Ми-24 в България

[Fox Mulder]

Имам няколко въпроса по отношение историята на Ми-24 в България. Надявам се да се намери някой който да може да ми даде отговори.

Кога е първият полет на Ми-24 над българия?
Знам ,че първите четири Ми-24Д са доставени през Юни 1979 г. и предполагам ,че са доставени разголобени с транспортни самолети.
Кой е първият български екипаж летял на Ми-24?
На някой дали му се намират снимки на Ми-24 в най-раният му период /до 1985 г. примерно/?
С какви темпове и как протича приучаването на пилоти и техници към новата машина? Някакви трудности?
Какво точно е било предназначението на 13-ти Вертолетен Полк Бойни Вертолети в случай на война?
От 23 Януари 1984 г. вертолите носят бойно дежурство за борба с малко скоростни нисколетящи цели. С какво въоръжение се носи бойното дежурство? Има ли случаи на излитане по тревога? има ли конкретна причина за започването на това дежурство?
Защо се налага пребазирането в Стара Загора през 1983 г.?
Кога точно се извършва модернизацията /доработката/ на вертолите? имам предвид прахозащитни филтри, "Липа"-та и АСО-2В. Включва ли и други нововъведения тази доработка?
Защо последните шест доставени вертоли са Ми-24В?
До колко е истина това ,че доставката на Ми-24В създава известни трудности. Особенно уж проблематична било да се интегрира В-тата в състава на полка, тъйкато имали доста по-различни бойни възможности.
Само първите 16 ли Ми-24Д пристигат с двигатели ТВ3-117А?
По конкретно разликите между Ми-24Д доставяни през различните години?
При какви обстоятелства е загубен борд 130 на 30 Януари 1996 г.?
Кои бордове съкратихме през 1999 г.?
Кои бордове заминаха за "топлите страни" и кога?
Кои бордове са избрани да бъдат "великолепната осемнайсетица"?
Имал ли е вертола някакви по-специални знаци по себе си? Емблеми на полка, ескадрилата и така нататак.
Вярно ли е тази структура на 13-ти ВПБВ: Две ескадрили по 22 вертолета, всяка с пет звена и два вертолета за командването.
Какви смущения създава "Липа"? Електромагнитни или инфрачервени?

Предварително изключително благодаря за помоща.

[Сашо]

Eй, добри въпроси.
Искат ръчкане доста в паметта на ветераните и документите.
Може би опит за отговор на последния въпрос - СОЭП "Липа" - топлини смущения (мъчи се да се бори с Блоупайп и ранните Стингъри) - виж за справка серията "Жаркое небо Афганистана" или статиите по серията в "Авиация и время".

[Fox Mulder]

Стараем се Сашо.
Тук преди време се опитвах да направя нещо като мини история на Ми-24 е България. Обаче стигнах до някой въпроси на които не намирах отговор.
Ето го и "произведението" ми. Не ми се смейте много.

"Ми-24 в България

Щурмовият вертолет Ми-24 е основен (и единствен) боен вертолет в състава Военно Въздушните Сили на Република България. Машината изпълнява тази роля вече повече от две десетилетия.
Историята на този вертолет в България започва в краят на 1978 г. когато малка група пилоти и техници от 44-ти ВАП (Вертолетен АвиоПолк) са изпратена в СССР. Тук трябва да се отбележи , че усвояването на Ми-24 протича по доста нестандартен начин. Въпросната група техници и пилоти провеждат в Съветският съюз само теоритичното изучаване на вертолета. През Февруари 1979 г. групата се завръща в България. Веднага, с помоща на съветски екипажи и представители на завода производител, започва ускорено теоритична и практическа подготовка на останалият личен състав на 44-ти ВАП.
През юни 1979 г. на летище Пловдив пристигат първите четири вертолета Ми-24. До края на годината са доставени още дванадесет машини. Всички машини са от вариант Д. От 1980 г. до 1984 г. са доставяни по четири машини на година. През 1985 г. пристигат шест машини, а през следващата година още шест, но това са вече Ми-24В. Така общият брой доставени машини достига 44 – 38 броя Ми-24Д и 6 броя Ми-24В. Те получават бордни номера от 101 до 144.
През 1979 г. вертолетите са в състава на ескадрилата за огнева подръжка от 44-ти ВАП, по това време полка е базиран на летище в самият град Пловдив (на мястото където днес се намира жк Тракия). През лятото на 1980 г. полка се пребазира на летище Крумово. Тогава се сформират две ексадрили бойни вертолети Ми-24 в състава на полка. Започва и интензивна летателна дейност при всякакви метерологични условия. Отбелязва се и значителен напредък в бойното усвояване на машината.
На 1 Октомври 1982 г. със заповед на тогавашният министър на отбраната е създаден 13-и Вертолетен Полк Бойни Вертолети (ВПБВ) заедно с осигуряващите го поделения. Вертолетите Ми-24Д влизат в състава на този полк. Съгласно същата тази заповед полка трябва да бъде пребазиран на летище Стара Загора.
В краят на Май 1983 г. полка започва пребазиране на цялата бойна техника, личен състав и осигурявщи поделения на новото летище край Стара Загора. Още известно време продължава доизграждането на необходимата материална база към новото летище, въпреки това летателната подготовка не е прекъсвана.
От 23 Януари 1984 г. вертолетите Ми-24 и техните екипажи започват да носят постоянно бойно дежурство за борба с малоскоростни нисколетящи нарушители на въздушносто ни пространство.
През 1986 г. са доставени последните вертолети Ми-24. След тази дата полка има следната структура: две ескадрили по 22 вертолета Ми-24. Всяка ескадрила е съставена от 5 звена по 4 машини, плюс две вертолета за командването на ескадрилата.
Трябва да се отбележи ,че Ми-24 в България създават известни неприятности. Те не се дължът на някакви съществени конструктивни недостатаци на вертолета ,а на недостатачно професионалният подход на тогавашното военно ръководство към превъоръжаването на армията ни. Въпреки ,че 38 от българските вертолети са от модела Д , те пристигат на партиди. А вертолетите в различните пертиди се различават доста съществено едини от други. Това се дължи на безбройните малки и големи модернизации които претърпяват Ми-24 в следствие на бойният опит от бушуващата тогава война в Афганистан. Така например първите 16 броя Ми-24Д пристигат с двигатели ТВ3-117А ,а останалите 22 вертолета от този тип с двигатели ТВ3-117В (Височинен). Двата различни двигателя създават не малко проблеми при подръжката. Част от радиооборудването при различните партиди също се различават. За да бъде хаоса пълен последните шест машини доставени през 1986 г. са Ми-24В. В-е варианта на Ми-24 е по съвършен от Д варианта, но се различава същественно от предшественика си – Ми-24В е въоръжен с новите ПТУР (ПротивоТанкова Управляема Ракета) 9М114 “Щурм В”, различен прицелен комплекс и ред други разлики в оборудването. Освен това бойните възможности на Ми-24В съществено се различават от тези на Ми-24Д, което затруднява използването им в състава на полка.
По време на експлоатацията на вертолетите от нас те претърпяват различни доработки. Така например всички машини са снабдени с прахозащитни филтри за двигателите и система за защита на вертолета от ПЗРК (Преносим Зенитно-Ракетен Комплекс) с топлинно насочване – автомат за разпръскване на топлинни капани АСО-2В, както и система за електромагнитни смущения “Липа”.
През 1994 г. ВВС на Република България престуркторира авиополковете си в авиобази. Във връзка с това от някогашният 13-ти ВПБВ е създадена 23-та Вертолетна АвиоБаза Бойни Вертолети (ВАББВ). От 1996 г. 23-та ВАББВ е включена в състава на новосформираният корпус “Тактическа Авиация”.
На 30 Януари 1996 г. е загубен единственият български Ми-24. Това е борд 130, екипажа остава невредим, но вертолета не подлежи на възстановяване.
През 1999 г. поради изтичане на календарният ресурс (20 години) на първите 16 вертолета Ми-24Д (бордове от 101 до 116) бяха изведени от въоръжение.
Според “План 2004” през 2000 г. 23-та ВАББВ прекратява своята активна дейнст, а от юни 2002 г. базата трябва да бъде окончателно закрита. За щастие това не значи край на службата на Ми-24 в българските ВВС. Съгласно същият този “План 2004” вертолетите Ми-24 са върнати на летище Крумово и зачислени към състава на 24-та Вертолетна АвиоБаза (ВАБ). Съобразно неговият последен вариант през 2004 г. 24-та ВАБ ще има в състава си две ескадрили от по 18 вертолета. Първа ескадрила въоръжена с Ми-24, а втора с транспортният Ми-17. Към 24-та ВАП се числи и учебно звено с вертолети Bell 206.
90-те години на ХХ век ще останат в историята на България като години на дълбоки социално-икономически промени. Тези промени неминуемо засегнаха и българските ВВС. Така поради икономическата криза и некомпетентното управление на военните ни ресурси в средата на 90-те години процента на боеготови Ми-24 падна под 50. А в първите години на новият век летящите Ми-24 се броят на пръстите на едната ръка.
През последните няколко години темата за модернизацията на Ми-24 става все по-актуална. В края на 2002 г. и началото на 2003 г. няколко фирми изявиха желание да модернизират българските вертолети Ми-24. В края на 2003 г. модернизацията на Ми-24 стана високоприоритетна задача на Министерството на Отбраната. Предполага се ,че през 2004 г. ще стане ясно кой и как ще модернизира българските бойни вертолети вертолетите."

[Сашо/]

Добре, с изключение на тия последните редове - оптимистичните нотки не са чак толкова уместни...
Да не забравяме, че както при Су-22 двигателя на Ми-25/17 не е усвоен в България и техническото състояние не е цветущо.....

[борден]

[Fox Mulder]

[калло]

простете, че се намесвам в експертен разговор, но мисля, че в Афганистан, въпреки прахоляка, са сваляли имено праховите филтри, защото тягата във високопланиски условия е падала значително.

[Елемаг]

Абе кои са тези Ми-24 с двигатели ТВ3-117А И кой този който е слагал на Ми-24 или Ми-17 допълнително прахови филтри. Празохочистителите или така нареченото ПЗУ се произвежда като неразделна част на ТВ3-117. Направо ме е страх да зачета статията по-подробно.Кой знае какви неща ще "науча"

[борден]

Абе аз със сигурност съм виждал Ми-24 без ПЗУ. Не съм запознат обаче с този двигател и не знам дали може да се сваля лесно. Вероятно просто първите серии са без ПЗУ. Ето ТВ3-117ВМ (на Ми-14) е без ПЗУ-та.
А в Афганистан май не са сваляли. Щото и без това живота на двигателите е бил много кратък поради "яденето" на прах и камъни.

[Елемаг]

На Ми-14 двигателя е ТВ3-117М и е по-стар от този на Ми-24Д който е ТВ3-117МТ. А ПЗУ-то се маха лесно но не е за предпочитане. И е в комплект с двигателя. Май само Ми-8 са без серийно ПЗУ.

[калло]

сори, че се измествам от темата, но да си призная грешката:

"Заглушки" ПЗУ, отсеивавшие песок и пыль на входе в двигатели, очищали воздух на 70:75%, снижая износ лопаток компрессора в 2,5:3 раза. Ми-24 оборудовались ими даже прежде "восьмерок", хотя боевым вертолетам и меньше приходилось работать с неподготовленных площадок. Дело в том, что установление на Ми-24Д двигателей ТВ3-117 на малом газу на земле имели более высокие обороты, энергичнее засасывали песок и нуждались в защите в первую очередь.

Ми-24 в Афганистан:
http://www.airwar.ru/history/locwar/afgan/mi24/mi24.html

[борден]

Фоксе, като ми остане повече време може и да се пробвам да сканирам някоя снимка на български Ми-24 преди ремонт, но като знам какво е полиграфското ниво на старото "Криле"... мъка!

[BACKFIRE]

За случая с Антоновката съм чувал и аз. Писахме вече в една друга тема. В неделя може да се видя с един бивш колега, служил в края на 80-те години в Братово. От него знам за това.

[onufrii]

Fox Mulder, тва че са били взети 6 В, както каза Бордния, си е било поредното умотворение на разбирачите. А от тук произтичат трудностите породени от различията в оборудването - и за техническия персонал, и за приучаването на летателния състав, и за удвоената складова част и т.н.

[Fox Mulder]

Слагам тук в темата разказа на BACKFIRE за случая с Ан-2:

По случая с Антоновката
Днес се видях с очевидец на събитието, мой бивш началник. 1990 е служел в Братово и е бил на КП.
Руснак бяга с Ан-2, някъде от Измаил. Лети по бреговата извица, облачността е била около 1000 m, лети на 50-100 m на земята. Първоначално е засечена цел но после се оказва румънски МиГ-23. Първи го дават метеопоста в Балчик, после РТР също от Балчик, но визуално. След това от Галата (Нева). По време на целия полет с инструментални средства е следен за около 20-25 СЕКУНДИ с ТОВ на ЗРК от Поморое. РЛС не го откриват.
Първо вдигат от Балчик дежурната двойка МиГ-21, след това Су-25 от Безмер и 6 (ШЕСТ) Ми-24, на рубежи-Емине,Бургас и между тях, но не е открит от тях. Първата команда е да се сваля където е засечен.
Спомена г-л Георгиев, Попов, Илиев, но не запомнех тогава на какви длъжности са били.
Някъде по средата на полета е подадена информация, че над самолета лети и Ми-24 и се дава заповед да не се стреля. Не си спомням за кой РТВ пост говореше, някъдее по морето, прелита над самото поделение. Командира е извадил 2 ПЗРК Стрела, ЗУ-23-2, и дори ДШК. Самолета прелита над самия портал. Докладват за БОРДНИЯ НОМЕР НА САМОЛЕТА (6 ЦИФРЕН) И ДОРИ ЧЕ Е С ЕДИН ПИЛОТ САМО В КАБИНАТА. Само ДШК-то е щяло да го разпори, камо ли ЗУ-тата. НО командваето е поето от София на всичко. Иска ли са авиацията да се насочва от КП на 2-ра дивизия (в едно помещение е КП на 3-ра ЗРВ бригада, полка в Равнец и РТВ). Но шапкарите от София си управляват дистанционно. Когато се получава разрешение застрелба Антоновката е вече над границата.

Елемаг, ако ми намериш снимка на Ми-24А, Ми-24Б или Ми-24У с ПЗУ ще те черпя, обещавам. До колкото знам и трите варианта на Ми-24 са с ТВ3-117. Тогава защо нямат ПЗУ? А ако искаш да видиш и Ми-24Д без ПЗУ разгледай онази антология на Мил /за 50-тата им годишнина/ в Редакцията я има.
После, значи казваш ,че Ми-24Д е задвижван от ТВ3-117МТ, обаче в "Кратката история на ТВ3-117", която ти си дал на този линк - http://krile.net/viewtopic.php?t=210 ,пише ,че ТВ3-117МТ е пуснат в производство от 1977 г. А Ми-24Д се намира в производство от 1974 г. ако се нелъжа. Тогава с какви двигатели е карал до тогава?

А въпроса с липсващите ПЗУ отговора е пак в материала /много полезе текст/ на Елемаг: Боевое применение Ми-24А в горных условиях Афганистана выявило необходимость создания двигателя ТВ3-117В ("высотного") взлетной мощностью 2200 л.с., поддерживаемой до большой высоты - 3600 м. Вертолеты стали оснащать пылезащитным устройством (ПЗУ) грибкового типа, при этом мощность двигателя снижалась на 100 л.с....

Така ,че съм 100% ,че Ми-24 доставени ни през 1979 г. едва ли са имали ПЗУ.

Давай Елемаг, хвърляй светлина по въпроса с тези пусти двигатели.]
борден, абсолютно ли си сигурен ,че нашите Ми-24Д немогат да носят С-8? Доработки?