Случки от казармата...

[Sea Dog]

Г-н Старшина, няма ми я иглата - - Да си я надписал !!
Г-н старшина, няма ми го дюшека - Аз колко пъти съм казвал, да си носите личните вещи в джоба ?!!
Г-н старшина, кепето ми е малко - Не ти е малко кепето ами главата ти е голяма !!

[Бай Ганьо]

Мнението е изтрито по желание на потребителя.

[калло]

Само стари, де

Старшината:

"Бегом от мен до другото дърво!"


При дружен смях след команда "Атом отляво" - "Вие се смеете, и аз се смея, но кат падне атома, ще си сменим местата!"

2-ри вариант - "Кат падне атомът, аз ще се смея"

[rokosovski]

Отговор на оправданието "Нямах време!" - "Спиш един час по-малко, денонощието става 25 часа и има време за всичко!!!"

[ME109]

Бисери на старшина Александров(етнически ром)
"За десет минути един мъж може да се съблече да направи едно бебе и пак да се облече"
"И аз бех награбил жената като обявиха тревогата,ма щом дългът ме призове зарязвам сичко и за десет минути съм в поделението"

[barrel-rider]

[Thunderchief]

[barrel-rider]

[маршал толбухин]

Поздрав за бай Ганьо :
Спри кашика да почине танка.

[German]

Айде и аз да се намеся... За свързочниците лафа беше: Умри, но свръзка дай! И след това: Ни умира, ни свръзка дава!
След като завърших ШЗО-то в Плевен, получих назначение в щаба на 3-а армия в Сливен. Край, викам си, изгорях! Кой знае къде ще ме заушасат надолу из "триъгълника", я Грудово, я Елхово... Какви големи бяха обаче изумлението и радоста ми, когато ме разпределиха в Търговище!! Обратно в добрата стара Северна Б-я,.. пей сърце.. Обаче - дръжки! Кой да знае, че ме пращат в "тежкия" полк - главен артилерийски резерв на 3-а армия. Скъсаха ни задниците от КСВ-та по Вардун и околностите му.... На всичкото отгоре, командирът на полка(Ценов, но му викахме Ценко Судзуки - по името на тогавашния японски минпред ) ненавиждаше най-много от всичко фазаните и свръзките. Е, аз бях единствен в полка, покриващ едновременно и двата критерия! Не ме питайте кво ми беше... С коса не се видях.. И от тогава все я нямам... По едно време, само като ме мернеше по плаца и отдалече разперваше десетях си пръста! Бях приет за студент и въпреки това ми фрасна задръжка... ама всяко зло за добро - оттървах есенната студентска бригада... макар, че то всъщност като гледам сега от дистанцията на времето, съм се минал..
Колкото до "тулупите" искам да внеса някоя яснота... Значи, когато срочната служба е била 3 години, прозвището "тулуп" е давано на войник втора година. Т.е. първа година служба - новобранец, втора- тулуп и трета - стара пушка. После, когато службата става 2-годишна, прикрепят "тулуп" на мартенците, но вече не е същото.
Това ми го е разправял баща ми, който в средата на 50-те влиза да служи за 3 години, но съгласно новите промени изкарва 2. Когато го уволняват(влязоха, разправя, в спалното една сутрин и само се чу едно: "Ставай, сдавай, заминавай!" ) се качва на влака в Г.Оряховица(той служи там като зенитчик), който е за Варна(родом е от провадийските села). На съседния коловоз бил влакът за София, на когото се качили негови стари войници, които изкарали 3 г. служба като последен такъв набор. Не щеш ли, варненският влак потегля първи, и баща ми само им извикал през прозореца на купето: "Еееей, тука ви сварих, и тука ви оставям!"
Те, така...

[Гената]

И аз не спя и ти не спиш
лежиш унесена в наслада.
Леглото ни със друг делиш,
а аз си бича тук наряда.

Там нейде в големия град,
твойта любима, я кл..ат отзад,
а ти си безсилен дори с автомат
и бичиш ли бичиш наряд след наряд.

[Thunderchief]

[T55]

В 99% от случаите, когато военен камион преминава покрай двойка, отвътре следваше масов вик: "Дай му, мааааа....."

[T55]

[Манго]

"От студ умри, гъзар бъди"

Народно заклинание от края на 20в., когато на мода навлизат камуфлажите.
Използва се от "стари" войници, обикновенно на сутрешен февруарски преглед.
Прилага се заедно с разхлабен колан и отпуснати презрамки-нагайки.

С уважение,
Манго