Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Содом и Гомор в пловдивско село: Бащи спят с дъщерите си · По 100 милиона евро на месец изпращат емигрантите в България · 2-годишен пуши по 2 кутии цигари на ден (ВИДЕО) · Ердоган планира повече задгранични акции · Руски пилоти получават бойна практика в Сирия · Русия насочва лазерен комплекс срещу САЩ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics: hot СНИМКИ: УЧЕНИЕ БРИЗ 2018 С УЧАСТИЕТО НА ВМС, ВВС И СВ(21)
В момента е: Пон 20 Авг 2018, 09:18
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
На този ден... (част 7)
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 25 от 26 [381 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 23, 24, 25, 26 Следваща
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 21 Дек 2013, 15:46    Заглавие:  

21 декември 1866 г. Австро-унгарският флот извършва във Фиуме (днешния град Риека, Хърватия) първия сполучлив опит с торпедо. Създател на новото оръжие е Робърт Уайтхед (Robert Whitehead), който развива идеята на австрийския морски офицер Иван Блага Лупис (Giovanni Biagio Luppis von Rammer). Първото бойно торпедо изминава на собствен ход 800 метра и е оценено като много подходящо за разрушаване на мостове, закотвени кораби и др. Три години по-късно, след усъвършенстване, е започнато серийно производство на торпедото.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1911 г. По време на жестока буря в залива Киберон се разбива норвежкия тримачтов ветроход Carl Bech. Корабът плава натоварен с гуано от островите Лобос де Афуера (Перу) за Нант. Целият 16-членен екипаж на кораба загива.
„Карл Бех” е построен за „Hughes Richard & Co” в корабостроителницата „Royden T. & Sons - Sir Thomas Bland Royden & Sons” в Ливърпул през 1876 г. Първоначално носи името „Flintshire”. През 1903 г. е продаден на „Bech Carl & Co. - Bechs Rederi”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1914 г. Френският линеен кораб Jean Bart е силно повреден след като австрийската подводница U-XII (U 5), командвана от линиеншифлойтнант Егон Лерх (Egon Lerch), го торпилира с две торпеда в Отрантския пролив. Поемайки повече от 1000 тона вода, той се оттегля в Малта за ремонт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1916 г. Британските разрушители Negro и Hoste се сблъскват край Оркнейските острови по време на щорм в Северно море. Двата кораба по-късно потъват вследствие на повредите, които получават. На първия загиват 80 човека, а на втория – 116.

Click to see if image is larger

21 декември 1916 г. Германският спомагателен кръстосвач Seeadler (преустроен от пленения ветроход „Pass of Balmaha”), под командването на капитенлойтнант граф Феликс фон Люкнер (Felix von Luckner), започва пиратския си рейд по търговските пътища в Атлантическия и Тихия океан. За 250 денонощия крайцерът проплава 33 000 мили, без да влезе в пристанище. На бойната си сметка ветроходът записва 16 потопени кораби с общ тонаж 30 099 тона.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1927 г. Параходът „Кирил”, собственост на БТПД „Постоянство”, пристига в пристанище Созопол. На него идва с лодка част от екипажа на дълбачката „Добруджа”, която работела там. На връщане към брега, поради липса на каквато и да е светлина, тя засяда на строящия се вълнолом и се напълва от вълните. На помощ идват моряци от стоящите на котва турски гемии, които успяват да спасят петима души. Един се удавя. Цялото гражданство и морската общественост изпращат искане-протест до министъра на железниците... в пристанището на Созопол да се поставят фенери... за да не се давят хората.

Click to see if image is larger

21 декември 1927 г. По време на рейс от Котка, Финландия, към Ярмът товарът на шведския параход Oscar се подпалва и причинява пожар на борда. Екипажът, след като не успява да се справи с огнената стихия, е принуден да напусне кораба, малко преди той да се взриви и потъне в Ламанша.

Click to see if image is larger

21 декември 1929 г. Китайският параход Lee Cheong потъва по време на щорм около Хонконг. Загиват повече от 200 човека.

21 декември 1933 г. БТПД „Постоянство” придобива построения през 1914 г. във Франция товаропътнически параход „Louis Fraissinet”. Новият кораб получава името „Балкан”. Българският флаг е издигнат във френското пристанище Марсилия.
Параходът е построен под строителен № 51 в корабостроителницата „Chantiers & Ateliers De Provence” в Порт де Бук, Франция, през 1914 г. за френската компания „Compagnie de Navigation Fraissinet”. Дължината му е 107,70 метра, ширината – 14,20 метра, газенето – 6,20 метра. Товароподемността му възлиза на 5030 тона. Освен това може да превозва в пътническите си кабини до 68 пасажери. „Балкан” е първият български търговски кораб, който използва течно гориво (мазут) за котлите, като парната му машина с тройно разширение му позволява да развива максимална скорост от 12 възла.
След придобиването му „Балкан” е експлоатиран по Западноевропейската линия.
В състава на флота на БТПД „Постоянство” „Балкан” плава точно 10 години и два дни – до 23 декември 1943 г., когато британската подводница „Sportsman” (P229) го потапя край остров Мудрос на траверс на нос Компи в Егейско море.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1939 г. Италианският параход Comitas попада на мина и се пречупва на две край Велинген, Белгия. Екипажът и товарът са спасени. По-късно останките от парахода са извадени от германските окупационни части и продадени за старо желязо.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

21 декември 1941 г. 30 търговски кораба плават в състава на конвой HG 76, охранявани от британския самолетоносач Audacity (D10). В района на остров Мадейра в 22,33 часа единият от корабите е торпилиран от германска подводница. От друг кораб са запалени фалшфойери, но вместо да осветят подводницата те осветяват „Одесити”. От това се възползва командирът на U-751 (VII C) корветенкапитен Герхард Бигалк (Gerhard Bigalk). В 22,37 часа подводницата постига попадение в самолетоносача.
Когато торпедото се взривява, корабът се разтърсва, а кърмата му потъва под водата. Машините остават здрави, но корабът загубва управление. Той спира и малко след това подводницата изстрелва по него още две торпеда. „Одесити” бързо отива на дъното. С него загиват 75 офицери и матроси, в това число и неговият командир – капитан ІІ ранг Макендрик.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



21 декември 1943 г. Германски бомбардировачи бомбардират и потапят на около 150 мили източно от остров Малта холандския транспортен кораб Alpherat. Корабът плава от Суец към Лондон в състава на конвой и благодарение на това 65-членният екипаж и 23-мата пътници са спасени от околните кораби.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 22 Дек 2013, 16:24    Заглавие:  

22 декември 1810 г. Британският 74-оръдеен линеен кораб 3-ти ранг Minotaur, на връщане от Гьотеборг към родните брегове се разбива край остров Тексел в Северно море. Загиват 500 човека от екипажа му, включително и неговият командир Джон Барет. Спасилите се около 100 човека са пленени и затворени.

Click to see if image is larger

22 декември 1819 г. Руският мореплавател Фадей Фадеевич Белинсхаузен (Фаддей Фаддеевич Беллинсгаузен) открива близо до Антарктида три острова. Те получават имената на помощниците на мореплавателя – лейтенантите Лесков, Заводовски и Торсон. Целият архипелаг е наречен на името на тогавашния морски министър на Русия – маркиз Дьо Траверсе.

Click to see if image is larger

22 декември 1864 г. Британският линеен парен линеен кораб Bombay е обхванат от пожар по време на учебни стрелби в района на столицата на Уругвай – Монтевидео. След като екипажът не успява да се справи с огъня, пламъците достигат до барутните погреби и корабът се взривява. Загиват 93-ма човека.
„Бомбай” е построен през 1827 г. в Бомбайската корабостроителница като 84-оръдеен линеен ветроход II ранг и служи като флагмански кораб на адмирал Чарлз Елиът – командир на Южноамериканската задморска станция. През 1860 г. е преоборудван, като са му поставени парна машина и винт придаващи на кораба скорост от 8 възла.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1894 г. Малко след като отплава от Ливърпул за Флорида под баласт норвежкият тримачтов барк Abana (1257 грт) е подхванат от една от най-жестоките бури, виждани край брега на Фийлд, Ирландско море.
„Абана” е видян първо от бреговите постове с разкъсани ветрила в лапите на вълните. От там е съобщено за произшествието на спасителната станция в Блекпул, откъдето веднага изпращат спасителна лодка. Тя обаче пристига на мястото, след няколко часа, тъй като трябвало да бъде пренесена на талига, впрегната с шест коня.
Спасителната операция се налага да бъде проведена при сложни условия по време на прилив, като вятърът продължава да духа с ураганна сила, а вълните са изключително високи. В края на краищата усилията на спасителите се увенчават с успех и те спасяват екипажа на барка, състоящ се от норвежки и шведски моряци начело с капитан Адолф Даниелсен. Сред спасените са дори корабните куче и котка.
Капитан Даниелсен спасява корабната камбана, която първо е окачена в местния хотел в Клевелейс, Ланкашир, а впоследствие е предадена на църквата „Сейнт Ендрю”, където виси и до днес.
Корабът остават във водата и в типичен за Блекпул стил впоследствие е основан синдикат, който нарязва „Абана” на парчета и изработва дървени сувенири. Ребрата на барка и днес могат да се видят при отлив, стърчащи край плажа.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1894 г. Британският стоманен барк Kirkmichael малко след като отплава от Ливърпул за Мелбърн по време на буря се удря в скали край Холи хед, Уелс. Загиват седем човека от 18-членния екипаж.

Click to see if image is larger

22 декември 1928 г. След като напуска аржентинското пристанище Ривър Плейт на път за Австралия със 75 човека на борда си, датският петмачтов учебен барк København изчезва безследно в Индийския океан. Последното съобщение от него е прието на 22 декември 1928 г. от норвежкия параход „William Blumer”, с което той съобщава позицията си, намираща се на 900 мили от остров Трищан да Куня. От тогава никой не знае нищо за съдбата на кораба и хората на него.
Едва през 1932 г. в пясъците на пустинята Намиб в Южна Африка са открити седем скелета и части от облекло по тях. По останките е определено, че те принадлежат на европейци, а местните жители разказват, че навремето са намерили останки от дървена лодка, но името, написано на борда й, не помнят.

Click to see if image is larger

22 декември 1940 г. Британският разрушител Hyperion (H97) попада на мина, поставена от италианския флот край Пантелерия, Сицилия, и малко след това потъва. Екипажът успява да се прехвърли на намиращите се наоколо разрушители от кралския флот „Ilex” (D61) и „Janus” (F53).

Click to see if image is larger

22 декември 1943 г. Край остров Силба в Адриатическо море британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276 унищожават германския лек крайцер Niobe.
По време на дългата си биография крайцерът служи в германския, югославския и италианския флот. „Ниобе” е заложен в рамките на корабостроителната програма (1895 – 1896 г.) в корабостроителницата „AG Weser” в Бремен на 30 август 1898 г., като втори кораб от серията „Gazelle”. Спуснат е на вода на 18 юли 1899 г., но проявените технически недостатъци по време на изпитанията го оставят в резерв. След отстраняването им „Ниобе” е включен в състава на „Kaiserliche Marine” на 11 април 1901 г.
„Ниобе”, като придружаващ яхтата на кайзера „Hohenzollern”, извършва множество задгранични плавания, изпълнявайки представителни функции. След това е придаден към 1-ва флотилия миноносци, базирани във Вилхемсхафен. През 1906 г. е изпратен в германската колония Циндао, където продължава „дипломатическата” му служба. След завръщането му в Германия на 31 март 1909 г. „Ниобе” и е изведен в резерв.
В различно време командири на „Ниобе” са бъдещият главнокомандващ на „Hochseeflotte” Райнхард Шеер, командващият авангарда на германските сили в Ютландското сражение адмирал Франц Хипер, както и граф Феликс фон Люкнер – командир на прославения рейдер „Seeadler”.
В началото на Първата световна война „Ниобе” е мобилизиран и служи в качеството си на кораб за брегова охрана. През 1915 г. крайцерът е предаден на Морската инспекция, а през 1916 г. е разоръжен предвид прослужените години. До края на войната служи като плаваща казарма във Вилхемсхафен, като за известен период от време на него се разполага щабът на адмирал Хипер.
След края на войната по условията на Версайския мирен договор „Ниобе” остава в състава на германския флот като един от най-старите кораби (в резерв без въоръжение). По условията на съюзниците след изтичането на 20-годишна служба старите кораби могат да бъдат подменяни с нови. Именно за подмяната на „Ниобе” през 1921 г. започва строителството на първия следвоенен кораб на „Reichsmarine” – лекият крайцер „Emden”.
На 24 юни 1925 г. „Ниобе” е изключен от състава на флота и е продаден на Югославското кралство. След ремонт в Кил невъоръженият крайцер е предаден на новите си собственици и на 3 септември 1926 г. попълва редовете на югославския флот в качеството си на учебен кораб под ново име – „Dalmacija”. След две години служба корабът е въоръжен като на борда му са качени чешки „Skoda” оръдия с калибър 83,5 мм, 47-мм зенитки на същата фирма и 15-мм картечници „Zbrojovka”.
По време на окупацията на Югославия през 1941 г. „Далмация” отблъсква със зенитните си оръдия налетите на германската авиация. След капитулацията корабът е пленен, а по-късно е предаден на Италия. В италианския флот крайцерът получава името „Cattaro” и е преведен в разреда на канонерките. В хода на последвалата модернизация са подменени зенитните му оръдия. Използван е отново като учебен кораб, а също така и при провеждане на конвои и при операции срещу партизаните.
След излизането на Италия от войната през септември 1943 г. бившият германски крайцер отново се оказва в ръцете на германците и със смесен германо-хърватски екипаж продължава службата си в състава на „Kriegsmarine” (неизвестно е точно какво име е носил в края на бурната си биография. По едни данни получава предишното си име, макар в германския флот да има друг кораб с името „Ниобе”, а по други е получил името „Зниам”). Отново придружава конвои в Адриатика и участва в операции по унищожаването на партизани по островите, владени от тях.
На 17 декември 1943 г. „Ниобе” отплава от Пола за да отблъсне десанта на остров Курцола. На 19 декември, в условия на лоша видимост крайцерът засяда на плитчина северозападно от Зара на остров Силба. Опитите да бъде свален от плитчината не успяват и на 22 декември при атаката на британските катери МТВ-298 и МТВ-276 „Ниобе” е торпилиран, като 17 човека от екипажа му загиват. Впоследствие партизаните завладяват полуразрушените останки.
След края на Втората световна война остатъците от „Ниобе” са извадени от водата в периода 1947 – 1952 г. и нарязани в завода „Бродоспас” в Сплит.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1952 г. По време на силна буря и вследствие на навигационна грешка френският лайнер Champollion попада малко преди да влезе в пристанището на подводни камъни южно от Бейрут. Под въздействието на вълните скоро лайнерът се пречупва на две. Незабавно от брега е организирана спасителна акция, но силните вълни пречат на осъществяването й. Благодарение на ливанските братя Радван и Махмуд Балпажи – лоцмани в пристанището – и техните усилия, ловкост и майсторство, всичките намиращи се на борда на корабокруширалия кораб 231 човека са прехвърлени на брега.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1963 г. Гръцкият лайнер Lakonia изгаря при пожар в Северния Атлантик. „Лакония” е построен за корабната компания „Nederland Royal Mail Line” в Холандия през 1930 г. и плава под името „Johan van Oldenbarnevelt”. По време на Втората световна война служи като войскови транспорт. След нейния край корабът се завръща на гражданското поприще и обслужва линията от Амстердам до Холандските Източни Индии. През 1951 г. корабът излиза в ремонт и през 1959 г. отново се завръща в океана, но вече като круизен кораб. През 1961 г. е продаден на гръцката компания „Greek Line” и основно е ремонтиран и преустроен в Генуа.
Под ново име, „Лакония”, корабът извършва рейсове от Саутхамптън до Канарските острови. На 19 декември 1963 г. се отправя на коледен круиз от Саутхамптън за Канарите. След три дена пожар, започнал от фризьорския салон, слага край на това плаване. Димът и пламъците предизвикват паника сред 651-мата пасажери. Разнородният екипаж няма ясни инструкции за действия при бедствия и аварии и това е причината за неумелото спускане на вода на спасителните лодки и средства.
На сигналите за бедствието се отзовават корабите „Salta”, „Centaur”, „Montcalm”, „Export Aide” и „Charlesville”, които евакуират 905 човека от пътниците и екипажа. 131 човека загиват в пожара заедно с кораба, като 89 от тях на място, а 42-ма се водят за безследно изчезнали.
На 24 декември все още горящата „Лакония”, е взета на буксир от влекача „Herkules”, но на 29-и се преобръща и потъва в района на остров Мадейра.

Click to see if image is larger

22 декември 1982 г. Вдигнат е флагът на построения в ККЗ „Иван Димитров” – Русе, моторен кораб „Созопол” (IMO: 8301840). Първи капитан на кораба е Стойко Славов.
Корабът е построен под строителен № 378 по съветския проект 614 „Сормовский”. Предназначен е за превоз на товари по река и по море. Дължината на кораба е 114,00 метра, ширината – 13,50 метра, газенето – 3,80 метра. Дедуейтът на кораба възлиза на 3135 тона. Максималната скорост е 10,6 възла.
През месец август 2007 г. Съветът на директорите на Параходство БМФ обявява търг за продажбата на „Созопол”. Търгът е спечелен от бургаската фирма „Валмар Ойл” ООД и от месец август 2008 г. корабът плава с името „Sozopol 1”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 декември 1989 г. Във Фукуока, Япония, БМФ встъпва в правото си да експлоатира третия от общо поръчаните четири танкера-химикаловози тип „Кастор”. Третият кораб от серията получава името „Бетълджойс ” (IMO: 8820121). Първи капитан на „Бетълджойс” е Христо Иванов, а първи главен механик – Христо Генчев.
Танкерът е построен под строителен № 1153 в корабостроителницата „Fukuoka Zosen” във Фукуока, Япония, по поръчка на Параходство БМФ. Дължината му е 88,60 метра, ширината – 113,60 метра, газенето – 6,60 метра. Дедуейтът му възлиза на 3229 тона.
В състава на флота на Параходство БМФ „Бетълджойс” плава до 20 май 2009 г., след което е продаден на гръцката фирма „Artemis Shipping Co”, която го експлоатира с името „Artemis”. Днес танкерът е собственост на гръцката фирма „Interunity Management” и плава под името „EKO 5”.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 23 Дек 2013, 09:43    Заглавие:  

23 декември 1527 г. Мореплавателят Себастиан Кабот (Sebastian Cabot), като плава срещу течението на река Парана, достига до устието на река Парагуай. Тук влиза в сражение с местните индианци, в което Кабот загубва 25 души от експедицията си и е принуден да сключи примирие с тамошния вожд. След като получава храна и подкрепления от него той продължава във вътрешността на континента, за да търси „Сребърната планина”, но не е известно докъде е стигнал. Две години по-късно, в края на септември 1529 г. се завръща при устието на Ла Плата, в построения от него форт, но не заварва там никой от колонистите и оставения да ги охранява гарнизон. Това го принуждава да се завърне в Испания.

Click to see if image is larger

23 декември 1606 г. Корабът на испанския мореплавател Педро Ернандес Кирос (Pedro Fernández de Quirós) навлиза в залива Навидат (Рождество) на територията на днешно Мексико. Мореплавателят, който сериозно се разболява по време на четиримесечния преход от остров Ернандес, е свален почти без пулс от кораба и само навременната медицинска помощ връща живота му. Тази експедиция на Кирос влиза в историята на испанската експанзия в Новия свят, в която не загива нито един човек.

Click to see if image is larger

23 декември 1896 г. Американският параход State of Georgia отплава от пристанище Данциг и изчезва безследно в морето. Построен през 1873 г. като „Georgia” той е преименуван през с.г., тъй като вече има кораб със същото име. Собственост е на американската корабна фирма „Allan Line”. В последния си рейс има на борда си 32-ма пътници.

Click to see if image is larger

23 декември 1909 г. Учебната португалска корвета Estephania е жестоко ударена от германския параход Cintra докато стои на кея на военноморската база Масарелос край град Порто. Причина за сблъсъка е огромното наводнение на река Доуро, най-голямото от 1732 г. насам. Течението на реката подхваща „Естефания” и я разбива на скалите на плажа Ориго. „Цинтра” потъва, а четирима човека от екипажа й, в т.ч. и капитанът се удавят, след като спасителната им лодка се преобръща във водата.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

23 декември 1917 г. Тази дата е една от най-черните в историята на британския флот. Три британски разрушителя (Surprise, Tornado и Torrent) попадат на минно поле край плаващия фар Маас (край пристанище Ротердам), поставено от германците месец преди това. И трите кораба потъват, като заедно с тях загиват общо 252-ма моряци. Трите разрушителя са едни от най-новите в състава на британския флот (строени в периода 1916 – 1917 г.) и са смятани за най-модерните в класа си.

Click to see if image is larger

23 декември 1939 г. По време на силна буря на шест мили западно от Синоп потъва турският параход Kizilirmak (2794 грт). Целият му екипаж от 20 човека загива.
Корабът е построен в Англия през 1898 г. от „Irvine Shipbuilding” за „Pyman S.S.Co”, Хартпул. През 1928 г. е продаден на компанията „Maersk” и е преименуван на „Sally Maersk”. През 1935 г е продаден на турски корабособственик и е преименуван на „Кизилирмак”.

Click to see if image is larger

23 декември 1940 г. Германският торпеден катер S-59 потапя край източното крайбрежие на Англия плаващия под баласт холандски танкер Stad Maastricht (6907 грт).
„Стад Маастрихт” е построен в корабостроителницата „Harland & Wolff” в Гован, Шотландия, по поръчка на британската компания „British-Mexican Petroleum Co.”. Първоначално носи името „Invergarry”. През 1937 г. го купува гръцката компания „Kulukundis Shipping” и го преименува на „Mount Dirfys”, а от 1939 г. е в ръцете на холандската компания „Halcyon Lijn”, където плава с последното си име.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



23 декември 1943 г. Параходът „Балкан”, собственост на БТПД „Постоянство”, е атакуван от британската подводница „Sportsman” (P229) край остров Мудрос на траверс на нос Компи в Егейско море. Две торпеда попадат в корпуса му и причиняват почти моменталната му гибел. Екипажът дава четири жертви – машинният боцман Петър Стойков Дишлийски, старши огняря Атанас Михайлов Диков, бюфетчика Ставри Стратиев Йосифов и старши кормчията Ненчо Ив. Воденичаров.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

23 декември 1947 г. От национализираните корабостроителни и корабоплавателни предприятия към Параходство БМФ преминават станалите държавна собственост 12 товарни кораба с обща товароподемност около 1300 тона. От 11 ноември 1948 г. в състава на БМФ влизат още 11 малки кораба с обща товароподемност от около 1200 тона, бивша собственост на частни и кооперативни дружества. Всеки един от тях е с товароподемност над 40 тона. Между национализираните кораби само „Добруджа” и „Рила” са със стоманени корпуси. Така компанията става приемник не само на традициите, поставени от БТПД, но и на всички оцелели до 1944 г. морскопревозни фирми от държавния, кооперативния и частния сектор. Частният сектор предава общо 52 малки кораба с 3566 т товароподемност, а кооперативният – 18 плавателни съда с 1788 т товароподемност.

23 декември 1969 г. Във Варна е вдигнат флагът на първия от серията 10 000-тонни въглевози „Верила”, построен в КЗ „Георги Димитров” за нуждите на Параходство БМФ. Корабът е приет от екипаж начело с капитан Асен Абаджиев и главен механик Илия Алексиев. Кръстница на кораба е Силвия Момчева. Еднотипни на „Верила” са корабите „Веслец”, „Виден”, „Чумерна” и „Черни връх”, построени в същия завод през периода 1970 – 1979 г. В състава на Параходство БМФ корабът плава до 20 март 2003 г., когато е взето решение да бъде бракуван. Продаден е за скрап и е нарязан в Аланг, Индия.
„Верила” (IMO: 7016711) е първият от серията 10 000-тонни морски моторни въглевози, построени в КЗ „Г. Димитров” по проект на Института по корабостроене във Варна (Проект 579). Техният главен конструктор е инж. Атанас Сираков. Моделните изпитания се извършват в басейните на Института за корабна хидродинамика в Загреб. Корабът е сухотоварен, еднопалубен, едновинтов и с удължен ют, с кърмово разположение на машинното отделение. Предназначението му е за превоз на насипни товари, предимно въглища. Запасите от гориво и смазочни масла осигуряват на кораба далечина на плаване от 6000 мили, като е предвидена и възможност за увеличаване на тази дистанция до 10 000 мили.
Главният двигател на кораба е дизелов, двутактов, бавнооборотен, с турбонадув, произведен от завод „Уляник”, Пула, по лиценз на датската фирма „Burmeister & Wain”. Номиналната (експлоатационната) му мощност е 4200 к.с. при 170 оборота в минута, а максималната продължителна мощност е 4600 к.с. при 176 оборота в минута. Това осигурява на кораба скорост от 13,5 възла при средно газене 7,5 метра и при използването на експлоатационната мощност на двигателя.
В надстройката има помещения за 42-ма души от екипажа и отделно за четирима стажанти. „Верила” е снабден с две спасителни лодки от лек метал, съответно за 46 и 56 души, и отделно с още три спасителни сала, всеки за по 10 души.


Click to see if image is larger

23 декември 1982 г. Холандският моторен кораб Carebeka VIII засяда по време на буря на скали край Сан Киприан по северното испанско крайбрежие. Загива капитанът на кораба. По-късно корабът е свален от брега и продаден за скрап.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

23 декември 1985 г. На Морска гара Варна тържествено е вдигнат флагът на новопостроения под строителен № 304 в КК „Георги Димитров” многоцелеви моторен кораб „Бачо Киро” (IMO: 8503486). Първи капитан на кораба е Стефан Бузев. „Бачо Киро” е петият от серията многоцелеви кораби от типа „Пейо Яворов”. С приемането му флотът на БМФ прехвърля 1 800 000 тона корабен тонаж.
Размерите му са следните: дължина – 158,87 метра, ширина – 22,08 метра, газене – 9,94 метра. Дедуейтът му възлиза на 16 954 тона. Задвижва се от дизелов двигател 6DKRN 67/170-7, производство на „Брянския машиностроителен завод”, който му позволява да развива максимална скорост от 17,1 възла.
В състава на Параходство БМФ „Бачо Киро” има сравнително кратък живот. На следващата година корабът е продаден на съветското „Черноморско параходство”, вдига съветски флаг и плава под името „Капитан Темкин”. След разпада на СССР остава собственост на Украйна. През март 1997 г. е продаден и е кръстен „Southgate”, през април 2001 г. вдига грузински флаг и е наречен „Sea Fortune”, през юни 2005 г. вдига флага на Словакия и е с ново име – „Sea Star”. За последно корабът отново става украински през март 2010 г. Собственост е на украинската фирма „Судосервис Украина”. Под флага на Сейнт Китс и Невис плава с името „Cristobal”.
На 29 март 2011 г. корабът пристига в Аланг, Индия, където е нарязан.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 24 Дек 2013, 18:14    Заглавие:  

24 декември 1524 г. В пристанище Кочин, Индия, умира великият португалски мореплавател Вашку да Гама (Vasco da Gama). Предполага се, че е роден в град Синиш, южно от Лисабон, през 1469 г. Натоварен от крал Мануел І да открие морски път до Индия, той умело използва опита на своите предшественици Диогу Кан и Бартоломеу Диаш, стига до нос Добра надежда и като го заобикаля, прониква до източното крайбрежие на Африка. От пристанище Милинди взима на борда на кораба си арабски лоцман и воден от него, пресича Индийския океан. Стига до индийския бряг при град Каликут (дн. Кожикоде). През 1502 – 1503 г. повтаря плаването си до Индия начело на бойна флотилия от 13 кораба. Със сила принуждава индийските крайбрежни градове да се подчинят на португалския крал. Плаванията на Вашку да Гама изиграват голяма роля за утвърждаване на португалското морско могъщество, което за дълго време е решаващо за развитието на този регион на Индийския океан.

Click to see if image is larger

24 декември 1811 г. Британските линейни кораби Defence и St-George са разбити от силна буря край крайбрежието на полуостров Ютланд.
На 16 декември флот от около 150 търговски кораба отплава от шведското пристанище Винго, недалеч от Гьотеборг, към бреговете на Англия. Флотът е охраняван от линейните кораби „Victory” (флагман на адмирал Джеймс Саумарез), „St George” (флагман на адмирал Робърт Рейнолдс), „Dreadnought”, „Vigo”, „Cressy”, „Orion”, „Hero”, „Defence” и множество кораби с по-нисък ранг.
Когато започва да духа вятър с ураганна сила адмирал Саумарез заповядва заповядва на „Хироу” да се върне заедно с по-малките кораби и част от търговските обратно във Винго, а когато в проливите Белт край остров Лолан „Сейнт Джордж” загубва мачтите си, на „Дифенс” и „Креси” е заповядано да се държат близо до него.
В течение на пет дни трите кораба се борят с бурите в Северно море, докато на сутринта на 24 декември вълните изхвърлят„Сейнт Джордж” и „Дифенс” на брега на Ютланд в района на датския град Рингкьобинг.
От 593-членния екипаж на „Дифенс” се спасяват шестима човека, които по чудо оцеляват, държейки се за плаващи отломки. От 738-членния екипаж на „Сейнт Джордж” оцеляват едва 7 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

24 декември 1853 г. Американският параход San Francisco потъва край бреговете на Калифорния. Преди гибелта на кораба на борда му избухва епидемия от жълта треска. Загиват 240 човека.

Click to see if image is larger

24 декември 1894 г. В Лайпциг е роден Фридрих Оскар Руге (Friedrich Oskar Ruge) – германски морски офицер, адмирал и историк.
Фридрих е внук на Софус Руге – виден германски етнолог и географ. Руге постъпва във флота на 1 април 1914 г. След началото на Първата световна война служи на различни кораби на Кайзеровия флот. Към края й той е командир на торпедната лодка „B 112”. След края на войната Руге остава на служба като специалист по мините и минното оръжие.
След началото на Втората световна война ръководи морската отбрана в западното направление. От 1943 г. командва германските ВМС в Италия. По-късно представлява ВМС при главнокомандващия група армии „Б”. От ноември 1944 г. е начело на Конструкторското управление при ОКМ. В края на войната Руге е пленен от американците и прекарва в плен една година.
Новият живот на Фридрих Руге започва в Куксхафен, като преводач, писател и педагог. В началото на 50-те години на ХХ век участва активно във възстановяването на германския флот. На 1 март 1956 г. оглавява „Бундесмарине”. Тази длъжност ветеранът изпълнява до 1 септември 1961 г., когато си подава оставката.
Оттегля се да живее в Тюбинген, където се занимава с преподавателска дейност в местния университет. Освен това е и гост-преподавател в морския колеж в Нюпорт, САЩ. През 1962 г. излиза на екран филмът „The Longest Day”, в който Руге консултира екипа и играе самия себе си. Междувременно е и автор на няколко книги по военноморска история.
Фридрих Руге умира на 3 юли 1985 г. в Тюбинген.

Click to see if image is larger

24 декември 1895 г. На британския броненосец Repulse избухва въглищен газ в яма на левия борд в резултат на опит да се проникне там с фенер, имащ открит пламък.

Click to see if image is larger

24 декември 1917 г. Започва монтирането на радиостанцията от учебния крайцер „Надежда” на парахода „България”, а радиостанцията от местността Карантината – на парахода „Цар Фердинанд”. Така се създава възможност за по-добра комуникация между капитаните на корабите и командването на военния флот, което разполага с мобилизираната радиостанция на местността Франгата и с радиостанция на торпедоносеца „Дръзки” в пристанище Тулча. По това време корабите на БТПД „постоянство” най-активно плават между Варна, Одеса и Севастопол.

24 декември 1929 г. Утвърден е Правилник за дейността на Практическото рибарско училище във Варна. То е официално открито през февруари 1921 г. Задачата му е да подготвя професионални рибари за модернизиране на риболова в Черно море. В училището са записвани предимно деца на рибари и сирачета от войните. Изучават се ихтиология, морско дело, конструкция на плавателни съдове, изработка на риболовна техника. За нуждите на обучението е закупен риболовният кораб „Рибар”.


Click to see if image is larger

24 декември 1944 г. В Ламанша, след атака на германската подводница U-486 (VII C), командвана от оберлойтнант цур зее Герхард Майер (Gerhard Meyer), потъва белгийският пътнически кораб Leopoldville, превозващ американски войници от 66-а пехотна дивизия. Загиват 763 човека (по други данни 802). За тях днес напомня мемориал, издигнат във Форт Бенинг, Джорджия.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

24 декември 1960 г. Екипаж на БМФ с капитан Тодор Камбуров и главен механик Михаил Христов приема в Хаугезунд, Норвегия, първия следвоенен български хладилен кораб „Черноморец”, построен през 1944 г. в Норвегия, с товароподемност 560 тона.

Тъй като все още не съм открил нищо за този кораб ви предлагам откъс от книгата на Никола Радев „Седем ключа на вода”
Цитат:
Боцманът Кольо Добрев е цял живот на море. Петдесетгодишен човек, а младее. Очите му уж са сиви, а като се загледаш в тях, в ириса им се раздвижва синьозелен прах. Младите моряци ту оставят бради, ту ги бръснат. Боцманът ги оглежда, мърмори — стар е да се нагоди към тях, те пък са твърде млади, за да бъдат на неговия акъл. На края и той пусна брада — прошарена, боцманска. Седим в моята каюта на борда на кораб „Васил Друмев“, говорим за параходи, за море, за бивали работи.
— Преди двайсетина години — спомня си Добрев, — на самия Никулден, тръпнахме от Варна за София, оттам ще летим за град Хаугезунд — Норвегия, ще получаваме кораб „Черноморец“, триста и петдесет тона. Тръгнахме в намален състав — девет души, половината екипаж. Капитан — Камбуров, старпом — Атанас Йонков, сегашният главен директор на параходството. За отиването ни дотам, получаването и докарването на парахода се предвиждаха двайсет дни — рейсът продължи половин година… Още в началото не ни потръгна. Излетяхме за Осло, а кацнахме в Будапеща. После в Прага, в Берлин, в Хановер. Там артисахме. Настаниха ни в хотел „Роял“, на четиринайсетия етаж. Иначе хотелът лови око, ама няма асансьор. Стаята — с пухени възглавници: това — добре! И телефон имаше, но с кого да говориш? … Вместо за шест часа, в Осло стигнахме за три дни. Същия ден във Франкфурт стана голяма самолетна катастрофа — вечерта се напихме…
Стигнахме Хаугезунд по тъмно. От мерак, с газен фенер отидохме на кораба, пуснахме осветлението. Корабът не беше стар, но не беше и нов — секънд хенд, втора ръка. Бордът му — четирийсет сантиметра над водата.
Всичко хубаво, но машината трябва да се ремонтира. Два месеца чакахме разрешение за ремонт. На тая тема вече имаме традиции, добихме и тренинг… Към края на февруари най-сетне дойде разрешението. Преди да тръгнем, идва началникът на порта — стар комендант, отдавна взел петте си пари от морето. „Този кораб е нещастен!“ — каза той на капитана. Бил военен, после преустроен на хладилен и при първото излизане се обърнал пред пристанището. Загинали девет души — тамам колкото дойдохме… Въпреки това — мола въжетата: кюф-кюф-кюф и … спря машината. „Кво стана бе?“ „Чакайте да накачаем въздух!“ Началникът на порта съвсем се опечали.
В Северно море пак закъсахме, този път — буталото. Дойдоха два влекача, по-големи от кораба. Единият отпред, другият отзад — разпъват го, от четирийсет метра, ще го направят на шейсет. В полунощ се вързахме в Хамбург. И там отпрахме два месеца — станаха четири.
Върнахме се в Хаугезунд да товарим риба. Началникът на порта, като ни видя, ще се разтопи … Преди да си тръгнем за България, направихме шипшандлер — искахме сто хляба. И десет кила чесън, ще правим шкембе чорба. Оня се хвана за главата. На другия ден дойде, тъпче на едно място, извинява ни се. Каза, че от всички аптеки на града и околността едва събрал две кила чесън...
Минахме Северно море, минахме Ламанша, наближи първи май.
Излезе вълна, залюля ни, почнахме да загребваме вода. Насочихме се към Шербур, Франция. Вързахме се там и осем дни чакахме времето да „падне“.
Отблъснахме на осмия ден, но в Биская отново ни почна. Биеше малко на борд. Една голяма вълна взе, че напълни машинното отделение. Пак спряхме. Водата долу — до гърди. Настроихме радиото, предадохме, че търпим бедствие. На английски. Радиостанцията ни — само на телефония, радиус на действие — петдесет мили.
Отзоваха се пет кораба. Най-близо бе танкерът „Кораджио“, италианец, трийсет хиляди тона… Спаси ни това, че беше денем. На всички лицата придобиха цвета на лимона и пепелта. Живот! Дойде италианецът, но ние бяхме изгребали вече водата, машината заработи.
Трети и четвърти май — нищо. Но пак спряхме — оказа се, че шестият танк не бил пълен с гориво, а с вода. Насочихме се към брега, не бяхме далеко. Хвърлихме котва срещу река Гвадалкивир. В селото насреща биеха камбани, народът излизаше от църква. Неделен ден, човекът гледа към бога, не към морето. Йонков изстреля няколко червени ракети — уж в небето, пък си изгори крака! От опарване не остава белег, но изгориш ли се, цял живот носиш белега. И Йонков трябва да го носи, да не забравя моряците…
Дойде катер, разбрахме се, докара два тона гориво. За една седмица стигнахме в Гибралтар, там срещнахме кораб „Витоша“ с капитан Чамурджев, купен наскоро. Флотът ни растеше… Когато застанахме в Бургас, дойде жена ми. Гледа — корабчето ниско, олющено, едва стига кея; гледа мене — ревна…


24 декември 1963 г. В корабния състав на ДСП „Тексим” влиза в експлоатация новозакупеният параход „Arcturus” (IMO: 5102683). Корабът е наречен на най-ярката звезда от съзвездието Воловар. Пръв капитан на кораба е Стефан Чамурджиев, а главен механик – Петър Лещаров.
Корабът е построен под строителен № 59 в корабостроителницата „Svendborg Skibs” в Свендборг, Дания, през 1951 г. При предаването му през март с.г. получава името „Else Nielsen”. Размерите му са следните: дължина – 87.10 метра, ширина – 12,40 метра. Дедуейтът му възлиза на 2550 тона. Максималната скорост, която може да развие е 12,5 възла.
„Арктурус” плава под това име до 22 януари 1970 г. След тази дата получава името „Панагюрище” и плава до 1974 г., след което е изведен от експлоатация. Бракуван е през месец юни 1976 г. в Шабла.


Click to see if image is larger

24 декември 1969 г. Израелски моряци отвличат от пристанище Шербур (Франция) пет ракетни катера „Sa'ar 3”, които французите отказват да предадат на Израел, заради наложено ембарго.
След Шестдневната война (5 – 10 юни 1967 г.) отношенията между Франция и Израел рязко се охлаждат. След разрешението на конфликта в Алжир, на Франция повече не й е необходимо противопоставяне с мюсюлманите в Близкия изток, и тя заема все пó арабска позиция. Всичко това се отразява и върху военните доставки за Израел.
До края на 1968 г. във Франция са построени 7 от общо поръчаните 12 катера. 5 от тях след проведени изпитания се отправят към Израел. Още два са спуснати на вода и за момента остават в Арсенала в Шербур на място, предоставено от французите за предотвратяване на терористични заплахи. През 1968 г. Бини Телем се завръща в Израел, където заема поста заместник на главнокомандващия военноморските сили на страната. Той е заменен от Хадар Кимхе – решителен офицер, бивш подводничар. Изпитанията на новопостроените катери се водят спокойно от Моше Табак – също решителен и смел офицер, тъй като тяхната постройка не е афиширана дори в местната преса в Шербур.
На 28 декември 1968 г., в отговор на отвличането на израелски граждански самолети от палестински терористи и поддръжката им от страна на арабските страни, бойци от специалните части на Израел атакуват летището в Бейрут и унищожават 13 самолета на арабски авиокомпании. В Париж побесняват след тази акция и главата на военната мисия във Франция, Мордехай Лимон разбира, че французите скоро ще обявят ембарго върху военните доставки за Израел – заплаха, надвиснала над главите на евреите след края на Шестдневната война. Той телефонира на Табак и Кимхе с искане готовите катери да бъдат отвлечени на всяка цена, дори и ако не са преминали изпитанията. Успява да убеди и двамата и на 1 януари следващата година катерите „номер 6” и „номер 7” (те все още нямат присвоени имена) те получават разрешение за изпитания, зареждат, отправят се в морето и… повече не се завръщат.
Французите почти не реагират на бягството. Те само смъмрят израелците и ги прогонват от Арсенала. Но Кимхе и Табак (Табак командва бягството и затова отсъства) си имат по-сериозни проблеми. Президентът на Франция Дьо Гол действително обявява ембарго върху оръжейните доставки за Израел и цялото вече закупено оръжие остава във Франция, в т.ч. и ракетните катери. Да се откраднат пет катера е много по-тежко, отколкото два (още повече, че към момента на бягството на „шести” и „седми” ембаргото все още не действа). Затова е взето решение да се намери начин катерите да се придобият по полузаконен начин.
Няколко месеца след бягството на „шести” и „седми”, шефът на Френския комитет по въоръженията при министерството на отбраната, генерал Газел, получава писмо. Фирмата „Starboat”, регистрирана в Панама и притежаваща представителство в Норвегия, изразява желание да придобие петте катера, строящи се в Шербур за Израел и задържани заради ембаргото. Тези катери, се твърди в писмото, биха послужили на фирмата за обслужването на нефтени платформи в Северно море. Спускът им на вода се очаква към края на годината и затова фирмата (на която срочно ще й бъдат нужни тези катери) избира именно тях. Не би ли оказал г-н Газел съдействие на фирма „Старбот” и няма ли да предложи на евреите да им се върнат парите в замяна на правата върху катерите, които да могат да бъдат продадени на „Старбот”? Та нали френското правителство се чуди какво да прави с тях… Писмото е подписано от Мартин Сим – известен корабопритежател, който се представя като представител на „Старбот” за Норвегия.
Фирмата „Старбот” е създадена с една единствена цел – да се обезпечи юридическата база за отвличането на катерите от Франция. Малцина обръщат внимание на това, че Сим притежава връзки с директора на компанията „Нетивей Нефт” – израелска компания за издирване и добив на нефт в Израел и Средиземно море. Въпреки риска да загуби своята репутация, Сим се съгласява да помогне на евреите.
Писмото на Сим попада на точното място. Историята с катерите струват на французите не малко нерви и те се съгласяват на предложението на „Старбот”, още повече, че фамилията на Сим под писмото изглежда повече от убедителна. Газел е уверен, че всеки договор за продажба ще включва клауза за невъзможност за препродажба на катерите на трета страна. Той телефонира на Лимон и след дълги преговори го „убеждава” ( в т.ч. и израелското правителство) да приемат обратно парите и да се откажат от правата върху катерите. Подписано е споразумение, анулиращо договора за доставка на катерите на Израел, за което Газел уведомява Сим. Но на 23 декември 1969 г. (петте катера вече са спуснати на вода), Лимон, Сим и директора на „Нетивей Нефт” се срещат – естествено без знанието на французите. Те подписват два документа. Първият – за предаването под аренда от компанията „Старбот” на компанията „Нетивей Нефт” на пет катера за обслужването на нефтените платформи в Средиземно море. В края на документа с малки букви е споменато, че последната може да закупи катерите след изтичането на срока на арендата. Вторият документ практически анулира съглашението, отменящо доставката на катерите в Израел. Така, да се обвинят евреите след бягството на катерите, вече е невъзможно. Впрочем, Лимон смята да си пробие път и без съгласието на французите. Документите са подготвяни само за краен случай.
След като приключват с правните тънкости, Лимон и Кимхи пристъпват към техническата страна на въпроса относно бягството. Сим предвидливо съобщава на французите, че „фирмата няма време” за подготовка на екипажи и моли катерите да бъдат доставени на местоназначението от израелските моряци. Но за нормално управление на катерите трябвало да се прехвърлят в Шербур множество еврейски моряци и практически да се удвои по численост израелската морска мисия в града. Всичко това очевидно би предизвикало подозрения.
Затова е решено израелските моряци да бъдат прехвърлени в последния момент и да се заселят на самите катери буквално преди самото отплаване. За максимална скритост Лимон и Кимхи решават да избягат на Бъдни вечер, когато бдителността на френските пристанищни власти ще бъде приспана от празника. Необходимостта да се пази операцията в тайна води и до други усложнения. Преди отплаването е необходимо катерите да бъдат заредени тъй като им предстои дълъг преход. На всички им е ясно, че вече самият вид на катерите, потопени до самия фалшборд под товар от гориво, би разсекретил операцията.
Решението е следното: Катерите ще излизат на изпитания неколкократно и всеки път ще изразходват по-малко гориво, отколкото се полага, и по такъв начин ще се натрупа достатъчен незабележим запас. По аналогичен начин е решен и другият проблем. Катерите притежават общо 20 дизелови двигателя (разчетната скорост е от 40 възла). Едновременният запуск на всички двигатели би събудил и най-заспалите пред масите жители на Шербур. Затова е решено да накарат жителите да „свикнат” с шума – за целта всяка нощ са палени по няколко двигателя едновременно. В началото в местната полиция завалява поток от жалби, но постепенно гражданите се примиряват. На моряците е заповядано да не се подготвят да отплават, а да приемат покани за Коледа, сякаш нищо не се случва. Със самите катери проблеми няма – прогонени от Арсенала, сега те се намират в откритото търговско пристанище…
В самия Израел също се води подготовка. Два кораба на израелската национална корабна компания „Zim” – сухотоварният „Leah” и корабът за превоз на автомобили „Dan” – са свалени от експлоатация. Те трябва да послужат като танкери за катерите. На тях са монтирани горивни цистерни с оборудване за зареждане в открито море. Екипажите са подменени със запасняци от военноморските сили, а всички приготовления се водят при спазването на най-строга тайна. Двата кораба провеждат тренировки с катерите, вече намиращи се в Израел. Два катера, вече въоръжени с ракети, излизат в открито море с цел прикриването на бягащите от Франция катери от възможни смущения от страна на Египет. На 10 декември „Леа” отплава от Ашдот, за да заеме позиция за първото зареждане край Гибралтар. Пет дена по-късно от същото пристанище отплава и „Дан” – той трябва да заеме позиция край Кипър.
Остава една дреболия – времето. По понятни причини прогноза за времето не може да се иска от пристанищните власти. Налага се да се слушат предаванията на радио BBC. На 24 декември, за проклетия в Бискайския залив се надига 9-балов щорм. Катерите, разчетени за акваторията на Средиземно море, не биха се справили с океанската буря. Цялата операция увисва на косъм. Кимхи, който ръководи операцията и Лимон, седят в катерите, прилепени до радиоприемниците. В 1,30 часа съобщават по новините, че макар в морето щормът да продължава, неговия център постепенно се движи по посока на Англия. Лимон решава да рискува. Катерите запалват двигателите, дават ход и напускат пристанище Шербур право в бурята… Останалият на брега Лимон изпълнява последната си задача – почуквайки на вратата на директора на Арсенала г-н Амио, той му съобщава за бягството, благодари му и му предава парите за постройката на корабите…
Отплавалите от пристанище Шербур катери се изгубват. Екипажите им, непривикнали с такива условия, се справят много трудно с управлението им. Едва на сутринта, когато бурята стихва, Кимхи успява да събере всичките кораби. Те поемат към бреговете на Португалия, където ги очаква „Леа”. Бункеровката продължава по-дълго, отколкото е предвидено тъй като в резервоарите на някои от катерите попада морска вода заради неловко подадени от „Леа” шлангове. Справяйки се, малката ескадра навлиза в Гибралтар и поема на юг, за да избегне среща с френския Средиземноморски флот. След това катерите поемат на изток. Преди Кипър ескадрата се разделя на две – на север и на юг. Съединявайки се край източния край на острова, катерите се срещат с „Дан” за втора бункеровка. На 1 януари 1970 г., на връх Нова година, Кимхи навлиза с петте катера в пристанище Хайфа. Операцията е проведена безупречно.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

24 декември 1994 г. По време на буксировка в условията на силен щорм е изхвърлен на камъни по крайбрежието на Норвегия край остров Саройя съветският крайцер Мурманск.
Лекият крайцер от пр. 68-бис „Мурманск” е заложен в завод № 402 в Северодвинск на 24 януари 1953 г. Влиза в състава на Северния флот на СССР на 6 октомври 1955 г. Участва в различни учения нееднократно. През пролетта на 1970 г., в хода на учението „Океан”, командващият СФ адмирал Семьон Лобов от борда на крайцера осъществява управлението на силите на ВМС в Северния Атлантик. От ноември 1970 г. до август 1971 г. се намира в зона на военни действия, изпълнявайки бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет. През 1981 г. участва в учението „Запад-81”. На 1 декември 1989 г. е изведен от бойния състав и е оставен на котва в Колския залив. През юли 1992 г. е разоръжен и изключен от състава на ВМФ. През 1994 г. е продаден на индийска фирма за нарязване за скрап.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 25 Дек 2013, 08:14    Заглавие:  

25 декември 1497 г. Португалската морска експедиция, водена от Вашку да Гама (Vasco da Gama), на път за Индия достига висок бряг в източната част на Африка и отпразнува там Рождество Христово. Поради това и брегът е наречен Натал (Рождество).

Click to see if image is larger

25 декември 1926 г. Френският барк Eugene Schneider, натоварен с 3000 тона железопътни траверси от Гент за Манока, Камерун, се сблъсква край остров Уайт с британския параход Burutu, собственост на компанията „Elder Dempster Company Ltd”. Вследствие на повредите, получени при сблъсъка, ветроходът потъва.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

На 25 срещу 26 декември 1929 г. в Мраморно море, на 80 мили от Истанбул, потъва параход „Варна” на Българското търговско параходно дружество „Постоянство”. „Варна” плава от Варна за Волос с товар от добитък. Виновник за гибелта му е 8000-тонният гръцки параход „Хрисис”, който след неправилна маневра се врязва със страшна сила в десния борд на българския кораб. Помощник-капитанът на кораба Найден Найденов и камериерът успяват да се прехвърлят на борда на гръцкия кораб и да обяснят на капитана му, че „Варна” потъва. Той обаче ги поканва да се почерпят, тъй като празнували Коледа, и... побягва. Загиват 22-ма души от екипажа, включително и целият команден състав начело с капитан Никола Бабев, който не пожелава да напусне поста си и 5-ма пътника, придружители на животните. Радистът на „Хрисис” дава погрешни координати на катастрофата, като отгоре на всичко е и пиян. Освен това съобщава, че всички са спасени. Това заблуждава шведския военен кораб „Оскар II”, от който виждат катастрофата и тръгват да помагат, но след това съобщение продължава за Истанбул. „Хрисис” е задържан в Истанбул, но... капитанът му избягва и не се явява на делото, което се протака във времето. Потъването на „Варна” е най-тежката катастрофа в мирно време за БТПД „Постоянство”. Много години след нея българските параходи, когато минават покрай мястото на гибелта на „Варна” приспускат флаговете си и хвърлят цветя във водата, с което почитат невинно загиналите си другари.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 декември 1941 г. Японската експанзия в Тихия океан достига своя връх с дебаркирането в Хонконг. Британският гарнизон там не успява да окаже никаква съпротива. За успеха на японците изключително много допринасят специално обучените самураи-плувци, които обезвреждат минното заграждение пред острова. След катастрофалното за американците нападение над Пърл Харбър това е вторият голям успех на японците в Тихия океан през Втората световна война.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 декември 1942 г. Два дена след като отплава от Малта, командваната от лейтенант Майкъл Елиът Фейбър британска подводница P 48 атакува конвой от италиански търговски кораби край остров Зембра в Туниския залив. Охраняващите конвоя миноносци Ardente и Ardito отблъскват атаката, като хвърлят във водата няколко серии дълбочинни бомби. Бомбите улучват подводницата, която потъва с целия екипаж от 31 човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 декември 1964 г. В Ротердам, Холандия, е приет от български екипаж под командването на капитан Стефан Чамурджиев и главен механик Анани Нанков новозакупеният от ДТП „Тексим” кораб, на който е дадено името „Alferatz” (най-ярката звезда от съзвездието Андромеда).
Корабът е построен в корабостроителницата „Flensburger Schiffsbau” във Фленсбург, Германия, през 1952 г. Преди да стане български плава под името „Allobrogia” (IMO: 5011822). Размерите му са следните: дължина – 144,46 метра, широчина – 18,46 метра, газене – 7,80 метра. Дедуейтът му възлиза на 9567 тона, а водоизместването при пълно натоварване е 14 480 тона. Обслужва се от 32-членен екипаж.
След ликвидацията на „Тексим” на корабът е предаден на Параходство БМФ, а от 22 януари 1970 г. му е дадено името „Васил Друмев”.
В състава на флота на Параходството „Васил Друмев” плава до 10 септември 1980 г., след което е продаден на ливански корабособственик и плава известно време под името „Gevo 1”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 декември 1968 г. В град Иношима, Япония, е вдигнат българският флаг над новопостроения тук 13 470-тонен сериен рудовоз „Лудогорец”( IMO: 6827670). Ръководството на кораба е поверено на капитан Коста Костов и на главния механик Георгий Торски. Преди „Лудогорец” от серията са приети: „Руен” (1967 г.), „Вежен” (1967 г.), „Мусала” (1967 г.), „Мургаш” (1967 г.), „Бузлуджа” (1968 г.) и „Оборище” (1968 г.).
„Лудогорец” е със следните размери: дължина – 139 метра, ширина – 19,39 метра, газене – 9,26 метра. Дедуейтът му възлиза на 13 470 тона. Максималната скорост, която може да развие е 13 възла.
„Лудогорец” е изведен от състава на БМФ на 4 декември 2009 г., когато е продаден на „Арго Меритайм” ООД, която го експлоатира с името „Ludo” и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. След година (на 22 декември 2010 г.) е продаден за нарязване на скрап в Аланг, Индия.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 декември 1976 г. Египетският пътнически кораб Patria потъва в Червено море след като на борда му избухва пожар. Загиват 150 човека.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 26 Дек 2013, 09:04    Заглавие:  

26 декември 1492 г. Флагманският кораб на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) „Santa Maria” се разбива на подводен риф. От неговите останки е построен първият форт на територията на новооткритите земи – „La Navidad”. В него Колумб оставя 39 члена от екипажите на корабите, начело с Диего де Арана, въоръжава го с оръдията от разрушения кораб и оставя хранителни запаси за една година. На следващата година, на 27 ноември 1493 г., Колумб достига до форта, но намира само развалините му и трупове на избитите първи заселници.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 декември 1853 г. В пристанището на Ню Йорк пожар унищожава рожбата на Доналд Мак Кей (Donald McKay) – американският клипер Great Republic. Впоследствие корабът е построен отново и плава до 1872 г., когато по време на буря загива край Бермудските острови.

Click to see if image is larger

26 декември 1909 г. Американската петмачтова шхуна Davis Palmer (2965 грт) се удря по време на буря на скалите край фара Грейвс Ледж пред пристанище Бостън. Впоследствие е подхваната от теченията и потъва край фара в канала Броуд Саунд. По време на корабокрушението загива целият 14-членен екипаж.
„Дейвис Палмър” е сравнително нов кораб. Построен е в корабостроителницата „Percy & Small Shipyard” в Бат, щата Мейн, през 1905 г. за Уилям Палмър от Бостън. Останките от разбитата шхуна, представляващи навигационна опасност, са премахнати при драгажни дейности през 1912 г.

Click to see if image is larger

26 декември 1943 г. На Коледа 1943 г. линейният крайцер Scharnhorst и няколко разрушителя (Z-29, Z-30, Z-33, Z-34 и Z-38), под общото командване на контраадмирал Ерих Бей (Erich Bey), отплават от Лангфиорд, Норвегия, с цел да атакуват северните конвои JW – 55B и R – 55A северно от Норвегия. За нещастие на германците техните заповеди са дешифрирани от английските криптографи и британското Адмиралтейство успява да изпрати значителни сили за прихват на бойната група. На следващия ден заради сложни метеорологични условия Бей не успява да открие нищо и изпраща разрушителите на юг да търсят конвоите, оставяйки „Шарнхорст” сам. След по-малко от два часа корабът се натъква на крайцерите, охраняващи конвоите – „Belfast”, „Norfolk”, и „Sheffield”. „Белфаст” открива „Шарнхорст” в 08,40 часа на разстояние 35 000 ярда (~32 000 метра) с помощта на радара си, а в 09,41 часа „Шефилд” установява визуален контакт. Под прикритието на снега английските крайцери откриват огън. За да насочи оръдията си „Белфаст” се опитва да освети „Шарнхорст” с помощта на осветителни ракети, но не успява. „Норфолк” решава да използва за стрелба показанията на радара и дава два успешни изстрела. Един от тях разбива основната антена на радара на „Шарнхорст”, непозволявайки му да отговори на прицелния огън в условията на лоша видимост. „Норфолк” понася само незначителни щети.
В опит да заобиколи крайцерите и да достигне до съдовете от конвоя, Бей насочва „Шарнхорст” на югоизток, по-далеч от тях. През втората половина на деня корабите от прикритието на конвоя, включително и британският линеен кораб „Duke of York”, намират „Шарнхорст” и откриват огън. Въпреки повредите по радара и излизането от строя на една от оръдейните кули „Шарнхорст” успява временно да увеличи дистанцията. Но скоро „Дюк ъф Йорк” го приближава и отново открива огън — вторият залп поврежда оръдейна кула „Антон”, барутните й заряди се запалват, а скоро ги последват и тези от кула „Бруно”. Обаче започналия теч загася разгорелите се пламъци. Нито един от британските кораби не получава сериозни повреди, макар че флагманът не веднъж е накриван от залповете на германците, а едната от мачтите му е пречупена от 280-мм снаряд. В 18,00 часа главната батарея на „Шарнхорст” замлъква; в 18,20 снаряд от „Дюк ъф Йорк” се взривява в котелното отделение, намаляйки скоростта му до 22 възла, оставяйки го беззащитен от атаките на разрушителите. Обаче силно повреденият и бавен „Шарнхорст” все още отговаря със силен огън от спомагателния калибър по крайцера „Jamaica”. В това време разрушителите „Musketeer”, „Matchless”, „Opportune” и „Virago” изстрелват торпеда по германския кораб. „Дюк ъф Йорк” към 19,28 часа вече е дал 77 залпа , изстреляни са 52 торпеда, а последните три, изстреляни от „Джамейка” в 19,37 часа са смъртоносни за „Шарнхорст”. Корабът се преобръща и потъва в 19,45 часа на 26 декември 1943 г., като гребните му винтове все още се въртят. От целия му 1968-членен екипаж се спасяват едва 36 матроси – сред тях няма нито един офицер. 30 човека качва на борда си разрушителя „Scorpion”, a 6 – „Мачлес”.
По-късно същата вечер адмирал Брус Фрейзър (Bruce Fraser) събира офицерите на борда на „Дюк ъф Йорк” и им заявява: „Господа, битката с „Шарнхорст” завърши с победа за нас. Надявам се, че всеки един от вас, когато му се наложи да води в бой своя кораб с много по-силен противник, ще го командва толкова доблестно, колкото бе командван „Шарнхорст” днес”. С толкова висока оценка, прозвучала от устата на неприятел, не е удостояван повече нито един линеен кораб в света.
По ирония на съдбата „Шарнхорст” получава своето име в чест на Герхард Шарнхорст (пруски генерал и реформатор), на младини служил на кораба „Duke of York” в Нидерландия през 1793 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 декември 1953 г. Шведският моторен кораб Oklahoma (7280 грт) се пречупва на две и потъва в Атлантическия океан на около 400 мили източно от Нюфаундленд. Корабът превозва дървен материал и генерален товар от Хелзинки за Балтимор.
„Оклахома” е сравнително нов кораб. Построен е през 1949 г. в корабостроителницата „Götaverken A/B” в Гьотеборг за компанията „Rederi A/B Transatlantic”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 декември 2000 г. Силна буря откъсва от котва и изхвърля на брега край португалското пристанище Вияна до Кастело регистрирания в Хонконг бълкер Coral Bulker. Екипажът на кораба е евакуиран с хеликоптери, но бълкерът е признат за конструктивно загубен.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 27 Дек 2013, 08:33    Заглавие:  

27 декември 1797 г. Край остров Хог, Вирджиния, загива британският 16-оръдеен кутер Hunter. Оцеляват едва петима човека от 80-членния екипаж.

Click to see if image is larger

27 декември 1831 г. От Девънпорт, Англия, отплава научноизследователският експедиционен кораб Beagle под командването на капитан Робърт Фицрой (Robert FitzRoy). В експедицията, която има задачата да проучи и картира бреговете на Чили, Патагония и Огнена земя, участва и големият английски учен Чарлз Дарвин (Charles Darwin), основоположник на еволюционната теория за произхода на видовете. По време на плаването, замислено като двегодишно, а продължило почти пет години, Дарвин събира изключителен фактологичен материал, с който обосновава и своето учение.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 декември 1848 г. В черноморския град Николаев е роден Степан Осипович Макаров, известен руски вицеадмирал, учен и теоретик на военноморското дело. Завършва морско училище на 17 години. Служи в Тихоокеанския и Балтийския флот на Русия. Участва в освободителната за България Руско-турска война (1877 – 1878 г.). През 1886 – 1889 г. като командир на корветата „Витяз” осъществява околосветско плаване. За втори път обикаля света с кораб през 1894 – 1896 г. По негов проект е построен първият в света мощен ледоразбивач „Ермак”, с който Макаров извършва плавания до Шпицберген, Баренцово море, Земя Франц Йосиф и Нова земя. Автор е на редица научни трудове. След избухването на Руско-японската война от 1904 – 1905 г. е назначен за командващ Тихоокеанската руска ескадра. Ръководи отбраната на пристанище Порт Артур. На 31 март 1904 г. загива на борда на броненосеца „Петропавловск”.

Click to see if image is larger

27 декември 1914 г. Британските линейни кораби Conqueror и Monarch се сблъскват на влизане в Скапа Флоу, като и двата кораба получават съществени повреди. Британският флот се завръща в Скапа след учения. Времето е ужасно, а видимостта отвратителна. „Монарх” забавя ход и променя курса за да избегне сблъсък с миночистач. „Конкерър”, плаващ зад него, не успява да запази дистанцията и нанася на „Монарх” приплъзващ удар в кърмата. Носът на „Конкерър” е силно повреден, а корпусът му получава деформации по протежение на 50 метра.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 декември 1916 г. Поставено е началото на интензивен превоз на зърно от Балчик и Каварна за Варна, осъществявано от параходите на БТПД „Кирил” и „София”. Всеки преход се осъществява с ескорт от торпедоносец. Преди началото на прехода водосамолет извършва разузнаване за евентуална поява на противникови кораби, които биха могли да атакуват параходите. Главното тилово управление на армията непрекъснато напомня за необходимостта от ускоряване на превозите, за да бъдат задоволени нуждите на войската от брашно.

27 декември 1916 г. В Егейско море на 30 мили източно от остров Цериго (днешния Китира) германската подводница UB-47 (UB II), командвана от оберлойтнант цур зее Волфганг Щайнбауер (Wolfgang Steinbauer), торпилира и потапя френския броненосец Gaulois. В момента на взрива на торпедото загиват двама човека, а в момента на потъването на кораба още двама.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 декември 1956 г. Войски на ООН започват да подменят френските и британските десантни военни части в района на Суецкия канал в изпълнение на резолюцията на Световната организация. С това фактически се пристъпва към ликвидирането на Суецката криза, предизвикана от решението на египетското правителство да национализира канала.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



27 декември 1965 г. В Северно море силна буря събаря и потапя газодобивната платформа Sea Gem, собственост на компанията „British Petroleum”. Изпратените от брега хеликоптери успяват да спасят по-голямата част от екипажа на платформата, но загиват 13 човека.

Click to see if image is larger

27 декември 1958 г. Варненските корабостроители от КЗ „Г. Димитров” предават на Параходство БМФ моторния кораб „Бургас” (ІМО: 5055438) – вторият от серията 3000-тонни кораби тип „Варна”. Командването на кораба е поверено на капитан Ангел Прокопиев и на главния механик Добри Байчев. „Бургас” е построен по проект 529. Главен проектант е инж. Живко Тодоров. Построен е под строителен № 392.
В първия си рейс „Бургас” донася стоки от Одеса за Варна, след което отплава към Александрия.
С постъпването в строя на „Бургас” общата товароподемност на 23-те кораба от флота на Параходство БМФ в края на 1958 г. достига 53 076 тона дедуейт.
Моторният кораб „Бургас” е изведен от експлоатация в началото на 1982 г., след което е бракуван.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 декември 1985 г. Във военноморска база-Бургас тържествено е вдигнат военноморският флаг на Народна Република България над новополучения среден десантен кораб от проект 770Е „Polnochny”. На основание заповед на министъра на отбраната на кораба е дадено името „Антон Иванов”. Впоследствие с решение на Държавния съвет на Република България му е присвоено името „Антарес” и бордови номер 702. Първи командир на „Антарес” е старши лейтенант Георги Цветанов Мотев.
За 27 години служба корабът и екипажите, служили на него, гордо и достойно развяват българския военноморски флаг и защитават честа на България в редица национални и международни учения.
В най-новата история на Военноморска база Бургас „Антарес“ е един от първите кораби, които през 1997 г. вземат участие и представят ВМС отлично в едно от най-големите военноморски учения в Черно море провеждано в рамките на „Партньорство за мир” – „Кооператив партнър”, под ръководството на НАТО.
След това учение: през 1998 г. участва в учението „Кооператив партнър – 98” в град Констанца –Румъния, и националното военноморско учение с международно участие „Бриз ‘98”, проведено в България; през 2000 г. участва в учението „Кооператив партнър”, проведено в Одеса – Украйна, и в националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2000”; през 2001 г. участва в учение „Кооператив партнър”, проведено в Поти – Грузия, и в национално военноморско учение с международно участие „Бриз 2001”; през учебната 2002 и 2003 г. взема участие в оперативно-тактическото учение на ВМС „Черноморски страж” и командно-щабното учение на ВМС „Есен ‘03”; през 2004 г. участва в учението „Кооператив партнър ‘04”, проведено в България – гр. Варна и в четвъртата активация на оперативната група за черноморско сътрудничество BLACKSEAFOR.
След приемането на България за пълноправен член на НАТО, се променят и задачите на Военноморските сили. Основен приоритет са формиране на доверие и взаимна сигурност, намаляване на вероятността от военен конфликт, подпомагане дейността на гражданските ведомства, организации и служби. В тази насока са и поставените задачи пред кораба: товарене, преход по море и стоварване на техника и личен състав от и на необорудван бряг; съдействие на Сухопътните войски в приморско направление посредством стоварване на десант; участие в хуманитарни операции при евакуация на население пострадало от крупни промишлени аварии, стихийни бедствия и етнически конфликти.
Под военноморския флаг на средния десантен кораб „Антарес” през изминалите години придобиват моряшка закалка и специфичен моряшки дух за живота стотици млади хора от различни краища на страната, формират се поколения командни кадри, които получават достойна професионална реализация във ВМС.
На 15 ноември 2012 г. на тържествена церемония в пункта за базиране в Бургас е спуснат флагът на средния десантен кораб „Антарес”, който е изведен от състава на Военноморските сили. Командирът на пункта комодор Митко Петев го предава на заместник-командира на Военноморските сили комодор Георги Мотев.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 28 Дек 2013, 06:28    Заглавие:  

28 декември 1416 г. В Китай е издаден императорски указ за организиране на петата експедиция на китайския пътешественик Чжън Хъ (Zhang Shijie). Тя трябвало да достигне до пристанище Малинди на Индийския океан и да установи непосредствена връзка с източното крайбрежие на Африка. Тази задача Чжън Хъ изпълнява през 1418 г.

Click to see if image is larger

28 декември 1809 г. На остров Кодиак, Аляска, е роден Александър Кашеваров (Александр Филиппович Кашеваров) – руски военноморски капитан и хидрограф, изследовател на североизточната част на Северна Америка.
Образованието си получава в Кронщатското щурманско училище. През 1829 – 1830 г. извършва околосветско плаване. След него е произведен в звание прапоршчик от корпуса на флагманските щурмани, но не престава да служи на Руско-американската компания и през 1831 г. отплава за колонията, където остава до 1844 г. През 1838 г. е назначен за началник на байдаръчна експедиция за наблюдение и опис на северозападния бряг на Америка. След завръщането му в Санкт Петербург е командирован към Географския департамент, където се заема със съставянето на атлас на водите, миещи бреговете на Източен Сибир и владенията на Руско-американската компания. През 1850 – 1856 г. е назначен за командир на Аянския порт, след което заема длъжността началник на чертожната в Хидрографския департамент. Кашеваров печата няколко статии за списания, като например, „Бележки за ескимосите в Руска Америка” („Северная пчела”, 1846, № № 227 и 228). Вече след смъртта на Кашеваров е издаден неговият „Журнал, воден при байдаръчната експедиция, назначена за опис на северния бряг на Америка през 1838 г.” (Санкт Петербург, 1879 – приложение към 8-ми том на „Известия на Императорското Руско Географско Дружество).
Александър Кашеваров умира в Санкт Петербург на 25 септември 1866 г.

28 декември 1897 г. Подписан е договор между Русия и английската корабостроителница „Armstrong Whitworth & Co”, Нюкасъл, за построяването на първият в света мощен ледоразбивач Ермак.

Click to see if image is larger

28 декември 1899 г. Френският стоманен барк Seine (2185 грт) по време на рейс от чилийското пристанище Икике към британското Фалмът с товар от селитра попада край островите Сили в жестока буря. Рано сутринта корабът се удря в скали. Бедстващият ветроход е видян от брега на Сейнт Агнес хед и дошлите на помощ спасители прехвърлят чрез ракета въже, по което шестима моряци и слугата на капитана успяват да достигнат брега. Останалите членове на екипажа са прехвърлени на сушата след като е изградена нова въжена линия от по-здрави въжета. Капитанът на „Сена” обаче решава да остане на борда на своя кораб и загива.
Впоследствие останките от барка са нарязани на място.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

28 декември 1900 г. В Любек е роден Юрген Ватенберг (Jürgen Wattenberg) – германски морски офицер. В началото на Втората световна война е щурман на джобния линеен кораб „Admiral Graf Spee”. След битката при Ла-Плата бяга от лагера за интернирани и се завръща в Германия през май 1940 г. От октомври с.г. служи в подводните сили, а от септември командва подводницата U-162 (IX C), която е потопена през септември 1942 г. от британски разрушители. Прекарва в плен три години, откъдето също прави опити да избяга. След войната се завръща в родния Любек, където е управител на клона на фирмата „Bavaria & St. Pauli Brewery”. Умира на 27 ноември 1995 г.

Click to see if image is larger

28 декември 1908 г. Силно земетресение с магнитут от 7,5 по скалата на Рихтер разрушава сицилианския град Месина. Катастрофата се случва в 5,20 часа сутринта, когато жителите на града още спят. Земетресението предизвиква огромно цунами, което нахлува в Месинския пролив, разрушавайки по пътя си градове и села. Колебанията на почвата продължават 23 секунди, но са придружени от страшни атмосферни явления – силни светкавици раздират небето, скоро завалява проливен дъжд. Загиват 160 000 месинци, оцелелите са 12 000. Още 30 000 загиват в Реджо ди Калабрия. Общо загиналите са 200 000 човека, без да се смятат умрелите по-късно в болниците и масата полудели хора.
Наблизо до сицилианския бряг се оказва руска практическа ескадра на Балтийския флот в състав: броненосците „Цесаревич” и „Слава”, крайцерите „Адмирал Макаров” и „Богатырь”. Ескадрата е командвана от контраадмирал Владимир Иванович Литвинов. Ден по-късно към тях се присъединява и крайцерът „Аврора”. Руските моряци вземат дейно участие в ликвидацията на последствията от земетресението – разравяне на развалините, изваждане на пострадалите из-под тях. На брега е разгърнат превързочен пункт. Ранените и пострадалите са качвани на корабите и с най-голяма скорост извозвани към континенталните пристанища, а на обратно пренасят медикаменти, провизии и вода. Спасителните работи продължават няколко дни. Руските моряци отказват да си починат докато все още има възможност да се спаси някой из-под развалините макар те също да са безкрайно уморени.
По мнението на италианските власти, руснаците внасят неоценим принос в справяне в ситуацията, като изравят 2000 жители и превозват до италианските пристанища няколко хиляди. Италианските медици, които редом с матросите от руските кораби участват в спасяването на пострадалите, по-късно пишат до руския морски министър: „Не ни е по силите да опишем на Ваше превъзходителство повече от братските грижи, с които бяхме обградени. Руските моряци със златни букви изписаха имената си за вечна благодарност на Италия... Да живее Русия!!!”
Последните руски кораби – линкорите „Цесаревич” и „Слава” – отплават от Месина едва на 16 януари 1909 г., след като властите потвърждават, че по-нататък ще могат да се справят със собствени сили.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

28 декември 1977 г. Влиза в експлоатация атомният ледоразбивач Сибирь, построен в Балтийския корабостроителен завод „Серго Орджоникидзе”, Ленинград. Пръв командир на новия кораб е В.К. Кочетков.
През пролетта на 1978 г., заедно с ледоразбивача „Капитан Сорокин” за първи път осъществява целогодишна навигация по маршрута Мурманск – Дудинка.
На 25 май 1987 г. „Сибирь” достига географската точка на Северния полюс.
От 1989 г. ледоразбивачът е използван за туристически плавания до северните ширини.
Изведен е от състава на флота през 1992 г. Към момента „Сибир” се намира в Мурманск, като е подготвен за утилизация.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

28 декември 1999 г. Руският танкер Волгонефть 248 потъва в Мраморно море на рейда пред пристанище Амбарли. Поради ураганния вятър корабът загубва управление, засяда на скала и се пречупва на две. 15-членният екипаж е своевременно евакуиран.

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 29 Дек 2013, 09:12    Заглавие:  

29 декември 1807 г. По време на буря край бреговете на Корнуол претърпява корабокрушение британският 64-оръдеен линеен кораб Anson. Предишната вечер корабът е отнесен от щорма към подветрения бряг при опит да се завърне във Фалмът. Екипажът отдава котвата, но когато около 8,00 часа въжето се къса, „Ансън” е изхвърлен на пясъка и скоро е разбит от вълните. Загиват 60 човека от общо 190-членния екипаж. Командирът на кораба Чарлз Лидиар също е сред загиналите. Неговото тяло извадено от водата на 1 януари 1808 г. и погребано във Фалмът.
Загубата на „Ансън” предизвиква противоречиви настроения, поради отношението с телата на загиналите, изхвърлени на брега. В тези времена е прието удавниците да се погребват без церемония, без саван и без ковчег на неосветена земя. По такъв начин телата остават непогребани дълго време. Това кара местния адвокат Томас Грилс да направи проект за нов закон за по-достойно отношение с телата на удавените моряци. Законът е представен в Парламента от депутата от Корнуол Джон Хърли Тремейн и е приет като Закон за погребване на удавниците от 1808 г. Впоследствие край Портлевен е поставен паметник на загиналите при корабокрушението.
По случайност свидетел на корабокрушението става Хенри Тренхауз, жител на Корнуол. Разстроен от гибелта на хората, поради невъзможността да се подаде от брега въже към разбития кораб, той разработва метално приспособление за хвърляне на лин през прибоя към отломките, за да може чрез него хората да се добират до спасителния бряг. По този начин неговото изобретение се превръща в едно от първите спасителни средства.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 декември 1808 г. На връщане от плаване до Норвегия на около половин миля от брега на полуостров Ютланд се разбива британската 36-оръдейна фрегата Crescent. Загиват нейният командир кептън Джон Темпъл, 225 офицери и матроси, 6 жени и едно дете. Успяват да се спасят едва 55 човека от екипажа на фрегатата.

Click to see if image is larger

29 декември 1812 г. Край бреговете на Бразилия американската фрегата Constitution, командвана от комодор Уйлям Бейнбридж, и 38-оръдейната британска фрегата Java, под командването на кептън Хенри Ламбърт влизат в двубой. В резултат на артилерийския дуел „Ява” е силно повредена и американците абордират кораба, като пленяват нейния ранен командир. По време на битката на борда на „Ява” загиват 57 човека, а ранените са 83-ма. Жертвите на „Конститюшън” са 9 човека и 57 ранени, в т.ч. и комодор Бейнбридж. Капитан Ламбърт малко по-късно умира от раните си. На следващия ден на борда на „Ява” избухва пожар и вследствие на него корабът се взривява и потъва.

Click to see if image is larger

29 декември 1917 г. Германската подводница UB-21 (UB-II), командвана от оберлойтнант цур зее Валтер Шефлер (Walter Scheffler), торпилира и потапя без предупреждение край Скарбъроу плаващия с 8-възлова скорост в състав на конвой руски транспортен параход Патрия. Корабът се преобръща и потъва за две минути. В момента на взрива загиват четирима човека – двама огняри, палубен моряк и камериерка. Останалата част от екипажа успява да се качи в спасителните лодки, които по-късно са открити и спасени от британски въоръжен траулер и откарани в Мидълсбро.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 декември 1940 г. Малко след като потапя на около 40 мили източно от Бриндизи италианския войскови транспорт Sardegna (11 452 грт) гръцката подводница Πρωτεύς (Y-3) е таранена и потопена с целия екипаж (48 човека) от охраняващия транспорта италиански торпедоносец Antares.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 декември 1942 г. Край нос Шабла потъва след като попада на мина съветският подводен минен заградител Л-24 (серия XIII-бис). Заедно с подводницата загива целият екипаж от 50 човека.
През 1991 г. останките от подводницата са открити от екип на Института по океанология във Варна на дълбочина 60 метра. През юни 2009 г. е организирана българо-руска подводна експедиция, която обследва обстойно потъналия обект и го обявява за военен мемориал.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



29 декември 1967 г. В Одеса е вдигнат флагът на първия наш дизел-електроход „Беталджойс” (IMO: 7016709). Ръководството на транспортно-хладилния кораб е поверено на капитан Петър Страшимиров и на главния механик Димитър Начев.
Корабът е построен под строителен № 54 в завод „Океан” в Николаев по проект 582 „Таврия”. Размерите му са следните: дължина – 99,35 метра, ширина – 14,03 метра, газене – 5,56 метра. Дедуейтът му възлиза на 2600 тона. Дизелов двигател 5D50 му придава максимална скорост от 13,6 възла.
На 22 януари 1970 г. с Указ № 191 на Президиума на Народното събрание „Беталджойс” е преименуван на „Хан Омуртаг”.
„Хан Омуртаг” е бракуван на режището в ЮПЗ във Варна през месец май 1985 г.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 декември 2004 г. Умира к.д.п. Радко Добрев Радулов. Роден в град Варна на 25 май 1948 г., завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1971 г. и започва работа в Параходство БМФ като трети помощник-капитан.
От 1974 г. до 1990 г. е в различни административни структури, в т.ч. и кмет на район „Варненска комуна” (днешният район „Одесос”). На 20 февруари 1990 г. се завръща в БМФ и преминава по всички длъжности до капитан далечно плаване. От 22 май 1997 до 10 май 2004 г. е капитан на моторните кораби „Витоша”, „Перелик”, „Околчица”, „Богдан” и ро-ро „Царевец”. След това е назначен за началник на отдел „Административно обслужване” в БМФ – пост, на който го заварва смъртта.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 30 Дек 2013, 08:55    Заглавие:  

30 декември 1853 г. Британският ветроход Staffordshire, на път от Ливърпул за Бостън, се разбива на подводни скали край остров Сили. Загиват 178 човека.

30 декември 1915 г. В базата си в Кромарти Фърт, Шотландия, след серия от взривове се преобръща и потъва британският крайцер Natal. Най-вероятната причина за взривовете е неправилно съхранение на кордита. Точният брой на жертвите от тази катастрофа варира от 390 до 421 човека. Една част от тях са убити от експлозиите, други се удавят при преобръщането на крайцера, а трети загиват от премръзване в студените води на Кромарти. По-голямата част от телата на загиналите са погребани в двора на църквата Rosskeen в Инвергордън, а други са погребани в гробището Гаелик. Днес за тяхната памет напомня малък параклис в Кромарти.
Първоначално се предполага, че „Натал” е попаднал на мина, поставена от германска подводница, но по-късна инспекция разкрива огромни щети от вътрешни взривове. Саботаж от германски агенти никога не е доказан.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 декември 1915 г. Край остров Крит германската подводница U-38 (U 31), командвана от германския ас капитенлойтнант Макс Валентинер (Christian August Max Ahlmann Valentiner) потапя без предупреждение британския лайнер Persia, собственост на компанията „P&O”. „Персия” потъва за 10 минути, като с нея загиват 343-ма души от 519, намиращи се на борда. Освен това с кораба потъват големи количества злато и скъпоценни камъни, собственост на Джахаджит Сингх, махараджа на Капурдала.
Сред спасените е барон Джон Дъглас-Скот-Монтагю. Неговата секретарка (и любовница) Елеонор Торнтън, която между другото е и модел на Rolls-Royce „Spirit of Ecstasy” загива. Историята е сред новините на челните страници на вестниците „Daily Mirror” и „Daily Sketch”.
През 2003 г. са правени опити да се извади част от съкровището, намиращо се на дълбочина 3000 м, но предприятието се увенчава с ограничен успех. Извадени са някои артефакти, корабни части и няколко кюлчета злато.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 декември 1917 г. Британският лайнер Aragon, собственост на компанията „Royal Mail Steam Packet Co.”, е реквизиран след началото на Първата световна война от Адмиралтейството и е преоборудван като войсково транспорт.
През декември 1917 г. корабът под командването на капитан Ф. Бейтман трябва да превозва подкрепления за войските на генерал Едмънд Аленби в Палестина. За целта „Арагон” е натоварен с пълния му капацитет, като на борда му се намират не по-малко от 2700 човека, като от тях 2500 са военнослужещи. След пристигането му в Александрия на 30 декември на лайнера е разрешено да влезе в пристанището, но скоро заповедта е отменена и „Арагон” остава на рейда на котва без никаква защита. Така лайнерът се превръща в идеална мишена за германските подводници, действащи в района.
Тази грешка от страна на британското командване не остава ненаказана. „Арагон” е торпилиран и потопен от германската подводница UC-34 (UC II), под командването на оберлойтнант цур зее Хорст Обермюлер (Horst Obermüller). При потъването му загиват 610 човека, от които 19 са членове на екипажа. Сред загиналите е и капитан Бейтман.
Веднага след торпилирането на транспорта от Александрия са изпратени на помощ разрушителят Attack и въоръженият траулер „Points Castle”. В момент, в който двата кораба спасяват хората от „Арагон” подводницата торпилира „Атак”. Загиват още 72-ма човека.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 декември 1921 г. На път за Германия, където предстои да бъде нарязан, британският пре-дреднаут Prince George се преобръща в свирепа буря край Кампердаун, Холандия. Впоследствие от останките е свалено всичко, което може да влезе в употреба, а корпусът е превърнат във вълнолом, който се използва и до днес.

Click to see if image is larger

30 декември 1927 г. Закупен е първият български плаващ док „България”, доставен от акционерно дружество „Кораловаг” – Варна. В закупуването му с финансови средства участва и БТПД „Постоянство” като съакционер. До излизането на БТПД от „Кораловаг” в дока са ремонтирани неговите кораби.

Click to see if image is larger

30 декември 1963 г. Екипаж с капитан Любен Шейтанов и главен механик Богдан Проданов приема в Ротердам, Холандия, новозакупения от ДСП „Тексим” моторен кораб „Алтаир” (IMO: 5235246), с товароподемност 10 006 тона. Корабът е наречен на най-ярката звезда в съзвездието Орел.
Корабът е построен в корабостроителницата „Nordseewerke Emden” в Емден, ФРГ, през 1955 г. До придобиването му от българската компания плава под името „Millerntor”.
След ликвидацията на „Тексим” през 1968 г. „Алтаир” е предаден на Параходство БМФ. На 22 януари 1970 г. с Указ № 191 на Президиума на Народното събрание на кораба е дадено името „Васил Априлов”.
В състава на флота на Параходството „Васил Априлов” плава до 14 март 1994 г., след което е продаден за скрап. Бракуван е Бомбай, Индия.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 декември 1975 г. На път от бразилското пристанище Тубарао за японското Кимицу, натовареният с желязна руда и мазут норвежки нефторудовоз Berge Istra изчезва в дълбините на Тихия океан (в района на остров Минданао, Филипините). В резултат на три експлозии корабът се пречупва и потъва много бързо. След седмица, на 7 януари 1976 г., е обявено за изчезването му и е организирана спасителна акция. Тя обаче не дава никакви резултати и на 10-ти е прекратена. Загиналите при катастрофата са 30 човека. На 20 януари обаче японски рибари намират в морето сал, на който се намират двама оцелели от „Берге Истра”. Това са испанските граждани Имелдо Барето Леон (на 41 години) и Епифанио Лопес (39).
30 години компанията собственик на кораба „Bergesen d.y. ASA”, държи в тайна вероятната причина за катастрофата. Най-вероятната е взрив на нефтените пари в товарните отделения. След като през ноември 1979 г. по аналогичен начин в южния Атлантик загива с целия си 40-членен екипаж друг кораб на компанията – „Berge Vanga” – компанията решава да не транспортира на корабите си двата вида товари заедно.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 декември 2006 г. По време на жестока буря в Яванско море с около 600 човека на борда потъва индонезийският ферибот Senopati Nusantara. По различни данни загиналите са между 400 и 500 човека.
Построеният в Япония през 1969 г. ферибот е използван за превоз на пътници между пристанищата Кумай, Централен Калимантан, и Танжунг Емас, Източна Ява.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 31 Дек 2013, 08:12    Заглавие:  

31 декември 1528 г. Испанският флот превзема остров Майорка, с което окончателно приключва прогонването на арабите от Пиренейския полуостров.

Click to see if image is larger

31 декември 1600 г. Английската кралица Елизабет І издава указ, с който узаконява английската Източноиндийска корабоплавателна компания. С този акт Англия се намесва решително в съперничеството за колонизацията на Индия и региона на Индийския океан.

Click to see if image is larger

31 декември 1774 г. Джеймс Кук (James Cook) преминава от Атлантическия в Тихия океан и спира при северния бряг на остров Естадос в удобен залив, на който дава името Новогодишен, а островчетата, които го обграждат от север – Новогодишни.

Click to see if image is larger

31 декември 1862 г. Край нос Хатерас по време на буря потъва героят от Гражданската война в САЩ – Monitor. Загиват 16 члена от екипажа му.
През 1973 г. останките от „Монитор” са локализирани на 16 мили югоизточно от нос Хатерас, Северна Каролина. През 1988 г. от дъното на океана е изваден винтът на кораба, а на 16 юли 2001 г. – 30-тонната силова установка. През 2002 г., след 41-дневни приготовления, от морето е извадена артилерийската кула, като в нея са открити тленните останки на двама моряци.
Днес мястото на гибелта на кораба се намира под охраната на Националната агенция по океанология и атмосфера на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Administration). Многобройните части от „Монитор”, извадени от дъното, се намират в морския музей в Нюпорт Нюз, Вирджиния.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 декември 1889 г. Група видни варненски граждани: Иван Мънзов, Велико Христов и Стат Паница, свикват във Варна общо събрание, за да поставят началото на българска параходна компания на Черно море. Избрана е 10-членна учредителна комисия за съставяне на проектоустава: търговците Велико Христов (първи изборен кмет на Варна), Янко Славчев, Хр. Ангелов, Руси Матеев и Стат А. Паница, Кръстю Мирски (адвокат), Петър Енчев (директор на БНБ – Варна), Михаил Колони (кмет на Варна), Иван Мънзов (управител на Варненската митница) и Петър Ат. Попов. Документът, наречен „Проектоустав на Българското търговско параходно дружество – Варна”, е утвърден от Общото събрание на варненските предприемачи и общественици на 14 януари 1890 г. Събранието упълномощава избраната вече комисия да представи проекта за устав на бъдещото дружество на българското правителство.

31 декември 1917 г. На рейда пред пристанище Александрия попада на мина и потъва британският войскови транспорт Osmanieh.
„Османие” е построен през 1906 г. в корабостроителницата „Swan, Hunter & Wigham Richardson, Ltd.” В Нюкасъл за лондонската компания „Khedivial Mail Steamship & Graving Dock Co. Ltd.”. След началото на Първата световна война корабът е реквизиран и е превърнат във войскови транспорт. Участва в операцията край Галиполи.
Мината, на която попада „Османие” е част от минното поле, което е поставено от германския подводен заградител UC-34. В момента на потъването на кораба на борда му се намират войски, предназначени за Палестина и медицински персонал. Загиват 198 човека, като сред тях е и командирът на кораба – капитан Мейсън.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 декември 1940 г. Германската подводница U-38 (IX), командвана от капитенлойтнант Хайнрих Лиибе (Heinrich Liebe), торпилира и потапя в точка с координати 60°01.0' с.ш. и 23°00.0' з.д. плаващия в състава на конвой HX-79 шведски моторен кораб Valparaiso. Корабът превозва 6181 тона генерален товар и пътници. В момента на атаката загиват 35 човека сред екипажа и пътниците.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

31 декември 1942 г. В Баренцово море се разразява така нареченият Новогодишен бой.
Германска ескадра, базирана в Алтен фиорд, отплава на 30 декември за да прехване конвой JW-51B. В състава на силите са джобният линкор „Lützow”, тежкият крайцер „Admiral Hipper” и разрушителите „Friedrich Eckholdt”, „Richard Beitzen”, „Theodor Riedel”, „Z-29”, „Z-30”, и „Z-31”. Командващ съединението е вицеадмирал Оскар Кумец.
В състава на конвоя са 14 търговски кораба, превозващи към северните пристанища на СССР доставки по ленд-лиза – 202 танка, 2046 други транспортни средства, 87 изтребителя, 33 бомбардировача, 11 500 тона гориво, 12 650 авиационно гориво, и над 54 000 тона други запаси. В състава на ескорта влизат разрушителите „Achates”, „Orwell”, „Oribi”, „Onslow”, „Obedient” и „Obdurate”; две корвети клас „Flower” – „Rhododendron” и „Hyderabad”; миночистачът „Bramble” и въоръжените траулери „Vizalma” и „Northern Gem”. Конвоят плава под общото командване на капитан I ранг Робърт Сент-Винсент Шербрук.
Също така конвоят е осигуряван от крайцерите „Sheffield” и „Jamaica”, прикриващи преди това преминаването на конвой JW-51A.
В неравния бой са потопени британските кораби „Achates” и „Bramble”, но крайцерите, след като постигат три попадения в „Адмирал Хипер” и потапят „Фридрих Екхолд”, принуждават германците да се оттеглят, а конвоят благополучно успява да достигне съветските брегове.
Узнавайки, че по-слабите британски сили са успели да прогонят джобния линкор и тежкия крайцер с придружаващите ги разрушители, Хитлер изпада в ярост и взема решение надводния флот на Германия да бъде разформирован, а корабите да бъдат изпратени за скрап. Главнокомандващият германските ВМС гросадмирал Ерих Редер си подава оставката. Заменилият го на поста Карл Дьониц обаче, въпреки привързаността си към подводната война, успява да убеди фюрера да запази надводните кораби.

Click to see if image is larger

31 декември 1951 г. Вследствие на разместване на товара, плаващият от Бремен за Истад, Швеция, германски параход Irene Oldendorff се преобръща и потъва край Хубер Гат, Нидерландия. Загиват 11 човека от неговия екипаж.

Click to see if image is larger

31 декември 1962 г. Моторен кораб „Любен Каравелов” с капитан Иван Антонов и главен механик Алекси Алексиев става първият български кораб, достигнал до бреговете на Социалистическа република Виетнам – пристанище Хайфон.

Click to see if image is larger

31 декември 1964 г. В Симизу, Япония, е вдигнат флагът на 9423-тонния въглевоз „Стара планина” (IMO: 6505129). Ръководството на кораба е поверено на капитан Станко Балевски и главния механик Димитър Демирев.
„Стара планина” е построен в корабостроителницата „Nippon Kokan K.K.” в Симизу, Япония под строителен № 218. Той е втория от типа „Средна гора”.
В състава на флота на Параходство БМФ „Стара планина” плава до месец януари 2004 г., след което е продаден за скрап в Аланг, Индия.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 31 Дек 2013, 08:49    Заглавие:  

Уважаеми съфорумници!
Отмина още една година от календара. 2013-та беше изключително динамична и станахме свидетели на събития, които, предполагам, някой ден ще влязат в учебниците по съвременна история.
През годината се стараех да обогатя рубриката, която водя, със събития, случили се по морета и океани, а също така свързани с историята на корабоплаването, като наблегнах повече на българското. Почти няма български кораб, неспоменат през дните на 2013 г. Бих искал да благодаря на редакцията на "Морски вестник", които ми дадоха насоките при издирването на данни за търговското ни корабоплаване. Искам да благодаря и на съфорумците via, LZ4BU, fonny и други, които понякога поправяха грешките, които неволно допусках в процеса на работа. Благодарение на усилията на всички ни "изплуваха" снимки на забравени от повечето от нас кораби.
Всичко това обаче доведе до умората ми и пренасищане на рубриката. Във връзка с това взех решение да спра за една година воденето й. Просто имам нужда от почивка. Все пак няма да я изоставя. Хем ще си почивам, хем ще я обогатявам с нови неща. Така че живот и здраве ще я подновя през 2015 г.
Пожелавам на всички весели празници и успешна нова година!

popay_the_sailor

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Хипократ2006

Регистриран на: 13 Фев 2011
Мнения: 35

МнениеПуснато на: Вто 31 Дек 2013, 09:52    Заглавие:  

Благодаря за всичко! Следях я практически ежедневно! Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 31 Дек 2013, 14:18    Заглавие:  

Благодаря от сърце и ПОКЛОН ЗА ОГРОМНИЯ ТРУД! Бъди жив и здрав след година да ни радваш отново с разкази за това, което е ставало през вековете и годините на тази дата по океани и морета. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
popnavy


Регистриран на: 15 Фев 2007
Мнения: 443
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 01 Яну 2014, 15:09    Заглавие:  

За много години, Митак! Благодарности за рубриката! За ЦЯЛА година спирам сутрешното кафе, то вървеше с "На този ден..." Crying or Very sad
_________________
Вятърът вимпела вее,
весело чайки кръжат.
Чезне зад кърмата кея,
влажни мъгли се топят...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 25 от 26 [381 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 23, 24, 25, 26 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1509s ][ Queries: 14 (0.0073s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker