Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Чет 21 Яну 2021, 15:40
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » КРИЛЕ - РЕТРО АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Ретросалон
Победи с реактивни самолети от ВСВ
Модератори: Penio
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 4 [60 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4 Следваща
Автор Съобщение
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 22:01    Заглавие:  

Главорезчо, вместо да пишеш свободни съчинения, направи това, което ти преполъчах. Намери си от Еър ГРУП 2000 броевете на "Ретросалон" за Ме 262. Свържи се с teleman.
Специално за варианта "Щурмфогел" (скоростен бомбардировач) е разработен специален бомбодържател. Има много щурмови акции по вражески летища. И оръдията не са 2, а са 4х30-mm МК 108.
Ето ти малко данни за последните 10 дни на март 1945 г. за действията на изтребителите Ме 262:

21 март - свалени 13 В-17, един В-24, един Р-47 и един Р-51;
22 март - свалени 13 В-17 и два Р-51;
23 март - свалени три В-24;
24 март - свалени 10 В-17, два Р-51, един "Лайтнинг" и един "Темпест";
25-27 март - свалени 7 В-24, два Р-51 и един "Ланкастър";
28-30 март - свалени 5 В-17, 5 Р-51 и един "Москито";
31 март. Този ден англичаните се решават да извършат дневно нападение на Райха. Целта им са самолетните заводи на Blohm & Voss край Хамбург. До момента появяването на британски бомбардировачи през деня е по-скоро изключение. Срещу тях излитат 38 Ме 262 от ескадра "Новотни", както и 10 самолета от 10-а ескадрила на нощната изтребителна ескадра NJG 11.
Резултатът от атаката са 23 клади на земята, в които догарят 16 "Ланкастър"-и, 4 "Халифакс"-и и три "Мустанг III". "Тройка" отбелязва лейтенант Щеле (три “Авро-Ланкастър"), по два самолета свалят Щурм, Грюнберг, Шал, Тодт и Шенк. Още 10 летци регистрират по една победа. Загубите на защитниците са 4 самолета и двама летци.
Същия ден лейтенант Вайхс постига интересна победа. Той не сваля, а "потопява" летяща лодка PBY Catalina, която не е във въздуха, а е кацнала на вода.

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
=EoH=Buster


Регистриран на: 13 Юли 2005
Мнения: 56
Местожителство: България - Плевен

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 22:40    Заглавие:  

Някаде бях чел че Ме-262 а-2а има само две МК-108 а за бомбодържатели не знаех.
Мерси за информацията
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
=EoH=Buster


Регистриран на: 13 Юли 2005
Мнения: 56
Местожителство: България - Плевен

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 22:43    Заглавие:  

А англичаните и американците не са ли имали реактивни самолети ?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
=EoH=Buster


Регистриран на: 13 Юли 2005
Мнения: 56
Местожителство: България - Плевен

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 22:47    Заглавие:  

Ето Ме-262 А-2а има само две оръдия

The Me262 A-2a was the fighter/bomber version of the Me262. When Allied bombing raids on the German homeland were rapidly intensifying, the Luftwaffe proposed the hastened deployment of the revolutionary Me262 A-1a jet fighter/interceptor. However, Hitler issued strict contrary orders prioritizing the deployment of the A-2a fighter/bomber version of the Me262. In June 1944, deployment of the A-2a fighter/bomber began. The A-2a was equipped with only two 30mm MK108 guns (compared to the A-1a's four guns) but had an extra fuel tank in the rear part of its fuselage and could carry up to a 1-ton payload of bombs. The Me262 A-2a would see active service up till the end of World War II.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 22:53    Заглавие:  

Имали са, но англичаните са се страхували да ги пуснат на фронта срещу Ме 262, а американските Бел "Еркомет" са били по-зле и от витловите "Мустанги". След войната ингилизите правят сравнителни изпитания на техните Глостер "Метеор" с Ме 262, при което се убеждават в това, колко прави са били да си пазят самолетите на Острова.
Главорезчо, кажи ми адреса си, ще ти изпратя първи том на "Реактивните самолети", малко да се просветиш. Wink

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 29 Окт 2005, 23:26    Заглавие:  

Верно е, че има и двуоръдейни Ме 262, но основната схема е с 4 оръдия. Изтребителите са изключително с 4 оръдия. Ето някои от основните варианти:

Изтребител Ме-262А-0 въоръжение: 4х30-mm оръдия МК 108 в носовата част на самолета;

Едноместният изтребител Ме 262А-1а Schwalbe ("Лястовица") въоръжение: 4х30-mm оръдия МК 108 в носовата част на самолета;

Ме 262А-1b, фронтови изтребител с четири оръдия и 24 НУРС "въздух-въздух" R4M с калибър 55 mm, по 12 под всяко от двете полукрила;

Ме 262А Sturmvogel (Буревестник), скоростен фронтови бомбардировач с 4х30-mm оръдия МК 108 и възможност да носи две бомби по 250 kg;

Ме 262А 2а Sturmvogel е скоростен бомбардировач, носи 2х250-kg или 2х500-kg бомби. Снабден е с прицел за пускане на бомбите от пикиране под ъгъл 30о. Бомбите се окачват на външни бомбодържатели под тялото на самолета. Има и 2х30-mm оръдия МК 108. Частен случай, произведени са сравнително малко бройки;

Ме 262А 2а/U1 е скоростен бомбардировач с остъклен нос и прицел за бомбардиране Lofte 7H. Прототип;

Ме 262А-3а е щурмови самолет с усилена броня на пилотската кабина и на други уязвими места. Въоръжен е с 4х30-mm оръдия и 24 НУРС R4M с калибър 55 mm.

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
=EoH=Buster


Регистриран на: 13 Юли 2005
Мнения: 56
Местожителство: България - Плевен

МнениеПуснато на: Пон 31 Окт 2005, 22:16    Заглавие:  

Защо не пишете по темата ?
Моля ви пишете.Поне за пилотите от ЛВ летели на Ме-262,Ме-162,Не-162
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 31 Окт 2005, 23:13    Заглавие:  

Това е откъс от монографията на Ме 262, която вървеше в няколко броя на списанието.

Реактивните асове на Ме 262

След като е имало въздушни боеве и са сваляни противникови самолети, следва да има и победители, да има и асове. Кои са асовете? Задача с много неизвестни...
Прието е за ас да се смята всеки летец, имащ официално признати 5 и повече свалени противникови самолета. Според една от статистиките най-много официално признати въздушни победи с Ме 262 постига подполковник Хайнц Бер, който има на своята "реактивна" сметка 16 свалени съюзнически самолета. Ето списък* на асовете от кратката война на реактивните изтребители Ме 262 от края на лятото на 1944 г. до 8 май 1945 г. Пред скоби са свалените с Ме 262, а в скоби е общият брой на свалените от съответния летец противникови самолети:
1. Подполковник Бер 16 (220)
2. Капитан Шал 14 (137)
3. Лейтенант Бухнер 12 (58 )
4. Майор Едер 12 (78, от тях 36 самолета са тежки бомбардировачи)
5. Майор Рудорфер 12 (222, от тях 13 в един ден)
6. Лейтенант Шньорер 11 (46)
7. Оберфелдфебел Бютнер 8 (неизвестно)
8. Фелдфебел Ленартц 8 (неизвестно)
9. Оберлейтенант Радемахер 8 (126)
10. Оберлейтенант Шук 8 (206)
11. Лейтенант Вегман 8 (неизвестно)
12. Майор Вайсенбергер 8 (208 )
13. Генерал лейтенант Галанд 7(104)
14. Лейтенант Мюлер 6 (неизвестно)
15. Полковник Щайнхоф 6 (176)

16. Оберфелдфебел Баудах 5 (неизвестно)
17. Майор Еерлер 5 (205, възможно дори 220)
18. Оберлейтенант Грюнберг 5 (82)
19. Ефрейтор Хайм 5 (неизвестно)
20. Лейтенант Нойман 5 (37)
21. Лейтенант Шрайбер 5 (неизвестно)
22. Майор Шпете 5 (99)

*В този списък липсва едно име. И то може би трябва да го оглавява, защото според някои автори оберлейтенант Курт Велтер (официално с 51 въздушни победи, от които 33 нощни и нито една с Ме 262), ескадрилен командир на 10./NJG 11, има над 30 въздушни победи с Ме 262. Но със съдбата на този непризнат реактивен ас ще се запознаем специално в следващия брой на "РЕТРОСАЛОН". Това е желание и на наши читатели, изразено в писма - бел. ред.

Изобщо въпросителните около реактивните асове са много. Така например повечето автори поставят майор Георг-Петер Едер начело на листата с 25 победи (в други източници 24), постигнати с Ме 262. Но в този случай той би трябвало да има общо 90, а не 78 победи. Аналогично е положението с лейтенант Рудолф Редмахер, на когото се приписват 24 победи с Ме 262. Подполковник Бер отива едва на 4-то място.

Поместената по-горе класация е направена от американските автори полковникът от USAF Реймънд Толивър и журналистът Тревър Констейбъл. В продължение на 12 години след войната те заедно изследват безброй документи и разговарят със стотици летци от Luftwaffe, в това число с най-известните асове. В предговора към тяхната книга "Horido-Fighter Aces of the Luftwaffe" известният немски ас, генералът на изтребителите Адолф Галанд, който също е сред победителте с Ме 262, не казва нито една критична дума по повод класациите, поместени в приложението към книгата. А кой друг, ако не Адолф Галанд би могъл да каже, че не Хайнц Бер, а някой друг ас е първенец на реактивната ера? Затова може би трябва да се приеме за най-достоверна тяхната класация. Но не бива да пренебрегваме и останалата информация, която ще дадем на читателите, защото изследователите също не са я изсмукали от пръстите, а е събирана от архимните документи на частите, имали на въоръжение Ме 262.
В края на войната е било много трудно доказването на победите, а в Luftwaffe в това отношение се е спазвал строг ред. Не е изключено наистина да има летци с много повече реално постигнати победи с Ме 262, от тези, които са им признати официално. Ако направим простото аритметично действие събиране на описаните по-горе победи на летците от Ekdo 262, "Команда Новотни", от III./JG 7 и от другите поделения,въоръжени с Ме 262, ще се получи много по-различна класация. Ще покажем и нея, защото нямаме право да вземаме страна в този безкраен спор на изследователите на историята на Ме 262. Тази класация е доста по-обширна. Пред скоби са свалените с Ме 262, а в скоби е общият брой на свалените от съответния летец противникови самолети:

1. Майор Георг-Петер Едер 25 (78 )
2. Лейтенант Рудолф Редемахер 24 (126)
3. Оберлейтенант Франц Шал 18 (137)
4. Подполковник Хайнц Бер 16 (220)
5. Майор Ерих Рудорфер 14 (222)
6. Оберфелдфебел Херман Бюхнер 12 (58 )
7. Лейтенант Карл Шнорер 11 (46)
8. Лейтенант Фриц Щеле 11 (26)
9. Лейтенант Хуберт Хобел 9 (10)
10. Фелдфебел Хелмут Ленартц 9 (22)
11. Лейт Йоахим Вебер 9 (9)
12. Лейтенант Ханс-Дитер Вайхс 9 (9)
13. Оберфелдфебел Ерих Бутнер 8 (8 )
14. Майор Хайнрих Еерлер 8 (205, възможно дори 220)
15. Генерал-лейтенант Адолф Галанд 8 (104)
16. Фелдфебел Ото Притцл 8 (18 )
17. Оберлейтенант Валтер Шюк 8 (206)
18. Оберлейтенант Гюнтер Вегман 8 (21)
19. Майор теодор Вайсенберг 8 (208 )
20. Унтерофицер Антон Шоплер 7 (13)
21. Фенрих Ернст Пфайфер 7 (7)
22. Унтерофицер Ернст Рихтер 7 (7)
23. Лейтенант Алфред Амбс 7 (7)
24. Оберфелдфебел Хайнц Арнолд 7 (49)
25. Унтерофицер Петер Костер 7 (7)
26. Лейтенант Алфред Шрайбер 7 (7)
27. Полковник Йоханес Щайнхоф 6 (176)
28. Оберфелдфебел Хелмут Баудах 5 (20)
29. Оберфенрих Валтер Виндиш 5 (7)
30. Лейтенант Клаус Нойман 5 (37)
31. Унтерофицер Едвард Шалмозер 5 (5)
32. Майор Волфганг Шпете 5 (99)
33. Лейтенант Бруно Мишкот 5 (7)
34. Фенрих Фридрих Ериг 5 (39)
35. Оберлейтенант Ханс Грюнберг 5 (82)
36. Лейтенант Рудолф Харборт 5 (60)
37. Ефрейтор Фриц Хайм 5 (5)


В книгата на чешкия автор Сватоплук Матиаш “Изтребителните асове на “Луфтвафе” на стр. 153 за Курт Велтер се дава информация, че е свалил 63 противникови самолета, от които 56 през нощта и още 7 денем. Според този автор в бойната му сметка има 29 самолета, свалени с Ме 262 и той би трябвало да оглавява листата на реактивните асове в историята.
В голямото произведение на американските автори Реймънд Толивър и Тревър Констейбъл “Това бяха немските асове изтребители от 1939 до 1945” името на Курт Велтер с приписаните му 51 победи присъства само в списъка на летците с повече от 5 победи. В рубриката “Реактивни асове” отсъства изобщо.
В книгата “Височина за атака 4000” на Каюс Бекер, на стр. 426 може да се открие лаконично:
“…При това в нощни изтребителни полети 10/NJG 11 с командир старши лейтенант Велтер заема особено място като единствено нощно изтребително поделение с реактивни самолети.”
На стр. 472 в същата книга, в списъка с имената на асовете има кратка бележка: “Ст. лейт. Велтер, Курт, JG 300, NJG 11, над 50 въздушни победи, съдба неизвестна”.
В илюстрованото произведение на Ернст Обермайер “Носители на “Рицарски кръст” от Луфтвафе 1939 до 1945”, том I “Изтребители”, Курт Велтер присъства сред носителите на ордена с дъбови листа със снимка и кратки данни.
В книгата на Майк Спик “Асовете на Луфтвафе” на стр. 359 четем: “Курт Велтер, JG 301, NJG 11. Всичко победи: повече от 50 (най-малко 4 дневни). Няколко победи постига, летейки на Ме 262. Водещ пилот в системата “Дива свиня”. Първи бой: 1943 г. Всичко изпълнени полети: неизвестно.”

Някой си спомня, че е имало Курт Велтер
За пръв път след войната този забравен герой е споменат от осемдесетгодишния генерал Камхубер от Луфтвафе, организатор на немските нощни изтребители в последната война. Но неговият съвет към журналистите, проявяващи интерес към съдбата на летеца е:
“Потърсете полковник Хайнер Витмер, той би трябвало да знае повече”.
Търсенето на семейството на Курт Велтер или на негови другари, които са служили с него по-дълго, остава без резултат. Журналистът Ернст Обермайер успява да се добере до военната книжка на Велтер, а Хайнер Витмер като началник-щаб на Първи изтребителен корпус в Тройенбритцен край Берлин, е преживял по-голямата част от историята на Курт Велтер като летец изтребител. Според съществуващите документи и спомените на хора, служили и летели заедно с него, тя е една от най-забележителните истории на изтребителните асове във Втората световна война.

Кой е Курт Велтер?
Историята на старши лейтенант Курт Велтер, която ще прочетете по-долу, е на базата на разказа на Мано Циглер в неговата книга “Реактивният изтребител Ме 262”, издание на немското издателство “Моторбух Ферлаг” от Щутгарт.
…Роден е на 25 февруари 1916 г. в Кьолн. След завършено търговско образование през 1934 г. постъпва доброволец в новосъздаденото Луфтвафе и започва подготовка за пилот. Задължава се да служи 12 години като подофицер. Преминава през всички етапи на общото обучение за летец и специалното за летец изтребител. На 1 август 1940 г. е повишен в чин фелдфебел и е назначен в летателната школа на 63-ти учебен полк в Мариенбад. Показва много сериозна летателна и техническа подготовка и макар и фелдфебел, му възлагат да ръководи школата за летци-инструктори “Кведлинбург”, където остава до 9 август 1943 г.
Сигурно е, че години многократно е подавал рапорти да бъде изпратен на фронта, но командването на авиационните училища му отказва, защото е превъзходен изтребителен инструктор. И не без основание, защото такива опитни преподаватели, особено изтребителни инструктори, са истинска скъпоценност. Тези, които са го познавали твърдят до днес, че е владеел майсторството на полета като никой друг. Служил си е със самолетите във въздуха толкова сигурно, както с джобното си ножче, а е стрелял като легендарния Вилхелм Тел.
На 10 август 1943 е назначен в училището за сляпо летене в Алтенбург като инструктор по нощни полети на бъдещите летци на едноместни нощни изтребители. Там той успява да се прехвърли в системата за ПВО “Дива свиня”. Това е популярното събирателно име на тактиката на изтребителни полети, провеждани в ясни нощи, въведена от Хайо Херман, както и на изтребителните ескадри JG 300, JG 301 и JG 302. “Дивата свиня” се нуждае спешно от добри пилоти, поради все по-честите дневни и нощни нападения на противника.
Така започва уникалният път на Курт Велтер като дневен и нощен изтребител. Ето как военният кореспондент Хелмут Пират го описва в тогавашния фронтови вестник на изтребителите от Luftwaffe “Pauke, pauke!” (“Пауке, пауке” - възглас на немските летци изтребители по радиото, с който известяват за сваляне на противник – бел. авт.) по повод награждаването му с “Рицарски кръст”:
“40 бойни полета, 33 свалени самолета … и един интересен въпрос! Още от първите му думи се разбира, че лейтенант Велтер е от Кьолн. Със своята веселост и отрито поведение той внася особена сърдечност в кръга на другарите си от ескадрилата. Изключителните летателни способности на този млад офицер вероятно са причината той да е принуден да служи като инструктор до 1943 г. и желанието му за бойна изява можа да се изпълни едва през последната есен (1943 г.).
Седем дълги години този най-успешен днес едномоторен нощен изтребител е водел своите ученици до такова ниво на летателна практика и сигурност, каквито сега той самият убедително демонстрира пред врага.
Неговата серия от успехи е изключителна. Може ли да е случайност това, че в летателната книжка на лейтенант Велтер има само 40 бойни полета, а той вече е не само носител на немския златен кръст, но сега (18.10.1944) е отличен и с “Рицарски кръст”? Наистина това не е някаква случайност! Още първият му боен старт срещу противника се превръща в двоен успех: в околността на Хановер той сваля два четиримоторни бомбардировача. Третият му въздушен бой завършва със същия резултат. Все по-отчетливо изпъкват резултатите, базиращи се на неговото летателно умение, защото в онзи момент и дума не може да става за някакъв боен опит.
Тук сигурно си заслужава да се запитаме кое е по-важно за летеца изтребител: летателното изкуство или бойният опит. Явно когато двете се допълват, свързани и с бойно щастие, това сигурно е идеалното решение. Тук обаче имаме един съвсем особен случай – само за няколко седмици броят на свалените от Курт Велтер самолети надвишава броя на извършените полети. След 11 полета той е унищожил 14 терористични бомбардировача, а дневните му полети доказват, че лейтенант Велтер владее еднакво добре всички регистри. Как иначе да си обясним, че още при първи дневен контакт с врага разстрелва два “Мустанг”-а, а на следващия ден още една птица от същия модел? Че още два “Боинг”-а ще ги последват, за да закръглят сумата на пет дневни въздушни победи за четири дни?
Извънредните постижения на този 28-годишен летец изтребител оправдават засегнатия в началото въпрос, особено като научим, че на всичко отгоре той води листата на ловци на “Москито” с шест разстреляни и едно свалено чрез таран. Във всеки случай пътят и успехите на този лейтенант доказва, че различни и не винаги познати фактори могат да доведат до победа. При това е добре по време на бой да се вярва не на чудеса, а на чудесното.
Военен кореспондент Хелмут Пират.”

Тази статия обхваща полетите на Курт Велтер от октомври 1943 г. до края на октомври 1944 г. Съгласно военната му книжка около три месеца – от 14 април 1944 г. до 6 юли 1944 г. - Велтер прекарва в една събирателна фронтова група без да изпълнява полети. Възможно е да е бил ранен при тарана на “Москито”-то. Не може да се научи нищо по-точно.

Безумната идея на Курт Велтер
В началото на 1944 се случва следното:
Един предиобед съобщават на полковник Хайнер Витмер в първи изтребителен корпус в Тройенбритцен за посещението на някакъв лейтенант Курт Велтер. Полковник Витмер, на когото името е познато, но не познава неговия собственик, го приема и чува изненадващи неща за целта на посещението:
Лейтенант Велтер иска да изпълнява нощни прехвати с реактивен изтребител Ме 262!
Витмер не вярва на ушите си, но младият лейтенант повтаря недвусмислено желанието си.
Дали знае с какво се захваща, пита Витмер по-скоро объркан, отколкото вярващ. Новият самолет създава на летците достатъчно проблеми и през деня, намира се все още в процес на изпитания в Лехфелд и сигурно има да се решават други задачи, преди да се мисли за нощни полети, ако изобщо се стигне дотам.
Курт Велтер държи твърдо на своето и моли полковника да му помогне. Той е уверен, че това е възможно, като в най-лошия случай Луфтвафе ще загуби един самолет и един пилот: с тях или без тях - все едно.
Тогава двамата започват дълга дискусия. Витмер поставя въпрос след въпрос, като не спестява предупрежденията за преждевременността на желанието на Велтер. Последният обаче аргументирано парира всички възражения. Той е пресметнал точно какво рискува. Основната трудност ще бъде завръщането след задача, особено при лошо време и в тъмни нощи. Възможно е да има случаи, които да завършат със скок с парашут. Но нали при нощните полети с витловите изтребители на “Дивата свиня” не е по-различно? Необходимо му е само добро взаимодействие с прожекторните батареи на Берлин, над който той желае да лети. Първо срещу “Москита”-та, после срещу четиримоторните. Ако би могъл да вижда кондензиите на вражеските машини в светлините на прожекторите, това ще му е достатъчно да атакува със скоростта на Ме 262 и да ги сваля. Нужни са му два самолета с необходимия обслужващ персонал и правото да може да обсъжда тактически въпроси с ръководителя на ПВО на Берлин, командните пунктове и така нататък.
Мястото на базиране иска сам да си избере – Брист, Пархим, Ораниенбург или Бург край Магдебург според него биха били подходящи.
Полковник Витмер е впечатлен, но някак си несигурен. Лейтенантът със златния германски кръст му допада. Не толкова с идеята си, колкото със сигурността на своето представяне, като при това не показва и следа от самохвалство или високомерие. Не проявява и никакви признаци на “фанатична жертвоготовност”. Това, което казва звучи логично, но Витмер знае колко необикновено е то.
“И защо искате да поемете този риск върху себе си?” - пита той.
“Защото бях седем години летец инструктор и след моите полети с Ме 109 и Fw 190 съм уверен, че с Ме 262 бих имал още по-големи успехи”.
И в този отговор няма следа от надменност.
“Значи искате да излитате сам?” - Витмер го поглежда много сериозно. - “Знаете ли какво означава това?”
“И това съм обмислил, господин полковник”, - отговаря Велтер без да се колебае. - “През нощта всеки е повече или по-малко сам. Никой не може да помогне на другия. Ако имам успех, ще мога да предам своя опит с Ме 262 на другарите си и евентуално да предприема следващата стъпка - едно малко подразделение. Но в началото искам да опитам сам.”
Последното възражение на Витмер е: “В кратката си кариера на изтребител имахте изключителен успех, Велтер. Каква ще е ползата за нас, а и за вас, ако паднете с Ме 262? Вие няма да сте първият.”
“Значи просто не съм имал късмет, господин полковник.”
Въпреки, че Витмер очаква този отговор, той много му харесва. “Значи просто не съм имал късмет” - чува той да отеква като ехо в подсъзнанието му и решава да помогне доколкото може на този откровен лейтенант. Естествено, това е по лесно да се каже, отколкото да се направи, защото той сам не може да му даде нито самолетите, нито другите предпоставки и пълномощия за това начинание. Остава пътят на служебната йерархия, който води първо до неговия пряк началник, командващия на Първи изтребителен корпус генерал Бепо Шмид. Витмер му се обажда и докладва за особения случай. Генерал Шмид сам приема и изслушва младия лейтенант в присъствието на Витмер. Веднага телефонира на командира на въздушен флот “Райх” генерал-полковник Щумпф.
Ако до този момент “случаят Велтер” е необикновен в своето развитие, то сега той става със сигурност единствен в историята на Луфтвафе.
Генерал Щумпф също е възхитен от волята за действие и от идеята на младия летец изтребител, но и той не може да му осигури два самолета от типа Ме 262. На практика само Хитлер може това. Но служебната стълбица води първо до Гьоринг. Обажда се на неговия главен адютант полковник фон Браухич. Браухич съобщава на райхсмаршала, който трябва да е бил толкова впечатлен от плана на Велтер, че го извиква още следващия ден при себе си за личен доклад.
След изслушването на Велтер, Херман Гьоринг е готов веднага да помогне, но и на него му се вижда рисковано да издаде самолично заповед, предвид разправиите си с Хитлер, който не разбира от шега, когато става дума за Ме 262. Но Гьоринг разчита, че забележителната воля за действие на Велтер може да впечатли и Хитлер.
Гьоринг не греши. Велтер е извикан за разговор и от Хитлер, и получава разрешение да осъществи начинанието си. Заповед на фюрера до отговорните служби предоставя на Велтер свобода на действие и му осигурява два изтребителя Ме 262 заедно с необходимия обслужващ персонал.
От този момент нататък Курт Велтер лети на Ме 262. Датата на първия му полет с реактивния изтребител не може да се уточни, но изглежда неправдоподобно това да се е случило едва през март 1945 г., както се твърди тук и там. Генерал Камхубер и полковник Витмер са сигурни, че първите въздушни победи на Велтер с Ме 262 са в есенните месеци на 1944 г. Понеже Велтер е свободен в своите решения благодарение на получените от най-високо място пълномощия, възможно е първите му полети с Ме 262 да съвпадат по време с последните му полети с Ме 109 и Fw 190. И полковник Витмер смята това за възможно. През есента на 1944 г. той е назначен за командир на първа изтребителна дивизия и с това става пряк началник на Велтер. Между двамата се стига до много тясна съвместна работа, по време на която Витмер на няколко пъти успява успешно да се намеси, когато Велтер среща трудности тук и там, въпреки заповедта на фюрера.
След като преминава обучение на Ме 262 в Лехфелд, Велтер търси подходящо място за започване на нощните полети с Ме 262 и избира Бург при Магдебург. Там той се устройва с малкото си хора. Двата Ме 262 са оборудвани с радар SN-2 “Лихтенщайн”, с радиоразговорна система FuG 350 и с прибор за сляпо кацане EBL-3. Излита в първите пробни полети. По-късно съгласно спомените на някогашния нощен изтребител Рудолф Шьонерт, Велтер избира за писта на своите Ме 262 една отсечка от аутобана край Берлин, близо до Бранденбург. Това начинание на Курт Велтер също е първо по рода си. С тази си идея той влиза в изтощителни спорове с “експертите” от министерството, но в крайна сметка успява да се наложи. Преимуществото на тази стартова писта е, че остава извън полезрението на противниковите бомбардировачи.
Според записите във военната му книжка Курт Велтер изпълнява в ескадра “Дива свиня” още 32 бойни задачи, повечето от тях през нощта, при това някои вече с Ме 262.
Съгласно достоверни спомени на свидетели при първия си нощен полет с Ме 262 Велтер сваля четири “Москито”. Предварително заплануваната съвместна работа с ръководството на ПВО на Берлин се оказва много успешна. Осветяването на кондензационните следи от противниковите самолети или директното им осветяване от прожекторите, му позволява да напада и разстрелва противниците от дълбините на нощта.
Курт Велтер получава задачата да създаде специално поделение за нощни полети, въоръжено с Ме 262 и да го използва съгласно своята тактика. Това поделение е ескадрилата 10./NJG 11, което носи допълнително името “Команда Велтер”. То е отбелязано във военната книжка на Велтер. Бележката е датирана 2 ноември 1944 г. Курт Велтер остава начело на това поделение и след края на войната, до 11 май 1945 г.
Според тези данни изглежда сигурно, че поне от края на октомври или началото на ноември 1944 е извършвал полети с Ме 262.
За способностите на Велтер като нощен прехващач говори фактът, че никой друг пилот от поделението не се доближава по постиженията му с Ме 262 през нощта. Това вероятно е причината, поради която то е потънало повече или по-малко в забрава. Той самият лети от успех към успех. Веднъж самолетът му е улучен от бордните стрелци на един “Ланкастър”. Смята, че ще може да се добере до вкъщи, но се налага да опита нощно принудително кацане. Профучава през една млада гора и като по чудо остава невредим. Без да му мисли много, още на другия ден продължава да лети.
На 1 декември 1944 г. е произведен старши лейтенант, на 26 февруари 1945 г. получава за 60 бойни полета сребърното отличие на фронтовата авиация и на 11 март 1945 г. на старши лейтенанта и командир на ескадрила 10./NJG 11 (“Команда Велтер”) са присвоени “Дъбовите листа” към “Рицарския кръст” на Железния кръст.
Интересно е едно твърдение на Рудолф Шьонерт, който е говорил с Курт Велтер през май 1945. Велтер му разказва, че с Ме 262 нощем е постигнал 10 победи, като последните две са непосредствено преди края на войната. Това е може би истината. Изглежда, че с Ме 262 не е свалил нито 33, нито 29 противникови самолета, както му се приписва от различни автори, но въпреки това старши лейтенант Курт Велтер заслужава достойно място в листата на реактивните асове за всички времена, от която засега отсъства...

След войната Курт Велтер започва работа в една захарна фабрика и поне няма проблеми с прехраната. Към приятелите, на които доколкото му е възможно от време на време изпраща сладки подаръци, се числи и бившият полковник от Luftwaffe Хайнер Витмер, но не задълго.
В един тъжен ден на 1948 г. пристига съобщението за смърта на Курт Велтер. Той е ударен от падащо дърво по време на сечене на дървета, с каквото си изкарва допълнително някоя и друга пара…
(Тук ще отворим една скоба. Да се замислим какво става с много от немските асове, останали живи след войната в Западна Европа. За тези, които са в съветските пленнически лагери няма да говорим. Но останалите “на свобода” на запад? “Нощният призрак от Сент Тронд” Щнауфер загива във Франция при “случайна” автомобилна катастрофа. Хайнц Бер също не е подминат от “случайна” катастрофа… Сигурно има още много асове на Luftwaffe, които са сполетени от подобна съдба, но за които просто нямаме информация. Та и “случайно” падналото дърво върху Курт Велтер не ще да е много случайно – бел. авт.)

“Команда Велтер” в действие
Не е само Курт Велтер, който лети и се бие нощем с Ме 262. Десета ескадрила от NJG 11 с командир майор Герхард Щамп започва бойната си дейност с двама реактивни “нощни” пилоти. Това са лейтенант Курт Велтер и фелдфебел Карл-Хайнц Бекер. Попълнена с личен състав, ескадрилата се сдобива и с нов командир – Курт Велтер – и се преименува в “Команда Велтер” (Kommando Welter). Тя е включена в ПВО на Берлин. Другите ескадрили на ескадрата използват тактиката “Питомна свиня” и летят на Ме 109G-14.
На 27 октомври 1944 г. е първият нощен въздушен бой на Ме 262. Тогава над Нойбург е атакуван един “Москито”, който обаче успява да се измъкне благодарение на високата си маневреност и все още липсата на опит у пилота на Ме 262 в нощните атаки. По някои данни Курт Велтер постига първата си “реактивна” победа на 12 декември. Той сваля бомбардировач “Ланкастър”. Според британски източници на 9 януари е свален и първият Ме 262 от 10.NJG 11, когато атакува формация бомбардировачи. Но това не може да се потвърди, нито да се посочи името на пилота, макар по това време летците в ескадрилата да се броят на пръсти.
През януари и февруари 1945 г. са загубени още три Ме 262, при което загиват оберфелдфебел Паул Брандл, оберлейтенант Валтер Епщайн и оберлейтенант Хайнц Брукман. Последният загива при кацане. През февруари в ескадрилата постъпват лейтенантите Курт Лам и Херберт Алтнер. През нощта на 13 срещу 14 февруари британските екипажи, бомбардирали Магдебург, съобщават за свалянето на 4 реактивни изтребителя, но в действителност тази нощ всички изтребители Ме 262 от 10. NJG 11 се завръщат успешно в базата си. Само по самолета на фелдфебел Бекер има попадения, но те са безопасни. На другия ден със същия самолет Бекер сваля един разузнавач Р-38.
На 20 февруари летците на Ме 262 докладват за свалянето на три “Москито”, но британските данни не ги потвърждават. Възможно е повредените самолети да са долетели до Острова. На другия ден стрелците на един “Ланкастър” от Ескадрила 101 докладват, че са свалили Ме 262, който експлодирал във въздуха. Но и тази нощ всички реактивни се завръщат невредими.
Така е в тъмните нощи. И едните, и другите “виждат” свалянето на противниците си, но не винаги желаното е равно на действителното. Но има и неопровержими сваляния. На 21 март фелдфебел Карл Хайнц Бекер сваля над Берлин “Москито” от Ескадрила 692. На следващата нощ сваля още две досадни нощни насекоми. Това са последните му победи с едноместен изтребител. След тази нощ той преминава на двуместен Ме 262 В-1а/U1 с радар.
На 27 март Бекер, лейтенант Лам и още един летец се завръщат на летището след боен полет, когато получават от земята предупреждение, че то е блокирано от няколко “Москито”, които очакват да ги свалят при кацане. Предупредените немски летци от височина пикират върху изненаданите “гюмеджии” и всеки сваля по един “Москито”. Четвъртият успява да се скрие в мрака.
На 30 март Курт Велтер заявява за свалянето на 4 “Москито”, но британските източници оспорват това. Според тях само един от скоростните бомбардировачи, наричани “Берлин-експрес” не се е завърнал през тази нощ. Има предположения, че Велтер е свалил погрешно и три немски нощни изтребителя Ju 88, защото три самолета от този тип не са се върнали в базите си. В последната нощ на март фелдфебел Бекер сваля “Москито” от Ескадрила 418, пилотирано от флайнг лейтенант Грейъм.
По немските документи последната победа на 10.NJG 11 е на 3 април 1945 г. Свален е “Москито” от Ескадрила 139 с пилот ескадрилен командир (скуадрън лидер) Доу. Но по британски данни загубите от нощните реактивни изтребители продължават и след това. Вероятно близкият край на Райха е довел до объркване в бюрокрацията и е пропуснато регистрирането на някои победи.
На 12 април базата на 10.NJG 11 край Бург е подложена на жестока бомбардировка от авиацията на Съюзниците. Там освен Ме 262, се базират и бомбардировачи “Мистел” и реактивни бомбардировачи Arado Ar 234. Загубите са големи, но оцеляват 4 двуместни Ме 262, които се намират на стоянки в гората. Само един Ме 262 В-1а/U1 е унищожен от бомбардировката. След нападението оцелеллите самолети са пребазирани на близкия аутобан за Любек. На 2 май от Рехлин там прелитат последните два нови Ме 262. След една седмица войната свършва, а на 11 май запазените самолети са взети като трофеи от англичаните и Курт Велтер разпуска 10.NJG 11, която остава може би единственото поделение на Luftwaffe, което се запазва организирано и след капитулацията, и изчаква идването на победителите с достойнството на бойци, сражавали се честно в името на живота на своите сънародници.

Може би читателите ще искат да знаят имената на най-известните летци от 10.NJG 11:
Старши лейтенант Курт Велтер, командир
Майор Герхард Щамп
Ст. лейт. Хайнц Брокман
Ст. лейт. Валтер Епщайн
Лейт. Херберт Алтнер
Лейт. Курт Лам
Оберфелдфебел Паул Брандл
Оберфелдф. Аугуст Вайблинг
Фелдфебел Карл-Хайнц Бекер
Фелдфебел Хайнц Бокщайгел

Що се отнася до камуфлажите на самолетите, в края на войната няма никаква система в камуфлажите. В своята кратка история ескадрилата разполага с 36 едноместни и двуместни самолета. Има известни данни за някои от двуместните Ме 262. От едноместните е известно, че фелдфебел Бекер е летял на самолет с червен борден Nо 2. След това той преминава на двуместен Ме 262 В-1а/U1 с фабр. Nо 110306 и борден Nо червена осмица. Има и още една червена осмица (фабр. Nо 110303). Това е единственият двуместен самолет, унищожен при бомбардировката на Бург. Курт Велтер лети с двуместна “бяла десетка” с фабр. Nо 110635. На червен 11 с фабр. Nо 110494 лети лейт. Лам, а лейт. Алтнер лети на червен 12 с фабр. Nо 110980.

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...

Последната промяна е направена от Иван на Пон 31 Окт 2005, 23:24; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Panzergrenadier

Регистриран на: 06 Яну 2005
Мнения: 367
Местожителство: Варна/София

МнениеПуснато на: Пон 31 Окт 2005, 23:21    Заглавие:  

Нужно ли е да започваш интернет версия на списанието?! Не се пали толкова, защото току виж като някой попита какво е Луфтвафе в отговора да публикуваш цялата си книга... Просто давай по-спокойно. Който търси, намира (САМ)!

Panzergrenadier

_________________
'Terras licet' inquit 'et undas
Obstruat: et caelum certe patet; ibimus illac:
Omnia possideat, non possidet aera Minos.'

Metamorphoses Publii Ovidii Nasonis; VIII, 185-187
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон 31 Окт 2005, 23:28    Заглавие:  

Панцер, някой губи ли от това, че съм поместил малък откъс в отговор на интерес от един млад фен? Който знае за какво става дума, няма да чете, а който не е чел "Ретросалон" броеве 43 и 44, ще навакса пропуснатото.
_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Panzergrenadier

Регистриран на: 06 Яну 2005
Мнения: 367
Местожителство: Варна/София

МнениеПуснато на: Вто 01 Ное 2005, 00:07    Заглавие:  

Разбирам, че си либерално настроен и това е доста похвално, защото рядко се срещат такива хора в днешно време. Но можеш просто да резюмираш хем за икономия на пространство, хем и за малко пропаганда на списанието. Но ти си авторът и ти решаваш.

Panzergrenadier

_________________
'Terras licet' inquit 'et undas
Obstruat: et caelum certe patet; ibimus illac:
Omnia possideat, non possidet aera Minos.'

Metamorphoses Publii Ovidii Nasonis; VIII, 185-187
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Shilo


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 1202
Местожителство: Плевен

МнениеПуснато на: Вто 01 Ное 2005, 00:23    Заглавие:  

Panzergrenadier, без да се засягаш, искам да ти кажа няколко думи.

Някой се интересува от нещо и задава въпрос. Много хубаво. Браво на него! В същото време се намира някой, който му дава компетентен и изчерпателен отговор. Не мога да разбера на какво се нервиш и защо е необходимо всичко това?! Ти като си толкова вещ по въпросите, касаещи Луфтвафе и германските асове, защо не даде ти такъв отговор?
Вярно, има интернет! Но не мога да разбера в какво се крие проблема, когато някой е помогнал на друг?

А и малко не ти подхожда да използваш изрази от сорта "Не се пали толкова" и "Просто давай по-спокойно". Поне не и към човек който знае много повече от колкото предполагаш, а да не говорим, че е и доста по-възрастен от теб.

С написаното слагам точка и от тук караме по темата.

_________________
Dream on
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
baj_michal

Регистриран на: 17 Юни 2005
Мнения: 89
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 01 Ное 2005, 10:21    Заглавие:  

По темата може да погледнете и при чехите:

http://luftwaffe.cz/dusen.html

Там Курт Велтер е на първо място в списъка.

_________________
I'd rather be a sparrow than a snail...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Гост
Гост


МнениеПуснато на: Вто 01 Ное 2005, 10:28    Заглавие:  

Благодаря на бай Михал, не бях виждал тази класация. Но и тук при победите на Курт Велтер има ?. Което още веднъж потвърждава неофициалното му класиране в челото на реактивните асове.
Върнете се в началото
RED!


Регистриран на: 23 Мар 2005
Мнения: 748
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 01 Ное 2005, 10:32    Заглавие:  

Аз пък съм благодарен за написаното и ми беш еинтересно да го прочета. Съдържателно и обхватно.
Даже бих казал, че този ми допада повече от много постинги, които даже имат характера на лични съобщения

_________________
RED!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 4 [60 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » КРИЛЕ - РЕТРО АВИАЦИОНЕН ФОРУМ » Ретросалон
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1180s ][ Queries: 13 (0.0085s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker