Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Животновъдите доволни: Исканията ни са удовлетворени · Запасите на уран в Иран достигат 950 тона · Путин разреши да отворят Шихани, където е създаден "Новичок", но през 2019 г. · Германия връща мигранти в Мароко, Тунис, Алжир и Грузия · Търговската война продължава: САЩ обмислят тарифи върху уран · НФСБ напуска властта заради поправките в Закона за приватизацията? ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 18 Юли 2018, 20:33
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
ТАНКОВ МОДЕЛИЗЪМ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 3 [35 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3 Следваща
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 15:31    Заглавие:  

Т-64A

Click to see if image is larger

В началото на петдесетте години “Харковското конструкторско бюро по машиностроене” към “Харковския завод за тежко машиностроене”, ръководено от главния конструктор А.А. Морозов, започва работа по създаването на принципно нов тип танк. Като резултат от напрегнатите тьрсения и експерименти, десет години по късно е създаден танкът Т-64. Така, двадесет години след създаването на танка Т-34, който повлия на световното танкостроене през 40-те и 50-те години с конструктивните си решения, харковските конструктори отново изпреварват всички с танка, поставил началото на нов клас в танкостроенето-основните бойни танкове. Серийното пройзводство на Т-64 и неговите над тридесет модификации продължава от октомври 1963 до 1987 г. Данни за количеството на произведените машини от семейството на Т-64 все още не са изнасяни в открития печат. Дори в началото на XXI век основният боен танк Т-64, създаден през шестдесетте години на XX век, след модернизация е способен ефективно да противостои на всички основни бойни танкове от второ и трето поколение.
Като първи основен боен танк трябва да се счита Т-64А (обект 434). Машина съчетаваща в себе си бронезащитата и мощното въоръжение на тежък танк и масата и подвижността на среден танк. Всички тези качества предизвикват интереса на широк кръг любители и го правят предпочитан обект за моделиране.
Компоновката на Т-64A е класическа. Отделението за управление е разположено отпред, бойното отделение в средата, а двигателното - отзад. Корпусът е заварен от валцувана листова броня. Челния лист представлява многослойна бронирана преграда тип сандвич (броня, стъклопласт, броня) с наклон 680. Общата дебелина е 200-mm и осигурява защита от всички бронебойно-подкалибрени и комулативни снаряди на танкови и противотанкови оръдия и ПТУР, които по това време са на въоръжение в НАТО. Бордът на корпуса е от монолитна броня с дебелина 80-mm. Куполът на танка е лят с рязко диференцирано многослойно брониране (стомана, алуминиева сплав, стомана) с максимална дебелина 605 mm.

Click to see if image is larger

Екипажът на танка се състои от трима човека. Механик-водачът се разполага полулегнал, по надлъжната ос на танка и има един зрителен прибор ТНПО-168. Командирът се разполага в купола, отдясно на оръдието и има дневно-нощен прибор за наблюдение ТКН-3 с осветител ОУ-3ГК, а мерачът-отляво. Използването на механизъм за зареждане на оръдието прави ненужно наличието на пълнач в състава на екипажа. Това, заедно с плътната компоновка и малкият заброниран обем (11 m3) придават на танка нисък силует.
Основното въоръжение на танка Т-64А е 125-mm глаткоцевно оръдие Д-81Т (2А26), снабдено с хидроелектромеханичен механизъм за зареждане 6ЕЦ10, с постоянен ъгъл на пълнене. Вместимостта на механизирания погреб, разположен по периметъра на бойното отделение и направен във формата на конвейр със сгъваеми L-образни гнезда, е 28 артилерийски изстрела с разделно зареждане. Снарядите са разположени хоризонтално, с челната част към оста на въртене, а зарядите с частично изгаряща гилза - вертикално над тях.
...
Красимир Анастасов
Следва
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 07 Юни 2007, 15:10    Заглавие: Споделен опит  

Panzerwerwer 42 от Italieri

Click to see if image is larger

До неотдавна мърморех в публичното пространство, че у нас нямаше възможност за избор при купуването на модели, поради което колекциите на повечето моделисти бяха във властта на случайността и мечтите. Да не говорим за принудителните паузи, когато просто нямаше какво и откъде да си намериш и направиш.

Click to see if image is larger

Най-после България стана малко по-бяла страна - отиваш в магазина и пазаруваш: модели на машини, фигури, аксесоари, консумативи... Изборът не е кой знае колко голям, но поне отчасти може да задоволи вкусовете и предпочитанията на гладните и жадните. Сега сигурно ще започна да мърморя за това, че финансовите ни ограничения не ни позволяват да се поглезим, въпреки съвсем поносимите цени на моделите. Няма угаждане на моделиста!
И все пак - ако сте почитател на бронетехниката в мащаб 1/35, побързайте да си угодите с един доста атрактивен и недотам популярен за нас модел на Italeri - Рanzerwerfer 42 Auf Maultier.
Машината има вид на хищник, готвещ се да атакува, излъчва целеустременост и напрежение - нищо общо със спокойствието и непукизма на Elefant например, който също е достъпен отскоро за нас. В същото време Рanzerwerfer съвсем не е лишен от изящество и крехкост - ефект, подсилван и от полуверижната ходова част, която бихте могли при по-прецизна работа да направите изцяло подвижна. Веригите са винилови, а предните колела се радват на съвсем натурални гуми, които идеално прилягат на джантите, без да се налага да се лепят, но искат малко позацапване.
Всички възможни люкове и капаци по машината са отлети отделно от корпуса й и могат да бъдат залепени в отворено или затворено положение. За тези, които биха предпочели първия вариант, машината си има двигател, добре обзаведено като за военно време “купе”, където, ако имате от какво, можете да направите и населите някой и друг полегнал немец. Не се колебайте за цвета на интериора - бял, обилно зацапан със силно разредена тъмна боя или туш, или с каквото решите. Мажете смело!

Click to see if image is larger

Внимавайте при направата на радиатора и на капаците за проветряване на “муцуната” на машината - ако предпочитате първо да сглобявате моделите си и след това да ги оцветявате, рискувате да зацапате радиатора при боядисването на машината.
Ще сглобите модела бързо и приятно, детайлите няма да ви създават проблеми при съвместяването си, инструкцията цели да ви улесни, а не да ви задава енигми, както обикновено се случва при работа с някои молдовски и руски фирми... Когато стигнете до боядисването, добре помислете - машината сама по себе си е доста разчупена и нестандартна и един камуфлаж със силно контрастни и големи петна (какъвто според инструкцията подобава за Източния фронт), би я направил прекалено претрупана и би затормозил гледащото я око. Ако правите Elefant, задължително го нашарете, иначе видът му би приспивал (в най-добрия случай отегчавал) всеки, който го погледне, но в случая с кръшните чупки и изобилието от ъгли и неочаквани обрати на дизайна ефектът може да се окаже прекален. Всъщност целта на този тип камуфлажи при реални условия е точно такава - при определено отдалечаване машината буквално се разпада пред очите ни не поради “кофти” свръзки на съставните й елементи, а поради поредното несъвършенство на зрението ни. Но при моделизма поради умалението на мащаба компромиси с достоверността (оптическа, не историческа) са не само допустими, но понякога и задължителни. Така например за тези, които предпочитат да рисуват в очите на фигурките си, се препоръчва да правят същите по-големи, отколкото биха били в действителност, и с по-малък контраст между цветовете на ириса. Аз лично направих Рanzerwerfer-а си единствен (H 93), като за да избягна скучната музейна стерилност, предварително го боядисах в стоманен цвят, намазах уязвимите ръбове и останалите части, подлежащи на очукване, обелване, излющване и т. н. с Mascol и когато нанесох основния цвят и свалих Mascol-а, машината доби адекватен на бойните дискомфорти вид. Малко ръжда и прах и всичко си идва на мястото. Не забравяйте да “опушите” ракетната установка с матова черна боя и дунапрен, сух пастел или каквато техника предпочитате. И като стана дума за реактивната артилерийска установка - едно от слабите места на модела е тъкмо тя. От една страна всичко е направено максимално мобилно, от друга детайл 95А застопорява ракетните тръби към носача им вовеки (или поне докато някой не изтърве модела на земята и не му разкаже игрите). В името на това да мога да променям положението на реактивния комплекс прибрах смущаващия детайл при резервните части. Другото, което буди лека досада при правенето на модела, са двете туби, висящи от двете страни на машината между предните колела и верижната ходова фантазия. По-неефективен начин за сглобяване, предварително обричащ съответните детайли на омазване, вместо на оцветяване, биха могли да измислят само гениите, проектирали модела на руския танк Т-50, който бихте могли да откриете в кутия на фирмата Maquette с No 3562. Предполагам, че виртуозите в областта на техниката биха се позаяли и с други детайли по модела, но за мен работата над него беше удоволствие, а крайният резултат - задоволяващ.
И на финал - не забравяйте, че една фигурка винаги действа освежаващо на машините и - не на последно място - издава реалната им големина, показвайки отношението им към височината на човешкото тяло. И ако фигурката не е на Italeri - всичко е както му е редът. Е, ако няма риба, и ракът е риба, а в момента напълно достъпен и по джоба ни е комплектът от 6 немски танкисти на Italeri с номер 306, като далеч не всички са за изхвърляне. Още по-успокоителен е и фактът, че късите им и увенчани с гигантски д... крака остават скрити в машините, а безбожно дългите им вратове спокойно могат да се поскъсят на дръвника на моделиста.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 07 Юни 2007, 15:12    Заглавие:  

ЛЕК ТАНК - 38 “ПРАГА” - PZ. KPFW 38 (T) AUST G
в мащаб 1:35 на фирмата MAQUETTE


Click to see if image is larger

България взема участие в заключителната фаза от Втората световна война на страната на антихитлериската коалиция. Във водените от българската войска бойни действия активно участва и Бронираната бригада. Девета рота от нейния танков полк е въоръжена с леките танкове “Прага”. От казаното дотук стават ясни мотивите за засиления ми интерес към танка и желанието да го притежавам в колекцията си.
За съществуването на този Model-Kit на фирмата MAQUETTE с каталожен номер MQ-3540 Pz. Kpfw 38 (t) научих случайно от мой познат. Цената му се оказа приемлива и не след дълго се сдобих с желания модел.

Click to see if image is larger

От първия момент вниманието ми бе привлечено от рисунката върху капака на кутията, изобразяваща устремно носещ се срещу противника танк. Явно тя добре изпълнява предназначението си да въздейства върху моделистите.
Детайлите на модела са разположени на 8 платки. На 3 от тях са отлети елементите от корпуса, на една - куполата, а на останалите четири - елементите на ходовата част и траковете на веригите.
При огледа на платките се забелязва, че са изпълнени в два или повече цвята. Това не е съществен недостатък, тъй като пластмасата, от която са изработени детайлите, е достатъчно качествена, лепи се безпроблемно и е податлива на допълнителна обработка. Отделянето на елементите от рамките е лесно.

Click to see if image is larger

Леяци се наблюдават при някои от платките, на които са закрепени траковете на веригите. В тези участъци, поне при модела, с който разполагах, се срещат тракове с недоизлети водещи зъбци. Положителното е, че са предвидени по-голям брой тракове. Дребен фабричен дефект се наблюдава при детайл D 51 - горната бронеплоча на корпуса, затваряща отделението за управление на танка. Някои от нитовете в предната част, непосредствено до люка на стрелеца-радист, липсват. Главите на останалите нитове са излети нереално високи, което налага скъсяването им съобразно големината на останалите нитове по корпуса.
Похвални са усилията за пресъздаване на вътрешния интериор на танка, “екстри” като три броя каски и противогази и добре изработените инструменти за окопаване на машината. За съжаление по-детайлно е оформено само отделението за управление. В случай, че някой реши да остави люка на куполата отворен, ще бъде необходимо да допълни интериора в бойното отделение сам.
Декалите са качествени в два варианта, съответно на 2-ри батальон от 21-ви танков полк на 20-а танкова дивизия и на 204-ти танков полк на 22-ра дивизия на Вермахта, действали на Източния фронт в периода 1941 - 1942 г.
Сглобяването на модела доставя удоволствие. Отделните части напасват добре. Други доработки освен посочените не са необходими. С приключването на работата пред вас застава елегантен модел на чудесна бойна машина от периода на Втората световна война, която според моето скромно мнение е максимално достоверна с оригинала.
Предполагам, че много моделисти също като мен ще пожелаят да направят танка си български. След дълъг размисъл реших, че на нашите танкове вероятно не са поставяни устройства за изстрелване на димни гранати, съответно детайли D 119, 120, 121 и 122, което впоследствие при разговора с Калоян Матев се потвърди. Стана ясно, че не трябва да се използват и детайлите Е 85, 86 и 87.
Сериозни бяха терзанията ми по отношение избора на камуфлаж. Танковете “Прага” са доставени у нас през февруари 1943 г. Същия месец вермахтът променя камуфлажа на бронетанковата си техника. Прецених, че машините са преминали през ремонт и пребоядисани са подготвени за продажба преди този период, поради което са били със “стария” камуфлаж. Но типичният Panzergrau “затваря” модела. Ето защо реших да смеся боите Revеll USA - Dunkelgrun mat No 67 и Panzergrau mat Nо 78 в съотношение 2:1 с намерение да имитирам промяна в цвета на камуфлажа в резултат на въздействието на атмосферните условия при продължителна експлоатация на открито. Получи се интересен цвят, но решението ми вероятно ще предизвика критиките на “старите вълци” в занаята и особено на привържениците на немската техника.
Оказа се, че съм сбъркал и танковете са били доставени боядисани в цвят охра. Успокои ме информацията на Калоян, че след войната един от танковете “Прага”, ползван като учебна машина, е носил подобен на изработения от мен камуфлаж. На него не е имало нанесени борден номер, както и задължителните през този период за българските танкове регистрационен номер с черни букви на бял фон. По тази причина реших да запазя модела в настоящия му вид.
...
Иван ФИЛИПОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 08 Юни 2007, 10:30    Заглавие:  

Танк "Прага" в Българската армия

Click to see if image is larger
Танк "Прага" бордови номер 62. София, 2 декември 1944 г.

Click to see if image is larger
"Прага", вариант G, от 9-а бронирана рота. София, 2 декември 1944 г.

История
В края на 1942 г., когато Втората световна война бушува с пълна сила, командването на Българската армия разбира, че всички налични във войската бойни коли са безнадеждно остарели и не отговарят на изискванията за съвременна война.
По това време се прави изводът, че е необходимо в най-скоро време формиране на бронирана бригада по образец на германска танкова дивизия, която да бъде комплектована с еднакви по бързина и огнева мощ танкове. Като основен е избран немският среден танк Pz. Kpfz. IV (Sd. Kfz. 161/ 1)*. За да не се износва бойната техника, е предвидено да се закупят и учебно-бойни машини – 10 броя Pz. Kpfz. III (Sd. Kfz. 141) и 25 броя Pz. Kpfz. I (Sd. Kfz. 101).

Click to see if image is larger
"Прага" номер в 60059 от състава на съвместно учебно танково подразделение, гара Подуяне, София. Ноември 1945 г.

В процес на осъществяване на доставките немската страна прави някои промени в типа машини. Така например в началото на март 1943 г. германското военно аташе съобщава в Генералния щаб на Българската армия, че обещаните 10 броя Pz. Kpfz. III (Sd. Kfz. 141) няма да бъдат доставени поради спиране на производството на този тип танкове. Вместо гореспоменатите 10 танка се предлагат също толкова на брой танка чешко производство Pz. Kpfw. 38 (t)**. Българската страна приема без възражения промяната и получава танковете през май 1943 г. Всички машини са стари, но са предадени след преминаване на основен ремонт в заводите CKD в гр. Прага. Една машина струва на българския данъкоплатец 8 млн. лева, или общо за 10-те – 80 милиона лева. Сред получените танкове има 6 модификации: един – Ausf. A, един – Ausf. B, един – Ausf. C, един – Ausf. E, два – Ausf. F и 4 – Ausf. G. “Новите” бойни коли имат заводски номера на шаситата съответно: 118, 153, 338, 642, 854, 952, 1181, 1442, 1443, 1445. Всички Pz. Kpfz. 38 (t) у нас получават името лека бойна кола “Прага”.

Click to see if image is larger
Леки бойни коли в София. С номера 66, 62, 68 и 65 - "Праги". 2 декември 1944 г.

“Праги”-те са зачислени в състава на бронирания полк, който е част от Бронираната бригада. С тях е комплектована една лека бронирана рота. По-точно това е 9-а рота от 3-та бронирана дружина. На практика ротата е непълна. По щат в една рота трябва да има 12 танка, но в мирно време в нея са на въоръжение само 10-те “Праги”. Командир на ротата е поручик Виниций Петров, с взводен командир поручик Любен Соларов. В този състав и командване ротата остава до началото на бойните действия срещу германците от средата на септември 1944 г.

Click to see if image is larger
Заводска снимка на нов PZ. KPFW. 38 (T) AUSF. G

Бойно използване
През първия период на войната “Праги”-те взимат участие в бойните действия в състава на Бронираната бригада. Първоначално леките чешки “Праги” и средните немски танкове “Майбах” Т- IV действат в смесена дружина от 3 роти – едната въоръжена с Pz. Kpfw. 38 (t).
Такъв е съставът на 3-та бронирана дружина на 17 септември 1944 г. по време на злощастната атака към Бяла Паланка, когато 7-а рота губи 10 танка “Майбах” Т- IV и 41 убити танкисти. В този бой танк “Прага“ не е загубен, въпреки че 9-а рота участва в боя.
Заедно с останалите танкове на Бронираната бригада “Праги”-те участват в боевете за град Власотинци (8-10 октомври) и разгрома на ариергарда на изтеглящата се от Ниш колона на 7-а SS-доброволческа планинска дивизия “Принц Ойген” в района между с.Мерошина и с. Мрамор. От 15 до 18 октомври се водят тежки боеве за гр. Прокупле и гр. Куршумлий. На 16 октомври 9-а рота е извадена от състава на бронирания полк и придадена на специален кавалерийски ескадрон, усилен с артилерия с цел бързо преследване на противника. Сборната част провежда атака срещу немски войски, укрепени в село Разбойна. Атаката излиза без успех. На 21 същия месец отново 9-а рота е придадена за непосредствена подкрепа на 4-ти пехотен полк срещу кота 675, по посока с. Мърдаре. Атаката и тук излиза неуспешна поради изоставянето от пехотата на танковете сами по време на атаката. Загубен е един танк и загива командирът на ротата пор. Виниций Петров. След този случай танкове не са отделяни от състава на бронирания полк и придавани на други бойни части.
За по-добро използване и по-лесно обслужване полкът е реорганизиран. От 1 ноември 1944 г. всички леки бойни коли са сведени в една дружина от 3 роти: 2 с “Шкода” и една с “Прага”. С танковете “Шкода” са въоръжени 7-а и 8-а бронирани роти, а с “Праги” – 9-а рота. В резултат 1-ва и 2-ра бронирани дружини са въоръжени само със средни танкове “Майбах” Т-IV, а 3-а – с леки танкове.

Click to see if image is larger
Колона "Праги" влиза в София

Сутринта на 20 ноември 1944 г. група Момчилов, включваща 3-а лека бронирана дружина, бронираната разузнавателна дружина и една бронеизтребителна рота, напредва и достига с. Долно Любче, където е спряна от добре охраняван противотанков ров. Към обяд същия ден с 9-а лека бронирана рота начело на групата започва заобикалянето на противотанковия ров през билото на Копънок планина. Задачата е изпълнена успешно и нито един танк “Прага” не е унищожен от противника. Българските танкове навлизат в Косово поле.
Последните боеве с участието на танкове “Прага” са за гр. Митровица, приключили на 22 ноември 1944 г.
През декември 1944 г. Бронираната бригада се изтегля в родината и участва в чествания по случай края на първия етап от войната.
За втория етап от войната в Унгария бойни коли “Прага” не са отделени. Всички чешки танкове остават в състава на Първа танкова бригада, разположена край София.

Click to see if image is larger
Чешка монография

През март 1945 г. са бракувани и претопени 3 танка “Прага”. В резултат в състава на Първа бронирана бригада остават 7 такива танка. На 1 май същата година част от тях взимат участие в социалистически военен парад.
В началото на 1946 г. танковете “Прага” все още са на въоръжение и тяхната служба продължава до началото на 50-те години, но вече само като учебни машини. През 1948 г. в Чехословакия е направена поръчка за резервни части за танкове “Прага”, което е доказателство за високата оценка на тази машина.
Оценка
За пролетта на 1943 г. Pz. Kpfw 38(t) не е в състояние да изпълнява задачи като основен танк. Но поради добрите си скоростни и маневрени качества и не лошия обзор от командирската кула този тип машини изпълнява добре функцията на разузнавателен танк, а често и за спомагателни цели като охрана, борба с партизани и др. Pz. Kpfw 38(t) е все още годен за използване в условията на бушуващата война.
В България Pz. Kpfw 38(t) е отлично оценен от танкистите, воювали на него. Танкът е бърз, маневрен, удобен за 4-членния екипаж и добре въоръжен като за лек танк. Екипажът от четири души позволява на командира да се занимава само с управлението на танка в боя, за което е поставена специалната командирска кула.
За сравнение с остарелите френски танкове Renault R-35 и английските “Викерс” не може да става и дума. Това са все машини, оставени от командването на Бронираната бригада единствено за учебни цели.
С близки качества е другият чехословашки танк, на въоръжение в Българската армия, Skoda LT vz. 35***. Танковете “Прага” обаче показват по-високи скоростни, маневрени качества и безценното качество за един танк – почти никога не “хвърлят верига”.
По отношение на скоростните качества чешкият лек танк “Прага” превъзхожда всички други машини, на въоръжение в Българската армия през Втората световна война. Ветеранът от войната о. з. капитан Любен Соларов си спомня, че е развивал с такъв танк на път скорост от 50 km/h при заводски разчетена максимална скорост от 42 km/h.
Маскировка, опознавателни знаци
и номерация
Бойните коли “Прага” пристигат в България след капитален ремонт, боядисани в тъмножълт цвят – Wehrmacht Olive. След продължителна експлоатация в бойните части, явно поради лошото качество на нанасянето на боята, машините се олющват на места до старата сивосиня боя и се получава доста екзотична окраска. Регистрационните номера се състоят от буквата В и 5-цифрен номер, изписани с черна боя в бял правоъгълник. Машините получават номера от В 60059 до В 60068. Нанасянето е директно с шаблони, само върху тилната броня. На купола се нанасят големи бели тактически номера с кант от тънка черна линия. Също от двете страни на купола преди тактическия номер се рисува с черна боя емблемата на 9-а бронирана рота – череп с кръстосани кости.
По време на бойните действия на територията на Югославия на танковете “Прага” се нанася отличителният боен знак Андреевски кръст с черна боя. За тържественото влизане в София на 2 декември 1944 г. “хиксовете” са освежени, като на някои машини допълнително са окантовани с бяла боя. Появяват се и бели надписи “9-а рота”, нанесени с четка на ръка.
В края на Втората световна война всички танкове, боядисани в цвят Wehrmacht Olive, подлежат на пребоядисване. Също така за намиращи се на територията на страната бойни коли са премахнати всички опознавателни знаци и остават валидни само регистрационните номера по стандарт отпреди започване на бойните действия.
Тактическите номера са премахнати по същото време, но на практика само на пребоядисаните машини; на останалите, макар и вече доста олющени, продължава да ги има.
Част от бойните коли “Прага”, тези, които са в движение и имат остатъчен моторесурс, са пребоядисани в маслиненозелено. Това са танковете, участващи в социалистическия парад по случай деня на труда 1 май 1945 г.; една част обаче си остава в стария цвят, с големите бели номера с черен кант, надписи и Андреевски кръст.
Модели
в мащаб 1:35
Преди да стане въпрос за моделите, бих искал да отделя няколко реда за необходимата спомагателна литература, която трябва да включва достатъчно качествени архивни снимки, чертежи и цветни илюстрации. На мен лично са ми известни 2 монографии и една качествена статия, посветени на Pz. Kpfw 38(t):
1. Jaroslaw Wrobel: Pz. Kpfw 38(t) – LT vz. 38 (монография на полски език), MILITARIA, Warszawa
2. Vladimir Francev, Charles Kliment: Praga LT vz. 38 (монография на чешки език), MBI, Praha, 1997
3. Ivan Bajtos: Lahky tank LT vz. 38, Modelar – 5/1986, 152 – 153 (чертежът е за модификации Pz. Kpfw. 38 (t) Ausf. А–C).
В мащаб 1: 35 има няколко известни модела на Pz. Kpfw 38(t). Един се произвежда от Italeri под No 212 и серия модели на руската фирма “Макет”, включваща: Pz. Kpfw. 38 (t) Ausf. С, Pz. Kpfw. 38 (t) Ausf. G и командирски вариант на танка с антена тип “рамка” – Pz. Befw. 38 (t) Ausf. С. Всички те са се появявали на нашия пазар по линия на “куфарната” търговия с модели и ставаха достояние на ограничен кръг от хора. Напоследък в нашата страна се пръкнаха изведнъж доста вносители на модели и ако тази тенденция продължи, надявам се някой от тях да внесе модели на танк “Прага” в количества, по-големи от 1-2 бройки. Това важи, разбира се, за всички модели на танкове, били на въоръжение в Българската армия. Така поне се надявам, че българският танкомоделизъм в мащаб 1: 35 ще придобие някакъв по-организиран вид.
...
Калоян МАТЕВ

Click to see if image is larger
ТАНК В 60062 ОТПРЕД

Click to see if image is larger
ТАНК В 60066 ОТЗАД

Click to see if image is larger
ТАНК В 60059 ОТПРЕД

Click to see if image is larger
ТАНК В 60068

Click to see if image is larger
КУПОЛ НА ТАНК В 60062 ОТЛЯВО

Click to see if image is larger
КУПОЛ НА ТАНК В 60066 ОТЛЯВО

Click to see if image is larger
ЕМБЛЕМА НА 9-А РОТА

Click to see if image is larger
ФРАГМЕНТ ОТ КУПОЛА НА ТАНК В 60062 ОТДЯСНО

Click to see if image is larger
ФЛАГ НА 9-А РОТА
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 11 Юни 2007, 11:07    Заглавие:  

Щурмово оръдие по италиански

Click to see if image is larger
Semovente Da 75/ 18 с допълнителна броня от тракове и торби с пясък, край Ел Аламейн, ноември 1942 г.

По време на боевете с англичаните в Северна Африка се проявява слабостта на артилерийското въоръжение на италианските танкове. Това заставя военното ръководство на Италия да поръча на фирмата Fiat-Ansaldo разработката на щурмово оръдие, изцяло италианска конструкция и въоръжено с 75-mm гаубица Da 75/ 18, образец 1935 г. За основа е избран средният танк Carro Armato M. 13/ 40. В резултат се появява бронирана машина с високи бойни възможности и потенциал за модернизации – Semovente Da 75/ 18 (Scafo M 40) , един от малкото успешни италиански проекти.

Click to see if image is larger
Дивизион Semovente Da 75/ 18 в Северна Африка, 1942 г.

История
На 10 юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция. Към това време в италианската армия има на въоръжение 3 танкови и 3 подвижни (моторизирани) дивизии, а също и няколко отделни танкови полка и батальони. Основните машини, на въоръжение в танковите части по това време, са танкетите Carro Veloce L. 3/ 33, L. 3/ 35, L. 3/ 38 и в неголеми количества средният танк Carro Armato M. 11/ 39, признати от самите италианци за остарели. В кратки срокове са разработени и пуснати в серийно производство два нови танка – Carro Armato L. 6/ 40 (лек) и Carro Armato M. 13/ 40 (среден).
До започване на боевете с англичаните в Северна Африка новата техника все още не е готова и се използват танкетите Carro Veloce L. 3 и средният танк Carro Armato M. 11/ 39. Независимо от богатия боен опит на италианските танкисти, натрупан в Абисиния (сегашна Етиопия) и Испания, английските танкове показват по-добри бойни качества и неизменно излизат победители. Появата в началото на 1941 г. в Северна Африка на новия среден танк Carro Armato M. 13/ 40, въоръжен с 47-mm оръдие и 4 картечници 8 mm Breda 38, почти не променят нещата. Бойният опит показва, че бронята от 25-37 mm на Carro Armato M. 13/ 40 е недостатъчна и се оказва напълно по възможностите на английските танкови и противотанкови оръдия. Новото 47-mm оръдие с дължина на цевта 32 калибра придава на бронебойния снаряд с маса 1,5 kg начална скорост 670 m/s, достатъчна да се пробие 50-mm вертикална броня на дистанция 500 m. През 1941 г. Carro Armato M. 13/ 40 е достоен противник на всички английски танкове, с изключение на “дебелокожата дама Матилда” (Infantry tank A 12 Mk II Matilda), но не може да се бори успешно с укрепените огневи точки на противника. Италианската армия изпитва остра нужда от бронирана самоходна артилерия за огнева поддръжка на своите танкове.
Във връзка с последното и не без влияние на немските успехи при използването на щурмовите оръдия Sturmgeschutz III във Франция италианските военни искат от промишлеността в кратки срокове да разработи и пусне в производство щурмовите оръдия по подобие на немското. За основно въоръжение се предвижда 75-mm гаубица Da 75/ 18 образец 1935 г. Програмата получава наименование Semovente – самоходно оръдие. Проектът на Semovente Da 75/ 18 е разработен от фирмата Fiat-Ansaldo по подобие на немските щурмови оръдия Sturmgeschutz III, като за основа се използва италианският танк Carro Armato M. 13/ 40. Основното въоръжение, 75-mm гаубица Da 75/ 18, е разположено в неподвижна изцяло бронирана надстройка. Гаубицата е поставена на специален лафет, позволяващ вертикално движение + 22, - 12 и хоризонтално – 20 вдясно, и 18 градуса вляво. Като цяло системата лафет–гаубица има маса само 172 kg. Скорострелността е 6-8 изстрела в минута. Използват се 6,4 kg осколъчно-фугасни снаряди. Гаубицата с калибър 75 mm и дължина на цевта 18 калибра придава на снаряда начална скорост от 425 m/s. Две-три попадения на 75-mm снаряд изваждат от строя частично или пълно укрепена точка на противника. Гаубицата не се комплектова с бронебойни снаряди, но попадения на 75-mm снаряд върху противникови бронирани машини често дава добри резултати.
Въпреки доброто си въоръжение и динамични характеристики Semovente Da 75/ 18 притежава и архаични черти. Бронираният корпус, сглобен от прави стоманени листове с помощта на нитове и болтове върху скелет от профили, е една от тях.
Прототипът на Semovente Da 75/ 18 успешно преминава войскови изпитания през 1941 г. Веднага е развърнато серийно производство, което позволява първите части, въоръжени със самоходни оръдия Da 75/ 18, да се появят на фронта в Северна Африка до края на същата година. През 1941 г. са произведени 60 единици Semovente Da 75/ 18 на шаси M. 40, през следващата година още 162 – Semovente Da 75/ 18 на шаси M. 41. С тази техника се въоръжават самоходно артилерийски групи (дивизиони), които се придават към танковите и моторизираните войскови съединения.

Click to see if image is larger
Унищожено при Ел Аламейн Semovente Da 75/ 18, ноември 1942 г.

За нуждите на дивизионите самоходни оръдия се произвеждат командирски машини Carro Comando. Новите машини се получават, като от линейните танкове Carro Armato M. 13/ 40 или Carro Armato M. 14/ 41 се смъкват куполите, а оставащият отвор се закрива с брониран лист. От въоръжението остава една 8-mm картечница Breda 38, монтирана в корпуса по направление на движението, и една зенитна от същия тип. Впоследствие вместо 8-mm картечница Breda 38 в корпуса се поставя 13,2-mm картечница Breda или 20-mm автоматично оръдие Breda 35. През 1941 г. се произвеждат съответно 30 единици Carro Comando M. 13/ 40, а през 1942 г. 34 – Carro Comando M. 14/ 41.

Click to see if image is larger
Semovente Da 75/ 18 (М 40), английски трофей след боевете при Ел Аламейн, ноември 1942 г.

Италианските военни специалисти разработват интересна структура на артилерийските групи (дивизиони). В група самоходни оръдия обр. 1941 г. има 8 Semovente Da 75/ 18 и 4 командирски танка. Разпределени съответно в 2 бойни батареи по 4 Semovente Da 75/ 18 и един Carro Comando и щабна батарея с два Carro Comando. Явната слабост на дивизионите обр. 1941 г. в реален бой кара италианското командване да реформира създадените групи по нов стандарт – обр. 1942 г. В група самоходни оръдия обр. 1942 г. има вече 3 бойни батареи, всяка с по 6 оръдия или общо 18 Semovente Da 75/ 18.
Бойно използване
Самоходните оръдия Semovente Da 75/ 18 са в експлоатация от края на 1941 до май 1945 г. Те воюват по целия средиземноморски театър на бойните действия: Египет, Либия, Тунис, Гърция, Сардиния, Сицилия и Италия.
Бойното си кръщене италианските самоходни оръдия получават по време на януарските боеве в Либия през 1942 г. в състава на танковата дивизия Ariete. Тогава обединената германо-италианска танкова армия “Африка” отхвърля за 12 дни 8-а британска армия от Триполитания до Тобрук. През май-юни с. г. при разгрома на британските войски в Тобрук и в настъплението до Ел Аламейн участват и групите самоходни оръдия на танковата дивизия Littorio. При отбранителните боеве за Ел Аламейн Semovente Da 75/ 18 се превръщат в подвижни “блиндажи”, покрити със звена от верига, торби пясък, туби за вода и бензин и всякакво възможно оборудване и припаси. В края на 1942 г. след поражението в Египет на африканския бряг се появява 559-а група Semovente Da 75/ 18 на танковата дивизия Centauro. Всички италиански бронетанкови части, отбраняващи се в Тунис, престават да съществуват след окончателния разгром на групата армии “Африка” (5-а танкова армия и 1-ва германо-италианска танкова армия) през 1943 г. На територията на Италия остават само два дивизиона Semovente Da 75/ 18: един от състава 131 артилерийски полк на разформираната танковата дивизия Centauro, придаден към щаба на 17-и армейски корпус , и 553-ти дивизион на 30-и армейски корпус (виж таблицата).
След капитулацията на Италия на 8 септември 1943 г. в течение на няколко дни италианската армия е разоръжена от немците. Голяма част от италианската бойна техника, включително самоходните оръдия Semovente Da 75/ 18, са приети на въоръжение във Вермахта. Semovente Da 75/ 18 се използват за комплектоване със самоходна артилерия на 26-а танкова и 336-а пехотна дивизия на Вермахта.
Варианти на боядисване
Италианските нормативи за боядисване на бронетанковата техника са крайно разнообразни и екзотични. Semovente Da 75/ 18 (Scafo M 40 – M 41), предназначени за изпращане в Северна Африка, заводски са боядисвани изцяло в цвят “пустинно жълто”. Никъде по известните архивни снимки, правени по онова време в Египет, Либия или Тунис, не съм забелязал Semovente Da 75/ 18 с какъвто и да било камуфлаж. За разлика обаче от африканските машини по различните средиземноморски острови и в самата Италия Semovente са задължително в стандартна окраска тип “зебра”. Камуфлажът е заводски и е съставен от маслинено тъмножълта основа, покрита с петна от земнокафяв и зелен цвят, така че петната да не се допират помежду си. На този театър на бойните действия се използват и “пръскани” камуфлажни схеми от малки неправилни точкообразни петна или линии, върху пустинно жълта или маслинено тъмножълта основа, но има ли такива Semovente Da 75/ 18 (Scafo M 40 – M 41) могат да потвърдят само архивни снимки. В крайна сметка всичко опира до снимки, снимки и пак снимки...
Тактико-технически характеристики на Semovente Da 75/ 18
Бойна маса, t 13,1
Екипаж 3 човека (командир-мерач, пълнач, водач)
Въоръжение 1 оръдие-гаубица 75 mm Mod. 75/ 18 и 1 картечница 8 mm Breda 38
Боекомплект 44 изстрела за оръдието и 1104 патрона за картечницата
Габаритни размери, mm дължина 4915, широчина 2280, височина 1850
Дебелина на бронята, mm челна 30, странична и задна 25, горна и дъно 10-15
Средства за свръзка радиостанция RF. 1 СА.
Двигател
- Scafo M 40 SPA 8 ТМ 40, 8-цилиндров, V-образен дизел с водно охлаждане и мощност 125 к. с. (93,2 kW) при 1800 об/мин, работен обем 11 140 сm³.
- Scafo M 41 SPA 15 ТМ 41, 8-цилиндров, V-образен дизел с водно охлаждане и мощност 145 к. с. (110 kW) при 1900 об/мин.
Максимална скорост, km/h 32
Изминат път с едно зареждане на резервоарите, km 200
Забележка: Леката пехотна 8-mm картечница Breda 38 се използва свободно на двунога. За нейното съхранение има отделено място в бойното отделение. При Semovente Da 75/ 18 (Scafo M 41) картечницата може да е фиксирана на зенитен лафет.
...
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 11 Юни 2007, 11:22    Заглавие:  

Италианско Капричио

Click to see if image is larger

Всеки се диви на немската техника, руската тежи откъм задължителност, дизайнът на английските машини привнася сюрреалистичен момент във всяка колекция, а американците внушават патетизъм и нещо като уважение. Но идва момент, в който тежката класика уморява, а редуването на кръстове и звезди в червено и бяло навява меланхолия и чувство за потиснатост пред големите играчи...
В подобни моменти една по-различна машина действа на сетивата като чаша дайкири в задушна юлска вечер. За подобна моделистка екстра са се погрижили от руската фирма "Звезда" и дори ни я сервират в мащаб 1/35 в три варианта - Carro Armato, Semovente и Carro Comando - не звучат ли имената им точно като названия на коктейли...
И все пак да бъдем малко по-делови - "Итальянский средний танк М 13/40" (Nо 3516), "Итальянская самоходка 75/18 М 40-М-41" (Nо 3515) и "Командный танк М13/40" (Nо 3536).

Click to see if image is larger
Изоставен CARRO AMATO П13/40 в Северна Африка, края на 1942 г.

И трите машини са разработени на една и съща база, ходовата част наподобява тази на Skoda LT-35, елегантна е и се сглобява лесно, като трябва да се внимава при поставянето на веригите, които, ако са много изпънати или не дай, Боже, малко къси, изкривяват "окачването" и машината не стои естествено "стъпила" на земята, а сякаш припка "на пръсти" по парещия пясък на Киренайка.
Оттук нататък ще се спра само на две от трите машини - М13/40 и самоходката, тъй като не съм правил модела на командирската машина - разликата между нея и М13/40 е само в липсата на купол и въоръжението.
И така сглобяването върви лесно и приятно, като малко са детайлите, които биха могли да бъдат доизпипани допълнително. Ако намерите за необходимо, положете малко "свръхтруд", за да получите по-достоверни фарове (детайли No 76 и No 81 от самоходката и 49 и 58 от танка), антени (No 88 от самоходката и 68 от танка), сдвоените картечници Breda в корпуса на М13/40 (55)... И към двете машини са приложени много добре направени въжета за теглене, които биха могли да бъдат заместени с нещо още по-реалистично (детайли No 80 на самоходката и 54 на танка).
Танкът определено е по-симпатичен от самоходката, особено ако се оцвети с пустинен камуфлаж, за чиито цветове обаче инструкцията е, меко казано, неубедителна - на фон "песочно-зелëный" се нанасят "темно-коричневые" и "теммно-жëлтые" ивици или петна. Дерзайте!

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Самоходката на свой ред е по-атрактивна от танка, тъй като е почти с пълен интериор на бойното отделение.
75-mm оръдие е направено подробно и детайлизирано - ако люковете на куполата се оставят отворени, мерните му прибори надничат отгоре съвсем "като истински". Задавам си обаче въпроса - а когато са затворени какво става?... И като стана въпрос за люковете - под номер 14Е в декалите на самоходката е даден бял кръг за въздушна идентификация на машината. Преценете дали не е по-добре да го разрежете предварително на две половини и така да го залепите поотделно на двата люка. Всъщност най-добре си направете съответния шаблон и просто нарисувайте белия кръг. Същото направете и с опознавателните знаци по бортовете на машината - те са бели или червени геометрични фигури според номера на самоходката в съответната част. Ако я боядисате в "темно-серый" цвят (за Силиция или за полуострова например), червените триъгълници (или квадрати) почти няма да се виждат, тъй като декалите фатално прозират - затова просто правете шаблони и боядисвайте...

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Като се замисля обаче, много голяма полза от белия кръг върху машините май не е имало. Освен, че е указвал на вражеската авиация, че отдолу пъплят италианци, в немалко случаи самите италиански авиатори са удряли по своите. Ако ти се случи нещо подобно, единственият начин да оцелееш е да хванеш зенитката и да гърмиш наред, повтаряйки си небезизвестната молитва: "Помогни ми, Боже, да се справя с приятелите си - от враговете ще се отърва и сам..."

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

След като направите "вътрешността" на самоходката и поставите механик-водача, можете и да не залепяте купола, за да се фукате наред с вътрешността на звяра. Макар че самият механик-водач не е от най-добре замислените и реализирани заготовки за фигури, които съм виждал... За огромно мое съжаление и останалите две фигури, които получавате като допълнителна екстра към Semovetne-то, не са койзнае какво. Скучновати и не особено пропорционални, като прибавим и семплите им кожени униформи - някъде още на втория има опасност да задремете и да паднете върху отрупаната ви с режещи инструменти и отровни химикали работна маса, така че - внимавайте! И тъй освен споменатия вече механик-водач, който по ваша воля може и да не бъде зазидан в търбуха на машината като в митичния бик на Фаларис, ще се сдобиете с редови танкист (дублиран и в двете машини) и явно командир на самоходката, надничащ през отворените люкове с бинокъл в ръце. Последният е може би най-поносим от всички, като изключим очевадната му стеатопигия (натрупване на големи количества мастни тъкани по задните части и бедрата, наблюдавано обикновено у жените, в случая по неведоми пътища споходило клетия италианец). Явно е, че ваятелят е искал да намекне, че панталоните на командира са бричове, но - уви! - намекът е отишъл в друга посока...
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 12 Юни 2007, 11:41    Заглавие:  

Танк “Шкода” в Българската армия
Продължение от бр. 6

Click to see if image is larger
“Шкода” А-3 от 8 бронирана рота на Бронираната бригада. София, 2 декември 1944 г.

Маскировка
Танковете “Шкода” пристигат у нас в периода 1940-1941 г., боядисани изцяло в един основен тъмен цвят. Какъв е той - тъмнозелен или тъмносив? Според документацията в Централния военен архив (ЦВА) и по спомени на танкисти, българските бойни коли “Шкода” се експлоатират от нашата армията изцяло боядисани в тъмносивосин цвят. Това е немският цвят RAL 7021 (Schwarz Grau) или неговият малко по-светъл чехословашки вариант RAL 7027, основен за моторната и бронетанковата техника на Вермахта до 18 февруари 1943 г. След последната дата за техниката на Вермахта е въведен нов основен тъмножълт цвят – Wehrmacht Olive. В българската армия този цвят е въведен с нареждане № ІІІ-С-132 от 21 януари 1944 г. на Щаба на войската – София. В този документ се споменава, че подлежат на пребоядисване изцяло в тъмножълт цвят само машини, подлежащи на ремонт, и такива със силно наранена боя. За останалите със запазена тъмносивосиня боя се предвижда камуфлиране чрез нанасяне на петна от тъмножълта боя върху стария основен цвят. Последният вариант не се забелязва по снимките на бойни коли “Шкода”, откъдето може да се предположи, че не е прилаган. Най-вероятната причина за това е липсата на достатъчно от новата боя, единственият източник за която е внос от Германия.
След поемането на властта от правителството на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. танковете участват в бойните действия отново с този сивосин цвят.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

След края на войната част от бойните коли “Шкода” са пребоядисани в маслиненозелено. Това са танковете, участващи в социалистическия парад по случай Деня на труда на 1 май 1945 г. Основната част обаче си остава в стария тъмносивосин цвят с големите бели номера и Андреевски кръст.

Click to see if image is larger

Опознавателни знаци и номерация
Веднага след пристигането в България 36-те бойни коли “Шкода” получават стандартна военна регистрация, включваща регистрационен номер и големи тактически номера.
Номерът представлява буквата В и 5-цифрен код, където първите 2 определят класа на машината, в конкретния случай танк, а останалите 3 номера на самата машина. За тези бойни коли са определени регистрационни номера от В 60023 до В 60058, като до номер В 60048 са танкове с оръдие А-3, а 10-те след него с оръдие А-7. Номерата се изписват в бял правоъгълник с размери 480 х 170 mm само в задната част на корпуса. Цифрите и буквата В имат размери 140 х 70 mm и се нанасят с черна боя и шаблони. На всички 36 бойни коли номерата са нанесени точно по този начин без изключения.
Тактическите номера се нанасят с помощта на шаблони и бяла боя от двете страни на купола. Те се състоят от две цифри, представляващи последните две от регистрационния номер. На някой от танковете “Шкода” тактическите номера са окантовани с тънка черна линия, например бойна кола 24. Вероятно това е инициатива на отделните екипажи, защото е много рядко срещано на архивните фотографии. Тактическите номера са премахнати след края на Втората световна война, но на практика само на пребоядисаните машини, на останалите, макар и вече доста олющени, продължава да ги има.
При започване на войната срещу Германия за всички танкове е въведен боен знак “Андреевски кръст”, изписан на бойните коли “Шкода” с бяла боя. Този знак се нанася на корпуса и купола на танка на места, които добре се виждат на цветната рисунка, изпълнена от Венцислав Чаков.
След приключване на първата фаза на Отечествената война специално за тържественото влизане в София на 2 декември 1944 г. екипажите описват бойните коли “Шкода” с имената на местности, градове и села, където са водени боеве или се изписва номерът на ротата, към която принадлежи машината (виж илюстрациите към статията в бр. 6).

Click to see if image is larger

След войната отново са премахнати всички опознавателни знаци и остават действащи само регистрационните номера по стандарт отпреди започване на бойните действия.

Модел 1/ 35
Единственият пластмасов сглобяем модел на танк PzKpfw 35 (t) в мащаб 1/ 35 се произвежда от чешката фирма CMK. Комплектът носи фирмен номер Т 35006, включва кутия с отлични рисунки, пластмасови детайли, разположени на 4 рамки, 8 страници инструкция и декали. Детайлите на модела са отлети с високо качество, без всмукнатини, леяци и др. Две от рамките са абсолютно еднакви и съдържат елементите на ходовата част (ролки, окачване верига), на другите две са подредени части за корпус и купол. Както току-що споменах, веригата е от пластмасови тракове, а не е цяла и изработена от винил. Но не бързайте да се радвате, защото траковете не са отлети поотделно в нужното количество, а се предлагат на прави елементи с различна дължина, а отделни има само по 18 броя тракове на верига. Това “варварско” деяние на производителя не позволява да се направи лесно така характерното за този танк, провисване. Разшивката на детайлите е абсолютно точна, дори съвпадат броят и местата на нитовете с тези на истинския танк в Националния военноисторически музей – София. Инструкцията е достатъчно подробна и описва сглобяването на модела в 11 етапа, 3 от предлаганите 4 варианта на окраска и таблица с необходимите бои според каталозите на Humbrol и Tamiya. Приложените декали са за 4 варианта на окраска:
1. 1-ви брониран полк на чехословашката армия. 1938-1939 г.
2. Бронирана група на словашката армия в СССР. Украйна, 1941 г.
3. 11-и танков полк на 6-а бронирана дивизия на Вермахта. Полша, 1939 г.
4. SS моторизирана дивизия “Мъртвешка глава” (Totenkopf). Май 1940 г.
От описания комплект може да се сглоби модел на танк Skoda LT vz. 35/ Pz. Kpfw 35(t) с оръдие А-3. Като цяло машината се сглобява добре, но няма да избегнете необходимото напасване, пилене, пробиване и китване. В набора се предлагат двата вида картечници Zbrojdvka Brno ZB 53 vz. 35 и vz. 37, като коя ще се сложи изцяло зависи от желанието на моделиста. Лошо впечатление ми направи, че и двата люка (командирски и на механик-водача) не са предвидени за сглобяване в отворено положение. Аз лично мисля, че всеки моделист сам може да прецени дали да ги “отвори или затвори” и да реши по своему проблема с липсата на интериор.
За помощна литература при работа върху модела препоръчвам монографията на чешкото издателство MBI – Skoda LT vz. 35 с автори Vladimir Francev, Charles Kliment. Обаче ако не можете да си я намерите става, и сп. “Моделист-конструктор” бр. 11/ 1995 г. или каквито и да било други материали все ще са от полза.
Българска бойна кола “Шкода” А-3 се прави по инструкцията, като моделът се боядисва като варианти на окраска 3 и 4, предложени в инструкцията. Чисто български остават единствено номерата и Андреевският кръст, но следвайки обясненията в този материал, нанасянето им не би трябвало да е сериозен проблем.
...
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 12 Юни 2007, 14:10    Заглавие:  

Valentine IV Mk III и Bishop

Click to see if image is larger

Двата модела са произведени от петербургската фирма VM с номера 359503 и 359504. Набавих си ги веднага, щом се появиха у нас, поради липсата на британска техника по нашите пазари, не на последно място и заради екстравагантния вид на самоходната установка Bishop. Самият Valentine в правената от VM модификация не е нищо особено като екстериор, но воден от факта, че това е най-масовият английски танк през Втората световна война, счетох, че в притежанието му е заложен сериозен коефициент на задължителност.
Моделът се работи лесно, детайлите не изискват някаква допълнителна обработка, освен задължителното почистване, "напасват" се без проблем и в крайна сметка се получава сносен танк, особено привлекателен с богатия си "релеф" и множество големи нитове по купола и в предната част на корпуса. Единствено при поставянето на почти нужното, но типично британско огледало за задно виждане има опасност да се подведете от инструкцията или рисунката на кутията на модела и да го залепите обратно - просто се водете от нюха си на моделисти и от елементарната логика и ще избегнете тази малка недомислица.

Click to see if image is larger

И двете машини са ад за любителите на подвижни ходови части и винилови вериги - аз лично си спестих лепенето на траковете под фалшборта. И при Valentine, и при Bishop можете да избирате какъв фалшборт да поставите, според това за кой фронт е машината.
Самоходното оръдие Bishop е далеч по-атрактивно и интересно от близкия си роднина Valentine, имащ вид на понастъпано и сърдито пиле. "Епископът" е с пълен интериор в купола и ако не залепите вратите затворени, можете да предоставите на любопитните си гости не лоша гледка от кухнята на бойната техника. За да бъде видимостта в купола още по-добра, направих люка на тавана му отворен. Допълнителен чар на машината придават вертикално разположената на една от вратите на купола поставка с пет туби и големият цилиндричен контейнер в задната част на самоходката. Поради наличието на немалко британска техника, направих моя Bishop австралийски, поставяйки му бели кенгура - от италианското самоходно оръдие Semovente на "Звезда" ми бяха останали съответните декали за австралийския вариант на машината.
И последната екстра, за която подметнах в статията си за двата Bren-а на Tamiya в този брой на "Клуб МОДЕЛ". Става въпрос за двете фигури на английски войници от Осма британска армия, които ми се дублираха при правенето на европейския Bren. Споменах за твърде специфичните им пози без голямо приложение. Първоначално смятах да разменя торсовете и ръцете им, но се оказа, че първото е невъзможно, тъй като коланът на единия е към торса, а на другия войник - към краката. Вследствие на което би се получил един войник с два колана един над друг и един - без каквато и да било логична връзка между краката и торса, да не говорим за сбърканите пропорции и на двамата.
...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 12 Юни 2007, 14:27    Заглавие:  

Tamiya - вариации на тема Brеn

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Едва ли има моделист, който да не се е сблъсквал с любимите на фирмите-производители на модели вариации. Веднъж спретнали някакъв по-често експлоатиран корпус, те започват да бълват всевъзможни надстройки за радост на феновете и за ужас на лаици като мен, които до неотдавна (а може би и все още) се вкисват, че като си купят ИС-2, ИСУ-122, ИСУ-152 и дай Боже КВ-1, ще правят абсолютно еднакви ходови части...
Всички се досещат за какво говоря, но едва ли мнозина са тези, които знаят как точно стои въпросът с шармантния британски влекач МКII Bren.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger

Като почитател на фирмата Tamiya и особено на британската техника за Северноафриканската кампания, бях доста амбициран (и все още съм) да събера всичко, което японците предлагат по въпроса. Сдобих се с това-онова и един ден, киснейки в старите каталози на Tamiya, бях очарован от кокетната малка машина с тромавото и дълго название British Universal Carrier MKII Bren под номер 35089. Оказа се, че известен наш моделист го има и предлага и веднага се сдобих с влекача.
Матрицата е от 1974 г., работи се лесно, почти няма какво да се дообработва и коригира освен неизбежните за седемдесетте "шевове на отливане" - чувам, че някои новопоявили се фирми в бранша категорично наблягат на същите. Естествено, като всеки открит модел с пълен интериор изисква да се прецени кои детайли е по-добре първо да бъдат боядисани и кои - първо залепени. Изисква се и съобразяване кога и как да се постави механик-водачът, тъй като, ако веднъж се затвори цялото командно отделение, той няма как да бъде поставен вътре. Но това е проблем само за тези, които държат на присъствието на подобно лице в модела си (той между другото спокойно може да бъде направен и в трофеен немски вариант).
Ходовата част е изящна и крехка поради подробността си, но когато се монтира грамотно или просто спазвайки дословно инструкцията, не създава никакви проблеми. Ако се внимава и при поставянето на веригите, ефектът е стилно-елегантен. Както вече сте се убедили, при липсата на познания в областта на техниката, трудно бих могъл да отсъдя доколко достоверен е моделът, но от чисто естетическа гледна точка е великолепен. Допълнителен чар на машината придават множеството аксесоари, с които би могла да бъде напълнена - туби, контейнери за храна и амониции, раница, манерка, оръжие. По повод на последното в Bren има три от любимите ми картечници със същото име и с извит пълнител от горната страна, непозволяващ каквото и да било припознаване. Едната е закачена от вътрешната страна на десния борд на влекача, втората - фронтално, точно пред командира на машината, третата - монтирана на специална поставка за стрелба по излъгали се да прелетят съмнително ниско вражески самолети. На снимките последната картечница не се вижда, просто защото не я поставих. Затова пък добре се виждат двата задължителни Enfield-a в средата на товарното отделение. Допълнително обезпечих Bren-a си с противотанкова пушка Boys, незнайно защо непредвидена от производителя на модела.

Click to see if image is larger

При боядисването на аксесоарите бях затруднен - и все още съм, от липсата на каквато и да е информация за цветовете по таблото на радиостанцията - това ме тормози винаги, когато правя машина с радиостанция. Засега съм я боядисал с черна матова боя, но определено си плаче за доразкрасяване.
Допълнителна живописност на модела придават поставените в задната част на машината маскировъчна мрежа и брезент за покриване. Детайлите са отлети прецизно и достоверно, като точно са фиксирани и гънките по навития брезент и дупчестата текстура на мрежата, и ремъците, с които са завързани, и катарамите на ремъците...
Една малка подробност - детайл С21 (малка подложка със стърчащ нагоре винт с вертикално улейче), монтиран в предния десен ъгъл на товарното отделение на влекача, според инструкцията на Tamiya служи за поставка на антена. Но в схемата на машината, публикувана в бр. 2/99 г. на сп. "Бронеколекция", стр. 22, въпросният детайл е указан като "Кронштейн для установки пулемета Bren". Нека знаещите отсъдят - аз не знам и не мога да взема позиция...
И няколко думи за фигурите - запознатите със стила на Tamiya лесно ще се досетят, че става дума за много живи и съответстващи на машината пози и недотам изразителни физиономии. Между другото - тук определено са се постарали повече и почти са постигнали реалистични лица и изражения. Единственото неудобство за почитателите на фигури е, че механик-водачът, веднъж фиксиран на мястото си, става напълно неподвижен, а кръшната чупка в кръста и заоблените задни части на командира е желателно да си останат полуприкрити в Bren, за да не се създава лошо име на Осма британска...
Добре направен и умерено състарен, тамийският Bren за Северна Африка би могъл да бъде поредният бисер в короната на всяка уважаваща себе си колекция модели в мащаб 1/35.
А сега и за Bren с номер 35175, появил се на пазара 20-ина години след първия... И с него се сдобих по неведомите пътища, болезнено познати на лишения от избор и нормален пазар български моделист. Бях си поръчал Cout Car Daimler MKII с номер 35018, но явно дори архивът в Нюрнберг не пази толкова стари модели, поради което ми донесоха British Universal Carrier MKII с подзаглавие Еuropean Compaign, за онези, които вече са правили африканския Brеn. (Докато се чудех да се радвам или да съжалявам, си намерих и Даймлера и вече всичко си е на мястото).
Първата изненада при разглеждане на платките - добрата стара версия от 1974 г., без каквито и да било промени. Дори северноафриканските симпатяги с минижупите и легенчетата на главите - "Шлема на Мамбрино", както би казал Рицаря на печалния образ... Инструкцията - на по-бяла хартия и с попременени ракурси и за да се оправдае новата цена, нови декали и три нови фигури - общо пет със северноафриканците, за чиято нова употреба можете да прочетете в рубриката "Мини парад" на същия брой на списанието.
Нищо ново по изработката на модела - дори същия досаден и недотам по японски измислен начин на монтиране на ауспусите (по три детайла за всеки)... Този път си поставих зенитната картечница - не че в края на войната немските самолети са летели по-ниско, отколкото в Северна Африка... ХF-5 на Tamiya се оказа подходящ цвят за европейския вариант на Bren-а, като белите звезди по бордовете особено го отварят. Отново се иска прецизност и съобразяване при затварянето на командното отделение на машината, защото и новият механик-водач е пригоден веднъж завинаги да си остане във влекача. Към въоръжението на Bren този път са прибавени автомат Sten и противотанков гранатомет PIAT. Иначе всички останали дреболии са си на мястото.
Споменаха ми, че не е необходимо да слагам огледала на бойни машини (детайл А8 ), в което има логика, но така и не разбрах защо не е нужно да се поставят и стъпалата, разположени от двете страни на машината точно над третата ролка от ходовата част (детайли С8 и в двата варианта).
И тъй като, както отбеляза дипл. моделист Филипов, след задълбочено изследване на моделисткия ми стил и вкус - аз си купувам фигури и понякога откривам, че към тях са ми сложили и някой друг танк, да си дойда на любимата тема: живата сила...
Първото впечатление, което човек добива, виждайки екипажа на машината, е че тримата по-скоро почиват някъде из китния британски прованс, нежели да воюват из футуристично разораните полета на Втората световна война. Другото обяснение за грейналите им лица е, че може би тъкмо са поразили вражеската цел или са ги поздравили по радиостанцията (която пак не довърших) с рождения ден на някой от кралското семейство. Ако бяха американци, щях да предположа, че току-що са обрали някой секретен немски трезор със злато и произведения на изкуството, както ни учат холивудските военни екшъни.
Основният проблем при направата на екипажа е цветът на униформите - този тъй неустановен цвят, който според инструкцията можем да открием скрит зад шифъра XF-52, а също и ХF-49 за коланите и презрамките. Но тъй като в България по-лесно можеш да си намериш хероин, отколкото XF-52 и XF-49 на Tamiya, ми се наложи да смесвам най-различни бои - кои и в какво съотношение, никога не бих си спомнил...
Николай КОЛЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 13 Юни 2007, 11:15    Заглавие:  

Танк “Шкода” в Българската армия

Click to see if image is larger
Танк “Шкода” на царските маневри 7 – 21 септември 1941 г.

В навечерието на Втората световна война България изостава във въоръжението и модернизацията на армията си поради ограниченията, наложени й от Ньойския мирен договор през 1919 г. За две десетилетия в страната е премахната задължителната военна служба и общият брой на военнослужещите е намален на 20 000. На България се забранява да притежава танкове, военни кораби, подводници, военна и морска авиация. Армията почти не разполага с бронетанкова техника, необходима й за съвременна война. До Солунското споразумение от 31 юли 1938 г., което официално премахва ограниченията на Ньойския договор за България, са доставени “тайно” само 14 италиански танкети Carro Veloce L. 3/ 33 и 8 английски танка Vickers 6 ton mod. E. Това “разнообразие” по количество и тип бронетехника се запазва до пролетта на 1940 г., когато пристигат първите чешки танкове Skoda LT vz. 35.
Историята

Click to see if image is larger
Цар Борис ІІІ разглежда “Шкода” (В 60051)

През юни 1939 г. намиращият се в Берлин генерал Р. Русев запознава германското Външно министерство и командването на Вермахта с големите нужди на Българската армия и настоява за доставка на 26 леки танка (без да се посочва тип или марка) и други въоръжения, необходими за изграждане на т. нар. Прикриващ фронт на югоизточната граница (срещу Турция). В началото на следващия месец (юли) българският министър-председател Георги Кьосеиванов посещава Берлин и настоява за 30-40 чешки танка, като заявява, че “надеждите на България са в силата на Германия”. На 22 юли 1939 г. фюрерът взема решение за доставка на оръжие в политически важните държави, като на първо място поставя България с нейните най-значими искания, между които и 30-40 чешки танка. До края на същата година, вече в разгара на бушуващата война, е сключен договор между царското правителство и АГК “Аусфургезелшафт фюр Кригсгерет ГМБК”* – Берлин за доставка на 36 бойни коли военна плячка на по-ниски цени.

Click to see if image is larger
Трета бронирана рота е строена в редица. Първите 3 машини (с номера 57, 56, 55) са с оръдие А-7, останалите с А-3

Германската страна е стриктна и точно спазва обещаното. През първата половина на 1940 г. в България са получени първите 26 танка Skoda LT vz. 35 от резервите на Вермахта. Втората част от доставката пристига през периода август – октомври 1940 г. и включва 10 чешки машини от същия тип, но вече съвсем нови, директно от заводите “Шкодаверке” (Skoda-Werke).

Click to see if image is larger
Танк с надпис “Митровица” – за спомен от тежките боеве. София, декември 1944 г.

Историята на създаване на 10-те танка от втората доставка започва през 1938 г., когато Афганистан ги поръчва във фирмата “Шкода”, но въоръжени с по-модерното 37-mm оръдие, със заводско обозначение А-7 вместо стандартното оръдие А-3 (виж сравнителната таблица). Немската окупация на Чехия осуетява реализацията на сделката. Тези ненужни на Вермахта “афганистански” танкове са купени от нашата страна. Заплатената сума възлиза на 945 000 райхсмарки.
До октомври 1940 г. са получени всичките 36 броя Skoda LT vz. 35 с необходимото оборудване, инструмент и основни резервни части. В нашата армия тези машини са наречени бойни коли “Шкода”. При част от документите в периода до края на 1942 година се среща названието бойни коли “Шкода” Т-11 с основна цел да се разграничат машините, въоръжени с оръдие А-7, от тези, стандартно изпълнени.
До появата на чешките танкове в Българската армия има една дружина бойни коли, съставена от две роти. Съответно в първа рота са на въоръжение 14 бойни коли “Ансалдо-Фиат” (Carro Veloce L. 3/ 33), а във втора – 8 бойни коли “Викерс”(Vickers 6 ton mod. E).
След получаване на танковете Skoda LT vz. 35 от тях е сформирана трета рота към дружината бойни коли. За командир на новата част е назначен капитан Александър Иванов Босилков.
От 10 юни 1940 г. “Шкоди”-те са съсредоточени в района на с. Лозен и с. Любимец на турската граница и участват в занятия с цел обучение на пехотата за съвместни действия с новия вид оръжие.
На 1 март 1941 г. България подписва Тристранния пакт и едновременно с това на наша територия влизат частите на 12-а немска армия. През следващия месец (април) бронираната дружина провежда занятия съвместно с 16-а бронирана дивизия на Вермахта в района на Пазарджик. Там присъства и цар Борис III.
През юни 1941 г. бронираната дружина е разгърната в брониран полк с ядро бронирана група, съставена от всички налични бронирани машини в Българската армия. Танковете “Шкода” са на въоръжение в първа и втора рота на първа дружина бойни коли от бронираната група.

Click to see if image is larger
LT vz. 35 в НВИМ

От 7 до 21 септември 1941 г. се провеждат царски маневри край Ямбол. “Шкоди”-те показват завидна проходимост и надеждност при изпълнение на тежък походен марш от Нова Загора до Ямбол въпреки падналите обилни дъждове.
През следващата 1942 г. бронираният полк, включително танковете Skoda LT vz. 35, взема участие в снабдителните маневри край Брезник. Целта е отработване на немската система за материално-техническо снабдяване на танковите части.

Click to see if image is larger
Командирски купол

В началото на 1943 г. за основен в Българската армия е приет среден танк “Майбах” Т – IV. По това време българското командване разбира, че леките бойни коли “Шкода” са безнадеждно остарели. Поради липса на достатъчно количество от танкове нов тип, старите чешки машини се числят като бойни.
От 1 октомври 1943 г. бронираният полк е развърнат в Бронирана бригада. С танковете “Шкода” са въоръжени 3-та и 6-а бронирана рота на бронирания полк от новата бригада. Това са си все същите 36 машини, но вече доста поизносени.

Click to see if image is larger
Купола и челния брониран лист фронтално

В този състав е посрещната смяната на властта на 9 септември 1944 г. и обявяване войната срещу Третия райх. През първия период на войната “Шкоди”-те взимат участие в бойните действия в състава на Бронираната бригада. Първоначално леките чешки и средните немски (“Майбах” Т- IV) танка действат в смесени дружини от по 3 роти – едната от LT vz. 35. От ноември обаче всички леки танкове са сведени в една дружина от 3 роти: 2 с танкове “Шкода” и една с “Прага”***.
По време на боевете бойните коли Skoda LT vz. 35 повече седят в работилниците за ремонт, отколкото участват в боевете. Това е следствие от износването на отделни агрегати, на машините като цяло и липсата на резервни части. Въпреки това тези танкове имат своето участие в боевете на Косово поле, при с. Кочани, с. Вучи трън и гр. Митровица.

Click to see if image is larger
Купола гледан отзад отляво

През декември 1944 г. Бронираната бригада се изтегля в родината и участва в чествания по случай края на първия етап от войната.
За втория етап от войната в Унгария танкове “Шкода” не са отделени. Всички чешки танкове остават в състава на Първа танкова бригада, разположена край София.
През март 1945 г. са бракувани и претопени 13 танка Skoda LT vz. 35. На 1 май същата година част от танковете “Шкода” вземат участие в социалистически военен парад.

Click to see if image is larger
Танкове след боевете за гр. Митровица, 22 ноември 1944 г. (художник Тихомир Минчев)

В началото на 1946 г. тези танкове все още са на въоръжение и тяхната служба продължава до началото на 50-те години, но вече само като учебни машини.
В наши дни за славната служба на тази прекрасна бойна машина напомня един ръждив експонат в Националния военноисторически музей – София.

Click to see if image is larger
“Шкода” от 8 бронирана рота на парад в София, декември 1944 г.(художник Венцислав Чаков)

Оценка
За 1940 г. Skoda LT vz. 35 не е между модерните, но е напълно годен за използване в условията на бушуващата война. Това твърдение го доказват и немските танкисти от шеста бронирана дивизия на Вермахта, бивша първа лека дивизия. Като основен танк в гръбнака на дивизията – 11 брониран полк – Pz. Kpfw 35(t)** воюват успешно в: Полша (септември 1939 г.), Франция (май – юни 1940 г.) и началния период на кампанията в СССР (юни – ноември 1941 г.).
В България Skoda LT vz. 35 има идеалните условия да бъде отлично оценен. Танкът е бърз, маневрен, добре брониран, въоръжен и не на последно място той е в големи количества за българските мащаби. Екипажът от четири души позволява на командира да се занимава само с управлението на танка в боя, за което е поставена специалната командирска кула.
Забележителна надеждност според българските техници показват: въоръжението, радиоуредбата и ходовата част. Най-слабо място се оказва пневматичната система за управление на трансмисията.
За сравнение с остарелите морално италианки “Ансалдо-Фиат” не може да става и дума. Подобно е положението и с получените през април 1941 г. 40 френски танка Renault R-35.
...
* Взето буквално от ЦВА, ф.5, оп. 1, а. е. 246
** Във Вермахта Skoda LT vz. 35 получава обозначение Pz. Kpfw 35 (t). Това е съкращение на Panzerkampfwagen – бронирана бойна кола, а буквата в скоби след номера определя предшестващата национална принадлежност, при трофейните танкове, в случая (t) е чешки (tschechisch).
*** Лек чехословашки танк Praga LT vz. 38, известен и с означението си във Вермахта Pz. Kpfw 38 (t). На въоръжение в Българската армия от 1943 г. под името “Прага”.
(Следва)
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 14 Юни 2007, 15:03    Заглавие:  

Hotchkiss H –35 /39 в мащаб 1: 35 на фирмата Heller

Click to see if image is larger

Френските танкове от времето на Втората световна война не са популярни колкото своите събратя, създадени в Германия, САЩ и СССР. За това си има логично обяснение, но дизайнът и елегантността ги прави привлекателни за стендовите моделисти. За мен в личен план има и друг стимул – френски леки танкове “Рено” и “Хочкис” са били на въоръжение в нашата армия през войната. Един Hotchkiss H-39, известен в българските документи като лека бойна кола “Хочкис”, и днес се намира във външната експозиция на Националния военноисторически музей (НВИМ). Защо пък да нямаме и по един такъв в личната колекция в мащаб 1: 35.

Първи поглед
Още преди отварянето на кутията се вижда една рисунка, имаща големи разминавания със съдържанието на модела. Няма да коментирам липсата на здрав исторически смисъл в това изоставен Hotchkiss H –35, боядисан в Panzer Grau и тевтонски кръстове, да се разглежда от немски пехотинци до някаква отбранителна линия през 1940 г. Ако изключим гореспоменатото, рисунката оправдава целта си и ще подмами моделистите, които почти винаги биха предпочели да си вземат модел на немски, а не френски танк.
Детайлите на модела са разположени на 4 пластмасови и една винилова платка (вериги и въже за теглене). На две от рамките са разместени елементите на корпуса, съответно на една е куполът и на последната двете фигури от екипажа. При подробен оглед не се забелязват никакви дефекти и леяци. Както винаги при Heller, 137 елемента са разположени удачно, така че тяхното отделяне от рамките не представлява проблем. За поощряване е наличието на мащабна метална верига с дължина 15 сm. Декалите са само за един вариант PzKpfw 35 H от 23-та бронирана дивизия на Вермахта през 1940 г. Инструкцията, съставена от 9 страници, е достатъчно подробна и напълно описва сглобяването на вариант PzKpfw 35 H.

Как да направим Hotchkiss H-39
Дотук всичко изглежда нормално, обаче за мен представляват интерес късните модификации на танка - Hotchkiss H-39 или за феновете на немската техника PzKpfw 38 H. Всички по-нататъшни стъпки са свързани с този вариант.
Предимство на комплекта е, че предлага всички части за направата на различни модификации на танка. В инструкцията няма обаче нищо, което би ни помогнало да сглобим PzKpfw 38 H. За по-лесна работа върху модела прилагам чертеж на танка, изпълнен от М. Дмитриев (Русия). С помощта на чертежа и препоръчителните в материала промени може да получите приличен Н-39. Отворете инструкцията на модела и по нея нанесете предложените корекции на съответните позиции:
1. Окачването се сглобява без промени, както е показано в инструкцията.
2. Стойката за закрепване на запасната ролка 113 се заменя с 154. Аналогично винтът 141 се заменя с 144.
3. Сгънатото платнище, показано на позицията, не се използва на танк Н-39, но може да ви потрябва за друга машина.
4. Без промяна.
5. За да се получи дългото оръдие SA 38, се заменят следните детайли: 95 със 100 (дясна половина), 96 с 99 (лява половина), 101 със 104 (предна част на маската), 107 със 106 (картечница). Използват се още детайли 90 (маска на картечница), 92 и 93 (допълнителна броня-екран). За да определите мястото на детайл 90, огледайте 95 - там маската на картечницата и дясната половина на оръдието са отлети заедно.
6. Тук се заменят детайлите 158 със 116, 157 със 117, 156 със 155. Използва се и допълнителна броня за гърнето –149.
7. При направата на купола единствено се променят наблюдателните прибори 94 със 108.
8. Без промени.
9. Без промени.
10. Без промени.
11. Заменя се направляващата ролка 140 със 139.
12. Аналогично на позиция 11.
13. Без промени.
14. Заменят се детайлите 114 със 115 (броня на двигателния отсек), 152 със 153 (люк на водача), 160 със 159 (броня на вентилационните отвори). Върху 115 се залепят детайли 145, отляво и отдясно и 146 само от дясно. Техните места се виждат добре на чертежа.
Всички следващи позиции от 15 до 17 се изпълняват без промени, като не трябва да се забравя, че ауспухът при Н-39 е обърнат назад, а не напред, както при Н-35. Моделът на Hotchkiss H-39 може да се въоръжи както с късо оръдие SA 18, така и дълго - SA 38. Запазеният в НВИМ танк “Хочкис” е с оръдие SA 18. В общи линии не се изисква саморъчната направа на детайли, ако не искате машината да е с немска командирска купола. На практика немската купола си е старата френска, но вече с поставен двустранен люк. Някои основни размери на купола са дадени в таблица. На модела практически се получава чрез отрязване на детайл 98 и поставянето на двустранен люк, направен от тънко медно фолио.
Следващият етап на работа е боядисването. При изработване на модел на танк, използван от немците до февруари 1943 г., може да разчитате на цветовете, показани в инструкцията. Ако боядисвате машината за края на войната 1943 – 1945 г., е редно основният цвят да е жълта охра No 94, по каталог на Humbrol. Моят съвет е, каквото и да правите, първо се запасете с достатъчно архивни снимки.
В материала е приложена рисунка на PzKpfw 38 H от 7-а SS доброволческа планинска дивизия “Принц Ойген”. Тя е правена по архивна снимка от времето на войната в Югославия през 1944 г. Интересно е решението да се постави импровизиран прожектор на купола, направен от фар на "Опел Блиц”. При направа на модел не представлява проблем да се имитира такъв. За основния цвят жълта охра споменахме вече по-горе. Тевтонските кръстове са нанесени отляво и дясно на купола и отзад на корпуса, само с бяла боя (Humbrol No 34 ). Отличителният знак на дивизията е нанесен с бяла боя в черен кръг (Humbrol No 33).
...
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 14 Юни 2007, 15:27    Заглавие:  

За желаещите да имат френски Hotchkiss

Click to see if image is larger
Моделът PZKPFW 35 H в състояние "изваден от кутията"

След като от седем години съм в моделисткия бранш подраздел "разчитащи на официалния внос в България", най-после дочаках и появата на - дано не греша - първата френска машина от ВСВ в мащаб 1/35 по нашите скромни магазинчета, които с възрожденски плам и ентусиазъм подхранват илюзиите и мечтите на този тъй странен и чаровен (с някои изключения) вид, наречен български моделист.
Думата ми е за Model-Kit-а на Heller с No 81132 PzKpfw39.H, известен повече като лек танк Hotchkiss H-35.
Извиках осанна и алелуия, погладувах, за да събера "неконкурентната" сума за закупуването на модела - е, случи се между другото да дойде рожденият ми ден и в крайна сметка получих лелеяния танк като подарък, а парите, които бях спестил за него, отидоха за една не много скромна почерпка за здравето на всички. Така че първото, което може да подейства като студен душ на вдъхновения от достъпността и у нас на подобна екзотична машина моделист, май се оказа тъкмо цената му, макар че танкът напоследък поизчезна от щандовете, не и защото някои разпространители смело не смъкнаха първоначалната му продажна цена.

Click to see if image is larger
Куполът, гледан от дясната страна

Какво следва оттук - ще започна с това, че танкът, бидейки френски, още на кутията на модела ни се явява в своята немска одежда. Декалите също обслужват любителите на травестирали като немски машини на съюзниците - и в указанията за изработка на машината нито дума за това като как изглежда оригиналният, т. е. "френският" Hotchkiss, било то преди фиаското при Дюнкерк, или след десанта през лятото на 44-та година. И тук започва едно своеобразно ходене по мъките, по архивите, по библиотеките, по Интернет, по по-знаещите... С помощта и съветите на двамата ми гуру в областта на моделизма - Калоян Матев и Илиан Филипов - да наспори Бог средствата, времето и техниките им за нови модели, се доведох твърдо до решението да живописвам танка си във френско артилерийско зелено (No 179 - Мат на Humbrol), каквото, както всеки запознат с капацитетите на българския внос може да се досети, не открих никъде... Не открих дори сходни на този цвят, поради което за пореден път прибягнах до "боя АЕРОТОН" и за пореден път съжалих... Спрях се на зелено с каталожен номер 102 по номерацията на Humbrol, бидейки предупреден за фаталната нетрайност на боята, в случай че се нанася не с аерограф, а с четка, както работя аз. Дано боравещите с подобна "екстра" нямат проблема, с който се сблъсках аз - по пръстите ми остана повече боя, отколкото по модела.

Click to see if image is larger
Танк "Хочкис" в НВИМ, София през 80-те години

Неслучайно поставих кавичките в последното изречение - и аерографът се оказа екстра в посттоталитарната ни родина, при положение, че би трябвало да бъде нещо съвсем нормално и изчезнало задължително сред инструментариума на всеки моделист.
Стигнах дотам, че реших модела си в съответния цвят - сега продължавам да търся информация с какво точно кафяво да нанеса камуфлажните ивици по него, за да бъде машината "подобаваща".
Всъщност така и така започнах този материал отзад напред, т. е. от оцветяването към сглобяването, първо ще споделя мнението си за двете фигури, а после ще се върна към самата машина.
Стана въпрос за радостта, с която прибавих към колекцията си първата френска машина - не по-малко доволен бях и когато разбрах, че фигурките към нея са си французи, ако на някой му се стори странно, че на кутията са нарисувани немци, няма да сгреши и нека се диви на воля, още повече че след като я отвори, ще открие указание за направата на немска машина с френски екипаж...
А как точно да се оцветят френските танкисти - нито дума. В дебелите книги обаче всичко си пише - шлем от черна кожа с тъмнокафява кожена козирка, тъмнокафяво кожено яке, панталони в светъл сивокафяв цвят (използвах Мат 87 на Rеvell) и обувки в цвета на якето. Коланът и кобурът за пистолета - червеникавокафява кожа (SM383 на Rеvell я докарва без проблем) и противогазна торба в някакъв вид каки. Между второто и третото копче - малка черна лента, обкантена с бяло, подобна на немската наградна лента.
Единственото, което не можах да открия, е какво точно представлява емблемата (или кокардата) на шлема. Тук ще изчеткам способностите на боя АЕРОТОН за постигане на неочаквани ефекти - при оцветяване на якето смесих в съотношение 1/1 кафява матова No 160 и черен сатен No 85, тъй като и двете са доволно редки, се получи нещо като кафе "Инка" преди лягане, но когато го нанесох, постигнах идеална имитация на кожа - потъмняване в ниските части на гънките и изсветляване по високите и по ръбовете. А до края на дните си реших проблема си с кожите - вече разполагам с 40 мл (!) боя за кожи - по 20 от кафявата и черната, които не знам дали ще ми свършат друга работа.

Click to see if image is larger
HOTCHKISS H-35 все още чака своя френски камуфлаж

Що се касае до самите фигури - най-малкото си отговорих откъде "Звезда" са преписвали при направата на немската си серия фигури в 1/35, имайки предвид, че въпреки съвременната цена и доста голямата и живописна кутия, Heller използват матрица отпреди петнадесетина години, докато продукцията на "Звезда" е сравнително по-нова.
Става въпрос за същия почерк както при фигурите, за които писах във втори брой на същото това списание - надлъжно разполовени торсове и несъразмерно големи глави и шлемове. Упражнението с торсовете вече беше добре отиграно и ни най-малко не ме затрудни - просто първо залепих двете половини, почистих всички ненужни цвъкнати, отляти и прочее щуротии и след това ги боядисах. Но този път номерът с подмяната на главите с пропорционални на телата не мина, и то не поради друго, а защото нямаше откъде да намеря и малки френски шлемчета, докато немски каски - като бълхи по улично псе. Направих компромис с чувството си за пропорция, мислено съветвайки "майстора" да прочете прословутия "Канон" на Поликлет или на неговия съвременник - механика Филон (Phil. mechan. IV1, ed. R. Schone, Berl. 1893), или на по-късно живелия римски медик Гален (Gal. Plac. Hipp. Plat. еt V9 p. 425. 14 Mull), или на Глиний (Phin. nat. hist. XXXIV 55 Bapн.), или на А. Ф. Лосев (публ. в "Питагор и питагорейците", София 94, ЛИК), или пък всеки наръчник на начеващия художник и скулптор... Успокои ме това, че едната фигура се поставя във вътрешността на танка - т. нар. механик водач, и през съответния люк се вижда само главата му (с изражение на прегладнял кроманьонец), а втората е седнала на отворения заден люк на купола с крака навътре, така че също не се вижда изцяло и някак несъразмерността й не се забелязва от лаици... Иначе телата, кобурите, противогазната торба и самите пози на танкистите са на завидно ниво - нещо, което напоследък май само Italeri се инатят да докарат, но явно това е начин да съхранят някаква оригиналност - пък било то и в нелепостта, както би казал в чисто естетически аспект Имануел Кант.
И тъй - "напред към Рубикон" - най-после да пристъпим към самата машина. За всички части, които са дадени в по два варианта, се обърнете към съответната литература или към по-знаещите, макар че малцина моделисти могат да си признаят невежеството в една или друга област - аз лично, като фен на "знаещия, че нищо не знае за разлика от онези, които и това не знаят" Сократ, попитах и сега мога спокойно да твърдя, че разполагам тъкмо с френската версия на Hotchkiss-а от края на войната, т. е. направих модела изцяло по указанията, приложени към него. Най-трудно се справих с корпуса, съставен от три части, които сами по себе си са точни, но при отрязването им от общата рамка юнашки се изкривиха и поради припряността ми, и поради прекалено меката пластмаса, която се гъне при всяко по-силно от най-нежното докосване. Така че внимавайте - пипайте с финеса на ядящ костелива пъстърва на прием човек. Не изключвам и самата пластмаса да е причината за недотам доброто задържане на боите... Не се притеснявайте от малко неугледния вид на машината, докато я работите - след поставянето на ходовата й част всичко си идва на мястото и танкът се възправя пред смаяния поглед на моделиста с цялото си величие, умалено в мащаб 1/35... Похвалил бих и веригите с много сигурно "закопчаване", както и прецизно изработеното стоманено въже от материята на веригите, позволяващо да бъде увито съвсем реалистично около резервната ролка в задната част на танка. Без никакъв проблем можете да си докарате една чаровна в несериозността и непретенциозността си машина с движеща се ходова част (все пак избягвайте честото демонстриране на подвижността й поради гадната пластмаса), отварящ се люк на купола, помръдващо едва оръдие (със символичен намек за сдвоена с него картечница под формата на малка пластмасова издатинка с четвъртита подложка, лепяща се вдясно от оръдието), въртящ се командирски купол (което всъщност е почти невъзможно поради куките за демонтаж), на които сами трябва да изрежете амбразура и артистично закачена и провесена по продължение на половината танк верига от истински метал, която е приложена към модела и която, ако я искате автентично измайсторена, можете да подържите първо във вода, за да ръждяса, а после да омажете с каквато ви душа иска гадост....
Николай КОЛЕВ

Click to see if image is larger
ЗКПФВ 38 H от 7-А SS доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген" по време на парад във гр. Вуковар, Югославия, през 1944 г.

Click to see if image is larger
Един от вариантите на отличителен знак, рисуван върху танковете на дивизията
Художник Стоян ПОПОВ

Click to see if image is larger
H-35, изработен от Николай Колев

Click to see if image is larger
PZKPFW 38 H в цвят жълта охра
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 26 Юни 2007, 10:12    Заглавие:  

Среден танк “Пантера” в Българската армия

Click to see if image is larger
“Пантера” вариант G от състава на смесено учебно-танково подразделение, гара Подуяне, София през ноември 1945 г.(архив на автора)

Panzer V Panther е най-известният немски танк от времето на Втората световна война. За тази прекрасна машина с противоречива съдба са написани много книги, популярни и специализирани. Някои от авторите я хвалят, други я отхвърлят напълно като ненужна, но общото между всички тях е, че не споменават за една малка балканска държава, която използва тази машина в редовете на своята армия - България.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Разпореждане на НЩ на Трети украински фронт до командващия Първа българска армия от 16 март 1945 г.
“До командира на Първа българска армия.
За поверената Ви армия са поправени и ви се изпращат на 16 .03. 45 г. от гара Шиклош с транспорт No 8993 15 трофейни танка и самоходни оръдия:
а) танк Т-5 със 75-mm оръдие –1 брой
б) артилерийско щурмово оръдие…
…Бойните коли имат една бойна единица гориво, бойни припаси –2 бойни единици.

Click to see if image is larger
Редица “Пантери”, първата машина вариант А пред “бараките” на Първа танкова бригада, София през май 1945 г. (архив Йордан АНДРЕЕВ)

Ешелон No 8993 ще бъде на гара Шиклош през нощта на 16-17 .03. 45 г.
1. Организирайте своевременното посрещане на ешелона и разтоварването на материалната част на гара Шиклош.
2. Комплектувайте танковете и самоходните оръдия, организирайте и проведете усилена бойна подготовка за усвояване на материалната част и оръжието.
3. Поради ограничената маневреност на тези машини, слабата броня и въоръжение използвайте ги за отбрана в посока на вероятните действия на противника, вкопани в земята.
4. За пристигането на танковете и самоходните оръдия в армията и за бойното използване донесете.
(п) Иванов”

Click to see if image is larger
Същата редица “Пантери”, снимана от друг ъгъл, на първата машина добре се вижда съветската петолъчка и емблемата на частта (архив о. з. полковник Борис ЧОЛПАНОВ)

Това е първият танк Т-5 “Пантера”, получен от Българската армия, но историята започва няколко месеца по-рано…
В средата на декември 1944 г. приключва първият етап от войната на България срещу Третия райх. На Балканския полуостров почти не са останали немски войски. Бойните действия се водят далеч от западната ни граница.
В тези условия ръководството на Българската армия предвижда прекратяване на бойните действия и връщане на частите в родината. За нещастие на българския войник политическото ръководство взема решение да продължи участието си във войната с една полева (пехотна) армия. Дали тогавашните ни управници са имали избор, или не е друг въпрос, но това е друга тема…
Новосформираната армия е наречена Първа българска армия и влиза в подчинение на Трети украински фронт. В първите дни на новата 1945 г. командващите фронта съветски генерали, знаейки за лошото състояние и остарялостта на въоръжението, с което разполагаме, поставят не много високи изисквания за състава на армията. Освен пехотни дивизии в Първа българска армия трябва да има:
1. Танков батальон (бронирана дружина) в състав от 3 роти (една с тежки и две със средни танкове).
2. Дивизион щурмови оръдия (две батареи).
3. Полк моторизирана пехота.
4. Парашутна група (два взвода).
Както и др. части, на директно подчинение на Щаба на армията.
Засега за нас представлява интерес ротата тежки танкове. Българският щаб съобщава на командването на Трети украински фронт, че не е в състояние да формира тежка танкова рота, тъй като не разполага нито с нужните танкове, нито с подготвени екипажи. От съветска страна е поет ангажиментът да достави нужните танкове “Тигър” и “Пантера” и да помогне за по-бързото усвояване на новата техника. Подбрани са немски танкове с идеята, че те ще бъдат възприети по-бързо от българските танкисти, свикнали с “Майбах” Т-IV (виж “Клуб МОДЕЛ” бр.1/99 г.), а и от тях има в излишък в трофейните складове.
Така или иначе, до март не е направено нищо, за да се създаде тежка бронирана рота. След започването на контранастъплението на немско-унгарските войски при р. Драва, нещата се променят много бързо. На 17 март 1945 г. е получена първата “Пантера” от българските танкисти. Съдбата на тази машина е неизвестна или поне за нея нищо не се споменава в българските документи. Като изследовател на българските танкови войски, аз предполагам, че тази първа машина или въобще не е доставяна от съветска страна, или е била приета от нашите танкисти и не е използвана, до получаването на останалите машини. В края на месеца екипажите за тежките танкове са подбрани от състава на Първа танкова бригада и заминават от София за Унгария. На 11 април те пристигат на фронта. Три дни по-късно в района на Пана Девегер –Сомбатхей нашите танкисти приемат от съветските си колеги бойните коли “Пантера”. Веднага с помощта на инструктори започват тренировки на новата техника. За командир на тежката бронирана рота е назначен поручик Георги Ботев Шинков. Обучението се води много интензивно и единственият голям проблем за българските танкисти представляват съветските радиостанции. От българска страна следват няколко молби до трофейната служба на Трети украински фронт за изпращане на трофейна немска радиоапаратура, с която да се замени руската. Краят на войната в Европа изпреварва края на обучението и българските екипажи на танкове “Пантера” не изстрелват нито един снаряд в реален бой.
Към края на май 1945 г. българските “Пантери” с разрешение на командването на Трети украински фронт са натоварени на влакова композиция и докарани в София. Тук те са зачислени в състава на Първа танкова бригада. В отчета за състоянието на танковия парк от 1 март 1946 г. е записано : “Пантери” – в наличност 15 - изправни 14. В периода 1945-48 г. Съветският съюз предоставя на нашата армия 738 единици бронетехника. Това са съответно 398 танка Т 34-85 и 340 самоходни оръдия СУ 76 М. При това положение поддръжката на 15 танка от съвсем различен тип, без запас от резервни части и подходяща документация е отчетена като нецелесъобразна. Машините са снети от въоръжение и закопани като неподвижни огневи точки по югоизточната ни граница. Чудесните двигатели “Майбах” са предложени от армията на БДЖ за подмяна на стари двигатели на мотриси, но по неясни причини сделката не е сключена.
Броят на “Пантерите“ в Българската армия е 15, но остава неясен въпросът за броя на отделните модификации. Във военните документи от онова време всички машини се срещат като среден танк “Пантера”. От оскъдния снимков материал се разбира, че сме разполагали с всички възможни модификации (D2 - ранно производство, D2 - късно производство, A и G).
Камуфлажна схема и опознавателни знаци
Основният цвят на българските танкове “Пантера” е руско тревисто зелено. Обяснявам го с това , че всички машини идват от трофейните роти на Трети украински фронт, претърпели ремонт в различна степен, задължително включващ пребоядисване. Никак не е трудно да си представите какъв е този цвят. Днес почти цялата техника в нашата армия е боядисана в него. За тези от вас, които разполагат с каталог за бои Humbrol, това е цвят No 114 (Matt Russian Green).
Регистрационните номера трябва да се нанасят в бял правоъгълник с черни цифри, в задната дясна част на корпуса. Като изследовател на българските танкови войски не можах да открия нито един документ с регистрационните номера на машините. Дори на снимки нашите “Пантери“ са в такова положение, че не се виждат задните бронирани листи, а оттам и номерата.
Интерес представлява емблемата, нанесена на купола на една “Пантера” вариант А (виж корицата). Според мен това е бял тичащ вълк. Емблемата не е рисувана в България. Предполагам, че това е знак на някоя танкова част, въоръжена с трофейна немска техника, от състава на Трети украински фронт. С подобен стил съм виждал рисунки на бяла легнала котка върху купол на съветски бронеавтомобил БА 64 от състава на Трети украински фронт в Казанлък.
Как да си направим модел копие
На първо място трябва да се сдобиете с подходящ сглобяем модел (виж таблицата). По различно време в последните 7 години на нашия пазар имаше “Пантери” на фирмите Tamiya, Italery и Revell. В момента няма никакви, но това е болна тема и заслужава отделна статия.
За улеснение на работата по модела предлагам на вашето внимание чертеж на Panzer V Ausf. A Panther. Чертежът е взет без промени от монографията Panther (PzKpfzV) на полското издателство Militaria. Прилагам корицата на монографията и я препоръчвам на всеки сериозен танкомоделист. Като помощна литература могат да се ползват и монографиите “Тяжелый танк Пантера” (“Бронеколекция” No 2/1997 г., Русия) и “Panther in action” (“Squadron signal”,САЩ).
За два модела мога да говоря с охота и без забикалки –Revell No 03019 и Italeri No 270. Двата танка са “Пантера” вариант А. На практика това е една и съща матрица с минимални разлики. Единствените видими разлики са в ауспуховите тръби, а оттам и в аксесоарите на гръбния брониран лист и наличието на цимерит на модела на Italeri.
Липсата на каквито и да било знаци и емблеми по нашите танкове ги прави безинтересни за моделиране. Затова предлагам “съветския” камуфлаж, показан на рисунката (виж корицата). За основния цвят вече споменах по-нагоре. Червените петолъчки (Humbrol No 60) са с бял кант (Humbrol No 34) и се нанасят по цялата височина на купола. Със същото бяло се прави и емблемата (тичащ вълк). Копие на този танк ще направите най-лесно от комплект Italeri No 270. Ако обаче сте решили да правите модела на Revell, ще се наложи да си изработите покритието от цимерит, но това е вече съвсем друг материал.

Пластмасови сглобяеми модели на Panzer V Ausf. A Panther

Фирмен код Модел Мащаб
Academy
1320 Panther G tank 1:48
33504 Panther G tank 1:35

Tamiya
35065 Panther tank 1:35
35170 Panther G tank 1:35
35176 Panther G (late) 1:35

Italeri
270 Panther A 1:35
290 Panther D 1:35

Dragon
D6027 Panther 1:35
...

Калоян МАТЕВ
Забележка: Цимерит е антимагнетично покритие, нанасяно на немските танкове и самоходни оръдия от есента на 1943 г. до края на Втората световна война. Целта е била да се предпазят машините от магнитните противотанкови мини. Името на материала идва от името на фирмата производител “Цимерит АГ”.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 29 Юни 2007, 10:57    Заглавие:  

Panzer IV Ausf. G - български

(Продължение от брой 1/99 г.)

Click to see if image is larger

М 1:35
Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Спомени за “свежата и... изморената машина”
Борис Чолпанов за боевете в Югославия през ноември 1944 г.
“...Навлязохме в историческото Косово поле, обвеяно от легенди и предания за битката срещу османските войски през 1389 г., в която са взели участие и български отряди. Полето, скътано между високи, покрити със сняг планини, бе равно като тепсия. Сега танковете бяха в стихията си. Започна устремно преследване на противника. Тук и там пламваха кратки схватки и отново танковете се понасяха напред...”
Лично писмо до командира на Първа българска армия No 30/19 април 1945 г.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

“...От изказаното мнение на руския инженер, придружаващ генерал Благодатов при прегледа в с. Немеш-Петерд, е, че колите без основен ремонт имат още живот най-много 150-200 кm. От деня на този преглед до днес същите бойни коли взеха участие в 7-дневните боеве при с. Драва-Соболч, Драва-Полконя и чифлика Седен, след което взеха участие в преследването на врага от с. Хенче до с. Зашевац и при всички по-чувствителни места на армията...” Писмото е написано след кръвопролитните боеве от 15-18 април 1945 г. за селата Ястребци и Зашевац. Тогава всичките участващи танкове “Майбах” (7 машини) получават технически повреди, като два едва не стават трофей на противника поради отказ на системи и агрегати по време на бой...

Модел 1/35

Историята на голямата машина е интересна и изисква подробен разказ, но основната цел на този материал е достоверната направа на умалено копие. За целта давам основните геометрични размери на Panzer IV Ausf. G (виж табл. 1). Ако вече имате модел No 217 на Italeri и искате да бъде български, мога да ви дам някои съвети по сглобяването му.
Като начало прегледайте внимателно чертежа, приложен към настоящата статия, това е Panzer IV Ausf. G (късно изпълнение). Част от корекциите са направени въз основа на снимки на български танкове.
Тук има различни възможности за работа. Едната е по-евтина, но по-трудоемка и изисква липсващите детайли да се изработят ръчно от пластмаса, метал или други подходящи материали. Другият е само за маниаци! Ако сте “запален” танков моделист, ще ви препоръчам пътя, който избрах аз. Купете си модел на Italeri No 266, това е Jagdpanzer IV L/70 - много качествен и точен и засега най-важното - остават излишни части, с които Panzer IV (Italeri No 217) може да се доработи във варианти H и J. Другият “резерв” е Panzer 38 (t) Ausf. G на руската фирма Maquette (MQ-3540), от него може да ползвате гранатохвъргачките за димни гранати, а цялата машина направете българска, но това ще е материал за някой от следващите броеве. Вторият “път” ще ви струва примерно 50-60 нови лева.

Click to see if image is larger
PANZER IV AUSF F2 от състава на немския африкански корпус

Така, можем да пристъпим към работата. По ходовата част няма какво да се доработва, просто се следи инструкцията. По корпуса има някои малки промени. Премахва се фарът за скрито нощно водене (76)*. От люковете на радиста картечар (71) и водача (72) се премахват вентилационните капачета чрез изпиляване до вида, в който са показани на чертежа. Прави се допълнително накладна броня с изрези за бордовата картечница и амбразурата на водача или се взема готова от комплект Italeri No 266. На купола не се поставят детайли No 80, 94, 100 - това са различни по тип амбразури. Детайл No 57 (вентилационен люк) не се поставя, а отворът за него се “затваря” с детайл от Italeri No 266 или с парче пластмаса. Двустранният люк (детайли No 55, 56) се заменя с едностранен с по-проста форма, с него се сдобивате по същия начин, както и с предходните елементи. Командирският прицел (вертикална пластина пред челната амбразура на командирската кула) се изработва от тънка ламарина - медна или алуминиева. Така се постъпва и с ограничителя на куполната картечница. От двете страни на купола се поставят по три гранатохвъргачки (гледай внимателно чертежа). В инструкцията на Panzer 38 (t) Ausf. G те са с No 122. С това доработките се изчерпват и можем да преминем към...

Избиране на камуфлажна схема

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Вариант 1

Panzer IV Ausf. G от времето на парада на танковата бригада в София по случай края на първия етап от Отечествената война през декември 1944 г.
Цветовете на машината са оригинални, немски. Основен жълт Humbrol No 148 - всички външни метални повърхности на танка. Цевта на оръдието се боядисва в металночерен цвят (стара оксидация) - Humbrol No 53. Ако люковете са отворени, вътрешните им повърхности трябва да са в зелен цвят - Humbrol No 158. Новите хиксове (отпред на калниците и отзад на ЗИП-а) и надписите се правят с чер цвят - Humbrol No 33. Надписът “БЯЛО ПОЛЕ” има нарисуван “ефект на сянка” с бяла боя - Humbrol No 34. Хиксовете на купола под надписа е “старо нарисуван” и е по-добре да се направи със смес 1:1 от цветове - Humbrol No 33 и No 79. По същия начин трябва да изглеждат и регистрационните номера, в случая В 60250.

Вариант 2

Целият танк е боядисан в зелено - Humbrol No 102. С бяло и червено (Humbrol No 60) е нарисувана емблемата на Първа българска армия - от двете страни на купола и отзад на ЗИП-а. Машината няма никакви други отличителни белези. Тази е стандартната окраска на танковете от бронираната дружина към Първа българска армия в периода март-май 1945 г.

Вариант 3

Целият танк е боядисан в зелено - Humbrol No 102 или No 114. Регистрационният номер (само отзад на корпуса) е в стандартен бял правоъгълник с червени цифри, в случая В 60254. В такъв вид са били танковете в школата за танкисти в Шумен през 50-те години.

Вариант 4 (виж корицата)

Върху зелен цвят (Humbrol No 102) старателно е нанесена измиваема бяла боя (препоръчително е да не е съвсем чисто бяла, препоръчвам Humbrol No 147). С течение на времето боята постепенно е падала и се е получил доста екзотичен, зелено-бял камуфлаж. По машината няма абсолютно никакви опознавателни знаци и номера. Така изглеждат танковете от бронираната дружина към Първа българска армия в периода януари-февруари 1945 г.

Click to see if image is larger
PANZER IV AUSF. F1 на Никойалй Колев

Click to see if image is larger
PANZER IV AUSF. F1 на Радослав Котларски

Отклонение

За тези от вас, които са решили, че не им е по силите да направят български Panzer IV Ausf. G, предлагам архивна снимка на немски Panzer IV Ausf. F2 от състава на Немския африкански корпус. С това, което Italeri предлага в набора, лесно може да постигнете външен вид, максимално близък до този от снимката, при това без никакви доработки на модела. Не е без значение и това, че 5-те варианта на окраска са на машини от Немския африкански корпус, две от тях на вариант F2.
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 02 Юли 2007, 11:08    Заглавие:  

Panzer IV Ausf G –български

Click to see if image is larger
Колона танкове "Майбах" Т-IV пред катедралата "Св. Александър Нввски", София. Декември 1944 г. на преден план Panzer IV Ausf. (Добре се вижда регистрационния номер) зад него Panzer IV Ausf. G No 60253

Лесно е да направиш един модел по инструкция – отваряш кутията, режеш, лепиш, боядисваш, поставяш опознавателни знаци и получаваш стандартен масов модел. Не се ли е появявало у вас желанието да си направите българска машина, такава каквато е била някога през войните и с нея са воювали нашите предшественици. Ще кажете: “Да, но няма информация, няма снимки, няма рисунки.” Ако това е вашето оправдание, дано тази статия ви помогне.
Преди известно време без усилия се сдобих с модел № 217 на фирмата Italeri. Това е модел на танк Panzer IV Ausf F1, F2,G в мащаб 1:35. По мое мнение една от най-хубавите матрици на този танк и най-точната. Вариант “G” се произвежда и от фирма Dragon. Като минуси на китайския огнедишащ змей могат да се посочат грубата ходова част и твърде високата цена. Така или иначе, основа на тази статия е италианският модел.

Click to see if image is larger
Редица "Майбах" T-IV от първа бронирана дружинна. Лятото на 1943 г. Добре се виждат зацапаните тефтонски кръстове

ИСТОРИЯТА
Годината е 1942. Третият райх изживява най-високата точка от военната си мощ. Голяма битка не е загубена, немската техника е равностойна, дори често и по-добра от противниковата. Единственото слабо място е все по-големият недостиг на жива сила. Погледът на Хитлер се насочва към държавите сателити.

Click to see if image is larger
Български Panser IV Ausf. G. Интересна накладната броня с изрези за картечницата и амбразурата на механик-водача. надписът "бяло поле" и "хиксовете" на калниците са специално нанесени за парада

Същата година германският военен аташе в София изпраща съобщение до Главната квартира в Берлин. В него той прави извода, че българската армия не само е слабо въоръжена и няма тежка артилерия, танкове и съвременна авиация, но дори не е в състояние да води отбранителна война. В щаба на армията е изготвена примерна план-програма за превъоръжаване с нова бойна техника. По време на посещението на министъра на войната в Главната квартира на Хитлер (30 декември 1942 г.– 11 януари 1943г.) планът е приет без възражение от немците.

Click to see if image is larger
T-IV вариант G от състава на Първа софийска дивизия. Сливница 1947 г. Регистрационен номер в 60254 (отзад на корпуса)

РЕЗУЛТАТИТЕ
От Берлин до Негово Превъзходителство, 12.II.1943 г.
“…Доставянето на военните материали е разпоредено и ще стане в съответните срокове с оглед на това, щото до първи април т.г. да се постигне подобряване на въоръжението на българската войска за отбрана, а до 1.VII.1943 г. едно заякчаване на бойната мощ, съгледно да може да се поведе една подвижна нападателна войска… Въоръжението на български бронирани части има за основа поставянето в бойна готовност до 1.VII. на една бронирана бригада.”
В приложение заедно с друга бойна техника са обещани бойни коли IV1. Общо 12 за четири месеца, месечно по три броя от датата на документа. Пълната доставка на този тип танк предвижда до края на 1943 г. да се изпълни цялата поръчка от 91 единици. Нашата страна се ангажира да заплати по 15 млн. лева за машина или общо за цялата поръчка 1365 млн. лв. През февруари 1944 г. допълнително са доставени още 6 машини. Оттам пълната доставка става 97 танка “Майбах” тип IV. В България пристигат Panzer IV Ausf G и Ausf H, като в наши документи разделение между двата вида няма. Затова не се знае точното количество доставени машини модификация “G”. Логично е да се търси връзка между датите на пристигане на доставките и произвежданите по това време модификации. В Германия Panzer IV Ausf G се произвежда от май 1942 г. до юни 1943 г. Най-характерен белег на модификацията е оръдието – 7,5 сm КwK 40 L/43, снабдено с двукамерен дулен спирач. По всичко останало в началните месеци на производство Panzer IV Ausf G прилича на Ausf F. С увеличаването на поръчките танкът се променя. Опростяват се люковете на механик-водача и радиста. Изчезват наблюдателните прибори от двете страни на куполата и отпред – отдясно на оръдието по посока на движението. Люкът на командира става едностранен вместо двустранен. Допълнително се поставя 30-mm брониран лист в предната част на корпуса с изрези за картечницата и наблюдателния прибор на механик-водача. Появяват се мортири за димни гранати и 5 mm екрани на купола и бордовете на танка. На последните серийни машини е поставено оръдие 7,5 сm КwK 40 L/48 – основен белег на Ausf H. Тези и други технологични промени правят модификация “G” трудно различима от следващата “H”.

Click to see if image is larger
"Майбах" T-IV G. С нарисуван на зипа андреевски кръст. Няма регистрационен номер, но има голям № 13

На България са доставени машини от последното производство. Първите 3 броя бойни коли IV пристигат на 30.V.1943 г. Втората доставка от 11 машини е между 24 и 31 май, а третата (15 танка) 11 – 20 юли. Доставките след тази не представляват интерес, защото е почти невероятно в тях да е имало Panzer IV Ausf G.
По мое лично мнение спорна е и третата доставка от юли. Така че приемам за верни и двете възможности – броят на Panzer IV Ausf G в българската армия е 14 или 29 машини. Всички танкове са зачислени в бронетанковата бригада. Средните бойни коли IV са на въоръжение в 1, 2, 4, 5, 7, 8 бронирана рота от танковия полк. Танковете участват и в двете фази на Отечествената война. След края на Втората световна война се използват в танковата бригада, до масовото навлизане на съветските Т 34 – 85.
МАСКИРОВКА
По спомени на ветерани-танкисти Panzer IV Ausf G пристигат в България боядисани в жълто. Това е логично, защото с министерска заповед №181 от 18.02.1943 г. за техниката на Вермахта е въведен за основен заводски цвят тъмножълт (Wehrmacht Olive). Върху основния цвят в бойните части според терена може да се нанася маслиненозелена (Olive grun) и червенокафява (Brun) боя. Тази маскировка е въведена и в българската армия с нареждане № III–С–132 / 21.01.1944 г. на началник-отдел Щ.В.- София. Заповедта изцяло повтаря немските разпоредби, като е допълнено, че зимно време техниката се боядисва с лесноизмиваема бяла боя.
Според о.з. полковник Борис Чолпанов основният цвят на българските Panzer IV Ausf G е бил Light Buff (No.7 по каталога на Humbrol). В първата фаза на войната в Югославия машините участват с този цвят. При подготовката на заминаването на бронираните машини към Първа българска армия всички танкове са пребоядисани в маслиненозелено. Още в България върху зеления цвят е нанесена бяла лесно измиваема боя. След края на войната зеленият цвят остава основен за бронетанковата техника, дори и до наши дни.
ОПОЗНАВАТЕЛНИ ЗНАЦИ И НОМЕРАЦИЯ
Първите машини пристигат в България с поставени тевтонски кръстове още от заводите. У нас веднага те са зацапани с боя. Според Б. Чолпанов български танк IV не е експлоатиран с немски кръстове. До началото на бойните действия през септември 1944 г. Panzer IV Ausf G носят само регистрационни номера. Те се нанасят в бял правоъгълник с размери 480 х 170 mm в задната лява част на корпуса по посока на движението, с черна боя. Номерът представлява буква В и пет цифри (напр. В 60 253, където 60 определя типа на машината като бронирана верижна, а 253 е номерът на самата машина). Цифрите са с размери 140 х 70 mm и се нанасят с шаблони. Има случаи на изписани “на ръка” със собствен почерк на автора. На някои машини не са нанасяни регистрационни номера.
При започване на войната с Германия е въведен боен знак “Андреевски кръст”, изписан с черна боя. Този знак се нанася по корпуса и купола на танка на места, които добре се виждат по снимките. След приключването на първата фаза от Отечествената война специално за честванията в София през декември 1944 г. “хиксовете” са освежени, като някои екипажи ги окантоват с бяла боя, а машините са описани с имена на месности и населени места, където са водени боеве.
Танковете на бронираната дружина към Първа българска армия заминават за Унгария без наново нанесени регистрационни номера и опознавателни знаци върху прясната боя. На място в полевите работилници от двете страни на купола и отзад на ЗИП-а се рисува знак на Първа българска армия. Той е остър щит с диагонално разположен в него български трикольор. До края на войната участващите в бойните действия танкове са с този опознавателен знак.
След войната отново са премахнати всички опознавателни знаци и остават действащи само регистрационните номера, по стандарт отпреди започване на бойните действия. Поставянето на цветни знаци и цифри по време на учения се забелязва по снимки, но аз не разполагам с достатъчно информация по въпроса. Интересна е смяната на цвета на цифрите на регистрационните номера от черен на червен. С такива номера Panzer IV Ausf G доизживяват живота си в школата за танкисти в Шумен.
(Следва - виж по-горе в темата "танков моделизъм")
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 3 [35 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1598s ][ Queries: 12 (0.0089s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker