Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
ВИДЕО ОТ ДНЕС : B-2 най-опасният бомбардировач в света · Тайната падна: Ето защо западните оръжия бяха безсилни в Саудитска Арабия · Вижте ракетите, които взривиха пазара на петрола /ВИДЕО/ · 11-годишна прогонила въоръжен апаш в хранителен магазин /ВИДЕО/ · Мадуро готов да преговаря с опозицията · Братя Григорови за шпионския скандал: Бърка се шпионаж със слугинаж ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 18 Сеп 2019, 22:15
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКИТЕ ВМС - 1879-1944 (снимки)
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 9 [128 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 7, 8, 9 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Чет 12 Окт 2006, 15:36    Заглавие:  БЪЛГАРСКИТЕ ВМС - 1879-1944 (снимки)  

Click to see if image is larger
Последната промяна е направена от Preslav на Съб 28 Май 2011, 17:26; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 12 Окт 2006, 16:12    Заглавие:  

Дай някакво обяснение към снимката! Какво показва, откъде е?
_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Чет 12 Окт 2006, 16:29    Заглавие:  

Митак, намерих я в един гръцки сайт. Преводът е - Българите напускат Гърция. Предполагам годината е, когато напускаме завинаги Кавала.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 25 Окт 2006, 17:02    Заглавие:  

Снимката я преснимах от Морски вестник понеже смятам, че няма как да я видите по друг начин, а е интересна. Wink

Click to see if image is larger

Очаквайте и други интересни снимки. Very Happy

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 29 Окт 2006, 18:27    Заглавие:  

С благодарност на Одзава и на Попай.

Шасьорите - "Беломорец" и "Черноморец"

Click to see if image is larger

Бивши френски малки преследвачи на подводници построени в САЩ през 1917 г. от фирмата ELCO. “Сhasseur 27” е посторен на стапелите на “New York Navy Yard” в Бруклин като “SC 162”, а “Chasseur 80” като “SC 386” - на стапелите на “Dry Dock&Co” в Кингстън. Двата кораба са с дървен корпус и през Първата световна война служат във френския Военноморски флот в Средиземно море. През 1921 г. са предложени от френското командване за продан в Истанбул. Българското правителство решило да закупи корабите за усилване на това, което било останало от Морските войски с многофункционални кораби, които същевременно не попадали под забраните на Ньойския договор. В българския флот корабите били класифицирани като “шасьори”, което било фонетично транскрибирано френското название на корабите - Chasseurs de Sous-Marins (преследвачи на подводници). Корабите получават имената “Беломорец” и “Черноморец”.
Click to see if image is larger
Тук шасьора е след 1928 г. На бака е 47 мм оръдие, има и 2 картечници.

През 1928 г. на корабите e сваленo 57 мм оръдиe и получават едно 47 мм оръдие на бака и две картечници. През 1941 г. във Варна получават по едно 37 мм и едно 20 мм оръдие. И двете са марка “Рейнметал” система 1937 г.

Тактико - технически данни на шасьор тип “Черноморец”
Водоизместване:
стандартно – 77 т.
пълно – 87 т.
Размери:
дължина – 33,5 м / максимална/
широчина – 4,7 м
газене – 1,8 м
Енергетична установка:
3 бензинови двигателя “Стандарт”; 660 к. с.
Скорост : 17 възела
Далечина на плаване : 700 морски мили / 10 възела
Количество на горивото : 9,6 т бензин
Екипаж : 20 човека
Въоръжение:
главно – 1х1х57 мм
противоминно – трални уреди

Корабите влизат в състава на на флота през 1921 г. и са зачислени е Крайбрежната жандармерийска дружина. Вземат активно участие в траленето на минните полета пред Варна и Бургас до 1924 г. След това са използвани като патрулни кораби. През 1928 г. са предадени на Дунавската полицейска служба и са базирани в Русе. На Дунав корабите са използвани като стражеви и учебни. През 1941 г. са върнати отново във Варна и формират Патрулния дивизион от състава на Подвижната отбрана. По време на Втората световна война корабите патрулират по българското крайбрежие, влизат в състава на ескорта на конвои и осъществяват поиск на съветски подводници. След влизането на съветските войски в България корабите са включени в състава на Черноморския флот като трофеи. От 20.11.1944 г. “Беломорец” е зачислен като СК-757, а “Черноморец” като СК-758 в съветския флот. Върнати са на България на 19.04.1945 г. Те формират Отделен Дивизион Стражеви Кораби във ВМБ-Варна. Бракувани са през 1952 г. когато са изведени от състава на флота.
Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Текстовете са под снимките в галерията.

PS: До Odzava. Ако решиш покажи снимките на руските ни приятели.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Odzava

Регистриран на: 24 Авг 2005
Мнения: 418
Местожителство: Хашира Джима

МнениеПуснато на: Нед 29 Окт 2006, 21:36    Заглавие:  

На руснаците ще постна линк - хем да дойдат насам. А имаш ли нещо против да използвам някои от тях за "Вимпел"? РАзбира се ще си пише кой ги е предоставил.
По повод първата снимка - пристанището е Кавала. За разлика от Дедеагач, в Кавала планините се спускат почти до самото море.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 29 Окт 2006, 21:57    Заглавие:  

Odzava написа:
На руснаците ще постна линк - хем да дойдат насам. А имаш ли нещо против да използвам някои от тях за "Вимпел"? РАзбира се ще си пише кой ги е предоставил.

Иска ли питане? Wink

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 06 Ное 2006, 20:04    Заглавие:  

Церемония по погребване на тленните останки на германските моряци загинали с подводница U-47. В средата е Вълчо Стисков - водолаз, участник в изваждането на подводницата, за което е награден с германски Железен кръст. Дядо Вълчо почина през 1998 г. на повече от 100 години - рядкост за водолазната професия

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Пон 20 Ное 2006, 20:25    Заглавие:  

НАЧАЛОТО - 1879 г.!!!


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Беломорската охрана
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Odzava

Регистриран на: 24 Авг 2005
Мнения: 418
Местожителство: Хашира Джима

МнениеПуснато на: Вто 21 Ное 2006, 22:25    Заглавие:  

Последната снимка са на миночистачите тип "Струма" в Кавала. Но най-много ми харесва носовата фигура на "Камчия". Вижте само колко богато е била декорирана. Жалко, че не са я запазили. Crying or Very sad
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42470

МнениеПуснато на: Вто 28 Ное 2006, 11:56    Заглавие:  

Тук ще публикувам информация за Преспанската и Охридската охрана пре ВСВ от българите.

Изоставени от италианците плавателни съдове на Преспанското езеро (ноември 1943)
Click to see if image is larger


Български военни моряци на Охридското езеро (1944)
Click to see if image is larger

Кондукторът (най-старшото подофицерско звание във Флота до 1945 г.) Борис Вичев от българската Охридска патрулна група на кърмата на патрулен кораб № 1. Снимката е направена в пристанището под манастира “Св.Наум”, юни 1944 г.
Click to see if image is larger

БЪЛГАРСКА МОРСКА ПАТРУЛНА ГРУПА НА ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО (1943–1944 г.)

Атанас ПАНАЙОТОВ, д-р капитан II ранг о.р.

Съществуването на българска Охридска морска патрулна група в годините на Втората световна война е известен на изследователите факт. За това формирование обаче в официалната „История на българския Военноморски флот“ е отделено само едно изречение.1 В редица изследвания в тази тематична област познатият иначе факт е напълно игнориран. Неизвестно защо, в изготвения през лятото на 1945 г. по настояване на съветското командване в България подробен доклад (51 м. стр.) от командира на Морски войски капитан I ранг Стефан Цанев за тяхното развитие през периода 1941–1945 г. поделението не е посочено2. В малкото публикации, където мимоходом се споменава за съществуването на тази група, са допуснати подвеждащи неточности. Като цяло, създаването и дейността на българската Охридска морска патрулна група досега не са били обект на отделно изследване.

Запазени документи позволяват да бъде представена, макар и в скромен обем, биографията на това необичайно българско флотско подразделение, отдалечено на стотици километри от Черно море, Бяло (Егейско) море и Дунава.

* * *

На 18 юни 1942 г. командирът на Морските войски контраадмирал Асен Тошев получава служебно писмо от управлението на Военните фабрики, с което е уведомен че: „В гр. Охрид има една много добра корабостроителница във владение на Дирекцията на водните съобщения и флотска казарма, използвана от полка в Охрид“. В писмото се съобщава също, че корабостроителницата може да спуска на вода по два 40-тонни кораба и разполага със съответната работилница и съоръжения. На контраадмирал Тошев е подсказано, че корабостроителницата би трябвало „да се владее от Морските войски за направа на плавателни съдове за пазене на границата“3.

Повече от година това писмо, оставено без резолюция, престоява в архива на Морски войски. През този период във военния ни флот се изпълнява корабостроителна програма, чиято цел е да попълни поне най-неотложните му нужди от миночистачни кораби на Черно и Бяло море. Проектирането и строителството на миночистачите е изцяло дело на български специалисти4. Вероятно проблемите, съпътстващи тази военновременна дейност, са отклонили интереса на Щаба на Морски войски от малката корабостроителница в Охрид, която поради своята отдалеченост от основните флотски формирования трудно би могла да се включи в изпълнението на посочената програма.

Следващото писмо, което контраадмирал Тошев получава по този повод, е от 30 октомври 1943 г., като този път информацията идва от ръководителя на Дирекцията на водните съобщения инж. Валериан Минков. В него не се споменава и дума за корабостроителницата, но пък се посочва: „След италианския разгром, поверените ми пристанищни власти в Охрид овладяха два кораба и една моторна лодка, бивша собственост на югославянския военен флот, които бяха плячкосани от италианците.“ Инж. Минков иска от адмирала да вземе становище по въпроса за евентуалното бъдещо използване на корабите за военни цели.

Този път реакцията на Щаба на Морски войски е незабавна, а резолюция върху писмото слага самият началник-щаб на Войската генерал-лейтенант Константин Лукаш: „Да се изпрати офицер да ги прегледа“.

Контраадмирал Тошев изпраща най-подготвения в това отношение свой офицер – инженер-корабостроителя капитан I ранг Протасий Пампулов, тогава началник на техническата служба при Морските войски. Тази командировка е допълнителен щрих към приноса му за развитието на военния ни флот в периода между двете световни войни. В доклад от 17 м. стр., две приложения и 17 снимки е дадена предисторията на бъдещата патрулна група и е направено конкретно предложение – да се „формират и изпратят по едно морско отделение в Охрид за Охридското езеро и едно такова в Стения – за Преспанското езеро“.

Капитан I ранг Пампулов добре разбира, че по време на война за такива непланирани разходи се иска солидна подкрепа, и осигурява съдействието на командира на 5-а армия генерал Васил Бойдев и командира на 15-а дивизия с щаб в Битоля генерал Иван Маринов. Прави впечатление голямото разбиране, което проявяват българските военачалници за необходимостта от морски формирования на двете езера. Генерал Бойдев проявява лична инициатива за прибирането и съхраняването на плавателните средства в Охридското езеро за нуждите на „едно морско езерно отделение, което да бъде в услуга на армейската военна гранична власт за охраната на езерните граници, което е извънредно необходимо за вземане необходимите мерки против издевателства, за преследване и ограничаване контрабандата, за покровителство на риболова и пр.“ Тези позиции се защитават и от генерал Маринов, и от полковник Дренски – командир на 55-и пехотен полк. Вероятно с тяхна помощ е бил убеден да оттегли искането си германският полковник фон Нойбек, който на 2 ноември 1943 г. е повдигнал въпроса за собствеността на трите плавателни съда на Охридското езеро5.

Капитан I ранг Пампулов, придружен от лейтенант Петър Рашеев и от един подофицер, намира на двете езера цяла флотилия от малотонажни плавателни съдове.

На Охридското езеро е имало югославска морска езерна служба, състояща се от две патрулни канонерки („Стражар“ и „Граничар“) и една моторна лодка. Базата на службата е устроена в местността „Горица“ – на около 3 км южно от Охрид, където са построени казармени помещения, ремонтна работилница, електроцентрала и подемно съоръжение (хелинг). Освен това като пунктове за базиране са използвани пристанищата на Охрид и на манастира „Св. Наум“, които разполагат с кейови и вълноломни стени.

При отстъплението си югославските войски потопяват трите плавателни съда именно пред кейовата стена на манастира, който през юни 1941 г. става една от трудните теми по време на разговорите между Мусолини и цар Борис III, който настоява святото място да бъде на България6.

Италианците успяват да вдигнат корабите от дъното и да започнат ремонта им, като вдигат над тях своя военноморски флаг. При бързото си оттегляне по-късно обаче забравят да приберат дори кърмовите флагове.

Изоставени от италианците плавателни съдове на Преспанското езеро (ноември 1943)

Установената след тяхното заминаване българска пристанищна власт откарва на влекало плавателните съдове в охридското пристанище. Благодарение на настойчивостта и съобразителността на генерал Бойдев представителят на германското командване генерал Линдеман признава корабите за българска собственост и получава за временно ползване и за нуждите на своя щаб в Струга моторната лодка срещу разписка от тогавашния командир на 55-и полк полковник Магеров.

На Охридското езеро има и други плавателни съдове, които според капитан I ранг Пампулов биха могли да бъдат използвани за военни нужди. На брега стои повреден и изхвърлен на пясъка германски парен катер с името „Deggendorf“, в строя са няколко частни моторни лодки и сравнително големият частен моторен кораб (собственост на охридския жител Борис Фортомаров) с водоизместване 89 тона и възможност за натоварване на 160 пътници и 22 тона товар. Българската войскова част в Охрид разполага и с малък моторен понтон.

Подобно морско езерно отделение под наименованието „Стения“ югославяните са имали и на Преспанското езеро с корабен парк от 3 стражни (патрулни) лодки, 1 моторна лодка-влекач с железен корпус и с бордови номер МТ 12, 1 стражна моторна лодка с железен корпус и с бордови номер МL 77, 1 моторна лодка – баркас, с дървен корпус и с бордови номер IАМ 610, 1 транспортна моторна лодка с името „Stukas Durres“ с железен корпус и с бордови номер 37 и една 10-местна гребно-ветроходна лодка. По сведения от местните жители от базираните и по-късно потопени тук общо три стражни патрулни лодки италианците откриват и изваждат само едната.

„Стения“ се намира на около 50 км от Битоля. Там е разквартируван 3/11 граничен подучастък. Генерал Маринов нарежда на капитан I ранг Пампулов да прегледа състоянието на плавателните съдове, благодарение на което сега разполагаме и с подробности за техните конструктивни качества. Морският офицер отбелязва в своя доклад, че за разлика от „Горица“ край Охрид, в Стения няма ремонтна работилница: „По всяка вероятност такава има устроена от югославяните на друго място по южния бряг на езерото, който засега е в чужда територия. Брегът в Стения обаче е равен и лодките, изтеглени на пясъка, могат да се потегнат“.

Проектът на капитан I ранг Пампулов за щат на морската служба в Охрид предвижда назначаването на общо 42 души (26 за корабите и 16 за работилницата), от които 1 строеви и 2 машинни офицери. За морската служба на Преспанското езеро предлага 32 души, командвани от 1 машинен офицер. Изводът му е: „В интерес е за държавната отбрана да се сформират и изпратят по едно морско отделение за Охридското и Преспанското езера за поемане морската служба“7.

Контраадмирал Тошев получава доклада на Пампулов на 10 ноември 1943 г. и още на следващия ден пише поверително донесение до Министерството на войната и Щаба на войската с обосновано искане за създаването на морска патрулна служба на Охридското езеро. Необяснимо защо обаче той игнорира желанието на генерал Маринов за създаването на такова подразделение в Преспанското езеро, а подчертава само заслугите на генерал Бойдев за запазването на трите плавателни съда край Охрид. Тук отваряме скоба с обяснението, че контраадмирал Тошев, командвал военния ни флот по време на войната (1939–1944 г.), е противоречива личност с невинаги положителни оценки за дейността му. Факт е, че цар Борис III е недоволен от него8, но не го уволнява както предшественика му контраадмирал Иван Вариклечков.

Предвид големия недостиг на плавателни средства в действащия военен флот, се обсъжда и вариантът трите плавателни съда да бъдат транспортирани до Дунав или Бяло море. Това е отхвърлено, защото въпреки възможността след разглобяването им (те така са достигнали до Охридското езеро) това да стане, аргументът за необходимостта от създаването на българска морска патрулна група в Охрид надделява. Контраадмирал Тошев предлага това да бъде „Морски патрулен взвод“, който да изпълнява следните задачи:

„а) Носене стражната и патрулната служба във водите на Охридското езеро; б) Охрана на брега откъм водата; в) Потушаване издевателства от размирни и чужди елементи във водите на езерото и по брега; г) Преследване контрабандата; д) Подпомагане пехотните гранични части в носене на граничната служба в районите близко до брега.

Охридската морска патрулна служба да бъде в строево и оперативно подчинение на командира на пехотния полк и да подпомага за издигане престижа и авторитета на българската военна власт. В подчинение на Морските войски да остане за сега само в учебно и вещево отношение“.

Отговорът на помощник-началника на Щаба на войската генерал-майор Кирил Янчулев пристига точно след седмица с поверително писмо № I – 961: „Плавателните съдове в Охридското езеро, за които донасяте…, да се приемат, поддържат и използват от флота. За целта, според нуждата, постепенно да се изпрати в Охрид личен състав, който да се отдели от този на флота и да достигне до взвод. Да се разузнае също и за плавателни съдове в Преспанското езеро. ЗАПОВЕД“9.

Разпореждането за плавателните съдове на Преспанското езеро контраадмирал Тошев изпълнява след няколко дни, като предоставя доклад с извод, че и в база „Стения“ може да бъде сформирана морска патрулна служба, аналогична на тази, която се предвижда за Охрид. Този доклад е оставен без последствие.

Български военни моряци на Охридското езеро (1944)

С поверително писмо от 11 март 1944 г. контраадмирал Тошев моли Министерството на войната и Щаба на войската да бъдат направени съответните постъпки, за да бъдат предадени на командира на Охридската морска патрулна група двата кораба и ремонтната работилница на Охридското езеро. Уточнен е и съставът на групата: „2 младши офицери, 2 корабници ШЗО (фелдфебел-школници), 8 подофицери, 7 кандидат-подофицери, 4 ефрейтори и моряци, 8 майстори и калфи специалисти-чиновници, или всичко 31 души“.

На 31 март 1944 г. контраадмирал Тошев изпраща поверително разпореждане до командирите на Черноморския и на Дунавския флот, откъдето ще се вземат кадрите за бъдещото формирование, с изискване да изпратят само добре подготвени специалисти:

„Като се има предвид: 1. Че новосформираната морска патрулна група на Охридското езеро ще бъде откъсната от Черноморския флот и че в морско отношение ще бъде самостоятелна; 2. Че тя се формира за първи път в историята на флота, и то в едно населено място, гдето е люлката на българщината и има здрав национален дух; 3. Че тя ще се яви като единствена представителка на Морските на Н.В. войски пред квартируващите там военни части, пред представителите на различните държавни и други учреждения и пред будното местно гражданско население; 4. Че с добрата си и предана служба чиновете на същата група ще трябва да заслужат доверието, което се оказва към Морските на Н.В. войски от страна на Щаба на Войската с поверяване на сигурността по опазване водните граници на това скъпо за Отечеството ни Охридско езеро; 5. Че всеки един от чиновете, избран за изпращане, със своето държане, своята работа и стремеж да бъде полезен на службата трябва да оправдае честта и доверието, които му се оказват от страна на неговите началници, налага се при избора на хората да се подберат само такива, които са с доказана способност и изпитани военни и морални качества, отлично дисциплинирани, работливи, взискателни към себе си и предани на службата.“

На 5 април 1944 г. командирът на 5-а армия получава разпореждане за оперативното, гарнизонното и домакинското осигуряване на морската патрулна група и подчиняването й на командира на 55-и полк. На 11 април с. г. генерал-лейтенант Лукаш изпраща искане до Дирекцията на водните съобщения за предаването на корабите и работилницата с хелинга и електроцентралата на представители на Морските войски. Отговорът на учреждението се забавя, като в него се съдържа пък искането работилницата, хелингът и електроцентралата да не бъдат предавани. На 19 май с.г. контраадмирал Тошев им отговаря, че съоръженията „принадлежат непосредствено към военноморската база“, но в належащи случаи моряците ще извършват услуги на цивилните пристанищни власти. На същата дата е подписан и протоколът по приемането и предаването на патрулните кораби „Граничар“ и „Стражар“.

Офицери, военнослужещи, свещеници и граждани заедно с българския епископ Харитон пред манастира “Св.Наум” (Охрид, юни 1944 г.)

Българските моряци заварват на Охридското езеро работилница с хелинг с повдигателен електродвигател, малка електроцентрала и малка леярна, както и двете канонерки – еднотипни, произведени през 1929 г. от германската фирма „Theodor Hitgler – Schiffs Werf und Maschinenfabrik - Regensburg“ (строителни номера 54 и 55). Дължината на корпуса им е 18,2 м, широчината - 3 м, газенето – 1 м, а водоизместването – около 30 т. Безкомпресорен дизелов двигател „Моторен Верке - Манхайм“ (120 к.с.) им позволява достигането на скорост от 20 км/ч. Въоръжението е 47-мм оръдие на носа и тежка картечница на кърмата. Оръдието е на открито, а картечницата – в специална въртяща се кула. При оттеглянето си италианците са демонтирали оръдията, картечниците и радиостанциите, както и редица части от корабните силови уредби.

От морската патрулна група документът е подписан от мичманите II ранг Атанас Изворски и Петър Петров и от фелдфебел-школника Гради Германов, а от предаващата страна – от началника на пристанището Любен Тодоров. Върху протокола е поставен печатът на 55-и полк10.

Мичман II ранг Атанас Тодоров Изворски е произведен в това първо флотско офицерско звание със заповед № 30 от 30 юли 1941 г. на командира на Дунавската флотилия и назначен като командир на разузнавателен кораб, но остава командирован към Неподвижната отбрана на Черноморската флотилия във Варна11. Няколко месеца след назначаването му като „командир на Охридската морска патрулна група“ той е произведен в по-горно звание – мичман I ранг. Първото си донесение до Щаба на Морските войски той прави на 23 май 1943 г., в което съобщава, че е пристигнал в Охрид на 17 май и се е заел с изпълнение на поставените му задачи, като моли да му бъдат осигурени исканите материали за ремонт на корабите и на хелинга. На 24 май противникови самолети атакуват казармите на 55-и полк, където са разрушени складови помещения и са дадени две човешки жертви. Това кара флотския офицер да подготви и скривалища за поверения му личен състав.

Кондукторът (най-старшото подофицерско звание във Флота до 1945 г.) Борис Вичев от българската Охридска патрулна група на кърмата на патрулен кораб № 1. Снимката е направена в пристанището под манастира “Св.Наум”, юни 1944 г.

От друго сведение на мичман I ранг Изворски се разбира, че югославските имена на корабите са премахнати и те се водят като патрулни кораби № 1 и № 2. На 26 юни 1944 г. № 1 влиза в движение, а № 2 остава на стапел поради закъсняването на поръчаните материали, в това число и на трансмисионните ремъци за машините на работилницата. По същата причина се забавя ремонтът на моторната лодка на 2/11 граничен участък, но в замяна на това за кратко време е стегнат и вкаран в строя щурмовият понтон на 55-и полк.

Обнадежден от тези доклади, контраадмирал Тошев иска на 9 август 1944 г. от Щаба на Войската 20-мм противовъздушно оръдие, една тежка и две противовъздушни картечници със съответното количество боеприпаси за въоръжаването на патрулен кораб № 1. Междувременно плавателният състав е разширен с получена от Русе моторна лодка „Мис Х“, построена в Унгария (дървен корпус, осемцилиндров бензинов двигател „Форд“, водоизместване 2,026 т, товароспособност 5 души или 375 кг) и с посочения вече щурмови понтон, построен в Турция, с извънбордов двуцилиндров бензинов двигател „Ешкес“. Върху това донесение на мичман I ранг Изворски е поставен за първи път печат с кръгов надпис „Охридска морска патрулна група“ и с държавния герб в средата. След ремонт моторната лодка „Мис Х“ е зачислена на 11-и граничен участък, а понтонът – на 55-и пехотен полк. По отношение на работилницата сведението е лаконично и ясно: „Всички машини са в движение и изправни“.

Последното сведение от мичман I ранг Изворски се получава в Щаба на Морските войски на 1 септември 1944 г. В него той докладва, че по заповед на командира на 15-а дивизия изпраща щурмовия понтон с един подофицер на Преспанското езеро, село Стения, където започва подготовката за изваждането на потопените плавателни съдове. Подписано е на 24 август 1944 г. и с нищо не подсказва за наближаващите преломни събития12.

От запазени други документи и от спомени на ветерани можем да допишем края на кратката биография на това малко флотско формирование. Към 6 септември 1944 г. заедно с частите на 55-и полк групата тръгва за България. По пътя хомогенността й се нарушава и след много перипетии, в началото на октомври, военнослужещите се добират до щаба на Морските войски в София. През 1945 г. мичман I ранг Атанас Изворски е назначен за командир на торпедоносец тип „Дръзки“, но през 1946 г. е уволнен след поредната чистка на „царски“ офицери във флота13.

Краткият живот на българската Охридска морска патрулна група не дава възможност на нейните военнослужещи да участват в други действия, освен ремонтно-възстановителни. Това е още едно доказателство за политиката, която провежда българската държава в земите, където са разположени нейни войски през периода 1941–1944 г. – да се гради и възстановява инфраструктурата, а не да се руши и граби. От друга страна, биографията на тази група показва правилния подход на българското военно ръководство за обединяване на възможностите на видовете и родовете сили в армията при изпълнението на нейните специфични задачи – принцип, който е валиден и в наши дни.

Бележки:

1 История на българския Военноморски флот. С., 1989, с. 73.

2 Архив на Главния щаб на ВМС, ф. 1, а. е. 302, л. 1–51, 166а.

3 Централен военен архив (ЦВА), ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 1.

4 Вж.: Панайотов, А., М. Кръстева. Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт (1919–1944 г.). – В: Годишник на Военноморския музей - Варна, В., т. II, 2002, с. 70–106.

5 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 97, 99, 105.

6 Филов, Б. Дневник. С., 1990, с. 342.

7 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 86, 90, 95–98.

8 Филов, Б., Дневник, цит. съч., с. 398.

9 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 85, 87, 88.

10 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 64, 65, 68, 70, 75, 83, 84.

11 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 512, л. 521.

12 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 544, л. 19, 30, 34, 40, 53, 59.

13 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 548, л. 48; Военноморски музей (ВММ), Осн. фонд, а. е. 56, спомени на капитан I ранг Емил Жечев; Загорски, И. Офицерският корпус в българския военен флот – ВММ, вх. № 16 – 1999.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Odzava

Регистриран на: 24 Авг 2005
Мнения: 418
Местожителство: Хашира Джима

МнениеПуснато на: Вто 28 Ное 2006, 19:58    Заглавие:  

Миночистачи "Калацерка", "Несебър" и "Емона"
Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 10 Дек 2006, 23:25    Заглавие:  

На 31 август и 1 септември 1938 г. се разиграва учение във Варненския залив, в което участва мобилизираният кораб на БТПД "Мария Луиза". В учението освен това участват сухопътни, морски и въздушни части, като се отиграва стоварването на морски десант - репетиция за превземането на Балчик и последващо заемане на Южна Добруджа.

Товарене на 75-мм оръдие на борда на параход "Мария Луиза" в Бургас:

Click to see if image is larger

24-и Черноморски полк участва в учението с 30 кавалерийски и артилерийски коня, превозени по море с парахода "Мария Луиза":

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 10 Дек 2006, 23:28    Заглавие:  

Click to see if image is larger
_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Odzava

Регистриран на: 24 Авг 2005
Мнения: 418
Местожителство: Хашира Джима

МнениеПуснато на: Пон 11 Дек 2006, 14:06    Заглавие:  

Супер са снимките. имаш ли още такива? Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 9 [128 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 7, 8, 9 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » ГАЛЕРИЯ - МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0793s ][ Queries: 12 (0.0038s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker