Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Авиация и космонавтика в нов музей във ВДНХ в Москва · Курс за оцеляване в морска среда за пилоти от ВВС · Свалиха 22 българи от самолет · Северна Корея продължава ядрената си дейност · Македония може да изчезне след 10 години · Делегация на Министерството на отбраната ще посети САЩ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot СНИМКИ: УЧЕНИЕ БРИЗ 2018 С УЧАСТИЕТО НА ВМС, ВВС И СВ(21)
В момента е: Сря 22 Авг 2018, 04:32
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
КОРАБО МОДЕЛИЗЪМ - стендов
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 2 [18 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Вто 26 Юни 2007, 14:26    Заглавие:  

КОТВИТЕ
В АНТИЧНИТЕ КОРАБНИ МОДЕЛИ


Click to see if image is larger
Схема с еволюцията на котвите в древността

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ТОЧНО КЪДЕ И КОГА Е БИЛ ПОСТРОЕН ПЪРВИЯТ КОРАБ. СПОРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ТОВА ВЕРОЯТНО Е СТАНАЛО ПРЕДИ ОКОЛО 6000 ГОДИНИ, МАКАР ОТДЕЛНИ НАХОДКИ ДА ИЗТЕГЛЯТ ТАЗИ ГРАНИЦА С ОЩЕ 1500 ГОДИНИ НАЗАД. НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КОГА ТОЧНО СЕ Е ПОЯВИЛА И ПЪРВАТА КОТВА. НАХОДКИ ОТ КАМЕННИ КОТВИ И ИЗОБРАЖЕНИЯ НА КОРАБИ С ТЯХ В ХРАМА “САХУРИ” В АБУКИР /ОК. 3000 Г. ПР. ХР./ СВИДЕТЕЛСТВАТ, ЧЕ ТОВА Е СТАНАЛО В ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ И ВЕРОЯТНО ОЩЕ “НА ДРУГИЯ ДЕН” СЛЕД ПЪРВИТЕ КОРАБОКРУШЕНИЯ. СПОСОБНОСТТА НА МАЛКАТА КОТВА ДА ОПАЗИ ОТ РАЗРУШАВАНЕ ЦЕЛИЯ КОРАБ ПОСТЕПЕННО ПРЕВЪРНАЛ ГРУБОВАТАТА, ПРИВЪРЗАНА С ВЪЖЕ ТЕЖЕСТ НА БОРДА В СИМВОЛ НА СИГУРНОСТТА И НАДЕЖДАТА. ПЪРВОНАЧАЛНО – ЗА МОРЯЦИТЕ, А СЛЕД ТОВА И ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО...

Click to see if image is larger
Класическа римска дървено-металическа котва

Развитието на котвите е неотделимо от развитието на самите кораби и се отличава с огромно разнообразие. Познатите на специалистите днес над 300 типа котвени конструкции обаче лесно могат да се класифицират по видове и епохи. Безчислените находки на котви обогатили световните морски музеи, благодарение на развитието на подводната археология през последните десетилетия,
както и запазените изображения на котви в храмове, гробници и пирамиди, позволяват лесно да се проследи историята на котвите едва ли не от появата им до наши дни.
Самата дума “котва” /лат. – ancora, гр. - αγκνρα/ означава вероятно “крив”, “огънат”, което пък показва, че това е едно доста по-късно понятие, тъй като първите котви – 3000 - 2500 г. пр. Хр. са били каменни. Впрочем, България притежава една от най-големите колекции на каменни котви в света /около 200/ и показа част от тях на ЕКСПО-92 в Севиля.

Click to see if image is larger
Каменна котва..., намерени край българските брегове

КАМЕННИТЕ КОТВИ

имат многовековна история и се срещат на корабите до към VIII-VII в. пр. Хр. В отделни случаи, обаче /напр. на запорожките чайки/ те се запазват чак до ХVI-ХVIII в. Приложената схема показва еволюцията на античните котви през вековете. С 1 – 4 от лявото крило на схемата са изобразени каменни гравитационни котви, при които силата на сцепление с грунта зависи единствено от теглото на камъка. Най-горе /1 и 6/ са показани необработени камъни и два от начините за задържането им с въже. На фиг. 2 – 5 виждаме котви от обработени камъни. Въпреки, че си приличат, те имат различно предназначение: първата и втората /2 и 3/ са за морски съдове, а удължената котва /4/ е за намаляване на скоростта при спускане по реки. Такива котви се срещат по цялото Средиземноморие от епохата на древноегипетските гублии до времето на древноримските съдове. Масата на котвения камък в Египет според Херодот се равнявала на два таланта /51 кg/. Вариант на този тип котви са напълнени с по-малки камъни кошници или животински кожи. В този случай котвите се свързват с две въжета: горно – за удържане на съда на котва, и долна – с помощта на което лесно може да се изсипе съдържанието на котвеното устройство при необходимост от бързо снемане. Такива котви се употребяват и днес на рибарските лодки в някои страни. Финикийците пък използвали парче пробито кедрово дърво, което пълнели с късове калай. При претоварване на кораба с по-ценни метали /например със сребро от Сицилия/ често се налагало да изхвърлят калая и да напълнят котвите си със сребърни слитъци. Изработването на котвите от изброените типове е лесно и не се нуждае от допълнителни обяснения, още повече, че много малка част от корабомоделистите се интересуват от античното корабостроене. Най-често такива модели се изработват по поръчка за музеите.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger
Антична желязна котва, изобразена върху монета от Созопол

КАМЕННО-ДЪРВЕНИТЕ КОТВИ

Макар и с метално съдържание котвата на финикийците била лека и ставала само за тинесто дъно. За да се закрепи здраво в друг вид грунт пак финикийците изобретили “работещата” каменна котва
/фиг. 5/. В долните отвори /срещат се котви и с пет дупки, от които четири са работещи/ са забити дървени колове, които, след като вятърът или течението изместят кораба, се забиват в дъното и увеличават задържащата сила на котвата. Варианти на “дървено-каменни” котви са показани на фиг. 10 и 11. Тук разнообразието е много голямо, но на откритите досега котви край бреговете на Франция, Великобритания, Нюфаундленд, Шри Ланка, Сибир и на други места става ясно, че всички те си приличат и са имали широко разпространение в доисторическата и античната епоха.

ДЪРВЕНО-КАМЕННИТЕ КОТВИ

са следващата крачка в развитието на каменно-дървените котви. Образци от тях са показани на фиг. 7 и 8. От този постепенно усъвършенстващ се тип, през следващите векове възникват съвременните видове котви. Докато в предишните модели основната работа се извършваше от тежестта на камъка, тук неговата роля е спомагателна. Зацепването в грунта става с помощта на дървените рога, а камъкът служи само да преобърне котвата при удара и в дъното и наведе към него вретеното, така че да осигури максимална задържаща сила на котвата. Въпреки това котвата невинаги падала, както се очаквало от нея и на корабите съществувала длъжност “котвен гмуркач”, който трябвало да скочи във водата заедно с котвата и да я преобърне в правилно положение.
Нова крачка напред е замяната на каменната част с метална /фиг. 9/. Според легендата нейни изобретатели били елините Евлампий и Анахарзис. Други автори твърдят, че е била измислена от самия цар Мидас.

ДЪРВЕНО-МЕТАЛИЧЕСКИТЕ КОТВИ

се появяват около V в. пр. Хр. Първоначално те имат един рог, а по-късно се появил още един. Вариант на дървено-оловна котва е показан на следващата рисунка. При него дървеното тяло е изработено от три части. Двата рога са закрепени в изрези на вретеното и подсилени с помощта на оловна заливка, която едновременно увеличава и теглото на ствола. Краищата на рогата са усилени с железни върхове. Щокът е изработен от оловно-антимонова сплав. Разновидност на котва от този тип е котва, в която щокът е отлят направо върху квадратно сечение, издълбано върху вретеното. Понякога вретеното се усилвало с набити върху него метални пръстени. Освен котвено въже, закрепено на вретеното над щока, ясно се различава второ въже за по-лесно откъсване на котвата от грунта под рогата й. От този вид котви са намерени изключително много екземпляри около цяла Европа и можем да предполагаме, че са били широко разпространени в древността. Поразяващи са размерите на някои от котвите. Най-дългият открит досега оловен щок е с дължина 216 сm и тежи 650 кg.
В Далечния изток китайците изобретяват проста дървена котва с разположен по-близо до лапите метален щок. Така най-сетне отпаднал трудът на гмуркача, макар и дотогава да го използвали само на неголеми дълбочини. В този първообраз на адмиралтейската котва от следващите векове се използва простичкия принцип, че ако котвата не падне на дъното, така че да го задере с рогата си, ще се подпре на единия от двата края на щока. Това положение обаче е неустойчиво и след първото дръпване котвата ще се преобърне, така че вретеното да заеме хоризонтално положение, щокът да застане перпендикулярно на въжето, а единият от двата рога да се забие в дъното. Котвата се оказала изключително дълговечна и все още се среща по джонките на Изтока.
С развитието на металургията започват да се изработват и изцяло железни котви, както и железни котви с дървени щокове. Характерно за железните котви е, че първоначално са били правени много по-масивни, отколкото в по-близките до нас векове. Освен горен рим за задържане на котвеното въже те често имали и втори рим от другия край на вретеното. Към него се закрепвал буйреп – здраво въже с поплавък, служещо за обиране на котвата, в случай че основното въже се скъса и котвата остане на дъното.
Обикновено корабите от античността имали по няколко котви. Хероновата “Александрия” носела четири дървени и осем железни, гръцките триери, отначало плавали с по четири , а по късно с по две 50-200-килограмови котви. Най-тежката и здравата от котвите се наричала “свещена”, тъй като на нея се възлагала цялата надежда за спасяването на кораба. Най-често свещената котва се разполагала в носа, където висяла на две изнесени встрани греди и по-рядко в кърмата.
Котвите от всички типове, за които разказахме по-горе, се използват почти без изменение до X век.

ИЗРАБОТКА НА КОТВИ
ЗА АНТИЧНИТЕ КОРАБНИ МОДЕЛИ

Click to see if image is larger
Котвите от древността имали огромни размери

Каменните котви се изработват от подходящи по форма и размери камъчета или от смес на пластмасов прах и смола. Пробиването на камъка става с помощта на силнозаострена стара пила с триъгълно сечение и ръчна бормашина по същият начин, както се пробива отвор в стъкло /през кратерче от маджун, в което предварително сме капнали малко терпентин/. Ако камъчето е от по-мек материал /варовик/, можем да го пробием и с обикновено свредло или с помощта на борче. Останалите котви се изработват от дърво, оловните детайли се отливат, а железните се изработват чрез изпиляване. Изцяло железните котви се изпиляват от непочистена месингова ламарина с дебелина, равна на дебелината на вретеното и рогата. По лесно е изработването на котвата от две или три части и запояването им. Котвите за малките модели винаги се изработват от едно късче метал.
Готовата котва се покрива с лак. Преди да пристъпим към тази последна операция, трябва да имаме предвид, че железните части на всички типове котви винаги са били боядисвани с черен цвят.
...
Чони ЧОНЕВ

Литература:

Dell’Amico, P. Nave Archeologia. Roma, 1999.
Курти, О. Постройка моделей судов. Ленинград, 1987.
Скрягин, Л.Н. Котвите. София, 1984.
Чонев, Ч. Корабите - т. I, София, 1995.
[/b]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пет 29 Юни 2007, 14:14    Заглавие:  

НОСОВИТЕ ГАЛИОНИ
ЗЛАТНИТЕ ВИЗИТКИ НА ВЕТРОХОДИТЕ


Click to see if image is larger
Носовата фигура на италианската учебна баркентина "Палинуро"

Украсяването на корабите с флагове и декоративни елементи, символизиращи богатството и мощта на владетеля, възниква заедно с появата на първите “държавни” съдове. На издигнатите щевни египтяните първоначално изобразяват цвета на лотоса, по-късно от двете страни на носовите и кърмовите площадки се появяват златоковани аписи /свещени бикове/, а след това – лъвски глави на върха на първите тарани.

Click to see if image is larger
Галионът на австроунгарската фрегата "Драше", взела участие в битката при лиса

Традицията се оказва извънредно устойчива и в следващите векове можем да открием еленови рога над форщевните на егейските кораби /символ на митологичната Горгона/, конски глави на финикийските съдове, лебедови шии и глигански глави на римските търговски кораби, драконови фигури по китайските и японските джонки, тотемни фигури на полинезийските пироги... По сведения на Еврипид /484 – вер. 406 г. пр. Хр./ в похода срещу Троя на 50 от корабите имало статуи на нереиди, на 60 – на Атина Палада върху крилата колесница, 50 изобразявали как Кадъм /Кадмус/ убива змея, а на кораба на Нестор имало бик. Статуите и изображенията се поставяли непосредствено под акропостола – извития нагоре връх на ахтершевена, който пък завършвал с дълъг флагщок с вимпела на кораба.

Click to see if image is larger
Носовият галион на бившия италиански учебен вероход "Кристофоро Коломбо" (1928-1949 г.)

След временния застой /не само в корабостроенето/ на Средновековието,
първите носови фигури в Европа
са декоративните тарани на венецианските галери /VII в./ и страховити дракони на викингските дракари. В останалите райони ударението се поставя повече на флаговете и щандартите на владетелите. Още през викингската епоха обаче венецианците построяват първите богато украсени с позлатени статуи кърмови фигури и крилат лъв в носа двупалубници, неизменно наричани “Бучентауро” за тържествен Великденски ритуал, символизиращ единението на Венеция с морето. Вероятно за пръв път тази церемония е извършена през 998 г. и просъществува чак до ХVIII в., като на всеки сто години се строял нов още по-пищен от предишните кораб. В “Бучентауро” е направен опит да се запази украсата на кърмата, както това се правело някога от гърците и римляните, и да се премести украсата към носа, така че още с появата на кораба да се виждат символите на Венецианската република. Впоследствие носови фигури получават галеасите и галеоните.
През епохата на Ренесанса и особено в периода след Великите географски открития, когато богатствата на Новия свят заливат Европа, корабите започват да се украсяват изключително пищно. Основен тип кораби за презокеанско плаване стават галеоните. Техните кърми са покрити с разкошни позлатени резби и гербове, по многоетажните надстройки се появяват пояси от орнаменти, арки и колони, пъстро изписани рамки ограждат вратите и прозорците, а над тях стърчат причудливи фенери. Измененията в конструкцията на корабите променили мястото на носовата фигура. Започнали да я разполагат под бушприта. Обикновено това били яркоцветни скулптури, изобразяващи светци, кралски особи, митични герои или животни. Носовите фигури дотолкова се свързали с корабите, че взели името им. Започват да ги наричат галиони. Постепенно галионите превзели не само галеоните, но и останалити корабите на Европа. Това особено се отнася за по-пищно украсените военни кораби и яхтите на коронованите особи, които първоначално се строели като малки военни ветроходи и дори имали комплект неголеми оръдия. В края на ХVII – началото на ХVIII в. първи англичаните започват да се отказват от пищната украса на бойните кораби, но тя продължава да битува в другите държави – напр. на френския “Роял Солей” /1669 г./.

Click to see if image is larger
Галионът на испанската фрегата "Дон Хуан де аустриа" (1862 г.)

СРЕД НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ГАЛИОНИ
са тези на златната кошута на кораба на Дрейк “Голден хинд” /1575 г./, крилатия дракон на английския “Ривендж” /1577 г./ и газещия с кон враговете си крал на Англия /”Соверен ъф дъ Сийс”, 1637 г./, статуята на Ахил на английския кораб ”Ахилес” /1757 г./ и на Меркурий на едноименния руски бриг /1820 г./, прославил името си в Руско-турската война от 1828-1829 г. Най-често срещаните галиони са на коронованите лъвове - испански линеен ветроход “Сантисима Тринидад”, руски линеен кораб “Свети Андрей” /лъва е обкръжен от амурчета/, немските фрегати “Ротер льове” /1597 г./, “Берлин” /1674/, “Фридрих Вилхелм цу пферде” /1678 г./ и флейта “Дерфлингер” /1657 г./, статуята на вещицата с късата поличка на известния клипер “Къти сарк” и т.н. Първоначално всички галиони се изработвали от дърво, а в наше време се отливат от бронз. Дървените галиони били богато оцветявани или позлатявани. Най-голямата колекция на галиони в света се пази в Лондон. Множество носови фигури са запазени в Лувъра, в Музея на мореплаването в Гьотеборг, в морските музеи на Санкт Петербург и Бремерхафен, в музеите на Италия, Испания, Холандия, Швеция... Единични носови фигури се пазят в редица по-малки музеи, включително и във Варненския военноморски музей.

Click to see if image is larger
Носови галиони в морския музей на Осло

Днес носови галиони имат само някои от репликите на стари кораби, строени по повод юбилейни тържества или за филмови продукции /”Голден хинд”, “Баунти” и др./. Носови фигури имат и някои от учебните ветроходи - женска фигура с меч на венецуелския барк “Симон Боливар”, разперил криле кондор на еквадорския барк “Гуаяс”, морски змей на индийския бриг “Варуна”, статуя на Палинуро /кормчията на кораба на Еней/ на едноименната италианска баркентина, крилата фигура на Славата на колумбийския барк “Глория”, бронзова статуя на Калиакра на едноименната българска баркентина и т.н.

Click to see if image is larger
Носово украшение на фрегатата "Димитрий Донски"

Изработването на носовите фигури
е една от най-сложните задачи за корабомоделистите. Докато почти цялата останала украса може да се извърши посредством резбоване, изчукване, наслояване или използване на готови елементи от други фабрични модели и дребни занаятчийски украшения, за изработката на галионите се изисква голяма сръчност. Още повече, че в доста от чертежите те са само загатнати и рядко се показват в отделни подробни планове. Изработката на такава фигура е най-добре да стане от дърво, но колкото по-малък е моделът, толкова тя е по-сложна. На всичко отгоре трябва да имаме предвид, че ако полагаме боя върху фигурката, ще загубим рязкостта на очертанията й, а ако трябва да я позлатим, това може да се окаже невъзможно. Вариант на дървената изработка е галионът да се отлее от метал, смола или пластмаса. Това най-лесно би могло да стане, като се изработи малка фигурка от восък. Той се обработва лесно и което е още по-важно, имаме безбройни възможности за корекция на грешките. След окончателното завършване на галиона е необходимо да се поставят отливници (също от восък), а фигурката да се закрепи в подходяща кутия и залее с гипс, така че фунийката на отливника да остане открита. Когато гипсът изсъхне, обръщаме кутията с отливника надолу, поставяме под нея някакъв съд и стопяваме восъка във фурната. Кухината може да се запълни с олово или смола. И двата материала не са особено тънколивки /т.е. готовият модел няма да има съвършени очертания/, но и в двата случая могат да се нанасят поправки с помощта на поялник или четка, докато постигнем желания резултат.

Click to see if image is larger
Носово украшение на фрегатата "Ослябя"

Ако искаме да изработим фигурката от бронз, можем да изработим формата по същия начин, но след това восъчният модел трябва да се поръси с графит, намаже с ленено масло и покрие със ситен кварцов пясък. Когато слоят стане достатъчно дебел, постиламе дъното на кутия с леярска пръст и внимателно уплътняваме пръста около формата. Сушенето става при висока температура, като целта отново е да се стопи восъкът и се освободи кухина за метала. Тъй като в домашни условия трудно бихме разтопили бронз, трябва да се обърнем за помощ към фирма, която би могла да ни извърши услугата. Недостатък на способа е, че ако не успеем да получим добра отливка, всичко трябва да започне отначало, защото вече няма да разполагаме с восъчен модел. Ако трябва да изработим няколко еднакви галиона, най-добре е моделът да е от гипс, да се поръси с графит или намаже с олио, да се прониже с игла и се постави в кутийка, в която да се налее восък до оста на симетрия, така че половината от фигурката да остане свободна. Поръсваме отново с графит фигурката и изсъхналата восъчна повърхност, поставяме втора кутийка над първата и я запълваме с восък. След като и тази част от формата изсъхне, отделяме двете части /за да не се получават размествания, те трябва да имат направляващи/ и изваждаме гипсовия модел, прекарваме отливник през восъка и оформяме фунийката му. Двете восъчни кокили могат по описаните по-горе способи да се превърнат в две части на метална преса. В нея вече бихме могли да правим колкото си искаме восъчни, пластмасови или оловни отливки.

Click to see if image is larger
Носово украшение на фрегатата "Генерал Адмирал"

Ако фигурката трябва да се позлати, тя първоначално се обработва с леплив разтвор. След като той изсъхне, фигурката се намазва със слой от свързващо вещество, върху който се полага листово злато или златен прах. Това са много тънки пластинки /дебелината им е 0,00001 mm/. Те не трябва да се допират, а да се поставят на минимално разстояние една от друга. Празнините се запълват със златен прах до получаване на пълно покритие. Позлатената повърхност се почиства с мека четка. По-просто е покриването на статуетката с “фалшиво злато” /златен бронз/. Полагането става с помощта на мека четка. И в двата случая галионът накрая се покрива със защитен лак, разтворен във вода или спирт.

Click to see if image is larger Click to see if image is larger
(Вляво) Модел на носовото украшение на корветата на "Витяз"; Модел на носовото украшение на корветата "Богатир"

Click to see if image is larger
Носово украшение на фрегатата "Александър Невски"

...
Чони ЧОНЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 10 Окт 2006
Мнения: 8341

МнениеПуснато на: Пон 02 Юли 2007, 10:36    Заглавие:  

МОДЕЛ НА БЪЛГАРСКИ ПРОТИВОПОДВОДНИКОВИ КОРВЕТИ - ПРОЕКТ 1241-2, ТИП ПАУК

Click to see if image is larger
Корветата "Бодри"

Малкият български военноморски флот - предимно с отбранително предназначение, е попълнен през 1989 г. със сравнително по-модерни единици. Два от новите кораба са Reshitelni № 13 и Bodri - II № 14 - проект 1241-2.
Първите кораби от проект 1241 са построени през 1979 г.
Разнообразните противоподводникови задачи в близките крайбрежни зони на военноморските бази водят до необходимостта от по-нататъшното развитие и специализация на типа кораби, действащи в тези зони. Опитът при организираната охрана на водните райони в близост до военноморските бази показва, че за носене на противоподводников и корабен патрул на входа и изхода на пунктовете за постоянно и маневрено базиране на флота трябва да бъдат охранявани от малки кораби, каквито са корветите. Те могат да се използват и за охрана на корабите при прехода или в близките зони от подводници, отбраната на корабите на котва и при прехода им по море в близките зони по крайбрежието.
Корветите могат да се използват при придружаване на своите подводници, при посрещането им пред базата и охраната им, както и за борба с диверсионните сили на противника. Тези кораби е необходимо да бъдат бързоходни, високоманеврени, със сравнително ограничено малко водоизместване. Те са разработени на базата на главните размери и корпусната конструкция на големите ракетни катери.
Противоподводниковите корвети са въоръжени с четири еднотръбни торпедни апарати калибър 406 mm за изстрелване на противоподводникови торпеда, два реактивни бомбомета, два стелажа за подводни бомби. Артилерийското им въоръжение се състои от едно универсално оръдие 76 mm - АК - 176 и 1 шестцевен 30-mm зенитен комплекс - АК 630.
Пълното водоизместване на тези кораби е 460 t, най-голямата скорост, която могат да развият, е 35 възла. Тяхната автономност е 10 денонощия. Районът им на действие при скорост 14 възла е 1600 морски мили (с допълнително гориво 3000 морски мили).
Силовата им система е дизелова - два дизелови двигатели М-507А по 10 000 к. с. - общо 20 000 к. с. с два вала. Електротехническото им захранване е с обща мощност 500 kW.
Корабите от този тип в българския флот играят важна роля при подготовката и усъвършенстването на бойната подготовка на личния състав на ВМС. Те извършват редица далечни плавания до Турция, Гърция и Италия. Вземат участие в редица съвместни плавания и учения с кораби от страните-членки в програмата “Партньорство за мир”, “Бриз 1994”, “Бриз 1995”, “Русалка 1995” и др.
ИЗРАБОТКА
НА МОДЕЛА
Моделът на противоподводниковата корвета проект 1241-2 може да се изработи в различна големина и мащаби в класовете ЕК, F2 (А, В и С) радиоуправляеми модели, F6 и F7 програмни радиоуправляеми модели, клас С (С2, С3 и С4) по международния правилник на NAVIGA.
Чертежът на модела е в мащаб 1:75, а различните детайли в 1:50, 1:25 и др., поместени в 3 листа. По фотоначин или с помощта на съвременната размножителна техника той може да бъде увеличен или намален.
Моделът се изработва по един от начините, описани в ръководствата по корабомоделизъм и в специализираната литература.
Технологията се избира в зависимост от класа, в който ще се състезава, наличните пособия, инструменти, материали и умения на моделиста. При изработката на настолен модел в по-малък мащаб е препоръчително корпусът да се изработи от цяло трупче дърво (липа, бор, круша, балса) или от слепени дървесни частици. Това може да стане и от полистирол, който също лесно се обработва.
Когато се прави самоходен плаващ модел с по-големи размери, е препоръчително корпусът да бъде конструиран по класическия начин с наборна система от кил, ребра, форщевен и транщева дъска и да се обшие с летвички (бор, балса, липа) с напречно сечение 8х2 (10х3) mm, за да може в него да се поберат електродвигателите, батериите или акумулаторите, рулевата машинка и други уреди. В този случай, когато корпусът е тип ШАРПИ, може да се обшие с милиметров и многопластов шперплат 1,2 (1,5) mm, листове полистирол.
Надстройките и някои детайли се изработват от тънка калайдисана ламарина б=0,27 до 0,3 mm или от полистиролни листа.
Оръдията, както и други цилиндрични детайли, се изработват на струг.
ОЦВЕТЯВАНЕ
Оцветяването на модела става както при действителните кораби:
Корпус над водолинията и надстройки - сиви.
...
Илия ТОДОРОВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 2 [18 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ФОРУМИ ЗА МОДЕЛИЗЪМ » КЛУБ МОДЕЛ-статии от списанието
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0733s ][ Queries: 12 (0.0054s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker