Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
САЩ подозират Иран в саботаж · Президентът на Австрия уволни всички министри · Захариева: Германия разчита на България · КФН: 10 лв. обезщетение за пътник в катастрофиралия до Своге автобус е незаконно, законът е предвидил 50 000 · Турски бронемашини Kirpi II в Либия · Европа се оказа "между два огъня" в търговската война на САЩ и Китай ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 22 Май 2019, 01:38
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Форум на списание "Клуб КРИЛЕ"
Творци с пера
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [16 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Сря 28 Яну 2009, 12:55    Заглавие:  Творци с пера
Описание на темата: Автори и книги на тема ВВС
 

Буквар за авиатори ...и политици

Click to see if image is larger

Името на Радул Милков е емблематично за българската авиация. Тази емблематичност се дължи може би не толкова на качествата му на пилот, макар той да ги е доказал по неоспорим начин в три войни за национално обединение. Радул Милков е сторил не по-малко трудното и много по-ценното - предал е с помощто на перото духа на времете, койтжо като че ли все повече липсва. От написаното в “Из страниците на българската военна авиация”” личи вечната мъдрост, характерна за екстремните събития, случили се преди повече от 90 години. Книгата му може да се възприема като буквар не само за нас, авиаторите, но и за политиците. В нея ясно личи идеята, че именно ние трябва да разчитаме преди всичко на самите себе си, когато става въпрос за постигането на националните цели и защита на националните идеали. Из ползването на наемници или на мними гаранти е само поредната самоизмама на хора, случайно добрали се до властта на гребена на политическата вълна. От нас, и само от нас зависи дали ще ни има на картата на света и като какви ще съществуваме - като плебеи или като достойни хора, живеещи в достойна държава.
Описаната от автора Европа по онова време е доста подреден и благоденстващ свят, за който може би ние можем само да мечтаем. Той е бил осигурен с договори и конвенции, които впоследствие не само не са го предпазили, но са допринесли за по-бързото му пламване и изгаряне. В зараждащата се световна криза на Първата балканска войно българската войска и българскта авиация,в частност, са били обект на особено внимание. За разлика от сегашните времена, пристигащите от запад и изток съветници, инструктори и доброволци не само не са ни учили, а те са се старали да попият опит за модерен начин на водене на войната, защото и тогава, както и сега интелектуалното и технологичното превъзходство се оказват доминиращите фактори на успеха.
Всъщност Радул Милков преповтаря на военен език истините, за които сме чували и чели толкова много - че италианците в Триаполитания използват за първи път самолета като бойно средство, година преди нашите летци край Одрин. Това не намалява значимостта на случилото се на 16 октомври 1912 г., защото за първи път става въпрос за истински, мащабен военен конфликт, който изисква създаването на стройна система от компоненти за изпълнение на бойни задачи, за осигуряване и управление. Такава е била бългаската въздухоплавателна и авиационна система в края на 1912 г. и тя е послужила като обект на подражание на западните експерти, които на базата на получения от Първата балканска война опит реализират своя въздушен потенциал две години по-късно.
Докато в Северна Африка противникът е неравностоени италианските пилоти могат успешно да действат на базата на доброволно създадени авиационни отряди, срещу българските аеропланни отделения са насочени дулата на вече сформираната в Турската армия противоаеропланна артилерия. Самолетите са постоянна мишена и за обикновеното стрелково оръжие, тъй като с българската активност във въздуха от 70 полета в 37 летателни дни тяхното появяване престава да бъде новост.
Приностите на българските летци след датата 16 октомври са може би по-значими, отколкото този първи боен полет. Освен успеха със създаването на системата и нейното успешно поддържане младите български офицери демонстрират достойна за подражанвие оперативна и тактическа грамотност. Чест прави и на старшите офицери от армейските щабове поемането на риска да дадат необходимата свобода на командирите на аеропланни отделения. Така елементите от съвременното използване на аероплана като бойно средство първо са се отработвали, а след това са се озаконявали със заповед. Така се е стигнало до практическото оформяне на първите форми и способи за водене на бойни действияот авиацията, утвърждава се значението на летищния маньовър и подготовката на различни летища за неговото осигуряване, изпълнението на първите групови и единични задачи с оперативно и стратегическо значение, при които под заплаха от въздушно нападение е поставена столицата на Османската империя, провежда се първото летателно-тактическо учение с отработване на новите задачи, механизми и боеприпаси в реална обстановка и се стига до първата среща на летателни апарати на две враждуващи държави във въздуха, т. е. слага се началото на предвиденото от майор Дуе през 1909 г. противоборство във въздуха. То и тогава, през далечните 1912-1913 г. влияе върху хода и изхода от
бойните действия. Когато българската войска се е осигурявала от аеропланните отделения, всъщност са постигнати най-значимите победи, и обратното.
Книгата на Радул Милков е актуална и за сегашната реформа в армията, когато се чуват не малко грасове, че едва ли не авиацията е скъп лукс, без който не можем. Затова ще завърша, като цитирам казаното от генерал Джулио Дуе през далечната 1921 г. и го отправя към подобни “гении на военната мисъл” и към нашите политически лидери с тяхната фетишизирана колективна сигурност:
Държавата, загубила господството над собственото си въздушно пространство, ще се озове под потенциалната заплаха от въздушни нападения без възможност да реагира на тях с необходимата степен на ефективност. Тези нападения, поразяващи най-сложните и чувствителни звена, независимо от действията на техните сухопътни и морски сили, неизбежно ще доведат до убежденето, че всичко е безполезно и всяка надежда е загинала. А това убеждение означава поражение.
Полковник Димитър НЕДЯЛКОВ, началник на катедра “ВВС” във ВА “Г. С. Раковски”

Последната промяна е направена от Preslav на Вто 05 Май 2009, 09:55; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Сря 28 Яну 2009, 12:56    Заглавие:  

От небе и земя раздвоен

Любен Овчаров на 75 с нова книга


Пълен салон, високо ниво (с личното присъствие и слова на генерал Михо Михов и генерал Щерю Щерев) и много приятели събра Любен Овчаров в Централния военен клуб, за да сподели годишнина и нова книга. Празникът се получи, защото не му липсваше най-важното - искреност и духовност. А новата книга на Любо “От небе до небе” всъщност беше поводът да се сетим, че ако ги нямаше такива като него, паметта ни би залиняла. Тъкмо тези срещи ни дават основание все пак за надежда. Надежда за авиация!
Наистина не можем да не се съгласим с думите на Иван Петков - водещ срещата, че дължим дълбок поклон на тези, които подадоха ръка на авиационните творци, и то във време, когато трудно се издават книги. Това поне издатели и автори познават до болка.
Основният домакин и организатор - Българската авиационна асоциация - се беше постарал да има почти всичко на премиера като тази. От словата, поднесени от “отбори А” на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти и генерал Иван Дочев - председател на БАА, до словата на приятели и колеги на Любо от авиацията (Позволяваме си да го назовем по приятелски Любо, защото той отдавна е част от екипа на сп.”Клуб КРИЛЕ” и “”Вестник ВВС”. И още - защото пет от книгите му, включително и премиерната, са със знака на издателство “Еър груп 2000”).
В написаното за българската авиация Любен Овчаров има своето отредено кътче. Професията му на пилот от военната и гражданската авиация и изкушението от словото са се съчетали, за да дадат живот на няколко особено ценни книги, излезли изпод перото на Любо - “Всичко е мое”, “Да повдигнеш небето”, “Димитър Списаревски”, “Орела от Камена Рикса”, ”Българските асове”. За да сме изчерпателни и точни към него не трябва да пропускаме и “знаковата” му изповед “В чуждия дом на мама”. Толкова за книгите. Всеки авиационен българин може и бива да се докосне дотях.
По-важното за нас, приятелите и колегите, е да не секва онзи особен гъдел и неспокойство за следващия ред, за следващата страница. Дано, Любо, господ ти даде още и още години живот и вдъхновение. Защото само то може да държи човека така влюбен в занаята си, както теб. За да те има и да пишеш, приятелю. Пък ние винаги ще ти дадем по нещо от топлината на нашия покрив - покрива на крилете!
“Вестник ВВС”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Вто 17 Мар 2009, 23:39    Заглавие:  

Българска поезия на авиационна тематика


http://ivaylokrastev.spaces.live.com/blog/cns!9C87FFF167F6DC14!339.entry


ЖАЖДА ЗА ВЪЗДУХ
Сега, когато съм далеч от тебе
и с тиха горест птиците следя,
разбирам колко си потребно
и колко си изпълвало света.

А всъщност
опознал ли съм те истински ?
Докоснах ли те в простия си стих ?...
Не си ли пак
онази чудна мистика,
на чийто огън всичко изгорих ?

Небе, небе - навъсено и ведро,
безкраен празник, неспокоен свят,
макар без тебе да съм беден,
доволен съм, че бях богат !

Михаил ЗИНОВИЕВ

ОСТАНАЛИ В ПОЛЕТ
Небе! Смълчано небе ! Синя шепа
на старото земно кълбо.
Дъх на мъже -
облачни и земни.

Небе! Смълчано небе ! Тиха ласка
над тънки брези и тополи.
Живо цвете за всички онези,
останали в полет ...

РОМАНТИКА
Ако за нея сте дошли,
вървете си – все още не е късно.
На делниците острите игли
балоните на вашите илюзии ще пръснат.

Ще имате един – единствен свят
на фосфорни стрелки и циферблати
и синьото небе ще става ад,
кърмилката земя – безмилостно разпятие.

Безсънна ще е всяка нощ.
Откраднатият сън – дълбок и неспокоен.
Ще ви пробужда остро, като нож
звъна на незаспали телефони.

Ще ви очакват трепетни жени,
но техните легла ще бъдат празни.
Прегръдките на покорени висини
ще бъдат вашият любовен празник.

Ще носите в сърцата си горещо
приятелите станали звезди
и всеки миг ще губите по нещо
преди да сте спечелили пари.

Ще остарявате на тридесет години
и много грижи ще оставите след вас,
но ако знаете цената на Родината
– Добре дошли – романтиката е пред вас !

Михаил ЗИНОВИЕВ

АВИОГРАДЧЕ
В тази малка държава грее Н-ска луна.
Дните тук преминават почти на война.
Н-ски птиците пеят и по Н-ски закон
тук живеем събрани в Н-ския гарнизон.

И по Н-ски се любим и секретно почти
знаем буква по буква своите общи черти.
А децата се раждат като изстрел в целта
и бащите от радост над градчето хвърчат.

Но това е за кратко и дали ще ги спрат,
самолети в душите им като мечки реват,
а децата свикнали, те се смеят в съня
и дори не съзнават своята Н-ска вина.

Че за тяхното слънце, че за целия свят,
в самелети бащите над съня им кръжат.

Росен ПАНЧЕЛИЕВ

АКО НЯВГА
Ако нявга в пътя далечен
се прекъсне следата на самолета,
не проклинай за нищо летеца
и не казвай: ”Останах сама”.

Моят син ще ти бъде утеха,
но когато попита за мен
не разказвай за звездни пътеки,
а по съвест - защо е роден.

Всеки може звездите да има
и любовта на жена да даде.
Но е трудно да бъдеш любим
и сам звезди да създадеш.

Знам - малко оставих,
а хората трудно прощават това.
Разкажи им, че пях за отмора,
но в отмора малко живях!

Ст. лейтенант Веселин МИЧЕВ
(Пилот от ВВС, загинал при изпълнение на служебния си дълг)


ПРАЗНИЧНО ПИСМО
БОРДА НА МАШИНАТА ПРИ НОЩЕН ПОЛЕТ

Като едри далечни светулки
тая вечер звездите блестят.
В белосребърна пролетна люлка
се люлее под мене светът.

Добър вечер, моя мила жена,
моя мъничка птица в гнездото.
Тая нощ ти ще спиш в тишина,
но е празно без мене леглото.

Аз не мога цветя да ти купя.
По небето цветя не цъфтят
и наместо подаръци скъпи -
подарявам ти... Млечния път.

И целувам очите ти топли,
недоспалите твои очи.
За да има небето пилоти,
трябва майката да ги роди!...

Ст. лейтенант Веселин МИЧЕВ
(Пилот от ВВС, загинал при изпълнение на служебния си дълг)


ПОБЕДИТЕЛ
За да станеш победител горе
трябва сам да станеш главна част.
На машината да вярваш, на простора,
тъй както майките ни вярват в нас.

За да станеш победител горе
трябва много нощи да не спиш,
дълги километри да проскиташ,
себе си докрай да победиш!

И да знаеш, че преди да тръгнеш
всичко си пресметнал до отказ.
Ти летиш, щурмуваш без да трепнеш,
времето над тебе няма власт.

Нищо, че косите побеляват,
ти не си роден за кафене.
Този, който горе сее пламък,
сам е малко въгленче поне!

ОЧАКВАНЕ
И пак без теб осъмвам, обич моя...
Във този неспокоен ранен час
съня ти благославям преди боя
и твоя дълг, изправен между нас,
и твърдостта на твоята десница,
и ласката във твоите очи...
Излитат някъде метални птици!
Тревога или песен в мен звучи?
Една звезда на хоризонта пада -
навярно за атака дава знак...
И знам, че ще преминеш и през ада,
но пак ще стигнеш моя бряг.

Райна БОТЕВА

ОФИЦЕРИ
Знам, сурова е вяшата ласка,
но оставя дълбоки следи.
Вярвам в обич такава – без блясък,
мълчаливи мъже със звезди.

Неотменно готови за полет,
на челата с ранни бразди
бдят, Родино, за твоята пролет
мълчаливи мъже
със звезди.

Райна БОТЕВА

ЦЕНАТА
Легло. Прозорец. Къс от висините …
Това за теб сега са само дните
И нощите, и всичко туй, което
жестоко ти напомнят синините.

Необяснимата за мен усмивка
не е ли само болката в сърцето
прикрита, както бялата завивка
закрива на съдбата ти лицето.

И само споменът все още пари
с отсъствието на другарско рамо,
тъй както само спомените стари
умеят с болка да изгарят само.

Една повеля нека да будува
по пътя звезден,
в който ни изпращат:
че всяка любов все нещо струва,
голямата… най-скъпо се заплаща!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Пет 16 Апр 2010, 12:05    Заглавие:  

Полет

Като вик ти полетя нагоре
Впи се в тъмната студена вис
Вятъра отвя те като лист!

Няма бариери!...Няма пречки!
Облаците са желана стръв!
Има две кондензии-пътечки
По които ти си минал пръв.

Има и една човешка воля
На метала вдъхнала живот
Тя превръща в подвиг всеки полет
И открива до мечтите брод.

Сам си...Сам в глухата кабина.
Сам на пост-баща,и син и брат.
Чувстваш ли дъха на керосина
Малки капки земен аромат.

Нека да пълзи висотомера
Нека скоростта не знае праг.
Ти си земен,ти оставаш верен
На земята ще се върнеш пак.


Здравей небе!здравей простор!

Отново ти ме срещаш
С обятия отворени за мен
Прегръдката ти толкова гореща
Ще ми напомня тоя чакан ден

А първи път се срещнахме отдавна
Бях малък още,бях едва дете
Но ти отгатна колко аз се радвах
Разбра във мене светлия копнеж!..

[u]Свиждане[/u]

Ти дойде.
Аз съм тъжен и весел
Ти си тук,за да си тръгнеш след час.
А безмълвно и
Бързо и лесно
Се изнизват минутите в нас.
На летеца му трябват простори
На момичето радост и смях.
Аз летях над градини и хора
Но небесни цветя не набрах
Ти заспиваше с мисли по мене
Аз в нощите с теб дежурих.
Но един ли път нейде стаени
Там очите ти звездни открих
Ти си плакала тъжно и кротко
Като никоя друга преди
Затова са ръцетет ти топли
И сме заедно в път и беди.

Заминавам

Престорено весел....от портала аз махам ръка
После сядам...наивност и песен
И не мога да бъда аз сам.

Замини но не казвай

Замини ,замини но не питай
Колко мъка по тебе съм сбрал.
Запомни че летците излитат
И когато са болни от жал.

Замини-много трудно се чака
Този мой-непристигащ влак.
Всяка вечер ти ме оплакваш
Всяка сутрин да чакаш пак.

Замини,болна си и напразно
Във очите ти търся синчец.
Замини,замини но не казвай
Че си любила нявга летец...


Признание

В нощта тревжна моят самолет
Излита светло устремен нагоре
Под мен остава тъмното поле
И твоят стихнал,чакащ ме прозорец.

И любовта ми се превръща в път
В началото на който е мечтата
Съдба на птици:вечно да летят
Да търсят щастие в борбата с вятъра.

Прости,любима,че ти измених,
Че радостта ти замених с тревога
Защото глътка синева отпих
И без небето повече немога.

Не мога вече да ви разделя
Не мога сам да се деля на части
Две радости с които побелях
Две болки под чиято власт съм.

Какво е любовта?Не е ли тя
Небе,което вечно да привлича?
Прости ,любима.Трябва да летя
Не мога без небе да те обичам....
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Пет 16 Апр 2010, 12:27    Заглавие:  

Супер! Много мили и топли! Твои ли са?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Пет 16 Апр 2010, 12:50    Заглавие:  

Благодаря !!! Smile

За жалост не са мои!Събирани са от 70-ти години в една тетрадка без имена на автори...

Скоро ще кача още.Сигурна съм ,че никога не сте ги чели и ще Ви достави наистина наслада!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
airburner


Регистриран на: 02 Дек 2006
Мнения: 692

МнениеПуснато на: Пет 16 Апр 2010, 15:16    Заглавие:  

Много хубави стихове, пускай и другите. Хубаво ще бъде ако се намерят и авторите Smile.
_________________
Малко снимки

И още малко тук
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Пет 16 Апр 2010, 16:25    Заглавие:  

Ето още малка част от обещаното....

До сетния си дъх да сме летци

....Старт!
Излитам....

Светът остава шепа циферблати
Светът остава мрак и пустота
Небето алчно бърза да ограби
Последната ти ивица земя.

Една звезда стремително се спуска
И догаря в кабинното стъкло
Земята идва.Мислите възкръсват
Пред изпита за дълг и мъжество.

Земя.Земя.Тъй близко си и страшна
Живот и смърт!Надежда и любов!
Обичам те!Щастлива и нещастна
Планета на веселие и скръб.
Прости ми всичко.Ако не успея
И падна над гръдта ти като прах
Кажи на хората как исках да живея
И как изстрадах обичта към тях.

Кажи им верно,че не се предавам
Ръката ми във слабост не вини
Спокойствие! От теб зависи
До сетния си дъх да сме летци.

И аз съм жив.....и аз се приземих
Аз просто бях на среща със смъртта
Звездата горе още е тревожна
И чака да се върна у дома!

Защото трябваРодили сме се в часове
С небе по бащински намръщено
Та в мъката да го зовем
И в ръдостта да го прегръщаме

Навярно затова ревнуват
Жените неговата сила
И вечер като ги целуваме
Ни питат много ли сме пили

Признаваме си ,но въздишка
Ще спре сухата ни рана
Признаваме ,така че всичко
Пак в нас да си остане

И често,често ни боли
Че вятъра ,от който дишаме
Поети не народил
Та чувствата ни да опишат

За България и небето

Родината не е студена карта
Разгърната на малкия планшет
Родината е знамето на старта
И белия черешом снегоцвет

Тя стига до антените на борда
С глас на майка сочи верен път
Сърцата ни за нея бият горди
Към слънцето летят

Родината не е студена карта
Родината е топлата земя
Която вдига знамета на старта
И чака всички да се приземят



...................................... Exclamation
Ако ти домъчнее за небето
За синьото небе
Удавено сега от дъждовете
Недей да плачеш!

Аз съм ти откъснал две
Малки сини късчета небе
И съм ги скрил под
Тъжните си клепки

Ела да си ги вземеш,докато спя
Парола-целувка по очите.

.....................


Полет

Едно малко учудено облаче
Минавам през него
Някога като деца
Мечтаехме да го докоснем
Днес го взимам при мене
Във кабината
И му се радвам безкрайно дълго
Небето е бистро като сълза
И аз го прегръщам-
Завинаги!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
vh1


Регистриран на: 06 Авг 2009
Мнения: 1805
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Сря 21 Апр 2010, 10:47    Заглавие:  

И аз да "вмъкна" нещо по темата...

Цитат:
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
на Недялко Йорданов

Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят...
А на мен ми върви ей така, без причина -
просто
птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл, бе глупаци, да падна -
щом птица
ми е минала път?

Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по-клеветят -
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път!-

викат ми, вярвам им, от вяра замаян
раменете започват
да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.

"Слез! - ония викат с яд и тревога. -
Хвърчило си, вързано
за своя пъп..."
Страх ме е, мъча се, искам - не мога:
птица,
птица ми мина път!

И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази
птица,
дето ми мина път.


Стефан Цанев - Реквием 1980

_________________
Click to see if image is largerClick to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Сря 21 Апр 2010, 13:12    Заглавие:  

Хубаво го е казал поета...

и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.


Напомня малко на Стокхолмския синдром Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
vh1


Регистриран на: 06 Авг 2009
Мнения: 1805
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Сря 21 Апр 2010, 13:40    Заглавие:  

Все пак това е Стефан Цанев... thumbright
_________________
Click to see if image is largerClick to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Сря 21 Апр 2010, 13:51    Заглавие:  

Смърт за младост

Летяха във зона
И там над Дренов,запален двигателя спря.
В кабината дим!
И свети на пулта червената лампа!
Пожар!

Горящия въздух обгаря лицата
Земята неспирно расте
Как ясно се виждат ораните ниви
Изплашени хора размахват ръце
И бързо стремглаво идва земята
Под горящите мощни криле.

В самолета летят
Комунист и комсомолец.

Кой кого от смъртта ще спаси?
Кой от тях изпълнява последния полет
И последни секунди лети?

-Приготви се за скок!
-Напусни самолета!

Ученикът се бави смутен!
-Та нале по инструкция първи....
-Заповядвам ти ,скачай!
-Изхвърли си фанара!Пилотирам машината аз!

Курсантът изпълни командата.
Скочи.

Парашутът разтворен едвам
И в същия миг се взриви......
Самолета.
....а в него инструктора сам.
............
Сред зелените ниви
В треви се белее
Малък паметник с лавров венец.
Но той е при нас
И в нас ще живее
Комунистът-инструктор-летец!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Пон 27 Юни 2011, 18:53    Заглавие: Летци  

ЛЕТЦИ

Пият четиримата мъже сурови
забравили жени,деца,дела.
Не ,те не пият ,а летят отново
а стаята кабина е за тях.


А командирът им така е клюмнал
"звездата му" във виното се топи.
Летците ордени не носят и навярно
ще я даде след туй на своя син.

Те,козируват всъщност много рядко
та званията равни са пред тях.
Във въздуха пагоните не трябват
при тях дори маршалите летят.


И аз обичам тез глави отчаяни,
когато пият здраво и докрай.
не затавя ,че много получават
а затова ,че утре дявол знай.

И ако се наложи всички помнят
другарите поемат тежък дял
да пренесат за сетен път пред строя
"звездите" им,а не самите тях.

Но аз ги виждам тях ,а не смъртта им
те скачат от кабината ,вървят
и стъпките им тласкат пак Земята
и стъпките им всъщност я въртят.

_________________
„Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла!“
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Вто 28 Юни 2011, 09:38    Заглавие:  

СЪН

Сънувах снощи странен сън.
Един летец възкръсна,
бе същият в съня ми той,
тъй както жив го помня.

Смутен от този късен час
му казах, че е мъртав.
- Приятели сме! - каза той.
- Наистина! - отвърнах.

- Ти спомняш ли си? - Помня. Знам...
Не съм забравил нищо.
- Благодаря! - излезе сам
и мрака грабна всичко.

Събудих се от страх обзет
и с мисъл на челото.
Летецът, мъртвия летец,
бе още до леглото.

Стоян Бобев
От: Слави Павлов

_________________
„Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла!“
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
емилия петрова

Регистриран на: 15 Апр 2010
Мнения: 17

МнениеПуснато на: Вто 28 Юни 2011, 09:41    Заглавие:  

Слави Павлов:
Това стихотворение Зинката е озаглавил "ПРОЛОГ" към стихосбирката си НЕБЕ НА ХОРАТА.

Аз не членувах в творчески съюзи,
защото бях на друго място нужен.
Опожарил в съня си празните илюзии,
след всеки ден все по реален се събуждах
и тръгвах в два, ив три, и в пет,
завръщах се по всяко време,
затуй не станах и добър поет,
но бях добър летец, с душа от кремък.
Бях гражданин, военен и работник
без норма трудова и без кодекс,
затуй понякога и строфите си потни
поливах с вино бързо и на екс.
Затуй и стиховете ми са груби,
но точни като електронен автомат,
затуй на дребно дните си не губих,
а любех със сърце горещо този свят,
във който имаше
лъжливи чувства, вярна смърт,
и в който нечовешкото страдание
се пръскаше в металната ми твърд.
Ще кажете: - Надути фрази!
Но фразите са нищо пред това,
което в спомените съм запазил
чрез паметта на всички сетива.
И аз на здравите си плещи
пренесох не един ковчег.
Но знаех, че това са истинските пещи,
където се изпича истински човек!

_________________
„Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла!“
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [16 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Форум на списание "Клуб КРИЛЕ"
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0767s ][ Queries: 12 (0.0065s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker