Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
България ще прехвърли 400 млн. лв. за спасяване на европейски банки · Радев иска засилване на инвестициите между България и Китай · Повече от 30 жертви на въздушни удари в Сирия · САЩ праща военни кораби към Тайванския проток · Ясни са двете дати за среща между Тръмп и Путин · Експерти обясниха ще стане ли Гражданска отговорност тройно по-скъпа ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 20 Окт 2018, 14:32
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Имал ли е флот Атила?
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 5 от 7 [94 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 Следваща
Автор Съобщение
Гост
Гост


МнениеПуснато на: Сря 29 Мар 2006, 22:36    Заглавие:  

Участие на хуни, готи и скити във флота на Виталиан и бунта срещу император Анастасий през 515-516 г. според "Всемирна хроника" на Йоан Малала:

Byzantine Warfare in the Sixth Century, according to John Malalas
John Malalas wrote a chronicle covering events from Adam to at least AD 565. Malalas was born around 490 and was probably an imperial bureaucrat in Antioch, and later on in Constantinople. For evernts in his own lifetime, the author largely relied on oral sources.
The first account deals with a rebellion by a Thracian named Vitalian, in 515-16. Using a large army of Huns and Bulgars, Vitalian was able to capture two Byzantine military commanders, known as magistri militum, and was moving his forces upon Constantinople. The section below reveals some information about the early use of Greek fire.
Book 16
[Chapter 16]
The emperor Anastasios had formerly summoned, through Marinus, the philosopher Proklos of Athens, a famous man. The emperor Anastasios asked him, "Philosopher, what am I to do with this dog who is so disturbing me and the state?" Proklos replied to him, "Do not despair, emperor. For he will go away and leave as soon as you send some men against him". The emperor Anastasios immediately spoke to the ex-prefect Marinus the Syrian, who was standing close by while the emperor was conversing with the philosopher Proklos, and told him to prepare for battle against Vitalian who was then opposite Constantinople. The philosopher Proklos said to Marinus the Syrian in the presence of the emperor, "Take what I give you and go out against Vitalian". And the philosopher ordered that a large amount of what is known as elemental sulphur be brought in and that it be ground into fine powder. He gave it to Marinus with the words, "Wherever you throw some of this, be it at a building or a ship, after sunrise, the building or ship will immediately ignite and be destroyed by fire". Marinus asked the emperor to send one of his magistri militum with the weapon.
The emperor immediately summoned the Phrygian Patricius, the magistri militum and John, the son of Valeriana, and told them to prepare an attack against Vitalian across the water, and to take fast ships and soldiers. They fell at the emperor's feet, saying, "We two have been his friends and his father's friends. We are afraid that chance may bring an unfavourable result and we might be suspected of treachery". The emperor was angry with them and dismissed them from the palace. He then ordered Marinus the Syrian to take the ships, the elemental sulphur and the force of soldiers that had been prepared and to go out against Vitalian. When Vitalian heard that Marinus was moving against him with a large force, he seized every ship he could find and loaded them with bands of Huns and Goths, fully armed. He then set out to attack Constantinople, confident that he would certainly capture it and crush Marinus, who was coming to meet him, together with the force under his command.
Marinus distributed the elemental sulphur, which the philosopher had given to him, among all the fast ships, telling the soldiers and sailors, "There is no need for weapons but throw some of this at the ships that are coming against you and they will burn. And if we get to the houses on the other side, where the enemies of the emperor are, throw it there". Marinus told his men to throw it exactly as the philosopher had told him, when he had said that the ships would be set alight by the fire and sunk with the men on board. So he set out for the other side against Vitalian and his men, and Vitalian's ships came to meet them. They drew very close to one another opposite St Thekla's in Sykai at that part of the Bosphorus which is called Bytharion. The sea battle took place there at the third hour of the day. Suddenly all the ships of the rebel Vitalian caught fire and were set ablaze and plunged to the bottom of the Bosphorus, taking with them the Gothic, Hunnish and Scythian soldiers who had joined him. But when Vitalian and those on the other ships saw what happened, that their own ships had suddenly been set ablaze, they fled and returned to Anaplous. The ex-prefect Marinus crossed over to Sykai and killed all Vitalian's men whom he found in the suburbs and houses, pursuing them as far as St Mamas. When evening fell, Marinus and his force stayed there, defending those areas. Vitalian fled from Anaplous during the night with his remaining men and travelled 60 miles that night. At daybreak none of Vitalian's men could be found on the other side. Christ the Saviour and the emperor's tyche had won the victory.
Върнете се в началото
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 30 Мар 2006, 08:05    Заглавие:  

Малко известно

АТИЛА - БИЧ БОЖИЙ ИЛИ МОРСКИ КРАЛ

Историята на търговското корабоплаване, морските войни и корабостроенето в периода на Големите миграции в Северна Европа (300-500 г.) отрежда традиционно водеща роля на римляните, англо-саксите, ютите, вандалите, готите и фризийците. Племена като хуните и аварите обикновено са причислявани към т.нар. „номади на степите”, а сведенията на летописеца Йоан Малала и поета Йоан Цеце от Византия за пристигането на Ахил пред Троя с кораби и войска от хуни, българи и мирмидонци не се приемат за автентични. Редица исторически източници, археологически находки, лингвистични данни и митологични свидетелства обаче потвърждават наличието на корабостроене и корабоплаване при хуните.

ПИРАТСКИ НАПАДЕНИЯ
НА ХУНИТЕ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

Според „История на кралете на Британия” от Джефри Монмаут хуните са осъществявали нашествия и грабежи на Британските острови и в Германия. В тези пиратски нападения те са били предвождани от своите крале Хумбер и Мелга. Разполагали са с кораби, на които са товарели заграбената плячка (злато, сребро) и знатни пленници. В глава I от книга II хронистът разказва как Брут се сдобил „с трима прочути синове от съпругата си Игноге” - Локрин, Албанакт и Камбер. По-късно те разделили
кралството Британия помежду си и всеки се оттеглил във владенията си. Локрин, който бил най-възрастният владеел средната част на Острова, по-късно наречена Логрия или Легрия в негова чест. Камбер получил земята, разположена отвъд реката Северн, която сега се нарича Уелс. Най-малкият брат Албанакт владеел страната Албания (днес Шотландия). След като тримата управлявали дълго време в мир, кралят на хуните Хумбер пристигнал в Албания (Шотландия), убил Албанакт в завързалото се сражение и принудил хората му да избягат при Локрин. В следващата глава II братята Локрин и Камбер събрали цялата си войска, сражавали се с краля на хуните Хумбер и го обърнали в бягство. В опита си да избяга Хумбер се отправил към близката река и се удавил в нея, поради което тя носи неговото име и до днес.
След победата Локрин подарил плячката добита от враговете на своите войници; за себе си запазил златото и среброто, които намерил на корабите, както и три възхитително красиви девици; едната била дъщеря на крал от Германия и заедно с другите две била насила отвлечена от Хумбер след като той опустошил страната им. Победата на Локрин и Камбер над хуните е датирана през 1079 г. пр. Хр. В книгата „Митология на Британските острови” проф. Джефри Аш анализира етимологията на името на река Хумбер. То може да бъде преведено като „добра река” и да бъде класифицирано като старо-английско. В хрониката на Джефри Монмаут обаче, Хумбер е крал на хуните, а реката в която е удавен получава неговото име. Очевидно тук може да се търси връзка и с реката като символ на мъжествеността и създаването на потомство при хуните.

НАШЕСТВИЯ ПО МОРЕ ПРЕЗ НОВАТА ЕРА

Пиратските нападения на хуните продължават и през новата ера. Нападението на краля на хуните Мелга срещу Шотландия е регистрирано по време на римското владичество на Острова. В глава III от книга VI Джефри Монмаут твърди, че Мелга намерил временно убежище от преследванията на римляните в Иберния (Ирландия), но по-късно се завърнал с нови съюзници и кораби:

„След това римляните вдъхнали кураж на изплашените хора доколкото това било възможно и им оставили образци от въоръжението си…Едва римляните се били сбогували (с местното население) и двамата водачи Гуаниус и Мелга слезли от корабите си, с които били избягали в Ирландия преди това, и с техните банди от шотландци, пикти, норвежци, даки (датчани) и други, които те довели се хвърлили срещу цяла Албания (Шотландия) до самата стена”.
В „Англо-саксонски хроники” например се съобщава, че през 477 г. в Британия пристигнал Ела, заедно с тримата си сина (Симен, Вленкинг и Сиса) и три кораба. Те слезли на мястото, наречено Бряг на Симен (в близост до Селси Бил, Съсекс), „погубили много от уелсците; а други прогонили в гората, която се казва Андред’сли.” Съществуват две хипотези за произхода на Ела. Според първата той е син на Еллак. Както е известно Еллак е син на Атила и последен вожд на хуните в Западна и Централна Европа. Според втората хипотеза той е син на саксонския принц Есле.
И ако произхода на Ела е спорен, то византийският хронист Прокопий Кесарийски е пределно точен по отношение на етническата принадлежност на варварите, които преминали Дарданелите през 539-540 г. В книга 2 от съчинението „Войната с персите” той говори за опустошенията извършени от хуните в Европа (32 укрепления в Илирия) и (Мала) Азия. Авторът описва как огромна войска от хуни преминала през река Истър (Дунав) и нападнала Европа. Уточнява се, че това се е случвало и по-рано, но никога не е носило на местните жителите толкова нещастия и огромни беди. Варварите опустошили всичко от Йонийския залив до предградията на Византия (Константинопол). Разорили 32 укрепления в Илирия, а град Касандрия (в древността той се наричал Потидея) превзели със сила. С цялата плячка и 120 хил. пленници се отправили към домовете си без да срещнат съпротива. Впоследствие често се появявали по тези места, дори превзели със щурм и Херсонес (Тракийски Херсонес). По време на прибоя хуните преминали през укреплението при Черния залив, установили се между т. нар. Дълги стени и неочаквано нападнали римляните в Херсонес. Много от тях убили, а други взели в робство. Неголям отряд от хуни преминал пролива между градовете Сист и Абидос, опустошил азиатските земи и веднага се завърнал в Херсонес. После заедно с останалата войска и цялата плячка всички се насочили към домовете си.
Сведенията на Прокопий Кесарийски се потвърждават от „Историята на Северен Кавказ” (ИНСК, 1988, 96-97 стр.), където се разказва за нападенията на родствените на българите племена „утигури” и „кутригури”. Те заемали господстващо положение в Източното Приазовие и Причерноморието; след 449 г. нахлували в Тракия, опустошавали Балканския полуостров, а през 539-540 г. проникнали даже в Мала Азия. Иван Божилов съпоставя наличните исторически източници и прави извода, че тези (пра)български групи са достигнали Галиполи, прехвърлили са се в Мала Азия, разграбили са околностите й и са се завърнали („Българите във Византийската империя”, 1995, 23, 57 – бел. 7Cool. Следователно те са извършили две плавания през Дарданелите с неуточнени в изворите плавателни средства.

МОРСКА КАМПАНИЯ НА АТИЛА ПРЕЗ V ВЕК

Дали Атила е разполагал с морски флот? Използвал ли е кораби за бойни цели? Участвал ли е в сражения на море? Отговори на някои от тези въпроси дава полско-литовската “Хроника Быховца”. В нея се разказва за морски поход на Атила около Западна и Южна Европа, стоварване на десант в западната част на Балканския полуостров и превземане на земята на съвременна Хърватска. Корабите, с които е осъществено плаването не са описани, но сравнително точно са изброени страните и моретата, през които преминава маршрута. Това са морето-океан (вероятно Атлантически океан), Земско море (Средиземно море), Британия, Франция (или френската земя), Испания и италианската земя. Очевидно експедицията е преминала през Гибралтарския пролив и съвременните Йонийско и Адриатическо море. За съжаление началната й точка не може да бъде установена от текста на хрониката:

„В година 401 от рождението на Христа...се появи Атила, наречен Бич Божий; той излезе/дойде от реката Югра/Юхра, а реката Юра и днес се намира в земята на цар Ивак; бащата на Атила се наричаше Мандазиг. (Атила) излезе с тримата си братя: Ачар, Рохас и Биеда; излезе от/на морето-океан и пристигна в Земско море, което се намира между Франция и Испания. А когато на/влязъл в това море, тогава от Британия тръгнала кралицата на име Урсула, която трябвало да се омъжи за сина на английския крал; с тази кралица имало и единадесет хиляди девойки. Атила убил и кралицата и всичките единадесет хиляди девойки, които били с нея и те станали мъченици в името на Христа. Това било първото престъпление, което извършил Атила над християнския народ. После (той) заобиколил френската и италианската земя и отишъл/плавал по море до хърватската земя; там се стоварил (с войска) от морето и със сила взел хърватската земя”.

Началният параграф на “Хроника Быховца” не е запазен в оригинал. Той е известен на изследователите от по-късен препис, наречен “Хроника Стрыковского” (том I, стр. 56-57). Голяма част от текста на двете хроники съвпада изцяло, поради което на мястото на липсващия параграф в “Хроника Быховца” е включен съответният текст от “Хроника Стрыковского”.
В оригиналният полски текст на “Хроника Быховца” река Югра е изписана като Юхри (Juhri), а в руския превод – Югра. Възможно е под река Югра хронистът да е имал предвид река Угра, която е приток на река Ока. М.Меховски, най-известния полски географ от началото на 16 век в своя “Трактат за две области Сарматия ” (М., 1936 г., стр. 109) също употребява името Югра по отношение на реката, която днес се нарича Угра. Колкото до река Юра то тя е приток на река Неман, която се намира в Беларус. Ивак вероятно е цар Иван IV Грозни (вж. И. Данилович “За литовските летописи”, ЖМНП, 1840, №11, стр. 93-94).
Описаният в “Хроника Быховца” морски поход около Западна и Южна Европа е значителна по мащабите си инициатива, за осъществяването на която са били необходими финансови ресурси, материална база, добре обучени екипажи и навигационни познания, големи и здрави кораби, провизии и силна войска. Следователно ако Атила е предприел един толкова мащабен морски поход той трябва да е регистриран и в други западно-европейски хроники от разглеждания период. В прочутите „Англо-саксонски хроники”, съставени от Нений (вж. библиографията) е записано важно събитие, което има отношение към проблема. Нений проследява пристигането на саксонските вождове Хенгист и Хорса с три кораба на Британските острови през 447 г. (глава 31). Според автора двамата били прогонени от Германия и намерили добър прием в двора на краля на бритите Вортигерн. Той се нуждаел от подкрепление във войната срещу скотите и пиктите. Хенгист и Хорса се включили с готовност в нея и дори предложили на Вортигерн помощ от своята страна. Кралят се съгласил и „проводил пратеници в Скития, където те избрали известен брой войнствено настроени бойци и се завърнали със 16 кораба”. В този пасаж не се посочват местоположението, границите или владетеля на Скития, нито пък етническата принадлежност на бойците. Със сигурност обаче може да се каже, че по същото време (447 г.) Скития влиза в границите на Хунската империя, а обединител на двете могъщи кралства Германия и Скития е Атила (за справка вж. по-долу: Гибън, 1845). Нещо повече – официалното название на държавата на Атила в европейските управляващи и дипломатически кръгове е Скития, а не Хунска империя. Само година по-късно – през 448 г. римляните изпращат дипломатическата мисия при хуните. Предводителят на мисията – Приск Панийски (за справка вж. по-долу: Панийски, „Готска история”) съобщава, че е изпратен в Скития и нарича Атила „царствен скит”. Следователно в „Англо-саксонските хроники” на Нений е официално регистрирано отплаване на 16 бойни кораба от Скития, област която в периода 447-448 г. е била под контрола на хуните и в състава на тяхната държава. Очевидно първоначалната посока на морския поход на Атила от “Хроника Быховца” и подкреплението от Скития за Вортигерн в „Англо-саксонски хроники” съвпадат. И в двата случая изходна точка е Скития (при Атила река Юра на територията на съвременна Беларус, а за пратениците на Вортигерн просто Скития в по-общ план).
Как точно са изглеждали корабите на Хенгист и Хорса? Отговор на този въпрос ни дава датският изследовател Я. Роел, който проектира и построява „Хугин” – реплика на ранен англо-саксонски боен кораб от 5 век. Копието е построено през 1948-1949 г. в корабостроителницата Frederikssund и има следните характеристики: дължина 23,80 м., широчина 5,10 м., газене 1,75 м. и ветрилна площ 40 кв. м. Предполага се, че с подобни плавателни съдове англите, саксите и ютите са достигнали Британските острови. „Хугин” е спуснат на вода именно, за да ознаменува 1500-годишнина от пристигането на Хенгист и Хорса в двора на крал Вортигерн. Поради наличието на носово украшение на дракон незапознатите с темата често причисляват „Хугин” към викингските кораби. Драконовата глава върху вълнореза на „Хугин” всъщност е възстановена по известния „Гоблен от Байо”, който пресъздава нашествието на Уилям I Завоевател в Англия през 11 век. Тя наистина е елемент от по-късна епоха, но самият „Хугин” е англо-саксонска реплика, Хенгист и Хорса са саксонци, а не викинги.
Крайната точка на плаването е разположена някъде по брега на съвременна Хърватска. Не е известна по-нататъшната съдба на „корабите”, с които Атила пристига на Балканския п-в. Възможно е те да са били използвани в други морски походи, за по-различни цели или пък да са били изоставени/изгорени. В унгарската Illuminated Chronicle се твърди, че жителите на Далмация, Панония, Македония, Фригия и Памфилия пострадали изключително много от нападенията на хуните и поискали разрешение от Атила да напуснат домовете си. След като получили съгласието му те „пресекли Адриатическо море и се установили в Апулия”. Плаването им до Италия може да е било извършено срещу заплащане с „корабите” на Атила. Съществува и едно косвено свидетелство за възможностите на хуните да осъществяват нападения с кораби по крайбрежието на Адриатическо море. При навлизането на войските на Атила в Западната Римска империя през 452 г. жителите на някои от опожарените селища се оттеглили на малък остров в Адриатическо море. Впоследствие те се преместили на друг остров (Риус Алтус) и там основали прочутия град Венеция. Според унгарската Illuminated Chronicle повторното преместване е предизвикано от страха от хуните. Унгарският хронист Николай Олай в документалната „Повест за Атила” от 16 век допълва, че бегълците избрали Риус Алтус, защото се опасявали от „силата на Атила”, която можела да ги достигне на малкия остров. Вероятно той е бил достъпен за хуните посредством крайбрежни плавателни съдове с неголеми размери.

ПЛАН ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА АФРИКА И АСИРИЯ?

Известната унгарската хроника „Геста Хунгарорум” представя завоеванията на Атила в Западната Римска империя през 452 г. Тя проследява в детайли обсадата и превземането на градовете Аквилея, Конкордия и Фриули. Подобна е и съдбата на селищата в ломбардското херцогство: посочва се, че хуните „разпростряли властта си върху Тревизо, Падуа, Верона, Бреша, Кремона, Мантуа, Пергамо, Милано, Александрия, Ферара и други”. Равена била предадена от Йоан, местният архиепископ на Арианската църква, който пуснал тайно в града част от варварите и техния вожд. Архиепископът имал много богатства и бил назначил 12 ариански кардинали против волята на католическата църква. Йоан позволил на хуните да избият истинските християни, които били по-влиятелни от него в града. Той обещал на Атила, че може да завладее цяла Италия, град Рим и Африка без усилие и разходи, ако се присъедини към Арианската църква и преследва християните. Атила с готовност се съгласил, но той се интересувал повече от властта отколкото от религията. По-късно в Равена пристигнал папа Лъв с множество свещеници. Той се срещнал с вожда на хуните и преговарял с него в полето край града. Атила се вслушал в молбите и думите на римляните, защото бил изплашен от ужасно видение: като погледнал към небето видял мъж, който кръжи във въздуха, държи сабя в ръка, скърца със зъби и го заплашва, че ще му отреже главата. Ето защо вождът на хуните влязъл в Равена, заловил арианския архиепископ и неговите последователи, така както го посъветвал папата. Атила взел насила 60 хил. златни марки от Йоан и съучастниците му, след това ги убил и се завърнал в Панония с цялата си армия. Той вече бил подчинил земите на Юга, Запада, Севера и Изтока и „възнамерявал да пресече морето и да завладее Египет, Асирия и Африка”. Сведението се потвърждава и от Николай Олай в документалната „Повест за Атила”. Тук трябва да се отбележи, че в книгата „Прабългарите през V-VII век” (Орбел, София 2005, стр. 173-174) Рашо Рашев повдига въпроса за т. нар. „отделни находки на население от степен произход” в Египет. Според автора в един новооткрит папирус от Египет се споменава за тип свободна дреха от чиста коприна по хунска мода (Diethard 1996: 256-257, №5. 100). Възможно е думата „хунска” да е употребена като нарицателно име за народи, различни от гръцкия. Всъщност археологически паметници на население от степен произход в Египет не са известни на науката. Отделните находки, за които стана дума по-горе са една златна апликация и златен двустранен коланен накрайник (Werner 1974: Taf. IX/6,7). Те издават „присъствие на степна коланна мода, а вероятно и на население, което, попаднало в тази част на Византия, бързо ще се е претопило в местното християнско население, приемайки неговия бит, религия и погребални обичаи”. В дискусията за степните находки в Северна Африка се включва и изследователят Ищван Бона (Das Hunnenreich, 1991). Той акцентира върху т.нар. „Съкровище от Картаген”, намерено преди Първата световна война (1914-1918) в римски саркофаг в Кудиат Ватьор, Тунис. Съкровището включва 169 тънки златни обшивки (вероятно за було), фибули, златна тока, златна катарама с касети от хунско време, една късно римска огърлица и др. Повечето археолози от Западна Европа приемат находката за вандалска или аланска. Съществуват обаче и други мнения относно нейната етническа принадлежност. Руският учен Ростовцев, който пръв обработва и описва „Съкровището от Картаген” смята, че то е „сарматско от вандалската епоха”. Според него златната тока има най-близък аналог в находки от Керч, златна катарама с касети от хунско време – в археологически паметници от Панония, а фибулите – в открития от Северен Кавказ и Дюрсо. За Ростовцев златните токи от Кудиат Ватьор и Керч вероятно са произведени в една и съща работилница. Анализът на златната катарама показва, че тя е попаднала в Северна Африка през 20-е години на V век и е била носена в периода 429-438 г.

РЕЧНО КОРАБОПЛАВАНЕ

През 448 г. от новата ера римляните изпращат посланици в двора на Атила. Сред пратениците са Максимин и тракиецът Приск Панийски. По-късно Приск Панийски описва дипломатическата мисия в хрониката „Готска история” и оставя много подробни данни за маршрута на пратеничеството, царския двор, езика, характера, обичаите, външния вид, облеклото, въоръжението и бита на хуните. Информацията, предоставена от него е изключително ценна, защото той е очевидец на описваните събития. Най-интересни по отношение на речното корабоплаване при хуните са сведенията на Приск Панийски за пресичането на река Истър (Дунав):

„След като трудния път остана зад нас ние достигнахме една блатиста равнина. Посрещнаха/приеха ни варвари-лодкари, които ни превозиха през реката (т.е. Истър) на лодки-еднодръвки, които те изработват сами като отсичат дървета и издълбават вътрешността им. Те (т.е. варварите-лодкари) не се бяха приготвили точно заради нас, а преди това бяха превозили и една тълпа варвари (т.е. хуни), която ни срещна по пътя, защото Атила искаше да се прехвърли в земята на римляните под предлог, че ще ловува. Всъщност за царствения скит (т.е. за Атила) това беше и приготовление за война под предлог, че не всички бегълци му бяха предадени. След като бяхме превозени през Истър и повървяхме с варварите около 70 стадия бяхме принудени да изчакаме в едно равнинно място, докато Едикон със своите спътници не извести Атила за нашето пристигане”.

От изложението се вижда, че Атила поддържа специална група от варвари-лодкари, който осъществяват превози с лодки-еднодръвки между двата бряга на река Истър (Дунав). Следователно в държавата на хуните е създадена структура, която отговаря за военно-транспортните, дипломатическите и товарните превози през големите реки. Дейността на тази структура се отличава с високо ниво на организираност. Варварите-лодкари превозват група от хуни през река Истър (Дунав) от Дакия в Мизия (посока север-юг). Официално Атила възнамерява да се присъедини към тях и да ловува в Мизия, а всъщност планира да започне нова война срещу римляните. Варварите-лодкари превозват римските посланици Приск (от тракийски произход) и Максимин, заедно с придружаващите ги хуни от Мизия в Дакия (посока юг-север). Атила остава в Дакия, поради пристигането на римските пратеници и не преминава река Истър (Дунав). В цитирания пасаж от „Готска история” авторът посочва вида на плавателните средства (лодки), материалът (дърво) и начинът на изработката им (чрез отсичане на дървета и издълбаване на ствола). Последното е свидетелство за примитивни корабостроителни умения и наличие на корабни майстори във военновременни условия. Ето защо мястото, където варварите отсичат дърветата и издълбават вътрешността им може да бъде определено като „примитивна военно-полева корабостроителница”.
В „История на залеза и падението на Римската империя” (1788) Едуард Гибън представя похода на Атила в Галия през 451 г. Според автора преминаването на река Рейн от хуните и техните съюзници е осъществено по „мост от лодки”. Дървеният материал за лодките бил отсечен и доставен от Херсинската гора.
Впечатлението за високото ниво на организираност в речните превози при хуните се засилва от описанието на Приск Панийски за пресичането на още три реки (Дрекон, Тигас и Тифесас) с лодки и няколко други със салове:

„Ние останахме на това място още един ден след отпътуването на Бигила. На следващия (втория) ден ние се отправихме заедно с Атила към северната част на неговата страна. Изминахме известно разстояние заедно с варварите и свърнахме по друг път, според указанията на нашите водачи от скитски произход...
От тук ние продължихме по един равен път, който лежи в равнината и срещнахме плавателни реки, от който най-големите (след Истър) бяха Дрекон, Тигас и Тифесас. Ние пресякохме тези реки с лодки-еднодръвки, които се използват от крайбрежните жители, а останалите реки преплавахме на салове, които варварите (т.е. хуните) возят със себе си върху каруци/талиги и използват във местности покрити с вода/разливи”.

Тези факти допълват познанията ни за речното корабоплаване при хуните. Освен лодки те използват като плавателни средства и салове; нещо повече - саловете са постоянна част от оборудването/екипировката на войската, превозват се върху талиги и са сигурно средство за преодоляване на водни басейни. С основание може да се предположи, че в армията на Атила е съществувала бойна единица, която е отговаряла за изработването и поддръжката (превоза върху талиги) на салове за военно-транспортни цели.
За плаване на крал Етцел (Атила) с кораб по река Дунав се разказва в Авантюра XXII „За това как Етцел направи Кримхилда своя жена” от известната епическа поема “Песен за нибелунгите”:

„В здраво укрепения/богатия Майзенбург* всички се качиха на кораб. Водата, която хората виждаха да тече беше покрита с коне и хора, като че ли бе здрава земя. Много здрави кораби бяха събрани заедно, за да не им навредят вълните или течението. Върху тях бяха опънати много палатки, като че ли все още (хората) бяха на сушата.”

* Майзенбург – днес град Виселбург, разположен на река Дунав на разстояние 21 мили югоизточно от Пресбург

“Песен за нибелунгите” развива сюжета за сватбата между Етцел (Атила) и германската принцеса Кримхилда, датирана през 453 г. Авантюра XXII описва тяхното завръщане с кораб в кралството на Етцел. Очевидно тук корабът е символ на царската власт и сила, важен елемент от тържествената церемония, както и транспортно средство за официалните гости. Разбира се, сведението от “Песен за нибелунгите” е легендарно.



БИБЛИОГРАФИЯ:

Anglo-Saxon Chronicle, The. Everyman Press, London, 1912

Bazylik, C. Historia spraw Atyle, Krola Węgierskiego. Z Łacińskiego ięzyka na Polski przełożona przez Cypryana Bazylika. Cum Gratia et Privilegio. W Krakowie. Drukował Maciej Wirzbięta etc., 1574

Caesariensis, P. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962—1963. Vol. 1: De Bello Persico

Comitis, M. V.C. Chronicon:
http://www.thelatinlibrary.com/marcellinus.html

D’Amico, V. I Bulgari Stanziati Nelle Terre D’Italia Nell’Alto Medio Evo. Associazione Italo-Bulgara, Roma, 1942: http://ziezi.tripod.com/amico/amico.htm

Dercsenyi, Dezso, ed. The Hungarian Illuminated Chronicle. Chronica de gestis Hungarorum. Bp.: Corvina: 1969. (and later editions)

Derry, T. K. A Short History of Norway, London, George Allen & Unwin Ltd, 1968

Fraser, W. Red Book of Menteith, The. 1880
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 30 Мар 2006, 08:12    Заглавие:  

Част от съкровището от Картаген:

В дискусията за степните находки в Северна Африка се включва и изследователят Ищван Бона (Das Hunnenreich, 1991). Той акцентира върху т.нар. „Съкровище от Картаген”, намерено преди Първата световна война (1914-1918) в римски саркофаг в Кудиат Ватьор, Тунис. Съкровището включва 169 тънки златни обшивки (вероятно за було), фибули, златна тока, златна катарама с касети от хунско време, една късно римска огърлица и др.

[/img]http://www.thebritishmuseum.ac.uk/compass/resources/image/medium/ps336638.jpg[img]

[/img]http://www.thebritishmuseum.ac.uk/compass/resources/image/medium/ps336778.jpg[img][/img]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Гост
Гост


МнениеПуснато на: Чет 30 Мар 2006, 09:20    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Гост
Гост


МнениеПуснато на: Чет 30 Мар 2006, 09:23    Заглавие:  

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 30 Мар 2006, 09:43    Заглавие:  

Горните снимки са от "Съкровището от Картаген". За съжаление те представят само една малка част от него. Колкото до статията - тя е публикувана в брой 3/2006 г. на сп. Клуб ОКЕАН. Ще бъда благодарен за препоръки и мнения.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 18 Апр 2006, 10:35    Заглавие:  

Малко известно

АТИЛА - БИЧ БОЖИЙ ИЛИ МОРСКИ КРАЛ

(Продължение от брой 3/2006 г.)

РЕЧНО КОРАБОПЛАВАНЕ

Друг вид примитивни плавателни средства, използвани от хуните са кожите (или кожените лодки, салове). За това свидетелства унгарската хроника „Геста Хунгарорум” и по-точно в параграф 9 от главата „Първото навлизане на унгарците в Панония”:
/9/ „Докато Детрий и Макриний размишляваха и дискутираха, хуните пресякоха Дунав при Сикамбрия тихо през нощта в кожи/кожени лодки/ салове (in skins)”.
Пресичането на реки с кожи (или кожени лодки) е широко разпространено сред племена като хуните, аварите, печенегите, узите, куманите и др. Технологията за изработване на кожени салове не се променя и като цяло се запазва и до късното Средновековие. Ето как еврейският пътешественик рави Петахия описва изработването, размерите, товара и приложението на кожените салове при куманите през 1170 г. :
„Те (куманите), нямат кораби, а съшиват наедно десет разпънати конски кожи с връв (въже), която се прикрепя по краищата наоколо; те сядат на кожите, като турят там своите талиги и целия си багаж. После те привързват от края на кожите за опашките на своите коне, които пущат да плават, и по тоя начин преминават на другия бряг”.
Изброените по-горе племена използват кожите и за изработка на мехове, с които също преодоляват водни пространства. В документалната „Повест за Атила” Николай Олай съобщава, че угрите (=хуните) на два пъти преминали Дунав при Келенфеулде с кожени мехове специално пригодени за условията на дълбоките реки. Според Олай войската на угрите разполагала с голям брой подобни мехове.

ХУНИ В РИМСКИЯ И ВИЗАНТИЙСКИЯ ФЛОТ ПРЕЗ V-VI ВЕК

Службата във византийската армия и флот е била привлекателна за много чужденци поради възможностите за професионална изява, доброто заплащане и високото обществено положение. Във флота на империята са служили славяни (Доброгаст), варяги, нормани, англичани, норвежци (Харалд Хардрад, Сигурд Кръстоносеца), генуезци, венецианци, българи (Мавър, Давид от Охрид, Йоан Радин), наемници каталани (Роже дьо Флор) и др. Сред тези чужденци е имало и хуни. За това свидетелства византийският историк Агатий Миринейски в книга 3 от своята хроника "За управлението на Юстиниан":
„За да не бъдат лесно повредени от нещо корабите, които се намирали на реката, антът Дабрагез – на длъжност таксиарх, и някакъв хун, на длъжност лохаг, който се казвал Елмингир по заповед на военно- началниците въоръжили десет леки кораба, качили на тях оръженосците си и се отправили колкото е възможно по-нагоре по реката, като я охранявали с най-голямо внимание, наблюдавали във всички посоки за пресичащи (средства), плавали ту по средата на реката или се приближавали към единия или другия бряг и тогава се случило нещо радостно и приятно...”
Събитието е датирано през пролетта на 556 г. по време на византийската кампания в района на река Фазис. Елмингир (Elmingeiros) е офицер от хунски произход във флота на империята. Неговата длъжност е лохаг; в негово разпореждане е поставено специално подразделение, наречено „лохос”. Заповядано му е да участва в подготовката за бойни действия на 10 речни кораба заедно със славянина Дабрагез (Доброгаст). Елмингир се включва в съоръжаването и екипирането на корабите, както и в патрулирането нагоре по течението на река Фазис.
В допълнение може да се каже, че в римския флот също са служили хуни. През 427 г. (според други данни 424 г.) Гала Пласида, майка и регент на младия император Валентин изпраща в Африка голям флот срещу разбунтувалия се генерал Бонифаций. Генералът проявява толерантност към арианството и търси възможности за съюз с вандалите, което е в разрез с официалната политика на Рим. В състава на войската, изпратена с корабите са включени готски и хунски наемници, а за командващи флота са назначени Маворций (Mavortius), Галио (Gallio или Galbio) и Саноке (Sanoeces). В историческите извори титлите на тримата са обозначени като duces. Известно е, че Маворций, Галио и Саноке загиват в Африка.
Името на Саноке (Sanoeces) обаче е обект на специални изследвания от страна на учените Моравчик и О. Менхен-Хелфен. Вторият анализира няколко имена, които са подобни по произношение и правопис на Саноке (“Светът на хуните”, Глава 9: „Език”, Част 7: „Лични имена с неопределен произход”). Сред тях са Сондоке (Sondoke), Сундике (Sundice) и Сундикус (Sundicus). О. Менхен-Хелфен отбелязва, че и трите имена са свързани с българската история: Сондоке фигурира в списък от имена на българи в Евангелието от Чивидал (8-9 век), Сундике се споменава в писмо на папа Йоан VIII до български благородник от 879 г., а Сундикус е един от българите, присъствали на осмия Вселенски събор в Константинопол през 869-870 г. Кана-багатур Сондоке бил син на Йоан Иртхутин и член на Съвета на великите боляри (боили). От втората си съпруга – славянката Собеслава имал деца Богомила и Велегнев (Гюзелев, 1969).

МОРСКА ПЕХОТА

През VI в. на Апенинския полуостров проникват хуни, славяни, българи, перси, траки и др. Повечето от тях са наемници във византийската армия и участват във войните на император Юстиниан срещу готите. Според монографията „Българите, живеещи в Италия през късното средновековие” от Винченцо Дамико българи дебаркирали „по плажовете на Бруцио, заедно с гепидите и гърците” в периода 504-511 година.
Изпълнена с превратности и неочаквани обрати е тринадесетата година от Войната срещу готите в Италия, описана от Прокопий Кесарийски. В книга VII от едноименното съчинение авторът разкрива трудното положение на византийските войски и многократните опити на военачалника Велизарий да получи помощ от Константинопол. В края на 547 и началото на 548 г. император Юстиниан изпратил общо четири отряда на Апенинския полуостров съответно под командването на Пакурий, Вер, Вараз и Валериан. За първия информацията е оскъдна, докато за останалите трима се съобщава, че са пристигнали с кораби. Вер акостирал в Дриунт, слязъл на брега заедно с 300 бойци от племето ерули и изоставил корабите си. В последвалото сражение с готите 200 от ерулите били убити. Останалите се спасили благодарение на навременното пристигане на флота на Вараз. С него били изпратени и 800 наемници-арменци. Очевидно тези сили били недостатъчни, защото император Юстиниан заповядал на своя военачалник Валериан да прехвърли войскова единица от 1000 души от Армения в Азия на Апенинския полуостров в Европа. Дори и това подкрепление обаче не донесло желаната победа. В близост до Русциан готите на Тотила нанесли решително поражение на обединените сили на Велизарий. В резултат той се оттеглил на о-в Сицилия.
През първата половина на 548 г. Валериан се завърнал в Константинопол, където бил приет от императора. Юстиниан поставил под негово командване отряд от 2000 пехотинци и ги изпратил „с кораби в Сицилия” при Велизарий. Прокопий Кесарийски не дава сведения за етническата принадлежност на пехотинците. Хронистът Комес Марцелин обаче твърди, че те са българи (Joannes magister militum in Campania praedans Gothos, nonnullos liberat senatores: qui postea patitur nocturnum Totilae superventum Bulgarum suorum proditione). Ако приемем неговото свидетелство то тогава можем да проследим плаването и действията на българския отряд, разказани подробно от Прокопий Кесарийски.
Според Прокопий корабите на Валериан акостирали в Дриунт и се присъединили към силите на Велизарий. Тук пристигнал и военачалникът Йоан. Междувременно Тотила обсадил Русциан, където се намирали множество знатни византийски аристократи, 300 конници от Илирия под командването на тракиеца Гудил и масагета Халазар, както и 100 пехотинци. Велизарий, Валериан и Йоан събрали войската си и отплавали от Дриунт, за да помогнат на обсадените. За съжаление силна морска буря разпръснала корабите им и ги забавила допълнително. Когато флотът се събрал отново в близкото пристанището на Кротон положението на обсадените в Русциан вече било критично. Прокопий не съобщава за потънали кораби или човешки жертви в бурята пред Кротон следователно можем да предположим, че „българският” отряд останал в обединените сили на Велизарий. При Русциан обаче византийците не успели да стоварят десант, защото готите на Тотила организирали добре отбраната на брега. Той разположил в близост до морето конница и пехота и им „заповядал да приготвят копията си и да опънат лъковете си”. Византийците се изплашили, отказали се от десанта и се оттеглили в Кротон. Тук Велизарий заповядал на Валериан и Йоан да вземат по един отряд от хиляда души и да нападнат Пизенската област. Първоначално било решено походът да бъде осъществен по суша. Впоследствие Валериан отплавал с няколко кораба и своя отряд към Пизенската област. Той възнамерявал да стовари десант и да се присъедини към силите на Йоан, които се придвижили по суша. Двамата разчитали на изненадата и на един бърз и отклоняващ вниманието удар, който щял да принуди Тотила да снеме обсадата от Русциан. Плановете на Валериан и Йоан се провалили, защото готите продължили обсадните действия до превземането на града. Според Комес Марцелин българите преминали на служба при Тотила, което му позволило да започне настъпление в областта Кампания.

КОРАБОСТРОИТЕЛНИ УМЕНИЯ

При своите пиратски нападения в крайбрежните зони хуните са използвали тръстикови салове. Отново Агатий Миринейски в книга 5 от съчинението "За управлението на Юстиниан" описва как хуните (кутригури) построили и съоръжили 150 сала и нападнали Тракийски Херсонес през 558 г. Според Агатий „варварите решили да опитат един друг, смел, храбър и свързан с премного опасности начин, та така или да превземат по-бързо крепостта, или да я изоставят най-сетне, като се откажат от нея и се завърнат в своите селища”. Те събрали колкото може повече тръстикови стъбла – твърде дълги, доста яки и извънредно дебели, нагласили ги добре и като ги свързали с върви и усукана вълна, направили много вързопи. След това поставили прави греди и дъски по краищата (на вързопите) като ги стегнали с по-големи въжета и ги свързали съвсем плътно. Така три или повече вързопа образували един сал, който бил лек, достатъчно широк, за да побере четирима души, и толкова дълбок, че да носи със сигурност товара си. За осигуряване на по-добри ходови качества хуните извили и прегънали малко предните им части нагоре във вид на корабен нос и като наподобили предни и задни части на кораб, направили на двете страни на саловете места за гребци.

„МОРСКИ БОЙ” МЕЖДУ ХУНИ И РОМЕИ

Разказът на Агатий Миринейски продължава с тайното спускане на саловете в западната част на залива край Енос и внезапното нападение на византийския флот. На саловете се качили 600 души и привързали с ремъци към бордовете им лопати. Варварите гребели несръчно и се отдалечавали от сушата; били въоръжени много добре и готови за действие. Планирали да заобиколят извивката на стената, която се простирала чак до морето и да нахлуят в селищата във вътрешността на континента, защото те не разполагали с укрепления. Византийският военачалник Герман разбрал от съгледвачите си, че тръстиковата флота скоро ще се появи, присмял се на безразсъдността на неприятеля и се зарадвал на възможността да спечели лесна победа. Той веднага съоръжил 20 кораба, събрал група бойци, облечени в железни ризници, въоръжени с щитове, лъкове и копия и отплавал.
Герман заповядал на командирите на кораби да изчакат в засада саловете на хуните зад един нос. Варварите заобиколили извивката на стената, насочили се към вътрешността на залива и настъпили с голяма самоувереност. Тогава именно корабите на ромеите излезли срещу тях и ги нападнали. Агатий Миринейски подчертава, че „те се втурнали с носовете на корабите напред и връхлетели много силно върху тръстиковите салове”. В резултат някои от саловете се преобърнали, а всички хуни загинали. Според автора варварите не се опитвали дори да се сражават, а просто „стояли върху саловете по необходимост и не знаели какво да правят”. Те се намирали в състояние на безредие и смущение, докато ромеите правели пробиви, където им се удавало, служели си с блъскане, както в пехотното сражение и сваляли в морето много противници. Освен това бойците на Герман разрязвали със сърповидните остриета на копията си въжетата, с които били свързани тръстиковите стъбла и много от саловете се разпаднали.

ЗАГАДЪЧНИ ГЕОГРАФСКИ НАИМЕНОВАНИЯ

В своята книга “Невероятният произход на северните народи” (1981, Nordica S.F. Ltd., Borough Green, Sevenoaks, Kent, England, стр. 114) С. Густен Олсен извършва подробен преглед и анализ на съвременните географски наименования от Скандинавския полуостров, които съдържат корена “хун”. В Швеция например техният брой е най-голям (общо 39 названия на населени места, ферми, планини, хълмове, езера, реки, острови, проливи и плитчини). Списъкът приложен от С. Густен Олсен включва: езерата Хун (в Остерготланд), Хунилсьон (в Ямтланд), Хунинген (в Калмар), Хунсбосьон (в Гавлеборг), Хунсен (в Копаберг), Хунснасен (в Йонкьопинг), реката Хунилан (в Ямтланд), селищата Хуна (в Кроноберг), Хунабо, Хунамала (в Блекинге), Хунамала (в Кроноберг), Хунебостранд, Хунебун, Хунекула, Хунемара (в Блекинге), Хунещад (в Халанд), Хунесторп, Хунсберг (в Кроноберг), Хунсала (в Калмар), Хунсберг (отново в Кроноберг), Хунсеберг (в Йонкьопинг), Хунсен (в Копаберг) и Хунсхулт, фермите Хунавик (в Йонкьопинг), Хунеберг (във Вастерботен), Хунерщад (в Йонкьопинг), Хунснас (в Йонкьопинг), Хунтли и Хунторп, островите Хунескар и Хуно (в Калмар), плитчините Хунебадан и Хунабаден, проливът Хунеболера, възвишения и хълмове Хунеберг (в Копаберг), Хунфлен (в Копаберг), Хунсбергет (в Кроноберг), Хуно Боте (в Калмар), и Хунсеберг (в Йонкьопинг). Името на възвишенията Хунеберг се превежда като „Планина на хуните”, а на селището Хунещад – като „Град на хуните”. В Норвегия съществува местност, наречена Хундален (в превод „Долината на хуните”).
В Белгия се срещат имената на населените места Хун (в областта Намур), Хунанж (Лиеж), Хунберг (Брабант), Хунаж (Лиеж), Хунинген (Лиеж), Хунсберг (Брабант) и Хунсел (Брабант). Във Великобритания могат да бъдат отбелязани населените места Хуна, Хункоут, Хунгладер, остров Хуни, нос Руба Хуниш (в оригинал на шотландски името се изписва като Rubha Hunish като значението на “Rubha” е “point” т.е. нос, точка, земя, издадена в морето, в превод на български значението е Хунски нос), залива Лох Хуниш и местността Бода Хуниш. В Исландия се намират заливите, наречени Хуна фиорд, Хуна фиордур, Хунафлой, устието Хунаос, долините Хунафлоа и Хунафлоал. Няколко селища, в чиито имена се различава корена „хун” има и във Финландия. Това са Хунако, Хунинко, Хунури и Хунсала. В Дания правят впечатление имената на населените места Хуне (в областта Нордуланд), Хунеторп (Нордуланд), Хунсби (Сторстрьом), Хунстрап (Виборг и Фин), реките Хунса и Хунсаа (и двете в Сторстрьом) и Хуне Бек (Нордуланд), фермата Хунберг (Нордуланд). Интерес предизвиква и името на езерото Тангран, разположено в Копаберг, Швеция. В статията „Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска” доц. Иван Танев Иванов разглежда надпис на гръцки език, в който се говори за жертвоприношение, извършено от кан сюбиги Омуртаг. Според доц. Иванов „в надписа е вмъкната фразата ...ТАНГРАН..., която много хора възприемат като наименование на омилостивявания бог. Има много примери, когато исторически имена, понятия и термини на древни народи са предавани силно променени в надписи на гръцки език. Фразата ТАНГРАН също би могла да бъде силно гърцизирана членувана форма на Анишър, при което отсъстващите в гръцката азбука фонеми „ш” и „ъ” са предадени като „г” и „а”: ТОУ (ТОН) АНИШЪР = Т’АНИГЪР = ТАНГРА.”

ХУНИТЕ В СКАНДИНАВИЯ:
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА

Сьорен Нанке-Крог, директор на археологическия музей в Гьотеборг се занимава с проучване на религиозните вярвания в Скандинавските страни преди официалното приемане на християнството. Според него в Швеция са съществували форми на т. нар. “еретично християнство”, пренесени от Централна и Източна Европа през Балтийско море. Проникването им в Скандинавия започва след 400 г. от новата ера. Доказателство за това са многобройните графити и символи върху скали, култовите центрове на различни еретически групи, надписите върху каменни плочи на остров Оланд и други. Нанке-Крог твърди, че някои от ранните форми на “еретично християнство” са пренесени тук от хуните. Той се позовава на една от най-интересните археологически находки в Швеция – каменната плоча от Спарлоса. Върху нея са изобразени редица еретически символи, комбинирани с елементи, които имат отношение към степните народи. След провеждането на експедиция на остров Оланд и в резултат на задълбочени изследвания, анализи и сравнения Сьорен Нанке-Крог идентифицира като хунски следните графити върху плочата от Спарлоса: ездач, меч, шапка и юрта. За него юртата е еретически символ свързан с тялото на Христос, църквата и божествения Йерусалим. Други подобни еретически символи върху плочата са леопард и елен. Интересно е, че на плочата е изобразен и едномачтов ветроходен кораб с кърмово рулево гребло.
Други загадъчни находки са останките от ризници, намерени в гарнизона на Бирка през 1877 г. (експедиция на Халмар Столпе), 1934 г. (проучвания на Холгер Арбман) и 1998-2000 г. (проект на Лена Холмквист-Олавсон). В публикацията Steppe Nomadic Armour from Birka от Никлас Стерна ризниците от Швеция са анализирани и сравнени с подобни находки от Сибир и Централна Азия. Оказва се, че една от ризниците от гарнизона намира своя аналог в ризници от Тибет и Източен Туркестан. Следователно тя е от “старо-тюркски” произход. Датирана е в периода 900-950 г. от новата ера.
Никлас Стерна работи в института по археология към университета в Стокхолм. В неговите доклади гарнизонът на Бирка е обозначен като археологически обект RAA 35, ризницата открита от Халмар Столпе като находка номер 34 000:596, а ризницата намерена от Арбман като находка номер 21064. “Ризницата на Халмар Столпе” се състои от най-много фрагменти (плочки) – общо 275, докато “ризниците на Холгер Арбман и Лена Холмквист-Олавсон” включват съответно 201 и 244 фрагмента. Плочките са от следните типове: А1, А2, А3, B, C, D, E, F. От “Ризницата на Халмар Столпе” са анализирани общо 119 фрагмента, от “ризниците на Холгер Арбман и Лена Холмквист-Олавсон” съответно 56 и 92 фрагмента. Анализът е извършен в периода 1998-2001 г. в рамките на проекта “Крепости и укрепления в Средна Швеция в периода 400-1100 г.”, подкрепен от Bank of Sweden. Изводите са категорични:
1. Единствено в Централна Азия и Централен Сибир са открити ризници, подобни на тези в Швеция.
2. Находките на Халмар Столпе, Холгер Арбман и Лена Холмквист-Олавсон могат да бъдат дефинирани като “степни номадски ризници”.
3. Местата в Азия, където са намерени подобни ризници са Ниари (Тибет), манастирът Хуансе (също в Тибет), Турпан и Сан Пао (в Източен Туркестан).
4. Най-близкият аналог до ризниците от Швеция е ризницата от т. нар. Курган номер 11 в местността Балик-Суук в планината Алтай. Тя е датирана в периода 700-1000 година от новата ера и заедно с още 18 други е проучена от Глеб Кубарев. Според него подобни ризници са били произвеждани в оръжейните работилници в Согдиана и са принадлежали на тюркски воини от благородно потекло.
На базата на археологическите доказателства може да бъде направен изводът, че отделни групи от хуни са проникнали на Балтийските острови и в Южна Скандинавия през V-VI век. Вероятно това са били белите хуни, наричани и нафталити. В различните исторически източници името им се среща и като абдали, йе-да, йе-та, ефта, хуа, хуни, тисагети, малки гути/готи и т.н. Известни са няколко миграции на белите хуни от Азия към Европа. Около 450 г. сл. Хр. голяма група от нафталити, която първоначално обитавала земите на север от Китай се отправила на запад към Европа. Според Т. К. Дерби и неговата „Кратка история на Норвегия” (Лондон, 1954, стр. 26) в периода 500-600 г. сл. Хр. втора вълна от бели хуни се заселила на Скандинавския полуостров на територията на днешна Норвегия. Китайски източници разказват за малките готи (белите хуни), които живеели на север от Алтай. Те принадлежали към племенния съюз на големите готи наричани още масагети (Монтгомъри Макгавърн, „Първите империи в централна Азия, САЩ, 1939 г., стр. 486). Запазените описания в някои исторически извори ги представят като „русокоси, със сини очи”. Малките готи най-напред се насочили на юг към Китай, където били отблъснати при Голямата китайска стена и по-късно също се отправили към Европа.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Gibbon, E. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, H.H.Milman, 1845
Schutz, Н. Tools, Weapons and Ornaments: Germanic Material Culture in Pre-Carolingian Central Europe, 400-750, Brill Publishing, 2001
Hungarian Illuminated Chronicle, The. page 92, paragraph 9, Chapter “The First Entry of the Hungarians into Pannonia”

Le Petit, J.F. Le Grande Chronicle Ancienne et Moderne de Holland, Zeelande, Utrecht, Frise, Oversyseel, et de Groenungham, Dordrecht, 1601

Maenchen-Helfen, O. The World of the Huns, University of California Press, 1973

McGovern, W. M. The Early Empires of Central Asia: a Study of the Scythians and the Huns and the Part they Played in World History with Special Reference to Chinese Sources, Chapel Hill: University of North Carolina, 1939

Monmouth, G. History of the Kings of Britain, Penguin Classics, 1973

Текстове под снимки:

1. Нашествието на хуните, предвождани от Атила в Западната Римска империя през 452 г.
2. Карта на Хунската империя по време на най-голямото й териториално разширение от 453 г., в границите й са включени крайбрежията на съвременните държави Белгия, Холандия, Германия, Дания и Полша
3. Според сведенията на Приск Панийски в държавата на хуните била формирана специална група от варвари-лодкари, които осъществявали превози с еднодръвки между двата бряга на река Истър (Дунав)
4. Унгарската хроника „Геста Хунгарорум” разказва за пресичането на река Дунав от хуните с кожи (или кожени лодки, салове). Примитивните технологии за изработване на кожени лодки не се променят съществено през вековете. На снимките – кожена лодка, използвана от местното население в Алтай и Тибет днес и пренасянето й по сушата
5. В документалната „Повест за Атила” Николай Олай съобщава, че угрите (=хуните) на два пъти преминали Дунав при Келенфеулде с кожени мехове специално пригодени за условията на дълбоките реки
6. Съчинението "За управлението на Юстиниан" от Агатий Миринейски описва изработването и съоръжаването на тръстикови салове от хуните (кутригури). За осигуряване на добра плаваемост дървената рамка била поставена върху вързопи. На снимките – разположение на гребците върху сал; кадър от филма „Хан Аспарух”, който показва преминаването на река Дунав от българите (а); разположение на вързопите и дънна част на съвременен сал от Тибет според Das Grose Buch Der Schiffstypen (б); дървена рамка на съвременен сал върху вързопи от Латинска Америка според Das Grose Buch Der Schiffstypen (в); изработване на съвременен сал върху вързопи на брега на голяма река в Китай (г)
7. Карта на възвишението Хунеберг в Швеция. Името му се превежда като „Планина на хуните”
8. Карти, на които са отбелязани нос Руба Хуниш (в оригинал на шотландски името се изписва като Rubha Hunish като значението на “Rubha” е “point” т. е. нос, точка, земя, издадена в морето, в превод на български значението е Хунски нос), залива Лох Хуниш, местността Бода Хуниш и селището Хунгладер във Великобритания
9. След провеждането на експедиция на остров Оланд археологът Сьорен Нанке-Крог идентифицира като хунски следните графити върху плочата от Спарлоса: ездач, меч, шапка и юрта. На плочата е изобразен и едномачтов ветроходен кораб с кърмово рулево гребло. Възможно е с кораби от този тип малобройни групи от хуни да са достигнали балтийските острови. Вероятно корабите са били наети или завладени от племена, подвластни на хуните. Може да се допусне, че с подобни плавателни съдове Хенгист и Хорса са доставили подкрепление за краля на бритите Вортигерн през 447-448 г. от Скития, област която е била в състава на Хунската империя
10. Плочки от загадъчните “степни номадски ризници” от Бирка, Швеция.
11. Най-близкият аналог до ризниците от Швеция е ризницата от т. нар. Курган номер 11 в местността Балик-Суук в планината Алтай
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Сря 19 Апр 2006, 07:32    Заглавие:  

В средата на VI век земята Базгун, която се простирала до Каспийските врати и МОРЕТО (=Каспийско) влизали в ХУНСКИТЕ предели. Зад Каспийските врати живеели бургарите (=българите) и аланите, а в близост до тях още 13 народа, които се препитавали с месо от животни и риба и чрез силата на оръжието. Аварите били един от тези 13 народа. Сред останалите се различавали авгар, сабир, куртаргар, хазар, дирмар, сирургур, буграсик, кулас, абдел и ефталит (вж. Захарий Ритор, „Църковна история” в Пигулевская, Н. Сирийские источники по истории народов СССР, с.81 в ХИБ, т.I, С., 1978 г., с. 57. Съст. П. Петров и В. Гюзелев).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Сря 19 Апр 2006, 07:39    Заглавие:  

Император послал еще некоторое количество войска под начальством военных трибунов для защиты Боспора от Гуннов и для собирания с них означенной дани рогатым скотом. "В этом городе, - прибавляют византийские историки, - значительная торговля Римлян с ГУННАМИ". Приведенное свидетельство представляет для нас несомненную важность. Во-первых, само прозвище гуннского князя, Горд или Гордый, обнаруживает, что дело идет о Болгарах славянских (так называемых Гуннах-Утургурах2 ).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 20 Апр 2006, 07:36    Заглавие:  

Няколко снимки от Дон Карол на съвременни кожени лодки, за които стана дума по-горе:

http://www.conceptimages.com



Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Сря 24 Май 2006, 11:58    Заглавие:  

Малко известно

АТИЛА - БИЧ БОЖИЙ ИЛИ МОРСКИ КРАЛ

Продължение от брой 4/2006 г.

КОРАБИТЕ НА АТЛИ В МИТОЛОГИЯТА
В своята книга Prose Edda, написана през 1220 г., исландският учен и историк Снори Стурлусон включва т. нар. „Списък на морските крале” на Севера. Prose Edda представлява сборник от митове и легенди на северните народи в стихотворна форма. Тя се състои от 3 части, наречени съответно Gylfaginning, Skaldskaparmal и Hattatal. Съществуват общо 7 преписа на Prose Edda, направени в периода 1300-1600 г. В приложения списък фигурират Атли (името, с което северните народи наричат вожда на хуните Атила), Будли (името, с което северните народи наричат неговия брат Бледа, а също и баща му) и Хун (име, което може да бъде разглеждано и като маркер за етническа принадлежност). Обикновено в скандинавските саги морските крале управляват области, острови и провинции, разположени в Норвегия, Швеция и Дания, имат благородно потекло и силни флотове.

Списък на морските крале на Севера според книгата Prose Edda (известна още като Younger Edda или Snorri’s Edda), написана от исландския учен и историк Снори Стурлусон през 1220 г.

Атли, Фроди, Али, Глами, Бейти, Ати, Беймуни, Одмунд, Гудмунд, Атал, Гещил, Гетир, Готи, Гулфи, Швейди, Гейр, Инеф, Гопи, Ендил, Шекил, Екил, Скефил, Солви, Халф, Хемлир, Харек, Гор, Хагбард, Хаки, Хроднир, Мити, Хьоролф, Хродунг, Хогни, Мусинг, Хундинг, Хвитинг, Хейти, Мевил, Хялмар, Мойр, Хемир, Меви, Роди, Ракни, Рер, Лейфи, Рандвер, Рокви, Рейфнир, Лейфнир, Нефил, Рефил, Нори, Лунгви, Бурвил, Килмунд, Бейми, Йорек, Асмунд, Твинил, Ингви, Тейти, Вирфил, Винил, Вандил, Солси, Готрек, Хун, Гьоки, Будли, Хомар, Хнефи, Хорфи, Сорви.

В сборника Prose Edda фигурират петима герои и един върховен бог с едно и също име (Атли). За избягване на обърквания и погрешни тълкувания тук е приложен списък на тези герои: 1.Атли, син на Хринг; 2.Атли, син на Итмунд; 3.Атли, син на Будли и вожд на хуните (или Атила); 4.Атли, епически поет; 5.Атли, върховен скандинавски бог (или Тор); 6.Атли, морски крал.

От изброените герои номер 3 със сигурност е идентифициран като Атила, вожд на хуните. Не съществува единно мнение по въпроса за идентификацията на герой номер 2 и 6. През 1936 г. на базата на многобройни сравнения и анализи известният преводач Хенри Адамс Белоус идентифицира героя от германските саги Етцел (Атила) като първообраз на Атли, син на Итмунд от исландските саги.
В Prose Edda Атли, син на Итмунд придружава крал Хьорвард в плаването и битката срещу великана Хати (в превод „Омразният великан”). Ето и откъс от Prose Edda („Балада за Хелги, син на Хьорвард”), посветен на битката и последвалата среща между Атли и Хримгерд, дъщерята на Хати:

„Той уби великана Хати, който беше седнал на върха на една планина. Хелги, син на крал Хьорвард, и Атли, син на Итмунд, застанаха с корабите си във фиорда Хата (в превод „Залив на омразния великан”). Атли пое вахтата през първата част от нощта. Хримгерд, дъщерята на Хати /го/, заговори:

12. Кои са героите във фиорда Хата?
Корабите /им/ са покрити със щитове.
Изглеждате /ми/ смели и едва ли изпитвате страх.
Би трябвало да знам името на краля /ви/.

Атли отговори:
13. Неговото име е Хелги, а ти никога не ще можеш
да причиниш вреда на /този/ герой.
Със желязо е обкован флотът на принца,
нито пък вещиците могат да ни направят зло.

Хримгерд каза:
14. Кой точно си ти, могъщи човече?
Под какво име си известен на другите хора?
Принцът, който ти позволява да стоиш на носа на кораба /му/,
трябва да ти вярва добре.

Хримгерд каза:
19. Глупав си ти, Атли, мисля си, че сънуваш,
клепачите се спускат върху очите ти;
/някога/ моята майка застана край корабите на водача,
а аз убих синовете на Хльотвард.

Атли отговори:
23. Не ще отида там, докато воините не се събудят отново,
ще пазя техния водач.
Изобщо няма да се колебая, мръсна вещице,
ако изскочиш изпод нашия кил.

29. Погледни на изток, Хримгерд, защото Хелги вече те прониза
с песните на смъртта.
Невредим се прибира в пристанището флотът на принца,
и хората на краля също са невредими”.

Ако приемем идентификацията на Хенри Адамс Белоус от 1936 г., то тогава можем да кажем, че в лицето на Prose Edda разполагаме с легендарно (или литературно) описание на корабите на Хелги и Атли (или Етцел, Атила). В това описание се споменават голям брой кораби (флот), корабна защита (покритие от щитове, най-вероятно върху бордовете; във вариант желязно покритие, когато се говори за целия флот), място за носене на вахта (в носовата част) и вахтен (Атли), флагмани (или кораби на водача), основни части на корпуса (нос, кил), навигационни дейности (навлизане във фиорда Хата и пристигане в пристанище), стоянка (пристанище, разположено на изток) и моряци или воини (хората на краля на борда). Наличието на голям брой кораби е знак за важността на експедицията, а покритието от щитове (или желязо) говори за добрата подготовка и екипировка/въоръжение на участниците в нея. Прави впечатление и разпределението на длъжностите (водач, хора на краля, вахтен).
С Атли, син на Будли и вожд на хуните се срещаме в „Гренландска балада за Атли” от сборника Prose Edda. Тя разказва за пратеничеството на хуните до крал Гуки и последвалото посещение на неговите синове Гунар и Хогни в страната Хунланд. Пратеникът Нефрьот преминава през гората Миркууд, пристига в дома на принц Гунар и му предава поканата на Атли. Вождът на хуните обещава на Гунар и Хогни богати дарове (щитове, брадви, позлатени шлемове, копия, сребристи пелерини, алени ризи, буйни коне), роби и земи (равнината Нитахийт). В замяна той иска от двамата братя да посетят двореца му, като тайно възнамерява да ги убие. Интересно е, че в списъка на изброените от Нефрьот дарове фигурират и „корабни носове, покрити със злато”, които Атли се ангажира да предаде на братята. От списъка не става ясно дали вождът на хуните ще позлати носовете на корабите, с които ще пристигнат Гунар и Хогни, или ще им предостави собствени кораби. Второто предположение изглежда по-логично, защото според текста синовете на крал Гуки пристигат в Хунланд с „буйни коне” през планините и гората Миркууд, а не с кораби.

УЧАСТИЕ В БУНТОВЕ
В своето съчинение „Всемирна хроника” византийският историк (от сирийски произход) Йоан Малала разказва за участието на хунски наемници в бунта на Виталиан Тракиеца срещу император Анастасий I през 514-516 г. Първоначално императорът решил да изпрати срещу бунтовниците флот под командването на Патриций (Patricius) от Фригия и Йоан, син на Валериана. Те трябвало да съберат войници и бързоходни кораби и да ги съоръжат с течен огън, изготвен от сяра по препоръка на философа Проклос от Атина. Впоследствие Патриций и Йоан били освободени от длъжност, защото се оказало, че в миналото са поддържали официални контакти с Виталиан Тракиеца и неговия баща. За командващ на флота бил назначен Мариний от Сирия (книга 16, глава 16). Самият Виталиан разбрал за мащабната подготовка и отплаването на Мариний (Marinus), събрал всички налични кораби, качил на тях банди от въоръжени хуни и готи и се насочил към Константинопол с идеята да го завладее и да прекъсне връзката на Мариний с главните сили. Срещата между двата флота станала в Босфора в района на Бутарион. Морският бой започнал в „третия час от деня”; корабите на Виталиан Тракиеца внезапно били обхванати от пламъци и потънали в пролива. С тях загинали и много готи, хуни и скити. Йоан Малала уточнява, че част от корабите на бунтовниците (вероятно флагманът и охраняващите го съдове) се оттеглили и се завърнали в Анаплус.

ХУНИ, ТЮРИНГИ И БУРГУНДИ
Доцент Мурад Эскендерович Аджиев, автор на книгата „Тюрките и светът: съкровената история” допуска, че част от хуните на Атила са се смесили с фламандците и фризийците в Западна Европа.
Трябва да се отбележи, че освен в сагите на северните народи вождът на хуните е герой и в някои фризийски легенди. Тезата за смесването на хуните с фламандците и фризийците засега не среща голяма подкрепа. Археологическите находки по-скоро говорят за смесването на хуните с племенната федерация на тюрингите, както и с бургундите.
На базата на генетични анализи германският учен Херберт Шуц стига до извода, че след разпадането на империята на Атила сред тюрингите е имало военнопленници, роби и съпруги от хунски произход. Шуц се позовава на данните от няколко погребения от Западна Европа и намерените черепи със специфична удължена форма. Изкуственото удължаване (деформиране) на черепа е било практикувано изключително от хуните още в детска възраст (вж. библиографията). В допълнение може да се каже, че западно от река Рейн са открити голям брой подобни черепи върху територии, населявани от бургундите до 436 г., когато Първото бургундско кралство е унищожено от римляните и хунски наемни войски. Германският археолог Вернер предполага, че между хуните и бургундите са съществували приятелски отношения преди 436 г.
Според легендите от Фризия крал Адел е потомък на Шем. Самият Адел живеел в Индия (=Източна Скития) и имал трима сина: Фризо, Бруно и Саксо. В свое изследване от 1943 г., публикувано в Копенхаген Н. К. Лукман убедително идентифицира крал Адел (в превод „благороден”) от митологията на северните народи и фризийците като прочутия вожд на хуните Атила. В Индия (=Източна Скития) Фризо се оженил за Хила, дъщеря на тракийския крал Агатокъл. Тримата братя били прогонени и отплавали към Гърция заедно със своите съпруги, деца и множество роднини. В Гърция Фризо станал ученик на Платон (427-374 г. пр. Хр.). По-късно Фризо, Бруно и Саксо постъпили в армията на Александър Македонски и воювали в Мала Азия. Тук те събрали семействата и далечните си роднини от Гърция и отплавали през Средиземно море с голям кораб, наречен Mannigfuald („Множество”). През 313 г. първият брат пристигнал във Фризия, където основал селището Ставорен. Бруно и Саксо продължили на изток. В Германия Бруно основал селището Брунсвик (днес Брауншвайг, Долна Саксония). От направеното изложение се вижда, че тримата братя са легендарни фигури, чиито живот е обвързан с известни исторически събития и личности, съществували през различни векове преди и след новата ера (Wiesma, 1973).

ШОТЛАНДСКА ВРЪЗКА?
Чрез своите бракове дворът на Атила и неговите наследници се е свързал с някои от най-известните европейски династии. В изследването „История на шотландския клан Друмонд” лорд Страталан твърди, че неговият род произхожда от Унгария и по-точно от кралската фамилия Арпад. Според лорд Страталан основателят на клана Друмонд се наричал Морис (или Йорик де Марот) и пристигнал в Англия през 1060 г. Биографията на Морис е изключително интересна. Заедно с Едуард Ателинг той участвал в борбата срещу Уилям I Завоевател (1066-1087 г.). Едуард и Морис били победени от Уилям I и напуснали Англия през 1066 г. Първоначално възнамерявали да се прехвърлят на континента, но силна буря отклонила кораба им към Шотландия. Морис поел управлението му и успешно го извел до Фърт оф форт край селището Куинсфери. Бегълците били приети от шотландския крал Малколм Канмор в неговата резиденция в Дънфермлин. В знак на признание и благодарност за проявената храброст по време на опасното морско пътешествие Морис бил награден от краля и получил голямо имение, семеен герб и правото да носи името Друмонд през 1070 г. Имението било разположено в областта Дъмбъртоншир и включвало енорията Ленокс.
Версията на Страталан представя Морис като син на унгареца Георги (или Джурджу). Както е известно, Джурджу е незаконен син на унгарския крал Андрей I, управлявал в периода 1046-1060 г. Фамилията Арпад, към която принадлежи и Андрей I, води началото си от принц Алмуш (или Алмош/Алмиш). За този факт свидетелстват няколко унгарски хроники: анонимната „Делата на унгарците” от 1200 г. с вероятен автор Магистър П., „Делата на хуните и унгарците” от Симон Кеза, написана в края на ХIII в., „Илюстрираната унгарска хроника” от ХIV в. и „Виенската илюстрирана хроника”, съставена от Ян де Турош през ХV век. Научният екип, подготвил юбилейното издание на „Илюстрираната унгарска хроника” от 1969 г. (вж. библиографията) включва изследователите Дешо Дершени и Клара Гардони. Относно произхода на принц Алмуш Д. Дершени и К. Гардони отбелязват, че хрониката проследява пълното му родословие и изброява имената на повече от 40 негови предшественици, но те са легендарни, а не реално съществували исторически личности (Ной, Яфет, Тана, Нимрод, Хунор, Бор, Дама, Келед, Кеве, Кеар, Белер, Кадар, Отмар, Фаркас, Будофард, Букен, Чанад, Будли, Безтур, Мике, Миске, Омпуд, Кулче, Левенте, Леел, Замур, Замбур, Болуг, Булчу, Зултра, Беренд, Кадича, Опус, Етей, Семен, Турда, Бендекус, Етеле, Чаба, Ед, Угег, Елеуд). Изводът на изследователите е следният: вероятно името на принц Алмуш произлиза от името на един от най-известните владетели на „волжко-българските тюрки” Алмуш, управлявал в периода 895-925 г. Дали обаче унгарският Алмуш може да бъде идентифициран като волжко-българския Алмуш или това са две различни личности? В наскоро публикувания свод от текстове за историята на Волжка България „Джагфар Тарихи” („Аналите на Джагфар”, Оренбург, 1993) Алмуш е баща на Арбат. Нещо повече – според автора на аналите - Бахши Иман, именно Арбат със своята армия от „моджари” (вероятно маджари) превзел териториите на бившия Аварски хаганат в Централна Европа в края на IХ в., бил провъзгласен за хан и положил основите на племенната федерация, която по-късно прераснала в кралство Унгария. Очевидно в лингвистично отношение имената на Алмуш и Арпад от Унгария са близки до тези на Алмуш и Арбат от Волжка България, а родствената връзка между тях (баща-син) е идентична в „Илюстрираната унгарска хроника” и „Джагфар Тарихи”. Трябва да се отбележи, че според Бахши Иман волжко-българският владетел Алмуш произхожда от династията на балтавар Бел-Кермек, управлявал в периода 455-465 г. Самият Бел-Кермек е син на вожда на хуните Атила (вж. таблицата).
Проследяването на връзката между Атила и шотландския клан Друмонд е изключително предизвикателство за съвременните изследователи на европейските кралски фамилии. Лорд Страталан и привържениците на неговата теза се опират на анонимен документ от ХIХ в., открит в шотландски частен архив. Документът е озаглавен „Кланът Друмонд, който произхожда от хуна Атила”. В момента Националната библиотека на Шотландия разполага с копие от документа (микрофилм).
Версията на лорд Страталан е критикувана остро от У. Фрейзър в монографията The Red Book of Menteith. Той смята, че доказателствата за съществуването на Морис (или Йорик де Марот) и пристигането му в Шотландия през ХI в. са неубедителни. В подкрепа на твърдението си У. Фрейзър представя официални документи от началото на ХIII в., в които лицата Малколм и Джилбърт от графство Ленокс фигурират като първите носители на фамилията Друмонд. Имението в областта Дъмбъртоншир е принадлежало на короната до 1489 г. и не е било отдавано като награда през 1070 г. За първи път то е отдадено за ползване под наем на лорд Джон Друмонд в края на ХV век. У. Фрейзър открива и грамота от 1362 г., издадена от Робърт Стюарт, херцог на Стратерн. Според нея лицето Морис Друмонд придобива правото на ползване на земята в местността Друманд. Тя обаче е разположена в херцогството Стратерн, а не в областта Дъмбъртоншир.

ХУНСКАТА ИМПЕРИЯ - МОРСКА СИЛА В ЕВРОПА?
Империята на Атила е имала излаз на следните морета: Северно, Балтийско, Черно, Азовско и Каспийско. Важни изводи по отношение на морското и речното корабоплаване при хуните, както и техните завоевателни походи по море към Скандинавския полуостров, прави Едуард Гибън, автор на „История на залеза и падението на Римската империя” (1788) в глава XXXIV, озаглавена “Личността, завоеванията и дворът на Атила, крал на хуните”:
“Ако прокараме граница между цивилизования свят и областите със суров климат, между жителите на градовете, които обработват земята, и ловците или овчарите, които живеят в шатри, то Атила би могъл да получи званието върховен и единствен монарх на варварите. Единствен той измежду завоевателите от древни и по-нови времена обединява двете могъщи кралства Германия и Скития… Тюрингия, която в онези времена се простирала чак до река Дунав, била между провинциите, подчинени на Атила; от позицията на могъщ съсед той се намесил във вътрешните работи на франките; един от военачалниците му наказал и почти унищожил бургундите при река Рейн. Той (Атила) подчинил островите в океана и скандинавските кралства, обкръжаващи водите на Балтийско море и разделени от него; и така хуните можели да получават данък от кожи от този северен регион, който дотогава бил защитен от всички други завоеватели поради суровия си климат и смелостта на местното население.”
По-нататък Едуард Гибън проследява и анализира случаи, в които хуните използват плавателни средства за пресичане на големи реки и блатисти местности в Централна Европа. Някои от тези случаи са описани подробно в хрониката „Готска история” от Приск Панийски (вж. по-горе). Сред тях са пресичанията на реките Истър, Дрекон, Тигас и Тифесас. Гибън прави обобщение на речния корабоплавателен опит на хуните и формулира следния извод:
„Хуните били господари на голямата река: те осъществявали своето корабоплаване с големи еднодръвки/канута, издълбани от ствола на едно дърво...”
Изводите на Едуард Гибън в по-ново време се споделят и от доц. Мурад Эскендерович Аджиев. В „Тюрките и светът: съкровената история” той разкрива малко известния факт, че в Националния исторически музей на Унгария се съхранява копие от старинна карта на пътешествието на Лейв Ериксон до Новия свят. В полето на картата с кратки бележки са описани отделни етапи от пътешествието. Интересно е, че писмените знаци, с които си е послужил автора на картата са тюркски руни, а Атлантическият океан е обозначен като „Тенгыр/Тенгир”. Оригиналът на картата се пази във Ватиканската библиотека.


Калоян ПАНЧЕЛИЕВ

Авторът благодари на Живко Табаков и Преслав Панчелиев за съдействието.

Текстове под снимки:

1. Портрет на Атли (или Атила), син на Будли и вожд на хуните от исландския сборник с митове и легенди на северните народи Prose Edda, съставен през 1220 г. от Снори Стурлусон. Това е едно от малкото изображения на Атли (Атила), което се приема за исторически достоверно. В сборника е включена и специална балада, посветена на вожда на хуните. Тя се нарича „Гренландска балада за Атли”. (PRINCE 1)

2. Карта на разпространението на митовете и легендите за Атила в Унгария (във вариант Етеле), германските провинции Заксен и Байер (във вариант Етцел), Холандия (във вариант Адел), Дания, Норвегия (във вариант Атле) и Исландия (във варианти Атли и Атле). В исландския сборник Prose Edda фигурират петима герои и един върховен бог с едно и също име (Атли). В „Гренландската балада за Атли” върховният вожд на хуните се ангажира да предаде на братята Гунар и Хогни „корабни носове, покрити със злато”. (PRINCE 2)

3. Изображение на флота на Хелги от сборника Prose Edda. В „Балада за Хелги, син на (крал) Хьорвард” Атли, син на Итмунд придружава Хелги
в плаването до фиорда Хата. През 1936 г. Хенри Адамс Белоус идентифицира героя от германските саги Етцел (Атила) като първообраз на Атли, син на Итмунд от исландските саги. (PRINCE 3)

4. Херберт Шуц доказва, че сред тюрингите е имало военнопленници, роби и съпруги от хунски произход. Той се позовава на данните от няколко погребения от Западна Европа и намерените черепи със специфична удължена форма. Изкуственото удължаване на черепа е било практикувано изключително от хуните. Западно от река Рейн (вж. картата) са открити голям брой подобни черепи върху територии, населявани от бургундите до 436 г. (PRINCE 4)

5. Кан Алмуш, управлявал Волжка България в периода 895-925 г. Според Бахши Иман владетелят Алмуш произхожда от династията на балтавар Бел-Кермек, управлявал в периода 455-465 г. Самият Бел-Кермек е син на вожда на хуните Атила. („Древните българо-чуваши”, акад. М. Юхма) (SKANIRA SE)

6. Възстановеният „Флаг на Фризия”, който е подобен на герба на Фризо, син на крал Адел (Атила) от митологията на северните народи (www.ucsu.colorado.edu/~dykstrag) (PRINCE 6)

7. В сборника Prose Edda е включен т. нар. „Списък на морските крале” на Севера. В него на първа позиция (!) фигурира Атли (името, с което северните народи наричат вожда на хуните Атила). (PRINCE 7A)

8. Част от т.нар. „Съкровище от Картаген”, намерено преди Първата световна война (1914-1918) в римски саркофаг на хълма Сен Луи в Кудиат Ватьор, Тунис. Съкровището включва и 169 тънки златни обшивки (вероятно за було), фибули, златна тока, златна катарама с касети от хунско време, една късно римска огърлица и др. (www.thebritishmuseum.ac.uk) (PRINCE 7B и PRINCE 7C)

9. Изображение на Хелги от сборника Prose Edda. (PRINCE 9A)

10. В сборника Prose Edda е включена специална балада, посветена на вожда на хуните. Тя се нарича „Гренландска балада за Атли” и разказва за пратеничеството на хуните до крал Гуки и последвалото посещение на неговите синове Гунар и Хогни (на гравюрата) в страната Хунланд. (www.jrrvf.ifrance.com) (PRINCE 10A)

11. Може да се допусне, че империята на Атила е имала излаз на следните морета: Северно, Балтийско, Черно, Азовско, Каспийско и Адриатическо (чрез васални племена). На картата - един интересен опит за отбелязване на предполагаемите „морски граници” на Хунската империя в Северно и Балтийско море. (PRINCE 11A)

12. Името на прочутия вожд на хуните е пренесено през вековете и през ХХ в. се среща на борда на кораби от различни държави. На снимките: речните пътнически кораби „Етцел” (Швейцария) и „Атила” (Унгария), речният товарен кораб „Етеле” (Унгария), ледоразбивачът „Атле” (Швеция) и частната моторна яхта „Атле”. (PRINCE 12A, B, C, D, E)

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Nancke-Krogh, S. Churches in Sweden, Öland. Volume 170, 1977
2. Nancke-Krogh, S. The horse of the Shaman. Faith and power of the Vikings, 1992
3. Nibelungenlied, The. Houghton- Mifflin Co., New York, 1909
4. Olson, S. G. The Incredible Nordic Origins, Nordica S.F. Ltd., Borough Green, Sevenoaks, Kent, England, 1981
5. Schwennicke, Detlev. 1978-1995. Europaische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der EuropДischen Staaten, Neue Folge. First series by
Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, continued second series by Frank, Baron Freytag von Loringhoven.. 16 vols. Marburg, Germany: Verlag von J. A. Stargardt.
6. Stjerna, N. Steppe Nomadic Armour from Birka, Fornvannen 99 (2004). Stockholm. Translated by Magnus Ritzen: http://www.vikingsna.org/translations/birkaarmour/
7. Sturluson, S. The Prose Edda, New York, The American Scandinavian Foundation, 1916
8. Wiesma, J.P. Freische Mythen en Sagen, 1973
9. Аджи Мурад. Тюрки и мир: сокровенная история. М., ООО Издательство АСТ, 2004
10. Иванов, Иван. „Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска”, Стара Загора, Тракийски университет; доклад от Международната научна конференция „Българската държавност в Европа пред своя ХХ век”, 18-20 март 2005 г., София: http://lib.userline.ru/27013
11. Кесарийский, П. Война с готами. О постройках. М. Арктос 1996
12. Миринейский, А. О царствовании Юстиниана. М. Арктос - Вика-пресс, 1996
13. Панийски, П. Готская история. Вестник древней истории № 4, 1948
14. Полного Собрания Русских Летописей, том XVII: Хроника Быховца, М. 1966
15. Рашев, Р. Прабългарите през V-VII век. Орбел, София, 2005


ВЕРОЯТЕН ПРОИЗХОД НА ШОТЛАНДСКИЯ КЛАН ДРУМОНД ОТ ХУНИТЕ:

Период на управление Личност Произход
434-445 г. Бледа
445-453 г. Атила Син на Бледа
453-455 г. /Орда на/ Елак Син на Атила
453-469 г. /Орда на/ Дингиз Син на Атила
469 г. /Орда на/ Ирник Син на Атила
455-465 г. /Орда на/ Бел-Кермек Син на Атила
465-505 г. Джураш Син на Бел-Кермек
505-545 г. Татра Син на Джураш
545-590 г. Баян-Челбир Син на Татра
590-605 г. Тубджак Син на Баян-Челбир
605-607 г. Бу-Юрган Син на Тубджак
607-618 г. Албури Син на Бу-Юрган
618-660 г. Кубрат Син на
660-663 г. Бат Баян Син на Кубрат
663-667 г. Шамбат Брат на Кубрат
667-690 г. Бат Баян /втори път/ Син на Кубрат
690-700 г. Бу-Тимер Син на Бат Баян
700-727 г. Сулаби Син на Бу-Тимер
727-760 г. Авар Син на Сулаби
760-787 г. Тат-Утяк Син на Авар
787 г. Тат-Угек Син на Авар
787-819 г. Кан Караджар Син на Тат-Угек
819-855 г. Айдар Син на Кан Караджар
855-882 г. Габдула Джилки Син на Айдар
882-895 г. Бат Угур Син на Габдула Джилки
895-925 г. Алмуш Син на Бат Угур
…-907 г. Арпад Син на Алмуш
907-948 г. Жолтан Син на Арпад
955-972 г. Таксони Син на Жолтан
978-997 г. Михаил Син на Таксони
…-1037 г. Василий Син на Михаил
1046-1060 г. Андрей I Син на Василий
Георги /Джурджу/ Син на Андрей I
Морис Друмонд Син на Георги /Джурджу/
Малколм Друмонд Син на Морис
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Вто 30 Май 2006, 15:16    Заглавие:  

Съобщение на China Daily от 2002 г. за откриването на град Tongwacheng построен от 100 000 ху-ну през 419 г. Инициатор на строежа бил вождът на ху-ну Хелиан Бобо. Според съобщението откритият от археолозите град "изглеждал като огромен кораб".

Sand-Covered Huns City Unearthed
China Daily ^ | 10-8-2002
Posted on 10/10/2002 5:43:05 PM PDT by blam
Sand-covered Huns city unearthed
10/08/2002
XI'AN: Chinese archaeologists recently discovered a unique, ancient city which has lain covered by desert sands for more than 1,000 years.
It is the first ruined city of the Xiongnu (Huns) ever found, said Dai Yingxin, a well-known Chinese archaeologist. The Xiongnu was a nomadic ethnic group, who for 10 centuries were tremendously influential in northern China.
The unearthed city occupies 1 square kilometre in Jingbian County, in Northwest China's Shaanxi Province, adjacent to the Inner Mongolia Autonomous Region in the north of the country.
It is believed that the city was built by more than 100,000 Xiongnu people in AD 419. Named "Tongwancheng," which means "to unify all countries," the city is composed of three parts: the palace walls, the inner city and the outer city. Watchtowers stand at the four corners of the complex.
The 16 to 30 metre thick city walls are made with sand and white-powdered earth, mixed with glutinous rice water. This intriguing concoction made the earthen walls as hard as those made from stone.
FROM A DISTANCE THE CITY LOOKS LIKE A GIANT SHIP. The southwestern turret, the highest of the four, is 31 metres high and resembles a ship's mast. The ruined city is now fenced with brush-wood, trees and grass.
"It is the most substantial, magnificent and well-preserved city to be built by any ethnic group in the history of China," said Zhu Shiguang, president of the China Ancient City Society.
Tongwancheng used to be a prosperous city on the upper reach of the Wuding River, a major tributary of the Yellow River. It remained the political, economic and military centre of the southern Ordos Plateau for over five centuries. It was as the river continued to dry up, that the ancient city was buried by moving sands, said Xing Fulai, a research fellow at the Shaanxi Provincial Institute of Archaeology.
Its discovery provides vital information for the study of the Xiongnu tribesmen, who have, to date, remained a mystery to both Chinese and foreign archaeologists because of a lack of adequate historical material and evidence relating to their culture.
Xing said the city ruins will be considered for world heritage status by UNESCO.
Xinhua
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
AnonyMouse


Регистриран на: 22 Авг 2005
Мнения: 112

МнениеПуснато на: Пет 30 Юни 2006, 21:08    Заглавие:  

Конните народи се наричат стада Smile Народите, които ползват конницата като основна сила, са други народи. Изобщо това е едно умопомрачително понятие.
_________________
AnonyMouse
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 31 Авг 2006, 20:00    Заглавие:  

Един интересен стенопис от колекцията "Милс-Кронборг" от Дронинглунд, Дания. Южна стена на църквата в замъка Дронинглунд. В ляво - тримачтов кораб, с който пристигат Св. Урсула, папата и 10 000 девици. В дясно, на брега - хуни с копия, лъкове и арбалети нападат кораба. Повече информация - ica.princeton.edu/mills/index.php

Click to see if image is larger

Dronninglund. c.1520. (M-K 06-022) St. Ursula. South wall, middle row, right. Left, three masted ship with the 10,000 virgins, St. Ursula and Pope Cyriacus. Right, on the shore, the Huns, with spear, bows and cross bows, assail the ship. Text below. Ursula virgo et martira dei egregia cum sodalibus tuis, apud deum pro nobis non decimet intercessio.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
kaloian
[Admin]

Регистриран на: 29 Ное 2004
Мнения: 343
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Чет 31 Авг 2006, 20:07    Заглавие:  

И още малко по темата:

Click to see if image is larger

Kongens Lyngby. c.1475-1500. (M-K 15-072) St. Ursula. Sect 5, east arch, left. St. Ursula and 10,000 virgins in the ship, attacked by the Huns.


Първият стенопис е от 16 век, а вторият - от края на 15 век.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 5 от 7 [94 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » МОРСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1566s ][ Queries: 12 (0.0058s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker