Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Турция има 11 военни бази в Ирак · Турция получи два изтребителя F-35 · Тръмп с важна новина: Северна Корея унищожи 4 големи ядрени обекти · Пловдивски лекар към пациентка: Олигофрени, писна ми от Вас! Искате ли да ви зашлевя? · В САЩ стратегически бомбардировач B-1B Lancer кацнал с горящ двигател · Президентът Румен Радев в Белград: Историческото помирение на Балканите трябва да се реализира в името на общото европейско бъдеще на нашия регион ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot МЕЖДУНАРОДНО ИЗЛОЖЕНИЕ "ХЕМУС" 2018(44)
В момента е: Чет 21 Юни 2018, 21:52
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
В ПОМОЩ НА МОДЕЛИСТА
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [21 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 22 Май 2007, 10:04    Заглавие:  В ПОМОЩ НА МОДЕЛИСТА  

Оцветяване с аерограф

Click to see if image is larger

За тези, които отдавна оцветяват с аерограф и са натрупали опит, изградили са метод на работа, едва ли ще представляват интерес следващите редове. Надявам се за работещите отскоро с това “велико оръжие” и за тези, които мислят да си закупят подобно чудо, статията да е полезна.
Погледнато грубо на нещата, с какъвто и модел да започне човек своята бъдеща колекция, без значение самолет, кораб, автомобил или танк, почти винаги боядисва с четка. Естествено е моделът да не е съвършено боядисан и притежава слабости и грешки, които всеки отчита сам за себе си. Следващият поред винаги е по-добър от предишния дори и минимално. И така модел след модел докога...тук пътищата са два. Първият по-лесен, по-евтин, простичък, но пък равен на застой за всеки, е да продължава да боядисва с четка и да достига едно максимално ниво, от което четката не може да даде по-високи резултати. Вторият е по-сложен и по-скъп – купува си аерограф и започва да се учи от нула.
И така да започнем от социалния момент. Най-главното условие да се научите да боравите с аерограф, е да имате достатъчно пари да си позволите този приятен разкош. На първо място парите са необходими за самия аерограф и компресор за него. По мое лично мнение е по-добре да се похарчат парите за оборудване на работната маса с качествено средство за боядисване, отколкото да се похарчат за хубави и скъпи модели, които ще бъдат развалени от боята, нанесена с четка. Аерографът безусловно дава качествен скок в работата и открива нови възможности.
Ако поне малко сте се почувствали убедени в нуждата да започнете работа с аерограф, може да продължите да четете. Ако ли пък не сте, прегледайте другите статии в списанието, знае ли човек, след време може да се сетите отново за тази статия и да изровите стария брой на списанието от архива си.
В минимален вид системата за боядисване с аерограф включва в себе си самия аерограф, компресор (или друг източник на повишено налягане), въздушен резервоар (бутилка) и съединителни шлангове (маркучи). Към изброеното може да се добави от някои естети манометър за следене на налягането и предпазен клапан за регулиране на налягането, но в повечето случаи тези две неща не са необходими.
Аерографи
Има много разновидности аерографи. Голям е броят и на фирмите, които ги произвеждат. Най-известните между тях са Badger, Testors, Tamiya, Paashe, Revell. Няма спор, тяхната продукция е с отлично качество, приятен външен вид, може да се каже красив, направена специално за моделисти. Що се отнася за достъпността, на нашия пазар масово се появи един от моделите на Revell. Неговата цена е прилична. Подходящ е за работа без компресор само с флакон с въздух под налягане. Последното е известно улеснение. За съжаление резултатите от боядисване на сложни камуфлажни схеми с аерограф от подобен тип никак не се приближават до тези постигнати с един обикновен и евтин руски аерограф. Така стигаме до основната ни задача – работа с руски аерограф.
Голяма част от моделистите и основно тези с повече опит използват руски аерографи, производство на завод “Етон”, споменаването на името на завода не е от значение, защото и без това няма други руски аерографи на нашия пазар. Подобна машинарийка не струва скъпо или поне не по-скъпо от airbrush на Revell. Да приемем, че вече сте се сдобили с нужния аерограф, значи можем да преминем към
Подготовка за работа
Трябва да обърнем внимание на обезпечаването на аерографа с източник на въздух под налягане. В качеството на такъв източник може да се разглежда на практика веки един компресор. Главното е да създава нужното налягане и да е удобен за работа. Вариантите тук могат да са различни: от автомобилен компресор със захранване на 12V до огромни промишлени агрегати за въздух. Най-разпространен сред българските моделисти е компресоръг от обикновен хладилник. Той е достатъчно ефективен, практически безшумен и прост за експлоатация. Достатъчно е да се постави на изходящата тръба парче маркуч, а другият негов край да се присъедини към щуцера на аерографа. В някои случаи в системата се добавя въздушен резервоар като трети междинен елемент. Той служи за “изглаждане” на въздушния поток, с други думи, по-равномерна работата. Аз си позволявам да предложа и още един елемент в системата – филтър. В случая може да се използва горивен филтър за бензинов двигател (такъв може да си купите във всеки магазин за авточасти). Той служи за задържане на маслото и кондензата, получен при сгъстяването. Работното налягане според инструкцията е 1,7-3,0 кg/сm2 (казано по народному, атмосфери). Това са доста завишени стойности, по мое мнение 1,5 - 2,0 атмосфери е абсолютно достатъчно.
Избор и работа с бои
В днешно време световният специализиран пазар е запълнен от множество фирми, производителки на бои за мащабни модели. Ще изброя само няколко: Humbrol, Testors, Tamiya, Gunze Sangyo, Revell. Продукцията на всяка една от тях може да се раздели на две категории – акрилна боя (водоразтворим оцветител на основата на акрилните смоли) и класическата боя (синтетична алкидна боя на маслена основа). Тези бои принципно са различни по своя състав и свойства, поради това не трябва да се смесват помежду си.
Ще разгледаме подробно тези бои. Акрилната боя (Acrylic paint) е необходимо да се разрежда само и единствено с фирмени разредители за акрилни бои, за да може акрилните смоли след изсъхване на повърхността напълно да се полимеризират. Преди боядисването повърхността на модела е необходимо да се грундира със специален грунд. Така се получава по-здраво и качествено покритие, пък и боята няма да се събира на капки по повърхността. Препоръчителната пропорция за разреждане на акрилните бои е: 1 части разтворител на 4 части боя. Това съотношение позволява много икономично да се използва разтворителят и същевременно да се постига добър резултат. Промивката на аерографа след работа заедно с мярката за разреждане и дозиране на боята може да се прави с обикновен спирт или смес от спирт и вода.
Боя емайл (Enamel paint) се отличава със следните особености: характерна миризма, отлична атхезия, добро покритие, устойчиво на външно въздействие. Тази боя се разрежда в съотношение боя към разтворител – 4:1. При точното спазване на това условие се получава качествен резултат. Необходимо е да се използва само фирмен разредител. Например за своя емайл Tamiya предлага разредител Enamel thinner X-20, ако боята е акрилна, тогава се предлага Acrylic thinner X-20A. При използване на други разредители вероятността да се получат лоши резултати е много голяма. Преди боядисване се препоръчва грундиране на повърхността. Порестата структура на грунда помага за по-здравото закрепване на боята към повърхността.
Всички бои, без значение дали са акрилни или емайл, както и на кой производител са, се разделят на 3 вида по качество на полученото покритие. Съответно: гланцови (Gloss), полугланцови (Satin, Semi gloss) и матови (Matt, Flat). Маркировката на типа покритие е показано на опаковката. Изключение прави Tamiya с кодове Х- гланцово покритие, ХF- матово покритие.
Боядисване
След като всичко е готово за работа, може да се пълни резервоарът на аерографа, да се включва компресорът и да се започва с боядисването. Тук се появяват и големите проблеми както за начинаещите, така и за опитните моделисти, работещи с аерограф. С времето се натрупва опит. Всеки моделист привиква да работи със своя аерограф и се пази от най-често появяващите се проблеми. Но не трябва да се забравят и елементарните правила. Предварително трябва да се настрои ширината на струята, да кажем, на парче хартия. След това може да се започне нанасянето на боята върху модела, който не сте забравили да грундирате предварително. Боята се нанася постепенно, без да се бърза, като се движи ръката и не се задържа аерографът на едно място, защото тогава боята ще потече. Ако все пак това стане, отново регулирайте, като намалите подаването на боя. След покриването на модела с един цвят оставете го да изсъхне добре. Което ще рече, че ако на опаковката на боята пише време за изсъхване 6 часа, значи трябва да изчакате поне толкова, макар че е по-добре да удвоите времето и да изчакате например 12 часа. След това може да поставите маската и да продължите с нанасянето на следващия цвят. Последователно нанасяйте цветовете от светло към тъмно. Например се започва с долната повърхност на самолета. Най-често се пръскат в небесносин цвят. После се нанася маска върху тези повърхности, които трябва да останат в този цвят. Преминава се към камуфлажната схема на горните повърхности, да кажем, четирицветна – охра, кафяво, тревистозелено и тъмнозелено. Започва се от най-светлия цвят, в случая охра, и се завърши с най-тъмния – тъмнозелено. Нанасянето на боята в обратен ред, от по-тъмна към по-светла, не е препоръчително, защото има опасност тъмната да прозира под светлата. Съществуват още няколко отделно взети “проблемни” цвята заедно с техните нюанси. Това са червен и виолетов. Те не могат да се закрият с друг цвят, или поне това е много трудно. След време те пак се появяват на повърхността вече с променен оттенък в някаква посока.
При нанасяне на поредния цвят се налага почистването на аерографа от предходния. Да се прави това не е задължително във всички случаи, особено когато се преминава от светла съм тъмна боя. В повечето случаи можете да минете с една бърза промивка с разредител. След някои цветове обаче чистенето на аерографа е абсолютно задължително. Това са сребристо, червено, черно, синьо, виолетово.
Почистване и обслужване
След приключване на работата е необходимо аерографът да се разглоби напълно и да се почисти най-старателно. В пълна чистота трябва да се поддържат иглата, каналът за подаване на боята, отворът на резервоара за боя. За почистване може да използвате памучен парцал, например от някоя стара фланелка или чист памук, разбира се, и в двата случая добре напоени с разтворител. За тази цел може да използвате АМВ, МРТ, короселин или ацетон. Каналът за подаване на боята се почиства с тънка клечка с тампон от памук, пропит с разтворител. След почистването аерографът се сглобява и се прибира на сигурно място до следващия път. При сглобяването трябва да се внимава да не се изгуби някоя част или да останат “резервни части”.
Разбира се, с това темата за работа с аерографа не се изчерпва. Може да се пише още много. Може да се представят и обсъдят различни методи за боядисване. Надявам се с този материал нашето списание да е помогнало поне малко на прохождащите в работата с аерограф.

Калоян МАТЕВ

Текстове под снимки:

Click to see if image is larger
1. Основни части на аерографа

Click to see if image is larger
2. Аерограф, работещ с бутилка със сгъстен газ, предлаган от Revell

Click to see if image is larger
3. Обработена игла и форсунка

Click to see if image is larger
4. Варианти за регулиране на подаването на въздух

Click to see if image is larger
5. Разрез на дюзата на аерографа

Click to see if image is larger
6. Многоцветен камуфлаж на танк A7V, направен изцяло с аерографа

Click to see if image is larger
7. Модел на “Албатрос”

Click to see if image is larger
8. Нанасяне на втори слой боя при оцветяване на разноцветен камуфлаж

Click to see if image is larger
9. Задържането на аерографа на едно място води до разтичане на боята

Click to see if image is larger
10. При използването на много рядка боя не може да се постигне желаната покривност при оцветяването

Click to see if image is larger
11. При направата на различни камуфлажи най-добре е първо да се очертае контурът на петното, а след това да се оцвети

Click to see if image is larger
12. Малки различни петна можем да получим, като използваме “маска”, отделена на неголямо разстояние от повърхността
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 23 Май 2007, 15:25    Заглавие:  

Звездообразни двигатели

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 30 Май 2007, 14:50    Заглавие:  Съвети  

Как да сглобяваме моделите

Click to see if image is larger

Първото, с което трябва да започнем при сглобяването на стендови модел, е да измием платките с детайлите. В повечето инструкции, придружаващи опаковките на моделите, това изискване е отбелязано, но много от моделистите го пренебрегват. При шприцването на моделните детайли, формите се мажат с вещества, подпомагащи по-лесното им отделяне. В случай че останат по пластмасовите детайли те намаляват адхезията между модела, кита и боята и влошават качеството. За да се избегне това, е необходимо да се разтвори миещ препарат в малка ваничка и последователно да се измият платките, след което се изплакват с чиста вода и се оставят да изсъхнат. Никакви следи от препарата не трябва да остават по платките.
Преди да се започне работа, е добре да се изучи схемата на сглобяването по обратен ред - т. е. започваме от камуфлажната схема. Това е важно, защото много често моделите се разделят на отделни части по реда на сглобяването, изхождайки от удобството на оцветяването. Всевъзможната странична литература и камуфлажни схеми, с които разполагате, ще ви помогнат да обмислите реда за работа и оцветяване и да изберете най-удобния вариант. Когато всички въпроси по инструкцията отпаднат, може да се пристъпи към работа.
Работното ви място трябва да е осветено и да дава пространство, върху което да работите – от работа върху затрупана с книги и инструменти маса трудно ще се получи качествен и ефектен модел.
И така достигаме момента да започнем сглобяването. За отделянето на частите на модела от рамките е писано много и всеки използва различни начини. Макетни ножчета, специални ножици и клещи резачки са само част от инструментите, помагащи ни в тези операции. Там където детайлите са по-малки от свързващия ги с пластмасата литник, за да не се повредят, използвайте пиличка.
Не отделяйте всички части наведнъж. Това може да доведе до объркване, особено ако в модела се използват много и приличащи си детайли, без да бъдат взаимозаменяеми. На рамките до всяка част стоят номера и ако подготвите всички елементи от началото в процеса на сглобяване, трудно ще си спомните номерата и поредността им. В инструкциите се препоръчва отделянето да става по реда на лепенето, но и това не винаги е удобно – постоянно ще се хващате ту за клещите, ту за пилата или за лепилото. Оптималният вариант е да се подготвят частите, необходими за определен етап на сглобяване. При слепването обикновено се спазва инструкцията. Разбира се, това не е догма и описаният в нея ред може да се нарушава разумно, изхождайки от довършителните операции върху модела. Например често при моделите на танкове се препоръчва да се залепят веригите и катките на първите етапи. Повечето от катките са с гумени бандажи и за да се имитират гумените части, се оцветявят в черно. Почти невъзможно е да го направите, след като ги залепите. По-удобно е да сглобите танка без елементите на ходовата част, да го боядисате и едва тогава да се добавят оцветените опорни колела. Всичко това се отнася и до самолетите. Дребните части като антени, фарове за кацане, стойки на колесниците, бомби и ракети се оставят за накрая.
И така моделът е сглобен. Сега остава да се преборим с шевовете в местата на съединяване на детайлите. Не трябва да си правим илюзията, че боята ще ги покрие. Не само че няма да изчезнат, но напротив, ще се виждат още повече...
Александър ВЕРБОВСКИ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 31 Май 2007, 13:04    Заглавие: Авиомоделизъм  

СЪСТЕЗАТЕЛНИ ПРАВИЛНИЦИ И КЛАСОВЕ АВИОМОДЕЛИ

Авиомоделизъм за начинаещи - с какво да започнем?

Продължение от бр. 11
Моделите за отборно надбягване

Click to see if image is larger

F2C (Team Racing) трябва да пролетят за минимално време определен брой кръгове (100 или 200), като правилникът предвижда ограничен обем на резервоара. Разрешеното количество гориво е толкова малко, че за да пролети моделът необходимия брой кръгове, той няколко пъти трябва да каца за презареждане. При този клас участвуват отбори от по двама състезатели - пилот и механик. Пилотът управлява модела и стои в центъра на кръга, а механикът се грижи за бързото презареждане и стартиране на модела. Добрите механици улавят кацащия модел, презареждат го с гориво, палят двигателя и стартират модела за около 3 секунди. Също като във Формула 1! На всичкото отгоре при състезания в един кръг летят едновременно по три модела, всеки със своите пилот и механик. Всеки пилот се стреми да стои по-близо до центъра на кръга, защото това води до по-малък път, изминат от модела; едни излитат, други кацат, изобщо голямо шоу.
В правилника има строги изисквания за моделите - определени са минимална площ на крилото и минимално сечение на тялото, максимален работен обем на двигателя и максимално количество гориво. Моделите задължително трябва да приличат на истински самолети и да имат колесник и кабина с фигура на пилот. Някои състезатели експериментират с нестандартни схеми на модела - тип летящо крило. Използват се устройства за преждевременно гасене на двигателя в полет, понякога се правят и прибираеми колесници.
Безспорно най-атрактивни и интересни за зрителите са моделите за въздушен бой F2D (Combat). Във всеки старт участвуват по двама състезатели със своите модели. На моделите се завързва хартиена лента с определена дължина. Всеки пилот се стреми със своя модел да откъсне повече парчета от лентата на противника, на който естествено това не му харесва. Моделите са изключително бързи и маневрени. Всеки старт на опитни състезатели е последователност от атаки, защита и тактически прийоми. Доста често се случва моделите да се сблъскат, при което, който е по-здрав, продължава да лети. Понякога има и удари в земята. По тази причина състезателите имат право на два модела за всеки старт, както и на двама механика. При счупване или повреда на модел някой от механиците трябва да прехвърли лентата на резервния и да го стартира.
Моделите почти винаги се строят по схема “летящо крило”. Стартовете се провеждат на затревени терени, като се стартира от ръка, поради което няма нужда от колесник. Добрите модели летят със скорост около 150 km/h и правят лупинг с диаметър под 2 метра. От състезателя се изисква изключително умение, бърза реакция и добра тактика.

Click to see if image is larger

Модели за начинаещи. Управлението на кордови модели изисква определени умения и навици. Няма смисъл да се прави сложен и скъп състезателен модел, който да се счупи при неизбежните грешки на начинаещия пилот. За обучение се правят специални модели, които нямат качествата на състезателните, но се управляват по-лесно и дори издържат на по-груби кацания. У нас са предвидени два класа за начинаещи - “Тренкорд” и “Схематичен акробат”, съответстващи на F2A и F2B, но с доста упростени изисквания. В тези класове се провеждат републикански първенства за деца до VIII клас.
Категории радиоуправляеми авиомодели - F3 и F5.
По дефиниция това се модели, които се командват от пилот на земята посредством дистанционно управление с радиовълни. Тук вече състезателят има пълен контрол върху полета на модела, без да е ограничен само в едно направление както при кордовите модели. Това прави управлението на такива модели много по-интересно, но и много по-трудно. Развитието на микроелектрониката и появата на миниатюрни, прецизни и надеждни апаратури направи тези класове най-перспективни за бъдещо развитие...
Инж. Владимир ПЕТРОВ,
ръководител на Клуба по авиомоделизъм към БАА
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 31 Май 2007, 13:20    Заглавие:  

КАК БЯХА ОЦВЕТЕНИ БЪЛГАРСКИТЕ ТУ-2Т

Click to see if image is larger
Български Ту-2Т по време на техническо обслужване в началото на 50-те години.

Преди години в бр. 10 за 1997 г. на “Вестник ВВС” прочетох интересен материал от щурмана Иван Бодуров за аварията му със самолет Ту-2Т край балчишкия бряг. Веднага потърсих стари ветерани от Балчик, служили по това време в минноторпедния полк.
Всичко започна от срещата ми с майора от резерва Илия Илиев, в миналото началник на дивизионната работилница в полка. Знаех, че всичките ни самолети в началото на 50-те години са били в семплия съветски камуфлаж от това време - тревнозелено горно покритие и светлосиньо отдолу. Именно затова не се задълбочава темата за цветовете на самолетите ни след войната. Запитах моя събеседник: “А камуфлажът на торпедоносците бе зеленикав, нали?” Бях изненадан от отговора му: “А, не! Машините бяха в небесносин цвят.” След тази среща навестих и други ветерани от минноторпедния полк.

Click to see if image is larger

Разговарях и с други личности, свързани с авиационната ни история, като Йорго Керанов, Йордан Пелев, Румен Стоянов и др. Всички отговори се въртяха около сивосиния камуфлаж на Ту-2. Някои ветерани дори твърдяха: “Торпедоносците бяха в морски камуфлаж - та нали летяха над морето!” Свързах се с Генадий Петров от Санкт Петербург - специалист по темата за камуфлажите на съветската бойна авиация. Според него в средата на Отечествената война на Съветския съюз (1941 - 1945 г.) в техния военноморски флот започва промяна на украската на самолетите, летящи над морето, отгоре светлосиньосива, а отдолу небесносиня. Имало е даже варианти, боядисани изцяло в светлосиньосиво по английски образец. Окончателно въпросът се изясни година по-късно. През 1999 г. руското моделистко списание “М-Хоби” публикува голяма статия на В. Вахламов и М. Орлов “Цвета советской авиации”, от която се вижда, че на 6.10.1944 г. Народният комисарият на авиационната промишленост на Съветския съюз и ВВС на Червената армия издават съвместна заповед No 5590/0207 - “За новата камуфлажна украска на самолетите”. Целта е да се премине към еднотипен камуфлаж за всички самолети. Образецът е установен две години по-рано за изтребителите, а именно: “Горните и страничните повърхности на самолетите от всички типове се боядисват в два цвята: светлосиньосив и тъмносив”. Самолетите отдолу са в светлосиньо. Границата между цветовете може да бъде рязка, ако боите се нанасят с четка или преливащи, ако се използва пулверизатор. Постъпилите на въоръжение у нас торпедоносци са втора ръка. Те пристигат през есента на 1947 г. от авиацията на Черноморския флот. Някои от ветераните твърдят, че част от машините са пристигнали от Балтийско море и били наричани “Балтийки”. Всички самолети са участници във войната. Преди доставката у нас в стандартния камуфлаж от 1945 г. са пребоядисвани само тези самолети, които дотогава са летели със стария вариант на оцветяване. Именно с това биха могли да се обяснят и различията във външния вид на нашите самолети. Преобладаващо количество Ту-2 са летели в двуцветния камуфлаж. Отделни машини са боядисани изцяло синьосиви, без разлика между горната и долната част на самолета. Трябва да имаме предвид, че през цялата служба в Балчик повечето торпедоносци са съхранявани на открито и са изложени на атмосферните условия. Това води до избеляване на камуфлажа и нуждата от частично или напълно пребоядисване един-два пъти годишно. Няма как при това да не е имало известни отклонения в цветовете. Въпреки стремежа на техническите офицери да запазят цветовата гама в бедните следвоенни години това невинаги е било възможно. Според Симеон Кожухаров тревнозелен камуфлаж получават самолетите, които се отремонтират след летателна злополука.
...
Текст и рисунка
Венцислав ЧАКОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 04 Юни 2007, 11:02    Заглавие:  

БОЯДИСВАНЕ С ЧЕТКА

Click to see if image is larger
Всеки моделист знае, че след многочасов труд по сглобяване на даден стендов модел идва ред на оцветяването. Тук обикновено алтернативите са две - четка или аерограф. За съжаление на мнозина аерографите не само не са евтин инструмент, но и изискват още по-скъп компресор. За щастие в болшинството от случаите четката може да свърши отлична работа и да позволи качествено оцветяване. Тук основният фактор са опитът и умението да си служите с четката.
Какъвто и начин да изберете за нанасяне на цветовете, има една процедура, която се счита за задължителна. Измийте модела със сапун, а след това го изплакнете обилно с вода. Това се налага от останалите невидими следи от кожна мазнина от вашите пръсти в процеса на работа. При боядисването този незабележим слой пречи на доброто сцепление между боята и пластмасата.
Едно от предимствата на четката пред аерографа е многократно по-ниската цена. Недостатък е, че с нея не може да се постигне такъв равномерен и тънък слой на боята. Оттук идва и разделението на видовете модели, които можем да оцветяваме с четка. Ако разполагате само с четка, почти е невъзможно да получите приемливо качество на боята на леки автомобили, пътнически самолети и големи кораби. Тези видове техника се отличават с гланцовите си повърхности. Моделите, изискващи матови цветове, дават възможност да се използват четки. Най-добре ще се получат самолетите от Първата световна война. Друг вид модели са тези на военната авто и бронетехника. Самолетите от периода на Втората световна война изискват определен опит. Само така крайният резултат няма да ви разочарова. При реактивните самолети четките се употребяват само при такива с матови камуфлажи и могат да свършат добра работа при довършването и при боядисването на дребните детайли.
Боите, подготвени за нанасяне с четка, трябва да са значително по-гъсти от тези за използване с аерограф. Често производителите на бои предлагат специални разредени опаковки за боядисване само с аерограф. Такива боички не трябва да се използват с четка. Освен подходящата консистенция боите трябва да притежават още едно свойство - да не съхнат бързо (при аерографите е обратно). В противен случай по повърхността на модела остават следи от космите на четката. Боята съхне по-бързо и не може да се получи равномерен слой. За да се изключи такъв съвсем не красив резултат, боята трябва да има време да се разтече по повърхността. Друг недостатък на бързо съхнещите бои е, че засъхват върху самата четка. Вследствие влакната се сплъстяват и се затруднява работата. Космите на четката трябва да остават меки и гъвкави, за да се получи качествена следа. По тази причина използването на нитроцелулозни бои не се препоръчва. Разтворителят им бързо се изпарява, а вследствие боята съхне и на четката, и на оцветяваната повърхност.
Преди започване на работа боите трябва да се разбъркат интензивно. Разклащането на флаконите с боя не е достатъчно.
Каква четка да изберем?
Четките от синтетични влакна не се препоръчват за ползване. Макар да са устойчиви към агресивните разтворители, от тях не изпадат косми и могат да се използват практически неограничено във времето, с тях не може да се постигне добро качество на боядисване. Синтетичните влакна са твърди и не еластични. Четките с естествен косъм трябва да се избират внимателно. При тях качеството на съединението е водещо. По законите на Мърфи изпадналите и останали по оцветяваните повърхности косми се забелязват, едва след като са залепнали и по никакъв начин не можете да ги отстраните. По своята форма четките са два вида: плоски и кръгли. Плоските четки се ползват за оцветяване на големи повърхности - корпуси, куполи на танкове, тела и крила на самолети, кабини и каросерии на камиони. По-доброто разпределение на боята ги прави удобни за тази цел. Оцветяването на такива повърхности с четка с цилиндрична работна част не е препоръчително. Космите поемат повече боя, отколкото е нужно, и по-трудно я разпределят.
Както и при другите видове инструменти, само една четка няма да свърши работа за всички детайли. За щастие в специализираните магазини се предлага широка гама от четки с различни форми и размери. Избор на моделиста е кой вид за каква конкретна употреба е подходящ. Безспорно е, че в набора от четки трябва да присъстват няколко екземпляра с различни размери, от най-малката (за много фини детайли) до по-големи за оцветяване на големогабаритни части. Да се боядисат качествено големи повърхности с миниатюрна четка, както и да се изрисува приборното табло с голяма, е невъзможо. Помнете едно: размерът на четката трябва да съответствува на детайлите, върху които ще се използва.
При започване на работа трябва да се спазват няколко правила. Процесът на оцветяване започва с потапянето на четката в флакона с предварително подготвената боя. Колкото и парадоксално да звучи, това е важен етап, от който зависи качеството на последващото боядисване. Боята върху четката трябва да бъде толкова, колкото е нужно, и нито капка повече. Ако в желанието си да видите вашия модел по-скоро, започнете да нанасяте големи количества оцветител и след това да ги размазвате по всички посоки – резултатът ще бъде трагичен. От боите трябва да се взима по малко. Тук ще ви помогне едно правило: четката потапяйте винаги вертикално, като боята вземайте само с върха. За ориентир може да ви служи дължината на космите, примерно около ј от нея. При изваждането на върха на четката ще се образува капка, от която трябва да се отървете чрез допиране до вътрешната част на флакона. За да улесните почистването на четката след работа, трябва да не допускате попадането на боя върху корена на космите. В това място четката се промива трудно и боята засъхва.
В процеса на работа е препоръчително да измивате често четката. Така ще се предотврати засъхването на боята и космите ще запазят гъвкавостта си. Така че почиствайте четката по-често.
Ако боядисването с даден цвят трае по-продължително време, на повърхността на флакона се образува фина кора. Не трябва да се опитвате да я разтворите. Премахнете я с подходяща клечка. Малки люспи от нея могат да попаднат върху модела и да развалят резултата от упорития ви труд.
Боядисването се извършва, като се държи четката почти вертикално към повърхността на модела. Ако четката е легнала спрямо боядисваната повърхност, боята се отделя по-бързо и оцветява по-лошо. Боята трябва да се нанася с плавни равномерни движения с лек наклон на четката, последователно в две противоположни посоки. При работа върху авиомодели направлението на движенията е от носа към опашката (успоредно на посоката на полета). Така следите от четката изглеждат по естествено. Това се дължи на факта, че при излитане на камъчета и прах от летищата остават следи върху реалните самолети в това направление. Петна от масло, хидравлични течности, нагар зад ауспусите също се разтичат по посока, обратна на полета. Върху повърхности, имитиращи плат, или върху плоски панели на танковете добре е четката да се движи кръстообразно, в взаимно перпендикулярни направления. На една и съща повърхност не трябва да се сменя направлението. Колкото и да се стараете, върху готовия модел ще останат следи. Едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е да не се заливат моделите с боя.
...

Последната промяна е направена от brr на Пон 04 Юни 2007, 11:12; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 04 Юни 2007, 11:04    Заглавие:  

ТОНИРАНЕ НА МОДЕЛИТЕ

Click to see if image is larger
Итака вие сте оцветили модела.
Какво следва? Много от вас ще
кажат: “Декали, лак и готово”. За съжаление това не е всичко. Ако искате вашият модел да изглежда като истински, тук започва най-важният етап на довършването му – тонирането. Под този термин се разбира цял набор от технологически прийоми, различни по своя характер, които позволяват да се предаде на модела не само завършен, но и напълно реалистичен вид. По принцип операциите по тонирането може да се разделят на две разновидности: получаване на истинския цвят и имитация на следи от експлоатация. И ако за втората у нас повече или по-малко се знае, то за първата съвсем не е така.
Преди да пристъпим към тониране, ще изясним какво представлява то. Ако ние имаме някакъв обект, боядисан в даден цвят, да речем, танк и направим негов модел, то оцветявайки го в същия цвят, ще получим различен изглед от оригинала. Ще се забележи, че малките детайли върху модела въпреки точната си изработка не стоят така, както върху реалния танк. Това се обяснява с факта, че върху големия обект светлината се възприема по един начин, а върху малкия по друг. Разположените в дълбочина детайли на реалния танк са и по-засенчени, отколкото на нашия модел. При изпъкналите части важи обратното. Такова осветяване и затъмнение на частите може да се имитира, като се увеличи контрастността на светлината и сенките върху нашите модели. В местата на засенчване основният цвят на модела изкуствено се затъмнява. Изпъкналите малки детайли, както и другите добре осветени повърхности се изсветляват.
Съществуват няколко способа да се извърши това. Единият от тях е тониране на етапа на оцветяване. Ако моделът е в един цвят, то преди започване на боядисването подготвяме три цвята: основен и две негови модификации – по-светла и по-тъмна. Моделът се оцветява в основния си цвят, след което по-светлата боя нанасяме на по-добре осветените повърхности. На самолетите това са горните части на телата и крилата, а при танковете горните части на куполите и ходовите им части. По-тъмната боя се използва за затъмнение на долните повърхности. Този способ се използва за тониране на относително големи площи.
Следващият способ, който може да бъде приложен, е отмивката. Състои се в още по-контрастно затъмняване на неголеми засенчени участъци върху вече боядисания модел. Избираме разтворител, който не влиза в взаимодействие с основния цвят. С него се приготвя течен разтвор на черен цвят ( мръсен разтворител). Участъците върху моделите, на които има вдлъбнатини: охлаждащи решетки на самолетите, моторни радиатори и вентилаторните процепи на танковете се намазват с тази течност. В качеството на пигмент в разтворителя може да се използва маслена боя. Много е важно така подготвеният разтвор да се нанася с мека четка, за да не се повреди основният слой. Преди нанасянето на отмивката местата, които ще тонираме, се намокрят с чист разтворител. Ако не го направим, отмивката ще се съедини с базовия слой и ще се затъмни целият участък, а не само там, където трябва.
Освен гореописаните технологии съществува още една. Както и предишните, тя се прилага върху вече оцветен модел, но по своя характер е противоположна на по-горе описаните. Ако там ние засенчвахме участъците, разположени в дълбочина, при този метод задачата е обратна: да изсветлим изпъкналите детайли. На самолетите това са гривните на уредите от приборната дъска, ръбовете на креслата, изпъкнали части. На танка изсветляваме ръбовете на бронята, ключалки на люковете, глави на болтове, решетки, заваръчни шевове. Най-разпространеният начин това да се направи е да се приготви гъста маслена боя с оттенък съвсем малко по-светъл от основния цвят на нашия модел. След това взимаме на върха на четката така приготвения оцветител и трием върху детайлите, които сме избрали да осветлим. На четката трябва да се взима толкова малко от боята, че след преминаването й по повърхността на модела да оставя съвсем лека следа. Ако четката оставя слой боя, то е необходимо тя да се избърше, а ако не оставя никаква следа, е необходимо отново да се вземе малко от боята. Най-добре тези операции се извършват с плоска четка. С леки движения по острите детайли и ръбове на модела вие може да постигнете нужния ефект. Ако все пак се престараете, нищо страшно не се е случило. Излишната боя може да се обере с тампон от мек памучен плат.
Понякога вместо маслена боичка може да използвате пастели. Пастелът се натрива върху фина шкурка и се нанася със суха мека четка. Като заместител на пастела могат да се използват и меки цветни моливи. Някои моделисти използват тебешир, едва-едва изсветлявайки необходимите участъци.
С оцветителите на прах трябва да бъдем внимателни. Нанесени върху матови бои, те се втриват в микрограпавините и по никакъв начин не можем да премахнем излишното количество оттам. Върху гланцови бои ефектът е обратен. Не се задържат изобщо и се налага да действаме с маслена боичка.

...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 06 Юни 2007, 14:21    Заглавие:  

Моделни технологии

Click to see if image is larger

Много често при изработката на мащабни авиомодели и диорами с тях, се налагат редица доработки на готовия набор от детайли. Един от лесните начини да се придаде нестандартен вид на модела е поставянето на подвижните аеродинамични плоскости в някакво работно положение. Това се постига, като елероните и подвижните опашни плоскости се отделят от крилото по маркираната разшивка и се залепят отново, отклонени под ъгъл. Изрязването става най-лесно с остро шило (от пергел например), скалпел или макетно ножче. При залепването трябва да се помни, че елероните трябва да са отклонени в противоположни посоки.
Оставянето на остъклението на кабината в отворено положение също придава реалистичен вид. За целта моделистът трябва да изреже подвижната част от неподвижните козирки. След изработката на интериора към кабината се залепя фанарът в отворено положение. Добавянето на пилот, който е върху крилото или се качва в кабината, само ще направи модела ви по-интересен.
Отварянето на кабината изисква и обогатяване на интериора. В случаи, че готовият набор не предлага фигурка на пилот можете да поставите пилотски колани върху седалката. В различните набори за доработка от фотоецвани детайли този атрибут присъства често заедно с още много “дреболии”, с които моделът ви може да стане “по-истински”. Високата цена, много често ги прави по-скъпи от самия модел, предполага търсене на други технологии. Единият от вариантите е коланите да се изработят. Намотава се на подходяща плоскост, конец през равен интервал. До първия намотаваме още няколко. Конците намазваме с лак или безцветно лепило. След изсъхването отрязваме “колани” с необходимата дължина. Конецът трябва да бъде с подходящ цвят -зелен, кафяв или каки. Катарамите се изрязват от тънко алуминиево фолио.
Всеки моделист, изработващ модели на биплани, се е сблъсквал с обтяжките на крилата. Както и да се изпъват въжетата, изработени от конец или тънка тел, след време провисват и развалят външния вид на модела. Най-разпространената технология, избягваща този проблем, е да се изтеглят тънки пластмасови конци от пластмаса, взета от рамката, на която са шприцвани моделните детайли. Друг метод, запазващ въжетата винаги опънати, е да използвате еластична нишка от дамски чорапогащник. Залепя се в единия край, изпъва се и се залепя в другия. Еластичността на нишката не позволява тя да провисне. По този начин можете да изработвате и антени.
При изработката на модели от дърво много често моделистите се стремят да постигнат колкото се може по-гладка повърхност.
...
“Клуб МОДЕЛ”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 11 Юни 2007, 11:32    Заглавие: Представяме Ви  

Клуб по моделизми към БАА

Click to see if image is larger

В днешните нелеки дни пред много родители стои проблемът как да предпазят децата си от изкушенията на наркотиците и алкохола. Мнозина си спомнят за кръжоците по различните видове моделизми с носталгия. Сега не е лесно да се открие място, където се събират деца, за да усвояват полезни знания, умения и сръчност. Клубовете, доколкото са останали, се крепят изцяло на ентусиазма и духа на техните ръководители и на усилията на федерациите да се запази това, което е оцеляло. Сред редките изключения е Клубът по моделизми към Българската авиационна асоциация.
Историята му датира от 1979 г., когато е създаден кръжокът по авиомоделизъм към 119-о училище в София. През 1982 г. той прераства в учебна група към районен моделен клуб към община Оборище. След закриването на ОСО известно време се ползва помещение, предоставено от спонсори. През 1996 г. клубът става член на Българската авиационна асоциация и заема предоставените му помещения в Културно-информационния център на ВВС.
Основател на клуба и дългогодишен ръководител на обществени начала е инж. Владимир Петров. Тук се изработват авио, авто и корабни модели от различни категории и класове. Дейността се подпомага от спонсори и това позволява обучението на деца и юноши да е безплатно. Тук всеки интересуващ се може да получи полезна информация, консултация и помощ в работата си над даден модел. Богатата колекция от чертежи и снимки улеснява избора на технология за направата му и позволява да се следят най-новите световни тенденции.

Click to see if image is larger
Пуск, Ракетата излита...

Почти всеки новодошъл желае да изработи най-сложния модел. За да се достигне до този етап обаче, трябва да се усвоят необходимите знания и умения. Начинаещите започват с готови набори и модели. Постепенно преминават към технологично по-сложни конструкции по предоставени чертежи. На разположение на децата се предлагат набори с учебна цел, собствено производство, както и такива на водещи световни фирми.

Click to see if image is larger

В клуба се работи предимно в класове, съобразени с правилника за състезания за деца до 15 г. Това са модели тип “Тренкорд” (скоростни модели с двигател 1,5 cm3) и “Акробат” (модел, изпълняващ комплекс от фигури). Напредналите се състезават в класовете F2B (кордов акробатичен авиомодел), F2D (кордов авиомодел за въздушен бой) и F4B (кордов макетен авиомодел за въздушен бой). Най-атрактивната част от подготовката на всеки авиомоделист е изработката на радиоуправляеми модели за участия в състезания и демонстрации.

Click to see if image is larger
И целта е поразена

Освен авиомоделизма в клуба се обръща сериозно внимание и на корабомоделизма. Корабомоделистите се занимават с кораби от класовете F3 (радиоуправляеми модели за фигурен курс), F4 (радиоуправляеми модели за фигурен курс), F6и F7 (радиоуправляеми програмни модели), FSR-ECO (радиоуправляеми модели за групови гонки), C6 и C7 (пластмасови и картонени макетни модели). Големи са традициите в построяването на програмни модели - класове F6 и F7. Това са сравнително нови за нашата страна класове корабни модели, които изпълняват специални ефекти и демонстрации. Сложността на конструкциите изисква от състезателите да имат познания от областта на морската история, електрониката, пиротехниката и др.
Законна гордост на състезателите от клуба са многобройните титли и медали, завоювани в различни състезания. През 1983 г. Владимир Петров построява първия в България програмен корабен модел и печели бронзов медал на третото световно първенство по корабомоделизъм. В клуба е създаден и първият в България авиомодел за въздушен бой. Златен и сребърен медал са завоювани на международния турнир по корабомоделизъм в град Баков – Чехия. ...
"Клуб МОДЕЛ"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Чет 14 Юни 2007, 14:07    Заглавие:  

Технологии за изработване на корпуси

Click to see if image is larger
Сн. 1

Уважаеми читатели, за тези от вас, които сами си изработват корпусите или желаят да започнат, в този брой ще споделя натрупания от мен опит в тази област.

Click to see if image is larger
Сн. 2

Изработката на калъп за корпус и след това “изваждането” (копирането) на корпус от него се осъществява по специална ламинатна технология. Основните етапи при ламинирането са следните: подготовка на модела (калъпа), нанасяне на отделител, нанасяне на гел, последователно полагане на няколко слоя стъклотъкан или друга тъкан (карбон, кевлар), вакуумиране (при необходимост). Именно тези етапи на технологията и използваните материали ще разгледам по-долу, колкото е възможно по-подробно.
Подготовка за ламиниране

Click to see if image is larger
Сн. 3

Корпусът за FSR се състои от две части, горна част или палуба и долна част или дъно. Двете части на корпуса се формоват в два отделни калъпа. За да се направи калъп на корпус, е необходимо да разполагаме с добре подготвен оригинал, по възможност разделен на две части, за да не се налага поставянето на специална делителна повърхност. Дъното (или палубата) се поставя и фиксира (залепва) на равна повърхност, аз например използвам плоскост от текстолит с дебелина 6 mm, като се оставя по около 5 cm в повече от всички страни на модела. Корпусът трябва да бъде много добре шлайфан с фина шкурка и по възможност полиран. Това ще намали до минимум работата по калъпа, която е значително по-трудна поради вдлъбнатия му профил. След като се подготви добре корпусът, върху него се нанася отделител. Ако вече имаме готов калъп, подготовката за ламиниране се състои само от почистване и нанасяне на отделител.
Отделители

Click to see if image is larger
Сн. 5

Доскоро като отделител се използваше предимно оцветен спиртен разтвор на поливинил алкохол. Той се приготвя, като се вари на водна баня смес от гранулиран поливинил алкохол и вода. Полученият разтвор с гъстота на сироп се прецежда през дамски найлонов чорап и ако се налага, се разрежда с етилов спирт. Така полученият разтвор е безцветен и при нанасяне върху повърхност трудно се забелязват евентуалните пропуски в нанасянето. Изключително важно е отделителят да бъде нанесен по цялата повърхност, защото ако някъде остане непокрита повърхност, отделянето на калъпа и модела става невъзможно. За да няма пропуски при обмазването с отделител, той се оцветява (с текстилна анилинова боя) и се нанася двукратно чрез много фина четка с мек косъм или с дунапренов тампон. Трябва да отбележа, че работата с поливинил алкохол е бавна и изисква много внимание и известен опит. Съществен недостатък на този отделител е, че разделянето на модела от калъпа изисква значителни усилия и са възможни повреди по корпуса. Предимство е, че при работа с него не е необходим специален тиксотропен гел. Друго удобство при работа с поливинил алкохол е лесното му отмиване с вода и след това изваденият модел е готов за боядисване без допълнителни обработки.
Друг вид отделители са така наречените вакси. Аз използвам триметил вакс - VХТ (сн.1). Този отделител е подобен на паркетол. При работа с VХТ е необходимо да се направи първоначална предварителна подготовка на калъпа. Отделителят се нанася на тънък слой с памучен плат-тампон и се оставя да престои така при температура 25-40С за едно денонощие. През това време повърхностният слой на калъпа поема част от отделителя. След това калъпът се изтрива (излъсква) с дамски найлонов чорап. Тази процедура се повтаря 6-7 пъти и едва тогава калъпът е готов за първото ламиниране. При всяко следващо използване на калъпа е необходимо само еднократно опресняване на отделителя непосредствено преди ламинирането. Препоръчва се калъпът да се съхранява с нанесен слой отделител. При работа с VХТ няма никъкъв риск от залепване поради пропуск в обмазването, а отделянето на модела от калъпа става без никакви усилия при сложни форми дори с леки обратни наклони. Много практично свойство на отделителя е, че запълва малките драскотини по калъпа и моделът получава много гладка повърхност. В процеса на ламиниране част от отделителя преминава дифузно от калъпа върху повърхността на модела. Поради това, ако моделът ще се боядисва, той трябва щателно да се почисти първо с разтворител и накрая с фина шкурка (№400). Друга особеност при работа с VХТ е необходимостта от използване на специален тиксотропен гел.

Click to see if image is larger
Сн. 6

В заключение относно отделителите бих ви препоръчал да използвате така наречените вакси. Техните предимства и удобства при работа са значително повече, а недостатъците им са несъществени. Триметил вакс - VХТ, с който работя, може да се закупи от фирма “Кополим” гр. Елин Пелин на цена около 25 лв. за опаковка от 400 g. С тази опаковка могат да се “извадят” около 50-70 корпуса!
След като корпусът е намазан с отделител, се нанася

Click to see if image is larger
Сн. 7

Гел
Гелът е първият слой, който се нанася в калъпа. Неговото основно предназначение е да предотврати появата на ламинатната тъкан по повърхността на модела. Съставът му зависи основно от отделителя, който се използва. Когато отделителят е поливинил алкохол, за гел се използва чиста епоксидна смола. При желание може да се добави специален пигмент за оцветяване на модела. Количеството му е 5 до 15% и зависи от вида му и от желаната плътност на оцветяването. Когато отделителят е VХТ, не е възможно да се използва обикновен гел, тъй като той не може да се нанесе равномерно и се събира на капки като вода на блажна повърхност. За да не се получи такъв ефект, трябва да се използва тиксотропен гел. Той е смес от епоксидна смола и тиксотропното вещество тиксотропметил (сн.2). Този гел има свойството да не се стича и може да се нанесе на равномерен тънък слой дори върху мазна повърхност, каквато е повърхността на калъпа след обработка с VХТ. Приготвя се непосредствено преди употреба, като първо се смесват и разбъркват добре смолата и втвърдителя. След това при желание се добавя пигмент за оцветяване. Накрая се прибавя тиксотропметил, като количеството му се определя опитно. Така полученият тиксотропен гел е с голяма гъстота и се нанася чрез четка с къс твърд косъм. След като се нанесе гелът, се изчаква известно време и когато започне да се втвърдява, полагаме първия пласт

Click to see if image is larger
Сн. 8

Ламинатна тъкан
Най-често за ламиниране на FSR-корпуси се използва стъклотъкан (стъклен плат) с тегло 250 - 300 g/m². Желателно е тя да не е парафинирана и нишките й да не са усукани, за да пропива по-добре със смола. Всички западноевропейски стъклотъкани отговарят на тези изисквания. Само българската и руската стъклотъкан е произведена по технология отпреди 30 години, като са тъкани с парафин и усукване на нишката и поради това ви препоръчвам да не ги използвате.

Click to see if image is larger
Сн. 9

Друга ламинатна тъкан, която се използва, са въглеродните нишки карбон. Карбонът може да бъде във вид на нетъкани нишки (сн.3) или като ровингова тъкан (сн.4). Най-често карбоновите нишки се използват за усилване на високо натоварени участъци в модела като например около двигателя, на носа, по ската на дъното и по реданите. Ако използваме само карбонова тъкан за целия модел, трябва задължително да вакуумираме калъпа, тъй като карбоновата тъкан е сравнително твърда и не заема добре формата на модела, а също така поема смола значително повече от необходимото. Предимствата на карбона са, че е относително лек като материал, много здрав, устойчив и поема добре вибрации. Тези му качества го правят много подходящ за използване в моделите за FSR. Неудобство при работа с карбонови нишки е фактът, че те са черни, непрозрачни и не може да се види дали не са останали въздушни мехурчета под тях при атмосферно ламиниране. Освен гореизброените качества на карбона, когато се мисли дали да се използва, трябва да се има предвид и неговата доста висока цена - около 50 DM/m² за нишки и около 100 DM/m² за ровингова тъкан с тегло 150 g/m².
През последните няколко години у нас стана достъпна и една “космическа” ламинатна тъкан - кевлар. Характерно за нея е изключително високата й якост при много ниско относително тегло. За съжаление обаче освен качествата на кевлара и цената му е “космическа” за нашите условия - около 180 DM/m² за тъкан с тегло 250 g/m². При работа с кевлар вакуумирането е задължително, тъй като и той както карбона не заема добре формата на модела и поема смола значително повече от необходимото.
В повечето случаи се използва една тъкан, която е с различно процентно съотношение на нишки от карбон и кевлар и се нарича карбон-кевлар. Тази тъкан съчетава отличните качествата на двата материала в едно. Най-често използваните съотношения в карбон-кевлара са 1:2 и 2:1 (сн.5).
За да преценим каква ламинатна тъкан да използваме - стъклотъкан или карбон-кевлар, трябва да разгледаме предимствата и недостатъците на различните видове. Най-голямото предимство на модела, когато се използва карбон-кевлар, е, че той е по-лек с около 30%, при една и съща здравина, спрямо модел, изработен от стъклотъкан. Тук и свършват предимствата на карбон-кевлара и започват неудобствата, той е неоправдано скъп, трудно и сложно се прави модел - необходимо е да се използва вакуумиране, а също и самата доставка на карбон-кевлара в България е труден и бавен процес.
От опита, който имам при използването на FSR-модели, изработени от различните ламинатни тъкани, съм установил, че от какъвто и материал да е изработен корпусът на FSR, при силен удар с друг модел или в брега той се чупи или поврежда. По отношение на теглото смятам, че за съвременните двигатели не е сериозен проблем 30% по-тежкия модел.
След всичко казано дотук относно ламинатните тъкани ви препоръчвам при направата на FSR-модели да използвате само качествени стъклотъкани. Те са напълно подходящи във всяко едно отношение.
Епоксидна смола и втвърдител
В близкото минало се използваше предимно българската епоксидна смола АП-1 и АП-2. Това са епоксидни смоли за строителството и техните механични качества са ниски поради ниската им чистота. По-трудно се намираше руска епоксидна смола, която е със значително по-добри механични показатели, но обикновено е с голям вискозитет и трудно се пропива без разреждане с пасивен разтворител (коресилин, ацетон). В последните няколко години получихме достъп до най-добрите епоксидни смоли на фирмата CIBA - Швейцария чрез представителството на фирмата в София. За ръчно ламиниране и студено втвърдяване CIBA предлага специално разработена епоксидна система - ARALDIT LY 5052. Тя се състои от Epoxy Phenol Novolak - 65% и активен разтворител - Butandiol-diglycidil-ether - 35%. Смолата е с много нисък динамичен вискозитет - 1000-1500mPas при 25С и поради това се пропива изключително лесно. Има линейна характеристика на втвърдяване при използване на оригинален втвърдител и време на годност около 1 час при 25-30С. След втвърдяването й се препоръчва да се темперова в пещ минимум 48 часа при температура 40-50С, за да достигне максимални механични показатели. Това темпероване може да се извърши и като се постави готовият модел върху работещ радиатор на централното парно отопление.
За втвърдяване на епоксидната смола (система) могат да се използват различни по природа и вид втвърдители, но най-често се използват течни аминни втвърдители. Такъв е и оригиналният втвърдител на CIBA - НY 5052. Неприятен момент при аминните втвърдители е, че докато епоксидната смола практически не старее, то те си губят качествата с времето и стават негодни след около 12-18 месеца. По тази причина е по-изгодно да се закупи по-голямо количество смола, а втвърдителят да се купува на малки разфасовки.
Вакуумиране
Както вече споменах, тази технология се използва винаги когато ламинираме с карбон или кевлар и при желание, когато използваме стъклотъкан. Вакуумирането позволява да се получат корпуси с много висока степен на напълване с ламинатна тъкан - до около 80%. Това прави моделите много леки, с голяма здравина и с перфектна повърхност без никакви шупли.
За да вакуумираме един модел, е необходимо първо той да бъде ламиниран по стандартната технология. Веднага след това полагаме един разделителен слой от ситно и гъсто перфориран найлон и един слой от дебел вълнен плат (сн.6). Така подготвеният калъп се опакова с дебел полиетилен и се изтегля въздухът с вакуумпомпа. Под действието на атмосферното налягане слоевете се притискат силно към калъпа и един към друг, като при това излишната смола преминава през перфорирания слой и попива във вълнения плат. За разделителен слой най-подходящо е да се използва полиетиленова тъкан, например от чували за захар (сн.7), тъй като лесно заема формата на модела, без да се набръчква. Желателно е полиетиленовата тъкан допълнително гъсто да се перфорира с карфици за по-добро преминаване на смолата. Опаковането се извършва с дебел и здрав строителен полиетилен, като се уплътнява с двойнолепящо тиксо. Необходимо е опаковката да бъде по-голяма поне с по 20 cm от всички страни, за да не се опъва много при вакуумирането. Калъпът не трябва да има остри ръбове и резки преходи, тъй като опаковката може да се скъса. За това е подходящо задната страна на калъпа да се обработи с полуретанова пяна и да се заобли. Щуцерът за свързване на опаковката с вакуумпомпата се поставя в средата на модела върху равна повърхност, например върху ската. Може да се използва електрическа или водна вакуумпомпа, като и двете имат предимства и недостатъци. Водната вакуумпомпа (сн.Cool работи на ежекторен принцип. Тя е евтина, но изисква достъп до водопровод. Може да се закупи от магазините за химически реактиви. Създава 100Ра вакуум, който е достатъчен за нашите цели. Електрическата вакуумпомпа (сн.9) създава по-голям вакуум - 30Ра, но е доста скъпа - около 350 $. Такива помпи се използват в хладилната и климатичната техника. Неудобство и на двата вида вакуумпомпи е малкият им дебит. За това, когато затворим опаковката на калъпа, се препоръчва първо бързо да изсмучем въздуха с прахосмукачка и тогава да включим вакуумпомпата, за да пестим време.
...
Инж. Пламен ЗДРАВКОВ,
р-л секция FSR в БФК
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 15 Юни 2007, 14:20    Заглавие: НАСТОЛЕН СТРУГ SN 20  

НАСТОЛЕН СТРУГ SN 20

Click to see if image is larger

Създаването на модели често е свързано с нуждата от изработване на ротационни детайли и отвори в тях. Типичен пример за това са мачти, кнехтове, оръдейни дула, оси, валове и други малогабаритни детайли. Неоценим помощник в тези дейности са хоби-машините. Един чудесен представител на това семейство е настолният струг SN 20, предлаган на българския пазар от фирма CNC Technic "П. Израел". От този модел годишно се изнасят и около 120 броя в страните от ЕС - Германия, Австрия, Швейцария.
Стругът е снабден с максимално опростен задвижващ механизъм с монофазен електродвигател. Промяната на оборотите на главното въртене (в зависимост от обработвания материал) става посредством смяна на положението на ремъците. Стругът е оборудван със стандартен 3-челюстен патронник, с прави и обратни челюсти. Като опции се предлагат и 4-челюстен патронник и планшайба. Предвидена е и възможността за захващане на по-дълги детайли през отвора на вала на главното вретено. Ножодържачът осигурява стабилно закрепване на инструмента и точното му настройване. Задното седло гарантира стабилност на обработвания детайл. Снабден е с въртящ се център, като има възможност и за монтиране на дорник.

Технически данни:
Височина от оста на вретеното до направляващата, mm 100
Максимална дължина на обработвания детайл (междуцентрово разстояние), mm 400
Максимален диаметър на заготовката, mm 130
Обороти на вретеното, min-1 175-2800 (с 6 степени)
Отвор на шпиндела за обработка на прътов материал, mm 21
Базов конус на шпиндела МК3
Базов конус на задното седло МК2
Ход на задното седло, mm 50
Ход на супорта, mm 60
Стъпка на нарязаните резби, mm 0,4-5 (48-6 за цолова резба)
Габарити, mm 1200х500х500
Маса, kg 120

Компактният дизайн на SN 20 и сравнително малкото му тегло позволяват монтирането му върху бюро или дърводелски тезгях. Експлоатацията му се улеснява и от монофазното захранване. В стандартната окомплектовка влизат:
- патронник, пробиващ П13, за задното седло;
- въртящ се център МК2;
...
Димитър СТАВРЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 15 Юни 2007, 14:29    Заглавие:  

Наръчник на дипломирания моделист

Click to see if image is larger

Как да се справим с боядисването на по-дребните детайли? Ако има възможност, най-доброто решение е следното: нагрейте леко обикновена карфица (на пламък от запалка, свещ и др.) и внимателно "боцнете" с нея вътрешната част на детайла, която няма да се вижда впоследствие след залепването му на модела или ще се вижда трудно. Не се престаравайте при "убождането", за да не деформирате външната част на детайла, ако пренагреете карфицата, но все пак "заварката" трябва да е стабилна. След изсъхването на боята извадете внимателно карфицата и ако се наложи, загладете, китвайте и ретуширайте мястото на "инжекцията" (само при положение, че то ще се вижда на готовия модел). Карфицата, разбира се, не е задължителна - може да се използват и обикновени или безопасни игли.

Друга подходяща "дръжка за части" при боядисване са обикновените струговани клечки за зъби, незаменими особено при боядисване на колела и гуми. При тях неудобството е, че на детайла трябва да има задължително поне един отвор. За предпочитане са двустранно стругованите клечки, с които детайлът много по-лесно се "посажда" на поставката за съхнене, независимо дали тя е пластилин, стиропор или дунапрен.

Най-добре е да стягате току-що залепените големи части (напр. половини на крила, тяло и др.) до изсъхване на лепилото с ластици или лепенка. Ако използвате щипки, то се постарайте те да са дървени - пластмасовите или металните щипки нараняват полистирола повече и от най-твърдото дърво.

Дребни детайли най-добре се съхраняват в малки кутийки. Подходящи са контейнерчета от фотофилми или празни флакони от разтворими хапчета ("Ефералган", "Упсарин" и др.).

Ако имате познати лекари или зъболекари, може да бъдете щастлив - много вече ненужни според тях неща може да са от полза за вашето хоби. Например стари (или нови) зъболекарски борери (това са ония малки гадни бургийки, от които много боли) с различни глави са най-доброто нещо за пробиване и друг "тормоз" на полистирол. Работете с тях "ръчно", защото и при най-ниските машинни обороти имат склонност да загряват и топят пластмасата. Други полезни неща са зъболекарската сонда, медицинският скалпел и иглите за инжекции с различен диаметър (все пак е препоръчително да не се използват употребявани игли), както и още много "дреболии", за които може да се досетите и сами.

Прозрачни части (кабини на самолети, стъкла на коли, камиони, сгради и др.) най-добре залепвайте с поливинилацетатно лепило (ПВА). Няма страшно - зад този сложен термин се крие широко разпространеното у нас лепило, известно като Ц-200. След като изсъхне, то става напълно прозрачно и за разлика от обикновеното лепило за полистирол не разяжда пластмасата. Ако сте прекалили с количеството, просто избършете излишното с мокра кърпа, докато не е изсъхнало (т.е. още е бяло). Не опитвайте с цианоакрилно лепило (напр. "Каноконлит"), защото прозрачната част ще се покрие със "скреж" от изпаренията му.

Всеки авиомоделист знае, че при модели на самолети с триопорно шаси (т.е. с предна стойка на колесника) поставянето на тежест в предната част на тялото е задължително. "Златна мина" за този продукт са ловно-рибарските магазини - остава да изберете дали "вашият" материал ще бъде тежести за въдица, ловни сачми, "замесени" с пластилин или олово на лента.

Ако си купите стар (т.е. произведен отдавна) модел или решите да направите нещо от моделния си "склад", отлежаващо там кой знае от кога, има вероятност горният лаков слой на декалите да е напукан. Ако решите да ги ползвате така, декалът просто ще се разпадне във водата. Не се отчайвайте - разрешаването на проблема е елементарно. Просто "минете" целия декален лист с тънък слой прозрачен матов лак (за предпочитане е Model Master Dullcote, но и Humbrol 49 ще свърши работа) - най-добре е това да стане с аерограф, но и внимателната работа с четка в повечето случаи дава добър резултат.

Повечето моделисти при работа с декали използват обикновена хладка вода - това се препоръчва и в инструкциите на производителите. Но ако "давите" декалите в разтвор на вода с оцет (равни части), те допълнително ще се "омаломощят" и ще станат много по-"сговорчиви", особено когато трябва да заемат формата на повърхност с двойна кривина или да се "вкопаят" по контурите на модела. Понякога обаче се налага да ги "подсещате" какво се иска от тях. За целта използвайте влажна гюдерия (знаете ли какво е това?). Не използвайте кърпа, дори и да е от най-фин памучен плат, защото рискувате моделът ви да се "окосми".

Идеалната повърхност за работа е обикновеното стъкло - почиства се лесно от всякакви замърсявания, предлага равна повърхност за рязане и не се драска (освен ако не работите с диамантени инструменти). Оптималният размер е около 20 х 25 cm, но може и да е по-голям - преценете сами според нуждите си, а оптималната дебелина е 4 mm - по-тънкото стъкло се чупи по-лесно, а по-дебелото е много тежко. Такъв размер стъкларите могат да ви изрежат от непотребно парче дори безплатно. Но не забравяйте да "вземете фаска" на ръбовете с подходящ абразив (напр. парче шмиргел) или ги облепете с лейкопласт - едно елементарно порязване може да ви струва едноседмичен принудителен моделен престой.

Преди да изхвърлите някой непотребен електроуред, особено радиоапарат или телевизор, направете му "обиск" и оберете всичко, което според вас ще ви свърши работа в хобито. Различните бобини и релета са неизчерпаем източник на тънък проводник, незаменим за "опъване" на антени и обтяжки на самолети-биплани, но той има и много други мащабни приложения.

Същото се отнася и за запалките-еднодневки. Не е задължително да сте едновременно и моделист, и пушач - сигурно около вас има достатъчно пушачи, които не са моделисти и най-безотговорно изхвърлят подобни ценни източници на пружинки, уплътнителни каучукови пръстенчета и какво ли не още - "обискирайте" една празна запалка и ще се убедите сами.

Всички модели на самолети в 1/72 са с имитация на оръжейни дула и други "тръби", които са пресъздадени просто като парчета пластмасова пръчка - технологията на производство не позволява друго. За да бъде моделът ви "по-жив", заместете ги с парчета медицински игли с подходящ диаметър - за оръжието най-добри са ...
Дипл. Моделист ФИЛИПОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 25 Юни 2007, 15:09    Заглавие: Съвети за авиомоделисти  

АЗБУКА НА СТЕНДОВИЯ МОДЕЛИЗЪМ

Click to see if image is larger
Боядисване на вътрешните повърхности

Продължение от бр. 2/99 г.
Идва ред за боядисване на модела. Преди да залепите двете половини на фюзелажа, не забравяйте да боядисате вътрешните повърхности, които могат да се виждат “отвън” (преди всичко пространството на пилотската кабина).

Click to see if image is larger
Нанасяне на камуфлаж с помощта на четка

Моделът е сглобен, но уви, прекалено малко напомня на своя голям прототип. Цялата работа е в боядисването. Истинският самолет, независимо дали е военен или “цивилен”, носи характерна за своя тип, време и страна окраска, както и опознавателни знаци, номера и надписи. Тук е мястото на “бояджийската работа”.

Click to see if image is larger
Нанасяне на малки петна с рязана четка

Click to see if image is larger
Имитация на рамката на фанара с тънка лента

Боядисването на модела може да се осъществи по два начина: с четка (което е по-просто и евтино) или с аерограф (което е сложно и скъпо, но затова пък гарантира високо качество). За първи стъпки в боядисването препоръчвам избора на четките. Те трябва да са различни по размер (с номера от 0 до 7-8 ) и с добро качество на косъма.

Click to see if image is larger
Боядисване на малки детайли

Click to see if image is larger
Боядисване на въздушен винт

Click to see if image is larger
Аерограф

Специални бои за пластмасови сглобяеми модели у нас за съжаление не се произвеждат. За сметка на това може би съвсем навреме в специализираните магазини, както и във веригата “Бонжур”, предлагат качествени бои на различни фирми, но на високи цени.
Боята трябва добре да прилепва и покрива повърхностите на модела и в същото време да няма разтичане и събиране на “локви”. Ако при боядисването се наложи нанасяне на цвят върху цвят, задължително оставете първата боя да изсъхне добре. На всяка кутийка с боя е отбелязано необходимото време за изсъхване, което обикновено е между 6 и 12 часа, но препоръчвам да се изчака не по-малко от 24 часа, затова се заредете с търпение.

Click to see if image is larger
Самоделен пулверизатор

Начинът на работа е като при рисуване. Малките детайли може да се боядисват направо на рамката. При боядисване на планера на модела (фюзелаж, крила, оперение) предварително нанесете с мек молив границите на разделяне на цветовете. Ако тези граници се размиват, както често се среща при някои камуфлажи на бойни самолети, е хубаво боята да се нанася с ниско отрязана четка (виж рисунката).
Един от най-важните моменти в боядисването е имитацията на рамката на остъклението на пилотската кабина. Тук може да се постъпи по два начина: много внимателно, “безгрешно” да се нанесе боята в съответните участъци, а след това с подострена клечка да се подравни краят. Вторият способ се състои в това, че боята се нанася на тънка хартия, която се нарязва на лентички. Всяка лентичка се изработва така, че да е точно определена част от рамката и се залепя върху остъклението. Първият метод е удобно да се използва, когато рамката е щампована на остъклението, а вторият, когато повърхността е гладка.

Click to see if image is larger
Боядисване на фанара чрез “пръскане”

Сложно е да се постигне реализъм при боядисване на модела с четка. Предпочитан метод сред моделистите е нанасяне на боя с помощта на аерограф или пулверизатор. По-добре е да се използва професионалният инструмент на художниците – аерограф. Както вече бе споменато, този апарат е скъп и изисква използването на източник на сгъстен въздух, например компресор. Опитните майстори-моделисти като правило имат всичко под ръка. За начинаещите това е труден път. Пулверизатор се изработва и саморъчно. Необходими са две тръбички (могат да се използват метални пълнители за химикал) с различен диаметър, свързани по начина, показан на картинката.

Click to see if image is larger
Боядисване с помощта на аерограф и шаблон

Click to see if image is larger
Нанасяне на опознавателни знаци по “мокрия метод”

Важно е да се знае, че колкото е по-малък диаметърът на тръбичката, толкова по-малки са капчиците боя, които се разпръскват, което е по-добре. Стъкленият буркан с боя е символичен, хубаво е като резервоар да се използва кутийка от фотолента. Източникът на сгъстен въздух може да бъде вашият собствен дихателен апарат или ако се сетите нещо друго.

Click to see if image is larger
Ножовка от бръснарско ножче

При работа с пулверизатор използвайте всякаква боя, включително и на ацетонова основа. Този тип боя е даже препоръчителна в случая, тъй като съхне значително по-бързо.
За отделянето на един цвят от друг е необходимо да се използват така наречените “маски”. Ако е необходима точна граница, тогава “маската” трябва да се нанесе на повърхността, която ще “защитаваме”. В други случаи е необходимо цветовете плавно да се преливат един в друг, тогава “маската” трябва да се държи на известно разстояние от повърхността на модела. Най-евтиният начин за получаване на “маска” е комбинираното използване на вестникарска хартия и сапун. След приключване на “бояджийската” работа е достатъчно за няколко минути да се потопи моделът във вода и маската лесно пада. Ако се налага имитацията на олющване по фюзелажа, натъркайте определените места със сапун и нанесете новата боя. След това с помощта на вода и мека четка боята, под която има сапун, лесно пада. Предлаганият вариант не е единствен и възможностите за експерименти в тази област са безгранични.
Много малките детайли, както и преди, е по-добре да бъдат боядисвани с четка. Методът чрез пръскане в конкретния случай е неефективен и разточителен.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger
Направа на отвори в тръбите на изходящите газове

Подготовката на боята за пръскане изисква да се разреди повече отколкото при боядисване с четка. Не забравяйте да отчетете, че нужната плътност няма да се получи от еднократно нанасяне. Необходимо е да се нанесат няколко слоя с междинно сушене.
Свои особености има и имитацията на рамката на остъклението. Отначало цялата повърхност се покрива с т.нар. Colour stop. След като той изсъхне, с остър нож се изрязват линиите, имитиращи рамката, и фанарът заедно с фюзелажа се боядисват в нужния цвят. Сега отново чакаме, но този път да изсъхне боята, след което от прозрачните части на фанара внимателно отделяме слоя Colour stop.
С нанасянето на боята работата по модела не е приключена. Нужно е да бъдат нанесени и опознавателни знаци, тактически номера, служебни надписи и др. Обикновено това се постига с помощта на декали, които влизат в комплекта на модела. Как се пренася декалът на модела се разбира от рисунката. А какво да правим, ако няма декали? Има фирми, които произвеждат и продават само такива, но на нашия пазар те са слабо разпространени и не са евтини. Може, разбира се, да се мине въобще без декали, но това е по силите само на опитни моделисти.

Click to see if image is larger
Отваряне на фанара с помощта на ножовка

И отново няколко полезни съвета.
 Миризмата на съхнеща боя, разтворители и др. е далече от тази на марков парфюм, затова работете на проветриво място.
 Ако смесвате бои с различни цветове, помнете – не смесвайте повече от три цвята, без да се брои белият цвят.
 Приготвяйте боя в количества, точно необходими за боядисване на модела. Силно разредената боя много често не може да се върне в първоначалното си състояние.
Ако спазвате дадените тук съвети, може да направите един модел на добро ниво. Ако вече сте го направили – браво! Но не си струва да се задоволявате с резултатите и да се застоявате на едно ниво. Вашият следващ модел трябва да е по-добър от предходния. Само не се стремете да реализирате всичко научено дотук в един модел. Много по-добре е да усвоявате новите “технологии” стъпка по стъпка.

Извън рамките на допустимото
Често при работа е необходима мининожовка. Такава може да си направите от старо бръснарско ножче с помощта на триъгълна пила и малко шкурка. С помощта на новия инструмент може да режете с невероятно малка загуба на материал.
Един от добрите примери е отварянето на фанара, показан на рисунката. Не е нужно да се обяснява повече – там е показано достатъчно ясно.

Click to see if image is larger
Изтегляне на нишка

Антени, въжета за управление, обтяжки за крила – всички тези “подробности” могат да се имитират с помощта на тънки полистиролови нишки.
...
Калоян МАТЕВ
По материали от сп.”Аероплан”, Беларус
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 27 Юни 2007, 10:59    Заглавие:  

Изработка на корпуси

Click to see if image is larger

За създаването на корпуси и тела в различните видове моделизми често се използват стъклотъкани и смоли като свързващо вещество. Най-разпространен е матричният способ. Но изработката на модел , а след това и на негативна матрица невинаги е оправдано, особено когато моделът ще бъде единичен екземпляр.
Руското списание ,,Моделист конструктор” предлага сравнително проста технолгия за изработката на модели, в която се използват тънколивки материали като восък или парафин.
Изготвянето на модела започва с изчертаване на напречните сечения, намалени с дебелината на бъдещия корпус върху цветен картон. След изрязването на шпангоутите те се подреждат върху подходяща монтажна дъска. Закрепването се осъществява чрез летвичка, монтирана в средата. Така полученият скелет се поставя в картонена кутия със съответстващи размери.
Заливката се приготвя на водна баня от восък или парафин. След стопяването на цялото съдържание, то се излива в кутията и разположения там скелет. Втвърденият парафинов блок се извлича и се обработва по заложените в него ребра. Подходящи са ножове и длета с различна форма. Добър инструмент е и остро заточена чаена лъжичка.
"Клуб МОДЕЛ"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Сря 27 Юни 2007, 11:10    Заглавие: Азбука на стендовия моделизъм  

Практически съвети за авиомоделисти

Click to see if image is larger
Работен инструмент

Опитния моделист спокойно може да прелисти седващите няколко страници, защото на тях няма да открие нищо интересно за себе си. Това е материал за начинаещите, с други думи "азбуката" на стендовия моделизъм.

Click to see if image is larger
Отделяне на детайла от рамката

Click to see if image is larger
Отделяне на леяците

В нашата страна стендовият моделизъм се развива доста бавно, като една от немаловажните причини е липсата на практически ръководства и книги, които да научат начинаещите правилно да сглобяват и боядисват моделите.
Нашата редакция реши да "запретне ръкави" и да направи първите стъпки на младите моделисти по-лесни.

Click to see if image is larger
Отделяне на излишната пластмаса

Азбука на стендовия моделизъм

Вие сте решили да направите модел за колекция, а не "играчка за деца над 8 години"? Тогава на работа. Преди всичко трябва да се избере подходящ модел. Като начало той трябва да не е много сложен, не повече от 20 -40 детайла и е желателно да не е бипланна схема. В този план са подходящи модели с нива:
Series 1, 2 kits (Aerfix) ;
Niveau 1, 2 skill (Revell).

Click to see if image is larger
Нанасяне на лепилото

Click to see if image is larger
Поставяне на лепило в шева

Click to see if image is larger
Шпакловане на всеоще невтвърдения кит

Ако моделът вече е избран, е време да се потърси документация. Инструкцията, приложена към модела, е необходимо, но не достатъчно условие за успешна работа. На вас ще потрябват: не по малко от 3 проекции на прототипа на модела, фотографии на "големия самолет" - колкото те са повече, толкова по-добре, цветни рисунки и описание на камуфлажната схема. Откъде ще вземете всичко това? На пазара няма богат избор. Етествено препоръчвам нашето списание, а също така Библиотека "Клуб КРИЛЕ" и "Ретросалон", не трябва да се забравят богатите запаси от списания ("Моделист-конструктор", "Крылья родины", "Техника молодежи" и др.) в различни градски и окръжни библиотеки. Накрая, ако имате възможност да ползвате Авиационната библиотека на "4-ти километър" в гр. София- направете го, няма да сбъркате.
Дотук сте загубили една-две седмици в търсене на документация, които естествено ви карат да бързате, но... трябва и инструмент. На първо място: скалпел (може да се замени с макетен нож), няколко бръснарски ножчета, малки клещи-секачи, шило, комплект пили, шкурка 200-400, четки (2-3 броя с различни номера), няколко дървени щипки за пране и обикновенни канцеларски ластици. Да, трябва също и лепило - можете да си го купите, най-често, там, откъдето сте си купили модела. По същия начин се сдобивате и с кит за запълване на фуги и обработка на повърхностите.

Click to see if image is larger
Фиксиране на слепените детайли

Сега на работа. Само помнете: бързането е най-големият ви враг. Още в началото се настройте за работа в продължение на поне една седмица. Това не е защото ще работите бавно, а просто защото е необходимо залепените с лепило шевове да изсъхнат добре. Същото важи и за запълването на фугите с кит.
Може, разбира се, надълго и нашироко да се пише (и чете) как трябва да се от дели детайлът от рамката и да се почистят леяците, но по добре един път да се покаже, отколкото 100 пъти да се каже, ето гледайте.
Няколко много малки, но много важни съвета:
1. Преди да грабнете инструмента, мислено си подредете предстоящата работа и си направете ред по сглобяването на модела; тук на първо място ще ви помогне инструкцията, на второ - интуицията, а на трето (това после) - опита;
2. Преди да отделите някой голям детайл от рамката, с мек молив (В, 2В,...) напишете на него номера му, за да не се объркате по-късно; а виж "дреболиите" отделяйте непосредствено преди монтажа "на мястото";
3. Изправяйте деформираните детайли (такива понякога се срещат), преди върху тях да поставите лепило, с други думи, правете "суха" сглобка преди "мократа";
4. Ако дъното на шишенцето с лепило залепите за работната маса с помоща на пластелин, вашите близки (най-вече мама) ще ви бъдат мното благодарни, нали е по-лесно да изчистиш пластелин от полираната маса отколкото разлято лепило;
5. Въобще, пластелинът е "най-добрият приятял на моделиста": може да фиксира детайл в нужното положение, може да е тежест в носа на реактивния самолет и даже, вместо кит, може да запълни това-онова;
6. Най-добре е да режете, пилите и лепите на работна дъска, ако нямате подходяща, ползвайте дъска за пластелин;
7....
Калоян МАТЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [21 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1250s ][ Queries: 12 (0.0030s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker