Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Първият в света рали автомобил на ток · Петкова защити процедурата за АЕЦ Белене · ЕК почита паметта на жертвите на авторитарните и тоталитарните режими · Тръгна подписка за доживотна присъда на изверга от Сотиря · Американски спортисти са предупредени да не протестират в Токио 2020 · Русия и Китай искат свикване на Съвета за сигурност ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 22 Авг 2019, 17:43
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Събития и Коментари
ПАРАШУТИЗЪМ И ВВС
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 3 [33 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3 Следваща
Автор Съобщение
bulpatch


Регистриран на: 02 Юни 2008
Мнения: 10

МнениеПуснато на: Вто 03 Юни 2008, 02:14    Заглавие:  ПАРАШУТИЗЪМ И ВВС  

Музейна сбирка на Бг парашутизма Idea как ви се струва идеята за това ???
Всичко до момента е на ниво разработване на идеята. Малко повече инфо може да се намери в раздела за "ИСТОРИЯ НА БГ. ПАРАШУТИЗМА, РАЗКАЗИ И СНИМКИ" на този сайт www.bulpatch.hit.bg
Всеки заитересован може да ползва темата ако има идеи и така може да подпомогне идеята
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Вто 03 Юни 2008, 08:31    Заглавие:  

Поздравления! Дано сайта ви стане много много добър. Ако искате се свържете и с Бачо Кольо, Цветан Ботев и Любо Пръвчев - достойни хора с място в историята на парашутизма. Успех в начинанието.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
bulpatch


Регистриран на: 02 Юни 2008
Мнения: 10

МнениеПуснато на: Вто 03 Юни 2008, 12:40    Заглавие:  

Preslav написа:
Поздравления! Дано сайта ви стане много много добър. Ако искате се свържете и с Бачо Кольо, Цветан Ботев и Любо Пръвчев - достойни хора с място в историята на парашутизма. Успех в начинанието.

Мерси ! И на мен ми се иска да се свържа с тях. Ако им имаш координатите прати ми ЛС !
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Вто 03 Юни 2008, 14:47    Заглавие:  

Нямаш никакви проблеми. Наскоро издадохме и книжка в чест на доаена на военния парашутизъм в България - Бачо Кольо.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Сря 28 Яну 2009, 13:20    Заглавие:  

18 октомври - Ден на българските парашутисти

От коша на балона до въздушния десант
архив сп."Клуб КРИЛЕ"

Първите

В началото на ХХ век с развитието на авиацията в различните страни се търси средство за спасяване на летците. Парашутът е известен още от средновековието и постоянно е усъвършенствуван. По време на Първата световна война наблюдателите в кошовете на военните балони ползват успешно парашута.
В България балонизмът се развива от 1904 г. Но липсата на средства възпрепятства закупуването на съвременна въздухоплавателна техника. Едва след Първата световна война със закупуването на два по-нови наблюдателни балона пристига и първият парашут. По това време първо и второ балонно отделение действат на Добруджанския фронт и подпомагат коректировката на артилерията. През август 1917 г. в гр. Тулча е проведен специален курс по подготовка на балонистите наблюдатели. Тук за пръв път се изучава и парашутът като спасително средство. Мнозина от личния състав на балонните отделения се страхуват, че при отделянето от коша на балона ще се получи рязко издигане и ще се скъсат носещите въжета. За да се демонстрира сигурността му, е решено да се направи експеримент. За първи парашутист в България е избрано .... едно 70-килограмово теле. Балонът е издигнат на височина 500 m и привързаното отвън към коша теле е спуснато. Парашутът се отваря нормално и четириногият парашутист се приземява безопасно. След няколко дни опитът е повторен отново без проблеми. Този път се използва чучело, имитиращо човешкото тяло. Фотографът–балонист Михаил Димитров заснема подготовката за един от експериментите с парашута и така до наши дни достига фотос, запаметяващ началото на парашутизма в Българската армия.
След приключване на курса в Тулча е направен изводът, че са необходими още парашути за осигуряването на двата балона, изпълняващи бойни задачи срещу румънците. През 1918 г. в Германия е изпратена група балонисти да приеме нови, по- съвременни балони тип “Како” и пълен комплект парашути към тях. Въпреки че са имали възможност да изпробват спасителното средство, никой от групата не посмява да скочи от балона. Всички предпочитат да го ползват само в краен случай по време на и без това рискованата си бойна дейност.
До края на Първата световна война българската авиация ползва разнообразна авиационна техника, но парашути за пилотите не са доставяни. След преодоляване на разрухата в първите следвоенни години на България е забранено да притежава военна авиация. За формално цивилните нужди на “Дирекцията на въздухоплаването” са доставени самолети от Англия, Франция и Италия. Единствено френските самолети “Potez-XVII” са окомплектовани с пилотски парашути тип “Robert”. Въпреки това психологическата бариера в летателният състав се преодолява трудно. Подета е кампания за използването на парашута. В периодичния печат се отразяват рекордните скокове по света и се пропагандира не само военното му приложение, но се намеква и за новозараждащ се атрактивен спорт.
Втората половина на 20-те години развитието на българската авиация се възпрепятства от ограниченията на Ньойския договор и липсата на достатъчно финансови средства. Въпреки това на летище Божурище ежеседмично гостуват самолети и пилоти, представители на най-различни нации. Съвсем естествено българските пилоти се запознават с последните тенденции в света, включително и с използването на парашута. През юни 1927 г. в София пристига представител на английска фирма и на летище Божурище са организирани първите демонстрационни парашутни скокове. След показа присъстващите летци са поканени да опитат скокове с фирмените парашути. Идеята е приета радушно от поручиците Борис Цветинов, Борис Стоев, Васил Вълков и Христо Спасов. Извършени са първите парашутни скокове от български летци на българско летище. През следващата година за пръв път се прави опит за документално уреждане на парашутната подготовка в нашата авиация. Следват още няколко демонстрации от представители на различни западни фирми.
Българската армия и парашутното дело
През април 1932 г. се слага началото на организираната подготовка по парашутно дело. Със заповед е утвърдена програма за обучение. Целта е всички пилоти без изключение да бъдат подготвени и да могат да се спасят при необходимост. Парашутите, с които се разполага, са два типа - “Роберт” и “Хайнике”. В средата на 30-те години парашутът вече не е непозната екзотика, а насъщна необходимост. При поръчка за нови самолети се закупуват и нови парашути. За тяхната поддръжка и скатаване се грижат парашутни техници от завършили подофицерската школа. Подготовката им включва и скокове от самолет ДАР-3. Постепенно тези усилия започват да дават плодове. При различни инциденти във въздуха няколко пилоти оживяват в благодарение на парашута и правилното му използване.
Междувременно в Европа на парашута вече се гледа не само като на спасително средство, но и като начин за доставяне на хора и товари. Заражда се идеята за въздушното десантиране на войски. Постепенно в различни страни се обособяват нов род армейски части, считани за елитни. Използването на немските десантни части по време на блицкрига в Европа и при превземането на остров Кипър убеждава и българското командване в ефективността на парашутистите. В плановете за развитие на армията се предвижда да се формира въздушно-десантна рота. Започва подборът. Изискванията са железни. Всеки от офицера до войника преминава строг физически и здравен подбор. Избраните 300 души формират две роти и през януари 1943 г. са изпратени в немската парашутна школа в гр. Брауншвиг. Извършени са първите скокове и са дадени и първите жертви. В края на март след извършването на 6 парашутни скока българите са върнати в родината си и стават основата, върху която се изгражда парашутната дружина. Обучени са и 10 санитари, които също преминават специален парашутен курс в Германия. За да се попълни личният състав, се прави прием на нови 166 войници. В началото на ноември 1943 г. те са изпратени в гр. Кралево. След като извършват необходимите парашутни скокове, те служат да се развърне напълно парашутната дружина. Доставени са нови транспортни самолети, голямо количество парашути и въоръжение.

Парашутната дружина във войната 1944 г.
След 10 януари 1944 г. (София е разрушена от най-тежката бомбардировка дотогава). Парашутната дружина е пребазирана от летище Враждебна на летище Телиш и отново е на подчинение на Въздушни войски. Тук парашутистите продължават обучението си.
Междувременно в небето на София летците изтребители водят тежки боеве за защита на столицата от англо-американските бомбардировки. Парашутът е последното средство за спасение в неравните въздушни боеве и се използва успешно.
След политическите промени около 9 септември 1944 г. България обявява война на Германия и довчерашните ученици на немците на практика показват какво са научили на своите учители. Не малък е приносът за доставянето на храни и боеприпаси на обкръжения от немците Първи стрелкови полк. Единственият път за снабдяване е по въздуха. Започвайки от 17 октомври, за три дни транспортните самолети Ju-52 доставят 9 тона товари, десантирани от въздуха с парашути. На 18 октомври влизат в бой и самите парашутисти. Парашутната дружина е в челото на атаката за превземането на укрепената височина Стражин. Дадени са тежки загуби, но българските парашутисти с чест изпълняват задачата. Убити са 35 и са ранени 65 парашутисти.
През аероклуба към спецчастите
След приключването на войната парашутизмът се пропагандира и като военно-приложен спорт. От 1946 г. се организират масови курсове по парашутизъм в първите следвоенни аероклубове. Поставено е началото на парашутния спорт. За 50 г. той ще има върхове и спадове, но името на българските парашутисти е винаги в челото на класациите.
През 50-те години парашутната дружина е неколкократно преструктурирана и преминава на подчинение на Главно разузнавателно управление на Българската армия. На всяко летище е създадена и парашутно-десантна служба с цел да подържа спасителните парашути на летците и спирачните парашути за самолетите. По инициатива на неуморния ентусиаст полковник Стефан Калъпчиев са поставени редица височинни републикански и световни рекорди и малка България става известна на целия авиационен свят.
През 80-те години парашутни скокове извършват парашутистите от парашутният полк в Пловдив и разузнавателните батальони, придадени към щабовете на всяка от 3-те армии, специалните части за морско разузнаване, сапьорите разузнавачи, курсантите от Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия и Висшето военно общовойсково училище “Васил Левски” във Велико Търново, отборът по спортен парашутизъм на ЦСКА. Така през годините в армията и аероклубовете през морално волевата закалка на парашутната подготовка преминават хиляди парашутисти.
Днес наследниците на славните традиции на българските парашутисти въпреки трудностите продължават да защитават завоюваното от техните предшественици и с гордост да носят званието Парашутист.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 12 Окт 2009, 20:39    Заглавие:  

По поречието на Искър бяха признати първите ни десантчици парашутисти

12.10.2009 | Спирдон Спирдонов

С първия си въпрос връщам полковник от запаса Никола Костадинов 67 години назад. През май 1942 г. той се явява на летище Враждебна като войник – кандидат за парашутист. Родното ми село Казичане е близо до летището и винаги са ме привличали самолетите, казва той. Не станал летец, но парашутнист – да, и от първите!


- Г-н полковник, голяма ли беше конкуренцията за парашутисти?

- Голямо беше стълпотворението на войници, подофицери и офицери, кандидати да станат първите военни и десантни парашутисти на България. Броят им надминаваше пет хиляди. Всеки държеше документите от съответното поделение, които удостоверяваха правото му да кандидатства за парашутист. Назначената от щаба на ВВС приемно-изпитна комисия с участието на офицери, представители от немска страна, и наш състав от офицери летци, психолог, лекар и физкултурник, следваше да проведе изпит и определи щастливците, кандидати за парашутисти. Самата изпитна програма бе много наситена. Кросът например се проведе по Ботевградско шосе, а останалите упражнения – на спортната площадка в летището.

- Колко бяхте тези, които издържаха?

- Комиисята пусна близо 300 от кандидатите. В началото на декември същата година ни облякоха в униформи на ВВС и ни разпределиха в две основни групи. Вече знаехме, че заминаваме за обучение в Германия. Тогава беше война и от съображения за сигурност пътувахме с влак. Разбира се, всичко се пазеше в пълна тайна.
Първата група в състав от около 150 военнослужещи, водена от капитан Любомир Ноев с помощници офицерите поручик Светослав Йоцов и Станимир Станимиров, подпоручиците Драган Драганов и Кирил Константинов, както и двама преводачи, отпътува в първите дни на декември 1942 г. Ние, войниците и подофицерите пътувахме на седалките на третокласните вагони, а офицерите бяха във втора класа. Някои близки на офицерите ги придружиха чак до гара Пирот. Там на перона годеницата на поручик Станимиров му пожела успех и жив и здрав да се върне от обучението.

- Къде се обучавахте в Германия?

- В гр. Брауншвайг в парашутното училище, намиращо се недалеч от града. Втората група в състав също от около 150 души, водени от капитан Георги Алайков, заедно с четирима офицери, поручик Георги Марков и подпоручиците Боян Бончев, Цочо Петков и Константин Петров и с още петима преводачи, пристигна Брауншвайг няколко дни след нас.

- Кои ви бяха инструктори?

- Инструктори бяха утвърдени немски парашутисти. Нас ни обучаваше унтерофицер Функ, а за групите на офицерите имаше инструктори от подофицерския и младшия офицерски състав.

- Организирахте ли посрещане на новата 1943 година?

- Да, разбира се. Прещнахме я столовата на училището. На новогодишните маси бяха поставени български колбаси и напитки. По-късно разбрахме, че продуктите и виното в буретата са пътували с нас. Идеята е била на нашите предвидливи командири.

- Трудно ли ви беше по време на занятията? Все пак всичко е било съвсем ново за вас.

- В интерес на истината трябва да посоча, че бързото усвояване на програмните упражнения и лекотата, с която се справяхме, учудваха немците. При провеждането на вътрешни състезания между нашите групи, понякога и между нас и немските парашутисти, ние винаги печелехме състезанията. Оправданието на немците беше, че техните най-добри парашутисти са на фронта, а ние сме избрани измежду най-добрите български войници.

- По колко скока трябваше да направите?

- По тогавашната немска методика, за да бъдеш признат за военен парашутист, се изисква изпълнението на най-малко шест парашутни скока. Първоначално три скока изпълнихме от самолет “Юнкерс-52”, разпределени по отделения и взводно при височина от 3000 до 1000 м. Немското командване и обучаващите ни инструктори изказаха възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. Целта на извършените първи скокове до голяма степен бяха опознавателни. При четвъртия, по неизвестна за нас причина, командването на училището реши да проведе един некоректен и опасен парашутен скок с новия самолет изтребител-бомбардировач “Хайнкел-111”.

- Каква е разликата при скачане с парашут от “Юнкерс-52” и от „Хайнкел-111”.

- “Юнкерс”-ът лети с по-малка скорост и от него се скача от странична врата, каквато имат всички транспортни самолети. “Хайнкел-111” няма такава врата, а отвор (люк) в долната част на тялото, откъдето се пускат бомбите. Във вътрешността на самолета беше опънато същото метално въже, на което се окачват куките (карабинките) на изтеглящото въже на сбруята на парашутната раница. За да се доближиш до вратата, в конкретния случай, до люка, за разлика от “Юнкерс”-а, където парашутистът се придвижва прав, тук клекнал, подскачайки като пате, трябваше да улучиш отвора. Лично върху себе си изпитах трудността на това придвижване, може би от страх, може би поради високия ми ръст. Подскачайки към отвора (люка), помня, че ударих силно главата си в предната част на люка и благодарение на специалната парашутна каска я спасих от разбиване.

- Имаше ли нещастен случай?

- За съжаление имаше. Редник Георги Щерев от с. Езерово, Бургаско, загина трагично на земята с врязани в тялото му и двата крака. Обяснението на анкетната комисия бе, че след излизането от самолета и отварянето на парашута се е образувал някакъв “рибарски възел”, който от началото на носещите въжета на парашута се е придвижвал нагоре към купола до пълното му затваряне. Парашутистът полетява надолу като свободно падащо тяло и се забива в земята. Независимо от напрежението изпълнението на предвидените три парашутни скока от този самолет продължи. В следващите два скока имаше само натъртвания, един офицер бе със счупен нос, а друг – с охлузен врат от едно от носещите въжета на парашута. Станалият инцидент обаче не остана без последствия. Той доведе до бързото приключване на парашутната ни подготовка в училището и отправянето ни предсрочно в България.

- Как продължи службата ви в Българската армия?

- Бяхме зачислени към въздушните на Н.В. войски, с правото на български държавни въздухоплаватели и със съответстващото на това право всякакъв вид доволствие. Снабдени с парашути РС-20 и със специално немско оръжие и снаряжение, през юни 1943 г. положихме успешен изпит и пред командването на ВВС и представители на Министерство на войната. Извършен бе учебно-боен парашутен десант с тактическо задание овладяването на мост с водна преграда. Това стана по поречието на р. Искър в околностите на селата Стара и Нова Враждебна от самолети “Юнкерс-52”. Поставихме неписан рекорд при извършване на парашутен десант от възможно най-малка височина – 80 м, при рискова норма 100 м. Една част от войниците бяха произведени в по-горен чин, а на командира капитан Любомир Ноев, офицерския и подофицерския състав беше изказана служебна благодарност. Нашето командване ни призна за български десантчици с връчването на специално учредената българска парашутна значка, която всеки от нас окачи до немската. Така се роди първото десантно парашутно отделение в България, покрило с героизъм и слава името на българския парашутист в боевете на Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 19 Окт 2009, 18:42    Заглавие:  

Денят на парашутиста във Велико Търново
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 19 Окт 2009, 18:43    Заглавие:  

Парашутистите бягат от армията ни
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Вто 27 Окт 2009, 21:37    Заглавие:  

Нова книга на пазара.
Ако ви интересува и искате да си я закупите звъннете на 02 974 51 28 - редакцията на "Еър ГРУП"

Българският Спецназ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Kolyo P Nikolov

Регистриран на: 31 Яну 2011
Мнения: 1
Местожителство: Великобритания

МнениеПуснато на: Пон 31 Яну 2011, 18:59    Заглавие:  

Preslav написа:
Нямаш никакви проблеми. Наскоро издадохме и книжка в чест на доаена на военния парашутизъм в България - Бачо Кольо.




КАК ДА Я ОТКРИЕМ ТАЗИ КНИГА , КОЙ Е АВТОРА ,КАКВО Е ЗАГЛАВИЕТО,КОЙ Е *БАЧО КОЛЬО*....???

_________________
Arrow КПН
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Yahoo Messenger 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 17 Окт 2011, 15:54    Заглавие:  

Arrow 18 октомври - Ден на парашутиста и празник на 68-ма бригада „Специални сили”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
fury


Регистриран на: 30 Май 2009
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Вто 18 Окт 2011, 20:31    Заглавие:  

Честит празник на всичи парашутисти и съмишленици!
Безаварийни скокове и най-вече здраве!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Вто 18 Окт 2011, 21:06    Заглавие:  

Честит празник! Те и тази седмица скачат!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Сря 19 Окт 2011, 09:24    Заглавие:  

С много снимки:
Arrow В София и Пловдив беше отбелязан Денят на парашутиста и празник на 68-ма бригада „Специални сили”

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 19 Мар 2012, 17:02    Заглавие:  

Arrow 69 години от създаването на Парашутната дружина

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 3 [33 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Събития и Коментари
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0698s ][ Queries: 12 (0.0032s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker