Private Colleger of transportation
image image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Грандиозен проект за 17 млрд. евро свързва Дунав с Егейско море, но заобикаля България · Коалиционото споразумение се спазва много стриктно, обяви Борисов · В САЩ отмениха принципа интернет да е еднакво достъпен за всички · Daily Mail:NASA направи огромен пробив в търсенето на извънземни, попадна на нещо неочаквано! · Иран: Доказателствата на САЩ относно йеменската ракета са изфабрикувани · ООН: Ракетата на хутите, изстреляна към Саудитска Арабия, е била направена в Иран ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 14 Дек 2017, 23:03
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ЯХТИ И ВЕТРИЛА - ФОРУМ ЗА ВЕТРОХОДИ, РЕГАТИ, ИСТОРИЯ
"Златният глобус"-награда на фондация "КОР КАРОЛИ"
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [8 Мнения]  
Автор Съобщение
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 09 Май 2005, 16:19    Заглавие:  "Златният глобус"-награда на фондация "КОР КАРОЛИ"  

Предлагам в тази рубрика да обсъждаме развитието на българското ветроходство и неговите по-известни представители. Името на рубриката е съвсем условно - "Златният глобус" е традиционната годишна награда за най-добро българско ветроходно постижение. Като начало пускам част от интервюто с уважавания Валентин Тодоров, носител на "Златният глобус" за 2004 г. То е публикувано в брой 2/2005 г. на сп. "Клуб ОКЕАН".

ПОД ВЕТРИЛА: ПО РЕКАТА, В МОРЕТО,
ДВА ПЪТИ ПРЕЗ АТЛАНТИКА

Валентин Тодоров – носител на наградата “Златен глобус 2004”,
гостува на списание “Клуб ОКЕАН”

На 20 декември м. г. в Грандхотел “Варна” в курортния комплекс “Св. Константин” бе връчена ежегодната награда на Фондация “Кор Кароли” за най-добро българско ветроходно постижение “Златен глобус 2004”. Неин кавалер сред седем номинирани стана Валентин Тодоров от гр. Свищов – шкипер на яхта “Посейдон” с екипаж Юлия Трифонова за плаването им (5 802 морски мили) през Атлантическия океан от Пуерто Рико до Испания.

ПО СЛЕДИТЕ НА ПРОЗРЕНИЕТО
Сега, след като получих наградата “Кор Кароли” за най-добро ветроходно постижение за 2004 г., си дадох сметка, че към нея съм “ плавал ” почти през целия си съзнателен живот – отначало по Дунав, после в Черно и другите морета, че и два пъти прекосих Атлантическия океан. Всичко започна с онова прозрение – нямах още 9 години, когато направил първата си детска лодка от изсушени царевични стъбла, разбрах – ще преплавам с яхта океана. Какво бе това – сън, медитация, блян .... – няма значение, важно бе, че една още неосъзната напълно космическа повеля се вряза в съзнанието ми – плавай!
Аз затова си и мечтаех, гледайки как лъкатуши великата европейска река, как се къпе в нея остров Вардим, а от едноименното ми родно село моят хоризонт се простираше само до близкия град Свищов. Когато обаче от училището след 2-3 години ни заведоха на филма “Кон Тики” за плаването на Тур Хейердал вече знаех какво да искам и очаквам от себе си. И странно, когато след двадесетина години за първи път пресякох Атлантика в западна посока почти по маршрута на Колумб, имах чувството, че много отдавна съм плавал в тези ширини, чувах гласовете на моряците, разговорите им преди 500 години. На хоризонта се появи реален ветроход с прави платна, но и тримата с Юлия и Бойко си помислихме дали не е прескочил във времето ...
Свищовско-юношеския си период помня с кръжока по корабомоделизъм и произведените в него, наградени в състезания гордости – ветроход и радиоуправляем торпеден катер. Решил, че трябва да направя нещо, на което аз самият да плавам, бях щастлив, че поредното брезентово кану все пак не потъна. След казармата плаванията на гребла под флага на Туристическо дружество “Алеко Константинов” от Видин до Силистра ми се струваха почти като околосветски пътешествия. Получих няколко награди в състезания по гребане във вътрешни водоеми. Стремежът към пътешествия ме направи алпинист – катерих почти всички български върхове. След два завършени техникума работих в химическия завод “Свилоза” като електротехник, но парите, които получавах, не можеха да финансират детската мечта. По тази причина 3 години добивах дърва в Коми, калявах физика и дух в сурови условия, но всяка вечер заспивах с една ценна, преведена от немски книга за строителство на яхти. Като челник в труда си избрах наградата – екскурзия до Санкт Петербург (само той бе на вода), където за първи път попаднах в голям яхтклуб, а на връщане пътувах с 5 огромни атласа, нарязали в стотиците си карти целия Световен океан.
Завърнал се в България, навъртял десетина национални и международни гребни регати по Дунав, получил първото си капитанско право след курс в Лом, изчел стотици специализирани книги, каталози и списания, вече усещах, че е дошло време да сменя реката с море. Затова обаче ми трябваше яхта. Обикалях клубовете по Черноморието, оглеждах, съветвах се, избирах...
Преди да си построя “Посейдон” заедно с Георги Георгиев и за него построихме “Колумба ливия” – 15-метрова килова яхта с феробетонен корпус, двумачтов кеч. След 10-годишна одисея “скалният орел” бе спуснат на вода край Свищов, после отплава към морето, а оттам – към неизвестността. Междувременно бях строил много пластмасови и дървени 5-6 – метрови моторни лодки за плаване по реката. Първата лодка, създадена в апартамент на втория етаж, наложи изваждане на прозоречното черчеве, за да бъде спусната на земята.
РАЖДАНЕТО НА “ПОСЕЙДОН”
Натрупал опит и самочувствие, се захванах с още безименната си вече своя яхта, на борда на която бях сигурен, че ще прекося океана. В проектирането ми помогна Бойко Никифоров – корабостроител от Русе. Върху чертежите, усъвършенствали в някаква степен съществуващи прототипи, за една нощ с помощта на компютъра изчислихме всички основни параметри, имахме виждане за оборудването и насищането с техника. Строителството започна в едно пусто хале на стомано-бетонно предприятие “Терзиев” с кила нагоре върху една заварена метална конструкция от ребра. Корпусът бе готов за 45 дни като само при отливането му за един ден в продължение на 5 часа ми помогнаха точно една дузина приятели. След като обърнахме корпуса дойде ред на металната палуба, на рубката и кокпита, заварени водонепроницаемо към бордовете. Само след 6-месечно строителство дойде рожденият ден на “Посейдон” – 25 юни 1995 г. Първата регистрация на яхтата бе в порт Свищов, а след това – във Варна.
“Посейдон” е 10-метров едномачтов шлюп (по-късно експериментирах и друго стъкмяване) с ширина 3,60 м, газене – 2,10 м и водоизместване – 3 брт. Мачтата е висока 12 м, а ветрилната площ е около 60 кв.м. По-късно в гардероба на яхтата влязоха общо 10 различни платна. Тя е модел “рейсинг” – за туристическо плаване, от нея висока скорост не може да се очаква и все пак съм се радвал на скорост от около 10 възла. “Посейдон” има каюткомпания, носово помещение с двойна койка и санитарен възел, кърмово помещение с две койки, сравнително голямо машинно помещение, прилична кухня, боцмански склад в кърмата, кокпитът дава комфорт при океански плавания. Електроснабдяване от 12 волта осигуряват 2 акумулатора по 300 а/часа. На борда има два GPS-а, три УКВ-радиостанции, а една късовълнова радиостанция ми осигурява връзка с всяка точка на земята. По нея получавам персонална прогноза от Канада и Великобритания, изпращам електронни писма, дано не прибягна до специалната опция – сигнал за бедствие. С радиолюбителската си позивна LZ2VPT в океана общувам с невидими, но истински приятели по чужди брегове и с трима съграждани от Свищов. “Посейдон” се захранва още от слънчев панел и ветрогенератор и в момента има (трети пореден) един от най-модерните японски двигатели за яхти – “Янмар” (3-цилиндров дизел, 3 600 об/мин., 40 к.с.), който осигурява максимална скорост до 8 възла.
С Юлия се срещнах в чешките Татри. Оттогава тя е мой спътник в живота, а впоследствие – чудесен екипаж. Имахме планове да покоряваме Еверест, но се оказа, че по-трудна и по-сладка е битката с океана. Всъщност, откакто “Посейдон” е спусната на вода, ние живеем на яхтата. Първото й плаване бе за пребазиране в Черно море през лятото на 1995 г. На два пъти засядахме в пясъчни коси. Единия път почти бях отписал яхтата. Освен собственик винаги съм и шкипер. В първия екипаж тогава бяха още Бойко Ковачев и Огнян Найденов. В Балчик слезе Огнян и се качи Юлия. До края на лятото плавахме до Варна, до Бургас, въобще усвоявахме яхтата, учехме се да ветроходстваме в Черно море. Зимата изкарахме във Варна, живеейки на “Посейдон” и работейки по строежите – трябваха ни пари за следващите плавания. Междувременно завършихме по един курс и получихме сертификат за плаване в морето – капитанско право до 20 брт.
НА БОРДА – НАЧИН НА ЖИВОТ
През следващата 1996 г. взехме трето място в туристическия клас на регатата на Яхтклуб “Порт Бургас”, което ни окуражи за плаване вече извън териториалните води. Есента отплавахме за Истанбул, зимата изкарахме в Гърция. Собственикът на новопостроена марина в гр. Каламата ни приюти безплатно в нея защото имал чудесни впечатления от нашето крайбрежие и българските си приятели. Естествено по брега работихме какво ли не в сферата на яхтинга. Тогава като че ли решихме да не се връщаме.
Следващата пролет посрещнахме в яхтения рай на остров Малта и останахме 17 месеца там. Зад гърба си имахме един сериозен щорм, тричленният екипаж ползваше общо 6 чужди езика, бяхме сравнително далече от България, а и авторитетът ни на строители на собствената си яхта ни създаваше имидж сред многонационалното “население” на марината, който осребрявахме, избирайки работата, която често ни предлагаха. Кой ще отрече, че капитан на чужда яхта или моторница, плаващи на чартър, е достойно и платено занятие? След сезона работихме и на брега. Парите, които изкарахме бяха достатъчни за един сериозен ремонт на яхтата и цялостната ни подготовка за следващото предизвикателство – Атлантикът.
До Малта приключи второстепенната роля на Юлия на борда и тя пое функциите си на боцман – кухня, храна, снабдяване, както и част от навигацията, планирането на преходите. През септември отплавахме от острова и справили се в три средиземноморски щорма, взехме последната европейска контрола в Гибралтар. Около седмица изчаквахме времето и отчели течения и ветрове, набрахме височина на север към Португалия за да се “прицелим” към остров Мадейра в Атлантика. При силни попътни ветрове без особени произшествия този етап ни отне около седмица. След още три дни бяхме на Канарските острови. После плавахме между тях, изучавахме крайбрежието, пристанището, хората.
На остров Гумера на Канарите се срещнахме планирано със Светльо и Венко. Тяхната яхта “Съни куин” и нашата “Посейдон” трябваше да се състезават коя първа ще стигне до Америка. Прекосяването на океана до остров Доминика ни отне три седмици. Не бих казал, че е вярно определението на големите ветроходци, че това е “пътят на бабите”. Наистина ветровете са основно попътни, но и твърде променливи, съпътстваха ни чести щормове, дъждове, надвиснали буреносни облаци. Другата яхта пристигна на следващия ден. Там се разделихме и скоро пристигнахме в крайната точка на плаването – остров Пуерто Рико.
До обратното, удостоено с “Кор Кароли”, пресичане на океана имаше още много време – почти 5 години. През този период, вече само с Юлия, плавахме между островите в Карибския басейн – от Флорида до Тринидад и Тобейго, “навъртяхме” над 10 000 морски мили. Постепенно трупахме нов ветроходен опит в този регион. В него ураганите връхлитат от май до ноември. За този период застрохователите не подписват договори, голяма част от луксозните яхти напукат Карибите. Плавахме на свой риск и само на платна. Предишният двигател прегряваше, издаваше досаден шум и го използвахме само последните стотина метра – за да се швартоваме в пренаселените марини. “Меката” на световния яхтинг е Тринидад. Няколко хиляди яхти се докуват едновременно. Срещахме се със стотици хора – и бедни, и богати. Пили сме кафе на яхтата на Пол Гети. Някои не са и чували за България. На “Посейдон” сме посрещали хора от по десетина националности едновременно. На нашето си ветроходно ниво за толкова години не намерих нито една причина да не се гордея че съм българин. Дълбоко в себе си обаче искренно завиждах на чужденците за стотиците им чудесно уредини яхтени пристанища, за инвестициите в яхтения спорт и туризъм, за умението им да почиват в океана и да печелят от него.
Пуерто Рико ни стана като втора родина. В столицата Сан Хуан покрай яхтите придобихме приятели от различна националност, класа, религия, виждания. Но у всички предизвиквахме доверие. Оказваха ни помощ, предлагаха ни работа – хотелиерство и ресторантьорство, поддържане на луксозни вили и яхти, екипаж в различни трансфери и плавания. Най-атрактивният ни приятел е американецът Бил Бакнер – просто е невероятно, че след като е загубил три яхти при щормове в океана, продължава да плава на приличните си 75 години...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 09 Май 2005, 16:39    Заглавие:  

Похвално от твоя страна Калояне! Smile Само да не вземеш да набуташ тук и "постиженията" на планктоноядците Дончо и Юлия Папазови! Нека само наистина с постижения пълним тази тема!
_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42262

МнениеПуснато на: Вто 17 Дек 2013, 10:03    Заглавие:  

БАРКЕНТИНАТА „РОЯЛ ХЕЛЕНА” ЩЕ ПОЛУЧИ ЗЛАТНИЯ ГЛОБУС НА ФОНДАЦИЯ „КОР КАРОЛИ”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
barrel-rider


Регистриран на: 02 Юни 2006
Мнения: 6543
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 18 Дек 2013, 16:34    Заглавие:  

Еее, бравос!. А Калиакра се размина с

Click to see if image is larger

_________________
The Road goes on and on
Down from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
And I must follow, if I can ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42262

МнениеПуснато на: Нед 22 Дек 2013, 00:04    Заглавие:  

ФОНДАЦИЯ „КОР КАРОЛИ” ВРЪЧИ ЗЛАТНИЯ ГЛОБУС
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42262

МнениеПуснато на: Пон 22 Дек 2014, 18:55    Заглавие:  

ГОДИШНИ НАГРАДИ ЗА ВЕТРОХОДСТВО НА ФОНДАЦИЯ „КОР КАРОЛИ”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42262

МнениеПуснато на: Пон 25 Апр 2016, 20:13    Заглавие:  

40 години от отплаването на кап.Георги Георгиев за околосветската обиколка
http://www.pan.bg/view_article-3-336588-40-godini-ot-otplavaneto-na-kapGeorgi-Georgiev-za-okolosvetskata-obikolka.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42262

МнениеПуснато на: Пон 25 Апр 2016, 20:14    Заглавие:  

НАГРАДИ НА ФОНДАЦИЯ „КОР КАРОЛИ” – 2015
http://www.pan.bg/view_article-3-326371-NAGRADI-NA-FONDACIYA-KOR-KAROLI-%E2%80%93-2015.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [8 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ЯХТИ И ВЕТРИЛА - ФОРУМ ЗА ВЕТРОХОДИ, РЕГАТИ, ИСТОРИЯ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.2631s ][ Queries: 15 (0.0046s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker