Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
УЧАСТИЕ НА ВВС ВЪВ ВОЕНЕН РИТУАЛ ПО ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 115 г. ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ · KC-390: Излизане от ПИК за 127 млн. US$ · Загинал при изпълнение на служебните задължения... · 113 години от рождението на известния летец полковник Петко Попганчев · TAI подготвя програмата от тестове за своя T625 · Пожар при пускане на двигателя на немски Ан-2Т ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot СНИМКИ: УЧЕНИЕ БРИЗ 2018 С УЧАСТИЕТО НА ВМС, ВВС И СВ(21)
В момента е: Вто 21 Авг 2018, 11:59
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
На този ден... (част 6)
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 3 от 26 [376 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, ..., 24, 25, 26 Следваща
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 30 Яну 2012, 11:22    Заглавие:  

30 януари 1767 г. В Софиенгроден (Германия) е роден Улрих Яспер Зетцен (Ulrich Jasper Seetzen), известен пътешественик и изследовател на земите от Близкия и Средния изток. През 1785 г. записва медицина в университета в Гьотинген, който завършва през 1789 г. заедно с Александър фон Хумболт. Между 1803 и 1807 г. обикаля Мъртво море и картографира крайбрежието му. Убит е през октомври 1811 г. на път за Сана, малко преди началото на замисленото от него пътешествие за изследване на Африка.
Неговите пътни записки („Reisen durch Syrien, Palästina etc.”) са издадени в четири тома в Берлин в периода 1854 – 1859 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 януари 1840 г. В Русе е роден Иван Цачев. От дете проявява интерес към строеж на гемии и лодки и още през младежките си години става майстор на лодки.
През 1865 г. постъпва на работа като лодкостроител в турската компания „Idare-i Nehriye-i Osmaniye”. В нея Иван Цачев остава на работа до Освобождението (1878 г.). След това се занимава на частно със строителство на гемии и лодки.
На 3 август 1889 г. Иван Цачев е назначен като „работник-плотник” (дърводелец) във Флотския арсенал в Русе. Тук той участва в построяването на първите български самоходни съдове „Амалия” 91891 г.) и „Калиакрия” (1898 г.) и изработва голям брой лодки. Пре 1923 г. Иван Цачев се пенсионира, като отдава близо четири десетилетия от живота си в служба на българския военен флот. През февруари 1926 г. на вода е спусната моторната лодка „Майстор Иван” – единственият случай в родното корабостроене, кораб да получи името на жив човек.
Иван Цачев умира в град Русе през 1937 г.


Click to see if image is larger

30 януари 1856 г. Чилийският военен транспортен параход Cazador, имайки на борда си 64-членен екипаж, 94 войници, 168 жени, 146 деца, 12 пътници и известно количество коне, потъва след като попада на плитчина край Пунта Каранца, близо до град Конститусьон (провинция Талка). От 485 човека, се спасяват едва 178. Останалите 307 са погълнати от морето заедно с кораба. Капитанът на кораба – Рамон Кабиесес, е сред първите спасили се в една от четирите спасителни лодки. Трагедията с потъването на „Казадор” е най-голямата в мирновременната история на Чили.

Click to see if image is larger

30 януари 1862 г. В Ню Йорк е спуснат на вода първият в света брониран кораб с въртяща се оръдейна кула, дело на шведския изобретател Джон Ериксон, и който дава името си на нов клас кораби – Monitor.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 януари 1866 г. Американският колесен параход Miami изгаря на река Мисисипи след взрив на парния котел. Загиват 150 човека.

30 януари 1895 г. В Северно море се сблъскват германският лайнер Elbe - собственост на компанията „Norddeutscher Lloyd” и английският въглищар Crathie.
В 4,00 часа сутринта на вахта на „Крати” застъпва щурманът Крег. След като прекарва на мостика 1 1/2 часа, той слиза долу за да си направи кафе. На мостика остава само кормчията. Поради студа той вдига яката на кожуха си и управлява само по компаса, мечтаейки за чаша горещо кафе. Когато си вдига погледа, вижда, че е прекалено късно, за да избегне удара.
Години след това, моряците от северните пристанища си спомнят за чашата горещо кафе, струвала 335 човешки живота и един прекрасен кораб.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 януари 1902 г. Британският полярен изследовател Робърт Скот (Robert Falcon Scott) с кораба „Discovery” открива зад ледената Бариера Рос земя, която нарича Едуард VII. По-късно е установено, че това е един от полуостровите на Антарктида.

Click to see if image is larger

30 януари 1945 г. Потопен e най-новият германски лайнер Wilhelm Gustloff. Торпилиран е от съветската подводница С-13 (IX-бис) с командир Александър Маринеско. На борда на кораба се намират около 10 000 човека, като огромна част от тях са цивилни граждани, бягащи от настъпващата съветска армия. Точният им брой и до днес не е установен, тъй като много от хората са се качили без никакви пропуски или документи. Спасени са едва 998 човека. Това е най-голямата катастрофа в историята на корабоплаването по брой на човешки жертви.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 януари 1946 г. Американският транспортен кораб Luray Victory, плаващ с товар зърно от Балтимор за Бремен, засяда на 5 мили от плаващия фар „South Goodwin”. След няколко часа се пречупва на две. Екипажът едва успява да се спаси.

Click to see if image is larger

30 януари 1958 г. За първи път в историята на родното корабоплаване български кораб достига до бреговете на Аржентина. Под командването на к.д.п. Иван Станчев м/к „Васил Левски” влиза в пристанището на Буенос Айрес.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 януари 1959 г. Датският моторен кораб Hans Hedtoft (2875 рег.т), на път от Юлиансхоб (Гренландия) за Копенхаген, се сблъсква с айсберг на 36 мили южно от нос Фарвел, южния край на Гренландия. Корабът потъва заедно с всичките деветдесет и пет човека, намиращи се на борда му.

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 31 Яну 2012, 09:52    Заглавие:  

31 януари 1778 г. Джеймс Кук (James Cook) открива в Тихия океан суша с високи брегове, които се губят в облаците. Английският мореплавател не успява да разбере дали това е търсеният от него Южен континент или неизвестен дотогава остров. Той нарича откритието си Земя Сандвич (на името на тогавашния първи лорд на Адмиралтейството – Джон Монтегю Сандвич). По-късно е установено, че това са група острови. Те получават името с което са известни и днес – Хавайски.

Click to see if image is larger

31 януари 1858 г. На вода е спуснат огромният за времето си английски параход Great Eastern. Той е с 5 димохода, шест мачти. Размерите му са 211 м дължина и 25 м ширина. Построяването на кораба е съпътствано от множество проблеми и препятствия. Неговият конструктор – Исамбърд Кингдъм Брунел, не доживява до първия му рейс през 1860 г. Умира вследствие на сърдечен удар от преживените несгоди.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 1878 г. По време на Руско-турската война І Донска казашка дивизия освобождава град Балчик.

Click to see if image is larger

31 януари 1880 г. Британският военен кораб Atalanta потъва вероятно в района на Бермудския триъгълник с 290 човека на борда. Построената през 1844 г. като „Juno” фрегата е използвана в момента като учебен кораб от военноморските сили на страната и плавала от Англия до Западните Индии. „Атланта” спира на Бермуда за да остави двама члена на екипажа болни от жълта треска. След като отплава от пристанището никой повече не го вижда. Британското адмиралтейство организира мащабна спасителна операция, която се простира от Бермуда до Ирландия и до Азорските острови на юг, но никакви следи от корабокрушението не са открити.

Click to see if image is larger

31 януари 1895 г. В корабостроителницата „Portsmouth Dockyard” е спуснат на вода броненосецът Majestic – родоначалник на най-голямата серия броненосци в британския флот, като от нея са построени девет кораба. Първият от тях е „Magnificent”. Заедно с „Мажестик” влизат в строя през декември 1895 г. „Мажестик” е единствният от тази серия потопен по време на първата световна война – торпилиран е от германската подводница U-21 на 27 май 1915 г. край Дарданелите.

Click to see if image is larger

31 януари 1908 г. Комисия, председателствана от кап. ІІ ранг Станчо Димитриев, приема единодушно решение, че конструираната от лейтенант Евстати Винаров морска мина е напълно пригодна за приемане на въоръжение. Мина „Винаров” не само че не отстъпва на чуждестранните образци, но и струва едва 389 лв., при цени на вносен екземпляр 2000 лв. Конструирана е така, че при откъсване от котвата става безопасна и по този начин отговаря на изискванията на Хагскaте конвенция от 1907 г. Въпреки това под давлението на Пол Пишон Министерството на войната подписва договор за доставка на мини от Франция, което е в явно противоречие с националните интереси на страната.

Click to see if image is larger

31 януари – 4 февруари 1915 г. Морското противопоставяне между Великобритания и Германия навлиза в критична фаза по време на Първата световна война. На 31 януари английското правителство разрешава на своите кораби за маскировка да използват флагове на неутрални държави. В отговор още на следващия ден германското правителство дава зелена улица на исканата от морското командване на страната неограничена подводна война срещу вражеското търговско корабоплаване. На 4 февруари германският външен министър връчва на посланниците на неутралните държави дипломатическа нота, с която водите около Великобритания се обявяват за военна зона.

31 януари 1918 г. За една нощ британският флот загубва пет подводници, като две от тях (К-4 и К-17) потъват. При тази катастрофа загиват 115 човека. Адмиралтейството държи в тайна обстоятелствата за загубите цели 14 години, като едва през 1932 г. разсекретява материалите.

Click to see if image is larger

31 януари 1945 г. Във Варна е учредена професионална организация на търговските моряци.

31 януари 1953 г. Британският ферибот Princess Victoria потъва по време на силна буря в Ирландско море. Загиват 133 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 1953 г. През нощта на 31 януари срещу 1 февруари огромни вълни, подсилени от висок прилив, прехвърлят защитните съоръжения по крайбрежието на Нидерландия. Разкъсани са 147 км диги и е залята най-плодородната земя на Нидерландия, областта Зееланд. През тази кошмарна нощ в ледените води на морето загиват 1835 човека, разрушени са 47 хил. постройки. Материалните щети са неоценими.
След тази трагедия парламентът на Нидерландия разглежда и приема т. нар. „Закон за Делтата”. Законът третира въпроса за преграждането на цялото югозападно крайбрежие на Нидерландия, т.е. устията на реките Маас, Шелда и Рейн, които образуват една обща делта. Остават открити само водните пътища към Ротердам и Антверпен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 1962 г. През нощта танкерът BP Driver (с товароподемност 300 т), плаващ под баласт от Англия за Швеция, е застигнат в морето от ураган, придружен от силен дъжд. Корабът загубва управление и е изхвърлен на брега край нос Наш (Южен Уелс). Обаче с това бедите на танкера и неговия екипаж не свършват. След „кацането” на камъните, корабът загубва устойчивост и се преобръща.
Въпреки катастрофалното положение на танкера хората благополучно се измъкват от преобърнатия съд. Разбира се за никакво спасяване на кораба не можело да става и дума и той е вписан в списъците на загубените кораби.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 2002 г. Съветът на директорите на Параходство БМФ приема решение за поетапно бракуване на корабите „Люлин”, „Странджа” и „Верила”. Генералният директор е упълномощен да проучи оферти за купуване на два 13 000 – 15 000-тонни кораба „втора ръка”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 2003 г. Съветът на директорите на Параходство БМФ приема решение за бракуване и продажба на корабите „Н. Й. Вапцаров”, „Иван Загубански”, „Огражден”, „Осогово” (по-късно заменен от „Беласица” поради причинените щети от пожар) и влекача „Г. Бенковски”. Освен това е решено УВК „Калиакра” да вземе участие в отбелязването на 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 януари 2006 г. В Ламанша, на около 30 мили северозадно от остров Гърнзи, се сблъскват американският танкер Ece, плаващ под флага на Маршаловите острови, и полският бълкер под малтийски флаг General Grot-Rowecki (бъдещият „Baltic Star”). „Иси” получава тежки повреди в корпуса и започва да потъва. На призивите за помощ се отзовава британски хеликоптер, базиран в Лий-он-Солент, който успява да спаси 12 човека от 22-членния екипаж. Останалите 10 човека са спасени от спасителните служби от Гърнзи. „Иси” потъва окончателно на следващия ден.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 01 Фев 2012, 09:35    Заглавие:  

1 февруари 1882 г. Германският лайнер America отплава от Ню Йорк. В пристанище Хамбург, за където е рейсът, корабът така и не пристига. Съдбата на 34-членният екипаж и досега е неизвестна.

1 февруари 1889 г. В москва е роден е Борис Михайлович Малинин – руски (съветски) конструктор, създател на съветските подводниците от сериите „Декабрист”, „Ленинец” и „Щука”.
След завършването на гимназия със златен медал постъпва в Петербугския политехнически институт. След края на следването през 1914 г. започва работа като инженер-конструктор в Отдела по подводно плаване към Балтийския корабостроителен завод, където работи с видните корабостроители К. П. Боклевски и И. Г. Бубнов. До есента на 1917 г. построява и предава на флота 8 подводници тип „Барс” и модернизира други 10. По време на изпитанията на новите подводници, намирайки се на борда им, придобива опит в подводното плаване.
През 1925 г. оглавява специално конструкторско бюро по проектиране на подводници. За кратък срок Малинин със своите подчинени (6 човека) разработва 32 варианта на съчетания от тактико-технически елементи за подводници от различни типове. От тях са избрани основните елементи за челната подводница от I-ва серия тип „Декабрист”. През ноември на 1930 г. първата съветска подводница влиза в строя.
По-късно под негово ръководство са проектирани подводниците от типовете „Ленинец” и „Щука”. Тяхна особеност се явява простотата на тяхната постройка и експлоатация.
През 1940 г. по препоръка на лекарите Борис Малинин се прехвърля на преподавателското поприще. Започва работа в Ленинградския корабостроителен институт. Още в началото на 1947 г. изказва мисълта за използването на ядрен двигател за подводниците.
През лятото на 1949 г. здравето на проф. Малинин рязко се влошава. Умира на 27 септември 1949 г. след прекаран инфаркт в Ленинград.

Click to see if image is larger

1 февруари 1898 г. След като отплава от Плимут малкият ферибот Channel Queen, обслужващ островите в Канала, се разбива в скали край остров Гърнзи. Загиват 12 пасажери и неколцина човека от екипажа му.

Click to see if image is larger

1 февруари 1915 г. В с. Оряхово, Врачанско, е роден Илия Паунов. През 1935 г. постъпва като моряк в база Варна. Завършва школа за торпедисти и служи до 1938 г. в Торпедната работилница. По късно става старшина-специалист и служи там до 1953 г. През 1947 г., след интензивно обучение и изпит по специалността, получава офицерско звание и от 1948 до 1953 г. е началник на работилницата.
През 1953 – 1954 г. е началник на отделение „Торпедно оръжие” в обект „Туфла кула”, където се поставят основите за ремонта на новите торпеда в изграждащата се там работилница-хранилище. През 1954 – 1955 г. е специалист по минно и торпедно оръжие в база Бургас, където са дислоцирани торпедните катери „Люрсен” и се изгражда торпедна работилница. От 1955 г. е командир на рота специалисти-торпедисти към флотските полуекипажи. Същата година по собствено желание излиза в пенсия по първото Женевско съкращение в армията и флота.
За този 20-годишен период от време (1935 – 1955 г.) капитан-лейтенант Паунов е матрос, старшина и офицер. Жив свидетел е на последствията от разгрома на флота след Ньойския договор (1919 – 1933 г), на подготовката на ВМС за война (1934 – 1941 г.), на действията и събитията по време на войната в Черно море (1941 – 1944 г.), както и на последствията от нея (1944 – 1947 г.). Участва в изграждането на нов модерен флот на България след 1947 г.
След службата във военния флот остава във Варна и работи на административни ръководни длъжности в Пристанище Варна до 1975 г.


1 февруари 1929 г. Корабът Norvegia, с капитан Нилс Ларсен (Nils Larsen), достига до залива Станде Фьорд на остров Петър І в Море Белинхаузен, Антарктида. Норвежците издигат своя флаг и го обявяват за норвежко владение. Правителството на страната през 1931 г. утдърждава този акт, но и до днес той не е признат от международната общност.

Click to see if image is larger

1 февруари 1964 г. В корабостроителницата „Newport News”, Вирджиния, е спуснат на вода самолетоносачът America (CVA-66). Участник в множество операции в Средиземно море (по време на Шестдневната война) и във Виетнамската война. Също така участва в бомбардировката над Триполи и Бенгази (операция „El Dorado Canyon”) и във войната в Ирак. Самолетоносачът „Америка”е отписан от списъците на действащия флот на 9 август 1996 г. Потопен е в качеството си на мишена на 14 май 2005 г. в Северния Атлантик.

Click to see if image is larger

1 февруари 1972 г. Русенските корабостроители предават на Параходство БМФ построения в местната корабостроителница „Иван Димитров” 2239-тонен моторен кораб „Самоков”. Корабът е 11-ият по ред от серията „Сопот”. Приет е от екипаж под командването на капитан Йордан Йорданов и главен механик Йордан Кавалджиев. „Самоков” плава под роден флаг до 3 декември 1976 г., когато в пристанище Иличовск е ударен и потопен от американския лихтеровоз „Lash Pacifico”. За щастие при инцидента няма пострадали. Възстановяването на кораба е сметнато за нецелесъобразно и впоследствие е продаден за скрап.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 02 Фев 2012, 09:58    Заглавие:  

2 февруари 1509 г. Португалският вицекрал на Индия Франсишку д’Алмейда (Francisco de Almeida) с флот от 19 караки и каравели напада в пристанище Диу обединения египетско-индийски флот, воден от адмирал Амер Хюсеин Ал-Кюрди. Изненадващата атака заварва екипажите на арабските и индийски кораби на сушата и те не успяват да окажат никаква съпротива. Флотът на Хюсеин е напълно унищожен. С тази победа португалците утвърждават морското си господство в басейна на Индийския океан.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 февруари 1688 г. В Париж умира маркиз Абраам дю Кен (Abraham du Quesne). Роден в Диеп през 1610 г. като Дюкен (Duquesne). Служи в английския флот, от 1644 до 1657 г. – адмирал на служба при шведската кралица Кристина. По време на Фрондата се завръща във Франция и поддържа короната. По време на Нидерландските войни (1672 – 1678 г.) разбива обединения испанско-холандски флот в две битки: при Агоста и Палермо (април и юни 1676 г.). Заради привързаността му към протестантството така и не е удостоен с адмиралско звание.

Click to see if image is larger

2 февруари 1709 г. Настъпва краят на едно от най-прочутите отшелничества в историята на морските приключения. Шотландският моряк Александър Селкърк (Alexander Selkirk) е намерен на остров Мас а Тиера от архипелага Хуан Фернандес. Спасителите му са английски моряци от корабите „Duke” и „Duchess”, които извършвали поредното си разбойничество в този район на Тихия океан, на 360 мили от чилийския бряг.
Селкърк е едва 19-годишен, когато поема по морските пътища, и след няколко години странствания е нает като боцман на галерата „Cinque Ports” от флотилията на корсаря Уилям Дампиър. Англичаните предприемат няколко пиратски набега по чилийското крайбрежие, след което флотилията се разделя.
На Селкърк не му провървява. „Сенк портс” се насочва към островите от архипелага Хуан Фернандес, за да се запаси с прясна вода и дърва. По време на плаването между моряка и капитана Томас Стредлинг имало непрекъснати разправии. Те достигат до истинска свада при остров Мас а Тиера. Морякът е оставен на пустия остров, а в корабния дневник капитанът записва, че Селкърк е „отписан по собствено желание”. Това се случва през месец май 1704 г. Селкърк се надявал, че скоро на острова ще се отбие за прясна вода някой друг кораб и ще го прибере, но сметката му излиза крива. Щотландецът не пада духом и като вижда, че не идва кораб, се заема да устройва отшелническия си живот. Проявява изключително мъжество и изобретателност и оцелява в самотата си.
На 31 януари 1709 г. пред Мас а Тиера се появяват английските кораби „Дюк” и „Дъчес”. На 2 февруари го вземат от острова и след още 33 месеца, на 14 октомври 1711 г., най-известният отшелник в морската история се завръща в Англия. Междувременно вече е станал капитан на завладения от англичаните кораб „Инкрийс”. По-късно историята му става известна на Даниел Дефо и той написва по нея прочутия си роман „Робинзон Крузо”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 февруари 1842 г. Английският полярен изследовател Джеймс Кларк Рос (James Clark Ross) прави втория си опит да се придвижи към Южния магнитен полюс. Той се приближава с 2200 км източно към брега на Антарктида и 78º паралел. С това задминава собствения си рекорд за свободно плаване в големите южни ширини. За откритията си по време на тази експедиция, най-важните от които са Море Рос и Земя Виктория, след завръщането си в Англия Рос е посветен в рицарско звание.

Click to see if image is larger

2 февруари 1883 г. Британският пасажер Kenmure Castle се преобръща по време на буря в Бискайския залив на около 200 мили от брега. Корабът плава от Лондон за Шанхай. Загиват 32-ма човека. Оцелелите от корабокрушението са открити от френския параход „Montataire”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 февруари 1894 г. Край малкия остров Ронкадор Кай в Карибско море се разбива на подводна скала победителят от боя при Шербур – Kearsarge. Екипажът на шлюпа успява да се добере невредим до брега.
Американският Конгрес веднага финансира спасяването на реликвата от Гражданската война с $45 000, но спасителите, установявайки щетите, нанесени на кораба, се отказват от по-нантатъшна дейност. От водата са извадени само няколко предмета, които впоследствие са изложени в музея на Вашингтонската корабостроителница.

Click to see if image is larger

2 февруари 1913 г. В германската колония Циндао е роден Фриц-Юлиус Лемп (Fritz-Julius Lemp). През 1931 г. постъпва на служба във флота и до април 1935 г. служи на борда на лекия крайцер „Karlsruhe”. През 1936 г., с възстановяването на подводния флот на Райха, Фриц Лемп е прехвърлен в подводните сили. От април 1936 г. е вахтен офицер на U-28 (VII A), а от 1938 г. е неин командир. От ноември 1938 г. командва U-30 (VII A). На 3 септември 1939 г. потапя първия цивилен кораб след началото на Втората световна война – британския „Athenia” (13 581 брт).
От октомври 1940 г. командва подводница U-110 (IX B). На 9 май 1941 г. подводницата е открита от британските разрушители „Bulldog” и „Broadway” и корветата „Aubretia”. Англичаните успяват да пленят подводницата, а заедно с нея и изключително ценната шифровъчна машина „Enigma”. Когато разбира това Фриц-Юлиус Лемп се застрелва.
До този момент Лемп има на сметката си 19 потопени търговски и един спомагателен кораби и поврежда четири кораба. Общият унищожен от него тонаж възлиза на 142 056 тона.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 февруари 1942 г. Американският танкер W. L. Steed, превозващ 65 000 барела суров нефт е потопен на 125 мили югоизточно от бреговете на щата Ню Джърси от германската подводница U-103 (IX B), командвана от корветенкапитен Вернер Винтер (Werner Winter). Загиват 31 човека от 38-членния екипаж.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 февруари 1975 г. На борда на авионосещия крайцер Москва (пр. 1123) избухва пожар. В 12,15 часа, когато основната част от екипажа обядва, в помещенията на носовия дизелгенератор става късо съединение в разпределителното табло. В отсека в момента няма личен състав и огънят бързо се разпространява към съседния кубрик № 3. Тъй като преградите на крайцера, с изключение на водонепроницаемите, са направени от алуминиевомагнезиева сплав, те мигновенно изгарят и пожарът обхваща нови помещения. Много бързо пламъците достигат до енергоотсек № 1, където работят спомагателният котел и турбогенераторът.
Ситуацията се влошава и от това, че автономната система за пожарогасене е неизправна. Пожарната магистрала без електрозахранване не работи, а екипажът не успява да пусне кърмовия дизелгенератор заради проблем в маслената помпа. Командването на кораба се обръща за помощ към оперативния дежурен на базата. Около час след началото на пожара към борда на крайцера се приближават пожарни катери, буксири, спасителните кораби „Казбек”, „Бештау”, „СС-21” и други. На борда на „Москва” се качват 16 аварийноспасителни групи. Тъй като огнището на пожара вече е невъзможно да се локализира, за да се избегне взрив на боеприпасите е взето решение да се затопят погребите за 57-мм снаряди, системите за поставяне на топлинни капани, а след това и погребите на ЗРК „Щорм”. Огънят е заливан от шлангове през люковете на горната палуба. Вследствие на това възниква нова опасност: на палубите, намиращи се над ватерлинията се струпва голямо количество вода, което създава заплаха от преобръщане на кораба. По заповед на пристигналия на авариралия крайцер вицеадмирал В. А. Самойлов водата от палубите е прехвърлена в трюмовете, а гасенето е продължено с пяна.
Пожарът е локализиран едва към 17,10 часа, а напълно е потушен в 19,15 – седем часа след началото. Трима члена от екипажа на „Москва” загиват от задушаване. Още 26 човека получават отравяния (в т.ч. 11 тежки), но оживяват.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 03 Фев 2012, 09:47    Заглавие:  

3 февруари 1488 г. Португалският мореплавател Бартоломеу Диаш (Bartolomeu Dias) пръв в историята на европейското корабоплаване заобикаля нос Добра надежда и открива дълго търсеното начало на водния път до Индия. Първоначално Диаш нарича носа „Нос на бурите”, но португалският крал Жуао ІІ го преименува на Добра надежда , като символ на осъществяването на заветната мечта – да бъде открит пътят за Индия.

Click to see if image is larger

3 февруари 1735 г. Малко след като отплават от Рамекенс за Батавия корабите на Холандската Източноиндийска компания 't Vliegent Hart и Anna Catharina попадат в жесток щорм. Вследствие на вятъра и вълните двата кораба попадат на пясъчна банка край Шоневелд. Корпусите бързо са разбити и корабите потъват. Никой не се спасява, като общо загиналите са 431 човека.

Click to see if image is larger

3 февруари 1889 г. Край нос Дандженес се сблъскват британските барк Killochan и параход Nereid. Вследствие на удара двата кораба потъват.От екипажа на барка загиват 17 човека, а с парахода се удавят седмина.

3 февруари 1903 г. Изтощени до краен предел от разузнавателния поход към Южния полюс, Робърт Скот, Едуард Уилсън и вече болният Ърнест Шакълтън успяват да се доберат до базата на експедицията – кораба Discovery.

Click to see if image is larger

3 февруари 1908 г. Плавайки с товар от Бостън за Куинстаун, на 200 мили от остров Сейбъл по време на силен щорм от английския параход Cymric, собственост на компанията „White Star Line”, забелязват парахода „St. Cuthbert”, обхванат от пламъци. От борда на горящия параход са прибрани 38 моряци.

Click to see if image is larger

3 февруари 1921 г. По време на силна буря в залива на Фалмът са изхвърлени на скали вследствие на което потъват бившите германски подводници UB-86 (UB III), UB-97 (UB III), UB-106 (UB III), UB-112 (UB III), UB-128 (UB III) и UC-92 (UC III). Подводниците дотогава са използвани като артилерийски мишени за корабите на Кралския флот. В днешни дни те представляват най-голямата колекция от германски подводници от времето на Първата световна война и атракция за леководолази.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 февруари 1929 г. Във Варна е проведен първият редовен конгрес на съюза „Морски техник”. Той обединява възпитаниците на морските специални школи при бившия военен флот, разпуснат от Ньойския договор. Конгресът взема решение за издаването на списание със същото име. Първият му брой (всъщност брой 1-2) излиза на 12 април 1929 г.

3 февруари 1943 г. Американският войскови транспорт Dorchester потъва в Северния Атлантик след като е торпилиран от германската подводница U-223 (VII C), с командир капитенлойтнант Карл-Юрг Вехтер (Karl-Jürg Wächter). Загиват 675 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 февруари 1952 г. По време на учения в Средиземно море под мостика на десния борд на британския самолетоносач Indomitable (92) избухва силен взрив. Предполага се, че са се запалили бензинови пари от повреден клапан на тръбопровод. Осем човека загиват, а 32-ма са ранените.

Click to see if image is larger

3 февруари 1958 г. Вечерта личният състав на шведската подводница Illern, която се намирала на кея във военноморската база в Малмьо, напуска кораба си, като не затваря дори входния люк. Излязлото през нощта вълнение напълва „Илерн” и тя потъва до кея на дълбочина 4 м. Въпреки малката дълбочина подводницата е извадена на повърхността и ремонтирана едва няколко месеца по-късно. И още една пикантна подробност – гибелта на „Илерн” се случва в същия ден и час, когато командването на базата и дирекцията на намиращия се до нея корабостроителен завод участвали в голяма тържествена вечеря по случай спускането на вода на новата подводница „Uttern” – еднотипна с „Илерн”.

Click to see if image is larger
Еднотипната с „Illern” подводница „Sälen”.

3 февруари 2003 г. Екипажът на м/к „Веслец” с капитан Веселин Георгиев спасява в изключително тежки метеорологични условия главния механик на потъналия пред Босфора руски кораб „Стрелец” Сергей Лукянов.
Корабът „Стрелец” се пречупва и потъва по време на рейс от турското пристанище Яринджар до Таганрог и в момента на гибелта си е без товар. Построен е през 1990 г. и е от типа „река-море”. Водоизместването му е 4540 тона и е собственост на „Московското речно параходство”. От 14-членния екипаж са спасени само двама човека.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 04 Фев 2012, 09:51    Заглавие:  

4 февруари 1521 г. Експедицията на Фернандо Магелан (Fernão de Magalhães) се натъква на пуст каменист остров в Централна Полинезия. Впечатлени от наличието на много акули във водите край острова, моряците му дават името Тивуронес (акули).

Click to see if image is larger

4 февруари 1882 г. В Сливен е роден Карл-Петър Трънка. Син е на чешкия инженер Карл-Адам Трънка и сливенската учителка Мария Панова. Завършва Държавната мъжка гимназия в София и Машиностроителното техническо училище във Виена. В периода 1906 – 1908 г. следва като свободен студент в Политехниката за морско инженерство към Министерството на военния флот на Франция и го завършва със специалност корабостроителен инженер. В българския военен флот служи от март 1905 г. до октомври 1920 г. Работи като инженер-механик и инженер корабостроител. Едновременно с това е и преподавател в Машинното училище. Бил е началник на Флотския арсенал, работил е в реномирани европейски корабостроителници („C. Wohlheim” – Бреслау и „Sir W G Armstrong Whitworth & Co” – Нюкясъл на Тайн) и като експерт на „Bureau Veritas”. Организира корабостроенето в Царево (1941 – 1951 г.). Проектира и ръководи строителството там на най-големия български дървен кораб „Горянин”. Умира на 14 юли 1954 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 (16) февруари 1885 г. В Хасково е роден един от най-големите български учени през първата половина на ХХ век – Асен Златаров. Наред с научните си интереси и постижения в областта на физиката и химията той притежава съществен принос за популяризиране на морската тема в България. Голям обществен интерес предизвикват неговите научни беседи „Из тайните на морето”, „Слънцето и животът”, „Човекът и природата” и др., в които се разглеждат ролята и значението на морето за живота на Земята. Оставя прекрасни страници за красотите на Черноморието, особено за Балчик и Бургас, града, с който е свързан духовно и житейски много години. Оценява високо голямото стопанско значение на морето, той е един от първите в нашата страна, които предупреждават за екологичните опасности, които го заплашват. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г. във Виена.


Click to see if image is larger

4 февруари 1903 г. По време на учебно плаване между Монако и Тулон френският миноносец Espingole (клас „Durandal”) попада на плитчина. След като е свалено въоръжението му корабът е свален от пясъците. Еднотипният с него миноносец „Hallebard” го взима на буксир, но след 1 км „Еспингол” потъва.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 февруари 1905 г. По време на снежна буря британският параход Damara потъва край известния със зловещата си слава остров Сейбъл. От премръзване и удавяне загиват 34 члена от екипажа му.

Click to see if image is larger

4 февруари 1916 г. Японският лайнер Daijin Maru потъва след сблъсък с парахода Linan в Тихия океан по време на силна буря. Загиват 160 човека. 21 спасени са откарани в Хонконг.

4 февруари 1945 г. Американската подводница Barbel (SS-316) е потопена от японски самолет по време на патрул в Южнокитайско море. Загива целият й 81-членен екипаж.

Click to see if image is larger

4 февруари 1963 г. Западно от бреговете на Флорида изчезва безследно американският танкер Marine Sulphur Queen. Корабът превозва 15 260 тона втечнена сяра от Биамонт, Тексас, за Норфолк. След няколко дни са открити елементи от неговото оборудване, но съдбата на 39-членния екипаж остава неизвестна.
Танкерът е от прочутата военновременна серия „Т-2”. Построен е за 70 дни през 1944 г.
Най-вероятна причина за корабокрушението е пречупване на корпуса – често срещано явление при корабите от този тип.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 февруари 1965 г. Над 6165-тонния м/к „Велико Търново”, построен в КК „Георги Димитров” – Варна, е издигнат българският флаг. Пръв капитан на кораба е Асен Абаджиев, а главен механик – Божидар Фролошки.
Първият рейс на новия кораб е с товар от български тютюн за пристанище Александрия.
В края на 80-те години на XX век е решено „Велико Търново” да бъде превърнат в музей на гражданското корабостроене и корабоплаване. За целта корабът е предаден от Параходство БМФ на фонд „1300 години България”. По редица причини идеята не е осъществена, а следите на кораба се губят.


Click to see if image is larger

4 февруари 1987 г. След изключително тежка подготовка и изтощителни двубои с останалите претенденти, във Фримантъл, Австралия, Денис Конър с яхтата „Stars & Stripes” печели Купата на Америка в четири последователни гонки с Австралийската яхтат „Kookaburra III”.
Конър е защитник на Купата в предходното издание на регатата през 1983 г. срещу австралийската яхта „Australia II”, в което призът е изгубен за пръв път в 132-годишната история на регатата.

Click to see if image is larger

4 февруари 1999 г. Жестока буря изхвърля на калифорнийския бряг в залива Кос край Монтерей панамския бълкер New Carissa. Екипажът прави опити да снеме кораба без чужда помощ, но след като не успява, го напуска. На 11 март корабът е пречупен с торпеда на две части, като кърмовата потъва. Носовата част е изтеглена от кораби на Американския военен флот и е потопена на 3 август на 248 мили от брега в Тихия океан.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 05 Фев 2012, 08:30    Заглавие:  

5 – 8 февруари 1643 г. Експедицията на холанския мореплавател Абел Тасман (Abel Tasman) открива островите Фиджи в Тихия океан. Лошото и мъгливо време обаче попречва на холандците да изследват този обширен архипелаг.

Click to see if image is larger

5 февруари 1834 г. Умира английският пътешественик Ричард Лендър (Richard Lemon Lander). Той придружава като слуга Хю Клапертън в неговите пътешествия, а след смъртта му продължава сам да изследва басейна на река Нигер. Така открива река Бенуе и доказва, че реката която тече край град Томбукту се влива не в Нил, а в Гвинейския залив на Атлантическия океан.

Click to see if image is larger

5 февруари 1840 г. В Грийнук, Шотландия, е спусната на вода една легенда в историята на корабоплаването. Това е 1135-тонният параход Britannia за компанията „British & North American Royal Mail Steam Packet Company”. Корабът можел да превозва 115 пасажери със скорост от 9 възла. Парната му машина задвижвала две гребни колела, а също така притежавал и ветрила. В първи рейс новият лайнер отплава на 4 юли 1840 г., от пристанище Ливърпул за Халифакс и после до Бостън. През август с.г. печели престижната награда „Синята лента на Атлантика”, която задържа до май 1842 г., когато му е отнета от „Great Western”.
„Британия” – първият параход на Самюел Кюнард, извършва последното си плаване през Атлантика на 18 ноември 1848 г., след което е продаден на Прусия, където е включен във военния й флот и получава ново име – „Barbarossa”. Служи активно до 5 май 1880 г. След изобретяването на новото революционно оръжие, торпедото, корабът служи като учебна мишена в пристанище Кил, където е торпилиран и потопен от броненосеца „Zieten” в началото на ХХ век. По-късно е изваден от водата и нарязан за старо желязо.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 февруари 1888 г. В Молси, графство Сърей, Великобритания, е роден Брус Остин Фрейзър (Bruce Austin Fraser) – британски морски офицер, адмирал (1948 г.). Започва службата си във флота през 1902 г. Участва в Първата световна война. След войната служи в Ост-индийската морска станция, а след това се издига до командир на самолетоносача „Glorious”. По-късно е заместник началник-щаб на Средиземноморския флот. От 1933 г. е началник на артилерийско-техническото управление към Адмиралтейството. След началото на Втората световна война е начаник на финансовата служба (1939 – 1942 г.), а след това заема поста началник на тила към ВМС на Великобритания. От май 1943 г. ръководи организацията на морските конвои към СССР и командва флота на метрополията. През декември 1943 г., намирайки се на борда на линейния кораб „Duke of York”, оглавява операцията по унищожаването на германския линкор „Scharnhorst” край Нордкап. През 1944 г. командва Източния флот на Великобритания, а в периода 1945 – 1946 г. – Тихоокеанския флот. През септември 1945 г. подписва акта за капитулацията на Япония от името на Великобритания. От 1946 г. до 1948 г. командва Портсмутската военноморска база. В периода 1948 – 1951 г. е Първи лорд на Адмиралтейството. След 1951 г. се пенсионира. Почетен доктор е на Оксфордския, Единбургския и Уелския университети. Умира на 12 февруари 1981 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 февруари 1918 г. Германската подводница UB-67 (UB III), командвана от оберлойтнант цур зее Герхард Шулц (Gerhard Schulz), торпилира най-новия лайнер на компанията „Cunard Line” – Aurania. Вследствие на взрива, който попада в машинното отделение, загиват 9 човека.
„Аурания” (13 936 брт) е построен през 1917 г. от компанията „Swan, Hunter & Wigham Richardson” в Нюкясъл на Тайн. След влизането на кораба в строя е мобилизиран и превърнат във войскови транспорт. На 3 февруари 1918 г. отплава от Ливърпул за Ню Йорк под баласт. Подводницата го пресреща край бреговете на Донегал, Ирландия. След като „Аурания” е торпилиран е взет на буксир, но излязлата буря потапя ранения гигант край остров Мъл по шотландското крайбрежие.

Click to see if image is larger

5 февруари 1918 г. Американският войскови транспорт Tuscania, превозващ 2360 американски войници, е торпилиран и потопен от германската подводница UB-77 (UB III) на 8 мили западно от ирландското крайбрежие. Командирът на подводницата капитенлойтнант Вилхелм Майер (Wilhelm Meyer) заповядва да бъдат изстреляни две торпеда. Първото пропуска целта, но второто улучва целта, като предизвиква невероятен взрив и разрушения. Благодарение на бързата намеса на съпътстващия конвой са спасени 2187 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 февруари 1977 г. На 250 мили югозападно от Сан Диего, Калифорния, американската атомна подводница Snook (SSN-592), движейки се на голяма дълбочина, се сблъсква с хидроакустична станция, влачена от фрегатата „Bagley” (FF-1069). От удара на подводницата са повредени подемните устройства и загражденията им.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 06 Фев 2012, 20:37    Заглавие:  

6 февруари 1500 г. Експедицията на испанския мореплавател Педро Алонсо Ниньо (Pedro Alonso Niño) поема обратно от бреговете на Венесуела към родината си. В нейния актив са записани новооткритите земи в западната част на Атлантическия океан – остров Маргарита, заливът Каряко, Бисерния бряг на Венесуела.

Click to see if image is larger

6 февруари 1506 г. Португалският мореплавател Вашку Гомиш Абреу (Vasco Gomes de Abreu) открива групата острови в южната част на Атлантическия океан, наречени по-късно Трищан да Куня, на името на португалския мореплавател, който през октомври същата година достига до тях и ги присъединява към португалската корона. Днес островите принадлежат на Великобритания.

6 февруари 1899 г. Варненският вестник „Известник” съобщава, че „по решение на варненския окръжен съвет... Варненската окръжна образцова железарска работилница прекратява вече работата си”. Една година по-късно Министерството на войната далновидно купува работилницата и я предава на военния флот, където тя е преустроена във флотски арсенал, а от 1923 г. – във флотска учебна работилница.
В нея през 1919 г. са построени и изпитани двата варианта на уникалния за България тримаран на авиоконструктора Хараламби Джамджиев.


6 февруари 1900 г. По време на операцията по спасяването на броненосеца „Генерал-адмирал Апраксин” П. Н. Рибкин в радиостанцията на остров Готланд приема радиограма от от А. С. Попов от град Котка. Тя е адресирана до командира на ледоразбивача „Ермак”. В нея се казва:
„До командира на ледоразбивача „Ермак”. Край остров Лавенсаари се е откъснал леден блок с петдесет души рибари. Незабавно помогнете за спасяването на хората”.
Щом получава съобщението, командирът насочва ледоразбивача към местопроизшествието. Скоро откриват ледения блок и рибарите са спасени. Този успех доказва, че радиото е най-бързото средство за свръзка и е незаменимо на море.

Click to see if image is larger

6 февруари 1909 г. В американската корабостроителница „Newport News” е спуснат на вода линейният кораб Delaware #28 (по-късно BB-28 ). През Първата световна война е изпратен в помощ на Великобритания, но така и не взема участие в бойни действия. Бракуван е през 1924 г.

Click to see if image is larger

6 – 9 февруари 1916 г. Германският спомагателен крайцер Mőwe атакува и потапя в Атлантическия океан британските търговски кораби „Flamenco”, „Westburn” и „Horace” и успява да се изплъзне невредим от преследващите го седем британски и три френски крайцера.

Click to see if image is larger

6 февруари 1933 г. В нощта на 6 срещу 7 февруари от американския военен танкер Ramapo (AO-12), плаващ от Манила за Сан Диего, измерват най-високата регистрирана морска вълна – 34 м от основата до гребена й.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 07 Фев 2012, 05:18    Заглавие:  

7 февруари 1568 г. Испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра (Álvaro de Mendaña de Neira) открива в югозападната част на Тихия океан „голяма земя”, ограничена от океана с дълга верига от коралови рифове. Менданя решава, че е стигнал земята Офир от митичния Южен континент, от която според библейската легенда цар Соломон пренасял с кораби злато за храмовете в Ерусалим. По-късно е установено, че това е остров, който е наречен Санта Изабела. При по-късните изследвания се оказва, че това е цял архипелаг (дн. Соломонови острови).

Click to see if image is larger

7 февруари 1816 г. В Кронщат е роден руският мореплавател Алексей Иванович Бутаков. През 1840 – 1842 г. извършва околосветско плаване като командир на кораба „Або”, по време на което посещава и събира научни данни за Никобарските острови, Сингапур, Бразилското крайбрежие и Камчатка. През 1848 г. Бутаков е назначен за началник на на експедицията, целта на която е изследването на Аралско море. За тази цел в Оренбург е построена шхуната „Константин”, която в средата на годината е превозена на части и сглобена на брега на морето. В списъка с участниците в експедицията фигурират бъдещият известен поет и художник Тарас Шевченко, който по това време е заточен в Оренбург за антиправителствена дейност, както и четири военни топографа, в т.ч. Козма Данилович Рибин и Михаил Фьодорович Христофоров.
През лятото и есента на 1848 г. Бутаков описва и картира северните, западните и южните брегове на Аралско море, като на 8 септември, на 45º с.ш. открива островите Възраждане, Комсомолски, Константин и др. Също така установява понижаването на нивото на морето. През лятото на 1849 г. изследва и картира източния бряг със заливите Шевченко, Тущибас и Чернишов, полуостровите Каратуп и Куланди и островите Толмачов, Белинсхаузен и Лазарев.
Още по време на експедицията на 27 януари 1849 г. Бутаков задочно е приет за действителен член на Руското географско дружество. През 1850 г., на базата на изследванията проведени от експедицията, Хидрографския департамент на Морското министерство издава първата сравнително точна карта на Аралско море.
По-късните изследвания на Аралско море извършени от Бутаков преминават едновременно с воденето на бойни действия по присъединяването на средноазиатските държави към Русия и Аралската флотилия участва в тях. През 1855 г. изследва долното течение на река Сърдаря, през 1858 – 1859 г. – делтата и част от долното течение на Амударя до Нукус, а през 1863 г. – средното течение на Сърдаря на протежение на 807 км.
През 1864 г. Бутаков се завръща в Петербург и продължава службата си в Балтийския флот. На 15 октомври 1867 г. е произведен в чин контраадмирал, а след това командва ескадра в Средиземно море.
За изследванията си на Аралско море е избран за почетен член Берлинското географско дружество, а Лондонското географско дружество през 1867 г. му връчва златен медал.
През есента на 1868 г. Бутаков сериозно заболява, отива на лечение в чужбина и на 11 юли 1869 г. умира в Швалбах, Германия на 53 годишна възраст.

Click to see if image is larger

7 февруари 1863 г. Английската парна корвета Orpheus попада на риф край Манука Харбър, Нова Зеландия. От 260 човека, намиращи се на борда й, загиват 190.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 февруари 1917 г. Германската подводница U-85 (Mittel U), командвана от капитенлойтнант Вили Пец (Williy Petz), торпилира на около 38 мили западно от Фаснет британския пътнически кораб California (8669 грт). Лайнерът плава от Ню Йорк за Глазгоу с 205 човека пътници и екипаж. Торпедото попада в борда на кораба и след 7 минути, в резултат на разрушенията, „Калифорния” потъва. Загиват 43-ма човека.
Същият ден U-85 потапя на 20 мили западно от Фаснет британския трамп Vedamore (6330 грт). Корабът плава от Балтимор за Ливърпул. Загиват 26 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 февруари 1943 г. Британският товаропътнически параход Baltonia (1999 грт) попада на минно поле западно от Гибралтар, поставено от германската подводница U-118 (X B). Вследствие на разрушенията корабът потъва, като 12 човека от екипажа му загиват.

Click to see if image is larger

7 февруари 1969 г. Параходство БМФ открива редовна товарна линия България – Далечен изток. Под ръководството на к.д.п. Живко Гавраилов-Чоткина и гл. мех. Здравко Янков от пристанище Бургас по линията отплава м/к „Иван Вазов”.

Click to see if image is larger

7 февруари 1965 г. На съветската атомна подводница К-11 (пр. 627 „November”) се провежда претоварване на активната зона, което е водено в нарушение на технологията. Случва се така, че е изхвърлена паровъздушна смес из-под притворения капак на реактора. Приборите за радиоактивен контрол направо полудяват. Целият персонал е евакуиран. В течение на пет денонощия работи не са провеждани, а специалисти се опитват да изяснят причините за случилото се. Вследствие на неправилни изводи, на 12 февруари се започва повторно повдигане на капака, отново в нарушение на технологията. Случва се ново изхвърляне на радиоактивна паровъздушна среда из-под капака и избухва пожар. В резултат загива част от личният състав на подводницата, а останалите получават големи дози облъчване.

Click to see if image is larger

7 февруари 1981 г. Малко след излитане от летището на град Пушкин, Ленинградска област, пада на земята и се взривява самолет Ту-104 на авиацията на съветския Тихоокеански флот, с който командването на флота се завръща във Владивосток от оперативно-организационен сбор на ръководството на ВМФ на СССР.
Загиват командващият ТОФ адмирал Емил Спиридонов (Эмиль Николаевич Спиридонов), началникът на политуправлението на ТОФ вицеадмирал В. Сабанеев, зам. командващият бойната подготовка на ТОФ контраадмирал В. Корбан, началникът на оперативното управление на щаба на ТОФ контраадмирал Ф. Митрофанов, командващият ВВС на ТОФ генерал-лейтенант Г. Павлов и неговите заместници генерал-майорите В. Риков и С. Данилко, както и много други адмирали, командващи различни бойни съединения.
В резултат на катастрофата най мощната военноморска групировка на Съветския съюз се оказва обезглавена.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 08 Фев 2012, 18:19    Заглавие:  

8 февруари 1526 г. Силна буря близо до Магелановия проток разпилява корабите от експедицията на испанския мореплавател Гарсия Хофре Лойаса. Един от тях – „Сан Лесмес”, под командването на Франсиско Осес (Francisco Oses), достига 55º ю.ш. След завръщането си в Испания Осес твърди, че е видял края на Огнена земя. И макар че никой не приема твърдението му за достоверно, той трябва да е първият европеец, достигнал до най-южната част на Огнена земя.

8 февруари 1828 г. В пристанищния град Нант е роден е писателят Жул Габриел Верн (Jules Gabriel Verne). Детството му преминава в родния град, където се заражда голямата му любов към пътешествията и морето. Автор е на знаменитата поредица от 57 романа „Необикновени пътешествия”. Световноизвестни и любими на много поколения читатели са морските му романи „20 000 левги под водата”, „Приключения и пътешествия на капитан Хатерас”, „Плаващият град”, „Плаващият остров”, „Леденият сфинкс”, „Петнадесетгодишният капитан”, „Децата на капитан Грант” и много други. Създава тритомния труд „История на великите пътешествия и великите пътешественици”, посветен на географските открития от древността до 40-те години на ХІХ век. Пише отделни книги за Колумб и за великите мореплаватели на XVIII век.
Умира в присъствиети на семейството си на 24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

Click to see if image is larger

8 февруари 1864 г. В Цариград пристига и е посрещнат тържествено от тамошните българи, първият български параход „Азис”, закупен от Параплувното дружество „Провидение”.

Click to see if image is larger

8 февруари 1889 г. Датският барк Peruvian, плаващ от Куба за Хамбург е изхвърлен на скали в залива Сийфорд (Съсекс) по време на буря. От загиващия кораб изстрелват сигнална ракета, която е видяна от дежурния спасител г-н Фарел. Той моментално съобщава за произшествието в Нюхейвън, откъдето незабавно е изпратена спасителната лодка „Michael Henry”. Капитан Норхолм и неговият екипаж са спасени, но двама човека отказват да се качат в лодката и остават на борда на „Перувиан”. По-късно и двамата загиват заедно с кораба.
След потъването на „Перувиан” част от товара му се разпилява, като сред него са и хиляда слонски бивни. По идея на г-н Бул – представител на Лойд в Нюхейвън – част от бивните са нарязани и резбовани. Тези сувенири са раздадени за спомен на участниците в спасителната акция.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

8 февруари 1899 г. Проведено е учредителното събрание на „Безименното акционерно дружество за направа на Варненското пристанище” (БАДНВП). То е създадено вследствие на неуспешната дейност на фирмата „Михайловски и Хайрабедиян” от София през периода 1895 – 1899 г. Седалището на дружеството е в София, но е предвидена кантора и във Варна.

Click to see if image is larger

8 февруари 1912 г. Полярната експедиция на Дъглас Моусън (Douglas Mawson), която включва англичани, австралийци и новозеландци достига шелфовия ледник Шакълтън в Антарктида. При обиколката на ледника капитанът на кораба „Aurora” Джон Кинг Дейвис (John King Davis) открива обширен залив, наречен на Моусън в негова чест Море Моусън.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

8 февруари 1916 г. Френският броненосен крайцер Amiral Charner е торпилиран и потопен край Бейрут от германската подводница U-21 (U 19), командвана от капитенлойтнант Ото Херзинг (Otto Hersing). Загиват 374 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

8 февруари 1957 г. В Северно море, северно от Фламбъроу, по време на буря потъва германският моторен кораб Stralsund. На сигнала „SOS” се отзовава британският траулер „Olvina”, който спасява 27-членния екипаж. Спасените са откарани в пристанище Хъл.

Click to see if image is larger

8 февруари 2008 г. Във Варна на 83-годишна възраст умира контраадмиралът от резерва Чавдар Ангелов Манолчев. След участието си като доброволец във Втората световна война, завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1950 г., а по-късно – военноморска и генерал-щабна академия. Заема редица отговорни командни длъжности в корабни дивизиони и щабове във военноморските бази във Варна и Бургас, началник е на ВНВМУ и е заместник-командващ ВМС.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 09 Фев 2012, 04:41    Заглавие:  

9 февруари 1861 г. Френският пътнически параход Henri IV (683 грт), принадлежащ на компанията „Messageries Impériales”, потъва след като се разбива на скали край турското пристанище Трабзон по време на силна буря. Загиват 20 човека.
Корабът е построен през 1854 г. и обслужва линията между Марсилия и черноморските пристанища.

Click to see if image is larger

9 февруари 1895 г. В Гьотеборг, Швеция, е роден Фин Малмгрен (Finn Malmgren) – шведски геофозик, изследовател на Северния ледовит океан. Участник в норвежката арктическа експедиция с кораба „Maud” (1922 – 1925 г.). През 1926 г. се включва в трансарктическата експедиция на Руал Амундсен с дирижабъла „Norge”, а през 1928 г. – в арктическата експедиция на Умберто Нобиле с дирижабъла „Italia”. Загива на 12 юни 1928 г. при опит да премине през дрейфуващите ледове от мястото на катастрофата на „Италия” към остров Шпицберген.

Click to see if image is larger

9 февруари 1910 г. Френският пътнически параход General Chanzy засяда на плитчина край остров Минорка и по-късно потъва. Загиват повече от 200 човека.

Click to see if image is larger

9 февруари 1917 г. В езерото Танганика в германска Източна Африка, избухва ожесточено сражение между германския въоръжен кораб Hedwig von Wissmann и английските моторни катери Fifi, Mimi и Toutou. Немският кораб е потопен, а обслугата му е пленена.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 февруари 1923 г. Още в първия си рейс от Кил за Бари германската петмачтова шхуна Adolf Vinnen се рзбива на скали край нос Лизард по време на буря. За щастие 24-членният екипаж е спасен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 февруари 1941 г. Британска ескадра варварски напада пристанище Генуа (операция „Grog”). Англичаните подлагат на унищожителен огън красивия средиземноморски град. Убити са 72-ма и са ранени 26 души от цивилното население, а много сгради – разрушени.

Click to see if image is larger

9 февруари 1942 г. На борда на бившият френски лайнер Normandie (85 000 тона) избухва пожар в пристанището на Ню Йорк. Красивият лайнер е на ремонт за преоборудване във войскови транспортен кораб. Името му също е сменено на „Lafayette” (AP-53). Пожарът е предизвикан от искра от работник, който заварявал в преоборудвания салон за гости в първа класа. Пламъците бързо се разрастват и това принуждава всички да напуснат съда. Дошлите спасителни кораби и огнеборци не успяват да се справят с пожара. На 10 февруари „Нормандия” се преобръща на кея в пристанището. През 1943 г. е изваден, а операцията е една от най-скъпите в света и струва $ 5 млн. През 1946 г. е продаден за скрап на фирмата „Lipsett Inc” за смешната сума от $ 161 680.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 февруари 1945 г. Съветската подводница С-13 (IX-бис) с командир Александър Маринеско под прикритието на нощта атакува и потапя в Данцигския залив германския лайнер General von Steuben (14 660 т), който превозва 3600 цивилни граждани, войници и офицери, бягащи от настъпващите съветски войски. Спасени са едва около 300 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 февруари 2001 г. По време на изплаване близо до Хавайските острови американската подводница Greenville (SSN-772) удря и потапя японския учебен кораб Ehime Maru. Жертви на престъпната небрежност на американския командир Скот Уедъл стават двама инструктори, четирима ученици и трима членове от екипажа на японския кораб.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 10 Фев 2012, 18:28    Заглавие:  

10 февруари 1519 г. Испанският конкистадор Ернан Кортес (Hernán Cortés) отплава от остров Куба към земите на днешно Мексико, за да завладее държавата на ацтеките. Експедицията включва 9 кораба, 508 войници, въоръжени с 10 оръдия и 4 фалконета, и 18 конници.

Click to see if image is larger

10 февруари 1817 г. По време на околосветското плаване с брига „Рюрик” експедицията на руския мореплавател Ото Коцебу (Отто Евстафьевич (Оттон Августович) Коцебу) открива атола Малоелап от Маршаловите острови в Тихия океан.

Click to see if image is larger

10 февруари 1827 г. По предложение на Иван Фьодорович Крузенщерн (Иван Фёдорович Крузенштерн) при Морския корпус е създаден Офицерски клас за подготовка на най-талантливите морски офицери във „висшите части на науката, потребни за морска служба”.

Click to see if image is larger

10 февруари 1854 г. В Англия са издадени първите в света правила за построяване на железни кораби.

10 Февруари 1866 г. В Русе е роден Тодор Каракашев – известен деец на БНМС и БТПД „Постоянство”. Завършил минно инженерство във Фрайбург, Германия, участник в Сръбско-българската война, той в продължение на 18 години е директор на БТПД. Има неоспорими заслуги за развитието на морския ни транспорт, за увеличаване броя на параходите , утвърждаване на българските екипажи и удължаване на обслужваните от тях линии.

Click to see if image is larger

Отляво надясно:
Иван Екимов, Тодор Каракашев, Цани Калянджиев, Феодор Белмер, Иван Стоянов, Димитър Димитров, Шалем, Наум Долински, Светослав Греков, Янаки Арнаудов, д-р Петков, Иван Константинов.


10 февруари 1895 г. Китайският броненосец Дингюан (定遠) е взривен от екипажа си и потопен в залива на порт Вейхайвей, след като преди това е тежко повреден от японската обсадна артилерия.
„Дингюан” е челният броненосец в серията от два броненосеца, построени в началото на 1880-те години в „AG Vulcan Stettin” за Бейянския флот – главното съединение на ВМС на Китай.
По време на Японско-китайската война участва като флагмански кораб на адмирал Дин Жучан в сражението при река Ялу (17 септември 1894 г.), в хода на което получава повреди, но остава в строя до окончателното оттегляне на вражеската ескадра. При отбраната на Вейхайвей е торпилиран през нощта на 4 февруари от японски миноносци. „Дингюан” сяда на дъното на морето, но продължава да води огън от куловата артилерия по вражеските позиции. На 10 февруари е доразстрелян от японската обсадна артилерия. Преди предаването на крепостта екипажът на „Дингюан” взривява погребите, в резултат на което е разрушена централната част на кораба. Впоследствие останките от броненосеца са разглобени на място.
Във връзка със 110-годишнината от началото на Японско-китайската война е взето решение флагманът на Бейянския флот да бъде пресъздаден. Решението предизвиква огромен интерес сред китайското общество. През декември 2002 г. на организирана във Вейхайвей от местното пристанищно управление научно-практическа конференция са разработени основните принципи относно строителството ба пълноразмерно копие на броненосеца „Дингюан”. Строижът започва в края на 2003 г. в корабостроителния завод „Хайда” в град Жунчен (провинция Шандун). На 13 септември 2004 г. репликата е спусната на вода. На 16 април 2005 г. „Дингюан” е отбуксиран в залива на Вейхайвей, където е поставен на вечна котва в пристанищния парк.
Външно мемориалът представлява точно копие на броненосеца „Дингюан”. Построен е с използването на съвременни технологии (обаче на част от външните конструкции е нанесено декоративно нитоване). Напълно съотвестват на историческата епоха горната палуба с главното и спомагателното артилерийско въоръжение, а също така и интериорът на жилищните помещения. Основната част от трюмовете служат за музейни зали, показващи историята на броненосеца, а също така и моменти от Японско-китайската война. „Дингюан” е смятан за най-голямата реплика на исторически кораб в света, чието водоизместване е 7220 тона.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 февруари 1906 г. В Портсмут е спуснат на вода британският линеен кораб Dreadnought. Лично крал Едуард VII кръщава новия кораб, като разбива о борда му бутилка австралийско вино.
Когато корабът влиза в строя през октомври с.г., той дотолкова изпреварва своята епоха, че всички линейни кораби, спуснати на вода след него, нямат принципно нищо ново – те само се явяват въплъщение на идеите, заложени в неговата концепция.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 февруари 1910 г. В месността Почивка край Варна са монтирани доставените от Франция две 240-мм оръдия и е въведено в действие „Положение за приложението на бреговата артилерия в мирно време”, съставено от капитан Милтиад (Милко) Железов. Тази дата се смята за рожден ден на българската брегова артилерия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 февруари 1912 г. Край бреговете на Корнуол корабокрушира германският четиримачтов барк Pindos (2512 грт).
„Пиндос” е построен през 1890 г. от „R. Williamson & Son, Workington” и първоначално носи името „Eusemere”. От 1896 г. носи името „Пиндос”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 февруари 1929 г. Измерена е най-ниската температура на въздуха във Варна – минус 23°, което е едно много рядко явление по българското Черноморско крайбрежие. Изключително ниските температури се задържат през целия февруари и до началото на март. В резултат на това замръзват пристанищата, малките заливчета и езерата. Замръзва също така част от Бургаския залив около остров Света Анастасия. Лед сковава морето при нос Галата и при устието на река Камчия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 февруари 1964 г. По време на учение в Тасманово море се сблъскват самолетоносачът Melbourne (R21) (бивш британски „Majestic”) и разрушителят Voyager (D04). В резултат на сблъсъка и последвалия взрив на борда на разрушителя, корабът потъва, а заедно с него загиват 81 военни моряци и един цивилен работник-кораборемонтчик. На борда на „Мелбърн” няма пострадали. Комисията, разследваща случая признава за виновен командира на „Вояджър”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 11 Фев 2012, 10:15    Заглавие:  

11 февруари 1573 г. Двама покръстени индианци завеждат Франсис Дрейк (Francis Drake) на най-високата точка от панамския провлак. Оттам той вижда двата океана: Атлантическия, който той добре познавал, и непознатия дотогава на англичаните Тихи океан.

Click to see if image is larger

11 февруари 1598 г. От четирите кораба на трагично загиналия испански мореплавател Алваро Менданя де Нейра (Álvaro de Mendaña y Neira) два успяват да се върнат в Акапулко. Заслугата за това е на главния щурман на експедицията – Педро Ернандес Кирос (Pedro Fernández de Quirós), но цената, която моряците плащат за амбициозните планове на испанската корона и на съпругата на Менданя – Изабела де Барето, е жестока: от 378 души, които отплавали с Менданя, до Акапулко достигат само 60.

Click to see if image is larger

11 февруари 1852 г. Лейтенант Никола Бошняк, офицер от експедицията на Генадий Невелски, напуска селището Петровское, за да изследва остров Сахалин. При изпълнението на тази задача 21-годишният младеж извършва истински подвиг. Намира огромни залежи от въглища, пресича хребета Камишовий и достига брега на Охотско море при залива Нийский. По обратния си път Бошняк намира съхранен от местна жителка документ, който потвърждава по-ранното заселване на руснаци на острова.

11 февруари 1907 г. Американският колесен параход Larchmont (1606 peг. т), с около 200 човека пътници и екипаж на борда, под командването на капитан Маквей, потегля от пристанище Провидънс (Роуд Айлънд) към Ню Йорк. Около полунощ рулевият забелязва шхуна, която се движи с опасен курс. Това е Harry P. Knowles (по други източници „Harry Knowlton”), под командването на капитан Хели. „Ларчмонт” завива, стараейки се да избегне сблъсъка. Шхуната също променя курса си, но корабите все пак се сблъскват. Параходът получава пробойна в левия борд пред мидълшпангоута, и започва да потъва. На вода са спуснати шест шлюпки и два плота. Сблъскването се случва във видимостта на фара Сънди Хук. Заради големия студ в шлюпките загиват около сто човека. Няколко часа по-късно екипажът на шхуната се налага също да я напусне.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 февруари 1908 г. В селището Фришуотър, на остров Уайт (в протока Ламанш), е роден Вивиан Ърнест Фукс (Vivian Ernest Fuchs) – британски полярен изследовател на Гренландия, Африка и Антарктида. През 1958 г. ръководи групата, която първа в историята на южните полярни изследвания пресича Антарктида по суша от базата „Шакълтън” в Море Уедъл през Южния полюс до базата „Скот” в Море Рос.

Click to see if image is larger

11 февруари 1931 г. Австралийският изследовател Дъглас Моусън (Douglas Mawson) открива голям залив на земя Принцеса Елизабет и го нарича Маккензи – на името на капитана на експедицията К. Маккензи.

Click to see if image is larger

11 февруари 1942 г. Германска ескадра в състав от линейните кораби Scharnhorst и Gneisenau и тежкия крайцер Prinz Eugen, под командването на вицеадмирал Ото Цилиакс, под носа на английския флот е пребазиран от Брест през Ламанша в Северно море (операция „Zerberus”).

Click to see if image is larger

11 февруари 1992 г. Руската подводница Краб (пр. 945 Баракуда „Sierra I”) се намира в полигона за бойна подготовка близо до полуостров Рибачий, в териториалните води на Русия. Екипажът сдава втора курсова задача и подводницата се движи на дълбочина 22,8 метра. Американската атомна подводница Baton Rouge (SSN-689) изпълнява в близост задачи от разузнавателен характер и осъществява следене на руския си „събрат” на дълбочина 15 метра. В процеса на маневриране акустиците на американската подводница загубват контакта с „Краб” и тъй като в района се намирали пет риболовни кораба, шумът от чиито винтове приличал на шума от винтовете на „Краб”, командирът на „Батън Руж” решава да изплава на перископна дълбочина и да изясни обстановката. Руската подводница в този момент се намира под американската и започва изплаване за осъществяване на сеанс с брега. Руските акустици също не откриват „неканения гост” и скоро двете подводници се сблъскват. „Краб” остъргва с рубката си дъното на американската подводница и само малките скорост и дълбочина позволяват на „Батън Руж” да не потъне. По рубката на „Краб” остават следи от сблъсъка, позволяващи да се идентифицира нарушителя на териториалните води. Пентагонът е принуден да признае своята съпричасност към инцидента.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 12 Фев 2012, 18:38    Заглавие:  

12 февруари 1502 г. С пищна церемония в Лисабон е изпратена втората експедиция на Вашку да Гама (Vasco da Gama) до Индия. Начело с кораба си „São Jerónimo” Великият адмирал на Индийския океан (титла, дадена на Да Гама след първото му плаване до Индия) оглавява отряд от 15 каравели. По време на това плаване португалците подлагат на жестоки артилерийски бомбардировки повечето от пристанищата, които посещават, и действат като истински конкистадори. Особено жестоки са репресиите срещу султанството Килоа (дн. Килва Кивиндже – на брега на езерото Танганика, между Мозамбик и Занзибар) и срещу Каликут. Тази експедиция на Да Гама затвърждава португалското господство по бреговете на Индийския океан.

Click to see if image is larger

12 февруари 1541 г. Испанският конквистадор Педро Валдивия (Pedro de Valdivia), който е изпратен от Писаро да покори арауканите, открива красивата долина на река Майпо в нейното средно течение. Тук той полага основите на Сантяго, първият град заселен с европейци на територията на Чили. Малко след това селището е опожарено от индианци, но скоро отново е възстановено.

Click to see if image is larger

12 февруари 1542 г. Испанският конкистадор Франсиско де Орелана (Francisco de Orellana), като плавал по течението на река Напо, достига до място, където се сливат три реки. Най-голямата от тях по неговото описание е „широка като море”. Това е река Амазонка. Така за европейците става известна една от най-големите реки на планетата.

Click to see if image is larger

12 февруари 1718 г. В Лондон е роден Джордж Бриджис Родней (George Brydges Rodney). Постъпва във флота през юли 1732 г. През 1749 г. е назначен за губернатор и главнокомандващ силите на Нюфаундленд и същевременно е повишен в звание комодор. По време на Седемгодишната война, като командир на ескадра, превзема редица острови в Карибско море. През 1771 г. е произведен в чин контраадмирал. На 8 януари 1780 г. разбива флота на испанския адмирал Хуан де Лангар край нос Сен Винсенти. Умира в Лондон на 24 март 1792 г.

Click to see if image is larger

12 февруари 1809 г. В Шрюсбъри, графство Шропшър, е роден Чарлс Дарвин (Charles Darwin). През 1831 г. завършва университета в Кеймбридж и по настояване на своите професори се включва в околосветското плаване на брига „Beagle” (1831 – 1836 г.). Прави много открития в областта на палеонтологията, антропологията, зоологията и ботаниката. Натрупаният богат научен материал обобщава в книгата си „Пътешествие на натуралиста около света с кораба „Бигъл” (Zoology of the Voyage of H.M.S. Beagle).
Дарвин умира на 19 април 1882 г. (на 73 години) в село Дауни, графство Кент, Англия. Вместо да бъде погребан в гробището на църквата Сейнт Мери в Дауни, по настояване на неговите колеги, Уилям Спотисууд (президент на Кралското научно дружество) урежда погребална церемония с държавни почести. Дарвин бива погребан в Уестминстърско абатство, редом с Джон Хершел и Исак Нютон. Той е един от петимата, които не са членове на британското кралско семейство, на които през XIX век е оказана честта да бъдат погребани с държавни почести

Click to see if image is larger

12 февруари 1915 г. Британският четиримачтов барк Andromeda се разбива в гъста мъгла в скали край селището Портскадо, Корнуол. Изстреляните от екипажа сигнални ракети са забелязани от брега и скоро е изпратена спасителна лодка от станцията във Фалмут, която сваля 27-членния екипаж от скалите, където междувременно са се прехвърлили хората. Единственият загинал е юнга, който пада в морето по време на прехвърлянето на скалата.

Click to see if image is larger

12 февруари 1917 г. В Северния Атлантик е торпилиран и потопен на 12 мили от фара на скалата Едистоун от германската подводница UC-66 (UC II) британският лайнер Afric, собственост на компанията „White Star Line”. Петима човека загиват в момента на взрива, 17 се удавят, но 145 човека се спасяват.
„Африк” е построен в корабостроителницата „Harland & Wolff” в Белфаст и е един от петте кораба от класа „Юбилей”, предназначени да обслужват линията Англия – Кейптаун – Австралия. Спуснат е на вода на 16 ноември 1898 г., а първия си рейс извършва до пристанище Ню Йорк на 8 февруари 1899 г. До Австралия отплава едва през септември с.г. След избухването на втората Англо-бурска война през 1900 г. „Африк” е реквизиран от британското Адмиралтейство и е използван като войскови транспорт. През 1902 г. е върнат на „Уайт стар”, но с избухването на Първата световна война отново е включен в състава на Кралския флот.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 февруари 1988 г. Случаят, за който ще стане въпрос по-долу, представлява достатъчно рядък, дори единствен по рода си пример от отминалата епоха на съветско-американското противопоставяне в моретата и океаните, продължило не една година и не едно десетилетие. Другояче казано, това е достатъчно уникален по същността си пример за използването на съвременни бойни кораби без използване на оръжие, а посредством използването на навал по противников кораб.
Съгласно определението на морския тълковен речник, навал – това е съприкосновение на кораби, явяващо се преднамерено или вследствие на грешка в разчетите на движението. За разлика от сблъсъка, повредите при навала обичайно са минимални. Навалът е широко използван в древните времена. Тогава след навал по противников кораб на палубата се стоварвала абордажната партия и изхода от сражението се решавал от ръкопашен бой.
Става дума за изтласкването на американски бойни кораби от район, смятан за териториални води на СССР. Това се случва в басейна на Черно море, в района между Ялта и Форос. Предисторията на случая е такава: съветските и американските специалисти имат съвършенно различни подходи към това, от къде именно следва да се води 12-милната зона на териториалните води. Американците се придържали (и придържат) до тази гледна точка, според която 12-милната зона трябва да се води от всяка точка на бреговата линия. Съветските специалисти на свой ред изхождат от това, че зоната трябва да се води от т.н. базисна линия. Сложности възниквали със заливи и т.н. Така, когато в дълбочина на крайбрежието се вдава залив, в него се създавал своеобразен „език” неутрални води, в който чуждите кораби имали възможност безпрепядствено да водят радиотехническо разузнаване. Съветският подход по измерване на границите на териториалните води изключвал подобна възможност. В тези случаи съветските специалисти отмервали териториалните води от линията, съединяваща входните носове на подобни заливи. По този начин не се образувал „език” от неутрални води. Но това не устройвало американците и те нагледно демонстрирали това не един път, както в Черно море, така и в Далечния изток, като практически ежегодно изпращали свои бойни кораби в подобни зони за водене на радиотехническо разузнаване. При това американските кораби въобще не реагирали на сигналите на съветските морски граничари и подхождали в райони, считани от съветска страна за собствени териториални води, демонстративно, без всякаква навигационна потребност, мотивирайки действията си с наличието на право за „свободно преминаване”.
Естествено, че толкова крайната разлика в преценката за ситуацията всеки път поставяла корабите на двете страни в състояние на повишена бойна готовност. Всеки път преминаващите по дължина на крайбрежието задокеански „гости” били съпровождани от кораби на съветския ВМФ, авиация и радиолокационни станции на пограничните и бреговата охрана. Принципно подобни преминавания се допускат по маршрути, обичайно ползвани от международното корабоплаване. Към подобни райони се отнася и районът от крайбрежието на Крим с координати 44.00 с.ш и 33.00 и.д.. Посещенията на янките в този район особено зачестяват през 80-те години, при това, съвършенно игнорирайки факта, че в черноморските води на тогавашният СССР просто не съществува нито един маршрут, по който съществува правото за свободно преминаване.
Най-предизвикателна, по спомените на последният главком на ВМФ на СССР адмирал Владимир Чернавин, е акцията на Пентагона на 13 март 1986 година. Тогава ракетният крайцер Yorktown (CG-48) и разрушителят Caron (DD-970) нахлуват в териториалните води край южното крайбрежие на Крим на цели 6 мили. При това за разлика от всички предишни подобни случаи, този път американските кораби плават с работещи на пълна мощност РЛС и радиоелектронни средства. Това означавало, че територията на страната в дълбочина на няколкостотин километра е била разгледана и прослушана от чуждите електронни „уши”. А това съвършенно противоречи дори на декларираното от американците право на свободно преминаване, на международните правила, съгласно които през такива райони трябва да се преминава с изключени радиоелектронни средства.
Съветският главнокомандващ ВМФ, адмирал Владимир Чернавин, внимателно следи за развитието на събитията на море и от рано приема поредното предизвикатество на американците. Той решава да даде отпор, при това действайки с нетрадиционни средства, без да прибягва до силов натиск, а в същото време да е достатъчно ефективно. За това той трябвало да се допита до прекия си началник, тогаващния министър на отбраната на СССР, маршалът на Съветският Съюз С. Соколов. Адмиралът предлага по време на поредното „свободно преминаване” на корабите под звездно-полосатия флаг да им се противодейства с активни мерки. Но в Съветският Съюз така просто нищо не се е вършило. Още повече за дела, свързани с отбраната. Изисква се и съгласието на партийните инстанции. Поради това маршал Соколов изпраща специален доклад в ЦК на КПСС, подробно разказващ за „мерките в случай на поредното нарушение на териториалните води в Черно море от американски кораби”. В доклада се предлага всячески да се сковат действията на корабите-нарушители, включително и чрез навал в борда им до изтлскването им от териториалните води на страната. Това се случва в средата на 1986 година. Скоро след това адмирал Чернавин е поканен от Съвета по отбраната на страната, председателстван от М. Горбачов. В присъствието на Горбачов, председателя на КГБ Чебриков, министъра на външните работи Шеварнадзе, премиера Рижков, министъра на отбраната, началника на Геншаба и главкомите на всички родове войски, адмиралът подробно разказва за същността на проблема и предлага на това своеобразно „малко Политбюро” да поучи „разюзданите янки”. За по-голяма достоверност и нагледност Чернавин разказва за своята идея за навал, привеждайки примери с танкове, по-понятни за сухопътните военачалници. Идеята се харесва на всички, но до единство по отношение на формата на реализация не се достига. По спомените на адмирала, точка на тази дискусия поставя лично Горбачов, който сам одобрява идеята, заедно с което препоръчва „да се подберат по-крепки кораби”. Той също така помолва Чернавин да предвиди всички мерки, изключващи жертви или травми сред личният състав на корабите.
Пряко следствие от получената директива става специално разработената директива на главнокомандващият ВМФ до командващите флотовете на Север, Тихия океан и на Черно море за изтласкване на чуждестранни кораби-нарушители.
Настъпва февруари 1988 г. В началото на месеца става известно за предстоящия заход в Черно море на двата „стари познайници”, ракетния крайцер „Yorktown” и разрушителя „Caron” от състава на 6-ти флот на САЩ. Американските кораби, преминавайки Проливите, на 12 февруари навлизат в Черно море. Те веднага са поети под наблюдение от разузнавателните кораби на Черноморския флот. В същия ден Чернавин отдава до командващият Черноморския флот адмирал Хронопуло заповед да действа в съответствие на по-рано получената директива.
За операцията са предназначени два стражеви кораба: Беззаветный (пр. 1135) и СКР-6 (пр. 35). Освен тях, американските кораби са съпровождани в акваторията на Черно море от пограничния СКР „Измаил” и разузнавателния кораб „Ямал” (пр. 596П). Всеки от тях има собствен кръг задачи, докато другите два СКР-а на Черноморският флот трябвало да станат основна сила, предназначена за пресичането на възможни действия по нарушаването на границата на териториалните води на страната.
По данни на централният команден пункт (ЦКП) на ВМФ на СССР, събитията в района между Ялта и Форос, докъдето в края на краищата достигат американците, изглеждат по следният начин:
В 09,45 часа, т.е. половин час до предполагаемото навлизане на американците във Фороския залив, от „Беззаветный” в открит текст предават на „Yorktown”: „Вашият курс води до пресичане на териториалните води на СССР. Предлагам да легнете на курс 110.” Сигналът остава без отговор.
Тогава началникът на щаба на ЧФ заповядва на командира на „Беззаветный” да предаде на американският крайцер следното предупреждение по радиото: „По съществуващите съветски закони, правото на мирно преминаване на чуждестранни военни кораби в този район е забранено. За да избегнете инцидент, настоятелно препоръчвам да промените курса си с цел предотвратяване нарушението на териториалните води на СССР”.
В 10,15 часа от „Yorktown” постъпва отговор: „Разбрах ви. Нищо не нарушавам. Действам съгласно международните правила”.
Тогава се намесва самият командващият ЧФ адмирал Хронопуло. По негова заповед „Беззаветный” предава до американския крайцер предупреждение: „До навлизането ви в териториалните води на СССР – 20 кабелта. В случай, че нарушите териториалните води имам заповед да ви изтласкам включително чрез навал.”. Едновременно Хронопуло предава заповед до „Ямал” да бъде в готовност да осъществи опасния маньовър. Разбира се, имайки ледово подсилване и дебела обшивка „Ямал”, построен като лесовоз, е идеален за осъществяването на навал. Но неговият 15-възлов пълен ход не оставя никакви надежди да догони американците, плаващи с икономичен ход, да не говорим, че те спокойно могат да дадат 30-възлов пълен ход. Всички надежди за осъществяването на навал се възлагат реално само на по-бързоходните СКР-и.
В 10,45 часа „Yorktown” отново отговаря на „Беззаветный” със стандартната фраза: „Няма да променям курса. Ползвам правото си на мирно преминаване. Нищо не нарушавам”. И в същия момент пресича границата на СССР. След него това прави и следващият го в килватер разрушител „Caron”. Пограничният СКР „Измаил” вдига сигнал: „Вие нарушихте границата териториалните води на СССР”.
В това време СКР-6 започва да догонва американския разрушител, който се откланя от навал, увеличавайки хода си. Въпреки това СКР-6 продължава да го преследва. Едновременно всички съветски кораби вдигат сигнал: „Вие нарушихте държавната граница на СССР. Настояваме незабавно да напуснете водите на СССР”. „Беззаветный” в това време се намира на траверса на левия борд на „Yorktown”, a СКР-6 плава в килватера на „Caron”. Американските кораби продължават движението си по посока на кримското крайбрежие. Вероятно, промяната на курса не се предвижда от американска страна или това е извън компетенциата на корабните командири. Частният пограничен инциент приема характер на международен конфликт. Бойните кораби на двете свръхдържави маневрират в опасна близост един от друг, упорито настоявайки на собствената си правота, едновременно с това игнорирайки гледната точка на противоположната страна.
В 10,56 часа „Caron”, забелязвайки решителния маньовр на догонващият го СКР-6, който се намира на 150 метра, спешно вдига сигнал: „Не се доближавай към борда!”. В това време „Беззаветный” плава само на 50 метра от „Yorktown”. Последва последен обмен на сигнали. И отново на съобщението на „Беззаветный” за нарушаването на границата, „Yorktown” отговаря отрицателно. И тогава двата черноморски стражевика, рязко увеличавайки ход, започват да осъществяват навал по два пъти по-големите американски кораби. „Беззаветный” постоянно докладва в командния пункт на флота в Севастопол дистанцията си: „до крайцера 20 метра, 10 метра…”. Такова нещо не е виждано през цялото морско противопоставяне между СССР и САЩ дори в по-сложни моменти, когато ескадри на двата флота се следяли в Средиземно море, разглеждайки се един друг през прицелите си. Кърмовата палуба на „Yorktown” се изпълва с матроси. Едни фотографират приближаването на „Беззаветный”, други просто гледат. Но скоро на всички им минава веселото настроение. Направо върху леера се издига носът на съветския стражевик. В 11,02 часа „Беззаветный” удря левия борд на крайцера, със скърцане на метал той преминава по леера помитайки пусковите установки за ракетите „Харпун”.
Това е един от най-опасните моменти. За щастие се разминава с минимални повреди. На „Беззаветный” леко е изкривена външната обшивка по десния борд. За щастие няма пострадали хора на нито един от корабите.
В това време СКР-6 удря по левия борд на кърмовата част „Caron”, повреждайки лодка и шлюпбалката й. На СКР-6 е пометен фалшборда и изкривени леерните стойки. Само точният разчет и майсторството на командирите на двата кораба позволяват да се изпълни непростото задание, демонстрирайки решителността на собствените намерения, не преминавайки при това границата на разумното...
Едновременно с това, в тази сложна ситуация все пак се избягват по-сериозни повреди и човешки жертви.
В 11,40 часа адмирал Хронопуло предава на „Беззаветный” и СКР-6 заповед от Москва: „Отдалечете се от корабите на САЩ, изискайте напускането им на териториалните води на СССР. Бъдете готови да повторите навала.” Отдалечавайки се от американските кораби на безопасно разстояние, двата стражевика продължават да съпровождат нарушителите в пълна готовност да повторят маньовра. Но необходимостта от това отпада. Двата американски кораба лягат на курс към изход от териториалните води, не рискувайки връщането си по същия път, както са практикували преди. Излизайки в неутрални води, те лягат на дрейф, водейки активни преговори по радиото със своето началство. След това двата кораба отплават в посока на Босфора, без да се връщат повече в съветски териториални води.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 13 Фев 2012, 08:34    Заглавие:  

13 февруари 1734 г. В Ландютал, Бретан, е роден Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек (Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec) – френски морски офицер и изследовател.
По време на Седемгодишната война, Кергелен е капер, но няма особен успех. При плаванията си през 1767 и 1768 г. за насърчаване на лова на моруни покрай бреговете на Исландия, Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на Исландия. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на гейзерите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха Исландия, която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.
Вярвайки, че трябва да съществува масивен южен континент, който да балансира сушата в северното полукълбо, през 1771 г. френският крал Луи XV възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент Terra Australis Incognita в полза на Франция. На 12 януари 1772 г. с корабите „Fortune” и „Gros-Ventre” Кергелен отплава от остров Мавриций. Плавайки на юг на 12 февруари 1772 г. открива архипелагът, който днес носи неговото име. Кергелен така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с „Gros-Ventre”. По време на свирепа буря „Fortune” получава сериозни повреди, което налага Кергелен да поеме обратно към Мавриций. Той така и никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това Де Боагенок, капитанът на „Gros-Ventre”, успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската корона.
След завръщането си във Франция, Кергелен представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Австралийска Франция, е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на 29 октомври 1772 г. отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, „Le Roland”, „L'Oiseau” и „Le Dauphine”, достигат архипелага на 14 декември 1772 г. На 8 януари 1773 г. експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от скорбут. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Островът на отчаянието.
У дома Кергелен не среща радушен прием. Кралят, подобно на мореплавателя, също е силно разочарован от постигнатото. В резултат на това Кергелен е осъден и хвърлен в затвор близо до Самюр в долината на Лоара. Освободен е едва след Френската революция от 1789 г. Получава реабилитация като жертва на монархията и е назначен за управител на пристанището в Брест. Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек умира като вицеадмирал на 3 март 1797 г.

Click to see if image is larger

13 февруари 1841 г. В Неапол е роден Джордж Чауорт Мъстерс (George Chaworth Musters) – британски морски офицер и изследовател на Южна Америка. Служи в английския морски корпус на Черно море по време на Кримската война. Изследва западното крайбрежие на Южна Америка – от Магелановия проток до устието на Рио Белграно. Пръв описва вътрешността на Патагония, проучва канадското крайбрежие, посещава и остров Ванкувър. Сведенията, събрани от него, са използвани от всички следващи експедиции в Южна Америка.

Click to see if image is larger

13 февруари 1857 г. Английският пътнически параход на компанията „Anchor Line” Tempest със 150 пътници на борда и екипажа си отплава от Ню Йорк за Европа. Параходът не пристига в нито едно пристанище. Съдбата му и досега остава загадка.

13 февруари 1885 г. Испанският товаро-пътнически параход Alfonso XII корабокрушира на около една миля южно от остров Гран Канария малко след като отплава от пристанище Лас Палмас. 280-те човека, намиращи се в този момент на борда му, успяват да се спасят благодарение на това, че корабът се разбива в близост до брега, както и на оказаната помощ от местните рибари.
„Алфонсо XII” (2915 грт) е железен параход, собственост на „Compañia Trasatlántica Española - Antonio López” от Барселона. Построен е в корабостроителницата „William Denny & Bros” в Дъмбъртън през 1875 г. Задвижва се от компаудна парна машина, но също така притежава три мачти с втрилно стъкмяване на барк. Може да превозва 244 пътници.

Click to see if image is larger

13 февруари 1913 г. По време на Балканската война българската полева артилерия при Чаталджа обстрелва и потапя заседналия на камъни турски броненосец „Assar-i-Tevfik”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 февруари 1919 г. Френският броненосец Mirabeau изскача на плитчина по крайбрежието на полуостров Крим. През месец април е свален от плитчината, след като корабът е облекчен чрез сваляне на носовата 305-мм кула и батареи, а също и част от бордовата броня. През периода 1921 – 1922 г. е използван като мишена.

Click to see if image is larger

13 февруари 1934 г. В Чукотско море, смазан от ледовете, потъва съветският параход Челюскин. Над 100 души, в т.ч. жени и деца, се оказват във властта на дрейфуващите ледове. „Челюскин” изпълнява научна мисия – експедиция под ръководството на Ото Шмит – началник на Главното управление на СССР за Североизточния морски път. Организирана е гигантска спасителна операция за освобождаване на „челюскинци” от ледовете. Те са открити на 5 март. Цялата операция завършва успешно на 13 април 1934 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 февруари 1975 г. В пристанище Варна-запад пристига съветският товарен кораб „Академик Туполев” – първият кораб тип „ро-ро”, посетил наше пристанище.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 февруари 2004 г. Край бреговете на Турция, на 14 километра от Босфора, потъва 12 000-тонният кораб „Хера”, плаващ под камбоджански флаг, с 19 души екипаж на борда. 17 от тях са българи, 2-ма са украинци. Корабът е собственост на камбоджанската фирма „Маестро шипинг”. Той е нает от варненската компания „Провиданс шипинг” и е превозвал над 11 700 т въглища от Украйна за порт Гебзе в Мраморно море.
Корабът потегля от Южний и не спира в българско пристанище. Ден и половина след като напуска украинското пристанище, корабът е застигнат от буря с над 7 бала вълнение. Малко преди да се загуби връзката с кораба в 11,30 часа капитанът съобщава за разместване на товара от въглища на плавателния съд. По данни на намиращи се в близост кораби, „Хера” е потънал за няколко минути, като на повърхността не са забелязани членове на екипажа. Сигналът за бедствието е подаден към 12,30 часа. На него се отзовават намиращите се в близост плавателни съдове. Сред тях е и българският моторен кораб „Вежен”, собственост на Параходство БМФ. Незабавно на мястото на злополуката са изпратени два спасителни катера, които откриват само един спасителен сал с труп на него.
Няма спасени моряци.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 3 от 26 [376 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, ..., 24, 25, 26 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1407s ][ Queries: 12 (0.0030s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker