Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Уфолог съзря нещо притеснително на СНИМКА, направена в една от пещерите на Марс (ВИДЕО) · Британците бесни от пренебрежителното отношение на Меркел към Тереза Мей · Зоран Заев: България си е България, Македония си е Македония · Валентин Радев: Ще избират между Христо Терзийски и Ивайло Спиридонов за главсек · Стана ясно кое легендарно съкровище са търсили обирджиите на Роженския манастир · Русия поиска Босна да остане цяла, освен ако "трите народа" не искат друго ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
The time now is Sat 22 Sep 2018, 05:03
All times are UTC + 2
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
На този ден... (част 7)
Moderators: Sea Dog
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
Page 24 of 26 [381 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3, ..., 22, 23, 24, 25, 26 Next
Author Message
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Fri 06 Dec 2013, 15:52    Post subject:  

6 декември 1492 г. Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) открива непознат дотогава остров и му дава името Еспаньола. Това е днешният остров Хаити. Колумб го оприличава на земята на Кастилия. Малко по-късно той открива и остров Тортуга, който нарича така заради приликата му с огромна костенурка.

Click to see if image is larger

6 декември 1862 г. В столицата на Османската империя Истанбул е разпространена листовка, с която Петър Атанасов Попов, Илия Дюкмеджиев, братя Карадончови и други родолюбиви българи търговци обявяват, че създават параплувното търговско дружество „Провидение”. Те закупуват на следващата година от Глазгоу парахода „Eugenie”, който наричат „Азис”. Приходите от неговите плавания между Цариград, Варна, Браила, Галац и Самсун обаче не могат да покрият разходите и на 14 април 1865 г. „Провидение” фалира, но остава в историята като пръв опит за създаване на българско търговско корабоплаване на Черно море.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 декември 1863 г. Край бреговете на Южна Каролина вследствие на получени повреди по време на силна буря потъва американският монитор Weehawken. Загиват четирима офицери и 27 матроси.

Click to see if image is larger

6 декември 1875 г. Германският пътнически параход Deutschland, собственост на компанията „Norddeutscher Lloyd”, поради навигационна грешка загива на крайбрежни скали при Харуич. Броят на жертвите достига 157 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 декември 1911 г. Британският танкер Chesapeake е напуснат от екипажа си в Северния Атлантик след като на борда му избухва пожар. Малко след това корабът потъва.
„Чесапийк” е построен в корабостроителницата „David J. Dunlop & Co” в Глазгоу през 1895 г. Плава за компанията „Anglo-American Oil Company”. Задвижва се от парна машина с тройно разширение и развива скорост от 12 възла.

Click to see if image is larger

6 декември 1912 г. Параходът „Борис” пристига в Дедеагач и разтоварва 5900 чувала с брашно и 96 бурета с маслини. След шест дни отплава за Фиуме (Австро-Унгария). В края на месец декември отново пристига в Дедеагач с 209 610 кг брашно и 2250 бали сено. На 5 януари 1913 г. отплава за Кавала.

Click to see if image is larger

6 декември 1916 г. Германският рейдер Möwe потапя в Северния Атлантик на 620 мили западно от Фастнет британския лайнер Mount Temple.
„Маунт Темпъл”, със 116-членен екипаж под командването на капитан Хенри Серджънт, отплава от Монреал за Ливърпул през Брест на 3 декември 1916 г. Товарът му включва 710 коня, 6250 тона хранителни продукти, в това число 3000 тона царевица и 1400 каси с яйца. В товара също така присъстват 22 дървени сандъка с фосили от динозаври, открити от Чарлс Стернберг край Алберта, Канада, по време на съвместната му експедиция с уредника на Британския музей по естествена история сър Артър Смит Уудуард.
По време на „битката” между „Мьове” и „Маунт Темпъл” загиват четирима човека от екипажа на британския кораб. Капитанът и останалите членове от екипажа са прехвърлени на пленения по-рано британски параход „Yarrowdale” и откарани в Свинемюнде, където пристигат благополучно на 31 декември.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 декември 1917 г. Френският военен транспорт Mont Blanc, с товар от взривни материали, полита във въздуха вследствие на пожар след сблъскване в пристанище Халифакс с норвежкия параход Imo. Част от града е разрушена, а броят на жертвите надминава 3000 човека. Материалните щети надхвърлят сумата от $35 млн.
По официални данни загиват 1963 човека, повече от 2000 изчезват безследно. Ранените са над 9000, 500 са ослепени от разхвърчалите се стъкла от прозорците, 25 000 остават без покрив. Фактическия брой на жертвите е много по-голям. Един канадски вестник пише, че само една погребална фирма е подготвила 3200 надгробни плочи.
До тогава светът не познава по-силен взрив и е надминат по сила едва от атомната бомба, хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



6 декември 1941 г. На 32 мили югоизточно от Варна българските шасьори „Беломорец” и „Черноморец” потапят навлязлата в български териториални води съветска подводница Щ-204 „Минога” (серия V-бис-2) заедно с целия й 42-членен екипаж начело с капитан-лейтенант Иван Михайлович Гриценко. До този момент подводницата има три патрула, без да постигне бойни успехи.
На 5 юни 1983 г. Щ-204 е открита от българския траулер „Алка” в район с координати 24°53´ с.ш. и 28°03´ и.д. По-късно е обследвана от български и съветски водолази, които успяват да вдигнат на повърхността на водата детайли и част от механизмите на подводницата. Характерът на повредите говорят, че е възможно „Щуката” да е обстрелвана от самолети, а впоследствие да е попаднала на мина. Споровете за истинските причини за гибелта й не стихват и до ден днешен. Работата е там, че в корпуса има толкова обширни повреди (три големи пробойни в районите на трети, пети и седми отсеци и многобройни дупки от осколки и куршуми), че те с лихва биха стигнали за потопяването на няколко подводници.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Sat 07 Dec 2013, 15:29    Post subject:  

7 декември 1717 г. От Котлинското пристанище в Санкт Петербург отплава за Венеция руският линеен кораб Армонт. В продължение на половин година той посещава Копенхаген, Тексел, Портсмут, Ливорно и доставя във Венеция восък, кожи, смола и желязо. Обратно за Русия „Армонт” натоварва италиански мраморни статуи и вино и по този начин поставя началото на преките търговски връзки между Венеция и Русия.

7 декември 1817 г. В Лондон на 63-годишна възраст умира Уйлям Блай (William Bligh), известен като командир на бунтовния кораб „Bounty”. Роден е в село Сейнт Тъди, Корнуол, на 9 септември 1754 г. Блай още на 7-годишна възраст постъпва в кралския флот, което е обичайна практика за неговата фамилия. През 1770 г., на 16-годишна възраст става редови моряк, а през следващата 1771 г. – мичман.
През 1776-1780 г. Блай участва в третата експедиция на Джеймс Кук като щурман на борда на „Resolution”. След завръщането си по препоръки на вече загиналия капитан е произведен в звание лейтенант.
През следващите две години е лейтенант на различни военни кораби и участва в няколко сражения.
Между 1783 и 1787 г. Блай е капитан на търговски кораб и плава до Индия и Америка. По същото това време се прославя със суровото си отношение към подчинените си и налагането на телесни наказания.
През 1787 г. Блай поема командването на кораба „Bounty” като му е поставена задача да пренесе от остров Таити фиданки от хлебни дървета, които да бъдат засадени на Карибските острови и да се установи дали ще могат да виреят там. „Баунти” никога не се завръща на Карибските острови. Пътуването до Таити е трудно. Близо месец Блай се опитва да премине покрай нос Хорн, но не успява и поема курс на изток, като минава южно от Африка, Австралия и Нова Зеландия и с голямо закъснение на 26 октомври 1788 пристига на Таити. По време на плаването си през септември 1788 г. изследва бреговете на остров Тасмания, а през първата половина на октомври 1788 г. на югоизток от Нова Зеландия открива островите Баунти (47º45` ю.ш., 179º02` и.д.).
При пристигането си на Таити се установява, че трябва да чакат още 5 месеца да узреят плодовете на фиданките, които трябва да бъдат транспортират, което чакане довежда до снижаване на дисциплината на кораба и до избухването на 28 април 1789 г. на бунт срещу капитана и останалите му верни моряци. Бунтовниците не посмяват да убият Блай и лоялните му моряци. Всички те, 18 човека, са качени на една лодка с малко припаси и вода и оставени на произвола на съдбата, а бунтовниците със завладения кораб се отправят към остров Питкерн, като преди това отново посещават Таити и насила отвличат няколко десетки туземци – мъже и главно жени.
От тук, на 29 април 1789 г. започва епичното 47-дневно плаване до остров Тимор (14 юни 1789 г.), най-близкия по това време европейски пост, като без навигационни инструменти и дори без компас Блай успява да отведе живи и здрави (с изключение на един починал) своите 18 спътници в Тимор. По време на това плаване успява да извърши и няколко открития.
След пристигането си в Тимор, а от там в Батавия (днешната Джакарта), няколко от спътниците на Блай умират от малария, но повечето от тях заедно с капитана си се завръщат в Лондон през март 1790 г.
През октомври 1790 г. Блай е оправдан от военен съд за загубата на „Баунти”.
След оправдаването му от военния съд Блай продължава да служи в Кралския военноморски флот. От 1791 до 1793 г. като командир на кораба „Providence” извършва ново плаване до Таити със същата цел както и преди. Този път плаването е успешно и успява да докара на карибските острови необходимите дървета, които и досега успешно виреят в Куба и Малките Антилски острови. По време на това плаване през 1792 г. Блай изследва архипелага Фиджи, в т.ч. островите Лакемба и Нгау.
След 1797 г. Блай отново е обект на бунтове на корабите, които командва. По-късно, по време на Наполеоновите войни, Блай участва в редица сражения, в т.ч. на 2 април 1801 г. край Копенхаген като командир на линейния кораб „Glatton”, под командването на адмирал Хорейшо Нелсън.
През 1806 г. Блай е назначен за губернатор на Нов Южен Уелс в Австралия, която длъжност заема до 1808 г., когато срещу него отново, за трети път, е вдигнат бунт от тамошните колонисти, поради забраната въведена от Блай за внос на ром. Той е арестуван и хвърлен в затвора в Хобарт, Тасмания, където престоява до януари 1810 г. На проведения съдебен процес Блай отново е оправдан и за множеството му заслуги към отечеството през 1811 г. е повишен в контраадмирал, а през 1814 г. – във вицеадмирал.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 декември 1860 г. Във Винор, Чехия, е роден Антон Новак, основоположник на парковото строителство в България. Завършва цветарско училище в Прага, специализира във Виена. През 1882 г. е поканен от братя Шкорпил в България и започва работа като градинар-декоратор във Велико Търново. През 1885 г. му е възложено да изгради морска градина във Варна. Разработва перспективен план за развитието й до Шокърския канал и посвещава на изпълнението му 42 години от живота си. Умира на 7 януари 1945 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 декември 1894 г. Умира Фердинанд дьо Лесепс (Ferdinand de Lesseps), френски благородник, строител и предприемач. През 1854 г. получава концесията за прокопаване на Суецкия канал. Строителството започва през 1859 г., а тържественото откриване на канала се състои на 17 ноември 1869 г. По-късно Лесепс е председател на акционерното дружество за прокопаване на Панамския канал, но се забърква във финансови афери. Осъден е на 5 години затвор, но много скоро присъдата му е отменена. Тялото на Лесепс е погребано в гробището Пер Лашез.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 декември 1896 г. Германският параход Salier загива на скалите на нос Корубебо, северна Испания. Жертвите от катастрофата са 281 човека.

Click to see if image is larger

7 декември 1916 г. Британският кораб Avristan е торпилиран и потопен без предупреждение западно от остров Ушант от германската подводница UC-21 (UC II), командвана от оберлойтнант цур зее Райнхолд Залцведел (Reinhold Saltzwedel). Един човек загива при атаката. Корабът плава с товар от зърно от Портланд, Мейн, за Лондон.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 декември 1930 г. В Бискайския залив потъва след експлозия италианският спасителен кораб Artiglio.
Корабът участва в издирване на потъналия на 19 май 1922 г. със злато на борда лайнер „Egypt” на компанията „P&O”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

7 декември 1941 г. Без да обявява война, Япония бомбардира американската военна база Пърл Харбър на Хавайските острови. На американския тихоокеански флот е нанесен тежък удар. Пет линкора и два разрушителя са потопени, а много други кораби са тежко засегнати. Две хиляди и четиристотин души са убитите, хиляда и триста – ранените. На 8 декември САЩ и Великобритания обявяват война на Япония. На 10 декември край източното крайбрежие на Малая (Малайзия) японски самолети атакуват и потапят двата големи британски линейни кораба „Prince of Wales” и „Repuls”. На 11 декември 1941 г. и Германия обявява война на САЩ. С това войната окончателно се превръща в световна.

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Sun 08 Dec 2013, 07:00    Post subject:  

8 декември 1506 г. Четиринадесет португалски кораба под предводителството на Трищан да Куня (Tristão da Cunha) достигат западния бряг на остров Мадагаскар и в залива Махадзамба откриват арабска фактория, която разграбват, като избиват и повече от 1000 души. В експедицията участва и бъдещият колонизатор на Португалска Индия Алфонсу д'Албукерк.

Click to see if image is larger

8 декември 1804 г. По време на силна буря на открития рейд пред устието на река Копи, Грузия, се разбиват най-новият 74-оръдеен линеен кораб на руския Черноморски флот Тольская Богородица и придружаващият го военен бриг Александр. От линейния кораб загиват командирът капитан I ранг И.А. Шостак, 7 офицери и 156 матроси. Спасяват се трима офицери и 25 матроси. Освен тях остават живи трима офицери и 68 матроси, които в този момент се намирали на брега. От екипажа на брига загиват едва седем човека в т.ч. и командирът капитан-лейтенант Влито, но се спасяват 71 човека. Причина за по-малкото жертви е, че „Александр” се разбива по-близо до брега.
Гибелта на най-новия линеен кораб, при това в мирно време, разтърсва цяла Русия. Император Александър I разпорежда да бъде оказана помощ на семействата на загиналите. В резултат на разследването на обстоятелствата на катастрофата е направен следният извод: при приближаването на буря, корабите незабавно трябва да поставят ветрила и да се изтеглят в открито море. В никакъв случай не трябва да остават близо до брега, надявайки се, че котвите ще издържат и корабът няма да бъде изхвърлен на брега или на скали.

8 декември 1914 г. Край Фолклендските острови се провежда последната голяма морска битка в Югоизточния Атлантик през Първата световна война. Британските линейни крайцери „Invincible” и „Inflexible” буквално разстрелват ескадрата на германския адмирал граф Максимилиан фон Шпее (Maximilian Graf von Spee). Самият той загива на борда на флагманския си кораб „Scharnhorst”. Освен него англичаните потапят още крайцерите „Gneisenau”, „Nürnberg” и „Leipzig”. Успява да избяга само „Dresden”. За този „пропуск” командирът на английската ескадра адмирал Стърди (Frederick Charles Doveton Sturdee) е обвинен в родината си в „бездействие, граничещо с предателство”.
Сражението при Фолклендските острови е последното, проведено по класическия начин – само с участието на корабната артилерия, без използване на торпеда, мини, авиация или подводници.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



8 декември 1941 г. Японският крайцер Idzumo потапя с оръдеен огън край Шанхай британската канонерка Peterel. „Петерел” (370 т.) е речна канонерка, построена през 1927 г. от „Yarrow Shipbuilders” специално за колониална служба в Китай. Задвижва се от парна турбина с мощност 2250 к.с. и развива скорост от 16 възла.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

8 декември 1968 г. Гръцкият ферибот Heraclion потъва по време на поредния си рейс от остров Крит за Пирея. Причина за катастрофата е откъснал се от закрепването си хладилен камион, който откъсва лацпорта. Загиват 264 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Mon 09 Dec 2013, 07:07    Post subject:  

9 декември 1876 г. Малката американска шхуна Fannie K. Shaw претърпява корабокрушение край нос Хенри, щата Вирджиния. За щастие всичките 9 човека от нейния екипаж успяват да се спасят.

9 декември 1886 г. Малко след като отплава от Ливърпул за Гуаякил (Еквадор) германският барк Mexico със 122-членен екипаж получава повреда. Аварията се случва край северозападния бряг на Англия и три спасителни лодки с 44 души екипаж се отправят от брега на помощ на авариралия кораб. Поради несъвършенството на спасителните съдове 27 души от спасителите загиват по време на операцията. Този най-трагичен случай в историята на английската служба по морско спасяване налага коренна промяна на дейността й, регламентирана с кралски указ.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1887 г. Във Велико Търново е роден Иван Андреев Михайлов – един от създателите и ръководителите на БНМС, единствения моряк в нашата история, командвал последователно Дунавската флотилия и бойната авиация на България. Завършва ХХVІІ-ти випуск на Военното училище в София и Кадетския корпус в Санкт Петербург. Изпратен е да служи във флота, където скоро е назначен за началник на Морските специални школи. Като мичман І ранг заедно с Преслав Ляпчев започва да се обучава за летец – още по времето на Балканската война възниква идеята за морска авиация у нас! След гибелта на Ляпчев при тренировъчен полет в Германия (10 юни 1916 г.) Иван Михайлов поема ръководството на групата военни летци и авиомеханици, изпратени да се обучават във водосамолетните школи там. По-късно оглавява и новоучредената Въздухоплавателна водохвърчилна станция край Варна.
По време на Първата световна война нашата морска авиация получава не само бойно кръщение, но има и свой дял за достойното представяне на сухопътната армия и флота в боевете за Добруджа. Това се дължи на енергичния й ръководител, при когото личният състав на водохвърчилната ни авиация достига до 120 души. Неговият неукротим дух дава кураж на шепа смелчаци – летци и техници да скрият разглобените части на няколко водосамолета и по този начин да ги спасят от унищожението, предвидено в Ньойския договор. По-късно машините са сглобени и с тях многократно са извършвани тренировъчни полети. Изявените от Иван Михайлов качества на летец, организатор и командир са повод нашето военно командване да се реши на безпрецедентна стъпка и да постави начело на въздухоплаването в България един моряк.
Иван Михайлов е сред учредителите на най-значимата морска обществена организация Български народен морски сговор (БНМС), основана през 1920 г. Той е и един от инициаторите за уреждане на достъпен за посетители морски музей към БНМС. На 15 август 1924 г. капитан ІІ ранг Иван Михайлов е назначен за командир на Дунавската флотилия, която след Ньойския договор е сведена до Дунавска речна полицейска служба. През 1930 г. под негово ръководство е издигнат и открит Паметника на българското морячество в района на Флотилията в Русе. Недолюбван от двореца и от кръга „Звено”, е уволнен през 1935 г. След оставката му Иван Михайлов известно време е представител на чужди фирми у нас, а през 1940 г. участва в доставката на кораби за дунавския търговски флот.
Иван Михайлов е сред тези, които пренасят Военноморския музей от Русе във Варна. Зет на видния археолог Карел Шкорпил, той остава деец на музейното дело до смъртта си през 1962 г.
Ето и един любопитен епизод от живота му, който добре илюстрира качествата му на патриот, моряк и летец.
През март 1918 г. началникът на българската морска авиация предлага на флотското ни командване сам да прелети с водосамолет до Одеса, за да изпълни задачата си като член на комисията по издирване и закупуване на руски и украински търговски кораби. Смелият офицер вече приближава Одеса, когато, въпреки обявеното примирие, по него откриват зенитен огън. Самолетът се приводнява принудително, обръща се, но опитният летец оцелява, а на всичкото отгоре му проработва и късметът – командирът на спасителния катер се оказва негов съвипускник от Санкт Петербург.
След време с един от нашите миноносци пристигат и останалите членове на комисията. В младото съветско ръководство има различни виждания за използването на руския флот на Черно море като разменна монета при сключването на мирните преговори. На нашите представители става известно и съдържанието на телеграмата, подписана от Ленин за незабавното унищожаване на военния флот. Но те знаят и за пълното объркване сред екипажите: революционните комитети искат едно, а офицерите – друго. Затова Иван Михайлов заминава спешно за Киев, където намира не кой да е, а болшевишкия лидер от български произход д-р Кръстьо Раковски. От него и от другите властници иска „само” едно: руският военен флот на Черно море да се зареди с въглища, да вдигне налягането на котлите и да поеме курс към... България, където да потърси убежище от домогванията на германците. Целта на това искане е ясна: след уреждането на всички въпроси по примирието част от този флот да остане за България. В Севастопол по това време избухват междуособиците, които разделят флота на три: една част изпълнява указанието на Ленин и се самопотапя, втора попада в германски, а по-късно в англо-френски плен и трета под командването на Врангел е отвлечена във френското колониално пристанище Бизерта, Тунис.
Какво би станало, ако мисията на Иван Михайлов бе успяла поне частично? Трудно можем да гадаем. Епизодът обаче наистина доказва, че този български офицер е бил готов и на невъзможни неща, само родината му да увеличи бойния си флот, доказал правото си на съществуване в две последователно войни. Един пример, достоен за подражание!


Click to see if image is larger

9 декември 1915 г. Германската подводница U-39 (U 31), командвана от капитенлойтнант Валтер Форстман (Walter Forstmann), потапя с оръдеен огън край Александрия, Египет, плаващия за Ливърпул с генерален товар британски трамп Busiris (2720 грт).

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1917 г. Британският траулер Ben Lawer тарани и потапя в Ламанша германската подводница UB-18 (UB II). Загива и целият 24-членен екипаж, командван от оберлойтнант цур зее Георг Ниймайер (Georg Niemeyer).
UB-18 е една от най-успешните подводници на Имперския флот на Германия. Построена е в корабостроителницата „Blohm & Voss” в Хамбург през 1915 г. под номер 248. Влиза в строя в края на същата година. Командвана е от петима командири (Франц Вегер, Ото Щайнбринк, Клаус Лафренц, Улрих Майер и Георг Ниймайер). Осъществява 31 бойни патрула, а унищожените кораби възлизат на 131 (128 потопени и 3 повредени) с общ тонаж 413 763 тона.

Click to see if image is larger

9 декември 1933 г. В пристанище Марсилия е вдигнат българският флаг на парахода „Княгиня Мария Луиза”. Първи капитан на кораба е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик – Руси Тодоров.
БТПД „Постоянство” закупува парахода в Марсилия от френската параходна компания „Compagnie de Navigation Fraissinet”. Параходът (бивш „Felix Fraissinet”) е сравнително стар., но подходящ за плаване в Черно и Средиземно море. Построен е под строителен № 115 в корабостроителницата „Chantiers & Ateliers De Provence” в Порт де Бук, Франция, през 1919 г. Дължината му е 107,70 метра, ширината – 14,20 метра, газенето – 6,90 метра. Има обща товароподемност 5075 тона и 64 пътнически места в кабини. Задвижва се от парна машина с тройно разширение на парата и развива скорост от 10 възла. След закупуването му за 9 594 272 лева преминава основен ремонт в корабостроителницата „Societe de l'Atelier Teren” в Марсилия.
В първите години след получаването му поддържа товаро-пътническата линия на БТПД до Барселона, а след това е прехвърлен на западноевропейската линия, която свързва Варна и Бургас с Атлантическия океан, Северно и Балтийско море.
На 30 май 1941 г. в пристанище Пирея на борда му избухва пожар, който взривява авиационните бомби, пренасяни в хамбарите му. Заедно с парахода „Княгиня Мария Луиза” загиват и седем моряци от екипажа му.
През 2002 г. е издадена серия пощенски марки по повод 110-та годишнина на съвременното българско търговско корабоплаване. На едната от тях, по проект на художничката Миглена Константинова, на стойност 0,12 лв, е изобразен параходът „Княгиня Мария Луиза” с надпис „Първи океански кораб „Мария Луиза”.
От 2008 г. във Военноморския музей се съхранява модел на парахода „Княгиня Мария Луиза”, изработен от Данаил Тодоров, служител във варненската фирма „Вестро”.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1935 г. Започва Международната морска конференция в Лондон, на която отпадат ограниченията във въоръженията и тонажа на бойните кораби, наложени от Вашингтонската морска конференция. Започва бясна надпревара в строителството на нови бойни кораби, а светът се подготвя за ново премерване на силите.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1939 г. Малко след като отплава от устието на река Тиис за Лондон британският параход Middlesboro се удря в неразпознат предмет, плаващ в морето. От удара в корпуса му се образува пробойна, през която водата нахлува в машинното отделение. След като не успява да се справи с наводняването на кораба екипажът го напуска и със спасителните лодки се отправя към брега. Малко по-късно „Мидълзбро” потъва на около миля северно от Фламбъроу хед, Северна Англия.

Click to see if image is larger

9 декември 1942 г. Германската подводница U-604 (VII C), командвана от капитенлойтнант Хорст Хьолтринг (Horst Höltring), потапя с едно торпедо на 150 мили западно от Ирландия американския войскови транспорт Coamo, с капитан Нелс Хелгесен. Торпедото попада под мостика, образувайки огромна пробойна в корпуса. Корабът потъва за по-малко от 5 минути. Загива целият екипаж от 187 човека. „Коамо” (7057 т.) е пътнически параход, построен през 1925 г. в „Newport News Shipbuilding Co”, Вирджиния, за нюйоркската компания „Agwilines Inc.”. През януари 1942 г. корабът е реквизиран от правителството на САЩ и е превърнат във транспорт. Това е най-голямата загуба на САЩ в търговски тонаж през целия период на Втората световна война.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1969 г. Във Варна тържествено е издигнат български флаг над новопостроения в ККК „Иван Димитров” – Русе, моторен кораб „Троян” (IMO: 7027241). Първи капитан на кораба е Никола Йорданов.
Корабът е девети по ред от серията „Сопот”. Построен е под строителен № 9. Дължината му е 80,75 метра, ширината – 11,90 метра, газенето – 6,70 метра. Дедуейтът му възлиза на 2260 тона. Задвижва се от дизелов двигател 6TAD36 на фирмата „Sulzer”. Максималната скорост, която може да развие е 12 възла.
„Троян” е в състава на Параходство БМФ до 17 май 1997 г., когато е преименуван на „Wind II” и регистриран под хондураски флаг. Това продължава до 17 октомври 2001 г., когато е регистриран под флага на Коморските острови с името „Vika”. На 2 септември 2003 г. е вече „Ira” и плава под флага на Нигерия. След още две години, на 25 юли 2005 г. е с ново име – „Gull”. Последната известна регистрация на някогашния „Троян” е на 23 март 2006 г. – под името „Samy” и под флага на Сиера Леоне.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

9 декември 1994 г. В бурните води на Атлантика потъва с целия си 24-членен екипаж украинският кораб за генерални товари Сальвадор Альенде. Корабът плава от Фрийпорт (Тексас) за Хелзинки с товар от ориз. Причина за катастрофата е разместване на товара.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Tue 10 Dec 2013, 05:40    Post subject:  

10 декември 1798 г. Силна буря изхвърля на скали закотвения край остров Самсън (островите Сили) британски 74-оръдеен линеен кораб 3-ти ранг Colossus. За щастие целият екипаж успява да се спаси, но корабът е разбит.
В края на 60-те години на ХХ век е организирано издирване на претърпелият корабокрушение „Колосъс” като през 1974 г е открит. Извадени са фрагменти от кораба, като днес те могат да бъдат видяни в Британския музей в Лондон.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 декември 1905 г. След свиреп и продължителен щорм американският плаващ фар Nantucket получава силен теч. Гибел застрашава фаровия кораб, въпреки че отличните му помпи работят с пълна мощност. За щастие на фара има радиоапаратура и скоро радиостанцията в Нюпорт приема следното съобщение: „Помогнете. Плаващият фар „Нантъкет” е в беда. Пратете помощ, откъдето можете”.
За спасяването му е изпратен тендерът „Azalea”, който успява да прибере от фара екипажа. „Нантъкет” обаче потъва, докато го влачат на буксир към брега.

Click to see if image is larger

10 декември 1907 г. От Сан Франциско, САЩ, започва безпрецедентно пътешествие на 16 белоснежни броненосеца с екипаж повече от 14 000 човека. В течение на две години американските броненосци пресичат Тихия, Индийския и Атлантическия океан.
Участниците в околосветското плаване остават в историята под названието Големият бял флот (Great White Fleet).

Click to see if image is larger

10 декември 1915 г. На около 50 мили от пристанище Дерна, Либия, германската подводница U-39 (U 31), под командването на капитенлойтнант Валтер Форстман (Walter Forstmann), торпилира и потапя италианския транспортен кораб Porto Said (5301 грт). За щастие жертви по време на атаката няма.
„Порто Саид” е построен през 1884 г. в корабостроителницата „W. Denny & Bros.” в Дъмбъртън като „Arawa”. Слави се като един от най-красивите параходи, строени някога. Сравнително високата му 14-възлова скорост с която поставя световен рекорд за най-бързо околосветско плаване, също му носи известност.
„Арауа” разполага с кабини за 95 места І класа, 52 за ІІ класа и 200 за ІІІ класа. Също така може да превозва 470 имигранти в туиндека, разделен с подвижни прегради.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 декември 1928 г. Край Корк, Ирландия, силна буря изхвърля на брега товаро-пътническия параход на компанията „White Star Line” Celtic. Корабът плава от Ню Йорк за Ливърпул. На борда си превозва замразени продукти, автомобили „Форд” и пътници. За щастие няма пострадали сред пътниците и екипажа.
„Селтик” (21 035 грт) е построен през 1901 г. в „Harland & Wolff” в Белфаст. Притежава 8-цилиндрова парна машина с четирикратно разширение на парата. Машината задвижва два винта.

Click to see if image is larger

10 декември 1939 г. Около 3,00 часа на 28,5 мили от маяка Ристна съветската подводница Щ-323 (серия X), под командването на старши лейтенант Фьодор Иванович Иванцов, открива светлините на неизвестен кораб. В отговор на искането да спре на парахода са изгасени ходовите светлини, но е забравена гакабордната. Ориентирайки се по нея Щ-323 се сближава с естонския транспортен кораб Kassari (379 брт), плаващ извън зоната на военни действия от шведското пристанище Сундсвал към Талин. По кораба е открит артилерийски обстрел и до 4,30 часа са изстреляни 160 снаряда. Изрешетен, „Кассари” потъва. Един от членовете на екипажа е убит, а останалите, възползвайки се от тъмнината, се качват на спасителна лодка. Иванцов, в опит да плени и разпита спасилите се, заповядва да се извади на палубата картечница „Максим” и да се стреля напосоки. Капитанът на „Кассари” и един от огнярите получават наранявания, за щастие, безопасни. Естонците се спасяват само благодарение на това, че внезапно прожекторът на подводницата внезапно изгасва и сигналистите изгубват лодката от поглед. Скоро лодката достига брега и подробностите за инцидента стават достояние на естонските вестници и щаба на Червенознаменния Балтийски флот. Във вестниците, естествено, названието и принадлежността на подводницата не се назовават, но в щаба бързо съпоставят този факт с донесението на Иванцов за успех. Намиращият се в щаба представител на Главния морски щаб адмирал Алафузов нарича действията на Иванцов „дивашки” и „зверски”, но това не възпрепятства награждаването на командира на Щ-323 с орден „Червено знаме”. Единствената реакция на наркома става шифрограма № 653 от 12 декември 1939 г., в която Кузнецов заповядва на подводничарите „точно да се придържат в своите действия към обявените от нас райони на блокада”. На 19 декември, срещайки вътре в блокадната зона шведски кораб, Щ-323 се ограничава само с уточняване на неговата националност.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 декември 1941 г. Британските линейни кораби Prince of Wales и Repulse са атакувани от японски самолети-торпедоносци и потопени край островите на Малая. „Принцът” получава 4 торпеда, а „Рипалс” – 14. Загиват общо 840 английски моряци (327 от „Принс ъф Уелс” и 513 от „Рипалс”). Останалите 2081 човека от екипажите на двата кораба са спасени от ескортиращите линейните кораби разрушители. Така японците получават оперативен простор за по-нататъшни действия по заемане на територии в Индийския океан.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



10 декември 1952 г. Екипажът на английския товарен кораб „Arakaka”, който извършвал редовен рейс от Венесуела за Европа, среща на около 700 мили от Антилските острови (15º 38' с.ш. и 49º 50' з.д.) малка лодка с единствен пътник в нея. Това бил „доброволният корабокрушенец” д-р Ален Бомбар (Alain Bombard), отплавал на 19 октомври от Лас Палмас за остров Барбадос с гумената лодка „Heretique”. Със самотното си плаване д-р Бомбар искал да докаже, че човек, изпаднал в беда сред океана, може да се спаси от глада и жаждата, които обикновено са главната причина за гибелта на корабокрушенците, като използва храна и вода от морето.
Д-р Бомбар отказва предлаганата му помощ и продължава своя експеримент. На 23 декември 1952 г., след 65-дневно самотно плаване, достига набелязаната цел изгубил 25 кг от теглото си, но потвърждавайки по безспорен начин своята теория.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

10 декември 1952 г. Параходът „Родина” с капитан Димитър Цанев става първият български кораб, прекосил Индийския океан. На тази дата корабът пристига в индийското пристанище Читагонг.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Wed 11 Dec 2013, 08:11    Post subject:  

11 декември 1717 г. С указ на руския цар Петър І е учредена Адмиралтейската колегия – висш колективен орган за управление на флота съществувал до 1802 г. Адмиралтейската колегия ръководи строителството и въоръжаването на корабите, изграждането на пристанища, плавателни канали, подготовката на морските кадри. Пръв президент на колегията става близкият сподвижник на Петър І генерал-адмирал Фьодор Апраксин (Фёдор Матвеевич Апраксин).

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1787 г. На остров Мануа от архипелага Самоа по неизвестни причини избухва конфликт между местните жители и моряците от експедицията на френския мореплавател Жан Франсоа дьо Гало, граф дьо Лаперуз (Jean François de Galaup, comte de La Pérouse). Загиват 19 островитянина и няколко французи, между които са едни от най-близките помощници на Лаперуз: капитанът на „L'Astrolabe” Пол Антоан Флерио дьо Лангл (Paul Antoine Fleuriot de Langle), физикът Робер дьо Ламанон (Jean Honoré Robert de Paul de Lamanon) и лейтенант Тален.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 – 12 декември 1854 г. Клиперът Champion of the Seas извършва най-дългия преход за едно денонощие в историята на ветроходството. Под командването на капитан Алекзандър Нюлъндз (Alexander Newlands), по време на плаване от Ливърпул за Мелбърн, той изминава за 24 часа 465 мили (861 км). Клиперът е построен от Доналд Мак Кей в неговата корабостроителница в Ноберипорт, щата Масачусетс, САЩ.

Click to see if image is larger

11 декември 1857 г. В Стара Загора в учителско семейство е роден Константин Радоев Божков.
Завършва техническата артилерийска школа в Санкт Петербург (1879-1884 г.). Той е първият българин с техническо образование, който постъпва на служба във флота.
От 1884 г. служи в Артилерийския арсенал в Русе, а от 1885 г. е на служба във Флотилията и морската част в същия град при което му поверяват ръководството на Машинната школа по препоръка на капитан Павел Кузмински.
Така Константин Божков става първия българин началник на Морското училище. Неговата подготовка и възможности са на такава висота, че компенсират липсата на опит и вписват името му на достойно място за следващите поколения. Като преподавател по физика, механика и геометрия дава неоценим принос за повишаване на качеството и ефективността на обучението.
Той е сред пионерите на българското корабостроене, работи активно в Българското Техническо Общество и участва в редакционната колегия на списание „Славянин”. Божков е първият българин член на Императорското руско техническо дружество.
Константин Божков е пенсиониран през 1906 година.
Умира на 29 януари 1942 г. в град София.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 (24) декември 1903 г. В Тарту, Естония, е роден Ернст Теодорович Кренкел (Эрнст Теодорович Кренкель), участник в арктическите експедиции с дирижабъла LZ 127 „Graf Zeppelin” (1931 г.), ледоразбивача „Сибиряков” (1932 г.), „Челюскин” (1933 – 1934 г.). Радист е на първата дрейфуваща станция „Северен полюс 1” (1937 – 1938 г.). Пръв в света осъществява връзка на къси вълни между Земя Франц Йосиф и Антарктида (1927 г), което е световен рекорд по далечни радиовръзки.
Ернст Кренкел умира в Москва на 8 декември 1971 г.

Click to see if image is larger

11 декември 1911 г. В град Бремен, Германия, е роден Хайнрих Леман-Виленброк (Heinrich Lehmann-Willenbrock) – германски морски офицер, подводничар, командир на легендарната подводница U-96. Постъпва в състава на Райхсмарине като кадет през 1931 г. Първоначално служи на лекия крайцер „Karlsruhe” и на учебния ветроход „Horst Wessel”. През април 1939 г. е прехвърлен към подводниците. След служба като вахтен офицер на U-8 (II B) Виленброк получава звание капитан-лейтенант и от декември с.г. командва U-5 (II A).
Първият поход, продължил 15 денонощия и завършил безрезултатно, Виленброк провежда по време на нахлуването на германските войски в Норвегия. След завръщането си от похода получава току-що построената U-96 (VII C). След тримесечна подготовка и обучение на екипажа U-96 под командването на Хайнрих Леман-Виленброк започва бойно плаване в Атлантика. Само за първите три бойни похода подводницата потапя кораби със сумарно водоизместване от 125 580 брт. През март на 1942 г. Виленброк слиза от борда на подводницата и поема командването на 9-а флотилия подводници, базирана в Брест. През март 1943 г. Виленброк получава звание корветенкапитен. През септември 1944 г. поема командването на U-256 (VII C) и я прехвърля в Берген. На 1 декември с.г. получава поредно звание фрегатенкапитен, а заедно с това и командването на 11-а флотилия подводници, базирана в същото пристанище. На този пост го заварва краят на войната.
След една година прекарана в лагер за военнопленници Хайнрих Леман-Виленброк се занимава с рязане за скрап на потопени в Рейн кораби. През 1948 г., заедно с трима свои приятели построява ветрохода „Magellan”, след което четиримата пресичат Атлантика и достигат до Буенос Айрес, където участват в регата.
Хайнрих Леман-Виленброк плава като капитан на търговски кораби. През март на 1959 г., като капитан на търговския кораб „Inga Bastian” заедно с екипажа си спасява 57 моряци от горящия бразилски кораб „Commandante Lyra”. През 1969 г. поема командването на единствения германски атомен кораб – изследователския „Otto Hahn” и прекарва на мостика му повече от 10 години.
За следвоенната му служба федералното правителство награждава Хайнрих Леман-Виленброк през 1974 г. с орден „Федерален почетен кръст с лента”. Дълги години Виленброк е начело на дружеството на подводничарите в Бремен, а неговото име дружеството носи и днес.
През 1982 г. Виленброк консултира екипа, реализирал филма „Das Boot”. Впоследствие се завръща в Бремен, където живее до края на дните си.
Хайнрих Леман-Виленброк умира на 18 април 1986 г. на 74-годишна възраст.

Click to see if image is larger

11 декември 1916 г. Италианският броненосец Regina Margherita попада край порт Валона на две мини, поставени от германския подводен минен заградител UC-14 (UC I), и потъва. Загиват 675 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1916 г. Германската подводница U-63 (U 63), командвана от капитенлойтнант Ото Шулце (Otto Schultze), торпилира и потапя на 10 мили южно от остров Пантелария плаващия от Шанхай за Марсилия френски пътнически лайнер на компанията „Messageries Maritimes” Magellan (6027 грт). В момента на атаката загиват 36 човека.
Малко по-късно подводницата торпилира на същото място идващия на помощ на пострадалите от потопения „Магелан” лайнер на същата компания Sinai (4624 грт). За щастие, при тази атака жертви няма.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1917 г. През нощта на 9 срещу 10 декември италианските миноносци 9.PN и 11.PN отплават от Венеция, водейки на буксир торпедните катери MAS-9 и MAS-11. Катерите са командвани от лейтенант Луиджи Рицо и старшина Ферарини. Задачата им е да потопят австрийските броненосци „Wien” и „Budapest”, намиращи се в залива на Триест и обстрелващи италианските сухопътни позиции.
Към 22,30 часа на 10 декември миноносците, намиращи се на около 10 мили от Триест, отдават буксирните въжета. Когато катерите се приближават до боновите заграждения, Рицо дори се качва на един от боновете, за да се огледа за австрийски часови. Убеждавайки се, че такива няма и няма кой да му попречи, той се връща на катера и заповядва да се прережат въжетата със специално пригоден за целта резач. Главното въже, дебело 4 инча, е срязано сравнително лесно, но се оказва, че резачът не е приспособен да се справи с по-тънките 3-инчови въжета. Такива австрийците разтегнали общо шест на различни дълбочини. В резултат италианците губят два часа, но за тяхно щастие никой не ги забелязва.
Когато катерите успяват да проникнат в пристанището им се налага да се крият в сянката на вълнолома, за да не попаднат в лъча на прожектора, осветяващ акваторията. Отминават 20 минути, преди прожекторът да угасне. След това италианските катери се отправят към двата кораба, намиращи се на котва. Убеждавайки се, че австрийците не са поставили противоторпедни мрежи, Рицо решава да атакува по-близкия кораб, а на Ферарини заповядва да атакува по-далечния.
Катерите дават ход и се хвърлят в атака. В 2,30 часа Рицо изстрелва две торпеда, които попадат в десния борд на броненосеца Wien. В този момент катерът му е осветен от прожектор, поставен на мачтата на броненосеца, но вече е късно. „Виена” получава силен крен на десния борд, а пет минути след взривовете се преобръща и потъва. Загубите сред австрийците възлизат на 46 загинали и 17 ранени. Торпедата на Ферарини, насочени към „Будапеща”, не улучват броненосеца и се взривяват в кея на на базата за хидросамолети. Двамата герои се измъкват благополучно от пристанище Триест и се отправят към точката на рандевуто с очакващите ги миноносци. На разсъмване те се завръщат във Венеция. На следващия ден официален австрийски бюлетин признава загубата на броненосеца „Виена”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 1937 г. Малко след полунощ един от най-луксозните лайнери в света – американският President Hoover, се удря в скали край източния бряг на остров Формоза (днешния Тайван). Корабът плава от японското пристанище Кобе за Манила. За щастие жертви няма, но след няколко дена компанията „Dollar Steamship Lines” от Сан Франциско трябва да признае конструктивната загуба на перлата в короната си.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

11 декември 2000 г. Главният представител на Лойд регистър за България, г-н Тим Венер връчва в тържествена обстановка сертификат за качество ISO 9002 на факултета по корабоводене на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”. Това е поредното признание за флотската Алма матер, която отскоро е влязла и в бялата книга на Международната морска организация (IMO) като лицензиран за цял свят висш институт. По подготовката на командни кадри за нуждите на корабоплаването. Сертификатът ISO 9002 е резултат от упорития труд на командно-преподавателския състав и от активната морална и материална подкрепа на морската общественост и морски бизнес у нас.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Thu 12 Dec 2013, 06:50    Post subject:  

12 декември 1724 г. В селцето Бътлай, графство Съмърсет, е роден Самюел Худ (Samuel Hood) – изявен английски флотоводец, адмирал (1794 г.), виконт Уайтли (1796 г.).
От 1743 г. служи на борда на кораба „Ladlow” под командването на Джордж Родней. По време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г) командва фрегата, пленява редица френски кораби в Атлантика и Средиземно море. От 1778 г. е начело на Морската академия. От 1780 г. командва отряд кораби в ескадрата на адмирал Родней, като се отличава в Доминиканското сражение (9 – 12 април 1782 г.). През 1793 – 1794 г., по време на войната с революционна Франция командва ескадра в Средиземно море и превзема пристанище Тулон (1793 г.) и остров Корсика (1794 г.). От 1796 г. е началник на Гринуичкия хоспитал. Умира на 21 януари 1816 г. в Гринуич.
Два от трите британски бойни кораби, носещи името „Hood”, са наречени в негова памет.

Click to see if image is larger

12 декември 1769 г. Френският мореплавател Жан Мари дьо Сюрвил (Jean-François-Marie de Surville) достига до Северния остров на Нова Зеландия само два месеца след капитан Кук. С кораба „St. Jean Baptiste” той навлиза в Коралово море. Прави редица географски открития, най-важното от които е, че Австралия не се простира много на изток, както предполагал Абел Тасман. Това е потвърдено пет месеца по-късно и от Джеймс Кук. Сюрвил продължава плаването си към Южна Америка, но на 5 април 1770 г. мисията му е прекъсната трагично. При опит да се промъкне с лодка през пояса от подводни скали пред Каляо, Перу, тя се преобръща и Сюрвил загива заедно с придружаващите го моряци.

Click to see if image is larger

12 декември 1878 г. В корабостроителницата „Russell & Company” в Глазгоу, Шотландия, е спуснат на вода един от най-известните ветроходи, запазени до наши дни – четиримачтовият с пълно ветрилно стъкмяване железен кораб Falls of Clyde. Днес корабът е музей на Хавайските острови.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1901 г. Италианският инженер Гулиелмо Маркони (Guglielmo Marchese Marconi) с помощта на професор Флеминг успява да установи връзка между Полдю, Корнуол и Сейнт Джоунс (остров Нюфаундленд). Тази първа трансатлантическа радиограма се състои само от буквата „S”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1917 г. На около 30 мили от брега на нос Тортоса, Испания, в Средиземно море се сблъскват лайнерът Cavour и спомагателния крайцер Caprera. И двата кораба са под италиански флаг. Вследствие на получените повреди „Кaвур” потъва, за щастие без човешки жертви.
„Кавур” е построен в корабостроителницата „Societa Esercizio Bacini” в Рива Тригозо през 1905 г. за компанията „Lloyd Italiano” под името „Florida”. Служи на линията между пристанищата на „Ботуша” и Ню Йорк. На 23 януари 1909 г „Флорида” се „прославя”, потапяйки при сблъсък край Нантъкет лайнера „Republic” на компанията „White Star Line”. След ремонт на носовата част в САЩ, през 1911 г. компанията го продава на „Ligure Brasiliana”. Новите собственици му дават името „Кавур”.

Click to see if image is larger

12 декември 1939 г. По време на силна буря край остров Хокайдо потъва съветският параход Индигирка. Загиват 1500 човека. Корабът превозва затворници (намиращи се в трюма) и рибари от Камчатка и Находка. 430 човека са спасени от японците и предадени на съветските власти, а 700 загинали японците кремират и погребват в селището Саруфуцу, където по-късно им е издигнат паметник.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1940 г. Германската подводница U-96 (VII C) , командвана от капитан-лейтенант Хайнрих Леман-Виленброк (Heinrich Lehmann-Willenbrock), потапя шведския търговски кораб Stureholm. Корабът превозва спасените членове от екипажа на британския спомагателен крайцер „Jervis Bay”, потопен на 5 ноември от германския джобен линкор „Admiral Graf Spee”. По време на атаката като военен кореспондент на борда на подводницата се намира Лотар-Гюнтер Букхайм (Lothar-Günther Buchheim), който по-късно описва това събитие в книгата си „Das Boot”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1940 г. В Мраморно море потъва българският кораб „Салвадор” (бивш „Святой Николай”, „Хан Крум”), превозващ 326 български евреи, пътуващи за Палестина. Загиват около 200 души, от които 70 деца.
Корабът, собственост на семейство Дора и Барух Конфино, е напълно износен. Обшивката му е толкова прогнила, че като я удрят с тесла, тя се пробива. Извършен е козметичен ремонт, в който вземат участие с безплатен труд и бежанците евреи. На кораба са монтирани 80 нара и са подсигурени само 80 спасителни пояси. Нито един сериозен капитан не се наема да поеме управлението му. На всички е ясно, че пътниците и екипажът са обречени на сигурна гибел.
Конфино изисква от бежанците декларация, че доброволно се качват на кораба и всички рискове по време на пътуването са за тяхна сметка. За капитан е назначен един цинцарин (говорел румънски), който си няма понятие от корабоплаване, дори не се снабдява с навигационни уреди. Екипажът се състои от четирима моряци.
На 3 декември 1940 г. „Салвадор”, под флага на Уругвай, потегля от Варна с около 320 души евреи (според различни източници цифрата варира между 327 и 360 души), от които 89 деца до 12-годишна възраст. Корабът е претоварен. Бежанците заплащат скъпо и прескъпо на Конфино за илюзорната си мечта за свободен живот – билетът на всеки възрастен струва от 10 000 до 20 000 лв., за децата - по 5000 лв.
В същото време цените на билетите за една каюта, включително храната на българските пътнически кораби „Бургас” и „Цар Фердинанд”, обслужващи линията Варна – Палестина – Египет и обратно, са: първа класа – 6000 лв., втора класа – 5000 лв., трета класа – 4000 лева. По груби сметки от тази сделка Конфино спечелва 900 000 лв. Гемията е теглена на буксир от български влекач до входа на Босфора, откъдето трябвало да бъде поета от турски, но такъв не се появява и тя продължава пътя си под ветрила. През нощта на 11 срещу 12 декември 1940 г. във водите на Мраморно море попада в силна буря и остава на произвола на съдбата. Жестоките вълни я захвърлят върху крайбрежните скали на Джамбаз тепе, недалеч от град Силиври.
Оцеляват само 123 души, всички останали загиват.
Драмата на „Салвадор” достига в България. Във връзка с катастрофата избухват дебати в Народното събрание. Повдигат се остри обвинения срещу Конфино, чуват се гласове да бъде съден, но скоро трагедията на нещастните евреи е забравена. Д-р Конфино трескаво организира поредния си търговски рейс с бежанци до Палестина. Гемиите на смъртта продължават да пътуват...


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1947 г. За рожден ден на бреговата радиостанция Варна Радио ( LZW ) се счита 12 декември, дата, свързана с първите успешни радиовръзки на радиостанцията, но и знаменателна за цялата история на радиото – на тази дата през 1901 г. Маркони реализира първата трансатлантическа радиовръзка между Полдю, Англия и Нюфаундленд.
През 1946 година Петко Петков формулира идеята на морските агенции във Варна и Бургас да се създаде българска морска брегова радиостанция във Варна и се заема с осъществяването й. Работи в тогавашната софийска структура, управляваща морския транспорт. Премества се във Варна и среща подкрепа от главния инженер и технически директор на БМФ Топалски. По това време България има само един кораб ( „Първи май”), след унищожаването на нашия флот през Втората световна война, но двамата започват работа. Намират един предавател „Lorenz” на къси вълни с мощност 100 W, немско военно производство, захранван с постоянен ток, построена е специална Г-образна предавателна антена, монтирана между покривите на сегашните сгради на „Алианц-България” и „Нефтинвестбанк”. Междувременно БМФ вече притежава и корабите „България” и „Родина”.
П. Попов и Боян Велев, първият радиооператор на Варна Радио, успяват да намерят и един немски радиоприемник „Berta”, а по-късно и „Marconi”. През 1947 г. започват да се правят радиовръзки на къси вълни с „България” и „Родина”.
За да е „истинска” обаче, бреговата радиостанция трябва да има предавател на средни вълни. Това й позволява да изпълнява основната си функция – комуникации при бедствие, търсене и спасяване. За тях на първата Международна конференция по „безжично телеграфиране” през 1906 г. в Берлин е определена международна морска честота 500 KHz. На тази конференция участва и България. Там е приет и сигналът „SOS”. През 1947 г. е осигурен немски предавател на средни вълни „Lorenz”, мощен 2.5 kW според Иванко Антонов, технически специалист, който е поддържал апаратурата по-късно. Захранва се с променлив ток 220 V, 50 Hz, но има „умфомер”, който преобразува това напрежение в по-високо и с честота 500 Hz. Б. Пекарев, универсален технически специалист, заедно с П. Попов и Б. Велев монтират предавателя също в сградата на Ючормански на втория етаж и започват неговите настройки. През ноември и декември 1947 г. тримата правят успешен опит за връзка с Пирея Радио, а след това с Констанца Радио и Истанбул Радио. На 15 декември 1947 г. са предадени на морзова телеграфия думите „Варна Радио, LZW”.
За да е призната в света като всички останали, бреговата радиостанция трябва да получи национална регистрация и разрешително, а след това и регистрация в Международния съюз по телекомуникации. Попов подготвя черновите на документите и ги предава по тогавашния ред.
Варна Радио започва работа с нашите кораби „България” и „Родина”, след това и с чуждите кораби, които се нуждаят от връзка.
През 1950 г. Брегова Радиостанция Варна Радио LZW се премества в двуетажна вила на спирка „Акациите” – макар и срутена, част от стените на тази вила съществуват и днес. През 1951 г. на работа в станцията постъпва Васил Бурлаков, а през 1952 г – Иванко Антонов. На горния етаж на вилата е разположен „приемния център”, т.е. радиоператорите със своите приемници и ключове, а на долния етаж (първия етаж) – радиопредавателите.
Българското техническо и инженерно образование има традиции. Има преподаватели, завършили в Германия, Австрия, Швейцария. Иванко Антонов получава и знанията, но и техническия дух и мисия на тези хора. Той успява да изработи средновълнов предавател на работна честота, който работи твърде дълго време – до края на 60-те години, при почти невъзможни работни условия и материални наличности. Увеличава се и броя на приемниците. Антените, които са използвани, са твърде интересни и най-важното е, че са конструирани от наши специалисти. Малко по-късно са монтирани два предавателя RFT.
В годината на създаването на станцията, Международната Телекомуникационна Конвенция от Атлантик Сити, 1947 г. определя като международна честота за бедствие на радиотелефония 2182 kHz, а през 1950 г. тя влиза в сила. Само четири години по-късно Варна Радио се снабдява с радиотелефон на средни вълни, който е трансивър (приемо-предавател) с радиочестотна мощност 15 W, и започва да обслужва 2182 kHz. Варна Радио е първата радиостанция от всички брегови радиостанции в района на Черно море, която разполага и започва да работи с радиотелефонна станция.
Малко по-късно в радиостанцията се организират кратки курсове, които запознават капитаните с международните правила за работа в областта на морските комуникации. Това се налага, тъй като вече има радиотелефони и използващите ги трябва да са наясно с тази материя.
В разглеждания период до 1957 г. започва проектирането и на нова антенна система на Брегова радиостанция „Варна Радио”. Прието е техническо решение – използване на желязно-решетъчни (Ж.Р.) самоподдържащи се кули. Те стоят на мястото си до около 1980 г. През 1957 г. е назначен нов специалист – Тотю Цанков. Освен, че е запален по техниката, той е и радиолюбител, което твърде много помага в работата му първоначално като техник в станцията. По-късно той е утвърден инженер в системата на поддържането на морските електронни системи.
Така повече от 60 години Варна Радио, LZW служи за врата между хората на брега и хората на българските и много чужди кораби. Променят се условията, променя се техниката, променя се съставът, но Бреговата станция продължава своята работа.


12 декември 1955 г. Британският инженер Кристофър Кокерел (Christopher Cockerel) патентова първия кораб на въздушна възглавница. Идеята на Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се предвижва по вода върху въздушна струя. За да провери на практика изобретението си, той използва две тенекиени кутии с различен диаметър като ги поставя една в друга, след което с помощта на сешоар осигурява притокът на въздух в тях.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

12 декември 1976 г. В Балтийския завод в Ленинград (днешния Санкт Петербург) е вдигнат родният трибагреник над 15 540-тонния танкер „Марица” (IMO: 7640665). Корабът е приет от екипаж под ръководството на капитан Петър Петров и главен механик Никола Караниколов.
„Марица” е от голямата съветска серия „Великий Октябрь”, проект 1559. Той е построен под строителен № 726 в корабостроителния завод в „Балтийский завод” в Ленинград. Размерите му са следните: дължина – 162,31 метра, ширина – 21,44 метра, газене – 8,51 метра. Дедуейтът му възлиза на 15 540 тона. Задвижва се от двутактов шестцилиндров дизелов двигател тип БМЗ 6-74VT2BF-160 с мощност 9000 к.с., който му придава скорост от 16 възла.
В състава на танкерния ни флот „Марица” плава лятото на 1998 г., след което предвид високите експлоатационни разходи е взето продаден на индийската фирма „Jewel Navigation Corp”. От месец юли с. г. плава с името „Leon”. От април 2000 г. танкерът е собственост на гръцката компания „Olympic Gulf Tankers Co Ltd” и плава под флага на островната държава Тувалу. Бракуван е на 28 септември 2008 г. в Читагонг, Бангладеш

Click to see if image is larger

12 декември 1978 г. В Иличовск е приет новопостроеният кораб за насипни товари „Родина” (IMO: 7741328). Третият наш кораб с това име е поет от екипаж с капитан Мариан Спасов и главен механик Рудин Гърдев. „Родина” е близнак на „България”, приет половин година по-рано. Построен е под строителен № 158 в завод „Океан” в Николаев. Размерите на кораба са следните: дължина – 215,40 м, широчина – 31,86 м, газене – 12,25 м. Дедуейтът му възлиза на 52 995 тона. Осемцилиндров дизелов двигател, произведен в „Брянский машиностроительный завод” по лиценз на фирмата „Burmeister & Wain”, с мощност 13 700 к.с. осигурява високата за този клас кораби скорост от 15 възла.
„Родина” служи в състава на БМФ три десетилетия. След приватизацията на Параходството в края на 2008 г. „Родина” е първият кораб, който е изведен от строя. Бракуван е в Аланг, Индия, където пристига на 4 март 2009 г.


Click to see if image is larger

12 октомври 1978 г. Британската подводница Olympus (S12) в момент на подводно плаване в района на военноморската база Портланд се сблъсква с неразпознат кораб. Нанесени са повреди по подвижните устройства и лекия корпус.

Click to see if image is larger

12 октомври 1979 г. Британският танкер Energy Determination, с дедуейт 321 186 тона, след взрив на нефтени пари се пречупва на две в акваторията на Ормузкия пролив. Танкерът се смята за най-големият загинал кораб през цялата история на корабоплаването.

Click to see if image is larger

12 декември 1999 г. Плаващият под Малтийски флаг танкер Erika след като се пречупва на две части потъва по време на силна буря пред Бретонския бряг, южно от Брест. В морето изтичат около 17 000 тона петрол от общия товар от около 30 000, като по този начин предизвикват най-голямата екологична катастрофа по бреговете на Франция. Сумата на щетите надхвърля € 500 млн, като в нея не са включени последствията от петното.
На 16 януари 2008 г. концернът „Total Fina Elf”, собственик на танкера, е осъден да заплати глоба от € 192 млн, защото ръководството му е знаело за недостатъците на танкера.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Fri 13 Dec 2013, 06:05    Post subject:  

13 декември 1501 г. Португалската експедиция на Гонсало Куелю (Gonçalo Coelho), в която участва и Америго Веспучи (Amerigo Vespucci) открива на източното крайбрежие на Южна Америка устието на река Санта Лучия (днешната река Доси), а седмица по-късно и нос Сан Томе.

Click to see if image is larger

13 декември 1577 г. От Плимът отплава с кораба си „Pelican” и флотилия от още четири кораба Франсис Дрейк (Francis Drake). Основна цел на експедицията са нападения на тихоокеанския бряг на Испанска Америка. Изненадващо и за самия Дрейк, това начинание е повече от успешно. Любимецът на кралицата осъществява първото английско околосветско плаване (второто след Магелан) и слага край на монопола на Испания в колонизацията на земите от Тихоокеанския басейн.

Click to see if image is larger

13 декември 1642 г. Холандският мореплавател Абел Янсзон Тасман (Abel Janszoon Tasman) се натъква в Тихия океан на непозната земя. Той предполага, че това е днешният остров Естадос, открит от Вилям Корнелисзон Схаутен и Якоб де ла Мер. Впоследствие се оказва, че Тасман е открил южния остров на архипелага Нова Зеландия. Там Тасман осъществява първата си среща с местните жители – маорите.

Click to see if image is larger

13 декември 1883 г. В малко селце в департамента Финистер, полуостров Бретан, е роден големият френски ветроходец Луи Бернико (Louis Bernico). Плава дълги години като моряк и капитан на ветроходни кораби на Трансконтиненталната мореплавателна компания, а след пенсионирането си през 1934 г. решава да направи самотно околосветско плаване. През 1936 г. закупува новопостроената яхта „Анаита” (бермудски шлюп без бушприт, дълъг 12,50 м, широк 3,50 м). На 22 август 1936 г. отплава в самотното си пътешествие по традиционния маршрут през Магелановия проток. Обикаля Земята за една година, девет месеца и двадесет и два дни и се завръща на френския бряг на 30 май 1938 г. Това е най-скоростното околосветско плаване на самотен ветроходец.
Луи Бернико загива падайки от мачтата на яхтата си през есента на 1952 г.

13 декември 1904 г. На около 37 мили южно от Порт Артур японският крайцер Takasago попада на мина. Мината е част от минното поле, поставено вероятно от руския миноносец „Сердитый”. Взривът попада под артилерийския погреб на главния калибър. Въпреки усилията на екипажа на крайцера да спре притока на вода, моряците не успяват да се справят с увеличаващия се крен. Командирът на „Такасаго”, кайгун даиса (капитан І ранг) Хадзиме Исибаси, заповядва всички да се качат на горната палуба и да пристъпят към спускане на лодките. Матросите извикват три пъти „банзай” и с военни песни очакват преобръщането на кораба. В 1,10 часа крайцерът се преобръща, а 23 минути по-късно, потъва напълно. Всички лодки, освен една са повлечени от образувалия се водовъртеж. Малко по-късно на мястото на катастрофата пристига крайцерът „Otowa”, който пристъпва незабавно към спасителни действия. В условията на силен вятър със снеговалеж и висока вълна са спасени 162-ма човека (шестима по-късно умират), в т.ч. и капитан Исибаси. Загиват 280 човека, от тях 23-ма офицери и 257 матроси.

Click to see if image is larger

13 декември 1907 г. При мъгла на пълен ход се натъква на скали край остро Сили американската шхуна Thomas W. Lawson. Макар че при тази катастрофа жертви няма, гибелта на шхуната предизвиква голям шум в морските кръгове на Великобритания и САЩ. Първо, защото „Томас Лоусън” е единствената седеммачтова шхуна, пълната й вместимост надвишава 5000 рег. т. Второ, шхуната носи „фатално име”. Работата се състои в това, че през 1902 г., когато я спускат от стапела я наричат на името на американския писател Томас Лоусън, автор на романа „Петък – тринадесети”. Когато става известно, че шхуната е загинала точно в петък на тринадесети, много вестници с възторг отбелязват „завършека на дните й”.

Click to see if image is larger

13 декември 1914 г. Британската подводница B-11, командвана от лейтенант Норман Дъглас Холбрук (Norman Douglas Holbrook), успява да навлезе през минните заграждения в Дарданелите и да торпилира стария турски броненосец Mesudiye. Десет минути след удара корабът се преобръща и потъва, като заедно с него загиват 10 офицери и 27 матроси. Впоследствие оръдията от главния калибър на броненосеца са вдигнати и са монтирани на бреговата батарея носеща името на потопения „Месудие” и са използвани в системата на отбрана на Дарданелите.
За потопяването на „Месудие” Холбрук е награден с Кръста на Виктория.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1916 г. Сутринта отряд руски кораби в състав: крайцерът „Память Меркурия” и ескадрените миноносци „Громкий” и „Счастливы” подлагат Балчик на разрушителна бомбардировка. Докато при първото и второто руско нападение, през септември с.г., единствено военноморската авиация дава отпор на противника, то сега неприятелските кораби трябва да преодоляват противодействието на разположената източно от града двуоръдейна 100-мм брегова батарея. Неин командир е капитан Георги Радков, офицер с голям боен опит, натрупан в три последователни войни, в сражения с турци, гърци и сърби. В 8,23 часа корабите на противника откриват залпов огън срещу Балчик. Две минути по-късно бреговата батарея им отговаря, започвайки неравен артилерийски двубой с руския крайцер. Превъзходството на неприятеля е огромно. За една минута артилерията от главния калибър на крайцера (шестнадесет 152-мм оръдия, от които 10 могат да водят огън едновременно по една цел) изстрелва залпове с общо тегло 3 т и 63 кг. За същото време главната артилерия на двата есминеца, съпровождащи „Память Меркурия” (общо шест 102-мм оръдия), изстрелва залпове с общо тегло 1 т и 692 кг. Залпът, който изстрелва батареята за една минута, е с тегло 44 кг. Следователно по огнева производителност противникът я превъзхожда над 100 пъти! В боя, продължил час и половина, батареята води огън по неприятеля в продължение на 67 минути. За това време тя изстрелва 186 снаряда. Крайцерът „Память Меркурия” е улучен няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. Той е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18. Боят при Балчик е пример за отразяване на нападение на многократно по-силен неприятел чрез използване на разнородни и малочислени сили и средства. От гледна точка на военноморското ни изкуство той е най-яркият епизод в българската военноморска история през Първата световна война и една от най-забележителните страници във флотския ни летопис.
Резултатите от артилерийския удар на противника са печални за Балчик. Убити са четирима жители – дете, жена и двама мъже. Ранени са петима мъже. Материалните щети са твърде сериозни. Според лаконичните сведения, съдържащи се в различни военни донесения, Балчик е силно разрушен от бомбардировката. Следва да се отбележи, че по време на нападението неприятелските кораби обстрелват почти непрекъснато Балчик. Ударът на противника е демонстрация на сила с оглед постигане на морално психологически ефект. Образно казано, ако бомбардировката на Варна през 1915 г. е поучително размахване на пръст от руска страна, то през 1916 г. върху Балчик е стоварен тежкият руски юмрук. Изборът на неприятелското командване явно не е случаен. Амфитеатралното разположение на града го превръща в идеална мишена и гарантира висока ефективност при морска бомбардировка. Разрушаването на малкия черноморски град цели да тероризира и сплаши крайбрежното население. Месеци след неприятелското нападение Балчик продължава да изглежда мрачно, потискащо и тягостно.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1939 г. В битката при устието на река Ла Плата британските крайцери „Achilles”, „Аjax” и „Exeter” повреждат тежко германския джобен линеен кораб Admiral Graf Spee. Вследствие на повредите и дезинформацията на английското разузнаване командирът на рейдера заповядва на 17 декември корабът да бъде взривен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

13 декември 1987 г. В централната част на Атлантическия океан от борда на съветския научно-изследователски кораб „Академик Мстислав Келдыш” е спуснат под водата подводният обитаем апарат Мир-1. На следващия ден го последва и Мир-2. Достигнатите дълбочини са 6170 и 6120 метра съответно. Апаратите са пилотирани от професор Игор Евгениевич Михалцев – ръководител и мозък на проекта, Анатолий Михайлович Сагалевич – завеждащ лабораторията за дълбоководни обитаеми апарати при Института по океанология „П. П. Ширшов” към АН на СССР и финландският пилот Пека Лааксо – бивш военен летец. До тогава в света съществуват само два апарата, които могат да достигат такива дълбочини – американският „Sea Cliff” и френският „Nautile” (в днешни времена и японският „Shinkai 6500” е способен на това).
Подводните обитаеми апарати „Мир” са конструирани от АН на СССР и КБ „Лазурит”. Построени са от финландската фирма „Rauma Repola”.
Така е поставено началото на нова насока в научното изучаване на океана. Изследователският комплекс, обединяващ кораба „Академик Мстислав Келдыш” и двата апарата, нямат аналог в света. Интегрираната система за събиране на данни, обединяваща разнообразно измервателно оборудване и изчислителни средства на 15 лаборатории, дава възможност да се осъществяват автоматично събиране, обработка и регистрация на данни за атмосферата, водната среда и дъното. Огромно значение за научните изследвания има и уникалната работна дълбочина на „Мировете” – 6000 метра.
Апаратите и корабът участват в множество експедиции и заснемане на филми. През 1997 г. Джеймс Камерън ги използва в заснемането на „Titanic”, през 2002 г. в „Expedition: Bismarck” и през 2003 г. – в „Ghosts of the Abyss”. Участието в „Титаник” донася световна слава на апаратите и кораба.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Sat 14 Dec 2013, 06:56    Post subject:  

14 (26) декември 1892 г. Положен е първият „камък” в основите на българския морски търговски флот след Освобождението. Третата редовна сесия на VІ обикновено Народно събрание с Протокол № 34 приема Закон за съставяне на „Българско търговско параходно дружество по Черно море” със седалище в град Варна. На 15 декември 1892 г. държавният глава княз Фердинанд І издава Указ № 257, с който утвърждава приетия от Народното събрание закон и той влиза в сила. Законът е „облечен” с държавния печат на 16 януари 1993 г. от пазителя на държавния печат и министър на правосъдието Панайот Славков. Публикуван е в „Държавен вестник”, бр. 18 от 25 януари 1893 г. (рождена дата на Българско търговско параходно дружество – БТПД „Постоянство”).

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1911 г. За първи път в историята на полярните изследвания човек достига Южния полюс. Норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен (Roald Engelbregt Gravning Amundsen) изпреварва съперника си Робърт Скот и пръв достига Южния полюс. След три денонощия пребиваване на полюса Амундсен и неговите четирима спътници се връщат в Китовия залив, където ги очаква шхуната „Fram”, за да ги върне в Норвегия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1916 г. Край бреговете на Калифорния засяда американската подводница Garfish H-3 (SS-30). Засядането се оказва толкова сериозно, че дори и крайцерът „Milwaukee” (C-21) с водоизместване 9700 т не успява да я измъкне оттам. Налетелият по време на спасителната операция щорм още повече усложнява положението на подводницата и... хвърля на камъните самия спасител.
След отминаването на щорма все пак изкарват подводницата от плитчината, като едва на следващата година я прехвърлят на ролки през шията на полуострова (около една миля суша) в Хумболтовия залив.

Click to see if image is larger

14 декември 1917 г. Германският подводен минен заградител UC-38 (UC II), командван от оберлойтнант цур зее Ханс Херман Вендланд (Hans Hermann Wendlandt), торпилира и потапя северно от остров Кефалония в Йонийско море стария френски броненосен крайцер Chateaurenault. Крайцерът в момента на атаката е използван от съюзническото командване за бърз транспорт на военни части от италианската база Таранто за Солунския фронт. Придружаващите „Шаторено” разрушители „Mameluk” и „Lansquenet” хвърлят по предполагаемото местоположение на подводницата серии дълбочинни бомби и успяват да унищожат подводния враг. След това се заемат със спасяването на намиращите се в студените води хора. Благодарение на усилията и прекрасно проведената спасителна акция, всичките намиращи се на борда на загиналия крайцер 1162-ма войници и членове на екипажа са спасени.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1936 г. Испанският крайцер Canarias среща в открито море южно от пристанище Картахена съветския моторен кораб Комсомол. Командирът на крайцера, Салвадор Морено Фернандес, подозира, че корабът превозва военни материали за републиканците, докато в същото време товарът се състои от манганова руда, предназначена за Белгия.
Свечеряването е далеч и съветският капитан, Георгий Афанасиевич Мезенцев, смята, че бягството от крайцера е невъзможно. Морено решава да потопи кораба, въпреки международното право, тъй като преди време „Комсомол” действително е превозвал въоръжение (50 танка).
36-членният екипаж, сред които две жени, е прехвърлен в лодките, а впоследствие е пленен от франкистите. След това търговският кораб е обстрелян, като стремежът е да се улучат горивните резервоари. Целта е постигната и „Комсомол” гори доста време преди да потъне.
Инцидентът има ефект. Много скоро обемът на съветската помощ за републиканското правителство намаля значително, като превозите се извършват само от испански кораби.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1960 г. Гръцкият танкер World Harmony, плаващ под баласт към Новоросийск, се сблъсква в Босфора с югославския танкер Petar Zoranić, който е натоварен с нефт и бензин. На двата кораба избухва пожар. Течението и вятърът ги отнасят към стоящия на котва турски пътнически кораб Tarsus. И трите кораба изгарят напълно. Загиват 52-а човека общо на трите кораба, много хора получават силни изгаряния, а във водите на Босфора се изливат 18 000 тона нефт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1969 г. В Атлантическия океан, на около 170 мили северозападно от Дакар, Сенегал, потъва танкерът Marpessa, плаващ под флага на Холандски Антили. Корабът загива вследствие на взрив и последвалия го пожар. Тази катастрофа вероятно не би предизвикала такъв резонанс, ако не е едно обстоятелство. „Марпеса” е най-новият гигант, с товароподемност около 207 000 т, принадлежащ на компанията „Shell”. Построен е в корабостроителницата „Ishikawajima Harima Heavy Ind.”, Япония. Танкерът влиза в експлоатация на 15 октомври 1969 г. По такъв начин „Марпеса” е плавал по-малко от два месеца – рядък случай за толкова кратък живот на кораб.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1991 г. На 13 декември 1991 г. фериботът Salem Express (водоизместимост 1105 т) отплава от Джида, Саудитска Арабия. На борда се намират около 700 пътници – повечето египтяни. Преобладаващата част от тях са поклонници, завръщащи се от поклонение в Мека, а останалите – работници в Саудитска Арабия. Крайната точка на пътуването е пристанище Сафага на Червено море.
В по-голямата част от маршрута морето е спокойно, плаването протича нормално. Късно вечерта на 14 декември обаче фериботът забавя ход заради рязкото влошаване на атмосферните условия. Излиза силен насрещен вятър със скорост до 64 км/ч. „Салем експрес” се заклаща безпомощно сред неспокойното море. Капитанът откланя ферибота от курса му – дали защото искал да избегне бурята, или да потърси сигурно убежище, така и не е установено при разследването, но в резултат на това отклонение малко след полунощ, само на 10,8 км от Сафага, „Салем експрес” се натъква на коралов риф и веднага започва да потъва.
Време за спускане на спасителните лодки няма. Някои от оцелелите пътници дори твърдят, че моряците от екипажа ги отблъсквали от лодките, за да не им пречат да се спасят самите те. Разследването обаче не потвърждава тези обвинения. Дори два дни след катастрофата при обследването на потъналия кораб тялото на капитана е открито на командния мостик. От всичките 70 члена на екипажа оцеляват само 10. Удавят се общо 462 души. Оцеляват 180, като 118 от тях са настанени в болници в Сафага. За големия брой жертви решаващи се оказват метеорологичните условия. Бушуващата буря и нощният мрак отлагат спасителните операции до зазоряване.
На корабите, които се притичват на помощ, им е невъзможно да се приближат до мястото на катастрофата. Спасителни екипи изпращат намиращите се в района американски и австралийски военни кораби.

Click to see if image is larger



14 декември 1996 г. Напълно натовареният бълкер Bright Field, плаващ под либерийски флаг, преминава покрай Ню Орлиънс. Точно когато се намира под двойния железен мост, главният двигател изгубва мощност, а като следствие от това корабът, останал без управление, се удря в кея. Там се намират гъсто наситена търговска зона, паркинг за автомобили, хотел „Хилтън” и много пътнически кораби. Сериозно са наранени 4-ма и по-леко – 58 души. Нанесените щети са оценени на $ 20 000 000.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 1999 г. Провежда се официалната церемония по предаването на Панамския канал от САЩ на Панама. Присъстват президентката на Панама Мирея Москосо и експрезидентът на САЩ Джими Картър, който на 7 септември 1977 г. подписва заедно с тогавашния панамски президент Омар Торихос Херера договора, предвиждащ Панама да си възвърне суверенитета над канала на 31 декември 1999 г.

Click to see if image is larger

14 декември 2001 г. В Балчик е открит Паметник на войнската храброст и моряшката слава, посветен на подвига на командваната от капитан Георги Радков брегова батарея, която в неравен артилерийски двубой с руска ескадра на 13 декември 1916 г. спасява града от много по-големи жертви и тежки разрушения.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

14 декември 2004 г. В деня, в който Параходство БМФ отбелязва 112-годишнината на съвременното българско търговско корабоплаване, е вдигнат флагът на най-новия кораб на компанията – „Трапезица” (IMO: 9145231). Корабът е построен от варненските корабостроители под строителен № 456 и е кръстен от дъщерята на футболната ни легенда Трифон Иванов – Марияна. Договорът за строежа на „Трапезица” е подписан още през 1997 г., но след фалита на Варненска корабостроителница работата по него е спряна и възобновена едва след приватизацията на завода.
Дължината на кораба е 168,30 метра, ширината – 25,00 метра, газенето – 8,52 метра. Дедуейтът му възлиза на 21 454 тона. Осемцилиндров дизелов двигател 8 L 42 MC произведен в Брянск му дава възможност да развие максимална скорост от 14 възла.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Sun 15 Dec 2013, 08:02    Post subject:  

15 декември 1796 г. Поредният опит на французите да дебаркират на ирландския бряг завършва с неуспех. Под командването на генерал Ош (Louis Lazare Hoche) френският експедиционен корпус отплава от Брест, но буря откъсва фрегатата на генерала от десантната флотилия. Нейният командващ адмирал Буве (François Joseph Bouvet) проявява малодушие и връща корабите обратно.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1865 г. По време на силна буря край бреговете на Оран, Алжир, корабокрушира френският колесен параход Borysthène. Загиват 56 човека.
„Бористен” е построен през 1853 г. в корабостроителницата „Laird John, Son & Co.” в Биркенхед по поръчка на компанията „South American & General Steam Navigation Co.” от Ливърпул. Наречен е „Brasiliera”. Корабът се задвижва от компаудна парна машина и ветрила на две мачти. Скоростта му възлиза на 10 възла.
През следващата 1854 г. е закупен от френската компания „Messageries Impériales” (бъдещата „Messageries Maritimes”), която го преименува.

Click to see if image is larger

15 декември 1877 г. Руските катери „Чесма” и „Синоп”, спуснати в залива Батуми от парахода „Великий князь Константин” осъществяват торпедна атака срещу намиращата се в залива турска ескадра. От изстреляните от тях две торпеда едното попада в кърмовата котвена верига на турския броненосец „Махмудие”. Това е първата във военноморската история атака на катери, въоръжени с торпеда. Идеята за нея е на Степан Осипович Макаров (тогава командир на „Великий князь Константин”), а практически е осъществена от неговия близък приятел лейтенант Измаил Зацаренни.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1889 г. На нос Емине започва да функционира новопостроената фарова кула.

Click to see if image is larger

15 декември 1901 г. В района на Торесовия пролив изчезва безследно британският параход Duke of Devonshire заедно с всички намиращи се на борда му пътници и екипаж.

Click to see if image is larger

15 декември 1941 г. В Средиземно море, край бреговете на Египет, германската подводница U-557 (VII C), под командването на корветенкапитен Отокар Паулшен (Ottokar Arnold Paulshen), потапя британския лек крайцер Galatea (71). Крайцерът е ударен с две от трите изстреляни торпеда и потъва за три минути. Спасени са 100 човека, но 470, включително и командирът му, загиват.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1941 г. Край Сингапур попада на мина и потъва холандската подводница O-16. Оцелява само един човек от 42-членния екипаж.

Click to see if image is larger

15 декември 1952 г. По неизвестни причини във водите на Татарския пролив, Японско море, където провежда учение, потъва съветската подводница С-117 („Щука” серия V-бис бивша Щ-117). Заедно с нея загиват 50 човека.
На 14 декември С-117 отплава за последен път от Советская Гаван в рамките на учение по отработване на групова атака на подводници. В учението трябвало да вземат участие всичките подводници от 90-та бригада ПЛ от ТОФ, а С-117 трябвало да ги насочва към кораба на условния противник. Последната връзка с подводницата е осъществена в 03,15 часа на 15 декември. Повече никой не чува нищо за нея.
Държавната комисия, назначена за разследването на катастрофата, повдига няколко версии, като сред тях са:
1. Отказ на дизеловите двигатели в условията на щорм.
2. Попадение на плаваща мина.
3. Сблъсък с надводен кораб.
4. В условията на водената „студена война” не се изключва и атака от страна на американска подводница.
Издирвателната операция, продължила до самото начало на 1953 г., не дава никакви резултати. Причините и мястото на гибелта на С-117 и до днес са неизвестни.

Click to see if image is larger

15 декември 1954 г. Британската подводница Talent (P 337) се намира на основен ремонт в дока на военноморската база в Чатъм. През деня вода със силен напор скъсва батапорта на дока и повече от пет хиляди тона вода нахлуват в камерата. Силният поток събаря подводницата от килблоковете, удря носа й в задната стена на дока, а след това отразената вълна я изнася през шлюзовото устройство в акваторията на базата.
Екипажът на подводницата в този момент не се намира на борда й, но там извършват ремонтни работи повече от 50 работници. Когато водата нахлува в доковата камера, те са обхванати от паника. Някои работници скачат от вече движещата се подводница към стената на дока, при което много от тях падат във водата и трябвало с плуване да се спасяват в бурния и студен поток. Четирима от тях загиват, а други получават тежки травми и са откарани в болница.
Течението отнася полупотопената подводница на 300 метра от дока, където, за щастие, засяда на тинеста банка. Така неизбежното й потъване е предотвратено. Останалите на борда работници благополучно са евакуирани.

Click to see if image is larger

15 декември 1967 г. Британският параход Grifone попада в силна буря в района на остров Наксос, Егейско море. Силните вълни откъсват перото на руля, а машината спира. Вследствие на това корабът става неуправляем и екипажът му го изоставя. Малко след това „Грифон” потъва.

Click to see if image is larger

15 декември 1970 г. Южнокорейският ферибот Lim Cho по време на силна буря се преобръща и потъва в Корейския пролив. Загиват 259 човека.

15 декември 1975 г. Във Варна е вдигнат флагът на построения в Галац, Румъния, моторен кораб „Стефан Караджа” (IMO: 7628928). Командването на „Стефан Караджа” е поверено на капитан Живко Магдичев и на главния механик Иван Орешков.
Корабът е построен в корабостроителницата „Santierul Naval Galati S.A” в Галац, Румъния. „Стефан Караджа” има следните размери: дължина – 130,79 м, широчина – 17,18 м, газене – 10,19 м. Дедуейтът му възлиза на 8740 тона. Главен двигател тип 5RND68 на фирмата „Sulzer” му придава скорост от 15,7 възла.
„Стефан Караджа” е в състава на Параходство БМФ до 23 февруари 2000 г., след което е продаден за нарязване на скрап в Аланг, Индия.
Макет на кораба се съхранява във Военноморския музей във Варна.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1976 г. Египетския танкер Argo Merchant се разбива на скали край остров Нантъкет, Масачусетс. Корабът превозва суров петрол от Венесуела за Бостън. В морето се изливат 18 000 тона нефт, като образуваното нефтено петно е с размери 111х185 км и предизвиква най-голямата екологична катастрофа в този район за всички времена.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 1982 г. Край Корк, Ирландия, избухва взрив на борда на плаващия под панамски флаг транспортно-хладилен кораб Bardini Reefer. Последвалият пожар унищожава кораба напълно и три дни по-късно той ляга на равното пясъчно дъно, където лежи и до днес.
„Бардини рифър” е построен през 1956 г. в корабостроителницата „Cia. Euskalduna de Construccion Naval” в Билбао за компанията „Cia. Naviera Aznar S. A.” като „Monte Arucas”. През периода 1976 – 1980 г. е под гръцки флаг и плава под името „Nissos Kerkyra” за компанията „Greeksea Shipping Co. SA” от Пирея. Между 1980 и 1982 г е в ръцете на панамската компания „Regma Shipping Corp.” под името „Atlantic Freezer”. Последният собственик на кораба е компанията „Bardini Shipping Corp.”.
В момента на катастрофата „Бардини рифър” изчаква на котва за да бъде поставен в сух док за ремонт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 2002 г. Норвежкият автомобиловоз Tricolor се преобръща и потъва в Дувърския пролив след като се сблъсква в условия на гъста мъгла с Kariba – контейнеровоз, плаващ под флага на Бахамските острови. 24-членният му екипаж е спасен, но 2 862-те автомобили, на стойност над € 50 млн. са изгубени. През януари следващата година е организирана акция по отстраняването на останките на „Трикольор” след като няколко кораба се удрят в тях и си причиняват сериозни повреди.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

15 декември 2011 г. Параходство БМФ приема нов кораб. На тържеството в корабостроителницата „Shanhaiguan Shipbuilding Industry Co., Ltd.” в Шанхайгуан, Китай, кръстницата Елица Добрева – експерт по маркетинга в Параходството, му дава името „Беласица” (IMO: 9498262). Корабът е предаден на екипаж под командването на капитан Николай Николов и главния механик Павлин Йорданов.
„Беласица” е шести пореден кораб от серията „Родопи” построени в същата корабостроителница. Заложен е под строителен № SHG030. Спуснат е на вода на 12 август 2011 г. Размерите му са следните: дължина – 178,70 метра, ширина – 28,00 метра, газене – 9,82 метра. Дедуейтът му възлиза на 30 696 тона. Шестцилиндров дизелов двигател „MAN-B&W/Yichang” тип 6S46MC-C с мощност 7200 к.с. придава на кораба максимална скорост от 14 възла.
Първият рейс на „Беласица” е с пълен товар за Индия.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Mon 16 Dec 2013, 07:22    Post subject:  

16 декември 1515 г. В индийското пристанище Гоа, на борда на кораба си „Флор де Роза”, на 62-годишна възраст умира вицекралят на Португалска Индия Алфонсо д’Албукерк (Afonso d'Albuquerque). Изключително жесток, но способен военачалник и дипломат, той за по-малко от 10 години присъединява към португалската корона богатите острови Ормуз и Сокотра, перлата на Индия – Гоа, княжествата Шаул, Батикала, Камбая, Диу и най-могъщото индийско царство Декан. Албукерк поставя под португалско владичество Малака и легендарната родина на подправките Молукските острови. Подчинява му се и раджата на Каликут, дотогава дългогодишен васал на арабите. Въпреки изключителните му заслуги за укрепване и разпростиране на португалското присъствие на африканския и индийския бряг, изпада в немилост пред короната и в резултат на дворцови интриги дни преди смъртта си Албукерк е отстранен от длъжността вицекрал на Индия.

Click to see if image is larger

16 декември 1900 г. По време на силна буря при излизане от пристанище Малага германската тримачтова учебна фрегата Gneisenau се разбива във вълнолома. Загиват 40 души.

Click to see if image is larger

16 декември 1901 г. Сенатът на САЩ ратифицира втория договор Хей – Паунсофт между САЩ и Великобритания, според който САЩ получават правото да строят канал в Панамския провлак.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

16 декември 1906 г. Круизната яхта Prinzessin Victoria Luise изскача на скали близо до фара Плумб Пойнт край Порт Роял, Ямайка. Построена през 1900 г. в „Blohm & Voss”, Хамбург, тя е използвана за круизни плавания в Средиземно море през лятото и в Карибите през зимния период.
В последния си круиз яхтата отплава от Ню Йорк на 6 декември 1906 г. за Ямайка. След пилотска грешка попада на скалите край Кингстън. Всички пътници и екипажът благополучно са свалени от борда на кораба. На следващия ден излязлата силна буря разрушава яхтата.

Click to see if image is larger

16 декември 1912 г. По време на Балканската война при нос Хелес край изхода от Дарданелите се сблъскват Османският и Кралският гръцки флот. Турският флот, воден от каптан Рамиз Нуман бей, включва броненосците „Barbaros Hayreddin”, „Turgut Reis”, „Mesudiye” и „Âsâr-ı Tevfik”, крайцера „Mecidiye” и миноносците „Muavenet-i Milliye”, „Yadigâr-i Millet”, „Taşoz” и „Basra”. Гърците са водени от контраадмирал Павлос Кунтуриотис. Под неговия флаг са броненосният крайцер „Γεώργιος Αβέρωφ”, броненосците „Υδρα”, „Σπέτσαι” и „Ψαρά”.
В 9,40 часа турците откриват огън от дистанция 50 кабелта, но в 9,45 „Авероф”минава под носа на турската ескадра, осъществявайки класическата маневра „crossing T”, като турските кораби се оказват под кръстосан огън. Опитите на турците да маневрират водят до хаос и строят им се разпада. В 9,55 часа „Барбарос” получава попадение в кърмата, а осколките изваждат от строя няколко котела. „Тургут” и „Месудие” също получават попадения в надстройките. Към 10,17 часа престрелката е прекратена и турските кораби се отправят на изток, прибирайки се в Дарданелите. Загубите им възлизат на 18 убити и 40 ранени.
Със своето отстъпление пред значително по-слабия гръцки флот, турците признават поражението си и по този начин губят контрола над Егейско море.
Въпреки това при завръщането си в базата Рамиз Нуман изпраща известие за победа. Султан Рашид V предава на флагманския кораб на своята ескадра флага на знаменития флотоводец от XVI век Хайредин Барбароса, на който е кръстен турския броненосец. Обаче самият Рамиз прехвърля щаба си от значително повредения в боя „Барбарос” на по-малко пострадалия „Тургут Рейс”.

Click to see if image is larger

16 декември 1922 г. Американският разрушител Bainbridge (DD-246) спасява в Мраморно море около 500 човека от горящия френски военен транспорт Vinh-Long. За героизма, проявен по време на спасителната акция, командирът му – лейтенант-командър Уолтър Едуардс – е награден лично от президента на САЩ Келвин Кулидж с „Медал на честта”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

16 декември 1925 г. Натовареният с въглища от Билбао и плаващ за Хихон испански параход Genoveva Fierro се сблъсква в Бискайския залив с парахода Antonio, плаващ също под испански флаг. „Антонио” потъва моментално, като отнася със себе си в морските дълбини двама човека. Малко по-късно, когато повреденият „Геновева Фиеро” е буксиран към Хихон, той също потъва на 2 мили от Пунта дел Пескадор (Кантабрия).
Интересното в случая е, че капитаните на двата загинали кораба са братя.

Click to see if image is larger

16 декември 1941 г. Влиза в строя японският линеен кораб Yamato – най-големият линеен кораб в света.
Ямато е първият кораб от класа си, като заедно с кораба си близнак, „Мусаси”, са най-големите, най-тежките и най-мощните строени някога линейни кораби със 72 800 тона пълна водоизместимост, и въоръжени с девет 460-мм оръдия.
Строен през периода 1937-1940 година и тържествено е спуснат на вода на 8 август 1940 г. След влизането му в строя „Ямато” става флагмански кораб на адмирал Исороку Ямамото през май 1942 година, като за първи път участва в битка през юни 1942 година в сражението при Мидуей. Бива въвлечен във всички следващи морски битки по време на войната в Тихия океан (с изключение на кампанията на остров Гуадалканал). Потопен е северно от остров Окинава на 7 април 1945 година по време на операция „Тен-Го”.

Click to see if image is larger

16 декември 1941 г. В Дили, Португалски Тимор, след заболяване от малария умира французинът Ален Жербо (Alain Gerbault) – един от най-известните самотни мореплаватели от периода между двете световни войни, извършил първото прекосяване на Атлантическия океан от изток на запад (Гибралтар – Ню Йорк) с яхтата „Firecrest”. Жербо е вторият ветроходец в света след американеца Хари Пиджън, осъществил околосветско плаване през Панамския канал.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

16 декември 1946 г. В Северно море британците потапят пленения след края на Втората световна война германски крайцер Leipzig. Корабът е предварително натоварен с химически амуниции.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Tue 17 Dec 2013, 07:51    Post subject:  

17 декември 1500 г. От остров Еспаньола (днешния Хаити) в Испания е докаран великият мореплавател Христофор Колумб (Cristoforo Colombo), окован във вериги от губернатора Франциско Бобадиля (Francisco de Bobadilla). Кралят и кралицата на Испания освобождават Колумб от оковите, но не възстановяват правата му на вицекрал на новооткритите земи. Мореплавателят е отстранен и от организирането на следващите експедиции до Новия свят. Едва през 1502 г. Колумб успява да се отправи в своето четвърто, последно плаване, като минава покрай брега на Централна Америка – от Хондурас до Панама. Това плаване се оказва крайно несполучливо и през 1504 г. Колумб се завръща в Испания само с един кораб.

Click to see if image is larger

17 декември 1892 г. Край Уитби, източното крайбрежие на Англия, се сблъскват товаропътническият параход Athelstane и тримачтовата шхуна Psyche. Параходът плава от устието на река Тайн с товар от желязна руда, предназначена за корабостроителниците на сър Уилям Армстронг в Елсуик. Шхуната плава с товар от цимент. И двата кораба потъват, но за щастие и двата екипажа са прибрани от намиращите се в района на сблъсъка траулери.

Click to see if image is larger

17 декември 1915 г. Германският бронепалубен крайцер Bremen попада край Виндава (днешния Вентспилс, Латвия) на руско минно поле. Вследствие на удар в две мини корабът потъва. Загиват 250 члена от екипажа му, а 53-ма са спасени от придружаващия крайцера миноносец „V-186”.

Click to see if image is larger

17 декември 1916 г. По време на провлачване силна буря изхвърля на брега край Сесимбра, Португалия, испанската броненосна фрегата Numancia.
„Нумансия” има богата бойна биография. След поражението при нос Трафалгар Испания остава с три линейни кораба. В средата на XIX век е взето решение флотът да бъде възстановен. Към края на 1850-те години Испания притежава четвъртия по сила флот, включващ най-модерни кораби. Сред тях е и „Нумансия”. Фрегатата е поръчана и построена във френската корабостроителница „Forges & Chantiers De La Mediterranee” през 1865 г. Задвижва се от ветрила, разположени на три мачти и компаудна парна машина, захранвана с пара от осем котела. Въоръжението й се състои от 40 гладкоцевни 68-фунтови оръдия. През 1866 г. „Нумансия” е изпратена да подсили испанския флот в Първата тихоокеанска война между Испания от една страна и Чили и Перу от друга. След нейния край фрегатата се завръща в родината си през Тихия океан и по този начин се превръща в първия броненосец, обиколил света. Впоследствие е модернизирана и взема участие в Испано-американската война. През 1912 г. морално остарелият кораб е изключен от списъците на бойния флот и продаден за старо желязо.
През годините са правени три опита старият кораб да бъде провлачен от Кадис до Билбао. По време на третия опит керванът е застигнат от жестока буря. Влекачите отдават вързалата и се отправят към Сетубал, за да се скрият от щорма, оставяйки „Нумансия” закотвена пред Сесимбра. Скоро бурята скъсва котвените вериги и изхвърля кораба на плажа. Намиращите се на борда хора се спасяват, но вълните разрушават старата „Нумансия”, която ляга на дъното на дълбочина 5 – 6 метра.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 1927 г. Край нос Код, Масачусетс, американската подводница S-4 по време на изплаване в мрака попада под форщевена на разрушителя Paulding (DD-22). От удара в носовия акумулаторен отсек на подводницата се образува пробойна с размери 300х700 мм, в която остава и парче от вълнореза на разрушителя. Наводнена S-4 ляга на дъното на дълбочина малко повече от 30 м. След известно време по вентилационните тръби водата прониква в централния пост. С два наводнени отсека подводницата вече не е в състояние да изплава.
От 39 човека екипаж, в момента на аварията 13 загиват. За спасяването на останалите живи е организирана мащабна спасителна операция. Спасителния кораб на американския флот „Falcon” (ASR-2) и опитни водолази, без да се съобразяват с налетелия щорм, в продължение на 60 часа поддържат връзка с подводничарите, но не успяват да вдигнат подводницата на повърхността. Това се случва едва на 17 март 1928 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 1937 г. Край Худ Пойнт, Южна Африка, в гъста мъгла се разбива в брега с 15 пътника и 93-членен екипаж британският хладилен параход Stuart Star. За щастие жертви няма.

Click to see if image is larger

17 декември 1939 г. Германският джобен линкор Admiral Graf Spee е потопен от екипажа си край Монтевидео, а неговият командир – Ханс Лангсдорф (Hans Wilhelm Langsdorff) – се самоубива два дена след това.
Макар повредите по „Адмирал граф Шпее”, вследствие на боя при устието на река Ла Плата да не са големи, той се нуждае от ремонт, който не би могъл да бъде извършен за трите дни, отпуснати от неутралното правителство на Уругвай съгласно нормите на международното право. Освен това боеприпасите на борда са на привършване. Разбирайки за неговото тежко положение, английската агентура в Монтевидео усилено разпространява слуха, че на изхода на Ла Плата германският кораб е очакван от силна британска ескадра, в чийто състав влизат линейния крайцер „Renown” и самолетоносача „Ark Royal”. Вярвайки в неминуемата гибел на своя кораб капитан Лангсдорф изпраща запитване до Берлин, откъдето е получена едва ли не лична заповед от фюрера: линкорът да не приема бой, а да бъде унищожен. Екипажът на кораба е свален на брега и интерниран, а Лангсдорф се застрелва на 20 декември.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



17 декември 1941 г. Японската подводница RO-66 (L4) потъва с целия екипаж югозападно от остров Уейк след случаен сблъсък с еднотипната й RO-64.

Click to see if image is larger

17 декември 1941 г. Край остров Корехидор в Манилския залив потъва след като попада на мина, поставена от японската подводница I-124, транспортният ферибот Corregidor. На борда на кораба се намират 1200 човека. Пристигналите на помощ американски торпедни катери PT-32, PT-34 и PT-35 успяват да спасят 282-ма души, като седем от тях по-късно умират от раните си.
„Корехидор” е построен през 1911 г. в корабостроителницата „William Denny and Brothers ltd.” в Дъмбъртън, Шотландия, за компанията „South Eastern and Chatham Railway”. Наречен е „Engadine” и обслужва линията Фолкстън – Булон.
След началото на Първата световна война „Енгъдайн” е реквизиран от британското Адмиралтейство и е преоборудван като авиомайка за четири хидроплана „Short”184, като в кърмата е поставен кран и построен специален хангар. Неговите самолети участват в налета срещу Куксхафен на Коледа 1914 г., а самият той е единственият авионосещ кораб, участвал в битката при Ютланд.
След края на войната е върнат на старите си собственици, където дослужва до 1930 г. След това е продаден на филипинска корабна фирма, която го използва за превоз на пътници между островите на архипелага.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 1944 г. Военноморският флот на САЩ понася огромни загуби: 800 човека загиват, 146 самолета от палубната авиация са отнесени, три разрушителя потъват, а 13 получават сериозни повреди. Причина за това е не Императорския флот на Япония, а мощният тайфун „Кобра” (скоростта на вятъра достига 160 възла – почти 300 км/ч). Трагедията се случва на 500 мили на изток от остров Лусон (Филипините) по време на зареждане с гориво на корабите от Оперативно съединение 38. Извършвайки кръгово маневриране в очакване на подхода на танкерите-бункеровчици, корабите изпитват бордово клатене до 75°.
След драматичния епизод, щетите от който, по оценката на главнокомандващия военноморските сили на САЩ, превишават загубите в бойни операции, американците започват интензивни изследвания на тропическите циклони. През юни 1945 г. на остров Гуам е създаден първият център по тяхното изследване. Оттогава започват и полети на самолети-разузнавачи, снабдени с прибори за метеорологични изследвания.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

17 декември 2000 г. Край бреговете на Вирджиния, САЩ, потъва плаващият под панамски флаг пасажер Sea Breeze I. Причина за потъването е откъснал се от фундамента котел, който причинява тежки повреди в корпуса. Назначената международна комисия, разследваща множеството възникнали съмнителни инциденти, стига до заключение, че корабът е потопен умишлено, тъй като цената му за скрап е между $ 5 и $ 6 милиона, а е застрахован за $20 милиона. Освен това на борда няма пътници, а е обслужван от едва 34-членен екипаж.

Click to see if image is larger

17 декември 2010 г. Сирийският моторен кораб Sea Bright, плаващ под флага на Боливия, изскача на скали край Анталия. Един човек от екипажа му изчезва безследно. Останалите 18 човека са откарани в болница. Причина за катастрофата е скъсаната от силната буря котвена верига. Впоследствие корабът е нарязан на място малко преди началото на туристическия сезон, поради нежеланието на местните власти на подобно „украшение”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Wed 18 Dec 2013, 08:42    Post subject:  

18 декември 1501 г. Португалската експедиция на Гонсало Куелю (Gonçalo Coelho), в която участва Америго Веспучи (Amerigo Vespucci), открива нос Сан Томе на източното крайбрежие на Южна Америка.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1642 г. Експедицията на холандския мореплавател Абел Янсзон Тасман (Abel Janszoon Tasman) намира удобен залив на брега на Нова Зеландия. Тук се състои първата среща на холандските моряци с маорите – коренното население на архипелага. Двете страни не могат да преодолеят взаимното си недоверие и в последвалия въоръжен сблъсък загиват трима холандски моряци. Тасман нарича мястото Залив на убийците.

Click to see if image is larger

18 декември 1688 г. Начело на десантния си отряд Вилхелм Орански (William of Orange) влиза в Лондон. Английският крал Джеймс ІІ (James II) е принуден да избяга в Ирландия под закрилата на френска ескадра. В следващите дни в Ламанша, източно от остров Уайт, се разразява голямо сражение между френския флот и съюзническия англо-холандски флот. Френският адмирал Турвил (Anne Hilarion de Costentin (ou Cotentin), comte de Tourville) се възползва от численото си превъзходство – 70 линейни кораба срещу 56 на съюзниците – и успява да обхване в клещи англо-холандската ескадра. Нерешителността на нейния командващ адмирал Хърбърт довежда до фатално разкъсване на бойния строй на корабите между авангарда и центъра и обрича съюзниците на неминуемо поражение. Те изгубват 16 кораба, а останалите са разпръснати и само отказът на французите да ги преследват спасява флота на адмирал Хърбърт от пълен разгром.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1878 г. Byzantin – френски пътнически кораб с водоизместване около 1000 т плава от Марсилия към Истанбул, с 260 пътници на борда. Търсейки убежище от започналата буря в пристанище Лампсак, корабът влиза през нощта в порта, за да застане на котва. Там вече стои на две котви английският параход Rinaldo (1660 рег.т). Той няма котвени светлини и „Византия”, чийто капитан не го вижда, се оказва в опасна близост до него. От силата на щорма френският кораб е хвърлен към форщевена на стоящия на котва съд. След 5 минути корабите се отделят, а получилият пробойна „Византия” потъва. Загиват 150 човека. Неколцина от пасажерите успяват да се прехвърлят от потъващия кораб на палубата на „Риналдо”. Останалите хора се спасяват с корабните лодки.

Click to see if image is larger

18 декември 1891 г. Британският товаропътнически параход Abyssinia, собственост на компанията „Guion Line” от Ливърпул, отплава от пристанище Ню Йорк на 13 декември с 57 пътници на борда и 88-членен екипаж. Освен това на борда му е натоварен памук на бали. На 18 декември към 12,40 часа, когато корабът се намира край бреговете на Нюфаундленд памукът се самозапалва. Огънят бързо обхваща кораба, а екипажът не успява да се справи с пожара. Капитанът на „Абисиния” Мърей се принуждава да заповяда корабът да бъде изоставен. За щастие на всички намиращи се вече в лодките хора димът от пожара е забелязан от преминаващия наблизо германски параход Spree. Към 4,15 часа всички пътници и екипаж са на борда му и на 21 декември „Шпрее” пристига в пристанище Саутхамптън.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1916 г. В град Новозибков, Черниговска губерния (днешната Брянска област), в семейството на учителка и агроном е роден Ростислав Евгениевич Алексеев (Ростислав Евгеньевич Алексеев) – виден съветски конструктор, създател на кораби на подводни криле, екраноплани и екранолети.
През 1935 г Алексеев постъпва във факултета по корабостроене на Горкиевския индустриален институт „Жданов”. На 1 октомври 1941 г. се дипломира с дипломна работа на тема „Глисер на подводни криле”. След защитата младият инженер е изпратен в завод „Красное Сормово” в град Горки, където от 1941 г. до 1943 г. изпълнява длъжността контрольор по производството на танкове.
През 1942 г. ръководството на завода му отделя помещение и хора, с които Алексеев започва работа по проектиране на катери с подводни криле. В идеите му повярва управлението по корабостроене на ВМФ и са му отделени средства. Катерите на Алексеев не успяват да вземат участие в бойните действия, но създадените от него модели убеждават във възможността за успешна реализация на идеите.
През 1951 г. Алексеев и неговият колектив са наградени със Сталинска премия за създаването на съдове с подводни криле.Колективът започва работа над невиждан дотогава кораб на подводни криле, получил символичното име „Ракета”. През лятото на 1957 г. Алексеев представя пред световната общественост „Ракета”-та, докарвайки я в Москва по време на провеждането на Международния фестивал на младежта и студентите. От този момент започва бурно строителство на скоростни кораби. „Метеор”, „Комета”, „Спутник”, „Буревестник”, „Восход” – ежегодно нов модел и всеки – все по-съвършен.
През 1962 г. е започната работа по създаването на екраноплана КМ, предназначен за ВМФ на СССР, а през 1964 г. – на проект за екраноплана Т-1 за въздушнодесантните войски. Първият трябвало да се движи на няколко метра над повърхността на водата, а вторият да лети на височина от 7500 метра. На 22 юни 1966 г. екранопланът КМ (кораб-модел, а на Запад получава прозвището „Каспийското чудовище”), най-големият в света за времето си летателен апарат, е спуснат на вода.
В началото на 1970-те години на колектива е дадена поръчка за постройката на десантния екранолет „Орлёнок”. На 3 ноември 1979 г. първият в света десантен кораб-екранолет е приет като бойна единица в състава на ВМФ на СССР. Той получава щатния номер МДЭ-160 (малък десантен екраноплан).
На 14 януари 1980 г., намирайки се на изпитания на модел на нов екранолет (който трябвало да бъде завършен за Олимпиадата в Москва) Алексеев получава травма. Това се случва по време на спускането на модела на вода. На 17-ти е хоспитализиран, но след две операции умира на 9 февруари 1980 г. Погребан е в Бугровското гробище в Нижни Новгород.

Click to see if image is larger

18 декември 1917 г. Канадският пътнически параход Mariposa се удря по време на силна буря в скалите на Стрейтс Айлънд Риф, Британска Колумбия. Всички хора са спасени преди корабът да потъне. Днес рифът, където се случва това корабокрушение носи името на загиналия параход – Марипоза.

Click to see if image is larger

18 декември 1929 г. На излизане от пристанище Ню Йорк британският пътнически лайнер Fort Victoria попада в гъста мъгла край плаващия фар „Ambrose” и е принуден да спре и застане на котва. Американския лайнер Algonquin, идващ от Галвестън, не го забелязва в мъглата и удря спрелия кораб в десния борд, като му причинява значителни разрушения. Веднага са сигнализирани Американската брегова охрана и всички намиращи се наоколо кораби. Благодарение на това всички пътници са спасени, но на следващия ден „Форт Виктория” потъва.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 1944 г. В пристанище Готенхафен (днешния Гдиня) британската авиация бомбардира и потапя стария германски броненосец Zahringen. Благодарение на това, че корабът потъва на плитко, е използван като блокшиф срещу Червената армия до 26 март 1945 г. През 1949 – 1950 г. останките са извадени и нарязани за скрап.

Click to see if image is larger

18 декември 1964 г. Моторен кораб „Любен Каравелов” става първият български кораб, превозил товар до бреговете на Мексико (пристанище Куатцакоалкос).

Click to see if image is larger

18 декември 1978 г. Във Варна е издигнат българският флаг над новопостроения в КК „Георги Димитров” въглевоз „Чумерна” (IMO: 7425259). Първи капитан на кораба е Велчо Велчев, а главен механик – Тодор Драголов.
„Чумерна” е представител на голямата серия 10 000-тонни въглевози тип „Верила” проект на 579 на инж. Атанас Сираков. Шестият по ред кораб от този тип е построен под строителен № 166. Дължината му е 133,00 метра, ширината – 18,20 метра, газенето – 8,18 метра. Дедуейтът му възлиза на 10 703 тона. Дизелов двигател му позволява да развива максимална скорост от 12 възла.
В състава на флота на Параходство БМФ „Чумерна” плава до месец март 2008 г., след което е продаден на варненската фирма „Тримпекс Юнион” ООД. От своя страна „Тримпекс” дава на ветерана името „Zagore” и го експлоатира под флага на Коморските острови. На 11 октомври 2012 г. корабът пристига в Алиага, където е нарязан.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

18 декември 2011 г. По време на силна буря в Охотско море се преобръща и потъва руската нефтена платформа Кольская. Към момента на аварията платформата е буксирана от ледоразбивача „Магадан” и влекача „Нефтегаз-55” към ново място. На борда й се намират 67 човека.
След получаването на сигнала „SOS” към местопроизшествието се отправят хеликоптери Ми-8 и самолет Ил-38 от състава на Тихоокеанския флот. Те достигат до мястото достатъчно скоро, но вече няма кого да спасяват. През това време „Магадан” и „Нефтегаз-55” успяват да спасят 14 човека. Останалите, сред които и българинът Живко Жеков, загиват сред студените вълни.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Thu 19 Dec 2013, 08:02    Post subject:  

19 декември 1492 г. След двуседмично плаване покрай бреговете на Еспаньола (днешния Хаити) флотилията на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) навлиза в широк залив, наречен от мореплавателя Санто Томе. Тук се състои първата среща с местните жители, които посрещат испанците много радушно. Няколко дни по-късно при заобикаляне на нос Антиен от същия остров корабът на Колумб „Santa Maria” се натъква на плитчина и се разбива. От останките му е изграден първият форт, наречен „La Navidad” (Рождество), на който остават 39 души от екипажа начело с Диего Аран. Със заселването на форта е поставено началото на колонизацията на Новия свят.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1741 г. Умира Витус Йонасен Беринг (Vitus Jonassen Bering) – един от големите изследователи на Севера.
Роден е в град Хорсенс, Дания, през 1681 г. През 1703 г. постъпва на морска служба в Русия. Служи в Балтийския и Азовския флот. В периода 1725 - 1730 г. ръководи Първата Камчатска експедиция, по време на която изследва източния бряг на Камчатка, преминава през протока между Азия и Америка, наречен по-късно Берингов. С Втората Камчатска експедиция, която оглавява през 1733 г., достига крайбрежието на Северна Америка през 1740 г. На връщане заболява тежко и умира на един от островите, който сега носи неговото име.

Click to see if image is larger

19 декември 1788 г. В град Ревел (днешния Талин, Естония) е роден руският мореплавател Ото Коцебу (Отто Евстафьевич (Оттон Августович) Коцебу). На седем годишна възраст постъпва в Сухопътния кадетски корпус. Едва 16-годишен, участва в околосветската експедиция на И.Ф. Крузенщерн (1803 – 1806 г.). През 1808 – 1809 г. във войната с шведите командва трофейния кораб „Фрау Корнелия”. Второто си околосветско плаване осъществява като командир на брига „Рюрик” през 1815 – 1818 г., по време на което е установено наличието на две основни паралелни островни вериги в Маршаловите острови. Извършва и трето околосветско плаване – през 1823 – 1826 г. като командир на бойния кораб „Предприятие”. Умира на 3 февруари 1846 г. в родния си град.

Click to see if image is larger

19 декември 1872 г. При брега на Нова Гвинея хвърля котва клиперът „Изумруд”, изпратен от руското правителство по молба на Руското географско дружество, за да вземе останалия там 15 месеца по-рано руски пътешественик и изследовател на тихоокеанските острови Николай Николаевич Миклухо-Маклай. По време на продължителния си престой в Нова Гвинея Миклухо-Маклай извършва проучвания и сравнителни наблюдения на антропогенния тип и бита на папуасите от Източна и Западна Нова Гвинея. Когато достига на остров Ява, в Батавия той публикува своите наблюдения, с които оповестява на научния свят за бедственото положение на папуасите в резултат от колонизацията на островите от европейците.

Click to see if image is larger

19 декември 1873 г. В Габрово е роден Иван Цонев Родев – първият българин корабен инженер.
Завършва с отличие Априловската гимназия в града и постъпва във Физикоматематическия факултет на Висшето училище в София. Година по-късно е изпратен с държавна стипендия да продължи образованието си в Морската академия в Триест, Италия. След завършването й през 1896 г. (специалност „Морска техника”) работи в корабостроителницата „Ричардсън” в Нюкасъл, Англия. През следващите години военното министерство му възлага няколко изключително отговорни задачи. Между тях са първоначалният чертеж на дървен самоходен катер с парна машина, наблюдението на строителството на учебния крайцер „Надежда” в Бордо, Франция, специализация в Политехниката на Министерството на военния флот на Франция. Дипломира се през 1902 г. като първия български инженер корабостроител.
Инженер Родев е първият началник на основаната през 1912 г. Пристанищна работилница – Варна, първи председател на Корабостроителната, механо-железарска и производителна кооперация „Нептун” и др. Преподава в Морско училище дисциплините „Трюмна механизация”, „Чертане”, издава учебници, превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия.
Иван Родев умира на 6 октомври 1934 г. във Варна.
В памет на своя председател, през 1937 г. членовете на кооперация „Нептун” наричат на негово име един от новопостроените си делфиноловни кораби. На 6 май с.г. варненските кооператори започват с „Иван Родев” редовен делфинолов, но през нощта на 19 август с.г. корабът е отвлечен от група български комунисти, които осъществяват с него бягство до Съветския съюз. Опитите да бъде издирен в някое съветско пристанище и върнат обратно не дават резултат.


Click to see if image is larger

19 декември 1917 г. Германската подводница UB-56 (UB III), командвана от оберлойтнант цур зее Ханс Валентинер (Hans Valentiner), попада на мина в Дувърския бараж. Вследствие на взрива подводницата потъва, а заедно с нея загива 37-членният й екипаж.

Click to see if image is larger

19 декември 1926 г. Във Варна се провежда учредителният конгрес на Съюза на българските моряци. Избрано е централно настоятелство с председател капитан Васил Каракостов. Изградени са клонове във Варна, Русе, Свищов, Несебър, Бургас, Поморие, Созопол, Ахтопол и София , а за около година след учредяването му и в редица други населени места и броят на членовете му достига 800. Дейността на Съюза на българските моряци обаче не е постоянна и последователна. Влиза в противоречия с Българския народен морски сговор, формално се присъединява към други профсъюзи и постепенно губи доверието на своите членове.

19 декември 1926 г. Осветен е преустроеният параход „Калиакрия” с ново име „Калиакра”.
През 1894 г. в Русе началникът на Дунавската флотилия и морска част подполковник Панайот Ангелов, окуражен от своите подчинени, построили катера „Амалия”, възлага на инж. Д. Петков – началник на техническата служба, да проектира по-голям параход. При изготвянето на чертежите участват флотският механик Йосиф Щрасер, инж. Иван Родев и др. Главен строител е „майстор Иван”. Помощ оказват началникът на арсенала лейтенант Константин Божков, инж. Тодор Соларов, лоцманът Петко Русев и др. Завършен е през 1898 г. под името „Калиакрия”.
В процеса на модернизация и преустройство са повдигнати палубите на форпика и ахтерпика, като е поставено и леерно ограждение. Изработени са нови рубка и мостик, монтирани са две мачти. Преустроени са котвеното устройство и рулят. Катерът получава нови компас, машинен телеграф и електрическа станция. Ремонтирана и подменена е цялата двигателна уредба. Катерът получава лодбалки и специално изработена за него спасителна лодка.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1941 г. В 18,00 часа на 18 декември от Валета отплава за издирване на поредния италиански конвой британското Съединение К (Force K) в състав от крайцерите „Neptune”, „Aurora”, „Penelope”, и разрушителите „Kandahar”, „Havock”, „Lance” и „Lively”. Плавайки с пълен ход в килватерен строй, към полунощ съединението достига до африканското крайбрежие на около 20 мили от Триполи. Ръководител на операцията е командирът на „Нюптън” кептън Рори О’Конър, който се чувства в безопасност, тъй като смята, че разполага с пълни данни за неприятелските минни полета, а освен това дълбочината от 150 м е смятана за недостъпна за италианските мини. Обаче фактът, че още през юни италиански крайцери са поставили в района заграждение от германски контактни мини тип EMS, не му е известен.
В 1,05 часа О’Конър заповядва да се намали ходът на 24 възла, с намерение да разгърне ескадрата за издирване на италиански кораби покрай крайбрежието. Минута по-късно под левия борд в района на мидела на челния „Нюптън” се разнася взрив. Движещият се зад него „Оурора” (кептън Егню) извива рязко в дясно, но в 1,08 часа също попада на мина. Командирът на „Пенелъпи” кептън Никол решава, че двата предни метелота са торпилирани от подводница, тъй като мини на такава дълбочина по-рано не са срещани. Неговият крайцер също извива на дясно, но в 1,10 часа в левия му борд под мостика прогърмява взрив, но параванът спасява кораба от сериозни повреди. Оправяйки се от първоначалния потрес, командирите на „Оурора” и „Пенелъпи” обръщат своите кораби на североизток и с 10-възлова скорост внимателни ги извеждат от минното поле. Поелият командването на съединението кептън Егню заповядва на „Пенелъпи” да остане с повредения „Нюптън”, а самият той, придружен от „Ленс” и „Хевок” повежда „Оурора” към Малта.
В 1,12 и 1,25 часа „Нюптън” попада с кърмовата си част на още две мини. На помощ е извикан „Кандахар”, готов в случай на необходимост да свали екипажа на изранения крайцер. Командирът на „Пенелъпи” решава да не доближава повредения флагман на по-малко от 2,5 мили. В 2,18 часа „Пенелъпи” получава заповед от О’Конър да се приготви за буксировка. В това време кърмата на флагмана е силно потънала във водата, а кренът достига 11°. На „Пенелъпи” прибират параваните и подготвят буксирните въжета. Настава моментът, в който Никол решава да рискува и започва сближаване, но в 3,04 часа на мина попада „Кандахар”. Взривът от мината предизвиква детонация в кърмовия погреб, която потапя кърмовата част и откъсва винтовете и руля.
„Пенелъпи” веднага обръща обратно, а от „Нюптън” сигнализират: „Дръжте се далеч”. Слабата надежда да се спасят повредените кораби се запазва до 4,00 часа сутринта, когато прогърмява нов взрив придружен с ярък пламък. „Нюптън” за четвърти път попада на мина. Неговият изранен корпус не успява да издържи този удар и крайцерът рязко се поваля на ляв борд и се преобръща. Тъй като наближава разсъмването, а да се остане на място е опасно, „Пенелъпи” радира до „Кандахар”: „Аз, очевидно, не мога да помогна. Бог да е с вас” – след което заедно с „Лайвли” се отправят към Малта.
След гибелта на „Нюптън” малцината оцелели се опитват с плуване да достигнат „Кандахар” но повечето се удавят в студените декемврийски води. Известно е, че командирът на кораба, заедно с 14 члена от екипажа, се е намирал на спасителния плот, от който оцелява единствения моряк – старши матрос Норман Уолтън. Той е спасен от италиански разрушител в навечерието на Рождество. По думите му кептън О’Конър умира ден по-рано.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1941 г. В пристанище Александрия група от шестима италиански бойни плувци от „Х flottiglia MAS”, под ръководството на княз Джунио Валерио Боргезе (Junio Valerio Scipione Borghese), взривяват посредством човекоуправляеми торпеда и магнитни мини британските линейни кораби Valiant и Queen Elizabeth, а също така потапят 8000-тонния танкер „Sagona”, намиращ се в пристанището. Групата се състои от пилотите Луиджи Дуранд де ла Пенне, Емилио Бианчи, Антонио Мачелия, Спартако Шергат, Винченцо Мартелота и Марио Марино.
По този начин италианците удържат една от най-блестящите победи в историята на морските войни. Шестима човека повреждат силно два линейни кораба в строго охраняваното пристанище и потапят танкер. Фактически до края на войната с Италия (септември 1943 г.) линкорите така и не влизат в строя.

Click to see if image is larger



19 декември 1943 г. На този ден се случва произшествие, което влиза в историята на Норвегия като „Филипстадската експлозия”.
В пристанището на Осло Филипстад се намира натовареният с боеприпаси германски параход Selma. В трюмовете му се намират 1200 тона снаряди, патрони и друго военно снаряжение, предназначено за окупационните военни части в северната част на страната. В 14,28 часа параходът се взривява, като експлозията предизвиква множество разрушения по сградите и постройките в района на пристанището. В резултат на взрива загиват 36 човека, а около 400 са ранени. В района на събитието около взривилия се параход се намират още няколко парахода, които получават различни повреди. Материалните щети се изчисляват на около 30 млн. норвежки крони.
Веднага след взрива все още горящият параход е отбуксиран на външния рейд, като в същото време противопожарния кораб „Sjosproyt 1” се опитва да загаси пламъците на борда му. Окончателно корпусът на „Зелма” е ликвидиран от германския разрушител Z 15 „Erich Steinbrinck” на 11 януари 1944 г.
Германското разследване за причините за катастрофата не дава ясен отговор. И до днес не е ясно дали става дума за диверсия или случайно стечение на обстоятелствата. Отговорност за взрива не поема нито една организация на норвежката съпротива.
Днес останките от „Зелма” лежат на дъното на дълбочина от 15 до 25 метра. Значителна част от опасния му товар все още е в трюмовете му. В течение на лятото на 1995 г., работници, реконструиращи Кралския дворец, намират в парка на замъка снаряди, разлетели се из околностите вследствие на взрива.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1944 г. Японският самолетоносач Unryu, намиращ се в Източнокитайско море на около 200 мили югоизточно от Шанхай, е атакуван от американската подводница Redfish (SS-395): в 16,35 часа едно от четирите изстреляни торпеда попада в десния борд на самолетоносача точно под мостика. Корабът загубва ход и се накренява надясно. След 15 минути, в 16,50 часа, когато последствията от попадението са ликвидирани, в десния борд на „Unryu” в района на носовия подемник попада още едно торпедо, и това попадение е фатално – от взрива му детонират разположените на долната хангарна палуба ракети „Ока”, което предизвиква огромни разрушения в носовата част. В течение на 7 минути корабът потъва. Заедно с него загиват неговият командир и 1238 офицери и матроси. Разрушителят „Shigure” спасява само 146 човека и след безуспешни търсения, продължили още едно денонощие, се отправя към Сасебо, където пристига на 22 декември.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1967 г. В пристанище Иличовск е приет от български екипаж с капитан Георги Йовев и с главен механик Костадин Петков новозакупеният от Параходство БМФ параход „Ангел Кънчев”.
Параходът е построен през 1920 г. като „Port Curtis” в корабостроителницата „Workman, Clark & Co” в Белфаст за компанията „Commonwealth & Dominion Line”. Размерите на кораба са следните: дължина – 140,80 метра; широчина – 17,80 метра; газене - 9,03 метра; дедуейт – 12 127 тона. Парна машина с мощност 3950 к.с. му дава възможност да развива (в края на експлоатацията му) скромната скорост от 8 възла. Екипажът през периода 1967 - 1974 г. е 38 души.Строителството е извършено под надзора на „Lloyd`s Register”. През 1936 г. е продаден за 18 000 лири стерлинги на компанията „Tower S.S. Co., Ltd” и е преименуван на „Tower Dale”. През 1937 г. е препродаден на финландската компания „J. A. Zachariassen & Co”., Нищат и получава името „Kronoborg”. През юни 1945 г. е конфискуван като военен трофей от Съветската армия и е предаден на търговския флот на СССР, където плава под името „Кронщадт”.
Параход „Ангел Кънчев” излиза от експлоатация през 1974 г. и е нарязан на скрап на режището край Шабла.
Макет на кораба, изработен през 2006 г., се съхранява във фоайето на Пилотска станция – Варна.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

19 декември 1969 г. Съветска подводница от проект 667А (Навага „Yankee I”) за първи път в света изпълнява осемракетна залпова стрелба.

Click to see if image is larger

19 декември 1995 г. На Никулден (по стар стил) е открита цветната мозайка с образа на Свети Николай Чудотворец върху мраморната гривна под фара на Варненския вълнолом.
Мозайката представлява икона, монтирана в кръгъл профилиран мраморен медальон с диаметър 3,03 метра. Мястото, на което е поставена е важна част от монументалната история на Варна. В миналото там присъстват бюстове на княз Фердинанд, изработен от италианския скулптор Арналдо Дзоки, а след това, в продължение на 42 години – бюстът на Георги Димитров, дело на Кирил Тодоров.
Проектът и изработката на творбата са дело на скулптура Пламен Монев. По време на тържеството иконата е осветена от отец Любомир Попов и отец Флорев.
Понастоящем фарът над иконата на Св. Николай също носи името на закрилника на рибарите и моряците.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
popay_the_sailor
[Admin]


Joined: 06 Jan 2004
Posts: 10243
Location: Варна

PostPosted: Fri 20 Dec 2013, 15:40    Post subject:  

20 декември 1847 г. Британската парна колесна фрегата Avenger попада на рифа Сорел, западно от остров Малта. Вследствие на удара фрегатата потъва. От 200 човека екипаж се спасяват едва четирима офицери и петима матроси.

20 декември 1914 г. В пясъците на плитчината Гудуин попада, а малко след това потъва британският пътнически кораб Montrose. За щастие няма човешки жертви.
„Монроз” е стоманен кораб с водоизместване 5400 т. Построен през 1897 г. за превоз на емигранти между Ливърпул и Монреал. През 1910 г., когато капитан на кораба е Хенри Кендал, в Лондон е разкрито едно криминално престъпление, което привлича вниманието на цяла Англия.
Зъболекарят Харви Крипиен убива съпругата си Кора, насича с брадва тялото й на парчета, които заравя в мазата на къщата си, намираща се до гробищата Хайгейт. Убиецът намисля да избяга със своята слугиня-любовница Етел Ле Ниве в Канада. След четири дни те се качват в Ливърпул на борда на „Монроз”, като представят пред полицията паспорти на името на господин Робинсън и неговия син. Етел Ле Ниве е гримирана и преоблечена като юноша. На капитана тази странна двойка му се струва подозрителна, особено юношата с женска фигура. Кендал разбира, че под името на Робинсън се крие убиец – той го разпознава по фотографиите, разлепени из всички английски градове. Лайнерът притежава радиостанция и капитанът известява Скотланд Ярд.
Детективът от Лондон Уолтър Дю се качва на нощен експрес, а на другата сутрин вече е на борда на бързоходен лайнер, който изпреварва в Атлантика „Монроз” и хвърля котва край нос Фатер. След известно време пристига и „Монроз”, за да вземе пилот. На борда му се качва Уолтър Дю, самоличността на „господин Робинсън” е установена и убиецът – арестуван. Окованият в белезници Крипиен е изпратен с редовен параход за Англия, където е осъден на смърт чрез обесване. Преди обаче да слезе по трапа на „Монроз” в катера, убиецът хвърля на Кендал тежък, пълен с омраза поглед и изрича: „Ти ме издаде, капитане, и ти тежко ще пострадаш за това тук, на същото това място. Бъди проклет!”
Проклятието се сбъдва след по-малко от 4 години, когато на 29 май 1914 г. канадският лайнер „Empress of Ireland”, чийто капитан е Хенри Кендал, се сблъсква на същото място с норвежкия параход „Storstad”. При тази катастрофа загиват 1024 човека.
Що се отнася до парахода „Монроз”, то той е нает през октомври 1914 г. от английското Адмиралтейство и използван като войскови транспорт. След потъването му неговите мачти се виждат чак до 1963 г. когато вълните и пясъците окончателно поглъщат остатъците от корабокрушението.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Dr. Harvey Crippen
Click to see if image is larger

20 декември 1916 г. Германският рейдер Möwe среща в Южния Атлантик френския барк Nantes. Баркът превозва 3350 т селитра от Икика за Лондон. Съдбата му е решена бързо: два подривни заряда и корабът за 10 минути поема към морските дълбини. Екипажът му е прехвърлен на парахода „Saint-Theodore” – приз, пленен от „Мьове” по-рано, но непотопен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1942 г. Британският танкер Otina (6217 грт) плава под баласт от Белфаст към Ню Йорк в състава на конвой ON-153. В момента, в който изостава от конвоя танкерът е торпилиран и потопен в средата на Атлантическия океан от германската подводница U-621 (VII C), командвана от оберлойтнант цур зее Макс Крушка (Max Kruschka). Загиват 60 човека от екипажа му.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1962 г. Моторен кораб „Любен Каравелов” с капитан Иван Антонов и главен механик Алекси Алексиев става първият български кораб, превозил товар до пристанище в Япония (Кобе).

Click to see if image is larger

20 декември 1977 г. С яхтата „Кор Кароли” капитан Георги Георгиев завършва в Хавана, Куба, първото българско самотно околосветско ветроходно плаване, започнало от същото място точно преди година – на 20 декември 1976 г. Българският ветроходец постига най-добро време за еднокорпусна яхта дотогава - 201,9 дни плаване.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

20 декември 1987 г. Филипинският ферибот Doña Paz се сблъсква по време на тайфун близо до остров Мариндук, в морето Сибуян, с танкера Vector. Избухва взрив и двата кораба се подпалват, а 20 минути по-късно, потъват. Броят на жертвите достига 4386 човека. Това е най-голямата морска катастрофа с човешки жертви в мирно време в цялата история на корабоплаването.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



20 декември 1988 г. Моторен кораб „Гоце Делчев” с капитан Генчо В. Генчев заключва кръга на околосветския си рейс пред нос Матапан (Гърция). Проплавани са 25 890 мили за 200 дни и седем часа Прекосени са 12 морета и три океана.

Click to see if image is larger

20 декември 2004 г. В 15.00 ч., пресичайки меридиана 20º28'05" и.д., корабът на БМФ „Балчик” с капитан Александър Данаилов завършва околосветската си обиколка, тръгвайки преди 3 месеца – на 4 септември 2004 г., от руското пристанище Калининград.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Back to top
View user's profile Send private message Send e-mail 
ICQ Number 
Display posts from previous:   Sort by:   
Page 24 of 26 [381 Posts]   Goto page: Previous 1, 2, 3, ..., 22, 23, 24, 25, 26 Next
Post new topic   Reply to topic View previous topic :: View next topic
 Forum index » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
Jump to:  

You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum

[ Time: 0.2367s ][ Queries: 12 (0.0107s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker