Private Colleger of transportation
panair2018

Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
ЗА ЛЕКА НОЩ : French Latino - Historia de un Amor · ГОРЕЩО: В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДЯДО КОЛЕДА ПОДРАНИ С БОНУСИТЕ ЗА КОЛЕДА! · БИКИНИ ШОУ : НАСЛАДА ЗА ОЧИТЕ · МЕГА СДЕЛКА: Австралия брои 50 млрд. долара на Франция за 12 подводници · Туск и ЕС нанесоха тежък удар на Русия · Шофьорските книжки на хората с увреждания - с давност от 10 години ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пет 14 Дек 2018, 07:05
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ДУНАВСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ-История
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [21 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пет 24 Авг 2007, 13:23    Заглавие:  ДУНАВСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ-История  

8БЕЛЕНЕ 9СВИЩОВ 10РУСЕ 11ТУТРАКАН СРЕБЪРНА 13СИЛИСТРА 14ОСТРОВ ПЪКУЮЛ ЛУИ СОАРЕ



1 Град Видин, 62 000 ж., 36 м надм. вис., десен бряг, км 790,3

Видин е вторият по големина български дунавски град след Русе. Разположен е на важно стратегическо място, при голям завой на р. Дунав. Отстои на 199 км от София, по на 52 км от Лом и Белоградчик и по на 30 км от Брегово и Кула. . Наред със София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Несебър и Велико Търново има много останки от миналото. Те са свидетели на 23-вековното му съществуване. Още през трети в. преди Христа келтите построили крепостно селище с името Дунония, т. е. високо и укрепено място. Римляните дооформили крепостта, която имала задачата да пази северната дунавска граница на империята (Данубиус лимес Романа). Нарекли я Бонония, което значи "хубава крепост", близко до тракийското име Дунония. Гърците нарекли града Видини, българите - Бъдин или Бдин, унгарците - Будин. В географски карти от XV и XVI век, Видин фигурира с имената Видин, Пидин, Бидин, Бодин, Кираденум, Бишитери и други. Свидетел на миналите векове е много добре запазеният замък "Бабини Видини кули" - с име, свързано с легендата за трите сестри Вида, Кула и Гъмза. Многовековната крепост, която сега е естествен декор за театрални представления, е свидетел на битки, в които са участвали келти, траки, мизи, даки, хуни, готи, авари, римляни, гърци, българи, татари, австрийци, маджари, турци, руси, румънци, сърби... Византийският летописец Скилица Кедрин описва осеммесечната обсада на Видин през 1003 г. от византийския император Василий Втори и отбраната, ръководена от Самуиловия син Гаврил Радомир. Видин е бил столица на Видинското царство при българския цар Иван Срацимир от 1360 г. до падането му в ръцете на турците през 1396 г През време на турското робство Видин бил голяма крепост и важен административен център - седалище на санджакбег със земи от днешна Сърбия. Стопанското издигане на града започва, когато на пристанището спират австрийски кораби с пътници и стоки, когато оттук се товарят стоки от цяла Западна България, включително и Македония. Когато през 1866 г. Лом бил свързан с шосе със София, хинтерландът на Видин бил ограничен , и пристанището му запада за сметка на ломското. Градът преживява две големи дунавски наводнения през 1897 и 1942 година, дължащи се на много ниския бряг, който вече е укрепен с диги и защитни съоръжения срещу натрупването на лед и вода... I До 1989 г Видин израства и като важен индустриален град..Най-голям бе химическият комбинат за изкуствени полиакрилни влакна и коприна - видлон, към които бе и заводът за автомобилни гуми "Вида". Разнообразното промишлено производство включваше дъждовални машини и помпи, режещи инструменти, строителни конструкции, домакински порцелан, мъжки ризи, брашно, консерви, цигари, трапезни вина (главно гъмза и димят), спирт, оцет, млечни продукти, растителни масла, фуражни дрожди, мебели, дограма, тухли, цигли, колбаси и други. Видин е и важен транспортен център - жп гара, автогара, най-голяма българска речна гара, ро-ро пристанище с терминал, фериботи за жп и автомобилен превоз до отсрещното румънско пристанище Калафат и за релациите на корабите катамарани от "ханската серия" Видин - Линц - Видин (Австрия) и Видин - Пасау - Видин (Германия). Всеки от тези фериботи пренася по 49 тежки камиони (тирове). При това пристанище е и свободната безмитна зона. Видинското пристанище спада към Ломския пристанищен комплекс и по товарооборот отстъпва на Русе, Лом и Свищов. През 2001 г. е предвидено да бъде построен мост над река Дунав, който ще бъде вторият в българо-румънския участък след този при Русе. Видин привлича с редица сгради, повлияни от Западна Европа, които се числят към фонда на архитектурното наследство.



2 Село Арчар (Акчар), десен бряг, км 770,4

Село Арчар е разположено на двата бряга на р. Арчар, при нейното вливане в Дунава, и отстои на 2 км източно от пътническото пристанище. Селището е наследник на процъфтелия римски град Рациария, останките от който са на 2 км западно от селото. Рациария възникнала през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. Името й произлиза от "ратис", което значи кораб, съд. От античния град започвал важен път през Найсос (Ниш) за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция Дакия Рипензис (крайбрежна Дакия). Подобно на Сердика, Пауталия и Ескус, към името Рациария било добавено Улпия - фамилното име на император Траян Август. Летописците отбелязват, че Улпия Рациария е богат и многолюден град. Златарските му изделия били прочути в цялата Римска империя. През 447 г. хуните го разрушили, но бил бързо възстановен. През 586 г. те отново го разрушили, този път завинаги. За някогашната слава на града напомнят археологическите находки, между които гробът на знатна девойка със златни накити - верижка за коса, гривни и пръстени. Източно от селото са българските острови Довлек, Скомля, Добрина, Скомен и румънския Петрич (Петришул).



3 Град Лом, 32 000 ж., 30 м надм. в., десен бряг, км 743

Лом е четвъртият по големина български дунавски град и второ по товарооборот българско дунавско пристанище. Отстои на 50 км от град Монтана и на по 52 км от Видин, Оряхово и Белоградчик. Разположен е при устието на р. Лом и между хълмовете Аспарухов (Маймун баир) - 205 м и богатия на извори Галински баир. Основан е още от траките с името Арта-нес. След тях римляните включили крепостта в отбранителната си система Данубиус лимес Романа с името Алмус. Появилото се по-късно селище придобило турски облик през 1699 г. от дошлите тук войски на разбитите под Виена през 1683 г. Кара Мустафа и Мурад бей, които дошли със салове по Дунава. Името Лом Паланка за пръв път се споменава през 1704 г. Според турската практика паланка се нарича селище, което е между село и град по големина и значение. През 1798 г. селището е разрушено от кърджалиите. Лом е на четвърто място измежду нашите дунавски градове след Русе, Видин, Силистра и е наравно със Свищов. Най-важно предприятие е това за електрокари и мотокари. В града има още предприятия за захар, бира, консерви, колбаси, растителни масла, вино, фуражни смески, калибриране на хибридна царевица, метални конструкции, дамски рокли, за обработване на коноп и пашкули, млечни продукти и други. Възрожденски Лом се слави с първото театрално представление през 1857 г., организирано от Кръстю Пишурка, който побългарил пиесата "Адешда алпийска пастирка". Ломският театър сега носи неговото име.



4 Град Козлодуй, 13 615 ж., десен бряг, км 704

Козлодуйският бряг е свързан с безсмъртния подвиг на Ботевата чета. На това място на 17 май 1876 г. от австрийския параход "Радецки" слиза с четата си един от най-великите синове на България - поетът революционер Христо Ботев. През 1939 г. е издигнат каменен обелиск с надпис "Той не умира" и барелеф на Христо Ботев от ваятеля Стефан Пейчев. Запазен е до него и старият паметник - каменен кръст. На близкия хълм са посадени дървета, изписващи инициалите "Хр. Б.". На 2 юни 1966 г. на тържествата пристигна параходът "Радецки". От 1984 г. е на котва като кораб музей в малък лиман на Козлодуйския бряг. Град Козлодуй отстои на 29 км западно от гр. Оряхово. Първоначално селището било разположено на 3 км западно от р. Огоста в местността Четате (румънска дума, в превод - "крепост"). От името на Кузлудере (нисък дол) някои автори извеждат името на селището. Други търсят произхода в латинското значение на Козлодуй - "ъгъл на ледовете", какъвто тук се образува в някои зими при натрупване на грамади от ледени блокове. Кога селището се е преместило на по-удобното му днешно място, не е известно. Предполага се, че това е станало след голямото наводнение на реките Дунав и Огоста през 1840 година. Градът отстои на 4 км източно от пристанището. Край Дунав е напоителната система "Аспарухов вал", а в местността Мочура, източно от местността Магура Пятра, личат останките от римската крепост Регианум. Между Козлодуй и Хайредин са запазени части от старобългарския отбранителен Хайредински окоп (VII - VIII в.). Тук се е развивало бубарство и щавене на кожи със смрадлика. Съвременният град лежи на 7 км западно от р. Огоста, при устието на която са открити останки от римската крепост Августа. Разположен е на три тераси на Козлодуйската низина, високи от 25 до 57 м. Край река Дунав при Козлодуй бе построена първата в България и на Балканите атомна централа, която има 6 реактора с обща мощност 3760 мегавата и производство 11 млрд. кВтч, повече от една трета от електропроизводството на страната. Градски права Козлодуй е получил през 1969 г. В него се развиват лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството (оранжерии) и риболовът.



5 Град Оряхово, десен бряг, км 678

На мястото на днешния град е била римската крепост Валерия (Валериана) по пътя Сингедунум (Белград) - Константинопол. В документи и карти от Средновековието се среща с имената Врхов, Орезов, Ореов, Раово, унгарското Орешик. От старата крепост е останал т. нар. Камък или Калето на 1,5 км западно от града. Там е старата чешма Капетанец и стълбът на електропровода, идващ от Крайова за Бойчиновци. Оряхово е разположен на хълмове. На един от тях е най-високата точка на дунавския бряг - 226 метра. Движещите се земни пластове причиняват чести срутвания. За тяхното спиране се строят бетонни подпори и се инжектират льосовите пластове. До 1888 г. градът се нарича Рахово, а след това - Орехово и по-късно -Оряхово. Най-важните промишлени предприятия в града са: завод "Изгрев" за нестандартно оборудване, хидравлични крикове, резервни части за автомобили и мотокари; дървопреработвателният завод "Огоста" изработва палети и опаковки; предприятието "Анжело" е за детско и юношеско облекло; за книжна конфекция (главно тетрадки) е предприятието "Мадара". Застъпено е и производството на метални изделия и др. Пристанище Оряхово спада към Ломския пристанищен комплекс. Между Оряхово и отсрещното румънско пристанище Бекет функционира фериботна линия, поддържана с фериботи на Румъния и България. Фериботният комплекс в Оряхово изгради модерен терминал, гранично-пропускателен и митнически пункт за обработване на товаропотоците от товарни камиони юг - север. Към старата църква "Свети Георги" от 1837 г. води улица със стари възрожденски къщи. През Бекет - Оряхово в периода до революционните борби срещу турското владичество се внасяло оръжие от Влашко. В източния край на града е издигнат паметник на падналите румънски войници през време на Освободителната война. Фигурата му е дело на флорентинския скулптор Арнолдо Цоки, изработена през 1882 г. Срещу близкия остров Есперанто (островите Лесковец и Език) има плаж, туристическа хижа, къмпинг, хотел-ресторант "Чайка" и вилна зона. Източно от остров Език е остров Пъпъдия, свързан с интересни легенди.



6 Село Остров, десен бряг, км 661,4

Тук е бил римският кастел Подониане. Селото бе пътническо пристанище до 1992 г., когато бе прекъснато корабоплаването с експресните кораби на подводни криле. Край селото има останки от Аспаруховия вал.



7 Град Никопол, 4914 жители, 196 м надм. вие., десен бряг, км 597

Никопол е най-малкият български дунавски град. Разположен е върху няколко хълма, на 55 км от Плевен и на 4 км от гара Черквица. Наследник е на античните селища Секуристка и Никополис, което значи "град на победите". Наречен е така от византийския император Ираклий в чест на победата му над персите през 639 г. В пределите на България Никопол бил важна крепост, последна твърдина на Търновското царство, отбранявано от цар Иван Шишман. Заради това турците го нарекли Кючук Стамбул (Малък Цариград). Една османска миниатюра от XVI век показва как е изглеждал внушителният град Никопол през съдбоносната 1396 г. Много добре е запазена една от вратите на крепостта, наречена Шишманова порта. Името на Никопол е свързано с много битки и имена на владетели. Римският финансов прокуратор Фронтона и неговата рано починала съпруга Елия живели по времето на Марк Аврелий (161 -183 г.). В трогателна епитафия Фронтона излял в рими върху каменния саркофаг мъката си по Елия. Трогнат от надписа, вграден в чешмата Сютлийка, сега наречена Елия, археологът Дижарден поставил преди век и половина втори надпис. Сега към чешмата води хубава алея. Други забележителности са: църквата "Св. св. Петър и Павел" от XIII в., надгробният надпис в къщата на Цвятко Смолянов на автора на "Абагар" - първа печатна на кирилица книга, дело на католическия епископ Филип Станиславович, починал през 1654 г. Книгата е издадена в Рим през 1651 г. От 1860 г. в Никопол спират австрийските пътнически кораби. През периода 1910 - 1937 г. била изградена дълга кейова стена, но въпреки това пристанището не успя да възвърне миналата си слава. Товаропотоците се насочват към пристанище Сомовит. В Никопол има няколко индустриални предприятия: завод "Батерия" за анодни батерии, завод "Елия" за електромери и електрически табла, "Чайка" за работно облекло. Край града е заводът за многослоест картон. На изток от Никопол са българските острови Градина и Палец и румънските Средняк, Лакът, Чоара и Павел, разположени между 594-я и 578-я километър.



8 Остров Белене (Персина), десен бряг, км 568

Белене е най-големият български дунавски остров (41,4 кв. км). Дълъг е 13 км, широк - 5 км. Зает е от гори, пасища, градини и езера. На север от него са островите Голяма Бързина, Милка, Люта, Малък Кондур (румънски), а на юг - Магарица, Белица и Предел. Остров Белене има и друго име - Персина, свързано с интересни, вълнуващи легенди. Според една от тях пашата от Белене заточил дъщеря си Персина в островния чифлик, за да не се среща с любимия си българин неверник. Влюбените надхитрили пашовите слуги, избягали, а островните води и тръстики скрили следите им. Остров Белене е на четвърто място по големина между всички дунавски острови - Житния, Сентендре и Чепел. Трите големи блата - Мъртвото, Песчина (рибя уста), Старото, както и малките Плое, Вирците и Лашева, са богати на риба - шаран, карас, щука, червеноперка, облее и други. Тук има 19 редки вида изчезващи птици. Разнообразна е и флората на острова. На 2 декември 1981 г. блатата на остров Белене бяха обявени за природна забележителност, включваща зоните около тях, източната територия на острова и остров Китка, с обща площ 1 б 907 декара. Остров Белене има и тъжната слава на бивш затвор за политически проявили се, осъдени от тоталитарния режим. Поставена е паметна плоча на загиналите на острова политически затворници.

Град Белене, десен бряг, 10 354 ж., км 568

Разположен е срещу остров Персина, с който е свързан с понтонен мост. Отстои на 72 км североизточно от Плевен и на 25 км западно от Свищов. Той е единственият наш дунавски град, който не се развива като пристанищен град. Това обаче не означава, че не живее с голямата река. Разположен е на дунавска тераса на 20 м надм. в., в обширната Свищовско-Беленска низина, в която се намираше Беленското блато, пресушено преди 50 години. Град Белене е наследник на римското селище Димум, известно като митническа станция, съществувала докъм VII в. В документи от 1591 г. селището е отбелязано с името Бехлии Пауликян, което подсеща, че тук са били заселени павликяни. През XVII в. населението на селището става католическо. Идват и католици от Банат. Според една легенда името Белене произлязло от името на владетеля Бельо, а според друга - от това, че тук от вътрешността на страната идвали моми и невести да белят изтъканите от тях платна. Белене става град през 1964 г. През 1985 г. наброява 9134 ж., а през 1992 г. -10 354 души. Промишлеността е представена от машиностроенето с ковашко-пресови машини и металообработване. Има завод за метални конструкции, конопочукачна фабрика, цехове за килими, трикотажни, циментови и камъшитови изделия, химикали и др. Бе започнат и спрян строежът на хидрокомплекса на река Дунав. Същата бе и участта на атомната електроцентрала - строеж, замразен от няколко години.



9 Град Свищов, 32 120 ж., десен бряг, км 554

По своя дълъг път при град Свищов река Дунав достига най-южната си точка - 43 градуса и 38 минути с. ш. Оттук е най-близкото разстояние до старопланинските проходи, които водят до Тракия и Беломорието, обстоятелство, с което се съобразяват руските войски по време на Освободителната война. Те преминават реката, където най-малко са очаквани, източно от Свищов, в местността Текирдере. Сега тя е голям парк и се нарича Паметниците заради беломраморните и гранитни паметници в чест на загиналите тук руски и български воини през 1877 г. Свищов е разположен на три нива по склонове на хълмове, между които най-висок е Балаша (225 м). Изкачването от пристанището към града става по пасарел и дълго стълбище. Средната надморска височина на града варира от 19 до 198 метра. Свищов е наследник на римския кастел Нове, лимесова крепост на Данубиус. Отбелязан на античната карта Табула Пойтингериана, той имал флотски функции. Запазени са останки от античния град и от средновековния Стъклен (Калето). В картата на Фра Мауро от 1459 г. е отбелязан с името Систово. Една гравюра - "Бург Свищов" от Джеймс Чарлс Армитаж - ни дава представа за града през първата половина на XIX век. През периода 1850 - 1860 г. в свищовското пристанище имало около 150 дунавски гемии с водоизместимост 120 000 тона.Част от тях били притежание на свищовски търговци. През 1973 г. бе построен химическият комбинат "Свилоза", със заводи за целулоза, изкуствени влакна (коприна, свилоза) и др. В града има още предприятия за стоманобетонни изделия, консерви, детски храни, трапезни вина, колбаси, млечни изделия, брашно и други. Свищов е третото по товарооборот българско дунавско пристанище след Русе и Лом и е в първата дузина между всички дунавски пристанища. От 1936 г. Свищов е академичен град. Открито е висше търговско училище (сега академия). Носи името на дарителя Димитър Апостолов Ценов. Между забележителностите на града са най-старото читалище, църквата "Св. Троица", строена от майстор Кольо Фичето, с иконостас от Николай Павлович, съборена по време на земетресението през 1977 г. и възстановена през 1992 г. Часовниковата кула от 1763 г. е дело на майстор Богдан. Историческа стойност имат църквата "Св. Димитър" от XV в., "Св. св. Петър и Павел" от 1644 г. и старите къщи - Сладкаровата, Данаиловата, Хрулевата, Бръчковата, Черкезовата. В т. нар. "Къщата на мира" през 1791 г. е подписан австрийско-турски мирен договор.



10 Град Русе, 166 000 ж., 46 м надм. вие., десен бряг, км 496

Русе е най-големият български дунавски град. Отстои от изворите на р. Дунав в Шварцвалд на 2355 км. Географските координати на Русе показват, че градът лежи приблизително на еднаква географска ширина със Сочи, Владивосток, Бостън, Детройт, Монте Карло, Флоренция, Сараево. Градската територия на Русе има форма на елипса, ориентирана успоредно на река Дунав, с дължина 11 километра. След Освобождението Русе е най-голям град в Княжество България Повече от 19 века река Дунав - важен елемент от природната среда, от пейзажа на многовековното селище, насочва неговата съдба и той неизменно е седалище на дунавския флот през различните епохи. В началото на нашата ера върху територията на част от сегашния град възниква селището Сексагинта Пристис ("Шестдесет кораба"), основано по времето на император Веспасиан. Думата Пристис означава речен гръцки боен кораб. На 30 км от Приста възниква по-късно средновековният град Червен, а около развалините на Приста се появява селище с името Руси. В Брушкия пътеводител от XIV век фигурира под името Роси, а в султански регистър от 1431 г. и в мирния договор между Унгария и Турция от 20 август 1503 г. - с името Руси. В хрониките на Ахмед Нешри и в редица стари карти градът е даден като единно селище с отсреща лежащото Гюргево под името Йоргьоги, Йоргово, Юрукова, Руси отсам и отвъд Дунава, Гюргево отсам и отвъд Дунава. Разрушаването на града в 1595 г. от влашкия владетел Михай Витязул (Михаил Храбри), който прави опит да освободи България с румъно-българска войска, и възстановяването му в началото на следващия век е свързано с появяването за пръв път на името Русчук, което означава "Малък Руси". В рапортите на австрийския консул Емануил фон Рьослер (от 1848 до 1857 г.) е отбелязано, че в града имало работилница за големи гемии като в Тулча и други дунавски градове. Майсторите на гемиите и лодките се наричали вапорджии (от вапор - параход). Градът бил важен риболовен център. Събирали се много пиявици, употребявани за лечение - кръвопускане. От 1864 г. Русчук станал център на Дунавската област (Туна вилает), обхващаща 13 санджака, между които Ниш, София, Видин, Кюстенджа и Тулча в три днешни държави. Под ръководството на валията Мидхат паша били извършени редица начинания. Била построена първата жп линия в нашите земи Русчук - Варна (1864 - 1866 г.) от англичаните братя Баркли и Уйлям Гладстон. Било създадено първото в империята модерно земеделско стопанство Образцов (Нумине) чифлик, земеделски спестовни каси, корабоплавателното управление "Идарие и нахрие", което закупило първите кораби със средства от таксите на панаирите в Черна вода и Ески Джумая (Търговище). Построената сграда за речно управление от 1880 г. става военен арсенал, а по-късно - столарско училище. Открита била печатница с машини тип "Кайзер", доставени от Виена, в които се печатали книги, учебници, правителствения вестник "Туна" ("Дуна") на турски и български. В Русе се открива коларо-файтонджийското дружество "Шаркет" и се построяват по западен образец хотелите "Исляххане" и "Гюлшехин". Във вилаетския град се установяват една дузина консулства, открива се книжарница на Христо Г. Данов, наред с тези в Пловдив и Велес. За нуждите на русчушкото светско училище Александър Хаджи Русет издава в Страсбург през 1843 г. първата географска карта на България на български език, а Ангел Хаджиоглу издава в Москва буквар за българските деца. Дунавският град се налага като важен културно-просветен, духовен и революционен център. Тук се открива читалище "Зора" и е седалището на Доростоло-Червенската митрополия. Читалището и къщата на Баба Тонка Обретенова били буйните огнища на революционните борби. На 31 юли 1879 г. бил вдигнат българският флаг на подарените от Русия кораби, с които се поставя началото на Дунавска флотилия и Морска част с щаб в Русчук. По инициатива на руските морски офицери на българска служба се открива през 1881 г. първото морско техническо училище (преместено по-късно във Варна), учредяват се първите морски музей, библиотека, духов оркестър, също преместени във Варна. Тук се създава и първото техническо дружество в страната. В корабостроителницата се строят първите речни и морски кораби на младата българска държава. През 1881 г. била създадена първата българска частна банка "Гирдап". През 1889 г. била учредена първата българска търговска камара, а две години по-късно - първото наше акционерно застрахователно дружество "България" с много представителства у нас и в чужбина. Между фабриките, открити преди Освобождението, е и бирената "Св. Петка" - първа по рода си в страната. Двете топлоелектрически централи произвеждат електроенергия от въглища, пренесени по река Дунав, внос от Украйна. Дълъг е списъкът на произвежданите изделия и съоръжения, тежки машини, земеделски машини (открита през 1907 г. машинна фабрика "Мюлхаупт" - най-голямата в страната, прерасна в завод "Георги Димитров", преименуван на "Агромашина" и закупен от фирмата "Спарки"), за морски и речни кораби в Корабостроителницата, закупена от германска фирма, за малки трактори, за печатни платки, за металорежещи машини, за електроизмервателни уреди - "ЗИТА", за електроинсталационни материали (собственост на еврейска фирма), за електроизолационни изделия, тръбна мебел, детски колички ("Изкуство"), гвоздеи и телове ("ЖИТИ"), болтове ("Руболт"), изкуствени кожи, гетинакс, пластмаси ("П. Караминчев"), автолакове, бои ("Оргахим"), асфалт, технически масла ("БиМас", "Приета Ойл", "Лубрика"), взривни материали ("Дунарит"), стоманобетонни тръби, огнеупорна керамика ("Труд"), тухли, панели за строежи, ремонт на локомотиви (най-старото предприятие в страната - "Тракция"), памучен текстил ("Ирис"), конопен и нетъкан текстил ("Юта"), копринен ("Дунавска коприна"), чорапи ("Фазан" и "Феникс"). Голям бум през последните години показа конфекционната индустрия. Освен старите "Арда" и "Съгласие" са изградени нови големи фабрики -"Аристон", "Чарлино", "Тонелла", "Данини", "Феа" и други. "Бронет" произвежда противокуршумни жилетки, "Приета" - естествени кожи, "Липник" - мебели, "Бор" - дограма, "Дунав прес" - полиграфически изделия. Към хранително-вкусовата промишленост спадат заводите за захар, хлебна мая (единствен в страната), за консерви - "Дунавия", млечни продукти -"Сирма Приета", брашно, трапезни вина и ракии, безалкохолни напитки, гъбозавод "Красен", птицекомбинат ("Галус"), месокомбинатът и други. Русе е най-голямото българско дунавско пристанище. Първо е по товарооборот между българските дунавски пристанища и е заемало между трето и шесто място през различните години между пристанищата на всички дунавски страни. През последните години обаче отстъпи назад между 10. и 16. място. Към русенския пристанищен комплекс спадат Русе-запад, Русе-изток, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра. В Русе е седалището на параходство "Българско речно плаване", на Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав. Има представителства на украинското дунавско параходство, на международното предприятие "Интерлихтер". Значението на Русе като пристанище нараства във връзка с влезлия в навигация Европа канал, съединяващ реките Рейн, Майн и Дунав, които станаха главна ос на вътрешните европейски водни пътища, важна интеграционна релация за връзки между Западна и Източна Европа. С право Русе се нарича "Северна врата на България", защото освен пристанището, тук е дунавският мост Русе - Гюргево, построен през 1952 -1954 г., на два етажа - за влакове и автомобили и подвижен среден сегмент за преминаване на морски кораби. Той е най-големият мост на река Дунав. Замести ферибот "София", който пренасяше вагони в двете посоки от 1940 година. За да се облекчи големият трафик по моста, през 1993 г. бе открита и фериботна връзка за автомобили между Русе и Гюргево. В Русе е открита първата в страната свободна безмитна зона с транспортна, спедиторска, търговска и производствена дейност. През 1999 г. влезе в действие третият в страната хипермаркет "Метро", след тези в София и Пловдив. Около 200 сгради от града се числят към фонда на русенското архитектурно-историческо наследство, от които 12 сгради имат републиканско значение. Най-скъпата перла от тази "златна дузина" е Доходното здание с крилатия Меркурий на покрива (Стария театър), построен през 1902 г. от архитектите Раул-Паул Бранк, Георги Ланг и Франц Щолц. Неговата забележителна фасада е и фасада на новата модерна театрална сграда. Този силует заедно с Паметника на свободата, забележителна творба на флорентинския архитект и скулптор Арнолдо Цоки, образува представителната визитна картичка на дунавския град. Към "златната дузина" спадат още Музикалната гимназия, Католическата църква с цветен стъклопис и дълго време с единствения в страната църковен орган, Спестовната каса, Търговско-индустриалната камара (библиотека "Л. Каравелов"), Мъжката гимназия "Княз Борис" (сега ЕСПУ "Хр. Ботев"), Дом на моряка, Дом на архитекта, Клубът на дейците на културата, Управлението на безмитната зона, къщите на братя Симеонови, Окръжното управление (предоставено за музей), съвсем неправилно обявено за "Батенбергов дворец". В действителност дворецът на княз Александър Първи Батенберг е бил на улица "Княжеска" (затова и получила това име). В двореца (сега Куклен театър) и на дунавската си яхта князът е приел последователно румънския, сръбския и шведския крал, както и австрийския престолонаследник. Много кътчета от Русе са свързани с видни личности: Любен Каравелов (преместил тук печатницата си от Букурещ), Иван Вазов (тук пише романа си "Нова земя"), Стоян Михайловски (учител по френски в Мъжката гимназия) е написал "Върви, народе възродени", учител в същата гимназия е Цв. Радославов - автор на "Горда Стара планина", която песен "Мила родино" сега е химн на България. Швейцарският учител Луи Айер популяризира редица спортове за пръв път в България, братя Шкорпилови поставят началото на музейното дело. Никола Вапцаров е съчинил тук най-хубавите си интимни стихове. Една плоча на ул. "Княжеска" напомня, че на 27 февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България. Русе е важен културен и просветен център. В града функционират драматичен, оперен и куклен театър, филхармония, художествена галерия, телевизионен център. Ежегодно се провежда международен фестивал "Мартенски музикални дни". Много богат е фондът на музеите - Исторически музей "Баба Тонка", къща музей "Захари Стоянов", музейна сбирка в къщата на Тома Кърджиев, музейни сбирки за спорта, за водоснабдяването, на градския бит в къщата на Калиопа. Националният музей на транспорта и съобщенията е настанен в най-старата жп. гара в страната. Тук се пазят стари локомотиви и вагони, между които вагони на султан Абдул Азис, на царете Фердинанд и Борис Трети, на Маршал Толбухин. До Левенттабия се издига най-високата в България телевизионна кула, висока 206 метра с антената. Ивановските скални манастири заслужено са включени в списъка на ЮНЕСКО. Пещерата "Орлова чука", край с. Пепелина, с галерии над 12 км, е втора по дължина пещера в България.



11 Град Тутракан, 12 000 ж., десен бряг, км 432,5

Тутракан отстои на 59 км от Силистра и 61 км от Русе. Внушителният амфитеатър на нашето "Дунавско Търново" може да се обхване с един поглед, "Селището зад блатата" - такъв е смисълът на римското название на Тутракан - Трансмариска. Един каменен надпис, датиращ от 18. Х. 294 г., свидетелства за идването на имп. Диоклетиан, който "след като победил вражеските племена и установил спокойствие в своята земя, издигнал крепостта Трансмариска". В нея квартирували части от XI Клавдиев легион. При император Валент (366 г.) бил построен мост на р. Дунав от салове по време на войната с готите. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра и Тракан, Тарка, Туквант, Торкан, Даракам. В меркаторова карта от 1569 г. от нашите дунавски градове са отбелязани само Бодин (Видин), Никопол и Татракам. Отбелязва се, че в Дунава имало мелници на вода, а по високия хълм - вятърни мелници. В навигационната карта на р. Дунав от 1789 г. е отбелязано: "Тутракан е едно старо градче с една стара кула. То има три водни мелници в Дунав, които обаче не пречат на навигацията". Последните мелници на вода съществували до 1942 г. От 1913 г. градът е в пределите на Румъния, наречен Туртукай. Градът запада и населението му намалява. Упадъкът продължава и след 1940 г. , когато по Крайовската спогодба Южна Добруджа бе върната на България. Едно свличане на земните пластове разруши и повреди много постройки в града. Товарното пристанище се сдоби с нов кей и съоръжения. Пристанището спада към Русенския пристанищен комплекс. Предвидено е да се установи фериботна връзка с румънския град Олтеница. В архитектурния облик на града е запазено и влиянието на румънския период. В града има няколко индустриални заведения като "Терма", за отоплителни и газови готварски печки и други газови и електрически уредби, фабрики за консерви, за първична преработка на коноп и др. Предприятието "Лодкостроител" изработва лодки, катери, яхти, водни колела и други малки съдове. В миналото Тутракан е бил най-големият наш риболовен център на р. Дунав с най-голям улов на риба. За това напомня рибарската махала и експонатите в единствения в страната етнографски музей на дунавския риболов и лодкостроене, настанен в старата турска баня. Между 500-те предмета, разкриващи риболова от античността до наши дни, са мрежите, харпуните, котвите, типичната тутраканска рибарска лодка, големите рибарски мрежи-дифани, дълги по 150 метра. В една стара сграда е настанен градският музей. Източно от Тутракан през 1867 г. преминава от Румъния четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. - четата на Таньо войвода. На запад от Тутракан са островите Калимок, Радецки и Тутракан.



12 Село и езеро - биосферен резерват Сребърна, на 3 км от десния бряг, км 392

Никой не знае защо името на езерото е свързано със среброто. Може би една отдавна забравена легенда таи забулена тайна? Предания говорят, че са намерени много сребърни монети на мястото, където е бил римският граничен пункт Тегулциум. Географът Владимир Попов сполучливо оприличава езерото с "бляскава сребърна монета, проядена тук-там от вековете". Езерото Сребърна заедно със заблатената и обрасла с камъш околност има площ от 5 кв. км. Дълго е 3 км и широко 1,8 км. Много наши учени-географи, геолози, биолози, считат, че езерото се е образувало върху дунавската заливна тераса и е остатък от Прадунава (старо корито на р. Дунав). Към езерото се стичат изворни води от изток, запад и юг, от хълмовете Коджабаир, Караборун и Чомлъка, както и от двете рекички Сребренска и Кълнежа. Установено е, че от езерното дъно бликат карстови извори, идващи от сарматските и аптеки водоносни хоризонти. Такъв извор е Канаричката с дебит 6 л/секунда. Нивото на езерото е в зависимост от нивото на р. Дунав. Езерото е известно с името "Езерото на пеликаните", защото тук наред с чаплите, дивите гъски, черногривите потайници, лопатарите, ибисите,и кормораните, гнездят редките къдроглави пеликани. Заедно със събратята си от дунавската делта, прекарват зимата в Египет, в делтата на р. Нил. Сребърна е едно от редките места в Европа, където мътят тези едри и интересни птици. През 1942 г. езерото бе обявено за риболовен развъдник, за да се осигури спокойствие на птиците, през 1948 г. държавата обяви езерото за резерват, под ръководството на Зоологическия институт при БАН. След прекъсване на връзката на езерото с р. Дунав чрез канала Драгайка, дълъг 2 км, рибното богатство в езерото силно намаля. От 24 вида риба, сега се обитава от 6 вида - щука, лин, червеноперка, канадска слънчев-ска и др. Силистренското предприятие "Камъшит", което използва тръстиката за суровина, причини доста щети на резервата - пожари, пропъждане на птиците и пр. Наложи се езерото да бъде отново свързано с р. Дунав, за да се подобрят условията за улов на риба от птиците. В езерото растат освен тръстика лилии, блатно кокиче, блатна папрат, насекомоядна мехунка. Тук са гнездата на стотици двойки снежнобели малки, гривести, сиви, пурпурночервени и нощни чапли. В миналото биваха масово избивани заради перата, поставяни като украса на дамските шапки. Във водното пространство на Сребърна орнитолозите наблюдават черни, белобради рибарки, качулати гмурци, диви патици, белооки и червеноглави потапници... През 1977 г. Сребърна е приета в семейството на биосферните резервати. През 1973 г. и 1974 г. е включена като влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция. От 1983 г. резерватът е природен паметник със световно значение, под закрилата на ЮНЕСКО. Към резервата Сребърна има Природонаучен музей и екологична станция, открити на 31. Х. 1983 г. в нова сграда на 800 м от езерото. Монтираната в специална зала апаратура с телевизионни монитори дава възможност за наблюдения на колонията на пеликаните и други обитатели на резервата. Оттук минава един от клоновете на миграционния птичи път Виа Понтика.



13 Град Силистра, 50 000 ж., десен бряг, км 375,5

Град Силистра е разположен в североизточния край на България, на дунавската граница, точно откъдето започва и сухопътната ни граница с Румъния.. Отстои на 120 км от град Русе. Силистра лежи в източната част на Айдемирската низина и крайните разклонения на Добруджанското плато, на 20 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура 11,2 градуса С, годишната валежна сума е 546 л. на кв. м. Никой от нашите дунавски градове не може да съперничи на многовековна Силистра, на нейната изпълнена с важни събития история. Ако за другите дунавски градове има периоди на упадък и забвение дотолкова, че не са фигурирали векове наред в старите географски карти, за Силистра няма помръкване. Нейната крепост е била свидетел на битки, в които последователно са участвали траки, гърци, римляни, византийци, българи, руси, татари, румънци, турци..., наследник е на римския Дуросторум, което в превод означава "яка крепост". За пръв път това име се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. През 169 г., по времето на Марк Аврелий, Дуросторум става мунипиция - самостоятелен град, който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция. В Дуросторум през 390 г. е роден големият пълководец Флавий Аеций, разгромил на Каталунските полета хунския вожд Атила, наречен "Бич Божий". Между римските императори, идвали в цветущия град, са Диоклетиан и Валант. Византийският град Доростол до 600 г. е бил епископски център. Намерена е надгробната плоча на последния епископ Долчисимус, която се пази в Софийския археологически музей. Българите нарекли града Дръстър. След покръстването Дръстър е главният български религиозен център. През 968 - 971 г. войските на българския цар Борис Втори и киевския княз Светослав Игориевич заедно отбраняват Дръстър срещу византийците, водени от Йоан Цимисхи. В българската държава има важни административни функции - център на комитат, а през време на византийското робство от 1018 г. е главен град на областта Паристрион (Подунавия). През 1153 г. Идриси го нарича Диристър, а Хаджи Калфа през XVII в. - Дристра, откъдето идва и сегашното Силистра. На изток от града, на румънска територия, на остров Пъкуюл луй Соаре (българското му име е Плоска, а турското Адакьой) са открити останките на средновековно пристанище и крепост. Според някои специалисти това е нелокализираното българско пристанище Вичина, седалище на българския речен флот от Омуртагово време насетне. Към 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович, книжовник и духовник, първия български светски поет. Край Силистренската крепост, която по-късно става част от отбранителния четириъгълник на Турската империя Русчук - Силистра - Варна -Шумен, са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Задбалкански. От 1913 г. до 1940 г. Силистра е в пределите на Румъния. В силистренско са първото и третото по големина села в страната - Айдемир с 9125 ж. и Калипетрово с 6266 ж. Запазена е Куршумлу джамия, както и някои стари бейски къщи. Редица сгради с малки керемидки по стръмните покриви и красиви колонки, сводове и куполи са в румънски архитектурен стил. Килийно училище в града е имало от 1812 г., от 1890 г. - педагогическо училище. Негов наследник е педагогическото училище, което от 1997 г. е филиал на Русенския университет. В този град за пръв път в страната бяха произведени електронни калкулатори (ЕЛКА). Към машиностроенето и металообработването се числят заводите "Хром" и "Стомана", заводът за отрезни машини, за металорежещи машини, за механизирани детски играчки. Памукотекстилната промишленост включва завод "Добруджа". Завод "Капитан Георги Мамарчев" произвежда технически каучукови изделия. Други предприятия са консервното "Нектар", керамичният завод, заводите за млечни и месни изделия, предприятието "Камъшит" и дървопреработвателният комбинат, разчетен да използва дървен материал от Коми (Русия) по река Дунав. Сега той изживява криза и цеховете не работят. На хълма край града е крепостта "Меджидитабия" от 1857 г. Много интересна гробница от V век е открита през 1943 г. Тя е от времето на император Теодосий и е забележителна с античните си рисунки. През 1969 г. е открито погребението на знатен магистрат, датирано от монета от времето на император Проб (276 - 282 г.). Той е бил погребан с конете и колесницата си, от която са запазени скъпи апликации от електрон (сплав на злато и платина). В сградата на някогашния конак (по-късно - затвор) е уреден етнографски музей. В него е показан битът на Добруджа - носии от времето на "Алфатарския цар", Вълко Чорбаджи и Йовковата Боряна, Пеещите каруци на Сали Яшар, ризи с шевици, престилки, елеци, шарени черги. Градският стадион носи името на Луи Айер - швейцарски преподавател по гимнастика, свързан с Лом, Силистра и Русе, популяризирал много от спортовете у нас, загинал като офицер край Дойран през време на Първата световна война. Силистренското пристанище спада към Русенския пристанищен комплекс. От 1992 г. е прекъснато пътническото корабоплаване по линията Русе - Силистра. Граничният пункт на сухопътната граница дава възможност за автомобилни пътувания до Констанца и с ферибот до Кълъраш и оттам за Букурещ. Има идея за директен ферибот Силистра - Кълъраш и за мост над река Дунав. Съществува целогодишна пътническа линия България - Украйна (Силистра - Измаил).



14 Остров Пъкуюл луй Соаре, десен бряг, км 360,3

Византийската писателка Анна Комнина (1083 - 1148 г.), пише за Вичина като цветущ град и пристанище на р. Дунав, разположени в Скития между Доростол и делтата. През XIII в. Вичина се споменава и като важен търговски център. През 1956 г. румънски археолози направиха разкопки на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре, отстоящ на 13 км по вода на североизток от Силистра. На руска карта от 1856 г. островът е отбелязан с името Плоска, а в картата на Феликс Каниц от 1870 г. - с турското име Адакьой (Островно село, Острово). С името Остров се нарича и близкият срещу острова град в Добруджа. Румънските археолози в публикации писаха, че крепостта е византийска, от времето на Йоан Цимисхи. Наши учени обаче намериха очебийно сходство в строежа с това в Плиска, Преслав и Дръстър и твърдят, че това е българското пристанище Вичина, от което е запазена кейовата стена на пристанищната крепост. В стената личат дълбоките следи от въжетата, с които били връзвани кораби към кея, дълъг 23,7 м, а заедно с ъгловите правоъгълни кули със зъбери, в двете страни, дължината на кея е 42 метра. Една италианска лоция "Компас за навигация" от 1296 г. отбелязва, че от гр. Аспера (в устието на р. Дунав) до Вичина са 200 мили. Превърнати в километри, те са равни на 360 км. А по сегашния дунавски километровник, на 360,3 км от устието, е остров Пъкуюл луй Соаре. Този географски факт е ключ към локализирането на Вичина. Без съмнение този град е прославеният Омуртагов дворец на Дунава, за който говори надписът в църквата "Свети четиридесет мъченици" във В. Търново.

Последната промяна е направена от Preslav на Чет 12 Ное 2009, 19:14; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Съб 08 Сеп 2007, 12:32    Заглавие:  

Danubius limes Romana или пътешествие по българския бряг на р. Дунав, следващ древен римски път

БНР/Радио България - 15 Март 15:05

Българският бряг на р. Дунав, очертаваща границите със северната ни съседка Румъния, е белязан от присъствието на древни цивилизации, оставили зад себе си безценни свидетелства за процъфтяващи култури. Някога по протежение на реката се е виел древен римски път. Крайдунавските градове Козлодуй, Оряхово, Лом и Вълчедръм крият в недрата си следи от времето, когато териториите на днешна България са попадали в пределите на Римската империя. За завещаното ни от тази епоха културно-историческо наследство разказва проф. Румен Иванов:
“Дунав е най-голямата река в Средна и Западна Европа, която в миналото е служила като водна бариера срещу нашествията на вражески племена. През I век, по времето на римския император Тиберий, на десния й бряг е бил изграден т.нар.Долнодунавскипът. По протежението му са били издигнати военни легионни лагери и по-малки гарнизони – кастели и фортове. Между тях са били разположени сигнални стражеви кули, както и цивилните селища, обитавани предимно от ветерани и бивши легионери. Римските фортове Аугусте при днешното с. Хърлец, Валериана - до с. Долни Вадин, Алмус - при град Лом и Регианум край гр. Козлодуй са едни от най-ранните римски гарнизони по долното поречие на Дунав, построени още в първата половина на І век от н. е.” Археолози и учени работят усилено, за да се разкрие напълно тази страница от древното минало на крайдунавските ни земи. На 7 км. от устието на р. Огоста, близо до гр. Козлодуй, застроен върху праисторическо и тракийско селище от І хил. пр. Хр., личат следи от кастела Регианум. Между Козлодуй и с. Хайредин пък са запазени части от старобългарски отбранителен окоп от VII - VIII в. Тук, векове по-късно, през 1876 г., гениалният български поет и революционер Христо Ботев слиза със своята чета от кораба “Радецки”, за да подкрепи въстаналите срещу османския поробител българи. Днес корабът е на своя последен пристан и е превърнат в туристическа атракция. Туристите проявяват интерес и към завещаното ни от древните римляни наследство. Някои от датиращите от тази епоха укрепления продължават своя живот и през средните векове. “Някои от тези обекти - казва проф. Иванов – са имали шанса през ранното Средновековие, а и по-късно върху тях да бъдат изградени нови селища. Може би най-силен е примерът с античния Доросторум или днешния град Силистра. На територията му през римската епоха е имало легионен лагер, чието останки лежат под днешния център на града. А на самия дунавски бряг е била издигната втора отбранителна крепост.” В околностите на с. Хърлец лежат следите от римската крепост Аугусте. По-късно на това място е възникнало средновековно селище. Предполага се, че то датира от времето на основателя на българската държава през 681 г. хан Аспарух. Там е бил разположен един от гарнизоните, охраняващи т.н. ”Аспарухов вал”. Следвайки трасето на крайдунавския римски път, стигаме до фортовете Вариана - до с. Лесковец и Валериана - до с. Долни Вадин, които са били свидетели на стотици битки, водени от римските легиони. До крайдунавския град Оряхово пък сe виждат следите от средновековната крепост от ІХ в. “Камъка”, която в течение на 5 века е защитавала териториите на българската държава. Любителите на историята посещават и днешния крайдунавски град Лом или античния Алмус, възникнал като укрепено селище. По време на управлението на цар Михаил Асен (1246-1257) в града е построена църквата “Св.Никола Стари”. Част от иконите в нея са дело на прочутата Дебърска живописна школа. Възходът на днешен Лом започва през ХІХ в., когато той се превръща в най-голямото пристанище на р. Дунав в пределите на Империята. В околностите на близкото село Орсоя е проучен един от най-големите къснобронзови некрополи у нас от 1600-1200 г. пр. н. е. Находките са изложени в Археологическия музей на Лом. Интересна е защитената местност “Орсойско блато”, обитавана от над 1 100 животински видове, някои от които са застрашени в световен мащаб. Последната спирка на нашата крайдунавска разходка е село Горни Цибър, от което се открива приказна гледка към природния резерват ”Ибиша”, разпростиращ се на малък дунавски остров. Този живописен край привлича много посетители от страната и чужбина. Те отсядат в местните хотели и къщи за гости. Техните домакини им осигуряват и различни атракции, свързани с речния риболов, водните спортове и пр. Заведенията на крайдунавските градчета пък предлагат разнообразни рибни специалитети. Така реката продължава да носи своите хилядолетни води и да оформя както брега, така и хората, които живеят покрай нея и от нея. Андрей. Меламед
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Вто 25 Сеп 2007, 15:29    Заглавие:  

История на Видин

ИСТОРИЯ НА ВИДИН

Двадесет и три века е миналото на този град. Още в III век пр. Хр. келтите построили тук селище с име Дунония (високо и укрепено място). Римляните дооформили крепостта, имаща за цел да пази крайдунавския граничен път, и я нарекли Бонония. Българите наричат града Бдин, а византийците - Видини. Стратегическото място на днешния Видин е оценено за първи път от римляните, които през I-II век изграждат добре укрепения град Бонония. Първо нахлуване на римляните северно от балкана 29 г. преди н. ера. Марк Лициний Крас - управител римска провинция, достига мизийска крепост на река Дунав ( по-късно Рациария Видинско) и разгръща войската си за бой. Преди сражението пред строя на войските един вожд на мизите, за които се казва, че са най-страшни измежду варварите, пита римляните: Кой сте вие ?. Отговорят му: Римляни, господари на народите. Тъй ще бъде, - рекъл мизът, ако победите нас. Авангардът на Крас търпи поражение в първия бой след като мизите правят излас. През 680 г., когато България заема Мизия, върху развалините на римската крепост израства бързо старобългарския град Бдин. Името едва ли е българизираното Бонония - най-вероятно идва от глагола "бдя". Над какво е бдял Бдин? Близката река Тимок е западна граница на страната през 681 г., а славянското племе тимочани в 824 г. те ще се отцепят от България и ще се присъединят към Франкската империя, но ще бъдат бързо усмирени от хан Омуртаг. Бдин бди и на северозапад, където само на стотина километра започват владенията на аварите. Затова още в края на IХ век градът става областен център и седалище на митрополит. Звездата на Бдин обаче изгрява в епохата на Самуил. След като през 971 г. Източна България пада под византийска власт, Бдин става център на съпротивата в западните и северните български територии. Тук Самуил посреща избягалия от плен Роман, а бдинският митрополит и болярите му дават короната на царството. Този акт прави Бдин временна столица на България. След няколко години тя е преместена в Скопие, а след това в Охрид. Но градът остава важна стратегическа крепост, осигуряваща връзката с отвъддунавска България, и същевременно пречеща на връзката на Византия с Унгария. Затова и император Василий II съсредоточава ударите си върху града. Гарнизонът отбива успешно няколко похода със собствени сили. Катастрофата идва през 1003 г. Градът е подложен на осеммесечна обсада. Цар Самуил прави груба грешка - вместо да тръгне с войската си на помощ на Бдин, предприема поход към Адрианопол (Одрин). Той успява да го превземе, но в това време изтощеният гарнизон на Бдин се предал по съвет на бдинския митрополит. През Второто българско царство Видин отново е областен град, обкръжен от труднопревземаема крепост. През ХIII - ХIV век областните му управители (Дърман, Куделин, Яков Светослав, няколко Шишмановци, Белаур) често са самостоятелни владетели, само номинално признаващи властта на търновския цар. А някои от тях като Михаил Шишман (1322-1330) стават и български царе. И това е нормално - Бдинската област е обхващала плодородните и гъсто населени равнинни земи в днешни Северозападна България, Източна Сърбия до Морава и румънската област Олтения. За ресурсите на Бдинския край в тази епоха има две важни свидетелства. Кратко описание на Бдинското царство през 1308 година. България е една империя сама по себе си голяма. А столицата на тази империя е Бдин, един голям град. Императорите на същата тази империя се наричат Шишман. Земята е много широка, просторна и хубава, напоява се от десет плавателни реки, обсеяна е с живаписни гори и дъбрави, изобилства с хляб, месо и риба, сребро и злато, и много стоки, предимно восък и коприна. Впрочем в нея има много сребърни рудници и всчки реки влачат пясък, смесен със злато, откъдето по заповед на императора се взема и обработва злато. По средата на империята минава река Дунав, която така нараства от множеството вливащи се води, че на някои места обхваща ширина пространство от 14 левги.......

В 1330 г. търновският цар Михаил Шишман( които Бдин е изпратил да стане търновски цар) дошъл за битката при Кюстендил с 6000 бойци, а бдинският деспот Белаур - с 8000. Според унгарски източници Бдинската област имала 600 000 души население при общо население на България 2 - 2.5 милиона. Може би затова през 1365 г. цар Иван Александър обособил Бдинска област като отделно царство, поставяйки за негов владетел първородния си син Иван Страцимир. На следващата година Унгария превзела Бдин и цялото Срацимирово царство. Но още през 1369 г. цар Иван Александър наел войската на влашкия войвода Влайко, разгромил унгарците и освободил сина си. Иван Страцимир управлявал още 27 години, станал турски васал и така преживял с 3 години края на Търновското царство. Но през 1396 г., когато край Бдин минал кръстоносният поход на крал Сигизиунд, Иван Срацимир изклал турския гарнизон и се присъединил към похода. Кръстоносците обаче са били разбити край Никопол. Да се върнем за малко на Срацимировото царство. Най-голям разцвет на Бдин достига в края на XIV в., когато става столица на Бдинското царство (1360). Бил е пристанище и важен търговски център на стоки не само за местни нужди, но и за транзитна търговия с Влашко, Маджарско, Дубровник и др.Така да хвърлим един поглед в евангелието от 1360 г. Отбелязано е, че е написано във “великия и многолюден град Бдин”.Ето как гласи преписката към евангелието на цар Иван Срацимир 1360 година.С изволение и съдействието на света Троица бе наченато свето и божествено дело-книгата, наречана на гръцки тетраевангеле- с голям труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптера благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковният стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Даниил А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте,та и вие да се сдобиете от оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведните. Приписка към Бдинския сборник 1359 година. С изволението на отца и изпълнението на сина и съдействието на светия дух в дните на благоверния, превисокия и самодържавния наш цар на българи и гърци Иван Срацимир, благоверната и светородна царица Анна се погрижи, и по повеля на царството й биде написана тази книга, наречена сборник на светите преподобни и страстотърпими жени. Нека бъдат за господина царя, царицата и техните чеда за утвърждаване на тяхното царство, за здраве на тялото и спасение на душата. Тя биде написана в град Бдин в годината 6868. Слава на нашия бог навеки. Амин. Илюстровано евангеле, съставено в Бдин. Съхранява се в Лондон. Написано е на пергамент. Сборникът се съхранява в библиотеката на Ганд-Белгия. Какво пише Паисий Хилендарски в Славянобългарска история.Срацимир и Шишман имали разпра и крамола. Йоан Кантакузин, гръцки цар, наследил Андроника, събрал силна войска, нападнал ненадейно България и разорил голяма област край границата. Александър видял това, изпратил при Йоан, молил мир, но Йоан не поискал мир. Александър имал при себе си войска 8000 българи и 2000 власи и така с 10 000 войска се опълчил срещу гърците , които били 7000. Почнал бой между гърците, но българите никак не отстъпили и разбили здраво гръцката войска. И така гърците побягнали назад заедно с царя си Йоан Кантакузин в град Русчук, а българите обсадили града за дълго време. Така цар Йоан Кантакузин бил много отчаян и не знаел какво трябва да прави. Пак цар Александър пожалил цар Йоана, предложил му по воля мир и му казал да си иде в Цариград мирно, Йоан се зарадвал много от това, пожелал да има по-голям мир с Александър и му дал своята десетгодишна дъщеря за сина на Александър - Йоан Шишман, - който бил на 15 години. И направил славен брак и приятелство в Едрене. Тук били и двата царски двора с голяма пищност и царска слава. Подир това Александър се върнал в Търново, освободил се от всички неприятели, които имал срещу себе си, и управлявал своето царство с голям разум, та всички поданици в негово време поживели на свобода. Но имал злонравна жена, и зле живеели. Александър я изпъдил и взел една еврейка, заповядал първо да я покръстят и така я взел за жена, а първата жена изпратил заедно със сина си Срацимир във Видин. На своя син Срацимира заедно с майка му дал да управлява Видин и околността. След някое време Срацимир по подбуда на майка си не слушал баща си, но наричал себе сии цар във Видин и за нищо не се покорявал на баща си. Александър поради голямата обич, която имал към Срацимир, не желаел да му направи никакво зло. Но унгарският крал дошъл и обсадил Видин и така хванал Срацимира, наказал го много заради непокорството му към бащата и го държал дълго в тъмница. По едно време, помолен от цар Александър, венгарският или маджарски крал, освободил Срацимир от оковите, взел едно от децата му за залог и си заминал. Това било 1351 г. В това време султан Мурад искал да повдигне войска срещу България. Алекандър му дал една своя дъщеря за жена и така имал мир със султан Мурад, докато кратко царували. В 1363 година Александър умрял. Александър оставил трима синове: Срацимир, Шишман и Асен. След Александър стъпил на престола Шишман. Но султан Мурад седял в Бурса и между гърците, българите и Мурада съществувал по време на цар Александър мир. След неговата смърт българите и гърците развалили тоя мир. Шишман се вдигнал и взел от гърците Едрене и им наложил данък. Заради това те повикали с голяма молба Мурад срещу българите. И Мурад дошъл с голяма турска войска по Черно море и по сухо срещу България. Турците се разделили - половината срещу България, половината срещу Влахия. Така Йоан Шишман и неговите братя Срацимир и Асен се били храбро с Мурада и в това време победили турците и Мурада. Разбили силно Мурадовата войска и посрамен го прогонили от България. В тая война турците убили Асена, Шишмановия брат. Също и оная турска войска, която отишла във Влахия, разбили я до един власите; други се удавили в Дунава. Така българи и власи се спасили тогава от турско поробване. Султан Мурад се ударил по гърците и силно се разгневил и озлобил срещу българите. И отново три години събирал турска войска срещу България. На това го подучвал гръцкият цар Мануил. В това време Срацимир и Шишман имали разпра и крамола. Срацимир искал - като по-голям брат - да царува в Търново, но Йоан Шишман не искал да му отстъпи и му казал: "Тебе отдавна те постави баща ми във Видин независим и стига ти Видин, а мене баща ми остави на престола, не ти отстъпвам." Възходът му е прекъснат през 1396 г. Освободителен поход през Дунава на Константин (син на Иван Срацимир), влашкия войвода Мирчо и Фружин (син на Иван Шишман) и въстание в придунавските области. Българското население подкрепя войските на Константин, Мирчо и Фружин. Цел на въстанието – възстановяване на независима българска държава. Наследника на цар Срацимир по официални дани заема престола неговият син цар Константин ІІ Шишман /1398-1422/ със столица Видин когато османците го завладяват напълно. България започва да отчита мрачните 482 години турско робство, безкрайните 127195 дни на гонения, терор, човешка мъка, асимилация и открит геноцид. В периода,през който българските земи са под османска власт-15-19 век-Видин бил център на санджак и на вилает.Той дълго време е бил най-големият град на Османската империя по Дунав през 15-17-ти век,а също така и оживено търговско и стопанско средище. През всичките тези векове Видин е бил голяма крепост и важен административен център. Даже през XVII век бил наричан “главен град на България”. Между 1794 и 1807 г. градът става център на самовластния турски военачалник Осман Пазвантооглу, който се обявил за независим владетел на значителна част от земите на Северозападна България. Османски феодал, владетел на Видинската област. Роден във Видин. Възползва се от вътрешните размирици в Османската империя, избухнали в края на XVIII в., и през 1794 завладява Видин. Провъзгласява се за негов независим владетел, организира своя армия и сече монети. Установява дипломатически отношения с някои европейски държави, между които и Франция. Високата порта ( османската империя ) предприема незабавни действия за ликвидирането му, но и трите похода, организирани против него, завършват без резултат. Той, укрепен във Видин, е нанесъл над самите правителствени войски три сияйни победи и е живял в разстояние на тринадесет години като независим господар. През въпросните години европейската политика фиксира интереса си върху Видин. Свикнали сме. Ала Б. Лори би следвало да се информира поне от докладите на отечествените му дипломати в Истанбул през същия отрязък време. В тях те наричат кърджалиите „демократи", Селим III — „султана якобинец", размирието „демократическа хидра”. И това ли е неизвестно? Не е ли описана връзката между Кара Сен-Сир и Пазвантоглу? Или пък между Тепеделенли Али и Директорията? От Пазвантоглу се интересува чрез агентите си Бонапарт, парират проектите му Хабсбургите, давайки на видинския сепаратист по-надеждни обещания. От отцепения от Портата Видин се интересува и Русия. Тоест: през въпросните години европейската политика фиксира интереса си върху Видин. Било за да се възползва от гражданската война в Румелия, било за да я осуети в полза на легитимизма. И само това, че Наполеоновите войни отвличат вниманието на Австрия и Русия от Балканите, и само това, че след 1815 над Европа затяга примката си реакцията срещу всичко революционно, позволява на османските султани да избягнат раздела на Империята с малка загуба: Белградския пашалък, най-отдалечен от Истанбул. Когато историографията говори за паралели и аналогии (а цитираните са публикувани преди двайсет години), тя няма предвид огледално сходство. Извън съмнение е обаче, че и трайните революционни сътресения, и тържеството на консервативната реакция са се състояли както на запад, така и на изток в Европа по същото време. С не дотам взаимно изключващи се резултати, както ги вижда Б. Лори. Нежеланието да бъде забелязан този успореден ход в европейския исторически процес доказва още веднъж стремежа на някои професионални среди да аргументират именно митологемата, че балканци и западноевропейци нямат сходства в развитието, че следователно не биха могли да съществуват равноправно. В 1799 О.П. е утвърден за управител на Видинския пашалък. От този момент против него се обявяват редица съседни феодали. Поради финансови затруднения е принуден да разпусне част от войската си, като оставя при себе си само една малка дружина. През 1805 тя обаче е разбита от кладовските феодали и той окончателно се затваря във Видинската крепост, където скорослед това умира.По негово време започва по-мащабно строителство в града - прокарват се нови улици, издигат се големи административни постройки, строят се джамии, медресета и т.н. Някои са запазени и до днес. Постепенно Видин се превръща в ориенталски град, особено със заселването на множество турци след поражението край Виена и освобождението на Сърбия. Да си припомним за многото въстания през периода на турско робство. Чипровското въстание 1688 г. Не е случайно, че „част от въстаниците след въстанието се скитали в долината на р. Тимок”, за което съобщава Д. Цухлев. Това потвърждава сведенията, че районът на Чипровското въстание е обхващал и Пиротско и Зайчарско. Много български мъже от Видин, където имало силен турски гарнизон през цялото средновековие и не можело да се обяви въстание, „тайно избягали от града и се присъединили към Чипровската дружина, за да се борят за свободата. Георги Пеячевич, един от военните ръководители на Чипровското въстание, споменава, че във въстанието участвали „200 български воеводи, които със своите чети са стояли при Видин и пр”. Това означава, че тогава или е имало 200 въстанически чети, или българи от 200 селища, което съвпада и с твърдението на австрийския историк Н. Шмит, че въстанието през 1688 г. е обхванало „цяла Западна България”. Н. Шмит съобщава още, че при разгрома на въстаническия лагер в местността Жеравица при Кутловица загиналите въстаници били няколко хиляди души. Това известие също доказва, че въстаническото движение в Северозападна и Западна България през 1688 г. е получило широк размах. Още повече, че на път за Чипровци през лятото на същата година, присъединилите се вече към австрийските войски въстанически дружини на Георги Пеячевич и Богдан Маринов освободили и вдигнали на въстание българското население и в Моравско. А когато дружините им минали р. Морава и наближили Пирот, цяла Северозападна България начело с Чипровци въстанала. Северозападна България вдигна оръжие срещу османците.Когато се изяснява въпросът за военните действия на въстаниците по време на Чипровското въстание, той непременно трябва да се свърже с хода на войната между Австрийската и Османската империя. Че въстаниците трябвало да се съсредоточат най-напред край Кутловица съгласно плановете на императорското военно командване. Вероятно по предварителна уговорка целта на въстаническите сили била да се прогонят османските войски от целия район около Видин, който бил главната и най-силна крепост в Северозападна България, сериозна пречка за бързото напредване на австрийската армия. Тази крепост била превзета от императорските войски едва през есента на 1689 г., защото преди това зад Балкана бездействали главните им сили, а и тези, определени да помогнат на въстаниците. Не е случайно, че и от Видин през 1688 г. излезли въстаници начело с известния капитан Хорват от Видин, за когото се споменава, че бил в авангарда на императорските войски и през 1690 г. Макар че не успели да превземат Видин, каквато очевидно е била целта им, те можели да блокират крепостта и евентуално да създадат фронт срещу тукашните османски войски и срещу ония, които ще се опитат да им се притекат на помощ. Но тази цел не могла да бъде реализирана не само поради несъгласуваността между ръководството на въстаническите сили и на австрийската армия, но и поради колебливостта и липсата на оперативност на императорското военно командване. Тогава османският съюзник граф Текели бил много по-слаб от въстаниците, дълго време не смеел да влезе в открито сражение с тях, а само ги безпокоял с набезите си, но в повечето случаи неговите отряди търпели поражения. И вместо да стоят на едно място и да изчакват напредването на австрийската армия, въстаническите сили трябвало настойчиво да преследват и да отблъснат противника далече от този район. А през това време османското командване успяло да си осигури превъзходството над въстаниците. Според много автори занемаряването на дисциплината, известна дезорганизация и липса на бдителност, също допринесли за неуспеха на въстанието. Основната причина за разгрома на Чипровското въстание били стратегическите и тактическите грешки на австрийското командване, което не насочило решително и навреме въстаническите сили на българите към Видин и към други османски крепости, а ги оставило да бездействат. Друго известно въстание Нишкото въстание за освобождение от турско робство 1841 г., е българско, а не сръбско, пантеонът от черепи на избити въстаници в гр. Ниш е на българи и на малка част сърби. Отзвукът в Европа е за турски жестокости за потушаване на Нишкото въстание в Северозападна България, а не в Сърбия. Израз на отчаяната борба за национално освобождение било известното Видинско въстание от 1850 г. с главен организатор Бояджи Станко войвода, Хайдут Велко (неизв. - 1813) е прочут български войвода, действал в Североаападна България от двете страни на река Тимок "с шестхилядна дружина българчета". Роден е в село Леновци - Зайчарско. Водил сражения с турците поробители и навсякъде ги громил. Помогнал на Кара Георги за освобождението на Сърбия (1804-1813) от турско робство, а след това имал намерение да освободи и Северозападна България, като създаде там малко българско царство. Има песен за него: "Бугарска майка го в родила и со бугарско млеко го е кърмила." "За благодарност сърбите многократно завоюват българските земи от двете страни на Стара планина и от двете страни на река Тимок: Зайчар, Неготин, Ниш, Пирот, като са имали намерение да навлязат в Кула, Видин и Белоградчик (1913 г.). Но са ударили на камък. Получили достоен отпор от храбрите бранители - шепа българска войска и доброволци, известни с името "Бдинци лъвове титани", и храбреците от славния белоградчишки полк. Сръбските държавници са пиели и гуляели с турския паша привидно с цел помирение, а де факто по приятелска линия и с рушвети са поискали от пашата български територии. Последвала е строга заповед на сръбското правителство населението в новопридобитите земи да не се нарича вече бугари. Затова нека да не мълчим, за да не се разсърдим сърбите, а често да им показваме историческите факти, че са обсебили много български земи... Нека хората от другата страна на границата да не ни обвиняват, че сме ги забравили. Нека да се знае, че от двете страни на Стара планина и на река Тимок е българска територия с българско население. Постепенно с развитието на корабоплаването по Дунава и със засилването на търговските връзки с Централна Европа благосъстоянието на жителите му нараствало. Австрийското параходство чрез Видинското пристанище изкупувало произведенията на цяла Западна България. Това продължило до 1866 г. Борбата на видинчани за независима от гръцкото духовенство църква се увенчала с успех през 1868г. Видинският митрополит Антим бил избран (1872г.) за първи български екзарх. Видин бил освободен окончателно от османска власт на 25.03/06.04.1878г. с помоща на Румъно-Руската войска. След Освобождението градът коренно променил етническия си състав в полза на българите. През Сръбско-българската война след Съединението (1885) Видин е защитаван успешно от капитан Атанас Узунов. Рапорт на Генерал-Майор Крастьо Маринов до щаба на действуващата армия във вразка с отбраната на Видин през междусъюзническата война през 1913 година

Видин 2 август 1913 година

Донасям на щаба на действуващата армия че на 6-юли сърбите отхвърлиха от Кула нашия авангард в състав на две роти. На 8-и т.м. авангардът водеше бой към с. Бела Рада. По сведение на авангарда сърбите имали 2 - 3 дружини с две оръдия. Откъм Брегово още не бяха минали. В същото време знаех, че сърбите атакуват Белоградчик. Сръбските части, насочени към Видин, ги взеха на заслон. На 8-и юли привечер направих вилазка с две дружини и една батарея. На 9-и юли частите, които направиха вилазка, водиха бой цял ден. Сърбите ангажираха в тоя бой пет дружини, една гаубична батерия и 6 полски нескорострелни оръдия. Този бой разтрой, сплаши сърбите, накара ги да бъдат предпазливи и можаха обсадят крепоста на 15-юли. Този бой даде възможност на 9-и срещу 10-и юли да влязат във Видин от отстъпилите от Белоградчик една дружина от 17-и полк, две роти нескорострелна батерия, телеграфна команда и 17 конни....На 15-и, 17-и и 18-и юли сърбите атакуваха крепостта като се насочиха към Новоселския участък. Всички техни атаки бяха отбити. В тези атаки сърбите ангажираха около три полка с 28 - 30 оръдия, от които една гаубична батерия. На 18-и юли привечер с общото прекратяване на воените действия, боят се прекрати. На 19-и юли се определи демокрационната линия. Сега сърбите още не са се изтеглили. По сведения сърбите в района, който заемат, продължават да плячкосват. В отбраната на Видин имаме загуби всичко : 2 офицери, 43 долни чинове, ранени 1 офицер, 327 долни чинове, контузени 20 офицери, 50 долни чинове, без вест 23.

Артилерия имаме 52 оръдия с 19 819 снаряда. В склада имаме патрони 1. Берданови 834 900, 2.Манлихерови 79 900, 3.Триливейни 494 400, 4. Картечни 2 000,

Началник на Видин

генерал-майор Маринов. Началник щаба- майор Стрезов

Печат с герба на Видин и натпис: Видинско комендантско управление

Кратко описание на Бдинци, лъвове, титани... От края на Битолското поле до Преспанското поле се издига огромната снага на Баба планина. Най-високият й връх Пелистер (около 2200 м) се издига над Битоля, и понякога цялата планина се нарича по неговото име. По гърбицата на централния рид се издигат още няколко върха - безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. Тук по билото на Баба планина през 1915-1918 г. е минавал фронтът между българската армия и войските на Антантата. От едната страна е стояла Шеста Бдинска дивизия. Срещу бдинци са две френски и една сръбска дивизии. До началото на 1917 г. войната е позиционна. Българите заемат командните височини кота 1248 и Червената стена и отблъскват патрулно- разузнавателните нападения на французите. Тези почти две години бдинци използват за създаване на мощна укрепителна линия. Освен няколко линии окопи тя включва и солидни бетонни бункери - укрития за целия личен състав на дивизията. Германският съюзник не пести цимента и бетонното желязо, които ни дава - българите задържат на македонския фронт едномилионна съглашенска армия, която иначе щеше да се бие с германците в полята на Франция. Германците не пестят и оръжието - бдинци са отлично въоръжени с картечници, оръдия, бомбохвъргачки, миномети. Оръжието обаче си плащаме с храна. Бдинци, произхождащи основно от богатите полски села в Подунавието, научават с тревога, че децата и жените им гладуват. Самите те също гладуват - дневният пай намалява на 400 гр хляб. Селяните в Македония помагат с каквото могат, но това не стига. Французите имат други грижи. През 1916 г. войските им заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена държат в обсега на оръдията си всяка сграда и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар. На 12 март 1917 г. стотици френски оръдия откриват огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда. И въпреки това се случва нещо уникално за тази кървава война - българите нямат нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, зает от 8-а дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Осма дивизия хладнокръвно отби и обезкръви само за три дни настъпващите към участъка й френски части. Но ударът в тази част на фронта бе демонстративен. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. Бдинци наистина се биеха като лъвове и титани, както се пее в бойния им марш. Окопите преминаваха от ръце в ръце по няколко пъти на ден. Щикови атаки се редуваха с барабанен артилерийски обстрел. На 18 март 1917 г. Червената стена бе наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка". В редица участъци наистина бдинци, свършили патроните, търкаляха огромни камъни и скършени от артилерийския обстрел дървени трупи върху пълзящите към върха на хълма френски вериги. Но в крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите. Българите отстъпиха на съседния връх. Цялата останала позиция по Баба планина остана в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия. Така че от военна гледна точка падането на Червената стена не представляваше никаква загуба. Но символичното значение, което бе придобила Червената стена, не можеше да остави върха във френски ръце. Командването на Бдинската дивизия съсредоточи около Червената стена цялата дивизионна артилерия. На един стръмен съседен връх българите изнесоха на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части също бяха снабдени с едно ново, току-що закупено от немците оръжие - огнепръскачки. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Особено ефективни са шестте нови батареи, от които французите се виждаха като на длан. След двучасова стрелба френските окопи бяха затрупани с град от ръчни бомби. До френските окопи са се промъкнали под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди. След това идва редът на огнепръскачките. От френските окопи се разнасят раздиращи сърцето писъци. Огромни пламъци лумват на десетина метра височина. Горят хора, складове с храна и "твърди" напитки, изпратени с тонове от патриотични френски производители на коняк. Скоро затрещяват и взривяващи се боеприпаси. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не го посрещна нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава наша до края на войната. Петте френски дивизии загубиха от 40 до 75% от състава си и повече не предприемат нито една настъпателна операция в този участък на фронта.

Маршът “Бдинци” е написан в началото на 1918г. от талантливия капелмайстор на 3-ти Бдински пехотен полк Боню Кирчев. След смъртта му през 1941 г. личния му архив е предаден в полка, но изчезва или е унищожен. От неговото творчество е останал обичания от всички марш “Бдинци” разказващ за победния ход на 3-ти Бдински полк по бранните поля на: Сливница,Чаталджа, Македония и е пeят от войниците след превземането на Букурещ.

БДИНЦИ

Марш на 3 пехотен Бдински полк

Бдинци, лъвове, титани,

Наша слава всепобедна,

Що се носи от балкани

И до хижата последна.

Вас ви Сливница познава,

От победата гръмовна,

За България тогава

Храбростта ви бе чутовна.

И при Чаталджа със лъвска сила,

В бой вража мощ сломихте,

А при Струма, бистра, мила,

Родний край с венци покрихте.



Изграден е Паметник в чест на загиналите офицери и войници от Трети бдински полк във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. се намира на централния площад. Върху челната част на облицования с мрамор постамент има надпис:


Величието на родината се гради
Върху костите на ония, които
Достойно живяха и умряха за нея”.


Горната част на паметника се състои от скулптурна част и високо паралелепипедно тяло, облицовано с мрамор. Скулптурната част от тъмен патиран бронз изобразява група войници в боен устрем, държащи знаме.
Намира се срещу сградата на савета.

Костницата на загиналите от Трети бдински полк по време на Сръбско-българската война 1885 г. е изградена през 1911 г. и първоначално била разположена на централния площад, но по-късно е преместена на предгаровия площад “Съединение”(до пощата).Автор на проекта е скулпторът Андрей Николов, а на бронзовите релефи Арнолдо Дзоки. Състои се от централна част във формата на пресечена пирамида, в която е самата костница. Тази централна част е изградена от гранитни блокове. Отгоре има скулпторна фигура на войник в шинел с пушка в ръка. На лицевата страна има релефно изображение на сцена от войната и надпис:

“На героите от 3-ий пехотенъ Бдински полкъ”.

Градът е родно място на видния български общественик Найчо Цанов и на световноизвестния художник постимпресионист Жул Паскен (Юлиус Пинкас, 1885-1930 г.), ярък представител на “Парижката школа”. И много други.

Северозападна България запада още от 1946 г., особено много запада Видинска област, която от 1946 г. досега е жертва на българската безразумна политика на терор, човешка мъка, асимилация и открит геноцид. . В много от Видин и Видинските общините се наблюдава видима депопулация на населението която се е стопила повече от половината. Благодарение на българската политика която и до сега продължава да се отнася към Видин като дълбок провинционален град, средоточена в изграждането и раширяването на други градове и заради тотално пренабрежение ( в политически и икономически аспекти) на многовековният град Видин. Припомням че през 1948 г. избухва последното Видинското въстание.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Вто 30 Окт 2007, 11:15    Заглавие:  

Лом в началото на 1942 година

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Сря 31 Окт 2007, 12:51    Заглавие:  

Силистра

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


1907 г.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Сря 31 Окт 2007, 12:59    Заглавие:  

с.Свищов, 1902 г.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Сря 31 Окт 2007, 13:15    Заглавие:  

Дунавската флотилия при Русе, 1902 г.

Click to see if image is larger


BULGARIA Vintage "Boat Patrols down Danube at evening"

Click to see if image is larger


Ето я и в голям вариант

1917 BULGARIA-MILITARY PATROL ON DANUBE RIVER

Click to see if image is larger

1938 BULGARIA ROUSSE DANUBE RIVER HARBOR PHOTO POSTCARD

Click to see if image is larger


Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пет 02 Ное 2007, 17:59    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пет 02 Ное 2007, 18:57    Заглавие:  

Ships in Ruse Harbour, 1930s, Bulgaria

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пет 02 Ное 2007, 19:04    Заглавие:  

Bulgaria,Rusze,Roustchuk, Port 1915

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пет 02 Ное 2007, 19:07    Заглавие:  

Русе

This is a wonderful antique print depicting the Bulgarian city of Rousse (also Ruse, Russe) on the Danube. This view shows the city when still part of the Ottoman Empire (until 1878) and when known as Roustchauk, or Rusçuk. This view shows numerous minarets, but after 1878 intensive new construction changed the city's architectural appearance to a typical Central European one. Image plus caption measures about 7.5" by 5.25" (190mm x 130mm),with ample margin for matting. Text on the backside. Excellent condition with light age-toning. This is not a modern reproduction. It is an 131-year-old engraved print, guaranteed to be as described, and ready for matting and framing. An excellent addition to your historical display.

Click to see if image is larger


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Пон 05 Ное 2007, 09:48    Заглавие:  

Уникални снимки от Русчук

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
[img]
http://www.obiavite.info/gallery/d/2534-1/ruse4.jpg[/img]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Съб 10 Ное 2007, 21:43    Заглавие:  

Русе

Тази снимка я изнамери Калоян, колаж от различни български кораби.
Сега се опитваме да познаем кой кой е.

Click to see if image is larger


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


Click to see if image is larger


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Съб 10 Ное 2007, 21:50    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Последната промяна е направена от Preslav на Съб 02 Фев 2008, 14:11; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42468

МнениеПуснато на: Нед 25 Ное 2007, 00:08    Заглавие:  

ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ ДЕРЖАВИН
Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан на извънредно заседание на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на 6 септември 1979 г., Протокол № 8. Връчен му е почетния знак на града. Павел Державин е роден в град Нови Петергоф, Санктпетербургска област на 27 февруари 1904 г.. По време на Втората световна война е командир на бригада Керченски бронекатери от Дунавската флотилия. За участието му в героичната отбрана на Одеса е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. На 4 септември 1944 г.сутринта бронекатер № 214 на Державин акостира на пристанището на гр. Тутракан с цел задоволяване с продоволствие, посрещнат от началника на пристанището, коменданта и кмета Кирил Захариев, които веднага откликват на молбата и доставят необходимото продоволствие. Това събитие е регистрирано с изграждането на паметника "Катер". Павел И. Державин е капитан I ранг. През 1979 г. посещава Тутракан.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [21 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1113s ][ Queries: 12 (0.0048s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker