Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
750 000 сирийци са се върнали в страната си тази година · "Забравената война" на Америка - една незатворена страница · Падна норвежки хеликоптер · Африканската чума по свинете в Румъния се разраства · МВФ: Икономическата политика на Тръмп е заплаха за света · Хаменей: Не може да се разчита на САЩ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot СНИМКИ: УЧЕНИЕ БРИЗ 2018 С УЧАСТИЕТО НА ВМС, ВВС И СВ(21)
В момента е: Съб 21 Юли 2018, 23:26
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
ТАНКОВ МОДЕЛИЗЪМ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 3 [35 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3 Следваща
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 10:03    Заглавие:  ТАНКОВ МОДЕЛИЗЪМ  

Артилерийски влекач МТ-ЛБ

Непосредствено след приключването на Втората световна война в Харковския тракторен завод (ХТЗ) се правят първите опити да се създаде многофункционална бързоходна верижна машина. През 1947 г. към завода се формира конструкторско бюро, което да се занимава с разработки на военна техника за Червената армия.
През 50-те години нараства необходимостта от всъдеходен транспортьор, предназначен както за геолозите, изследващи необятните пространства на Сибир, така и за придвижване в полупустинните райони на южните републики на СССР. Да решат този проблем се заемат редица конструкторски бюра. След създаването на няколко проекта и щателните им изпитания се оказва, че най-успешна е машината на ХТЗ. Конструиран е АТ-Л (артилерийски влекач – лек). Машината се получава лека, маневрена и напълно покрива нуждите на армията.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
поглед отгоре към стелажите за мините

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

През 60-те години на ХТЗ е възложено да конструира ново поколение леки транспортьори. Първи от многобройните варианти е МТ-Л, транспортьор, предназначен не само за армията, но и за различни стопански организации, усвояващи Сибир и Крайния север. След успешните изпитания от страна на армията са предявени изисквания за аналогична машина, която да служи не само като влекач, но и да може да плава и да осигурява защита от леко огнестрелно оръжие. На базата на тези изисквания е създаден МТ-ЛБ (малы тягяч легкий бронированы). Модерната конструкция и удачната компановка отговарят на редица противоречиви изисквания.
Корпусът е заварен от валцовани бронелистове и конструктивно се дели на три части. В челния отсек е разположена скоростната кутия, бордовите редуктори и механизмите за управление. В него се разполага и екипажът на МТ-ЛБ, отляво механик-водача, а отдясно командира, който е и оператор на 7,62-mm картечна купола. В средната част на корпуса са разположени осемцилиндровият V- образен дизелов двигател ЯМЗ-238В и различни спомагателни системи. Достъпът до тях се осигурява посредством подвижен капак на покрива. Зад двигателя се намира транспортно десантният отсек. Влизането и напускането на транспортьора става през врати в задния борд или през два люка, разположени върху горния бронелист. Ходовата част се състои от по 6 опорни ролки на всеки борд, две задвижващи верижни колела, разположени отпред, и две опъвателни колела. Окачването е на 12 торсиона, разположени напречно на дъното на корпуса. Движението на МТ-ЛБ на вода се осъществява от веригата. За целта от страни на бордовете се монтират специални екрани, формиращи хидродинамични тунели. При преодоляване на водни препятствия отпред се издига воден щит, а на вентилационните гъби и над жалузите на радиатора се монтират удължители. Специална водоотливна система позволява влекачът да се задържи на вода дори и при загуба на 30 % от плавучестта. Ниското налягане на грунт осигурява великолепна проходимост както върху сняг, така и върху пясъчни терени. МТ-ЛБ може да превозва до 2,5 t или да тегли ремаркета с маса до 6,5 t. След продължителни изпитания МТ-ЛБ е приета на въоръжение и влиза в серийно производство в Харков и Владимиров.
Експлоатацията на МТ-ЛБ показва, че лекият брониран влекач е една от най-успешните конструкции от този тип и много скоро е избран за база на различни бойни машини. За Крайния север е разработен вариантът МТ-ЛБВ, отличаващ се с по-широки вериги и наличието на специално оборудване. На базата на МТ-ЛБ са конструирани: зенитно-ракетният комплекс “Стрела-10”, противотанковият комплекс “Щурм-С”, радиолокационната станция СНАР-10, инженерни, санитарни и дозорно разузнавателни машини, машини за управлние на огъня, машини за управление на авиацията и много други варианти.
Най-радикалната модификация МТ-ЛБу е създадена през 1967 г. Тя се отличава с удължен корпус, повишена мощност на двигателя, 7 опорни колела на борд и отсъствието на стрелкова купола. На базата на МТ-ЛБу е конструирана първата съветска плаваща самоходна артилерийска установка 2С1 “Гвоздика” и са създадени шасита с различно предназначение общо 74 модификации.
Въпреки че базовата конструкция на МТ-ЛБ е създадена през 60-те години, и до днес не е изгубила актуалност. Опитът от бойното използване на различни видове бойна техника в планинските и гористи терени на Чечня показва превъзходството в маневреност и скорост при движение по пресечени терени на харковската машина дори и над бронетранспортьори от последно поколение. За това не са редки случаите, в които пехотните части със собствени сили на бойното поле преоборудват щатните влекачи в щурмови машини, за да заменят прехвалените, но оказали се неефективни БМП-та и БМД-та.
В края на 70-те години военнопромишленият комплекс на СССР не успява да задоволи нуждите на съветската армия от САУ и бронетранспортьори и едновременно с това да изпълнява поръчките за страните от Варшавския договор. Във връзка с това е взето решение да се предоставят лицензи за МТ-ЛБ и произвежданите на същата база САУ на България и Полша.
...
Евгени АНДОНОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 12:43    Заглавие:  

Артилерийски влекач МТ-ЛБ

Непосредствено след приключването на Втората световна война в Харковския тракторен завод (ХТЗ) се правят първите опити да се създаде многофункционална бързоходна верижна машина. През 1947 г. към завода се формира конструкторско бюро, което да се занимава с разработки на военна техника за Червената армия.
През 50-те години нараства необходимостта от всъдеходен транспортьор, предназначен както за геолозите, изследващи необятните пространства на Сибир, така и за придвижване в полупустинните райони на южните републики на СССР. Да решат този проблем се заемат редица конструкторски бюра. След създаването на няколко проекта и щателните им изпитания се оказва, че най-успешна е машината на ХТЗ. Конструиран е АТ-Л (артилерийски влекач – лек). Машината се получава лека, маневрена и напълно покрива нуждите на армията.
През 60-те години на ХТЗ е възложено да конструира ново поколение леки транспортьори. Първи от многобройните варианти е МТ-Л, транспортьор, предназначен не само за армията, но и за различни стопански организации, усвояващи Сибир и Крайния север. След успешните изпитания от страна на армията са предявени изисквания за аналогична машина, която да служи не само като влекач, но и да може да плава и да осигурява защита от леко огнестрелно оръжие. На базата на тези изисквания е създаден МТ-ЛБ (малы тягяч легкий бронированы). Модерната конструкция и удачната компановка отговарят на редица противоречиви изисквания.
Корпусът е заварен от валцовани бронелистове и конструктивно се дели на три части. В челния отсек е разположена скоростната кутия, бордовите редуктори и механизмите за управление. В него се разполага и екипажът на МТ-ЛБ, отляво механик-водача, а отдясно командира, който е и оператор на 7,62-mm картечна купола. В средната част на корпуса са разположени осемцилиндровият V- образен дизелов двигател ЯМЗ-238В и различни спомагателни системи. Достъпът до тях се осигурява посредством подвижен капак на покрива. Зад двигателя се намира транспортно десантният отсек. Влизането и напускането на транспортьора става през врати в задния борд или през два люка, разположени върху горния бронелист. Ходовата част се състои от по 6 опорни ролки на всеки борд, две задвижващи верижни колела, разположени отпред, и две опъвателни колела. Окачването е на 12 торсиона, разположени напречно на дъното на корпуса. Движението на МТ-ЛБ на вода се осъществява от веригата. За целта от страни на бордовете се монтират специални екрани, формиращи хидродинамични тунели. При преодоляване на водни препятствия отпред се издига воден щит, а на вентилационните гъби и над жалузите на радиатора се монтират удължители. Специална водоотливна система позволява влекачът да се задържи на вода дори и при загуба на 30 % от плавучестта. Ниското налягане на грунт осигурява великолепна проходимост както върху сняг, така и върху пясъчни терени. МТ-ЛБ може да превозва до 2,5 t или да тегли ремаркета с маса до 6,5 t. След продължителни изпитания МТ-ЛБ е приета на въоръжение и влиза в серийно производство в Харков и Владимиров.
Експлоатацията на МТ-ЛБ показва, че лекият брониран влекач е една от най-успешните конструкции от този тип и много скоро е избран за база на различни бойни машини. За Крайния север е разработен вариантът МТ-ЛБВ, отличаващ се с по-широки вериги и наличието на специално оборудване. На базата на МТ-ЛБ са конструирани: зенитно-ракетният комплекс “Стрела-10”, противотанковият комплекс “Щурм-С”, радиолокационната станция СНАР-10, инженерни, санитарни и дозорно разузнавателни машини, машини за управлние на огъня, машини за управление на авиацията и много други варианти.

Click to see if image is larger

Най-радикалната модификация МТ-ЛБу е създадена през 1967 г. Тя се отличава с удължен корпус, повишена мощност на двигателя, 7 опорни колела на борд и отсъствието на стрелкова купола. На базата на МТ-ЛБу е конструирана първата съветска плаваща самоходна артилерийска установка 2С1 “Гвоздика” и са създадени шасита с различно предназначение общо 74 модификации.
Въпреки че базовата конструкция на МТ-ЛБ е създадена през 60-те години, и до днес не е изгубила актуалност. Опитът от бойното използване на различни видове бойна техника в планинските и гористи терени на Чечня показва превъзходството в маневреност и скорост при движение по пресечени терени на харковската машина дори и над бронетранспортьори от последно поколение. За това не са редки случаите, в които пехотните части със собствени сили на бойното поле преоборудват щатните влекачи в щурмови машини, за да заменят прехвалените, но оказали се неефективни БМП-та и БМД-та.
В края на 70-те години военнопромишленият комплекс на СССР не успява да задоволи нуждите на съветската армия от САУ и бронетранспортьори и едновременно с това да изпълнява поръчките за страните от Варшавския договор. Във връзка с това е взето решение да се предоставят лицензи за МТ-ЛБ и произвежданите на същата база САУ на България и Полша.
...
Евгени АНДОНОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 13:01    Заглавие:  

В атака, напред!

Краят на 70-те години от миналия век. Място на действието – N-ския гарнизон. Предстояха стрелби с личното оръжие на полигона. Топла лятна утрин. Кратката ни воинска колона с мълчаливо настървение късаше от пътя, който отчаяно се гънеше в напразен опит да се скрие в гъстата борова гора. Тревата, цялата окъпана в роса, блестеше обагрена в млечнорозов оттенък от медния диск на изгряващото слънце. Ухаеше на билки, бор и на още нещо примамливо и нежно. Просторът трептеше от птичите трели. Полигонът вече не беше далеч. Между оределите дървета на гората се виждаше контролната вишка, когато в началото слабо, едва доловимо, но с всеки изминат миг по-силно и по-силно се чу рокотът от мощни двигатели, който се смеси с металния звън на вериги. Заоглеждахме се учудено, защото бяхме разбрали, че това не са танкове. Изведнъж иззад завоя се появиха няколко машини със странен, нисък силует. След секунди преминаха покрай нас, достигнаха полигона и вихрено се понесоха в атака. Разпознали в тях МТ-ЛБ, с любопитство наблюдавахме удивителната им бързина и повратливост. Явно по команда машините рязко намалиха скоростта си. От тях наизскачаха мотострелковаци, които, без да се бавят, формираха бойния си ред. Затрещяха автомати. С дълги откоси авторитетно се намесиха и картечниците от куполите. По мишените заплющяха куршуми. В атака се бе устремил българският мотострелковак.
Ефектното зрелище предизвика в мен траен интерес към тази многофункционална машина. Постепенно узнах, че е създадена в конструкторското бюро на Харковския тракторен завод през 1964 г. Първообраз е неброниран мирен вседеход, използван за геоложки проучвания в Далечния север. Основното презназначение на МТ-ЛБ е на артилерийски влекач, подвоз на боеприпаси и личен състав. Значително по-високата му в сравнение с БМП и БМД проходимост в заблатени, планинско-гористи и заснежени райони отрежда на тази машина нова отговорна задача да транспортира и поддържа мотострелковите части в боя. Здравият стоманен корпус, заваръчната конструкция, ниският силует и маневреността бързо правят МТ-ЛБ популярен наравно с БТР 60 ПБ в нашата армия. Той е послужил за база за създаване на няколко десетки бойни и специални верижни машини.
За нуждите на нашите въоръжени сили българската отбранителна промишленост произвежда 7 негови модификации. Наскоро след случайно надзъртане в каталога на украинската фирма CKIФ установих, че в мащаб 1:35 под каталожен No 214 се предлага модел на МТ-ЛБ. В съзнанието ми изплува онзи спомен и това беше достатъчно, за да го купя.
Прави впечатление, че фирмата все по-категорично се налага с пазарната си политика да предлага висококачествено изработени “култови” модели, комплектувани със значително количество фотоецвани части и отлично външно оформление. Моделът на МТ-ЛБ не прави изключение.
Рисунката върху капака на кутията е много добра. Детайлите от полистирол – общо 224, са разположени на 5 платки. Излети са чисто и без дефекти. Броят на фотоецваните части е значително увеличено спрямо преходните модели (32 части). От тях са изработени всички крепежни скоби, решетките на фаровете, люковете на предните прозорци, самите прозорци, бордните наблюдателни прибори и отворите на бойниците. Веригите са на две винилови платки. Всяка от тях се състои от 2 части, чието закопчаване не е удачно. След няколко безплодни опита се принудих да залепя езиците на закопчалките в предвидените за тях легла с бързодействащо лепило, което даде добър резултат.
Декалите са разнообразни. Даден е знакът на групата войски на съветската армия, гвардейска емблема, полски и чешки кокарди и украинските тризъбци. Предложеният борден номер 869 е изпълнен в червен и бял цвят.
На инструкцията се спирам отделно. От една страна е много подробна, но при по-внимателно вглеждане по време на работа констатирах, че местата на двете бойници на корпуса (54М) и една от скобите (56С) не са указани точно. На задната дясна врата (60С) е маркирано наличието на наблюдателен прибор, който липсва при отливката. Не е посочено мястото за кронщейна на антената и такъв детайл в комплекта не фигурира, което налага допълнителната му изработка. Указания за оцветяването на интериора, с изключение на няколко детайла в черно, не са дадени. Тези неточности още веднъж показват необходимостта предварително да се набави достатъчно снимков материал за прототипа.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Детайлите на модела са от качествена пластмаса. Обработват се лесно и напасват добре помежду си. Независимо от това слепването на страничните части на корпуса (34В, 35В, 75В и 82В) към неговото дъно (23В) заякчих чрез допълнителни платки отвътре. Същата операция повторих при съединяването на долната и горната половина от корпуса (36В). Покривът на транспортното отделение се състои от отделни детайли. След доработка двата люка (67С), които са разположени на него, могат да се направят подвижни. Това важи и за всички останали люкове и задните врати (59С). Учудващо е, че фирмата не е направила това фабрично, след като моделът е с пълен интериор: седалки за екипажа и десанта, органи за управление, акумулатори и резервоари. Приборната дъска е дадена с декал, но за съжаление се закрива от горната половина на корпуса. Същото се отнася и до интериора на картечната куполка. При нея не е предвидено “законтряне” и лесно може да падне от гнездото си. С три П-образни платки, направени от рамките на фотоецваните части, преодолях този проблем, но в същото време се отказах от нови “подвизи” и люковете, с изключение на един, залепих в затворено положение.
Продължавайки в тази насока, съм задължен да подчертая още някои достойнства на модела. Топлошумоизолационните панели на двигателя са оформени в пълни подробности. Дъното на корпуса е с релеф отвън и от вътрешната страна на товарното отделение. Елементите на ходовата част са представени максимално подробно и са подвижни.
...
Иван ФИЛИПОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 13:08    Заглавие:  

Малък танков музей
Танк Pz.Kpfw. V PANTHER

Един от най-известните и масови танкове през Втората световна война без съмнение е немският “Пантера”. Създаден е от фирмата MAN и от него са произведени 5976 танка.
Първата машина излиза от заводския цех на 11 януари 1943 г. В Вермахта е означена, като SdKfz171. Произвеждан е в три основни модификации D (850 бр.), A (2000 бр.), G (3126 бр.) до април 1945 г. На външен вид вариантите D, A и G се различават малко. Разликите се изразяват в изменение конструкцията на командирския люк (ausf A), поставянето на курсовата картечница MG 34 на шарнирна установка (ausf A), усъвършенствуване на прицела (ausf A), нови изпускателни системи (ausf A и G), ново разположение на двигателя (ausf G) и др.

Тактико-технически характеристики на танка “Пантера”:
Бойна маса, t 44,8
Дължина, mm 8850
Ширина, mm 3430
Височина, mm 3910
Просвет, mm 540
Въоръжение: 75-mm оръдие КwК 42; 3x7,92-mm картечници MG34
Някои машини са оборудвани с прибори за нощно виждане. Работата върху въвеждането им започва още през 1936 г. от фирмата AEG. Те се монтират на командирския люк, но мощността им е малка (само 200 W) и осигурява видимост до 200 m. По-успешни се оказват приборите, заимствани от бронетранспортьора SdKfz 250/20 (с мощност 6 kW), те осигуряват видимост на разстояние 700 m.
Всичките варианти на “Пантерата” са оборудвани с автоматична система за потушаване на пожар в двигателното отделение. Тя се състои от дюзи, разположени на определени места, които впръскват пенеста смес в горящите участъци от двигателя. Двигателите са разнообразни: от стандартния V-образен Maybach HL 230P30 (700 к.с.) до дизелов проект на Daimler-Benz и модификация на авиационен двигател на BMW. Танкът е с предно задвижване. То се предава чрез карданен вал от двигателя до предните колела. Ходовата част се състои от 8 сдвоени опорни колела.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Корпусът на танка има клиновидна форма. В предната част са разположени люковете на механик водача и радиста и така също перископните прибори. На купола се намират командирският люк, люкът на пълнача и вентилаторът. В задната част е разположен двигателят, въздушната система за охлаждане, извод за антената, установки за въздухопроводи (използвани при преминаване на водни прегради), люкът на резервоара, изпускателните тръби и др. люкове.
“Пантера” в действие
Първите войскови части, които се комплектоват с “Пантери”, са 51-ви и 52-ри танков батальон. Тяхното сформиране започва към 15 юни 1943 г. Те съставят 10-а танкова бригада (Panther-Brigade 10). Във войските на SS също се сформират бригади с “Пантери”. Първите SS дивизии, в които постъпват “пантерите”, са елитните Gros Deutschland и Hermann Goring. В средата на 1943 г. в експлоатация се намират 240 танка модификация D.
Първият дебют на новите танкове е в операцията “Цитадела”. Участват 196 танка. С навлизането в бойни условия “Пантера”-та бързо доказва своите качества: бързина, точност, далекобойност и бронезащита. Пример за това е танковият полк “Bake” (на името на своя командир Франц Баке). Той се състои от 503-ти танков батальон тигри (panzer VI Tiger) и батальон “Пантери” ausf D. В хода на тежките боеве с два съветски полка унищожава 261 танка, а губи само един “Тигър” и четири “Пантери” (съотношението е чудовищно – 5: 267).
Друг пример е тежкият бой на изток от Варшава, състоял се през лятото на 1944 г. В книгата “Panther” полският автор Януш Ледвох пише, че на 28 и 29 юли 5-и танков полк на SS унищожава край Варшава 107 съветски танка (T-34/85, Шерман и др.), а губи 1 pz IV и 5 “Пантери”.
На 13 септември 1943 г. седем “Пантери” от 1-ви батальон 2-ри танков полк от 2-ра танкова дивизия SS Das Reich под командването на хауптщурмфюрера Holzer, недалеч от Коломна, встъпва в сражение със 70 танка Т-34. В хода на бързия бой (трае 20 минути) “Пантерите” унищожават 28 Т-34 и не губят нито една машина. Интересни са и военните действия на Западния фронт. На 15 юли 1944 г. обер-юнкер от SS Фриц Ланганке със своя танк “Пантера” близо до Сен-Дени (Франция) унищожава 5 “Шърмана” от 3-та американска танкова дивизия. Унтершарфюрер от SS Ернст Беркман на 27 юли 1944 г. унищожава 9 “Шермана”, при което неговият танк бива леко повреден. Много любопитен е епизодът, състоял се на 17 януари 1945 г. в град Херлисхайм. “Пантери” от 10-и танков корпус SS Фрундсберг атакуват града. Американската артилерия унищожава няколко танка и само две “Пантери” влизат в града. Стреляйки в упор, те бързо унищожават няколко “Шермана”, а над останалите бързо са развети бели знамена. В резултат немците получават 12 изправни “Шермана”. Това поведение на американските танкисти се обяснява с категоричните инструкции на командването - да не се встъпва в бой с “Пантери” на близка дистанция.
Оценка на машината
“Пантерата” е революция в танкостроенето. Тя се превръща в образец за много западни следвоенни танка. На тази машина е присвоено званието най-добър боен танк през Втората световна война. През 1943-44 г. “Пантерите” са способни да унищожат всеки танк на разстояние 2000 m. За унищожаването на една “Пантера” противникът губи 5 танка М4 “Шерман” или 9 Т-34. Управлението на танка е просто, а обслужването на трансмисията удобно. Оръдието на танка (KwK 42) е конструирано отлично и дава на “Пантерата” огромна огнева мощ. В сравнение с руските ИС-2, Т-34 и американските М26, М4А3 масата на бронебойния снаряд на “Пантерата” е най-малка (6,8 kg срещу съответно 25 kg, 9,2 kg, 10,8 kg, 6,94 kg), но това позволява немският снаряд да развие огромна начална скорост - 925 m/s в сравнение с нач. скорост на ИС - 795 m/s, Т-34 - 792 m/s, М26 - 854 m/s, М4А3 - 810 m/s.
Много военни историци твърдят, че съветският танк ИС-2 е достоен противник на “Пантерата”. Но дали е така?
Макар и с по-силна броня, ИС не представлява проблем за “Пантерата”. Със своя отличен прицел, голям боекомплект и с много добрите си маневрени характеристики, така също и с отлично обучените си екипажи немският танк почти винаги излиза победител над “великия” ИС-2. Без съмнение “Пантерата” е най-добрият танк през Втората световна война. Това се доказва и от “Ягдпантерата” (SdKfz173), самоходно оръдие, създадено на база на “Пантера”.

Panther Ausf A на REVELL в 1:35
От пръв поглед се забелязва отлично изработена кутия, а рисунката наистина е перфектна. Виждайки “свирепия” немски гигант и унищожения на заден план танк, на човек наистина може да му застине кръвта. С отваряне на кутията правят впечатление добре опаковани платки и декали. Инструкцията е много подробна и точна.
Платките с детайлите са изработени качествено, с характерната за немците точност и прецизност.
След сглобяването на модела много от детайлите са подвижни и могат да заемат различно положение (всички люкове на екипажа, люка за достъп към двигателя, курсовата картечница и др.), а това дава на танка голяма раздвиженост.
Единственият недостатък на модела са веригите (винилови), които се прикрепят към ходовата част с “топъл нит”. Така те не могат да заемат специфичната извивка на веригата в предната част на танка. Но това може да се коригира. Моделът няма цимерит, но това не ми попречи да го направя. Това става с нагорещена игла, която леко се допира и влачи по корпуса на танка. Трябва да се получат тънки бразди, като се внимава да не се пробие пластика. Има и друг вариант - корпусът да се намаже внимателно с кит и с остър нож или игла да се прокарат нарези. Преди поставянето на страничните броневи “престилки” те могат леко да се изкривят и върху тях да се имитират вдлъбнатини и следи от сблъсъци.
След сглобяването идва ред на избора в какъв цвят да се оцвети моделът. Инструкцията предлага 4 варианта “Пантера” в Италия - 1943 г.; Panzerlehrdivision St.LO август 1944 г.; Pz Reg 1/1 Pz.Div. Унгария; командирска “Пантера” от дивизията Grosdeutschland – зимен камуфлаж.
...
Младен ТРАЯНОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 28 Май 2007, 11:36    Заглавие: Малък танков музей  

Модели на бронирани коли “Хорх” М-222 и М-223

Бронираните германски автомобили SdKfz 222 и SdKfz 223 не са нещо ново за военната техника през времето на Втората световна война. Те следват линията, започната още през Първата световна война. Това са леко бронирани автомобили с колесна формула 4х4, предназначени за разузнаване и щабна служба. Разработени са от фирмата Eisenwerken Weserhutte на базата на шаси Auto Union/Horch 801 за нуждите на танковите и моторизираните дивизии на Вермахта. Бронеавтомобилите се произвеждат в две модификации Аusf. A (до 1941 г.) и Ausf. B. Основните разлики са увеличената челна броня от 14,5 mm до 30 mm и модернизираното шаси, но има и голям брой други малки различия. От 1935 до 1944 г. са произведени 989 броя SdKfz 222 и 550 броя SdKfz 223. Най-важното e, че от тези бронирани автомобили е имало на въоръжение и в българската армия.

Click to see if image is larger
Бронирана кола М-222

Click to see if image is larger
Един брониран разузнавателен патрул от бронираната бригада през лятото на 1944 г.

История в България

В България са доставени 20 броя SdKfz 222 и SdKfz 223 късна модификация. Всички машини са получени абсолютно нови, директно от заводите производители през 1943 г. През април са получени 5 броя, май –10, юли –5.

Click to see if image is larger

В българската армия бронеавтомобилите са наименовани съответно SdKfz 222 – “Хорх” М-222, а SdKfz 223 – “Хорх” М-223. Точното съотношение между двете модификации не е известно, но може да се предположи по структурата на разузнавателните патрули по това време. Или 6 бронирани патрула от по един М-223 и два М-222 и 2 бронеавтомобила (вероятно М-223) в щаба на бронираната разузнавателна рота, което прави 12 броя М-222 и 8 броя М-223. Всички те са зачислени в състава на Бронираната бригада.
След преврата на 9 септември 1944 г. всички бронеавтомобили са съсредоточени на старата българо-югославска граница (по това време Югославия не съществува като държава) с цел започване на настъпателни бойни действия на българската армия. Първият брониран патрул е използван в бой на 15 септември 1944 г. край гр. Пирот. На 13 октомври вечерта брониран патрул на дружината открива изтегляща се колона немски войски по пътя Ниш – Прокупле. В резултат на следващия ден е унищожена 7-ма SS-доброволческа планинска дивизия “Принц Ойген”. Бронираната разузнавателна дружина преминава дълъг боен път през Пирот, Бела паланка, Власотинци, Лесковац, Печеневци, Крушевац, Прокупле, Прищина, Куршумли, Подуево и Митровица. За втория етап от войната, в Унгария, е изпратен в състава на Първа армейска бронирана дружина един разузнавателен патрул от 3 бронеавтомобила. В състава му са включени една лека бронирана кола М-223 с военен регистрационен номер В 70008 и две коли М-222, съответно с номера – В 70007, В 70016.
След края на Втората световна война продължава да се използва още дълги години, вече в Българската народна армия (БНА).
Боядисване
Бронираните разузнавателни автомобили М-222 и М-223 пристигат от Германия боядисани в немския тъмносив цвят RAL 7021 (Schwarz Grau). В Българската армия 20-те машини получават регистрационни номера от В 70001 до В 70020. Тези номера се изписват директно върху предната част на корпуса в бял правоъгълник с черни цифри. На задните калници се поставят стандартни правоъгълни табелки със скосени горни ъгли. Заедно с регистрационните номера върху предния и задния брониран лист с бяла боя се рисуват емблемите на разузнавателната дружина и на Бронираната бригада. Емблемата на разузнавателната дружина представлява разцъфнало цвете и наподобява рицарски герб от средновековието. Емблемата на Бронираната бригада представлява 4 пресичащи се кръга, символизиращи взаимодействието между бронирания полк, моторизирания пехотен полк, моторизирания артилерийски полк и останалите по-малки части на бригадата, взети заедно.
При участието си в първия етап на Отечествената война бронеавтомобилите не променят нищо във вида си. Едва за тържественото влизане в София на колите М-222 и М-223 се изписват имената на местности, градове и села, където са водени бойни действия. На различни бронеавтомобили се забелязват надписи: Подуево, с. Печеневци, с. Бяло поле, кота 703 и др.
Патрулът от три бронеавтомобила, участвал във вторият етап на войната в Унгария и Австрия, не променя нищо от номерата, емблемите и надписите си.

Click to see if image is larger
Модел на жълт Sd. Kfz 223 - Северна Африка, изработен от Николай Колев

Автомобилите, подготвени за социалистическия военен парад на 1 май 1945 г., са специално пребоядисани, като са им освежени само регистрационните номера. Емблемите и надписите по тях не са възстановявани.
Модели
Преди да стане въпрос за моделите, бих искал да отделя няколко реда за необходимата спомагателна литература, която трябва да включва достатъчно качествени архивни снимки, чертежи и цветни илюстрации. На мен лично са ми известни 2 монографии и една качествена статия, посветени на Leichter Panzerspahwagen:
1. Jaroslaw Wrobel: Samochody pancerne 4x4 (монография на полски език), MILITARIA (книжка No 28 ), Warszawa, 1996
2. SdKfz 222/ 223 (монография на немски език), Nuts & Bolts vol. 04, 1997
3. Военноисторически алманах “Танк” No 7, стр. 30 – 40 (текст на руски език), Tornado, Riga, 2000.
Преди време през ръцете ми мина и едно американско издание, наподобяващо серията “-in action” на “Squadron signal”, но с много по-ниско качество. Така и не си направих труда да запиша или запомня името и адреса на издателството. Запомнил съм единствено, че за илюстрация на 1-ва и 4-та корица на книжката бяха използвани рисунките от кутиите на моделите SdKfz 222 и SdKfz 223 на Tamiya.
Освен изброените тук издания сигурно някои от вас имат или се сещат и за други подобни, което си е само плюс.
Мисля, че е време да пристъпим към представяне на моделите. За мащаб 1:72 ще се въздържа от мнение поради липса на информация, за което се извинявам на читателя.
За радост на любителите на мащаб 1:48 бронеавтомобилите SdKfz 222 и SdKfz 223 се произвеждат от френската фирма GEPRO-ROM със седалище в гр. Лил. Лошото в случая е, че моделите са смолни отливки, от което следва и много високата продажна цена от по 42 Euro за модел, без пощенските разходи. Според мен това е непосилна сума за нормален български моделист. Ако някой все пак се интересува сериозно, нека се обади в редакцията на списанието и ние ще му дадем адрес и телефон за връзка с производителя.
И в един хубав момент стигаме и до основния мащаб за бронетехника в нашата страна – 1:35. Тук разнообразието е по-голямо, но аз възнамерявам да се спра само на пластмасовите модели, като игнорирам смолните и конверсиите. В тази група единствен и безспорен лидер е японската фирма Tamiya. Нейните модели на SdKfz 222 и SdKfz 223 са добре известни на българския моделист от доста години насам. Матриците за отливка на двата модела са от ранното производство на Tamiya и съдържат характерните плюсове и минуси за този период. Като цяло, претеглено качество към цена, може да се каже, че моделите са много добри и най-важното - достъпни за нас, българите.
SdKfz 222 е направен с наблюдателни прибори като машина от късното производство, както са показани в приложения към този материал чертеж. Ако искате да си направите модел на германски бронеавтомобил, имате пълна свобода на действие, стига да имате подходяща снимка. Ако обаче искате да имате модел на български бронеавтомобил, сте доста ограничени. В този случай не трябва да поставяте:
А) бутилките, създаващи димна завеса, на предния брониран лист;
Б) наблюдателните прибори отляво и отдясно на купола;
В) бронираните капаци на джантите.
Това са все неща, които ги е нямало на българските бронеавтомобили. За да бъде моделът напълно достоверен, трябва да се коригира височината на мрежестите екрани на купола. В случая те трябва да се намалят с 2 mm. Искам да отбележа, че на чертежа екраните са дадени точно както са на модела от Tamiya. Ако извършите изброените по-горе операции, ще получите едно достоверно копие на български SdKfz 222.
При SdKfz 223 ситуацията е малко по-различна. Моделът е направен от ранните модификации. Тяхното най-явно отличие са наблюдателните прибори на корпуса. Те са 4 на брой, големи по размер и с форма, абсолютно нямаща нищо общо с приборите при късните модификации. Точно такива никога не е имало в българската армия. За да направите български SdKfz 223, има няколко начина. Първият е скъп – купувате още един SdKfz 222 и вземате оттам подходящи наблюдателни прибори, които са отделни детайли. Вторият е времеемък – изработвате си ги сами от парче пластмаса или чрез направа на отливки, копия на приборите от модел SdKfz 222. Освен това на модела не се поставят:
А) наблюдателните прибори отляво и отдясно на купола;
Б) бронираните капаци на джантите;
В) целия набор аксесоари (туби в предната част на бронята, раници, леген, манерки, каски, сгънати мрежа и брезент).
За да стане съвсем български бронеавтомобилът, трябва да му се постави и допълнителната броня на радиатора в задната част на корпуса. Ако извършите горните операции, получавате още един бронеавтомобил, този път – SdKfz 223.
Що се отнася до използването на фигурките от комплектите, и в двата случая са използваеми. От комплекта на SdKfz 222 на фигурката е необходимо да се смени единствено немското кепе (пилотка) с българска крумовка или шапка с козирка - и в двата случая цветовете могат да бъдат както черен, така и кафяв. В комплекта на SdKfz 223 фигурката е с африканска форма (къси гащета, куртка с дълъг ръкав и шапка с козирка). Почти същата форма се ползва като лятна и от екипажите на българските бронеавтомобили, ушита от кафявозелен плат. Не забравяйте само да махнете немските орли и кокарди от кепетата и куртките. Ако решите да използвате каски на фигурките, не е грешно. Такива наистина са били регламентирани и използвани от българските екипажи.
...
Калоян МАТЕВ

Последната промяна е направена от brr на Пон 28 Май 2007, 12:34; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 28 Май 2007, 12:02    Заглавие: Малък танков музей  

Pz. Kpfw. VIII MAUS

Най-големият танк през Втората световна война - немският свръх тежък танк тип 205, носи скромното име Мaus (мишок). Масата на този “Мишок” се равнява на масата на 4 “Пантери” (PzKpfw V) или на 3 “Тигъра” (PzKpfw VI ).

Click to see if image is larger Click to see if image is larger

Оформлението на кутията е много добро – даже отлично. Гиганският танк триумфално позира на фона на унищожени съветски танкове ИС-2. На заден план се виждат горящи немски къщи и малка група немски войници, които са готови да се бият до последния патрон за защитата на Третия райх.
За опаковането на платките с детайлите, схемата и декалите могат да се кажат само хубави думи. Инструкцията е много подробна и добре оформена. Разгръщайки я, ми направи силно впечатление, че са дадени италерските еквиваленти на боите, използвани от DRAGON.
След като си приготвих необходимите инструманти за сглобяване на модела, започнах да свалям частите и със задоволство открих, че пласмасата е с отлично качество и лесна за обработване. Следвайки инструкцията, сглобих талигите, паразитното и водещото колело. Дотук всичко пасваше чудесно, но нататък се появиха неизбежните проблеми. При събирането на двете части на корпуса (долен детайл позиция В и горен детайл позиция А) стигнах до извода, че тук има конструктивен недостатък. Съединяването на двата детайла става само в предния и задния край, така че корпусът на танка остава отворен и без междинни опори по цялото протежение. Това води до появата на деформации, променящи външния вид на модела.
За да избегна това, се наложи да си изработя опори от пластмаса. Достатъчни са по три за всяка страна. По този начин фиксирах разтоянието по цялото протежение на танка между горната част и дъното на корпуса.

Click to see if image is larger

Направил съм много модели, но за пръв път виждам корпусът на танк странично да е отворен. При размерите на “Маус” това според мен си е голям пропуск. Стиковането в предната и задната част на позиция А и В не е точно вследствие на споменатите вече деформации. Наложи се пилене и употребата на кит.
Следващата операция бе оцветяването на ходовата част, като преди това сглобих правите участаци от веригите. Останалите тракове оцветих както са на рамката с боя No 83 на Revell и чак тогава ги отделих от него. По-късно след изсъхването им ги залепих към корпуса на талигите. Отклонявайки се от инструкцията, не монтирах водещото и паразитното колело. По тях оформих и залепих траковете от кривите участъци на веригите на танка. Отделните тракове са изработени прецизно и е удоволствие да се сглобяват един към друг, за да се оформи веригата, но трябва да се внимава при отделянето им от платките, защото са доста крехки. След това залепих паразитните и водещите колела заедно с оформените по тях вериги към корпуса на танка и добавих правите участъци.
Предварителното оформяне на веригите по паразитните и водещите колела се налага поради много малкото разстояние между тях и калниците на танка, а според мен така е и по-лесно.
След тези операции се заех с оформянето на люковете, перископите и другите елементи по корпуса на танка. Първоначално изработих кабелите, които захранват фаровете и задния стоп. Направих ги от тънък проводник, на който махнах изолацията, след което го прокарах в каналите и местата, където влиза в танка.
Реших да оставя отворени люка на командира и на механик-водача, за да мога след това да поставя в тях фигурки. Останалите люкове залепик към корпуса. След тяхната направа констатирах, че те са много точно изработени. Като недостатък мога да посоча липсата на антени и изводите за тях. С този проблем се справих, като поставих парче шлаух с дебелина 0,5 mm, служещ за антенни отводи. В него вкарах проводник с дължина 6 cm, на който придадох леко извита форма. Дооформих също и допълнителния външен резервоар, намиращ се в задната част на танка. Към него прикачих тръбата, която отвежда горивото към двигателя. Изработих я от масивен проводник, след което пробих отвор в резервоара и поставих единия му край там. Другия край поставих в една от решетките за охлаждане на двигателя.

Click to see if image is larger

Към оръдието и купола на танка нямам никакви забележки. Даже мога да похваля фирмата DRAGON за конструирането на оръдието и начина, по който то се фиксира във вертикално положение с помощта на тресчотка. Но все пак препоръчвам освен залепването на механизма да се направи и топла спойка (оръдието е доста тежко).
Танка боядисах в трицветен камуфлаж от типа “вълнообразни пресичащи се линии”. Използвах Humbrol No 63 – основен, и No 48 и No 37 на Revell. Трябва да отбележа, че схемата за боядисване, приложена в модела, е напълно погрешна. Заради това потърсих и намерих автентични снимки на “Маус”, по които се ръководих при изработването на камуфлажа.
Първо изпръсках основния цвят No 63 и изчаках няколко часа, за да изсъхне добре. След това с мек молив очертах контурите на камуфлажа и изпръсках по тях другите два цвята No 48 и No 37.
Танка състарих с помощта на сух черен пастел и молив за вежди, също черен цвят. Първо настъргах пастела с шкурка. Така получения прах нанесох с четка неравномерно по корпуса и ходовата част на танка. С молива за вежди потъмних (шевовете) местата за заваряване на отделните броневи листове.
За потъмняването на ауспусите и предната част на оръдието използвах черен пастел, който втрих в тях. Върху веригите на танка неравномерно нанесох малки петънца от боя No 99 на Revell. С това симулирах издраскванията по време на движението. Моделът предлага и декали. В действителност няма информация за наличието на опознавателни знаци и номера по истинските танкове. Но аз реших да се възползвам от тях, за да може моделът да стане по-интересен. Освен трите бели кръста и номера 012 по ствола на оръдието залепих пет бели кръга. В действителност тези кръгове са нанасяни от екипажите на танковете и са символизирали броя на унищожените противникови машини. Също залепих върху страничната броня емблема, наподобяваща мишка (всъщност това е кенгуро-декал от италианския танк М 13/40 на “Звезда”), екипажа на “Маус”-а, представен от командир и механик-водач. Фигурите са от комплекта: ”Германски танков екипаж” на Italeri No 306.
...
Младен ТРАЯНОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 29 Май 2007, 13:10    Заглавие:  

БТР-152

Click to see if image is larger
БТР-152В, оборудван с лебедка

В края на 30-те години редица фирми от САЩ и Германия създават успешни образци бронирани машини, предназначени за превозването под защитата на лека броня на различен брой войници. По фронтовете на Втората световна война новият клас бронетехника доказва правото си на съществуване. В СССР по времето на войната промишлеността е заета със строежа на максимално количество танкове и самоходни артилерийски установки. С бронетранспортьори Червената армия се снабдява основно от доставките на съюзниците по “лендлиза”.

Click to see if image is larger
БТР-152К1 с 23-mm зенитна установка ЗУ-23-2 на един от отрядите на организацията за овобождение на палестина

След войната редица конструкторски бюра се захващат да попълнят арсенала на една от най-големите армии в света с нужните бронемашини. В армейските върхове възниква спор за това какъв трябва да е бъдещият транспортьор. Сблъскват се две алтернативни гледища. Отговорът на въпроса полуверижен или напълно колесен трябва да бъде БТР (от брониран транспортьор) е решен трудно. Привържениците на първата теза посочват по-високата проходимост на полуверижното шаси. Тези, които са за напълно колесно задвижване, надделяват, изтъквайки предимствата му: по-високата скорост на движение и по-големият ресурс.
През лятото на 1946 г. конструкторското бюро на автомобилния завод ЗИС (Завод имени Сталина) получава задание да проектира колесен БТР. По това време там е създаден и триосният камион ЗИС-151. Съвсем естествено е в шасито на бойната машина да се заложат вече проверената на практика схема и агрегати от готовия камион. Избрана е триосна компановка, аналогична на тази в ЗИС-151. Шестцилиндровият двигател е форсиран и достига максимална мощност над 110 к. с. Монтирането му в ограничения обем на челната бронекутия създава известни трудности. Поради специфичната форма се налага да се използва относително малък радиатор и впоследствие това води до редица проблеми с охлаждането на двигателя. През 5-степенна предавателна и разпределителна кутия двигателят задвижва трите моста. Инженерите от ЗИС отделят особено внимание на конструкцията на ресорите. Усилията им да усъвършенстват максимално амортизиращите части от шасито не остават не възнаградени. На изпитанията ЗИС-152 (заводското означение на бронетранспортьора) постига по висока средна скорост върху грунт от значително по-лекия и неброниран камион ЗИС-151. За това допринася и изборът на гуми със сравнително по-голям диаметър. Корпусът на ЗИС-152 се счита за един от най-големите успехи на конструкторите. Те отделят голямо внимание за отработването на бронята и постигане на оптимална защита. Бронетранспортьорът може да превозва 17 войници (две пехотни отделения), без да се броят шофьорът и командирът на машината. Разчетът напуска лесно транспортното отделение през двукрилата задна врата. Дебелината на бронята отпред е 13 mm, отстрани 10 mm и 8 mm отзад. ЗИС-152 е въоръжен с открита картечница СГ-47 с боезапас 1250 патрона. Малката маса на картечната установка я прави лесно демонтируема и при нужда тя може да се поставя в специлни държачи по двата борда на транспортьора или на задната бронепреграда. На всеки борд са разположени по три люка, през които пехотинците могат да водят огън от личното си оръжие.
При нужда ЗИС-152 може да се ползва като лек влекач и да транспортира 85-mm оръдие или 160-mm минохвъргачка. След тригодишни изпитания новата бойна машина е приета на въоръжение под означението БТР-152. До 1953 г. пехотните и мотопехотните подразделения на Червената армия се насищат с новата техника. За целта в заводите ЗИС е построен специален цех. До 1955 г. са произведени 4923 бронетранспортьора. Още през 1953 г. инженерите от ЗИС се захващат да повишат бойните възможности на БТР-а. Основната им задача става да се подобри проходимостта върху блатист терен, пясък и сняг. Това може да се постигне само чрез въвеждане на система за централизирано регулиране на налягането в гумите. През 1954 г. вариантът БТР-152В е представен за изпитание, а на следващата година е приет на въоръжение. БТР-152В получава модернизирана картечна установка СГМБ и в предната част е монтирана лебедка за самоизтегляне.

Click to see if image is larger
Пехотата в атака на БТР-152К1

Общо до 1959 г. са произведени 2904 машини от този вариант. Повишаването на проходимостта не идва даром. Външното разположение на въздухопроводите се оказва ненадеждно и създава проблеми. Често при преминаване през обрасла пресечена местност шланговете за подвеждане на въздух се късат. Много трудоемка е смяната на гумите при нужда. Това кара военните да си поръчат нов вариант с вътрешно подвеждане на въздуха до гумите през задвижващите мостове. Още през 1953 г. инж. Б. Лаврентиев се захваща да намери решение на горните проблеми. Единственият вариант остава да се преработят мостовете. По това време се разработва и първият съветски камион с централизирано регулиране на въздуха в гумите. Съвсем естествено множество детайли и агрегати се използват и в БТР-152В1. Най-същественото изменение е в по-големите по диаметър гуми.
Първата проверка в реални бойни условия на БТР-152 и БТР-152В е направена през 1956 г. в Унгария. При воденето на уличните боеве в Будапеща се оказва, че откритите бронекорпуси са лесно уязвими от запалителни средства, хвърляни от балкони и прозорци на високите сгради, и горят масово. Скоро във висшите ешалони на Съветската армия са направени съответните изводи. Така още през 1957 г. на основата на БТР-152В възниква модификацията БТР-152К. При нея десантното отделение е повдигнато с 300 mm и покрито с 8-mm броня, заварена към корпуса. В горния бронелист е монтиран надлъжен люк с три капака. За стрелба с личното оръжие от десантното отделение по бордовете са прорязани отвори с подвижни капачки. Количеството на превозваните войници е намалено на 13 и е премахнато бордовото въоръжение.
От октомври 1958 г. едновременно започва производството на ЗИЛ-157 и БТР-152В1. Използвайки опита, натрупан в разработката на БТР-152В1, е създаден закритият БТР-152К1 с аналогична ходова част и през 1959 г. влиза в серийно производство. В периода 1959-1960 г. производството на всички модификации БТР-152 е прехвърлено в новопостроения Брянски автомобилен завод. Там те се строят до началото на 1963 г., когато последният от общо 12 421 произведени БТР-152 напуска заводските врати. На заводските конвейери постъпва по-съвременна техника.
През 50-те години БТР-152В и БТР-152Е (експорт) се доставя масово в ГДР и Полша. В тези страни първият съветски бронетранспортьор служи до началото на 80-те години. Голяма част от машините след замяната им с по-модерни е преоборудвана в санитарни автомобили и минопоставячи. При обединението на Германия през 1991 г. Бундесвера наследява от Народната армия на ГДР 685 БТР-152 от различни модификации. Близкият изток е районът, закъдето заминават голяма част от експортираните бронетранспортьори. През 1956 г. по време на Суецката криза Египет разполага с 60 съветски БТР-а. В последващите години БТР-152 от сирийската и египетската армия участват във всички конфликти и войни в Близкия изток. Под формата на помощ за различни палестински групировки тези машини попадат и в Ливан. През 1996 г. след формиране на палестинската автономия Египет предава 50 бронетранспортьора, въоръжени с 12,7-mm картечници за оборудване на палестинската полиция. През 70-те години голямо количество БТР-152 са доставени на Афганистан. Впоследствие те вземат активно участие в разразилата се гражданска война. Нерядко се срещат местни модификации с допълнително монтирано леко и тежко въоръжение, а нерядко и ракетни установки. През различно време за всички африкански режими, сложили титлата “социалистически”, с получаваната военна помощ пристигат бронетранспортьори от семейството на 152-ката. Така дори и днес в повече от 25 страни от Камбоджа през Албания, та чак до Никарагуа на въоръжение все още се намира разработеният в началото на 50-те години БТР-152. В множество армии съветската машина е модернизирана. Така в Египат и Афганистан са монтирали чехословашки зенитни установки от счетворени картечници ДШК или ЗУ-23. Йемен също създава подобна зенитна установка, поставяйки в съветското шаси американска 20-mm шестстволно оръдие M-163 “Вулкан”. Най-радикалната модификация на БТР-152 е направена в Израел. В началото на 80-те години, взимайки за основа шасито на БТР-152, там се създава бойната машина “Шоет”.
Евгени АНДОНОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 29 Май 2007, 13:28    Заглавие:  

БТР -152В1 в M 1:35

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Моделистите сме интересна гилдия – хора на различна възраст, с разнородни професии, но обединени от едни и същи интереси. Независимо дали става дума за влакове, кораби, фигури, авиация или друга техника, повечето от нас търпеливо и методично, в продължение на години създават своите колекции, обикновено подчинени на определени теми. Но ако трябва да бъдем откровени докрай, с ръка на сърце ще признаем, че много често се подoаваме на изкушението да притежаваме нещо ново и по-различно и естествено излизаме извън тематиката си или, казано дипломатично, разширяваме нейния периметър. Разбира се, и аз не правя изключение от общовалидното правило. По принцип живо се интересувам и събирам модели на бронетехника, стояла или намираща се на въоръжение в българската армия от средата на 30-те години на миналия век насам, но понякога си позволявам някои “волности”. Подобен е случаят с модела на БТР-152В1 на украинската фирма СКIФ. Видях го в специализираните магазини и веднага ме грабна. Определено “солената“ му цена дълго удържаше поривите ми, още повече че нямах информация да е използван в нашите въоръжени сили, но емоциите надделяха и след “сложни” бартерни операции се сдобих с така желания модел. Ще започна традиционно с външния вид. Рисунката върху капака на кутията е повече от сполучлива и изпълнява предназначението си да привлече вниманието. На нея в едър план е изобразен бронетранспортьор, който устремно се носи по черен път през горска просека.

Click to see if image is larger

Декалите за разлика от ефектната рисунка са прекалено оскъдни. Предложени са съветски, източногермански и полски кокарди, регистрационен номер в бял и черен вариант и декал за арматурното табло. Бордни номера, символи, емблеми на бойни части и тактически знаци няма. Това определено е обща слабост, характерна за цялата серия съвременна бронетанкова техника, предлагана от СКИФ. Известно е, че БТР-ът и неговите варианти широко са използвани в някои близкоизточни страни. Нищо не е пречило на фирмата да включи и арабски декали, което ще разшири възможностите за избор.
Инструкцията е подробна, ясна в графично отношение и добре онагледява последователността на действията за сглобяване на модела, но за съжаление и тук има някои пропуски и дори грешки. На места е допусната невярна номерация на детайли, коригирана допълнително от производителя след отпечатването на ръководството за работа. Незабелязано е останало изцяло погрешното графично изображение на една от частите на шасито 39А, което може да доведе до объркване, особено при по-младите моделисти. Със сигурност ще се сгреши, ако стриктно се следва т. 4 от инструкцията, която показва последователността на операциите за направата на дясната половина на двата задни моста. За да отговарят на реалността, двата цилиндъра от пневматиката на спирачната система 156А и 182А трябва да се поставят в обратна на указаната посока. Камуфлажната схема е представена само в един вариант, според който машината следва да се боядиса в Drab khaki Humbrol 155 или Testor 1713. Жалко, че други възможности, например пустинен или по-сложен многоцветен камуфлаж не се предлагат, независимо че не е изключено при експлоатацията в армиите на различните държави бронетранспортьорът да е имал и такъв. Но да се върнем на боите, защото за пореден път в инструкцията има грешка. На Drab Khaki в каталога на Humbrol отговаря боя 159, а наименованието на боя 155 е Matt Oliv Drab. Еквивалентът на последната в Testors е 1711, а не 1713, както е посочено. От друга страна, 1713 в Humbrol е равна на 117 Matt US Light Green. В главоблъсканица като тази след продължителни размишления за най-подходящ приех цвят 159 на Humbrol.

Click to see if image is larger

Пластмасовите детайли са на 5 платки. Всички елементи на корпуса, двигателя и скоростната кутия са разположени на три от тях B, C и D, а шасито и частите на тежката картечница заемат останалите две A и F. Към комплекта са включени 7 броя балонни гуми, много прецизно и качествено изработени от винил и по утвърдена вече традиция - фотоецвани части върху платка G. От тях са направени лопатките на вентилатора за охлаждане на радиатора, ръкохватките на картечницата и решетките на фаровете. Самите детайли са без дефекти и не е необходима допълнителната им обработка. Лесно се свалят от рамките, като известно изключение правят тези от платка F. Пластмасата е податлива на обработка. Друг плюс на модела са представените максимално подробно двигател и шаси, както и пълният интериор в кабината и бойното отделение.
Съгласно инструкцията започнах сглобяването на модела с елементите от лявата половина на двата задни моста. Бързо се справих и с дясната, след като вече бях открил грешните указания в схемата по отношение разположението на част от детайлите на мостовете от тази страна. В следващия етап продължих с предния мост. Особено важно тук е да се осигури максимална подвижност на неговите полуоси 10А и 13А при лагеруването им в главините на колелата детайли с номера 7А и 33А, 15А и 33А. По този начин се облекчава напрежението в кормилната рейка 16А, осъществяваща едноврменното преместване на предните колела на модела в хоризонталната плоскост, тъй като тя е малко по-къса от необходимото. Като направих рамата, боядисах всички детайли на ходовата част в черно. Ин-струкцията предвижда за тази цел боя № 33 Matt Black на Humbrol, но изхождайки от собствените си наблюдения, реших, че по-подходяща е Humbrol № 85 Coal Black. Ресорите обикновено бързо се покриват с ръжда, така че за по-голяма автентичност при оцветяването им смесих Humbrol №113 Matt Rust и Humbrol Metal Cote № 27003 Polished Steel. След боядисването според указанията задните мостове с окачването трябва да се залепят на определените места по рамата. Тя от своя страна се монтира към дъното на корпуса, но ако в конструкцията му фабрично или в резултат на разместване на детайли при сглобяването се появи измятане, моделът ще “куца”. За да избягна подобна възможност и си спестя хабене на нерви, поех по обратния ред. Първо оформих моторното отделение от детайлите 1А, 2А, 8А и 17С, което съединих с дъното на корпуса 60D. Модула оцветих с Humbrol 150 Matt Forest Green, който е по-светъл от Нumbrol 159, за да имитирам захабяване на боята и едва тогава залепих рамата към него. Oсите на шасито поставих, след като сглобих всички елементи на корпуса. Независимо от това в окачването на предния мост се появи денивелация от около 1 mm, която коригирах, като откъм прохлътващата страна не оставих моста да легне плътно в гнездото си. Получената празнина запълних с малка стружка пластмаса и лепило.

Click to see if image is larger

Единственият проблем при работата по модела срещнах с корпуса. Двете му половини 108D и 109D трудно паснаха с дъното и дори след това се наложи да ги лепя на етапи и пристягам допълнително с тиксо. Аналогична се оказа ситуацията със задната му стена 110D, челния бронелист 51C и неговата покривна част 107D. Местата на съединенията между отделните бронелистове покрих с кит. Поради липсата на стъкла към комплекта и подходящ материал за направата им люковете пред водача и командира оставих в спуснато положение. Предвидена е възможност страничните врати и капаците на двигателя да бъдат подвижни, но свързването им с останалите части е на принципа на пъзела и не е достатъчно сигурно. Това бе осно-ванието ми да ги затворя. С изработване на антената и фиксиране на елементите от интериора на определените им места до голяма степен приключих с работата по сглобяването и пристъпих към боядисване.
Модела оцветих с аерограф. За корпуса използвах боя Humbrol 159, за джантите с черна Humbrol 85, а тази на резервната гума – с тъмнозелена Humbrol 195. Същата боя употребих за маслените резервоари и резервните акумулаторни батерии на радиостанцията, разположени в бойното отделение.
Иван ФИЛИПОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 30 Май 2007, 14:18    Заглавие:  

Италианските танкети Carro Veloce L. 3

Click to see if image is larger

Бронетанковата техника от времето на Втората световна война, създадена в Италия, е слабо популярна както сред изследователите на събитията, така и сред моделистите. Според мен това е съвсем незаслужено. Голяма част от италианските бронирани машини съдържат новаторски решения, добър дизайн и заслужават внимание. Една машина, появила се на полуострова с формата на ботуш точно в крак с модата от 30-те, но за съжаление остаряла към началото на Втората световна война, е Carro Veloce L. 3. Въпреки това CV L. 3 се експортира в 10 държави и участва в бойните действия през първите години на войната, при това на 3 континента – Европа, Африка и Азия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Танкета CV 3/35 (L3) въоръжена с 20-mm оръдие "Солутурн"

История
През Първата световна война в Италия се конструират два танка – Fiat 2000 (тежък) и Fiat 3000 (лек). Машините се произвеждат в малки серии и след края войната, но нито италианската армия, нито международният пазар имат сериозен интерес към тях. Между двете световни войни за италианските конструктори на бронетанкова техника е период на търсене. По това време от фирмата Ansaldo, Fiat и Breda са направени доста проекти за лек танк. На практика обаче нито един от предложените проекти не е приет на въоръжение от италианската армия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Огнеметна танкета CV 3/35 Lf с буксируем резервоар

Получава се така, че многочислените конструкторски проекти на бойни бронирани машини в Италия не изиграват важна роля и на италианските военни се налага да се обръщат за помощ към по-развитите страни. През 1930 г. италианското военно министерство купува от Англия лиценз за производство на танкети Carden-Loyd Mk. VI. Производството е възложено на фирмите Fiat и Ansaldo. Като цяло са произведени само 25 броя лицензни танкети, които получават името Carro Veloce 29. Тази машина не се ползва с голяма популярност сред италианските танкисти главно заради ниските си ходови качества, но е добра база за създаване на собствена конструкция от същия тип. През 1931 г. в Fiat-Ansaldo изработват първия прототип на нова танкета, която след дълги изпитания и подобрения е приета на въоръжение две години по-късно под индекс Carro Veloce L. 3/33. Главната цел на конструкторите е да създадат “малък танк”, пригоден за бойни действия в условията на планински терен. За да се увеличи устойчивостта на машината, шасито е удължено, а общата височина – намалена. Междувременно широчината на новата машина е намалена в сравнение с английската (1,4 m срещу 1,7 m). Двигателят е разположен в задната част на корпуса, а 5-скоростната предавателна кутия и механизмът за завиване - в предната. Ходовата част е съставена от седем опорни ролки с гумен бандаж на борд, като четири са съединени по две в тележки, останалите са закрепени индивидуално, задвижващото колело е с предно разположение, а вместо поддържащи ролки е монтиран направляващ жлеб. Танкетата получава нов тип верига с два реда грунтозацепи, което заедно с увеличената площ на сцепление с почвата позволява преодоляването на големи наклони. По време на изпитанията в Алпите Carro Veloce L. 3/33 безпроблемно се изкачва по наклон 40-45о и се спуска по наклон 60о. Това са постижения, недостижими за подобни машини в други страни.
Танкетата според италианските военни трябва да е основната бронирана верижна машина в танковите батальони. За въоръжение е предвидена една 6,5-mm картечница Fiat 14, по-късно заменена с 8-mm картечница Fiat 35. От 1933 г. е организирано масово производство на Carro Veloce L. 3/33, а впоследствие на модификациите L. 3/35 и L. 3/38.
Модификацията L. 3/35 е разработена на основата на опита от експлоатацията на L. 3/33. Усилено е окачването, модернизирани са приборите за наблюдение, но най-вече е променено въоръжението. В този случай има три варианта: основен модел с две 8-mm картечници Fiat 35 или Breda 38, противотанков – с 20-mm противотанкова пушка Solothurn S 18-1000 и огнехвъргачен – с огнехвъргачка, сдвоена с картечница Fiat 35 или Breda 38. Carro Veloce L. 3/35 е най-масово произвежданият модел.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Българска танкета по време на маневри

Последният модел L. 3 е образец 1938 г. При него коренно е променена ходовата част. Усъвършенствано е въоръжението, включващо 13,2-mm картечница Breda или 20-mm противотанкова пушка Solothurn за италианската армия и 13,2-mm картечница Madsen – за бразилската армия. Произведени са незначителни количества танкети L. 3/38, тъй като от същата година започва масовото производство на танкове от серията Carro Armato М. (М 11/39). Последните 17 танкети Carro Veloce са сглобени от заготовки по германска поръчка през 1944 г.
До началото на Втората световна война в заводите Fiat-Ansaldo серийно са произведени повече от 1400 танкети L. 3 от всички модификации, включително експортните версии.

Click to see if image is larger
Българска танкета CV 3/33 на парад в Добрич, 1940 г.

Различни варианти на Carro Veloce L. 3 освен в нашата страна се експортират и в Австрия (1935-1938 г.), Афганистан (1937 г.), Албания (6 броя, 1938 г.), Боливия (1937 г.), Бразилия (1938 г.), Испания (149 броя,1936-1939 г.), Ирак (1936-1941 г.), Китай (1936-1941 г.), Унгария (150 броя,1934-1938 г.).
Бойно използване
Поглеждайки факта, че Carro Veloce L. 3 освен в италианската армия се експортира в още 10 страни на 3 континента, ситуацията не е за учудване, че бойната й история е доста голяма. В случая ще се опитам да бъда кратък и само ще маркирам основните бойни епизоди.
В италианската армия се формират батальони леки танкове (виж таблици 1 и 2) в състав от около 40-50 машини, в кавалерийските танкови батальони – 61 Carro Veloce L. 3. За войната в Абисиния (Етиопия) от 1935 г. е формирана специална танкова част от 4 батальона, включени в състава на бойната група “Ориенталска Африка” (Comando Truppe Afrika Orientale). Там е натрупан първият боен опит на италианските танкисти. През годините 1936-1939 батальони леки танкове воюват в Испания на страната на генерал Франко, като в края на войната италианците се прибират в родината, оставяйки всичките Carro Veloce L. 3 на испанската армия.
Опитът, придобит от двете войни, кара италианците да развърнат първите си танкови дивизии – 131-ва Centauro, 132-ра Ariete, 133-та Littorio. По един кавалерийски танков батальон има и във всяка от трите подвижни дивизии (Celere). Първа и втора дивизии Celere и 131-ва танкова дивизия Centauro с танков полк (Regimento Carri) от 164 танкети L. 3 участват във войната с Гърция и Югославия през 1940-1941 г. Тук е мястото да се отбележи, че при боевете в албанските планини известен брой танкети стават трофей на гръцката армия. Всяка една от тези машини се използва срещу бившите си собственици. В 19-а гръцка (моторизирана) дивизия е формирана бойна част от 24 трофейни италиански леки танка.
По същото време в Либия срещу англичаните италианската армия изпраща “Танкова група Либия” (Comando carri armati della Libia), включваща основно танкети L. 3. Поради това, че групата е на границата на пълното унищожение, през януари 1941 г. в Либия е прехвърлена 132-ра дивизия Ariete със 117 танкети, а през следващата година и 133-та дивизия Centauro. Танкети участват в боевете в Киринайка, при обсадата и превземането на Тобрук и даже при Ел-Аламейн, изпълнявайки през цялото време второстепенни задачи. През 1943 г. след разгрома на немско-италианската група армии “Африка” всички танкети, ако все още в някои части са останали такива, окончателно са загубени.
Батальони, въоръжени с Carro Veloce L. 3, участват и във войните с Франция (1940 г.) и Съветския съюз (1941-1942 г.) като цяло без успех. От края на 1941 г. танкетите L. 3 почти изцяло са изместени в първолинейните части от леки и средни танкове нови образци, като най-дълго се задържат в разузнавателните танкови групи (Reggrupamento Eeploranto Corazzato – R.E.Co). На второстепенни театри като Югославия, Албания и Егейските острови Carro Veloce L. 3 си запазват ролята на основна бронирана машина до капитулацията на Италия през септември 1943 г. След оповестяването на капитулацията на 8 септември част от танкетите Carro Veloce L. 3 попадат в ръцете на немците, част при титовските партизани, а една част остава на въоръжение в частите на Италианската фашистка република (RSI). Всички машини са приети на въоръжение и се използват според възможностите си.
Бойна биография Carro Veloce L. 3 имат и в унгарската армия. През пролетта на 1941 г. танкети участват активно във войната срещу Югославия, а от лятото на същата година и в състава на “Унгарския подвижен корпус” (65 машини) срещу Съветския съюз. През зимата на 1941-1942 г. оцелелите танкети са върнати в Унгария, като част от тях са предадени на хърватските фашисти. Хърватите ги използват за борба с партизаните на Тито.
Освен в Европа и в Африка бойни действия с участието на Carro Veloce L. 3 се водят и в Азия. Гоминданската армия използва танкетите срещу японската инвазия в Китай. Вероятно бойно използване имат и иракските танкети Carro Veloce L. 3 след преврата на 1 април 1941 г. и започването на антибританското въстание, продължило 2 месеца, до края на май с. г. За съжаление за танкетите, участвали в тези събития, се знае твърде малко.
Carro Veloce L. 3/33 в България
През 1934 г. е сключен договор за доставка на 14 броя Carro Veloce L. 3/ 33 от Италия за сумата от 10 770 600 лв. Военните изискват машините да са въоръжени при производството с една тежка 8-mm картечница “Шварц лозе” Обр. 07/12 (Schwarzlose 07/12), стандартна за българската армия.
През 1935 г. 14-те Carro Veloce L. 3/ 33 са приети от назначената за целта комисия на българската армия. У нас те получават името леки бойни коли “Ансалдо-Фиат”.
С получените бойни коли е предвидено да се сформира една рота. На 1 март 1935 г. към състава на 2-ра колоездачна дружина с гарнизон София е включена рота бойни коли “Ансалдо-Фиат”. Организационно дружината е част от 1-ви инженерен полк. Така Carro Veloce L. 3/ 33 поставят началото на бронираните войски в българската армия.
Командването на българската армия провежда програма за запознаване на офицери и войници с новия вид оръжие. През следващите няколко години се води усилено обучение на няколко набора танкисти. Танкетите взимат участие във всички учения от по-голям мащаб. С закупуването на по-модерни танкове “Викерс” (1938 г.) и “Шкода” (1940 г.) значението на леките бойни коли “Ансалдо-Фиат” не намалява. Те все още се използват за обучение на пехотните части за съвместни действия с танкове и от военната пропаганда. Върховият момент в използването на танкетите е участието им в присъединяването на Южна Добруджа към България през септември-октомври 1940 г.
След започването на Втората световна война и отчитайки резултатите от използването на Carro Veloce L. 3/33 по време на Гражданката война в Испания командването на българската армия трезво оценява ниската им бойна стойност. Въпреки това поради липса на друга техника “Ансалдо-Фиат” продължава да се числят като бойни коли до началото на 1943 г., когато окончателно са заменени със съвременни средни танкове.
На 1 октомври 1943 г. е развърната бронираната бригада и танкетите са изтеглени в 10-а и 11-а рота на бригадата с гарнизон в Сливен за учебни цели. По това време техният моторесурс е изчерпан и повечето от тях не се използват. В края на войната, през април 1945 г., са бракувани 9 танкети “Ансалдо-Фиат”. Останалите 5 машини продължават да се числят... но това не е за дълго.
Интересно е мнението на българските офицери-танкисти, използвали Carro Veloce L. 3/33. Ето какво си спомнят двама от тях:
Цено Ценов – през 1941 г. капитан, командир на рота бойни коли в бронирания полк – “Ансалдо"-то беше като играчка, бронята му беше толкова тънка, че имаш чувството, че ако четири човека го хванат, ще го вдигнат, а и беше въоръжен само с една картечница.”
Любен Соларов – през 1941 г. подпоручик, командир на щабния взвод в бронирания полк – “Ансалдо-Фиат" за нас беше учебна машина. Много бяха неудобни. На гърба на седалките се намираше резервоарът за бензин, който и при малък удар се запалваше. За сметка на това бяха много маневрени, лесно и бързо се завъртаха в нужната посока. "Ансалдо-Фиат" бяха неподходящи за Втората световна война.”
От моделистка гледна точка доста важен момент е и боядисването. В българската армия бойните коли “Ансалдо-Фиат” получават стандартен трицветен, защитен камуфлаж, основен за бойната и моторната техника в периода 1936-1940 г. Съставящите цветове са тъмнозелено, дървеснокафяво и тъмножълто. Приетата схема е от типа деформиращ камуфлаж и представлява едри редуващи се вълнообразни петна от трите цвята. Петната добре се виждат на приложените снимки.
Всяка от 14-те бойни коли “Ансалдо-Фиат” получава регистрационен номер, изписан директно върху задната лява част на корпуса. Номерът е стандартен и представлява буквата В и 5-цифрен код, където първите 2 определят класа на машината, в конкретния случай танк, а останалите 3 – номера на самата машина по реда на приемане. Съответно на леките бойни коли “Ансалдо-Фиат” са дадени регистрационни номера от В 60001 до В 60014. Номерът се изписва в бял правоъгълник с размери 480 х 170 mm, задължително само в задната част на корпуса. Цифрите и буквата В имат размери 140 х 70 mm и се нанасят с черна боя с помощта на шаблони.
Камуфлажната окраска се премахва с заповед на Щаба на войските в началото на 1941 г. От пролетта на 1941 г. България е съюзник на Третия райх и нашата армия приема система на боядисване и опознаване, близка до немската. “Ансалдо-Фиат” са пребоядисани изцяло в тъмнозелен цвят. Всяка машина получава голям бял тактически номер, представляващ последните две цифри от регистрационния номер. Съответно това са номерата от 01 до 14. Например бойна кола “Ансалдо-Фиат” с регистрация В 60001 получава тактически номер 01. Регистрационните номера се запазват без промяна. Тази схема не се променя до края на експлоатацията на танкетите. На снимки от по-късен период вече в учебните части се забелязват и машини без големи тактически номера. Последните явно са счетени за ненужни в учебните части и при периодичното освежаване на тъмнозелената боя не са възстановявани.

Click to see if image is larger

За модела... какъвто няма...
---
* Съкращения:
тп – Танков полк (Regimento Carri)
СА – Северна Африка
БГОА – Бойна група “Ориенталска Африка” (Comando Truppe Afrika Orientale)
АК – Армейски корпус
ТГЛ – Танкова група “Либия” (Comando carri armati della Libia)
БГЕ – Бойна група “Егея” (Comando Truppe Egeo)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 31 Май 2007, 15:15    Заглавие: Малък танков музей  

НЕМСКО ЩУРМОВО ОРЪДИЕ STUG III AUSF G

Click to see if image is larger

(Sd Kfz 142/1), ранна версия в мащаб 1:35 на фирма TAMIYA
В годините на Втората световна война в армиите на почти всички воюващи държави постъпват на въоръжение различни по предназначение самоходни артилерийски системи. Те се налагат като относително евтино, мощно и ефективно средство в борбата с бронираните цели на противника и за огнева подготовка на пехотните части.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

В германската армия през войната най-масово се използва щурмовото оръдие StuG III. Неговата история започва от проектантските бюра на фирмата на DAIMLER - BENZ AG в средата на 30-те години на миналото столетие, преминава през пожарищата на най-кървавия военен конфликт, за да приключи в пясъците на арабската пустиня през 1967 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Оръдието е проектирано на основата на Pzkpfw III. Нулевата серия от 5 експериментални образци, произведена през 1937 г., е последвана от модификацията Ausf A, създадена през 1940 г. Ниският силует, снарядоустойчивата форма, добрата маневреност и въоръжение на щурмовото оръдие го превръщат в опасен противник. Блестящото представяне на StuG III във френската кампания води до масовото им производство. Създадени са няколко ранни модификации: Ausf B, C, D, E, F, F/8. В началото на декември 1942 г. се появява най-съвършената от тях - G. Произвежда се в заводите на Alkett до април 1945 г., а в цеховете на MIAG от февруари 1943 г. Пикът в производството на Ausf - G е през 1944 г. Общо от заводите на двете фирми излизат 7834, а по други данни 7893 щурмови оръдия от тази модификация. През 1943 г. от ходовите части и други елементи на Pzkpfw III, Ausf М са изработени 165 щурмови оръдия, а през 1944 г. заводите Alkett преработват 173 различни варианти на Pzkpfw III, постъпили за ремонт в StuG III Ausf G. На основата на тази модификация е създадена щурмова гаубица StuG H - Ausf G с калибър 10,5 cm за огнева подкрепа на пехотата, от която в Alkett са произведени 1299 броя. В края на войната малък брой щурмови оръдия са преустроени за транспортьори на боеприпаси.
Корпусът StuG III Ausf G е заваръчна конструкция и върху него се монтира надстройката. Разделя се на 3 части: отделение за управление, където е мястото на механик водача; бойно отделение, в което се помещават командирът, мерачът и пълначът /радист/ и задна част - моторно отделение. Шасито, двигателят, корпусът и някои компоненти са взети наготово от предходната модификация F/8.
На StuG III Ausf G е монтирано дългоцевно оръдие Stuk 40 L 48, калибър 7,5 cm, което го превръща не само в щурмово оръдие, а и в пълноценен изтребител на танкове. Оръдието е разположено в надстройката с леко изместване вдясно.
Най-съществената разлика между Ausf G и останалите модификации се наблюдава в надстройката, която се сглобява от бронелистове. Таванът в нейната задна част е повдигнат и тилната й стена с дебелина 30 mm е поставена под прав ъгъл. Разширеният вътрешен обем позволява повече свобода на мерача и командира на екипажа при изпълнение на функционалните им задължения. Страничните бронелистове (30 mm) са поставени под ъгъл от 79о. Върху надстройката е монтирана командирска куличка със 7 подвижни във вертикална плоскост перископи и малък люк за биокулярния прицел. Пред люка на пълнача е поставен подвижен 10 mm бронещит, на който се монтира лека картечница MG 34 или 42. В по-ранните серии на G модификацията командирската кула е подвижна. За около година машините са произвеждани със застопорени кули, а след октомври 1944 г. отново е възстановена тяхната подвижност, като е добавена и бронезащита.

Click to see if image is larger
Българско щурмово оръдие след боя при Крива Паланка (октомври 1944 г.)

Click to see if image is larger
Български самоходни оръдия на път за фронта

Първоначално челната броня е 50 mm, като увеличаването й до 80 mm е постигнато с допълнителна бронеплоча, съединена с болтове. Впоследствие StuG III Ausf G излизат от производствените халета със стандартно изпълнена броня от 80 mm.
В резултат от модернизациите, осъществявани в хода на производството, се появяват машини с дистанционно управлявани картечни установки върху покрива на надстройката и такива със сдвоени с оръдието картечници. За защита на оръдието и неговите опорноповдигащи и въртящи механизми се използват два вида маски. Едната е с форма на кутия. Лицевата й броня достига 50 mm, а страничната - 30 mm. Другата маска е лята с дебелина 80 mm. Известна е като “Свинска глава”. От нея съществува модифициран вариант за защита на оръдието и сдвоена с него картечница. Отпада двуокулярният перископ на механик-водача KFF 2. Вентилаторът за пречистване на въздуха в бойното отделение сменя мястото си от покрива на задната стена на надстройката. В предната й част при повечето щурмови оръдия се монтират две трицевни устройства за изстрелване на димни гранати NbK 39 с калибър 90 mm. При отсъствието им отворите се закриват с технологични капачки, прикрепвани с винтове. Известно количество машини са произведени с високо повдигнати изпускателни тръби за преминаване през водни препятствия без предварителна подготовка, а всички щурмови оръдия в периода септември 1943 г. - септември 1944 г. са обработени фабрично с антимагнитно покритие Zimmerit. В средата на 1943 г. за защита от противотанкови пушки и комулативни снаряди StuG III Ausf G са снабдени със странични бронирани екрани с дебелина 5 – 8 mm.

Click to see if image is larger
Изглед към задната част на български STUG III AUSF G

Боен опит
Първите батареи, въоръжени с щурмови оръдия, са създадени в края на 1939 г. Те включват в състава си 3 взвода по 2 оръдия. Към всеки взвод се числят един полуверижен бронетранспортьор за превоз на боеприпасите и един за управление на огъня. С отделен БТР разполага командирът на батареята. Първият дивизион (батальон) щурмова артилерия е формиран през 1940 г. По щат създаваните дивизиони разполагат с 18 оръдия, а към края на 1941 г.- с 22, защото в батареите постъпва допълнително оръдие за командира. В следващите години батареите отново променят щата си до 10 оръдия (3 взвода по 3 САУ и едно за командира), а по-късно на 14 (3 взвода по 4 плюс 2 оръдия за командването). Успоредно се появяват батареи със смесен състав, в които 2 или 3 взвода са въоръжени със StuG III (40), а един със StuH 42. Формират се първите бригади щурмова артилерия със щат от 2 до 5 дивизиона. StuG III 40 се намират на въоръжение не само в щурмовата артилерия. Поради недостатъчното производство на Pz Kpfw IV, V, Vy и изваждането от употреба на Pz Kpfw III някои танкови части са въоръжени със щурмови оръдия. В този случай ротите разполагат с 14 оръдия, а когато допълват танковете към някоя от танковите дивизии, имат по щат 4 взвода с 5 бойни машини и 2 оръдия за командването на ротата, т. е. 22. Със StuG III 40 Ausf G се въоръжават и дивизиони изтребители на танкове. Щурмова артилерия се формира още към някои планински и охранителни дивизии. Тази организация се запазва до края на войната, като следва да се подчертае, че само елитните части на Вермахта и войските на SS са комплектовани максимално близко до пълния щат. Бойната ефективност на StuG III 40 e висока. Много екипажи имат на сметките си по няколко десетки унищожени и повредени противникови танка. Камуфлажната схема на щурмовите оръдия до края на 1942 г. е идентична на останалата бронетанкова и автотракторна техника на Вермахта. Използва се един основен цвят – Panzer Grau (RAL 7027). От февруари 1943 г. се въвежда нов основен цвят – Wehrmacht Olive, върху който се нанасят камуфлажни петна в маслиненозелен (Olive Ggrun; RAL 6003) и тъмнокафяв (Grun; RAL 8012) цвят. Като правило заводите производители боядисват техниката в основния цвят, а камуфлажните петна се нанасят по частите с отчитане на сезона и природните особености на дадения район. За целта се използва специална паста, оцветена в зелено или кафяво, в разфасовки по 2 kg, която се разрежда с бензин или вода. Нанася се с бояджийски пистолет или с четка. Видно е, че в резултат на преразреждане и други причини са възможни широки нюанси при полагането на цветовете. Африканската камуфлажна схема се базира на Gelb Braun (RAL 8000) като основен цвят. През зимните месеци техниката се камуфлира с бяла, лесноснимаема боя.

Click to see if image is larger
StuG III 40 Ausf G по улиците на София (декември 1944 г.)

StuG III 40 Ausf G се експортират в много държави, съюзници на Германия. Румъния закупува 119 броя Ausf F/8 и G, Унгария 40 Ausf G, Финландия 59 Ausf G, Италия 5 Ausf G и Испания 10 Ausf F/ 8 и G. Румънските и испанските StuG III остават на въоръжение до началото на 50-те години, когато са ремонтирани и продадени съответно на Египет и Сирия. В армиите на тези държави StuG III Ausf G активно участват в боевете за Суецкия канал през 1956 г., в Синай и на Голандските възвишения през 1967 г.
StuG III в България
През 1943 г. България закупува 55 броя щурмови оръдия, последните от които пристигат в страната през януари следващата година. С получената техника са формирани две щурмови отделения (дивизиони), еквивалентни по щат на немска бригада от щурмовата артилерия. Частите са подчинени съответно на щабовете на 1-ва и 2-ра армия. Малко след формирането 2-ро ЩАО (щурмово артилерийско отделение) се дислоцира в района на Хасково. Всяко от отделенията има 3 щурмови батареи с 3 двуоръдейни взвода и оръдие за командира на батареята. Общо в отделенията се числят по 25 бойни машини. Подготовката на екипажите е на необходимото ниво. По-голямата част от тях са преминали и през едномесечно обучение в немското бойно училище в град Ниш.
Българските щурмови оръдия постъпват на въоръжение фабрично оцветени във Wehrmacht Olive, а цевите им са боядисани в черно, вероятно по технологични причини. След обявяване на война на фашистка Германия по бойните коли е нанесен отличителен знак – “Андреевски кръст”. Той е рисуван в няколко варианта: черен “хикс“, нанесен направо върху основната боя или върху бял правоъгълник, а в някои случаи е копиран изцяло авиационният знак. Щурмовите отделения участват активно в първата фаза на военните действия в състава на I и II армия. Използват се за пробив на укрепените позиции на противника при Бяла паланка, Куманово и Страцин; в уличните боеве в Нишка баня, Ниш, Крива паланка, Подуево и с. Псача; за удържане на вече овладени позиции и преследване на отстъпващ противник. В сраженията безвъзвратно са загубени 4 StuG III – 3 оръдия от 2 ЩАО и 1 от 1 ЩАО. През декември двете отделения се завръщат в България. В средата на следващата 1945 г. те са включени в състава на формиращата се в Пловдив 2-ра танкова бригада. В заключителния етап от войната щурмовите отделения не са в състояние да участват поради силното износване на техниката и липса на резервни части. Съветското командване взема решение и през средата на март 1945 г. предоставя на Първа българска армия в Унгария 9 трофейни САУ. От получената техника 2 машини са StuG III Ausf G, 1 е модификация F, но с характеристиките на G и едно е щурмова гаубица StuH 42 с калибър 10,5 cm. Формирана е батарея, включена в състава на танковата дружина при армията. В средата на следващия месец от България пристигат определените за тази техника екипажи и се създава самостоятелно артилерийско щурмово отделение. Основната му задача до края на войната е осигуряване на най-танкоопасните направления в отбранителния ред на армията.
50-те години е краят в активната служба на щурмовите оръдия. Заедно с други образци немска бронетанкова техника те са закопани като неподвижни огневи точки по южната ни граница. Подменени са в средата на 70-те и в наши дни за миналата бойна слава на българските StuG III (40) Ausf G напомнят двата експоната в експозицията на Военноисторическия музей в София. Ето как от темата за музеите неусетно стигнахме до моделизма като една чудесна възможност на няколко квадратни метра домашна площ да “спретнеш” собствена експозиция и оттам до модела на StuG III Ausf G на Tamiya, за който искам да ви разкажа.
Моделът на StuG III Ausf G от TAMIYA в M 1:35
Фирмата е световно известна. Името й е гаранция за качество и смея да твърдя, че и в този случай очакванията са оправдани. Външното оформление на кутията е отлично. Рисунката е детайлна като фотографска снимка. Веднага приковава погледа и усилва желанието да притежаваш модела. След отварянето на кутията искам да се спра първо на инструкцията. За разлика от схемите, предлагани главно от някои източноевропейски и руски фирми, инструкцията на Tamiya е много подробна и ясна, което облекчава максимално работата на моделиста. Посочени са и няколко камуфлажни схеми, както и необходимите за тях цветове. Предложените декали са само немски, но позволяват три възможности: StuG III Ausf G от 303-та или 237-а бригада щурмови оръдия на Вермахта, действали през 1943 г. съответно в Норвегия и Русия; щурмова гаубица от италианска част, воювала през 1944 г. в Италия.

Click to see if image is larger
Българско щурмово оръдие в Крапошвар през май 1945 г.

Огледът на детайлите може да удовлетвори и най-претенциозния вкус. Няма и следа от дефекти. Детайлите са разположени максимално рационално по рамките и лесно се отделят с макетен нож. На две от тях са поместени елементите от ходовата част, а на останалите три – корпусът, частите от надстройката, люкове, капаците на двигателя, ЗИП, въоръжението и други компоненти на модела. Веригите са на отделна винилова рамка. Изработени са, по мое мнение, толкова добре, че биха допаднали и на най-отявлените противници на винила. Дъното на танка е изготвено в пълни подробности до последния нит. Същото се отнася до ходовата част и външното оформление на надстройката и моторното отделение. За да бъде поставен вентилаторът на бойното отделение на нужното място, се използва специален шаблон (детайл В 48 ). Моделът се предлага с два варианта артилерийско въоръжение: 7,5 cm оръдие и 10,5 cm гаубица. Защитните им маски са от кутиеобразния тип, с прави заварени стени. За съжаление производителят не е предложил другата маска, известна като “Свинска глава”, което значително ще повиши възможностите за избор, стоящи пред моделиста. Особеност на модела е липсата на подвижност на елементите от ходовата част, което някои биха посочили като негов минус. Слабост е и отсъствието на интериор в бойното отделение, но това не е фатално – конструкцията на люковете не позволява добър обзор към вътрешността на машината. Оригинално допълнение към модела са фигурите на командира на щурмовото оръдие и пълнача, които са представени в момент на отдих. Пълначът е притиснал в скута си палаво къдраво кутре, на което командирът подава нещо за хапване. Фигурите са съразмерни, добре оформени, а в чертите на лицата им се долавя индивидуалност. По моя преценка те са подходящи за някоя сериозна диорама. От друга страна са с немски униформи и фуражки, което не позволява използването им предвид решението да направя модела български. Ето защо предложих фигурите на Николай Колев. В замяна получих друга, която по мое настояване Николай направи в българска униформа.
...
Иван ФИЛИПОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 05 Юни 2007, 12:22    Заглавие:  

Pz Kpfw 35 (F) / Somua S - 35
В мащаб 1:35 на фирма Heller, каталожен номер 81134


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

За радост на българските моделисти, любители на бронетанкова техника напоследък на специализирания пазар започнаха да се появяват мащабни копия на френски танкове от Втората световна война.
Лекият танк HOTCHKISS H-35/39 на фирмата Heller бе последван от по-големия му събрат - Somua S-35. Танкът приковава вниманието с оригиналния си дизайн, новата технология на изработване и някои интересни технически решения, оказали непосредствено влияние върху развитието на танкостроенето в редица страни. Корпусът се състои от 4 лети части, съединени помежду си с болтове. Горната му половина се дели на кърмова и носова част. Долната образува "вана", в която се монтират агрегатите. Двете й части се съединяват по надлъжната ос на танка. За защита на ходовата част са монтирани бронирани фалшбордове. По мнение на някои западни специалисти Somua - S-35 е най-добрият танк, на въоръжение в съюзническите армии през 1940 г.
След окупацията на Франция трофейните машини са използвани от немците и техните сателити по всички театри на военните действия. На Балканите с ограничено количество от тях е разполагала 7-а SS доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген" и е възможно да са използвани в боевете срещу българските части. Няколко танка от този тип германското командване е предлагало на България за учебно-бойни машини. По отношение използването им в българската войска мненията на някои наши и чуждестранни, в частност полски и руски изследователи диаметрално се различават.
Нека след тази кратка историческа препратка се върнем към модела на Somua S-35, произвеждан от Heller. Явно по комерсиални съображения рисунката върху капака на кутията показва танка в немски камуфлаж. Декалите са в два варианта. Немските са прекалено семпли, докато френските декали и камуфлажна схема са значително по-колоритни. Инструкцията е достатъчно подробна, но описва сглобяването на френския вариант, а е известно, че германците са направили някои доработки по танка. Матрицата на модела е стара. Независимо от това в духа на добрите традиции на фирмата детайлите са изработени качествено и нямат видими дефекти. Разположени са на 4 пластмасови рамки, допълнени от 1 винилова за веригите и друга за фаровете и задните светлини. "Екстра" е предлаганият двучленен френски екипаж, практически идентичен с този от HOTCHKISS H-35/39 с всичките му положителни страни и недостатъци. Слабост е липсата на вътрешен интериор, което донякъде обезсмисля поставянето на люка пред механик-водача - детайл 20 и детайл 35 (люкът на куполата) в отворено положение. Има трудности в напасването на детайл 21 (дъно на танка) към детайли 41 и 42 (лява и дясна половина от долната част на корпуса) и детайл 5 (челен бронелист). Не може да се избегне пиленето, използването на шкурка и кит. При детайл 5 е необходимо да се имитира и технологичната сглобка на двете половини от долната част на корпуса. За максимална стабилност е препоръчително тележките на опорните катки да се прилепят към детайли 2, 3 и 14, 15 (носещи греди на ходовата част) независимо, че това не е посочено в инструкцията. Други сериозни трудности при работата с модела няма. Останалите детайли се напасват и залепват безпроблемно. Адмирация заслужават веригите, които имат сигурно закопчаване и пълната детайлировка на ходовата част. За съжаление впоследствие повечето от елементите й остават скрити под фалшбордовете. По желание е поставянето на допълнителните горивни резервоари, детайли 29, 46 и 28, 43, както и детайли 48, 49 и 57 (платнище). С това изработката на френската версия на Somua S-35 e завършена. Камуфлажната схема изисква използването на бои Humbrol NN 10, 29, 30 и 93.

Click to see if image is larger

Тези моделисти, които искат танкът им да бъде в немския вариант, ще се наложи да направят някои доработки. В единия случай от куполата се премахва изцяло детайл 16 (френска командирска кула). На негово място се монтира двустранно отварящ се кръгъл люк, изработен от подходяща пластмаса. Двустранно отварящ се люк, с почти елипсовидна форма може да се постави и върху френската командирска кула, като за целта върхът й трябва да се отреже. Предвид факта, че не всички танкове са разполагали със средства за радиовръзка, въпрос на избор е изработването на антена за радиостанция, която се закрепва в специално гнездо на горната носова част от корпуса на танка. Камуфлажът на немските машини е едноцветен. В инструкцията е препоръчан цвят No 27 на Humbrol. След боядисването в съответния камуфлаж може да се пристъпи към "състаряването" на модела.
...
Иван ФИЛИПОВ
Снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 05 Юни 2007, 13:24    Заглавие: Моделни технологии  

Цимерит

Click to see if image is larger
Български танк Т-IV покрит с Цимерит

“Блицкриг”-ът - германската доктрина за светкавична война - се е основавал на провеждане на настъпателни операции чрез концентрирано използване на бронетанкови съединения, активно подпомагани от тактическа авиация. През първите години на Втората световна война противниците на Третия райх са били доста изостанали най-вече в тактическо отношение и често куражът на отделния войник е било единственото, което са могли да противопоставят на бойното поле. Така например в Западна Европа, на Балканите и в Северна Африка немалък брой немски танкове са извадени от строя от британски пехотинци чрез използването на “лепкави” бомби. В близък бой тези бомби са били залепвани към бронята на танковете, след което са били детонирани. Сраженията на Източния фронт също донасят много неприятности за Панцервафе. Червеноармейците често са атакували бронираните машини с противотанкови мини, а понякога за тази цел са били използвани специално обучени кучета. Проблемът с липсата на адекватна защита на танковете при близък бой е започнал да причинява такива главоболия на германското военно ръководство, че то се видяло принудено да разпореди бронята им да бъде намазвана с дебел слой кал, а през зимата да бъде обледенявана. Разбира се, било е ясно, че такива решения могат да бъдат само временни. Затова се пристъпва към създаването на специално покритие, което да попречи на прикрепването на мини и взривове. Освен това германците са разполагали с ръчни пехотни противотанкови мини, а по правило във Вермахта винаги се стремели да имат противодействие на оръжията, с които са разполагали.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Разработването на споменатото покритие е възложено на берлинската фирма за производство на бои C. W. Zimmer, откъдето впоследствие идва и името му “Цимерит”. Цимеритът е представлявал паста, състояща се от следните компоненти:
- 25% поливинилов ацетат (основа)
- 10% фин дървен прах
- 40% бариев сулфат
- 10% цинков сулфид
- 15% пигмент охра (оцветител).
За използването на цимерита са били издадени специални инструкции. Той е бил нанасян върху бронята най-вече в заводски условия.Първоначално покривната площ е трябвало да бъде почистена (за предпочитане с шкурка), а след това - изсушена.
Следвало е нанасяне на тънък слой с дебелина 5 mm и набраздяването му с шпакла.
Така нанесената паста е била оставяна да съхне в продължение на 4 часа, след което е била втвърдявана с бензинова горелка. Отново с шпакла е нанасян нов слой от 4 mm. В момента на поставянето му с шпаклата са правени равномерни грапавини на малки интервали. След такава процедура бронираната машина е оставяна да съхне естествено в продължение на 24 часа, след което отново е използвана горелка. Последният етап на тази операция е било боядисването. Цимеритът сравнително рядко е бил нанасян при полеви условия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Първите части на Вермахта, които са тествали цимерита, са били 4 и 7 танкови дивизии. Това се е случило в края на юни 1943 г., броени дни преди началото на сраженията край Курск. Скоро след това практически цялата продукция на танковите заводи на Третия райх, която е постъпвала в бронираните съединения, е била покрита с цимерит.
По правило с новата защитна паста са били покривани само такива машини, за които се е предполагало че има голяма вероятност да влязат в близък бой с противника – танкове, щурмови оръдия и изтребители на танкове. Въпреки това съществуват фотографии на различни модели лекобронирана техника, покрита с цимерит – Sdkfz 251, на самоходно противотанково оръдие Marder III Ausf. M, зенитен танк Wirbеlwind и т.н. Тъй като различните модели танкове са се произвеждали в различни заводи, то логично е било да съществуват и различни форми на набраздяване на повърхностите, покрити с цимерит:

Набраздяване Тип на бронираната машина
Паралелни бразди Tiger I, Tiger II (моделите с купол на “Порше”, както и ранните модели с купол на “Хеншел”), Jаgdtiger(моделите на “Порше” – Brumbor, PzIII/ Ausf.M и Ausf.N, Pz IV/ Ausf.H – средно и късно производство, -Ausf.J, ранно производство, Pz IVL/70 (Jagdpanzer, Sturmtiger, Elephant, Stug IV) само корпуса, Jagdpanzer IV, Stug III Ausf.G
Вафлено Stug III
Зиг-заг I Stug IV (само страните)
Зиг-заг II Stug IV (само страните)
Вертикално набраздена вторична решетка Panther (Ausf.D – късно производство, Ausf.A, Ausf.G – ранно производство)
Решетъчна Jagdpanther

Най-любопитното е, че цимеритът като материал не е имал антимагнитни свойства. С неговото използване се е целяло да се създаде “буфер” между корпуса на танка и мината. Грапавините също са били много важни, защото са намалявали значително контактната повърхност и мините са ставали “неустойчиви”.
Официално покриването с цимерит в заводски условия е прекратено на 9 септември 1944 г. със заповед на генерал-инспектора на танковите войски Гейр фон Шваненбург, до когото достигнали сведения, че това защитно покритие е причинявало пожари в танковете. Каквато и да е била истината обаче, със сигурност е било ясно едно – на този етап от Втората световна война цимеритът повече не е бил актуален. Противниците на Третия райх вече са разчитали на многобройни противотанкови части, въоръжени с великолепни оръдия, както и на пълното си превъзходство във въздуха. Ако все пак на съюзниците им се налагало да се срещнат с германски танкове в близък бой, то те са имали много по-сериозни “аргументи”, отколкото преди години – реактивните гранатомети.
Страните от антихитлеристката коалиция много внимателно са изучавали всички видове оръжия и материали, използвани от Вермахта, включително и цимерита. Така още в началото на 1944 г. британците взимат мостри от любопитното защитно покритие и ги изпращат в родината си за изследване, а освен това разпитват и пленници за начините за неговото използване. През лятото на 1945 г. армията на Негово Величество се готви за решително настъпление срещу японците в Бирма и британското командване е сериозно обезпокоено от тактиката на отрядите “камикадзе”, извършващи самоубийствени атаки срещу танковете на противника, въоръжени само с противотанкови мини. Поради тази причина двама англичани – Томпсън и Холис – посещават западната част на окупирана Германия, за да съберат повече информация за цимерита и да спомогнат за евентуалното му прилагане в операциите срещу японската армия.
...
Камен НЕВЕНКИН
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 12:50    Заглавие:  

Т-64А

Click to see if image is larger

Продължение от бр. 10
За усилване на противокумулативната защита на бордовете на танка се поставят подвижни алуминиеви (по три на борд) екрани.
Т-64А има индивидуални комплекти запасни части и прибори (ЗИП) и оборудване за подводно кормуване на танка (ОПК). Индивидуалният комплект ЗИП се разполага вътре в танка и над дясната верига в херметични кутии. Сгъваемите възли на ОПК се закрепят към задната стена на купола, между прожекторите за нощния прицел и командирския прибор, поставени в походно положение. Двете тръби на ОПК, сложени една в друга, се монтират над двигателния отсек. Тази система позволява без ограничение по дължината да се преодолее водна преграда с дълбочина до 5 m.

Click to see if image is larger
Поставяне на оборудването за подводно кормуване

По време на серийното производство Т-64А непрекъснато е усъвършенстван. Модернизират се въоръжението, прицелните прибори, средствата за свръзка, двигателят, трансмисията и ходовата част. Танкът е снабден с инженерно оборудване за самоокопаване. Машините, които преминават капитален ремонт, се модернизират до равнището на произвежданите по същото време серийни образци.
През 1971г. е поставен подобрен прицел-далекомер ТПД-2-49, нощен прицел ТПН-1-49-23 и радиостанция Р-123М. Променено е разположението на съставните възли на ОПК. От дясната страна на купола е поставена кутия за дребните детайли, изолиращите апарати АТ-1 са разположени в три кутии отляво, а тръбите за пресен въздух и изгорели газове от горната част на МТО са пренесени на задната стена на купола.
От 1972 г. на командирската куполка се поставя дистанционно управляема зенитна картечна установка НСВТ-12,7 “Утьос” с боекомплект от 300 патрона, прицел ПЗУ-5 и система за електрическо насочване 1ЕЦ20. Входът за антената е пренесен зад люка на командира.

Click to see if image is larger
Разположение на страничните противокумулативни екрани и термокожуха на оръдието

Click to see if image is larger
Разположение на приборите върху куполата на Т-64А

През 1973 г. новите прибори за нощно виждане ТВН-4ПА и ТНП-165А заместват съответно ВНО-2БМ за механик-водача и ВНМ за мерача. Танкът е снабден с оборудване за самоокопаване и противоминен трал КМТ-6. Още същата година започва производството на командирски танк Т-64АК (обект 446), със допълнителна радиостанция в късовълновия диапазон и навигационна апаратура.
На танковете, произвеждани от 1974 г., е усилена броневата защита на купола на танка, като е използван корундов пълнеж. За по-удобна работа на командира със зенитната картечница е променено разположението на резервните патронни кутии за картечницата ПКТ и пълнителите за автомата АКМ. Променена е и конструкцията на буксирните куки, за да може да се използва твърда връзка. На танка е въведена система за пътна сигнализация и ново приборно табло на механик-водача. През същата година на Т-64А е поставено ново оръдие Д-81ТМ (2А46-1) и нов стабилизатор на въоръжението.
През следващата година са въведени три допълнителни външни резервоара над дясната верига. Това води до промяна на разположението на ЗИП вътре и отвън на танка. Една кутия е поставена над дясната верига, а друга - зад купола. Кутия за личните вещи на екипажа е поставена отдясно на купола. За увеличаване ъгъла на обзор на командира и мерача са въведени по един допълнителен наблюдателен прибор ТНПА-65, разположени на люковете им. Двигателят 5ТДФ е доработен да работи с три вида горива: нафта, керосин ТС-1 и бензин А-72. Цевта на оръдието Д-81ТМ е снабдена с термоизолационен кожух, предназначен да намали влиянието на неблагоприятните метеорологични условия при стрелба, а в противооткатните устройства е въведена откатна спирачка с вграден компенсатор на хидравликата. Подобрен е механизмът за зареждане.
От 1976 г. чрез използването на торсиони с по-голяма еластичност и промяна на закрепването на балансирите на окачването е постигната по-голяма плавност при движение. Веригите са с усилени звена.
Във връзка с усъвършенствуването на противотанковите средства през 1979 г. на Т-64А е поставена система за изстрелване на димни гранати 902А ”Туча”, управлявана от мерача.
От началото на 80-те години алуминиевите бордови екрани са заменени с гумено-платнени екрани, закриващи борда по цялата дължина.
Още от края на 1976 г. Харковският завод за тежко машиностроене започва да произвежда едновременно три модификации на танка: Т-64А (обект 434), Т-64Б (обект 447А) и Т-64Б-1 (обект 437А). Резултатът е, че различията в оборудването на Т-64А и Т-64Б-1 постепенно изчезват, като от 1981 г. са унифицирани до 95%. Засилена е броневата защита на корпуса и купола, поставени са механизъм за зареждане 6ЕЦ15 и електрическо насочване на зенитната картечна установка. На част от новопроизведените танкове вместо оптическия прицел-далекомер ТПД-2-49 е поставен лазерният прицел-далекомер ТКД-К-1.
Танковете Т-64А, които преминават капитален ремонт, се модернизират до равнището на Т-64А или Т-64Б-1, които в момента се намират в производство.
В края на 1978 г. започва серийното производство на новия танков двигател 6ТД с мощност 1000 к.с. и е взето решение танковете Т-64А, Т-64АК, преминаващи капитален ремонт, да бъдат модернизирани с него. Първите модернизирани танкове под марките Т-64АМ, Т-64АКМ са приети на въоръжение в края на 1981 г.
От края на 1979 г. се провеждат всестранни изпитания на нов комплект допълнителна динамична броня “Контакт” за защита от комулативни снаряди и ПТУР. Тя има както привърженици, така и противници. От една страна, при незначително повишаване масата на танка се постига значително повишаване на защитата. От друга - нарастват пожароопасността на танка и възможността за тежки контузии на екипажа при случайна детонация на някои от контейнерите на комплекта. Успешното използване на подобен тип защита от израелските танкове по време на войната в Ливан през 1982 г. разрешава спора в полза на комплекта. През 1983 г. е разработена техническа документация за снабдяването на танковете, които преминават капитален ремонт с динамична броня “Контакт”. Модернизираният вариант на танковете е приет на въоръжение в началото на 1985 г. под марката Т-64АВ. При модернизацията на част от танковете е поставен стабилизатор на въоръжението 2Е42-1 и системата за управление на огъня 1А40. В състава на СУО 1А40 влизат лазерен прицел-далекомер 1А40 и устройство за изчисляване на изпреварването при стрелба УВБУ. Ламповите радиостанции Р-123М и ТРУ Р-124 са заменени с транзисторните Р-173 “Абзац” и ТРУ Р-174.
Серийното производство на Т-64А започва през 1969 г. и продължава до началото на 80-те години, самостоятелно или паралелно с по-новите модификации на семейството. Данни кога е спряно производството и точно колко танка от модификацията Т-64А са произведени могат да се намерят само в архивите на Харковския завод за тежко машиностроене. Проследяването на танковете Т64А, постъпили на въоръжение, е почти невъзможно, понеже често се срещат танкове, при които е трудно да се определи от коя модификация на Т-64А или Т-64Б са. Причината е, че при капиталния ремонт се използват универсални комплектуващи детайли. Има случаи, когато на корпуси от Т64А са поставени куполи от Т-64Б или Т-64Б-1, което води до промяна на разположението на ЗИП и друго оборудване отвътре и извън корпуса и купола. През ноември 1990 г. СССР декларира, че има в Европа 1386 Т-64А и 220 Т-64АК, като 704 Т-64А и 142 Т-64АК са разположени на териториите на ГДР, Чехословакия, Унгария и Полша.
Факт е, че разработеният през 60-те години Т-64 е родоначалник на поколение танкове, които още дълги години ще са основата на Бронетанковите войски на Русия и Украйна, страни, в които се произвеждат наследниците му.
От танковете на вероятния противник, които са на въоръжение в края на 60-те и началото на 70-те години, единствено британският “Чифтен” е равностоен по въоръжение и се приближава по бронева защита до Т-64А. До появата на НАТО-вските танкове трето поколение (М-1 “Абрамс”, “Леопард 2” и др.) и модернизираните танкове от второ поколение (М-60А3 и “Леопард” 1А5) Т-64А е на лидерска позиция. Дори и сега модернизираните Т-64А са равностойни на всички съвременни танкове.
...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 12:58    Заглавие:  

Основен боен танк Т-64А
в мащаб 1: 35


Click to see if image is larger

Фирма производител: “Скiф”, Украйна
Фирмен код: 202
Мащаб: 1/35
Брой детайли: 237
Декали: 1 вариант
Технология: полистирол, лят под налягане

Click to see if image is larger

Т-64А е вторият модел на фирма “Скiф”. По ниво на качеството и детайлировката този модел нито превъзхожда, нито изостава от първия модел на фирмата – Т-80УД.
Преди започване на работа се опитах, без да си давам много зор, да се сдобия с някакви прилични чертежи на Т-64А, но понеже не ми попаднаха в подходящия момент, започнах работа само с една схема на танка от енциклопедия в три проекции, няколко не много качествени черно-бели снимки и инструкцията за сглобяване. По-късно прочетох руското списание за стендов моделизам “Стенд мастер” бр. 7/ 1998 г., съдържащо чудесна статия за точно този Т-64А на фирма “Скiф” от Сергей Мажаев. По това време аз бях сглобил модела и се готвех да го боядисвам. Взех решение да не го преработвам, а да го оставя в това състояние, в което си е.
Отливките са разположени на пет рамки от светлосива пластмаса и две от винил за веригите. Пластмасата е много качествена и по мое лично мнение е по-добра от материалите, използвани от други фирми производителки на модели в ОНД. Детайлите са добре разпределени по рамките и удобни са за отделяне с макетен нож, без да се повреждат. Дефекти по отливките няма въобще. Декалите са производство на същата фирма и са само за един вариант на танка с бордови № 954. Качеството им също е добро, но аз лично не съм ги ползвал, за да имам право да изказвам категорично мнение. Инструкцията се състои от 12 страници и съдържа: 23 препоръчителни схеми за реда на сглобяване, 4 варианта на камуфлиране, кратка история на танка и таблица с необходимите цветове по каталог на Humbrol. Всичко това е в кутия с чудесна рисунка, привличаща погледа.
От известно време фирма “Скiф” предлага комплект отделни тракове за моделите на Т-64А, Т-64Б и Т-64БВ. Кутията съдържа 160 отделни звена за верига, разделени на 8 еднакви групи по 20 звена. Отливките са направени под налягане от полистирол. “Скiф” препоръчва да се направят вериги от по 80 трака, така че всеки един елемент е необходим и не остават възможности за брак по време на работа. Отделните тракове са абсолютно идентични с виниловите вериги и не са по-добре детайлизирани. Как се сглобяват и добре ли изглежда крайният резултат трябва да кажат моделисти, направили някой от трите гореизброени танка по схемата “трак по трак”. Аз не съм поставял такива вериги от индивидуални звена на модела на Т-64А. Според мен виниловата верига изглежда добре на модела, много е лесна за монтиране и не на последно място се спестяват малко пари за някой друг модел.

Click to see if image is larger

Корпусът и куполата са напълно прилични и макар че според колегата моделист от Русия Сергей Мажаев имат нужда от леки доработки, то те все пак са наистина “леки” и могат да се прескочат. Не трябва да се забравя, че в процеса на производство и на експлоатация танковете Т-64А постоянно се модернизират. Затова много от нещата, важащи за ранните машини, нямат нищо общо с по-късните. Това е и основната причина, която ме накара да започна цялостен ремонт на танка след прочитането на статията в списание “Стенд мастер” бр. 7/ 1998 г.
Ходовата част е направена много добре, единственият и недостатък е липсата на чистачи за кал. Не е необходимо да се обработва допълнително, при добро сглобяване всички ролки се получават въртящи се. Веригата, както споменах, е напълно правдоподобна. За съжаление при монтиране на виниловата верига тракът в зоната на направляващата ролка се деформира и звената получават дъгообразна форма. Този проблем се “лекува” с поставянето на метални иглички в траковете, там където е необходимо.
Дъното на корпуса е изработено великолепно – присъстват всички люкове, капаци и отвори.
Оръдието, горивните резервоари, картечниците НСВТ и ПКТ, осветителят според Сергей Мажаев трябва да се заменят с детайли от Т-72 на фирмата TAMIYA. Обаче, честно да си кажа, трудно ще се хвана да опропастя един цял модел на TAMIYA, при това за много пари, само за да присадя няколко детайла. Ако разполагате със съответните атрибути, ги отлейте от епоксидна смола. Така и вълкът ще е сит, и агнето цяло.
Всички малки детайли могат да се разделят на две групи. В първата влизат тези, които са отлети заедно с корпуса и купола, а във втората – отлетите отделно. Детайлировката дава много силен ефект. В задната част на модела не е необходимо да се правят сериозни промени. В предната част, който държи на точността, може да се позанимава и премахне наблюдателния прибор на механик-водача, планките за поставяне на минен трал, скобите за закрепване на въжетата за теглене и кабелите на електросистемата. Тези детайли може да се изработят от тънък полистирол и тънък меден проводник с различни диаметри.

Click to see if image is larger

От детайлите, отлети отделно, руският моделист Сергей Мажаев препоръчва да се откажем и да ползваме аналогичните от модела на Т-72 на TAMIYA. Това са: фаровете, габаритните светлини, куките за теглене. Аз отново съм поставил стандартните от комплекта без никакво угризение на съвестта.
Към долния лист на носовата част се монтира нож за самоокопаване. В комплекта е включен ножът от Т-80УД, който въобще е негоден в нашия случай. Този нож, за да изглежда достоверно, трябва да се удължи с 6 mm и от шестте направляващи зъба трябва да останат само четири. Двата вътрешни зъба трябва да се разширят с 1,5 mm.
След приключване на работата по корпуса може да се довърши и куполата. Командирската куполка и прицел-далекомерът, сравнени с оригинала, имат много малко общо. Да се описва начинът на доработка не е необходимо, при повече снимки и приличен чертеж всичко се оправя. При необходимост може да се доработи картечницата ПКТ, иначе така прилича на умалена 35 пъти 40-mm мортира. Сергей Мажаев препоръчва картечницата НСВТ да се вземе отново от TAMIYA, е аз пък съм си сложил тази на “Скiф”.
Виж една сериозна грешка съм допуснал под влияние на инструкцията. Става дума за оборудването за подводно водене на танка (ОПВТ). Аз го монтирах в задната част на ЗИП-а, при което купола на танка не може да се върти надясно, защото ОПВТ опира във варелите за гориво. Правилно е да се монтира върху ЗИП-а, зад купола, както се вижда на повечето снимки.
В общи линии с повече шкурене и пилене моделът става чудесен. Накрая трябва да се сложи една хубава боя и машината става като истинска. В инструкцията се предлагат 4 камуфлажа и всичките са съвременни, използвани в ОНД. На мен по ми допада да имам танк, направен като в бившата Съветска армия целия в зелено, затова боядисах Т-64А с боя No 117 по каталог на Humbrol, напълно подходяща за случая.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 15:27    Заглавие:  

СЪВЕТСКО 76,2-mm ПОЛКОВО ОРЪДИЕ
ОБРАЗЕЦ 1943 г.


Click to see if image is larger
76,2 ММ полково оръдие, гледано отстрани

Преди време мислих да напиша една много критична статия за модела на Italeri с каталожен No 212 – Pz. Kpfz. 38 (t). Той за щастие не се произвежда от няколко години, което значи, че не се продава и не представлява “заплаха” за моделистите. По стар български обичай за тези, които не са между нас, се казва или добро, или нищо. Ако пренесем тази мъдрост за света на моделите и заговорим за модел No 212 на Italeri, аз ще замълча. Италианската фирма за модели всяка година ни радва с нови и все по-точни мащабни копия и критика за една от старите й матрици, при това непроизвеждана, ще бъде неуместна и крайно некоректна.

Click to see if image is larger
Затров на оръдието

Иска ми се да разкажа за един прекрасен модел - този път на оръдие. Дано “чистите танкисти” не ми се сърдят. За мен моделите на военните камиони, специални автомобили и буксируеми артилерийски системи са привлекателни, колкото и танковете в мащаб 1/35.
Погледът ми е насочен на изток към Украйна и вече добре известната в молелистките среди фирма ICM. Темата е съветското 76,2-mm полково оръдие образец 1943 г. Този модел се предлага на пазара в два варианта на опаковка. Единият е “чистото” оръдие плюс сандък за муниции, 8 снаряда и 8 празни гилзи на една рамка, в кутия с каталожен номер 35101. Другият комплект е с каталожен номер 35131 и съдържа гореспоменатата вече рамка с части за оръдието, както и детайли за сглобяване на ракла за муниции с конски впряг от два коня и 4 фигури (артилерийски разчет в бойно положение 3 фигури и войник на раклата). Ще се спра подробно на комплекта с каталожен номер 35101.

Click to see if image is larger
Поглед отзад

Рамката на модела съдържа 71 детайла, от които 49 са елементи на оръдието, а останалите 22 – аксесоари (сандък, гилзи, снаряди). Качеството на отливката е на високо ниво. Няма никакви дефекти по детайлите. Цветът на пластмасата е крайно подходящ – тъмно тревистозелено. За да не прозвучи като реклама, ще спомена за един неприятен момент. Рамката е цялата в фино машинно масло, явно останало след изработката, което е по-скоро неудобство и изисква допълнително време за предварително почистване и не създава проблеми при работата.

Click to see if image is larger
Поглед отпред. добре се вижда предпазният щит

Моделът се сглобява добре. Детайлите пасват един към друг. Единствен сериозен проблем представлява поставянето на прицела, който се “бие” с механизма за насочване на оръдието, но и това не е съществен проблем и бързо се оправя. Инструкцията е съвсем проста и съдържа 4 етапа от сглобяването, което си е достатъчно дори и за начинаещи моделисти. Не е лошо, разбира се, да се запасите и с допълнителни материали, най-вече са необходими архивни снимки, помагащи за доближаване на модела до състоянието на истинско оръдие.

Click to see if image is larger
Рамка с частите на модела

Неестествено дебели, в сравнение с оригинала, са елементите на предпазния щит, които, мащабно увеличени 35 пъти, дават дебелина почти 20 mm. За съжаление това трябва да го преглътнем, защото според мен лично това е първият и последен недостатък в този модел. Ако искате все пак и тези елементи да са ви безупречни, трябва да се снабдите с ецвани детайли или да си изработите щит от метално фолио с подходяща дебелина. За мен последното е излишно.
Боядисването на модела може да стане както ръчно, така и с аерограф. Последното е за предпочитане.
Трудът по изработката, включително боядисването, не е много, а и резултатът си заслужава. Спокойно това оръдие може да бъде “вмъкнато” в програмата на един моделист за 3-4 вечери по няколко часа работа на вечер. Може да приемате следващите думи, както си искате, но според мен съотношението качество към цена е повече от единица, т. е. моделът си заслужава.
Показаният модел на снимката е изработен от Николай Колев и е претърпял някои изменения в сравнение с базовия вариант. С други думи, сменени са стандартните колела с такива от 45-mm противотанково оръдие образец 1938/1942 г. (ICM каталожен номер 35021, детайли 29 и 30). Добавен е и съветски артилерийски разчет от “Звезда” (бивша матрица на Italeri).
Защо се спирам на 76,2-mm полково оръдие образец 1943 г.? Да започнем оттам откъдето обичам да тръгвам – оръдието е било на въоръжение в българската армия след края на Втората световна война. Неговата функция е била точно на полково оръдие , като е изместило по-стари артилерийски системи от същия тип, останали от царската армия. Това за мен не е малко за начало. За съжаление не разполагам с архивни снимки на такова оръдие в нашата армия от онези години. Всяка снимка би била само плюс. Ако някой разполага с такива и иска да подпомогне “Българското дело в моделизма”, моля да ме потърсят на адреса на редакцията.
Мащабният модел е с висока точност на копието, твърдя това, защото съм го засякъл чрез измерване на части от истинското оръдие не са ми известни чертежи на това оръдие в литературата за моделисти, поне аз не знам такива. Като помощна литература при работа мога да препоръчам руското сп. “М-хобби”, броеве 9/97 и 1(10)/99, нека номерата не ви бъркат, това са два последователни броя, а разликата в годините е следствие от кризата в Русия тогава. В първия брой е разгледан самият модел в рубриката “Из коробки”, а в втория са отделени 2 страници висококачествени цветни фотографии на музеен експонат на 76,2-mm полково оръдие образец 1943 г.
...
Текст и снимки Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 3 [35 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1275s ][ Queries: 12 (0.0061s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker