Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Naval Group ще достави на Аржентина 4 леки корвети/OPV, първият кораб ще е бившия LAdroit · Google Earth 3D разкри секретна военна база · Лондон призова Германия да преосмисли забраната за износ на оръжие за Саудитска Арабия · Полицаят, застрелял съпруга на любовницата си на Крит, ще лежи доживот · България ще привлича инвестиции от Саудитска Арабия чрез съвместно дружество с кралството · ЕС се споразумя за фонд, подкрепящ проекти в областта на отбраната ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 20 Фев 2019, 15:23
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Космическите телескопи Хершел и Планк.
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [24 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 28 Яну 2011, 23:01    Заглавие:  Космическите телескопи Хершел и Планк.  

Гигантски нишки от студен прах простиращи се в нашата галактика са разкрити в нова светлина от Европейският спътник "Планк". Анализът на тези структури може да помогне за определяне силите, които оформят нашата галактика и звездообразуването.

Основната задача на Планк е проучване на най-големите мистерии на космологията, като най-важните въпросите които стоят в дневния ред на телескопа са: Как се е формирала Вселената? Как са се образували галактиките?
Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/P545-P857-I100_1000px.jpg
[size=85]С това ново изображение, телескопа разширява обхвата на своите изследвания на студените структури прах намиращи се в нашата галактика. [/size]

Изображението показва нишковидни структури от прах в близките околности - в рамките на около 500 светлинни години от Слънцето. Локалните нишки прах се намират в Млечния път (който е розовата хоризонтална черта в долната част на изображението и тези емисии идват от много по-далеч, в диска на нашата галактика).
Образът е с кодирани цветове за да различим различните температури на прахта. Бяло-розовите тонове са прах с температура само няколко десетки градуса над абсолютната нула, а по-дълбоките цветове са прах с температура около -261 ° С, само около 12 градуса над абсолютната нула. Топлите слоеве прах са концентрирани в равнината на Галактиката, но изображението е акцентирано върху студените области прах.

"Това, което образува в структурата на прахта конкретни изострени форми не е много ясно", казва Ян Таубер, ЕКА учен по проекта Планк. Гъстите части се наричат молекулярни облаци, докато по-неорганизираните части са наречени "перести облаци". Те се състоят от прах и газ, въпреки че газа не е показан на тази снимка.

Има много сили действащи в нашата галактиката, които спомагат за формирането на молекулярните и перестите облаци в тези нишковидни модели. Като пример, на големи мащаби, галактическия диск се върти, като създава спирални образования от звезди, прах и газ. Гравитацията упражнява значително въздействие при концентрирането на прахта и газа. Излъчването и джетовете от частици от звездите тласка прахта и газа, а магнитните полета, макар да не е изяснено още в каква степен също играят роля.
Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/IRASSphere_H.jpg
[size=85]Червеният кватрат показва областа от небето, която е показана на горното изображение на Планк [/size]

Светлите места в изображението са плътни участъци от материя, в които могат да се зародят дори и звезди. Тъй като материята се уплътнявя, облаците стават все по-гъсти и следователно по-добре отразяват светлината и други видове лъчения. Това им позволява да се охладят по-лесно и по-бързо при колапса.

Космическият телескоп на ЕКА - Хершел също може да се използва за проучване такива региони в подробности, но само Планк може да ги открие всички на небето. Стартирали заедно през май 2009 г. Планк и Хершел едновременно изучават най-интересните обекти във Вселената. Планк разглежда най-големите структури, докато Хершел може да прави подробни наблюдения и на по-малки структури, като например близки региони в които протича звездообразуване.

Но нерешената загадка си остава - защо има влакнести структури както на големи, и на малки мащаби. "Това е големия въпрос", казва Таубер.

Този образ е комбинация от данни, получени от високочестотният инструмент на Планк (HFI) при дължини на вълните от 540 микрометра до 350 микрометра. 100-микрометрово изображение на същата област е направено през 1983 г. от сателита IRAS.

Първоначалните HFI данни са били регистрирани като част от пълното сканиране на небето от Планк в микровълновите дължини на вълните. Тъй като космическят кораб се върти, неговите инструменти сканират цялото небе. По време на всяко завъртане, пресича Млечния път два пъти. Така, в хода на мисията Планк точно картографира заревото на Големия взрив, а също така и съставя подробни карти на галактиката.
Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/P857_with_Aquila_white,2.jpg
[size=85]Нишковидни структури се забелязват на по-големи мащаби (както е показано на снимката от Планк, вдясно) и на малки мащаби (както се вижда на снимката от Хершел вляво) в Млечния път. Образът от Планк, който обхваща около 55° от небето, е получен от високочестотният инструмент с честота 857 GHz (което съответства на дължина на вълната от 350 микрометра). Тъмната хоризонтална лента е повърхността на нашата галактика. Цветовете представляват интензивността на топлинното излъчване от прахта. Образът на Планк е получен по време на първото пълно сканиране на небето от Планк, което започна в средата на август 2009 г. и още не е приключило. До средата на март 2010 г., 98% от небето е било наблюдавано от Планк, а 100% сканиране се очаква до края на май 2010. [/size]
Credits: ESA and the HFI Consortium. Credits for inset: ESA and the SPIRE & PACS consortia, P. André (CEA Saclay) for the Gould's Belt Key Programme Consortium
http://www.esa.int/esaCP/SEMMN9CKP6G_index_0.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 28 Яну 2011, 23:50    Заглавие:  

Много хубави снимки, ето и малко по-подробно:

Хершел
Първите научни резултати от инфрачервеният телескоп Хершел на ЕКА разкриват скрита досега информация за звездообразуването. Нови снимки показват хиляди далечни галактики в които протича яростно звездообразуване и красиви звезди, които се формират от облаци в Млечния път.

Хершел наблюдава зараждаща се звезда, образуваща се в облака RCW 120, която изглежда ще се превърне в една от най-големите и най-ярките звезди в нашата галактика в рамките на следващите няколко стотин хиляди години. Тя вече е набъбнала от осем до десет пъти масата на Слънцето и все още е заобиколена с още 2 000 слънчеви маси от газ и прах, от които може да се храни по-нататък.
Масивните звезди са редки и краткотрайни. Наблюдаването на една подобна по време на формирането представлява златна възможност за решаване на дългогодишния парадокс в астрономията. "Според сегашните ни разбирания, не трябва да се формират звезди по-голями от осем слънчеви маси", казва д-р Завагно.
Това е така, защото ожесточената светлина, излъчвана от такива големи звезди, трябва да отблъсква надалеч тяхните зараждащи облаци преди да натрупат още маса. Но някак си те се формират. Много от тези "невъзможни" звезди са вече известни, някои дори съдържат до 150 слънчеви маси, но сега Хершел е видял една звезда близо до началото на своя живот. Астрономите могат да използват данните, за да изследват как тя се противопоставя на техните теории.
Хершел е най-големият астрономически телескоп който някога е извеждан в космоса. Диаметърът на главното огледало е четири пъти по-голям от всички предишни инфрачервени телескопи в космоса и е един и половина пъти по-голям от Хъбъл. Когато звездите започнат да се формират, околният прах и газ се загряват до няколко десетки градуса над абсолютната нула и започва да излъчва най-много в инфрачервените дължини на вълните. Земната атмосфера напълно блокира по-голямата част от тези дължини на вълните, затова наблюденията от космоса са необходими.
Използвайки прецизната резолюция и чувствителност, Хершел преброява звездите, които са в регионите на нашата галактика. "Преди Хершел, не е ясно как материала в Млечния път се събира в достатъчно висока плътност при достатъчно ниски температури, за да формира звезди", казва Серджо Молинари Istituto di Fisica dello Spazio Interplanetario, Roma.
Нови изображения от Хершел показващи определен брой звездни инкубатори в Млечния път показват как това се случва. Звездния ембрион първо наподобява плетеница от нишки от нажежен прах и газ, простиращи се в Галактиката. Тези форми наподобяващи вериги от звездни детски градини са дълги десетки светлинни години, опасващи галактиката като мрежа от зараждащи се звезди.
Хершел е в проучване и на дълбокия космос извън нашата галактика, и е уловил инфрачервената светлина от хиляди други галактики, разположени на милиарди светлинни години във Вселената. Всяка галактика се появява само като леко петънце, но с яркоста си позволява на астрономите да определят размера на звездообразуването в него. Грубо казано, в по-ярките галактиката се раждат повече звезди.
Тук също Хершел оспорва предишните ни разбирания, показвайки, че галактиките са се развивали през космическото време, много по-бързо отколкото се смяташе досега. Астрономите вярват, че в галактиките се формират звезди с една и съща степен през последните три милиарда години. Хершел показа, че и това не е вярно.
В миналото има много повече от така наречените "starburst" галактики, в които звездите се образуват със степен над 10-15 пъти по-бързо от тези в млечният Млечния път днес. Но това, което задейства тази неистова дейност не е напълно изяснено. "Хершел ще спомогне за разследването причините за този проблем", казва Стив Еалес Cardiff University, UK.
Хершел също e един отличен инструмент за откриване на най-малките форми на материята - молекулите. Той направи първите открития в пространството на една нова "фаза" на водата. Това е електрически заредена пара, която за разлика от по-познатите фази - лед, течна вода и газообразна пара, не настъпва естествено на Земята. В зараждащите облаци в околностите на младите звезди, ултравиолетовата светлина облъчва газа, като избива един електрон от молекулата на водата, като настъпва електрическа промяна.
"Това откриване на йонизирана водна пара дойде като изненада," казва Арнолд Бентз, Zurich, Швейцария. "Хершел ни показа, че има насилствени процеси, протичащи по време на ранните етапи от раждането на звездите, което доведе до широко разпространение на енергични радиации през облаците." От най-големите галактики до най-малки молекули и много други резултати от Хершел ще бъдат представени пред научната общност на първия симпозиум, ESLAB 2010, който се провежда тази седмица в ЕКА и технологичения център, в Нордвик в Холандия. "Това са все още началните дни на Хершел и това е само началото на всички науки, които ще получат резултати от тази мисия в идните години", казва Гьоран Пилдбрат, ЕКА учен по проекта Хершел.

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/RCW120_v03.jpg

RCW 120 е галактически балон, който съдържа голяма изненада - новозараждаща се звезда с най-малко осем пъти масата на Слънцето. Тази ембрионална звезда изглежда ще се превърне в една от най-ярките звезди в галактиката.
Този балон е известен като RCW 120. Намира се на около 4300 светлинни години от нас и съдържа звезди в центъра. Звездите не се виждат при тези инфрачервени дължини на вълната, но се показва върху околния прах и газ със силата на своята звездна светлина. Натиска от светлината върху материята в стената на балона е толкова голям, че предизвиква образуването на нови звезди.
Светлия възел отдясно на основата на балона е неочаквано голяма ембрионална звезда, чието образуване е предизвикано от силата на централната звезда. Наблюденията на Хершел показват, че тя вече съдържа между 8-10 пъти масата на нашето Слънце. Звездата може да нарастне още, тъй като е заобиколена от облак, съдържащи допълнително 2000 слънчеви маси.
Но не всичкият материал ще падне върху звездата, дори най-големите звезди в галактиката не надвишават 150 слънчеви маси. Но въпросът кое спира попадането на още материал върху звездите е една от загадките за съвременните астрономи. Според теорията, звездите трябва да спрат да нарастват, когато достигнат около осем слънчеви маси. При тази маса, те трябва да станат толкова горещи, че да светят силно в ултравиолетовите дължини на вълните.
Тази светлина трябва да избута околния материал надалеч и централната звезда повече не трябва да нараства. Но очевидно тази маса не е пределната стойност, защото иначе няма да има гигантски звезди в галактиката. Астрономите искат да знаят защо някои звезди могат да не се поддадат на физиката и растат толкова големи. Това ли е новооткритият звезден ембрион, предназначен да се превърне в една звезда чудовище? В момента никой не знае, но по-нататъшен анализ на тази снимка от Хершел може да ни даде неоценими улики.
Credits: ESA/Hi-GAL Consortium

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/RegionL30_70_160_250_v2.jpg

Това изображение гледа към една област в съзвездието Орел, близо до центъра на галактиката ни. Ние виждаме изключително крайни продукти на звездната поточна линия. В центъра и в ляво на изображението, две масивни области от звездообразуване, които са G29.9 и W43, са ясно видими. В тези области се формират стотици звезди от всички размери - от такива, подобни на нашето Слънце, до чудовища няколко десетки пъти по-тежки от нашето светило.
Тези новородени големи звезди катастрофално нарушават първоначалния си ембрионен газ като изкопават в терените около тях гигантски кухини в галактиката.
Credits: ESA/Hi-GAL Consortium

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/RegionL59_70_160_250_v2.jpg
Това изображение, в съзвездието Vulpecula, показва цяла поточна линия на новородени звезди. Дифузната светлина разкрива широк студен източник на суровина, който е на склад в нашата галактика.
Мащабните сътресения от гигантски сблъсъци, предизвикват този материал да се кондензира в мрежа от нишки, които виждаме по целия образ. Това са "бременни" лица, при които материалът е студен и гъст. В този момент, гравитационните сили поемат фрагмент от тези нишки в оковите на звездните ембриони, които могат в крайна сметка да колапсират до формирането на бебе звезди.
Credits: ESA/Hi-GAL Consortium

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/gama9_colour_image_H.jpg
Картина на поле, наблюдавано от H-ATLAS направена чрез комбиниране на снимки, направени с камерата SPIRE при 250, 350 и 500 микрона. Цветовете на снимката не са реални, но са били използвани за представяне на различни инфрачервени дължини на вълните. Слабият синкав оттенък в горната част на изображението показва в нашата галактика светъл обект. Точно над центъра на картината е гъст облак от газ и прах, също в нашата галактика, в който могат да се формират малки звезди. Другите обекти на снимката са галактики, на разстояние до 12 милиарда светлинни години. Изображението показва, че изследването е разкрило интересни обекти в нашия небесен "заден двор", както и други допълнителни такива, които ние можем да наблюдаваме, нищо че датират от малко след Големия взрив.
Credits: ESA/ATLAS Consortium

http://www.esa.int/SPECIALS/Herschel/SEM7N7KPO8G_0.html

Планк
Нови снимки направени от Планк разкриват силите предизвикващи формирането на нови звезди и позволяват на астрономите да разберат сложната физика на прахта и газа в нашата галактика.

Звездообразуването се извършва скрито зад воала на прахта, но това не означава, че не може да се види през него. Когато оптичните телескопи виждат само черно пространство, микровълновите очи на Планк разкриват безброй нажежени структури от прах и газ. Сега, Планк е използвал тази способност да сондира две относително близки звезди, които се намират региони от нашата галактика.
Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/Orion_30-353-857_H.jpg
[size=85]Образ на Планк на региона на мъглявината "Орион".[/size]

Района "Орион" е люлка на звездообразуване, отдалечена на около 1500 светлинни години. Той е известен като мъглявината "Орион", и може да се види с невъоръжено око, като слабо размазано розово петънце.
Изображението обхваща голяма част от съзвездието Орион. Мъглявината е светлия лъч произлизащ малко по ниско от центъра на изображението. Светлия лъч в дясно от центъра е Horsehead Небюла, наречени така, защото при високи увеличения стълб от прах прилича на конска глава.
Гигантската червена дъга е смятана за взривна вълна от една звезда, която се е взривила във вътрешността на района преди около два милиона години. Балона, която тя е създала сега е около 300 светлинни години в диаметър.

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/Perseus_30-353-857_H.jpg
[size=85]Образ на Планк на регион, в съзвездието Персей[/size]

За разлика от "Орион", района в "Персей" съдържа по-малко звездообразуване, които макар и по-неактивни, показват, че има още много какво да става.
Изображенията показва наличието на три физически процеси, протичащи в прахта и газа в междузвездното пространство. Планк може да ни покаже всеки процес поотделно. На най-ниските честоти, Планк разкрива емисиите, причинени от високата скорост на електронните взаимодействия с магнитното поле на галактиката. Допълнителен компонент на дифузност идва от усукващите се частици прах, които излъчват на тези честоти.
В междинните дължини на вълните от няколко милиметра, емисията е от топлия газ от новоформираните горещи звезди.
В още по-високи честоти, Планк картографира оскъдната топлина, от изключително студения прах. Това може да разкрие най-студените сърца в облаците, които се доближават до последните етапи преди срутването, преди да се преродят пълноправните звезди. Звездите разпръскват облаците в околностите.
Деликатния баланс между колапса на облака и дисперсията регулира броя на звездите в Галактиката. Планк ще продължи да опознава това взаимодействие, тъй като за първи път, телескопа предоставя данни на няколкото основни механизми на емисиите на един път.
Основната мисия на Планк е да наблюдава цялото небе в микровълновите дължини на вълните, за да се очертаят различията в древната радиация от Големия взрив. Така че той трудно може да помогне за тези задачи, но докато той се върти, може да извършва внезапни проверки от неговият електронен датчик в нощното небе на Млечния път.
http://www.esa.int/SPECIALS/Planck/SEM0FVF098G_0.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 28 Яну 2011, 23:51    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/HOPS_Herschel-NIR_crop.jpg
11 May 2010
Хершел е направил неочаквано откритие - една дупка в облак съдържащ зараждащи се звезди, която е предоставила на астрономите изненадващ поглед за края на звездообразуващите процеси.

Звездите се раждат в гъсти облаци от прах и газ, които сега може да се изучават в големи детайли с помоща на Хершел. Въпреки, че са наблюдавани джетове и ветрове от газ идващи от младите звезди винаги е било загадка как точно една звезда излиза от заобикалящия я зараждащ облак. Сега, за първи път, Хершел може да види неочаквана стъпка в този процес.
Облак от ярко отразяващ газ известен на астрономите като NGC 1999 се намира до една черна лепенка на небето. През по-голямата част от 20-ти век, черните петна е известно, че са гъсти облаци от прах и газ, които блокират светлината която преминава през тях.
Наблюдавани от Хершел, тези петна в близост до облаци съдържащи млади звезди, продължават да изглеждат черни. Но това не трябва да е така. Инфрачервените очи на Хершел са проектирани да видят тези облаци. Или облака е изключително гъст или нещо не е наред.
По - нататъшно разследване от наземни телескопи, астрономите намериха обяснение. Тази кръпка изглежда черна, не защото е гъста област от газ и прах, но тъй като тя е наистина празна. Нещо е отворило дупка точно през облака. "Никой не е виждал дупка като тази", казва Том Мегеат, от университета в Толедо, САЩ.
Астрономите смятат, че дупката трябва да е била образувана, когато тесни струи от газ от някои от младите звезди в региона пробождат прахта и газа, на NGC 1999. Мощната радиация от близката зряла звезда може също така да помогне за изчистването на дупката. Каквато и да е веригата от събития, това може да бъде важен поглед в начина, по който новородените звезди разпръскват своите рожденни облаци.
http://www.esa.int/esaCP/SEMFEAKPO8G_index_0.html

Последната промяна е направена от Ang на Пет 08 Юли 2011, 20:52; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 14 Фев 2011, 18:31    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Телескопът Хершел е изстрелян в околоземна орбита през месец май 2009-та. Първия обект които е наблюдавал телескопа е наистина уникални звезда именувана VY Canis Majoris. Звездата е най-голямата от всички известни досега. Нейната маса е около 40 пъти масата на Слънцето, а радиуса превишава почти 1500 пъти слънчевия.
Според учените, диаметърът на супергиганта е около 2,5 - 2,9 милиарда километра. Ако сравните диаметъра на Слънцето с този на VY Canis Majoris, той ще бъде изключително малък, и ако замените Слънцето с VY Canis Majoris, тя ще погълне в себе си всички планети и ще достигне орбитата на Сатурн. За да обиколи цялата звезда в кръг, дори на светлината ще си и нужни 8 часа. Основната радиация излъчвана от звездата е в инфрачервената светлина. За параметрите на звездата има противоречиви данни. Едната гледна точка е че тази звезда е много голям червен Хипергигант. Другата е че тя е обичайното голямо червен супергигант, с много големи размери и излъчва 600 пъти повече енергия от Слънцето, а не 2000.
Телескопа Хершел започна да изучава свойствата и химическия състав на хипергиганта. Астрономите казват, че VY Canis Majoris се намира на разстояние от около 4500 светлинни години от Земята, и състоянието на звездата е такова, че тя може да избухне като свръхнова всеки момент. Както подсказва името, тази звезда е в съзвездието Голямо куче, и за първи път е наблюдавана преди 200 години.
В момента експертите не се съмняват, че звездата е Хипергигант, която почти напълно е изразходвала запаса си от водород и хелий в ядрото. Според данни от Хершел, вече в атмосферата на звездата изобилстват елементите въглерод, кислород и азот. Тези елементи са бъдещите градивни блокове на планетите, които ще се образуват като вторична звездна система, създадена от останките на VY Canis Majoris.
Спектрометъра на телескопа е установил, че звездата вече активно изхвърля вещество в космическото пространство, което говори за предстоящ взрив. В тези газове, европейските астрономи са открили въглероден окис и вода. "Едно от най-разпространените съединения е въглеродният окис който е изгорял газ" - каза проф. Матей Грифин от Университета в Кардиффа. "Кислорода и въглерода са най-често срещаните елементи, които са произведени в самата звезда."
Грифин казва, че въз основа на проучвания на въглероден окис (СО) може да се определи температурата на повърхността на звездата и ясно да се изчисли размерът и, плътноста, и да се извлече информация за масата. Със помоща на инструментите на Хершел изследователите възнамеряват да определят и обемите на водните пари, присъстващи около VY Canis Majoris. "От повърхността на Земята, те са невидими, заради плътния слой на атмосферата ни, сигналите са изкривяват и загубват".
Според експерти, е много важно и интересно да разберем как се създават такива гигантски звезди и защо те достигат до такива огромни размери от порядъка на 1000-1500 радиуса спрямо другите свои звездни братя.
http://www.cybersecurity.ru/?section=space

Click to see if image is larger
Изображението е публикувано на 16-ти декември 2009 год.
Хершел надникна в невиждана досега звездна ясла и изненадващо разкри кипяща активност. Около 700 образуващи се нови звезди, очакват да бъдат сгъстени от нишки прах простиращи се на изображението. Образът е първото ново изложение от "OSHI", Online Showcase of Herschel Images.

Това изображение показва тъмен облак на 1000 светлинни години от нас в съзвездието Aquila. Разположен е на площ от 65 светлинни години и е обвит в прах, така че нито един инфрачервен телескоп не е могъл да го наблюдана досега. Сега, благодарение на чувствителността на Хершел на най-дългата дължина на вълната от инфрачервения диапазон, астрономите са направили първата снимка на този облак.

Изображението е направено на 24 октомври като се използват два от инструментите на Хершел: Array Camera and Spectrometer (PACS) и Spectral и Photometric Imaging Receiver (SPIRE). Двата светли региона са области, в които големите новородени звезди карат водорода в газообразно състояние да избухва.

Новият сайт на OSHI, ще се превърне в библиотека на най-добрите снимки на Хершел. Зашеметяващата гледка в инфрачервения диапазон на небето ще бъде достъпна навсякъде. Всичко ще се представя по начин, който да го направи достъпно за представителите на медиите, учителите и обществото.

Вплетени в прашните нишки в изображението има 700 кондензата от прах и газ, които евентуално ще станат звезди. Астрономите изчисляват, че около 100 протозвезди, които са небесни обекти в крайни етапи на формиране. Всеки един просто трябва да възпламени ядрен синтез в ядрото си и да се превърне в истинска звезда. Останалите 600 обекти са недостатъчно развити, за да се считат за протозвезди, но те също ще станат в крайна сметка бъдещо поколение звездите.

Този облак е част от пояса Gould's, огромен пръстен от звезди, опасващ нощното небе. Слънчевата система, просто се е случило да лежи в близост до центъра на колана. Първата информация за това неочаквано подреждане е от средата на 19 век, Англия от Джон Хершел, син на Уилям, на когото е кръстен телескопа Хершел. Но Бенджамин Гулд роден в Бостън въвежда понятието пръстен което се налага през 1874 година.

http://www.esa.int/esaCP/SEMT0T9K73G_index_0.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 18 Фев 2011, 12:19    Заглавие:  

Космическият телескоп Hershel откри семейство неочаквано "леки" галактики, в които се наблюдава интензивно звездообразуване – учените смятат, че точно такава маса може да е оптимална за бързото раждане на звезди, съобщиха в четвъртък пресслужбите на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA).

...

Александър Амблар от Калифорнийския университет и колегите му използвали телескопа Hershel за изучаване на галактики на 10-11 млрд. светлинни години от Земята. Масата на всяка от галактиките, "обвити" в плътен облак прах, е около 300 млрд. слънчеви маси. Освен това, както се смяташе по-рано, за да стане галактиката "звездна фабрика", е необходимо тя да бъде 16,7 по-тежка и да достигне около 5 трлн. слънчеви маси.

"Данните от Hershel показват, че за да има интензивно звездообразуване, не е нужна чак толкова тъмна материя, както смятахме", казва Асанта Курей, един от авторите на изследването.

Анализът на яркостта от снимките на инструмента SPIRE, монтиран на Hershel, показват, че скоростта на образуване на звезди в изследваните галактики е три-пет пъти по-голяма, отколкото са показвали наблюденията в други млади галактики във видимия диапазон.

...

Целият текст със снимки на http://www.dnes.bg/science/2011/02/18/hershel-otkri-idealnata-masa-za-rajdane-na-zvezdi.111552

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 18 Фев 2011, 17:28    Заглавие:  

И аз да допълня:
Хершел намира по-малко тъмна материя, но повече нови звезди.
Click to see if image is larger
Анимация показваща празнините предизвикани от тъмната материя. Изабражението обхваща област от вселената 3 милиарда светлинни години.

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/Herschel_locksw_colour_H.jpg
Това изображение във фалшиви цветове показва парче от небето, известно като "Lockman Hole", видяно от инструмента SPIRE на борда на Хершел. То се намира се в северната част на съзвездието Голяма мечка, и като представлява "дупка" на небето която почти несъдържа близки галактики, като по този начин предоставя идеална възможност за наблюдаване само на галактиките в далечната Вселена. Почти всяка точка от изображението е цяла галактика, съдържаща милиарди звезди и образували се преди 10-12милиарда години, когато вселената е била само на милиард години. Откриване на тези галактики поотделно е особено трудно, тъй като те са изключително слаби се припокриват една с друга в образите на Хершел. Това създава мъгла от инфрачервено излъчване, известно като Космически нфрачервен фон (CIB). Проучването на CIB и по-специално колебанията в него е важно, най-вече да се види дали галактиките са склонни да бъдат групирани в малки и големи мащаби.


Космическия телескоп Хершел е открил население от галактики, забулени в прах, които не се нуждаят от тъмна материя за да държат звездите си в строй, която също предизвиква колапса на газовете при формирането на нови звезди.

Наблюдаваните галактиките са много далечни и всяка е с маса около 300 милиарда пъти масата на Слънцето. Тези открити размери предизвикват теорията, според която една галактика трябва да бъде с маса повече 5000 милиарда слънчеви маси за да може да задържа звездите си. Но такива галактики не са наблюдавати. Затова повечето от масата на галактиката се определя като "тъмната материя" - хипотетично вещество, което все още не е открито, но астрономите смятат че то трябва да съществува и да възпира разпадането на галактиките.
Текущите модели описващи зараждането на галактиките започват с натрупването на големи количества тъмна материя. Нейното гравитационното поле привлича обикновените атоми. Ако бъдат събрани достатъчно атоми на едно място се поручава процеса "Starburst" или ражда се звезда. Този процес е наблюдаван в далечни галактики да протича със скорост 100-1000 пъти по-бързо, отколкото в нашата собствена галактика днес.

Нови наблюдения от Хершел показват, че не се нуждаем от толкова много тъмна материя за предизвикване на "Starburst". Откритието е направено чрез анализ на инфрачервени снимки, от инструмента Herschel’s SPIRE (Spectral and Photometric Imaging Receiver) работещ в дължините от 250, 350, и 500 микрона. Това са около 1000 пъти по-дълги дължини на вълните от видимите за човешкото око и разкриват галактики, които са дълбоко обгърнати от праха.

В образите от Хершел се появяват толкова много галактики, че те създават мъгла от инфрачервено излъчване, известна като космически инфрачервения фон. Галактиките не са разпределени случайно, а следват основните линии на тъмната материя във Вселената. Така мъглата има отличителен модел от светли и тъмни петна.
Анализа на яркостта на петната от изображенията на SPIRE показват, че "Starburst" в далечните инфрачервени галактики е 3-5 пъти по-висок в сравнение с предходни анализи, главно във видимата дължина на вълната от телескопа Хъбъл и други телескопи. По-нататъшния анализ и симулациите са показали, че галактиките с малка маса са удобно място за формиране на звезди. Но също така е открито, че на по-малко масивните галактики им е трудно да формират звезди след първото поколение преди да се слеят една с друга. На другия край на скалата, газа в по-масивните галактики се охлажда доста бавно и се забавя колапса необходим за запалването на новите звезди.

От новото откритие следва, че само галактики с "правилни маси" от няколко стотици милиарда слънчеви маси, могат да предизвикат чудовищния темп на звездообразуване. Моделите описващи формирането на галактиките вече могат да бъдат коригирани. Като отчетат новите резултати, астрономите ще се приближат една стъпка по-близо до разбирането на начина на формиране на галактиките, включително и как се е появила нашата собствена.
http://www.esa.int/esaCP/SEMRQ3PT1KG_index_1.html#subhead1
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пон 21 Фев 2011, 15:34    Заглавие:  

Хершел е открил вода около стара въглеродна звезда.

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/479050main_herschel20100901-4x3_946-710.jpg

Това изображение от Хершел е на звездата IRC 10216, известна също като CW Leonis - звезда, богата на въглерод, която изненада астрономите със намерената вода около нея. Цветния код на изображението показва звездата, заобиколена от плътен облак от прах, в три инфрачервени дължини на вълната. Синята светлина показва 160 микрона; зеленото е 250 микрона и червеното показва 350 микрона.
С помоща на Хершел е установено, че ултравиолетовата звездна светлина е ключа към създаването на водата в космоса. Това е единственото обяснение защо умираща звезда е заобиколена от огромни облаци гореща водна пара.

Всяка рецепта се нуждае от тайна съставка. Когато астрономите открили неочакван облак от водна пара около старата звезда IRC 10216 с помоща на сателита Submillimeter Wave Astronomy през 2001 г., веднага започват да търсят източника. IRC 10216 принадлежи към класа на въглеродните звезди и не се смята, че образува много вода. Първоначално учените са заподозрели, че топлината на звездата, трябва да се изпарява комети, дори планети - джуджета за производството на вода.

Хершел разкри, че тайната съставка за образуването на водата е ултравиолетовата светлина, тъй като водата е твърде гореща, за да е дошла от разрушаването на ледени небесни тела.

Ang от http://www.nasa.gov/mission_pages/herschel/herschel20100901.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Чет 24 Фев 2011, 15:39    Заглавие:  

Хершел, Хершел, хайде малко от Планк:

Изследвайки небето в микровълни, Планк е открил нов галактически куп, който е сред най-големите обекти във Вселената. Обединяването на усилията между мисиите на ЕКА, XMM-Newton и последните открития на Планк, разкриват неизвестния досега суперкуп от галактики.

Материята във Вселената е разпределена в силно клъстеризирана форма; звездите се събират в галактики, галактиките се слепват заедно, образувайки огромни купове заобиколени от огромни, празни пространства. Галактическите купове могат да са домакин на хиляди галактики и могат да бъдат пропити от горещ газ, който свети ярко в X-лъчи; Освен това повечето от масата им се състои от тъмна материя. При още по-грандиозен мащаб се наблюдават суперкуповете от галактики - големи конгломератни галактикически групи, разположени на кръстовищата във възлите на космическата мрежа.
Основната цел на Планк е да улови най-древната светлина в космоса, или така нареченото космическо микровълново фоново лъчение (CMB). За тази цел той разполага с превъзходен набор от девет честотни канали, простиращи се в спектралния диапазон 30-857 GHz. Такъв широк спектрален обхват не е само средство за премахване на всички източници на замърсяване на CMB, но също и предоставя най-пълното изображение на началото на Вселената, което някога е постигнато. Чувствителността на Планк го прави отличен ловец на галактически купове.

В действителност, деветте честота канали са внимателно подбрани от екипа на Планк, с цел да се използва особен ефект, известен като Sunyaev-Zel'dovich Effect (SZE). Този ефект се дължи на промяната на енергията на фотоните от CMB, когато се сблъскат с някоя галактическа група. Понеже пътуват към нас, галактическият куп съдържа подписа си в CMB. Следователно, SZE представлява уникален инструмент за откриване на галактическите купове, дори и при високо червено отместване.

Куповете от галактики, съдържат горещи електрони, които са много по енергични от фотоните на CMB. Взаимодействията между тях обикновено води до придобиване на по-високи енергии на фотоните. Това означава, че когато разглеждаме CMB по посока на галактическия куп, се забелязва дефицит във средния сигнал CMB, или има недостиг на по-малко нискоенергийни фотони и излишък на по-енергични такива. Честотният праг, разделящ дефицита и излишъка, отговаря на 217 GHz. Някои канали на Планк от радиочестотния спектър, са под и над този праг, а един от тях е настроен точно на 217 GHz.

Click to see if image is larger
http://sci.esa.int/science-e-media/img/51/Sequence_Douspis_02.jpg

Тази поредица от снимки показва Abell 2319 - близка група от галактики, в седем различни честотни канали от 44-545 GHz. Характерните зависимост на ефекта Sunyaev-Zel'dovich се вижда от сравняването на различните изображения.

Click to see if image is larger
http://sci.esa.int/science-e-media/img/4f/COMA_ROSATvsPLANCK.jpg

Ефекта Sunyaev-Zel'dovich се наблюдава и при галактическият куп Кома (горе вляво) и при X-Ray емисии (горе вдясно). Изображенията са насложени върху по широкообластен поглед на района от Digitised Sky Survey (долните два панела).
Дизайна на Планк е оптимизиран за откриване на SZE сигнал от купове разпръснати из небето, обаче не е подходящ за по-задълбочени изследвания - резолюцията просто не е достатъчна. Необходими са наблюдения в други дължини на вълните за да се посочат подробности за тези масивни структури. Тъй като горещия газ от галактическите купове отделя обилно количество Х-лъчи, наблюденията в този спектър се оказват особено полезни.

За да се потвърди самоличноста на купа, данните от Планк се съпоставят със съществуващите каталози на куповете, както ROSAT - рентгенов каталог на всички купове по небето. Когато кандидата на Планк не отговаря на нито една известна структура, и след внимателна проверка за качеството на сигнала SZЕ, учените установяват, че това е нов обект и предприемат наблюдения с обсерваторията XMM-Newton.

Click to see if image is larger
http://sci.esa.int/science-e-media/img/50/PLANCK_XMM.jpg
Новия суперкуп, видян от Планк и XMM-Нютон.

Сигналът SZЕ от новооткрития суперкуп съдържа сумата от сигналите на три отделни групи, също има и компонента от между галактичните нишковидни структури. Това осигурява важни улики за разпределение на газа при много големи мащаби, която на свой ред е от решаващо значение за проследяването на разпределението на тъмната материя.

Ang от http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=47692

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 11 Мар 2011, 16:37    Заглавие:  

Хершел използва ефекта известен като "гравитационна леща", за да наблюдава далечни галактики.

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/495028main_herschelC20101104-full_full.jpg

Това изображение показва увеличения изглед на една от петте галактики, открити от Хершел. Галактиката е кръстена SDP 81 и е жълтата точка в лявото изображение, направено от Хершел. Тя също се наблюдава, като розови петна на дясното изображение, направено от наземните телескопи. Тази галактика е толкова далеч, че на светлината са и онели около 11 милиарда години за да достигне до нас. Проучването на галактиката продължава, но за съжаление изглежда, че изследването ще се извършва от други инструменти -наземни и космически. Това е така, защото розовите петна показват, че галактиката ще е още ярка в по-големите дължини, които са отвъд пределите на Хершел. С бъдещите наблюдения, се е заела субмилиметровата обсерватория Smithsonian Astrophysical Observatory's в Хавай.

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/495014main_herschelB20101104-4x3_1024-768.jpg

Тази схема показва нагледно космическия феномен, известен като гравитационна леща, при която една галактика увеличава втора, по-далечна и я прави да изглежда по-ярка и по-лесна за изучаване.

Оказа се, че телескопа е много добър при откриването на тези космически лещи. Космическата лупа се наблюдава, когато огромна галактика или струпване на галактики изкривява светлината идваща от по-далечна галактика. Това кара далечните галактики, да изглеждат оголемени и изкривени. Понякога, наблюдаваната галактика е толкова изкривена, че изглежда като пръстен - обект, известен като "пръстен на Айнщайн". Алберт Айнщайн, пръв предрича феномена, известен като гравитационна леща.

Тези лещи са невероятно мощни инструменти за изучаване свойствата на далечните галактики, както и други мистериозни неща - тъмната материя и тъмната енергия - които заедно изграждат невероятните 96 процента от нашата Вселена.

С помоща на тези лещи, може да се правят космологични проучвания на галактики, които са твърде отдалечени и слаби за да се разглеждат по друг начин. Стартирала през май 2009 г., тази космическа мисия има за цел да наблюдава вселената в далечната инфрачервена светлината. Сред сканираните от Хершел хиляди галактики, учените забелязали пет никога досега наблюдавани обекти, които са изключително ярки.

Обектите са заподозрени, че са галактики увеличени от космически лещи, но внимателните и обширни последващи наблюдения са задължителни. Многобройни наземни телескопи по целия свят са участвали в кампанията. Резултатите показват, че всичките пет ярки галактики са "подсилени" от ефекта на гравитационната леща. Галактиките са много отдалечени и стари - те датират от времето, когато Вселената е била само на от 2 до 4 милиарда години, на по-малко от една трета от сегашната си възраст.

Астрономите подозират, че те са само част от много по-голяма популация галактики, които не се виждат. Петте галактики са млади и изпълнени с прашни звездообразуващи региони в които се зараждат много нови звезди. Прахът е толкова гъст, че галактиките не могат да се видят във видима светлина от никой телескоп. Но Хершел ги открива защото той може да види слабата топлина на прахта. Тъй като галактиките са увеличени, астрономите вече могат да надникнат по-дълбоко в тези прашни, екзотични места и да научат повече за това какви процеси протичат в тях.

Ang от http://www.nasa.gov/mission_pages/herschel/herschel20101104.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 26 Мар 2011, 10:47    Заглавие:  

ЕКА ще освободи данните от "Планк".

На 4-ти януари, 2011 год. ESA е поканила представители на медиите относно освобождаването на първите данни и научни резултати от мисията "Планк". Каталога от данни съдържа хиляди източници, открити от Планк, излъчващи от далечните радио честоти до инфрачервени дължини на вълната, включващи както плътни студени облаци от газ в които се извършва звездообразуване, така и далечни супер купове от галактики.

Целта на Планк е да направи най-точните измервания на космическия микровълнов радиационен фон. С тези измервания, учените се надяват да научат много за раждането и началното развитие на Вселената. Но съществуват много други обекти във Вселената, които излъчват светлина в същата дължина на вълната, като хладния прах, горещите газове и електроните извършващи въртеливо движение в магнитни полета. Всички тези емисиите трябва да бъдат определени и отстранени преди Планк да може да постигне своята крайна цел. Публикуването на каталога е важна стъпка за учените от Планк в тази посока.
За щастие паразитните данни са научна съкровищница за астрономите по света, които ще направят много открития през следващите години, благодарение на Планк.

от http://www.esa.int/esaCP/SEMK1E0SDIG_index_0.html

и

Хершел направи най-подробното изображение на Андромеда.

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/M31_andromeda_H.jpg

Тези изображения на галактиката "Андромеда" са направени от две обсерватории на ЕКА. Хершел разкрива пръстена от газ и прах в невиждани досега детайли, доката XMM-Нютон показва умиращи звезди, които блестят в рентгенови лъчи.

Много галактики имат спираловидни форми, но Андромеда е интересна защото съдържа голям пръстен от прах с диаметър около 75 000 светлинни години опасващ центъра на галактиката. Някои астрономи смятат че този пръстен може да е създаден от сблъсък с друга галактика. Този нов образ от Хершел разкрива още по-сложни подробности и разкрива, че пръстена се състои най-малко от пет концентрични пръстена от звезди, които са видими през прахта. Освен това, наблюдавайки пръстена в далечните инфрачервени дължини, Хершел разкрива, че в тръстена протича активно звездообразуване.
XMM-Нютон показва стотици рентгенови източници в Андромеда, като много от тях се групират около центъра, където звездното население е пренаселено. Някои от тях са предизвикани от шоковите вълни и отломките от свръхнови, други са двойки звезди заключени в гравитационна сватка биейки се до смърт.

Ang от http://www.esa.int/esaCP/SEMY1K0SDIG_index_0.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Чет 31 Мар 2011, 17:02    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/509461main_planck20110111-43_full.jpg

Тази карта илюстрира многобройни новоформиращи се звезди или "студени ядра", които Планк наблюдава в нашата нашата галактика. ESA / NASA / JPL-Caltech

Мисията "Планк" освободи нов каталог от данни на 4-ти януари. Каталогът включва хиляди ненаблюдавани досега прашни пашкули, в които се образуват нови звезди, както и някои новооткрити масивни галактични групи.

"Планк" стартира през май 2009 год. и космическия апарат притежава най-съвременни детектори, с които картографира цялото небе общо четири пъти. Целта е да се измери космическия микровълнов фон, който е далечно ехо от "Големия взрив". Данните ще помогнат на учените да изучат развитието, съдбата и структурата на нашата Вселена. Но тези космологични резултати няма да са готови още две години, а освобождаването на данните разкрива конкретни обекти в нашата галактика "Млечния път", както и от по-далечни галактики.

Планк картографира небето в девет дължини на вълната на светлината, като започва от инфрачервения и достига до радиодиапазона. Неговата технология е значително подобрена и притежава по-добра чувствителност и резолюция сравнение с предишните мисии Cosmic Background Explorer и Wilkinson Microwave Anisotropy Probe на НАСА.

Резултатите са неочаквани и данните съдържат невиждани космически обекти. Планк е каталогизирал около 10 хиляди новообразуващи се звезди или така наречените "студени ядра", хиляди от които са новооткрити. Тези ядра са тъмни и прашни разсадници, където бебета звезди тепърва започват да се оформят. Те също са едни от най-студените места във Вселената. В новия каталог на Планк се вижда, че някои от най-студените ядра са с температури до седем градуса над абсолютната нула. За да види най-студените газове и прах в Млечния път, детекторите на Планк са били охладени до едва 0,1 келвина.

Новият каталог съдържа и някои от най-масивните галактични купове, включително няколко новооткрити такива, съдържащи масата на милиони милярда Слънца. Галактиките в нашата вселена са свързани помежду си в тези по-големи групи, образувайки мрежа в космоса. Учените изучават тези групи, за да научат повече за еволюцията на галактиките, също така тъмната материя и тъмната енергия - екзотични неша, които представляват по-голямата част от вселената.

Новия каталог на Планк включва и уникални данни за басейна от горещи газове, в който са потопени около 14 хиляди по-малки галактически групи; все още най-добрите данни за космическия инфрачервен фон, който е образуван от светлината на звездите образували се в ранната вселена; нови наблюдения на изключително енергични галактики. Каталогът е съставен от сканирането от около един път и половина небето.

Повече информация за Планк се намера онлайн на http://www.nasa.gov/planck и http://www.esa.int/planck.

Ang от http://www.nasa.gov/mission_pages/planck/planck20110111.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Чет 14 Апр 2011, 17:29    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://esamultimedia.esa.int/images/Science/Herschel/IC5146_080411_R500_G250Filaments_B70Filaments.jpg
Изображение на междузвездния облак IC5146 от Хершел. Credits: ESA/Herschel/SPIRE/PACS/D. Arzoumanian (CEA Saclay) for the “Gould Belt survey” Key Programme Consortium.

Click to see if image is larger
http://esamultimedia.esa.int/images/Science/Herschel/polaris_B250_G350_R500.jpg
Ясно личащата мрежа от нишки в междузвездния облак "Поларис". Credits: ESA/Herschel/SPIRE/Ph. André (CEA Saclay) for the Gould Belt survey Key Programme Consortium and A. Abergel (IAS Orsay) for the Evolution of Interstellar Dust Key Programme Consortium.


Космическия инфрачервен телескоп "Хершел" установи, че близките до нас междузвездни облаци съдържат мрежи от заплетени нишки от газове. Интригуващото е, че всяка нишка е приблизително с еднаква ширина, подсказвайки, че те могже да са резултат от междузвездния звуков бум в нашата галактика.

Нишките са огромни, простиращи се на десетки светлинни години в космоса. Хершел показва, че новородените звезди често се срещат в най-гъстата част от тях. Една спирала в тези региони съдържа група от около 100 новоформиращи се звезди.
Тези нишки в междузвездните облаци са забелязани и преди от други инфрачервени спътници, но те никога не са били забелязани достатъчно добре, за да бъдат измерени действителните им ширини. Сега, Хершел показва, че независимо от дължината или плътността на спиралите от тези нишки, ширината винаги е горе-долу същата.

Сравняването на наблюденията с компютърните модели показва, че нишките вероятно се формират, когато енергия разклаща и бавно затихва в междузвездните облаци. Тези вълни са свръхзвукови и са в резултат от обилното количество енергия инжектирана в междузвездното пространство от експлодиращи звезди. Те пътуват през разреденото море от газ и го компресират в тънки нишки.

Междузвездните облаци обикновено са с изключително ниски температури - около 10 градуса по Келвин и това прави скоростта на звука в тях относително бавна, едва 0,2 км / сек, а не до 0.34 км / сек в земната атмосфера при морското равнище.

Учените предполагат, че когато звуковите вълни преминават през облаците, те губят енергия и когато най-накрая се разсеят, те оставят тези нишки от сгъстен материал. Учените правят това заключение чрез изучаване на три близки облаци, известни като IC5146, Акила и Поларис с инструментите SPIRE и PACS на Хершел.
http://www.esa.int/SPECIALS/Herschel/SEMK0H7S9MG_0.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Вто 10 Май 2011, 19:30    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.esa.int/images/UltraLuminousInfraRedGalaxy_H.jpg
Изходящи потоци от газ, произтичащи от обикновена галактика. Това е художествено изображение.

Хершел откри бушуващи ветрове съставени от молекулярен газ, които се простират надалеч от галактиките. Най-вероятно в продължение на годините, тези изходящи потоци имат силата да събличат галактиките от газ, което забавя и най-накрая преустановява звездообразуването.

Ветровете, които Хершел е открил са необикновени. Най-бързия духа със скорост по-голяма от 1000 км / сек, или около 10 000 пъти по-бързо от ураганния вятър на земята. Това е първият път, когато се наблюдават изходящи молекулярни газове от галактики. Това е важно откритие, защото звездите се образуват от молекулярен газ, а тези потоци ограбват тази ценна суровина. Ако изходящите потоци са достатъчно силни, те дори може да спрат формирането на нови звезди като цяло.

За да направят това откритие, учените са извършили спектрални анализи с камерата на "Хершел" на 50 галактики. Заключението е, че 1200 пъти масата на нашето Слънце се губи всяка година от галактиките притежаващи най-силните потоци. Това е достатъчно, за да се издуха целия материал изграждащ нови звезди за период от един до 100 милиона години. С други думи, някои галактики може напълно да преустановят звездообразуването само за един милион години. Тези ветрове могат да бъдат предизвикани от интензивното излъчване на светлина и частици от младите звезди, или чрез ударни вълни от експлозията на стари звезди. Освен това, те могат да бъдат предизвикани от радиацията излъчена когато материята се върти около черната дупка в центъра на галактиката.

Най-бързите ветрове изглежда идват от галактиките, които съдържат най-ярките "активни галактически ядра", в които огромна черна дупка се храни от заобикалящата я среда. В момента тази идея се тества от наблюдения. Резултатите може да бъдат стъпка към обяснявато как някои елиптични галактики се образуват.

Елиптични галактики са огромни острови от звезди, в които вече е спряло производството на нови звезди, защото те са изчерпали своите залежи от газ. По-малките галактики взаимодействат и се сливат помежду си и по този начин доставят повече храна за централната черна дупка в комбинираното ядро, което го прави по-голямо и по-активно. Това може да доведе до по-мощен вятър, който премахва молекулярния газ и преустановява по-нататъшното формиране на звезди, което води до образуването на елиптична галактика.

http://www.esa.int/esaCP/SEMQETISDNG_index_0.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 29 Юни 2011, 20:08    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Изображение: NASA/Caltech

Млада звезда, която се намира на 750 светлинни години от Земята, бълва вода. Необикновеното явление е запечатано от телескопа Herschel.

До откритието се стигнало, след като холандски астрономи анализирали инфрачервено излъчване от облак, обгръщаш подобен на Слънцето космически обект. Те установили, че зад прахта са скрити атоми на кислород и водород, елементите, които се съдържат в молекулите на водата.

Останалата част от статията: http://www.dnes.bg/technology/2011/06/22/mlada-zvezda-bylva-voda.121917#13093706770151&if_height=67
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 08 Юли 2011, 17:38    Заглавие:  

Хершел откри че свръхновата SN 1987A е произвела гигантско количество прах.
Click to see if image is larger
Свръхновата SN 1987A в която е направено откритието. В ляво заснета от Хершел, в дясно от Хъбъл.
Click to see if image is larger
Диаграма показваща дължините на светлинните вълни в които наблюдават Спицер (в зелено) и Хершел (в синьо).
Нови наблюдения от инфрачервения космически телескоп Хершел показват, че експлодираща звезда е изхвърлила между 160 000 и 230 000 земни маси пресен прах. Това огромно количество подсказва, че експлодиращите звезди, наречени свръхнови, са отговор на дългогодишния пъзел за това, кой доставя нашата ранна Вселена с прах.

Космическия прах е направен от различни елементи, като например въглерод, кислород, желязо и други атоми по-тежки от водорода и хелия. Това са нещата от които са направени планетите и хората, и е от съществено значение за формирането на звездите. Звездите като нашето Слънце възниква от подобни облаци прах, както и планетите.

Астрономите в продължение на десетилетия се чудят как прахта се е образувала в началото на нашата Вселена. Тогава, подобни на слънцето звезди, не са живяли достатъчно дълго, за да произведат огромнито количества прах наблюдавано в далечните и ранни галактики. Суперновите, от друга страна, са експлозии на масивни звезди, които не живеят дълго.

Новите наблюдения на Хершел са най-доброто доказателство, че свръхновите всъщност са машините произвели прахта в началото на космоса.

"Земята, върху която стоим, е направена почти изцяло от материал, създаден във вътрешността на звезда", обяснява главният изследовател на проекта - Маргарет Мейхнер. "Сега имаме директно измерване как свръхновите обогатяват пространството с елементи, които се кондензират в прахта, която е необходима за звезди, планети и живот."

Проучването се фокусира върху останките на най-новата супернова видяна дори с невъоръжено око от Земята. SN 1987A, която е остатък от звезден взрив възникнал на разтояние 170 хиляди светлинни години и се наблюдава от Земята през 1987 г.. Тъй като звездния взрив свети на нощното небе и след това бавно избледнява през следващите месеци, астрономите са в състояние да станат свидетели на фазите от смъртта на тази звезда с течение на времето. SN 1987A е един от най-изследваните обекти на небето.

Първоначално астрономите не са сигурни дали телескопа Хершел изобщо ще може да види този остатък от суперновата. Хершел прави откритието в най-дългите инфрачервени лъчи, което означава че може да види много студени обекти излъчващи много малко топлина, като например прахта. Но така се случи, че астрономите не наблюдават директно SN 1987A, а заснемат с телескопа цялата галактика - Големия Магеланов облак домакин на експлозията.

След като учените са изтеглили изображенията те били изненадани да видят, че SN 1987A е пламнала със светлина. Внимателните изчисления показват, че светлината идва от огромни облаци от прах, съдържащи 10 000 пъти повече материал, отколкото предишните оценки. Прахта има температура около минус 221 до 213 по Целзий - по-студена от Плутон, който е около минус 204 градуса по Целзий.

Предишни изследвания също предоставят някои доказателства, че свръхновите са способни да произвеждат прах. За пример, Спицер открива но в късите инфрачервени лъчи, за разлика от дългите в които работи Хершел, пресен прах около 10 000 повече от масата на Земята в останка от супернова, наречена Cassiopea А. Но сега откриването на 230 000 Земни маси прах около SN 1987A е най-доброто доказателство, че тези чудовищни взривове са всъщност могъщи създатели.

http://www.nasa.gov/mission_pages/herschel/news/herschel20110707.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [24 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0911s ][ Queries: 12 (0.0036s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker