Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Незаконен пистолет и боеприпаси открити в арестувания шеф на КАТ · Срещата на Тръмп с Ким може и да се отложи · Филипинският президент към наркодилърите: Искате да живеете по-дълго? Останете в затвора! · В Германия обезобразиха и убиха активистка срещу бежанците изнасилвачи · Президентът Румен Радев: Очаквам посещението ми в Русия да доведе до положително развитие във всички области от двустранен интерес · Русия е готова да разгледа газовите проекти с България ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot ПАРАД ЗА ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ - 6 МАЙ 2018(61)
В момента е: Вто 22 Май 2018, 21:20
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Морска България в Беломорска Тракия
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [13 Мнения]  
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 18 Окт 2010, 21:34    Заглавие:  Морска България в Беломорска Тракия  

Хайде поредната интересна тема. Обещаваме много изненади.
Тук ще пускаме снимки и информация не само за военния ни флот там, но и за риболовния, драгажния, търговския и пътническия.
Да започваме!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 18 Окт 2010, 21:52    Заглавие:  

Ето и първата снимка. Публикува се за първи път.

Строеж на миночистач в Държавната българска корабостроителница в Кавала - 1942 г.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 25 Окт 2010, 11:31    Заглавие:  

2500 забранени и забравени български имена има в уникална карта на Беломорието
25 октомври 2010 | 11:57 | Агенция "Фокус"
Начало / Партии
София. Нова страница в интернет ще популяризира истината за Беломорието, съобщиха от ВМРО. Сайтът връща на географската карта 2500 забравени и забранени от гърците български имена на градове, села, планини, реки и езера. Belomorie.eu съдържа географска и историческа информация за Беломорска Македония и Тракия и разказва за българското етническо присъствие по тези места.
Основен акцент в е изключително подробната карта с предишните български названия на всяко едно населено място. Картата позволява на туристите да опознаят българското наследство в днешна Северна Гърция. Страницата е полезна най-вече с опита да даде информация по една съзнателно премълчавана и крита част от българската история.
Авторът на сайта, заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов, си е поставил целта да помогне за повече познаване на драмата на прогонените от Беломорието българи. През 1913 г., когато Беломорието е трайно окупирано от Гърция, българите там са над 80% от общия брой на населението. Близо сто години по-късно, въпреки всички гръцки репресии, все още близо половин милион души там са българи. Това е около 30% от населението на днешна Северна Гърция. Тези хора не са признати за малцинство, нямат никакви права, дори и елементарното право да носят български имена.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Пон 25 Окт 2010, 23:07    Заглавие:  

Български рибари на Беломорието - 1878 г.
Click to see if image is larger

Български рибари на Беломорието - 1906 г.
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 26 Окт 2010, 21:35    Заглавие:  

Присъединяването на един остров в Сароския залив към царство България:

Това, което видях от Балканската война, Симеон Радев

Стигнали до Еникьой, пред нас се откри Мраморно море. Някои от момчетата ме заобиколиха и питаха: "Какво е това отсреща?" Аз им отговорих: "Отсреща е Азия." – "А ние какво сме?" – "Ние сме Европа" – казах аз. Това ги хвърли в безкрайно учудване. От толкова време те, бяха постоянно чували за Европа като за нещо чуждо и далечно от нас. На следващия ден, 28 ноември, две роти от Битолската дружина бяха изпратени да заемат Шаркьой, разположен на устието на Дарданелите. Командирът на дружината, запасният капитан Каназирев [41], беше храбър, но не умееше да командува. Ентусиаст, той се увличаше напред, без да знае дали хората му вървят зад него. Атаката не успя.
На 29 ноември (На другия ден, 30 ноември, била извършена от наша страна и друга атака на Шаркьой, която също е била безуспешна) бригадният командир ме изпрати със затворено в плик донесение в Малгара. По пътя се спрях в селото Дорхан на Сароския залив. Там се намираше една дружина от Двадесет и осми полк. Офицерите ме поканиха на вечеря. Един войник, Кольо, свиреше на гъдулка и пееше съчинена от него песен за походите и победите на дружината. Аз си мислех, слушайки го, за аедите, които след падането на Троя пееха по елинските земи за Хектор и Агамемнон. За жал стиховете на Кольо бяха много прозаични. Пред Дорхан имаше един малък остров. Офицерите ми казаха, че той отдавна ги изкушавал. "Искаме да го превземем, но дружинният командир не разрешава, за да не придизвикаме ненужен бой с турците отсреща, в Кавак." Дружинният командир се казваше Свинаров. Той отсъствуваше. Като чуха, че го познавам, те: "Елате с нас утре да завземем острова. Заради вас дружинният няма да ни се сърди." Сутринта четирима офицери, без войници, аз и Михал, едно момче от Струмица, което ме придружаваше, се качихме на лодка, излязохме на острова и забихме на него българско знаме, на което бе написано: "Днес, еди-коя си дата, обявяваме този остров за присъединен към царство България." Островът изглеждаше пуст, но като навлязохме навътре, открихме един овчар с малобройно стадо овци. Офицерите му казаха да заколи едно агне, за да го опечем, когато на другия ден се върнем. Преведох тази заповед на турски, но овчарят като че ли не разбираше. Правеше впечатление на малоумен. Аз си продължих пътя същия ден. На връщане офицери от дружината ми разказаха, че когато отишли пак на острова, овчарят бил изчезнал. Оказало се, че той бил шпионин, поставен да наблюдава какво става на нашия бряг. Как се разкрило това? Историята е любопитна. Турците, при отстъплението за Кавак, не скъсали телефонната връзка с Дорхан и един преводач от щаба на дружината можел да слуша разговорите между Кавак и Галиполи. От Галиполи се сърдели на Кавак: "Защо не им изпратихте едно гюле на острова?" – "Това е лесно – отговорил Кавак, – но какво щяхме да правим, ако Двадесет и осми полк тръгнеше срещу нас?"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Сря 27 Окт 2010, 23:17    Заглавие:  

Малко информация за родопските рибари, показани на снимката по-горе:

Изъ Бѣломорската равнина

Ст. Н. Шишковъ

http://www.promacedonia.org/bdobr/belom/belom_5.htm

Слѣдъ единъ и половина часъ пѫтуване, което ни се стори като единъ день, ний оставихме шосето и завихме прѣзъ ниви и пасбища къмъ западъ. Едва личеха диритѣ на междуселски пѫть съ локви венещи блата, бурени и криволици. Това сторихме по желанието на едного отъ другаритѣ ни, който имаше нѣкаква смѣтка съ нашитѣ Родопски рибари — сулинаджии, както ги казватъ още, при далияна, та трѣбва ше да минемъ прѣзъ тѣхъ и оттамъ за самото пристанище.

Ето ни най-послѣ на самия брѣгъ. Прѣдъ насъ се лъсна спокойната и гладка повръхность за чудното Бѣло море. Погледътъ се лута да зърне нѣкѫдѣ края му, но на пусто. Отсѣднахме въ колибата на дѣдо Тодоръ отъ с. У., познатъ нашъ съотечественикъ, старъ, но бодъръ и шеговитъ българинъ-рибарь, отъ дѣте порасълъ покрай морскитѣ вълни.

Рибарскитѣ или сулинаджийскитѣ колиби сѫ на брой около двадесетина и се намиратъ въ западния дѣлъ на Караачкия (Порто-Логоския) далиянъ. Разстоянието отъ самото пристанище до тѣхъ по брѣгътъ на морето е около 20 минути. Колибитѣ сѫ разположени на редица до самия морски брѣгъ по на 8—12 метра далечъ отъ водата. Направата имъ е проста, но добра и здрава, за земята; сплетени сѫ и покрити съ камъшъ и тръстика, съ лице къмъ морето, доволно високи и широки извѫтрѣ. Всѣка колиба е собственость на едно сѣмейство, или една група 2, 3 и повече съдружници рибари, едно есе. Вѫтрѣшностьта имъ състои отъ нѣколко отдѣления, отъ които това за солене и пастрене лова е най голѣмо. Другитѣ отдѣления служатъ за живѣене, покѫщнината и рибарскитѣ принадлѣжности. Районътъ, додѣто рибаритѣ-сулинаджии могатъ да се ползуватъ съ ловидба, е опрѣдѣленъ и плащатъ наемъ годишно на наемателя на цѣлия далиянъ. Годишно се пада на мажка глава не по-долѣ отъ една турска лира, а на колиба повече и отъ десеть лири турски.

Морскиятъ брѣгъ тукъ е много неправиленъ и образува много и въ разнообразни форми завойчета въ сушата. Около и прѣдъ самитѣ колиби брѣгътъ е високъ отъ метъръ, два и повече надъ морската повръхность. На едно разстояние отъ 1, 2 и повече километра морето образува едва равна пѣсъчна площь, покрита съ вода не повече отъ 30 см. дълбочина и като се измине това пространство, започва да настапва сѫщинската морска длъбочина, дѣто рибаритѣ ходятъ съ лодки за ловъ. Въ тия дълбочини ловятъ рибата съ тъй наричанитѣ рупове: дълги мрѣжи, който влачатъ по водата, като заграждатъ извѣстно пространство въ видъ за крѫгъ. По плиткото пространство всѣки мѫжъ и момче и зимѣ и лѣтѣ газятъ изъ водата и съ дълги желѣзни вѫдици — забкъни — набучватъ и вадятъ отъ пѣська тъй наричанитѣ — сулини (Solen – Le manche de cauteau, ou solens), които само тукъ се намиратъ въ достатъчно изобилие. Свикнали отъ дѣтинство, рибаритѣ се взиратъ по пѣсъчното дъно и дѣто съгледатъ малка дупчица въ пѣсъка, знаятъ, че това е скривалището за животинката, която моментално изваждатъ набучкана за вадицата и отъ тамъ въ вошницата, що държатъ наврѣна на едната рака. Напълни ли се послѣднята, занасятъ я въ колибата, дѣто посрѣдствомъ топла вода отдѣлятъ червея отъ черупката налагатъ съ соль въ каци. При изобилна ловидба единъ ловъкъ и опитенъ рибарьловецъ може да налови отъ 8 до 12 оки сулини на день. Тѣхниятъ сезонъ е само въ извѣстно врѣме прѣзъ годи- ната, обикновоно къмъ края на зимата. Въ другото врѣме ловятъ риби, особено хубавата и вкусна бѣла риба, шарани, змиорки, миди, стриди и други, а при това се занимаватъ и съ ловджийство на диви птици, жерави, лебеди и др., които сѫ много изобилни тѫдѣва. Сезовътъ за ловидбата обикновено захваща отъ августъ и трае до началото на лѣтото.

Климатътъ тукъ край морето е добъръ, па и вода за пиене иматъ добра и лѣтѣ хладна.

Сулинаджиитѣ-рибари до единъ сѫ българи изъ Родопските села, особено отъ Устово, Райково, Дунево, Чепеларе и други. Тѣ иматъ занятието си по наслѣдство единъ видъ отъ дѣди и прадѣди и началото не се знае. Гърци, турци или други народности нѣма нито единъ въ тия колиби. Нѣкои отъ тѣхъ зимѣ завеждатъ и женитѣ си и дѣцата си, на които използуватъ трудътъ съ леки работи по нареждане и пастрене ловътъ. Послѣдниятъ се продава и на самото мѣсто прѣсносоленъ за близкитѣ градове и вѫтрѣшностьта изъ Родопитѣ, особено зимѣ, а соленъ се носи и въ по-далечни мѣста. Сулинаджийството е цѣло занятие, отъ което до освобождението сѫ поминавали десятки семѣйства, и поминъкътъ имъ не е билъ лошъ. Сулинитѣ сѫ имали добъръ пазарь въ всички градове въ Одринско и Пловдивско прѣзъ поститѣ. Цѣната на добрѣ изсушенитѣ и приготвени сулини е варирала отъ 2 до 3 лева и повече оката, обаче въ днешно врѣме не само че цѣната имъ на половина е спаднала, но и пазарьтъ имъ току-речи въ България е изгубенъ: консомация за тѣхъ нѣма. Ето защо за сега само десетина сѣмейства сѫ останали да продължаватъ старото си занятие и повечето въ ловидба на риби. Обаче ако риболовството, съ каквото тъй богатъ и пригоденъ природно е цѣлиягъ Бѣломорски брѣгъ, би било поставено на по-рационални основи и би били прѣмахнати нѣкои и други стари традиции и условия, то би давало прѣхрана на хиляди сѣмейства и би било прѣдметъ на важна търговия.

Въ тоя турски и гръцки край покрай Бѣломорския брѣгъ човѣку прави особно впечатление това явление, че българи изъ широкитѣ нѣдра на Родопитѣ сѫ намѣрили прѣхрана въ едно занятие, тъй не свойствено на българския битъ.

При любезното гостоприемство, което ни дадоха нашитѣ съотечественици рибари, ний не усѣтихме, какъ бързо литна деньтъ. Но когато почнахме да се стѣгаме за пѫть, който впрочемъ не бѣше длъгъ до пристанището, веселиятъ дѣдо Тодоръ се изпрѣчи прѣдъ насъ: „Иокъ, само това не може да бива. Ето дѣ е скелята и до довечера какво ще свършите тамъ. И да идете сега, пакъ ще нощувате на къра, защото ще трѣбва да пасете добитъцитѣ. Тая вечерь ще ни бѫдите госте, вие и добитъцитѣ да сте на рахатъ, та че утрѣ съ Божия воля, добъръ ви пѫть”.

Смѣтката на дѣдо Тодоръ бѣ права, и ний се подчинихме на нея.

Луната показа своя златоогненъ дискъ, и морето доби една златожълта окраска, която тихо, безшумно се полюшкваше отъ свѣжия едва уловимъ морски вѣтрецъ. Чуденъ, ненаситенъ брѣгъ, а още по-ненаситно е за окото това южно море.

Слѣдъ като свалихме багажитѣ си, дѣдо Тодоръ ни зе добитъцитѣ и прѣдаде съ заповѣдь на едно отъ своитѣ момчета, и ний вече не ги видѣхме до сутриньта. Въ колибата на дѣдо Тодоръ блѣсна огънь отъ суха жилеста трѣва и камъшъ. Слѣдъ малко компанията стана голѣма: дойдоха и отъ другитѣ колиби рибаритѣ, все наши съотечественици, и намъ се стори, че не сме на хубавия и не природенъ намъ морски брѣгъ, а нѣкѫдѣ въ роднитѣ планински усои. Пахурчето съ хубава Гюмюрджинска мастика обикаляше отъ уста въ уста. Вечерата бѣ чисто рибарско-ловджийска: прѣсна Бѣломорска бурия, опържена въ чисто дървено масло и подлучена съ чесновъ лукъ. Чистъ български вкусъ. Друга пъкъ печена на скара и подлютена съ лимоневъ сокъ, а отгорѣ на това и вкусно Гюмюрджинско вино. Разговорътъ отпърво се въртѣше все около ловидбата и тежкитѣ условия, които прѣдприемачътъ гръкъ на далияна почналъ да налага на нашитѣ рибари отъ една страна, и слабата консумация и търговия отъ друга. „Дѣ ония берекеть-години, продължи дѣдо Тодоръ, когато за една зима азъ закарвахъ по 56 стотинъ оки сулини въ Пловдивъ, по 1000 оки и повече отборъ бурия и се връщахъ съ кесия желтици! Сега го нѣма това. Въ Пловдивъ вече неможе се ходи, защото додѣто стигнешъ тамъ, на стоката сермията не стига за пашпорти, мита, бачове и кой знае какви дяволи още. Па и когато живо и здраво стигнешъ тамъ, никой не те погледва биле какво имашъ. Едно Скеча и Гюмюрджине остана, ала и тамъ кому по-напрѣдь! Изкарашъ вечерь 20—30 или 50 оки риба, накарашъ я и я харизашъ, защото не сме единъ и двама, пъкъ не е само и нашия далиянъ. Ами нѣма какво, занаятъ се е намѣрилъ отъ старитѣ, ще го караме, колкото да се намираме на работа”, завърши дѣдо Тодоръ отчета си за лошото положение на рибарството.

Стана часътъ близо 2 по турски вечерьта. Вечерята бѣ свършена, само бъклицата още не досвършваше своята работа, когато дѣдо Тодоръ извика на двѣтѣ си момчета, че е врѣме вече за работа. Момчетата зеха съ себе си два коша, фенеръ, рупътъ (мрѣжа) и още други рибарски принадлѣжности, па извикаха и още двама други свои другари отъ другитѣ колиби. Виждаше се, че ще отиватъ на своя обикновенъ вечеренъ ловъ. Менѣ се дощѣ да ги придружа и да се позапозная съ тоя несвойственъ на българина занаятъ, па и да се налюбувамъ на чудната Бѣломорска нощь. Водата бѣ умѣрена, морето извънредно тихо, небето, усѣяно съ милионитѣ си свѣтливи пламъчета, цѣлиничко се отразяваше подъ краката ни, които тукъ-тамъ се бодваха отъ нѣкоя сплашена рибка. Около 20 минути ний газихме по плиткото и меко пѣсъчно дъно на морето, когато изеднъжъ почна да става дълбоко. За едни силно забити въ пѣсъка колове се чернѣеха неподвижно малки рибарски лодки, твърдѣ примитивни и увѣхтѣли. Едва ли не бѣха малки тѣсни коритца, колкото 4 души хора да се побератъ въ всѣка отъ тѣхъ. Влѣзохъ и азъ въ една отъ тѣхъ съ двамата синове на дѣдо Тодоръ, а другитѣ двама въ друга, отвързаха ги и бавно и мълчеливо ги подкараха къмъ дълбочината. Изминаха или не 100 метри, двѣтѣ лодки уловиха по единия край отъ рупътъ, пуснаха го въ водата и се раздѣлиха въ противоположна посока. Когато рупътъ се изопна добрѣ, завиха лодкитѣ къмъ брѣгътъ, т. е. къмъ сѫщото мѣсто, отдѣто бѣха земени. По тоя начинъ лодкитѣ почнаха да завиватъ единъ полукрѫгъ, който постепенно се свиваше, за да се събератъ краищата му и свържатъ на крѫгъ. До това врѣме никой не говорѣше, а всѣки бѣше съсрѣдоточенъ мълчеливо въ своята работа: единиятъ рибарь въ лодката махаше лопаткитѣ и я караше по насочената посока, а другиятъ държеше вързана у лодката мрѣжата и я поправяше дѣ както трѣбваше. Най-сетнѣ слѣдъ единъ часъ и повече лодкитѣ дойдоха пакъ на прѣжното си мѣсто и почнаха да теглятъ мрѣжата съ събрани краища и четирмата заедно. Единиятъ запали фенерътъ и съ вториятъ почнаха да тарашуватъ изъ мрѣжата, която се опваше и люлѣеше отъ заловенитѣ животни. Имаше заловени за хрелетѣ си много риби и то твърдѣ разнообразни: бурии, сапии и др. Изкуснитѣ ловци като че отбираха ловътъ си, защото въ двата коша хвърляха само по единъ видъ риба: въ единия бурия, а въ другия сапии и др. и то отъ еднаква голѣмина. Това бѣше всичката операция, която ни отне не повече отъ 2—3 часа врѣме. Азъ се чудѣхъ, къмъ кое по-напрѣдъ да отправя чувствата и мислитѣ си. Отъ една страна гледахъ и се смайвахъ въ тая непонятна за мене срѫчность и прѣданость на българска натура, и то родена и порасла въ дивнитѣ планински усой, какъ ловко си играе съ морето и неговия миръ, и просто невѣрвахъ на очитѣ си. Отъ друга страна чувствата се унисаха всрѣдъ тихата, спокойна и недогледна морска ширина, въ кристалнитѣ води на която синето и чисто небе се отражаваше съ всичкитѣ си свѣтливи и трептещи точки. Гробна тишина царуваше на всѣкѫдѣ, нарушавана само отъ пляскането на водата, порена и тласкана отъ лопаткитѣ на гребцитѣ. Всичко това като че нѣкакъ въ корененъ прѣломъ правяше въ моя вѫтрѣшенъ душевенъ миръ и ми се струваше, че се намирамъ нѣкѫдѣ въ непонятно, грандиозно вишине безъ начало и край и надъ мене, и подъ мене. Само когато погледътъ се устремѣше къмъ севѣръ, мѣркаше се въ чернѣещъ силуетъ сушата и не много далечнитѣ висоти на Родопитѣ. Тогава азъ се сепвахъ и чувствувахъ дѣ съмъ.


Кошоветѣ бѣха вече напълнени; единиятъ отъ рибаритѣ зема въ рѫцѣтѣ си двѣ голѣми бурии (по 2 и повече килограма едната), пристисна имъ главитѣ, и тѣ останаха бездушни; другитѣ двама нарамиха кошоветѣ на гърбоветѣ си, а четвъртиятъ прибра другитѣ принадлѣжности и мрѣжата, която бѣ вече очистена и изтискана отъ водата. Когато се върнахме въ колибата, дѣдо Тодоръ и повече отъ компанията още стоехе и водѣха оживенъ разговоръ.

Още въ сѫщия часъ голѣмиятъ синъ на дѣдо Тодоръ съ едного отъ другитѣ рибари натовариха кошоветѣ съ прѣсната риба на мулето и се отправиха за града Скеча, за да стигнатъ тамъ призори и продадатъ ловътъ си още прѣсенъ. Тамъ бурията се продава отъ 2 до 3 гроша оката, сапията отъ 2 до 3 гр., а шарана 1 до 1 грошъ и 20 пари, тъй щото единъ товаръ отъ 60—70 ои хваща отъ 100 до 200 гроша отъ лира турска 180 гр. Едно на друго за едно денонощие се пада печала за труда отъ 5 до 8 лева на човѣкъ. Обаче това не е всѣкога, защото въ лошо вѣтровито врѣме ловъ нѣма, па и самитѣ рибари немогатъ да издържатъ такъвъ трудъ постоянно, а се мѣнятъ за групи прѣзъ денонощие или двѣ.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пет 29 Окт 2010, 22:55    Заглавие:  

Стоян Райчевски, Българите в световните хроники 1939-1948 г.

Кьолнише цайтунг, 6 януари 1942 г.

Днес България граничи не само с Черно море, но нейните граници се простират чак до Егея. Това предизвика преустройството на всички български транспортни линии. В компетентните среди на българската столица се говори за една южна ориентация на цялата българска съобщителна мрежа. Същевременно с това се предвижда изграждането на беломорските пристанища. От трите тракийски пристанища само това в Кавала е добре изградено, но няма железопътна връзка. Другите две пристанища разполагат с железопътна връзка, но трябва да бъдат уредени, за да могат да отговарят на по-големите изисквания.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 02 Ное 2010, 22:31    Заглавие:  

Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915

Стайко Трифонов

Глава IV. Стопански живот на Западна Тракия

Важна съставка на стопанството на Западна Тракия представляваше добивът на риба. На първо място в това отношение стоеше прочутото езеро Бору гьол, където се намираше и пристанището Порто Лагос. Езерото имаше дължина 15 км и ширина 7 км (според някои сведения то било дълго 12—13 км и широко 5—6 км) [53]. Таляните за риба в района на Порто Лагос бяха 16 на брой. До Балканската война риболовът по край-брежието се намираше в ръцете на „властни и влиятелни турски бейове”, които закупуваха от държавата таляните срещу годишен наем. Те ги препродаваха на втори лица, пак турци или гърци, а последните — на по-дребни части на самите рибари. Всеки рибар се уговаряше с наемателя да му плаща годишно по около пет турски лири с право да лови риба в един от определените райони вън или вътре в таляна. [54] Риболовът, както и устройството на таляните и уредите, бяха примитивни, тъй като държавата гледаше да прибере един какъвто и да е приход, а наемателите да спечелят повече, без да изразходват средства.

Най-важните рибари бяха гърци, наречени капитани, рейс и баш улан. Почти всички работници рибари произхождаха от българското население в Ахъчелебийско (Смолянско). Българите ловеха риба не само в Бору гьол, но и в открито море, като даваха на наемателите на таляните 20% от своя улов. По-голямата част от тях, около 40 души, живееха в 18—20 колиби, построени на най-големия остров в Бору гьол — Нарлъкьой адас. [55]

Правителството на България отделяше специално внимание на риболова по беломорското крайбрежие и най-вече в района на Порто Лагос. Тук бяха създадени четири рибарски участъка, които обхващаха всички блата около пристанището и в откритото море. Само в Бору гьол (първи участък) през турско време се е ловяло годишно по — 500—800 хил. кг риба, от която: 40% шаран; 25% змиорка; 25% кефал и 10% разни риби. Блатата между Порто Лагос и гръцката граница (втори участък) са давали от 30 до 60 000 кг риба, главно кефал и сардела. На изток от пристанището до с. Мароня имаше друг риболовен район (трети участък), където се е ловяло между 80—100 000 кг шаран, кефал и змиорка. Откритото море срещу Порто Лагос даваше още около 15 000 кг най-разнообразна риба. [56]

Наличието на огромни запаси от риба и благоприятните условия за риболов можеха да дадат поминък на хиляди български семейства. Правителството на Радославов обаче пристъпи прибързано към решаването на този важен въпрос. Без щателно проучване на положението, още през март 1914 година то отдаде рибното право по беломорското крайбрежие на частни лица за срок от три години. Белгийският поданик Жан Босие нае срещу 507 100 лева езерото Бору гьол. Големи концесии получиха и българите Ст. Чакъров — срещу 70 336 лева и Ан. Пелтеков — срещу 36 699 лева или всичко 614 165 лева. От цялото беломорско крайбрежие годишно българската държава получаваше по 204 722 лева. [57]

Само за наемния период 1914—1915 г. в Бору гьол се налови около 270 000 кг риба. [58] Въпреки и значително по-малко отколкото в предвоенните времена, риболовът в този край имаше голямо бъдеще.

Недомислието на правителството, което даде предпочитание на „нахвърлили се алчни, но профани предприемачи”, както ги квалифицира в. „Нова България”, възмути рибарите. Силно разтревожени за своето и онова на семействата им препитание, около 100 рибари изпратиха до Министерството на земеделието и държавните имоти остра телеграма, която гласеше: „Наемателят на Бору гьол забранява да ловим риба на открито море, като ни конфискува рибата, ако и да му плащаме риболовно право. Това е прехрана на бедните ни семейства. Молим разпореждането ви, защото саморазправата е неизбежна”. [59]

Друго богатство на новоосвободените земи беше добиването на сол, което ставаше главно на изток от Бору гьол. Някои села от този край в миналото намираха поминъка си изключително в солниците. Годишно в последните се добиваше между 5—10 млн кг сол. [60] На 16 май 1914 г. българското правителство устрои търг за беломорските солници. Правото да ги експлоатира получи зап. генерал Кирил Ботев, който даде най-висока цена — 526 000 лева за пет години. [61]

Постройката на удобно пристанище на Егейско море имаше за България първостепенно значение. Вече споменахме преимуществата на Дедеагач. Някои негови недостатъци обаче го правеха неудобно за главна морска врата на страната. То беше сравнително отдалечено от Ксанти и Гюмюрджина, чийто внос и износ естествено щяха да се стремят да достигнат морето по най-късия и удобен път. Дедеагач се намираше в непосредствена близост до границата с Турция, през чиято територия преминаваше и единствената жп линия за старите предели на България. Не беше съвсем удобен и пристанищният залив, тъй като кейовите стени и вълноломите трябваше да се строят доста навътре в морето. Тези недостатъци даваха преимущество на едно друго пристанище, а именно на Порто Лагос. То отстоеше на почти равно разстояние от границите с Турция и Гърция, намираше се в непосредствена близост до Ксанти и Гюмюрджина, имаше удобен залив и беше естествен край на предвижданата стратегическа жп линия. [102] Посочените предимства на Порто Лагос бяха навреме забелязани от българ-ските търговци и индустриалци. Именно по тяхно влияние, правителството на България се ориентира към строителство на голямо пристанище край Порто Лагос. На първо време обаче трябваше да се използува старото пристанище. Но тук по време на войната бяха поставени мини. За тяхното обезвреждане през декември 1913 година пристигна един моряшки отряд, който наскоро привърши своята работа и за 1 януари 1914 година пристанището беше открито. [103]

През пролетта на 1914 година правителството прие постановление, с което се отчуждаваха „за държавна и обществена полза всички частни имоти, находящи се между езерото Бору гьол и Караагачкия залив и местата на изток от залива Караагач”. [104] Земите подлежащи на отчуждение, бяха необходими за постройката на пристанището при Порто Лагос и неговите съоръжения. Чрез взетото решение властите предотвратиха една голяма спекулативна операция, подготвена от група влиятелни личности, зад които, по преценка на Н. Колушев стояла „някоя европейска финансова група”. [105] Целта на комбинацията беше да се откупят на безценица огромни парцели земя от турските чифликчии и земевладелци в района, където се предвиждаше да се построи голямо пристанище, а след това да се препродадат срещу баснословни цени на държавата.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 02 Ное 2010, 22:36    Заглавие:  

Другият важен икономически център на Западна Тракия беше Дедеагач. Неговото пристанище, построено сравнително в по-ново време, се беше превърнало във врата не само на Одрин, но и на цяла Тракия. За това допринасяше благоприятното му местоположение. То е в непосредствена близост до устието на Марица, докато в същото време е далече от такива пристанища като Солун, Кавала и Родосто, които биха могли да го конкурират. Дедеагач беше и важна станция на стратегическата жп линия на Източните железници, която свързваше Цариград и Одрин с вилаетите в Македония. По тези причини градът бързо се съвзе и стана реномирано пристанище на Егейско море. Неговото напредване ставаше „изключително с мощното съдействие на Източните железници, които едновременно го правеха износно пристанище за големия и важен консумативен Одрински вилает.” [28] За да се добие представа за пристанището на Дедеагач в предвоенния период, ще посочим някои сведения за износа и вноса. През последната предвоенна година — 1911, износът възлизаше на 40 688 360 кг. или 24 997 500 франка в стойностно изражение. В същото време износът достигаше 49 333 100 кг или 23 202 910 франка. [29]

В турско време пристанището беше посещавано от плавателни съдове на 12 параходни дружества. След Балканската война настъпи известен упадък, но всички благоприятни перспективи бяха налице. Поради липсата на всякакви удобства при Порто Лагос, Дедеагач си запази важното търговско значение на първостепенно пристанище. Без него трудно можеха да минат дори градовете в Източна Тракия, които останаха в турски ръце. Но Дедеагач беше лишен от много удобства за търговията. Източните железници, въпреки че съществуваха от дълго време и извличаха големи печалби от този си клон, не бяха се погрижили да снабдят пристанището с необходимите пристройки и съоръжения. На жп станцията нямаше нужните рампи за по-лесното товарене и разтоварване на стоките. [30]

Българските власти завариха в Дедеагач едно положение, което, както и в цяла Западна Тракия, не будеше оптимизъм. Градът беше наводнен от арменци и евреи, кои емигрирали от Турция, кои дезертирали от нейната армия. Като се възползуваха от неустановеното на първо време положение, те се настаниха в безстопанствени имоти, изоставени от забегнали гърци и турци и като се опираха на капитал „добит от кражби и заграбвания на чуждото”, започнаха да търгуват. [31] През следващата 1914 година положението толкова се усложни, че принуди председателя на комисията за настаняване на бежанците М. Розентал да бие тревога. В един от своите многобройни рапорти до министър-председателя В. Радославов той пише, че Дедеагач „от ден на ден се пълни с всевъзможни евреи, арменци, гърци и други лица от разни народности”. Последните създавали нетърпимо положение за състоятелни доскоро български търговци, които рискували да „фалират, неможейки да конкурират на разни новопридошли евреи спекуланти, чужди протежета и пр. . . .” [32] Причините за това „нашествие” се криеха в условията, създадени от войната. Поради затварянето на Дарданелите, за Дедеагач се създаде много благоприятно положение в търговско отношение. Градът се превърна в едно от най-големите пристанища /по значение/ по цялото беломорско крайбрежие. Въпреки и без пристанищни улеснения и недостатъчния брой вагони по жп линията, той оставаше единствената врата към широките морски пътища. Именно това обстоятелство привлече маса чужди поданици, предимно евреи от Солун, Цариград и Одрин. Тук те намериха благоприятни условия, за да уреждат своите сделки. Под булото на търговци, комисионери, представители и т. н. градът се препълни с чужденци, главно от Гърция и Турция. Ежедневно в Дедеагач акустираха по 25 и повече параходи. В същото това време имаше надошли от старите предели на България, а отчасти и местни търговци българи, евреи, арменци и пр. [33] Морският бряг край Дедеагач не беше достатъчно удобен за пристанище. Нуждата от допълнителни строителни работи принуди правителството на България да отпусне кредит от 50 000 лева „за издрагирването на басейна на Дедеагачкото пристанище”, който да стане по-достъпен за пристигащите параходи. Част от средствата бяха необходими за поправка на вълнолома и за постройката на дъсчени бараки, където да се настани митническата стража. [34] Пристанищните власти получиха и един кредит за покупка на мауни и товарни лодки, без които пристанището не можеше да работи нормално. [35]

Главната роля, която се отреждаше на Дедеагач, както установихме, беше да бъде основна врата на България към останалия свят.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пет 05 Ное 2010, 22:10    Заглавие:  

Корабостроителница на фирма „Ашингер” ООД на остров Тасос

Според Тодор Парушев „от развитието на корабостроенето в Беломорието е заинтересовано и германското командване на Балканите. Фирмата на Стоян Николов прикрива едно значително германско участие в създаването на втора частна корабостроителница в района. Тя е открита в град Лимен – тогава Боровец на остров Тасос. В нейното изграждане са вложени значителни капитали, предимно германски...До закриването й през септември 1944 г. тук са построени седем 160-тонни и един 30-тонен кораб.”
Според Марияна Кръстева Стоян Николов написва писмо до директора на „Гражданска мобилизация” в София на 9 ноември 1944 г. и обяснява съдбата на 8 от корабите, записани като негова собственост в пристанище Кавала. Пет от тях са взети от гръцки партизани и отведени в гръцки териториални води. За тях няма редовно съставени протоколи. Такива протоколи са съставени за останалите три кораба М101, М104 и „Ники”. Освен това Стоян Николов е изоставил на о-в Тасос два недовършени кораба, четири спасителни лодки, една моторна лодка.
Осемте кораба на Стоян Николов стават предмет на договор за дарение, сключен на 14 април 1945 г. между собственика им и българската държава. Дароприемателят е представляван от министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев. Той заявява, че ще прибере дарените кораби, намиращи се във водите на о-в Тасос, както и оборудването, машините и материалите, намиращи се в корабостроителницата на гр. Лимен на острова.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Нед 01 Май 2011, 18:12    Заглавие:  

Arrow Българският беломорски флот
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42399

МнениеПуснато на: Вто 25 Мар 2014, 17:58    Заглавие:  

Зад синора: Езикът на българите в Беломорието днес
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Nikito

Регистриран на: 22 Сеп 2007
Мнения: 8

МнениеПуснато на: Сря 27 Дек 2017, 09:29    Заглавие:  

Здравейте.
Не зная дали улучих точното място,.....
Моля за идентификация на кораба от снимката.
Един от военните на снимката е дядо ми, който по време на ВСВ е бил запас. На друга снимка /от 1941/ пише, е е направена в Драма, което ме кара да мисля, че показаната снимка също е от "новоосвободените земи".

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [13 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.4785s ][ Queries: 15 (0.0033s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker