Германци в небето над София-1944 г.

[German]

Мисля, че някъде из темите се беше споменавало за това, но разгръщайки тези дни книгата на В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 "Еismeer", и търсейки нещо съвсем друго, се сетих, че юнаците от I/JG 5 са се базирали в София и реших да видя какво е написал автора по този повод. Ето какво открих:

"...На 9 януари 1944 г. I/JG 5 напуска румънската база Таргсорул-Ноу край Плоещ(където пристига на 16 ноември 1943 г. от Дания, т.е. до долуописаните събития няма срещи с американските ВВС- (бел.моя, German)) и пристига във Враждебна край София. Още на следващия ден, 10 януари, групата излита в защита на бълг.столица, при което в небето над София се води разгорещен въздушен бой. Германските изтребители за първи път се изправят пред голяма формация от четиримоторни бомбардировачи на 15-а ВА на САЩ. Усещането е съвършено ново, тъй като тактики за борба с този страховит противник още не са внедрени, а и напълно липсва опит за действия против американците във въздуха. Рояците екскортиращи изтребители се опитват да преградят пътя на немците към бомбардировачите. Въпреки това на фелдфебел Лайтнер, командирът на 1.Staffel л-т Сенонер, и л-т фон Тинен, им се удава да свалят по един противник. Тези победи обаче са скъпо заплатени, тъй като групата губи своя командир, хауптман Герхард Вендел, при двубой с един от „лайтнингите”. Източно от Радомир Вендел получава смъртоносна рана в главата и неговият Bf 109G-6 се забива в земята. Командирът на 3.Staffel оберл-т Роберт Мюлер е със засегната машина, а осколка го ранява в окото. По корем във Враждебна пък каца раненият в коляното оберф-л Калвайт. Третият ранен, числящ се към 1.Staffel, унтерофицер Холткьотер, при опита си да се приземи принудително си контузва гръбначния стълб. Унтерофицер Шерф скача с парашут от 4000 метра височина, но остава невредим след приземяването си. Така протича бойното кръщене на I/JG 5 с американците, за което групата заплаща с гибелта на командира си. След този бой той е заместен от оберл-т Мюлер, докато на 25 януари официално този пост е зает от м-р Ерих Герлитц. На 29 януари групата е застигната от нова тежка загуба. Един Ju 52 с летящи в отпуска 18 души, пада на територия контролирана от сръбските партизани. По-късно става ясно, че транспортникът аварира на около 80 км от Белград, край Ягодина, вследствие на обледеняване. 5 от пасажерите загиват, а три са тежко ранени, като всички принадлежат към наземния персонал на групата. В началото на февруари I/JG 5 се завръща в Германия..."

[Иван]

Освен изнесените от German причини за неуспешния дебют на изтребителите от I/JG5, базирани на летище Враждебна, има и още нещо. Техните самолети са с допълнителни подкрилни оръдия, което ги утежнява и влошава аеродинамиката. Освен това излитането на ескадрилата закъснява и немските летци се включват в боя при много неблагоприятни условия. Те все още набират височина, докато американските изтребители, които летят на по-голяма височина, имат възможност да избират начините за атака.
Унтерофицер Шерф се приземява с парашут край село Ярлово, в полите на Витоша. Бил е с наполовина избръснато лице. На наобиколилите го хлапета от селото казва "София капут!"
През 2004 г. в градинката на булевард "Прага" в София ветераните от клуба на летците "Капитан Списаревски" поставиха гранитен блок с паметна плоча, посветена на капитан Герхард Вендал.

[German]

За закъснението с излитането и неблагоприятните изходни позиции в началото на боя съм съгласен, но това

[Yunak]

"София капут!" Какво ще рече капут

[Simeon]

[kapitan]

да ти кажа, хич не са били толкоз големи - според разни статистики, при тази бомбардировка са разрушени напълно над 3 300 сгради! Отделно са по-леките поражения, отделно е тоталният хаос и опразването на столицата. За съжаление, общо взето е бил прав.

[grim realm]

В "Ние бранихме тебе, София" Стоян Стоянов леекичко недоволства от присъствието на германците. Неговото мнение е, че изключително рядко са влизали в битка.
Коментари ? Защото не съм запознат и не мога да взема по-голямо участие в темата

[German]

Аз доколкото си спомням, в книгата си той недоволства от това, че при едно(според Стоянов - единственото) съвместно излитане, при което командирът на немските изтребители е определен и за водач на цялата група, вместо да патрулират над България, при получено съобщение по радиото за въздушна опасност над Плоещ, германецът поема курс натам. Което и раздразва нашите и те безапелационно си се "отлюспват" от формацията и се връщат обратно. Това обаче хич не ми звучи правродоподобно защото ставаше дума за нейде през лятото на 1944 г., а тогава от I/JG 5 няма и помен в България. И не си спомням други изтребителни немски части да са се базирали през този период за по-дълго време във Враждебна или Божурище. Като че ли части от JG 53(или JG 51 ? ) по едно време са били в Радомир, но трябва да проверя при М.Холм със сигурност. Така или иначе, Стоянов в случая няма кой знае какви сериозни основания да се сърди. Ами който и да беше, естествено, че ще тръгне да си пази нефта на първо място, а чак след туй, небето на пишман-съюзниците си. А неговото в случая е просто най-обикновено неподчинение и неспазване на заповед. Каквито и да са били подбудите му за това.

[kapitan]

Не бива да се забравя кога излиза книгата, при какви условия, в контекста на какво време. За германците - или лошо, или нищо Ст. Стоянов е ограничен какво да пише, принуден е да пише в определена насока.

Впрочем ето какво казва покойният Загорски за книгата, а чрез него дори и самият Стоянов:

[German]

Хм, проверих, значи може и да е истина. Според Холм, от 31.05.44 до 31.08.44, на различни бази около София(посочени са Радомир, Враждебна и Перник) се е базирала точно II/JG 51(ей , ама не ми е съвсем изфирясъл дъртия акъл, бре ), с изключение на 5/JG 51. Т.е. в най-добрия случай са били два "щафела" - 4-ти и 6-ти. По това враме командир на групата е майор Карл Рамелт. Като се има предвид, че останалите групи от ескадрата по това време са си воювали здраво в Русия, ме спохожда мисълта, че въпросните две ескадрили най-вероятно са били изтеглени край София за отдих, превъоръжаване и попълнение, така, че хич не е за учудване подобно отношение, като описаното от Стоянов. Да беше той на тяхно място щях да го питам как щеше да му е. Едно е да излетиш два-три път в месеца по тревога - съвсем друго, по 4, 5, че даже и 7 пъти на ден и то всеки път съпроводено с въздушен бой!
Междувпрочем, точно JG 51 носи името "Мьолдерс", дето в мемоарите си руснаците я сочат наляво и надясно като елитен отряд пращан само на най-важните направления... Пълни глупости!

[Граматски]

В чудесната книга за историята на 52nd FG ("Spitfires and Yellowtail Mustangs") има доста информация за въздушния бой на 11 юни 1944. На летище Враждебна е била 5./JG301 , която губи 4 месершмита във въздуха и още два при кацане (възможно е да са български месери, тъй като в американските доклади е споменато само "германско летище"). Същия ден загива и поручик Иван Бонев, който има регистрирана въздушна победа над "Мустанг" - почти със сигурност P-51B на лт. Джоузеф Райли от 2nd FS.

[German]

[German]

Според Миланов на 11 юни нашите свалят 2 B-24 и един P-51(точно Иван Бонев). Губим един изтребител във въздушен бой(по всяка вероятност точно разстреляния във въздуха Бонев), а един е издебнат при кацането си в Божурище пак от Р-51 и след повреда е принуден да се приземи по корем. Впрочем, ако сте чели мемоарите на Т.Розев, излиза, че сваленият "мустанг" би трябвало да е негов(в този ден той сваля и единия В-24) или да има свален не един, а 2 "мустанга".
Що се отнася до немците, пак Миланов пише, че "немската изтребителна група е излетяла от летище Върба и провела въздушен бой с противника над Кюстендил-Радомир". Не дава никакво инфо за евентуални нейни успехи или загуби. В книгата си и по-нататък, той на няколко пъти споменава бойни излитания на немците от Върба през лятото на 1944 г., но без подробности. В същото време М.Холм не споменава нищо за летище Върба към този период, но това, което писах по-горе за II/JG 51 си остава в сила. В забележка е казано "на различни летища около София". Така, че най-вероятно на 11 юни американците са се сблъскали с давата щафела(4 и 6) на II/JG 51, а не 5/JG 301. Още повече, че вече и загубите на II/JG 51 в официалния "Flugzeugbestand und Bewegungsmeldungen" за месец юни 1944 г. са 8 машини от въздействието на противника и долу-горе може да се приеме, че кореспондират с американските донесения.

[Иван]

Нашият летец-изтребител Петър Киров Петров от 2/6 орляк, базиран на Враждебна, приживе ми е разказвал за боя на 10 януари 1944 г. и от него знам, че "Месерите" на I/JG5 са били с подкрилни оръдия, тъй като са били предназначени основно за борба с тежките бомбардировачи. Явно за борба с изтребителите от прикритието се е разчитало на нашите по-леки и маневрени изтребители от 2/6 и 3/6 орляк. Но събитията се развиват не в полза на немските летци. Те е трябвало да излетят преди нашите, а не обратно и да имат сигурен "щит" при атаките по В-24 и В-17. Не винаги всички подробности могат да се намерят в написаното от хора, които не са свидетели на събитието, а го препредават по документи и чужди разкази. Моите уважения към чичо Холм, но и той се базира на документи, а те не могат да вместят цялата картина на дадено събитие.
Аз много харесвам сентенцията: "Историята е нещо, което не е било, разказано от някой, който не е бил там"

[Граматски]

German-е, аз не съм професионален авио-историк (макар че, живот и здраве, и това може да се промени ), така че и да има грешки в книгата, няма как да ги знам. Но е наистина чудесна история на 52-ри , с прекрасни цветни профили и много снимки.

Книгата на Т.Розев никъде ли не се намира? Уж и четвърто издание на "Ние бранихме тебе, София" щеше да има... търся и никъде ги няма тези безценни книги!