Private Colleger of transportation
panair2018

Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Русия отговори на САЩ за бомбардировачите · Еврика! Успешни българи:Военният пилот Николай Бойчев · Въоръжен мъж нахлу в британския парламент · Секретна корупция в МО за домати, краставици и сухо бебешко мляко · И Бразилия не иска да е част от Глобалния пакт за миграцията · Krauss-Maffei Wegmann с нова бронемашина за Бундесвера ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Вто 11 Дек 2018, 17:28
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
УНИФОРМИ, КАМУФЛАЖИ, ФИГУРИ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [17 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 10:02    Заглавие:  УНИФОРМИ, КАМУФЛАЖИ, ФИГУРИ  

Германски танков екипаж от Italeri в мащаб 1:35

Фирма производител: Italeri
Фирмен код: 306
Мащаб: 1:35
Брой детайли: 45
Технология: полистирол, лят под налягане

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Фирмата Italeri е добре позната на българския моделист. Почти от 9 години моделите на тази италианска фирма се продават свободно на нашия пазар и смея да твърдя - с приличен успех. Разбира се, най-масови са самолетите в мащаб М 1:72, но в последните 3-4 години навлиза и бронетанковата техника, както и аксесоари за нея в мащаб М 1:35. Точно в този клас от стендовия моделизъм Italeri произвежда 8 комплекта фигури, без да отчитаме отливки от матриците на руската “Звезда”, но в италианска опаковка, както и бойна техника, включваща някоя и друга фигура.
От 8-те комплекта фигури в мащаб М 1:35 тук ще се спра само на един от тях със собствено име German tank crew и каталожен номер 306.
Още на рисунката на кутията човек може да види основното съдържание, всичко, което може да бъде направено, е изобразено там. А именно, комплектът съдържа 45 детайла за сглобяване на 6 фигури, 2 варела за гориво, 2 ведра, 2 кофи, 3 каски и един сандък. Поотделно според номерацията на рисунката фигурите са:
1. Офицер в черна униформа, фуражка и бинокъл.
2. Войник в черна униформа и пилотка в процес на качване на танк.
3. Офицер в черна униформа и барета и с нещо наподобяващо цигара в ръка.
4. Офицер с ранг над капитан в шинел и фуражка и ръце в джобовете.
5. Офицер в камуфлажна блуза върху стандартна черна униформа и фуражка.
6. Войник в сива униформа от лек материал и черно кепе с козирка.
Фигурите на пръв поглед не блестят със съвършенство. В такива случаи аз лично ги гледам повторно на “донаборна комисия”. За съжаление оказа се, че и на втори поглед не покриват моите изисквания. Това си беше моето лично мнение, и то не без основание. От друга страна ме жегна нещо отвътре. Така и така съм съм си купил кита, защо да не се пробвам да направя нещо.
Все пак се заех да работя по някои фигури. Започнах от No 4 (офицер в шинел и фуражка), струваше ми се най-подходящ за старт. Оказа се, че фигурата е създадена на основата на танкиста с шинел и барета, включен в модела Pz.Kpfw. I Ausf. В (Italeri/Звезда). Заменена е само баретата с фуражка и е прибавен монокъл. По самата фигура почти нищо не съм доработвал, а само съм почистил леко ръбчето на местата, където се е събирала матрицата. Изпилих отлетите върху фигурата пагони и направих нови от тънко фолио. Боядисах ги отделно и ги залепих с “Канаколит”. Не ми е известно как са си представяли специалистите от Italeri, че трябва да се боядиса монокъл, за да изглежда фигурата добре. Аз постъпих простичко, но за мен резултатът е удовлетворителен. С други думи, издълбах монокъла, като го оставих само с форма на рамка, нарисувах вътре част от лицето и око и залях вдлъбнатината с полиестерна смола. Крайният резултат беше по-добър от това, което очаквах.
Преминах веднага на още две фигури. Първата беше на No 5 (офицер в камуфлажна блуза). Фигурата е “разкъсана” на отделни елементи, торс с глава, лява и дясна ръка, ляв и десен крак, което би трябвало да води до много високо качество на детайлировката, включително с най-малки гънки по панталоните и цинтовете на ботушите, но на практика не е така. Не съм се престаравал много, независимо че имаше нужда. Резултатът от работата мисля, че се вижда на снимките. Което ще рече вдървена поза, сама за себе си нищо особено, но в група с останалите фигури стои добре.
Фигура No 6 (войник в сива униформа и черно кепе) се оказа също доста опростена. Всичко без двете ръце е една отливка. Позволил съм си една-единствена промяна от основния вариант. Добавих парчета пластмаса под ръцете, преди да ги залепя за торса така фигурата стана по широкоплещеста. Не защото държа този войник да има големи рамене, а защото просто италианските майстори са ги направили неестествено малки.
От направата на фигура No 3 се отказах, защото е с барета, т. е. от началния период на войната (Полша, Норвегия и Франция), който не представлява интерес за мен като моделист. Фигури No 1 и No 2 съм сглобил, но не съм боядисал, защото съм ги предвидил за екипаж на машина, върху която все още работя, а обичам да боядисвам всичко едновременно. За щастие колегата моделист Младен Траянов използва точно тези две фигури като част от екипажа на своя Pz.Kpfw. V Ausf. A Panther, който можете да видите в илюстрациите към неговата статия в този брой. Съответно местата им са: фигура No 1 се подава от люка на водача с бинокъл в ръка, а фигура No 2 е седнала отстрани на танка и държи снаряд.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 23 Май 2007, 12:33    Заглавие:  

Униформите във Въздушните войски в периода 1936 – 1940 г.

Click to see if image is larger
Офицер в празнична форма

Със специален рескрипт от 27 юни 1937 г. цар Борис III поема шефството на възродените ни Военновъздушни сили, които вече се именуват Въздушни на Негово Величество войски. На същата дата на летище Божурище се връчват бойните знамена на петте новосформирани орляка. Приемащият парада държавен глава е облечен с нова, специално ушита униформа на летец (вече е шеф на крилатото ни воинство). В нови униформи са и дефилиращите знаменни части. Нека разгледаме по-подробно това облекло. Така се демонстрира, че на тежките ограничения, наложени с Ньойския договор, е сложен край.
Със заповед No 22 от 8 ноември 1936 г. се въвежда нов модел униформа (мод. 1936) за цялата ни армия. Веднага се забелязва подчертаното немско влияние както в кройката, така и в отличителните знаци. Униформите се делят на празнична, строева, домашна и бойна, като всяка от тях има вариант за летния и зимния сезон.

Click to see if image is larger
Офицер с все още старата униформа, но с елементи от новата модел 1936 г.

Офицери. Празничната униформа на Въздушните войски е ушита от черен ластикотин. Състои се от фуражка, куртка и панталон. Фуражката е с три светлосини канта, подбрадник и везана крилата кокарда. Куртката е еднореда, закопчаваща се с пет двойки копчета. На горната част на реверите се поставят петлици. На маншетите се нашиват тесни златисти галуни, броят на които съответства на чина на офицера. На лявата гръд се прикача нов модел летателна значка. Куртката се носи с бяла риза, бяла колосана яка и черна връзка (при официални случаи – папион). Черният прав панталон е с двоен светлосин лампаз за генералите, единичен за командирите на полкове и само кант за другите офицери. Ромбовидните петлици, наръкавните галуни, крилатата кокарда и летателният знак, нашит на дясната гръд (наричан още “бенц”) са позлатени. Зашити са на светлосиня основа – характерен цвят за авиацията и досега известен като приборен цвят. Лятото се носи същата кройка куртка, но без петлици и наръкавни галуни, а на фуражката се нахлузва бял чохъл. Към офицерските аксесоари спадат шарф с жълта тока с изображението на авиаторския знак – крилата перка с корона, бели кожени или платнени ръкавици и акселблант. На генералите той е златен двоен, двоен копринен бял за командирите на полкове и единичен бял за другите офицери. Авиаторите имат красив кортик с черни бастъци, генералите са с шпага, а сабя със сърмен темляк носят тези, на които се полага. Обувките са от черен лак.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger
Заместник офицер III-клас в лятна облекчена форма Позпоручик адютант. Този пилот е немски възпитаник и носи немска авиаторска значка

От приемането на новия модел униформа до 27 юни 1937 г. вензелът на позлатените пагони е старият – пропелер с крилца и корона, а оттам нататък е заменен с вензела на царя.
Строевата униформа е ушита от зеленикав защитен габардин. Състои се от фуражка, куртка и брич. Фуражката е с масленозелена околожка и кантове в приборния цвят. Куртката е отворена, еднореда с пет броя копчета и четири джоба – два гръдни и два странични. Над десния горен се пришива летателният знак, а на левия се закача авиаторската значка. Яката е масленозелена. Ризата е зеленикава и се носи с черна или зелена вратовръзка. Бричът е с кант. Подбрадникът, везаната кокарда, пагоните, петлиците, летателният знак и копчетата са в защитен цвят за допълнителна маскировка. Ботушите са от черен бокс. Снаряжението за тази униформа е офицерски колан с или без презрамен ремък и кортик с кафяви кожени бастъци. При полеви занятия или дежурства се прибавят кобур с пистолет, офицерска чанта-планшет и свирка. Темлякът за сабята тук е кожен. Лятната строева куртка е по кройка и цвят като зимната, но от по-тънък плат, без кантове и петлици. Шинелът от зимната е сивозеленикав. Яката и петлиците са масленозелени с приборни кантове.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger
Офицер в летен летателен гащеризон модел 1936 г.; Авиатор в зимен летателен летателен гащеризон

Домашната униформа е съчетание между елементи от празничната и строевата. Неотменна част от тази униформа е офицерската пелерина. Изработена е от плата на шинела. Яката е масленозелена. Отпред са пришити малки декоративни пагончета, копиращи раменните, а закопчаването става чрез две стилизирани токи и верижка. Официалната дължина е малко над глезените, но някои ветерани си спомнят, че са я скъсявали до кортика и шеговито я наричали “маркизет”.
Бойната униформа е като строевата, но от кафяв шаяк. Шапката е крумовка. Първоначалният й вариант много прилича на австроунгарското кепе от края на XIX век. Отстрани е пришито щитче с българския трикольор. Отпред се поставя малко оксидирано лъвче, а над него за визуално разграничаване на офицерите се пришива V-образен галун от защитна сърма с ъгъла нагоре.
В края на разглеждания период под немско влияние у нас се въвежда т. нар. “лятна облекчена форма”. Разрешава се носенето на къси панталони и риза с къс ръкав (най-често това са рязани строеви брич и риза).
За летателно облекло в този период се използва новото мод. 1936, както и по-старото. Много често освен уставното се носи и разнообразно нерегламентирано. Летният гащеризон е зеленикав дочен, а зимният е от кафява агнешка кожа. Освен тези два се използва и вълнен универсален гащеризон, който е със сваляща се кожена подплата. Всички варианти на летателно облекло в този период са наше производство.
В края на 1939 г. командването на Въздушните войски издава заповед офицерските кандидати (носят офицерски пагон без ромбове), завършили ШЗО и други специални школи, да се титулуват заместник-офицери. Те носят офицерско облекло, но със следната разлика: просветът на пагоните (т. нар. “пречка”) е по-голям – 12 mm, като на него вместо ромбове, както е за офицерите, завършили Военното училище, се слагат т. нар. “чайки” – малки метални крилца. Заместник-офицер III клас носи едно крилце, заместник-офицери II клас – две, а този от I клас – три.
Подофицери. Униформата им е с офицерска кройка, но ушита от шаяк. Те имат метална авиаторска кокарда. Пагоните им са червени със светлосин кант и метален златист царски вензел. Фелдфебелът има пагон с нашит околовръст жълт галун и дебела напречна златистосърмена нашивка. На светлосиния петлик има две надлъжни златисти галунчета – дебелото долу, а тънкото над него. На обшлагите на ръкавите си фелдфебелите нашиват златист галун. Над левия лакът са галуните за прослужени години (за 3 – една жълта вълнена, за 6 – втора жълта вълнена, за 9 – трета сребърна, за 12 – четвърта златна, за 15 – пета, втора златна). Подофицерът има пагон с жълт галун околовръст и три жълти напречни, а кандидат-подофицерът е с две напречни. За строевите подофицери петликът е с надлъжно пришит галун, а за нестроевите – той е вертикално разположен.
Венцислав ЧАКОВ

Последната промяна е направена от brr на Сря 23 Май 2007, 12:58; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 23 Май 2007, 12:56    Заглавие:  

Продължение

Click to see if image is larger
Участници в царските маневри

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 30 Май 2007, 11:05    Заглавие:  

Камуфлажите на PZL-43

Click to see if image is larger
PZL-43А в полет. Обърнете внимание на фирмената емблема и надписа PZL.43A

Click to see if image is larger
PZL-43 от 1-ви армейски орляк, летище Божурище, 1938 г.

Click to see if image is larger
На някои "Чайки" от първата доставка обтекателите на колелата са украсени допълнително с малък дъговиден шлейф

Click to see if image is larger
Click to see if image is larger

България закупува първите самолети от този тип, обозначени като PZL-43, през 1937 г. Те са дванадесет на брой и у нас получават кодовото наименование “Чайка”. Камуфлажите на самолетите са боядисани още в Полша по изискванията на българската страна. За целта техническият отдел на Военното министерство изпраща в заводите Океиче мостри на цветовете, схема на оцветяване и кокардата на бойния знак на българската авиация. Сглобените на летище Божурище след пристигането им “Чайки“ носят стандартната за българските ВВС от това време схема. Тялото, вертикалният стабилизатор, двата колесника, горните повърхности на хоризонталния стабилизатор, двата колесника и крилете са в масленозелено. Отдолу самолетът е светлосин. Кормилото за завои е оцветено в българския трикольор. Бойният знак се поставя на тялото и върху крилете. Интересен факт е, че върху всички архивни снимки, с които разполагам, липсва лъвчето в кръглата основа на кръста за храброст. В горната част на вертикалния стабилизатор е поставен надпис P.43, а под него е разположена фирмената емблема на Panstwowych Zakladow Lotniczych-PZL. Тези, както и всички експлоатационни надписи са в червен цвят. Местоположението на аптечката в самолета е означено с бял кръг с червен кръст. Витлото на всички машини е в цвета на дуралуминия с изключение на краищата на лопатите, които са боядисани в черно.Това се прави с цел да се предпази пилотът от заслепяване от отблясъците от слънцето.

Click to see if image is larger
Поручик Любен Драганов излиза от своята "Чайка" - летище Граф Игнатиево, 1942 г.

На 14.04.1938 г. командирът на Въздушни войски полковник Бойдев издава заповед да се поставят на самолетите някои допълнителни маркировки. Самолетите получават номенклатурен номер, представляващ правоъгълен триъгълник с страна 300 mm, разположен под фирмената емблема на опашката. В него се изписват две съчетания от цифри. Горното е поредният номер на машината. Долното определя типа на самолета, като за линейните са определени всички номера от 7001 до 8000, завършващи на цифрата 9. Например: 7009, 7019, 7029 и т.н.

Click to see if image is larger
PZL-43А от 2-ри линеен полк, летище Граф Игнатиево, 1942 г

Click to see if image is larger
PZL-43А, летище Повдив, 1945 г.

Click to see if image is larger
Click to see if image is larger

Друг детайл, нанасян допълнително, е номерът на самолета в ятото (от 1 до 12 - количеството на първата доставка “Чайки”). Той е изписван с черна боя в бялото поле от двете страни на вертикалното кормило за завой. Най-интересното в тази заповед е точката за боядисване на линейните самолети, а именно: “погледнат самолета отгоре, всички части с камуфлажна (защитна) боя, а отдолу всички части в бледосиня, нос оранжев, като шлейфът изтънява към опашката от двете страни на тялото.” Смятам , че след тази заповед е издадена друга с известни промени: замяна на оранжевия шлейф с червен и утвърждаване на код за дадения тип самолети. За “Чайките” е твърдо фиксиран на 7139. Всичко това се потвърждава от множество архивни снимки.
През 1939 г. са доставени нови 36 от закупените общо 38 самолета, обозначени вече като PZL-43А. Със сигурност може да се каже , че те получават защитно оцветяване. В заповед N53 цветът на камуфлажа не е конкретизиран, навярно самолетите са боядисани като полските – светлокаки с пясъчен оттенък. Вероятно поради тази причина оранжевият шлейф е заменен с червен. Това мнение е споделено и от полските историци А. Глас и В. Мазур в монографията "PZL-43 “Чайка”- експортна версия на “Карасите”. От Полша самолетите пристигат у нас, оцветени с всички елементи на визуална индентификация. Там са поставени и номенклатурните номера, като надписът на вертикалния стабилизатор вече е P-43A. За онагледяване на всички самолети от този тип, самолетите от първата доставка са пребоядисани от нашите технически служби.
Нова промяна в авиационата ни хералдика настъпва през 1940 г. Със заповед N243 от 26 август на генерал-лейтенант Даскалов е приет нов боен знак – черен андреевски кръст на бяла квадратна основа, окантена с тънка черна линия. Той се нанася върху стария. Малко по-късно номерата на самолетите започват да се изписват върху тялото зад бойния знак с големи бели цифри. За PZL-43 те варират от 1 до 38. Тези номера се поставят и под крилете, но с черен цвят за контраст. Срещат се фотографии на PZL-43/ PZL-43А в по-късни експлоатационни периоди с липсващи номера. Вероятно става въпрос за учебни самолети.
На 01.03.1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. Веднага след това на българските летища в Югозападна България се разполагат части от немското Луфтвафе, готвещи се за нападение над Гърция и Югославия. Това е причината за българския авиационен парк да се въведе немската жълта маркировка за по-бързо разпознаване. На всички “Чайки” в жълто се оцветяват кожухът на двигателя, кормилата за посока и височина. Зад кабината на стрелеца се поставя широк 10 cm, а по някога и повече жълт пръстен. Краищата на крилете отгоре и отдолу също се боядисват в жълто. Това води до промяна на големината на бойния знак, който е преместен към тялото и размерите му са увеличени.
На участващите в есенните маневри през 1942 г. “Чайки” е поставено допълнително опознаване. Широк пръстен от лесно измиваща се бяла боя покрива бойния знак на тялото. Пръстен е поставен и на крилете, без да покрива бойния знак. В периода на експлоатация “Чайките” често са ремонтирани, при което някои машини са пребоядисани в характерния за нашата бойна техника зелен цвят. Полските знаци, червеният шлейф, а понякога и пълната жълта маркировка не са възстановявани.
...
Текст и илюстрации Венцислав ЧАКОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 30 Май 2007, 13:23    Заглавие:  

Германски танков екипаж 1941-1942 г. в мащаб 1:35

Фирма производител: ICM
Мащаб: 1/35
Брой детайли: 29
Технология: полистирол, лят под налягане


За пореден път съм много впечатлен от продукт в мащаб 1/35 на украинската фирма ICM със седалище Киев. Това са отново фигури, отново на германски войници през Втората световна война. Не, че почти всички други фирми производителки на фигури в мащаб 1/35 не са си напълнили каталозите с всевъзможни “фрицове”, но това според мен си струва.

Click to see if image is larger

Да се върнем малко назад във времето. В началото на 2000 година от фирмата ICM обещаха три комплекта с фигури на германски танкисти. Съответно това са: екипаж от началния период на войната 39-40 г., от средния период 41-42 г. и от периода 43-45 г. Първите два комплекта вече ги има на пазара. И двата са ми попадали в ръчичките. Даже съм намерил местата на някоя и друга фигура по моите малки танкове. С третия комплект все още не съм запознат.
Сега да бъда по-конкретен, в този материал става дума за “Германски танков екипаж 1941-1942 г.” Първото което може да се види е рисунката на кутията. Сюжетът е “Снимка за спомен пред трофеен руски танк”, или по-точно трима танкисти подредени за снимка пред БТ-7, четвъртия с фотоапарат срещу тях застанал до Panzer II Ausf. D.
Идеята не е лоша си казах, само че за мен няма нужда от трофеен руски танк. Така набързо в главата ми се подреди диорама със същите фигури пред древни руини в Гърция през пролетта на 1941 година. Напоследък явно все по-често ми се ще да правя диорами със спокойни, почиващи, наслаждаващи се на обстановката малки участници. Може би и за това този комплект ми допадна.
А сега съвсем конкретно. Комплекта съдържа 29 детайла за сглобяването на 4 фигури на германски танкисти. Всичките четири танкиста са отлети безупречно. Не може да се говори за абсолютно никакви дефекти по отливката. Процеса на сглобяване е съвсем елементарен. Всъщност единственото място, където се налага да се ползва малко кит е при фиксирането на ръцете към торсовете на всички фигури. На две от фигурите са дадени по отделно кепе с козирка и глава. На втората двойка, обаче, пилотката и фуражката са отлети заедно с главите. За щастие този път няма груби отклонения в достоверността при подобно опростяване. Тук е момента да вмъкна една забележка. Кепето с козирка за танковите части, както и за всички родове войски във Вермахта, е въведено с заповед едва от 11 юни 1943 г. Това ще рече че се разпространява масово към края на 1943 г. и въобще не е използвано през 1942 г., да не говорим пък за 1941 г.

Click to see if image is larger

Твърде слабо е въоръжението на танкистите – два пистолета в кобури с неустановен образец за 4 души и ... един фотоапарат система Leica.
Единия от “героите” старателно се подготвя за снимката, като си оправя кожените ръкавици. Предполагам, че в желанието си да покажат всичко до най-последната подробност по ръкавиците, специалистите в ICM са попрекалили и са допуснали досадна грешка. Или с други думи, ръкавиците се виждат целите, а не влизат в ръкавите както би било на практика. От това и се променя общата дължина и изпънати пръстите на тези ръце спокойно могат да достигнат колената на фигурата. Останалите трима нямат проблеми с пропорциите. Униформите на всички фигури са старателно изработени с всички копчета, шевове, джобове и дори награди – четири железни кръста и щурмови знак. Лицето на всяка една фигура е напълно човешко и със собствено изражение.
Като цяло комплекта е много добър. Благодарение на “малката” грешка с кепетата, фигурите могат да се използват и на танкове от по-късния етап на войната, например “Тигър” или “Пантера”. Ако сменим например цвета на униформата от черен на сив, ще получим екипаж на щурмово оръдие. Това си е направо универсална употреба.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 31 Май 2007, 15:04    Заглавие: Споделен опит  

ГЕРМАНСКА ЩУРМОВА ГРУПА 1942-1945 г.

в мащаб 1:35
Фирма
производител: ICM
Фирмен код: 35311
Мащаб: 1/35
Брой
детайли: 54
Технология: полистирол, лят под
налягане


Click to see if image is larger

Ако има фирма производителка на комплекти за сглобяване на фигурки в мащаб 1:35, която наистина да е образец за подражание това е Dragon. В последните години и други фирми си взеха поука и добре работят по въпроса. В конкретния случай става въпрос за украинската фирма ICM със седалище Киев.
След серия комплекти съветска артилерия с разчет (каталожни номера 35072 и 35131) и немци на Курск, 1943 – 3 SS дивизия “Totenkopf” (виж “Клуб модел” брой 10/2001, стр. 22-23), се появиха още няколко подобни. Може би най-модерни, в крак с времето са моджахидините (каталожен номер 35221) от серията “Локалните конфликти на 20-ти век”, тъкмо за американската война с тероризма, но не за тях ми е думата.
Останах впечатлен от 4 фигури на германски пехотинци събрани в комплект с каталожен номер 35311 и име German assault infantry (1942-1945). Когато ги видях те просто идеално запълниха едно празно място в диорама, която от години ми се върти в главата. Моята моделна фантазия набързо ги превърна във чудесни военнопленници от 7-ма SS доброволческа планинска дивизия “Prinz Eugen”, чакащи своята по-нататъшна съдба. Това за сега си е само в моята глава и докато не стане реално там и ще си седи.

Click to see if image is larger

Да се върнем към основната идея за фигурите. Комплекта съдържа 54 детайла за сглобяване на 4 фигури с въоръжение и снаряжение. По отделно разгледани фигурите са – подофицер с картечен пистолет МР 40, автоматчик с МР 40, картечар с МG 42 и войник с карабина “Маузер” 98к. Това са чудесни “фрицове” в много естествени, дори приятно раздвижени пози, които добре се виждат на снимките. Фигурите показани на снимките са изработени от специалиста в тази област на моделизма Николай Колев, за предоставянето на които искрено му благодаря.
Още на рисунката на кутията човек може да види основното предназначениена немската четворка, в една стандартна диорама без допълнителна преработка – да се возят качени на танк “Пантера”. Всъщност със същия успех може да е друг немски танк от времето на Втората световна война, стига да се събират върху него.
Всяка една фигура е съставена от отделни елементи глава, торс, лява и дясна ръка, ляв и десен крак, което води до много високо качество на детайлировката, включително с най-малки гънки по панталоните и цинтовете на ботушите. Да не говорим за лицата, които на всяка фигура са със собствено изражение, пък и при старание в боядисването може да се докара настроение и възраст.
За снаряжението не е необходимо да се отделя голямо внимание то е добре изработено, но е стандартно и включва кутия за противогаз, манерка за вода, канче за храна, сухарна торба и паласки за всеки според въоръжението.

Click to see if image is larger

Униформата при отделните фигури е различно комбинирана. За подофицера и седналия автоматчик тя е сива немски образец и не е сложна за оцветяване. Играчка е да се рисуват пагоните, петлиците, имперския орел и кокардата върху кепето, но при повече старание и достатъчно допълнителна литература за гледане и това не е проблем.
Останалите две фигури, седнала и коленичела, са малко по-сложни за боядисване поради 2 причини, които взаимно се допълват. Първата е че са облечени в петнисти камуфлажни блузи тип анорак, а втората е сложните пози на стоене затрудняващи нанасянето на петната, така че да не се развали цвета на панталоните или презрамените колани. При петната, един вариант е предложен на кутията, но разбира се има големи възможности за вариации на камуфлиране, стига да има от къде да гледате.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 05 Юни 2007, 12:35    Заглавие:  

Бойна готовност за … чай в четири

Click to see if image is larger

Ето една възможност, дадена ми от “Клуб МОДЕЛ”, да се убедя в правотата на твърдението, че споделеното удоволствие е повече удоволствие.
Точно преди година ми подариха дълго лелеяния от мен сет на Tamiya – British Infantry on Patrol. Без заобиколки пристъпвам към същината, за да изпитам по-скоро насладата, с която съчлених британците и ги обкичих с атрибути…

Click to see if image is larger

Ако сте правили продукт на Tamiya от последните 5-6 години, то не може да не сте останали приятно изненадани от качеството на заготовките. Всичко е отлято така, че почти не ви се налага да почиствате или дообработвате детайлите, преди да ги лепите или боядисвате. С което май и се изчерпват коментарите по изработката на фигурите – всичко е толкова лесно, че ако “дизайнът” на Томитата не беше перфектен и увличащ, на човек би му доскучало да направи цели пет. Еднообразните униформи и пози ни най-малко не дразнят – поне у мен предизвикаха неистов пристъп на работохолизъм и ги “изцъках” до най-малката подробност, например затъмняване на гънките на дрехите и вдлъбнатините на шевовете на джобовете и по аксесоарите… Е, на фигура отделих по около 5 часа, но пък колко глупости би могъл да натвори човек за малко повече от денонощие… Като се замисля, бих могъл да си поиграя и повечко с лицата, правейки им например косми в ноздрите или текстурата на дървените части на оръжията и на дръжките на лопатите и кирките, закачени на раниците им и привнасящи у групата леко абсурден привкус.
Може би най-очарователният детайл в целия този моделистки пир е канчето за чай и вода, висящо също на раниците, което изисква задължително боядисване с два пласта боя за имитиране на излющване на горния бял цвят до метал. Ако имате нерви, можете да го направите и кухо, издълбавайки излишния полистирол от вътрешността му.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger

Но да се върнем към самите фигури – не знам за какъв патрул става въпрос (от Tamiya препоръчват да ги консумираме с Cromwelll Mk.IV под № 35221 – пожелавам го на всеки, особено на себе си!), но тези люде със сигурност не патрулират по фронтовата линия, а се шляят някъде в тила. Повечето са почти усмихнати – онези любими ми английски усмивки, като че причинени от поредния виц за сър Джон, съчетаващи в себе си ирония, учудване, лично достойнство, черен хумор, интелектуално превъзходство и половин идея цинизъм… Дори да не знаеш нищо за английските униформи от войната (Втората световна) и да свързваш емблематичните легени по главите на войниците само с Дон Кихот и шлема на Мамбрино, само един поглед към лицата е достатъчен, за да не остане у вас и грам съмнение, че последните принадлежат на поданици на кралицата.

Click to see if image is larger

Подберете добре цветовете за униформите – на самата кутия са указани естествено само багри по скалата на Tamiya, но вещият в занаята моделист знае, че матовите тамийски бои са всъщност почти сатенени и не са подходящи за дрехи. Та вместо XF52 (Flat Garth) на Tamiya, ползвайте за дрехите Humbrol 29 или Revell 87 (Dark Garth), а защо не и № 66 на същите фирми (Matt Olive Drab). За колани, презрамки, паласки, раници и др. вместо XF49 на Tamiya (Khaki) – Humbrol 72 (Khaki Drill). Малко по-жълтеникав или оранжев оттенък в последния цвят не би трябвало да ви притеснява. С всичко останало по оцветяването се справете сами като момчета с въображение.
Случвало ли ви се е определена фигурка да ви падне и да се счупи най-деликатната част на оръжието й – дулото. За да избегнете подобни фалове, или залепете фигурата на поставка, или не лепете оръжието към ръцете й – при всяко падане то ще се измества и ще избягва неумолимия закон при падане моделите да се набучват на най-крехките си части. В случая с патрулиращите британци спокойно залепете оръжията по дланите им и задължително си измислете някакви поставки (по възможност еднакви), освен ако не смятате да монтирате фигурите върху диорама.
Ще ви останат и малко допълнителни аксесоари – не претоварвайте петимата с версиите и на шестия. По-добре посъберете оттук-оттам подходящи части, обработете ги до британски профил и си спретнете бутикова фигура, каквато няма да има никой друг…
И не на последно място – като се има предвид колко малко са фирмите, произвеждащи английски войници от Втората световна, дължим специални поздрави на Tamiya за това, че полагат немалко грижи за колекциите на почитателите на британските униформи и техника от тази епоха. Само си спомнете цикъла английска техника за Северноафриканския фронт, за който смятам тепърва да напиша хвалебствия и критики – остават ми още три машини и един комплект пехотинци от Осма армия и ще завърша една от най-любимите части от колекцията ми…

Отлежал модел като отлежало вино – въпрос на правилен избор

На дългогодишните моделисти е добре познато оргазмичното чувство да се сдобиеш с нещо старо и качествено на Tamiya – на начеващите пожелавам да станат дългогодишни с по-чести оргазми над мечтани и придобити модели. Каквото се случи с мен неотдавна…
Не може да не е привличал вниманието ви един попретрупан на пръв поглед комплект фигури в старите каталози на Tamiya с тромавото име German Observation Group и кат. № 35073. Сега ще ви подразня, хвалейки го.
Фигурите са 8 на брой – офицер, радист, двама планшетисти и четирима наблюдатели (разбирайте надничащи в бинокли войници).
1. Офицер – дълъг черен шлифер, придаващ му демонична елегантност, и небезизвестната фуражка стил “Том от Финландия”. Ако добре улучите боята на кожата на шлифера и направите ръцете му с черни или тъмнокафяви ръкавици, ще го докарате направо сексапилен. Леко е наведен напред и гледа през клонящ към телескоп далекоглед, монтиран върху трипод. За да не разкрачите последния не според височината на офицера, към комплекта съвсем без пари получавате ограничител за краката на трипода.
2. Радист – клекнал над семпла радиостанция, която замених с далеч по-атрактивна, взета от ремаркенцето на Kettenkraftrad-а на Tamiya (№ 35029) и оцветена по образец в каталог на Verlinden. Фигурата е с пилотка – за разнообразяване и олекотяване на групата. Тъй като пилотката е отлята заедно с главата (съвсем по войнишки!), а главата – заедно с торса (както си му е редът!), бъдете максимално прецизни при оцветяването. Ако сте имали неблагоразумието да си купите широко разпространения през последната половин година у нас комплект German Artillery на Italeri (под № 301) и много държите да си имате коленичил радист, просто изхвърлете италерския и си оставете тамийския. Аз сторих тъй…

Click to see if image is larger

3. При направата на планшетистите са нужни доработки – към комплекта липсват планшети с карти. Можете да си ги направите от какво ли не – пластмасови пластинки, излишни детайлчета от направени вече модели, дори по-твърд и тънък картон… Не ползвайте само кофичка за кисело мляко – прекалено изкривена е, но пък ставала за направата на любим самолет (е, въпрос на вкус…). Предварително преценете в какво положение идват ръцете на фигурите, за да съобразите големината на планшетите. Знаете, че няма нищо по-досадно от това, да коригираш положението на вече залепени и боядисани ръце – получава се един прекалено натрапчив и компрометиращ добрия моделист шев, така че напасвайте крайниците на фигурите предварително “на сухо” (всъщност съвсем на сухо не се получава – за тази цел ползвам пластелин, който се оказва задължителен за обичащите да експериментират в областта на конверсиите фигуристи).
4. Двама от наблюдателите – клекнал и прав с бинокли, се дублират в други два комплекта на Tamiya – съответно 37 mm противотанково оръдие (№ 35035) и German Machinegun Troops (Infantry) (№ 35038). Ако вече ги имате и не желаете еднакви фигури, или ги подарете някому, или си спретнете конверсии. Клекналият може по-лесно да бъде променен с нов торс и глава например. При правия обаче можете да подмените само ръцете, тъй като всичко останало е отлято заедно. Не че не може да се смени главата, но процедурата е сложна и рискувате да засегнете яката, режейки оригиналната му глава. Подменяйки ръцете, също внимавайте, тъй като фигурата е много прегърбена съобразно първоначалното й положение и не позволява много волни интерпретации.
Останалите двама са най-раздвижените и оригинални фигури в комплекта – единият е наведен и гледащ през бусола на тринога, а другият изисква да бъде подпрян върху камък, сандък, в машина или според случая, тъй като се е облакътил на вдигнат и явно стъпил върху нещо високо крак.
Като цяло фигурите не са особено детайлизирани, но живите им пози им придават добре познатото и пристрастяващо към продуктите на Tamiya очарование.
...
Николай КОЛЕВ
Снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 15:03    Заглавие:  

ФРИЦОВЕТЕ ПРИ КУРСК СПОРЕД ICM

Click to see if image is larger

В една своя естетическа студия немският мислител Валтер Бенямин твърди, че в навечерието на Втората световна война немците естетизират политиката и войната, а руснаците военизират изкуството. Когато решиш да завладееш света, редно е да го направиш по най-бляскавия начин, доколкото изобщо е редно да го правиш. За целта поканваш за дизайнер на униформите на войската си не кого да е, а най-добрия - Хуго Бос. За да туширам предварително всякакви погрешни изводи относно възгледите си, веднага заявявам, че възхитата ми от немските униформи от ВСВ има само и единствено естетически характер. И за да се убедите в правотата ми - ако до подобен извод не сте стигнали вече сами - вижте комплекта на украино-английската фирма ICM с номер 35151 в щаба 1/35, съдържащ 8 фигури на войници от 3-та SS Panyergrenadier Division Totenkopf.

Click to see if image is larger

Първото впечатление от фигурите нарисувани на кутията или вече направени, е именно елегантността, която излъчват. Е, някой би обяснил финеса на фигурите с четирите години война зад гърба на изобразените войници (става дума за участъци в сраженията при Курск - 43 г.), което не е лишено от логика, но пък една ватенка би “отромавила” и най-безупречния манекен. За да се справите колкото се може по-добре с изработката на войниците, добре е да имате под ръка някое и друго помагало за немската инсигния от съответния период на войната. Пригответе си и спирт за обезмасляване на детайлите - през десетгодишната си авантюра в моделизма не съм попадал на по-мазни заготовки за модели от тези - на ICM. Не забравяйте и автомобилния кит (всъщност вече можете да си купите и моделистки - на Нumbrol, самовтвърдяващ се на въздух и съвсем не толкова вонящ като автомобилния) - като се почне от каските, които точно на “зенита” си имат всмукнатини, все едно че са били използвани за мишени в някой руски тренировъчен тир за снайперисти, мине се през някоя и друга ръка, крак, гръб, и се стигне до манерки, канчета и прочее аксесоари - дупките за запълване са точно като след края на операция “Цитадела”. Слава Богу - всичко е поправимо, а и вашият късмет по отношение на качеството на закупения от вас комплект може да е далеч по-добър от моя. Може би най-неприятното, което ви очаква при работа въобще с ICM, са множество малки, но дразнещи резки по пластмасата на фигурите, сякаш някой умишлено ги е драл с игла или друго острие. Боята определено не може да ги запълни, а с кит ефектът би бил потресаващ. Опитайте със скалпел да поизстържете пластмасата около притесняващите резки - просто с част от милиметъра, за да се изравни обработваната повърхност, като внимавате да не повредите ремъците, презрамките, значките и всички други релефи по телата.
Да преминем към оцветяването на фигурите - от ICM към всеки комплект прилагат подробна таблица за необходимите цветове с номерацията им според Нumbrol и Testor. Смущава цветът на куртката на офицера – Matt Aircraft Blue (Н 65), подходящ по-скоро за дреха на английска гувернантка, нежели за есесовски офицер. Иначе детайлите са отлети толкова прецизно, че можете да оцветите дори шевовете на дрехите с по-тъмна от посочената за последните боя. Оръжията само дето не стрелят, аксесоарите по гърбовете на фигурите респектират с подробността си, а по лопатките направо можеш да се загубиш. Ако вече сте открили идеалната материя за изработване на ремъци, задължително сложете такива на оръжията, за да избегнете внушението за неестественост (или свръхестественост) при придържане на картечница или пушка към тялото...

Click to see if image is larger

Един съвет при направата на главата на офицера - отлята е заедно с фуражката, което малко затруднява оцветяването й, но пък спестява капка лепило. Започнете оцветяването отгоре надолу, т. е. от “цилиндъра” към козирката. Първо боядисвате цилиндъра в сивозелено или в избрания от вас цвят, поставяте му белия кант и оцветявате фронтално разположения орел. Направете червената лента над околожката, самата околожка боядисайте с черна матова боя, а със сребърна “изцъкайте” мъртвешката глава. Отново със сребро боядисайте лентата, отделяща околожката от козирката, за която ви е нужна черна гланцова боичка, и всичко е наред. Звучи елементарно, нали...
Отношението ми към тези фигури е много противоречиво. От една страна, изключително фини и подробни, от друга позите им са твърде сходни една на друга и са тъй монотонни, че двама мои познати си купиха един комплект и си го разделиха със затворени очи (е, този, който взе офицера, явно е гледал с едното...). У всеки член на групата има по нещо “манекенско” в най-кукленския смисъл на думата. С други думи, малко са вдървени и неестествени. Лицата са с изкуствено и тъповато изражение - дипломираният моделист Филипов намери (за кой ли пореден път!) най-точната им характеристика току пред НДК: “пластмасови”! Хвала му! Едната глава е потресаващо голяма. Ако беше бича, щеше да се получи преродил се в средата та ХХ век Минотавър, но не съм чувал в битката при Курск да са участвали подобни, въпреки опитите на германците да създадат идеалния войник. Просто я изхвърлете или подарете на някой, който все още работи в отмиращия мащаб 1/32... И на нейно място сложете глава от същия ранг.
Каските също са несъразмерни, което не дразни, ако волно се полюшват по коланите на войниците. Но ако решите да направите някой с каска на главата, първо трябва добре да орежете самата глава, за да се вмъкне вътре, и второ - ще подчертаете несъразмерността им. И добре, че Tamiya дават лепенки с емблеми за каски, от които винаги остава сериозен резерв, та да бъдат и панцергренадирите ви доразкрасени.
Можете спокойно да не спазвате стриктно инструкцията и да промените тук-там по нещо - например прекалено еднаквите пози, начина, по който се държат оръжията. Единият от войниците носи на рамо лопата с окачена на нея мина. Лопатата е направена толкова фино, че дръжката й би се счупила при първото по-навнимателно пипване на фигурата. Така че спокойно сложете на рамото на войника пушка или картечница, а лопатата никога не е излишна в някой инженерен или артилерийски комплект.
И тези фигури се нуждаят от поставки. С оглед на това, че всички са с чинно прибрани крака, ще ви е нужна много малко материя - каквато и да ползвате - правя последната уговорка с ясното съзнание, че качествената поставка си е рядкост.
Из ръцете на офицера може да сложите карта или вестник. Аз ползвам готови на Dragon и Tamiya, но предполагам, че в Internet има автентични (и цветни!), които бихте могли да умалите и изпринтите за пълна достоверност.
...
Текст Николай КОЛЕВ
Снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 11 Юни 2007, 10:20    Заглавие:  

Италианци, италианци...

Click to see if image is larger

Ако вече сте прочели статията за италианските машини на "Звезда", вероятно сте си задали резонния въпрос с какви фигури бихте могли да ги гарнирате... Е, положението не е чак толкова трагично - поне от Italeri са се сетили да направят някой и друг италиански войник в мащаб 1/35. От 98-а година в обръщение са два комплекта - щурмова група Bersaglieri и парашутисти, дивизия Folgore. И двата са с по шест фигури. Предполагам, че някъде съществуват или са съществували и други италиански фигурки в съответния мащаб, но дебрите на световния моделизъм са тъй неизброими, че по отношение на тях повече от всякога актуално звучат думите на Гьоте: "О, естество голямо, къде да те докосна!"

Click to see if image is larger

Ако направите танка М13/40 за африканската кампания, то берсалиерите ще ви свършат идеална работа. И шестимата са в типичната за пустинята униформа, използвана още в средата на 30-те в Киренайка. Къси панталони и ръкави на горните дрехи, тропически шлемове и предпазващи от пясъка очила - от вас зависи да не пропуснете да изрисувате откритите части от телата им със задължителния слънчев загар - прибавяйки към традиционния Flеsh червено, оранжево и кафяво, в пропорции, съобразени с това дали момците са прясно зачервени от слънцето или след продължително отлежаване в пустинята са пречупили пурпура в кафяво. А ако лицето Трифонов обясни какво разбира под "гадже с бронзов тен", можете и да ги бронзирате.

Click to see if image is larger

Позите на берсалиерите са малко дървени, като изключим командира и картечаря, но като се има предвид чие производство са, както и екстравагантните им униформи, фигурите са почти похвални. Правят се без проблем, оръжията и останалите аксесоари към войниците са перфектно изпълнени - област, в която Italeri винаги са били на ниво. Сравнете например немско канче за храна на Tamiya от по-старите им сетове (70-те или 80-те години) и същото на Italeri и ще разберете как се е чувствало грозното патенце, преди да се превърне в лебед. По яките на униформите има отличителни знаци, които не се доверявайте изцяло на рисунката на кутията. Потърсете допълнително информация, особено по отношение на емблемите на каските и тропическите шлемове. Върху последните се поставят фино отлети кокарди, които вие също така фино трябва да оцветите - три концентрични кръга с цветовете на италианското знаме с кръстосани пред тях златни оръжия. Като се има предвид, че размерите на въпросните кокарди са по-малки от тези на малко зърно леща, то при оцветяването им се заредете с часовникарско търпение... Може да се позамислите и над изпълнението на черните петльови пера, с които берсалиерите са украсявали каските и шлемовете си - това, което ни е предложено към комплекта, прилича по-скоро на стъпкана от крави трева и дори на нещо друго, което кравата прави, но не и на опашка на петел... С малка и остра ножичка, качествено фолио и сигурна ръка можете да постигнете много по-добри резултати - дори при полъх на вятъра, достатъчно лек, за да не събори цялата фигурка, перата на капата нежно могат да се полюляват, придавайки на този отдолу допълнителна живост.
Може би най-любопитната фигурка сред берсалиерите е арабинът-наемник с феса. Задължително залепете пискюла му не само към феса, но и към рамото или врата му, тъй като лесно може да се отчупи и загуби, а все пак е един от вицовете в групата. Самата фигура позволява много по-голяма живост и пищност, особено ако не й бяха сбъркали и пропорциите, но явно я е проектирал расист, който ме е лишил от възможността да прибавя още един бисер в колекцията си.
И ако берсалиерите при добро оцветяване придобиват почти красив вид, то парашутистите - с риск да ме дадат под съд за обида - са "ГОЛА ВОДА". Отново прекрасни аксесоари, но за съжаление накичени върху примати. През цялото време, докато ги работех, и най-вече когато видях цялата банда в завършен вид, не ме напусна усещането, че някой с извратено чувство за хумор и опериран от усет за реализъм е облякъл стадо маймуни, сложил е в ръцете им хубави играчки и ги е пуснал на воля...
Командирът би бил прекрасен, ако все пак имаше глава на homo sapiens, но пък явно последният гаф се тушира от свръхестествените магнетични способности на същия да държи пушка, залепена на дланта му, без да свива около нея пръстите си. Що се касае до главите на останалите - положението е както при командира, съвсем в духа на военните порядки.
Чувал съм за огромни статуи на ездачи с коне, при които точката на равновесие е тъй гениално улучена, че стоят само на два крака. Не по-малка гениалност се иска при четири допирни със земята точки една фигура винаги да пада, какъвто е случаят с радиста, стъпил на земята с едно цяло стъпало, коляно и пръсти на другия си крак и допълнително подпрял се на оръжието си.
...
Николай КОЛЕВ
Снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 11 Юни 2007, 14:47    Заглавие:  

Малък нощен казачок за дванадесет щурмоваци и панцерфауста

Click to see if image is larger

Сигурно сте се запитвали какво се крие зад това маниерно и нищо не значещо заглавие - е, няма да ви държа в напрежение и ще пристъпя направо към проблема: за какви дванадесет щурмоваци става въпрос? Думата ми е за т. нар. "Советская штурмовая группа" на фирмата "Звезда" в мащаб 1/35 и с номер 3509. И тъй като комплектът е от шест фигури, явно ще става въпрос за два такива. Първият - какъвто ни го препоръчва фирмата-производител, а вторият - според въображението на "нямащите си друга работа". Някъде там ще се появи и панцерфаустът от заглавието и нещата постепенно ще се изяснят.

Click to see if image is larger

Пригответе се да изчетете куп хвалби и за да не стане прекалено сладникаво, ще започна с критиките. Първо - дланите на някои от фигурите са малко по-големи от допустимото. Бихме могли, разбира се, ако решим да се изживяваме като адвокати на "Звезда" на всяка цена, да приемем, че в щурмовите групи обикновено се взимат работливи мужици и колхозници, а не изнежени и съмнителни интелигенти. Второ - огнеметът се напасва доста трудно и неестествено в ръцете на огнеметчика, освен това му липсва маркуч, с който да се прикрепи към цистерната на гърба на фигурата. Към комплекта е приложена тънка пластмасова пръчица, която да бъде огъната и използвана за целта, но поне аз предпочитам да избягвам подобни домашни задачи, свързани с нагряване, киснене в топла вода и огъване на детайли. Трето - лентата на картечницата СГ обр. 43 г. също трябва да бъде гъната от моделиста. За друго май не се сещам, затова и преминавам към адмирациите.

Click to see if image is larger

Отново любимият ни стил на "Звезда" - де да го бяха използвали и при направата на немците си... Всеки щурмовак има собствена, т. е. строго индивидуална физиономия, невъзможно е да бъде объркана националната му принадлежност. Позите са идеални за диорама с разрушени сгради, аксесоарите са изпипани до най-малката подробност, оръжията са разнообразни - едва ли ще видя в друг комплект добрия стар "Судаев", с който е въоръжен един от бойците. Картечницата СГ обр. 43 е много детайлизирана - дотолкова, че почти не може да се направи според инструкцията. Ако повечко си поиграете, можете и да постигнете явно предвиденото от производителя въртене на картечницата около оста си. Жалко само, че картечарят не може да държи ръкохватките на оръжието си и някак нелепо клечи зад СГ-то, стиснал юмруци и свъсил вежди, мислейки си лоши неща за врага. Ако палците му бяха не над, а между пръстите, щеше да е друго.

Click to see if image is larger

Особено ефектни са четирите фигури със стоманени защитни нагръдници СН-42. При добро имитиране на метална повърхност бихте могли да постигнете неочаквано добър ефект. Лично аз обработвам онези детайли, които трябва да "играят" метални по следния начин: първо ги оцветявам с Х-11 (Сhrome Silver) на Tamiya, а когато изсъхнат колкото се може по-добре (т. е. по-дълго), ги боядисвам отново с т. нар. Gun Metal - използвам боичка на Humbrol, но не се сещам за номера й. След 5-6 мин, още преди втората боя да е изсъхнала напълно, съвсем леко остъргвам до долната боя онези части от детайла, които обикновено се излющват. Същото може да се постигне и ако Gun Metal-ът е напълно изсъхнал, но тогава има опасност да се излющи на по-големи "люспи", което трудно може да се контролира и ефектът става малко пресилен. С описаната технология постигнах не лоша имитация на метал както при нагръдниците, така и при цевите и другите метални части на оръжията.
Като всеки камуфлаж на униформа и този е в състояние да поизнерви иначе тренирания и уравновесен моделист. Тук става въпрос за еднообразни амебовидни петна в тъмнозелен до черен или в тъмнокафяв (с леко червеникав оттенък) цвят, който определено не мога да ви посъветвам как да добиете. По-добре се сдобийте с бр. 4/99 г. на сп. "М-хобби", прочетете статията "Специалисты" (стр. 8-13) и се отдайте на алхимическа вакханалия над стъклениците с бои и разредители...
Дотук с това, което може да постигне всеки, следващ инструкцията върху кутията на щурмоваците.
Вече сте видели снимките на зимно пременените фигури и сте се запитали дали това не е нещо ново - да, ново е, но е и единствено, поне доколкото си го измислих сам, интерпретирайки познатия на всички комплект на "Звезда" с номер 3509. Можем да номерираме новите 3509 а. Всъщност онова, което съм прибавил допълнително, са немският снайпер и панцерфаустът. Не съм ползвал дори ръце от други фигури - нещо, което лесно променя и позата, и заниманието на една фигура. Налагаше се да работя само с части от този комплект, тъй като нямаше откъде да взема ръце (и други органи), облечени в подобни широки и с толкова изразителни гънки дрехи. Поради бедния материал някъде се получаваха недотам убедителни пози, неестествени жестове, неясни действия. Добре, че беше картечницата, позволяваща да бъде сглобена не само в бойно, но и в транспортно положение, което оправда опънатите надолу и назад ръце на едната от изправените фигури, вменявайки й функцията на транспортьор. Огнепръскачката пък най-нахално изправих - краката са на лежащата фигура с бинокъла от стандартния вариант. Погледнати отблизо, крачолите стоят неестествено сплескани и изгладени, което би могло поне малко да се поправи, ако се поработи със скалпел или резец, но явно не ми е било ден за допълнително дялкане. И без това доста си поиграх при правенето на фигурата с панцерфауста - краката й са от другата легнала, по-скоро лазеща фигура със сандъка. Промених ъгъла, под който ги залепих, и можете да се досетите колко ненужна пластмаса трябваше да бъде изрязана, за да не стърчи по него като израстъци на човека-слон, след което се наложи дълго и нежно да изглаждам и заоблям окастрените участъци, за да си има и този щурмовак добре тапицирано и подплатено д..., защото на тези момчета "д... да им е яко!". За да поместя автомата в ръката му, се наложи последният да бъде резнат по средата, поскъсен и залепен от двете страни на вече споменатия трогателен юмрук на картечаря от No 3509. И за да не бъде оставен еднорък, бях принуден да му залепя последната останала ръка, въпреки неестествената поза - и точно тогава на помощ ми се притече (и то за кой ли път!) авторитетът в моделизма г-н К. Матев с горецитираната статия от "М-хобби" и с малките си свредла, с които пробихме в ръката на фигурата дупка, достатъчно голяма за един панцерфауст, които, както се оказа, са били голям хит сред този вид части. По същата логика въоръжих и снайпериста с немско оръжие, като се наложи да режа китката на лявата му ръка, за да променя ъгъла, под който да хване оръжието.
Боядисването беше просто и лесно - последното, за което имах грижа, беше чистотата на белия цвят, дори се наложи допълнително да поомажа крачолите, колената, лактите и други уязвими откъм хигиена места по дрехите.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 12 Юни 2007, 14:17    Заглавие:  

Немски танков екипаж 1944 –1945 г. в мащаб 1:35

Click to see if image is larger
Фигури от HORCH KFZ.15

Някои моделисти правят модели на техника заради самата нея и тяхната колекция прилича на един миниатюрен, запустял автопарк. Други пък “прекаляват” с използването на фигури и работите им придобиват изкуствена динамика. За мен фигурите са като “екзотична подправка” към всеки автомобил или танк, за да може основата да получи пикантен вкус. Разбира се, всяка фигурка трябва да е старателно изработена и боядисана, за да има ефект. От голямо значение е и качеството на комплекта, който ще се използва. Некачествени, с ниска достоверност китове не са толкова много в наши дни, но тук всеки има право на лично мнение.
Според мен идеалните немски танкови екипажи се произвеждат от фирмата Dragon. За подобен извод имам предвид само китове от пластмаса с достъпна за нашите тънки джобове цена и изключвам скъпите смолни “удоволствия”. В следващите редове става дума за единствения комплект танкисти от времето на Втората световна война на фирмата от Хонконг, който се продаваше масово преди няколко години на нашия пазар. Моделът е от серията 1: 35 `39 -`45, с каталожен номер 6014 и собствено име German tank crew, 1944 –45.
Комплектът съдържа 53 детайла, от които 46 жълта пластмаса и 7 ецвани (ларингофони и слушалки). Всички пластмасови детайли са разположени на една рамка. Качеството на отливката е много високо. Същото може да се каже и за точността на пропорциите, снаряжението и униформите. Лицето на всяка една от фигурките е с индивидуално изражение, което при старание на моделиста почти се съживява.

Click to see if image is larger
Лейтенант и фелдфебел в кожени якета

От частите се сглобяват 4 цели и една фигура на половина (липсва тялото от кръста надолу). Тук е моментът да се възмутя от поставянето на половини фигури в комплектите, винаги съм си мислил, че аз трябва да преценя дали да поставя цяла фигура или да резна, докъдето искам, а не някакъв служител в фирмата производител да определя това. В този конкретен случай се наложи с подръчни средства да си отлея два крака (детайли Е 6 и С 6) и да ги залепя на “осакатената” фигура. При сглобяването няма никакви проблеми с пасването на отделните детайли. Всичко останало е въпрос на сръчност на моделиста, особено при боядисването. На кутията цветовете и подробностите по униформите са добре показани, но не е зле човек да има и допълнителен запас от литература по темата, което е само плюс.
Позволявам си да включа една моя компилация на смолни части (тяло и крака) на неизвестна за мен полска фирма, които ми попаднаха случайно, и собствени отливки на детайли от комплекта German tank crew, 1944 –45. Използвал съм: ръце (В 3, Е 4), глава (В 1) и лично оръжие пистолет “Люгер” (детайл 2). Крайният резултат се вижда на снимките. Получава се чудесен фелдфебел или понеже смятам да го ползвам в машина на SS части –обершарфюрер.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 13 Юни 2007, 15:22    Заглавие:  

Немска моторизирана пехота на Източния фронт в мащаб 1:35

Click to see if image is larger
Фигурите в лице

В следващите редове ще “засегна” делата на Дракона от Хонконг. Всъщност в средите на стендовите моделисти тази фирма е известна в оригинал – Dragon. Няма да коментирам славата на китайците като майстори на матрици за модели, а ще карам направо.
Този кит е от серията 1: 35 `39-`45, носи No 6006 и собствено име Cross of iron (Eastern front 1944). Някои моделисти на фигурки казват, че е направен, копирайки много грамотно, героите от едноименния филм. Аз не съм гледал филма “Железен кръст”, но знам едно, фигурките са изработени със завидна достоверност. Човешките пропорции са съвършени, нещо, което не съществува като стандарт в други фирми, ако изключим японците от Tamiya, и то само в моделите от последните си серии.
Комплектът съдържа 56 детайла, от които се сглобяват 4 фигури на немски моторизирани пехотинци с пози, абсолютно точно такива, каквито са нарисувани на кутията. За последното трябва да се отдаде дължимото на художника илюстратор Ronald Volstad. При работа няма какво друго да сбъркате освен точността на цветовете, на боите. В инструкцията са дадени номера на бои по каталозите на Gunze Sangyo hobby colour, Gunze Sangyo mr. colour и Italeri paint. Аз собствено не разполагам с нито един от гореспоменатите каталози и затова ми се наложи да импровизирам.

Click to see if image is larger
Фигурите в гръб

През няколкото кратки години, в които на нашия пазар имаше приличен избор на модели, бои и други материали, успях да се сдобия единствено с каталог на Humbrol. Затова ще си позволя да дам цветовете, с които съм работил по номера на тази английска фирма. Нищо чудно някой “специалист” в следващия брой на списанието да ме обвини в умишлено заразяване на младите моделисти с дълбоко неизлечима форма на невежество. В предварителна своя защита предупреждавам всички начинаещи фигуристи (в смисъл на хора, които изработват мащабни фигурки) – не приемайте по-долу описаните цветове за абсолютно верни, а се подсигурявайте поне с още един или два източника на информация. Може спокойно да се ползват всякакви издания за униформи и снаряжение на Вермахта и дори да не може да прочетете какво пише на съответния език, гледайки само картинките, научавате много.
При работата си върху четирите фигури съм използвал само матови бои, идеални за този мащаб.
Униформите са с основен морски сив цвят 27, а върху него силно разреден, но толкова колкото да остане само в гънките, черно-зелен 91. Каските са с синьосиво 79. Изключение прави фигура № 2 (според инструкцията), на която върху основния цвят 79 има нанесени петна жълта охра 94. Платнените чохли върху каските на няколко фигури са в камуфлажа на парашутистите на Луфтвафе. За по-ясна представа отбелязвам, че същият е изкопиран с едно незначително видоизменение в съвременната наша армия – тогавашният немски вариант съдържа множество прави малки линийки, а в сегашния български вариант тези линийки вече са вълнообразни. Цветовете са: основен каки 72, начупени петна с червенокафяво 160 и тъмнозелено 30, малки линийки черно-зелено 91. За останалата част от “спомагателни” цветове могат да се напишат няколко отделни материала, а и добре са показани в инструкцията. Не трябва да се забравят естествени неща като мръсотия, пот и кръв, в разумни граници те само засилват желания ефект на миниреалност.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 15 Юни 2007, 13:02    Заглавие: Споделен опит  

ФИГУРИТЕ НА ЗВЕЗДА М1:35

Click to see if image is larger

Като че ли венеца на целия цикъл руски войници от Втората световна война са матросите или “Советская морская пехота 1941-43 г.”.
Единственото, за което съжалявах, беше, че не ги направих първи, за да бъда освен всичко и много приятно изненадан от качеството им. Платките са сравнително чисти, без кой знае какви усилия детайлите се подготвят за работа. Но преценете добре кои е по-добре първо да се залепят и кои - да бъдат предварително боядисани. Проблем могат да ви създадат боите - и по-скоро липсата на такива на нашия пазар. Синята почти е задължително да я получите след смесване на различни цветови нюанси, за да постигнете съответната униформа, която пък със сигурност не е в цвета от кутията на комплекта. Така че просто потърсете литература по въпроса, и то не от появяващите се напоследък руски списания с черно-бели фотоси и илюстрации.

Click to see if image is larger

След като решите проблема със синия цвят, най-вероятно ще се сблъскате и с липсата на бял. Не се подлъгвайте от маркировката XF на бялата акрилна боя на Tamiya- ефектът е почти гланцов (дори перлен) и е далеч от истината и добрия вкус. Ако не искате второсветовните ви матроси да лъщят като в микс клуб от края на ХХ в., ползвайте боичка N 147 на Humbrol, като, разбира се, допълнително зацапате белите панталони на тримата матроси като на хора, участващи в битка, каквито явно са, съдейки по позите им.
Оттук нататък ви очаква приятна, но изискваща голяма прецизност работа - усилията си струват. Две от фигурите са по долни раирани фланели, които със сигурност ще ви поизнервят, но в никакъв случай не се отказвайте - това са две от най-екзотичните фигури не само в този комплект. Внимавайте за две неща - райето на ръкавите да съответства на това на торса; нанасяйте сините ленти върху добре засъхнала бяла основа, като синята боя трябва, от една страна, да е достатъчно гъста, за да не прозира отдолу бялата, а, от друга, да е нанесена на достатъчно фин слой, за да не се получи досадният релеф, с който са се сблъсквали почти всички, правили някога камуфлажи чрез нанасяне на цветовете един върху друг. И накрая - залепяйки ръцете към торса, не допускайте зацапването с лепило, защото при нанесените вече райета това би било фатално.
Фуражките са другият инфарктен момент за моделиста перфекционист (казано на наш език - за маниака!). Освен основния син цвят имате черна околожка, червена петолъчка (с гланцова, не с матова боя), два бели канта и ... надпис “Красная армия” и “Черноморский флот” със златни букви върху околожката. При изпълнение на последното предлагам редакцията на списанието да раздава медали от същия материал като гореспоменатите букви, монтиран върху Demad D7.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 25 Юни 2007, 15:06    Заглавие:  

ФИГУРИТЕ НА "ЗВЕЗДА" - С ВЪЗХИТА...

Click to see if image is larger
Екипаж на танк БТ-5

Продължение от бр. 2
Отново фигури в мащаб 1/35, отново Втората световна война, отново руската фирма "Звезда". В предишния брой засегнах немските войници - докато ги правиш, в стремежа си да изглеждат поне нормално, се чувстваш като университетски преподавател, който не желае да пише "слаб" на неподготвен студент, поради което на изпита сам си казва урока. В случая обаче ще играя "циганката, която хвали" - става дума за руските войници от войната - танкисти, казаци, минометен разчет, морска пехота, щурмова група, пехотинци.
Великолепни са! Правени от майстори за ценители, всяка една от тези (общо 30) фигури има строго индивидуална физиономия - някои дори са красиви, но със сигурност много реалистични, без да се прекрачва границата между стила и кича. Освен индивидуалното лице всеки притежава и характерно изражение според това, което прави - може да се види (и почти "чуе") викът на тичащ в атака матрос, на сечащия от коня си казак, на командващия настъпление офицер, напрегнатото лице с присвито око на целещия се картечар или пехотинец, студеното търпение на дебнещия с "Шпагин" или огнемет щурмовак, спокойствието на почиващите танкисти, съсредоточеността на работещия с мерните прибори минометчик. Да не забравяме и това, че лицата са типично руски - тук са мужикът, комсомолецът, леко фанатизираният политрук, Иванушка, монголоидът от по-източните републики, богатирът, т. е. основните типажи, които можем да видим в добрите стари руски филми за войната, които някога дотегнали ни, напоследък направо ни липсват, а американските за Виетнам някак не могат да ги заместят.
След всичко това човек може спокойно да се ориентира в производствената политика на "Звезда" - основно руска техника и войници (е, имаше там три италиански машини с недодялани екипажи), дори американският Скаут и английската 6-паундова гаубица, доколкото са били на въоръжение в Червената армия... Всичко това е съвсем естествено, макар и малко ограничено, но обяснява перфекционизма, с който е подходено към фигурите - та нима някой ще направи историята си през пръсти. Освен ако този някой не е Italieri. Преди няколко месеца правих щурмовата им група Bersaglieri и Folgore - парашутисти... Има от какво да се ядосват в тази война, но пък толкова горчива самоирония и себеокарикатуряване... Предпочитам да гледам фигурите в гръб, абстрахирайки се от недотам сполучливите им пози, защото при всяко поглеждане на лицата им имам чувството, че безвъзвратно погрознявам. Е, както е казал Платон - "Трудни са красивите неща!"...

Click to see if image is larger
Фигурките преработени за танк Т-26

Но явно не и за "Звезда" - особено когато става дума за самоизтъкване. Започвам подред.
Танкистите 1939-42 г. Комплектът съдържа 4 фигури - трима души екипаж (използвам ги за БТ-5 и Т-26 - също на "Звезда") и един командир на танково подразделение. Танкистите се правят лесно, защото са облечени с цели гащеризони, само препасани с колани. Маншетите на ръкавите и крачолите са добре фиксирани, с деликатни копчета, които при прецизна работа изглеждат стилно. Катарамите на коланите и презраменните ремъци са просто шедьоври. Най-трудната и "часовникарска" част от фигурите е главата, към която е отлята яката на униформата (цвят каки), подаваща се под гащеризона, на нея трябва да се нарисуват червени петлици, обкантени с черно и със златни вензели. Докато работите, главите може да ви се сторят прекалено малки - особено тази на командира, но когато се сложат шлемофоните, всичко си идва на мястото. Просто частта от лицето, която се вижда, е много малка.
За шлемофона и за кожената "тужурка" на командира, тип "ЧК" (правеща го може би най-тежката и внушителна фигура в комплекта), трябва добре да се подбере боя - черният гланц на Tamiya е прекалено лъскав за кожа, обикновено се колебая между МАТТ9 и SM302 на Revell.
Командирът, освен че е най-чаровно мастит, е и най-труден за правене: кожената му дреха е буквално разорана от всякакви ремъци, колани, презрамки. Като прибавим сребърните катарами и копчета и златните петлици, получаваме бляскава персона с властно изражение, сочеща повелително напред, внушително разкрачена върху чизмите си, държаща в ръка планшет, около който се върти другата интрига в този сет. Какво да се залепи върху планшета? Аз лично използвах готовата карта на Tamiya, но ако някой желае (и може!), нека я направи сам.
Механикът-водач идеално стои на съответното си място и в БТ-5, и в Т-26, защото люковете им се отварят и са достатъчно големи, за да се вижда фигурата в цялата си красота и за да не съжалява човек, че няколкото часа труд ще бъдат затворени веднъж завинаги в зеленото пластмасово ковчеже и през някаква символична цепчица в него смътно ще се долавя нечие присъствие...
Другите двама танкисти са подпрян на отворен капак на люк и седнал с бинокъл и флагчета в ръцете си.
Тъй като имам доста руска техника, четирите фигури се оказаха болезнено недостатъчни. "Звезда" все още не пуска танкисти от 43-та до 45-а година, колкото и малки да са разликите в униформите им. Една от многото причини да бъда върл почитател на Tamiya е, че към всяка машина има поне една човешка фигурка, която първо те ориентира в мащаба на машината и второ - придава й някаква топлина и живот. А в моя случай четири танкиста трябваше някак да обслужат осем бронемашини: от ИС-2 до Т-20 плюс два камиона ЗИС на украинската фирма FORT. Естествено без шофьори.
Затова си купих втори комплект танкисти на "Звезда" и по някаква случайност се сдобих с танкистите от 70-те години на Dragon. След дълго експериментиране и разменяне на частите, чувствайки се като доктор Франкенщайн над операционна маса, отрупана с човешки чаркове, сътворих неколцина - надявам се сполучливи - фигури на танкисти, каквито (май) имам само аз. На командира от "Звезда", който е с отлети заедно крака и торс, смених само главата и ръцете - намираха ми се доста резервни ръце от какви ли не фигури и фирми. Сега той с едната ръка командва "огън", а с другата поднася бинокъл към очите си, за да види евентуалното попадение. Оригиналната му сочеща напред ръка отиде върху един от редовите танкисти, който се обляга на отворен люк и разговаря с някого - идеално "пасва" на двукуполния Т-26. Седналият получи по-приведен торс и ръката с планшет на командира и се превърна в съсредоточена за разчитане на карта фигура. Оставащият торс, монтиран върху крака от драгоновски модерен американски танкоубиец, преработени в долна част на руски гащеризон, с ръце вече не помня откъде, ми даде една седнала направо на земята (по-точно върху машина) фигура на танкист, стрелящ с танкова зенитна картечница. Въпросното "преработване" се оказа доста трудо- и нервоемка работа, но след прецизно отстраняване на излишната пластмаса и фиксиране на необходимите за тази униформа джобове, маншети и яки получих още трима танкисти. Не промених нищо само в шлемофоните и в ботушите - първите се оказа, че на външен вид почти не са се променили от Втората световна война, а вторите - често срещан атрибут у руснаците през войната. Поради липса на излишни оръжия и аксесоари въоръжих единия танкист - тичащ до танка си например - с немски автомат. Защо не - много често немците, които Dragon прави за Източния фронт, са с руско оръжие. След всичко ми останаха и две седнали фигури, които пригодих за шофьори на двата ми безлюдни ЗИС-а.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 26 Юни 2007, 15:17    Заглавие:  

ЗА ФИГУРИТЕ В МАЩАБ 1/35 "ЗВЕЗДА" - С ВЪЗХИТА И НЕДОУМЕНИЕ

Click to see if image is larger

Възхита - по отношение на всички фигури на руски войници от Втората световна война, с изключение на артилеристите.
Недоумение - по отношение на всички фигури на немци, с изключение на мотористите.
Започвам с изключенията - добре познатите ни от Italeri BMW R758 Side Cat и Zundap, същият почерк и при съветските артилеристи, с което и завършвам без коментар.
Оставям доброто за накрая, предпочитайки да свърша с похвали, а не с критики, и продължавам с онова, което събуди у мен не просто недоумение, а същински потрес. Имайки предвид изключителното качество на руските пехотинци (1940 - 1942 г.), матроси, танкисти, минометчици, казаци и щурмоваци, които вече бях правил, очаквах четирите комплекта немци на "Звезда" да надминат дори тези на Dragon. След дълго колебание какво точно да си купя, се спрях на немската пехота от 1944 - 1945 г. (останалите са SS-части в стария или щурмова група в новия вариант, парашутисти и картечари - всеки комплект от 3 фигури).

Click to see if image is larger

Първото, което ме смути и ми създаде някакво - макар и нищожно неудобство, бяха надлъжно разположените торсове на фигурите (не че често срещаните при Tamiya например цели тела, на които се правят само ръцете и каските, са по-лесни за работа). В случая препоръчително е да не се боядисват на рамката, а първо да се залепят и след това да бъдат оцветени, за да не се вижда т. нар. "шев" на залепяне. Другото, което дразни, са доста големите и неугледни противогази и манерки, които просто не се използват, а се заменят със същите Tamiya & Italeri (последните са може би най-детайлни). След като сме си поиграли с торсовете и сме подменили аксесоарите, получаваме три много изпитани, динамични, в естествени положения фигури на тичащи офицер с пистолет и двама войници - носещ мини и хвърлящ граната. И тримата имат нужда от поставки.
И тук настава пълен смут - всичко това трябва да се увенчае с неестествено големи глави с недотам интелигентно излъчване. Каските на двамата войници донякъде тушират гафа с големите тикви, но офицерът е с фуражка и натрапчиво демонстрира макроцефалията си.
Като се има предвид, че в края на войната в немската армия е пълно с деца и юноши, чиито тела и глави са недотам пропорционални, можем да допуснем, че производителят на фигурите просто намеква за това с дяволито и леко первезно смигване. Оставих ги така.
Не след дълго, нямайки какво да правя, реших отново да рискувам с немците на "Звезда" и си взех щурмовата група. Оставям на читателя да си направи изводи за фаталното разминаване с действителността и добрия вкус, сравнявайки главите, каските и аксесоарите на въпросните фигури със съответните на Dragon. Тук вече не става въпрос за "дяволит намек" или "первезно смигване", а за удар под кръста. Реших, че ще си купя (и направя!) останалите два комплекта немци само след продължителен престой на безплоден остров без никакви модели, разтърсван от поредния пристъп на наркоманичен глад за нов модел, който всеки от нас нерядко е изпитвал и при който дори фигурите на Italeri могат да минат за хубави.
В интерес на истината телата и оръжията са на високо ниво. Отново естествени, раздвижени пози. Ако си поиграеш повечко върху камуфлажите, могат да се получат доста добри фигури. Аксесоарите естествено се подменят - по-зле са и от тези на пехотинците. Този път обаче задължително се подменят и главите - за целта обезглавих трима американски пехотинци от операция "Пустинна буря" на Tamiya, правени преди много време поради липса на фигури от Втората световна война. След упорита обработка главите просто "заспаха" на новите си тела. Оригиналите съхраних за някой музей на аномалиите - та те са от ранга на двуглаво агне и петел с рога. Смених и каските - от оригиналите могат да направят картечни куполи на някой бункер или на по-екзотична машина.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [17 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1741s ][ Queries: 12 (0.0065s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker