Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
SpaceX разполага 60 интернет сателита · Близо 3 хиляди наблюдатели ще следят за прозрачния изборен процес в неделя · Благоевград вече е отпушен открита е нова отсечка на АМ Струма · Главните сержанти на Българската армия и на Сухопътните войски посетиха Центъра за подготовка на специалисти-Сливен · Български военни пилоти участват в тренировката Европейски Спартан 2019 в Румъния · Съвместна подготовка на Силите за специални операции на България и Гърция Железен Юмрук 2019 ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пет 24 Май 2019, 10:55
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
LRO - изображения и данни от Луната.
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 5 [69 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Автор Съобщение
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 25 Фев 2011, 17:26    Заглавие:  

Учените откриха и Натрий на луната:

Click to see if image is larger
Камерата на LCROSS видя вдигнала се пушилка 20 секунди след катастрофата на Кентавър. Credit: NASA
Click to see if image is larger
Проблясък в инфрачервена светлина, предизвикан от натриеви пари. Проблясъка е регистриран от инфрачервената камера на LCROSS. Credit: NASA

Водния лед, наскоро открит в дъното на кратер близо до южния полюс на Луната е придружен от метални елементи като живак, магнезий, калций, а дори и малко сребро. Сега учените добавят и натрий към сместа.

Последните открития на значителни находища от вода на Луната са изненадващи, защото Луната е имала труден живот. Интензивните астероидни бомбардировки в миналото, комбинирани със слабата гравитация и силната радиация от Слънцето, са принудили Луната да няма почти никаква атмосфера. Това прави лунната повърхност безплодна и суха, в сравнение с Земята.

Въпреки това, поради ориентацията на Луната към Слънцето, учените теоретизират, че дъната на дълбоките кратери на лунните полюси ще бъдат в постоянна сянка и по този начин ще са много студени. Това ще им позволи, да съхраняват летливи вещества като лед, ако по някакъв начин са доставени там, може би от комети или химични реакции с водорода, който е основен компонент на слънчевия вятър.

В 9-ти октомври 2009 год. НАСА предизвика катастрофа в кратера Cabeus с космическия кораб Lunar CRater Observation and Sensing Satellite LCROSS. Във вдигнатата пушилка се установи, че има изненадващо голямо количество воден лед, заедно с малки количества от много други елементи, включително метали.

LCROSS стартира на 18-ти юни 2009 год. като спътник мисията Lunar Reconnaissance Orbiter, или LRO. След отделянето от LRO, космическия кораб LCROSS, закрепена за горната част на ракетата Кентавър навлезе в серия от дълги орбити около Земята.

След пътуване приблизително 113 дни и близо 9,00 милиона километра Кентавър се отдели от LCROSS и се насочи към финалния подход към Луната. Ускорен по-бързо и от най-бързия куршум Кентавър се разби на повърхността докато LCROSS и LRO гледаха с наличните на борда инструменти. Освен това, катастрофата е наблюдавана и от Националната слънчева обсерватория Кит Пийк Тусон.

Учените регистрираха летливи вещества от дъното на кратера Cabeus, включително вода и натрий. След като струята достигна около 800 метра височина, достатъчно висока за да изскочи от сянката на кратера, слънчева светлина разкри натриеви атоми, като ги кара да изпускат подписа си в жълто-оранжево сияние. С помощта на компютърен модел и други данни от инструментите на LCROSS и LRO, учените изчислили че са освободени около 1-2 кг натрий. Това е 1-2 на сто от количеството на вода, изхвърлена при въздействието. Учудващото е, че океаните на земята имат същия процент натрий - около един процент.

Многото натрий поставя въпроса: От къде идва той? Той може да е доставен от кометни въздействие или пък от слънчевия вятър, който също носи малки количества натрий. Натрия може да се е отделил от самите лунни скали, които се състоят от около 0,4% натрий.

Засега учените казват следното: "Два процента натрий във водата е в съответствие с количеството натрий в кометите, така че може би по-голямата част от натрия и водата идват от кометите". Но на този етап това е само спекулация. Възможно е натрия да произхожда от различни източници. По-доброто доказателство за кометния произход ще дойде, когато се извърши анализ на водородните изотопи в лунна вода.

Изотопи са версии на един елемент с различно тегло, или маси. Например, един атом деутерий е по-тежка версия на водорода, тъй като има допълнителна частица - един неутрон в ядрото си. Деутерия може да бъде включен в молекулите на водата, но тя ще е по-тежка и по-рядка от обикновената вода и концентрацията и варира в Слънчевата система. Ако съотношението деутерий към водород в лунната вода е подобен на съотношението в кометите, това ще означава че водата ще идва от кометни въздействия. Тъй като кометите са като "мръсни снежни топки" и съдържат много други материали, това би означавало, че голяма част от натрия и други летливи вещества се доставят също от кометите.

Светлина върху произхода на лунната вода и другите летливи вещества се планира да внесе предстоящата мисия Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer (LADEE), която ще стартира през май 2013 година.

http://www.nasa.gov/mission_pages/LCROSS/news/lunar-water-metal.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 07 Мар 2011, 17:27    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Това е центъра на кратера Лаплас. Изображението е LROC NAC с резолюция 0,80 метра на пиксел и цялата ширина е около 960 метра. Слънчевата светлина идва от долната дясна страна под ъгъл 66 °. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
По време на въздействащото събитие кинетичната енергия на метеорита се разсейва от компресията, фрагментацията, изкопаването и изхвърлянето на отломки скали. Всичко това води до създаването на кратер. Голямото количество освободена енергия стопява някои от основните скали, които често образуват езера от лава в дъното на кратера. Тази течност, когато изтине и се втърди образува равна и гладка повърхност.

Горното изображение разкрива днешното състояние на дъното на кратера Лаплас, по-специално северния край на разположеното в него стопилково езерото. Горната част на тази картинка съответства на долната част на стената на кратера, която е покрита с много камъни. Необясненото обаче е, че се забелязва, че повърхността на стопилковото езерото се състои от десетки ниски могили, вместо обичайната гладка повърхност. Те може да са се формирали поради деформация на повърхността на езерото след частичното втвърдяване. Може би отскока на пода на кратера, причинява нивото на разтопения материал под земната кора да се увеличава, което създава малки пробиви на повърхността. Забелязна се също и конусовидна вдлъбнатина близо до тези могили. Тя може да се е формирала когато магмата се е изцедила от долу?
Click to see if image is larger
Контекст картата около кратера Лаплас. Центъра на изображението е 42.57° N, -29.73°Е. Това е LROC WAC мозайка с резолюция 100 метра на пиксел. Заграденото в синьо съответства на NAC изображението. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/343-Mounds-in-a-melt-pond.html#extended
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Вто 08 Мар 2011, 18:34    Заглавие:  

От контекстното изображение забелязвам, че кратера Лаплас се намира в басейна "Sinus Iridum", които е обект на изследване от китайските мисии "Ченг1" и "Ченг2". Какво точно ще правят там, така и не ми стана ясно, но както и да е, сега ново изображение от луната:

Click to see if image is larger
Това е западното дъно на кратера Джордано Бруно. Изображението е LROC NAC с резолюция 0.61 метра на пиксел, като ширината е около 737 метра. Осветлението е от долния десен ъгълът под наклон 42°. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Това прилича на пустинна повърхност след порой, но не е точно така. Повърхността в кратера се е фрагментирала на тези ъглови блокове с големина около 40 м, когато все още е била разтопена скала, която се е разточила под втвърдяващата се кора. Малките групи от сравнително ярките фрагменти вероятно са камъни, които са се търкулнали от близките стръмни стени.
Click to see if image is larger
Контекстна карта на областта. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/352-Fragmented-Impact-Melt.html#extended
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 09 Мар 2011, 20:50    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Rima Calippus се намира в северозападната част на Mare Serenitatis. Наблюдават се оголени колони от камъни, които ни очакват да им отидем на гости и да вземем проби. Това LROC NAC изображение е с ширина 1600 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Rima Calippus е криволичеща rille и се намира в северозападната част на Mare Serenitatis. Криволичещите rille се смята, че са вулканични структури издълбани от течащата лава. Тъй като лавата е много по-гореща от скалата в следствие на течението образува канал в нея. Ако изригването е достатъчно мощно, лавата може да образува турбулентен поток, създавайки още по-ефективна термична ерозията, което води до още по-дълбоки канали.
Click to see if image is larger

Контекстно изображение на Rima Calippus в Маре Serenitatis. Изображението е с ширина 100 км. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 11 Мар 2011, 16:58    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M107136013LE.png

Централния пик на кратера Cassendi. Изображението е с ширина 840метра.
И самият кратер:

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/Gassendi_wac_100mpp_A.png

Ang от http://lroc.sese.asu.edu/news/?archives/308-Gassendi-A.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 11 Мар 2011, 18:31    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Това е контакта между стената и дъното на кратера Архимед. Дъното е гладко и сравнително равно спрямо скосената и груба, подобно на слонска кожа кратерна стена. Това изображение е с ширина 800 м. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Кратера Архимед е 83 км в диаметър и е разположен в източната част на басейна Imbrium. Архимед се отличава с гладък под, но за разлика от другите кратери с гладки подове, Архимед е бил залят от течен базалт. Кратерите със заляти дъна са геоложки важни, защото те може да предоставят геолождата възраст на структурите.
Click to see if image is larger

WAC изображение на кратера Архимед. Стрелката показва местоположението на горното изображение. Цялото изображение е с ширина 130 км. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Тъй като Архимед и басейни Imbrium са наводнени от разтопен базалт, тяхното образуване трябва да е по-старо от вулканичната дейност. Освен това, тъй като Архимед се намира в басейна Imbrium, Архимед трябва да бъде по-млад от Imbrium. Само чрез изучаване на отношенията между структурите, учените могат да сглобят своята история!

http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/353-Archimedes-Mare-Flooded-Crater!.html#extended
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 12 Мар 2011, 13:42    Заглавие:  

Централния връх на кратера Кеплер:
Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M111843702R2_USM.png

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/WAC_Context_CP.jpg

Има два основни вида кратери - прости и сложни. Обикновено кратерите са с форма на "купа" издълбана в грунда, както и комплексни кратери (като Кеплер) с наличие на централни върхове, тераси и плосъко дъно. Комплексните кратери възникват, когато оформящият се кратер достигне по-голям от определен диаметър, който процес се влияе от гравитацията. Затова на различните луни и планети този диаметър е различен. Например за тяло като Луната, минималния диаметър над който се образуват комплексни кратери е между 10 и 20 км, на Земята е между 2 и 5 км.
Въпреки наименованието "централен връх", централния връх не винаги е точно в центъра на кратера, нито винаги притежава симетрична форма. Кратера Кеплер е пример. Вместо да се наблюдава хубав централен връх, кратера Кеплер има неправилен връх извън центъра. Тази форма най-вероятно се дължи на факта, че диаметъра на кратера е на границата между простите и сложни кратери. Някои от по-голямите кратери, като кратера Кинг, имат странна форма, изместените централни върхове на които най-вероятно са в резултат на наклонено въздействие. Горното изображение е с ширина 500метра.

Anghttp://lroc.sese.asu.edu/news/?archives/309-Kepler-Crater--Central-Peak.html

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Нед 13 Мар 2011, 12:10    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M140155310L_thumb.png

Този голям камък е изхвърлен от кратера Кеплер. Наблюдава се малка депресия образувана от въздействието на камъка върху терена. Ширината на изображението е 800 м. [НАСА / GFSC / Arizona State University].

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/KeplerContext_trim_1.png

Цялостно изображение на кратера Кеплер и разположението на изхвърления камък. [НАСА / GFSC / Arizona State University].

Кратера Кеплер е с диаметър 32 км, намиращ се на 8,1 ° N, 322.0 °. Той е кръстен на името на немския астроном Йохан Кеплер, прочут със своите три закона за движението на планетите. Въздействието, което е образувало Кеплер, е било достатъчно енергично, за да изхвърли тази 100 метрова скала от ударената област. Моментното формиране на кратера разкрива материали от голяма дълбочина (около 1 / 3 от диаметъра му) и и ги разпръскват в околностите. Материалът на горното изображение е изхвърлен надалеч и е изграждал най-горните слоеве преди удара. Материалите които са се намирали на най-голяма дълбочина, след въздействието кацат върку кръглия ръб на кратера. Тази дълбочинна връзка предоставя естествени проби от различни слоеве, които бъдещите астронавти ще събират.
Лунните долини са се образували в стари инпактни корита, които са запълнени от масивни изригвания на течен базалт. За учените е лесно да измерят площта на тези заляти от базалт области, но незнаят колко дебели са те? Дали има множество потоци, от които се формират долините? Ако долината е достатъчно тънка въздействието оформило Кеплер може да е изкопало базалта, и да е показало планинския материал под него. Пробите, взети от този камък, и др. достигащи чак до предела на изхвърляне може да отговори на тези въпроси. Един астронавт ще започне да събира проби от най далечния край на инпактната област, и ще се приближава към кратера. Този ход на храбрия геолог би имал ефекта на пътуване във вътрешността на кратера, без да е необходимо да се извършва катеренето на стените. Последната проба от ръба на кратера ще бъде от дъното все едно взета от дъното му. С този набор от проби историята на разполагане на базалтите на това място може да се разплете.

Ang от http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/297-Kepler-Crater-Ejecta.html#extended

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Нед 13 Мар 2011, 12:20    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/M117461002L_thumb.png

На изображението е показано северния фланг на конусообразна могила в близост до кратера Aratus. Ширината на снимката е около 672 м. Слънчевата светлина идва от ляво и осветява терена под ъгъл от 83°. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Изображението показва смес от гладки (означени като "S"), неравни (В), и нагънати текстури (R) от повърхността. Някой от неравния материал е оградена от груб материал. Долната страна на гладките области са закръглени и продължават като нагънати успоредни бръчки. От горните краища на всяка част от гладките повърхности, изглежда че се отделя материал, който се свлича по посока на наклона върху същите гладки области, като произхожда от материала с грапава повърхност. Възможно е тези структури да показват свлачище, което изпитва наклонна недостатъчност на горния си слой, подобно на това, което сме наблюдавали на земните свлачища или снежните лавини. Този тип плъзгане се случва, когато материалът от горните и подземните пластове са с големи разлики.

Оценките относно плъзгащата се дебелина на слоя, както и морфологичните характеристика на потока, ще позволят на учените да определят геотехническите (от земната механика) свойства на реголита. Тези изследвания са от ключово значение за разработването на бъдещи ровъри, космически костюми, както и инструменти за изследване на Луната.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/day1_context.png

Контекстна карта за кратера Aratus. Изображението е центрирано на 4.43 ° E, 23.09 ° С. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Написано от Ang

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пон 14 Мар 2011, 17:27    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/M114259768R_thumb.png

Северните склонове отвътре на кратера "Робинзон". Изображението е с мащаб 0.52 метра на пиксел, а цялото е с ширина 620 м, слънчевата светлина идва от дясната страна. Наклона е по посока от горната към долната част на изображението [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Импактните кратери променят формата си с времето под влиянието на различни процеси на деградация, като например свличане на стените, зариване с изхвърлени депозити от други близки въздействия и вулканична дейност. Скалните лавини, които са показани в горното изображение също допринасят за промените на формите на кратерите.

Няколко езика представляващи скални потоци, които поразително наподобяват течност, се наблюдават в средата на изображението и тези потоци се наричат mudflows. Подобни структури са открити и на Марс. Водата не е стабилна на повърхността на Луната (с изключение може би като лед в постоянната сянка на кратерите), така че тези потоци са сухи скални пързалки.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/M114259768R_context.png

Контекстна карта на кратера "Робинзон". Изображението е центрирано на 314.0 ° E, 59.1 ° С. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Написано от Ang Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 14 Мар 2011, 23:30    Заглавие:  

Нова карта на обратната страна на Луната:
Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/527006main_farside.1600.jpg
[NASA/GSFC/Arizona State University]

Тъй като Луната е винаги обърната към Земята с една и съща страна, обратната страна не е наблюдавана до 1959 г., Тя е заснета за първи път от Съветския космически кораб Луна 3 (оттук са и руските имена на отчетливите храктеристики като Маре Moscoviense). И каква изненада, за разлика от широко разпространените морета осеяли близката страна, базалтовия вулканизъм е ограничен до съвсем малко на обратната страна, където преобладава очуканата планиннска кора. Там е различен свят от това, което виждаме от Земята.

Разбира се, причината за тази асиметрия е интересен научен въпрос. Предишни проучвания показват, че кората на далечната страна е по-дебела, което я прави по-трудна за изригване на магмата на повърхността, което ограничава количеството на базалтите. Защо кората на далечната страна е по-дебела? Това все още е дебат и в действителност няколко презентации тази седмица на лунната и планетарна научна конференция се опитват да отговорят на този въпрос.

Сега вече имаме пълна мозайка от WAC камерата на LRO, която осигурява най-пълния поглед към морфологията на обратната страна до този момент и ще предостави ценен ресурс за научната общност. Това е просто нов грандиозен поглед!

За информация Широкоъгълната камера (WAC) на Lunar Reconnaissance Orbiter Camera (LROC) е камера, която улавя седем цветни ленти (321, 360, 415, 566, 604, 643, и 689 Nm) и 57-километрова ивица (105 километровата ивица в монохромен режим) от 50 км орбита. Всеки месец WAC картографира почни цялата повърхност на на Луната всяко със уникално осветление. В момента се работи по съставянето на цялостна стерео карта, което е много трудоемко.

Глобалната мозайка се състои от над 15 000 WAC изображения, направени между ноември 2009 и февруари 2011 година.

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/527008main_LWAC_6orths.jpg
Шест погледа на Луната от новата WAC мозайка. NASA/GSFC/ Arizona

http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/lro-farside.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 16 Мар 2011, 18:08    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Три карти на близката страна на Луната от инструмента LOLA. Топографска (вляво), карта на повърхностните наклони (в средата) и карта на неравностите (вдясно). Картата на наклона показва, стръмността на терена, а картата на неравностите показва наличието на големи блокове. И двете карти са важни за повърхностни операции. НАСА / LRO / LOLA.

Екипа на Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) публикува във вторник последната част от данните събрани от основната фаза на мисията, заедно с първите измервания от новата си мисия, която се заключава в това да се използва LRO като научен спътник.

С това пето изнасяне на данни, нови снимки и карти са добавени към вече пребогатата колекция. Космическият апарат със седемте си инструмента достави повече от 192 терабайта данни с безпрецедентно ниво на детайлност.
Публикуването на такава мащабна и богата колекция от данни, карти и снимки засилва огромния успех на LRO. Сред най-новите продукти е световна карта с разделителна способност 100 метра за пиксел. За подчертаване релефа на Луната, тази карта е направена от снимки, събрани, когато слънцето е ниско над хоризонта.

Публикувани са и данните от радиометъра, който предоставя нови данни, свързани с повърхността на Луната. Те включват карти на визуалната и инфрачервена яркост, температурни карти и карти на видовете скали. Данните са под формата на над 1700 цифрови карти в редица резолюции, които могат да бъдат съпоставени с лекота с други групи лунни данни.

Lyman-Alpha Mapping събира информация, за повърхностните ледени депозити, особено в постоянно-сенчестите региони от където също има нови данни.
Освободени са данните и от Lunar Orbiter Laser които предоставя нови топографски карти, както и карти за наклона, неравностите и условията осветление. Има нови карти от неутронния детектор, и най-новите данни от Cosmic Ray Telescope за ефекти на радиацията.

За да получим достъп до данните трябва да посетим този сайт: http://pds.nasa.gov/
http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/terabytes.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Чет 17 Мар 2011, 19:29    Заглавие:  

Изображения от LRO:
Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/schroteri1-annon.png

Vallis Schröteri е красива съставна лунна гънка, кръстена със общото име за подобни гънки - rille, която е от особен интерес за учените изучаващи луната. Интересното идва от факта, че второстепенната rille, която е много по-тясна, прави загадъчна чупка и се отклонява значително от основната rille, близо до стрелката. Тези насложени форми показват, че е имало някакви еруптивни събития в миналото, които озадачават учените. Изображението е мозайка, с резолюция 100 м / пиксел.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M129635733RE_thumb1.png

Това е близък план на гънката от вътрешната rille на Vallis Schröteri. Забелязват се rille стените в горния ляв и долния десен ъгъл на тази снимка. Стрелката на горното изображение обозначава мястото на този образ, широк 600 м.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/posidonius2-ctxannon.png

Обхващаща над 130 км в дължина, Rimae Posidonius е друга криволичеща rille по пода на кратера Posidonius. Това изображение също е мозайка с резолюция 100 м на пиксел. Стрелката оказва мястото на долното изображение на rille в близък план.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M113771795RE_thumb1.png

Близък поглед на скалите, доставени от лавата, която е заляла кратера от източната rille стена. Rille е от лявата страна на откритите скали. Изображението е с ширината 500 м.
Криволичещите rilles са забележителни структури, създадени от турбулентния поток на течности с нисък вискозитет. Бурните потоци на течности, вихрушки и вихри формират подобни структури (rilles), които са в особено голямо количество на Луната. Високата температура и вискозитет на лавата, води до свиване на повърхността, вследствие изстиванито, съчетано с динамиката на все още течната лава, която постепенно кристализира, създава структури които с течени на времето ерозират и учените ги кръщават с общото име rilles. На по-горното изображение също се забелязва rille, разположена на западния край на кратера Posidonius, който е приблизително 100 км в диаметър, която се извива под северната стена на кратера, и след това продължава далеч на юг.
Защо учените са пленени от изучаването на криволичещите rilles? Част от причината е чисто естетическа - всяка криволичещ rille е различна. Някои криволичещ rilles са с по-малка кривина, като Rimae Posidonius, а други rilles са толкова завъртяни, някои дори наподобяват подкови. Но истината е че от научна гледна точка криволичещите rilles са много вълнуващи, защото е възможно да се видят слоеве от наслоена лава, които са били нарязани по време на образуването на rille. Освен излагането слоеве от потоци от лава, rilles предоставят динамичен външен вид на течната лава, което предполага много висока степен на излив за дълги периоди от време (често много по-високи от типичните изливи на Земята). Някои rilles се смята, че съдържат pyroclastics (http://en.wikipedia.org/wiki/Pyroclastic_rock), които могат да кажат на учените нещо за вулканична история на rille. Криволичещите rilles в Rimae Posidonius може дори да бъдат домакин на мрежа от лава тръби, които пък са от голямо значение за бъдещата човешка дейност на луната.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M128075293R_sap_1000_thumb.png

Ерозирал участът с размери 400 на 100-200 метра, от най-ниската част на източната стена на кратера Moore F. Морфологичните структури, много приличат на изтощените структури от повърхността на Марс, които са се образували от водна ерозия изтичаща от земните недра. Изображението е с ширината е 500 м, Слънцето огрява от долния десен ъгъл.
Голям брой ерозионни корита се наблюдават по вътрешната стена на кратера F Мур, който лежи на обратната страна на луната. Кратера е с диаметър 23.7 км и е сравнително пресен, което личи от яркия изхвърлен материал и девствената морфология. Многобройните корита се наблюдават по разширените най-долни части на вътрешните стени на кратера. Структурата, показана тук, е най-прясна, състояща се от светъл материал. Ерозиралото корито е около 810 m дълго, приблизително 140 метра широко близо до най-горната част, като се свива леко до около 105 м в средата, след което разширява до около 200 метра.

Няколко други големи корита се наблюдават по стените на кратера на север и на юг от тази структура. Всички те изглежда започват от едно и също ниво на стените на накратера, където изглежда се прекъсва основния слой скала. По-старите корита са по-тъмно, с албедо подобно на околния терен, за разлика от тази структура, която е със значително по-голямо албедо.

Тези функции приличат на така наречените "изтощени структури", наблюдавани на Марс. Но Марсианските структури са образувани от освобождаването на подземни води, течащи по скалите. Но на луната е много малко вероятно, да е имало извиране на подземни води. Вероятно структурите са резултат от сухи потоци от фин, нестабилен материал. След като се активира сухия поток си разширява във ветрилообразен депозит. Тук материала се разширява повече от 1 км в низходящата линия на най-ниските корита.


от http://lroc.sese.asu.edu/index.html

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/prinz1-annon.png

Което представлява мозайка на богатия на rille кратер "Prinz". На изображението също се забелязва депресионна структура, наподобяваща "седалка", означена като "Prinz B". Също таща изглежда, че два потока от лава, произхождащи от "Prinz B", се сближават на запад от стрелката. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M135473387RE_thumb1.png

В центъра на това изображение, се забелязва могила, притежаваща високо отражателна повърхност, която се явява нещо като "остров", в региона "Prinz B", който пък от своя страна е източник на множество криволичещи rille. Също така, две rilles са привързани към триъгълния връх на тази куполоподобна структура, и се разтичат на северозапад на около 10 км. Ширината на изображението е 500 м.
[НАСА / GSFC / Arizona State University].

Ang от http://lroc.sese.asu.edu/news/?archives/316-Rilles-as-far-as-the-eye-can-see-in-Prinz!.html

Smile



Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 18 Мар 2011, 21:55    Заглавие:  

Нови полярни карти на Луната:
Click to see if image is larger
Това е нова LROC мозайка на северния полюс на Луната; [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Една от основните научни цели на Lunar Reconnaissance Orbiter Camera (LROC) е да идентифицира полярните региони, които са в постоянна сянка. От началото на мисията, LROC е направила хиляди Wide Angle Camera (WAC) изображения в района на северния полюс. От тези снимки са съставени две много различни видове мозайки. Обикновената мозайка показано по-горе е съставена от 983 снимки, направени в продължение на един месец на северното лято. Тази мозайка показва полюса, когато е най-добре осветен. Регионите на нея, които са в сянка са кандидати за региони попадащи в постоянна сянка. Най-добрия начин за определяне условията на осветление с данни от изображения е да се направят много снимки за една година и да се проследи колко често отделните пиксели са осветени, като по този начин се създава карта на процента осветеност показана по-долу.

Click to see if image is larger
Това е WAC карта на осветеността. Светлите области представляват региони повече осветени през годината отколкото тъмните. [НАСА / GSFC / Аризона.
http://lroc.sese.asu.edu/news/?archives/348-North-Pole-Mosaics-and-Movie.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пон 21 Мар 2011, 09:56    Заглавие:  

Кратера "Тихо" е с диаметър 85 км. Той се намира на 43.3 ° южна ширина и 11.2 ° западна дължина и е наречен на името на датския астроном Тихо Брахе и е една от най-видими структури на близката страна на Луната. Неговата лъчева система е толкова очевидна и разпространена, че астронавтите от Аполо 17 взимат проби от нея на повече от 2000 км от кратера! Благодарение на тези проби учените знаят, че "Тихо" е сравнително млад кратер на около 110 милиота години. Кратера е изучен от подробно и от кацащия апарат Surveyor 7 (http://en.wikipedia.org/wiki/Surveyor_7).

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M119923147LE_thumb.png

Депресионни и релефни черти, съставени от сложна смес гранулиран материал в дъното на инпактния кратер "Тихо". Изображението е с ширина 370 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/Tycho_WAC4.png

Със стрелка е отбелязано мястото на стопилката в кратера "Тихо". Ширината на изображението е 150 км [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Инпактните стопилки създават голямо разнообразие от структури на Луната. Такива структури са melt ponds, draped ejecta, viscous flows, линейни и нелинейни депресии, както и положителни релефни черти. Когато разтопената скала, се смеси със свободните скали по време на формиране на кратера, някои от твърдите парчета скала се оказват над повърхността на басейна. След това получените острови от скали също се стопяват и съответно частично "потъват" в езерото от лава като формират малки върхове (положителни релефни черти). Депресиите са евентуално охладени фрактури, които се формират в резултат на бавното втвърдяване на стопилката, въпреки че те също може да бъдат част от дренажна мрежа на стопилката. Учените на знаят със сигурност произхода на всички тези структури и казват, че най-добрият начин да разберат е ако астронавти изучат този терен, докато проучват Луната.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M142334392RE_thumb.png

320 метров блок изхвърлен в кратера "Тихо", потънал в разтопения от удара материал. Изображението е с ширина е 370 метра. [НАСА / GFSC / Arizona State University].

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/tycho.png

Местонахождението на изхвърления блок в кратера "Тихо". [НАСА / GFSC / Arizona State University].

Веднага се забелязва гладките области на върха на изхвърления блок. Най-вероятно гладките площи са разтопени тънки слоеве по време на удара. Този блок, най-вероятно е изхвърлен по време на удара и случайно пада обратно в кратера, а след това частично се разтапя от стопилката изпълваща целия кратер.

Ang от http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/318-Ejecta-in-Tycho-crater.html#extended

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 5 [69 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0929s ][ Queries: 12 (0.0072s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker