Ревю на собствени модели

[eagle1]

МиГ-23 МЛД

Фирма: Звезда; Мащаб: 1:72

Стана въпрос за този модел някъде из темите.
Модела макар и пакетиран от Italeri всъщност е произведен от Звезда. На базата на една и съща матрица се произвеждат няколко варианта на този самолет. Между тях са МиГ-27 и МиГ-23МФ.
Частите са излети върху две големи платки от сива пластмаса с добро качество. Литъци практически няма. На отделна платка се намират прозрачните части. Там е фанара, представляващ цял детайл, имитация на нещо като HUD и детайла който в последствие трябва да се превърне в топлопеленгатор. Разшивката е изпъкнала но достатъчно фина.
Модела направо се слива със чертежите от чешкото издателство 4+! Това го прави ако не най-точният, то поне един от най-точнитев геометрично отношение модели на МиГ-23 (не се сещам кой би го конкурирал по този показател). Най-големия проблем по отношение точноста е резултат от замисъла за многовариантност на база една матрица и това е носовия колесник. За МФ би бил точен, но не и за МЛД. Той е значително по висок от необходимото, а освен това кинематиката му не е такава каквато би следвало за версия МЛД. Това води до неточен стоянъчен ъгъл на модела. При по внимателен оглед установих че разшивката не отговаря на чертежите. Поради това и поради изпъкналата разшивка се заех с пренарязването й - доста изнервящ и пипкав процес.
Кабината е... такова нещо просто няма! Има парче пластмаса, която по съвместителство служи и за под на кабината и за дъно на шахтата за прибиране на носовия колесник. Върху този "под" се оставя друго плоско парче, върху което се поставя ваденка имитираща приборно табло, един бастун наподобяващ лост за управление и някаква седалка трудно можеща да мине за оригиналната. Това обаче не е голяма беда, тъй като остъклението както казах е от един детайл, при това с доста дебели и неравни стени. Е има фирми като Eduard предлагащи фотоецвани части с които кабината би придобила вида който заслужава, но по онова време, когато правих този модел, просто нямах достъп до такива благинки.
Крилото е направено с възможност за изменение на стреловидноста, при това системата е достатъчно проста за изпълненеи - нещо като част зъбно колело със заоблени зъби. Формата в план идеално пасва в чертежа. Задкрилките и "носките" са представени със ясна равномерна вдлъбната линия. Честно казано още съжелявам че тогава не се заех да "раздвижа" механизацията на крилото, но пък това би наложило фиксиране на крилото на минимална стреловидност.
И вертикалния и хоризонталните стъбилизатори са дадени като отделни детайли. тук при желание също би могло да се направи нещо по раздвижването им. Като цяло сглобките се правят без проблем със минимално количество кит. Моя съвет е да оставите залепването на носовия конус за последно, тъй като особено с крило в позиция на максимална стреловидност модела има голямо желание да опре на опашката си. Така ще можете да подберете оптималното количество баласт. Носовият конус се нуждае от още една "операция" На МЛД в основата на ПВД има вихрови генератори, които естествено не са представени. Аз ги направих от тънко фолио, а така също замених и пластмасовия (и чуплив ) ПВД със самоделен. При желание може да се изтънят или направо да се заменят ножовете от вътрешната страна на въздухозаборниците. Основните стойки на колесника предствят много добре кинематиката на действителния самолет. Поне аз останах с такова впечатление. Нямат нищо общо с рахитичните и безкрайно неточни аналози в комплекта на Heller. Въпреки че капака, който образува нещо като калник на колелото, се залепя направо на самата гума. Тази конструкция обаче значително облекчава поставянето му в точната позиция. Е има какво да се желае и от шахтите на колеснииците, но това е поправимо, стига да не сте вече изтощени от пренарязване на разшивка. Откровено казано мен просто ме домързя да се занимавам с това
За боядисването съм използвал комбинация от бои на Humbrol и Model Master, според цветовете препоръчани в комплекта, но по схема дадена

тук

В заключение мога да кажа, че от всички модели на МиГ-23 които съм виждал "на живо" или на снимки модела на Звезда е този който най-плътно се доближава до прототипа и действително сякаш носи духа на двайсет и тройката. Ако някой държи да има тази машина в колекцията си, бих му препоръчал точно тази произведена от Звезда.

[King_Rat]

Наистина същата матрица се използва за част от детайлите на МиГ-27. Като резултат моделът е даден с регулируеми въздухозаборници, а фюзелажните пилони не са на въздухозаборниците, а на тялото. Самолета има и въоръжение в изтребителен вариант, което всъщност не е недостатък

[Fighterland]

F-14D Super Tomcat

Фирма: Revell; Мащаб: 1:72; кат. номер: 04392

Моделът е Revell-ска изливка. Няма дефекти по пластмасата, много от частите са добре направени и рядко се налага допилване. Моделът отговаря на мащаба точно (+/-1 мм) и пасването на частите е на ниво. Пластмасата, от която е направен модела, е "матова", т.е. грапава, така че по нея боята, при сръчно нанасяне, не остава никакви следи и се разлива плътно, без дефекти. Пилене при сглобяването на модела се налага отстрани, при слепването на двата основни детайла на тялото, а също и при сглобяването на тази част с предницата.
Пресъздаден е достатъчно реалистично. Това е най-ярко изразено в кабината и двигателите. Кабината - напълно отговаря на тази на D-варианта, добре пасващи си части и най-важното - детайлна е. Седалката се състои от 5 части, таблото е релефно и няма нужда от декали. Недостатъкът е, че в този мащаб те са твърде малки и, особено приборното табло, се оцветява много трудно и отнема много ядове и нерви. Но при достаъчно търпение се получава много яко. Опашната част също отговаря на тази на Супер Том. Отлята е отделно с най-основните подробности, но въздушната спирачка е само като част от релефа, т.е. не е отделяема. Е, при нужда и желание може да се направи и такава. Може би, единственото място, където има неточност, е при слепването на двете части, от които е съставено всяко полукрило. Към горната част са включени и механиката на крилото - задкрилки и елерони. Та, проблемът е, че между долната част и челефа на механизацията се получава "улей" около 0.5 мм, който ако не се реагира навреме и не се види остава и изяжда красотата и точността на крилото. Може да се оправи с добавяне на повече лепило в тази част или с изместване по-назад на долната част, така че да прилепне плътно, а разреза по атакуващи ръб на крилото се "заглажда" с фина пиличка и търпение. Двигателите и въздухозаборниците са без особени дефекти, като при поглед през въздухозаборника се вижда предната част на двигателя. Хоризонталните стабилизатори са по идея подвижни, но щифтчето, с което се закрепят към самолета и позволятат движението на стабилизатора около 45 ° общо нагоре и надолу, са много крехки и се отчупват дори и при малко невнимание и повече усилие. Така ми се наложи да закрепя единия с помощта на лепило директно към основната част на тялото на самолети и, естествено, неподвижен. Колесникът е детайлен, без дефекти и с релеф.
Въоръжението се състои от шест АІМ-54, две АІМ-7 и две АІМ-9. Само Фениксите са състоят от две части, останалите са готови, като АІМ-7 са без стабилизатори от едната страна. Предложени са няколко варианта за раположението им - две АІМ-54, две АІМ-7, две АІМ-9 и два резеровара; четири АІМ-54, две АІМ-7 и две АІМ-9; две АІМ-9 и шест АІМ-54, вкл. и под крилото, но това не ми попречи да сложа четири АІМ-54, две АІМ-7 и две АІМ-9 и резервоарите. Самия корпус има възможност и за четири АІМ-7 под тялото, тъй като пилоните за Феникса са отделни и се поставят допълнително. Добавена е и някаква система, може би топлопеленгатор, пред предния колесник. Нещо, което ми направи приятно впечатление - добавени са и "предните крила" - тези, които излизат, щом крилото мине на 72°. По избор могат да се направят в прибрано или разтворено положение, а може и да са като крилата, с променлива геометрия, но моите са прибрани поради позицията, в която го направих и засъхването на боята.
Прозрачинте детайли са: двете части на кабината - подвижната и неподвижната, стъкъце за точно тази система пред колесника и ако не се лъжа, две лампички за колесниците.
Декалите, вече споменах са малка боза, да не говорим, че са с отвратително лепило, а бе, направо кат без лепило и голяма част от тях съм ги долепвал с навлажнено сухо лепило за хартия, но стана и не мърдат за сега. Избрах тези на Tomcatters, тъй като ми изглеждаха
по-стойностни, а на Bounty Hunters единственото хубаво е черепа. Те, декалите, са деталйлни, има малко технически надписи и почти всички необходими "картиники" върху камуфлажа, което обаче не подобрява качеството на изпълнение.
Нагледен материал - по-късно.
В заключение мога да кажа, че това е един много добре пресъздаден модел и го препоръчвам на всеки, който иска да направи истински F-14D.
Ето и обещаните снимки, но не са с много добро качество. На тях личат обаче част от проблемите, които срещнах:

[Fighterland]

Изненадан съм от тази неща, които пишеш за Академи. Виждал съм няколко техни модела, и такива недостатъци просто липсваха...

[eagle1]

МиГ-15

Фирма: Dragon/Italeri; Мащаб: 1:72

Това нещо попадна у мен като "втора ръка". Зкупнах си го към едни ваденки на вече несъществуващата (май ) руска фирма КЕНГА ли, КАНГА ли беше... Ваденките съдържака и вариант на машината, с която е воювал в Корея руският ас от онази война, Пепеляев. Та на принципа за копчето балтон, се разтърсих за свестен модел на МиГ-15. Имах вече модел на КР, но бях се срещал вече и с "новото качество". Та най сетне се сдобих и със споменатия модел. На рисунката на кутията има един съветски МиГ, ескортиращ В-29. Въздушните спирачки на МиГ-а бяха отворени, та бях много разочарован че модела не предоставя възможност за подобна екстра. Иначе всички части са събрани на една платка, плюс допълнителна такава за прозрачните части. Качеството на леене си е отлично, разчивката е вдлъбната, в това число и голямо количество "нитове" по цялата повърхност. Всичко се сглобява прекрасно. Аз на моя му изрязах елероните и кормилата, за да ги поставя в някъква раздвижена поза. По-късно се сдобих и с катапултно кресло от НеОмега, само дето се оказа че то неще да влезе в кабината! Наложи се бая дупчене и стъргане но все пак я наврях там. Както казах моя модел беше втора ръка, а подвижната част на фанара беше пукната. Заех се и изработих нова чрез вакумформоване. Иначе подвижната част е предвидена да бъде подвижна и на модела, само дето така се мятка във всички посоки, че предпочетох да я залепя. В моя комплект нямаше и ваденки, но както вече споменах това изобщо не беше проблем. Към слабите страни на модела могат да се причислят плитките шахти на колесниците, макар в тях да има някакви измислени детайли. В никакъв случай в тях не може да се събере колесника сгънат. Стойките не са лоши. Безкрайно досадна ми се стори идеята да "оцветя" фара в светло синьо. Моя се сдоби с плексигласче вградено на мястото на което би трябвало да стои. Като цяло модела е доста добър и поне на онзи етап (за сега не съм много запознат) нямаше конкуренция. Ама и не знам някой да го произвежда още.



На тази снимка е пострадал малко - няма ги част от антените, няма го дори лоста за управление

[eagle1]

Focke-Wulf Fw Projekt VII "Flitzer"

Фирма: Revell; Кат. номер: 04300; Мащаб: 1/72

Преди известно време, в пристъп на огромен моделистки сърбеж, се зарових в "склада". Беше ми писнало от проучвания, чертежи и доработки, та ми се щеше да направя нещо ей така, направо от кутията. Какво по добро за целта, от машина останала само като проект? И така изрових модел на Revell (mod04300) от 96 година на Focke-Wulf Fw Projekt VII "Flitzer". Представлява доста интересна конструкция, наподобяваща Вампира на De Havilland. В този проект обаче има идея, която са въплътена в метал едва през 50-те години на 20-ти век в серия експериментални британски машини (S.R.53 S.R.117 ако не се лъжа), а именно съчетание на реактивен с ракетен двигател. Такава схема рязко повишява тяговъоръженоста и изкачвателните характеристики на машината, при тогава доста инертните реактивни двигатели.
Та да се върнем на модела. Вътре има две платки сива пластмаса, изляти чисто, без литъци. Детайлите по повърхноста са изпълнени с великолепна финна вдлъбната разшивка. Отделно е дадена една прозрачна рамка, на която е остъклението на кабината изпълнено като един детайл, но тънкостенно, с отлична прозрачност. Ако се работи внимателно, може да се мине почти без кит. Всъщност единственото място на което той влезе в употреба, беше мястото в което двете греди носещи опашното оперение, се монтират към полукрилата. Кабината е доста постна, но пък какво да иска човек от модел на никога не летял проект на самолет. Състои се от приборно табло, на което релефно са изобразени някакви прибори, два странични детайла, върху единия от които има нещо наподобяващо РУД, седалка и лост за управление. Седалката обаче се оказа по широка от предвиденото за нея място, та се наложи да я по пришкуря и изтъня. Всъщност като цяло модела беше сглобен още същата вечер. Естествено (поне за мен) изчаках до следващия ден за да ошкуря местата на слепване за да залича следите . Така модела беше готов за боядисване. Боядисвах в една от препоръчаните схеми, която ппредставляваше RLM76 за долните повърхности и неправилни петна от RLM74 и RLM75 за горните. Под границата на тези петна и върху вертикалните стабилизатори се препоръчваше да бъдат нанесени множество точки от последните два цвята. По принцип винаги нанасям по един цвят на ден, оставям да изсъхне едно денонощие и тогава следващия. Боите които използвах в случая бяха бяха на GunzeSangyo и Revell. След това нанесох гланцов лак отново на GunzeSangyo, върху който поставих ваденките. Декалният лист имаше доста подробности като за такъв модел. Имаше дори и служебни надписи. Самите ваденки са с много високо качество, не съм имал никакви проблеми с тях. Виж що се касае до инструкцията за поставянето им има много за оплюване. За втори път напоследък в модел на Revell, откривам несъответствие в номерацията им. Това обаче е преодолимо все пак... Свастики подбрах от комплект на Aeromaster. След окончатено лакиране, стихнах до поставяне на колесниците. Тук може би е момента да споделя как се справих с проблема задна центровка характерен за подобни конструкции с носово колело. Тъй като заради доста добре направената ниша на предната стойка (за сметка на това нишите на основните стойки са доста плитки, но пък са предвидени доста бъзикни, като хидравлични цилиндри например), почти не остава място за баласт в носа се наложи да измислям нещо от ход. И направих следното: След като боядисах целия модел и се уверих че не съм оставил никакви пролуки за изтичане на течност през носа, насипах 5-6 грама ловни сачми през отвора оставен за соплото на двигателя. Бяха достатъчно ситни за да си намерят място в носовата част. После това "чудо" го залях с епоксидна смола и оставих тя да втвърди. И модела вече не беше гъзотежък! Настана време за последни детайли. Двете цеви на MG151 които би трябвало да се подават от атакуващите ръбове на полукрилата, бяха с такъв диаметър че не 20мм ами сигурно успешно биха представили 80мм оръдия. Това вероятно заедно с тръбата на Пито е най големия издън в иначе прекрасно детайлирания модел. Така че аз ги замених с игли от спринцовки с подходящ диаметър. Пропуснах да кажа че още докато сглабях модела разпробих и гнездата под кабината, където се е предвиждало да се помещават две 30мм оръдия MК108. С малък диаметър игла (инсулинова) замених и тръбата на Пито. И това е! Моделът е готов. След няколко седмици може би ще си поиграя със маслени бои да го "пооцапам" но за сега си стои така във вид сякаш току що е излязъл от завода. Като се има предвид че съм му отделял по час час и половина на ден, а когато боядисвах и по-малко, дзверо беше готов за по-малко от седмица - от неделя вечер до събота на обед. Сигурно като се изключат първите ми опити в моделизма, това е най бързо завършеният ми модел

[Thunderchief]

А някой правил ли е AH-1W на Италери? Ако да може ли да напише две приказки? Специално ме интересува какви цветови схеми има дадени заедно с кита.

[eagle1]

Mи-28

Фирма: Italeri/DML Dragon; Мащаб: 1/72

В колекцията си освен самолети имам много малко вертолети, при това повечето все правени много отдавна - 1 Cobra, като тази която ARTU е представил по-горе но значително по-зле изглеждаща от неговата, един Ка-50 на Italeri в не кой знае колко по-добро състояние, един АН-64D също от времето когато прохождах в моделизма (за втори път, но пък по-насериозно). Винаги обаче ме е привличал Ми-28. Тази машина кой знае защо винаги съм я асоциирал с плъх. Може би защото първата негова снимка която видях беше на корицата на първото КРИЛЕ. Снимка отпред, леко отдолу... Тогава ми заприлича на това устойчиво животинче и така си ми се запечата завинаги. Само дето когато за пръв път се появи в България модела, нямах финансовата възможност да си го купя След тоява вече при първата криза за модели, случайно попаднах на този същия модел, в магазин на "Витошка", за безбожно ниската (така ми се стори) цена от 3000 лв... При положение че реално при превеждане към долар трябваше да е поне 3 пъти по скъп! За мое огромно нещастие аз тогава и толкова нямах в джоба а нямаше и от кого заем да взема... Ходих като болен с месеци. Е в един прекрасен ден най-сетне се сдобих с модела. Ама пак беля - не ми стискаше да го захвана... Когато най сетне се престраших, започнах подробния оглед (за кой ли път )... В кутията имаше творение на DML Dragon, по силата на някакъв договор попаднало в кутиите на Italeri. Леенето е перфектно! Разшивката е смесена - вдлъбната и изпъкнала. Всички линии от обшивката са пресъздадени във финна вдлъбната разшивка, а нитовете са изпъкнали. Частите са от светлосива пластмаса, на три големи платки и една по-малка плюс отделна такава за прозрачнте детайли. На първата платка са двете половини на тялото, заедно с частите за мотогондолите. Втората и третата съдържат лопатите на носещият винт (с форма имитираща провисването в покой), частите за кабината и другите ситни детайли заедно с двама пилоти. Малката платка е "приютила" характерните уши осигуряващи охлаждане и отвеждане на изгорелите газове и дъното на кабината, към което се монтира основният колесник. Най големият номер на детайл е 43 но това не бива да заблуждава. Много от симетричните детайли са с един и същ номер. Например всички лопати от носещият винт са под общ номер 3. Комплектът е пълен с възможности за направа на подвижни части - оръдейната установка, опашният и носещият винт, та дори опашното колело може да заема различни позиции. Както може и да се очаква, ако има човек намерение да се възползва от всички тези възможности, трябва сериозно да промени начина на сглобяване, пренебрегвайки тотално дадените за това напътствия в инструкцията. Изключение прави единствено носещият винт, който е така конструиран, че дава възможност за безпроблемно поставяне едва при окончателното сглобяване. Нещо което мисля всеки сглобявал хеликоптер и особенно ако боядисва с аерограф, ще оцени по достойнство! Но да се върнем към хронологията... Както е естествено в повечето случаи сглобяването започва с кабината. От дистанцията на времето и разглезен от запознаването си с разни смолни и ецвани части, сега бих я оценил като доста спартанска... До колко е коректна, като достоверност... Едва ли много, но пък това може да се прости... Все пак нов секретен вертолет на съветската Червена армия... Кой да знае какво има вътре?! А и тогава интернета беше направо трагичен - часове съм теглил файлове с размер едва 1MB... Мдаа.... модем 14400... абе минало... как да е пак се отплеснах... Та мисълта ми беше, че нямах никакви скруполи да се задоволя със седалки тип луксозен фотьойл, малка преградка между двете работни места, задна стена с бегъл опит за имитация на някъкви тръбопроводи, два лоста за управление, и малко табло за предната кабина с предвидена за него ваденка. Всъщност и за задното имаше... Даже с някъква форма на HUD. А да - и двама пилоти също!. После по инструкция идва сглобяването на Оръдейната установка или лафет - тук терминологията ми убягва... . Забележете! За този характерен за машината възел са предназначени... 10 ДЕТАЙЛА!!!! красота! А като се прибави и шайбата за монтирането му от вътрешната страна и даващавъзможност на това чудо да се върти, детайлите стават 11. Между другото оръдието е в състояние да се движи, макар и във ограничени граници и по вертикала! Тук обаче идва и първият тънък момент... По инструкция това нещо се монтира едновременно със кабината и слепването на черупките на тялото... Да ама нали трябва и да се боядисва... А това определено може да създаде проблеми... След известно умуване, и мерене "на сухо", стигнах до извода, че има известен шанс този монтах да се извърши и след окончателното сглобяване, посредством крива пинсета, здрави нерви и много късмет, през мъничкият процеп, оставащ пред пода на кабината, ако не залепя предното табло. Така и направих. Обаче трябва по инструкция пак тук да се поставят опашното колело, чиято стойка се поставя между двете черупки получава възможност да лагерува във предназначено за това легло и да се постави оста на опашния винт със същата идея... Реших че колелото че влвзе там, но не и оста на винта. За него щях да търся друг вариант... Оказа се обаче че стойката на опашното колело седи толкова хлабаво, и се мятка така, след титанични усилия да я запазя подвижна, все пак я залепих, в позиция която видях на някъква снимка на Ми-28, направена на неизвестно (вероятно някой МАКС) шоу. Така стигаме до мотогондолите... Пропуснах работата по опашния винт и хоризонталния стабилизатор. Достатъчно крехки са за да бъдат счупени в процеса на по-нататтъшното сглобяване, а и биха довели само до трудности при боядисването. Всяка една от гондолите е съставена от по 8 детайла, плюс към тях се монтират крилата. Нямах каквито и да било проблеми с гондолите, така че този етап премина доста бързо. Тука и по модела като цяло кит се ползва в изключително малко количество. На този етап идва ред на боядисването. За целта затворих кабината с предвидения за това един цял детайл, с предварително маскирани стъкла. Този детайл залепих с лепило от типа на Ц200. Първо аз по принцип ползвам това лепило за монтиране на остъклението. С него се изключва проблема със замъгляването на фанара, съсипал не един и два мои модели, преди да науча тоя номер. Второ по този начин си оставям възможност за последваща интервенция за монтаж на оръдейната установка. Това че кабината не дава възможност за отваряне, както вече стана ясно не е голяма загуба - вътре няма кой знае какво за гледане. Боядисването е извършено със бои на MODEL MASTER и Humbrol, като единственото място където е ползвана маска е за сивия цвят на корема. Останалото е боядисвано от ръка, по ориентировъчни линии нанесени с мек молив. Сивото беше оставено за накрая, а между отделните цветове изчаквах достатъчно време за пълното изсъхване на предходния. Тук може би е и момента да спомена, че се предвижда само една схема на камуфлаж. Боите са нанесени според инструкцията и със цветовете предвидени в нея. Може би не е най-достоверна но пък тогава с това разполагах а и модела е практически без доработки по геометрия или каквото и да е касаещо екстериора - директно от кутията. След това пристъпих към окончателното сглобяване на модела. Първо поставих предварително сглобените и боядисани стойки на основния колесник, боядисах опашния. След това се заех с оръдейната установка. За мое щастие процедурата мина достатъчно успешно! При наличие на готов вече колесник, оръдейната установка си седеше съвсем добре на мястото без вероятност от нанасяне на щети по нея. Залепих и детайлите които липсваха от кабината, и поставих отново остъклението. Дойде ред и на опашката. Първо се заех със винта. Той вече беше сглобен във вид готов за монтиране. Рационализацията на която бе подложен се свеждаше до поставяне на мястото на оста на система от две тръбички от игли за спринцовка, с диаметър така подбран че двете да влизат достатъчно плътно една в друга и фиксирани по подходящ начин за да може външната да лагерува върху вътрешната но не да се изхлузва от нея. Така изработената система, монтирах в опашката на модела залепвайки към пластмасата външната тръбичка с моментно лепило (Циано-акрилатно от типа на "Каноконлит"). После поставих ваденките и след тяхното изсъхване нанесох матов лак. Самите ваденки не старадат от излишества но все пак според мен са достатъчно подробни. А и за машина чиято "кариера" се свежда до показвания по авиошоута това с което разполага комплекта е напълно приемливо. Качеството им е на нивото характерно за Italeri - нищо ново или изненадващо. Едва след тази процедура залепих хоризонталния стъбилизатор, и монтирах предварително подготвеното подвесно въоръжение. Накрая поставих и носещият винт, също предварително сглобен и боядисан.
Не съм си играл да цапам и състарявам, първо защото тогава изобщо нямах и идея как и защо се прави това и второ защото след това пък реших че по шоутата е редно да е достатъчно добре измит и напудрен за да го цапам аз
Така след дълго очакване в колекцията ми се появи и модел на този ефектен екс съветски вертолет. За геометрично съответствие не мога да говоря - чертежи тогава нямах, а и сега при всичките доработки не се наемам да твърдя кой модел колко е достоверен. Машината едва сега влиза в серия, а до колко ще е серия ще видим - доста е съмнително на фона на случки с други вертолети. Аз лично се радвам че имам този модел и без каквито и да било угризения бих го препоръчал на всички мераклии

[dragunov]

Много ми харесва.
Имам да въпрос - как имитираш провисването на лопатите на винта без да ги подпалиш или най-малкото поразтопиш?

[Alexxx]

Понякога си излизат провиснали от матрицата, иначе най-лесно за мене би било с топла вода

[GMT]

Конкретно на този модел лопатите на носищия винт са си отлети провиснали.
Същото се отнася например и за SeaKing на Heller - http://web.hit.bg/wom1/Seaking.htm

[eagle1]

С топлата вода процеса е по-контрулируем. Поне аз предпочитам този начин. Използвал съм го и за изправяне на деформирани части. Старите модели на КР доста често бяха или с посукани крила или някакъв друг подобен проблем.

[dragunov]

Заради две деформирани части ми се опропасти цял модел на
Хочкис h 39 .
Сега ше се опитам да го оправя.

[Alexxx]

Гледай да не е много гореща

[eagle1]

ЛаГГ-3 серия 35

Фирма:TOKO; Мащаб: 1/72

ЛаГГ-3 е в челната тройка на любимите ми съветски изтребители от ВСВ. Нарежда се веднага след МиГ-3. Със силуетите и на двете машини се запознах за пръв път подробно в една книжка, специално създадена за моделисти копиисти (дето правят онези летящите копия). Казваше се МиГ-3, ЛаГГ-3, Ла-5. Книжлето преливаше от чертежи и камуфлажни схеми на споменатите машини предимно в мащаб 1:50. От тогава (края на 80-сетте) винаги съм имал желание да имам модел на МиГ-а и ЛаГГ-а. Ето защо бях наистина щастлив, когато на едно авио шоу на Крумово, сред тарабите скара-бира и цър-пър, се намираха и такива заредени с моделчета, а на една от тях пък се мъдреше ЛаГГ-3 серия 35! Естествено веднага се сдобих с този модел! Отворих го още там, на шоуто. Първото ми впечатление бе за много качествена отливка. При подробния оглед установих, че в комплекта се мъдрят части, позволяващи направата и на други серии на тази машина. Искрено съжалих, че ваденките не го позволяват... Винаги съм имал най-голям мерак за онзи с многото картечници Та освен горната част на капота на двигателя (три вида), която всъщност е основен фактор за промяна типа на машината (заради различното въоръжение) в комплекта има друго кормило за посока, няколко разновидности (по форма) на въздухозаборниците за радиаторите, втори набор горни половини на крилото (със и без предкрилки), второ остъкление и допълнителен комплект хоризонтални стъбилизатори (всъщност 3 комплекта). Това разнообразие и универсалност, неминуемо води до някои неточности. Например огнеупорните пластини след изпускателните тръби, отговарят само на формата при първите серии. Конкретно 35 серия няма удължение на същите след металните капаци на двигателния отсек. Това достатъчно лесно би могло да се коригира, но дали защото ме мързеше или се страхувах да не съсипя модела, просто не се заех с това.
Иначе частите са разположени на 3 платки, плюс една с прозрачните детайли - един детайл представящ подвижната част и подветреното стъкло ( в две разновидности - със и без бронестъкло) и двете малки прозорчета зад подвижната част. Излети са добре, с фина разшивка, но някои детайли са доста дебелостенни. Всъщност споменатата горна част на капота на двигателя, не пасва особенно добре - нещо което се вижда доста добре и на снимките ... Кабината е доста спартанска и съвсем бегло наподобява тази на прототипа, но пък това не е голяма загуба, като се вземе впредвид доста дебелата прозрачна част представляваща фанара. Приборното табло е изобразено с помоща на ваденка, но както споменах това изобщо не е от значение. Лошото е че за да бъде скрит този дефект би се наложило да замацам с кит и изшкуря и част от разшивката в този участък. А точно това никък не ми се искаше да правя. Дебелите стени на някои детайли създадоха проблем само на едно място - нишите на колесника. В комплекта са дадени две куполчета, които се залепват към долната част на крилото и оформят нишата. Великолепна идея, но... там е работата че като сложи човек тях, просто вече няма начин да сложи горните половинки на крилото без хирургическа намеса. Не стига това, ами се оказа, че изпиляването на куполчетата до възможния минимум (без да ги пробия) не е достатъчно... Наложи се да дълбая и горните части на полукрилата. За тази модификация трябва да се ползват горните детайли с имитация на предкрилка. Това, че на долната част това наличие не е показано (пак заради унификацията) не е кой знае каква беда в този мащаб. Могат да се поставят и направляващи за нурсове и самите те. За целта някъде на този етап, би трябвало да се разпробият отвори в долната част на крилото, но аз се отказах от тази "екстра" - просто и направляващите и нурсовете ми се видяха ужасно груби. Имаше и допълнителни резервоари от които също се отказах. От тях пък защото загрозяват изискания (според мен) аеродинамичен силует на машината. Витлото се поставя по някакъв много странен начин, поради което направо реших да се откажа от инструкцията в тази и част. Преправих го така че да се получи вариант познат от повечето модели - щифт, на който накрая се нанизва витлото, заедно с кока. Освен това разпробих изхода на цевта на картечницата и замених цевта на моторното оръдие с подходяща по диаметър тръбичка от медицинска игла. Като прибавя към това и още някоя и друга дупка, изчерпвам списъка на модефикациите. А-а-а-а замалко да забравя - в шахтите на колесника няма нищо. Това го преглътнах - бързах да разнообразя почти изцяло немската си колекция с руска машина (Як-3 на Heller тук не се брои ). Но хидравличните цилиндри които би трябвало да отварят основните стойки, бяха направо трагични! И тук приложих любимият си конструктивен материал - иглите от спринцовки Та така набързо стигнах и до боядисването. Поради голямата неяснота по отношение цветовете в съветските ВВС от онова време, реших да се доверя на инструкцията. Според нея цветовете от горната половина са 105 и 91 по Humbrol, а от долната е препоръчан 65 пак от същия производител. Трябва да призная, че резултата достатъчно добре се припокрива с цветовете от споменатата в началото книга, а авторите и твърдяха, че "Всички копиисти могат да се позоват на нея като достоверен източник" или нещо такова. Е за полиграфията и цветовете бях чувал някои работи, но пък в края на краищата нямах нищо по-достоверно под ръка.
Алтернативни на избраната от мен схема (машината на Н. Григориев от 178 ШАП, Москава 1942), е зимен камуфлаж на авиацията на балтийския флот, 3 гвардейски ИАП, пилот С. Львов. Имаше и възможност за пресъздаване на финска машина от LeLV32 действала през 43-44.
И така имам си ЛаГГ-3 пък макар и от 35 (слабовъоръжена) серия