Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Марияна Николова: Повишаване на доходите е мой приоритет, дайте ми време · Каракачанов одобри ремонтът на Су-25 да бъде в Беларус, но ще е до 100 млн. лв. · WIZZ AIR ОТКРИВА НОВА БАЗА В КРАКОВ С 2 НОВИ САМОЛЕТА В ПОЛША И ЩЕ СТАРТИРА 12 НОВИ МАРШРУТА ПРЕЗ 2019 Г. · Ето какво реши френският съд за Баневи · Словакия заменя руското въоръжение и техника с американско · Унгария няма да екстрадира Груевски ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 21 Ное 2018, 17:46
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ПО ДУНАВА » Теми за река Дунав - проблеми, въпроси, отговори, екипажи, проекти, дунавските държави,борса
Румънски речни пристанища в българския участък
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [9 Мнения]  
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пон 09 Мар 2009, 16:01    Заглавие:  Румънски речни пристанища в българския участък  

Град Калафат (Румъния), ляв бряг, км 795

Разположен е на голямата извивка на Дунав сред обширна и плодородна област срещу българското Златорожие. Свързан е с двойна фериботна връзка с Видин - два ферибота за автомобили (български „Бдин” и румънски „Салкуца”) и за жп вагони „Бонония”. И трите ферибота са построени в бургаската корабостроителница.
Името на града се обяснява с това, че тук генуезцките калафатели (засмолявали) лодките и корабите си. Русите многократно (в 1828, 1854 и 1877 г.) са използвали града за изходен пункт при нападенията си срещу турските гарнизони във Видин.
Калафат наброява 20 000 жители. В него има индустриални предприятия за платове, захар, консерви, трапезни вина, биосинтез, мляко на прах, кораборемонт. Рибозаводът има пет рибни развъдника в блатата в Четате, Дунарени, Бистрец, Салчия и Дръгошан. Край града, срещу Видин, са двата румънски острова Голям и Малък Калафат.

Село Раст (на 3 км от левия румънски бряг), няма жп линия, км 738

Изграден фериботен комплекс - чака се от страна на Лом

Град Бекет, ляв бряг, км 679

Това с последното румънско пристанище, от което се качват на парахода „Радецки" Ботеви четници.
Изградена фериботна връзка с Оряхово.

Град и пристанище Корабия, 20 000 ж., ляв бряг, км 630

В града има завод за захар, предприятия за растителни масла и брашно. От пристанището се товарят зърнени храни.
Оттук на 17 май 1876 г. са качва група Ботеви четници.

Град Турну Мъгуреле, на 3 км от левия румънски бряг, 31 000 ж., км 597


Срещу Никопол сe намира румънският град Турну Мъгуреле. През римско-византийската епоха тук е бил град Туриса. По-късно българите изградили крепост с името Холъвник, наречена така, защото имала конфигурация на гащи (панталони). По-късно бил наречен Малък Никопол.
Край самия дунавски бряг, край пристанището, е изграден голям химически комбинат точно срещу град Никопол, за торове, амоняк, сярна киселина и др. Той тревожи жителите на Никопол с вредни газове и непрестанния си тътен.
На 3 км от пристанището е зимовището за кораби Катина, побиращо 24 съда.

Град Гюргево (Джурджу), 80 000ж., ляв бряг, км 493

Съвременното румънско име на този град е Джурджу. Генуезците, които според френския географ Елизе Реклю основали тук своя търговска колония, го нарекли Сан Джорджо. От това са произлезли имената Джурджу (Гюргев) и Гюргево, както и турските Юркува, Йоргьоги (в хрониките на Ахмед Нешри и Леонклавий).
За многото тесни контакти между Русе и Гюргево подсещат и старите географски карти, които представят двата града като един на двата бряга на Дунав с общо име Гюргево отсам и оттатък Дунава и Руси отсам и оттатък Дунава. Влашкият войвода Влад Чепеш в едно писмо до унгарския крал Матиаш Корвин, от 11 февруари 1462 г. пише от „Гюргево от двете страни”, че са избити 6 414 души и че е превзел крепостта на отсрещния бряг и убил нейният субашия (началник).
В мирния договор от 20.08.1503 г., сключен между унгарския крал Владислав Втори и турския султан Баязид Втори, се изброяват „крепостите в земята на цар Шишман – Рахово, Никопол, Гюргево и Руси”. По пътя от Гюргево за Букурещ при Калугерени са станали големи боеве през 1595 г. между турците и румъно-българската войска на Михай Витязул. След това Руси и редица български градове са били освободени за 2 години. Александу Влахута, който описва стария град, посочва, че българските земи започват от левия бряг срещу Турну Северин, територия, която днес е в Сърбия.
В Гюргево е бил основан българският Гюргевски революционен комитет (1875 г.), който взема важни решения. По него време в града е имало българско училище (Школа Булгара). В хотел „Бесараб” българските революционери емигранти развивали широка дейност, включително театрални представления. Градът е свързан с наши революционери като Райчо Николов, Христо Македонски, Тонка и Никола Обретенови, Наталия Каравелова, Димитър Горов, Янко Ангелов… Тук Стефан Ботев (брат на Христо Ботев) е бил учител, а Стефан Караджа работи в една гостилница. Гара пристанище Гюргево лежи на слетия със сушата остров Рамадан. На пристанищната сграда, в характерен румънски национален стил, има поставена национална плоча. Текстът и напомня, че на това пристанище през май 1876 г. на кораба „Радецки” се е качила основната част на Ботевата чета.
Гюргево е на 64 км от столицата Букурещ, поради което се наложи като Пристанището в Гюргево столично пристанище с функции, сходни с функциите на нашето пристанище Лом. Със столицата е свързано с жп линия, най-старата във Влахия (от 1869 г.).
Гюргево е свързано чрез петролопровод с Къмпина. От специално пристанище се товарят Дунавски танкери с течно гориво, предназначено за експорт. Има и три товарни пристанищни участъка – Рамадан, Чарой и Плантелор. Има и големи зимовища за кораби.
В града има захарна фабрика, строена с белгийски капитали, заедно с Русенската, корабостроителница, консервно предприятие и два големи комбината – химически „Верахим” и за тежко машиностроене. За стария град напомня островърхата като минаре часовникова кула – Турну Часовнисулуй – в центъра на града, построена през ХVІІІ век и реконструирана през 1934 г. Има богат исторически музей и драматичен театър и няколко стари църкви. Един от ресторантите се нарича „Русе”. Област Илфов, с център Букурещ, бе поделена на две с центрове Гюргево и Олтеница.
В миналото жителите на Русе и Гюргево са си гостували по замръзналата река. На това събитие са посветени илюстровани пощенски картички.

Грат Кълъраш, 50 000 ж., ляв бряг 370,5
Разположен е срещу Силистра, на канала Борча, дълъг 104 км, с направление успоредно на река Дунав. През 1878 г. е бил разглеждан проект за строеж на мост на р. Дунав между Силистра и Кълъраш, който наскоро бе отново лансиран в медиите. Сега между двата румънски града Кълъраш и Остров има фериботна връзка на автомобили.
Изграденият в Кълъраш голям металургичен комбинат се отрази положително в развитието на пристанището, откриха се много работни места, но бе силно влошена чистотата на природната среда. От това страдат жителите и на Кълъраш, и на Силистра.

Град Черна вода, 20 000 ж., десен бряг, км 300
Черна вода е българско име. Този пристанищен град стана много известен с каналната връзка до Черно море и атомната електроцентрала. Във връзка с това силно нарасна пристанището му значение. На мястото на селището е бил римският кастел Аксиополис. В пределите на Туна вилает е станал много голям панаир, подобен на този в Ески Джумая (Търговище). В годините строителството на канала, Черна вода се разрасна значително. Израснаха нови жилищни квартали, кораборемонтен завод, звено на драгажен флот и други и предприятия.

Село Топалу, десен бряг към, 272
Брегът е нисък, зает от блата с водолюбиви растения. Общо Румъния има 1072 км дунавски участък. Според Петру Урбан тази река, възпята от поетите, обичана от хората, силна и спокойна или стремително буйна, била наречена от даките Дунаре или Дунаря, което означава „носеща кал”.
След Топалу над реката са проточени между огромни стълбове кабелите на електропровод. На 1,5 км е село Гиндарещи. Сред малки едноетажни къщи, боядисани в бяло или синьо, покрити с ламарина или папур, се издига красива църква с два купола, блестящи с бронза си на слънцето. В селото живея около 1200 липованци (руси – староверци). Женените мъже се отличават с големите си бради. Занимават се с риболов. Родени край реката, те не могат да живеят без нея. Тя е тяхната кърмилница. Въпреки замърсената вече дунавска вода главно от петролни продукти, те продължават да пият вода направо от Дунава, готови да умрат заедно с реката...
От Гиндарещи започват групи интересни отвесни скали, на места изядени от кариери за циментовите заводи в Черна вода и Браила.

Град Хършова (Хърсово), 10 000ж., десен бряг, км 252
След големия силоз, чрез който зърното се товари направо в шлеповете, пред погледа се открива Хършова с доминираща над всички сгради църква с шест малки купола. Долу до пристанището е бялото минаре на джамията от времето, когато градът е влизал в пределите на Туна вилает с център Русчук. Между скалите в пределите на града, край самата вода, личи вгнезденият градеж на старата българска крепост Хърсово с естествено закритие за кораби. То е отбелязано в навигационните справочници под името Ернатекул Варош. През римско време тук е имало селище с име Кореум или Каструм Карциум. Има и следи от Траяновия вал. Данни за града ни дава Николаи Ернст Клееман, посетил града през 1768 година. След Хършова Дунав мие стръмен хълм с червен цвят на скалните отломъци. На това място са снимани кадри от Румънския филм „Даките”.

Град Браила, 204 000 ж., 14 м надм. вис., ляв бряг, км 171

В античността на това място даки, римляни, византийци са поддържали крепост, наричана Проилова или Прилобум. По-късно в полски документи градът е отбелязан с името Браила, а в турски – Ибраил или Ибраила. Историците приемат, че това име се е получило от името на местен жител Брае или Браилъ. В един испански източник от 1350 г. градът е отбелязан с името Драниго. В грамота на влашкия владетел Владислав Влайку от 1368 г. се споменала вече като Браила. Визатийски историк от средновековието пише: „Прилабиум е тракийски град, най-известен търговски град в цяла Дакия”. Баварецът Шилдбергер, пленен от турците след битката при Никопол през 1396 г., сочи Браила като една от четирите румънски крепости заедно с Турну Северин и Гюргево. През 1831 г. в Браила е открито първото румънско училище, а през 1840 г. – първото търговско училище. В града творят писателите Михай Еминеско и Йон Лука Караджале. Като културен център градът има голямо значение и за нас, българите. На първи октомври 1869 г. Марин Дринов и Васил Стоянов създават Българското книжовно дружество, предтеча на Българската академия на науките. За това напомня паметната плоча, поставена на мястото, където е била сградата в двора на тогавашната българска църква. В дългия списък на вестниците и списанията, издаваме тук, са „Зорница”, „Българска пчела”, „Търговски”, „Михаил”, „Възраждане”, „Дунавска Зора”, „Юнак”, „Оса”, „Хъш”, „Хитър Петър”, „Жаба”, „Гражданин”, „Български Лъв” и други.
През 1861 г. в Браила се открива най-уреденото в Румъния Българско училище. През 1872 г. се построява (осветена през 1882 г.) българска църква - известна на браилчани като "Бисерка Булгаряска" на ул. "Петър Майор", пресечка на ул. "Република".
Тук от 1869 до 1872 г. живее и твори Христо Ботев. Най-напред той постъпва в печатницата на калоферееца Димитър Паничков като словослагател на в.”Дунавска зора”, редактиран от Добри Войников-учител, публицист, режисьор, общественик, музикант. Тогава Ботев живее в чапъровия хан. Там се е намирала и знаменитата механа на Никола Странджата. На 2 юни 1954 г. тук имаше тържества по случай откриване паметник на разрушен, защото мястото му попадна в жилищен комплекс. Сега една плоча с надпис напомня къде е бил.
В Браила Ботев написва и печата най-хубавите си стихотворения във в. "Дума на българските емигранти"- "На прощаване", "Борба", "Елегия", "До моето първо либе", "Хайдути", "Пристанала".
В градския музей има зала, която отразява дейността на Ботев. В нея са показани макети на хана на Чапърови, на кораба "Радецки" и др. Народният поет Иван Вазов прекарал в Браила няколко години - от 1880 до 1883 г., през които се ражда повестта му "Немили-недраги". Тогава е съществувало българското кафене "Стара планина". Според френския консул в Яш, една трета от населението на Браила били българи, дошли главно от Ямболско и Сливенско. Те били работници, градинари, хамали, но имало и заможни търговци като Тодор Миланович, подарил средства за училище в Свищов, което съществува и сега.
Тук, в Браила, където овчарите слизали от Карпатите, пеят баладите от песенника Киралина и в космополитния град се пеят градски песни, през 1867г. световноизвестната Аделина Пати изнася шест последователни концерта в зала „Рали”. Тогава Браила е и гнездо на българската възрожденска музикална култура. След „бандата” светци от 1864 г. тук се създават филхармонични общества-българското „хоро” и българо-румънското „Муза”.
За Браила най силно думите на Светослав Молеров: „Ние всинца почитаме законите на земята, в която живеем, обичаме Румъния, която е отколешно наше убежище”. След втората половина на XIX век градът се разраства все повече като пристанище - търговски и фабричен център, с пъстро по националност население. От 1870 г. той е свързан с железопътна линия с Букурещ. Речните воденици са изместени от валцови мелници. През 1895 г. се създава Румънското речно параходство, а през 1904 г. са пуснати първите в Румъния електрически трамваи. Браила е родно място на световно известния писател Панаит Истрати, талантливо е описал живота в града в края на XIX век. Роден е в квартала Комаровка на 11 август 1884 г. По негов роман през 1962 г. в Браила бе заснет френско – румънският филм „Кодин”. Издигнат е бюст на писателя, дело на баятеля Оскар Хан. Браила е голям промишлен център. Тук са: завода за тежко машиностроене „Прогресул”, прокатния завод „Ламинарул”, леярния завод за цимент за глюкоза, бира, мебели, кибрит. Корабостроителницата на Браила прозвежда големи морски и речни кораби, голяма част от които се изнасят за Китай и други страни. Целулозно-хартиеният комбинат преработва камъш от браилските блата и Дунавската делта. Камъшът се пренася по Дунав с малки шлепове-шалани. На базата на тази суровина се развива производството на целулозно влакно, картон, целофан, фурфорон, оцетна киселина, куфари, брикети, спирт и други.
Между забележителностите на Браила са паметниците на император Траян Август, църквата „Архангел Гавраил”, гръцката църква от 1872 г., със стъклопис, джамията от XVII век, парк „Киселов”(на името на руския генерал командвал войските, освободили Браила от турско иго).
С трамвай може да се отиде до соленото езеро Лакул Серат, в което има лечебна вода и кал, намиращо се на 7 км над града.

Село Брайлица, на 1 км от левия бряг, км 169,6

Град Мачин, 10 000 ж., десен браг, км 168,7
Градът е разположен в едноимения дунавски ръкав, където е големият зимовник за кораби Смърдану ноу (Гичетул). Възвишението Прикопан има внушителен вид на планина поради равнинния околен релеф. Най- висок връх е Сулуку (364 м). На югоизток са развалините на римския кастел Арубиум.
От турско време са джамията от XVIII век и Ханул дин Мъчин. Има големи гранитни кариери.
Край с. Гарван са останките от римската Диногентия, спомената от Птоломей и Антонини през втори век. Край с. Луконица е Валя Фиджилор (Буковата долина).
Предвидено е между Браила и Мачин да бъде построен мост над река Дунав, като важен пункт по трасето на международен транспортен коридор, водещ към пристанището Констанца.


Град Галац, 330 000ж., от 6 до 60 м. надм. вис., ляв бряг, км 150, на 80 мили от Черно море
Галац отстои от Браила на 20 км по вода и на 33 км по шосе. По кейовете на галацкото пристанище, както и на котва в реката, по всяко време могат да се видят освен речни и много морски кораби, които пътуват и до Браила.
Галац е израснал до мястото между устията, където реките Прут над града, и Серет, под града се вливат в Дунава. Затова заслужено го наричат "град на водите". В древността на негово място е имало келтско селище. В края на XIX век Галац е град на корабопритежатели, търговци, банкери, докери, работници. Стачките и демонстрациите на работниците му спечелват името "Червеното пристанище". По онова време в града работели 120 малки фабрики - за халва, оцет, спирт, масла, свещи, газирани напитки, лодки. Фабриката за макарони е открита през 1864 г., а за свещи (луминери) - от 1861 година.
" Градът на водите" много често е горял в пожар. От стария Галац са запазени църквите, "Пречиста" от 1646 г. и "Въведение" от XVII век. По време на Втората световна война при въздушните нападения са разрушени 5000 сгради, а оцелелите, германците минирали при отстъплението си.
Най-пострадала е улицата "Каля Доминеску" (сега "Република"). На тази улица са били разположени голяма част от търговските представителства и консулствата на Англия, Франция, Италия, Германия, Гърция, Белгия, Холандия и др.
Между оцелелите стари сгради е Административната палата - комбинация на барок и румънски национален стил.
Обновеният Галац показва лицето си към Дунава. Към реката се спускат терасирани зелени площи. Някогашната кралска яхта стои закотвена на брега, превърнатата в ресторант на вода. Красивите крайбрежни променада и еспланда (улица с алеи) са любимо място за разходка. Тук е и прочутият ресторант "Пескарул" ("Рибар"), в който вашите галацки домакини непременно ще ви доведат и смаят с изобилието печени върху мраморни плочи и сол дунавски риби, и традиционната мамалигуца (мамалига). Привлекателен е и крайбрежният парк Братеш. Край р. Дунав се издига 87-метрова телевизиона кула с панорамно кафене-бар.
Впечатляват големите жилищни комплекси Циглина, и новите жилищни райони, издигнати край реката, където ромънските архитекти демонстрират красиво и умело вплитане на националните и фолклорните елементи в модерната архитектура.
Металургичният комбинат е построен край голямата река с цел да се използва дунавската вода и евтиният дунавски път за превоз на рудата. Дунавските страни, с изключение на България, имат големи металургически заводи все край река Дунав.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 10 Мар 2009, 14:08    Заглавие:  

Снимки на Гого

пристанище Олтеница

Click to see if image is larger


Пасажер "София" в Олтеница

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 10 Мар 2009, 14:15    Заглавие:  

Пристанище Турну Мъгуреле
снимка Гого

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 10 Мар 2009, 14:25    Заглавие:  

Румънският порт Бекет.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 10 Мар 2009, 14:26    Заглавие:  

Пристанище Корабия

снимка на Гого

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Чет 28 Яну 2010, 12:32    Заглавие:  

Preslav написа:
Град Хършова (Хърсово)
Между скалите в пределите на града, край самата вода, личи вгнезденият градеж на старата българска крепост Хърсово с естествено закритие за кораби.

И малко снимки от съвремено Хърсово от Валерий

Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 02 Фев 2010, 23:10    Заглавие:  

Км 597

Турну Мъгуреле

Когато отивах към Никопол се кефех на новия път и на прекрасното зимно слънце. Пет минути преди да вляза в града падна гъста мъгла, помислих си - поредната дунавска мъгла. Но каква бе изненадата ми, когато мъглата стана получерна, полужълта. След като спрях на дигата в Никопол и погледнах към румънския град направо се уплаших - тази мъгла бе от съседния град и по-точно от предприятието за торове. На никой не препоръчвам да живее там. Грозна гледка, чудя се защо не се вмезат мерки, а и как ЕС приема това.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
vh1


Регистриран на: 06 Авг 2009
Мнения: 1805
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Сря 03 Фев 2010, 07:17    Заглавие:  

Preslav написа:
Км 597

Турну Мъгуреле

Когато отивах към Никопол се кефех на новия път и на прекрасното зимно слънце. Пет минути преди да вляза в града падна гъста мъгла, помислих си - поредната дунавска мъгла. Но каква бе изненадата ми, когато мъглата стана получерна, полужълта. След като спрях на дигата в Никопол и погледнах към румънския град направо се уплаших - тази мъгла бе от съседния град и по-точно от предприятието за торове. На никой не препоръчвам да живее там. Грозна гледка, чудя се защо не се вмезат мерки, а и как ЕС приема това.

От личен опит знам, че това е "традиция" от поне 30 години. Мъглата понякога е такава, че затруднява и корабоплаването. Като капак на всичко отгоре, съм споделял със специалисти от АППД и те са ми казвали, че мястото, като физическа географска структура, е такова, че предполага мъгли. Не разбирам много, но въздушни течения, хълмове, и т.н. създавали предпоставки за образуване на мъгли. Завода само е "ключ" това да става по-често. Въобще, мястото на тоя завод не е там. За съжаление Никопол е малък град и това е причината да не може да се създаде претекст, както това стана в Русе със гюргевския завод. (Помните проблемите на Русе, които, мое мнение, доведоха и до по-ускорен процес за промените настанали в БГ)

_________________
Click to see if image is largerClick to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пон 14 Окт 2013, 07:23    Заглавие:  

Представяме ви: пристанище Гюргево
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [9 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ПО ДУНАВА » Теми за река Дунав - проблеми, въпроси, отговори, екипажи, проекти, дунавските държави,борса
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1335s ][ Queries: 12 (0.0044s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker