Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Великобритания настоява Русия да сътрудничи на делото за MH17 · Борис Джонсън води и след третия кръг на изборите за приемник на Тереза Мей · Индонезия строи нова столица · Борисов ще участва в заседанието на Европейския съвет · 100 000 са жертвите на войната в Йемен · Задържаха мъж за злоупотреба с дарения ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
The time now is Thu 20 Jun 2019, 08:00
All times are UTC + 2
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » БЪЛГАРСКИТЕ ВМС
Тихина
Moderators: Sea Dog
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
Page 2 of 18 [258 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3, 4, ..., 16, 17, 18 Next
Author Message
Принц Ойген


Joined: 12 Jan 2005
Posts: 2124
Location: София

PostPosted: Fri 25 Jan 2008, 11:38    Post subject: Re: ооооо тихина  

seylor123 wrote:
ТА ЗАТОВА МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ 10 БРИГАДА ЛЕКИ СИЛИ В СОЗОПОЛ

Click to see if image is larger

_________________
Click to see if image is larger
I won´t be the one left behind
You can´t be king of the world
If you´re slave to the grind
Back to top
View user's profile Send private message Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Fri 25 Jan 2008, 21:28    Post subject:  

Малко инфо за книгите на Милков

ОТНОВО ЗА „ТИХИНА” И НЕ САМО...

Ако в първата си книга (“Тихина”, Варна 2004) Христо Милков е побрал тридесетина документални разкази, посветени на Морския специален разузнавателен отряд (МСРО), то втората (“Казармата”, Варна 2006), автобиографична като алгоритъм, обхваща много по-голям времеви интервал (от първите осъзнати спомени до финала на военната кариера) и в няколко „пласта” отправя нравствени послания с висок обществен градус. Не след много страници читателят ще разбере, че заглавието е метафора, а цялата книга е посветена всъщност на една идея – физическото и духовното оцеляване в казармата, не толкова и не само като събирателно военно понятие, а в „казармата” на системата. Ако днес е лесно тя да бъде остро критикувана и тотално отричана, което авторът прави от позициите на извиращо назад в историята широко аргументирано родолюбие и на високи нравствени принципи, то колко ли му е струвало тогава не само да не попадне между зъбните й колела, но според собствените си пост и виждания да се опитва да я променя отвътре?
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
pirat


Joined: 08 Jul 2007
Posts: 59
Location: Варна

PostPosted: Fri 25 Jan 2008, 21:45    Post subject:  

Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil
Quote:
seylor123:
ГОЛЕМИТЕ ТИХИНАЙЦИ-КАТО ХОДИХМЕ ПРЕДИ ГОДИНИ ДА АРЕСТУВАМЕ КОРАБА ;ЕЛЕНА; ИМАШЕ 4-5 БАЛА ВЪЛНЕНИЕ-НАИСТИНА ГОЛЕМИ МАЙСТОРИ.ИЗПОВРЪЩАХА ВСИЧКО-ВИДЯХ КАКВО СА ЯЛИ 3 ДНИ НАЗАД.БЯХА КАТО УМРЕЛИ-ЕДИНИЯТ ГО НАМЕРИХ ПОД МАСАТА В КАЮТКОМПАНИЯ КАТО НЯКОЕ ГЛИСТЧЕ СЕ БЕШЕ СВИЛ ГОРКИЯТ КОМАНДОС.ТА ЗАТОВА МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ 10 БРИГАДА ЛЕКИ СИЛИ В СОЗОПОЛ


ти момче по-добре не закачай ТИХИНАЙЦИ! тях има кой да ги оценява дали повръщат или не!като си много "печен" моряк и носиш на море отиди във ВМА-София и се опитай да преминеш през цедилката на авиомедицинските прегледи.тогава ще говорим кой как и колко повръща.

p.s. а ти дали само ще повръщаш ако правиш това по-долу или и ще акаш и ще пишкаш едновременно? добре си помисли!

Exclamation Web Page Name Exclamation
Back to top
View user's profile Send private message 
Sea Dog
[Moderator]


Joined: 10 Dec 2005
Posts: 3529
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 00:23    Post subject:  

Уважаеми pirat-е, това кой как е преминал през ВМА не означава нищо......факта че някой не държи на вълна,пък ако ще и да е преминал през прегледите като отличник е съвсем нормално.Примери за това бол.Друг е въпроса,че по стар наш обичай,обичаме да се присмиваме на всички,които не могат да правят (понасят) различни изпитания като нас.Та по твоята логика (относно физиологичните дейности) ха да те видя на 20 метра под водата,февруари месец,при температура на водата 3 градуса....... Нали точно за това са тренировките,и липсата на такива води точно до излагации подобни на описаните от seylor123. Като по този повод,ще попитам последния,знае ли кой е бил повикан първоначално за въпросната операция на "Елена",какъв е бил отговора на въпросната повикана група,и защо е станало така ???

П.П. Въпроса ми,може и да мине за риторичен,но заяждания няма да има!! Ако продължите по този начин,ще играе гумата.......дайте по-сериозно,а?! Тук във форума имаме поне един "тихинаец",та ако се държите прилично и го помолите,може да ви разкаже доста интересни (хммм,дори обезкуражаващи) историйки...

_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
pirat


Joined: 08 Jul 2007
Posts: 59
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 09:12    Post subject:  

Evil or Very Mad Evil or Very Mad Evil or Very Mad
сий дог,аз не се заяждам! заяжда се пича "сейлър" или по-скоро хвърля кал.а аз не понасям някой да фърга кал и да цапа!това неговото е класическо цапане.и стига с тази "елена"!нали знаеш откъде се вмирисват нещата!ясно ти е предполагам откъде!
така че ще те моля,за в бъдеще подобни изказвания ала "сейлър123" да се трият на момента а не да престояват с дни!
Back to top
View user's profile Send private message 
Sea Dog
[Moderator]


Joined: 10 Dec 2005
Posts: 3529
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 11:17    Post subject:  

Критиката в този форум е винаги добре дошла.В същност,ние с това се и различаваме,мисля,че подлагаме на критика всеки и всичко,но с идеята да бъде правилно разбрано(за каквото и да е),да се разбули от митовете или идеологиите,да се покажат недостатъците.... така че приемам твоята забележка!! Но няма да трия мнения,просто ако те не съвпадат с нечии възгледи!!
_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
pirat


Joined: 08 Jul 2007
Posts: 59
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 12:28    Post subject:  

тук не сатава въпрос за възгледи а за обективност.това че някой не повръща при десет бала вълна не го прави войник както разбира се и това дали скача с парашут или не.да си спомним например за един от най-великите моряци-адмирал Нелсън-горкия не е можел да носи хич на море но е станал национален герой.
а мнението на въпросния катерник е точно такова-лишено от обективност.факт е куче,че ти повдигна въпроса за "гумата" а сега се отмяташ.
Back to top
View user's profile Send private message 
Sea Dog
[Moderator]


Joined: 10 Dec 2005
Posts: 3529
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 13:13    Post subject:  

Фактът е,че ви призовах да не се заяждате или ще трия - ако продължите.Не съм обещавал да трия нищо,че сега да се отмятам.Моята грешка бе,че насочих мнението си и към теб,а не само към seylor123 - виноват!! Но,мнението на "катерника" не е лишено от обективност - той написа в какво състояние са били по време на вълната,лъжа ли е било,че да не е обективен?! Иронията му не е недопустима,недопустими са квалификациите към хората!!
_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
pirat


Joined: 08 Jul 2007
Posts: 59
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 13:38    Post subject:  

колко е лъжа и колко истина-спорен въпрос.как станало,що станало- абсолютни интерпретации.
да не забравяме че има различни гледни точки за това кой какво е правил и какви безумни команди е издавал по време на случката.но във всеки случай не им е мястото на тези "иронии" тука!
достатъчно много АВТОРИТЕТ за флота е спечелило това поделение и продължава да печели за да си позволи някой ей така с лека ръка да дава повърхностни оценки по негов адрес.
Back to top
View user's profile Send private message 
Sea Dog
[Moderator]


Joined: 10 Dec 2005
Posts: 3529
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 14:32    Post subject:  

Така,значи,нямам намерение да защитавам ничия теза,НО.... дали е било истина или лъжа,не знам.Но тук се появява мнение,от свидетел,и аз не съм убеден че е лъжа,за да го отричам.
Уважението ми към тези хора ("тихинайци") е достатъчно голямо,за да не позволя разни квалификации към тях!!!!! Виж вече за авторитета,мнението на обществеността може да е мааалко по-друго - понабития областен на Варна както и структурата на един трибуквен холдинг,внасят лоши краски.
Иронията казваш не била за тук.......а за къде е?? За вестниците?? За онези дето им лепнаха прякор като на отбор по водна топка?? Баш за тук е иронията,но не и квалификациите кой каъв специалист бил и как е изглеждал в неестествена среда.Само че ти го каза - знаем рибата откъм къде се вмирисва,та иронията трябва да е насочена точно към тази вмирисана част.

_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
pirat


Joined: 08 Jul 2007
Posts: 59
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 15:48    Post subject:  

свидетел?свидетел?
някакъв се изцвъкал и вече е свидетел?че утре може да се появи някой дето е видял извънземни.пак ли ще го окачествиш като свидетел драги ми модераторе?
а краските-тях ги внасят клюкарите,не обществеността.
а щом според теб тук (форума) е мястото за ирония,дай да отворим нова тема"Български военноморски фолклор,случки,хумор и нелепости" и да пишем за големите гафове на българските ВМС , да правим вместо реклама антиреклама и да видим какъв ефект ще се постигне.
Back to top
View user's profile Send private message 
Sea Dog
[Moderator]


Joined: 10 Dec 2005
Posts: 3529
Location: Варна

PostPosted: Sat 26 Jan 2008, 17:26    Post subject:  

Драги ми пирате,ако си попрегледал форума ще знаеш,че никога не сме обсъждали гафовете и случките из ВМС.Е,с изключение на всеобщоизвестните.И точно за тях се отнася иронията.А каквото можем да направим за доброто име на ВМС го правим,много или малко,кой както може.Антирекламата си я правят вътре из флота.

За пореден път казвам - не ми харесва,че скочихте да се дракате.И за това предупредих че ще трия ако продължи.Той е започнал,ти си му отговорил - толкова.Сега ако имаш желанието да си доказваш тезите пред мен,недей,няма смисъл.Искаш да ти кажа че не съм бил прав,като съм ти направил забележката ли? ОК,така да бъде,извини ме.
Сега се надявам,че темата ще си продължи нормално.

_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Mon 04 Feb 2008, 14:29    Post subject:  

ЗА “ТЮЛЕНИТЕ” НАПИСА ЕДИН ОТ ТЯХ

Сборникът разкази “Тихина” на Христо Милков е сюжетен прецедент в морската литература. За първи път, като че ли случайно – в навечерието на неговата 35-годишнина, се разказва за едно от най-секретните поделения на ВМС. Толкова секретно, че десетилетия е наричано с името на местността (Тихина), където се е родило, с фамилиите на неговите командири, със съкращения, номера или абревиатури, с може би правилната, но неосъществима идея, освен в ограничен служебен кръг, за него да не се знае нищо. Едва през последните години леко приповдигнатата завеса на военните тайни, отварянето на армията към обществото и света и евроатлантическият интеграционен процес позволиха на медиите и гражданството да идентифицират въпросното поделение с нищо незначещите словосъчетания “специалните части на ВМС” или “специализирано подразделение”, а служилите в него мъже приеха по подобие на чуждестранните си колеги благородно-уважителното и романтично-перконого прозвище “черноморски тюлени”, колкото и трудно откриваеми да са те по родното крайбрежие.
Ако за “тюлените” въобще разказват предимно филмови и по-рядко хартиени трилъри, то разказът за българския им аналог на Христо Милков е автентичен, “отвътре” и в първо лице – възможност, която му дава привилегията да бъде един от тях. И то какъв! По време на службата си в Сухопътните войски в Айтос авторът е първият войник – първокласен радист в Трета армия. След уволнението постъпва на кадрова служба в създаващото се поделение на Тихина и му остава верен точно четвърт век. За този период (1970-1995 г.) той изпълнява последователно три длъжности – отначало е помощник-командир на група, после отговаря за парашутната подготовка на поделението, след това е командир на група; на раменете му се сменят всички звания от старшина І степен до мичман; прави точно 700 скока с парашут и прекарва 4 702 часа под вода.
Книгата на Христо Милков, побрала на 120 страници тридесетина разказа и 20 фотографии, излиза около 10 години след преминаването му в резерва – период, достатъчен за задълбочено осмисляне на случилото се и промените, за разговори и консултации с колеги и приятели, за апробиране на бъдещата книга в публичното пространство. Когато преди няколко години в рубриката “строго секретно” и с анонимния подпис “Тихина”, разказите започват да излизат един след друг във варненския вестник “Черно море”, още тогава те шокират с нестандартните си сюжети, със смелостта да се пише за флотските тайни, с умението документалистиката да се пресъздава художествено.
Разказите, намерили място в книгата, относително самостоятелни, всъщност са парченца от един “пъзел”, който в неговата цялост казва всичко важно за Тихина – изграждането на поделението, подготовката му, различните специфични задачи и фактически действия. Времевите граници на повествованието се простират в десетилетия (от създаването на поделението до срещите със задграничните колеги в новия период), то се разгръща на земята, във въздуха и водата, очарова с човещината, която надзърта зад използваните прякори, с професионалния жаргон и самоиронията, с интелигентното чувство за хумор, присъщо на собствениците на професионално и нравствено превъзходство. Понякога почти страховитият екшън е накъсван от ненатрапчиви разсъждения, понякога изненадва с неприсъщото уж за суровия войн лирично отношение към природата.
Ако това, че за мото на някои разкази са използвани цитати на Хермес Трисмегист, Сун Дзъ, Макиавели и Стария завет, може да се приеме за интелектуална “закачка”, то поставените в правоъгълник имена на двамина, на които са посветени разкази, и на още толкова, които са запечатали снимките, е жест от съвсем друга класа. Нали и два паметника напомнят за загиналите от състава на поделението при изпълнение на специфичните му и рисковани задачи.
Христо Милков, служебно известен и с фамилията Христов, за приятелите – просто Ицето, е особен автор, който и до днес не прекъсва връзката със своите герои. На всички раздаде книгата си с автограф, а в качеството си на управител на “ТИМ СОТ” ЕООД – Варна назначава на работа бивши колеги, спонсорира 30-годишнината на поделението, дарява му цифров фотоапарат, а през последната година – 10 комплекта № 1 (плавници, маска, шнорхел). Има спонсори, има и писатели, но съчетаването им в едно, и то чрез страниците на една книга, си е истинска рядкост.
Книгата “Тихина” е част от флотската животопис. У различните си читатели, в зависимост от отстоянието им от поделението, тя би подбудила удивление, възхищение, уважение или гордост. Още по-добре ще бъде ако събуди и размисъл – за изводи и сравнения, поуки и надежди. Защото ако сме в НАТО, трябва не само по дух, мъжество и професионализъм, но и по материална база да се съизмерваме с техните “тюлени”, защото ако до вчера Тихина бе “троянският кон на флота”, днес терористичните заплахи я превръщат в една професионална, национална и коалиционна отговорност.
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Mon 04 Feb 2008, 14:35    Post subject:  

35 ГОДИНИ МОРСКИ КОМАНДОСИ

1 октомври 1970 г. се счита за рожден ден на поделението на ВМС за специални операции. То обаче има дълга и трудна предистория. През периода 1958-1959 г. във флота се обсъжда възможността и се отработват отделни задачи, които през 1960 г. влизат във функциите на специализирано поделение, което започва организирана водолазна и парашутна подготовки. Набират се кадри, усвоява се новопостъпваща техника и имущества, създават се учебни програми и пособия, сменят се райони, активна бойна подготовка се води на място и в други поделения на армията. През 1961 г. се провеждат първите учебно-тренировъчни парашутни скокове, а през 1962 г. поделението вече заема ІІІ място в Общоармейския парашутен многобой. Едва създало организация на службата и усвоило кръг от свойствени задачи, но вече съизмерващо се с колегите си по света и у нас, поделението е закрито за около 7 години. Съкращават му щата...
През 1970 г. поделението се ражда повторно и окончателно. Но отново започва с изграждане на района, набиране на кадри, организиране на учебния процес и службата и всички други перипетии, съпътстващи стремежа на ентусиазирания личен състав към мъжество, отговорност и професионализъм. Първи командир на поделението е капитан ІІІ ранг (в последствие І) Веселин Цветков. Началото на въздушно-десантната подготовка е поставено с помощта и в района на парашутния полк в Пловдив. Първите парашутни скокове от вертолет са на летище Калиманци. Сериозни грижи се полагат и за водолазната подготовка. При цялата им секретност командосите се разчуват във флота защото в ученията обикновено играят чуждите диверсанти, а способността им да се появяват изненадващо от суша, въздух, вода и под вода материализира необходимостта от едно важно направление в самоотбраната на корабите и бреговите поделения. Днес то има ново име, отговаря на съвременни рискове и заплахи, а силите за специални операции, много повече „свои” решават отговорни задачи в системата на националната и коалиционна сигурност. В антитерористичната им компонента се въплътени дръзновението и опита на стотици момчета, бързо превърнали се в мъже, за които „Тихина” не е толкова име на един от районите, в който са служили на родината, а по-скоро парола за мъжество и другарство.
Обявено през 1980 г. за „брегово поделение – първенец на флота”, от 1987 г. то ежегодно се включва с отбор в общоармейските състезания по парашутен многобой, завоюва призови места, мерейки майсторство през последните години и с представителните отбори на други държави. Проплавали достоен 35-годишен фарватер, днес „Черноморските акули” участват във всички крупни национални (на военноморските бази и флота), двустранни и многонационални военноморски учения и операции, а техните мъжествени, рискови и професионални действия са белязани както с всеобщото флотско уважение (по празници – от възхищението на гражданството), така и от два войнски паметника.
Срещата на поколенията командоси по случай годишнината на поделението, спонсорирана от бившия им колега капитан ІІ ранг от резерва Димитър Димитров – управител на „Сириус” ЕООД, бе уважена от заместник-началника на Главния щаб на ВМС контраадмирал Пламен Манушев, а мичманът от резерва Христо Милков – управител на ТИМ-СОТ Варна, връчи поредното ценно дарение – 25 комплекта неопренови костюми, боти, ръкавици, плавници, маски, шнорхели, тактически елеци и кобури към тях на обща стойност колкото един от джиповете на фирмата.
Валентин Любомиров
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
Preslav
[Admin]


Joined: 19 Jan 2006
Posts: 42470

PostPosted: Mon 04 Feb 2008, 14:36    Post subject:  

ТРОЯНСКИЯТ КОН НА ФЛОТА
По повод 35-годишнината от създаването на специалните части на ВМС публикуваме откъс от документален разказ на Христо Милков – мичман от резерва и бивш командир на група, от книгата му „Тихина”

Въпреки щателното предварително прогонване на снаряжението, раниците и оръжието блъскаха телата ни, пот като град се лееше от челата, но продължавахме да бягаме в група. След около 30 минути се озовахме пред високия морски бряг. Долу в бездната мълчеше тъмното море, приютило противника ни, който, вместо да спазва задължителна светломаскировка, беше осветил корабите си като коледни елхи. Ясно се очертаваха силуетите на две фрегати, една корвета, а малко встрани от тях, в посока към близкия град – пурообразното тяло на подводница. Огледах малката площадка и седнах да изготвя донесение до Центъра за броя, типа и координатите на разкритите кораби на противника. Почти бях завършил, когато до мен се приближи Дървото с радиостанцията. Отворих капака, включих захранването и докато Колоездача и Дървото разпъваха антената и противовеса, настроих приемника и предавателя. Когато изпратих радиограмата, до началото на първата подводна диверсия във ВМФ оставаха 15 минути.
Разпоредих на Дървото да прибере радиостанцията и да ме замества, докато съм във водата, а ние с Колоездача намерихме тайника с леководолазното снаряжение. Екипировката ми се състоеше от плавници, 3-милиметров гумен костюм „Садко”, баластен колан, водолазен нож, подводен компас, подводен часовник и изолиращ противогаз. За да подходя скрито към корабите, се спрях на апарат със затворен цикъл на действие. Понеже кислородният апарат на въоръжение в поделението беше в комплект с крайно неудобен за подводно плуване сух водолазен комбинезон, реших да използвам допотопния изолиращ противогаз.
Като внимавах да не разкъсам уж неопреновата материя, нахлузих върху потното си тяло съветския костюм. Надянах плавниците и с помощта на Колоездача поставих на гърдите си противогаза. Сложих баластния колан и на него закрепих две РРУ-2БББ (Ръчна реактивна установка – 2 бурканчета бяла боя. По същество представляваше къса дървена ръкохватка, в единия край на която имаше въжено ухо, а на другия – две къси връви, към които се прикрепваха две стъклени бурканчета от детски храни, пълни с бяла боя). На мен се падна честта да изпитам в реални условия бойните качества на новото оръжие.
Когато в 22,58 часа нагазих във водата, двете фрегати започнаха взаимно да осветяват бордовете си и водата около тях. Интересно защо го правеха точно сега, само две минути преди началото на подводната диверсия, уговорена само с висшестоящия щаб!? Защо ли, наивно – по детски, командирите на кораби нехаеха за нощните пикиращи бомбардировачи, а бяха насочили всичките си сили и средства за неутрализиране на новото оръжие на „Тихина”?
Счупих стъклените ампули от двете страни на дихателя на противогаза, изчаках да започне химическата реакция и нахлузих гумения шлем. Очилата му, за разлика от водолазната маска, рязко ограничаваха видимостта ми, но вършеха работа – все пак виждах силуетите на бойните кораби. Наведох се, водата ме обгърна и потънах в глъбините на път за далечната подводница. Плувах по азимут. Изолиращият противогаз не позволяваше работа на дълбочина по-голяма от 2 метра и по този начин коригираше направлението ми по вертикала. Оставаше само да се боря с подводното течение в този район. След около час повдигнах кафявата си глава и забелязах пулсиращо червено петънце на северната страна на надстройката на подводницата. Изглежда вахтеният не беше инструктиран, че макар и в шепа, запалената цигара е като пътеводна звезда за подводния диверсант. Гмурнах се и когато отново изплувах, подводницата беше само на 200 метра вдясно от мен. Вече ясно различавах силуета на постовия. Задържах се на повърхността около 20 минути, за да разбера дали се движи по цялата дължина на неподвижното туловище, но той упорито се задържаше на едно място. За да се подсигуря, заобиколих кърмата от изток, подходих мористо още 500 метра, изплувах и се обърнах. От тази страна фасът не се виждаше. Прицелих се с компаса малко вляво от кърмата и се гмурнах. Плувах на работната дълбочина, плавниците на равномерни тласъци ме приближаваха към първата ми морска бойна цел – един черен, но затова пък стоманен Моби Дик. И тя най-после се появи. Отначало само като смътно усещане за нещо голямо, а после неясните очертания прераснаха в дълго цилиндрично тяло. Доближих се плътно до корпуса и заплувах към кърмата. Малко преди кърмилата изпълзях нагоре по хладното тяло. Преди да изплувам, погледнах към повърхността, а после и назад. От охраната нямаше и помен. Страшната субмарина доверчиво се търкаше около коленете ми. Смъкнах дясната си ръка до пояса, откачих едната установка, замахнах и нанесох своя първи съкрушителен удар. Потънах безшумно заднешком, обърнах се на 180 градуса и заплувах към втората цел, носен на крилете на радостта от успеха. Представях си как ще реагира вахтеният, когато реши да се разходи малко по-назад към кърмата и види двете огромни бели петна; как команда чевръсти момчета със стирки ще се стараят да заличат позора на нехайството си; как ще реагира командването на лодката, когато получи съобщението, че са се натъкнали на новото оръжие на „Тихина”.
По предварителния ми разчет след 40 минути щях да бъда достатъчно близо до корветата на изходна позиция за атака.
Едва дочаках фосфоресциращата стрелка да се премести до определеното деление и се показах на повърхността. Небето на изток светлееше и силуетът със специфичната конфигурация на кърмата ясно се очертаваше пред мен. Коригирах посоката на нула градуса и се гмурнах. Ушите ми доловиха равномерния звук на работещ агрегат. За по-добър ориентир не бях и помислял. Усилващият се звук ми подсказваше, че се движа във вярна посока. Кресчендото постепенно премина в мажорна тоналност, а малко след това се появи и вертикалната черта на носа на преследвача на подводници. Доближих се плътно, малко под ватерлинията, която ми служеше за ориентир, и ударих с плавниците. Изскочих почти до кръста от водата и за втори път замахнах... Отляво на надменния сиво-бял нос мигом се бялнаха неравните очертания на две „пробойни”.
Поех поредната порция кислород, но устата ми се напълни с блудкава пяна. При рязкото изплуване изглежда бях отворил повече от необходимото устата си, в системата беше попаднала вода. Последвалата буйна реакция правеше апарата негоден за по-нататъшна употреба. Не знаех къде по това време на кораба се намираше вахтеният, затова с остатъците от кислород в гладните си дробове се върнах под водата. Отправих се навътре в морето, колкото се може по-далече от „смъртно раненото” страшилище за подводни локи.
Големите плавници бързо прогониха от бронхите ми и последните мехурчета живителен газ, но кипналата ми от адреналина кръв ме отведе още няколко метра напред. Вече всичко в мен крещеше да изплувам, когато с първата глътка въздух нечии криле изплющяха по лицето ми. Отворих очи – подплашен гларус с грачене се отдалечаваше. Сигурно беше взел главата ми за апетитно парче леш. Едва тогава се обърнах, корабът беше на 50 метра зад мен, а предната палуба пустееше както и преди атаката. Продължих да работя усилено с краката, защото започнах да усещам студената прегръдка на морето. Макар и топла, юлската вода все пак не беше с температурата на кръвта ми, а руската гума вече седем часа допълнително сковаваше мускулите ми. Въпреки това продължих да плувам на изток и след като направих широка дъга, най-после се отправих към брега.
Появи се сутрешният бриз. От диханието му заливът се надипли на хиляди гънки, чиито краища скриваха посинялата ми глава. Обърнах се надясно – постовият спокойно седеше на леерите до кожуха на дясната турбина с гръб към мен. От северната страна на корветата, уморени от нощното бдение, обхванати от предутринна дрямка, леко се поклащаха двете фрегати. Летните нощи са кратки и не успях да стигна до тях, пък и зарядите на новото оръжие не стигнаха, но щеше да дойде и техният ред. Сега трябваше да бързам към брега и с още мокри пръсти да предам съобщението, че от четири бойни кораба на рейда само два са в състояние да изпълняват задачите си в предстоящото учение.
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail Visit poster's website 
Display posts from previous:   Sort by:   
Page 2 of 18 [258 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3, 4, ..., 16, 17, 18 Next
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » БЪЛГАРСКИТЕ ВМС
Jump to:  

You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum

[ Time: 0.2342s ][ Queries: 12 (0.0256s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker