Капитализъм срещу социализъм

[Kx]

Очаквах малко повече от теб и възможност да наистина да се получи дискусия.
Да критичен съм , но това е мисията на интелигенцията

[конструктор]

Протагор е казал "Човекът е мярката за всички неща". Данните за индекса на човешкото развитие (ИЧР) на ООН през 1989 (вж. стр. 111), 2005 (вж. стр. 229) и 2015 г. (вж. стр. 198) сочат, че през 1989 г. България е била на 27-мо място в света по ИЧР (№104, като най-развитата страна е №130), през 2005 г. – на 53-то (от 177 страни), а през 2015 г. – на 56-то място (от 188 страни). Коментарът е излишен.

[Fuzzy_Logic]

Очакванията за светло неолиберално бъдеще напълно се сринаха
От: 20 май 2018, 12:37В: АКЦЕНТ, ОБЩЕСТВО, ПОЗИЦИИНяма коментари

Чл. кор. проф. дфн Васил Проданов е преподавател в УНСС. Бил е главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989), директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 22 книги. Специализирал е във Великобритания и Унгария. Бил е гост професор в САЩ и Русия. В момента е директор на Тракийския научен институт

– Проф. Проданов, във Ваши публикации споделяте, че навсякъде в света, сегашната неолиберална глобализация е в криза. Има ли вълна на преосмисляне на неолибералните ценности и на какво се дължи тя?

– Такава тенденция има. Оценката не е само моя, а на много международни наблюдатели и анализатори. И най-авторитетните списания в света, които през последните години анализират този процес, установяват тенденции към деглобализация, към връщане към националната държава.

От 2008 г. насам, след финансовата криза, се увеличиха не само гласовете, че такава тенденция има, но се увеличаха гласовете за криза на неолибералния капитализъм. Хора, които преди това го подкрепяха, големи имена в икономиката, изведнъж започнаха да го критикуват и да установяват силни негови противоречия. Най-популярният пример е известният американски политически мислител Франсис Фукуяма. Той беше задал като че ли посоката на развитие на човечеството през 1989 г. с една статия – “ Краят на историята „. В нея казваше, че човечеството е стигнало най-висшия си етап, като дава за пример съвременния капитализъм и либералната демокрация, въплътени в модела на САЩ. Същият този политически философ, след кризата през 2012 г., написа статия „Бъдещето на историята“. Даде и интервю, озаглавено „Къде са левите да вдигнат въстание?“. В тази публикация той твърдеше, че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения, отколкото американските. Че в САЩ републиканската партия обслужва олигархията, а Обама – единият процент най-богати. След като там беше избран и дойде на власт Доналд Тръмп, Фукуяма написа серия от работи, силно песимистични за развитието на САЩ. А изборът на Тръмп за президент се разглежда като един от синдромите на кризата на неолибералния капитализъм не къде да е, а в страната хегемон, задаваща посоката на глобалното развитие, предлагана като модел на целия останал свят.

NewsBusinessPolicy