Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Жан-Клод Юнкер: Гърция влезе в еврозоната с фалшифицирана статистика · Сидеров отведе делегация на "Атака" в Москва часове преди евровота · БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ: "ГЛЕНФОРД" И "ДЕСИ" СЕ СЪБРАХА В БУРГАС! МОРСКИ ТАЙНИ, КОИТО ИЗЛИЗАТ ЗА ПРЪВ ПЪТ НА НА БЯЛ СВЯТ... · НАТО предупреди Русия · ЕК иска строг контрол над дроновете · Мадуро: САЩ се опитват да ни унищожат ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пет 24 Май 2019, 15:10
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Дредноут
Система на брониране на Айова
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 2 [30 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Автор Съобщение
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 11 Юли 2005, 16:35    Заглавие:  

Revenge написа:
Хубава рисунка, Сашо.
Още едно пояснение за чупенето на снарядите.Снарядът през ВСВ се състои от:
1. Балистичен накрайник или аеродинамичен калпак
2. калпак от твърда, закалена стомана, а не мека, която постепено става все по-дълъг;
3. снаряд сърцевина;
4. дънен взривател

Когато снарядът удари 38мм борд от STS или 70мм на Литорио , балистичния накрайник, който е тенеке се смачква.Ако е японски снаряда - тоест с твърд калпак, но мек към вътрешността, калпакът се пръска снарядът прониква през 38мм борд и се поцепва на 330мм борд - или експлодра върху него - 20% от случаите или изобщо не гръмва 80%
При Литорио 70мм е достатъчен да разрушен бронебойният калпак на повечето снаряди на 12-20000м и снаряда е негоден да се взриви.
Имаш шанс да го унищожиш ако го уцелиш в палубата - над 20 000м, под тесния пояс, или свалиш дистанцията под 12 000м



Бронебойния накрайник не се пръска от удара в бронята а може да се отчупи от снаряда и той без накрайник удря бронята. Трудно е да се каже дали 38 мм ще са достатъчни да снемат бронебойния накрайник на японски снаряд и със сигурност не могат да снемат бронебойния накрайник на немски 380 мм снаряд особенно при удар до 30 градуса от нормалата.
Бронебойния снаряд дори и без бронебоен накрайник пробива дебела едностранно закалена броня но обикновенно се разрушава при пробиването и не може да екплодира зад бронята. Все пак зад бронята се образуват голямо количество осколки, с общо тегло горе-долу колкото снаряда и с значителна скорост, които съвсем не са безопасни. Освен това парчета от снаряда също преминават зад бронята и поразяват това което се намира на пътя им.
Американската схема с вътрешно разположение и наклон на главния пояс има още два недостатъка:
- участъка от външния борд до броневия пояс се пробива и от по-леки снаряди и осколки и кораба поема вода.
- снарядите които не пробият наклонения бронепояс често рекушират така че попадат в подводната част на кораба и могат да нанесат много тежки повреди.
Затова англичаните на последните си линкори използват вертикален (без наклон) външен бронепояс.

Бронята на италинските линкори, която е специално конструирана за тази цел, има достатъчно дебел (70 мм) външен пояс който може да снеме бронебойните накрайници на всички бронебойни снаряди употребявани през ВСВ (с много редки изключения за някои снаряди при ъгли близки до нормалата).

Във всеки случай не трябва да се надценява значението на разрушаването на снаряда при пробиване на бронята. Намалява се малко вероятността от катастрофално попадение което да доведе до детонация на боеприпаси и се намаляват чувствително пораженията зад бронята след пробиването но все пак поражения има и те са винаги много опасни. Всъщност обикновенни фугасни снаряди, особенно с такива големи калибри, са изключитено ефективни (особенно по надстройките и краищата на кораба) и без да пробиват бронята.
И още една особеност е,че японските бронебойни снаряди са специално конструирани да поразяват подводната част на вражеските кораби при недолети. Те имат специална форма която им позволява да изминават десетки метри под вода без да загубят устойчивост и взриватели с много дълъг период на закъснение. Това обаче е недостатък когато такива снаряди попаднат в небронирани надстройки.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 08:39    Заглавие:  

Определено за калибъра си японските снаряди са с най-лошо изпълнение.Пък и през ВСВ повечето държави правят снарядите си тъпоноси, така че да имат стабилна подводна траектория - виж Герамния, САЩ.Нали все пак основна идея на обезглавяването на снаряда е да не се допусне ефективното експлодиране на снаряда вътре в борда на кораба, а не само да изгуби част от тежестта си?Американците използват 38мм пояс 32мм при Саут Дакота като заякчаващ основния корпус и да го пази от осколки, снаряди на есминци, крайцери, да не се напълни с вода
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 10:48    Заглавие:  

ТНТ написа:
Определено за калибъра си японските снаряди са с най-лошо изпълнение.Пък и през ВСВ повечето държави правят снарядите си тъпоноси, така че да имат стабилна подводна траектория - виж Герамния, САЩ.Нали все пак основна идея на обезглавяването на снаряда е да не се допусне ефективното експлодиране на снаряда вътре в борда на кораба, а не само да изгуби част от тежестта си?Американците използват 38мм пояс 32мм при Саут Дакота като заякчаващ основния корпус и да го пази от осколки, снаряди на есминци, крайцери, да не се напълни с вода



1. По-добре е снаряда да експлодира след прибиване на бронята, но значението на това не трябва да се надценява. Първо бронебойните снаряди са с много малък заряд. Второ механичния удар при пробиване на бронята е толкова силен, че дори и снаряди с непокътнат накрайник преди удара често не експлодират. Трето снарядите с най-мощни и ефективни бронебойни накрайници срещу едностранно закалена броня са най-неефективни срещу хомогенна броня, която може да се направи с по-голяма дебелина и е много по-евтина. Затова челото на кулите на Айова е от хомогенна, а не от закалена броня.
Четвърто след "неефективно" пробиване на закалена броня от бронебоен снаряд се образува едно голямо парче от бронята с тегло колкото снаряда и с доста висока скорост и кинетична енергия, още едно също голямо парче от снаряда (над 50 % от теглото му) с голяма енергия, които могат да пробият допълнителна броня и огромни количество осколки които поразяват голяма площ, но не могат да пробият много допълнителна броня.
Крайният ефект от такова пробиване не е много по-слаб от "ефективно" пробиване.
2. 38 мм могат да свършат работа срещу осколки на оръдия от среден калибър, но са много малко дори за полубронебойни снаряди на есминци и крайцери освен при много големи ъгли на среща.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 10:52    Заглавие:  

Сигурен ли си, че 38мм е малк?На каква дистаниця - 5км, а на 18-20?
На Айова кеите са от хомогенна стомана не защото по-добре издържат на бронебойни снаряди, а лицевозакалената стомана "А" е с ниско качество.Освен това кулите удържат по-добре до ъгъл на падане не повече от 30 градуса.При ъгъл 70-90 пробиването е изключително леко
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 11:48    Заглавие:  

ТНТ написа:
Сигурен ли си, че 38мм е малк?На каква дистаниця - 5км, а на 18-20?
На Айова кеите са от хомогенна стомана не защото по-добре издържат на бронебойни снаряди, а лицевозакалената стомана "А" е с ниско качество.Освен това кулите удържат по-добре до ъгъл на падане не повече от 30 градуса.При ъгъл 70-90 пробиването е изключително леко


На 18-20 км полубронебоен снаряд с калибър над 130 мм ще пробие 38 мм хомогенна вертикална броня (отчитайки ъгъла на падане) при курсови ъгли поне до 30 градуса, а може и повече но трябва да смятам.

Едностранно закалената стомана "А" не е с ниско качество. Това е стоманата с най-дебел слой с висока твърдост през ВСВ. По принцип е много трудно да се направи хетерогенна циментирана броня с дебелина над 400 мм., а ефективността на тази броня започва да пада при дебелина над 300 мм. А хомогенна броня може да се направи и с дебелина 500 мм. Освен това се оказва, че ако се направи снаряд с достатъчно масивен и дебел твърд бронебоен накрайник той се справя отлично с такава хетерогенна броня, но ефективността на подобен снаряд срещу дебела хомогенна броня при ъгъл близък до нормалата (90 градуса ъгъл на срещане с бронята или 0 градуса от нормалата) намалява именно защото накрайника, който е с тъп връх остава здрав. Затова американците правят челата на кулите от главния калибър, които винаги са обърнати под прав ъгъл към противника от дебела хомогенна броня. Попаденията в челото на кулите на дистанция до 20 километра са над 70 градуса ъгъл на срещане с бронята. Друг въпрос е, че хомогенната стомана е по-добра и при малки ъгли на срещане със снарядите, но това е логиката при избор на палубна броня.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 12:56    Заглавие:  

само че има една дребна подробност:
американската лицево-закалена е дълбоко 55% закалена щот е некачествена, немската е 41%, а британската, която е най-качествен от трите е 31-32%.Нещо лошо ли има да е плитко закален лицевия слой?
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 14:35    Заглавие:  

ТНТ написа:
само че има една дребна подробност:
американската лицево-закалена е дълбоко 55% закалена щот е некачествена, немската е 41%, а британската, която е най-качествен от трите е 31-32%.Нещо лошо ли има да е плитко закален лицевия слой?


В това е същността на въпроса. Американската броня с най-дебел твърд слой е най-добра срещу старите снаряди защото разрушава по-лекия и по-тънък бронебойния накрайник. Но когато се появяват снаряди с много дебели и тежки накрайници се оказва, че те не се разрушават от бронята колкото и дебел да е твърдия слой и тогава английската броня с по-тънък твърд слой и по-дебел мек слой се оказва, че има предимство, точно защото бронебойния накрайник не се разрушава а остава цял. За много твърд и дебел тъповръх накрайник при ъгъл на среща 90 градуса по-меката и жилава хомогенна броня е по-трудна за пробиване от твърдата и крехка хетерогенна. Т.е. ако бронята не разруши накрайника голямата твърдост не помага а пречи. Плиткия твърд слой е точно предимството на английската броня.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 15:41    Заглавие:  

Защото ги улавя меката броня ли?
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 12 Юли 2005, 16:21    Заглавие:  

ТНТ написа:
Защото ги улавя меката броня ли?


"Меката" част на бронята поема главно енергията на удара, като се деформира, а твърдата част е крехка.
Но по-подробно тези въпроси са разгледани от Натан Окун.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Сря 13 Юли 2005, 08:16    Заглавие:  

Запознах се, така както си и мислех
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2005, 14:27    Заглавие:  

Тъй като въпроса поне за мен е много интересен ти пращам допълнително информация.

Maximum thickness of this kind of armor used for heavy vertical plating was restricted due to an erroneous idea that ductile, homogeneous armor steel was always inferior to face-hardened forms of the same steel at near-right-angles impact conditions. Testing by the U.S. Navy in 1921 of thick STS (see below) and face-hardened plates showed that the face-hardened armor only had an advantage when the damage that it caused the projectile was above a certain level (shatter of uncapped projectiles was always well above this level); if not, the hard, brittle face either did nothing to help or, in many cases, actually made the armor inferior to its unhardened form. As projectiles improved, the conditions where face hardening was the preferred solution became more and more limited. In fact, the U.S. Navy retained homogeneous armor for its heaviest turret faces during World War II when they discovered that it was better than any face-hardened armor against their own virtually indestructible armor-piercing projectiles when hit nearly square-on, as would be the case for a turret pointed directly at an enemy warship (face hardening was retained for thinner cruiser turret faces because the hard face caused less of a problem in these lower thicknesses and because uncapped projectiles were more likely to be used against the ship).

The use of homogeneous Class "B" armor in turret faces (either as a single thick plate or as a not-quite-so-thick plate laminated to a 2" (5.08cm) Class "B" support plate) was an extension of the results of the 1921 tests of 13" (33cm) STS (see above), where the even more indestructible World War II U.S. armor-piercing projectiles made the situation even worse for Class "A" armor compared to Class "B" armor. The thinner face plates used on U.S. cruiser turrets had less of a resistance difference between Class "A" and "B" and much more chance of being hit by uncapped projectiles that might be able to penetrate if the hard face was not there to shatter them, so Class "A" armor was retained for turret faces when U.S. Navy cruisers switched to Class "В" armor for new ships circa 1937. Also, Class "A" armor was retained on the sides and rear of the all turrets and on the cylindrical barbettes under the turrets, was much more likely to be hit at a medium-to-high obliquity (30o and up) where the face could destroy even a high-quality projectile, though at over about 55o obliquity a ductile Class "B" armor plate would again be desirable because a ricochetting projectile might punch out a very dangerous, cork-like armor plug from a Class "A" plate, which rarely happens with good Class "B" armor, especially at high obliquity.

Направих си труда и да сравня американската хомогенна броня клас В с новата хетерогенната броня на немските линкори от ВСВ при 90 градуса ъгъл на срещане като използвах програмите на Н. Окун. Условията бяха 16 инча броня от двата вида срещу 16 инча бронебоен американски снаряд от ВСВ с високо качество.
За двата вида броня се получи почти еднаква балистична граница - при около 1400 фута за секунда се пробиват от снаряд в ефективно състояние (запазена цялост на снаряда вкл. заряд и взривател).
Разликата беше, че при 1300 фута/сек. хомогенната броня не се пробива и остава цяла, а челно закалената снаряда също не пробива и рекушира, но прави дупка в бронята и избива plug с тегло цели 1160 либри и скорост 204 фута/сек. (Извинявам се за мерките но ме мързи да превръщам резултатите в килограми и м/сек).
Очевидно от 90 до 60 градуса ъгъл на срещане хомогенната броня е за предпочитане пред едностранно закалена броня с много висока твърдост, срещу бронебоен снаряд също с висока твърдост, защото снаряда не се разрушава а твърдата част на бронята се чупи като стъкло и не допринася за поемане кинетичната енергия на удара. При ъгли под 35 градуса хомогенната броня е за предпочитане защото при тези ъгли ако снаряда не пробие хомогенната броня остава цял и рекушира, а при удар в челно закалена броня снаряда се разцепва и не рекушира цял, което води до избивана на голямо парче от бронята. Хетерогенната броня има предимство при ъгли между 60 и 35 градуса (затова е предпочитана за броневия пояс защото той се изчислява за попаденията при курсови ъгли 60-40 градуса) защото дори и най-здравите снаряди се разцепват.
Освен това хетерогенната броня има безспорно предимство срещу по-стари снаряди от ПСВ които не са достатъчно здрави или срещу снаряди без бронебоен накрайник.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2005, 14:39    Заглавие:  

Абсолютно вярно, супер!Но тъй като проблемът е интересен и за мен искам да допълня, че голяма част от линкорите и крайцерите, особено японските макар и с модернизирани снаряди те са с малък калпак или той е доста мекичък.Това обаче не пречи в боя при остров Саво да бъдат извадени от строя кулите на американските тежки крайцери клас Ню Орлинс, който са от 203мм хомогенна стомана.Обратно 159мм кула на Бруклин от лицево-закалена стомана, улучена от 203мм снаряд не пробита и продължава да стреля през целия бой.
Освен Това ние сравняваме снаряди от ПСВ с броня от ВСВ.А бронята от ПСВ, каквато е на голяма част от линкорите е още по-плитко закалена - около 12-17%
Върнете се в началото
ТНТ
Гост


МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2005, 14:44    Заглавие:  

Ето тук ти пускам още инфо:
http://www.eugeneleeslover.com/ARMOR-CHAPTER-XII-A.html
Върнете се в началото
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2005, 15:35    Заглавие:  

ТНТ написа:
Абсолютно вярно, супер!Но тъй като проблемът е интересен и за мен искам да допълня, че голяма част от линкорите и крайцерите, особено японските макар и с модернизирани снаряди те са с малък калпак или той е доста мекичък.Това обаче не пречи в боя при остров Саво да бъдат извадени от строя кулите на американските тежки крайцери клас Ню Орлинс, който са от 203мм хомогенна стомана.Обратно 159мм кула на Бруклин от лицево-закалена стомана, улучена от 203мм снаряд не пробита и продължава да стреля през целия бой.
Освен Това ние сравняваме снаряди от ПСВ с броня от ВСВ.А бронята от ПСВ, каквато е на голяма част от линкорите е още по-плитко закалена - около 12-17%


При по-тънката броня и по-малки калибри (около 8 дюйма) едностранно-закалената броня и според Окун има предимство, поради така наречения ефект на мащаба, който по-бързо влошава показателите на тази броня в сравнение с хомогенната при едновременно увеличаване дебелината на бронята и калибъра на оръдията, така че всичко съвпада.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
С-13

Регистриран на: 12 Юни 2005
Мнения: 951
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 14 Юли 2005, 15:37    Заглавие:  

ТНТ написа:
Ето тук ти пускам още инфо:
http://www.eugeneleeslover.com/ARMOR-CHAPTER-XII-A.html

Благодаря.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 2 [30 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Дредноут
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0833s ][ Queries: 12 (0.0051s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker