Българското разузнаване и контраразузнаване

[Бай Ганьо]

Мнението е изтрито по желание на потребителя.

[Случаен]

Може да съм закъсал,ама не съми побеляли ламарините.

[rokosovski]

Бре, че щом няма сняг при тебе що не мушна едно лимонадено шише в раницата? Те тия около тебе само на другите разправят, че не близват алкохол! След залез, може!
И внимавй вместо Мата Хари да не барнеш Мата Космата, че...

[T55]

[rokosovski]

Верно! Обратното беше! Тю, старост-нерадост!

[Бай Ганьо]

Мнението е изтрито по желание на потребителя.

[Елемаг]

Този линк смятам че е за тук:
http://narodopis.narod.ru/ds80/DS871214bg.pdf
Благодарности на бай Ганьо че го изрови някъде из нета!

[Елемаг]

Разменят български шпионин за 9 турски
От командировки Пенев не разбрал, че е станал баща


Военното ни разузнаване стана на век. Основите се полагат с указ №130 от 31 декември 1907 г. на княз Фердинанд, когато информационното бюро към армията се преобразува в Разузнавателна секция. Указът влиза в сила на 12 януари 1908 г. и тази дата се превръща в празник на военното разузнаване. Съгласно Ньойския договор в периода 1919-1940 г. разузнавателната секция е закрита. След това е реорганизирана в Разузнавателен отдел на щаба на войската, а през 1847 г. - в Разузнавателен отдел към Генщаба. На 21 декември 1999 г. е създадена Служба "Военна информация", а на 1 март 2000 г. е формирано Разузнавателното управление.
Те са очите и ушите на армията, но почти никой не познава лицето им. Въпреки своята скромност обаче в историята ни са се запечатали имената на някои от известните ни военни разузнавачи. Полк. Пеньо Пенев е живата легенда на разведките. Повече от 40 г. е работил на "тихия фронт". Девет години е лежал в турски затвор, заловен като шпионин. След зверствата в зандана бил разменен срещу деветима турски разузнавачи. Зад решетките лежал заедно с турските министри на отбраната и МВР. След като се върнал в родината, продължил да служи на разузнаването. В Берлин изкарал няколко години, бил добър приятел на турския посланик въпреки годините, прекарани в затвора. Преди ареста, още когато бил зелен в занаята, поемал всякакви задачи. Прекарвал по 20 дни в месеца в командировки. По време на една в Разград се родила дъщеря му Валентина. Полковникът обаче разбрал за това десет дни по-късно. Добрата новина му съобщил пощаджията, който го срещнал случайно на площада и го повлякъл към кръчмата да почерпи.
Освен да дебнат за военната сигурност разведките се грижат и някой да не посегне върху националните ни ценности. Исторически реликви са били спасявани от Османската империя още преди Балканските войни. По това време разведките са имали за задача да издирват и пренасят в България паметници на културата от значение за страната ни. През 1906 г. младият още историк Йордан Иванов, предрешен като търговски агент в Солун, събира хиляди исторически ценности от цяла Македония. Богдан Филов пък повежда много по-мащабна кампания по време на Балканските войни. Разузнавателните му отряди и военни етнографи претърсват български църкви и манастири и дори правят разкопки из освободените от армията територии. Дори самолети са използвани за целта. Богдан Филов изтегля от армията множество български учени и ги зачислява към своя отряд.
В края на Първата световна война българската Трета армия по споразумение е трябвало да остане заложник в Западна Македония. В нея по това време са повечето реликви, събрани от Богдан Филов, и ако чуждите войски се бяха добрали до тях, едва ли България, Гърция или Македония някога щяха да ги видят на своя територия. Разбира се, много по-голяма е трагедията на войниците, които току-що са победили в битка, но разбират, че войната е свършила и трябва да се предадат. Ако българската армия заповяда подобно нещо, рискува открит бунт. Още по-лошо е положението заради бушуващото в самата България войнишко въстание. Затова генералите решават да се измъкнат от ситуацията и да изпратят неутрална заповед - Трета армия да остане на място и да не допуска вражески части. Положението спасява не друго, а една лъжа. Телеграфистът Георги Георгиев, който по-късно описва случката в мемоарите си, разказва, че е бил натоварен със задачата да изпрати заповедта. В Трета армия обаче са негови близки роднини. След дълго колебание той решава да рискува всичко и да си направи своя заповед. Така до Трета армия отива команда "Пробивай си път с бой заедно с цялата материална част". Изненаданите френски и английски войници се разбягват и дори не правят опит да спрат връщащите се българи. Нашите генерали обаче са бесни. Георгиев от Горна Оряховица отървава кожата само благодарение на признателността на войниците. Когато го съдят в София, пред съда излизат стотици бивши войници със сопи в ръце, които не правят нищо друго, освен да питат учтиво влизащите съдии: "Днес ще го съдите горнооряховчето, нали?" Прикритата заплаха върши работа и вместо разстрела, който се полага по устав, Георгиев получава шест месеца затвор.


Генерал-майор Пламен Студенков е директор на Служба "Военна информация". Преминал е по цялата кадрова стълбица на въоръжените сили от командир на мотострелкови взвод до зам.-началник на спецслужбата. Бил е военен аташе в Анкара.- Ген. Студенков, какви задачи стоят пред военното ни разузнаване през идващата година?
- Не се очаква терористичните заплахи да намалеят през следващите 10-15 години. Това изисква непрекъснато да отчитаме динамиката в средата на сигурност, да бъдем с един ход напред пред опасностите. Няма да е пресилено да се каже, че мисиите на Българската армия зад граница са немислими без участието на професионалистите от военното разузнаване. Показателен е фактът, че от 2004 г. досега в международни мисии са участвали над 100 наши офицери и сержанти. Дейността ни протича в условията на финансови ограничения, което изисква пестеливо изразходване на ресурсите.
- Има ли някакви заплахи за военнослужещите ни зад граница?
- Естествено нашите военнослужещи действат в нестабилни страни и региони, в сложна и трудно предвидима среда на сигурност. Това се отнася и за другите участници в международните мисии. Опасностите произтичат от нарастващия брой на терористичните организации и ядра, криминалната дейност, рисковете за здравето. Следим внимателно обстановката около нашите контингенти, но засега липсват данни за конкретна заплаха срещу тях.

[Елемаг]

Това май би трябвало да е към раздел -армейски хумор
София: Труд стр. 4, без автор...

Военни разузнавачи получиха бинокли


С бинокли, армейски ножове и часовници бяха отличени вчера офицери от войсковото разузнаване за 100-годишния юбилей на службата.

Министър Веселин Близнаков връчи награден знак „За вярна служба под знамената" I степен на бригаден генерал Детелин Мажгуров, шеф на разузнавателното управление на Ген-щаба.

Армейските разузнавачи бяха поздравени и от генерал Златан Стойков.

[Елемаг]

София: Класа стр. 13, автор: Валери Найденов

Научен патриотизъм

Да се срамуват дупедавците!


Изказване на автора пред аудитория от стари военни разузнавачи


Вчера цялата нация отпразнува годишнината на военното разузнаване с големи хвалби за тази благородна патриотична дейност, но забрави да спомене най-важното - че всеки, който е имал нещо общо с нея, трябва да бъде огласен като агент на комунистическите тайни служби. Вкючително и тези, които са си отбивали редовната военна служба в най-различни армейски поделения. Например в радиоразузнаването, в армейските разузнавателни роти и така нататък - над 50-60 хиляди човека, които дори и не подозират, че така ще се извъртят нещата. Аз лично също отбих задължителната тогава двегодишна служба като парашутист разузнавач в поделението в Мусачево, което бе на пряко подчинение на Разузнавателното управление. Преди две седмици бившият дългогодишен шеф на това управление, генерал-полковник Васил Зикулов,представи книгата си "ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ И СТУДЕНАТА ВОЙНА" и в тази връзка ме покани да кажа няколко думи пред прошарената, но доста видна аудитория. Говорих без писан текст, но ето приблизително какво казах:

"На страница 370 в книгата на генерал Зикулов започва главата за оперативно-тактическото разузнаване. Там се казват много силни думи за по деленията от така наречения спецназ - парашутистите разузнавачи.

Аз лично служих в тогавашното парашутно разузнавателно поделение в Мусачево от 1966 до 1968 г. под командването на подполковник Винев, наследник на знаменития полковник Калъпчиев, който неотдавна бе загинал, опитвайки се да постави световен рекорд по най-ниско отваряне на парашута.

Подготвяха ни, за да ни хвърлят дълбоко в тила на гръцката армия в случай на война, на 400-500(чак пък такъв тил в Гърция!?!) километра зад фронта. Там трябваше да предаваме сведения за движения на войските и евентуално да правим диверсии.

Между другото тогава в Гърция имаше тактически ракети с ядрени бойни глави, които можеха да ударят цялата територия на България. Те бяха подвижни и добре маскирани, така че по онова време не можеха да се следят от Космоса. Обучаваха ни как да ги търсим и евентуално да предадем точните им координати. Ако успеем, това би спасило например голям български град със стотици хиляди българи в него.

Човекът с гущера

Слава богу, не се наложи да воюваме с Гърция, а днес вече сме близки съюзници и почти съграждани. Но тогава не беше така. Аз бях младо момче, нито съм имал възможност да избирам в кой точно държавнополитически блок ще се родя, нито пък съм си избирал поделението. Само знаех, че трябва да си отбия дълга към родината.

Когато пристигнах в Мусачево, не успях веднага да намеря портала и проникнах в поделението през един отвор в оградата край боклука. Събрахме са няколко такива заблудени новобранци. По едно време се появи един свиреп старшина, който носеше в ръка жив гущер. Събра ни, изгледа ни свирепо, отхапа половината гущер и го изяде пред смаяните ни очи!

Ето, това ви чака и вас! - заяви той, докато още дъвчеше, а по брадичката му се стичаха рептилните течности.

После се оказа, че старшината Симо Сълев е голям симпатяга - гущерът бе коронният му номер, с който се бе прочул във военното разузнаване. С това искаше да каже, че разузнавачът трябва да се научи с разни горски животинки и дори с гущери, ако му се наложи да оцелява.

Страх и ужас с главата надолу

Сълев беше шегаджия, но службата в "спецназ" бе изключително тежка. Запомнил съм я с постоянно тичане, безкрайни преходи, пълзене в снега и калта, за да се обезвреди например вражески войник на пост, цели седмици в планините и студовете далеч от огън и от печки, спане в снега при минус десет градуса, нощни тревоги и скокове и така нататък цели две години. И няма млад войник, няма стара пушка -всеки понася наравно мъката, болката, страха. Когато постъпих бях изнежен градски младеж, но много скоро се уредих със собствен парцел отвъд предела на човешките възможности, който посещавах почти всекидневно

За скоковете - какво да кажа? Парашутният скок по принцип е удоволствие. Но не и горските скокове, когато човек пада с 5 метра в секунда право върху едни борове като върлини. А при нощните скокове изобщо не вижда върху какво точно пада. На мен лично не ми се е случвало нещастие, но веднъж преживях голям страх. Раницата на парашута ми се отворила още преди да изляза от хеликоптера, но аз не съм разбрал. Парашутният инструктор (същият този старшина Сълев) я натиснал отзад, за да не се изсипе парашутът вътре. В резултат се преметнах и завъртях така, че краката ми се оплетоха във вървите и увиснах с главата надолу. И започна една борба да се освободя, в която опознах дивия, примитивен ужас. Мятах се като риба, а през копринения парашут виждах луната, никога няма да забравя тази луна. Освободих се секунди преди да тупна.

Как на Мико Петров му замръзнаха краката

Може би помните известния колега Мико Петров, той също бе от нашето поделение. Веднъж край Сливница температурата стигна минус 20 градуса, а ние се учехме да оцеляваме в планината, без да палим огън, за да не ни открие врагът. На Мико му замръзнаха ходилата, изрязаха му доста месо, но все пак успяха да му спасят пръстите. Друг път готвачът на поделението му падна през дупката на парашута и двамата висяха заедно до земята. Спомням си и как парашутът на (тогавашния) лейтенант Караманолев не се отвори край Доброславци, а запасният му парашут се скъса и той започна да пада с такава стремителна спирала, че ударът в земята отекна на километри. Тичахме към него, за да видим дали е жив. Той обаче се изправи и извика: "Никой да не приближава! Тук има провокация!" Оказа се, че няма никаква провокация, просто цялата серия български запасни парашути е дефектна. Смениха ги с чешки.

Ей такива лакърдии мога да ви разказвам безкрай, уважаеми разузнавачи. След казармата обичах да ги разказвам на младите момичета, дано им направя впечатление. Винаги съм бил горд, че съм изкарал най-тежката военна служба в българската армия.

Какво бе учудването ми, когато разбрах, че и тази тежка, мъжка служба сега влиза в списъците на тоталитарните тайни служби. Вместо да се гордеем, трябвало да се срамуваме!

Айде стига, бе! Аз пък ви казвам, уважаеми пенсионирани разузнавачи, че никой, който е служил на родината, не трябва да се срамува! Напротив трябва да се гордее и да се хвали от сутрин до вечер, тъй като дупедавците ви освободиха от военната тайна!

Нека се срамуват предателите или мамините синчета с неясна ориентация, които сега се забавляват с тези досиета! Народът ясно казва какво мисли по въпроса. Каза го няколко пъти, но тези дупедавци отказват да чуят какво им говори българският народ!

Чест и гордост е да си бил разузнавач. Чест и гордост е да си служил на родината си! Нека се срамуват синовете на тогавашните управници, които сега приеха този закон! Да се срамуват шестаците от политическата полиция, които си криха досиетата, а сега топят истинските мъже на България! Да се срамуват тези, които се страхуват!"

След като казах тези думи, старите кадри от разузнаването дълго ръкопляскаха, някои белокоси офицери ме запрегръщаха, а две дами се опитаха да ми пробутат свои стихотворения. Аз обаче заявих, че имам принцип да не рецензирам поезия.

[rokosovski]

400-500(чак пък такъв тил в Гърция!?!) километра зад фронта.
Атина наколко километра от границата се намира, а? Не се изказвайте за неща дето не ги разбирате! Много хубаво е написал всичко човека!

[прр1]

То щото Крит е на границата!

[Елемаг]

Атина е на 380 километра от границата. Още 100 километра и трябва да си сал в морето!

[rokosovski]

Тя Атина е най-южната част на Гърция?! И ако 20 км. са доказателството, че човека не е прав...
Пак казвам не се занимавайте с неща дето не ги разбирата.
Както казват в американската армия: "Отдай чест, идва офицер!!!"

[прр1]

Дали да не спомена нещо от "Еклесиаст"?