Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Бронираната лимузина на Путин излиза на пазара за 12 милиона рубли · Великобритания усилва крилата на своите Hercules · Прогнозно развитие на ВМС на Китай · Как българска подводница предизвиква паника на руски бойни кораби през Първата световна война · Отиде си офицер от запаса, олимпийски шампион · МИНЕН ЛОВЕЦ ЦИБЪР ОТПЛАВА ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВТОРА ПОСТОЯННА ПРОТИВОМИННА ГРУПА КОРАБИ НА НАТО (СЛЪНЧЕВА МОРСКА ВАРНЕНСКА ГАЛЕРИЯ) ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пон 18 Фев 2019, 18:07
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Българска армия - минало и настояще
ИСТОРИЯ НА БА - от 632 до ...... г.
Модератори: Super Flanker
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 11 от 12 [178 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 9, 10, 11, 12 Следваща
Автор Съобщение
R@do


Регистриран на: 30 Ное 2008
Мнения: 104

МнениеПуснато на: Чет 01 Юли 2010, 12:30    Заглавие:  

Залагам на северна - централна Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Sea Dog
[Moderator]


Регистриран на: 10 Дек 2005
Мнения: 3529
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 05 Ное 2010, 10:33    Заглавие:  

Взето от друг форум - представяне кой къде е служил...


Цитат:
новобрански център - Ямбол - в полка 26460
школа мл.сержант - 100 метра вдясно оттам
баш служба - с.Ружица,Бургаско, командир на СТО
...най ми хареса как ни се представи батарейния - Черепа(170 см, макс.50 кг):
огледа ни, изплю се вляво, после вдясно и каза:
-Слушайте кво, двама съм вкарал в затвора, един в дисципа........
Симпатяга си беше той, стреляше като Весела Лечева ( ама с танк) )....


Laughing

_________________
Снимки - http://niki-zlatev.blogspot.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 16 Дек 2010, 17:55    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Писателите Станко Михайлов, известен като биографа на Симеон Сакскобургготски, и Диана Димих са автори на безценно разследване от световен мащаб, което доскоро прашасваше в държавния ни архив. Трябваше да се появи американски продуцент, за да оцени плода на 33-годишния им самоотвержен труд и да се заговори за една зловеща тайна.
Американска филмова къщаиска да филмира историята за съдбите на 21 деца герои, безследно изчезнали през Втората
световна война. Съдбите им са не просто затрогващи, а направо покъртителни.

Но нека си признаем, че днес припомняния за войната на мнозина звучат потискащо и доста ретро. Мнимата хармония в материалния ни свят сякаш безвъзвратно е заличила в нас усещането за саможертва. По тази причина не обичаме и да слушаме за хора, способни на подобни дела. Но всеки, който се докосне до човешките съдби, разкрити от двамата писатели, тайно в себе си ще се почувства поне малко тъжен или гузен. А може би и двете. Защото историята за деца, превърнати в жертва на безумната военна доктрина, крещи за осмислянето на живота ни днес.

Днес, когато живеем в уж мирно време, а се обезсилваме от битки помежду си. Днес, когато ничий тоталитаризъм не ограничава чувството ни на признателност, но се оказва, че нито сме научени на почит, нито сме способни да избираме по съвест. И когато умници отново решат да съборим онези паметници на незнайния воин, пред които все по-рядко свеждаме глави, дано си признаем тази човешка слабост да забравяме поуките от историята.

ДИАНА ДИМИХ:
Принуждавани сами да изкопават гробовете си

Ще ви разкажа част от невероятните съдби на тези деца. Ще започна с българчето Йонко – 11-годишен, син на българския
революционер Петър Ченгелов Още първите дни след нахлуването на Хитлер в СССР на 22 юни 1941 г., заедно с други четирима от групата, Йонко предприема смело бягство през фронтовата линия. Преминава през безброй драматични премеждия: попада в плен, откупува го срещу златен пръстен непозната жена, после бяга през телените мрежи на немския пленнически лагер, укрива се при едни селяни и така, предаван от ръка на ръка, в края на войната се добира до Москва. Но там узнава страшната вест, че баща му е обесен в български затвор. Йонко се завръща в България, учи инженерство
и дълги години е президент на Профсъюзите на съобщенията в България, а после е и главен експерт в Съвета за икономическа взаимопомощ. Вече е покойник, но е баща на две деца и има трима внука.

Австриецът Карл и сестра му Люция са деца на австрийския национален герой Карл Мюнихрайтер, обесен като ръководител на Виенското въстание. Двамата също попадат в немски плен и са разпратени в различни концлагери. Преминали през жестокостите на окупацията, известно време Карл служи като преводач в немския щаб. После успява да избяга във Виена. Оживява и сестра му Люция, но еразстрелян по-големият им брат. Нелепо. Разстрелян е от органите
на съветската милиция на централната московска гара заподозряли в шпионаж. Днес Карл и Люция са пенсионери, живеят във Виена.

Владлен Бадиан е син на австрийско семейство, работещи като съветски разузнавачи срещу Хитлер. След попадането му в плен е въдворен в концлагера Семково заедно с Джим и осемгодишния словак Ерик. При опит за бягство от лагера
Ерик замръзва в снега и загива, а Владлен е върнат отново в лагера. Децата служели като “банки за кръв” за ранените немски фронтоваци.

После се отървавали от тях в т.нар. “душегубки” – машини с газ. Днес Владлен Бадиан живее и работи в Австрия, Англия, Швейцария, Русия и др. страни като крупен бизнесмен от световен мащаб. 13-годишната чехкиня Власта е дъщеря на Павел Реняк, загинал в испанската война през 1937 г. Преминава през всичките ужаси на лагерите и изтощителна многочасова
работа във военните заводи в Кьонигсберг. Единствена от детската група попада в ужасяващите концентрационни лагери Заксенхаузен, Равенсбрюк и Зименсщадт, защото е заловена да слага при бойните снаряди бракувани и негодни, предназначени за Източния фронт. Подложена е на инквизиции, но въпреки нечовешките условия в нацистките концлагери дочаква жива настъпващата съветска армия. В Кьонигсберг пък (в тогавашна Прусия) е сестра й Мира заедно с китайката Чи Ин. Двете деца също биват освободени от Червената армия. Майка им - Ана Ренякова, ги търсила в продължение години.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
T-72
[Admin]


Регистриран на: 16 Яну 2004
Мнения: 10067
Местожителство: Burgas

МнениеПуснато на: Нед 19 Дек 2010, 11:34    Заглавие:  

http://edinzavet.wordpress.com/2010/12/16/krapachev-statia/
Участие на 11 пехотна дивизия в Дравските боеве през март 1945 г.

_________________
Кръвта вода не става!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ICQ Номер 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 26 Дек 2010, 18:32    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Петър Жеков, гр. Дорич

Втората световна война завърши на 09.05.1945 г. За България тя продължи под друга форма и средства. Недоволните от промяната на политическата система след войната намерили убежище в съседна Гърция. В тази страна избухна Гражданска война. Левите сили претърпяха поражение и част от тях намериха подкрепа в нашата страна. Това доведе до напрежение между двете страни, което се отрази на южната граница, където от 1946 г. до 1955 г. се разгоря същинска война, която се водеше от създадените войски със зелени пагони на 27.08.1946 г. от тогавашното правителство начело с Георги Димитров. Под какво прикритие гърците водиха тази необявена война. По река Марица има 39 острова за който до 1952 г. гърците не предивяваха претенции за тях. През 1939 г. за първи път споменават за т. нар. „Източен остров” с площ 180 хил. кв.м., а от 1948 г. поставят въпроса за т. нар. „Горен остров”с площ 70 хил. кв.м, които се намира срещу село Генералово, а източния остров е на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево. Те считат, че щом са по-близо до тяхната територия принадлежат на тях. Под този предтекст започват необявената война срещу България. В непрекъснатите сражения с масови нахлувания на наша територия гранични войски по охраната на държавната граница се увенчаха с героична история в която загинаха над 50 офицери и войници голям брой в това направление срещу Гърция.

Ето какво разказва о.з. майор Йордан Савов, завършил военно-гранично училище за офицери 1953 г., които е служил като офицер в това направление по точно на първа, втора и шеста гранични застави, първа комендатура към 13-ти граничен отряд от 1955 г. до 1962 г. и е участник в тези събития. Гърците започват масирани обстрели и нападения срещу източния и горния остров. На 04.04.1948 г. на горния остров 15-20 души гръцки жандармеристи начело с офицер избиват нашия наряд в състав: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, редниците Кирил Богдановов Христов, Иван Петров Панев ги хвърлят в река Марица. На 11.10.1948 г. жандармеристите нападат наш наряд и тежко раняват редник Михаил Георгиев Михаилов, които след 3 дни почива. През цялата 1952 г. гърците обстрелват нашите острови. На 26.07.1952 г. граничен наряд в състав Цветан Атанасов Петков – страши и редниците Давидов и Петков на източния остров отблъскват 30-40 жандармеристи, който успяват да ранят в лявата ръка Петков. На 26 срещу 27.07.1952 г. два наряда в състав по 5 души в състав редник Костадин Г. Костов - старши на източния остров, а на горния остров е старши младши сержанти Иван Цветков Иванов. Двата наряда към 14.30 час отблъскват 30-40 жандармеристи начело с офицер с лека картечница, които бива убит от нашия наряд и гърците се оттеглят.

Ето героизма на младши сержант Боню Иванов Бонев., които е старши на 5-членния наряд които охранява източния остров. Той е роден 1929 г. в град Бургас. Произхожда от работническо семейство, активист на младежкия съюз (ДСНМ) за което е изпратен да служи в гранични войски. Завършва школата за младши сержанти „Хаджи Димитър” град София на 19.07.1950 г. Изпратен да служи на 21 гранична застава 13 граничен отряд град Любимец – гръцката граница. За героичната му постъпка през 1952 г. е произведен младши лейтенант, награден с кръст за храброст, дадено му е званието герой на гранични войски по охрана на държавните граници НРБ. 1952 г. завърша НВГУ заедно с майор Йордан Савов и е изпратен на 21 застава като заместник командир по строевата част. Стига до виш офицер от гранични войски. Ето какво разказва за сражението през 1952 г. на източния остров: „Зад мен в гръб се промъкна офицер с лека къртечница и ми извика на гръцки „Предай се!”. Аз бързо се извих и насочих автомата към него, а той от ужас и страх изрева и изтърва къртечницата. С точни истрели аз го убих. Всъщото време друг жандармерист насочи автомата към мен, но той беше покосен от огъня на мл. сержант Цветков. Сред жандармеристите настъпи пълно объркване с викове панически се оттеглиха без да могат да вземат труповете на загиналите офицери. Наряда които се намираше на източния остров използва паниката на врага и с точни истрели ги поваляха на земята. Двата наряда на източния и горния острови се прегрупирват и заемат изчеквателна позиция. Не след дълго време 30-40 жандармеристи с две леки къртечници навлизат в горния остров на наша територия. Нарядът на лейтeнанj Йордан Райчев, които се установява на горния остров в помощ на мл. сержант Иванов ги посреща със силен огън. Жандармеристите стрелят по нашите острови откъдето пристигат граничари в помощ на нашите наряди. Въпреки опитите да измъкнат убитите офицери нашите наряди не ги допускат и те се оттеглят на тяхна територия.

Днес картечницата и униформата на убития офицер от мл. сержант Боню Бонев се намират в музея на МВР гр. София. С говорители гърците предупреждават да напуснем източния и горния острови като отправят закани, че ще ги превземат с военна сила. Нападенията продължават до 1953 г. Нашите наряди не се подават на провокациите и запазват хладнокръвие. Тези битки с гръцките нападения храбро се ръководят от офицерите майор Тотляков, капитан Вълков, лейтенант Райчев и десетки други офицери и сержанти. Най-после гърците разбират, че няма да сломят нашите граничари и границата заживява мирни дни. Така продължава тази неизвестна война. Най-после надделява волята и желанието на двете страни и под влиянието на секретарията на ООН на двете страни, България и Гърция създават смесена комисия, която обозначава границата под талвега на река Марица и през месец декември 1954 г. двете страни подписват заключителен протокол. С него се решават спорните въпроси и картата на реката се корегира. Всички острови остават на България. Вече 50 години река Марица тече мирно и спокойно между двете страни. По тези събития беше направен филмът „Наша земя”, но той скоро беше спрян. Може би тогава е било правилно с оглед укрепване доверието между двете страни и развитие на добросъседските отношения. Вече от тази война изминаха 50 години. Историята трябва да се знае от съвременните поколения и никога да не се допускат подобни отношения между съседните страни.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 05 Яну 2011, 21:37    Заглавие:  

Cool Cool Cool
95 години от рождението на арм. ген. Добри Джуров /1916-2002/, български военен деец и политик. Член на ЦК на БКП (14 ноември 1962-2 февруари 1990).
Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (3 юли 1974 - 19 декември 1977) и член на Политбюро на ЦК на БКП (19 декември 1977 - 2 февруари 1990).

Министър на народната отбрана (16 март 1962 - 20 септември 1990).
Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990) и в VII Велико Народно събрание (1990- 9 януари 1991).

Член на Висшия партиен съвет на БСП (дн. Национален съвет на БСП) - (2 февруари - 25 септември 1990).

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
FW-189

Регистриран на: 12 Фев 2008
Мнения: 328

МнениеПуснато на: Вто 15 Фев 2011, 02:21    Заглавие:  

Click to see if image is larger

Интересен епизод от Първата световна война.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Фев 2011, 22:01    Заглавие:  

Cool Cool Cool
София. Един от недостатъците на стратегията за национална сигурност е, че не е ориентирана към рисковете. Това заяви в ефира на радио „Фокус” бившият секретар по националната сигурност на президента Николай Слатински. Според него стратегията е ориентирана към днешния ден, а не към утрешния. В документа липсва разбирането, че сигурността е процес, че нещата се развиват и имат логика. „Ние трябва да отгатнем тази логика, за да бъде утре добре на България. А не България да остава в зоната на повишена несигурност и да бъде превръщана в транзитна територия, през която минават всички устремени към Европа заплахи за сигурността”, заяви Слатиснки. По думите му тази стратегия отново акцентира на силовите институции, на полицейското и на разузнавателното. А има много други аспекти на сигурността. Това са информационна сигурност, качество на живот, качество на човешкия потенциал, качеството на околната среда, качеството на управлението. „Това са неща, върху които стратегията дори не е пожелала да разсъждава. Вината не е в експертите. Те се опитват да отгатнат какво властта, която и да е тя, иска от тях”, добави Слатински.
Според него е обиден фактът, че стратегията за национална сигурност е изработена по един традиционен начин, останал в 20-и век. По думите на Слатински началото на разработването на стратегията тръгна много добре, после политическата воля се счупи, удари се в полицейщина и стратегията остана крачка назад от предишния документ.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 10 Мар 2011, 22:18    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Otbrana.com (otbrana195711@abv.bg)

Кандидатите за курсанти трябва да са с минимален ръст 150 см и минимално тегло 50 кг за мъжете и минимален ръст 150 см и минимално тегло 48 кг за жените, а тези за специализация „летец-пилот” - с максимален ръст 185 см и максимално тегло 80 кг. Това се посочва в наредбата, подписана от министъра на отбраната Аню Ангелов, която уреждат общите условия и реда за кандидатстване, провеждане на конкурсни изпити, класиране, приемане и записване на курсанти в НВУ „Васил Левски и ВВМУ „Никола Й. Вапцаров. Сроковете за подаване на документите от кандидат-курсантите са, както следва: в съответно военно окръжие по местоживеене - до 15 юли; в съответното висше военно училище - до 18 юли.

Кандидатите трябва да са пълнолетни и не по-възрастни от 23 години към 31-ви декември в годината на кандидатстване. По-възрастни от 23 години, се уточнява в документа, могат да бъдат допуснати до конкурсни изпити по решение на министъра на отбраната.

(Наредбата е публикувана в Интернет страницата на МО)

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 03 Юли 2011, 17:28    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Доспат. Паметна плоча на граничаря Вергил Ваклинов и служебно куче Вихър бе открита в местността „Ваклинова чука” до с. Бръщен, община Доспат. Това съобщиха за Агенция “Фокус” от интернет форум "Граничарите на България". Върху плочата от черен гранит са изсечени образите на героя граничар и вярното му куче. Със сребърни букви е изписан надписът „Загинаха за Родината на 1 юли 1953 г. – верни един на друг до последния си дъх!”, доказвайки с подвига си, че „Родина”, „дълг”, „граница” и „приятелство” не са просто думи. Плочата е изработена и поставена от членове на Интернет форум „Граничарите на България”.
Мероприятието бе осъществено със съдействието на РДГП Смолян и ГПУ Доспат, както и на кметовете на селата Бръщен, Црънча и Ваклиново. На церемонията присъстваха над 200 души - членове на форум "Граничарите на България", племенници на Ваклинов, офицери и сержанти от резерва, служили в Гранични войски, служители на Гранична полиция от цялата страна, кметовете и жители на Бръщен, Црънча и Ваклиново, Директорът на НУ "Вергил Ваклинов" – Доспат заедно с група деца от училището.
От името на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, слово произнесе о.р. генерал майор Стефан Ангелов. Рецитал, посветен на героя Вергил Ваклинов и кучето му Вихър, бе изнесен от децата от НУ „Вергил Ваклинов”, гр. Доспат. От името на дружеството на запасните офицери и сержанти „Вергил Ваклинов”, гр. Кюстендил, героят на Гранични войски, о.р. с-на Слишков, рецитира стихотворението на Милан Бонев „Балада за граничаря и кучето му”, а певецът Калин Найденов изпълни песента „Римският мост”.
Иво Антонов, главен експерт по войнишките паметници в МО заяви, че в най-скоро време паметната плоча, ще бъде вписана в официалния регистър на войнишките паметници.
Венци и цветя бяха поднесени и на паметната плоча на Дончо Ганев, загинал в същата нощ, до Римския мост на Доспат дере.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Пет 07 Окт 2011, 11:02    Заглавие:  

Хубав материал!

Arrow От Каварна до Каварналиево
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 05 Ное 2011, 11:24    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Димитър Денков
Случи ли ви се да минете по разбитите пътища между Сакар и Странджа, да се завъртите в триъгълника между Ямбол, Елхово и Средец, да поспрете в обезлюдените села и градчета, да постоите десетина минути пред порутена казарма и изтърбушен военен блок, от чиито разбити прозорци зее държавна немара, ще усетите разхвърлията навсякъде у нас, обяснима не с делата и безделието на един народ, а със съсъществуването на много народи, все български и все дотам различни, та да се докарат до състояние като след номадско нашествие. Впрочем отпор на реално номадско нашествие се предвижда именно в тоя триъгълник, бъдещо място за въдворяване на бежанци при евентуалното присъединяване на България към т. нар. Шенгенско пространство. Решаването на тая общо взето граничнополицейска задача вероятно ще посъживи легендарните места, където стотина години се дислоцираха най-бойните поделения на българската армия.

В споменатия триъгълник не просто личи, а направо крещи едно по-конкретно обяснение и

оправдание на представата за българските народи -

за да се разроят, една от най-очевадните причини е разпадът на може би най-важната народообразуваща институция през последните стотина години, на армията. Не само заради военната дисциплина, строга уставност и униформеност тя е по-мощна и по-дълбока от езика и културата, от образованието и правото, от полицията и жандармерията в изграждането на един народ. Тя е такава заради кръвта и потта, времето и безвремието, течащи в армията, носещи и отнасящи хиляди, които нямат нищо общо с нея в обичайния си живот.

От тоя ъгъл тазседмичните терзания на о.з. генерал Аню при приемането на бюджета и запазването на двадесетте заплати, които трябва да получават нашите военни при пенсионирането си, са необходимият за всеки фарс трагикомизъм. Много по-възпитателно както за него, така и за колегите му от Министерския съвет би било обсъждането на темата за бюджета и пенсиите на военните да стане на горния мизансцен, в някоя стара казарма между Ямбол, Елхово и Средец. Още по-възпитателно би било, ако това се предава пряко по телевизията - току-виж повече хора се сетят поне за това, че за съсипването на армията у нас се отдели и се отделя по-малко публично внимание, отколкото за някой гей парад или риалити шоу. Тогава ще се разбере, че нещата не опират до бюджет и средства за пенсии, а до единството на един народ, който днес може да е именно един само като спомен за общо минало. В настоящето това единство е фарсово тъкмо поради фалшивостта, с която

сериозното отношение към армията деградира

до почти профсъюзна грижа за пенсионери от пенсионер.

Извън фарса работата е в това, че в държавната и народната реалност съсипването на армията, придружено с лекомислени твърдения за конверсия, професионализация и чуждоземски ангажименти покрай евроатлантическия ни избор, допринесе до разрояване на българския народ в множество български народи. Несъмнено това е историческа съдба на сегашната държава, имаща нещастието да крее след най-тежката мирна загуба на една видимо безкръвна, студена война, с която приключи животът както на Народната република, така и на Българската народна армия. Последната се спомина тихо и някак вяло с решението на така нареченото Народно събрание от 1 януари 2008 г., когато отпадна задължителната наборна служба. Това решение сведе армията до затворена група, която преко сили може да напълни стадиона на ЦСКА, но пък изпразва бюджета на Републиката без особен смисъл освен оня, при който е най-добре да си военен в мирно време - дотам, че да вярваш в невъзможността на бъдеща война и да чакаш двадесет пенсии.

Предишните български държави, Княжеството, Царството и Народната република, даваха за армията мило и драго, но най-вече отнемаха и заемаха важна част от живота, здравето, времето на почти всички български мъже, на наборите след Освобождението. Никак не е случайно, че в езика ни усетът за съпричастност в нещо общо, близко и разбираемо се изразява с "набор", дори и от жените; но също така не е случайно, че

"ей, наборе" или "набори сме" се чува все по-рядко

И е разбираемо предимно сред ония, които, дори и неслужили точно там, имат и понятие, и образ, чуят ли за "триъгълника на смъртта" на Трета армия, за "черните полкове" и "дивите кашици".

Но също толкова разбираемо сред всички тия следосвобожденски поколения бе и това, че именно в армията различните български народи, планинци и полянци, добруджанци и македонци, шопи и тракийци, мокри власи и родопски помаци, цигани и турци, се събираха и спояваха под устави, команди, атаки и отбрани, в строежи и бригади до плътната маса на един народ и важни държавни цели. Със сигурност някои от тия цели бяха непостижими, със сигурност опитите за постигането им свършваха с национални катастрофи, със стотици хиляди жертви, инвалиди и пленници.

Но тъкмо в мирно време те поддържаха усета за предстояща опасност, с чието справяне трябва да бъдат ангажирани всички извън обичайната си работа точно с необичайността на военния живот, крайното средство един народ да отстоява историческото си присъствие. Изтръгнато от живота на народа, доведено до работа на затворен кръг професионалисти, това средство се превръща в самоцел и е толкова излишно, колкото е излишно да се говори за един народ и за една държава, допуснали някогашната армия да оправдава съществуването си с полицейски мисии. Засега само в чужбина.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 11 Авг 2012, 10:28    Заглавие:  

11 АВГУСТ 1877 ГОДИНА: РЕШИТЕЛНАТА БИТКА ЗА ШИПКА коментари/2
11 август 2012, 10:32

11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.

Тази година, след 35 години прекъсване, "Вечният огън" ще бъде запален отново. На 14 август 2012 г. лично президентът Росен Плевнелиев ще уважи церемонията. Държавният глава е патрон на честванията за 135 години Шипченска епопея. Същия ден край Паметника на свободата на върха ще бъде издигнат и националният флаг на пилон, висок 22 метра.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42469

МнениеПуснато на: Сря 10 Окт 2012, 14:30    Заглавие:  

Arrow ОР ген.Ангел Ангелов: Като общ работник в Италия вземах повече, отколкото когато бях генерал
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27529
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 10 Окт 2012, 19:14    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Това е добра идея!!! Да го пратим пак като общ работник в Италия! Така и той ще е доволен и армията също! Very Happy

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 11 от 12 [178 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 9, 10, 11, 12 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОРЪЖЕЕН ФОРУМ » Българска армия - минало и настояще
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0897s ][ Queries: 12 (0.0072s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker