Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Майката на Скрипал: Обявете сина ми за изчезнал · Иде пролет! Първият щъркел кацна у нас · Парламентарният шеф на Македония благодари на Борисов за сътрудничеството · Нетаняху отмени среща с Путин · За старите социалистически ресторанти и приликата им с парламента · Цацаров иска уволнение за военен следовател, работил като букмейкър ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 20 Фев 2019, 14:06
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » История на българските ВМС през вековете
Миноноски "Бычок" и "Черепаха"
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Автор Съобщение
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 23 Фев 2009, 18:08    Заглавие:  
Описание на темата: След 1887 г. - "Христо Ботев" и "Васил Левски"
 

Илия Тодоров, Българските кораби 1879-2002, Еър Груп 2000

Миноноските “Черепаха” (1887 г. – “Васил Левски”)
и “Бычок” (1887 г. – "Христо Ботев”)

След като шхуната “Келасура” е върната на руския Черноморски флот, българската Дунавска флотилия и Морската част остават без учебен ветроходен кораб. За целта правителството командирова през 1883 г. новия командир капитан-лейтенант З. П. Рожественски в Русия с надеждата да получи пак като подарък подобен кораб. Той намира подходящ ветроход, но руското командване го преотстъпва срещу минимално заплащане. Въпреки настояванията на капитан-лейтенант Рожественски, българското правителство не пожелало да го заплати.
И докато тогавашните управници на България не могат да разберат все още важността от поддържането и обновяването на флотилията, през 1884 г. Русия още веднъж подарява на България кораби. Това са миноноските “Черепаха” и “Бычок”.
Миноноските се появяват като клас бойни кораби непосредствено преди започването на Освободителната война. Ограниченията след Кримската война, наложени на Русия от Парижкия договор, довеждат до изоставане в развитието на флота. Преди Освободителната война няма време за строителството на големи бойни кораби, затова през време на войната се налага да се търсят нови пътища за създаването на ударни сили на флота.
Ето защо още в началото на 1877 г. са поръчани 10 миноноски с усъвършенствана конструкция в корабостроителницата “Шихау” в Елбинг – Германия. Веднага след това се пристъпва към построяването на голяма серия от подобни катери в Петербург, откъдето са изпращани по железницата в Севастопол. Това е първата голяма серия бойни кораби. С подобни катери С. О. Макаров успешно атакува турския броненосен флот.
Два от катерите - “Черепаха” и “Бычок”, са включени по време на войната в състава на руската Дунавска флотилия до 1 август 1879 г. След това са предадени на Черноморския флот и базирани в Севастопол.
“Черепаха“ и “Бычок” са построени през 1877 г. в петербургския завод “Берд”. Те са с водоизместване 20 т и със следните главни размери: дължина 18,84 м; широчина 2,32 м и газене 0,88 м. Главният им двигател е с мощност 10 к. с. на един тон водоизместване срещу 0,7 – 1,0 к. с. на един тон водоизместване на другите по-големи бойни кораби. Тази висока енергосъоръженост е продиктувана от необходимата висока скорост на тези нападателни кораби – прототипът на бъдещите торпедни катери и миноносци. Енергетичната им система е съставена от двуцилиндрова парна машина с еднократно разширение на парата и огнетръбен котел (изработен от лека сплав), разположени в едно общо отделение.
Приложена е и друга новост. Отработената пара се насочва чрез специална форсунка в димовата тръба, където, действайки като ежектор, увеличава тягата на котела. В димовата тръба има монтиран специален заглушител на шума от свистящата пара, за да може безшумно да се доближава до атакувания кораб.
Има и други интересни технически нововъведения, приложени при строителството им. Така например машината има 400-500 об/мин при 70-100 об/мин на тези на по-големите кораби. Теглото й е 50-60 кг на една к. с. при 150-180 кг на една к. с. на другите тогавашни плавателни съдове.
Миноноските са едновинтови, като проектната им скорост достига 16 възла при разход 60 кг гориво на час. Тъй като въглищните запаси не са големи – 480 кг, преходите по река Дунав са извършвани на икономичен ход с 8-9 възла по течението и с около 7 възла срещу течението.
Малобройният им екипаж от 12 души не само осигурява движението на кораба, но и успешно воюва с двете прътови мини* и със скорострелката**.
---
* Това са мини, монтирани на дълъг прът и поставени на носа на катера; при достигане на борда на вражеския кораб екипажът взривява мините дистанционно.
** Скорострелката е предшественик на картечницата. - Бел. ред.

“Черепаха” и “Бычок” вземат успешно участие в Сръбско-българската война, влизайки в състава на специален боен отряд, базиран в Лом. По-късно “Черепаха" е предадена към отряда в Арчар, а “Бычок” – на комендата на Видинската крепост. Българското командване използва миноноските предимно за борба с противниковото разузнаване и за снабдителна дейност.
През 1887 г. “Черепаха” е преименувана на “Васил Левски”, а “Бычок” - на “Христо Ботев”.
За миноноската “Христо Ботев” има регистриран авариен случай. На 21 юни 1907 г. тя излиза за провеждане на учение и се насочва по течението на Дунав. Когато към 08,00 ч приближава русенския пристан, румънският параход “Турну Северин” отблъсва от Русе за Гюргево и поради невнимание и неправилно маневриране се врязва в областта на командната рубка на “Христо Ботев”, като й нанася тежка повреда. Миноноската спешно е извадена на брега и ремонтирана. Назначената българо-румънска комисия налага на румънския параход да плати нанесените щети в размер на 900 лв.
За да не попаднат в румънски ръце през 1913 г., миноноските споделят участта на другите кораби на Дунавската флотилия, като екипажите им пробиват корпусите им със секачи и ги потопяват. По-късно миноноските също са извадени, почистени и ремонтирани.
В Междусъюзническата и Първата световна война “Васил Левски” и “Христо Ботев” са използвани като патрулни кораби. Заедно с 8 австро-унгарски монитора те охраняват през октомври 1915 г. брега на река Дунав и левия фланг на действащата в Добруджа армия. След войната двете миноноски са реквизирани от победителите, а по-късно върнати за нуждите на новосъздадената Дунавска полицейска служба*.
През 1923 г. е направено предложение при основен ремонт парните машини на двете миноноски да се заменят с по-мощни дизелови двигатели. На 16 октомври 1924 г. командирът на флотилията назначава комисия, която да предложи подходящи четиритактови дизелови двигатели с мощност около 60 к. с., които да се монтират на миноноските. Тази идея обаче остава нереализирана.

---
* След Първата световна война основната част от корабите и екипажите на Черноморския флот и Дунавската флотилия продължават да съществуват, но вече като “Морска полицейска служба” и “Дунавска полицейска служба”.

След известно време миноноските поради негодност и преминаване на срока на експлоатацията им са бракувани.
Корпусът на “Христо Ботев” престоява в района на флотилията до 1936 г. , защото е определен за елемент от бъдещ паметник в Русе в чест на Освободителната война, който обаче не е изграден. Така след 43-годишна служба в състава на флотилията миноноската “Христо Ботев” е окончателно бракувана. От корпуса на “Васил Левски” е направена моторна лодка, движена от бензинов двигател с мощност 60 к. с., която развива скорост 14-16 км/ч. Тя просъществува под същото име до 1938 г. Скъсеният й корпус е с дължина 14,70 м, широчина 2,42 м и газене 1,5 м
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Пон 30 Мар 2009, 21:23    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Odzava

Регистриран на: 24 Авг 2005
Мнения: 418
Местожителство: Хашира Джима

МнениеПуснато на: Вто 31 Мар 2009, 07:44    Заглавие:  

Малко по-ясна снимка.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Вто 31 Мар 2009, 08:29    Заглавие:  


Имам я някъде и като хартиен вариант, ама къде изчезна?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » История на българските ВМС през вековете
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0530s ][ Queries: 12 (0.0039s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker