Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 04 Апр 2020, 01:45
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Оръжия и събития до края на 20 век
ЛИЧНОСТИ И ПЪЛКОВОДЦИ
Модератори: Super Flanker
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 2 [19 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Чет 11 Яну 2007, 09:25    Заглавие:  ЛИЧНОСТИ И ПЪЛКОВОДЦИ  

Цар Фердинанд І Сакскобургготски

е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд І е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Принц Ойген


Регистриран на: 12 Яну 2005
Мнения: 2124
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 11 Яну 2007, 10:37    Заглавие:  

Най-великият
Click to see if image is larger
Генерал Паул фон Летов-Форбек се бие в Африка срещу превъзхождащите го английски и белгийски части, към които от 1916 година се присъединяват и португалски. Но подсилена с оръжието и моряците от "Кьонигсберг", а също така и с припасите, доставени през 1915 г. от изпратения от германското адмиралтейство под неутрален датски флаг параход "Рубеж", малката колониална войска на генерал Летов-Форбек и капитан Лооф води истинска партизанска война срещу силите на Антантата чак до януари 1919 г. По този начин той задържа 500 хил. армия в Африка, която преместена в Европа много по-скоро би решила изхода на войната.

_________________
Click to see if image is larger
I won´t be the one left behind
You can´t be king of the world
If you´re slave to the grind
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Студента от София


Регистриран на: 18 Юни 2004
Мнения: 295
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 22 Яну 2007, 21:39    Заглавие:  

Някакви линкове към творчеството на фон Летов-Форбек?
_________________
В съда към обвиняемия:
- И как стана така, че нокаутирахте тъща си?
- Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27538
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 22 Яну 2007, 21:47    Заглавие:  

Cool Cool Cool
фон Леттов-Форбек Пауль Эмиль | von Lettow-Vorbeck Paul Emil
Мои воспоминания о Восточной Африке

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Студента от София


Регистриран на: 18 Юни 2004
Мнения: 295
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 22 Яну 2007, 21:57    Заглавие:  

Голямо благодаря!
_________________
В съда към обвиняемия:
- И как стана така, че нокаутирахте тъща си?
- Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
калло

Регистриран на: 09 Яну 2004
Мнения: 7749
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 22 Яну 2007, 23:34    Заглавие:  

а Фердинанд нито е личност, нито е пълководец... но пък е добро име за някой по-стар кон...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 23 Яну 2007, 00:29    Заглавие:  

Звучи като Фердинанд-Росинант. Иначе е спорна личност, по-скоро отрицателна. Човек докарал страната ни до 2 национални катастрофи, но и човек, по което време все пак най-накрая е обявена независимостта на България.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27538
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 23 Яну 2007, 00:37    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Ако бъдем точни, той е и владетеля присъединил най-много територии към Третата Българска Държава.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Octagon

Регистриран на: 02 Яну 2004
Мнения: 1286
Местожителство: LBPD

МнениеПуснато на: Вто 23 Яну 2007, 01:31    Заглавие:  

Preslav написа:
Звучи като Фердинанд-Росинант. Иначе е спорна личност, по-скоро отрицателна. Човек докарал страната ни до 2 национални катастрофи, но и човек, по което време все пак най-накрая е обявена независимостта на България.

Той сам е успял да я докара?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 23 Яну 2007, 08:25    Заглавие:  

И това е спорно - дали сам е успял да я докара. Или всеобщия стремеж по националния идеал за обединение на загубените територии.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 30 Яну 2007, 10:38    Заглавие:  

На 30 януари 1894 г.
Click to see if image is larger

Роден е Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.
В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42500

МнениеПуснато на: Вто 30 Яну 2007, 10:39    Заглавие:  

На 30 януари 1933 г.
Click to see if image is larger

Адолф Хитлер е провъзгласен за канцлер на Германия.
Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933 г. - 1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 г. и 1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военнопрестъпник след Втората световна война. Роден е в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила, Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 30 Яну 2007, 19:46    Заглавие:  

Истинското му име си е Хитлер. Шиклгрубер е фамилията на майка му.
Роден е в Браунау, близо до Линц на 20 април 1889 г. В Ландсберг лежи 9 месеца, след което е амнистиран. В "нощта на дългите ножове" не са унищожени SA, а само елита им, начело с Ернст Рьом.
Самоубива се в бункера си на 30 април 1945 г.

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Victor 3
[Admin]


Регистриран на: 15 Окт 2007
Мнения: 4111

МнениеПуснато на: Вто 04 Дек 2007, 10:11    Заглавие:  

На този ден през 1949 г. войската на Мао Дзъдун напълно овладява континентален Китай
04 декември 2007 | 02:29 | Агенция "Фокус"
Войската на Мао Дзъдун напълно овладява континентален Китай на 4 декември 1949 година.
Мао Дзъдун е китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР). Той е основоположник на разклонение на марксизма, наречено на негово име - маоизъм. Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След "Великия марш", един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава възможност да заеме водеща роля в КПК.
През 1949 година Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27538
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 19 Яну 2008, 14:03    Заглавие:  

Cool Cool Cool
19 января исполнится 85 лет со дня рождения выдающегося разведчика ХХ века Маркуса Вольфа
2008-01-18 / Владимир Сергеевич Антонов - ведущий эксперт Кабинета истории внешней разведки.
Его называли «человеком без лица», потому что западные спецслужбы очень долго не могли установить, кто возглавляет разведку ГДР, и заполучить фотографию ее руководителя. И это при том, что этот пост генерал-полковник Маркус Вольф занимал 34 (!) года. Именно при нем восточногерманская разведка стала одной из лучших спецслужб мира.

Он по праву считался грозным противником Запада. Но масштаб его личности и дел был настолько велик, что одна из крупнейших газет ФРГ «Ди Вельт» после его кончины поместила огромную статью, в которой о Вольфе говорилось с немалым уважением.

НЕСОСТОЯВШИЙСЯ АВИАКОНСТРУКТОР

Маркус Вольф родился 19 января 1923 года в небольшом немецком городке Хехинген в семье врача, а также известного литератора и драматурга, произведения которого пользовались большой популярностью в Германии. Родители Маркуса – Фридрих и Эльза – являлись активными коммунистами, и после прихода Гитлера к власти Вольфы были вынуждены эмигрировать (вдобавок Фридрих Вольф был по национальности евреем). Сначала они жили во Франции, а с 1934 года – в Советском Союзе.

В Москве Маркус и его младший брат Конрад (их все звали Миша и Коля) получили советское гражданство и учились вначале в немецкой школе имени Карла Либкнехта, а затем в русской школе имени Фритьофа Нансена, находившихся недалеко от Арбата.

Маркус, мечтавший о будущем авиаконструктора, поступил в 1940 году в Московский авиационный институт. Однако начавшаяся Великая Отечественная война внесла в его планы свои коррективы. Летом 1942 года он был направлен на учебу в секретную спецшколу Коминтерна для подготовки к заброске в Германию для подпольной работы против фашистского режима (кстати, Конрад в том же году вступил добровольцем в ряды Красной армии и закончил войну в Берлине; впоследствии он был известным в ГДР драматургом и кинорежиссером).

Слушателей школы, находившейся в столице Башкирии Уфе, обучали обращению с ручным огнестрельным оружием, со взрывчатыми веществами и боевыми гранатами, им преподавали технику конспирации и ряд разведывательных дисциплин. Будущие подпольщики с нетерпением ожидали возможности начать борьбу с гитлеровцами. Однако в мае 1943 года в связи с роспуском Коминтерна школа была закрыта. Руководство Германской компартии вызвало Маркуса Вольфа в Москву. Он был направлен на работу диктором и комментатором на антифашистское радио. Осенью 1944 года женился на Эмми Штенцер, дочери депутата рейхстага Франца Штенцера, убитого нацистами в 1933 году в Дахау.

В конце мая 1945 года Вольф вернулся в Германию и начал работать на Берлинском радио. Являлся специальным корреспондентом на Нюрнбергском процессе.

Весной 1949 года три западные оккупационные зоны Германии были объединены в Федеративную Республику, а четвертая, советская зона в октябре того же года провозгласила себя Германской Демократической Республикой. Со стороны руководства СССР было высказано намерение тотчас же учредить в Москве дипломатическую миссию. В ноябре того же года Маркус Вольф был назначен 1-м советником посольства ГДР в Москве. Перейдя на дипломатическую службу, он вынужден был отказаться от своего советского гражданства. Однако дипломатическая карьера Вольфа продолжалась всего лишь полтора года.

«ЗВЕЗДНЫЕ ВЕХИ»

В августе 1951 года политбюро ЦК Социалистической единой партии Германии приняло решение о создании политической разведслужбы ГДР. 16 августа был подписан документ об учреждении Института экономических исследований (такое название для зашифровки получила внешнеполитическая разведка ГДР). Руководство СЕПГ направило туда на работу Маркуса Вольфа, а в декабре 1952 года он был назначен руководителем восточногерманской секретной службы, хотя ему не исполнилось еще и 30 лет.

Очень скоро внешняя разведка ГДР стала одной из самых эффективных в мире. Этому безусловно способствовали деловые и личные качества ее шефа.

Ветеран советской внешней разведки Виталий Коротков, на протяжении 1950–1960-х годов неоднократно встречавшийся по работе с Маркусом Вольфом, в одном из интервью подчеркивал:

«У него было поразительное умение располагать к себе людей. Причем это был не просто профессионализм. Ему люди были по-настоящему интересны. Уже будучи в высоких чинах, Вольф продолжал заниматься оперативной работой, встречался, как это называется на нашем языке, «с источниками». У него была внутренняя потребность общаться с людьми.

Он постоянно искал новые формы работы, непрерывно изучал деятельность других спецслужб, исследовал их слабые и сильные места, стремился накладывать их положительный и отрицательный опыт на немецкую специфику. Это была творческая личность».

В личном плане, по мнению людей, его знавших, в том числе и автора этих строк, Маркус Вольф был человеком весьма эрудированным. Он хорошо разбирался в искусстве, мог вести беседу с любым человеком на любую тему. С ним было просто приятно общаться. Он буквально очаровывал собеседника.

Журналисты и историки спецслужб не без основания называют Маркуса Вольфа одним из самых успешных руководителей разведки послевоенного периода. Об этом, в частности, свидетельствуют и «звездные вехи» в истории разведки ГДР. Напомним хотя бы некоторые из них:

Восточногерманский разведчик Райнер Рупп, знаменитый Топаз, проник в святая святых НАТО – в ее штаб-квартиру в Брюсселе. Он являлся сотрудником управления планирования НАТО и имел доступ к документам о планах НАТО в отношении СССР.

Офицеру разведки ГДР Гюнтеру Гийому удалось внедриться в администрацию канцлера ФРГ. Вскоре он стал личным референтом Вилли Брандта. С этого времени все документы, ложившиеся на стол главы западногерманского правительства, регулярно попадали в руки Маркуса Вольфа. После разоблачения Гюнтера Гийома Вилли Брандту пришлось уйти в отставку.

Работавшая на разведку ГДР Габриэла Гаст, будучи аспиранткой, была выведена в Западную Германии. Со временем она стала сотрудником разведки ФРГ (БНД), ведущим специалистом по СССР и странам Варшавского договора, дослужилась до поста заместителя начальника БНД. Ее курировал лично Маркус Вольф.

Один из восточногерманских разведчиков, работавший в Ведомстве по охране Конституции (контрразведка ФРГ), занимал пост заместителя главы этого ведомства.

Разведчики ГДР успешно действовали не только в Западной Германии. Они активно работали по всей Европе, в арабских и африканских странах.

В 1986 году генерал-полковник Маркус Вольф вышел в отставку по состоянию здоровья. После падения Берлинской стены он выехал в Россию. Однако власти ФРГ развернули оголтелую кампанию по обвинению его в государственной измене. В августе 1991 года Маркус Вольф вернулся в Германию и добровольно сдался полиции. Его приговорили к шести годам лишения свободы. Однако вскоре наказание было заменено на условное, а в мае 1995 года Конституционный суд объединенной Германии вынес постановление о неправомочности привлечения к суду бывших сотрудников разведки ГДР. Это постановление фактически имело силу амнистии для Вольфа и его соратников. Следует особо подчеркнуть, что в ходе следствия и суда Маркус Вольф не признал себя виновным. Он не сдал ни одного из известных ему агентов, не раскрыл тех секретных операций, которые проводила его служба.

Остаток своей жизни, проживая в Берлине, Маркус Вольф посвятил литературной деятельности. Из-под его пера вышли шесть книг, которые до сих пор расходятся немалыми тиражами по всему миру. Среди них следует выделить мемуары «Игра на чужом поле» и «По собственному заданию». Последняя из книг «Друзья не умирают» была представлена автором в России в 2003 году. В ней идет речь о немецких, советских и американских разведчиках, с которыми его сводила судьба.
Скончался Маркус Вольф 9 ноября 2006 года. Он умер тихо, во сне в своей квартире в центре Берлина.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 2 [19 Мнения]   Иди на страница: 1, 2 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Оръжия и събития до края на 20 век
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0864s ][ Queries: 12 (0.0045s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker