Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
ЕКСКЛУЗИВНО: КОЙ Е ЗЕЛЕНИЯТ ГРАФ И КОЯ "БЕЛЛА КРИСТА"? ЗА ЛОДКАТА ВЪРХУ ЗЕЛЕНИЯ КИЛИМ НА ПРОЛЕТТА! · Еврокомисията изреди куп слабости на българската икономика и управление · Путин заяви, че няма да остава на поста президент след 2024г. · Руското издание TopWar: Ф-35 е невидим за руските зенитни комплекси · КОШМАР!!! Приятели заснеха собственото си удавяне (ВИДЕО) · Северна Корея: Готови сме да преговаряме със САЩ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot ПАРАД ЗА ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ - 6 МАЙ 2018(61)
В момента е: Съб 26 Май 2018, 06:04
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
На този ден... (част 5)
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Предишната тема :: Следващата тема
Страница 25 от 26 [388 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 23, 24, 25, 26 Следваща
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 09 Дек 2011, 08:53    Заглавие:  

9 декември 1876 г. Малката американска шхуна Fannie K. Shaw претърпява корабокрушение край нос Хенри, щата Вирджиния. За щастие всичките 9 човека от нейния екипаж успяват да се спасят.

9 декември 1886 г. Малко след като отплава от Ливърпул за Гуаякил (Еквадор) германският барк Mexico със 122-членен екипаж получава повреда. Аварията се случва край северозападния бряг на Англия и три спасителни лодки с 44 души екипаж се отправят от брега на помощ на авариралия кораб. Поради несъвършенството на спасителните съдове 27 души от спасителите загиват по време на операцията. Този най-трагичен случай в историята на английската служба по морско спасяване налага коренна промяна на дейността й, регламентирана с кралски указ.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1887 г. Във Велико Търново е роден Иван Андреев Михайлов – един от създателите и ръководителите на БНМС, единствения моряк в нашата история, командвал последователно Дунавската флотилия и бойната авиация на България. Завършил е Военното училище в София и Кадетския корпус в Санкт Петербург. Изпратен е да служи във флота, където скоро става началник на Морските специални школи. Като мичман І ранг заедно с Преслав Ляпчев започва да се обучава за летец – още по времето на Балканската война възниква идеята за морска авиация у нас! След гибелта на Ляпчев при тренировъчен полет в Германия Иван Михайлов поема ръководството на групата военни летци и авиомеханици, изпратени да се обучват във водосамолетните школи там. По-късно оглавява и новоучредената Въздухоплавателна водохвърчилна станция край Варна.
По време на Първата световна война нашата морска авиация получава не само бойно кръщение, но има и свой дял за достойното представяне на сухопътната армия и флота в боевете за Добруджа. Това се дължи на енергичния й ръководител, при когото личният състав на хидроавиацията ни достига до 120 души. Неговият неукротим дух дава кураж на шепа смелчаци – летци и техници да скрият разглобените части на няколко водосамолета и по този начин да ги спасят от унищожението, предвидено в Ньойския договор. По-късно машините са сглобени и с тях многократно са извършвани тренировъчни полети. Изявените от Иван Михайлов качества на летец, организатор и командир са повод нашето военно командване да се реши на безпрецедентна стъпка и да постави начело на въздухоплаването в България един моряк. Полковник Михайлов изпълнява добросъвестно тази длъжност от 1930 до 1934 г. Недолюбван от двореца и от кръга „Звено”, е уволнен през 1935 г.
Иван Михайлов е сред тези, които пренасят Военноморския музей от Русе във Варна. Зет на видния археолог Карел Шкорпил, той остава деец на музейното дело до смъртта си през 1962 г.
Ето и един любопитен епизод от живота му, който добре илюстрира качествата му на патриот, моряк и летец.
През март 1918 г. началникът на българската морска авиация предлага на флотското ни командване сам да прелети с водосамолет до Одеса, за да изпълни задачата си като член на комисията по издирване и закупуване на руски и украински търговски кораби. Смелият офицер вече приближава Одеса, когато, въпреки обявеното примирие, по него откриват зенитен огън. Самолетът се приводнява принудително, обръща се, но опитният летец оцелява, а на всичкото отгоре му проработва и късметът – командирът на спасителния катер се оказва негов съвипускник от Санкт Петербург.
След време с един от нашите миноносци пристигат и останалите членове на комисията. В младото съветско ръководство има различни виждания за използването на руския флот на Черно море като разменна монета при сключването на мирните преговори. На нашите представители става известно и съдържанието на телеграмата, подписана от Ленин за незабавното унищожаване на военния флот. Но те знаят и за пълното объркване сред екипажите: революционните комитети искат едно, а офицерите – друго. Затова Иван Михайлов заминава спешно за Киев, където намира не кой да е, а болшевишкия лидер от български произход д-р Кръстьо Раковски. От него и от другите властници иска „само” едно: руският военен флот на Черно море да се зареди с въглища, да вдигне налягането на котлите и да поеме курс към... България, където да потърси убежище от домогванията на германците. Целта на това искане е ясна: след уреждането на всички въпроси по примирието част от този флот да остане за България. В Севастопол по това време избухват междуособиците, които разделят флота на три: една част изпълнява указанието на Ленин и се самопотопява, втора попада в германски, а по-късно в англо-френски плен и трета под командването на Врангел е отвлечена във френското колониално пристанище Бизерта (дн. Тунис).
Какво би станало, ако мисията на Иван Михайлов бе успяла поне частично? Трудно можем да гадаем. Епизодът обаче наистина доказва, че този български офицер е бил готов и на невъзможни неща, само родината му да увеличи бойния си флот, доказал правото си на съществуване в две последователно войни. Един пример, достоен за подражание!


Click to see if image is larger

9 декември 1915 г. Германската подводница U-39 (U 31), командвана от капитенлойтнант Валтер Форстман (Walther Forstmann), потапя с оръдеен огън край Александрия, Египет, плаващия за Ливърпул с генерален товар британски трамп Busiris.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1933 г. Вдигнат е държавният флаг на парахода „Княгиня Мария Луиза”. БТПД „Постоянство” го закупува в Марсилия от френската параходна компания „Fraissinet”. Параходът (бивш „Felix Fraissinet”) е сравнително стар – построен през 1919 г., но подходящ за плаване в Черно и Средиземно море. Има обща товароподемност 5075 тона и 64 пътнически места в кабини. Развива скорост от 10 възла. След закупуването му за 9 594 272 лева преминава основен ремонт в корабостроителницата „Societe de l'Atelier Teren” в Марсилия. В първите години след получаването му поддържа товаро-пътническата линия на БТПД до Барселона, а след това е прехвърлен на западноевропейската линия, която свързва Варна и Бургас с Атлантическия океан, Северно и Балтийско море.
На 30 май 1941 г. в пристанище Пирея на борда му избухва пожар, който взривява авиационните бомби, пренасяни в хамбарите му. Заедно с парахода „Княгиня Мария Луиза” загиват и седем моряци от екипажа му.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1935 г. Започва Международната морска конференция в Лондон, на която отпадат ограниченията във въоръженията и тонажа на бойните кораби, наложени от Вашингтонската морска конференция. Започва бясна надпревара в строителството на нови бойни кораби, а светът се подготвя за ново премерване на силите.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1939 г. Малко след като отплава от устието на река Тиис за Лондон британският параход Middlesboro се удря в неразпознат предмет, плаващ в морето. От удара в корпуса му се образува пробойна, през която водата нахлува в машинното отделение. След като не успява да се справи с наводняването на кораба екипажът го напуска и със спасителните лодки се отправя към брега. Малко по-късно „Мидълсбро” потъва на около миля северно от Фламбъроу хед, Северна Англия.

Click to see if image is larger

9 декември 1942 г. Германската подводница U-604 (VII C), командвана от капитенлойтнант Хорст Хьолтринг (Horst Höltring), потапя с едно торпедо на 150 мили западно от Ирландия американския войскови транспорт Coamo. Торпедото попада под мостика, образувайки огромна пробойна в корпуса. Корабът потъва за по-малко от 5 минути. Загива целият екипаж от 187 човека. „Коамо” (7 057 т.) е пътнически параход, построен през 1925 г. в „Newport News Shipbuilding Co”, Вирджиния, за нюйоркската компания „Agwilines Inc.”. През януари 1942 г. корабът е реквизиран от правителството на САЩ и е превърнат във транспорт. Това е най-голямата загуба на САЩ в търговски тонаж през целия период на Втората световна война.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 10 Дек 2011, 09:31    Заглавие:  

10 декември 1798 г. Силна буря изхвърля на скали закотвения край остров Самсън (островите Сили) британски 74-оръдеен линеен кораб 3-ти ранг Colossus. За щастие целият екипаж успява да се спаси, но корабът е разбит.
В края на 60-те години на ХХ век е организирано издирване на претърпелият корабокрушение „Колосъс” като през 1974 г е открит. Извадени са фрагменти от кораба, като днес те могат да бъдат видяни в Британския музей в Лондон.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 декември 1905 г. След свиреп, продължителен щорм американският плаващ фар Nantucket получава силен теч. Гибел застрашава фаровия кораб, въпреки че отличните му помпи работят с пълна мощност. За щастие на фара има радиоапаратура и скоро радиостанцията в Нюпорт приема следното съобщение:
„Помогнете. Плаващият фар „Нантъкет” е в беда. Пратете помощ, откъдето можете”.
За спасяването му е изпратен тендерът „Azalea”, който успява да прибере от фара екипажа. „Нантъкет” обаче потъва, докато го влачат на буксир към брега.

Click to see if image is larger

10 декември 1907 г. От Сан Франсиско, САЩ, започва безпрецедентно пътешествие на 16 белоснежни броненосеца с екипаж повече от 14 000 човека. В течение на две години американските броненосци пресичат Тихия, Индийския и Атлантическия океан.
Участниците в околосветското плаване остават в историята под названието Големият бял флот.

Click to see if image is larger

10 декември 1928 г. Край Корк, Ирландия, силна буря изхвърля на брега товаро-пътническия параход на компанията „White Star Line” Celtic. Корабът плава от Ню Йорк за Ливърпул. На борда си превозва замразени продукри, автомобили „Форд” и пътници. За щастие няма пострадали сред пътниците и екипажа. „Селтик” (21 035 грт) е построен през 1901 г. в „Harland & Wolff” в Белфаст. Притежава 8-цилиндрова парна машина с четирикратно разширение на парата. Машината задвижва два винта.

Click to see if image is larger

10 декември 1941 г. Британските линейни кораби Prince of Wales и Repulse са атакувани от японски самолети-торпедоносци и потопени край островите на Малая. „Принцът” получава 4 торпеда, а „Рипалс” – 14. Загиват общо 840 английски моряци (327 от „Принс ъф Уелс” и 513 от „Рипалс”). Останалите 2081 човека от екипажите на двата кораба са спасени от ескортиращите линейните кораби разрушители. Така японците получават оперативен простор за по-нататъшни действия по заемане на територии в Индийския океан.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



10 декември 1952 г. Екипажът на английския товарен кораб „Аракака”, който извършвал редовен рейс от Венецуела за Европа, среща на около 700 мили от Антилските острови (15º 38' с.ш. и 49º 50' з.д.) малка лодка с единствен пътник в нея. Това бил „добрoволният корабокрушенец” д-р Ален Бомбар (Alain Bombard), отплавал на 19 октомври от Лас Палмас за остров Барбадос с гумената лодка „Heretique”. Със самотното си плаване д-р Бомбар искал да докаже, че човек, изпаднал в беда сред океана, може да се спаси от глада и жаждата, които обикновенно са главната причина за гибелта на корабокрушенците, като използва храна и вода от морето.
Д-р Бомбар отказва предлаганата му помощ и продължава своя експеримент. На 23 декември 1952 г., след 65-дневно самотно плаване, достига набелязаната цел изгубил 25 кг от теглото си, но потвърждавайки по безспорен начин своята теория.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 11 Дек 2011, 06:39    Заглавие:  

11 декември 1717 г. С указ на руския император Петър І е учредена Адмиралтейската колегия – висш колективен орган за управление на флота съществувал до 1802 г. Адмиралтейската колегия ръководи строителството и въоръжаването на корабите, изграждането на пристанища, плавателни канали, подготовката на морските кадри. Пръв президент на колегията става близкият сподвижник на Петър І генерал-адмирал Апраксин (Фёдор Матвеевич Апраксин).

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1787 г. На остров Мануа от архипелага Самоа по неизвестни причини избухва конфликт между местните жители и моряците от експедицията на френския мореплавател Жан Франсоа дьо Гало, граф дьо Лаперуз (Jean François de Galaup, comte de La Pérouse). Загиват 19 островитянина и няколко французи, между които са едни от най-близките помощници на Лаперуз: капитанът на „Астролабия” Пол Антоан Флерио дьо Лангл, физикът Ламанон и лейтенант Тален.

Click to see if image is larger

11 – 12 декември 1854 г. Клиперът Champion of the Seas извършва най-дългия преход за едно денонощие в историята на ветроходството. Под командването на капитан Алекзандър Нюлъндз, по време на плаване от Ливърпул за Мелбърн, той изминава за 24 часа 465 мили (861 км). Клиперът е построен от Доналд Маккей в неговата корабостроителница в Нюбери порт, щата Масачусетс, САЩ.

Click to see if image is larger

11 декември 1873 г. В Габрово е роден Иван Родев – първият българин корабен инженер. Завършва с отличие Априловската гимназия в града и постъпва във Физикоматематическия факултет на Висшето училище в София. Година по-късно е изпратен с държавна стипендия да продължи образованието си в Морската академия в Триест, Италия. След завършването й през 1896 г. (специалност „Морска техника”) работи в корабостроителницата „Ричардсън” в Нюкасъл, Англия. През следващите години военното министерство му възлага няколко изключиелно отговорни задачи. Между тях са първоначалният чертеж на дървен самоходен катер с парна машина, наблюдението на строителството на учебния крайцер „Надежда” в Бордо, Франция, специализация в Политехниката на Министерството на военния флот на Франция. Дипломира се през 1902 г. като първия български инженер корабостроител.
Инж. Родев е първият началник на основаната през 1912 г. Пристанищна работилница – Варна, първи председател на Корабостроителната, механо-железарска и производителна кооперация „Нептун” и др. Преподава в Морско училище дисциплините „Трюмна механизация”, „Чертане”, издава учебници, превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия. Умира на 6 октомври 1934 г. във Варна.


Click to see if image is larger

11 (24) декември 1903 г. В Тарту, Естония, е роден Ернст Теодорович Кренкел (Эрнст Теодорович Кренкель), участник в арктическите експедиции с дирижабъла LZ 127 „Graf Zeppelin” (1931 г.), ледоразбивача „Сибиряков” (1932 г.), „Челюскин” (1933 – 1934 г.). Радист е на първата дрейфуваща станция „Северен полюс 1” (1937 – 1938 г.). Пръв в света осъществява връзка на КВ между Земя Франц Йосиф и Антарктида (1927 г), което е световен рекорд по далечни радиовръзки. Умира в Москва на 8 декември 1971 г.

Click to see if image is larger

11 декември 1911 г. В Бремен е роден Хайнрих Леман-Виленброк (Heinrich Lehmann-Willenbrock) – германски морски офицер, подводничар, командир на легендарната подводница U-96. Постъпва в състава на Райхсмарине като кадет през 1931 г. Първоначално служи на лекия крайцер „Karlsruhe” и на учебния ветроход „Horst Wessel”. През април 1939 г. е прхвърлен към подводниците. След служба като вахтен офицер на U-8 (II B) Виленброк получава звание капитан-лейтенант и от декември с.г. командва U-5 (II A).
Първият поход, продължил 15 денонощия и завършил безрезултатно, Виленброк провежда по време на нахлуването на германските войски в Норвегия. След завръщането си от похода получава току-що построената U-96 (VII C). След тримесечна подготовка и обучение на екипажа U-96 под командването на Хайнрих Леман-Виленброк започва бойно плаване в Атлантика. Само за първите три бойни похода подводницата потапя кораби със сумарно водоизместване от 125 580 брт. През март на 1942 г. Виленброк слиза от борда на подводницата и поема командването на 9-а флотилия подводници, базирана в Брест. През март 1943 г. Виленброк получава звание корветенкапитан. През септември 1944 г. поема командването на U-256 (VII C) и я прехвърля в Берген. На 1 декември с.г. получава поредно звание фрегатенкапитан, а заедно с това и командването на 11-а флотилия подводници, базирана в същото пристанище. На този пост го заварва краят на войната.
След една година прекарана в лагер за военнопленници Хайнрих Леман-Виленброк се занимава с рязане за скрап на потопени в Рейн кораби. През 1948 г., заедно с трима свои приятели построява ветрохода „Magellan”, след което четиримата пресичат Атлантика и достигат до Буенос Айрес, където участват в регата.
Хайнрих Леман-Виленброк плава като капитан на търговски кораби. През март на 1959 г., като капитан на търговския кораб „Inga Bastian” заедно с екипажа си спасява 57 моряци от горящия бразилски кораб „Commandante Lyra”. През 1969 г. поема командването на единствения германски атомен кораб – изследователския „Otto Hahn” и прекарва на мостика му повече от 10 години.
За следвоенната му служба федералното правителстъво награждава Хайнрих Леман-Виленброк през 1974 г. с орден „Федерален почетен кръст с лента”. Дълги години Виленброк е начело на дружеството на подводничарите в Бремен, а неговото име дружеството носи и днес.
През 1982 г. Виленброк консултира екипа, реализирал филма „Das Boot”. Впоследствие се завръща в Бремен, където живее до края на дните си. Хайнрих Леман-Виленброк умира на 18 април 1986 г. на 74-годишна възраст.

Click to see if image is larger



11 декември 1916 г. Италианският броненосец Regina Margherita попада край порт Валона на две мини, поставени от германския подводен минен заградител UC-14 (UC I), и потъва. Загиват 675 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1937 г. Малко след полунощ един от най-луксозните лайнери в света – американският President Hoover – се удря в скали край източния бряг на остров Формоза (дн. Тайван). Корабът плава от японското пристанище Кобе за Манила. За щастие жертви няма, но след няколко дена компанията „Dollar Steamship Lines” от Сан Франциско трябва да признае конструктивната загуба на перлата в короната си.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 2000 г. Главният представител на Лойд регистър за България, г-н Тим Венер връчва в тържествена обстановка сертификат за качество ISO 9002 на факултета по корабоводене на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”. Това е поредното признание за флотската алма матер, която отскоро е влязла и в бялата книга на Международната морска организация (IMO) като лицензиран за цял свят висш институт. По подготовката на командни кадри за нуждите на корабоплаването. Сертификатът ISO 9002 е резултат от упорития труд на командно-преподавателския състав и от активната морална и материална подкрепа на морската общественост и морски бизнес у нас.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 12 Дек 2011, 04:03    Заглавие:  

12 декември 1724 г. Роден е Самюел Худ (Samuel Hood) – изявен английски флотоводец, адмирал (1794 г.), виконт Уайтли (1796 г.). От 1743 г. служи под командването на Джордж Родней. По време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г) командва фрегата, пленява редица френски кораби в Атлантика и Средиземно море. От 1778 г. е начело на Морската академия. От 1780 г. командва отряд кораби в ескадрата на адмирал Родней, като се отличава в Доминиканското сражение (1782 г.). През 1793 – 1794 г., по време на войната с революционна Франция командва ескадра в Средиземно море и превзема пристанище Тулон и остров Корсика. От 1796 г. е началник на Гринуичкия хоспитал. Умира на 21 януари 1816 г. в Гринуич.

Click to see if image is larger

12 декември 1769 г. Жан Мари дьо Сюрвил (Jean-François-Marie de Surville) – един от големите френски мореплаватели, достига до Северния остров на Нова Зеландия само два месеца след капитан Кук. С кораба „St. Jean Baptiste” той навлиза в Коралово море. Прави редица географски открития, най-важното от които е, че Австралия не се простира много на изток, както предполагал Абел Тасман. Това е потвърдено пет месеца по-късно и от Джеймс Кук. Сюрвил продължава плаването си към Южна Америка, но на 5 април 1770 г. мисията му е прекъсната трагично. При опит да се промъкне с лодка през пояса от подводни скали пред Каляо, Перу, тя се преобъща и Сюрвил загива заедно с придружаващите го моряци.

Click to see if image is larger

12 декември 1878 г. В корабостроителницата „Russell & Company” в Газгоу, Шотландия, е спуснат на вода един от най-известните ветроходи, запазени до наши дни – четиримачтовият с пълно ветрилно стъкмяване железен кораб Falls of Clyde. Днес корабът е музей на Хавайските острови.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1901 г. Италианският инженер Гулиелмо Маркони (Guglielmo Marchese Marconi) с помощта на професор Флеминг успява да установи връзка между Корнуол и Сент Джонс (остров Нюфаундленд). Тази първа трансатлантическа радиограма се състои само от буквата „S”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1939 г. По време на силна буря край остров Хокайдо потъва съветският параход Индигирка. Загиват 1500 човека. Корабът превозва затворници (намиращи се в трюма) и рибари от Камчатка и Находка. 430 човека са спасени от японците и предадени на съветските власти, а 700 загинали японците кремират и погребват в селището Саруфуцу, където по-късно им е издигнат паметник.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1940 г. Германската подводница U-96 (VII C) , командвана от капитан-лейтенант Хайнрих Леман-Виленброк (Heinrich Lehmann-Willenbrock), потапя шведския търговски кораб Stureholm. Корабът превозва спасените членове от екипажа на британския спомагателен крайцер „Jervis Bay”, потопен на 5 ноември от германския джобен линкор „Admiral Graf Spee”. По време на атаката като военен кореспондент на борда на подводницата се намира Лотар-Гюнтер Букхайм (Lothar-Günther Buchheim), който по-късно описва това събитие в книгата си „Das Boot”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1940 г. В Мраморно море потъва българският кораб „Салвадор” (бивш „Хан Крум”), превозващ 326 български евреи, пътуващи за Палестина. Загиват около 200 души, от които 70 деца.

Click to see if image is larger

12 декември 1947 г. За рожден ден на бреговата радиостанция Варна Радио ( LZW ) се счита 12 декември, дата, свързана с първите успешни радиовръзки на радиостанцията, но и знаменателна за цялата история на радиото – на тази дата през 1901 г. Маркони реализира първата трансатлантическа радиовръзка между „Полдю” – Англия и Нюфаундленд.
През 1946 година Петко Петков формулира идеята на морските агенции във Варна и Бургас да се създаде българска морска брегова радиостанция във Варна и се заема с осъществяването й. Работи в тогавашната софийска структура, управляваща морския транспорт. Премества се във Варна и среща подкрепа от главния инженер и технически директор на БМФ Топалски. По това време България има само един кораб ( „Първи май”), след унищожаването на нашия флот през Втората световна война, но двамата започват работа. Намират един предавател „Лоренц” на къси вълни с мощност 100 W, немско военно производство, захранван с постоянен ток, построена е специална Г-образна предавателна антена, монтирана между покривите на сегашните сгради на „Алианц-България” и „Нефтинвестбанк”. Междувременно БМФ вече притежава и корабите „България” и „Родина”.
П. Попов и Боян Велев, първият радиооператор на Варна Радио, успяват да намерят и един немски радиоприемник „Берта”, а по-късно и „Маркони”. През 1947 г. започват да се правят радиовръзки на къси вълни с „България” и „Родина”.
За да е „истинска” обаче, бреговата радиостанция трябва да има предавател на средни вълни. Това й позволява да изпълнява основната си функция – комуникации при бедствие, търсене и спасяване. За тях на първата Международна конференция по „безжично телеграфиране” през 1906 г. в Берлин е определена международна морска честота 500 KHz. На тази конференция участва и България. Там е приет и сигналът „SOS”. През 1947 г. е осигурен немски предавател на средни вълни „Лоренц”, мощен 2.5 kW според Иванко Антонов, технически специалист, който е поддържал апаратурата по-късно. Захранва се с променлив ток 220 V, 50 Hz, но има „умфомер”, който преобразува това напрежение в по-високо и с честота 500 Hz. Б.Пекарев, универсален технически специалист, заедно с П.Попов и Б.Велев монтират предавателя също в сградата на Ючормански на втория етаж и започват неговите настройки. През ноември и декември 1947 г. тримата правят успешен опит за връзка с Пирея Радио, а след това с Констанца Радио и Истанбул Радио. На 15 декември 1947 г. са предадени на морзова телеграфия думите „Варна Радио, LZW”.
За да е призната в света като всички останали, бреговата радиостанция трябва да получи национална регистрация и разрешително, а след това и регистрация в Международния съюз по телекомуникации. Попов подготвя черновите на документите и ги предава по тогавашния ред.
Варна Радио започва работа с нашите кораби „България” и „Родина”, след това и с чуждите кораби, които се нуждаят от връзка.
През 1950 г. Брегова Радиостанция „Варна Радио”, LZW се премества в двуетажна вила на сп.”Акациите” – макар и срутена, част от стените на тази вила съществуват и днес. През 1951 г. на работа в станцията постъпва Васил Бурлаков, а през 1952 г – Иванко Антонов. На горния етаж на вилата е разположен „приемния център”, т.е. радиоператорите със своите приемници и ключове, а на долния етаж (първия етаж) – радиопредавателите.
Българското техническо и инженерно образование има традиции. Има преподаватели, завършили в Германия, Австрия, Швейцария. Иванко Антонов получава и знанията, но и техническия дух и мисия на тези хора. Той успява да изработи средновълнов предавател на работна честота, който работи твърде дълго време – до края на 60-те години, при почти невъзможни работни условия и материални наличности. Увеличава се и броя на приемниците. Антените, които са използвани, са твърде интересни и най-важното е, че са конструирани от наши специалисти. Малко по-късно са монтирани два предавателя RFT.
В годината на създаването на станцията, Международната Телекомуникационна Конвенция от Атлантик Сити, 1947 г. определя като международна честота за бедствие на радиотелефония 2182 kHz, а през 1950 г. тя влиза в сила. Само четири години по-късно Варна Радио се снабдява с радиотелефон на СВ, който е трансивър (приемо-предавател) с радиочестотна мощност 15 W, и започва да обслужва 2182 kHz. Варна Радио е първата радиостанция от всички брегови радиостанции в района на Черно море, която разполага и започва да работи с радиотелефонна станция.
Малко по-късно в радиостанцията се организират кратки курсове, които запознават капитаните с международните правила за работа в областта на морските комуникации. Това се налага, тъй като вече има радиотелефони и използващите ги трябва да са наясно с тази материя.
В разглеждания период до 1957 г. започва проектирането и на нова антенна система на Брегова радиостанция „Варна Радио”. Прието е техническо решение – използване на желязно-решетъчни (Ж.Р.) самоподдържащи се кули. Те стоят на мястото си до около 1980 г. През 1957 г. е назначен нов специалист – Тотю Цанков. Освен, че е запален по техниката, той е и радиолюбител, което твърде много помага в работата му първоначално като техник в станцията. По-късно той е утвърден инженер в системата на поддържането на морските електронни системи.
Така повече от 60 години Варна Радио, LZW служи за врата между хората на брега и хората на българските и много чужди кораби. Променят се условията, променя се техниката, променя се съставът, но Бреговата станция продължава своята работа.


12 декември 1955 г. Британският инженер Кристофър Кокерел (Christopher Cockerel) патентова първия кораб на въздушна възглавница. Идеята на Кристофър Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се предвижва по вода върху въздушна струя. За да провери на практика изобретението си, той използва две тенекиени кутии с различен диаметър като ги поставя една в друга, след което с помощта на сешоар осигурява притокът на въздух в тях.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1976 г. В Балтийския завод в Ленинград (дн.Санкт Петербург) е вдигнат родният трибагреник над 15 540-тонния танкер „Марица”. Корабът е приет от екипаж под ръководството на капитан Петър Петров и главен механик Никола Караниколов.
В състава на танкерния ни флот „Марица” плава до края на 80-те години на XX век, след което предвид високите експлоатационни разходи е взето решение на бъде даден на тайм-чартър на фирма от Индонезия.

Click to see if image is larger

12 декември 1978 г. В Иличовск е приет новопостроеният кораб за насипни товари „Родина”. Третият наш кораб с това име е поет от екипаж с капитан Мариан Спасов и главен механик Рудин Гърдев. „Родина” (дедуейт 52 995 т) е близнак на „България”, приет половин година по-рано. Главният двигател с мощност 13 700 к.с. осигурява високата за този клас кораби скорост от 15 възла. Размерите на кораба са: дължина – 215,40 м, широчина – 31,86 м, газене – 12,25 м.
„Родина” служи в състава на БМФ три десетилетия. След приватизацията на Параходството в края на 2008 г. „Родина” е първият кораб, който е изведен от строя.


Click to see if image is larger

12 октомври 1978 г. Британската подводница Olympus (S12) в момент на подводно плаване в района на военноморската база Портланд се сблъсква с неразпознат кораб. Нанесени са повреди по подвижните устройства и лекия корпус.

Click to see if image is larger

12 октомври 1979 г. Британският танкер Energy Determination, с дедуейт 321 186 тона, след взрив на нефтени пари се пречупва на две в акваторията на Ормузкия пролив. Танкерът се смята за най-големият загинал кораб през цялата история на корабплаването.

Click to see if image is larger

12 декември 1999 г. Плаващият под Малтийски флаг танкер Erika след като се пречупва на две части потъва по време на силна буря пред Бретонския бряг, южно от Брест. В морето изтичат около 17 000 тона петрол от общия товар от около 30 000, като по този начин предизвикват най-голямата екологична катастрофа по бреговете на Франция. Сумата на щетите надхвърля € 500 млн, като в нея не са включени последствията от петното.
На 16 януари 2008 г. концернът „Total Fina Elf”, собственик на танкера, е осъден да заплати глоба от € 192 млн, защото ръководството му е знаело за недостатъците на танкера.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 13 Дек 2011, 04:40    Заглавие:  

13 декември 1501 г. Португалската експедиция на Гонсало Куелю (Gonçalo Coelho), в която участва и Америго Веспучи (Amerigo Vespucci) открива на източното крайбрежие на Южна Америка устието на река Санта Лучия (дн. река Доси), а седмица по-късно и нос Сан Томе.

Click to see if image is larger

13 декември 1577 г. От Плимът отплава с кораба си „Pelican” и флотилия от още четири кораба Френсис Дрейк (Francis Drake). Основна цел на експедицията са нападения на тихоокеанския бряг на Испанска Америка. Изненадващо и за самия Дрейк, това начинание е повече от успешно. Любимецът на кралицата осъществява първото английско околосветско плаване (второто след Магелан) и слага край на монопола на Испания в колонизацията на земите от Тихоокеанския басейн.

Click to see if image is larger

13 декември 1642 г. Холандският мореплавател Абел Янсзон Тасман (Abel Janszoon Tasman) се натъква в Тихия океан на непозната земя. Той предполага, че това е днешният остров Естадос, открит от Вилям Корнелисзон Схаутен и Якоб де ла Мер. Впоследствие се оказава, че Тасман е открил южния остров на архипелага Нова Зеландия. Там Тасман осъществява първата си среща с местните жители – маорите.

Click to see if image is larger

13 декември 1883 г. В малко селце в департамента Финистер, полуостров Бретан, е роден големият френски ветроходец Луи Бернико (Louis Bernico). Плава дълги години като моряк и капитан на ветроходни кораби на Трансконтиненталната мореплавателна компания, след пенсионирането си през 1934 г. решава да направи самотно околосветско плаване. През 1936 г. закупува новопостроената яхта „Анаита” (бермудски шлюп без бушприт, дълъг 12,50 м, широк 3,50 м). На 22 август 1936 г. отплава в самотното си пътешествие по традиционния маршрут през Магелановия проток. Обикаля Земята за една година, девет месеца и двадесет и два дни и се завръща на френския бряг на 30 май 1938 г. Това е най-скоростното околосветско плаване на самотен ветроходец.
Луи Бернико загива падайки от мачтата на яхтата си през есента на 1952 г.

13 декември 1907 г. При мъгла на пълен ход се натъква на скали край остро Сили американската шхуна Thomas W. Lawson. Макар че при тази катастрофа жертви няма, гибелта на шхуната предизвиква голям шум в морските кръгове на Великобритания и САЩ. Първо, защото „Томас Лоусън” е единствената седеммачтова шхуна, пълната й вместимост надвишава 5000 рег. т. Второ, шхуната носи „фатално име”. Работата се състои в това, че през 1902 г., когато я спускат от стапела я наричат на името на американския писател Томас Лоусън, автор на романа „Петък – тринадесети”. Когато става известно, че шхуната е загинала точно в петък на тринадесети, много вестници с възторг отбелязват „завършека на дните й”.

Click to see if image is larger

13 декември 1914 г. Британската подводница B-11, командвана от лейтенант Норман Дъглас Холбрук (Norman Douglas Holbrook), успява да навлезе през минните заграждения в Дарданелите и да торпилира стария турски броненосец Mesudiye. Десет минути след удара корабът се преобръща и потъва, като заедно с него загиват 10 офицери и 27 матроси. Впоследствие оръдията от главния калибър на броненосеца са вдигнати и са монтирани на бреговата батарея носеща името на потопения „Месудие” и са използвани в системата на отбрана на Дарданелите.
За потопяването на „Месудие” Холбрук е награден с Кръста на Виктория.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1916 г. Сутринта отряд руски кораби в състав: крайцерът „Память Меркурия” и ескадрените миноносци „Громкий” и „Счастливы” подлагат Балчик на разрушителна бомбардировка. Докато при първото и второто руско нападение, през септември с.г., единствено военноморската авиация дава отпор на противника, то сега неприятелските кораби трябва да преодоляват противодействието на разположената източно от града двуоръдейна 100-мм брегова батарея. Неин командир е капитан Георги Радков, офицер с голям боен опит, натрупан в три последователни войни, в сражения с турци, гърци и сърби. В 8 ч и 23 мин корабите на противника откриват залпов огън срещу Балчик. Две минути по-късно бреговата батарея им отговаря, започвайки неравен артилерийски двубой с руския крайцер. Превъзходството на неприятеля е огромно. За една минута артилерията от главния калибър на крайцера (шестнайсет 152-мм оръдия, от които 10 могат да водят огън едновременно по една цел) изстрелва залпове с общо тегло 3 т и 63 кг. За същото време главната артилерия на двата есминеца, съпровождащи „Память Меркурия” (общо шест 102-мм оръдия), изстрелва залпове с общо тегло 1 т и 692 кг. Залпът, който изстрелва батареята за една минута, е с тегло 44 кг. Следователно по огнева производителност противникът я превъзхожда над 100 пъти! В боя, продължил час и половина, батареята води огън по неприятеля в продължение на 67 минути. За това време тя изстрелва 186 снаряда. Крайцерът „Память Меркурия” е улучен няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. Той е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18. Боят при Балчик е пример за отразяване на нападение на многократно по-силен неприятел чрез използване на разнородни и малочислени сили и средства. От гледна точка на военноморското ни изкуство той е най-яркият епизод в българската военноморска история през Първата световна война и една от най-забележителните страници във флотския ни летопис.
Резултатите от артилерийския удар на противника са печални за Балчик. Убити са четирима жители – дете, жена и двама мъже. Ранени са петима мъже. Материалните щети са твърде сериозни. Според лаконичните сведения, съдържащи се в различни военни донесения, Балчик е силно разрушен от бомбардировката. Следва да се отбележи, че по време на нападението неприятелските кораби обстрелват почти непрекъснато Балчик. Ударът на противника е демонстрация на сила с оглед постигане на морално психологически ефект. Образно казано, ако бомбардировката на Варна през 1915 г. е поучително размахване на пръст от руска страна, то през 1916 г. върху Балчик е стоварен тежкият руски юмрук. Изборът на неприятелското командване явно не е случаен. Амфитеатралното разположение на града го превръща в голяма мишена и гарантира висока ефективност при морска бомбардировка. Разрушаването на малкия черноморски град цели да тероризира и сплаши крайбрежното население. Месеци след неприятелското нападение Балчик продължава да изглежда мрачно, потискащо и тягостно.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1939 г. В битката при устието на река Ла Плата британските крайцери „Achilles”, „Аjax” и „Exeter” тежко повреждат германския джобен линеен кораб Admiral Graf Spee. Вследствие на повредите и дезинформацията на английското разузнаване командирът на рейдера заповядва на 17 декември корабът да бъде взривен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1987 г. В централната част на Атлантическия океан от борда на съветския научно-изследователски кораб „Академик Мстислав Келдыш” е спуснат под водата подводният обитаем апарат Мир-1. На следващия ден го последва и Мир-2. Достигнатите дълбочини са 6170 и 6120 м съответно. Апаратите са пилотирани от професор Игор Евгениевич Михалцев – ръководител и мозък на проекта, Анатолий Михайлович Сагалевич – завеждащ лабораторията за дълбоководни обитаеми апарати при Института по океанология „П. П. Ширшов” към АН на СССР и финландският пилот Пека Лааксо – бивш военен летец. До тогава в света съществуват само два апарата, които могат да достигат такива дълбочини – американският „Sea Cliff” и френският „Nautile” (в днешни времена и японският „Shinkai 6500” е способен на това).
Подводните обитаеми апарати „Мир” са конструирани от АН на СССР и КБ „Лазурит”. Построени са от финландската фирма „Rauma Repola”.
Така е поставено началото на нова насока в научното изучаване на океана. Изследователският комплекс, обединяващ кораба „Академик Мстислав Келдыш” и двата апарата, нямат аналог в света. Интегрираната система за събиране на данни, обединяваща разнообразно измервателно оборудване и изчислителни средства на 15 лаборатории, дава възможност да се осъществяват автоматично събиране, обработка и регистрация на данни за атмосферата, водната среда и дъното. Огромно значение за научните изследвания има и уникалната работна дълбочина на „Мировете” – 6000 м.
Апаратите и корабът участват в множество експедиции и заснемане на филми. През 1997 г. Джеймс Камерън ги използва в заснимането на „Титаник”, през 2002 г. в „Експедиция: „Бисмарк” и през 2003 г. – в „Духове от бездната”. Участието в „Титаник” донася световна слава на апаратите и кораба.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 14 Дек 2011, 03:25    Заглавие:  

14 (26) декември 1892 г. Шестото обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море със седалище град Варна (рождена дата на Българско търговско параходно дружество – БТПД „Постоянство”).

14 декември 1911 г. За първи път в историята на полярните изследвания човек достига Южния полюс. Норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен (Roald Engelbregt Gravning Amundsen) изпреварва съперника си Робърт Скот и пръв достига Южния полюс. След три денонощия пребиваване на полюса Амундсен и неговите четирима спътници се връщат в Китовия залив, където ги очаква шхуната „Fram”, за да ги върне в Норвегия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1916 г. Край бреговете на Калифорния засяда американската подводница Garfish H-3 (SS-30). Засядането се оказва толкова сериозно, че дори и крайцерът „Milwaukee” (C-21) с водоизместване 9700 т не успява да я измъкне оттам. Налетелият по време на спасителната операция щорм още повече усложнява положението на подводницата и... хвърля на камъните самия спасител.
След отминаването на щорма все пак изкарват подводницата от плитчината, като едва на следващата година я прехвърлят на ролки през шията на полуострова (около една миля суша) в Хумболтовия залив.

Click to see if image is larger

14 декември 19117 г. Германският подводен минен заградител UC-38 (UC II), командван от оберлойтнант цур зее Ханс Херман Вендланд (Hans Hermann Wendlandt), торпилира и потапя северно от Кефалония в Йонийско море стария френски броненосен крайцер Chateaurenault. Крайцерът в момента на атаката е използван от съюзническото командване за бърз транспорт на военни части от италианската база Таранто за Солунския фронт. Придружаващите „Шаторено” разрушители „Mameluk” и „Lansquenet” хвърлят по предполагаемото местоположение на подводницата серии дълбочинни бомби и успяват да унищожат подводния враг. След това се заемат със спасяването на намиращите се във студените води хора. Благодарение на усилията и прекрасно проведената спасителна акция, всичките намиращи се на борда на загиналия крайцер 1162-ма войници и членове на екипажа са спасени.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1960 г. Гръцкият танкер World Harmony, плаващ под баласт към Новоросийск, се сблъсква в Босфора с югославския танкер Petar Zoranic, който е натоварен с нефт и бензин. На двата кораба избухва пожар. Течението и вятърът ги отнасят към стоящия на котва турски пътнически кораб Tarsus. И трите кораба изгарят напълно. Загиват 52-а човека общо на трите кораба, много хора получават силни изгаряния, а във водите на Босфора се изливат 18 000 тона нефт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1969 г. В Атлантическия океан, на около 170 мили северозападно от Дакар, Сенегал, потъва танкерът Marpessa, плаващ под флага на Холандски Антили. Корабът загива вследствие на взрив и последвалия го пожар. Тази катастрофа вероятно не би предизвикала такъв резонанс, ако не е едно обстоятелство. „Марпеса” е най-новият гигант, с товароподемност около 207 000 т, принадлежащ на компанията „Shell”. Построен от „Ishikawajima Harima Heavy Ind.”, Япония, танкерът влиза в експлоатация на 15 октомври 1969 г. По такъв начин съдът е плавал по-малко от два месеца – рядък случай за толкова кратък живот на кораб.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1991 г. На 13 декември 1991 г. фериботът Salem Express (водоизместимост 1105 т) отплава от Джида, Саудитска Арабия. На борда се намират около 700 пътници – повечето египтяни. Преобладаващата част от тях са поклонници, завръщащи се от поклонение в Мека, а останалите – работници в Саудитска Арабия. Крайната точка на пътуването е пристанище Сафага на Червено море.
В по-голямата част от маршрута морето е спокойно, плаването протича нормално. Късно вечерта на 14 декември обаче фериботът забавя ход заради рязкото влошаване на атмосферните условия. Излиза силен насрещен вятър със скорост до 64 км/ч. „Салем експрес” се заклатушква безпомощно сред неспокойното море. Капитанът откланя ферибота от курса му – дали защото искал да избегне бурята, или да потърси сигурно убежище, така и не е установено при разследването, но в резултат на това отклонение малко след полунощ, само на 10,8 км от Сафага, „Салем експрес” се натъква на коралов риф и веднага започва да потъва.
Време за спускане на спасителните лодки нямал. Някои от оцелелите пътници дори твърдят, че моряците от екипажа ги отблъсквали от лодките, за да не им пречат да се спасят самите те. Разследването обаче не потвърждава тези обвинения. Дори два дни след катастрофата при обследването на потъналия кораб тялото на капитана е открито на командния мостик. От всичките 70 члена на екипажа оцеляват само 10. Удавят се общо 462 души. Оцеляват 180, като 118 от тях са настанени в болници в Сафага. За големия брой жертви решаващи се оказват метеорологичните условия. Бушуващата буря и нощният мрак отлагат спасителните операции до зазоряване.
На корабите, които се притичват на помощ, им е невъзможно да се приближат до мястото на катастрофата. Спасителни екипи изпращат намиращите се в района американски и австралийски военни кораби.

Click to see if image is larger



14 декември 1996 г. Напълно натовареният бълкер Bright Field, плаващ под либерийски флаг, преминава покрай Ню Орлиънс. Точно когато се намира под двойния железен мост, главният двигател изгубва мощност, а като следствие от това корабът, останал без управление, се удря в кея. Там се намират гъсто наситена търговска зона, паркинг за автомобили, хотел „Хилтън” и много пътнически кораби. Сериозно са наранени 4-ма и по-леко – 58 души. Нанесените щети са оценени на $ 20 000 000.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1999 г. Провежда се официалната церемония по предаването на Панамския канал от САЩ на Панама. Присъстват президентката на Панама Мирея Москосо и експрезидентът на САЩ Джими Картър, който през 1977 г. подписва заедно с тогавашния панамски президент Торихос договора, предвиждащ Панама да си възвърне суверинитета над канала на 31 декември 1999 г.

Click to see if image is larger

14 декември 2001 г. В Балчик е открит Паметник на войнската храброст и моряшката слава, посветен на подвига на командваната от капитан Георги Радков брегова батарея, която в неравен артилерийски двубой с руска ескадра на 13 декември 1916 г. спасява града от много по-големи жертви и тежки разрушения.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 2004 г. В деня, в който Параходство БМФ отбелязва 112-годишнината на съвременното българско търговско корабоплаване, е вдигнат флагът на най-новия кораб на компанията – „Трапезица”. Корабът е кръстен от дъщерята на футболната ни легенда Трифон Иванов – Марияна. Договорът за строежа на „Трапезица” е подписан още през 1997 г., но след фалита на Варненска корабостроителница работата по него е спряна и възобновена едва след приватизацията на завода.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42406

МнениеПуснато на: Сря 14 Дек 2011, 16:30    Заглавие:  

Чест и почитания за 100 години от стъпването на Южния полюс! Признавам си, забравих да го отразя в ОКЕАН в този брой, за сметка на Пърл Харбър, но в следващия ще го направим подобаващо.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 15 Дек 2011, 04:55    Заглавие:  

15 декември 1796 г. С неуспех завършва поредният опит на французите да дебаркират на ирландския бряг. Под командването на генерал Ош (Louis Lazare Hoche) френският експедиционен корпус отплава от Брест, но буря откъсва фрегатата на генерала от десантната флотилия. Нейният командващ адмирал Буве (François Joseph Bouvet) проявява малодушие и връща корабите обратно.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1865 г. По време на силна буря френският колесен параход Borysthène корабокрушира край бреговете на Оран, Алжир. Загиват 56 човека.

Click to see if image is larger

15 декември 1877 г. Руските катери „Чесма” и „Синоп”, спуснати в залива Батуми от парахода „Великий князь Константин” осъществяват торпедна атака срещу намиращата се в залива турска ескадра. От изстреляните от тях две торпеда едното попада в кърмовата котвена верига на турския броненосец „Махмудие”. Това е първата във военноморската история атака на катери, въоръжени с торпеда. Идеята за нея е на Степан Осипович Макаров (тогава командир на „Великий князь Константин”), а практически е осъществена от неговия близък приятел лейтенант Измаил Зацаренни.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1889 г. На нос Емине започва да функционира новопостроената фарова кула.

Click to see if image is larger

15 декември 1901 г. В района на Торесовия пролив изчезва британският параход Duke of Devonshire заедно с всички намиращи се на борда му пътници и екипаж.

Click to see if image is larger

15 декември 1941 г. В Средиземно море, край бреговете на Египет, германската подводница U-557 (VII C), под командването на корветенкапитен Отокар Паулшен (Ottokar Arnold Paulshen), потaпя британския лек крайцер Galatea (71). Крайцерът е ударен с две от трите изстреляни торпеда и потъва за три минути. Спасени са 100 човека, но 470, включително и командирът му, загиват.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1941 г. Край Сингапур попада на мина и потъва холандската подводница O-16. Оцелява само един човек от 42-членния екипаж.

Click to see if image is larger

15 декември 1952 г. По неизвестни причини във водите на Татарския пролив, Японско море, където провеждала учение, потъва съветската подводница С-117 („Щука” серия V-бис бивша Щ-117). Заедно с нея загиват 52-ма човека.

Click to see if image is larger

15 декември 1954 г. Британската подводница Talent (P 337) се намира на основен ремонт в дока на военноморската база в Чатъм. През деня вода със силен напор скъсва батапорта на дока и повече от пет хиляди тона вода нахлуват в камерата. Силният поток събаря подводницата от килблоковете, удря носа й в задната стена на дока, а след това отразената вълна я изнася през шлюзовото устройство в акваторията на базата.
Екипажът на подводницата в този момент не се намира на борда й, но там извършват ремонтни работи повече от 50 работници. Когато водата нахлува в доковата камера, те са обхванати от паника. Някои работници скачат от вече движещата се подводница към стената на дока, при което много от тях падат във водата и трябвало с плуване да се спасяват в бурния и студен поток. Четирима от тях загиват, а други получават тежки травми и са откарани в болница.
Течението отнася полупотопената подводница на 300 метра от дока, където, за щастие, засяда на тинеста банка. Така неизбежното й потъване е предотвратено. Останалите на борда работници благополучно са евакуирани.

Click to see if image is larger

15 декември 1967 г. Британският параход Grifone попада в силна буря в района на остров Наксос, Егейско море. Силните вълни откъсват перото на руля, а машината спира. Вследствие на това корабът става неуправляем и екипажът му го изоставя. Малко след това „Грифон” потъва.

Click to see if image is larger

15 декември 1970 г. Южнокорейският ферибот Lim Cho по време на силна буря се преобръща и потъва в Kорейския пролив. Загиват 259 човека.

15 декември 1976 г. Египетския танкер Argo Merchant се разбива на скали край остров Нантъкет, Масачусетс. Корабът превозва суров петрол от Венесуела за Бостън. В морето се изливат 18 000 тона нефт, като образуваното нефтено петно е с размери 111х185 км и предизвиква най-голямата екологична катастрофа в този район за всички времена.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 2002 г. Норвежкият автомобиливоз Tricolor се преобръща и потъва в Дувърския пролив след като се сблъсква в условия на гъста мъгла с Kariba – контейнеровоз, плаващ под флага на Бахамските острови. 24-членният му екипаж е спасен, но 2 862-те автомобили, на стойност над € 50 млн. са изгубени. През януари следващата година е организирана акция по отстраняването на останките на „Трикольор” след като няколко кораба се удрят в тях и им причиняват сериозни повреди.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 16 Дек 2011, 03:24    Заглавие:  

16 декември 1515 г. В индийското пристанище Гоа, на борда на кораба си „Флор де Роза”, на 62-годишна възраст умира вицекралят на Португалска Индия Алфонсо д’Албукерк (Afonso d'Albuquerque). Изключително жесток, но способен военачалник и дипломат, той за по-малко от 10 години присъединява към португалската корона богатите острови Ормуз и Сокотра, перлата на Индия – Гоа, княжествата Шаул, Батикала, Камбая, Диу и най-могъщото индийско царство Декан. Албукерк поставя под португалско владичество Малака и легендарната родина на подправките Молукските острови. Подчинява му се и раджата на Каликут, дотогава дългогодишен васал на арабите. Въпреки изключителните му заслуги за укрепване и разпростиране на португалското присъствие на африканския и индийския бряг, изпада в немилост пред короната и в резултат на дворцови интриги дни преди смъртта си Албукерк е отстранен от длъжността вицекрал на Индия.

Click to see if image is larger

16 декември 1900 г. По време на силна буря при излизане от пристанище Малага германската тримачтова учебна фрегата Gneisenau се разбива във вълнолома. Загиват 40 души.

Click to see if image is larger

16 декември 1901 г. Сенатът на САЩ ратифицира втория договор Хей – Паунсофт между САЩ и Великобритания, по който САЩ получават правото да строят канал в Панамския провлак.

16 декември 1906 г. Круизната яхта Prinzessin Victoria Luise изскача на скали близо до фара Плумб Пойнт край Порт Роял, Ямайка. Построена през 1900 г. в „Blohm & Voss”, Хамбург, тя е използвана за круизни плавания в Средиземно море през лятото и в Карибите през зимния период.
В последния си круиз яхтата отплава от Ню Йорк на 6 декември 1906 г. за Ямайка. След пилотска грешка попада на скалите край Кингстън. Всички пътници и екипажът благополучно са свалени от борда на кораба. На следващия ден излязлата силна буря разрушава яхтата.

Click to see if image is larger

16 декември 1922 г. Американският разрушител Bainbridge (DD-246) спасява в Мраморно море около 500 човека от горящия френски военен транспорт Vinh-Long. За героизма, проявен по време на спасителната акция, командирът му – лейтенант-командър Уолтър Едуардс – е награден лично от президента на САЩ Келвин Кулидж с „Медал на честта”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

16 декември 1941 г. Влиза в строя японският линеен кораб Yamato – най-големият линеен кораб в света.

Click to see if image is larger

16 декември 1941 г. В Дили, Португалски Тимор, след заболяване от малария умира французинът Ален Жербо (Alain Gerbault) – един от най-известните самотни мореплаватели от периода между двете световни войни, извършил първото прекосяване на Атлантическия океан от изток на запад (Гибралтар – Ню Йорк) с яхтата „Firecrest”. Жербо е вторият ветроходец в света след американеца Хари Пиджън, осъществил околосветско плаване през Панамския канал.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

16 декември 1946 г. В Северно море британците потопяват пленения след края на Втората световна война германски крайцер Leipzig. Корабът е предварително натоварен с химически амуниции.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 17 Дек 2011, 07:38    Заглавие:  

17 декември 1500 г. От остров Еспаньола (дн. Хаити) в Испания е докаран великият мореплавател Христофор Колумб (Cristoforo Colombo), окован във вериги от губернатора Франсиско Бобадиля (Francisco de Bobadilla). Кралят и кралицата на Испания освобождават Колумб от оковите, но не възстановяват правата му на вицекрал на новооткритите земи. Мореплавателят е отстранен и от организирането на следващите експедиции до Новия свят. Едва през 1502 г. Колумб успява да се отправи в своето четвърто, последно плаване, като минава покрай брега на Централна Америка – от Хондурас до Панама. Това плаване се оказава крайно несполучливо и през 1504 г. Колумб се завръща в Испания само с един кораб.

Click to see if image is larger

17 декември 1892 г. Край Уитби, източното крайбрежие на Англия, се сблъскват товаропътническият параход Athelstane и тримачтовата шхуна Psyche. Параходът плава от устието на река Тайн с товар от желязна руда, предназначена за корабостроителниците на сър Уилям Армстронг в Елсуик. Шхуната плава с товар от цимент. И двата кораба потъват, но за щастие и двата екипажа са прибрани от намиращите се в района на сблъсъка траулери.

Click to see if image is larger

17 декември 1915 г. Германският бронепалубен крайцер Bremen попада край Виндава (дн. Вентспилс, Латвия) на руско минно поле. Вследствие на удар в две мини корабът потъва. Загиват 250 члена от екипажа му, а 53-ма са спасени от придружаващия крайцера миноносец V-186.

Click to see if image is larger

17 декември 1916 г. По време на провлачване силна буря изхвърля на брега край Сесимбра, Португалия, испанската броненосна фрегата Numancia.
„Нумансия” има богата бойна биография. След поражението при нос Трафалгар Испания остава с три линейни кораба. В средата на 19 век е взето решение флотът да бъде възстановен. Към края на 1850-те години Испания притежава четвъртия по сила флот, включващ най-модерни кораби. Сред тях е и „Нумансия”. Фрегатата е поръчана и построена във френската корабостроителница „Forges & Chantiers De La Mediterranee” през 1865 г. Задвижва се от ветрила, разположени на три мачти и компаудна парна машина, захранвана с пара от осем котела. Въоръжението й се състои от 40 гладкоцевни 68-фунтови оръдия. През 1866 г. „Нумансия” е изпратена да подсили испанския флот в Първата тихоокеанска война между Испания от една страна и Чили и Перу от другата. След нейния край фрегатата се завръща в родината си през Тихия океан и по този начин се превръща в първия броненосец, обиколил света. Впоследствие е модернизирана и взема участие в Испано-американската война. През 1912 г. морално остарелият кораб е изключен от списъците на бойния флот и продаден за старо желязо.
През годините са правени три опита старият кораб да бъде провлачен от Кадис до Билбао. По време на третия опит керванът е застигнат от жестока буря. Влекачите отдават вързалата и се отправят към Сетубал, за да се скрият от щорма, оставяйки „Нумансия” закотвена пред Сесимбра. Скоро бурята скъсва котвените вериги и изхвърля кораба на плажа. Намиращите се на борда хора се спасяват, но вълните разрушават старата „Нумансия”, която ляга на дъното на дълбочина 5 – 6 метра.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 1927 г. Край нос Код, Масачусетс, американската подводница S-4 по време на изплаване в мрака попада под форщевена на разрушителя Paulding (DD-22). От удара в носовия акумулаторен отсек на подводницата се образува пробойна с размери 300х700 мм, в която остава и парче от вълнореза на разрушителя. Наводнена S-4 ляга на дъното на дълбочина малко повече от 30 м. След известно време по вентилационните тръби водата прониква в централния пост. С два наводнени отсека подводницата вече не е в състояние да изплава.
От 39 човека екипаж, в момента на аварията 13 загиват. За спасяването на останалите живи е организирана мащабна спасителна операция. Спасителния кораб на американския флот „Falcon” (ASR-2) и опитни водолази, без да се съобразяват с налетелия щорм, в продължение на 60 часа поддържат връзка с подводничарите, но не успяват да вдигнат подводницата на повърхността. Това се случва едва на 17 март 1928 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 1937 г. Край Худ Пойнт, Южна Африка, в гъста мъгла се разбива в брега с 15 пътника и 93-членен екипаж британският хладилен параход Stuart Star.

Click to see if image is larger

17 декември 1939 г. Германският джобен линкор Admiral Graf Spee е потопен от екипажа си край Монтевидео, а неговият командир – Ханс Лангсдорф (Hans Wilhelm Langsdorff) – се самоубива два дена след това.
Макар повредите по „Адмирал граф Шпее”, вследствие на боя при устието на река Ла Плата да не са големи, той се нуждаел от ремонт, който не можело да бъде направен за трите дни, отпуснати от неутралното правителство на Уругвай съгласно нормите на международното право. Освен това боеприпасите на борда били на привършване. Разбирайки за неговото тежко положение, английската агентура в Монтевидео усилено разпространила слуха, че на изхода на Ла Плата германският кораб е очакван от силна британска ескадра, в чийто състав влизат линейния крайцер „Renown” и самолетоносача „Ark Royal”. Вярвайки в неминуемата гибел на своя кораб капитан Лангсдорф изпраща запитване до Берлин, откъдето е получена едва ли не лична заповед от фюрера: линкорът да не приема бой, а да бъде унищожен. Екипажът на кораба е свален на брега и интерниран, а Лагсдорф се застрелва на 20 декември.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



17 декември 1941 г. Японската подводница RO-66 потъва с целия екипаж югозападно от остров Уейк след случаен сблъсък с еднотипната й RO-64.

Click to see if image is larger

17 декември 1944 г. Военноморският флот на САЩ понася огромни загуби: 800 човека загиват, 146 самолета от палубната авиация са отнесени, три разрушителя потъват, а 13 получават сериозни повреди. Причина за това е не Императорския флот на Япония, а мощният тайфун „Кобра” (скоростта на вятъра достигала 160 възела – почти 300 км/ч). Трагедията се случва на 500 мили на изток от остров Лусон (Филипините) по време на зареждане с гориво на корабите от Оперативно съединение 38. Извършвайки кръгово маневриране в очакване на подхода на танкерите-бункеровчици, корабите изпитват бордово клатене до 75°.
След драматичния епизод, щетите от който, по оценката на главнокомандващия военноморските сили на САЩ, превишават загубите в бойни операции, американците започват интензивни изследвания на тропическите циклони. През юни 1945 г. на остров Гуам е създаден първият център по тяхното изследване. Оттогава започват и полети на самолети-разузнавачи, снабдени с прибори за метеорологични изследвания.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 2000 г. Край бреговете на Вирджиния, САЩ, потъва плаващият под панамски флаг пасажер Sea Breeze I. Причина за потъването е откъснал се от фундамента котел, който причинява тежки повреди в корпуса. Назначената международна комисия, раследваща множеството възникнали съмнителни инциденти, стига до заключение, че корабът е потопен умишлено, тъй като цената му за скрап е между $ 5 и $ 6 милиона, а е засрахован за $20 милиона. Освен това на борда няма пътници, а е обслужван от едва 34-членен екипаж.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 18 Дек 2011, 07:07    Заглавие:  

18 декември 1501 г. Португалската експедиция на Гонсалу Куелю (Gonçalo Coelho), в която участва Америго Веспучи (Amerigo Vespucci), открива нос Сан Томе на източното крайбрежие на Южна Америка.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 дкември 1642 г. Експедицията на холандския мореплавател Абел Янсзон Тасман (Abel Janszoon Tasman) намира удобен залив на брега на Нова Зеландия. Тук се състои първата среща на холандските моряци с маорите – коренното населениена архипелага. Двете страни не могат да преодолеят взаимното си недоверие и в последвалия въоръжен сблъсък загиват трима холандски моряци. Тасман нарича мястото Залив на убийците.

Click to see if image is larger

18 декември 1688 г. Начело на десантния си отряд Вилхелм Орански (William of Orange) влиза в Лондон. Английският крал Джеймс ІІ (James II) е принуден да избяга в Ирландия под закрилата на френска ескадра. В следващите дни в Ламанша, източно от остров Уайт, се разразява голямо сражение между френския флот и съюзническия англо-холандски флот. Френският адмирал Турвил (Anne Hilarion de Costentin (ou Cotentin), comte de Tourville) се възползва от численото си превъзходство – 70 линейни кораба срещу 56 на съюзниците – и успява да обхване в клещи англо-холандската ескадра. Нерешителността на нейния командващ адмирал Хърбърт довежда до фатално разкъсване на бойния строй на корабите между авангарда и центъра и обрича съюзниците на неминуемо поражение. Те изгубват 16 кораба, а останалите са разпръснати и само отказът на французите да ги преследват спасява флота на адмирал Хърбърт от пълен разгром.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1878 г. Byzantin – френски пътнически кораб с водоизместване около 1000 т плавал от Марсилия към Истанбул, с 260 пътници на борда. Търсейки убежище от започналата буря в пристанище Лампсаки, корабът влиза през нощта в порта, за да застане на котва. Там вече стои на две котви английският параход Rinaldo (1660 рег.т). Той нямал котвени светлини и „Византия”, чийто капитан не го забелязъл, се оказва в опасна близост до него. От силата на щорма френският кораб е хвърлен към форщевена на стоящия на котва съд. След 5 минути корабите се отделят, а получилият пробойна „Византия” потъва. Загиват 150 човека. Неколцина от пасажерите успяват да се прехвърлят от потъващия кораб на палубата на „Риналдо”. Останалите хора се спасяват с корабните лодки.

Click to see if image is larger

18 декември 1891 г. Британският товаропътнически параход Abyssinia, собственост на компанията „Guion Line” от Ливърпул отплава от пристанище Ню Йорк на 13 декември с 57 пътници на борда и 88-членен екипаж. Освен това на борда му е натоварен памук на бали. На 18 декември към 12,40 часа, когато корабът се намира край бреговете на Нюфаундленд памукът се самозапалва. Огънят бързо обхваща кораба, а екипажът не успява да се справи с пожара. Капитанът на „Абисиния” Мърей се принуждава да заповяда корабът да бъде изоставен. За щастие на всички намиращи се вече в лодките хора димът от пожара е забелязан от преминаващия наблизо германски параход Spree. Към 4,15 часа всички пътници и екипаж са на борда му и на 21 декември „Шпрее” пристига в пристанище Саутхемптън.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1917 г. Канадският пътнически параход Mariposa се удря по време на силна буря в скалите на Стрейтс Айлънд Рийф, Британска Колумбия. Всички хора са спасени преди корабът да потъне. Днес рифът, където се случва това корабокрушение носи името на загиналия параход – Марипоза.

Click to see if image is larger

18 декември 1929 г. На излизане от пристанище Ню Йорк британският пътнически лайнер Fort Victoria попада в гъста мъгла край плаващия фар Амброс и е принуден да спре и застане на котва. Американския лайнер Algonquin, идващ от Галвестън, не го забелязва в мъглата и удря спрелия кораб в десния борд, като му причинява значителни разрушения. Веднага са сигнализирани Американската брегова охрана и всички намиращи се наоколо кораби. Благодарение на това всички пътници са спасени, но на следващия ден „Форт Виктория” потъва.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1944 г. В пристанище Готенхафен (дн. Гдиня) британската авиация бомбардира и потапя стария германски броненосец Zahringen. Благодарение на това, че корабът потъва на плитко, е използван като блокшиф срещу Червената армия до 26 март 1945 г. През 1949 – 1950 г. останките са извадени и нарязани за скрап.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 19 Дек 2011, 09:31    Заглавие:  

19 декември 1492 г. След двуседмично плаване покрай бреговете на Еспаньола (дн. Хаити) флотилията на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) навлиза в широк залив, наречен от мореплавателя Санто Томе. Тук се състои първата среща с местните жители, които посрещат испанците много радушно. Няколко дни по-късно при заобикаляне на нос Антиен от същия остров корабът на Колумб „Santa Maria” се натъква на плитчина и се разбива. От останките му е изграден първият форт, наречен „La Navidad” (Рождество), на който остават 39 души от екипажа начело с Диего Аран. Със заселването на форта е поставено началото на колонизацията на Новия свят.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1741 г. Умира Витус Йонасен Беринг (Vitus Jonassen Bering) – един от големите изследователи на Севера. Роден е в град Хорсенс, Дания, през 1681 г. През 1703 г. постъпва на морска служба в Русия. Служи в Балтийския и Азовския флот. В периода 1725 - 1730 г. ръководи Първата Камчатска експедиция, по време на която изследва източния бряг на Камчатка, преминава през протока между Азия и Америка, наречен по-късно Берингов. С Втората Камчатска експедиция, която оглавява през 1733 г., достига крайбрежието на Северна Америка през 1740 г. На връщане заболява тежко и умира на един от островите, който сега носи неговото име.

Click to see if image is larger

19 декември 1788 г. В град Ревел (дн. Талин, Естония) е роден руският мореплавател Ото Коцебу (Отто Евстафьевич (Оттон Августович) Коцебу). На седем годишна възраст постъпва в Сухопътния кадетски корпус. Едва 16-годишен, участва в околосветската експедиция на И.Ф. Крузенщерн (1803 – 1806 г.). През 1808 – 1809 г. във войната с шведите командва трофейния кораб „Фрау Корнелия”. Второто си околосветско плаване осъществява като командир на брига „Рюрик” през 1815 – 1818 г., по време на което е установено наличието на две основни паралени островни вериги в Маршаловите острови. Извършва и трето околосветско плаване – през 1823 – 1826 г. като командир на бойния кораб „Предприятие”. Умира на 3 февруари 1846 г. в родния си град.

Click to see if image is larger

19 декември 1872 г. При брега на Нова Гвинея хвърля котва клиперът „Изумруд”, изпратен от руското правителство по молба на Руското географско дружество, за да вземе останалия там 15 месеца по-рано руски пътешественик и изследовател на тихоокеанските острови Николай Николаевич Миклухо-Маклай. По време на продължителния си престой в Нова Гвинея Миклухо-Маклай извършва проучвания и сравнителни наблюдения на антропогенния тип и бита на папуасите от Източна и Западна Нова Гвинея. Когато достига на остров Ява, в Батавия той публикува своите наблюдения, с които оповестява на научния свят за бедственото положение на папуасите в резултат от колонизацията на островите от европейците.

Click to see if image is larger

19 декември 1917 г. Германската подводница UB-56 (UB III), командвана от оберлойтнант цур зее Ханс Валентинер (Hans Valentiner), попада на мина в Дувърския бараж. Вследствие на взрива подводницата потъва, а заедно с нея загива 37-членният й екипаж.

Click to see if image is larger

19 декември 1926 г. Във Варна се провежда учредителният конгрес на Съюза на българските моряци. Избрано е централно настоятелство с председател капитан Васил Каракостов. Изградени са клонове във Варна, Русе, Свищов, Несебър, Бургас, Поморие, Созопол, Ахтопол и София , а за около година след учредяването му и в редица други населени места и броят на членовете му достига 800. Дейността на Съюза на българските моряци обаче не е постоянна и последователна. Влиза в противоречия с Българския народен морски сговор, формално се присъединява към други профсъюзи и постепенно губи доверието на своите членове.

19 декември 1926 г. Осветен е преустроеният параход „Калиакрия” с ново име „Калиакра”.
През 1894 г. в Русе началникът на Дунавската флотилия и морска част подполковник Панайот Ангелов, окуражен от своите починени, построили катера „Амалия”, възлага на инж. Д. Петков – началник на техническата служба, да проектира по-голям параход. При изготвянето на чертежите участват флотският механик Йосиф Щрасер, инж. Иван Родев и др. Главен строител е „майстор Иван”. Помощ оказват началникът на арсенала лейт. Константин Божков, инж. Тодор Соларов, лоцманът Петко Русев и др. Завършен е през 1898 г. под името „Калиакрия”.
В процеса на модернизация и преустройство са повдигнати палубите на форпика и ахтерпика, като е поставено и леерно ограждение. Изработени са нови рубка и мостик, монтирани са две мачти. Преустроени са котвеното устройство и рулят. Катерът получава нови компас, машинен телеграф и електрическа станция. Ремонтирана и подменена е цялата двигателна уредба. Катерът получава лодбалки и специално изработена за него спасителна лодка.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1941 г. В 18,00 часа на 18 декември от Ла-Валета отплава за издирване на поредния италиански конвой британското Съединение К (Force K) в състав от крайцерите „Neptune”, „Aurora”, „Penelope”, и разрушителите „Kandahar”, „Havock”, „Lance” и „Lively”. Плавайки с пълен ход в килватерен строй, към полунощ съединението достига до африканското крайбрежие на около 20 мили от Триполи. Ръководител на операцията е командирът на „Нюптън” кептън Рори О’Конър, който се чувства в безопасност, тъй като смята, че разполага с пълни данни за неприятелските минни полета, а освен това дълбочината от 150 м е смятана за недостъпна за италианските мини. Обаче фактът, че още през юни италиански крайцери са поставили в района заграждение от германски контактни мини тип EMS, не му е известен.
В 1,05 часа О’Конър заповядва да се намали ходът на 24 възла, с намерение да разгърне ескадрата за издирване на италиански кораби покрай крайбрежието. Минута по-късно под левия борд в района на мидела на челния „Нюптън” се разнася взрив. Движещият се зад него „Оурора” (кептън Егню) извива рязко в дясно, но в 1,08 часа също попада на мина. Командирът на „Пенелъпи” кептън Никол решава, че двата предни метелота са торпилирани от подводница, тъй като мини на такава дълбочина по-рано не са срещани. Неговият крайцер също извива на дясно, но в 1,10 часа в левия му борд под мостика прогърмява взрив, но параванът спасява кораба от сериозни повреди. Оправяйки се от първоначалния потрес, командирите на „Оурора” и „Пенелъпи” обръщат своите кораби на североизток и с 10-възлова скорост внимателни ги извеждат от минното поле. Поелият командването на съединението кептън Егню заповядва на „Пенелъпи” да остане с повредения „Нюптън”, а самият той, придружен от „Ленс” и „Хевок” повежда „Оурора” към Малта.
В 1,12 и 1,25 часа „Нюптън” попада с кърмовата си част на още две мини. На помощ е извикан „Кандахар”, готов в случай на необходимост да свали екипажа на изранения крайцер. Командирът на „Пенелъпи” решава да не доближава повредения флагман на по-малко от 2,5 мили. В 2,18 часа „Пенелъпи” получава заповед от О’Конър да се приготви за буксировка. В това време кърмата на флагмана е силно потънала във водата, а кренът достига 11°. На „Пенелъпи” прибират параваните и подготвят буксирните въжета. Настава моментът, в който Никол решава да рискува и започва сближаване, но в 3,04 часа на мина попада „Кандахар”. Взривът от мината предизвиква детонация в кърмовия погреб, която потапя кърмовата част и откъсва винтовете и руля.
„Пенелъпи” веднага обръща обратно, а от „Нюптън” сигнализират: „Дръжте се далеч”. Слабата надежда да се спасят повредените кораби се запазва до 4,00 часа сутринта, когато прогърмява нов взрив придружен с ярък пламък. „Нюптън” за четвърти път попада на мина. Неговият изранен корпус не успява да издържи този удар и крайцерът рязко се поваля на ляв борд и се преобръща. Тъй като наближава разсъмването, а да се остане на място е опасно, „Пенелъпи” радира до „Кандахар”: „Аз, очевидно, не мога да помогна. Бог да е с вас” – след което заедно с „Лайвли” се отправят към Малта.
След гибелта на „Нюптън” малцината оцелели се опитват с плуване да достигнат „Кандахар” но повечето се удавят в студените декемврийски води. Известно е, че командирът на кораба, заедно с 14 члена от екипажа, се е намирал на спасителния плот, от който оцелява единствения моряк – старши матрос Норман Уолтън. Той е спасен от италиански разрушител в навечерието на Рождество. По думите му кептън О’Конър умира ден по-рано.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1941 г. В пристанище Александрия група от шестима италиански бойни плувци от „Х flottiglia MAS”, под ръководството на княз Джунио Валерио Боргезе (Junio Valerio Scipione Borghese), взривяват посредством човекоуправляеми торпеда и магнитни мини британските линейни кораби Valiant и Queen Elizabeth, а също така потапят 8000-тонния танкер „Sagona”, намиращ се в пристанището. Групата се състои от пилотите Луиджи Дуранд де ла Пенне, Емилио Бианчи, Антонио Мачелия, Спартако Шергат, Винченцо Мартелота и Марио Марино.
По този начин италианците удържат една от най-блестящите победи в историята на морските войни. Шестима човека повреждат силно два линейни кораба в строго охраняваното пристанище и потапят танкер. Фактически до края на войната с Италия (септември 1943 г.) линкорите така и не влизат в строя.

Click to see if image is larger



19 декември 1943 г. На този ден се случва произшествие, което влиза в историята на Норвегия като „Филипстадската експлозия”.
В пристанището на Осло Филипстад се намира натовареният с боеприпаси германски параход Selma. В трюмовете му се намират 1200 тона снаряди, патрони и друго военно снаряжение, предназначено за окупационните военни части в северната част на страната. В 14,28 часа параходът се взривява, като експлозията предизвиква множество разрушения по сградите и постройките в района на пристанището. В резултат на взрива загиват 36 човека, а около 400 са ранени. В района на събитието около взривилия се параход се намират още няколко парахода, които получават различни повреди. Материалните щети се изчисляват на около 30 млн. норвежки крони.
Веднага след взрива все още горящият параход е отбуксиран на външния рейд, като в същото време противопожарния кораб „Sjosproyt 1” се опитва да загаси пламъците на борда му. Окончателно корпусът на „Селма” е ликвидиран от германския разрушител Z 15 „Erich Steinbrinck” на 11 януари 1944 г.
Германското разследване за причините за катастрофата не дава ясен отговор. И до днес не е ясно дали става дума за диверсия или случайно стечение на обстоятелствата. Отговорност за взрива не поема нито една организация на норвежката съпротива.
Днес останките от „Селма” лежат на дъното на дълбочина от 15 до 25 метра. Значителна част от опасния му товар все още е в трюмовете му. В течение на лятото на 1995 г., работници, реконструиращи Кралския дворец, намират в парка на замъка снаряди, разлетели се из околностите вследствие на взрива.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1944 г. Японският самолетоносач Unryu, намиращ се в Източнокитайско море на около 200 мили югоизточно от Шанхай, е атакуван от американската подводница Redfish (SS-395): в 16,35 часа едно от четирите изстреляни торпеда попада в десния борд на самолетоносача точно под мостика. Корабът загубва ход и се накренява надясно. След 15 минути, в 16,50 часа, когато последствията от попадението са ликвидирани, в десния борд на „Unryu” в района на носовия подемник попада още едно торпедо, и това попадение е фатално – от взрива му детонират разположените на долната хангарна палуба ракети „Ока”, което предизвиква огромни разрушения в носовата част. В течение на 7 минути корабът потъва. Заедно с него загиват неговият командир и 1238 офицери и матроси. Разрушителят „Shigure” спасява само 146 човека и след безуспешни търсения, продължили още едно денонощие, се отправвя към Сасебо, където пристига на 22 декември.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1969 г. Съветска подводница от проект 667А (Навага „Yankee I”) за първи път в света изпълнява осемракетна залпова стрелба.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 20 Дек 2011, 07:17    Заглавие:  

20 декември 1847 г. Британската парна колесна фрегата Avenger попада на рифа Сорел, западно от остров Малта. Вследствие на удара фрегатата потъва. От 200 човека екипаж се спасяват едва 4-ма офицери и 5-ма матроси.

20 декември 1916 г. Германският рейдер Möwe среща в Южния Атлантик френския барк Nantes. Баркът превозва 3350 т селитра от Икика за Лондон. Съдбата му е решена бързо: два подривни заряда и корабът за 10 минути поема към морските дълбини. Екипажът му е прехвърлен на парахода „Saint-Theodore” – приз, пленен от „Мьове” по-рано, но непотопен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1942 г. Британският танкер Otina (6217 грт) плава под баласт от Белфаст към Ню Йорк в състава на конвой ON-153. В момента, в който изостава от конвоя танкерът е торпилиран и потопен в средата на Атлантическия океан от германската подводница U-621 (VII C), командвана от оберлейтенант зур зее Макс Крушка (Max Kruschka). Загиват 60 човека от екипажа му.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1977 г. С яхтата „Кор Кароли” капитан Георги Георгиев завършва в Хавана, Куба, първото българско самотно околосветско ветроходно плаване, започнало от същото място точно преди година - на 20 декемри 1976 г. Българският ветроходец постига най-добро време за еднокорпусна яхта дотогава - 201,9 дни плаване.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1987 г. Филипинският ферибот Doña Paz се сблъсква по време на тайфун близо до остров Мариндук, в морето Сибуян, с танкера Vector. Избухва взрив и двата кораба се подпалват, а 20 минути по-късно, потъват. Броят на жертвите достига 4386 човека. Това е най-голямата морска катастрофа с човешки жертви в мирно време в цялата история на корабоплаването.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 21 Дек 2011, 08:27    Заглавие:  

21 декември 1866 г. Австро-унгарският флот извършва във Фиуме (дн. Риека, Хърватия) първия сполучлив опит с торпедо. Създател на новото оръжие е Робърт Уайтхед (Robert Whitehead), който развива идеята на австрийския морски офицер Иван Блага Лупис (Giovanni Biagio Luppis von Rammer). Първото бойно торпедо изминава на собствен ход 800 метра и е оценено като много подходящо за разрушаване на мостове, закотвени кораби и др. Три години по-късно, след усъвършенстване, е започнато серийно производство на торпедото.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1914 г. Френският линеен кораб Jean Bart е силно повреден след като австрийската подводница U-XII (U 5), командвана от линиеншифлойтнант Егон Лерх (Egon Lerch), го торпилира с две торпеда в Отрантския пролив. Поемайки повече от 1000 тона вода, той се оттегля в Малта за ремонт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1916 г. Британските разрушители Negro и Hoste се сблъскват край Оркнейските острови по време на щорм в Северно море. Двата кораба по-късно потъват вследствие на повредите, които получават. На първия загиват 80 човека, а на втория – 116.

Click to see if image is larger

21 декември 1916 г. Германският спомагателен кръстосвач Seeadler (преустроен от пленения ветроход „Pass of Balmaha”) под командването на капитан Феликс фон Люкнер (Felix von Luckner) започва пиратския си рейд по търговските пътища в Атлантическия и Тихия океан. За 250 денонощия крайцерът проплава 33 000 мили, без да влезе в пристанище. На бойната си сметка ветроходът записва 16 потопени кораби с общ тонаж 30 099 тона.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1927 г. Параходът „Кирил”, собственост на БТПД „Постоянство”, пристига в пристанище Созопол. На него идва с лодка част от екипажа на дълбачката „Добруджа”, която работела там. На връщане към брега, поради липса на каквато и да е светлина, тя засяда на строящия се вълнолом и се напълва от вълните. На помощ идват моряци от стоящите на котва турски гемии, които успяват да спасят петима души. Един се удавя. Цялото гражданство и морската общественост изпращат искане-протест до министъра на железниците... в пристанището на Созопол да се поставят фенери... за да не се давят хората.

Click to see if image is larger

21 декември 1927 г. По време на рейс от Котка, Финландия, към Ярмът товарът на шведския транспорт Oscar се подпалва и причинява пожар на борда. Екипажът, след като не успява да се справи с огнената стихия, е принуден да напусне кораба, малко преди той да се взриви и потъне в Ламанша.

Click to see if image is larger

21 декември 1929 г. Китайският параход Lee Cheong потъва по време на щорм около Хонконг. Загиват повече от 200 човека.

21 декември 1939 г. Италианският параход Comitas попада на мина и се пречупва на две край Велинген, Белгия. Екипажът и товарът са спасени. По-късно останките от парахода са извадени от германските окупационни части и продадени за старо желязо.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1941 г. 30 търговски кораба плавали в състава на конвой HG 76, охранявани от британския самолетоносач Audacity (D10). В района на остров Мадейра в 22,33 часа единият от корабите е торпилиран от германска подводница. От друг кораб са запалени фалшфойери, но вместо да осветят подводницата те осветяват „Одесити”. От това се възползва командирът на U-751 (VII C) корветенкапитен Герхард Бигалк (Gerhard Bigalk). В 22,37 часа подводницата постига попадение в самолетоносача.
Когато торпедото се взривява, корабът се разтърсва, а кърмата му потъва под водата. Машините остават здрави, но корабът загубва управление. Той спира и малко след това подводницата изстрелва по него още две торпеда. „Одесити” бързо отива на дъното. С него загиват 75 офицери и матроси, в това число и неговият командир – капитан ІІ ранг МакКендрик.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



21 декември 1943 г. Параходът „Балкан”, собственост на БТПД „Постоянство”, е атакуван от британската подводница „Sportsman” (P229) край остров Мудрос на траверс на нос Компи в Егейско море. Две торпеда попадат в корпуса му и причиняват почти моменталната му гибел. Екипажът дава три жертви – машинният боцман П. Дишлийски, машинистът Атанас Диков и камбузинерът Ненчо Воденичаров.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1943 г. Германски бомбардировачи бомбардират и потапят на около 150 мили източно от остров Малта холандския транспортен кораб Alpherat. Корабът плава от Суец към Лондон в състава на конвой и благодарение на това 65-членният екипаж и 23-мата пътници са спасени от околните кораби.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 22 Дек 2011, 09:13    Заглавие:  

22 декември 1810 г. Британският 74-оръдеен линеен кораб 3-ти ранг Minotaur, на връщане от Гьотеборг към родните брегове се разбива край остров Тексел в Северно море. Загиват 500 човека от екипажа му, включително и неговият командир Джон Барет. Спасилите се около 100 човека са пленени и затворени.

Click to see if image is larger

22 декември 1819 г. Руският мореплавател Фадей Фадеевич Белинсхаузен (Фаддей Фаддеевич Беллинсгаузен) открива близо до Антарктида три острова. Те получават имената на помощниците на мореплавателя – лейтенантите Лесков, Заводовски и Торсон. Целият архипелаг е наречен на името на тогавашния морски министър на Русия – маркиз Дьо Траверсе.

Click to see if image is larger

22 декември 1864 г. Британският линеен парен линеен кораб Bombay е обхванат от пожар по време на учебни стрелби в района на столицата на Уругвай – Монтевидео. След като екипажът не успява да се справи с огъня, пламъците достигат до барутните погреби и корабът се взривява. Загиват 93-ма човека.
„Бомбай” е построен през 1827 г. в Бомбайската корабостроителница като 84-оръдеен линеен ветроход II ранг и служи като флагмански кораб на адмирал Чарлс Елиът – командир на Южноамериканската задморска станция. През 1860 г. е преоборудван, като са му поставени парна машина и винт придаващи на кораба скорост от 8 възла.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1894 г. Британският стоманен барк Kirkmichael малко след като отплава от Ливърпул за Мелбърн по време на буря се удря в скали край Хоулихед, Уелс. Загиват 7 човека от 18-членния екипаж.

Click to see if image is larger

22 декември 1928 г. След като напуска аржентинското пристанище Ривър Плейт на път за Австралия със 75 човека на борда си, датският петмачтов учебен барк København изчезва безследно в Индийския океан. Последното съобщение от него е прието на 22 декември 1928 г., с което той съобщава позицията си, която се нанамира на 900 мили от остров Трищан да Куня. От тогава никой не знае нищо за съдбата на кораба и хората на него.
Едва през 1932 г. в пясъците на пустинята Намиб в Южна Африка са открити седем скелета и части от облекло по тях. По останките е определено, че те принадлежат на европейци, а местните жители разказват, че навремето са намерили останки от дървена лодка, но името, написано на борда й, не помнят.

Click to see if image is larger

22 декември 1940 г. Британският разрушител Hyperion (H97) попада на мина, поставена от италианския флот край Пантелерия, Сицилия, и малко след това потъва. Екипажът успява да се прехвърли на намиращите се наоколо разрушители от кралския флот „Ilex” (D61) и „Janus” (F53).

Click to see if image is larger

22 декември 1943 г. Край остров Силба в Адриатическо море британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276 унищожават германския лек крайцер Niobe.
По време на дългата си биография крайцерът служи в германския, югославския и италианския флот. „Ниобе” е заложен в рамките на корабостроителната програма (1895 – 1896 г.) в корабостроителницата „AG Weser” в Бремен на 30 август 1898 г., като втори кораб от серията „Gazelle”. Спуснат е на вода на 18 юли 1899 г., но проявените технически недостатъци по време на изпитанията го оставят в резерв. След отстраняването им „Ниобе” е включен в състава на „Kaiserliche Marine” на 11 април 1901 г.
„Ниобе”, като придружаващ яхтата на кайзера „Hohenzollern”, извършва множество задгранични плавания, изпълнявайки представителни функции. След това е придаден към 1-ва флотилия миноносци, базирани във Вилхемсхафен. През 1906 г. е изпратен в германската колония Циндао, където продължава „дипломатическата” му служба. След завръщането му в Германия на 31 март 1909 г. „Ниобе” и е изведен в резерв.
В различно време командири на „Ниобе” са бъдещият главнокомандващ на „Hochseeflotte” Райнхард Шеер, командващият авангарда на германските сили в Ютландското сражение адмирал Франц Хипер, както и граф Феликс фон Люкнер – командир на прославения рейдер „Seeadler”.
В началото на Първата световна война „Ниобе” е мобилизиран и служи в качеството си на кораб за брегова охрана. През 1915 г. крайцерът е предаден на Морската инспекция, а през 1916 г. е разоръжен предвид прослужените години. До края на войната служи като плаваща казарма във Вилхемсхафен, като за известен период от време на него се разполага щабът на адмирал Хипер.
След края на войната по условията на Версайския мирен договор „Ниобе” остава в състава на германския флот като един от най-старите кораби (в резерв без въоръжение). По условията на съюзниците след изтичането на 20-годишна служба старите кораби могат да бъдат подменяни с нови. Именно за подмяната на „Ниобе” през 1921 г. започва строителството на първия следвоенен кораб на „Reichsmarine” – лекият крайцер „Emden”.
На 24 юни 1925 г. „Ниобе” е изключен от състава на флота и е продаден на Югославското кралство. След ремонт в Кил невъоръженият крайцер е предаден на новите си собственици и на 3 септември 1926 г. попълва редовете на югославския флот в качеството си на учебен кораб под ново име – „Dalmacija”. След две години служба корабът е въоръжен като на борда му са качени чешки „Skoda” оръдия с калибър 83,5 мм, 47-мм зенитки на същата фирма и 15-мм картечници „Zbrojovka”.
По време на окупацията на Югославия през 1941 г. „Далмация” отблъсква със зенитните си оръдия налетите на германската авиация. След капитулацията корабът е пленен, а по-късно е предаден на Италия. В италианския флот крайцерът получава името „Cattaro” и е преведен в разреда на канонерките. В хода на последвалата модернизация са подменени зенитните му оръдия. Използван е отново като учебен кораб, а също така и при провеждане на конвои и при операции срещу партизаните.
След излизането на Италия от войната през септември 1943 г. бившият германски крайцер отново се оказва в ръцете на германците и със смесен германо-хърватски екипаж продължава службата си в състава на „Kriegsmarine” (неизвестно е точно какво име е носил в края на бурната си биография. По едни данни получава предишното си име, макар в германския флот да има друг кораб с името „Ниобе”, а по други е получил името „Зниам”). Отново придружава конвои в Адриатика и участва в операции по унищожаването на партизани по островите, владени от тях.
На 17 декември 1943 г. „Ниобе” отплава от Пола за да отблъсне десанта на остров Курцола. На 19 декември, в условия на лоша видимост крайцерът засяда на плитчина северозападно от Зара на остров Силба. Опитите да бъде свален от плитчината не успяват и на 22 декември при атаката на британските катери МТВ-298 и МТВ-276 „Ниобе” е торпилиран, като 17 човека от екипажа му загиват. Впоследствие партизаните завладяват полуразрушените останки.
След края на Втората световна война остатъците от „Ниобе” са извадени от водата в периода 1947 – 1952 г. и нарязани в завода „Бродоспас” в Сплит.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1952 г. По време на силна буря и вследствие на навигационна грешка френският лайнер Champollion попада малко преди да влезе в пристанището на подводни камъни южно от Бейрут. Под въздействието на вълните скоро лайнерът се пречупва на две. Незабавно от брега е организирана спасителна акция, но силните вълни пречат на осъществяването й. Благодарение на ливанските братя Радван и Махмуд Балпажи – лоцмани в пристанището – и техните усилия, ловкост и майсторство, всичките намиращи се на борда на корабокруширалия кораб 231 човека са прехвърлени на брега.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1963 г. Гръцкият лайнер Lakonia изгаря при пожар в Северния Атлантик. „Лакония” е построен за корабната компания „Nederland Royal Mail Line” в Холандия през 1930 г. и плава под името „Johan van Oldenbarnevelt”. По време на Втората световна война служи като войскови транспорт. След нейния край корабът се завръща на гражданското поприще и обслужва линията от Амстердам до Холандските Източни Индии. През 1951 г. корабът излиза в ремонт и през 1959 г. отново се завръща в океана, но вече като круизен кораб. През 1961 г. е продаден на гръцката компания „Greek Line” и основно е ремонтиран и преустроен в Генуа.
Под ново име, „Лакония”, корабът извършва рейсове от Саутхемптън до Канарските острови. На 19 декември 1963 г. се отправя на коледен круиз от Саутхемптън за Канарите. След три дена пожар, започнал от фризьорския салон, слага край на това плаване. Димът и пламъците предизвикват паника сред 651-мата пасажери. Разнородният екипаж няма ясни инструкции за действия при бедствия и аварии и това е причината за неумелото спускане на вода на спасителните лодки и средства.
На сигналите за бедствието се отзовават корабите „Salta”, „Centaur”, „Montcalm”, „Export Aide” и „Charlesville”, които евакуират 905 човека от пътниците и екипажа. 131 човека загиват в пожара заедно с кораба, като 89 от тях на място, а 42-ма се водят за безследно изчезнали.
На 24 декември все още горящата „Лакония”, е взета на буксир от влекача „Herkules”, но на 29-и се преобръща и потъва в района на остров Мадейра.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 25 от 26 [388 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 23, 24, 25, 26 Следваща
Създайте нова тема   Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.4299s ][ Queries: 12 (0.2803s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker