване на такива находища в онази епоха.

Пистирос бързо става ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. Само 2-3 дни път през Западните Родопи разделят Пистирос от гръцките центрове по Долна Места и Егея.

В района няма данни по онова време да са съществували тракийски селища. Възможно е околността да е била пуста и тракийският владетел да е разрешил на гръцките преселници да се настанят, защото имал интерес да получава данъци от селището. Траките от близките планини, които се установяват в емпориона, не идват като наемни работници на гърците, а като свободни предприемачи. Въртят взаимоизгодна търговия", смята Гоцев.

Ветренският надпис съдържа важни сведения за отношенията на древното тържище с официалната държавна власт. Валентина Танева обяснява: "Това е своеобразен договор, нещо като закон, издаден от тракийския владетел. В него се регламентират взаимоотношенията с местните тракийски племена, при кого да се съдят, какви данъци и мита да плащат. За първи път думата мито се споменава в този надпис. Той започва с клетва към Дионис от името на този, който го "издава" - най-вероятно Аматок. Емпоритите получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си. От текста става ясно, че още при предишния тракийски владетел Котис е имало устна договорка, но по-късно нещо е наложило тя да бъде засвидетелствана върху камък. Вероятно не е случайно, че това става точно по време на най-големия разцвет на Пистирос."

Заради богатството си емпорионът е атакуван неколкократно. Археолозите се натъкват на разрушения от времето на Котис - втората четвърт на IV век, от времето на Филип Македонски. През 335 г.пр.Хр. при похода си в земите на траките Александър Македонски го превзема. Пистирос обаче продължава да съществува и след македонското нашествие, даже търговията се разраства, смятат археолозите, защото откриват огромно количество бронзови монети от по-късно време.

Причина за гибелта на тържището през 279-280 г.пр.Хр. стават келтите, нахлуващи в Източните Балкани от Централна Европа. Те го опожаряват. "След тях то повече не се възстановява като урбанистична структура. На мястото функционира металургичен център, но за кратко", обяснява Алексей Гоцев.

Археологът смята, че точно по време на келтските набези е скрито монетното съкровище, което бай Стефан изважда на бял свят с един удар на кирката. 552-те монети (549 сребърни тетрадрахми и драхми, 3 златни статера) са сечени от няколко тракийски владетели, няколко македонски царе и от гръцки полиси. Танева, която е и нумизмат на екипа, обяснява:

"Смятаме, че съкровището е заровено по време на келтското нашествие, защото в съседство открихме и келтски материали, включително копие. Опасността явно е била страшно близо, щом не са съумели да го изнесат извън стените на града, а са го заровили набързо под пода на сградата. Едва ли съкровището е лично богатство. Монетите са събирани в продължение на около 40 г. Може да са били за плащания на войската или това да е градският трезор."

Как обаче елини и траки съжителстват мирно толкова време, като се има предвид, че за гърците северните им съседи са варвари? "Освен икономическият интерес ги свърза и това, че имат много общи религиозни виждания. Във Ветренския надпис и гърци, и траки се кълнат в името на Дионис да спазват договорките. Открихме много свидетелства за свързването на металургичната дейност с култови практики, което е характерно и за гръцката, и за тракийската култура. Тази общност на възгледите също подпомага мирното съвместно съществуване на двата етноса", смята Алексей Гоцев.

Археолозите постоянно откриват свидетелства за култовите практики в Пистирос - украсени култови глинени огнища - олтари с различна форма и украса, зооморфни фигурки, антропоморфни фигурки на духове пазители на дома, преносими ритуални огнища. Гоцев допуска, че освен търговски, производствен и металургичен център Пистирос е бил и култово средище на района.

Мечтата на екипа е обектът да се експонира и да се превърне в археологически парк. "Напълно възможно е да се направи възстановка с атракции и да се изгради център по експериментална археология за обработка на керамика и костен материал, където да работят колеги и да се обучават младите специалисти. Не са нужни кой знае колко пари", подчертава Танева.

Екипът е подготвил няколко проекта, но досега не е получил финансиране по никой от тях. Вместо това се променя статутът на музея в Септември, който от археологически трябвало да стане общоисторически. Археолозите остро възразяват.

"Музеят бе създаден от проф. Домарадски като археологически точно заради находките от Пистирос. Има опасност експозицията да бъде разводнена. Световна практика е изградените до важни археологически паметници музеи да са посветени на конкретния обект и на неговата културна среда. Смесването на находките от Пистирос с експонати от етнографията или от по-новата история на района, дори те да са многобройни и важни, няма да роди нищо друго освен един културно-исторически тюрлюгювеч", смята Алексей Гоцев. Той се оплаква и от проблеми с общинското финансиране на разкопките и от тенденциозни според него проверки от културното министерство, които заплашвали да прогонят чуждите археолози и да провалят този проект с европейско значение.
Виж още:
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Вто 13 Апр 2010, 00:05    Заглавие:  

Цитат:
Село Шишманово, на 15 см от Харманли, е в пределите на България от 1885 г. Старото му име е Хасобас (Асъбъс), но през 1903 г., с указ 370 от 26 юли, е преименувано на Шишманово. Преди Освобождението на България то се е състояло от 3 махали.
До 1955-1960 г. под Чаушкия бент е съществувала гемия с опънато въже между двата бряга, която е служела за преминаване на хората и каруците през Марица. При придвижването с гемията по водата, разстоянието между Шишманово и Харманли е било само 4 км, а по пътя е 12 км.

Цитат:

Брод в годините на османското робство. Брегът на река Марица е осея с рояк гемии, натоварени с хора и стока, тръгнали на път. Брод е селище на градинари и овощари, но и на смели и трудолюбиви люде. Тук изгрява и звездата на Пано Ангелов, чието име днес носи читалището в селото- известен народен закрилник в годините на робството.
След като легендарният Костадин Гочев, който от говедар станал най-богатият българин в Гючерли, закупил от Хаджи Хасан двете мелници край Марица, изградил там житни складове. Те били разположени по цялото поречие на реката край селото. От цялото Старозагорско поле карали жито, за да го извозват с гемии по реката. По това време бил изграден и мостът на река Мартинка, от богатия чифликчия Хаджи Стойчо. Той го вдигнал, за да извозва до Гючерли житото си. И до днес носи негово име- Хаджиевия мост.
Двете мелници край река Марица били собственост на най-богатия турчин в селото - Хаджи Хасан. Той изпратил двамата си сина да учат в Цариград. Изучили се те, но не поискали да се върнат на село и баща им се вдигнал да живее при тях. Двете си мелници продал на Костадин. Предприемчивият българин имал по цялото течение на река Марица край Брод житни складове. От цялото Старозагорско поле карали жито, за да го извозват с гемии по река Марица.

Цитат:

Макар, че в региона няма стара традиция по празнуването на Никулден, на трапезата на харманлийци и симеоновградчани винаги е присъствала рибата. Причината за това са реките Марица, Съзлийка, Олу дере и Бисерска, които минават през и близо до двата града. В по-ранните години, когато те не бяха толкова замърсени, имаше рибари, които се препитаваха с това. Те имаха големи гемии, с които обикаляха река Марица на подходящите места и ловяха предимно сом, мряна, бяла риба, костур. Други пък на ръце хващаха най-вкусната риба от река Бисерска.


П
Цитат:
рякорът Лондра на Атанас Желязков идва от названието "лондра" на гемиите, плаващи по река Марица до началото на XX-ти век.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Вто 13 Апр 2010, 00:25    Заглавие:  

Най- култовото рибарско място в Пазарджишко е Звъничевския гьол, за който се разказват легенди, каза кметицата на село Звъничево Гинка Бонжолова. Според местни рибари, на дъното на водоема живеят сомове с човешки ръст. Огромните риби били забелязани от пловдивски водолази, дошли да извадят потънал кораб, който вадел пясък от дъното и потънал.

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/41563.html#ixzz0kvZ5VJgp
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 16 Дек 2013, 23:58    Заглавие:  

Фотофакт: Кораб с 16 пасажери плавал в градината “Цар Симеон” в Пловдив
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Чет 05 Юни 2014, 08:38    Заглавие:  

Марица е била плавателна река - кораби акостирали в сърцето на Тракия
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Съб 13 Сеп 2014, 21:29    Заглавие:  

ВЪВ ВЕЛЕС ИМА РЕПЛИКА НА ТИПА ГЕМИЯ, С КОЯТО НАШИТЕ ТЪРГОВЦИ СА ПЛАВАЛИ ДО СОЛУН
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Сря 12 Ное 2014, 19:01    Заглавие:  

КАК БЪЛГАРИТЕ МОЖЕХА ДА ПЛАВАТ МЕЖДУ
ДУНАВСКИТЕ СИ ПРИСТАНИЩА ПРЕДИ 75 ГОДИНИ?

http://morskivestnik.com/compass/news/2014/112014/112014_34.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 6 от 6 [89 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, 6
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.3087s ][ Queries: 13 (0.0068s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker