Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Майката на Скрипал: Обявете сина ми за изчезнал · Иде пролет! Първият щъркел кацна у нас · Парламентарният шеф на Македония благодари на Борисов за сътрудничеството · Нетаняху отмени среща с Путин · За старите социалистически ресторанти и приликата им с парламента · Цацаров иска уволнение за военен следовател, работил като букмейкър ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 20 Фев 2019, 14:34
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
Балкански новини
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [25 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Сря 01 Авг 2007, 20:59    Заглавие:  Балкански новини  

Красимир Узунов: Датата за независимостта на Косово не е избрана случайно

01 август 2007 | 19:29 | БНР, “Нещо повече”


Красимир Узунов, президент на агенция “Фокус”, в интервю за предаването на БНР “Нещо повече”

Водещ: Няколко минути на балкански теми, по-точно на една. Добър ден на Красимир Узунов, шеф на Агенция “Фокус”, известен наш балканист.
Красимир Узунов: Добър ден.
Водещ: И така, знаете ли какво следва след местните избори в България?
Красимир Узунов: След местните избори в България...
Водещ: Следва...
Красимир Узунов:...следва независимостта на Косово.
Водещ: Точно това си мислех, че ще познаете. Познахте. Добре. САЩ ще я признаят. И какво?
Красимир Узунов: Значи, първо, трябва да знаем, изборът на датата не е никак случаен. Това поне, което обяви министър-председателят на Косово Агим Чеку, бившият командващ на Корпуса за защита на Косово...
Водещ: Да.
Красимир Узунов:... и още по-бивша армия за освобождение на Косово- 28 ноември. 28 ноември- празникът на всички албанци.
Водещ: Така ли? Това не е национален празник или …?
Красимир Узунов: Не, това е празникът на албанците. Празникът на албанците, 1912 година албанците създават своя държава, благодарение на победния марш на Българската армия по фронтовете на Балканската война.
Водещ: Точно така.
Красимир Узунов: Нещо, което ние не говорим, но нещо, което, през тази година ние трябва да отбележим 95 години както от Балканската война, така и от...
Водещ: Взехме Люле, Бургас, Одрин и смаяхме света.
Красимир Узунов: Освобождението Пиринска Македония, освобождението на Родопите, на долината на Марица, на Любимец и на...
Водещ: Добре, значи не случайно е избрана тази дата?
Красимир Узунов: Датата не е избрана случайно. Значи, аз мисля, че може би дори няма да се съобразят с тази дата. Могат да го направят и малко по-рано, в зависимост от това...
Водещ: Какво ще стане? Какъв ще бъде ефектът на Балканите?
Красимир Узунов: Значи, ефектът на Балканите, от една страна очакванията на международни коментатори и наблюдатели, дали няма да стане, първи вариант, да стане така, както с обявяването на Севернокипърската турска република. Т.е. тя е призната от една държава, но не е призната от останалите. Разликата между казуса между Севернокипърската турска република и Косово е, че може би тя ще бъде позната веднага от САЩ.
Водещ: Очаква се, да.
Красимир Узунов: Което, естествено, ще повлече и съюзниците на САЩ в различна степен да започнат да установяват определени отношения. Значи казусът “Косово” - и в момента в Косово вече работят както дипломатически бюра, така и консулски служби. Тук една критика към самата ни държава, защото Гърция, която винаги е държала позиция, близка на позицията на Сърбия, вече издава визи в Косово. България не издава визи, т.е. косоварите...
Водещ: А трябва ли да го прави?
Красимир Узунов: Според мен е задължително, защото косоварите няма да...
Водещ: Това е много важно, което казвате.
Красимир Узунов:... ние не трябва да ги приемаме само като хора, които са бивши членове на Армията за освобождение на Косово или партизани. Ние трябва да ги приемаме като бизнесмени, които правят бизнес и пътуват. Сега в момента един косоварски предприемач трябва да отиде и да извади виза в българското посолство в Скопие или да отиде да вади виза в Ниш. Т.е. ние вече имаме свое бюро, което е дипломатическо представителство, от тук нататък трябва да имаме отношения, които неминуемо ще водят до една независима самостоятелна държава. Т.е. грешките, натрупани от Сърбия при решаването на националния въпрос по югославски модел, т.е. сърби от Косово отиват и взимат чифлици на унгарци във Войводина, преселват се, създаването на т.нар. албанска аристокрация, която беше толерирана по времето на Тито до 1980 година, после се обърна срещу самата Югославия и срещу самата Сърбия, която се оказа, че уникалното решаване на националния въпрос е близко до това, което имаше, приложено в Съветския съюз и съветските републики. Затова станаха толкова конфликти в бившите постсъветско и постюгославско пространство.
Водещ: Няма ли за заври и да закипи на Балканите след тази дата?
Красимир Узунов: Значи, може би ще заври и закипи, ако Косово не обяви независимост, което вренето тогава може да бъде по-силно, отколкото това, което би последвало евентуалната независимост. От една страна, сърбите продължават да плашат с т. нар. Свещена гарда или гвардия на цар Душан, която ще предизвика вълнение и атентати. Значи, лично аз смятам, че Сърбия не е в това състояние, в което беше в началото на воините за югославското наследство от началото на деветдесетте години.
Водещ: Съгласен съм, да.
Красимир Узунов: Значи, тя едва ли би оказала една подобна съпротива и би вдъхновила подобни действия. Още повече, че Сърбия търси своята евроатлантическа ориентация. От една страна...
Водещ: Все по-усилено.
Красимир Узунов:... трябва да изпълнява критерии.
Водещ: А Македония, как ще реагира Македония?
Красимир Узунов: На следващо място, само едно допълнение, трябва да бъдат защитени правата, може би, и на сърбите в Косовска Митровица.
Водещ: Е, да.
Красимир Узунов: Защото може да се стигне и до един компромисен вариант, който сръбските общини, които са в района на Косовска Митровица, които далеч не са половината, ако бъдат отделени от Косово и бъдат придадени към Сърбия, може да се стигне до един деликатен начин, който и на Кощуница, и на Тадич да им се даде възможност да кажат: ето, ние разделихме Косово. Да, не го разделихме, може би го разделихме по братски, т.е. албанците взеха голямата част, 90%, но все пак са получили нещо. Тук е въпрос на изприказване. И пак се връщаме на един казус, който с вас сме го говорили вече, че никой не иска да спечели изборите в Сърбия, защото трябва да дава Косово.
Водещ: Да, така е. Това сме го казвали, наистина. Не веднъж.
Красимир Узунов: ...Съвсем естествено е в този казус да се разглежда Македония. За мен преди да се разглежда Македония, трябва да се разглежда и Южна Сърбия. Може би това е и повратният момент, който спира от прекалено много търговия от разделянето на Косово, защото ако двете или трите, или петте сръбски общини, където сърбите все още са доминанта, те са около 10% от цялото население на Косово...
Водещ: Да.
Красимир Узунов:...получат право да се присъединят към Сърбия, тогава как ще се откаже правото да се присъединят към Косово на трите общини от долината на Източна Морава или Българска Морава. Това, което е известно като Прешево, Медведже и Буяновац .
Водещ: Прешево, Медведже. Добре. Колега Узунов, стигнахме до новините. Искам да продължаваме всяка седмица този разговор за Косово, защото ми се вижда важен. А сега може ли да кажете едно изречение за утрешния ден. Едно изречение, че стигаме до новините. Илинден.
Красимир Узунов: Утре е Илинден. България трябва да се върне към своите корени, България трябва да се върне към своите традиции и това е нещото, което ни обединява и което ни дава пътя към Македония в добрия смисъл на традициите.
Водещ: Точно това исках да чуя. Красимир Узунов, шеф на Агенция “Фокус”.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Вто 07 Авг 2007, 12:43    Заглавие:  

Станимир Вукичевич: За нас е по-важно да намерим вярното решение за Косово

07 август 2007 | 13:00 | РИА Новости

На 9 август 2007 г. в Белград ще се състои среща на представители на САЩ, ЕС и Русия, които ще обсъдят въпроса за статута на Косово. За позицията на Сърбия по дадения въпрос в интервю за РИА Новости дава подробности посланикът на страната в Русия Станимир Вукичевич.
В: След като въпросът за окончателния статут на Косово бе даден на контактната група, медиите заговориха, че Западът е намерил начин да реши косовския проблем без Русия, тъй като в групата Русия няма право на вето. Така ли е това?
О: Съветът за сигурност на ООН се опита да приеме шест резолюции по въпроса за статута на Косово, но не успя. Затова въпросът за статута на Косово бе пренесен за обсъждане от контактна група. Това стана благодарение на това, че Русия настояваше на съблюдаване на принципите на международното право, на запазване на хартата на ООН, и защитаваше сръбските интереси.
Някои страни имаха друг подход, те искаха независимостта на Косовo да бъде призната незабавно. Но този въпрос бе предаден за обсъждане от контактната група, чийто член е Русия. Александър Боцан-Харченко е член на преговарящата тройка (САЩ, ЕС, Русия) в контактната група, което показва, че Русия запазва своята изключителна роля в разрешаването на статута на Косово. Но право на вето в контактната група няма нито един от представителите. Очакваме, че членовете на контактната група ще бъдат непредубедени и безпристрастни, и ще направят всичко възможно за целите на постигане на компромис. След което окончателното решение за статута на Косово ще бъде пренесено обратно в Съвета за сигурност. Доколкото контактната група действа от името и по разпореждането на Съвета за сигурност на ООН. Русия, като постоянен член на Съвета, ще играе същата роля, която игра и по-рано. Така че ролята на Русия в решението на статута на Косово не намалява.
В: Неотдавна държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че САЩ ще получи независимост за Косово по един или друг начин, без да визира противодействието на Русия. Как оценявате това изявление?
О: Струва ми се, че това е недипломатично изявление. Какво значи да не визира Русия? Русия влиза в състава на контактната група, чиято цел е да сближи позициите на Белград и Прищина, опитвайки се да постигне компромис.
В: Вие надявате ли се, че контактната група ще се откаже от плана на Марит Ахтисаари в хода на преговори?
О: Фактът, че шест резолюции, базирани на плана на Ахтисаари не бяха приети от Съвета за сигурност, говори за това, че този план е неприемлив. Сърбия ясно изрази своята позиция, заявявайки, че този план не е приемлив за нея. Планът на Марти Ахтисаари предоставяше скрита или отложена независимост за Косово. Този план не се базираше на принципите на международното право и не уважаваше резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 1244.
В: Неотдавна Сърбия изпрати на всички членове на контактната група списък от условия, според които Белград е готов да води преговори. Какви са тези условия?
О: Дадените условия Белград изпрати на всички членове на контактната група и на генералния секретар на ООН. В основата на това предложение лежи призива за взимане на резолюция 1244 за основа. Освен това в качество на условие се издига тезата, че планът на Марти Ахтисаари не е приемлив и че Сърбия е готова да се договаря с албанската страна и посредством компромиси да се търси път за разрешаване на тази ситуация.
В: А срокът на преговорите на контактната група ограничен ли е, както и по-рано, до 120 дни?
О: В списъка на условията, предадени от Сърбия на контактната група, ясно се посочва, че ограниченията на срока на преговорите е неприемливо. За нас е по-важно да се намери вярното решение, извън зависимостта на временните рамки, вместо бързо да се вземе неправилно решение. Ограничението на временните рамки няма да бъде от полза за процеса на приемане на вярното решение.
В: Но премиерът на Косово Агим Чеку заяви, че Прищина може да обяви едностранно независимост на 28 ноември. Вие не се ли боите от подобно развитие на ситуацията?
О: Ние се надяваме, че до това няма да се стигне. Ние ще предприемем всичко възможно, за да предотвратим тази ситуация. И затова сме готови на преговори и на компромиси. Но при условие за съблюдаване на международното право и гаранции за териториалната цялост на Сърбия, а също и на гаранции, че албанците, живеещи на територията на Косово, ще имат всички легитимни права. Признаването на независимостта на Косово едностранно е най-лошото решение. То, без съмнение, ще доведе до дестабилизиране на региона.
В: Какво на имате в предвид?
О: Имам предвид, че много страни не признават независимостта на Косово. От друга страна, албанските народи ще решат, че е дошло време да се признаят техните решения. Ще припомня, че албанци живеят и в Македония, и в Черна гора, и в Сърбия. Това са нестабилни региони. И ако въпросът дойде до признаването на Косово едностранно, то това ще създаде прецедент, който ще използват много страни по света. И естествено, Сърбия няма да се съгласи на признаването на Косово. Ние търсим решение на базата на договори и компромиси в рамките на Съвета за сигурност на ООН.
В: За Европейския съюз решението на въпроса за статута на Косово е първостепенна задача. Има ли условия, при които Белград ще се съгласи на независимост на провинцията? Например, ако в замяна предложат на Сърбия членство в ЕС?
О: Всички страни, които обкръжават Сърбия, с които Сърбия има отношения, вече са се присъединили към ЕС или са кандидати за членство. Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора не са кандидатки за присъединяване към ЕС. В момента Белград води преговори с ЕС с цел интеграция в обединена Европа. Но в хода на преговорите ние през цялото време подчертаваме, че присъединяването към ЕС и по въпроса за статута на Косово са съвършено различни неща. Тези два процеса не зависят един от друг. В ЕС също няма единно мнение по въпроса за окончателния статут на Косово. Аз с увереност мога да кажа, че сделка няма да има: членството на Сърбия в ЕС няма да бъде заплатено с цената на Косово.
В: Според плана на Марти Ахтисаари, ако Косово стане независимо, административното управление ще премине към представител на ЕС. А как виждате вие бъдещето на Косово, ако провинцията не получи независимост и остане част от Сърбия?
О: Ако Косово остане в рамките на Сърбия, на територията на провинцията пак ще остане административна и военна мисия на международната общност. Защото досега територията е нестабилна, там е необходимо да се развиват институции и органи на властта. ЕС е заинтересован от това, да остане в ролята на гражданска административна мисия. Но преходът на управлението на администрацията на ООН към Евросъюза трябва да стане в рамките на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Без такава резолюция ЕС няма да има легални основания да управлява Косово. Освен това, ние сме готови да предоставим на Косов широка автономия. Министърът на външните работи на Сърбия наскоро заяви, че ние сме готови да предоставим на Косово правото самостоятелно да сключва договори със Световната банка и Международния валутен фонд да взима кредити за подобряване на икономическата си ситуация.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Чет 23 Авг 2007, 09:25    Заглавие:  

Прищина


Представителят на ЕС в тройката посредници в новите преговори за Косово Волфганг Ишингер пристига на двудневно неофициално посещение в Прищина, за да се запознае на място с обстановката в рамките на подготовката на срещата с делегациите на Белград и Прищина на 30 август във Виена, предаде ТАНЮГ.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Пон 27 Авг 2007, 11:08    Заглавие:  

Макар и с малки крачки Косово върви напред

27 август 2007 | 11:59 | Агенция "Фокус"


Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе в Косово, е бурното крайпътно строителство. То създава чувството, че се пътува не по междуградски път, а през едно огромно населено място. Застрояването на всеки свободен парцел е нормално, като се има предвид, че площта на Косово е едва 10 887 квадратни километра, а населението – 2,1 милиона души, което прави средна гъстота от 192 души на квадратен километър, за сравнение в България живеят средно 69 души на квадратен километър. Другият важен фактор за строителния бум е демографският – заради високата раждаемост (18 промила за 2005 г.) Косово има най-младото население в Европа, а най-често младите имат нужда от нов дом. Изниква въпросът откъде идват парите за това строителство, след като по данни на Световната банка 37 % от населението на Косово живеят в бедност, т.е. разполагат с по-малко от 1,42 евро на ден, а 15 % - в крайна бедност – разполагат с по-малко от 0,92 евро на ден. Отговорът е прост – парите идват предимно отвън. Почти във всяко семейство има някой, който работи в чужбина и изпраща част от спечеленото вкъщи, а спестяванията си инвестира в строителството на нов дом в Косово. По всяка вероятност средствата, изпращани от чужбина, правят бедността в Косово по-малко видима. По улиците на Прищина трудно могат да бъдат видени ровещи в кофите за боклук хора, а и просяците са значително по-малко отколкото в София.
Това, по което си приличат двата града, са пълните кафенета. В Прищина изобилства от барове и ресторанти, най-луксозните от които се посещават от множеството представители на международни институции, разположени в града, но и от много местни. Освен на ориенталските навици на косовските жители, голямата посещаемост на този тип заведения вероятно се дължи и на факта, че много от хората нямат работа и не им остава друго освен да се събират по кафетата. Според Статистическата служба на Косово през 2005 г. на 100 заети са се падали 285 души, които не работят, като от тази статистика се изключват децата до 15-годишна възраст. Ситуацията е още по драматична, когато тези данни се разгледат в зависимост от пола. Докато на 100 работещи мъже се падат 139, които не работят, при жените съотношението е 100 работещи към 835 неработещи.
Иначе заплатите в Косово са близки до тези в България – средната работна заплата е 190 евро в публичния и 210 евро в частния сектор. Цените също се доближават до българските, въпреки че все още са малко по-високи. Валутата е евро, с изключение на сръбските общини, в които се плаща с динари. В магазините преобладават стоките, произведени в страните от бивша Югославия – Македония, Словения, Хърватия, както и в Турция, Китай и Западна Европа. Срещат се и сръбски стоки, но по-рядко в сравнение с предни години, като вероятно това поне отчасти се дължи на призива на движение „Самоопределние" косовските албанци да бойкотират всичко произведено в Сърбия. От движението дори са направили списък на най-разпространените сръбски стоки и на техните съответствия, произведени в други страни. Интересно е, че в списъка на съответствията, съдържащ стотици продукти, няма нито един, който да е произведен в България. И наистина, въпреки географската близост, в магазините в Косово сравнително рядко се срещат стоки с произход от България, което показва, че българският бизнес все още не е открил напълно възможностите на косовския пазар. Тези данни се потвърждават и от официалната статистика – през 2005 г. българският внос в Косово е на обща стойност 37,657 млн. евро, което прави едва 3,2 % от общия внос в областта. От своя страна, Косово е изнесло за България продукти за малко над един милион евро или 2,2 % от общия износ. За сравнение вносът в Косово от Македония е за 219,673 млн. евро или 18,6 % от общия внос, а косовският износ за Македония възлиза на 9,619 млн. евро или 19,7 % от общия износ на областта. Както е видно от тази статистика, външнотърговският дефицит на Косово е огромен. По данни на Централната банкова администрация на областта през 2006 г. Косово е изнесло стоки и услуги за около 100 млн. евро, а е внесло за близо 1,3 млрд. евро., което прави дефицит от 1,2 млрд. евро или близо 50 % от БВП. Важно е да се отбележи все пак, че през 2006 г. косовският износ е отбелязал растеж от 42,4 %, докато вносът е нараснал с 15,2 % в сравнение с предходната година.
През 2006 г. Брутният вътрешен продукт на Косово е нараснал с 3 % в сравнение с 2005 г., достигайки 2,4 млрд. евро, което прави 1118 евро на глава от населението. Според представителите на Централната банкова администрация нарастването на БВП се дължи най-вече на нарастването на инвестициите в частния сектор, което е компенсирало намаляването на чуждестранната помощ за Косово.
Статистическите данни потвърждават онова, което може да бъде забелязано и с просто око, когато човек пътува из Косово – макар и бавно областта се развива. Някои големи световни компании вече направиха значителни инвестиции там, а други проучват пазара и вероятно ще ги последват веднага щом политическото бъдеще на Косово се изясни. Същевременно в момента на косовският пазар е сравнително неразработен. На него преобладават дребни местни играчи, а свободните ниши не липсват. Това би позволило на добре организирани компании от не толкова големи държави да заемат добри пазарни позиции преди инвазията на световните инвеститори, която несъмнено ще настъпи след успокояването на политическата обстановка.
Друга съществена характеристика на местния пазар е, че той е в известна степен политизиран. Двете най-големи общности в Косово – албанците и сърбите – са в състояние да бойкотират даден продукт заради позицията на страната-производител по въпроса за статута на Косово. Затова е важно да се знае, че като цяло жителите на Косово имат добро отношение към България и българското и само от инициативността на българските компании зависи дали това предимство ще бъде използвано и политическият капитал ще бъде превърнат в икономически.

Иван РАДЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Вто 28 Авг 2007, 21:11    Заглавие:  

Абдула Гюл най-после стана президент на Турция


Гюл получи подкрепата на 339 от общо 550 народни представители в турското национално събрание, доминирано от партията му
28.08.2007

Турският външен министър Абдула Гюл беше избран за 11-и президент на Турция на третия тур от президентските избори в парламента.

Той официално пое длъжността от досегашния държавен глава Ахмет Недждет Сезер на скромна церемония, закрита за медиите.

Това съобщи представител на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), чийто кандидат бе Гюл. Новината беше потвърдена от председателя на парламента.

Абдула Гюл получи подкрепата на 339 от общо 550 народни представители в турското национално събрание, доминирано от партията му. На този тур той се нуждаеше от подкрепата само на 276 души.

Останалите двама кандидати Сабахатин Чакмакоглу и Хюсейн Тайфун Ичли получиха респективно 70 и 13 гласа.

Основната опозиционна Народнорепубликанска партия отново бойкотира вота и не присъства в залата. Останалите опозиционни партии обаче присъстваха в пълен състав.

Турският премиер Реджеп Таип Ердоган поздрави Гюл с победата му и заяви, че смята да му представи списъка със състава на новия кабинет за одобрение още утре.

"Несигурността, която съществуваше до момента, дразнеше както нас, така и хората. Надяваме се, че ще преодолеем всяко напрежение", каза още той.

Европейската комисия също поздрави Гюл и заяви, че това може да помогне за усилията на страната да стане член на ЕС. "Това създава възможност за нов, свеж и положителен тласък за присъединителния процес и за напредък в различен брой области", подчерта председателят на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу.

Съграждани на Гюл пристигнаха в парламента с автобуси от родния му град Кайсери, за да проследят на живо гласуването. Вотът бе наблюдаван и от сина на новия президент - Емре, но съпругата му Хайруниса не присъства.

Първият опит на Гюл да поеме поста на държавен глава през април беше блокиран от опозицията, в която се включват и генерали от армията.

Това създаде остра политическа криза в страната и доведе до предсрочни парламентарни избори.

Стотици хиляди привърженици на светската политическа система в страната излязоха на протест по улиците на Анкара през април с искане той да не се кандидатира за държавен глава.

Абдула Гюл и Гюнтер Ферхойген, Гюл и Йошка Фишер, Гюл и Силвио Берлускони, Гюл и Жак Ширак - постоянно менящи се снимки демонстрират съвременния проевропейски облик на новия президент на неговия официален уебсайт (AbdullahGul.gen.tr).

Днес бившият външен министър е убеден защитник на членството в ЕС и никой не отрича значителния му принос за започването на предприсъединителните преговори на Турция със съюза през 2005 г.

Неговата Партия на справедливостта и развитието се опитва да се отърве от поставения й ислямистки етикет и упорито настоява да не бъде наричана "проислямска", а "умерено консервативна" или най-много "мюсюлмандемократическа".

Да защитавам светската система е един от основните ми принципи,

никой не бива да има никакви притеснения, каза Абдула Гюл по време на предизборната си кампания този месец. "Конституцията е много ясна и задължение на президента е да защитава демокрацията и лаицизмът".

Повече от десет години по-рано същият този Гюл твърдеше пред британския в. "Гардиън", че "Краят на републиката е дошъл" и че той и съмишлениците му "със сигурност ще променят светската система".

В парламентарна реч през 1995 г. пък обяви, че "ЕС е християнски клуб" и "Турция никога няма да стане негов член".

Политическата си кариера Гюл започва в редиците на ислямистката Партия на благоденствието, забранена по-късно за антисветска дейност.

Гюл, роден през 1950 г. в известния като "бастион на ислямистите" турски град Кайсери, получава два мандата през 1991 г. и 1995 г. като депутат от тази партия, а по време на втория служи на страната си като държавен министър и правителствен говорител.

След закриването на Партията на благоденствието през 1997 г. членовете й, вкл. нейният заместник-председател Гюл, се прегрупират под ново име - Партия на добродетелта. Тази формация турският съд разпуска през 2001 г. със същите мотиви - действия, насочени срещу светската система.

Много от кадрите й преминават в новосформираната през същата година ПСР. Гюл става член на учредителния съвет на партията, а неин лидер е премиерът Реджеп Тайип Ердоган.

Ислямисткото минало на Абдула Гюл попречи на избора му за президент

на страната през април, когато светската опозиция бойкотира вота в парламента и доведе политическата ситуация в държавата до криза, от която единствения изход можеше да бъде намерен в предсрочните парламентарни избори, произведени на 22 юли.

Армията също не остана безучастна и в оповестен на сайта си меморандум предупреди ПСР, че следи с безпокойство изборите за президент и може открито да се намеси в защита на светското управление на страната.

Твърдолинейните поддръжници на светския режим се безпокоят също, че за пръв път в историята на турската република първата дама ще носи ислямска забрадка, възприемана от тях като символ на политическия ислям, въпреки че напоследък тя предприе стъпки за обновяване на гардероба си.

Хайруниса Гюл, консервативната съпруга на новия президент и майка на трите им деца, забражда главата си по мюсюлмански обичай, което противоречи на наредбата за облеклото, съществуваща още от 30-те години на миналия век.

Наредбата не позволява на жените да носят религиозни кърпи за глава в учебните заведения и държавните учреждения, начело с президентската резиденция, смятана за "крепост на светската система".

Дори опонентите на Гюл обаче признават дипломатическите му качества,

образованост и изисканост. Новият държавен глава е дипломиран във факултета по икономически науки на Истанбулския университет. През 1991 г. получава научна степен доцент по международна икономика.

Житейският опит на Гюл, който в края на 70-те години е учил във Великобритания, а между 1983 и 1991 г. е работел като икономист в Ислямската банка за развитие в саудитския град Джеда, му позволява да се запознае едновременно със света на Запада и на Изтока.

Съпоставката вероятно го кара да каже в едно интервю, че би предпочел да живее в Европа или САЩ, вместо в Либия или Иран.

Днес феновете на отбора на Бешикташ също имат повод да празнуват. За трети пореден път те отбелязаха победа срещу традиционните си съперници от Фенербахче, над които се наложиха в битката за президентската резиденция Чанкая.

Новият президент Абдула Гюл е запален фен на отбора. Преди него Чанкая пак беше в ръцете на Бешикташ - отбор, подкрепян и от двамата предишни държавни глави Сюлейман Демирел и Ахмет Недждет Сезер.

Във футболните си предпочитания Гюл проявява постоянство още от дете, когато по стените на родния си град пишел с тебешир инициалите на любимия отбор. В политиката новоизбраният президент изглежда далеч от тази твърда непоколебимост.

По БТА и БГНЕС
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Fallschirmjaeger


Регистриран на: 21 Сеп 2006
Мнения: 2169
Местожителство: Градът на трите лъва

МнениеПуснато на: Пет 31 Авг 2007, 19:00    Заглавие:  

Какви са тези новини, че сме придобили информацията на македонското контра-разузнаване? Ако това е вярно НАСТОЯВАМ( Exclamation Laughing Exclamation ) отговорният за това да бъде наказан в качеството си на спамер! В крайна сметка задръства информационните ни масиви с ненужна информация. Ако наистина е искал да събере информация за македонските контра-разузнавачи правилното място да я търси е на 600-700км на север от Скопие! Laughing
_________________
Einigkeit und Recht und Freiheit
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Съб 01 Сеп 2007, 12:06    Заглавие:  

Турски хакери хакнаха сайтовете на две български министерства

01.09.2007
Турската онлайн организация Ayyildiz Team, която преди време удари сайтовете на партия Атака, сега хакна сайтовете на две български министерства, съобщи Агенция БГ-ТЮРК.

Сайтовете са на министерството на земеделието (http://www.mzgar.government.bg) и на регионалното развитие (http://www.dnsk.mrrb.government.bg). Те все още се пренасочват към друг адрес, където на английски и турски пише следното: "Тъй като държавата не реагира на разрушаването на турския паметник-чешма, засега два ваши министерски сайта са хакнати." Групата, която хакна и сайтовете на партия Атака и на вестник "Атака" миналата година, съобщава в писмено изявление до агенцията, че са хакнали сайтовете в знак на протест срещу разрушаването на турския паметник в бургаското село Трънак. Видеоклипът на това деяние бе качено преди дни в популярния сайт за видеообмен YouTube. В писмо от представител на групата се казва, че лидерът им Eno7 ще продължи да атакува важни сайтове, ако продължат антитурските изявления в страната. В сайта на организацията (http://www.ayyildiz.org/) има послание, който гласи "Ние сме в служба на великия турски народ", цитат от Кемал Ататюрк, който често се използва от военните. /БГНЕС
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
pgp000
Гост


МнениеПуснато на: Нед 02 Сеп 2007, 00:05    Заглавие:  

Preslav написа:
Турски хакери хакнаха сайтовете на две български министерства

01.09.2007
Турската онлайн организация Ayyildiz Team, която преди време удари сайтовете на партия Атака, сега хакна сайтовете на две български министерства, съобщи Агенция БГ-ТЮРК.

Сайтовете са на министерството на земеделието (http://www.mzgar.government.bg) и на регионалното развитие (http://www.dnsk.mrrb.government.bg).


много ясно, нали е пълно с представители на етноса там - коментарите в кода на страниците са на турски, предполагам.
Върнете се в началото
onufrii


Регистриран на: 02 Яну 2004
Мнения: 13226
Местожителство: вилает Боляристан

МнениеПуснато на: Пон 03 Сеп 2007, 16:07    Заглавие:  

И що не хакнат някое българско министерство Laughing !
_________________
Отказах се да ставам космонавт - вече видях земята през предното стъкло!

Si vis pacem, para bellum - 26030

Прайм червени шишета на бели!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
pgp000
Гост


МнениеПуснато на: Пон 03 Сеп 2007, 16:21    Заглавие:  

защото е вътрешна работа това "хакване", повече от ясно е.

серийния "борец за правда" ено7 или какъвто се водеше там навярно е само организатор или поръчител. за биене на форум като нашия например си има готови скриптове - всеки мърльо може да ги пусне. но атаката винаги оставя следа. 100% някоя фирма за мрежова сигурност го е засякла това, обаче м-вото вместо да даде някой лев за intrusion detection система е осигурило на кой ли не лаптопи и най-новите версии на продуктите от Редмънд.

само като си спомня скрийншотите как най-големите сийдъри и лийчъри в БГ нета са от държавната администрация и се замислям какво им е нивото на сигурност! при положение, че всяко м-во само си прави сайта и всякакви работещи там руси създания имат нужда да си изтеглят какво ли не навярно някой средносръчен второкурсник може да види и какво има на десктопа на министъра - и не само там!

имах познат, който работеше в МО преди време и като ми каза как се осигурява защитата на мрежата на министерството (аз тогава млад и зелен първокурсник) направо загубих дар слово. инак в МО имат сериозна криптографическа библиотека.
Върнете се в началото
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Нед 09 Сеп 2007, 12:58    Заглавие:  

Бойко Ватев: 3/4 от тракийското светилище е унищожено от построяването на текето на Енихан баба



09 септември 2007 | 11:05 | Агенция "Фокус"



София. Все още прокуратурата не се е произнесла по жалбата за нарушенията около строителството на текето на Енихан Баба на връх Свобода. Това каза пред Агенция “Фокус” депутатът от ВМРО Бойко Ватев. Той посочи, че въпреки решението за изпращане на археологическа експедиция, която да направи спасителни разкопки заради разрушаването на тракийско светилище при строителството на гробницата на Енихан баба, такава все още не е изпратена. “3/4 от тракийското светилище е унищожено от построяването на текето”, заяви Ватев. Той припомни, че в продължение на две години строителството на гробницата на Енихан баба е била незаконно, тъй като се е извършвало върху държавна собственост, но след това собствеността на земята е била преобразувана и е била продадена на джамийското настоятелство в Баните. “Това е първият български връх, който е частна собственост и всъщност по този начин бе узаконено едно престъпление. Все едно да обереш банка и после да си узакониш парите, защото не са те хванали”, коментира Ватев.
“Сега текето вече е напълно построено, а трябваше да бъде съборено още по време на строителството, когато то бе незаконно”, каза още Ватев.
Той посочи, че оттук нататък се чака прокуратурата да се произнесе.
“Енихан баба е една полумитична личност, но това, което е известно за него е, че той е потурчил Родопите. Кощунство е да правиш паметник на връх Свобода на човек, потурчил Родопите с огън и меч. Той затова е признат за светец от мюсюлманите, защото е потурчил хиляди хора”, коментира Ватев.

Агенция “Фокус” припомня:
До 1971 г. връх Свобода се е наричал Енихан баба, който според предание е османският покорител на Родопите. На върха с надморска височина 1993 м. се намират две забележителности – мюсюлманско теке, представляващо гробницата (тюрбето) на Енихан баба и мечове, а до текето плоча с надпис, посветен на Момчил войвода – закрилникът на планината от османските поробители.
Според преданието Енихан баба е поробителят на Родопите, извършил първото масово помохамеданчване през ХІV век и удавил в кръв местното население. В легендата също така се казва, че Енихан баба е бил убит от един цивилен селянин на име Ангел. Митичният завоевател е описан подробно и в романа на Антон Дончев "Време разделно".
Според българо-мюсюлманите Енихан баба е светец и лечител. В близост до текето има чешма. Според мюсюлманите водата й е лековита. В Родопите върхът е известен като свещено и лечебно място, което се посещава за курбани и от мюсюлмани, и от християни.
Антон Дончев заявява в интервюта, че героят му е художествена измислица, а не действителен исторически образ. Историците са категорични, че Енихан баба е митична личност и че подобен водител не е съществувал.
Няма точна дата на издигането на текето, но според различни сведения, това е станало в периода ХІV – ХV век. След присъединяването на тези земи към българската държава през 1912 г. гробницата е разрушена за първи път. Следват още два погрома - през 70-те години, когато сменят имената на българо-мюсюлманите и през 80-те, когато това сполетява и турците по време на т.нар. "Възродителен процес". Тогава се установява, че вътре не е погребан истински човек. Това е честа практика при алианските паметници у нас, популярни като текета (алианите са членове на мохамеданска секта, пренесена и в българските земи; името им идва от Али - зет на пророка Мохамед, когото те почитат). Според специалисти, този паметник е именно алиански, въпреки че това не е известно на повечето мюсюлмани, живеещи наблизо. Веднага след промените през 1989 г. мюсюлманите от най-близкото село Давидково набързо издигат отново гробницата с подръчни материали – с тикли, а през 2004 г. решават да я построят наново.
През април 2005 г. по инициатива на ВМРО на върха е монтирана плоча от черен мрамор в памет на Момчил войвода. Около 6 ноември 2005 година 250 килограмовата плоча е открита изкъртена и на разстояние приблизително четиридесет метра от мястото на монтирането й. Демонтиран е и пилонът с българското знаме в близост до нея. Дни след вандалския акт плочата е възстановена, но стълбът с трикольора не е.
В продължение на повече от година и половина насам се извършва възстановяване на храмът (текето), изградено преди векове в памет на Енихан баба. Строителството се превръща в скандално.
Със заповед на началника на Районна дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Смолян, от 3 юни 2005 г. е спряно строителството на молитвения храм. Проверка установява, че теренът е собственост на Министерство на земеделието и горите – Държавно лесничейство "Славейно". Със заповед на земеделския министър Нихат Кабил и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за горите е изключен държавен горски фонд с площ 13 174 дка за изграждане на молитвен дом, като изключената площ остава частна държавна собственост до включването й в урегулирани територии съгласно чл. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Извършители на строежа са джамийското настоятелство в с. Давидково. Проверката установява и други нередности по отношение на строителството. По този повод във въпросната заповед са дадени конкретни срокове за отстраняване на нарушенията, след което строителството може да бъде продължено. РДНСК съставя и констативен акт на общинската администрация в Община Баните. След два месеца РДНСК издава нова заповед, с която разрешава продължаване строителството на мюсюлманския храм. Секретарят на джамийското настоятелство в Давидково подава молба в РДНСК – Смолян, за продължаване на строителството, като прилага и документи, от които става ясно, че нарушенията са отстранени. Ексобластният управител Димитър Палагачев сключва на 25 юли 2005 г. с джамийското настоятелство договор за покупко-продажба на недвижим имот. Според този договор земята под върха, която е 13 174 дка, е продадена за около 6 600 лв., т.е. около 0,50 лв. за кв.м., а по принцип най-ниската категория земя, 8-ма, според Правилника за държавната собственост, трябва да се продава за лев. Заради по-ниската цена и по какви процедури е формирана Окръжна прокуратура е разпоредила проверка.
На 25 юли 2006 г. ВМРО повторно сезират прокуратурта за строежа на текето на Енихан Баба на връх Свобода и начина за придобиване на земята на върха от джамийското настоятелство. 5 дни след подаването на сигнала паметната плоча от върха изчезва.
На 10 септември 2006 г. 30 активисти на ВМРО освещават за втори път паметната плоча на Момчил войвода на връх Свобода. Новата плоча е точно копие на унищожената и е направена със средства на община Баните и дарения от жителите на село Давидково и Баните.
Същия ден Министерството на културата обявява, че на връх Свобода ще започнат археологически разкопки, за да се проучи тракийското светилище на върха. Проучването на върха има за цел да се докаже или отхвърли хипотезата, че там е търсеното от години светилище на Дионисий, за което се смята, че се намира в Родопите.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Вто 25 Сеп 2007, 09:23    Заглавие:  

От български към косовски синдром

24 септември 2007 | 10:26 | “Независимая газета”

Косовският въпрос се превърна в една от основните теми в международните отношения през последните години. Освен това той се превърна в неизчерпаем източник на противоречия между Русия и Запада. Струва си да отбележим, че в рамките на преговорите по косовския проблем, Русия изглежда повече просръбски ориентирана от самите сърби. За сърбите, изглежда, Косово е по-скоро тема за упражнения по вътрешнополитическа риторика. При това нито Русия, нито Сърбия предлагат условия, които биха решили проблема по удовлетворителен за всички страни начин. А това значи,че въпросът за статута на Косово може да се реши и без тяхното участие.
Най-болезненият изход от ситуацията за Русия би бил, ако Сърбия се поддаде на натиска на Запада и приеме определени бонуси във вид на икономическа помощ от ЕС или обещание за скорошно присъединяване към общността, в замяна на съгласие с условията, наложени от САЩ. Този вариант, който би означавал пълно поражение за руската дипломация, не бива да се изключва. Най-добре ще бъде за Русия да извлече някаква изгода от противоречията си със Запада по статута на Косово.
На нивото на дипломатическата риторика Русия многократно критикуваше САЩ, като ги предупреждаваше за възможни “стратегически грешки” в политиката им по отношение на Балканите. Русия по правило посочваше за пример Югославия, където “вариантът на НАТО за решение на косовската криза доведе до провокиране на албанския сепаратизъм и изправи региона пред заплахата на хронична нестабилност”. На фона на многобройните “антиалбански” и “антизападни” изявления, Русия традиционно се възприемаше като “защитник на сърбите и на братята-славяни като цяло”. Но дали това наистина е така?

Заедно със Запада

В началото на 90-те години н ХХ век “пасивността, немарливостта и невниманието към националните интереси” се обясняваха с липсата на опит на руската дипломация, с неопределения външнополитически курс и прозападните настроения на тогавашния руски външен министър Андрей Козирев и на президента Борис Елцин. С тези фактори се обясняваше прокарването на координираната от Запада политика по отношение на сърбите. Русия поддържаше всички решения и резолюции на САЩ и НАТО в ООН, въпреки че признаваше и критикуваше антисръбската им насоченост. Тогава тя обясняваше солидарността си със Запада със стремежа да “не се нарушава консенсуса и да се вземе предвид сложността на югославската криза”. Известни са противоречивите изказвания на руските дипломати от този период.
Така например, руските политици в Москва изказваха принципната си подкрепа за сърбите, докато в Белград руската дипломация изпълняваше ролята на троянския кон на Запада. При това тя уговаряше сърбите да признаят редица “незаконни решения”. В същото време във Вашингтон и Ню Йорк руските дипломати одобряваха политиката на САЩ и не се противяха на прокарването на “антисръбските резолюции”. Руското външно министерство беше “категорично” против повеждането на каквито и да било операции на НАТО в постюгославското пространство. При все това при обсъждането на тези въпроси в Съвета за сигурност на ООН Русия не наложи вето на решенията на САЩ, въпреки че понякога ги бойкотираше, но това все пак означаваше одобрението им. По такъв начин Русия привидно беше просръбска, а в Съвета за сигурност на ООН и в различните формати за преговори (пример за това е Контактната група) беше напълно солидарна със Запада, като държава, “разбираща значението на съгласието между международните посредници”.

Дипломацията на Примаков и Иванов по отношение на Балканите, всъщност, продължи политиката от първата половина на 90-те години. Властите и средствата за масова информация в Русия яростно критикуваха политиката на САЩ по отношение на Белград, но някак си никой не задаваше въпроса, защо Русия е участвалата в приемането през Съвета за сигурност на ООН на “антисръбски” резолюции ? При това в Белград руските представители нерядко критикуваха действията на САЩ, политиката на които по много естествен начин бе базирана на приетите (в това число и от Русия) резолюции. Всичко това може да изглежда странно на пръв поглед. Източниците на подобна политика водят началото си от втората половина на ХIХ в., от епохата на разтърсилата Европа Източна криза.

Уроците на българската кампания

Причините за Източната криза, започнала през лятото на 1875 г. с въстание в Босна и Херцеговина, бяха процеси от вътрешно системно разлагане на Османската империя, развитие на националноосвободителната борба на балканските-славянски народи, намиращи на под властта на турците и изостряне на съперничеството между великите държави за влияние над Балканите.
През пролетта на 1876 г. започна въстание и в България, което скоро е било жестоко потушено. Последвалото поражение на Сърбия предизвика изблик на славянска солидарност в руското общество. Царското правителство, отначало избягвало въвличане в конфликт с Турция, през април 1877 г. й обявява война. В средата на юли руските войски преминават Дунав и стъпват на територията на България. На освободените български заеми се създава местна гражданска администрация.
В резултат на подписване на Санстефанския договор през февруари 1878 г. България, в която частично е влязла Македония, получава “полунезависимост, ставайки княжество, васално на Турция, която е трябвало да изтегли войската си и да се радва на данък. 250 хил. българи подписват обръщение до император Александър ІІ с благодарност към руския народ за освобождението от 500-годишното османско иго.
Освобождавайки България, Русия е разчитала да установи своето влияние в тази страна, която е своеобразно сърце на Балканите. Руските генерали Г. Енрот и А. Каулбарс са били назначени за военни министри, а Л. Соболев е станал министър-председател и министър на вътрешните работи. Но в средата на 80-те години отношенията между избрания за българското княжество принц Александър Батенберг и Санкт Петербург забележимо са се влошили. Избухналото в столицата на Източна Румелия Пловдив народно въстание е довело да обединение с Княжество България под властта на Александър Батенберг. Царското правителство рязко се обявило срещу това, не желаейки обединение на българите под скиптъра на княз Александър и предполагайки, че единна България няма да стане плацдарм на Русия на Балканите, а враждебна сила. Създава се парадоксална ситуация: противници на обединението на България са били само Турция и Русия.
Русия не успя да удържи от зоната на своето влияние в България. Русия не можа да намери опора в наново образуваните балкански държави, които й бяха до голяма степен задължени за това. И въпреки че Санкт Петербург много разчиташе на “благодарността” на освободените народи и нови балкански държави, изостаналата в икономическо и техническо отношение Русия не е могла ниши да им предложи и да конкурира Запада. България и Сърбия попаднаха под влиянието на австро-унгарския капитал, което доведе и до политическо доминиране на Балканите на Австро-Унгарската империя.

Прагматичната дипломация

“Българският провал” подтикна руската политика към прагматизъм. Русия разбра, че да очаква “благодарност” при липсата на икономически възможности е безперспективно. Т.е. Русия вече не е можела да разчита на стратегически отношения с балканските славяни. В Санкт Петербург са осъзнали, че те, апелирайки към панславянските чувства към Русия, се стремят само да я противопоставят на Турция и/или Запада, обезпечавайки си възможност за маневри за игра противоречия и търг със Запада, опасяващ се от разширяване на руското влияние. В този смисъл трябва да се отбележи, че подкрепата на Русия за арменците (християни) в Османската империя не е прераснала в подкрепа на идеята за създаване там на арменска държава. За Русия като традиционен “играч-тежка категория” на сцената на международната политика стратегически характер са можели да имат отношенията с само с равни по статут. Но, имайки в запас някои исторически “славянски” козове, руската дипломация започна да търгува с “отстъпка” от страна на Запада за Балканите.
Москва не е можела да не разбира, че Милошевич е мечтал само за разпалване на руско-американски противоречия и не е трябвало да се приема сериозно неговото изявление за стратегическо партньорство между Белград и Москва (и Минск), все пак и в съветски времена Белград умело лавираше между Запада и Изтока. Очевидно е също, че Белград не е можел да конкурира със Запада от гледна точка на привлекателност за Русия. Затова Русия, не позволявайки да бъде използвана в отношенията със Запада, сама използваше Белград в своите отношения с него. Сложно е да се определи цена за това, но едва ли Русия би гласувала в НАТО проамерикански и би уговаряла Милошевич да капитулира безкористно.
Изглежда странно, че, имайки толкова богат опит в политиката на Балканите, руската дипломация упорито противодейства на решението на вече фактически решения въпрос, лишавайки се от възможност да оказва влияние на косовските власти, които са заинтересовани от постигането на компромис между великите държави. А все пак Русия би могла да уговори определени условия за участие на руски капитал в икономиката на Косово, която има немалко значение за осъществяваната от руските компании експанзия на Балканите.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 25 Сеп 2007, 17:22    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Браво на гърците. Нашите да взимат пример от тях!
Консервативното правителство на Гърция реши да изтегли от училищата учебник по история, който предизвика гнева на православната църква и крайните националисти.
Повече от една година те критикуват учебника, защото в него била представена смекчена версия на 400-годишното османско владичество и била подценена ролята на духовенството в борбата за независимост на Гърция.
В решението за изтегляне министърът на образование Еврипидис Стилянидис спомена за „съществени резерви относно съдържанието“ на учебното помагало, изразени от Педагогическия институт. Това е органът, който издава учебниците в Гърция. Решението бе взето по-малко от 10 дни след спечелването на нов мандат от десницата и поради възхода на крайната десница, припомня АФП, цитирана от БГНЕС.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Сря 31 Окт 2007, 21:26    Заглавие:  

ЕС подкрепя независимо Косово

Независимия статут на Косово подкрепят 25 от 27-те страни членки на ЕС, писа вчера германският в. "Ди Велт". Против са само Гърция и Кипър. Досега държавите от общността не изразяваха открито позицията си, отбелязва изданието. Прищина заплаши да обяви независимост след 10 декември. Официалната позиция на България е, че какъвто и да е статутът на Косово, той не трябва да поражда нестабилност в Югоизточна Европа.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Нед 04 Ное 2007, 16:17    Заглавие:  

Борис Тадич: Сърбия може да навлезе в период на кризаBgNewsroom - 04 Ноември 15:57
Белград, Франс прес/БТА Сърбия може да навлезе в период на криза и дори да се стигне до насилие, в случай че албанците в Косово едностранно провъзгласят независимост, предупреди президентът на Сърбия Борис Тадич, предаде белградската агенция Бета.


Такова решение на косовските албанци веднага би довело до нестабилност, заяви Тадич в интервю за агенция Франс прес. Всичко е възможно. Избягвам да мисля за възможните сценарии, но всичко е възможно, дори и насилие, добави сръбският президент.

Едностранно провъзгласяване на независимост на Косово би дестабилизирало сръбската демокрация и бъдещето на страната, предупреди Тадич, намеквайки за евентуална правителствена криза, която би могла да бъде използвана от ултранационалистите, които продължават за имат голямо влияние в Сърбия.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [25 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0922s ][ Queries: 12 (0.0040s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker