Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 28 Май 2020, 00:46
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » БЪЛГАРСКИ МОРСКИ И РЕЧНИ ПРИСТАНИЩА
ПРИСТАНИЩЕ ТУТРАКАН
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [19 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Съб 08 Сеп 2007, 12:34    Заглавие:  ПРИСТАНИЩЕ ТУТРАКАН  

Град Тутракан, 12 000 ж., десен бряг, км 432.5

Тутракан отстои на 59 км от Силистра и 61 км от Русе. Внушителният амфитеатър на нашето "Дунавско Търново" може да се обхване с един поглед. "Селището зад блатата" - такъв е смисълът на римското название на Тутракан - Трансмариска. Един каменен надпис, датиращ от 18. Х. 294 г., свидетелства за идването на император Диоклетиан, който "след като победил вражеските племена и установил спокойствие в своята земя, издигнал крепостта Трансмариска". В нея квартирували части от XI Клавдиев легион.
При император Валент (366 г.) бил построен мост на р. Дунав от салове по време на войната с готите. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра и Тракан, Тарка, Туквант, Торкан, Даракам. В меркаторова карта от 1569 г. от нашите дунавски градове са отбелязани само Бодин (Видин), Никопол и Татракам. Отбелязва се, че в Дунава имало мелници на вода, а по високия хълм - вятърни мелници. В навигационната карта на р. Дунав от 1789 г. е отбелязано: "Тутракан е едно старо градче с една стара кула. То има три водни мелници в Дунав, които обаче не пречат на навигацията". Последните мелници на вода съществували до 1942 г.
От 1913 г. градът е в пределите на Румъния, наречен Туртукай. Градът запада и населението му намалява. Упадъкът продължава и след 1940 г., когато по Крайовската спогодба Южна Добруджа бе върната на България. Едно свличане на земните пластове разруши и повреди много постройки в града. Товарното пристанище се сдоби с нов кей и съоръжения. Пристанището спада към Русенския пристанищен комплекс. Предвидено е да се установи фериботна връзка с румънРибарската махалаския град Олтеница. В архитектурния облик на града е запазено и влиянието на румънския период.
В града има няколко индустриални заведения като "Терма", за отоплителни и газови готварски печки и други газови и електрически уредби, фабрики за консерви, за първична преработка на коноп и др. Предприятието "Лодкостроител" изработва лодки, катери, яхти, водни колела и други малки съдове. В миналото Тутракан е бил най-големият наш риболовен център на р. Дунав снай-голям улов на риба. За това напомня рибарската махала и експонатите в единствения в страната етнографски музей на дунавския риболов и лодкостроене, настанен в старата турска баня. Между 500-те предмета, разкриващи риболова от античността до наши дни, са мрежите, харпуните, котвите, типичната тутраканска рибарска лодка, големите рибарски мрежи-дифани, дълги по 150 метра. В една стара сграда е настанен градският музей. Източно от Тутракан през 1867 г. преминава от Румъния четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. - четата на Таньо войвода. На запад от Тутракан са островите Калимок, Радецки и Тутракан.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------

ИСТОРИЯ НА ГРАД ТУТРАКАН КАТО РЕЧЕН ПРИСТАН

Тутракан и неговата околност заемат югозападната част на Добруджа. На север той граничи с река Дунав, на югозапад достига до Бръшлянската низина и Лудогорието, а на югоизток навлиза в равното Добруджанско плато. В тези граници Тутракан и околността му имат следното географско положение: 26°50’ източна дължина и 44°10’ северна ширина.
Градът е разположен на терен, който в западна посока е нисък, а на самия бряг на Дунава достига височина до 4 м. На изток от Тутракан започва високата и равнинна част на Добруджанското плато, което има средна надморска височина 140 м, надморската височина на брега достига до 28 м.


Крайбрежието на Дунав от Тутракан до Силистра е прорязано от долини, от много падини с маловодни поточета и къси рекички. В такива долини са разположени селата – Пожарево, Дунавец, Долно Ряхово и Малък Преславец. На места към брега се спускат полегати склонове, които образуват ниската тераса – Прибрежие. Крайбрежните склонове и долове са обрасли с гори, а ниските и равни тераси са засяти с лозя и овощни градини.
Добруджанското плато, от своя страна, е равнина, прорязана от множество сухи долини, по които някога са текли пълноводни реки. От тях най-характерно е сухото корито на някогашната голяма и пълноводна река Демир баба. Тя е извирала от лудогорието и се е вливала в Дунав под с.Старо село. В някои от доловете има извори и по тях текат малки рекички, чиито води се вливат в микроязовирите край гр.Тутракан, с.Антимово, с.Стефан Караджа, с.Сокол, с.Зафирово и с.Коларово.
Теренът на Тутракан и неговата околност е богат и плодоносен чернозем. Днес от него се получават високи добиви от житните и индустриални култури – пшеница и ечемик, царевица и слънчоглед, боб, захарно цвекло, тютюн, коноп, соя и зеленчуци; от овощарството – гроздето, кайсията, прасковата и ябълката.
Разположен амфитеатрално на високия и стръмен десен бряг на р.Дунав, градът е със северно изложение. От брега на реката започват стръмни улици, които водят нагоре към равнината – другата половина на града
Сегашната територия на града и местността около него е обитавана още от праисторическо време. Открити са важни находки от палеолита в Тутракан, с.Дунавец и Пожарево; а от неолита и енеолита свидетелстват селищните могили край с.Белица и недалече от Тутракан. Интересни археологически материали, открити при разкопки, като каменна оброчна плочка с образа на Хеката, бронзови предмети – накити, оръдия на труда, оръжия и др. свидетелстват за интензивен живот по тези места и особено през античността. Първата поява на римляните тук датира от 15 г. пр.н.е., когато завладяват земите между Хемус/Стара планина/ и р.Данубиус /Дунав/ до Черно море. При римския император Веспасиан /69-98 г./ се издигат укрепителни съоръжения /”стражеви кули”/ до с.Нова Черна, Старо село, Тутракан и Пожарево. При император Улпий Траян /98-117 г./ при Тутракан се образува селище с ранг на викус /село/ и се построява кастел, наречен Трансмариска. Той е бил важна станция на пътя от Сингидунум /Белград/ за Константинопол /Истанбул/. Отбелязан е и на епиграфски паметници /каменни надписи/ и всички карти /итинерарии/.
Археологически разкопки и находки доказват, че славяните се заселват в Тутракан и неговата околност през втората половина на VI век, като обитават античните селища. През времето на Първата българска държава славянобългарските селища при с.Нова Черна, Старо село, Дунавец и Пожарево били оградени със землено укрепление /”градище/. Тутракан е крепост – твърдина в отбраната на северната граница при цар Иван Шишман /1371-1393 г./.Открити са важни находки от това време до с.Нова Черна, Старо село, Пожарево др., които свидетелстват, че българите се препитавали главно със земеделие, риболов и били развити занаяти. Османското нашествие през 80-те години на XIV в. трагично прекъсва живота на много български селища и ордите на нашествениците достигат стените на Тутракан, като го заплашват с гибел. През 1388 г. Тутракан пада в турски ръце и той се превръща в малко селце, което две столетия е забравено и едва от XVII-XVIII век започва да се споменава от чужди пътешественици и се отбелязва в османски документи. Насилията и мъченията на поробителите не успяват да унищожат здравия български дух. Оцеляват като крепости на българщината и се запазват селата Стар Смил /Старо село/, Белица, Кадъкьой /Малък Преславец/ и град Тутракан с надежда в спасителната мисия на Русия /Дядо Иван/, която ще го избави от дълголетно робство. Населението на тези селища участва в многобройните руско-турски войни през XVIII-XIX век. То първо посреща през 1773, 1810, 1829 и 1854 година руските войски, които за няколко месеца задържат Тутракан и му даряват свобода.
В миналото населението на този край се занимава със земеделие и скотовъдство, а също и с риболов. От занаятите добре развити са абаджийството, ковачеството, кундурджийството, гемиджийството / лодкостроителство/ и грънчарството. Освен това в Тутракан има мутафчии, тухладжии, бакали, търговци и др. – нещо, което говори за много оживена стопанска дейност в града. Установени са добри търговски връзки с Австро-Унгария, за където се изнасят зърнени храни и лодки, а се внасят бакалски стоки. Започва борбата за културно-национална самодейност и в Тутракан през 1862 г. се открива българско училище. Учителят Неделчо Балкански в 1873 г. основава училище, наречено “Возрождение”. Будни български деятели отварят училища в с.Старо село, Варненци, Пожарево и Белица. Тутраканци оказват помощ по прехвърляне през р.Дунав от румънския на българския бряг четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов – Воеводата. Мнозина от Тутракан, Старо село, Пожарево и други села са в редиците на българските опълченци в освободителната Руско-турска война през 1877-1878 година.

След Освобождението Тутракан бележи икономически и културен възход. Основен поминък на населението от града и селата става земеделието, лозарството и непосредствено с тях се развиват занаятите – коларожелезарство, ковачество, абаджийство, бъчварство, обущарство, сарачество. Учреденото пристанище допринася за развитието на търговията и Тутракан започва да поддържа външнотърговски контакти с Европа, Азия и Африка.
Особено известен става като център на дунавски рибари и прочути майстори на рибарски лодки, на “дунавски водни мелници”. Изнасят се рибарски лодки за Сърбия, Унгария, Австрия, Румъния и др. Тук към 1897 г. рибарска професия упражняват 2297 души, а в началото на нашия век има 1437 рибарски семейства, които обитават днешната “Рибарска махала” край брега на реката. Тутраканските рибари са единствените господари на риболова по Дунав и крайречните езера.
Тутракан и неговата околност след 20-те години на XX век имат незавидна и трагична съдба, тъй като попадат под чуждо владичество. Опустяват селата . Земята се обработва ангария и богатите плодове се усвояват от чуждите владетели, а народът тъне в мизерия и безправие.
Тутракан е първият български град на река Дунав, където на 4 септември 1944 г. акостира съветски бронекатер и стъпва съветски войник.



Архитектурен резерват РИБАРСКА МАХАЛА - естествено обособило се рибарско селище (единствено по поречието на р.Дунав) от епохата на Възраждането с автентичен сграден фонд. През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на века в Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над хиляда лодки. Тутраканските рибари са действителни господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунава.

http://ribmahala.net1.cc/


---------------------------------------------------------------------------------------------

Тръгва кораб от Тутракан до Румъния

news.bg
Корабна връзка през Дунав има от днес между Тутракан и румънския град Олтеница, съобщи кметът на Тутракан Георги Георгиев, цитиран от Радио Шумен. Тази сутрин два малки пътнически кораба, обслужвани от българска и румънска фирми, направиха първите рейсове. Цената на билетите в двете посоки е 5 евро. Според кмета на Тутракан Георги Георгиев на румънския бряг е осигурен транспорт от пристанището до Олтеница.Има и удобни транспортни връзки за румънската столица Букурещ. В миналото също е съществувала корабна връзка между Тутракан и Олтеница, припомни кметът на Тутракан. По проект за трансгранично сътрудничество между българския и румънския град се създава и партньорска мрежа с представители на местните власти, регионалните културни институти, професионални рибари, ученици и дейци на културата за възстановяване на общи празници.
Целта е да бъдат възстановени характерни за двата града общи празници, основаващи се на рибарския поминък.

Последната промяна е направена от Preslav на Пон 09 Мар 2009, 17:46; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 04 Дек 2007, 15:04    Заглавие:  

http://ribmahala.net1.cc/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 10 Апр 2008, 14:34    Заглавие:  

http://mladite.com/index.php?level=6&sub=264

Се¬ло Та¬бан през пе¬рио¬да на XVII и XVIII век

Зидани жилища. Между първия вид жилища с плетени стени и зиданите жилища имало преходна връзка - само външните стени били иззидани с кирпич, а преградните стени между стаите били с плет. По-късно се внедряват паянтови зидове, като плета остава само за стопанските постройки и огради.
Зиданите жилища претърпяват архитектурно изменение. Основите са закопани дълбоко в земята, като в земната част се обособява обор (зимник за животните) и по-малка част за маза (за зимнината на стопанина). Над тях са стаите за живеене. Отпред е язлъта (сдурма, покрита тераса), оградена с тарпазан (украсен дървен парапет), до него сковани пейки. Лятно време домочадието там се храни и посреща гости. От там се влиза в пруста, от който се влиза в разположените от двете му страни стаи - кухня, хаш, соба. В дъното пруста (коридора) завършва с килер, в който чрез отвор и стълба се качват на тавана.

Брутния камък за основи се доставял от каменните кариери на съседното село Просена, за дялан камък от с. Пиргово чрез гемии по Дунав.

Във връзка със строителството, бита, производството се развиват и такива занаяти - зидарство, каменоделство, тухларство, керемидарство, дограмаджийство; бъчварство, коларство,

лодкарство,

дермекджийство, табанжийство (за обработка на кожа), кожухарство (направа на бундри, кожуси, киптари), сарачество, железар-ство, ковачество и други.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Сря 16 Апр 2008, 14:50    Заглавие:  

Пристанище Тутракан разполага с 80 м механизиран кей и 1 кран с товароподемност до 5 тона. Откритата складова площ е 2 000 кв.м. Пристанището има възможност да обработва инертни материали, мобилна техника, зърно и др.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Сря 16 Апр 2008, 14:55    Заглавие:  

Създадено е 1 предприятие за преработка на речна риба и дейността му се обвързва с 50 рибари и 2 рибни борси

АРХИТЕКТУРНИЯТ КОМПЛЕКС “РИБАРСКА МАХАЛА” Е ЕСТЕСТВЕНО ОБОСОБИЛО СЕ РИБАРСКО СЕЛИЩЕ В БЛИЗОСТ ДО Р.ДУНАВ ОТ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО И СЪЩО Е С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ. ТОЗИ ОБЕКТ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНА АВТЕНТИЧНОСТ - 48 СА СГРАДИТЕ – ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, НАМИРАЩИ СЕ В КОМПЛЕКСА.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Пет 10 Окт 2008, 14:17    Заглавие:  

О боже - 1 кран вдига шум и пречи на хората?
Друг е въпросът, че в Лом и Видин портовете са в града, но достатъчон отдалечени от блоковете


Община Тутракан ще премести единственото пристанище извън града

Източник: БНТ "Север" 10:17 / 01.10.2008

В писмо до държавните органи, местната власт настоява товарният терминал да бъде изнесен извън рамките на дунавския град, а на негово място да бъде изградено пътническо пристанище.Решението за преместване на пристанището е продиктувано от ескалиращото напрежение на гражданите, живеещи в близост до товарния терминал в центъра на града. В протестна подписка 140 жители на Тутракан настояха пристанището да бъде закрито. Повод за недоволството им е невъобразимия шум, огромната мръсотия от товаро-разтоварната дейност и рушащите им се домове от преминаващите тежкотоварни камиони. На поредна среща между общинското ръководство, представители на Здравното и Екоминистерството и пристанищната власт в Русе, стопанисваща товарния терминал, е взето решение да се предприемат спешни мерки за отстраняването на проблема. "Посъветвахме кмета и той прие да напише едно изложение до министър-председателя, до министъра на транспорта и на регионалното развитие, да обясни тия проблеми и да поиска да се започне работа по преместване на пристанището. Това би решило окончателно проблемите на Тутракан", обясни д-р Марин Пейчев, директор на РИОКОЗ - Силистра. В подкрепа на предложението е и фактът, че товарният терминал, който работи повече от 20 години, не отговаря на нормативните изисквания за минимум 1000 метра отстояние от жилищните сгради. Заедно с процедурата по преместването му ще се направят и постъпки на негово място да бъде разкрито пътническо пристанище.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Сря 11 Фев 2009, 16:36    Заглавие:  

Ние сме като корпус за бързо реагиране
Михаил МЕТОДИЕВ - началник на пристанище Тутракан, пред бюлетина “Дунав”


- Господин Методиев, какви са основните товари, които преминават през пристанище Тутракан?
- Основните товари на пристанището са житните култури – ечемик, царевица, слънчоглед и жито. През 2001 г. имаше дни, в които сме натоварвали по 5 баржи с ечемик – 5800-6000 t. Освен това миналата година обработихме два шлепа със слънчоглед – 1040 t, и 10 шлепа с пшеница – 11 377 t. От началото на тази година досега имаме 11 шлепа с пшеница – 12 500 t. Останалите товари са амониева селитра, дървен материал, въглища. През 2001 г. примерно разтоварихме 2 шлепа с амониева селитра - 1544 t. За бившия Съветски съюз сме товарили машини за пръскане на тор от завода в Кубрат и много консерви, но сега пазарът за нашите стоки там е затворен.
В момента най-много работим инертни материали. От няколко години имаме споразумение с Драгажен флот – Русе, според което ние правим някои отстъпки относно съхранението, складовата база и пристанищните такси. През месеците, когато няма друга работа, доходите ни са само от баластрата. Реализирахме 7 секции с баластра – 8400 t, разтоварихме други две секции – 2500 t.
В сравнение с миналата година сме по-добре, защото привлякохме товари през януари и февруари, които обикновено са мъртви месеци за нас. Тогава баластра не се използва, защото не се строи, нямаше и жито, понеже условията на плаца не позволяват стоварването и претоварването му в шлеповете. Но 2002-а е щастлива за нас, имаше високи води, при които се работи по-добре, защото нашият кей е наклонен, а кранът ни е бърз, но малък и много трудно се използва при ниски води. В момента товарим ечемика максимум до 2 m газене. Много сме внимателни при товаренето. При високи води сме стигали до обработка на 1000 t дневно, но при добра организация. Нормално е да се товарят до 700 - 800 t дневно. Обикновено работим от тъмно до тъмно, но всичко зависи от клиента, от митниците и дали ще издържи кранистът Никола Панайотов – той отскоро е пенсионер, но още го използваме, защото младият кранист няма достатъчен опит.
- Каква е историята на пристанището след 1989 г.?
- През 1991 г. направихме нов плац, през 1992 г. - нов кантар. Той е 50-t и много удобен. Пристанището е с малка дължина - 70 m, има само едно кейово място, но на него сме товарили и морски кораби. Тук например влезе корабът “Ана” - океански кораб с дължина 138 m.
Екипът на пристанището е малък и се състои от трима души - началник, кранист и счетоводител. Ние поехме голям ангажимент, защото преди няколко години искаха да затворят пристанището. Оцеляхме благодарение на кмета. Всеки здравомислещ човек разбира, че тук в радиус от 45 km селскостопанската продукция няма откъде да се изнася. Тутракан е разположен в едни от най-плодородните земи на България. Тук е постиган добив от 600-650 kg жито от декар. През миналата година добивът беше по 700 kg/дка. От царевицата е имало добив над 1000 kg/дка. Един от най-големите силози в Северна България е в непосредствена близост. Той събира житото от целия регион и се намира на разстояние 1 km от нас по права линия. Нашият кран обслужва товари, които пристигат от областта в радиус 80 - 100 km пространство около пристанищния комплекс. Оттук минава цялата продукция. Надяваме се пазарите в Украйна и Русия да се отворят и отново да товарим консерви и вино.
- Сега основно към Горния Дунав ли е насочен износът от пристанището?
- Към Горния Дунав заминава слънчогледът, а житото изпращаме за Констанца. Оттам го прехвърлят на морски кораби и заминава към Средиземно море. В Констанца има голям силоз на FUNK, могъща компания, която от 7-8 години изкупува житото. Като гражданин на Тутракан искам нашето жито да се продаде изгодно, като началник на пристанището се грижа тук да не замръкне неразтоварена кола, да обслужваме максимално бързо клиентите, да има работа, да осигурим пари не само за заплати и за поддръжка на крана, но и да направим нещо ново. С разрешението на директора на Пристанищен комплекс Русе г-н Найденов измазахме сградата, ремонтирахме понтона и крана. Работим на печалба, но разбира се сме зависими от клиентите. В нашия град, не те питат как си, а първо те питат имаш ли работа. Като кажеш да, значи си добре, като кажеш не, хората те съжаляват.
Предприятието ни е малко, но колективът е сплотен. Ако обемът на работа се увеличи наемам допълнително хора, докато я свършим и им плащам на тонаж. Наскоро се повреди крана и Групата по поддръжка на кейовата механизация от Русе се вдигна по тревога. Всички майстори монтираха оста. Това е една от най-сложните операции – да се смени вала на крана. Той тежи 500 kg. Подробно положение за нас е критично, защото разполагаме само с един кран. Колегите от Русе пристигнаха веднага и много ни помогнаха. Затова и се справяме с толкова малко хора. Някои ни наричат “момчетата от полка”. Истината е, че тук пада здрава работа. Ние не се страхуваме, защото с нея идват и парите. Едно преизпълнение за месеца е от полза и за държавата. Хубаво е да се прибираш вкъщи усмихнат, но работата е от тъмно до тъмно, включително събота и неделя. Някои хора не искат да работят в почивните дни. Как няма да работиш? Можеш ли да стоиш? Ние сме като корпус за бързо реагиране.
- Какво ви накара да дойдете и да работите в това пристанище?
- Точно където е сега пристанището, беше къщата на моята баба. Бившият началник на пристанището е баща на съпругата ми. Хубав човек, който много ме респектираше. От малък исках да работя тук.
Когато поискаха да затворят пристанището бях поразен. Какво ще остане от този град без него? То е връзката му със света. Градът без пристанището ще се превърне в село. Аз имам стари карти, от които се вижда, че някога Тутракан е бил на 7 km навътре в сушата, а тук е било само пристанището. След това хората се заселват около него. Появява се и крепостта. В по-ново време се създава и известна промишленост.

Въпросите зададе Калоян ПАНЧЕЛИЕВ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 10 Мар 2009, 14:10    Заглавие:  

Снимки на Гого

Тутракан "срещу течението"

Click to see if image is larger

и "по течението"Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Пон 13 Апр 2009, 21:21    Заглавие:  

снимки П.Панчелиев, сп."КЛУБ ОКЕАН"

Ето ме и в Тутракан.

Прекрасен екземпляр! Подарък за 1159, който питаше за паметника наскоро.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Кейвота стена - дълга над километър

Click to see if image is larger

Единственият понтон и изглед към румънският град Олтеница. Красив круизен кораб.

Click to see if image is larger

Сградата на пристанището.

Click to see if image is larger

И след като снимах това, дойдоха от близкото ГКПП да ме питат дали съм луд, че се разхождам по кейовата стена, макар че на нея имаше още 20 човека.
Като видяха, че не съм луд ми взеха фотото и търсеха снимка на тяхната сграда, като не намериха и това, ми провериха цялата кола като се завираха и отдолу. Накрая ми преписаха данните от личната карта, шофюорската книжка и прес картата. Казаха, че така правели рутинна проверка срещу всеки подозрителен. Rolling Eyes

А аз продължих да си снимам.
Единственият кран на Тутракан.

Click to see if image is larger

Част от крепостната стена

Click to see if image is larger

Изглед към града

Click to see if image is larger

Ето това се казва бетонен и стабилен понтон - на Олтеница.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Чет 08 Апр 2010, 10:07    Заглавие:  

Изложба на тутраканския риболов в Пловдив
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Съб 02 Окт 2010, 12:17    Заглавие:  

Възстановяват плаваща мелница в Тутракан
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Пон 12 Мар 2012, 18:21    Заглавие:  

Arrow Разработват нова туристическа дестинация в Тутракан
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 03 Окт 2012, 12:49    Заглавие:  

Открива се процедура за предоставяне на концесия за пристанищния терминал Тутракан

Правителството разреши откриването на процедура за предоставяне на концесия за услуга върху Пристанищен терминал – Тутракан.
Концесията се предоставя за срок от 35 години. Концесионерът ще има право да експлоатира услугата срещу получаването на приходи от потребителите й или от трети лица, като ще бъде задължен да осигурява непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги, както и да поддържа в експлоатационна годност обекта. Допълнителният предмет на концесията предвижда частично разширение, реконструкция, рехабилитация или ремонт на обекта, както и извършването на съпътстващи дейности по чл. 116а, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Задължителните инвестиции, които концесионерът трябва да направи през първите седем години от срока на концесията, са в размер не по-малък от 1 158 500 лв. без ДДС, а за целия срок на концесията – не по-малко от 1 797 000 лв. без ДДС.
Основната цел на концесията на пристанищен терминал Тутракан е развитието и модернизацията на пристанищната инфраструктура, повишаване конкурентоспособността и качеството на услугите в пристанището, както и увеличаване обема на преминаващия през терминала товарооборот и пътникопоток чрез поемане на целия риск по управлението и поддържането на обекта на концесията от професионален търговец. По този начин ще се постигне модернизация на техническите съоръжения и оборудване с оглед привеждане на техническата осигуреност, технологията и организацията на работа в съответствие с европейските стандарти, както и постигане на съпоставимо качество и цена на услугата с конкурентните пристанища и/или терминали от региона.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Сря 23 Яну 2013, 13:54    Заглавие:  

Arrow Удължават срока за подаване на оферти за концесията на пристанище Тутракан
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Чет 05 Сеп 2013, 18:28    Заглавие:  

Arrow Възстановяват "Рибарската махала" в Тутракан
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [19 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » БЪЛГАРСКИ МОРСКИ И РЕЧНИ ПРИСТАНИЩА
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1233s ][ Queries: 13 (0.0075s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker