МиГ-23 в България

[sluchaen]

Самолета 17 години (не мига от пролетта) или 1500 часа назначен общ технически с едно КВР на 10тата година или 1000 часа. Ако не ме лъже паметта.

[marijan]

[sluchaen]

Второ, трето,...n-то "КВР" за удължаване на ресурса над назначения общ технически не е в "нормалната" експлоатационна документация. Зависи в най-голяма степен от производителя и в по-малко от експлоатиращия. Експлоатиращия може сам (спазвайки все пак поне процедурата на КВРто от общия технически ресурс) да извърши КВР за удължаване на ресурса на единични бройки.

[Super Flanker]

...

[sluchaen]

Е нали току що го казах. Казвано е многократно. Към момента няма никакво значение за 23ките. Просто за сравнение може да погледнете какво, как и на колко самолета се прави за Су 25 и съответно как стоят нещата за МиГ 29 (двата подхода са ясно различими така казано).

[Super Flanker]

...

[sluchaen]

Да провери като има съмнения. Да прочете във формулярите на самолетите.

[marijan]

[Preslav]

Отбелязване на 40 години от първия полет на МиГ-23 в България (снимки)
http://www.pan.bg/view_article-1-364302-Otbelyazvane-na-40-godini-ot-pyrviya-polet-na-MiG-23-v-Bylgariya-snimki.html#sthash.Kr4xdzZk.dpuf

[НВП-2014]

40 години от първия полет на МиГ-23

http://armymedia.bg/archives/75402

автор Цончо Драгански · 16/12/2016 , гледания 978

13-spas-spasovБригаден генерал от запаса Спас Спасов е роден през 1952 г. Завършил е Висшето военно въздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия през месец май 1975 г. Още като курсант е бил и инструктор, и е записал 240 летателни часа. След завършване на училището е продължил да бъде инструктор на летище „Каменец“. Летял е на самолетите Л-29, Л-39, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-23. Общо летателните му часове са 2300. Заемал е длъжностите младши пилот, командир на звено, командир на ескадрила, командир на полк, командир на авиационна база „Чешнeгирово“, заместник началник-щаб, заместник-командир, началник-щаб и командир на Командване „Тактическа авиация“. От 2006 г. до 1 юни 2008 г. е бил началник на управление „Личен състав“ в ГЩ на БА. След това преминава в запаса. Сега е председател на фондация „Български ВВС“.

– Господин бригаден генерал, кога възникна инициативата на 16 декември да бъде отбелязана 40-годишнината на първия полет у нас на МиГ-23БН пред самолет на постамент край с. Чешнегирово?
– Не може да се каже, че инициативата е възникнала спонтанно. От години отбелязваме този ден. Тържеството ни е на 16 декември, но реално събитието е станало на 19 декември 1976 г. Тогава е пристигнал МиГ-23БН и е летял в небето на България. Най-напред самолетът каца на летище „Граф Игнатиево“, а оттам се пребазира на „Чешнегирово“. Първоначално е превъоръжена Първа ескадрила с 18 самолета МиГ-23БН, като те идват поетапно. Второто снабдяване, така да се каже, със същата техника, е на Втора ескадрила. Разликата донякъде е в това, че самолетите от Втора ескадрила бяха въоръжени със системи за стрелба с управляеми ракети и станция, която да управлява ракетите. А и техните бомбодържатели бяха от друг тип.

– Общо колко броя самолети МиГ-23 имаше в авиобаза „Чешнегирово“?
– Първо, да припомня, че през 1993 г., когато бях командир на 25-и изтребително-бомбардировъчен полк, се проведе експеримент за създаване на авиационна база. И този модел беше приет в българските ВВС. Така че говорим за база от 1993 г. Тя имаше две бойни ескадрили, две технически, една свързочна и една логистична ескадрила. Отделно бяха включени радиолокационен възел и учебен център. В един момент в авиобазата служиха около 1200 души. Та превъоръжаването на Втора ескадрила беше също с 18 самолета. Преди да преминат курсове за МиГ-23, летците трябваше да са били на МиГ-21 и да имат достатъчен нальот. Това се правеше, защото МиГ-23БН беше труден за усвояване. Беше чувствителен при кацането на по-високи скорости. Искаше се прецизност в управлението на този самолет и…голямо внимание. Имахме 36 бойни самолета и 7 учебно-бойни – общо 43 МиГ-23.

– Какво друго бе характерно за този самолет?
– Самолетът беше с променлива геометрия на стреловидността на крилото. За кацане, за малки скорости – до 800 км в час, можеше да лети с разпер на крилото на 16 градуса стреловидност. Използваше се най-вече задължително за излитане и кацане. Всеки пилот, преминал на МиГ-23, беше горд да лети на такъв модерен самолет тогава – трето поколение, с големи възможности, като носене на огромен боен товар. И нещо много важно – имаше голям радиус на действие. Пилотът не мислеше за гориво, погледът му не минаваше непрекъснато през горивомера, така, както беше при МиГ-15 и МиГ-21. На тях бързо им свършваше горивото и те нямаха възможност да се отдалечават на голямо разстояние от летището, на което трябва да кацат. А МиГ-23 беше с много добри възможности по отношение на неговия боен радиус. Друго характерно за този самолет бяха големите динамични качества на двигателя – такива двигатели до онзи момент не познавахме…13-mig-23

– Затова ли се водеше и като изтребител-бомбардировач?
– Да, води се като изтребител-бомбардировач, но за мен е малко пресилено. Има оръдия, може да свали самолет, но това не му беше предназначението, въпреки че сме правили въздушни боеве и прехвати. Да ползваш самолет като изтребител в една съвременна въздушна обстановка, той трябва да има ракети. А той нямаше. Хубавите неща бяха още – много бомби, много добра навигация за времето си, беше просто фантастична навигация с голяма точност, съвършен компас, който дава стотни от градуса грешка за един час полет. Системата за близка навигация беше с много висока точност, да те заведе до целта или до района на целта. И още – добри параметри, широк диапазон по отношение на скоростите, На разпер на крилото на 16 градуса стреловидност лети с малки скорости до 800 км в час. Но прибирайки крилото на по-малка стреловидност, се осигуряваха по-големи скорости – до 1000-1100 км в час. За пилотаж, за бойно маневриране в района на целта разперът беше на 45 градуса. При прибиране на крилото на 72 градуса се осигуряваше голям диапазон за използване. И много снаряди – неуправляеми НУРС, и управляемото оръжие – една ракета. Разнообразието от въоръжение бе голямо.

– А недостатъци имаше ли?
– Прекалено елементарно бе бомбовъоръжението – бомбите бяха свободнопадащи, управляемо оръжие нямаше, освен тази ракета, която се насочваше непрекъснато от пилота. Този недостатък можеше да бъде избегнат впоследствие и да се закупи ново въоръжение. Друг недостатък – липсата на защита на този самолет от врага. Той имаше само една система – станция за създаване на смущения в наземните и въздушните средства, които го облъчват и преследват. Но той нямаше, например, т.н. топлинни капани, донякъде самолетът беше като мишена.

– Не можеше ли да бъде придружаван от други самолети?
– Тук се получава едно разминаване за такива възможности, тъй като самолетите МиГ-21 като фронтови изтребители можеха да го придружават, примерно, до нашата граница и после да го чакат и да го върнат. Но не можеха през цялото време да бъдат с него, тъй като нямаше да им стигне горивото. След това на други летища дойдоха модернизирани МиГ-23 МФ, но те бяха към ПВО на страната и с тях нямахме взаимодействие.

– Колко катапулта бяха направени на самолети МиГ-23 от „Чешнегирово“?
– Имаме загубени общо 7 самолета, от които един учебно-боен. При възникналите кризисни ситуации всички пилоти се спасиха с катапултирания, загина само един пилот. Това се случи на 16 септември 1986 г. с нашия колега майор Илия Цанев Стоянов при изпълнение на нощен полет. На учебно-бойния самолет катапултиране направиха тогавашният командир на 25-и полк подполковник Слави Павлов и заместник-командирът майор Калчо Танев. Другите катапултирания на бойните самолети извършиха подполковник Веселин Диков, старши лейтенант Бисер Бойчев, майор Стефан Синев, подполковник Иван Дочев и майор Боян Петков.

– Завършихте ли напълно „Йорданов-1“ – репликата на първия самолет, произведен в България от наш сънародник и полетял над небето на България, дело на световноизвестния конструктор Асен Йорданов?
– Самолетът „Йорданов-1“, който показахме през миналата година, наистина придоби голяма популярност сред обществеността. Той е завършен напълно и чака заедно с другите летателни средства Музеят на авиацията да бъде преместен от Крумово в Пловдив.

– Какво предстои на фондация „Български ВВС“, на която сте председател?
– Eдна от дейностите на фондацията е благотворителността и в момента се провежда предколедна кампания за дарителство, с насоченост към деца на загинали и пострадали служители от ВВС. А основното ни намерение за следващата година е да проведем поредния 9-и международен авиационен фестивал „Небе за всички“. Той ще бъде посветен на 100-годишнината от въздушните сражения през Първата световна война,105-годишнината на Военновъздушните сили и Българската авиация, евентуалното успешно финализиране на договора по новия боен самолет и разширяването и утвърждаването на приятелските връзки с ръководствата на Военната авиация на съседните и балканските страни, А основното мото е „Небето на Балканите – небе за приятели“.

[Pretor]

[Pretor]

Помните ли, БЪЛГАРИ? Помните ли как новите ни 'приятели и съюзници' ни 'съветваха', че нямаме нужда от толкова големи ВВС, които щели да бъдат излишен разход върху осакатената ни икономика? Помните ли? Помните ли как доброволно ги нарязахме? Помните ли как ни тупаха по рамото след това и ехидно ни се присмиваха... ВИЖТЕ НИ СЕГА!!!! Вижте ни, ако все още имате очи да гледате! ПЛАЩАМЕ на чужди войски да бранят българското небе!!! Сега ни хвърлят прах в очите, че само щели да гонят нарушителите... КОИ НАРУШИТЕЛИ? Щъркелите, които се връщат от юг ли? Гърция е на прага на война със съюзника си от НАТО за нарушаване на тяхното въздушно пространство, а ние ИСКАМЕ ДА ПЛАЩАМЕ да навлизат в нашето...

Димчо Димчев

[Mig-28]

Офф, айде пак, не е проблема да се сваля от въоръжение стара техника - проблема е че не се заменя с нова.

[Flankerivo]

Нали се сещаш, че има едно основно правило. Отказът от компетенции е константен по направление. Държавите в ЕС, които са на бръснача между имане/нямане на бойна авиация след години няма да имат бойна авиация. Подобно е като със забавния казус по "връщане на казармата". След като институтът по менажиране на целия процес на задължителна бойна срочна служба е унищожен, след като нямаш и помен от колосалната инфраструктура, необходима за управление на процеса, за казарма може да се говори само в минало време, но не и в бъдеще време. Отказвайки се от МиГ-23, от МиГ-21, след 5 години от Су-25, от МиГ-29, вероятността поне един от споменатите да бъде заместен от друг модел клони към 0.

[Mig-28]

Глупости, отказ от военна авиация в България няма да има все една ескадрила ще вземат.
Иначе да тъпо беше да ги нарязват тия 23ки - трябваше да ги продадът и да от наборна казарма файда няма трябва подобие на нещо като националната гвардия ( американската имам предвид не украйнската