Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 04 Юни 2020, 13:32
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Делфиноловните кораби в Черно море
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 5 [68 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Автор Съобщение
Sea Dog
[Moderator]


Регистриран на: 10 Дек 2005
Мнения: 3529
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 17 Апр 2010, 10:30    Заглавие:  

Такива са,допълних предния си пост Wink

На снимка 4 не е "Св. Тома" , но мисля че пак е някой от серията.
Ето го "Тома"-та :

Click to see if image is larger

"Св. Анна" ("Камчия")

Click to see if image is larger

и от долу

Click to see if image is larger

А това е по-ясна снимка на 5

Click to see if image is larger

_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
vh1


Регистриран на: 06 Авг 2009
Мнения: 1805
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Съб 17 Апр 2010, 10:59    Заглавие:  

Миналата година на почивката открих това в с.Черноморец - Бургаско...
в един двор насред селото...
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
явно е риболовен и прилича на обсъжданите...за съжаление нямаше кого да попитам за подробности...

_________________
Click to see if image is largerClick to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Жоро


Регистриран на: 03 Май 2009
Мнения: 448
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 17 Апр 2010, 12:16    Заглавие:  

№4 е сегашен Ригел, мисля, че е желязно корито, не знам старото име. а №5 е нова яхта "Хармония". "Св. Тома" е от така наречените германски гемии строен е (дано не бъркам) 1942г. май мога да намеря снимки на корпуса преди "облагородяването". №3 сегашна "Рома" както пише Sea Dog, бивша "Родопи".
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 10:59    Заглавие:  

Ето и нещо от Пътеводител на архивните фондове на Варна от 1845 до 1944 г. Подробно за делфиноловните кораби, споменати по-долу може да се прочете в книгата "Морското стопанство на България" от Тодор Парушев - един много ценен изследователски труд. Ще набера малко текст от нея и ще пуснем във форума:

http://web.search.bg/export.php?id=82517d+0

КОРАБОСТРОИТЕЛНА, КОРАБОПЛАВАТЕЛНА И РИБОЛОВНА КООПЕРАЦИЯ "НЕПТУН", гр. ВАРНА

Ф. 12К, 86 а. е., 1934-1948г.

Учредена през 1934г. от десетина души инженери, майстори, машинни техници-корабостроители и специалисти рибари и моряци. Собствениците на дялов капитал са само няколко души, което определя и капиталистическия характер на предприятието.
Кооперацията се занимава със строеж на лодки и малки плавателни съдове, ремонти и пр. От 1935г. тя започва да се занимава с други дейности, свързани с морето - корабоплаване и риболов и най-вече делфинолов. Тя получава богати риболовни концесии около Варна и по Добруджанското крайбрежие.
Като капиталистическо предприятие, кооперацията е национализирана през 1948г.
Архивният фонд е запазен добре.
Устав на кооперацията (1934-1940), протоколи на общи годишни събрания по изменение на устава; протоколни решения за участието на кооперацията с дялов капитал в други сдружения.
Протоколи на общи годишни събрания на членовете по приемане бюджетите на кооперацията (1937-1947); годишни баланси (1934-1947) с данни; дялов капитал, приходи от риболова и делфинолова, от плавателни съдове, печалби от производството и от корабоплаването, разпределение на печалбите.
Скица и архитектурен план на сградата на кооперацията (1935), обяснителна записка по обзавеждането на корабостроителната работилница (1935), архитектурни планове и преписки по постройка на нова корабостроителница (1942), сведения за оборудването й с машини (1941).
Годишни статистически сведения (1935-1943) с данни за финансовото състояние на кооперацията, суровите материали и производството; преписки по снабдяване с машини, резервни части и други сурови материали; преписки с германски, датски и други чуждестранни фирми по доставянето на двигатели и мотори; партидни книги, предложения за поръчки и договори за продажба на изработени плавателни съдове с дървена конструкция.
Свидетелства за годност за плаване на новопостроени кораби; протоколи на общи годишни събрания с данни за построени плавателни съдове (1935-1947).
Изложения, протоколни решения и др. по закупуване и строеж на моторни кораби, предназначени за риболов и делфинолов.
Статистически сведения за движението на наемните работници, данни за възнаграждението им; правилник на учрежденската взаимоспомагателна каса.
Доклад на директора на държавната корабостроителница и постановление на Министерския съвет по уедряване на национализираната кооперация "Нептун" към Държавната корабостроителница; доклад за състоянието и капацитета на предприятието (1948).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 11:02    Заглавие:  

От същия източник:

http://web.search.bg/export.php?id=825182+0

РИБОЛОВНА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ДОБРУДЖАНЕЦ", гр. ВАРНА

Ф. 194К, 37 а. е., 1930-1945г.

Кооперацията е основана през 1930г. от бежанци-добруджанци, които получават от държавата инвентар на изплащане. Кооперацията се занимава с лов на риба и раци и с делфинолов. С корабите си тя извършва превоз на зърнени храни.
През 1945г. кооперацията се обединява с останалите риболовни кооперации в Трудово-производителната кооперация "Приморец".
Архивният фонд е запазен цялостно.
Учредителни преписки ф. 195К (1921) и ф. 194К (1930), устав на кооперацията "Български риболовец" (1921). Преписки с главния инспектор по рибарство при МЗДИ по реорганизацията на кооперациите, съобразно новия типов устав на рибарските кооперации ф. 195К и ф. 194К (1934-1935), книги и списъци на кооператори с данни за внесения дялов капитал и инвентар.
Протоколни книги на общи годишни събрания, на заседания на УС и КС ф. 194К (1930-1945); годишни отчети за дейността на кооперациите; статистически сведения ф. 195К (1929-1938), ф. 194К (1935-1944).
Баланси и инвентарни книги на кооперациите с данни за дяловия капитал, фондовете, печалбите, загубите, раздадените тантиеми и дивиденти; сведения за средната надница на кооператорите ф. 195К (1926-1945); ф. 194К (1931-1945).
Преписки с Околийско управление, гр. Варна с БЗКБ, клон гр. Варна по определяне района за риболуване; изложение и писма до МЗДИ с данни за броя на частните и кооперативните риболовци, за икономическата класификация на риболовците от варненския район, състояща се от пет икономически района, според начина на производствения процес, разпределение на продукцията и пр. ф. 195К (1934).
Договори между кооперациите и МЗДИ по отдаване под концесия Варненското, Гебедженското, Софуларското и Караачкото езера и заливите по Черноморското крайбрежие; преписки по поставяне на даляни в езерата и морето; сведения за броя на даляните, правилник за стопанисване на даляните ф. 195К (1929-1934).
Писма, статистически сведения, доклади пред общи годишни събрания и други с данни за улова на риба; сведения за количеството уловена в езерата и морето риба ф. 195К (1922-1944), писма и изложения по незадоволителния улов и бедственото положение на кооператорите ф. 195К (1936), сведения за съотношението между улова на риба от частните риболовци и рибарските кооперации; преписки и сведения по улова на раци, скариди и миди; преписки по делфинолова; съобщение, че през 1906г. е уловена край с. Галата акула.
Преписки, протоколи, доклади и др., по пласиране на улова; статистически сведения за движението на цените на различните видове риба, за стойността на общия годишен улов ф. 195К (1922-1944); ф. 194К (1932-1944); данни за картелирането на риботърговците с огледнамаляването цената на рибата ф. 195К.
Преписки по откриването в София на общ магазин на кооперациите (1925), протоколи от общи годишни събрания на членуващите в магазина кооперации, баланси на магазина и пр.
Преписки по откриване на рибни тържища във Варна и Гебедже (Белово, Белослав) и правилник за продажбите на тържищата; статистически сведения за количеството продадена риба.
Преписки по износ на раци и други продукти в Германия ф. 195К (1936-1944), писма по участие на кооперациите в Международната изложба в гр. Варна ф. 195К (1940).
Преписки по закупуване на мрежи, лодки и друг риболовен инвентар; сведения за притежаваните от кооперациите лодки, кораби, грибове и пр.; преписки по вноса от Германия и Швеция на едър риболовен инвентар; писмо до главния инспектор по рибарство с данни за ниската техника за рибуване.
Писма, сведения и програми по откриване и дейността на рибарското училище ф. 195К (1921-1934), сведения за помощта на кооперациите по неговото функциониране; преписки по подобрителната работа на рибарството, по изграждане в Гебедженското езеро на риборазвъдник и по извършване на друга риборазвъдна работа; протоколи на комисия, назначена от МЗДИ по установяване причините за намаляване на рибното стопанство в езерата и по набелязване на мерки за тяхното отстраняване ф. 195К (1936).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 11:07    Заглавие:  

Извадка от една статия на Олга Боева, публикувана в "Черно море", бр. 2332, 17 септември 2005 г.

http://more.info.bg/article.asp?articleID=456669&topicID=282&issueID=1424

Камъкът хваща мъх тогава, когато лежи на своето място

Исакий Илиев от с. Казашко разказва за рода си, за традициите на донските казаци, за старообредството

Олга Боева


Въпреки че съм донски казак, България е в сърцето ми
Затова съм защитавал българския народ и на границата през 1956 г., когато турците искаха да нахлуят в страната, и докато бях на корабите - цели 14 години. Първо бях моряк, след това станах рулеви. Бях като майка - всеки се обръщаше към мене за всичко. С кораб "Смараг", после го прекръстиха на "Филип Тотю", бяхме в Гьотеборг, Швеция, на ремонт. Там научих много неща, които после прилагах в работата си...
Шестото чувство му подсказва, че е време да слезе от корабите. Пиехме застояла вода, която се съхраняваше в танковете. Сега вече има минерална вода. Поразболях се и затова реших, че ми стига толкова моряклък. Последният ми кораб беше "Рила" - 25 000-тонен, обяснява Исакий. Бил съм и локомотивен огняр на бързи влакове. Локомотивът ми беше 36 10 с майстор Георги Райков, помощник му беше Велико Зафиров. Известно време - от 1957 до 1960 г., съм бил и делфиноловен стрелец в Черно море. Тогава имаше много делфини. След това уловът им беше забранен и трябваше да сменям професията си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 11:17    Заглавие:  

И малко спомени на един участник в делфинолава, споменава се и гемията "Българка".

Извадка от статията:

Да бориш делфина с голи ръце

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=215940

Публикувана: в-к 24 часа, Събота, 29-ти Август 2009, автор: Цанко Цанев;

Дългъч е многозначна дума. Във Варна с нея наричат кормораните, които се гмуркат да ловят риба. Но тя означава и човек, който скача в морето.

“Произлиза от дълдисване. Което на турски означава гмуркане”, обяснява наивно последният жив български дългъч Марин Павлов. Той е един от 20-те представители на този занаят, който изчезва в началото на 60-те години.

“Сам се учих да плувам. Ей тук, на брега във Варна. Бях на 17, когато се хванах да работя като дългъч на гемията “Българка”. Това е професия за лов на делфини. След като стрелецът удари животното, аз трябваше да скоча и да го изтегля отново над водата, за да не потъне. Живеехме с майка ми и сестра ми и нямахме пари. Отначало не ме искаха, но после екипажът ме прие”, спомня си бай Марин, чийто прякор, естествено, е Дългъча.

Изкарал 4 г., докато се появила конкуренцията на държавния риболов. Новите големи кораби работели с дълги заграждащи мрежи, наречени гъргъри, и спокойно разстрелвали цели стада с делфини. После ги изтегляли на борда с кранове.

“Тогава делфините силно намаляха, цялото море бе обагрено с кръвта им”, възмущава се бай Марин. “Понякога убитите делфини бяха на 30-40 метра. Трябваше да скоча и да плувам много бързо. Случвало се е да се гмуркам доста надълбоко. Чувствал съм как се задушавам. Но нямам изтърван делфин”, казва гордо Дългъча.

Веднъж се пуснал към дъното да вади ранен делфин. Хванал животното и сложил главата му под мишница. “Беше нещо като борба, докато улових и другата перка.”

Така 200-килограмовото задушаващо се животно го измъквало на спасителната повърхност на морето. Само веднъж един делфин го захапал за хълбока с острите си зъби. Бай Марин обаче смята, че това е случайно, защото дори и ранен, делфинът никога не би посегнал на човек.

Най-опасен е този занаят при вълнение. Тогава дългъчът лесно можел да се удави по време на схватка с делфин. Веднъж той скочил да улови убита майка и покрай нея плувало с плачещи звуци малкото й делфинче.

“Хванах го за опашката, то беше колкото торук - голям паламуд, и го хвърлих на борда.” Обикновено там другите от 5-членния екипаж чакали с прътове с куки да набучат трупа и да го изтеглят.

“Всички после деряхме делфините. Кожата със сланината продавахме отделно. Вземаха я за военната авиация да я слагат на самолетите заради малкото й съпротивление.

От месото на делфините правехме кюфтета. С подправки ставаха много вкусни.

Яли сме и филии с делфинова мас, уж водела до разстройство, но нищо ни нямаше. Иначе масово се правеше делфиново филе, осолено и поръсено с чимен и черен пипер. Продаваше се по 70 ст. килограмът и бе деликатес. Особен приятен вкус. Даже по това време даваха делфиново филе в детските градини във Варна за укрепване на децата.

Работехме от април до края на август, печелех по над 20-30 делфина само за мен. Имаше случаи за един ден да убием и 50.

Най-трудно се биела афалата, големият черноморски делфин.

“Те издържат много под вода и се крият. Когато излязат на повърхността, се хвърлят високо и правят цели стълбове на хоризонта. След като гръмнеш 1-2 афала, другите се кротват и започват да ги обикалят - от състрадание ли, от кръвта ли, не знам. Объркват се нещо и се въртят в кръг и се показват над водата. Тогава ставаха лесна мишена. Някои гемии от общо 20-те делфиноловни през 1947-а се бяха специализирали само в лов на този вид.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 21:00    Заглавие:  

Fishing along the Varna Coast in the First Decades of the 20th Century

Bulgarian Ethnology (3/1986)

By Stefanova, Veska; Petrova, Lidia; Todorova, Diana;

Пробен делфинолов се организира през 1936 — 1937 г. от кооперация „Нептун", която разполата със 7 моторници.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Нед 18 Апр 2010, 21:10    Заглавие:  

Извадка от статия, публикувана във в-к "Черно море", бр. 543, 19.10.1999 г.

http://more.info.bg/old/1999/br543/rub20.asp

Една странна личност, лицензиран руски капитан и бомбаджия народоволец, бе наела и обучила бреговите маримани да отстрелват, а подир това да обработват делфинов леш. Това доведе до създаване на множество делфиноловни кооперативи. Гемии и кораби се строяха поголовно от Каварна през Резово до Кавала. Във Варна общината се бръкна, закупи и раздаде на делфиноловците трофейни карабини "Сарайево". Това джобно подобие на китолов доведе до страшен, кървав, безсмислен отстрел. Делфиноловните гемии бяха малки и бавноходни. Съоръженията за прибиране на улова - примитивни. Значителна част разстреляни делфини оставаха за храна на акулата-куче. Никой не считаше, че е ядивна риба. Макар да имаше години, когато рибата бягаше навътре в морето. Както имаше години рибата да излезе обезумяла на брега. Такава бе есента на 1943-та. Цяла Варна начело с кмета Янко Мустаков и евакуираните столичанки във файтони със запалени фенери излезе посред нощ на топлия есенен бряг. За да прибира с голи ръце в газени тенекии и плетени кошове шеметно много обезумяла риба. Неочакван дар Божий направил цената на рибата да слезе под нулата.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kapitan

Регистриран на: 01 Май 2004
Мнения: 704
Местожителство: Sf

МнениеПуснато на: Пон 19 Апр 2010, 09:38    Заглавие:  

Интересно, къде по самолетите е слагана делфинова кожа? Shocked
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 19 Апр 2010, 19:51    Заглавие:  

Нещо и от Тодор Парушев - Морското стопанство на България (1918-1944), издателство "Зограф", 2002 г.

стр. 133

Следващата година /1937 г./ са завършени /в "Нептун"/ риболовният кораб "Иван Родев", две лимби "Труд" и "Работник"...От 1938 г. започва строежът на

серия моторни корабчета за делфинолов в открито море. Още същата година са спуснати на вода първите две моторници "Мечта" и "Сполука" с тонаж от по

14 тона.

стр. 136-137

До завършването на новото хале /1943 г./ дейността на "Нептун" се характеризира със строежа на неголеми товарни и риболовни кораби.

За собствени нужди са построени още три делфиноловни моторници - "Летящи", "Шумни" и "Дръзки".
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Пон 19 Апр 2010, 23:08    Заглавие:  

За рибите и хората

инж. Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ

1998

http://heritage.varnalife.com/index.html

ДЕЛФИНСКО, се предлагаше в търговската мрежа в цялата страна. Преди, по време и дълго подир Войната. В неограничени количества. На нищожни цени. Редовен съестен продукт, обмазан с дъхаво сало, опакован в безвреден целофан. Чудесен храните-лен продукт, без запазена марка и печат, който никакви зад-океански поливитамини не биха могли да заменят.

Делфинско за петак и, у дома всичко бе наред...

ПОДИР ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ВЪЗБРАНА, за която така и не можа да се открие изначален документ освен "Човещина", настъпи отлив не само от делфинолова.

Подир забраната, много печелившите самодейни рибарски кооперативи, за които уловът на делфин бе само една от мно-жеството дейности, някак твърде спешно бяха саморазтурени. Стотици маримани бяха вложили в тях Душа, Познания, Сили, Приемственост, Имот и Плавателни Средства, Горчиви Спестявания, Род и Семейство, но най-вече Себе Си.

Подир забраната, мариманите бавно и устойчиво деградираха в мързеливи вацмани на никому ненужни пристанищни влекачи.

Големият Гър-Гър, бе плаващо боново заграждение от въжета, тапи, мрежи и празни дървени бъчонки, даващо възможност делфиновото стадо лесно да бъде обградено с кооперативните усилия на тайфата...

Големият Гър-Гър се хвърляше от кърмата на най-тежката делфиноловна така. Разставяше се, чрез най-дребната делфиноловна гемия. Като най-маневрена. Съоръжението, преди да попадне във водата, издаваше характерен звънък звук...

СТАДОТО ДЕЛФИНИ, биваше обграждано с помощта на този изключително модерен инструмент. Щом Нивата биваше затворена, гемиите тръгваха наоколо в килватерен строй. На малка газ. За да не се гръмнат един друг стрелците...

Стрелците яхваха високите носови кули, често пъти наричани на подбив "Айфел". Една мечта, гдето нямаше да наяхат никога. Вдигаха карабини "Сараево". Твърде тежки, но безкрайно точни. С голям магазин за патрони. Предпочитани поради доброто желязо, което държеше на влага и, на сол...

БАРБИТЕ ДЕЛФИНОЛОВЦИ, се цепеха от барбите далянджии, грибаджии, и особено, от параходните моряци...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Пон 19 Апр 2010, 23:37    Заглавие:  

Fishing along the Varna Coast in the First Decades of the 20th Century

Bulgarian Ethnology (3/1986)

By Stefanova, Veska; Petrova, Lidia; Todorova, Diana;

До Балканската война делфиноловци по Варненското крайбрежие са турци, които идват от Цариград с лодки (таки) с по 4 —.5 гребци във всяка. На сезон убиват по 300 — 350 делфина. Сами, по при- митивен начин топят маста им и я продават по кожарските фабрики. От тях усвояват делфинолова българите, които убиват до 400 — 500 дел дел- фина на сезон, Липованците достигат до 1200 — 1700 бройки. Делфиноловството кзисква много средства, добри лодки, добре обучени гмуркачи, стрелци, капитани на лодки. При него се използуват преимуществено моторни лодки, снабдени с платна…
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 20 Апр 2010, 00:27    Заглавие:  

извадка от статия в списание "Тема"

Доль по морю...

Искра Ценкова

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=158&aid=4192

Казачок, пелмени и руска водка край брега на езерото. След църковния разкол в село Казашко дядо Кузман приютява
в домашната си църква ревностните руски староверци

Дядо Серго си пуснал староверска брада чак като се пенсионирал. Преди кой му давал да ходи рошав и дългобрад! Дори в морето влизал, нарамил такъмите и карабината, но само гладко избръснат. Цели 16 години бил бригадир - стрелец в делфинолова. Без да се замисля, отговаря на въпроса колко делфини е убил. Има-няма 25 хил. бройки! Но риболовните танкери били по-жестоки. Само с едно хвърляне на мрежата ловели по 5-6 хиляди. Всякакви - големи и малки, майки с бебета... Още в лодката одирали кожата им. Ако убиеш майката, малките идват и започват да пищят наоколо: “Цър, цър, цър!” Тогава убиваш и тях. “Гадна работа!”, клати брада дядо Серго.
Държавата добре печелела от маслото на делфините. А местните сушели в дворовете си по стотина кила кайзер от делфиново месо и го хапвали като мезе с бира. “Ако ти не удариш, пет човека зад гърба ти стоят гладни. Умножи ги по пет, колкото е домочадието им. Колко значи гърла трябва да оставиш празни?”, обяснява с аритметична прецизност рибарската философия 83-годишният Фома Данаилов. Фома е най-големият майстор на лодки в селото. Цялото крайбрежие го знае и си поръчва при него морски гемии. “Най-добрите стават от бели миш. Расте ей тук, в гората, но много трудно се намира криво дърво за ребрата”, разкрива тайните на лодкарството Фома. За да не се загуби традиционният за староверците занаят, предал уменията си на сина Иван. След като делфиноловът бил забранен, повечето местни моряци станали боцмани, лоцмани и дори капитани на големи океански кораби. Другите продължили да плават с лодките си и да се молят на св. Николай да пълни мрежите им с морски дарове и да ги пази от гибел. Почти всяка къща е дала поне по една жертва на морето и затова на този ден
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 20 Апр 2010, 18:42    Заглавие:  

Приливът по Дунав мори делфините в Черно море

Заради наводненията водата се размътва и животните не могат да се ориентират къде са мрежите

Ива Димитрова, в-к Монитор

13.05.2006

http://www.monitor.bg/article?id=80613

В мрежите се оплитат малки, черни делфинчета, по 30-40 килограма, които се движат край брега. Големите афали няма как да пострадат, защото са навътре в морето. Бракониер не може да посегне на делфин, защото сега няма какво да го прави, убеждава ме морският вълк. Навремето е имало специализиран делфинолов, с кораби, оборудвани за улов на делфини с харпуни и други оръжия. От делфините се е използвала маста им, за производство на кожа и амуниции за конете, а филе от делфин е било истински деликатес. Сега обаче рибарите няма какво да правят умрелите делфини и ги хвърлят обратно в морето за другите потребители, защото таляните унищожиха храната на всички видове риба, казва Данчо Марчев.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 5 [68 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1043s ][ Queries: 12 (0.0068s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker