Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Австрия иска обяснение от Германия заради шпионаж · България победи Бразилия · Горещо разкритие за избягалия затворник Радослав Колев - брат му Христо прати ченгета на 20 места и... · Тръмп разказа защо е спрял съвместните учения с Южна Корея · Шегички с Меркел и Тръмп след чудото на Мексико на Световното · Инциденти, ранени и сълзотворен газ на протестите от гръцката страна Ципрас: Настроението в Отешево бе като на сватба ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot МЕЖДУНАРОДНО ИЗЛОЖЕНИЕ "ХЕМУС" 2018(44)
В момента е: Нед 17 Юни 2018, 23:52
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » БЪЛГАРСКО ВОЕННОИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
ВОЕННА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Модератори: Super Flanker
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 8 [110 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 6, 7, 8 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Пет 28 Яну 2011, 21:55    Заглавие:  ВОЕННА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ  

Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Сря 02 Мар 2011, 19:21    Заглавие:  

Девети пехотен полк е бил една от емблемите на Пловдив
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Нед 20 Мар 2011, 13:05    Заглавие:  

Превземане на Одринската крепост

История: Дравската епопея

Последният цар на планините в България
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Бай Ганьо


Регистриран на: 17 Фев 2005
Мнения: 4475

МнениеПуснато на: Вто 22 Мар 2011, 19:46    Заглавие:  

Мнението е изтрито по желание на потребителя.
_________________
Не ви е срам! Ще ми се тунквате тука!
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 28 Мар 2011, 21:07    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Забравената българска епопея: Кипър 1374 г.
Преди 37 години беше отпечатана книгата „Кипърска хроника”, в превод и коментар от покойния български медиевист проф. П. Тивчев. По същество това не е цялото произведение, а извадки от средновековната хроника на Леонтий Махера „Повест за сладката земя Кипър”. В този изключителен исторически извор са предадени основните данни за средновековното минало на о-в Кипър, който от 1192 г. е бил под управлението на френската династия Лузинян. Малко известен е фактът, че в тази хроника е отделено особено внимание на един отряд от близо


2000 българи, имащи решаваща роля в борбите между Кипърското кралство и могъщата италианска република Генуа. Проф. Тивчев прави няколко изследвания на тези събития, които ще припомним в следващите редове, защото така и са останали почти неизвестни за широкия кръг читатели.

Преди да предадем конкретно ролята на българите във войната, ще опишем накратко някои събития, намиращи се в пряка връзка със съдбата на българския отряд. На 17 януари 1369 г. войнствения крал на Кипър Петър І Лузинян бил убит вследствие на конфликт между него и част от васалите му. След краткотрайно регентско управление на 20 януари 1372 г. за крал бил коронован синът му Петър ІІ Лузинян. След коронацията, по време на празненствата, избухнал остър конфликт между генуезци и венецианци – основни фактори в търговията между Европа и Ориента по това време. Представителите на двете републики имали силни позиции в Кипър, но били и сериозни конкуренти помежду си и поради това се борели за влияние в кралския двор. В крайна сметка се стигнало до война между Кипър и Генуа, в която кралица Елеонора – майка на Петър ІІ и дъщеря на Арагонският крал Пиер, изиграла сериозна роля чрез своите невероятни задкулисни интриги. Към Кипър била изпратена голяма генуезка флотилия, която започнала да ограбва бреговете на острова. Освен плячкосването обаче, генуезците обявили, че всички роби, зависими селяни и престъпници, които се присъединят към тях, ще бъдат приети като равни. Вследствие на това веднага се събрала една дружина от 2000 роби – българи, гърци и татари. В следващите редове хрониста винаги нарича тази дружина само „българи”. Това не е случайно, понеже именно те били главният етнически елемент и най-добрите воини в отряда. Големият им брой е показателен. След 1350 г. турските нашествия във Византия и България станали масови, като при походите си турците отвличали мъже, жени и деца, продавани впоследствие като роби на азиатските пазари. Така голям брой българи се озовали в Кипър. Нужно е да направим и едно уточнение. Тук вероятно става въпрос и за военопленници-кумани, които татарите също така продавали като роби.

Като съюзник на Генуа, българският отряд веднага се отличил. Според Махера българите превзели град Пафос и изградили неговите крепостни стени, като прокопали и ров, напълнен с морска вода. Укрепленията били толкова добре направени, че атаките на кипърската армия били отчайващо безрезултатни. Това е много добре илюстрирано в описанието на битката при Пафос. На 3 юли 1373 г. Антиохийският принц Жан дьо Лузинян – чичо на крал Петър ІІ и брат на убития крал Петър І, предприел генерална атака на Пафос, но след 4 часа битка неговите войски „не можали да направят нищо, защото генуезците имали голяма помощ от българите”.

Според хрониста конетабълът, т. е. главнокомандващият на кипърските войски – Жак дьо Лузинян, другият чичо на краля, „кипнал от яд”. Намирайки се в безизходица, той направил това, което сторили генуезците – обявил амнистия и свобода за всички роби и престъпници, ако те се бият на страната на кралството. Това се оказал правилен ход – в следващите събития вече се говори за „българския отряд” на служба при самия конетабъл! Вероятно българите са преценили, че службата им при Кипърския крал е много по-важна отколкото тази при генуезците, които между впрочем се държали като абсолютни разбойници и убийци спрямо местното кипърско население. Така на 7 декември1373 г. конетабълът се отправил от гр. Кериния към Левкозия начело с голяма войска от българи. Според Леонтий Махера „…Генуезците умрели от страх”.

В хода на събитията постоянно се говори за българската войска и за победите й. Една от големите битки е тази при Синда. След оплячкосването на Левкозия генуезците решили плячката да бъде прехвърлена във Фамагуста. Научавайки тази новина, конетабълът веднага се отправил на поход заедно 500 конници, вкл. и българите. Българския отряд се отличил със стрелците с лък, генуезците били разбити, а съкровището – спасено и отнесено в гр. Кериния. В хода на войната важността на този град била първостепенна. Генуезците си поставили за цел да го превземат, не на последно място и защото съкровището се намирало там. Голяма войска се отправила към тази крепост заедно с кралица Елеонора, която била в генуезки плен – както и крал Петър ІІ впрочем. Благодарение на една хитрост тя се измъкнала от охраната си и побягнала към Кериния. При преследването й генуезците били нападнати от българите, които ги разстрелвали със стрели и обърнали в бягство.

През януари 1374 г. двехилядна генуезка армия се разположила в близост до Кериния. Пътят към този град преминавал през тесен проход, охраняван от българите. Опитът на генуезците да се промъкнат през него бил неуспешен. Както пише хронистът, те „много напирали да преминат, но не могли”. Затова и отстъпили към Левкозия. На връщане обаче успели да разберат от местен свещеник, че има пряка пътека към Кериния, която била различна от пътя през прохода. Вследствие на тази важна информация те се върнали и разбили българския отряд и кипърските войски. Били убити над 100 българи. Останалите отстъпили в крепостта Агиос Иларион. Това била единствената загубена битка на българския отряд по време на цялата война.

За генуезците станало ясно, че превземането на Кериния ще им осигури превеса във войната. Затова те подготвили обсадна техника и много стълби за щурмуването на крепостните стени. Но на 4 февруари българите нападнали отряда, който пренасял стълбите, и избили и взели в плен много войници. Генуезците били принудени отново да правят стълби и едва тогава да щурмуват на крепостните стени. Тази атака била безуспешна и нападателите се прибрали в лагера. Провизиите им били на привършване и затова главнокомандващият изпратил отряд да донесе храна за хората и конете. Но българите отново провалили замисъла на генуезците. Те нападнали отряда, разбили го и отнесли провизиите в крепостта Агиос Иларион. Вероятно тук става въпрос за втори отряд българи, действащи от тази крепост под командването на Жан дьо Лузинян – Антиохийският принц.

Войната се затегнала. В помощ на генуезците дошли нови сили. На 3 март те предприели нов щурм на крепостта Кериния. Подготвени били и четири стенобойни машини. Първата се наричала „Свиня”. Тя била на три етажа, в нея имало каменар, който трябвало да разбие крепостната стена. Втората машина се наричала „Ката”. Тя била на височина колкото крепостната стена на Кериния; в нея имало много стрелци с арбалет. Третата машина носела името „Фалкон”. Това била една дървена кула, пълна с хора и подвижни стълби за атаката на стените. Четвъртата бойна машина представлявала една клетка върху дървена колона, пълна с арбалетчици, чиято роля била да поразяват защитниците на крепостните стени. Изброяваме в детайли тези обстоятелства понеже в хрониката следва един удивителен момент. Леонтий Махера пише дословно следното: „Тогава конетабълът, който бил опитен във военното дело, изпратил 6 (!) души българи. Те взели със себе си огън и изгорили две стенобойни машини – „Фалкон” и „Клетката”, а „Свинята” съборили на земята и отгоре с камъни я разрушили напълно. А колкото хора имало вътре едни били изгорени, а други – убити”. Пасажът мисля че не се нуждае от коментар – той достатъчно добре представя подвига на шестимата българи.

Съдбата на храбрите ни войни по-нататък обаче е трагична. След като се стигнало до сключване на мирен договор между враждуващите страни, кралица Елеонора започнала изпълнение на плана си за убийството на собствения си девер – Жан дьо Лузинян, принцът на Антиохия. Единственото, от което се е страхувала, бил елитния му български отряд. За да отслаби позициите му, кралицата изпратила писмо на Жан дьо Лузинян, в което пишело: „Мой скъпи братко, пази се от българите, тъй като те замислят да те убият и да завземат твоята крепост Агиос Иларион. Пази живота си! Аз, защото те обичам, затова ти съобщавам това”. Ето как Леонтий Махера описва последвалите драматични събития: „Добрият господар повярвал на писмото на своята неприятелка, която го отровила без отрова и той изпаднал в голям грях, понеже несправедливо убил толкова хора. Защото принцът, като прочел писмото, ги завел горе на крепостта, а сам седнал вън от кулата. И ги викал един по един и заповядал да ги хвърлят от прозореца долу. Така те се убили от голямата височина. Но последният по Божията воля се спасил, понеже когато го хвърлили не се убил, за да се докаже как другите несправедливо били убити. И той живял много време след това”.

Такъв бил трагичният край на българския отряд на Кипърското кралство. Въпреки неоценимите услуги, които българите направили във войната с генуезците, те били пожертвани заради отмъщението на една жена, която безсъвестно пренебрегнала добрините, сторени на народа й от тях в името на личната мъст!

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 30 Мар 2011, 19:24    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Македония ще унищожава бункерите построени под ръководството на генерал Вазов през ПСВ!
Македония: В Дойран започва акция за унищожаване на оръжие от Първата и Втората световна война

09-03-2011 | 09:27 | Агенция Фокус

В Дойран започва акция за унищожаване на старо оръжие от Първата и Втората световна война, което е открито на територията на общината, пише македонският вестник “Дневник”. Акцията ще се проведе в терена между кварталите Нов Дойран и Стар Дойран, където ще бъдат почистени многобройни бункери, които са били ползвани по време на двете войни, а в които има неупотребено оръжие.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Пон 04 Апр 2011, 12:50    Заглавие:  

Почетоха паметта на Трети Бдински полк
31 март 2011
С панахида и поднасяне на венци и цветя почетоха паметта на Трети Бдински полк във Видин. Организатори са Национален клуб „Единение”- София и учредения днес Клуб „Бдинци”- Видин. Панахида в памет на загиналите военнослужещи от Бдинска дивизия отслужи велички епископ Сионий – викарий на видинския митрополит Дометиан. Кметът на общината Румен Видов, Елка Георгиева – заместник-областен управител, граждани и институции поднесоха венци и цветя пред паметника на площад „Бдинци”.
По-късно днес се организира работно съвещание за учредяването на Клуб „Бдинци”- Видин. Ще бъде показана и изложба от оръжия от времето на Националното ни възраждане и военни модели от Третото Бдинско царство.
Експонатите са от лични колекции на членове на Национален съюз „Единение” и видинския патриотичен клуб „Бдинци”. Експозицията представя над 50 вида старинно военно оръжие: ножове, ятагани, кавалерийски саби, щикове, кремъчни пушки и капсулни пистолети. Сред експонатите може да се види единственият известен на специалистите екземпляр на петцевна „сибирска пиперница”. Оръжието е от 1830 г. и се смята за първообраз на револвера. Председателят на Национален съюз „Единение” доц. д-р инж. Георги Маринов показа като шедьовър на военното ювелирно изкуство изключително рядък експонат на парадна сабя, украсена с кавказки мотиви от сребро. Върху нея е гравиран подписът на известния руски майстор на хладни оръжия от XIX век Гузун Гузунов. Сабята е била притежание на генерал Стефан Кокилев, герой от Балканската война.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Сря 13 Апр 2011, 12:49    Заглавие:  

Arrow 66 години от Дравската военна операция през ІІ-та Световна война (Дравската епопея)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Пет 20 Май 2011, 08:47    Заглавие:  

Arrow Тъй умря подпоручик Цирункаров

Изложба „Магията на времето” откриват в парк-музей „Владислав Варненчик”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Вто 24 Май 2011, 19:42    Заглавие:  

Arrow 1330 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ И 1370 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НЕЙНИЯ СЪЗДАТЕЛ

Краят на Априлското въстание
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Пет 02 Дек 2011, 15:58    Заглавие:  

Arrow Победени, без да бъдем бити
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 10 Яну 2012, 20:24    Заглавие:  

Cool Cool Cool
[vbox]http://vbox7.com/play:d11c9d89[/vbox]

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42419

МнениеПуснато на: Пон 02 Апр 2012, 12:20    Заглавие:  

Arrow Поклониха се пред героизма на граничарите Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 20 Авг 2012, 10:53    Заглавие:  

20.8.917 Г.: КРАЙ АХЕЛОЙ АРМИЯТА НА СИМЕОН ПОСИЧА 60 ХИЛЯДИ РОМЕИ
20 август 2012, 07:01

На 20 август 917 г. предвожданата от цар Симеон българска войска нанася съкрушително поражение на византийците, начело с магистър Лъв Фока. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие, като в него вземат участие над 120 000 души. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.

Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести златото, се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него – маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни. Обаче захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.

Липсват преки източници за числеността и състава на българската армия, но данни има в съчинението на арабския историк и географ ал-Масуди, съвременник на събитията, както и от по-късните византийски автори Лъв Дякон и Скилица. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджарски и печенежки отряди. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлиза на 60 000 души.

Византийският патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него „такова голямо предвижване” на „толкова голяма армия”. В „Чудото на свети Георги” също се говори за огромно множество войски събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с арабите, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от Мала Азия. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката участват арменските части, отрядите на ескувитите и иканатите. По-конкретно е сведението на ал-Масуди, който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 конница.

Начело византийската армия е доместикът на схолите Лъв Фока. В съставеното по заповед на император Константин VІІ продължение на Теофановата хроника е отбелязано, че командващият византийската армия Лъв Фока „се отличавал повече с храброст, отколкото с качествата на добър военачалник”. За разлика от оскъдните сведения за командването на българската армия, командният състав на византийците е подробно описан в хрониките. Патрицият Константин Липс заедно с Леонтий придружава военачалника като негов съветник по всички въпроси. Началник на отряда на ескувитите е Йоан Грапсон, а на иканатите – синът му Олвиан Марул. Измежду останалите военачалници са споменати също Роман Аргир с брат си Лъв, Варда Фока и магистър Мелиас, командващ арменците. Корабите са под командването на друнгария на флота патриций Роман Лакапин, бъдещ император.

След сключения мир с арабите, ромейската войска от азиатските провинции на Византия е прехвърлена на Балканите. За да се насърчи съставът на армията, предварително са раздадени заплатите. Войските са строени в равнината Диабазис край Цариград, където дворцовият протопоп Константин Кефала заедно с Константин Валелиас изнасят дървен кръст, на който е разпънат Христос, и пред него събраната войска се заклева, че ще се бие срещу своите едноверци-българите.

След полагане на клетвата сухопътната армия се насочва срещу България. В едно от писмата си патриарх Николай Мистик посочва, че византийската армия нахлува в българските територии заради тревожните известия идващи от стратезите на Тракия, Македония, Солунската и Драчката област, а също и от херсонския стратег Вогас. Тъй като византийската армия се придвижва покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия става при Дебелт.

Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка, като преминаването й не е съвсем безопасно.

Все още се спори за конкретното място на провеждането на битката - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия (дн. Несебър), или сражението е проведено югозападно от реката, т.е. в полето между Анхиало (дн. Поморие) и с. Ахелой.

Тъй като от една страна е известно, че след поражението много от византийците се издавили в морето и в реката, а от друга страна се знае, че военачалникът Лъв се спасил с бягство в Месемврия, то най-вероятно битката е станала на източния бряг. Не бива да се пропуска и факта, че източно от Ахелой няма големи хълмове, които Симеон би използвал за да скрие своя резерв. Такива хълмове се наблюдават в северния край на Анхиалското поле, т.е. на около 4-5 km. западно от устието на реката.

Фронтът на имперската армия бил обърнат с лице на север, с предполагаема дължина над 4 km, докато този на българската армия бил успореден на ромеите и с лице на юг.

Началото на битката започва с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват, българският център се огъва и отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя.

Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема, голяма част от нея - центърът и дясното й крило - губят бойното построение и нарушават бойния ред.

В този критичен момент българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже сериозна съпротива.

Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и издавилите се в река Ахелой, докато се опитвали да си пробият път към Месемврия.

Ромейската армия е разпиляна и почти напълно унищожена от българите. От разгрома се спасяват непокътнати само 2000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византийците укрепен Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.

Дори 50 години след битката, византийският историк Лъв Дякон е принуден да признае с горчивина: „И сега могат да се видят купища кости при Анхиало, където тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите”.

Българската страна също дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойното построение, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.

Огромната загуба на хора в тази битка временно парализира военната мощ на Византия. Опитът на доместика на схолите Лъв Фока, заедно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, недалеч от Цариград завършва с нов разгром.

Тези неуспехи на бойното поле разклащат в значителна степен управлението на императрицата Зоя Чернооката, която е регент на своя син. Възползвайки се от ситуацията, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 г. Роман Лакапин извършва държавен преврат, лишавайки Зоя от всякаква власт. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да поставя началото на процеса на стабилизация на Византия, катастрофалните загуби на жива сила при Ахелой не позволява на империята да възстанови пълната си военна мощ в началото на управлението на Симеон.

Симеон обаче, въпреки успеха при Катасирти, не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след разгрома им Симеон започва подготовка за превземането на Цариград, като прави неуспешен опит за съюз и съвместни действия с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация чрез богат подкуп под формата на дарове.

Интересно е да се отбележи, че подобна тактика е използвал и канът на Волжска България - Габдула Челбир през септември 1223 година срещу татарите. Тогава при днешния гр. Самара той разбива войските на самия Чингис хан. И до днес тази битка е известна в цяла Азия като "Овнешката битка" тъй като всеки един от пленените 4000 татари бил заменeн за по един овен, а предводителят на татарската войска Уран за 10 овена.
/По материали в интернет/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27514
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 20 Сеп 2012, 10:56    Заглавие:  

Cool Cool Cool
94-годишен ветеран разказа как е пускал ракета "Скъд"

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 8 [110 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 6, 7, 8 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » БЪЛГАРСКО ВОЕННОИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0681s ][ Queries: 14 (0.0040s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker