Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Индия възобнови програмата за разработване учебния самолет HJT-36 Sitara · Историческа възстановка на пресъздаде край Негован последното мащабно германско настъпление през ВСВ и Дравската епопея на Първа българска армия от 1945 г. Част 2 (ГОЛЯМА ПАТРИОТИЧНА ГАЛЕРИЯ) · Израел контрира руската система С-300 с новата ракета Rampage · В Канада има закони, които силно удивляват европейците · Ето кои са загиналите край Оризари пилоти (СНИМКИ/ВИДЕО) · 210 големи земетресения са поразили Турция след 20-ти век ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 20 Апр 2019, 22:49
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Българските поделения и формирования
24 танкова бригада
Модератори: Super Flanker
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 19 от 21 [301 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 17, 18, 19, 20, 21 Следваща
Автор Съобщение
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Вто 17 Дек 2013, 10:31    Заглавие:  

Click to see if image is larger
_________________
За България! clock

Последната промяна е направена от Kemaff на Вто 17 Дек 2013, 10:36; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Вто 17 Дек 2013, 10:32    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "



*------------------------------ 2. Tехника и въоръжение на бригадата


*----При сформирането си, бригадата разполага със следното въоръжение и техника:
САУ-76 и САУ-100 в отр
Танк - Т-34 ( без подгревател )
Автомобили за пехотата – ЗиС-150
57мм зен. оръдия
Реактивни системи БМ-13
122мм гаубици М-30
120 мм мх
Мотоциклети – разузнавателни подразделения
Подвижно – ремонтни средства (на база ЗиС-5 ) по 1 бр. на полк




*----Кратка хроника на превъоръжаването и модернизацията :

танковите подразделения
- до края на 1962 – САУ-76 и САУ-100 бяха подменени с Т-34 от Карлово,
- през 1963 – 64 г. получени
= Т-54А в 55 тп от Карлово
= Т-54Б в 98 тп от СССР
- 1964г. сдадени Т-34 в Карлово
- 1965г. = Т-54Б сдадени на 55 тп
= получени първите Т-55 (без ДШК) в 7тр/98 тп
- август 1966г.– всички Т-55 сдадени в 9 ТБр - София
- септември1966г. – получени нови Т-55(с ДШК) и след модернизация на Т-54
- 1967г. - Т-54А от 55 тп изпратени за експорт
- през 1971 – 1973 г. – танк Т-55А във всички батальони
- 1973г. – получени Т-54АМ2 – с хидравлично управлние, от Полша (Т-54Б сдадени за експорт)
- през 1978-79г.– получени Т-55 АЖ от СССР,
само в отр/омсб Т-55А и Т-54АМ2
- 1984-5 до 1989г. - втори комплект с Т34 (за баталъон)
- 1986 г.– Т-55 АЖ сдадени Момчилград, Елхово, Симеоновград
- от 1986 до 1990г. – получени в 1тб Т-72А (руски), (Т72- полски) и Т72М2(чешки) в отр на омсб
- 1990 г. – сдадени в София и Сливен
- през периода 1990 – 1996г. – отново с Т-55 (от Ямбол, Грудово, …)
- 1996 – 1998г.– получени Т-72 от София, + 100 бр. от Русия (от тях 30бр Т-72-оптически и Т-72 квантови разни модификации)
- 1998 – Т-72 = оптически сдадени на отб - Ямбол -
= квантови – сдадени отб/3АК – Айтос, на бригадите в София и Сливен,

мотострелковите подразделения
-1962г. – получени БТР
-03.76г. – получени 40 МТЛБ от 9 ТБр на мястото на БТР
(първите са модификация без люк за мв )
-1984г. – на 8 бр смх „Тунджа” вместо буксирните

артилерийските подразделения
- 1963г. – получени 6 бр.. 122мм „М-30”
- 1981г. – получени 12 бр. САУ 2С-1 „Гвоздика”
- 1985г.– получени още 6 бр. САУ 2С-1 „Гвоздика” и 6 бр. БМ-21 „Град”
- 05-20.05.79г. – в Ордн – получени 2 бр. ПУ от комплекс „Луна” – 2К6
- есента 1983г. е превъоръжен с ПУ от комплекс „Луна М” – 9К52
-1986г. получава още 2 бр. ПУ от комплекс „Луна М” – 9К52

зенитните подразделения
- 1963г. - 57мм авт. зен.ор. „С-60” с колесен влекач, а по-късно с влекач АТЛ
- 1980г. - на въоръжение „Стрела 2М”
- 1996г. - на въоръжение в зрдн - ЗУ 23 – 2 „КОМ”

инжинерните подразделения
• 1965г. – танков мостопоставач МТУ
• 1968г. – постъпва на въоръжение в инжинерните подразделения булдозер БАТ – М
• през 1972-73г. – постъпва на въоръжение -Танков мостопоставач МТ-55 /заменя МТУ/
– постъпва на въоръжение -Тежък механизиран мост – ТММ-3
• през 1982г. – мостопоставачи МТ – 55 са преуборудвани в Германия в БЛГ – 60М.
• 1992 г. – Полева земекопна машина (ПЗМ–2).

химически те подразделения
- 1976г. - БРДМ - РХ
- от 1986г. - МРХР „Маяк”

разузнавателните подразделения
• през 1974-75г. – получени БРДМ – 2 за разузнавателните подразделения
• през 1984 - 85г. – получени БРМ „Сова”

свързочните подразделения
от 1984г. - КЩМ Р-81

*----------------------------------- 3. Строителство

* Условията през първите месеци и години на живот и служба са били много трудни.Старата база е била твърде тясна за новото, по-крупно поделение.Стрелбите и полевите занятия се водили на непригодните стрелбище и танкодрум Българово.Липсвали достатъчно паркове и помещения за личния състав, ползвал се е сградния фонд на бившите Земеделско и Каменоделско училища.Затова с усилията на целия команден и личен състав, едновременно с учебно-бойната дейност, постоянно се извършвало разширено строителство на по-съвременна учебна и жилищна база.През всичките години на своето съществуване без преувеличение от Бургас, през Банево, Съдиево, Айтос - първи и втори райони, та чак до Карнобат в танковата бригада се изграждат обекти, понякога дори „на собствен риск и с цената на наказания”.Когато генерал Гочев е назначен за командир на 7 мотострелкова дивизия, за командир на неговото място бива назначен подполковник Камбуров.

„През време на неговото командване се разгърна небивало строителство на паркове за бойна техника (Т-55, САУ, реактивни установки и др.) и казарма за 24-ти артилерийски дивизион. Поради тази причина и други субективни фактори бойната подготовка и бойната готовност бяха леко занижени. И то нямаше как да не стане така, тъй като районът на бригадата, от Карнобат до Лозово представляваше една огромна строителна площадка. Допълнително в район №2 в гр. Айтос се построиха учебен корпус, ограда на районите №1 и №2, а също така ремонтната работилница, която по същество представлява един завод от среден тип.”

* Непрестанно се подобряваха условията за живот и обучение и в гарнизон Лозово построени бяха щаб, учебено-битов корпус и голямо количество паркове за бойна и спомагателна техника.

„Точно в този момент, обаче, беше извършен инспекторски преглед, резултатите от който естествено бяха плачевни. Командването вместо да бъде поощрено за извършената огромна строителна работа, беше наказано. След тази неудача, командването и целия личен състав ограничиха строителната дейност и съсредоточиха усилията си в учебния процес и бойната готовност. И резултатите не закъсняха - през следващата година, бригадата беше подложена отново на инспекторски преглед и показа твърдо добри резултати, а също така защити името си сред най-елитните съединения в БНА.” …

Оттогава поделението тръгва отново нагоре в развитието си и ускорено придобива по-съвременна, построена с пот материална база, завидна бойна подготовка и майсторство.

Ето примерите за построеното с труда на Айтоските воини през годините на създаване и израстване:

1971-1975 г.
 -Щаб и битов корпус в район №2 Айтос,
 -Корпус за старшини-школници в район №1,
 -Медицински пункт
 -Стрелково стрелбище и танко-стрелкова площадка с клатещи се рами в район №2,
 -Подводен клас в район №2,
 -Танкодрум Изворище

1974-1978 г.
 -Паркове за бойна техника в район №2- 9 бр, (първият от които за машините на омсб -1.05.76, а последният-1983г.)
 -Щаб на 1 тб и 3тб
 -Акумулаторно-зарядна станция в район №2,
 -Огради на райони 1 и 2,
 -Щаб и учебно-битов корпус на дивизиона в район Лозово,
 -Модерна сграда на Военния клуб с широки възможности за културния отдих на личния състав и офицерите.
 -Полоса за психофизичека закалка – западно от танкодрум Изворище

1977-1980 г.
 -Битов корпус за ст.школници в район №1
 -Учебен корпус в район №2 Айтос
 -ПТО и танкова мивка район №2
 -Паркове за бойна техника-4 бр.и складове-Карнобат

1983-1985 г.
 -Учебен център “Банево” с танково стрелбище, автодрум, паркове за техника,
 - КПП, лавка и магазин в район №2
 - Складове: АБТИ - 83-85г; АВ – 82-83г; продоволствен 85-86г;
 - Модерен банно-перален комбинат и басейн снабдени с минерална вода,
 -Модерно помощно животновъдно стопанство
 -Тактическо поле – южно от танкодрум Изворище

1985 -1986 г.
 -Нова сграда на работилницата в РВБ,
 -Вишки, битов корпус с каптаж за водоснабдяване и мощен трафопост на УЦ “Банево”
 -Асвалтиране в район №1 – 09.86

1987 -1990 г.
 -Щаб на бригадата в район №1 ( I- етап 88-89г., II- етап 90-91г. )
 -Строеж на паркове и складове в Лозово 87г.,
 -ПТО на 1тб в район №1 - 88г.
 -Собствено кино и локална видеомрежа с 15 поста,
 -Стрелково стрелбище и артилерийска директриса (виинтовъчен полигон-89г.) с Вишки на УЦ “Банево”
 -Караулно помещение и гаражи пожарна на Съдиево

[color=violet]С Л Е Д В А .................... [/color]

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пет 20 Дек 2013, 10:39    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "



*____________________________ 4. Бойно израстване на танковата бригада


* В хода на напрегнат учебен процес бригадата започва да гради от своя първи ден бойните умения на своите воини.Времената са тревожни и между двата световни блока противопоставянето в онези години не е преставало.Затова на бригадата се е разчитало във всеки един момент.
На нейната бойна готовност се разчита за прикриване на държавната граница по време на Берлинската криза /август 1961г./ и американската агресия срещу Куба /1961г./

През 1962г. тя за пръв път от създаването си успешно участва в съвместно учение с войските на Одеския военен окръг.
На полето, в практически условия бригадата кове своята боеспособност.Висока закалка придобиват воините й в тактическите учения и бойни стрелби през 1963г., когато след нощен марш бригадата форсира река Тунджа или когато през 1964г., когато в сурови зимни условия преодолява старопланинските проходи.


* „Такова беше и зимното оперативно-тактическо учение през януари 1964г. с Ямболската мотострелкова дивизия и Айтоската танкова бригада, в което участваха също части 13-а танкова бригада в Сливен и моторизирани части от 18-а мотострелкова дивизия в Шумен. Мисля, че беше 19 януари, пътувах към Ямбол да вдигна по тревога дивизията, нощта беше лунна и топла, само че от запад се зададоха тъмни облаци, небето потъмня, сипеха се мълнии. Заваля силен дъжд, премина в обилен снеговалеж. Стана много студено - 15-20 градуса под нулата. След Сотиря продължихме към връх Карандила - снегът вече стигаше до пояс. Танкове, моторизирани машини на пехотата, бойна и транспортна техника се придвижваха с 2-3 км в час. Карандила преминахме с огромни трудности, но продължихме към връх Българка - 1181 м - решил бях да проведа учението въпреки неимоверните трудности. Всички вървяхме пешком, офицерите бяха между войниците, обясняваха нуждата от готовност при война - боеве, ранявания, измръзвания, глад и т.н. Аз самият с тях почти денонощие не бях се хранил.”
/ Из спомените на командващия 3 армия /

Опита, придобиван от всяко нейно подразделение скоро я поставя на възлово място сред поделенията на трета армия.

* От есента на 1964 г. бригадата при преминаваме на полковете на батальонна организация, пристъпва и към усвояване на новопостъпилите танковете Т- 54. Всеки полк разполага с по два батальона с по две танкови роти по 10 танка, а третите роти са с по 7 танка.
След първия командир на бригадата полковник Кузманов командването последователно поемат също толкова напористи и уважавани от целия личен състав командири като полк. Маринов и полк. Гочев.
* През следващите 1965 до 1975г. бригадата, след редица щатни промени окончателно преминава на батальонна организация с четири танкови батальона с роти по 10 танка, а по-късно с три танкови батальона с роти по 13 танка във всяка и два ОМСБ усилени с отделна танкова рота.
* От 1966 г. основен боен танк за бригадата е Т-55. През есента на 1967г. танковете Т-54, дотогава служили безотказно в Айтос, по междуправителствено споразумение са натоварени от пристанище Бургас за Близкия Изток, където във войната с Израел имат незавидна съдба.
За бригадата, обаче, модерните за онези години танковете Т-54 и Т-55 се оказват ефикасно огнево средство, което позволява на танкистите от същата да го използват с висок професионализъм и завидно огнево майсторство. За първи път в армията е проведена стрелба с ДШК по въздушна цел от взвод на 1 рота от 1тб на 55тп на Атия от ст.л-т Одрински.Оттогава всяко лято ротите са извеждани съвместно с зенитните подразделения за стрелби с ДШК.
С тези забележителни успехи бригадата дава възможност същата да бъде включена в бойните сили на ОВС на ВД.
* Оттук нататък 24 ТБр се превръща в елитно съединение, което дълго време заемаше първо място между сродните (и не само между тях) съединения в БНА.
През 1968г. е извършен инспекторски преглед на бригадата, с проверка на бойната готовност с бойни стрелби от всички видове оръжия, като тя е оценена високо.
През 1969г. бригадата взема участие в голямо оперативно-тактическо учение на войските, което също така преминава с изключителен успех.По време на учението, наблюдавано от Министъра на отбраната и Командващия на войските на ОВД, тя показва изключителна боеспособност, за което не еднократно командира на бригадата полковник Маринов и целия личен състав са поздравявани от генерал Джуров и маршал Гречко, след като са наблюдавали действията на бригадата от хеликоптер.
През същата година бригадата извоюва призовото място между сродните в цялата БНА. Вече за нея се говори с уважение и страхопочитание в БНА.

* „…На зимното командно-щабно учение, наблюдавано от Министъра на отбраната, щаба на 3-та армия беше направил разработка, която повтаряше вече утвърдения вариант за внезапен удар и бързо оттегляне на изходни позиции, но тогавашният началник на оперативно отделение на бригадата подполковник Ангел Н. Ангелов през нощта, докато другите почиваха, разработи съвсем друг вариант, а именно бригадата да пробие отбраната на тесен участък и без да се ангажира с допълнителни боеве бързо да завземе моста над Босфора, след което да мине в отбрана до пристигането на основните сили. Този вариант беше одобрен от генерал Джуров и стана постоянен за бригадата...”
/ из спомените на о.р. п/п Марков /

„… В началото на 1969г. предложих на министъра на народната отбрана и ръководителя на съветниците от Съветската армия към БНА да проведем учение и пуск с оперативно-тактическа ракета 8К14 от стартова позиция край Ясна поляна, северно от Звездец до цел, намираща се северно от Балчик. Предложението ми беше прието. Участваха 16-а и 18-а мотострелкова дивизия, 24-а танкова бригада, военна авиация, военноморски флот. Пускът беше успешен, полетът на ракетата - 185 км, беше изцяло над морето, целта беше поразена. Съвместните действия на видове въоръжени сили и родове войски бяха впечатляващи. Командването на войските на Варшавския договор впоследствие забрани пускове на оперативно-тактически ракети да се изпълняват извън СССР - нашият беше пръв и остана единствен…”
/ интервю на началника на ГЩ /
Бригадата показа изключително добро взаимодействие с родовете войски за което наградена с грамота.

* На изпитите през 1970г. с новата техника първа се класира 6-та танкова рота на ст.лейтенант Йордан Мутафчиев, наградена от полк. Гочев с колективна екскурзия по Черноморието
През същата година на разширеното стрелбище Банево пред маршал Якубовски успешно е демонстрирана бойна стрелба, едновременно с 10 танка.
Нарастващото майсторство на айтоските танкисти вече ясно се откроява сред сродните бригади от Българската армия, въпреки че сред тях тя е най-млада.
Не случайно айтоската 1-ва танкова рота от 3-ти танков батальон с командир ст.лейтенант Петър Калпакчиев усилена на 15 танка е определена да представи Сухопътните войски на армейския полигон “Ново село” през пролетта на 1972 г. с бойна стрелба пред президента на Куба Фидел Кастро и българския Генерален щаб, при участието на всички родове войски и с имитация на ядрен удар. Мишените на ротата са поразени до една с първия изстрел от танкистите на старши лейтенант Калпакчиев.
„ …С Фидел Кастро се срещнах в Куба, там бях по служба и във връзка с подготовката на армията на Никарагуа. Тодор Живков го покани в България и той дойде през юни 1972 г. След преговорите министърът на отбраната Добри Джуров покани Фидел Кастро на ръководеното от мен показно учение на сухопътни войски от усилена танкова рота от 24 танкова бригада, авиация и артилерия, с ракетни пускове осъществявани от бояновския ракетен дивизион на полигон "Ново село". Учението беше подготвено отлично, танкистите се представиха много добре и пусковете на двете батареи бяха отлични…”
/ командващ Сухопътни войски /

* Същата година пред иранска военна делегация на стрелбище Банево отново ротата на старши лейтенант Калпакчиев с първия изстрел поразява всички мишени и печели възхищението на наблюдателите.
Ученията “Плиска-68” и “Тракия-70” полагат нов пласт броня върху стоманената снага на поделението.

Върхове в развитието на Айтоската танкова бригада са двете последователно спечелени преходни знамена на съревнованието под командването на полковник Гочев през 1972 и 1973 години.


Нови командири поемат щафетата и все така упорито водят бригадата към следващите й успехи.Командир на поделението става полковник Камбуров, последван от полковник Ненов.

* През 1977г. се провеждат БТУ и БРТУ с плътна материална част (след проведен мобилизационен сбор на батальон) с ЛС от запаса и техника от народното стопанство. На тактическите учения бяха показани съгласувани действия и беше дадена добра оценка на батальона и бригадата.

През 1978-1979г. мощта на бригадата нараства с развръщането на дивизион тактически ракети в гарнизон Карнобат, артилерията преминава на самоходна тяга - САУ 2С-1 “Гвоздика”, а в ордн пристигат първите две ПУ „Луна ”

От тук нататък бригадата тръгна отново нагоре за да стигне своя апогей през 1982 г.. Своеобразен атестат за зрелостта й бе съвместното ОТУ ”Щит 82”. Пред командването на Варшавския договор и чужди наблюдатели във взаимодействие с други танкови поделения и поддръжка на авиация и вертолетни десанти, в брониран боен ред при село Железник, Карнобатско, бригадата успешно изпълни поставените й задачи.

„…На парада в Сарафово след завършване голямото оперативно учение на войските на ОВД, в което бригадата показа блестящи резултати, участва друга танкова бригада (която въобще не е участвала в учението). Това естествено огорчи целия личен състав и командира на бригадата полковник Ненов организира грандиозен парад пред Айтоската общественост с всички участници в учението.”
/ по спомени на участници в учението /

Под умелото ръководство на командирите Ненов и Иванов бригадата изкачва още един труден връх - първо място сред сродните танкови поделения за учебната 1982/1983 година, отбелязан с връчване на преходното знаме на съревнованието.През есента на същата година полковник Иванов, развява знамето пред строя на съединението.


И през редица други години бригадата никога не изоставя войнското си достойнство, бори се мъжки и отстоява честта си през 1974, 1977, 1979, 1981, 1989, 1991, 1992, 1993г., отличена в заповеди на Министъра на отбраната.


* Това са доказателства за ръста и възмъжаването на поделението под ръководството на командири като полковник Вълков, полковник Тачуков и полковник Калпакчиев .

През 1986 г. след провеждане на мобилизация в омсб е проведен ТУБС на АУЦ „Ново село” с 1мср, мхб и отр, където се получават отлични резултати. В края на годината батальона се класира на 1-во място.

Артилеристите от бригадата са сред водещите в трета армия на стрелбите на полигон Варвара и Ново село, а ракетчиците от ракетния дивизион извършват 6 бойни пуска, всичките с оценка „отличен”


Твърде често наред с танкисти и мотострелковаци челни места печелят и воините от родовете войски: химици, сапьори, зенитчици, разузнавачи, свързочници,.


* Всяка нова проверка на бойната готовност стимулира командния състав за още по-сериозна подготовка. Традиции предавани с години между подразделенията на офицерите Тачуков, Калпакчиев, Петров, Сивов, Пехливанов, Калинов, Венко Илиев, Петков, Коев уверено действаха независимо от метеоусловията и часа на вдигане по тревога.



* През януари 1993г при внезапната проверка от КСВ бригадата без нито едно произшествие заема в срок запасните райони, а 1-ви танков батальон, командван от началник-щаба майор Евгени Дончев и разузнавателната рота на капитан Велко Иванов извършват тежък 130 километров марш нощем (осигуряван от м-р Генчо Калев) „за прикриване на държавната граница” през разразилата се снежна виелица. За успеха им лично генерал-лейтенант Люцканов награждава целия батальон с една колективна и 12 персонални награди от името на КСВ.
Ето само част от хронологията на събитията, определили нелеката съдба на бригадата, като че ли орисана да прекара по-голямата част от своето битие по стрелбищата и полигоните на Родината, в името на нейната сигурност и мирен труд.

С Л Е Д В А ....................

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пет 20 Дек 2013, 10:40    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "



*____________________________ 4. Бойно израстване на танковата бригада


* В хода на напрегнат учебен процес бригадата започва да гради от своя първи ден бойните умения на своите воини.Времената са тревожни и между двата световни блока противопоставянето в онези години не е преставало.Затова на бригадата се е разчитало във всеки един момент.
На нейната бойна готовност се разчита за прикриване на държавната граница по време на Берлинската криза /август 1961г./ и американската агресия срещу Куба /1961г./

През 1962г. тя за пръв път от създаването си успешно участва в съвместно учение с войските на Одеския военен окръг.
На полето, в практически условия бригадата кове своята боеспособност.Висока закалка придобиват воините й в тактическите учения и бойни стрелби през 1963г., когато след нощен марш бригадата форсира река Тунджа или когато през 1964г., когато в сурови зимни условия преодолява старопланинските проходи.


* „Такова беше и зимното оперативно-тактическо учение през януари 1964г. с Ямболската мотострелкова дивизия и Айтоската танкова бригада, в което участваха също части 13-а танкова бригада в Сливен и моторизирани части от 18-а мотострелкова дивизия в Шумен. Мисля, че беше 19 януари, пътувах към Ямбол да вдигна по тревога дивизията, нощта беше лунна и топла, само че от запад се зададоха тъмни облаци, небето потъмня, сипеха се мълнии. Заваля силен дъжд, премина в обилен снеговалеж. Стана много студено - 15-20 градуса под нулата. След Сотиря продължихме към връх Карандила - снегът вече стигаше до пояс. Танкове, моторизирани машини на пехотата, бойна и транспортна техника се придвижваха с 2-3 км в час. Карандила преминахме с огромни трудности, но продължихме към връх Българка - 1181 м - решил бях да проведа учението въпреки неимоверните трудности. Всички вървяхме пешком, офицерите бяха между войниците, обясняваха нуждата от готовност при война - боеве, ранявания, измръзвания, глад и т.н. Аз самият с тях почти денонощие не бях се хранил.”
/ Из спомените на командващия 3 армия /

Опита, придобиван от всяко нейно подразделение скоро я поставя на възлово място сред поделенията на трета армия.

* От есента на 1964 г. бригадата при преминаваме на полковете на батальонна организация, пристъпва и към усвояване на новопостъпилите танковете Т- 54. Всеки полк разполага с по два батальона с по две танкови роти по 10 танка, а третите роти са с по 7 танка.
След първия командир на бригадата полковник Кузманов командването последователно поемат също толкова напористи и уважавани от целия личен състав командири като полк. Маринов и полк. Гочев.
* През следващите 1965 до 1975г. бригадата, след редица щатни промени окончателно преминава на батальонна организация с четири танкови батальона с роти по 10 танка, а по-късно с три танкови батальона с роти по 13 танка във всяка и два ОМСБ усилени с отделна танкова рота.
* От 1966 г. основен боен танк за бригадата е Т-55. През есента на 1967г. танковете Т-54, дотогава служили безотказно в Айтос, по междуправителствено споразумение са натоварени от пристанище Бургас за Близкия Изток, където във войната с Израел имат незавидна съдба.
За бригадата, обаче, модерните за онези години танковете Т-54 и Т-55 се оказват ефикасно огнево средство, което позволява на танкистите от същата да го използват с висок професионализъм и завидно огнево майсторство. За първи път в армията е проведена стрелба с ДШК по въздушна цел от взвод на 1 рота от 1тб на 55тп на Атия от ст.л-т Одрински.Оттогава всяко лято ротите са извеждани съвместно с зенитните подразделения за стрелби с ДШК.
С тези забележителни успехи бригадата дава възможност същата да бъде включена в бойните сили на ОВС на ВД.
* Оттук нататък 24 ТБр се превръща в елитно съединение, което дълго време заемаше първо място между сродните (и не само между тях) съединения в БНА.
През 1968г. е извършен инспекторски преглед на бригадата, с проверка на бойната готовност с бойни стрелби от всички видове оръжия, като тя е оценена високо.
През 1969г. бригадата взема участие в голямо оперативно-тактическо учение на войските, което също така преминава с изключителен успех.По време на учението, наблюдавано от Министъра на отбраната и Командващия на войските на ОВД, тя показва изключителна боеспособност, за което не еднократно командира на бригадата полковник Маринов и целия личен състав са поздравявани от генерал Джуров и маршал Гречко, след като са наблюдавали действията на бригадата от хеликоптер.
През същата година бригадата извоюва призовото място между сродните в цялата БНА. Вече за нея се говори с уважение и страхопочитание в БНА.

* „…На зимното командно-щабно учение, наблюдавано от Министъра на отбраната, щаба на 3-та армия беше направил разработка, която повтаряше вече утвърдения вариант за внезапен удар и бързо оттегляне на изходни позиции, но тогавашният началник на оперативно отделение на бригадата подполковник Ангел Н. Ангелов през нощта, докато другите почиваха, разработи съвсем друг вариант, а именно бригадата да пробие отбраната на тесен участък и без да се ангажира с допълнителни боеве бързо да завземе моста над Босфора, след което да мине в отбрана до пристигането на основните сили. Този вариант беше одобрен от генерал Джуров и стана постоянен за бригадата...”
/ из спомените на о.р. п/п Марков /

„… В началото на 1969г. предложих на министъра на народната отбрана и ръководителя на съветниците от Съветската армия към БНА да проведем учение и пуск с оперативно-тактическа ракета 8К14 от стартова позиция край Ясна поляна, северно от Звездец до цел, намираща се северно от Балчик. Предложението ми беше прието. Участваха 16-а и 18-а мотострелкова дивизия, 24-а танкова бригада, военна авиация, военноморски флот. Пускът беше успешен, полетът на ракетата - 185 км, беше изцяло над морето, целта беше поразена. Съвместните действия на видове въоръжени сили и родове войски бяха впечатляващи. Командването на войските на Варшавския договор впоследствие забрани пускове на оперативно-тактически ракети да се изпълняват извън СССР - нашият беше пръв и остана единствен…”
/ интервю на началника на ГЩ /
Бригадата показа изключително добро взаимодействие с родовете войски за което наградена с грамота.

* На изпитите през 1970г. с новата техника първа се класира 6-та танкова рота на ст.лейтенант Йордан Мутафчиев, наградена от полк. Гочев с колективна екскурзия по Черноморието
През същата година на разширеното стрелбище Банево пред маршал Якубовски успешно е демонстрирана бойна стрелба, едновременно с 10 танка.
Нарастващото майсторство на айтоските танкисти вече ясно се откроява сред сродните бригади от Българската армия, въпреки че сред тях тя е най-млада.
Не случайно айтоската 1-ва танкова рота от 3-ти танков батальон с командир ст.лейтенант Петър Калпакчиев усилена на 15 танка е определена да представи Сухопътните войски на армейския полигон “Ново село” през пролетта на 1972 г. с бойна стрелба пред президента на Куба Фидел Кастро и българския Генерален щаб, при участието на всички родове войски и с имитация на ядрен удар. Мишените на ротата са поразени до една с първия изстрел от танкистите на старши лейтенант Калпакчиев.
„ …С Фидел Кастро се срещнах в Куба, там бях по служба и във връзка с подготовката на армията на Никарагуа. Тодор Живков го покани в България и той дойде през юни 1972 г. След преговорите министърът на отбраната Добри Джуров покани Фидел Кастро на ръководеното от мен показно учение на сухопътни войски от усилена танкова рота от 24 танкова бригада, авиация и артилерия, с ракетни пускове осъществявани от бояновския ракетен дивизион на полигон "Ново село". Учението беше подготвено отлично, танкистите се представиха много добре и пусковете на двете батареи бяха отлични…”
/ командващ Сухопътни войски /

* Същата година пред иранска военна делегация на стрелбище Банево отново ротата на старши лейтенант Калпакчиев с първия изстрел поразява всички мишени и печели възхищението на наблюдателите.
Ученията “Плиска-68” и “Тракия-70” полагат нов пласт броня върху стоманената снага на поделението.

Върхове в развитието на Айтоската танкова бригада са двете последователно спечелени преходни знамена на съревнованието под командването на полковник Гочев през 1972 и 1973 години.


Нови командири поемат щафетата и все така упорито водят бригадата към следващите й успехи.Командир на поделението става полковник Камбуров, последван от полковник Ненов.

* През 1977г. се провеждат БТУ и БРТУ с плътна материална част (след проведен мобилизационен сбор на батальон) с ЛС от запаса и техника от народното стопанство. На тактическите учения бяха показани съгласувани действия и беше дадена добра оценка на батальона и бригадата.

През 1978-1979г. мощта на бригадата нараства с развръщането на дивизион тактически ракети в гарнизон Карнобат, артилерията преминава на самоходна тяга - САУ 2С-1 “Гвоздика”, а в ордн пристигат първите две ПУ „Луна ”

От тук нататък бригадата тръгна отново нагоре за да стигне своя апогей през 1982 г.. Своеобразен атестат за зрелостта й бе съвместното ОТУ ”Щит 82”. Пред командването на Варшавския договор и чужди наблюдатели във взаимодействие с други танкови поделения и поддръжка на авиация и вертолетни десанти, в брониран боен ред при село Железник, Карнобатско, бригадата успешно изпълни поставените й задачи.

„…На парада в Сарафово след завършване голямото оперативно учение на войските на ОВД, в което бригадата показа блестящи резултати, участва друга танкова бригада (която въобще не е участвала в учението). Това естествено огорчи целия личен състав и командира на бригадата полковник Ненов организира грандиозен парад пред Айтоската общественост с всички участници в учението.”
/ по спомени на участници в учението /

Под умелото ръководство на командирите Ненов и Иванов бригадата изкачва още един труден връх - първо място сред сродните танкови поделения за учебната 1982/1983 година, отбелязан с връчване на преходното знаме на съревнованието.През есента на същата година полковник Иванов, развява знамето пред строя на съединението.


И през редица други години бригадата никога не изоставя войнското си достойнство, бори се мъжки и отстоява честта си през 1974, 1977, 1979, 1981, 1989, 1991, 1992, 1993г., отличена в заповеди на Министъра на отбраната.


* Това са доказателства за ръста и възмъжаването на поделението под ръководството на командири като полковник Вълков, полковник Тачуков и полковник Калпакчиев .

През 1986 г. след провеждане на мобилизация в омсб е проведен ТУБС на АУЦ „Ново село” с 1мср, мхб и отр, където се получават отлични резултати. В края на годината батальона се класира на 1-во място.

Артилеристите от бригадата са сред водещите в трета армия на стрелбите на полигон Варвара и Ново село, а ракетчиците от ракетния дивизион извършват 6 бойни пуска, всичките с оценка „отличен”


Твърде често наред с танкисти и мотострелковаци челни места печелят и воините от родовете войски: химици, сапьори, зенитчици, разузнавачи, свързочници,.


* Всяка нова проверка на бойната готовност стимулира командния състав за още по-сериозна подготовка. Традиции предавани с години между подразделенията на офицерите Тачуков, Калпакчиев, Петров, Сивов, Пехливанов, Калинов, Венко Илиев, Петков, Коев уверено действаха независимо от метеоусловията и часа на вдигане по тревога.



* През януари 1993г при внезапната проверка от КСВ бригадата без нито едно произшествие заема в срок запасните райони, а 1-ви танков батальон, командван от началник-щаба майор Евгени Дончев и разузнавателната рота на капитан Велко Иванов извършват тежък 130 километров марш нощем (осигуряван от м-р Генчо Калев) „за прикриване на държавната граница” през разразилата се снежна виелица. За успеха им лично генерал-лейтенант Люцканов награждава целия батальон с една колективна и 12 персонални награди от името на КСВ.
Ето само част от хронологията на събитията, определили нелеката съдба на бригадата, като че ли орисана да прекара по-голямата част от своето битие по стрелбищата и полигоните на Родината, в името на нейната сигурност и мирен труд.

С Л Е Д В А ....................

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пет 20 Дек 2013, 10:44    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "



* ------------------------------------ Кратка хронология на събития и факти :

Дата ______________Събитие
януари 1964 г. Зимното ОТУ с 24 ТБр и 7 МСД, с участие на части от 13 ТБр и от 18 МСД.
09.1967 г. Двустранно ТУ на 24 ТБр с 13 ТБр
1969 г ОТУ на 24-а ТБр, 16-а и 18-а МСД, военна авиация, ВМФ и пуск на ОТР – 8К14
1970 г. Участие в ОТУ „Тракия 70”
18-25.01.71 г. Зимно БрТУ
11–25.08.71 г. Участие в ОТУ „Преслав 71”
21.05.72 г. Делегация Р. Куба – Фидел Кастро съпроводен от Тодор Живков посети ТБр и присъства на ТУБС „Ново село” 1/3 тб, 24 гадн, 24 сап.р. ( к-щ З Армия ген. Л-т Митев обяви служебна благодарност)
30.07 –
08.08.72 г. БрТУ с форсирането водна преграда (к-щ З Армия ген. л-т Митев изказа сл. благодарност)
1972 г. з. № 0135/72 г. на МО – първо място БНА
1973 г. з. № 0137/22.09.73 г. на МО първо място, БНА
30.08-
05.09.74 г. БрТУ (присъства зам. к-щ З Армия ген. м-р Маринов – оценка „отличен”)
05 –10.04.76 г Извършена комплексна проверка от Инспекторат БА
20-25.08.76 г. комплексна проверка водена от к-щ З Армия ген. Лейт. Велев – оценка „добър” (най-добър 3 тб)
28.08.77 г Комисия КСВ изпита 24 ТБр – второ място в БНА – оценка „добър”
29.03.78 г БрТУ с форсиране на водна преграда в присъствието на НЩ З Армия ген. м-р Маринов – оценка”добър”
05-20.05.79 г. Пристигнали ОТР „Луна” - 2К6
16.05.79 г. Показен ПДД пред генералите от БНА – за откриване на нови обекти
19-23.05.79 г. КЩУ на ТБр ръководено от командващ ЗАрмия - оценка „добър”
26.06.79 г. първи боен пуск от 24 ордн
08.79 г Изпити проведени от КСВ – оценка „добър”
1979г. Подразделения от омсб участват в учение ОВД „ЩИТ-79 ” – Унгария
08.1980 г. Проверка от комисия на КСВ водена - ген. л-т Велев – второ място БНА
25-27.11.80 г. Комисия на КСВ начело с генерал Хр. Добрев вдига по тревога и провежда изпити на под.32200 и 26280 –поставени добри оценки
05-11.04.82 г. комплексна проверка от КСВ за отчитане подг., подразделенията-по-добре 34580, 32240, 32220
1982 г. Участие в учението на ОВС на ВД „ЩИТ-82”
Есента 1983 г. Превъоръжен с ПУ „Луна-М” 9К52
1983 г. първо място на БНА (полк. Иванов)
1986 г. Участие в ОТУ „Сакар 86”
04.88 г. Проверка на БГ с извеждане в зап. район за БГ от к-щ 3 Армия ген. л-т Мутафчиев
1989 г. Показна проверка с извеж. в р-н БГ от к-щ 3 Армия – отлична оценка
1989 г. Възстановяването на историческите имена на 17 бригади от БА– като „24-та Айтоска танкова бригада”
1993г. Комплексна проверката на бойната готовност с вдигане по тревога от 3 армия
1994 г. Комплексна проверка КСВ– оценка „отличен”
1995 г. Съвместно учение с подразделения на НАТО „Съвместно решение 95”

Пускове на ОРДН

1-ви боен пуск: април 1979 г.
Командир на 1 СБатр – ст. лейт. Тончев
Началник на разчет – лейт. Икизов
Оценка „Отличен”

2-ви боен пуск: август 1980 г. в хода на инспекторска проверка на 24 ТБр от комисия на КСВ
Обща оценка на ОРДн „Удовлетворил”
Командир на 2 СБатр – ст. лейт. Митев
Началник на разчет – лейт. Тюфекчиев
Оценка „Отличен”
Обща оценка на ОРДн „Удовлетворил”

3-ти боен пуск: 1982 г.
Командир на 2 СБатр – ст. лейт. Икизов
Началник на разчет – лейтенант Найденов
Оценка „Отличен”

4-ти боен пуск: април 1984 г.
Командир на 2 СБатр – капитан Ковачев
Началник на разчет – старшина школник Христов
Оценка „Отличен”

5-ти боен пуск: април 1987 г.
Командир на 1 СБатр – капитан Тюфекчиев
Началник на разчет – лейтенант Николов
Оценка „Отличен”

6-ти боен пуск: 28 февруари 1990 г.
Командир на 2 СБатр – лейтенант Шарбанов
Началник на разчет – лейтенант Пенев
Оценка „Отличен


С Л Е Д В А ..................

_________________
За България! clock

Последната промяна е направена от Kemaff на Чет 30 Апр 2015, 18:00; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пон 17 Фев 2014, 12:34    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "


*_____________________________________ 5. Воини и граждани
* В ПОМОЩ НА НАСЕЛЕНИЕТО – В НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО И ПРИ БЕДСТВИЯ, АВАРИИ, КСТАСТРОФИ
Освен в учението, личният състав на бригадата през всичките години на съществуването си взема участие в помощ на селското стопанство, изгражда обекти в Свищов и Велико Търново, каскадата “Белмекен” в Родопите, МК “Кремиковци”, химически заводи Девня и Атомната електроцентрала Козлодуй.
Специални топли и близки взаимоотношения се изграждат през годините между танковата бригадата и Нефтохимическия комбинат Бургас.С труда и на Айтоските воини се строи Бургаското летище “Сарафово”, курортният комплекс “Слънчев бряг” и Военно- почивният дом “Сарафово”, чийто първи стопанин е именно Айтоското поделение.

Вложен наш труд има по трасето на пътя Бургас - Малко Търново, защитните кльонови заграждения по границата с Турция и построяването на Айтоския хотел „Аетос”.

Хроника на помощта на поделението в народното стопанство и за прибиране на реколтата:

1971 г. В селското стопанство - с. Ветрино и с.Д. Чифлик - Варненски окръг
1972 г. В селското стопанство АПК ”Ленин” гр. Разград
1973 г. В селското стопанство - Варненски окръг
1974 г. В строителство В. Търново и завод „Свилоза” – Свищов
1975 г. В селското стопанство Дългопол
1976 г. Каскада „Белмекен”, МК „Кремиковци”, в селското стопанство Русенски и Варненски окръг
1977 г. В селското стопанство Варненски (гр.Девня и Дългопол) и Силистренски (с. Ситово) окръзи
1978 г. В селското стопанство – Шуменски ,Варненски окръг и АПК „Стралджа” Ямболски окръг
1979 г. В селското стопанство - Шуменски, Русенски и Пловдивски окръг
1981 и 82 г. Бедствия при зимни условия - Евакуация на блокирани от снега туристи на Тополица
1982 г. В селското стопанство Бургаски окръг
1983 г. Химически комбинат – гр.Девня
1984 г. Циментов завод и Химически комбинат – гр.Девня
1985 г. Циментов завод и Химически комбинат – гр.Девня
1986 г. В селското стопанство – Шуменски и Варненски окръг (Циментов завод – гр.Девня)
1987 г. В селското стопанство – Шуменски и Бургаски окръг и Циментов завод – гр.Девня
1988 г. Бедствия при зимни условия - прохода с.Вълчин
1993,94 и 97 г. Бедствия при зимни условия - Добра поляна, Руен, Снягово, Карагеоргиево и Тополица
1995 ,96г. Пожари в горските масиви с.Изворище и Банево
1996 и 97 г. Бедствия при зимни условия - извозване родилка и болни от с.Заимчево, с. Мъглен и гр.Карнобат
1998 г. Евакуация на обърнат ТИР м/у Ябълчево и Вресово



Личния състав с готовност оказва помощ на населението във всички извънредни ситуации, при които хората се оказват безсилни - свирепите виелици през 1981,1986,1995г., пожарите в житните блокове през лятото на 1991 г. и горските масиви през 1995г.

На бойното си знаме бригадата закичва ордена “За гражданска доблест и заслуга”след героичната подкрепа, оказана на населението през суровата зима на 1981г.



„Снимка пред бойното знаме”

Връзката “поделение-гражданство” добива с годините висока сила и взаимност, както в дни на спокойствие и празници, така и в моменти на напрегнат труд и бедствия.С решаващото включване на хора и техника през лятото на 1995 г. и зимата на 1996 г. са ликвидирани железопътната авария край Карнобат и спасени от зимния капан стотици хора.Лейтенант Башиков измръзва, но с екипа си спасява родилка от село Мъглен, майор Мурджев с верижна машина пренася в кувьози недоносени бебета от Карнобат до Бургас, екипи снабдяват с хляб бедстващи планински села.В зимния капан при Карнобат и на Айтоския проход нашите влекачи, водени от старшините Станчев, Костов, Събчев деблокират десетки затрупани в снега автомобили и спасяват от бялата смърт стотици хора, между които и съпругата на президента Жельо Желев.

За своето държание 10 наши военнослужещи получават признание от командването на Сухопътни войски, а офицерите и старшините Калев, Господинов, Вълчев, Драганов, Станчев, Костов, Калчев спечелват всеобщо уважение.
Това са доказателства за силата на духа на личния състав и неговата готовност във всеки момент да бъде в услуга на Родината и своя народ.

*___________________________ 6. Международно сътрудничество

* Бригадата е посрещала множество инспекции по разоръжаването съгласно „Договора за обикновените въоръжени сили в Европа” /ДОВСЕ/ от страните на НАТО и Варшавския договор: САЩ, Англия, Италия, Франция, Турция, Германия, Чехия, Украйна и Словакия. В духа на Виенските договорености (Виенския документ-99г.) бригадата дава своя нов принос в укрепването на регионалната сигурност за отказ от прилагането на сила в отношенията между държавите:
= 23-26.02.1993г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Италия
= 11-14.06.1996г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Словакия
= юли 1996г. – Инспекция по ВД-99 водена от Турция
= 1998г. – Инспекция на деклариран район от Румъния
= 18-21.01.1999г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Италия
= 1999г. – Инспекция по ВД-99 водена от Франция
= юни 2000г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Англия и Франция
= 04-07.07.2000г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Турция
= 19-23.03.2001г. – Инспекция по ДОВСЕ водена от Румъния
= Инспекции на деклариран район от 3АК - от Румъния, Словения, Великобритания, Украйна

* В тези години за пръв път наше подразделение 2 танкова рота на 2 танков батальон с командир старши лейтенант Петър Петров защити престижа на бригадата на международно учение на територията на Унгария.
* В дошлото ново време на разведряване и нарастване доверието между държавите 36 наши воини в състава на пехотен взвод под командването на старши лейтенант Братойчев през лятото на 1996 година участват в международно учение в град Сибиу Румъния по линия на “Партньорство за мир”.



„ Делегация от USA в 1 тб”

* Поделението неколкократно е домакин за срещи с колеги, както от съседна Турция – офицери от Одринския граничен район и командира на 10 бронетанкова бригада-Бабаески в 1тб /24 ТБр през юни 1994-95г., така и от Италия и Гърция по-късно. Поделението посреща представителна група на американската морска пехота от участвалия в Иракската война военен кораб “Уитби Айланд”.
Разменени са и приятелски визити от наша страна в гарнизони на 61 мбр през декември 1995г. – от офицери на 24 ТБр в 61 МБр Турция
В духа на Виенските договорености бригадата дава своя нов принос в укрепването на регионалната сигурност за отказ от прилагането на сила в отношенията между държавите.

[/size]

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пон 17 Фев 2014, 12:43    Заглавие:  


" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "




*______________________________ III - КРАЯТ НА ЕДИН ГАРНИЗОН

*..... Първи район продължава да функционира от 1.09.1998г. до май 2003г. като „51 Учебен център за подготовка на новобранци” - първоначално в състав: щаб, четири учебни роти по 100 човека, обслужваща рота и група за съхранение на техника. Няколко месеца по-късно центърът се допълва до състав: шест учебни роти по 100 души.Центърът преминава на тримесечен режим на начално военно обучение с прием на млади войници 4 пъти годишно - през януари, април, юли и октомври.В края на двумесечния срок личния състав полага военна клетва и се разпределя в състава на бойните поделения от югоизточна България.
От 1.09.1998 – 1.09.2002г. за началник на учебния център е назначен подполковник Александър Петков (НЩ – подп. Христо Стаматов), който е наследен от подполковник Христо Стаматов (НЩ – подп. Кирил Кирилов) до закриването му през 05.2003г. След ликвидирането му района е сдаден за съхранение на ИАДС.

*..... Във втори район за периода 08.1998 – 08.2001г. остава да съществува отделен танков батальон към 3 армейски корпус в състав: 3 танкови роти с 40 бр. Т-72 св. взвод, взвод мто и рем. взвод, с командир подполковник Георги Коев (НЩ – м-р Васил Петков).

*..... През периода 1.09.2001– 05.2003г. след ликвидирането на отб се създава 24 полк за териториална отбрана (24 ПРТК) подчинен на 3 армейски корпус в състав: щаб, група за съхранение на техника и въоръжение и група за съхранение на видове имущества и складове, (за развръщането на 2 пехотни роти, 2 мх батареи, смесена зенитно ракетна батарея, противотанкова батарея, рота мто и ремонтен взвод) с БТР-60ПБ, ЗУ 23-2, Стрела-2М, СПГ-9, 82мм минохвъргачки и 120 смх „Тунджа”.За командир е назначен подполковник Георги Коев, а за НЩ – м-р Васил Петков.

*....След ликвидирането му през 05.2003г. остава да съществува като „Складов район за съхранение на техника към 13бртбр” – Сливен. За началник на складовия район е назначен м-р Стойчо Стойчев, а от месец декември 2007г. до ликвидирането му през май 2008г. е к-н Симеон Симеонов.След ликвидирането му района е сдаден за съхранение на ИАДС, а техниката на „Центъра за подготовка на танкови подразделения” – Сливен
Традициите, изградени от 24 танкова бригада се запазват и продължават и от техните наследници.
Това проличава и в проведения мобилизационен сбор на механизиран батальон с бойни стрелби на УЦ ”Банево” пред представители на дипломатическия корпус и показното занятие пред 3 армейски корпус по организация и носене на караулната служба съгласно новия устав в район №2.



Началника на ГЩ на БА ген. п-к Михо Михов в Айтоския гарнизон

*.... Не на последно място е и посещението в Айтоския гарнизон и присъствието на военна клетва на Началника на Генералния щаб на БА ген. п-к Михо Михов, заедно с командващия 3 армия ген. м-р Иван Добрев.


Така на 30.05.2008г. година е закрит военен гарнизон –град Айтос.



С Л Е Д В А ..................[/i][/i]

_________________
За България! clock

Последната промяна е направена от Kemaff на Чет 30 Апр 2015, 18:04; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пон 17 Фев 2014, 13:11    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада
в историята на един гарнизон "



*______________________ 7. КОМАНДИРИ И ОФИЦЕРИ СЛУЖИЛИ В БРИГАДАТА ДОСТИГНАЛИ ГЕНЕРАЛСКИ ДЛЪЖНОСТИ


*....... Командири в гарнизон Айтос преди 1961 г.
м-р Иван Маринов- 1951 - 1953 г.
к-н Цонев – 1953 – 1954 г.
м-р Каварджиков –1954 – 1958 г.
п-к Стаматов – 1958 – 1959 г.
п-к Мурджев – 1959 – 1960 г.



* ......... Командири в 24 ТБр

подп. Христо Кузманов Христов – 05.04.61 – 2.10.66 г.

полк. Марин Николов Маринов – 22.06.66 г. – 28.08.70 г.

полк. Гочо Костов Гочев – 26.09.70 г. – 10.10.74 г.

полк. Динчо Радиев Камбуров – 74 г. - 80 г.

полк. Нено Иванов Ненов– 01.10.80 – 1.10.82

полк. Иван Ганев Иванов – 1.10.82 г. – 1985 г.

полк. Васил Желязков Вълков – 1985 г. – 1986 г.

полк. Димитър Д. Тачуков – 1986 г. – 1988 г.

полк. Петър Александров Калпакчиев – 1988 г. – 1995г.

полк. Борис Тодоров Георгиев – 1995 г. – 1998 г.



*........ Командири в гарнизон Айтос след 1998 г.

---- 51 УЦПН
- подп. Александър Г. Петков- 1998 - 2002 г.
- подп.Христо Ст. Стаматов- 2002 -2003 г.

----- 24 ПРТК
-подп. Георги К. Коев - 1998 - 2003 г.

------ складов район към 13 бртбр
- м-р Стойчо Стойчев 2003–2007
- к-н Симеон Симеонов 2007 -2008 г




* .......... ГЕНЕРАЛИ служили в 24 ТБр :

1. Армейски генерал Йордан Жеков МУТАФЧИЕВ – (началник на щаба на 24 тбр ) достига до министър на отбраната на РБ
2. ген. полк. Цветан Младенов ТОТОМИРОВ – (командир на ОМСБ в 24 тбр) достига до началник на ГЩ на БА
3.ген. м-р Тодор Кинов ТОДОРОВ – (командир на ОТР в ОМСБ на 24 тбр ) достига до командир 3 АК – Сливен и заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите.

4.бриг. ген. Тодор Д. ГЕОРГИЕВ – (командир на ОМСБ в 24 тбр) достига до началник на учебна база "Христо Ботев" – Плевен

5.ген. м-р Галимир Ст. ПЕХЛИВАНОВ - (зам. командир на 24 тбр) достига до зам.-началник на Генералния щаб на БА по операциите и подготовката и началник СОК, а по-късно и представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО.

6. ген. м-р Марин Николов МАРИНОВ – (командир на 24 тбр) достига до командир на 7 мсд, заема ръководни длъжности във военния национално изследователски институт.

7. ген. м-р Гано Г. ИВАНОВ – (началник на щаба на 24 тбр) достига до началник на ШЗО „Христо Ботев” и военно аташе

7. ген. м-р Гочо Костов ГОЧЕВ – (командир на 24 тбр) достига до зам. командващ 3 Армия

8. ген. м-р Грозьо ГРОЗДЕВ – (командир на мр в 24 омсб ) достига до зам. командващ 1 армия, зам. главен инспектор на Инспектората на БА

9. ген. м-р Борис К. БОБЕВ – (н-к артилерия на 24 тбр ) достига до началник ВНВАУ "Г.Димитров" - Шумен

10. ген. м-р Ангел Н. АНГЕЛОВ - (служи като н-к оперативно отделение/ зам.началник на щаба на 24 ТБр ) достига до началник щаб на СВ, к-щ 3 армия, командващ СВ

11. бригаден генерал Васил ДЖЕЛЕБОВ – (служил командир на 24 зен. батарея) – до заместник - началник на ВА „Г.С.Раковски „


*--------- Приложения:
№ 1- Състав на 21 стрелкови полк при създаването му

Към 02.1952г. - щаб:
м-р Маринов – командир
к-н Ранов – нщ
к-н Неделчев – зкпч
ст. л-т Спасов – зксч
м-р Дечев – н-к артилерия
к-н Ябанджиев – АВ
л-т Ангел Н. Ангелов – оператор
л-т А. Василев – секр. Секция
л-т Гевренов – лекар
л-т Тодоров – ветеринарен доктор
к-н Хайдутов – политапарат: - пропагандист
ст.л-т Петко Коцев – н-к клуб
л-т Хр. Мутафчиев – парт. секретар
л-т Хар. Димитров – младежки секретар
с-на Доневски – – к-р музик. взвод
с-т Йотов – готвач
мл.л-т Бояджиев – к-р 1пр
мл.л-т Тунгаров к-р 2пр
л-т Ангел Н. Ангелов – к-р 3пр
л-т Йор. Йосифов – к-р 4пр
к-н Маринов – к-р адн

По-късно като ЗКСЧ в адн идват и:
л-т Грозев (по късно генерал),
л-т Д. Панайотов, л-т Марков,
л-т Иванов, л-т Д. Попов (по късно генерал),
л-т Ангел Н.Ангелов (продължава да служи и в ТБр и достига генералска длъжност - НЩ на СВ)

_________________
За България! clock

Последната промяна е направена от Kemaff на Чет 30 Апр 2015, 18:07; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Пон 17 Фев 2014, 14:34    Заглавие:  

Година Командир на дивизион ................................ Началник щаб на дивизион
*_ _ _ _ _ _ 24 ордн – Карнобат – под. 34580
78-79 П-к Станчо Н. Колев – 78 - 80г. .................... м-р Васил Петров Атанасов – 78 – 79 г.
*_ _ _ _ _ _ 26.02.79 – Въоръжен - „Луна ” - 2К6 - 2 ПУ
79-80 .................................................................. к-н Илия Ал. Илиев – 79 – 80г.
*_ _ _ _ _ 01.10.80г – реорганизация в 24 БрАДН
80-81 м-р Илия Ал. Илиев - 80 - 85г. ....................... к-н Владимир Н. Митев – 80 – 82 г.
81-82
82-83 к-н Борис М. Димитров – 82 – 85 г.
*_ _ _ _ _ . 09.83 г – Превъоръжен с „Луна М”- 9К52
83-84
84-85
85-86 м-р Борис М. Димитров – 85 – 93 г. ................ к-н Алексей П. Гущеров – 85 – 93 г.
*_ _ _ _ _ 1986 г. – реорганизация „Луна М” - с 4 ПУ
*_ _ _ _ _ 86-93 Ликвидиран - 24 БрАДН - …. 1993

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Боцман


Регистриран на: 03 Мар 2006
Мнения: 909
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 18 Фев 2014, 14:20    Заглавие:  

Kemaff написа:


3.ген. м-р Тодор Кинов ТОДОРОВ – (командир на ОТР в ОМСБ на 24 тбр ) достига до командир 3 АК – Сливен



До колкото си спомням ген. м-р ТОДОРОВ се уволни през 2002 г като заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Кънев

Регистриран на: 25 Юли 2013
Мнения: 13

МнениеПуснато на: Пет 28 Фев 2014, 15:30    Заглавие:  

Да съживим малко темата за казармата през далечните 1974 - 1976 г.

ДЕЖУРНИ ПО РОТА И ДНЕВАЛНИ

Съобразно изготвения от старшината на ротата график, ежедневно и без изключения охраната на спалните помещения и ред други дейности се поемаха от дежурен по рота и подчинени на него трима дневални. Дежурен по рота обикновено биваше назначаван някой от младши сержантите, а дневалните бяха някои от останалите стари или млади войници. Освен по график дневални ставаха и наказаните с непоряд войници. Това последното съвсем не беше рядко изключение. Както вече писах основното задължение на така сформирания екип беше охраната на пирамидите с оръжие, както и останалото имущество на ротата и войниците. Освен това дневалните се грижеха за изрядния вид на спалните помещения, за хигиената в спалните, в умивалнята, навън на плаца, и в тоалетните. Другото им тежко и отговорно занимание беше доставянето на въглища и дърва зимно време и паленето на печките. Винаги пред спалните помещения имаше един дежурен дневален, а другите двама се занимаваха с останалото. В южния край на поделението, на открито и в един навес се намираше склада за въглища - един безкрайно преравян от поколения войници куп каменни въглища с големината на леща. При добро желание, обаче винаги можеха да се изровят с ръце един оръжеен сандък прилично едри въглища, колкото бяха необходими за двете спални помещения за една вечер. Мизерни количества неизсъхнали дърва раздаваха веднъж седмично от подземието на танковия батальон. Дървата цепехме с една амортизирана от употреба брадва или с войнишките ножове.
Който не е палил печка с мокри дърва и дребни въглища той нищо не знае! В случаи като този обаче помагаше войнишката изобретателност и предприемчивост. Ако не бях служил в тогавашната казарма и до днес нямаше да зная, че сапунът тип МНО и ваксата за обувки горят еднакво добре и стават за разпалване на печките. Стига да ги има. При нас имаше от едното и от другото.
И така, печките се запалваха и стопляха донякъде големите спални помещения. Зимно време топлото тогава, както и сега беше особено актуално. Най много за старите войници, които насърчаваха процеса. И точно когато беше най хубаво и романтично, вече по тъмно в спалните помещения нахлуваше старшината. Без да откликва на поздравите първата му работа беше да погледне окачения на стената термометър и ако това, което види не му хареса, следваше сърцераздирателна тирада, от която научавахме за пореден път, че тук няма деца, че ние сме войници и в помещението не би трябвало да е толкова топло, например за да не се изнежваме и т.н. и т.н. Казваха, че при подобен случай, на младини, веднъж в яда си съборил тръбите на печката докато гори. Не знам дали е вярно!
В тази връзка някой от младите войници се изхитри, разлепи тръбичката на термометъра и я премести в правилната посока за да показва по-ниска температура! След това скандалите от страна на старшината престанаха.
Друго важно мероприятие в което дежурният по рота и дневалните вземаха активно участие бяха закуската, обяда и вечерята. В определеното време те имаха грижата да получат срещу подпис от персонала на стола необходимото количество посуда, прибори за хранене, гарафи за вода и други, както и храната, която се полага. Следваше разсипването на храната, което беше безкрайно важно и отговорно, тъй като освен традиционните супи, които почти никой не ядеше, някакво готвено и редовният компот от сушени плодове, понякога за закуска даваха шпеков салам или за обяд крем карамел, което си беше деликатес. В такива случаи дежурният по рота, който и да е той, малко или много злоупотребяваше и запазваше част от по-ценната храна за себе си и дневалните или за старите войници. Но разбира се това си имаше граници, тъй като старшината винаги присъстваше на обяда, а той беше много принципен и чувствителен на тази тема.
След приключване на храненето ротата се прибираше за да се занимава с обичайните неща, а дневалните и дежурния по рота оставаха за да отсервират и да върнат или по-скоро да сдадат приборите и посудата. Всичко се броеше и липсите, да речем вилица или лъжица се заплащаха на момента на персонала.
Това общо взето правехме докато бяхме дневални. Задължителните атрибути на дневалните бяха противогаз и нож, които нямахме право да сваляме по време на дежурството, нито да се събуваме и събличаме, когато бяхме почиваща смяна.
Във връзка с дневалствата имаше още едно мероприятие, което ротата от време на време изпълняваше и то беше поддържането на гореща вода във водогрейката зимно време. За тези които не са запознати ще кажа, че по това време всички машини, освен танковете се охлаждаха с вода, и разбира се водата през зимата беше източена от радиаторите. Но тъй като по всяко време можеше да ни вдигнат по тревога през зимата в тъй наречената водогрейка се поддържаше определен и достатъчен запас от топла вода за машините. В случай на тревога шофьорите на коли по най бързия начин се изнасяха в парка, вземаха по една туба и тичаха до водогрейката за топла вода. Ние останалите от екипажите на радиоколите имахме грижата да вземем оръжието, противогаза и всичко което шофьора не е успял да вземе от спалното помещение.
Та за тази водогрейка ми е думата. Работата беше проста но тежка и бих казал недостойна. Пак същия оръжеен сандък с въглища, от южния до северния край на района, по северния борд, през парковете с машини до югозападния край на поделението. Дежурните бяхме по двама и от нас се очакваше да поддържаме някаква температура на водата, не си спомням каква. Там разбира се не стояхме прави, но ако някой се притопли и заспи до огъня и го хванат можеше да си изкара няколко денонощия арест.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Пон 16 Юни 2014, 23:31    Заглавие:  

80 ГОДИНИ ТАНКОВИ ВОЙСКИ
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
топчията


Регистриран на: 01 Юни 2010
Мнения: 214
Местожителство: единна България

МнениеПуснато на: Съб 27 Дек 2014, 20:27    Заглавие:  

А в Сливен направиха музей на танкостроенето ..... макар още да се допопълва
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Вто 30 Дек 2014, 13:55    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада в историята на един гарнизон "

В район 1 ( 98тп -> 4тб -> 2тб -> 1тб )

Година ==== Командир на батальн================== Началник щаб на батальон
98 тп - Айтос / тр -4, мср -1 / ( ВП № 70040 ) (от 86 танко-самоходен бат. от 18мсд )
61-62 ......=КП-м-р Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г...............=подп. Дичев – 61 г.. – 08.64 г.

30.04.63 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб и мсб
63-64 .....=КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г............. =НЩ П – подп. Дичев – 61 - 64 г.
.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 – 68 г.
.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.......... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
.............. =КМСБ – м-р Кючуков
1.10.64 Реорганизира 98 тп е вече с 1тб и 2тб, а мсб - се реорганизира в 24 омсб 64-65
.............. =КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.............. =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.
.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г...........=НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
65-66 .....=КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г............ =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г
.............. =КБ1 – п/п Бетов – 63 – 66 г.................................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г
.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.......... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68
66-67 .....=КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г...................... =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.
.............. =КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г..................=НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
.............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г............=НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
67-68 .....=КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г..................... =НЩ П – м-р Б. Илиев – 64 - 68 г.
............. =КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г.................. =НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
............. =КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г........... =НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
14.09.68 разформира се 98 тп - Айтос – ( в 3тб и 4тб) като 4тб ( ВП № 70480 ) в р-н 1
68-69....... =подп. Велизар Вълчев Величков – 68 г.– 72 г........ =м-р Петър С. Видолов- 68 – 70 г.
69-72............................................................................................ =??????????????
72-73...... =подп. Петър Спасов Видолов – 72 г. – 73 г............. =м-р Иван Маринов Иванов – 72 г.– 73 г.
73-74...... =м-р Иван Маринов Иванов – 73 г. – 77 г.................. =к-н Иван Цеков Топалски – 73 г.– 74 г.
74-75...... =к-н Панайот Апостолов Консулов – ?
1975 г. Реорганизира се – като приема наименование 2тб ( получава ВП № 70470 ) ( в район №1 )
75-76.................... ? ? ?........................................................... =к-н Сяров – 75 – 77 г.
76-77...... =м-р. Димитър Д. Тачуков – 77 г. – 80 г................. =к-н Цанко Илиев – 77 – 78 г.
78-79........................................................................................ =к-н Михаил А. Железов – 78 г. – 80 г.
1979 г. като 2тб / под. 26280 / (в район №1)
79-80...... =м-р. Димитър Д. Тачуков........................................ =к-н Михаил А. Железов
80-81...... =м-р Йордан Иванов Петров – 11.80 г. – 10.82 г.... =ст. л-т. Ат. Бойчев Атанасов – 80 – 81 г.
81-82......................................................................................... =к-н Таньо Стефанов – 81г. – 83 г.
82-83...... =к-н Петър Димитров Петров – 10.82 г. – 84г.
01.10.83 по нов щат вече като – 1 тб /под. 26250 / ( в район №1 )
83-84...... ................................................................................. =ст. л-т Пламен Ангелов Петров- 83 - 84г.
84-86...... =м-р Георги Иванов Сивов – 84 г. – 86 г................ =к-н Красимир Т. Калинов - 84г. – 86г.
86-87...... =к-н Галимир Пехливанов - 86 г. – 89 г................... =ст. л-т Христо Ст. Стаматов - 86 – 88г.
88-89...... .................................................................................. =к-н Иван Иванов - 88 г. – 89 г.
89-90...... =м-р Венко Илиев – 89 г. – 93 г............................... =к-н Александър Г. Петков - 89г. – 90г.
90-91...... .................................................................................. =к-н Георги К. Коев - 90г. – 91г.
91-92...... .................................................................................. =м-р Евгени Дончев - 91 г. – 93 г.
93-94...... =м-р Александър Г. Петков – 93 г. – 95 г................ =м-р. Иван Хр. Найденов – 93 – 95
95-96...... =подп. Иван Хр. Найденов – 95г. – 98г................... =к-н Иван Костадинов Милев -95 – 96
96-97......................................................................................... =м-р Стоян Павлов Стоянов – 96 – 98

_________________
За България! clock
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Kemaff

Регистриран на: 22 Юли 2010
Мнения: 180

МнениеПуснато на: Вто 06 Яну 2015, 10:34    Заглавие:  

" ИСТОРИЯТА

на една танкова бригада в историята на един гарнизон "

В район 1 ( 98тп Айтос -> 3тб )
Година ==== Командир на батальн================== Началник щаб на батальон
98 тп - Айтос (тр -4, мср -1 ) ВП № 70040) (от 86 танко-самоходен бат. от 18мсд )
61-62____КП-м-р Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г.___________м-р Мавриков 61 г. – 09.61г
62-63________________________________________________подп. Дичев – 09.61 г.. – 08.64 г.

30.04.63 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб и мсб
63-64____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.___________НЩ П – подп. Дичев – 61 - 64 г.
_________КБ1 – п/п..................Бетов – 63 – 66 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 – 68 г.
_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г._________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
_________КМСБ – м-р Кючуков ___________________________НЩ МСБ …………

01.10.64 Реорганизира 98 тп вече с 1тб и 2тб мсб - се реорганизира в 24 омсб
64-65____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61г. – 66г.____________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.
_________КБ1 – п/п …. Бетов – 63 – 66 г.____________________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
65-66____КП – п/п Гочо Костов Гочев – 61 г. – 66 г.___________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.
_________КБ1 – п/п................. Бетов – 63 – 66 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г
66-67____КП – п/п Кольо Колев – 66 г. – 68 г.________________НЩ П – м-р И. Д. Илиев – 64 - 68 г.
_________КБ1 – м-р Динчo Kамбуров – 66 – 68 г._____________НЩ Б1 – м-р А.Д.Ангелов – 63 - 68 г.
_________КБ2 – п/п Велизар В. Величков – 63 – 68 г.__________НЩ Б2 – м-р Петър С.Видолов- 63 -68г

14.09.68 разформира се 98 тп – Айтос – ( в 3тб и 4тб) – 3тб ( ВП № 70040 )
68-69____подп. Георги Мих. Керемедчиев – 68 г. – 70 г.________м-р Гено Найденов Георгиев – 68 –70г.
70-71____подп. Петър Спасов Видолов – 70 г. – 72 г. __________м-р Стефан Иванов Иванов – 70 – 72 г.
72-73____подп. Стефан Иванов Иванов – 72 г. – 77 г.__________м-р Иван Андреев Андреев – 72 г.– 75

07.08.75г. Реорганизира – ( тр стават по 13 танка ) ( една тр се кадрира )
75-76____подп. Стефан Иванов Иванов – 72 г. – 77 г.__________м-р Зл. Хр. Пройнов - ???
77-78____подп. Хр. Г. Златанов – 77 г. – 80 г.

1979г. като 3тб / под. 28270 / ( в район №1 )
79-80 / с намален по 1тв и 2,3тв само с мв /

13.05.80г създава се 4 тр *** (към ГЩ - плътна 10т) / тб е КАДРИРАН /
80-81____м-р Петър Ал. Калпакчиев – 80 г. - 81 г.______________м-р Георги Йорд. Георгиев – 80 - 83 г.
81-82____к-н Любен Борисов Николов – 81 г. - 83 г.
83-84____________няма командир – 83 г. – 85 г._______________к-н Любомир Д. Петров – 83 г. – 85 г.
85-86____к-н Любомир Дим. Петров – 85 г. – 91 г.______________к-н Стоян Павл. Стоянов – 85 г. – 96 г.

____________ 10.1990 Ликвидира се 4тр (ст.л-т Петров до……???..)
91-92____к-н Красимир Т. Калинов - 91 г. – 98 г._______________к-н Стоян Павл. Стоянов – 85 г. – 96 г.
96-97__________________________________________________от 01.09.1996 г.длъжността се съкращава
97-98__________Ликвидиран



Забележка : ***
създава се 4 тр (към ГЩ ) към 3тб 13.05.80г

ст.л-т Пламен А. Петров _____________80-82
ст.л-т Любомир Д. Петров____________82-83
.............................__________________83-85 ?
ст. л-т Александър Петков____________85-86
ст.л-т Валентин Николов_____________86-88
к-н Ботко Илиев____________________88-89
............................___________________89-90
Ликвидира се 4 тр до 10.1990

_________________
За България! clock

Последната промяна е направена от Kemaff на Съб 24 Яну 2015, 13:34; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 19 от 21 [301 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 17, 18, 19, 20, 21 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Българските поделения и формирования
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1074s ][ Queries: 12 (0.0086s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker