Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Апаратурата за радиотехническо разузнаване оборудване CARABAS · Най-високата цена за предлаган глас давали от ДПС, а след това ГЕРБ и БСП · Шведският самолет за въздушно разузнаване Tp-86 Sabreliner · Цветанов: В сложната ситуация избрахме стабилността · Регатата "Тол шипс" в Черно море, спонсорирана от руската "Совкомфлот", беше отменена без обяснения · Непознат досега комплекс за ПВО на базата на КамАЗ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 23 Фев 2019, 12:38
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
LRO - изображения и данни от Луната.
Модератори: Елемаг
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 4 от 5 [69 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Автор Съобщение
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 11 Май 2011, 16:24    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Това е купол в покрайнините на кратера "Едингтън", който е с диаметър приблизително 1,5 км. Предполага се, че това е древен вулкан притежаващ отвор на върха. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Вулканични структури са наблюдавани по цялата Луна, но понякога е трудно да се каже дали те са с вулканичен произход или са остатък от други геоложки процеси (например, изхвърлени материали при формирането на басейните или са част от билата на погребани кратери). Горното изображение е пример за купол, който може или неможе да бъде от вулканичен произход. Купола е приблизително 1.5 km широк и е с кратер на върха. Но този кратер импактен ли е или е с вулканичен произход? Купола е морфологично подобен с други два вулкана, открити в "Лакус Мортис". Тези и други находища са приблизително със същия размер (1.5 km) и имат подобни форми. Разликата е само в това, че този купол издлежда да е по-стар от вулканите в Лакус Мортис. Това означава ли, че тази структура е вулкан, просто защото тя изглежда като такъв? Простият отговор е не, и по-надолу пише защо.
Click to see if image is larger
LROC WAC черно-бяла мозайка на част от кратера "Едингтън", където се намира структурата от горното изображение. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
На Земята се използват много техники за тълкуване на геоложката история и произхода на характеристиките в ландшафта. Обикновено, анализа от сателитни данни и работа на място са двете основни техники, които учените използват заедно за да разкрият геологията за региона. Но на Луната, все още неможем пряко да изследваме повърхността. Вместо това, учените трябва да творят с дистанционните данни, които имат.

За проучването на релефа и геоложките особености могат да се използват LROC NAC стерео изображения. Учените са характеризирали топологията на по-големи и на други находища от вулкани и тези данни заедно със стерео NAC изображенията спомагат за измерването на размерите и склоновете на вулканите. По този начин са измерени и характеристиките на горното образование. Ако размерите, наклоните и текстурата на вулкан-подобната структура са в съответствие определените такива за вулканите на Луната, тогава е възможно че това е вулкан. Но пак трябва да бъдем внимателни: само защото нещо прилича на вулкан, защото има подобни топографски характеристики и морфология на други вулкани, не означава, че той определено е вулкан.

На помощ идват WAC изображенията, които дават общ вид на регионите и в частност показват контекста на структурата заснета горе. Освен това, цветните данни от WAC могат да се използват за очертаването на промени в цвета, причинени от различните материали изграждащи повърхността. Ако цветът на заподозрения за вулкан е същия като на материала изграждащ кратера "Едингтън", тогава тази структура принадлежи към камия кратер и не е вулкан. Въпреки това, ако цветовете са различни, тогава отново има възможност структурата да е с вулканичен произход - но отново, този анализ не е окончателен. За да се достигне по-окончателно заключение, ще трябва да разгледаме цветовите данни от WAC на други идентифицирани вулкани или куполи и да се направи сравнение. Но, разбира се, вземане на проби от заподозрения вулкан и проби от материала на кратера "Едингтън" и околните материали ще бъде най-добре!

Все още текат дебати и се набират доказателства дали това е вулкан или не е. Сега всеки да обърне внимание на ръба на кратера "Едингтън" и формата на този купол и да реши за себе си дали го определя като вулкан или не.

Click to see if image is larger
Високият ъгълът на наклона (83 °), предизвиква свличане на материала, което от своя страна увеличава понижаващия ръб на кратера "Дарвин С". Това е LROC NAC изображение, показващо област 720 етра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
"Дарвин C" е един от няколкото кратери-спътници на кратера "Дарвин". В сравнение със неговите посестрими-сателити, той е по малко ерозирал. Въпреки това, ръба на "Дарвин C" предоставя отличен пример за промяната, която настъпва с обръча на кратера. Преди това изображение, едно друго показващо кратера "Klute W" предоставя данни за деградацията и по-специално раздробяването и свличането на материала по склоновете на кратера. Подобно на "Klute W", стените на "Дарвин C" са със стръмен наклон и по тях се наблюдават свличания на изображенията. Въпреки това, въз основа на констатации от WAC изображението по-долу, "Дарвин C" не е бил подложена на такава степен на свличане, както при "Klute W."

Click to see if image is larger
WAC монохромна мозайка на кратера "Дарвин" и свързаните с него кратери-спътник. В центъра на мозайката е Дарвин C. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Свличащите се материали увеличават низходящата линия на кратера, като по този начин увеличават неговите размери. Този тип промяна с дълготрайни последствия е важно да се изучи, защото учените използват броя на кратерите като маркер за относителната възраст на отделните области. Старите повърхности ще имат повече кратери, отколкото по-младите. Диаметърът на кратера е много важен при преброяването, тъй като сложни математически уравнения разчитат на размера и плътността на кратерите, за да получит модела на абсолютната възраст. Освен с повече кратери, по-възрастните повърхности са и с по-големи кратери спрямо по-младите повърхности. Така че, ако кратерите си увеличават диаметрите значително, моделът определящ възрастта може да даде аномалии.

Click to see if image is larger
Сложни извити хребети в кратера "Seares" осветени от зората (Слънцето грее от долния десен ъгъл). Севера е нагоре, ширината на изображението е 2800 метра [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Луната е красиво място! Кой е казал че бръчките са нещо ужасно? В дните на Аполо бяха открити няколко бръчки прорязани от скарпове, като тези показани отгоре. Въпреки това наблюдаваната зона от астронавтите е била малка, така че не е известно дали тези лобиращи скарпове са общи за цялата Луна или не са. От LROC NAC изображенията, вече знаем, че лобиращите скарпове са разпространени в световен мащаб. Тези например се намират много далеч от наблюдаваната от Аполо зона, близо до северния полюс (74.5 ° N, 146.8 ° E). Фактът, че тези хребети са открити по цялата луна ни казват, че лунната кора е претърпяла деформации. Но какви? Вярваме, че Луната се е свила, когато разтопните основни скали се охлаждат и застиват. Течните материали заемат повече пространство, отколкото твърдите - така че когато луната замръзва, тя се свива. Когато ядрото на луната се свие, мантията и кората го последват. Но понеже кората е чуплива, тя се поврежда и криволичещите скарпове се появяват на повърхността. Тези LROC тесноъгълни изображения просто надминават себе си по детайлност и предоставят за наблюдение и най-малките детайли. От тази детайлност се забелязва обичайната загадка на билата - и тука се забелязват петна от пресни камъни кацнали на върха на едното било.
Click to see if image is larger
Мозайка показваща същата област получена от повече NAC изображения. Севера е нагоре, ширината е 5.4 km [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Да не се объркат лобиращите скарпове с хребетните бръчки. Въпреки че и двете структури са образувани от компресията, основните механизми са много различни.
http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/381-Wrinkled-Planet.html#extended
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 13 Май 2011, 20:51    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Старинно изглеждащи могили разпръснати по пода на кратера "Кинг". Изображението е приблизително 900 метра широко. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Какви са тези кръгли структури? Тези могили са открити в рамките на големия басейн от вече втвърден материал, който е покрил пода на кратера Кинг. Севера е нагоре, слънчевата светлина идва от изток. От тази информация може да кажем че това са изпъкнали структури, а не вдлъбнати като обичайните структури в пода на кратера. Наблюдават се много могили в кратера "Кинг". Те често са кръгли, но се появяват и на групи с неправилни очертания.

Една теория за могилите гласи, че под влиянието на въздействието материала се втечнява и залива пода на новообразувалия се кратер. По нататък по повърхността на образувалото се езеро, се формира твърда кора вследствие на охлаждането. Но "течността" под влияние на компресията на образувалата се кора извира на повърхността от през дупки и пукнатини в нея. Меката стоплка бързо се охлажда когато достигне повърхността но преди това освен вертикално се разстила странично във всяка посока.

Въпреки, че това обяснение може да звучи подобно в някои отношения с вулканичните процеси, този вид "пресоване" се различава от класическия вулканизъм в много основни начина: източника на магма в този модел е плитък, след като достигне повърхността материала е традкотрайно разтопен, за разлика от магмата, която идва от земната мантия оставаща разтопена за много дълъг период от време и изтласкана от по-високо налягане и от по-обемисти серпентини. Може би теглото на охлаждащата се кора предизвиква налягане върху течността карайки я да извира на повърхността. Може би и друга сила помага. Или може би могилите се формират по начин, напълно различен от този сценарий. Такива са проблемите на планетарните науки, а ние винаги можем да разчитаме на природата да ни изненада със неща, които не се поддават на лесно тълкуване или класификация, точно като могилите от горното изображение. Посещение на кратера "Кинг" би помогнало за решаването на загадката!

Click to see if image is larger
Част от глобална WAC мозайка на кратера "Кинг" и местата където има направени целеви NAC изображения. Горното е 05.03.2011. Мозайката е с приблизително 100 км ширина. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/382-Anomalous-mounds-on-the-King-crater-floor.html#extended
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
COMMANDER_KEEN


Регистриран на: 29 Яну 2004
Мнения: 2144
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 13 Май 2011, 22:43    Заглавие:  

Преди време бях чел, че с научна цел при една от мисиите на Аполо до луната 3-тата степен на Сатурн V е разбита на повърхността с голяма скорост... Може ли повече информация и евентуално снимка на мястото Smile Благодаря. Предполагам че е обсъждано ама не намерих...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Съб 14 Май 2011, 08:51    Заглавие:  

По време на мисиите Аполо? За първи път чувам, но ми се струва възможно. Тез дни ще се поразровя, може да изкочи нещо.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Съб 14 Май 2011, 09:05    Заглавие:  

Истина е,
експеримента е осъществен за изучаване на вътрешния строеж на Луната, като за целта ударът е регистриран с поставените преди това на повърхността сеизмографи.

_________________
Pavonis Mons / Гора Павлина / Паунова планина
http://www.spacebg.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 16 Май 2011, 18:06    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Свлечени депозити около кратера "Кинг". Това е NAC изображение от 05.04.2011год. Големината на заснетия участък е приблизително 1200 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University]
Криволичещите форми на тази снимка изглеждат като потоци от лава, но те са нещо много по-различно. Това са "свлечени депозити" в изхвърленото одеало около кратера. Тези форми са разположени на около 50 km западно от Кинг. Севера е нагоре и слънчевата светлина блести от запад. Те са създадени вследствие свличането на отломките по стръмните склонове. Те са попаднали там от чудовищната енергия на взрива. Изхвърления материал се среща с предшестващия релеф и земята буквално спира много от този материал. Следствие на топологията на планинския склон след това се облазуват множество лавини формирали тези форми. Понякога тези дялове се изравняват и припокриват един с друг подобно на керемиди на покрив. Тези структури за първи път са проучени в началото на 1970-те, от фотографии направени от командния модул на "Аполо 16". Подобни функции, могат да бъдат намерени в много области около кратера Кинг. Представете си, че сме свидетели на това събитие. Древен planetesimal бомбандира Луната и изкопава кратера "Кинг", като се образува кръгла стена от отломки и прахоляк, която се разширава на десетки километри и поглъщаща всичко по пътя си. Постепенно най-накрая губи енергия и се спира по начина който наблюдаваме днес. Щеше да е удивително и много драматично такова събитие да се наблюдава.
Click to see if image is larger

Последното целево изображение направено в района на кратера "Кинг". То показва скарп разделен на две зони от стопилката заляла стената на кратера "Кинг". Ъгълът на наклона е 75 °. Слънцето грее отдясно Изображението е с приблизителна ширина 900 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Горната и средната тъмно сиви зони представляват по-високи участъщи в сравнение на обичайния наклонен терен на стенана на кратера. Тези зони са разделени от две сиви ивици, които са осатъци от стопилката заляла тази област. Това е пример за "взаимосвързани събития." Междусекторните взаимодействия осигуряват относителното (кое е настъпило първо) време на събитията. Познаването на реда, в който са се случили нещата е много важен за реконструкцията на геоложката история. Точното абсолютно датиране на въздействието също е възможно, но само с лабораторен анализ на скални проби, взети от областта.

Така кое се е случило първо - образуването на скарпа или заливането му със стопилка? Изглежда като че ли скарпа си го е имал и в последствие е бил залят от течния материал, защото в долния десен ъгъл на изображението течната скала много добре покрива основната. В противен случай скалните блокове щяха да бъдат умешени. Също така се забелязва модела "рибена кост", който показва посоката на потока започващ от най-високото и се стича каскадно като водопад по разрушения от удъра скарп. Въз основа на тези доказателсва изглежда, че скарпа се е образувал първи. Но има възможност скарпа да се е образувал едновременно със формирането на кратера. Влиянието образувало кратера довежда до концентрични повреди, при които големи блокове от земната кора се приплъзват и в някои случаи се сриват. Стопилката се формира от енергията, освободена при удара. При този модел околната среда е много динамична и интериорът се бори за адаптиране към внезапното събитие.
Затова не можем да бъдем сигурни дали скарпа си го е имал преди кратера или е формиран по време на въздействието. Този пъзел ще се решава от бъдещите лунни геолози ходещи по повърхността и събиращи проби.

Изображението по-долу е леко отдалечено, за да осигури малко повече контекст и да се покаже че остатъците от скарпа всъщност са само малка част от друга, разклоняваща се верига от остатъци.
Click to see if image is larger
[NASA/GSFC/Arizona State University].
Click to see if image is larger
Подобно на "палачинка" могила в кратера "Stevinus" . Ширината на изображението е около 870 метра [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Централният връх на кратера "Stevinus" е заобиколен от много равен и гладък под. Само по леките неравности, фрактури и бръчки всички предполагат, че той представлява замръзнало стопилково езеро. Въпреки това, малките детайли по пода показват, че стопилката не е идеално гладка. След удъра кратера е представлявал смес от твърди бабуни сред течна стопилка, която се е плискала насам-натам. Стопилката след това бавно се охлажда и втвърдява, като зацементира твърдите острови. Ако се вгледаме внимателно, ще открием множество палачинка като показаната могила. Палачинковата могила вероятно е създадена по време на удара, но самия производствен процес, не е известен. Може би тя се е мятала сред езерото полу-течна полу-твърда. Може би магмата, движеща се под земната кора се е опитала да изригне от кратера и по този начен е деформирала терена? Или палачинките може да се образували просто от ерозията във времето? Click to see if image is larger
LROC WAC 100 м / пиксел монохромна мозайка около кратера "Stevinus". Бялата звезда показва местоположението на целевото NAC изображение. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 18 Май 2011, 22:07    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Това е северозападния край на криволичещата rille "Рима Мариус", която е прекъсната от депресия. Ширината на изображението е 550 метра [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Криволичещите rille (като Хадли, която е в близост до мястото на кацане на "Аполо 15") са тесни и дълги депресии, появяващи се по лунната повърхност подобно на наземна реката. Лунните геолози смятат, че криволичещите rille са формирани или след като лавата е изригнала и е издълбала пътя си през повърхността, или те са вследствие на срутени лава-тръби. Част от rille "Рима Мариус" е прекъсната от частично затворена депресия, която вероятно бележи източника на тази rille. Може би "запушването" на канала е станало вследствие на срутения покрив на лава-тръбата. Макар че няма признаци на издайнически физически структури на този процес като образуване на мост или други отвори в този регион, е възможно една малка част от лава тръбата или просто нейния вход или изход да е блокиран от колапсирали отломки.
Click to see if image is larger
LROC WAC 100 м / пиксел монохромна мозайка. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Криволичещите rille като Рима Мариус са с висок приоритет за бъдещо човешко проучване на Луната, отчасти защото те разкриват дълбоко погребани проби. Това означава, че човешкото изследване на тези места ще предостави важни нови научни разкрития за продължителността и еволюцията на Луния вулканизъм.

Click to see if image is larger
Тъмни повърхностни материали изграждат платото в околностите на Рима Мариус. Ширината на изображението е 660 метра [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Лунната повърхност се смята, че трябва да бъде обхваната почти навсякъде от еднакъв слой реголит. Реголит е термин, който показва изветряването на лунните скали. На Луната няма атмосферни влияния, затова изветрянето се случва от удари, които биват малки и големи. Всъщност по-малките микрометеоритни въздействия, произвеждат голяма част от горната част на реголита. Изобилието от супер фини и неконсолидирани зърна показват поразителния брой на микро-въздействията, които са настъпили през последните 4 милиарда години. В допълнение, когато скалите се разпадат на все по-фини фракции с течение на времето космическите въздействия създават тъмни и червеникави скали. Този ефект е особено забележим около стръмните повърхности, където неерозирал материал се свлича надолу и се намира в голям контраст със заобикалящата го околна среда. Горното изображение се фокусира върху част от южния бряг на Рима Мариус. Тъмния материал, вероятно е стар реголит, който бележи изострения ръб на платото. Как се формират тези структури? Те могат да бъдат останки от срутване на ръбовете на платото, които разкриват свежи и ярки наклонени повърхности между тъмните останки. Или може да бележат потока на тъмните материали. Ако тези тъмни пръсти са потоци, как се тогава се образуват? Може би леко лунотресение дестабилизира стария реголит, който след това се плъзва леко по склоновете на rille?
Click to see if image is larger
LROC WAC 100 м / пиксел монохромна мозайка. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
http://lroc.sese.asu.edu/news/index.php?/archives/390-Dark-surface-materials-surrounding
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Сря 25 Май 2011, 16:58    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/545184main_Figure5_DiffSlopeMap-full.jpg
Цветна карта на неравностите или грапавината на лунната повърхност. Всеки цвят представлява различен мащаб, в който е акцентирано изследването.

Луната е осеяна с белези, които свидетелстват за процесите които е преживяла през последните четири и половина милиарда години. Но те само загатват за процесите, които са действали и действат днес за да формират повърхността която наблюдаваме днес. За да получат по-добра представа за тези процеси, Мег Росенбург и колеги от Калифорнийския технологичен институт са направили първия цялостен набор от карти, разкриващи неравностите на повърхността на Луната. Тези карти са въз основа на подробните данни събрани от Lunar Orbiter Laser Алтиметър (LOLA) на Lunar Reconnaissance Orbiter.
Подобно на бръчките по кожата, кратерите и други характеристики на лунната повърхност може да разкрият нейната възраст. "Ключът е да се изучи грапавината на големи и малки мащаби", казва Росенбург.

Грапавостта зависи от фините възходи и падения на околните терени, които учените са получили чрез измерване на наклоните по цялата повърхност. За да се сглоби цялостната картина, изследователите разглеждали грапавостта при различни мащаби. Те използвали разтояния между две точки от 17 метра до 2,7 км.

"Старите и младите кратери имат различна грапавост. Те са по-грапави няъде и по-гладки на други места.", казва Росенбург. Причината е, че по-старите кратери са загладени през вековете от метеорити и космическата ерозия.

"Тъй като това омекотяване на терена не се е случило при новите въздействия, най-младите кратери веднага се открояват", казва Грегъри Нойман, един от учените на LOLA.

"Забележителното е че луната показва голямо разнообразие от топографски характеристики: повърхности загрубяли от натрупването на кратери в продължение на милиарди години могат да бъдат в близост до райони със загладени повърхности от по-нов вулканизъм", каза Одед Aharonson, съавтор на Росенбург.

Като изучат къде и как грапавостта се променя, учените могат да получат важни улики за процесите, които оформират Луната. Картата на грапавостта на басейна "Ориента", например, разкрива фини разлики в изхвърлените отломки от времето когато се е формирал басейна.
Тази информация може да се комбинира с карта, която показва къде са високите и ниските точки. "Като гледаме двете заедно, можем да кажем, че една част от Ориента не е само по-висока или по-ниска, тя също е изградена от различен материал", казва Росенбург. "Това ни дава някои улики за въздействащите процеси, а също и за последващите повърхностни процеси."

По същия начин, гладки равнини на моретата, които са създадени от вулканична дейност, имат различна грапавина спрямо планините на Луната, което отразява значителния различен произход на двата терена.

Както Луната, по същия начин може да се изследват и други членове на Слънчевата систева. "Процесите които работят са различни за Марс, или за астероид, но всеки от тях оставя подпис в топологията и ние можем да ги интерпретираме."
http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/moon-wrinkles.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пон 30 Май 2011, 19:54    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Истинско лунно свлачище в малък кратер намиращ се близо до кратера "Ван Гент". Ръба на кратера е в горния десен ъгъл на изображението. Свлачището е оголило много камък по стената на кратера. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Свлачищата са често срещана форма на загуба на маса, както на Земята така и на Луната. Този процес разкрива свеж материал, и води до високо албедо на планетарните изображения. Пресните кратери извършват подобен процес, и създават ярки белези по старите повърхности на планетите. Това свлачище обаче е оставило следа с по-ниско албедо от обичайните стени на кратера. Как е възможно това? Това може би се дължи на факта че свлечената повърхност е засипана от стар материал свлечен назад в кратера.
Click to see if image is larger
LROC WAC контекста снимка. Ширината е 100 км [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Вто 31 Май 2011, 18:47    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Стъпковидна настилка по пода на кратера "Slipher S". Някои камъни са покрити от залялата ги стопилка, докато други са добре показани. Посоката на слънчевите лъчи е от долния десен ъгъл на изображението, а самият кратер е скосен към горния ляв ъгъл. Ширината на заснетата област е 650 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Наблюдава се стъпковидно разпределиние на скалите в пода на кратера "Slipher S". Най-вероятно това се дължи на факта, че тези камъни са създадени от въздействието което е оформило и самия кратер. В същото време те са заляти и от образувалата се от енергията на удъра стопилка. Неравномерния релеф на кратерния етаж съдържа много наклонени повърхности които са покрити един път от камъни, и втори път от стопилката, образувайки наблюдаваните стъпковидни формации.
Click to see if image is larger
LROC контекстно изображение на кратера. Заснетата ширина е 100 км [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Click to see if image is larger
Този кратер е разположен в Маре Humorum. Той е сравнително пресен и много каменист. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Подобни кратери се образуват предимно когато квърд болид удари твърда скала. По-консолидираните материали произвеждат големи камъни, когато са бомбандирани. Кратери като тези може да укажат дебелината на реголита. Ако един кратер не съдържа камъни, значи той е разкопал само реголита. Това въздействие обаче е преминало през слоя реголит и е разпокъсало основния базалт на големи камъни.
Click to see if image is larger
LROC контекстен образ. Горното тесноъгълно изображение е бялото квадратче. Ширината е 100 км [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Вто 14 Юни 2011, 17:31    Заглавие:  

LRO ще наблюдава пълно лунно затъмнение!

В орбита на около 31 мили над повърхността на Луната, Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) ще получи "първия ред" за наблюдаване на пълно лунно затъмнение на 15 юни.
Лунно затъмнение става, когато Луната преминава в сянката на Земята, а пълно лунно затъмнение настъпва, когато Земята напълно блокира светлината от слънцето, което кара луната да потъмнява и да променя цвета си. Въпреки това, Луната не става напълно тъмна, защото земната атмосфера пречупва непряката слънчева светлина, коята слабо осветява нашия спътвик. Тъй като непряката слънчева светлина трябва да премине през земната атмосфера преди да стигне до Луната, различните облаци и прах в атмосферата ще блокират определени цветове в слънчевата светлина, което води луната да си променя цвета, доста често в жълто, оранжево или червено. Точният цвят варира от затъмнение на затъмнение, в зависимост от времето в момента.

На 15 юни лунното затъмнение ще се вижда, поне отчасти, от цял свят с изключение на Северна и Централна Америка. Въпреки това, LRO ще наблюдава, така че в крайна сметка цял свят ще получи изображения от събитието. Затъмнението започва от около 17:24 универсално време (19:24 българско) и ще бъде най-изявено около 19:22 UT до 21:02 UT (21:22 до 23:02), и ще приключи малко след 23:00 UT. По време на затъмнението, орбиталния път на Луната ще е в близост до центъра на най-тъмната част от сянката на Земята, наречена Umbra, така че най-дълбоката част от затъмнението ще продължи дълго време - малко над един час и 40 минути. За разлика от слънчевото затъмнение, едно лунно затъмнение е безопасно да се наблюдава дори и без специално оборудване.

Инструмента "Diviner Lunar Radiometer" на борда на LRO ще записва колко бързо различните области на осветеност изстиват заради слънчевото затъмнение. Тъй като големите камъни се охлаждат по-бавно от фино-зърнестата или прашна повърхност, инструмента ще определи кои области са покрити с камъни и къде са регионите покрити с прах.
"Това е безпрецедентна възможност да научим повече за най-горните няколко милиметра на Луната", казва главния учен на инструмента Дейвид Пейдж. "Радиометъра се планира да работи непрекъснато по време на целия период на затъмнението, насочен към десет определени региони. Десетте области представляват разнообразен избор на лунните терени. Някои се състоят от фин прах, а други са скалисти, а има и такива с различни композиции, включително тъмните богати на желязо лунни морета и светлите бедни на желязо планини. Инструмента ще бъде насочен към тях преди, по време и след затъмнението, което ще ни позволи да наблюдаваме как тези различни повърхности отговарят на внезапното спадане на температурата. "

"Луната извършва бавен, пълен цикъл на деня и ноща в продължение повече от 29 земни дни", казва Петро. "Така че луния здрач и зора продължават дълго време, и обикновено лунната повърхност се охлажда и загрява бавно. Това затъмнение е специална възможност да видим какво ще стане, ако "изключим" слънцето относително бързо. Ние искаме да видим как повърхността на Луната отговаря на това рязко изменение на температурата."

Тези наблюдения ще допълнят измерванията на неравностите на повърхността, от другите инструменти на LRO. Така може да се направи анализ на това което се крие точно под повърхността. "Камерите на LRO и висотомера може да виждат плосък, прашен район, но ако радиометъра вижда, че той се охлажда необичайно бавно, ще ни каже че големи блокове от материал са скрити под тънкия слой прах", добавя учения.

Затъмнението представя и необичайни условия за работа на LRO. Апарата работи захранван от слънчевата енергия. С батериите си той може да функционира пълноценно само около час. Затова по време на дългото си пътуване през сянката другите инструменти ще бъдат изключени за да се спести енергия по време на дългата нощ на затъмнението, а космическия кораб ще трябва да издържи по-дълъг период на застудяване.

"Това ще бъде като да караме колата извън пътя. Всъщност кораба не е създаден за това, но той може да се справи със задачата", казва Петро. Това ще бъде първия път, когато LRO ще работи по време на пълно лунно затъмнение и това затъмнение ще бъде най-дългото по време на цялата мисия.

Който се интересува повече от този инструмент тук: http://diviner.ucla.edu/index.html

http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/diviner-eclipse.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 01 Юли 2011, 17:53    Заглавие:  

Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/565736main_M162350671LE_full.jpg
На 10 юни 2011 г., Lunar Reconnaissance Orbiter улови драматичен изгрев над кратера "Тихо".
Тихо е много популярна цел на астрономите-любители. Той се намира на 43,37 ° S, 348.68 ° E и е около 82 км в диаметър. Височината на централния връх е 2 км над дъното на кратера.
По стръмните склонове на централния връх се наблюдават множество фрагментирали скали - "clasts" с големина на парчетата около 10 м. Въпросът който дерзае учениите е, дали тези оголени скали са образувани в резултат на натиска и деформаците на основните скала, когато върха нараства? Или те са съществували още отпреди и са транспортирани до повърхността непокътнати по време на издигането?
Всички структури в "Тихо" са много стръмни и остри, което показва неговата относителна младост. И това е така кратера се е образувал само преди около 110 милиона години - млад спрямо лунните стандарти. С течение на времето микрометеоритите ще притъпят тези стръмни склонове и остри ръбове в плавни планини.
Click to see if image is larger
http://www.nasa.gov/images/content/565701main_tycho_cpeak_oblique.jpg

Това изображение е от 27 май 2010год, когато LRO видя големия камък, който сякаш е поставен там. Обаче точно под камъка се забелязват стопилкови фрактури, които го заобикалят отвсякъде. Освен това гладката повърхност на върха на скала, показва, че тя е резултат от бързото охлаждане след въздействието. Тези снимки от LRO ясно показват, че централния връх се формира много бързо - планината е създадена почти мигновено. Обаче има и друг механизъм който да доведе до наблюдаваните фрактури? Фрактурите може да се се формирали с течение на времето когато стръмните стени на централната връх бавно ерозират и се свличат надолу. И при двата случая, в крайна сметка върха ще ерозира и тази масивна скала ще се плъзне надолу.
http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/lro-tycho.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
integrall


Регистриран на: 16 Сеп 2008
Мнения: 1772
Местожителство: Велико Търново www.spacebg.com

МнениеПуснато на: Пет 01 Юли 2011, 21:17    Заглавие:  

Страхотни снимки Smile ,пропуснал съм ги Sad -
с какво разрешение са?

_________________
Pavonis Mons / Гора Павлина / Паунова планина
http://www.spacebg.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Пет 01 Юли 2011, 23:21    Заглавие:  

Долното изображение е широко 1200 метра. А горното 15 километра. Още изображения и повече подробности на официалния сайт: http://lroc.sese.asu.edu/news/?archives/411-Tycho-Central-Peak-Spectacular!.html
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Ang


Регистриран на: 12 Яну 2010
Мнения: 855

МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2011, 16:43    Заглавие:  

Още едно свлачище на Луната:

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M112074670RE_thumb.png
Потокът от ярък материал се състои от блокове, камъни, и скали с по-малки размери. Този конгломерат от зърнест материал се приплъзва надолу по стената на кратера "Riccioli CA". Края на потока е в горния ляв ъгъл на изображението. Скалното свлачище може да се е случило веднага след въздействието, което е формирало Riccioli CA или по-късно в историята на кратера, където с течение на времето цялостната форма на кратера се променя.
Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M157270357RE_thumb2.png
Това е пода на кратера "Талес". Той е млад, 32 км в диаметър, и интересното е, че интериорът съдържа много различни структури, включително тераси, образувани от разплискването на стопилката. Изображението разкрива динамичния характер на Талес. Стопилката първоначално е била гладка, но след това крехката и повърхност се е натрошира и е била поръсена с камъни от съседния склон. Стопилката се образува вследствие освободената огромна енергия на удара. След първоначалния удар, стопилката може да изтече някъде в кратера. Тя може да образува басейн в дъното на кратера, да формира тераси или поток надолу по склоновете на стените. Понякога стопилката се изхвърля навън по време на удара и залива земите извън кратера. Пукнатините вероятно се формират когато стопилката се охлажда и втвърдява. С охлаждането на материала настъпва промяна в обема, който може да отвори пукнатини. Или пукнатините могат се образуват с течение на времето когато кратера бавно променя формта си.

Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M155309869RE_thumb.png

Анаксагор е кратер 50 км в диаметър, разположен на далечната страна на луната. Горното изображение показва стопилкова равнина в кратерния под, което е вълнуващо за лунните геолози, не само защото стопилковите езера и потоци са красиви, но защото проби взети от тях може да осигурят точната възраст на образуването на кратера чрез радиометрично датиране.
Голяма част от стопилка по пода на Анаксагор е гладка, но има места с пукнатини или с отрицателни структури. Тези пукнатини и ями най-вероятно също са се образували по време на охлаждането на стопилката. Но учените незнаят със сигурност. Освен това, се наблюдават няколко хълма и издатини, които са покрити от камъни. Тези камъни изглеждат подобни на клъстерите наблюдавани по върховете на бръчковите хребети, но и при двете структури не е ясно от какъв процес се формират? Горното изображение показва, че може би протича ерозия по стръмните склонове на издатината. Но защо камъни се рушат само от тези издатини? Има и други стръмни склонове в близост, но те нямат камъни. Може да има просто обяснение за това, но са необходими допълнителни наблюдения и анализи.
Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M153863408LE_thmb.png
Това изображение отново е на стопилка. Но този път тя не формира равнина, като на горното и по-горното изображение, а формира поток намиращ се на далечната страна на Луната. Въздействието е изплискало от кратера стопилка и тя формира наблюдавания поток по външните склонове на кратера. Има някои малки камъни, по малки от 10 м които се увличат от потока но повечето блокове изглеждат бутани или завъртени, като по този начин формират дига много приличаща на вулканичен поток.
Click to see if image is larger
http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/M154893929LR_thumb.png
Stevinus А е доста млад кратер, 8км в диаметър и едва наскоро е започнал да натрупа тънък реголит. Този кратер е дом на много уникални структури, особено потоците с ниско албедо по стените на кратера са поразителни. Дали въздействието формира стопилка и я плиска по стените на кратера, която се спуска по тях формирайки наблюдаваните потоци. Друга теория гласи, че тези потоци се състоят от гранули - сухи отломки, които действат като флуид, който е активиран от сеизмичната вълна от близко въздействие? Освен това, защо особено най-северния поток е сътавен от материал с ниско албедо, когато останалата част на кратера е с по-високо? Наклона е от ляво на дясно.
Въпреки че на пръв поглед тези потоци изглеждат да се стопилкови, по-тясно наблюдение предполага, че те най-вероятно са резултат от сухи свличания на фин материал. Гранулираните потоци не са нещо необичайно за Луната, особено по стръмните склонове по стените на кратерите. Сухи гранулирани потоци също са наблюдавани на Марс и дори на астероида Ерос. Най-вероятно тъмния цвят се дължи на различния материал изграждащ стените откъдето произхождат потоците.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 4 от 5 [69 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » krile.net - ГРАЖДАНСКИ АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Космонавтика
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0840s ][ Queries: 12 (0.0075s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker