Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
България ще прехвърли 400 млн. лв. за спасяване на европейски банки · Радев иска засилване на инвестициите между България и Китай · Повече от 30 жертви на въздушни удари в Сирия · САЩ праща военни кораби към Тайванския проток · Ясни са двете дати за среща между Тръмп и Путин · Експерти обясниха ще стане ли Гражданска отговорност тройно по-скъпа ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 20 Окт 2018, 15:04
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩИ ТЕМИ
Безсмъртните пълководци на Русия
Модератори: конструктор
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [5 Мнения]  
Автор Съобщение
Восток


Регистриран на: 19 Окт 2016
Мнения: 2963
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Пон 01 Яну 2018, 22:28    Заглавие:  Безсмъртните пълководци на Русия  

Мисля, че заглавието е красноречиво, идеята на темата е да изберем най-великите пълководци в руската история, нека да започна аз. Smile
Предполагам е логично да започнем с човека, който със сигурност е сред най-великите генерали не просто в Руската, но и в световната история.

Александър Суворов - (1730-1800)

Click to see if image is larger

Мы русские и поэтому мы победим.

През 1730 година в семейството на Василий Суворов се ражда син, бъдещия генерал и сенатор кръщава сина си Александър, по името на Александър Невски.
Бащата на Суворов обаче не смятал, че бъдещето на сина му трябва да бъде свързано с армията.През 1742 година генерал Абрам Ханибал посещава семейството и остава впечатлен от умния и съобразителен Александър и убеждава баща му да го запише на военна служба.През същата година 12 годишния Суворов постъпва в лейб-гвардейския Семьоновски полк, като същевременно посещава кадетския корпус за сухопътните войски.

Суворов вижда битка за първи път по време на Седемгодишната война, служейки на различни позиции.Достига до званието полковник през 1762 година, когато е на 32 години.Прявява се във войната с Полша 1769 - 1772 година, като през 1770 година е удостоен със званието генерал - майор.

Във войните срещу Османската Империя обаче Суворов печели славата, която съпътства името му и до днес.Суворов изгражда изцяло нова тактика, залагащ на маневреността и изненадата, извършвайки истинска революция, разчупвайки линейността на военната стратегия от онова време.
Новият начин на обучение, който той прилага дава изключителни резултати срещу недисциплинираната и изостанала войска на Османците.

Прехвърлен на фронта срещу турците през 1774 година, Суворов изиграва ключова роля по време на битката при Козлуджа(днес Суворово), където Руската армия, макари е по-малобройна от Османската, успява да удържи победа, решавайки изхода от кампанията.
По време на следващата война с Османците през 1787 година, Суворов вече е генерал - лейтенант.Една от най-важните битки се състои на 22 септември 1789 година, Суворов е начело на 25 хилядната обединена Руско - Австрийска армия.Атакува турските позиции при Римник, които са отбранявани от около 100 хиляди души.След като понасят тежки загуби при атаката, османците предприемат няколко последователни контраатаки.Всяка от атаките на османците обаче бива отблъсквана от Руско - Австрийските сили.Битката продължава около 12 часа и завършва с пълно поражение за Османците, които губят 15 хиляди души, докато обединените сили на Русия и Австрия дават по-малко от 1 000 жертви.За победата си при Римник Суворов получава титлата граф, както Руски, така и Австрийски.
Хода на войната продължава, като Руската войска обсажда Измаилската крепостна река Дунав, обсадата продължава докато Суворов не получава заповед да превземе крепостта.
Пристигайки на 12 декември 1790 година, Суворов поставя ултиматум на Османския главнокомандващ, предлагайки му да се предаде.Получвайки очакван отказ, Суворов прекарва следващите 8 дни в тренировки, пресъздавайки терена и рововете, които обграждат крепостта.
След сериозен артилерийски обстрел, продължил цял ден, Суворов започва щурм на крепостта.След 2 часа тежки боеве, Руската войска превзема крепостта, а Османците отстъпват навътре в града.Сраженията в самия град продължават, като артилерията продължава да нанася удари по града.Руските загуби съставят над 4 000 убити и 6 000 ранени, Османците губят около 26 000 души, сред които и много цивилни, в плен попадат около 9 000 души.

Кариерата на Суворов се оказва в застой след смъртта на Екатерина Велика.Търканията му с новия Император и несъгласието му с реорганизирането на армията води до отстраняването му, Суворов се оказва под полицейско наблюдение...

Изгнанието му обаче продължава само година.Армията на революционна Франция печели победа след победа и Австрийския Император моли Суворов да застане начело на Австрийската армия.Макар и с неудоволствие, Павел Първи се съгласява и изпраща Суворов във Виена.Пристигайки през март 1798 година, Суворов поема командването на обединените Руско - Австрийски сили в северна Италия.

В серия от решаващи битки, Суворов удържа победа след победа, разбивайки всяка Френска армия, изпратена срещу него.Към края на май 1799 година по-голямата част от северна Италия е прочистена от Френските войски.На 19 август, Суворов получава княжеско звание, провъзгласен е за Княз Италиански.

През септември Суворов получава заповед да се отправи към Швейцария, минавайки през Алпите, за да се свърже с войските на генерал Александър Корсаков.Поради липсата на достатъчно превозна сила, Суворов е принуден да остави артилерията и голяма част от запасите си.Въпреки тежкия терен и постоянните френски нападения, Суворов успява да си пробие път през прохода Свети Готард, стигайки до Дяволския мост, който минава над река Ройс.Въпреки съпротивата на Французите, Суворов форсира моста и стига до езерото Люцерн, където научва, че армията на генерал Корсаков е била разбита.

Силите на Суворов били не само изтощени, запасите и амунициите им били на привършване.Самият той също бил болен и търпял същите лишения като войниците си.Многобройна Френска дивизия, наброяваща около 80 хиляди души настигала армията на Суворов, наброяваща 23 хиляди души.Притиснат от обстоятелствата, взима тежкото решение за отстъпление на североизток към Австрия.Въпреки тежкото си състояние, Суворов провежда системни контраатаки отблъсквайки Французите на няколко пъти.В началото на октомври 1799 година, Суворов стъпва на Австрийска земя и приключва кампанията.

Изтощен и болен Александър Суворов се връща в Петербург през май 1800 година.Император Павел Първи отказва да се срещне с него.
Суворов умира на 18 май.По време на блестящата си кариера Суворов участва в над 60 сражения, като не губи нито едно от тях.

Последната промяна е направена от Восток на Сря 03 Яну 2018, 02:32; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Восток


Регистриран на: 19 Окт 2016
Мнения: 2963
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Вто 02 Яну 2018, 20:04    Заглавие:  

За съжаление името на този този Генерал остава в сянката на сблъсъка между Руската Империя с Наполеон, като остава не особено познат дори и в днешна Русия.Въпреки това обаче ''Кавказкия бич'' записва името си със златни букви в Руската военна история.

Пьотър Котляревски - (1782 - 1852)

Click to see if image is larger

Братцы! Вам должно идти за Аракс и разбить персиян. Их на одного десять, но каждый из вас стоит десяти, и чем более врагов, тем славнее победа. Идем, братцы, и разобьем!

Кровь русская, пролитая в Азии, на берегах Аракса и Каспия, не менее драгоценна, чем пролитая в Европе, на берегах Москвы и Сены, а пули галлов и персиян причиняют одинаковые страдания!

Кавказкия Суворов, генерала - метеор, така са наричали Котляревски приживе, самият Пушкин е писал стихове за него, наричайки го ''неудържима стихия''.За някои историци, Котлярвски е не просто ''съперник'' на Суворов, но дори и го надминава в някои отношения.Той не просто влиза в бой с Персите, които го превъзхождат числено близо 12 пъти, но и ги побеждава...

Пьотър Котляревски е роден на 12 юни 1782 година в село Олховатка, Харковска губерния.Роден в семейството на местния свещеник, бъдещия генерал започва образованието си в Харковското духовно училище.
Военната му кариера започва благодарение на ... снежна буря.Пътувайки към Кавказ, подполковник Иван Лазарев е принуден да търси подслон в местната църква, за да се скрие от бурята, там се среща с 10 годишния Пьотър.Лазарев бил впечатлен от момчето и предлага на баща му да го вземе при себе си на военна служба, веднага след като той сам се установи.Година по-късно през 1793 година, сержант от Кубанския егерски полк пристига, за да заведе Пьотър в Моздок.По това време Лазарев командва 4тия егерски полк, където е зачислен Котляревски.Четири години по-късно, вече сержант, Котляревски получава бойното си кръщене по време на щурма на персийската крепост Дербент.
През 1799 година Котляревски получава звание подпоручик и е назначен за адютант на Лазарев, който вече бил генерал - майор.Лазарев бива убит от грузинската царица Мариам, която лично го намушква, разстроена от решението на Император Павел Първи да премахне грузинската монархия.Впоследствие новия командващ на Руските войски в Кавказ му предлага служба като негов личен адютант, но той отказва, оставайки в егерския полк.По-късно през същата година Котляревски участва в защитата на Тифилис от лезгински бунтовници.

С началото на Руско - Персийската война(1804 - 1813) името на Котляревски за първи път отеква из целия Кавказ.
През юни 1805 година 40 хиляди Перси настъпват на територията на днешен Азербайджан.По това време Котляревски се намира в отряд, командван от полковник Карягин, защитавайки Карабах от Персите.Малкия отряд от около 450 души и 2 оръдия се оказва откъснат в лагера си.Руснаците се защитават храбро, въпреки че срещу тях са хиляди Перси, по-големите загуби идват след предателство отвътре, около 50 души, начело с поручик Лисенко дезертират, а жаждата и глада допълнително утежняват положението им.На фона на това Котляревски предлага дързък план, през нощта тайно или направо през Персийските войски да бъде превзет укрепения замък Шах-Булах и да се укрепят там, държейки до последно.Авантюрата завършва с пълен успех, проправяйки си път през позициите на врага, Руснаците стигат до крепостта, избивайки персийския отряд, наброяващ около 150 души и я превземат.Положението на отряда значително се подобрява.Персите решават, че няма да успеят да превземат крепостта с щурм и започват обсада.След 7 дни, Карягин получава сигурни сведения, че към крепостта са изпратени основните сили на Персийската армия.Преценявайки ситуацията и риска, Карягин и Котляревски решават да напуснат Шах-Булахе, и да се отправят към крепостта Мухрат.На път за крепостта биват настигнати от Персийски отряд, наброяващ около 1 500 души, но успяват да отблъснат атаката и да се установят в крепостта, където удържат персийските атаки в продължение на 8 дни, до пристигането на грузинския княз Цицианов.

С течение на годините Котляревски продължава да трупа боен опит и през 1807 година на 25 годишна възраст е произведен в чин полковник и застава начело на егерския полк.През 1809 година му е поверена отбраната на целия Карабах, под негово командване са 2 щаб - офицера, 9 оберофицери, 20 унтерофицери, 8 барабаниста, 380 егерей и 20 казака.

Така през 1810 година Пьотър Котлярески ще посрещне сина на Персийския Шах - Абас-мирза, който навлиза в местността с 30 хилядна армия.Един от водещите персийски отряди успява да завземе крепостта Мигри, намираща се на ключов кръстопът.Персите били напълно уверени във възможността си да удържат крепостта, двата пътя водещи към нея били напълно подсигурени, като освен стените и 2 хилядния отряд, крепостта разполагала и с естествени укрепления, благодарение на заграждащия я релеф и стръмни скали.
С помощта на местни водачи, Котляревски успява да премине през тежкия терен и да се доближи до крепостта незабелязан.Следва залъгваща атака по единия фланг, последвана от същинската такава по другия, атаките на няколко вълни принуждават Персите да отстъпят от крепостта.Самият Котляревски бил начело на атаките и бива ранен в лявата ръка.Два дни по-късно Персите провеждат няколко разузнавателни атаки, които завършват без успех и английските съветници на Персите осъзнават, че фронтална атака към крепостта би била лудост и отстъпват към Аракс.
Да ги остави да се измъкнат току така обаче не е било в стила на Котляревски.Редом с малка група местни доброволци генерала - метеор тръгва след отстъпващите Перси, настигайки ги близо до реката през нощта.Силно отстъпващи на врага по численост, Котляревски издава заповед пленници да не се взимат.400 срещу хиляди, Руснаците атакуват Персите ''на щик'', съпътствани от тъмнината, отряда на Котляревски буквално стопява шокираната и неподготвена Персийска армия.
За тази операция Котляревски получава орден свети Георги 4та степен, златна сабя ''За храброст'' и командването на Грузинския гренадирски полк.

Година по-късно през 1811, Руската Империя отново воюва на два фронта, биейки се с Османци и Перси.Котляревски трябва да спре настъплението на неприятеля към Ахалцих, за целта решава да овладее крепостта Ахалкалаки.Взимайки два батальона от своя полк и 100 казаци, прави 3дневен преход през заснежения и стръмен терен, щурмувайки крепостта през нощта.
Османците очакват атаката от юг, където терена е много по-благоприятен, но получават удар от север.Поредната нощна акция на бъдещия генерал е успешна, хванати неподготвени, Османския гарнизон е почти напълно унищожен, въпреки отчаяната съпротива.До сутринта Котляревски овладява крепостта напълно, давайки едва 30 жертви.За тази си операция е произведен в генерал - майор.

През 1812 година Абас - мирза отново нахлува в контролираните от Руската Империя територии.Малочислените руски сили не успяват да удържат целия район и Персите успяват да завземат няколко стратегически места.Този път генерал - майор Котляревски получава пълна свобода на действие, като целта е да възстанови загубените позиции.Разполагайки с 2 200 мъже и 6 оръдия се изправя срещу 30 хилядната армия на Персите.
Пресичайки река Аракс, границата между Персия и Руската Империя, Котляревски атакува при Асландзу на 19 октомври и удържа победа, като успява да превземе и крепостта по-късно през нощта.За тази победа е повишен до генерал - лейтенант.

Следва крепостта Ленкоран, обградена от блатист терен и пазена от 4 000 персийци.Котляревски пристига на 26 декември, без тежка артилерия, пет дневния обстрел на крепостта се оказва безполезен.С намаляващи боеприпаси за оръдията и с вестта за наближаващи персийски подкрепления, Пьотър Котляревски взима решение да щурмува крепостта.В навечерието на щурма Котляревски казва - ''-Отстъпление няма да има или ще вземем крепостта, или ще умрем, не чакайте сигнал за отстъпление, такъв няма да има!''.Самият той отлично знаел в какво положение се намира Империята в момента, цялата ѝ сила била хвърлена срещу Наполеон и всяка грешка тук, щяла да бъде непоправима за много дълго време.
Настъплението започва на 31 декември, настъпващите Руснаци биват посрещнати с яростен огън.Особено тежки били загубите сред офицерите, които водили отпред.Предната линия обаче не удържа, когато пада подполковник Ушаков, водещ една от колоните, мястото му е заето от самия Котляревски.
Смелия генерал вдъхновява войниците си и сам ги повежда към стълбите, но бива ранен в крака, което все пак не го спира и започва да се изкачва към стената.На върха обаче е ранен в главата и пада.Разярените Руски войници обаче взимат крепостта, а персите биват преследвани из цялата крепост.
Генерала - метеор обаче оцелява като по чудо, намират го сред телата на загиналите Руски войници.
Падането на Ленкоран решава и изхода от Руско - Персийската война, подписан е благоприятния за Руската Империя Гюлестански мирен договор.

Котляревски е награден с орден свети Георги 2ра степен, но заради получените ранения се пенсионира.Установява се в родната Малорусия(днешна Украйна), отдава се на уединение и дори отказва поканата на Император Николай Първи да оглави армията по време на войната с Персия през 1826, заради лошото си здраве.
Пьотър Котляревски умира през 1852 година.

Частта посветена на Генерала в ''Кавказки пленник'' на Пушкин:

Цитат:
Тебя я воспою, герой,
О, Котляревский, бич Кавказа!
Куда ни мчался ты грозой —
Твой путь, как черная зараза,
Губил, ничтожил племена…
Ты здесь покинул саблю мести,
Тебя не радует война;
Скучая миром, в язвах чести,
Вкушаешь праздный ты покой
И тишину домашних долов.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Восток


Регистриран на: 19 Окт 2016
Мнения: 2963
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Пет 05 Яну 2018, 13:09    Заглавие:  

Следващия в списъка е може би най-популярния Руски генерал в България, известен като Белия генерал.

Михаил Скобелев - (1843 - 1882)

Click to see if image is larger

Я готов написать на своем знамени — Россия для русских и по-русски, и поднять это знамя как можно выше.

Михаил Дмиитриевич Скобелев е роден на 29 септември 1843 година в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, където баща му служи като лейтенант, а дядо му е комендант.Преди да постъпи на военна служба, бъдещия генерал преминава обучение във Франция и Русия.На 18 годишна възраст сам избира пътя си и на 22 ноември 1861 година постъпва в Кавалергардския полк, където е служил и баща му.След успешно издържан изпит е произведен в портупей-юнкер, а през март 1863 година в корнет.
През 1864 година по собствено желание е преместен в хусарския полк за активна служба, като участва в потушаването на Полското въстание.Участва в няколко сражения, печелейки отличие за храброст.През 1866 година завършва Академията на ГЩ, като веднага получава назначение.Скобелев показва талант и за ''книжна работа'', поради което получава кратки назначение на различни административни длъжности.

Същинската военна кариера на Михаил Скобелев започва през 1868 година, когато е назначен в Туркменистанския военен окръг, известен още като ''Руския близък изток'', включващ територията на днешните 5 Централноазиатски републики.Не всички местни владетели и ханове се подчинявали на Империята, което водело до редовни сблъсъци с местни племена, престрелки и грабежи.
Младия офицер се отличава като отличен лидер на леката кавалерия, провеждайки чести разузнавателни акции.

Първата му кампания е през пролетта на 1873 година, Хиванския поход, участва като офицер от Генералния щаб, в отряда на полковник Ломакин.Похода имал 2 цели, първата, да укрепи границата на Империя, която била обект на постоянни набези от местните феодали, които били въоръжени с британско оръжие, а втората, да бъде осигурена защита за хората, минали под покровителството на Руския Император.Скобелев, както и другите офицери, пътували пеш.
На 5 май, заедно с отряд от 10 конници, срещат керван от Казахи, преминали на страната на Хива, влизат в бой с тях, въпреки че отстъпват по численост, Скобелев получава няколко ранения, които го изкарват от строя за над 2 седмици.
Михаил Дмитриевич се връща в редиците на 22 май, 2 дни по-късно на около 8 километра от Хива, хиванците атакуват камилския конвой на Руската армия.Скобелев бързо се ориентира и заедно с 200 конници успява да се мине в тила на неприятеля.Успявайки да пробие през кавалерията им, обръща хивансата пехота в бягство и връща 400 камили, отбити от хиванците.На 29 май с 2 роти, Скобелев щурмува Шахабтската врата и успява да влезе в града, въпреки яростния отпор, удържа портите и града е превзет.

В началото на 1875 година, вече като лейтенант, Скобелев се връща в Туркменистан, където по това време на територията на бившото Кокандско ханство има бунт.Заради действията си по време на бунта, където отново често му се налага да действа отстъпвайки числено е повишен до генерал - майор и е назначен за губернатор на новосъздадения Фергански окръг, който обхващал най-размирните земи от някогашното ханство.Като губернатор и съответно военачалник, участва в различни походи и битки.
Скобелев организира и ръководи знаменития ''Алайски поход'', присъединявайки към Руската Империя съвременните части на южен Киргизстан.

Звездния момент в кариерата на Михаил Скобелев е Руско - Турската война от 1877 - 78 година.Пристига в България като генерал - майор, отличен с Георгиевски кръст, Скобелев командва Кавказката казашка бригада по време на втория щурм на Плевен и отделен отряд при превземането на Ловеч.
По време на 3тия щурм към Плевен, командва действията по левия фланг, но не получава навременна поддръжка от главното командване.Командвайки 16тия пехотен полк генерал Скобелев участва в блокадата на Плевен, играе решаваща роля в битката при Шейново.
Скобелев понася изключително тежко факта, че Русия не атакува Константинопол.Самият той предлагал да нападнат града на своя воля, заявявайки готовност да бъде разстрелян от военен съд на следващия ден.

След края на Руско - Турската война, Скобелев отново е изпратен в Централна Азия, през 1881 година ръководи Ахал - текинската експедиция, успешно организира щурма на крепостта Денгол - тепе, вследствие на което е завладян Ашхабад.

Завръщайки се в Руската Империя, Скобелев се превръща в изключителен застъпник за Панславизма.В много от своите публикации, Скобелев изразява опасенията си от възраждащата се Германия и опасността, която тя носи за славянските народи.Бързия му подем и популярност, както и критиката, която изказвал спрямо начина на провеждане на последната война му носят много негативи.
Едва на 39 години, Скобелев умира на 4 юли 1882 година в Москва при неизяснени обстоятелства.Белия генерал бил изключително критичен към Император Александър Втори и усещал откритото враждебно отношение на новия Император.В писма до другарите си Скобелев е изразявал опасенията си.Официалната причина за смъртта му е сърдечна криза.


Паметника на Скобелев в Москва, разрушен от болшевиките през 1918 година.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Восток


Регистриран на: 19 Окт 2016
Мнения: 2963
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Нед 14 Яну 2018, 17:46    Заглавие:  

След толкова Генерали е време и за един необикновен Адмирал, толкова необикновен, че дори и във флота на СССР е имало кораби, носещи неговото име.

Фьодор Ушаков - (1744 - 1817)

Click to see if image is larger

Не отчаивайтесь! Сии грозные бури обратятся к славе России.

Фьодор Ушаков е роден на 13 февруари 1744 година в село Бурнаково в неособено богато дворянско семейство.На 16 годишна възраст е изпратен в Санкт Петербург, постъпва в кадетския корпус.Флотската му кариера започва в Балтийско море, където веднага демонстрира отличните си качества.Две години по-късно вече гардемарин, извършва първото си учебно плаване на кораба "Свети Евстафий".През 1766 година завършва корпуса и е зачислен в галерийския флот, плаващ в Балтийско море.

Участва активно в превоза на дървесина за корабостроителниците в Санкт Петербург.От 1780 до 1782 година командва линейния кораб "Виктор", охранвайки търговските пътища от английските капери, като междувременно отказва поста на командир на Императорската яхта.
През 1783 година вече като капитан 1ви ранг, активно участва в строителството на военноморската база в Севастопол, лично ръководи обучението на новите корабни екипажи.Година по-късно е награден с орден "Свети Владимир" 4та степен, заради действията си по време на чумната епидемия в Херсон.Получава командването на новопостроения линеен кораб "Свети Павел".През 1787 година, след посещението на Екатерина Велика в Севастопол, бъдещия адмирал е сред лично наградените от нея, произведен е в бригаден чин.

Името на Фьодор Ушаков се прочува по време на Руско - Османската война(1787 - 1791г.).През 1788 година, Руската ескадра се среща с Османския флот при остров Фидониси.Османския флот е два пъти по-голям от Руския и имайки почти троен превес над Руските оръдия, първи откриват огън.Разстоянието не позволявало на Руския флот да нанесе ефективен удар и Ушаков предприема смела маневра.Руските фрегати трябва да заобиколят главните Османски кораби от наветрената страна, поставяйки ги под "двоен огън", а самия Ушаков на борда на "Свети Павел", излиза от строя и атакува флагманския кораб Хасан - паша.Морската битка трае около 3 часа, заради нанесените поражения флагманския кораб на Османците напуска битката, а след него и цялата му ескадра.За победата Ушаков е награден с орден "Свети Георги" 4та степен, получава и командването на целия Руски флот в Севастопол, произведен е в контраадмирал.

В следващите 2 години морските сражения липсват.През 1790 година, Ушаков получава командването на целия Черноморски флот, сам се занимава с подготовката на екипажите от флота.Скоро се открива възможност да проверят наученото, при Синоп, ескадрата на Ушаков унищожава близо 30 неприятелски съдове.
През юли прегражда пътя на Османска ескадра при Керченския пролив, която се оказва разкъсана из Азовско море, Ушаков успява да отрази атаката на Османците, а в последствие сам преминава в такава, скъсявайки дистанцията и подлагайки ги на артилерийски обстрел.Османците получават сериозни щети, но успяват да се измъкнат.
В края на лятото през 1790 година се състои битката при нос Тендра, когато Руския флот случайно се натъква на Османски ескадрон, стоящ на котва.Ушаков пренебрегва всички флотски традиции, заповядвайки незабавна атака в движение, без каквато и да е подготовка.След няколкочасов сблъсък, Османците, водени от капудан - паша Хюсейн отстъпват.Преследването продължава до пълен здрач, след което Руснаците са принудени да пуснат котва.На следващия ден сражението се възобновява и завършва с пълен триумф на Ушаков.Унищожени са 2 Османски линейни кораба, няколко по-малки съда, а човешките загуби на Османците са над 2 хиляди души, пленени са 700 души.

На 31 юли 1791 година се състои сражението при Калиакра, завършило с блестяща победа на адмирала.Ушаков атакува врага в пехотен строй от три колони.Изхода от сблъсъка е решен от смелите маневри на Руския флот, минавайки между брега и Османския флот и по този начин, заемайки удобна наветрена позиция преди атаката.Понасяйки тежи загуби, Османците бързо са обърнати в бягство и разчитайки на тъмнината, отстъпват към Босфора.Това поражение окончателно убива надеждите на Високата порта за успешен изход от войната и ускорява подписването на удобен за Руската Империя мирен договор.

На 13 септември 1793 година, Ушаков е произведен във вице - адмирал.

В последствие, със създаването на анти - Френската коалиция, адмирал Ушаков се оказва в центъра на събитията, ставащи в Средиземно море.През 1798 година, Павел Първи влиза в съюз с доскорошния противник - Османската Империя, така Руския и Османския флот щя трябва да действат съвместно срещу Франция в Средиземно море.При това положение, на Османския адмирал Кадир - бей е наредено не просто да се подчинява на вице - адмирал Ушаков, но и да се учи от него.Приема Османската ескадра под свое командване и се отправя на освободителна мисия.Успява да отвоюва от Французите островите Цериго, Занте и Кефалония, а през октомври обсажда най-важната Френска база в Йонийско море - остров Корфу.
Да нападне Корфу и да превземе крепостта, било изключително трудно, тъй като противника разполагал с огромни сили и сериозни укрепления, а адмирал Ушаков нямал достатъчно сухопътни сили и обсадна артилерия.След 4 месечна обсада и дълги преговори, Османците се съгласят да изпратят още 4 500 души за десанта, Ушаков най-сетне може да организира щурма.
Руските десантчици, акостират на брега и под френския огън от форта, започват да конструират 2 артилерийски батареи.Останалите части атакуват предните укрепления на французите, а едновременно с това започва щурма на остров Видо, чийто гарнизон бързо капитулира.Корабната артилерия успява да се справи с френските батареи, след което започва щурма.Част от стената е бързо превзета, което кара френския гарнизон да разбере, че по-нататъшна съпротива няма да доведе до нищо добро.На адмиралския кораб "Свети Павел" започват преговори за капитулация.Крепостта е превзета за 2 дни, като операцията става пример за разбирателството между съюзните кораби и десантчици, решаваща е ролята на експедиционния корпус на Руската ескадра.
За превземането на Корфу, Ушаков е произведен в адмирал, награден от Османския Султан и Неаполитанския Крал.

През 1799 година Ушаков достига южна Италия, където експедиционния му корпус заема няколко градове, включително Неапол, за първи път Руска войска влиза в Рим.Ушаков успява да наруши търговските пътища на врага, блокирайки пристанищата в Геноа и Анкона.С влошаването на междусъюзните отношения, Ушаков получава нареждане от Павел Първи да се върне в Империята.През октомври 1800 година, адмирала привежда корабите в Севастопол.В резултат на действията му в Средиземно море, Французите губят доминацията си в Адриатическо море, губи редица Йонийски острови, а новата Руска военноморска база в Корфу, помага при следващата война с Франция от 1805 година.

Ушаков има главна роля в създаването на Република на седемте острова, участва в създаването на Гръцки сенат, приет за освободител от местните жители.
Новия Император Александър Първи обаче е недоволен от републиканските възгледи на адмирала.През май 1802 година, Ушаков е назначен на второстепенна длъжност, командвайки Балтийския гребен флот, ръководи и Петербургските подготвителни лагери за моряци.Самият Ушаков не се бунтувал, тъй като толкова години плаване се отразили негативно на здравето му, излиза в оставка през 1807 година.През 1809 година купува село Алексеевка в Тамбовската губерния, където се установява в края на 1810 година.По време на Великата Отечествена война е избран за началник на опълчението на Тамбовска губерния, но се отказва от поста, заради здравословни проблеми.

Умира в имението си на 21 септември 1817 година, погребан е тържествено в Санаксарския манастир, близо до град Темников.В негова чест е създаден Съветски орден през 1944 година.Канонизиран е за Светец от РПЦ на 5 август 2001 година.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Восток


Регистриран на: 19 Окт 2016
Мнения: 2963
Местожителство: Пловдив

МнениеПуснато на: Чет 01 Фев 2018, 18:42    Заглавие:  

Ред е на един от героите от Отечествената война с Наполеон, дал живота си за Родината, наричан Ахила от Наполеоновските войни.

Пьотър Багратион - (1765 - 1812)

Click to see if image is larger

Счастье всегда на стороне отважного.

Пьотър Багратион е роден на 11 ноември 1765 година в Кизляр, произхожда от старинен грузински княжески род, потомък е и на грузинския Царски род.Въпреки това обаче, семейството му далеч не е богато.Парите недостигали дори за прилични дрехи, затова при пристигането в Петербург и при запознаването му с Потьомкин, Багратион е облечен с лакейски кафтан.Въпреки това обаче прави силно впечатление на Григорий Потьомкин, който лично нарежда да го зачислят като сержант в Мускетарския кавказки полк.

Същинската му военна служба започва през 1782 година, когато е разквартируван в покрайнините на Кизляр, от този момента започва военната му кариера, която не спира през следващите 30 години.По това време, войските из Кавказ са въвлечени в постоянни сблъсъци с неприятелски отряди.При един такъв сблъсък Багратион е ранен и остава на бойното поле сред убитите и тежко ранените.Открит е от събиращите оръжие планинци, които помислили Багратион за един от техните.Впоследствие, разбирайки кой е и от уважение към баща му го връщат при полка му безвъзмездно.

За 10 години в Мускетарския полк, Багратион участва в много походи.Воюва с черкезите под командването на Суворов.През 1787 по време на поредната Руско - Турска война, участва в щурма на Очаков, той е един от първите, които влизат в крепостта.В кавказкия Мускетарски полк служи до 1792 година, стигайки до звание капитан.Командва ескадра в Киевския карабинерски полк, участва в Полската кампания, водена от Суворов, като в края ѝ получава звание подполковник.
По време на Полската кампания успява да превземе отлично укрепените позиции на неприятеля при Броди, сам повежда атаката и изненадвайки врага, Багратион пленява над 200 души, а около 300 са убити.
Отличава и по време на щурма на Прага(район във Варшава), предвиждайки предстоящата полска атака към щурмовите колони на Руснаците, Багратион изчаква момена и удря поляците откъм фланга, изтласквайки ги към река Висла, получава благодарности лично от Суворов.

През май 1797 година Багратион е назначен за командир на седми Егерски полк, година по-късно е произведен в полковник, а през 1799 година в генерал - майор.
Участва в Суворовските походи в Италия и Швейцария, през 1799 година щурмува и превзема крепостта Бреша, на 10 април същата година превзема град Леко, по време на боя е ранен в крака, но не напуска строя.На 6 май се съединява с Австрийските войски, отстъпвайки командването на младия генерал Лусинян, самият Багратион заема фланговите позиции, обединената армия не позволява на Французите да пробият в Генуа, участва и в похода на Суворов през Алпите.
Получава различни награди, включително орден Св. Александър Невски, както и орден Света Анна първа степен, при завръщането си в Империята получава командването на лейбегерския батальон, който в последствие е реформиран в полк.

През 1805 година, с началото на първата война на Руската Империя с Наполеон, Багратион е в авангарда на армията на Кутузов.По това време заради капитулацията на Австрийците под Улм, Руския корпус е принуден да отстъпва пред настъпващите 7 френски корпуса.Задачата на Багратион, командващ ариергарда, била да прикрие отстъпващата Руска армия.Заповедта на Кутузов била французите да бъдат спрени на всяка цена, дори и ако трябва целия Руски оттряд да загние.
В продължение на 8 часа, Багратион и войниците му удържали яростните френски атаки, неотстъпвайки и крачка назад, а положението ставало все по-тежко, на фона на френските атаки в тила на Руските позиции.
Багратион успял да дочака известието от Кутузов и чак тогава предприел маневра за отстъпление.Пробивайки си път с ръкопашен бой, армията му не просто успяла да се измъкне от френския обръч, но успели да пленят 50 френски войници и 1 знаме.След този си подвиг е произведен в генерал - лейтенант, а 6ти Егерски полк е първия награден със "сребърни тръби" с Георгиевски ленти.
След съединението на войските на Кутузов и граф Буксхевден, Багратион отново е в авангарда.По време на битката при Аустерлиц заема крайния десен фланг на съюзната армия.След като колоните в центъра на обединената армия били разкъсани, Багратион отново влиза в ролята на ариергард, осигурявайки време за отстъпление, за което е награден с орден "Свети Георги" Втора степен.

В кампанията от 1806 - 07 Багратион отново се отличава, особено в битката при Фридланд в Прусия.Отряда му заема левия фланг на Руската армия.Войската обаче не успява да издържи на Френския натиск и въпреки старанието на Багратион да повдигне духа им, започват отстъпление.В желанието си да удържи още малко, нарежда на Ермолов да изпрати артилерийци от резерва.Прекарал 16 часа в центъра на битката, Багратион задържа неприятеля още 5 дни, докато Руската армия отстъпва към Тилзит.

Участва във войната с Швеция, където ръководи Аландската експедиция, в хода ѝ преодоляват Ботническия залив и превземат Аландските острови.През 1809 година е произведен в генерал.
Взима участие и в Руско - Турската война, като главнокомандващ на Молдовската армия, бие се на левия бряг на Дунав, овладявайки редица крепости като Кюстенджа, Мачин и Гирсово.Заради интриги в Императорския двор е сменен.

В навечерието на Отечествената война командва втора Западна армия, наброяваща около 45 хиляди войници и над 200 оръдия.Когато станало ясно, че войната с Наполеон е неизбежна, предлага план за настъпление.Предпочетен обаче е плана на генерал Барклай де Толли и Западните армии започват отстъпление.
Наполеон решава да започне с унищожаването именно на армията на Багратион, като за целта изпраща брат си фронтално, а маршал Даву в тила.Плана на французите обаче се проваля, Багратион успява да си проправи път през противника, разбивайки пехотата на Вестфалския крал при Мир, а при Романов и кавалерията му.След битката при Салтановка минава Днепър и се съединява с армията на генерал Барклай при Смоленск.Двамата така и не успяват да изработят обща стратегия, заради силно различаващите им се позиции, Багратион настоявал, че трябва да бъде дадено генерално сражение, докато Барклай бил поддръжник на идеята, че Наполеон трябва да бъде увлечен навътре в страната.Багратион също така бил един от най-големите поддръжници и инициатори на партизанската идея за привличането на народа в борбата с неприятеля.

По време на Бородинската битка, армията на Багратион заема левия фланг, където е съсредоточен основния удар на Наполеон.Полковете на генерала издържат на първоначалния натиск на французите, но численото превъзходство оказва огромно влияние.В критическия момент, Багратион лично повежда войската си в атака.
Ранен е в левия крак, артилерийски осколки раздробяват тибията му, отказва да бъде евакуиран и продължава да ръководи войската.В последствие губи съзнание и е евакуиран от бойното поле.След напускането му из редиците на армията се появява смут, някои дори утвърждават, че е бил убит.Мястото му е заето от генерал Коновницин.

В началото лечението на Багратион изглежда успешно, дори се отправя на лечение в имението на приятеля му княз Голицин.Заради лошото есенно време, което допълнително утежнявало тежкия път възникват усложнения.На 21 претърпява операция за разширяване на вената, паралелно с това са изрязани костици от възпалената рана, това обаче не помага и генерала развива гангрена.Предложението на лекарите за ампутация на крака предизвиква бурен гняв у Багратион, което допълнително влошава положението му.
Генерал Пьотър Багратион издъхва на 24 септември 1812 година, 17 дни от деня на раняването, погребан е в село Сима в местния храм.През 1839 година по инициатива на Денис Давидов и със заповед на Император Николай Първи, праха на великия генерал е положен в Бородинското поле.На Панихидата и последвалата Литургия присъства море от хора, дворяни, офицери, Киевския хусарски полк и лично Императора.В крайна сметка, Багратион получава заслуженото.Години по-късно, Император Александър Трети, отново увековечава името на героя, преименувайки 104 пехотен полк в негова чест.

В последствие, през 1932 година болшевиките взривяват паметника, защото е било грехота толкова много чугун да стърчи безпредметно в полето, взривявайки монумента е унищожен и гроба на Багратион.Няколко години по-късно, Сталин нарежда честването на 125 годишнината на Бородинската битка, като за целта набързо е скалъпен обелиск, надписан с името на генерала.
През 1985 година Багратион е погребан отново, а разрушения комплекс е възстановен, а през 1987 година са намерени нови останки от първия гроб на Багратион и са препогребани отново...

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [5 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩИ ТЕМИ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0875s ][ Queries: 13 (0.0049s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker