ВОЕННА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

[Preslav]

ЧРД на ген. Тотомиров. Той: Не отнемайте достойнството на офицера

[Preslav]

Полк.Мишев: Гладни години настъпиха за армията през 1997, "Булгартабак" се нае да ни храни

[Preslav]

Ген.Дочев: Летяхме като израелците в ''зоната на смъртта''!

[Preslav]

Армията ни бе готова на всичко

[Preslav]

Ген.Дочев: През 1999 г. американска ракета взе на прицел Черни връх

[Dimitar Stavrev]

Във връзка с навършващите се на 23 юни 2013 година 100 години от героичната смърт на полковник Константин Каварналиев в боевете при Дойран Гражданско сдружение "Епископ Йосип Щросмайер" и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите се прекланят пред героизма на загиналите за Отечеството ни.

[Dimitar Stavrev]

23 юни 2013 г.
Делегация от Министерството на отбраната участва в отбелязването на 100-годишнината от смъртта на полковник Константин Каварналиев

100-годишнината от геройската смърт на полковник Константин Каварналиев беше отбелязана днес, 23 юни, в Дойран, Република Македония. Събитието, почитащо паметта на полковник Каварналиев и загиналите воини в Междусъюзническата война, е част от националните чествания на 100-годишнината от Балканските войни и е включено в плана на Националния инициативен комитет.

На панихидата и ритуала за поклонение на гроба на героя от Балканската и Междусъюзническата войни присъстваха постоянният секретар на отбраната Добромир Тотев и бригаден генерал Христо Тихинов, директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи”, както и делегация от Министерството на отбраната. В тържественото поклонение участие взеха също гости от Република Македония и Република България, както и представители на дипломатическите и военни представителства в Република Македония.

* * *
Полковник Константин Каварналиев е роден в Шумен през 1866 г. Завършва Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война през 1885 г., когато се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната за съединението полковник Каварналиев специализира военно дело в Белгия и в Италия. През Балканската война е началник-щаб на Пета пехотна Дунавска дивизия, а през Междусъюзническата война е назначен за командир на Трета бригада от Трета пехотна Балканска дивизия.
Със своята саможертва при продължилата три дни отбрана на Дойран (21-23 юни 1913 г.) полковник Каварналиев и над 2000 български бойци, загинали в неравния бой срещу многократно превъзхождащата ги и тежко въоръжена гръцка войска, позволяват българската армия да се оттегли без да бъде обкръжена и да се прегрупира така, че да спре устремените към София вражески части.
Полковник Каварналиев издъхва на 23 юни 1913 г., няколко часа след като е тежко ранен на бойното поле. Големият герой и пълководец е погребан от офицерите от неговия щаб на могила край пътя за Дойран, в защитата на който той жертва живота си.

[Preslav]

100 години от смъртта на ген.Каварналиев

[Preslav]

За един от големите български генерали

[Preslav]

О.р. полк. Христо Станимиров: Нашите танкове спасиха Македония

[Dimitar Stavrev]

Кавалерията на генерал Колев посича румънска бригада

На 3 септември 1916 г. Първа конна дивизия под командването на ген.-майор Иван Колев, която едва предния ден започва бойни действия срещу Румъния в Първата световна война, разгромява със сабите си румънска бригада от 19-а пехотна дивизия в паметен бой между Карапелит и Кочмар. Генералът лично предвожда кавалеристите си, удряйки противниковата колона във фланг.
След страшния удар на бойното поле остават посечени над 600 румънски трупа, а повече от 1000 войници са взети в плен. Ефектът от поражението е толкова голям, че още същата вечер румънците изоставят Добрич.

Трябва да се отбележи, че генералът не е получил задачата от командването, а сам проявява инициатива и поема отговорност, след като разкрива румънския замисъл бригадата да бъде изпратена в помощ на обсаждания от българите Тутракан.

На 4 септември към дивизията се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската. В Щаба на действащата армия очакват сблъсъка с тревога, поради опасения, че някои войници няма да вдигнат ръка срещу бившите ни освободители.

Генерал Колев, който е роден в Бесарабия и е русофил, произнася пламенно слово, в което казва: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.”

На 5 септември конната дивизия поема рискован рейд на север и в поредица от схватки отблъсква руски разузнавателни конни разезди, заемайки стратегическото шосе Добрич-Силистра.

На 7 септември 1916 г., третият решителен ден от боевете на Добричката епопея, генерал Колев отново демонстрира тактически усет и инициативност. В най-критичния момент от отбраната на града, когато една непълна българска дивизия изнемогва под напора на атакуващи руски, румънски и сръбски войски, той не се поколебава да предприеме крайно рискован, но пресметнат ход. Оставяйки слаби заслони срещу руската кавалерия и без да изчака заповед от командващия армията, Колев насочва дивизия към Добрич.

След изненадващ флангови маньовър на конницата в десния фланг на противника при с. Чамурлий (дн. Смолница) е постигнат обрат в хода на сражението. Неприятелските войски се оттеглят в паническо бягство, а сръбско-хърватската доброволческа дивизия напълно губи боеспособността си.

Победите при Карапелит-Кочмар и при Добрич са от оперативно-стратегическо значение, като оказват и огромно психологическо въздействие на войските от двете страни на фронта. След като е разбит и при Тутракан, противникът започва да се оттегля по целия фронт в Добруджа. Създават се условия частите на Трета армия да влязат без бой в Силистра на 9 септември.

На 30 септември 1916 г. генерал Колев е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването той изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!”

По време на едномесечните сражения на Кубадинската укрепена линия, конната дивизия воюва на десния фланг на армията. Тук тя взема участие в ожесточените боеве срещу струпаните огромни, като запушва очертаващ се пробив. На 18 октомври конницата първа преодолява Кубадинската позиция. На 23 октомври при с. Кара Мурад (северно от Кюстенджа) Първа конна дивизия обкръжава и пленява 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира й и бойното знаме.

През втората половина на 1916 г. конната дивизия е спешена пред Мачинската позиция. След преодоляване на телени заграждения и атаки на нож, на 3 януари е овладян град Мачин. На 5 януари е превзета Тулча, с което завършва бойния път на дивизията в Добруджа. След това до лятото на 1918 г. тя охранява дунавското крайбрежие на Северна Добруджа и част морския бряг.

За 4 месеца Първа конна дивизия изминава почти 1000 километра, помитайки всичко по пътя си. Кавалеристите дават само 189 убити и 965 ранени.

Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев. През това време той стоически понася всички лишения наред със своите бойци и не слиза от арабския си кон.

За времето на 30-годишната си служба той е ползвал едва 7 месеца отпуск. Всичко това се отразява на здравето му. На 10 май 1917 г. генерал Колев е назначен за командващ 3-а армия в Добруджа, но още в края на месеца е принуден да напусне фронта и заминава на лечение във Виена.

На 28 юли е произведен в чин генерал-лейтенант „За особени заслуги през войната в Добруджа” и е награден с орден „За храброст”.

На следващия ден 53-годишният генерал умира във виенски санаториум. В началото на август тленните му останки са пренесени и препогребани с военни почести в София.

Генерал Иван Колев все още няма издигнат паметник.

[Preslav]

ЗОВ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ: 18 години от трагедията с 14 войника, изгорели живи на Околовръстното*

[Preslav]

95 години от знаменитата Дойранска победа

[Preslav]

Пред 97 години превземаме Тутраканската крепост

[Preslav]

135 години от Кресненско-Разложкото въстание